80% от областта, но не и градът: година на Запорожкото направление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Когато на Международния икономически форум в Санкт Петербург в началото на месеца руският президент Владимир Путин заяви пред участниците, че руската армия „напоследък“ е овладяла над 2400 кв.км. и държи под свой контрол около 80% от Запорожка област, той описа реалност, която съществува почти изцяло в проценти от картата, но не и като динамика на фронта.

Видео, заснето на 12 юни – Деня на Русия, го показва по време на разговор в Екатерининската зала на Кремъл с войник от групировка войски „Днепър“, който сам му съобщава, че частта му „постепенно си проправя път към Запорожие“, а Путин отвръща „Успех!“. Кадрите бяха публикувани кремълският репортер Павел Зарубин. Двете изказвания работят заедно като послание за инерция и неизбежност. Хронологията на бойните действия в това направление обаче поставя ясна граница на това послание – и тя минава точно там, където думите за 80% се сблъскват с реалността.

Контролът върху около четири пети от Запорожка област до голяма степен беше постигнат в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. и стабилизиран след провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Той не описва пробив от последната година. Самият областен град Запорожие, който преди войната беше дом на 700 хиляди души, остава под украински контрол, а буферът между фронтовата линия и града към началото на 2026 г. се е свил до около 15 км, но не по-малко от тях. Между декларирания процент и областния град стои цяла година на позиционна война, при която руското настъпление постигна един-единствен реален тактически пробив, след което беше спряно.

Реалното движение по направлението през изминалата година се разпада на два различни по характер епизода. Първият беше лятното настъпление от 2025 г. в Ореховския сектор, около Роботино и подстъпите на Орехов, по пътя, който води към окупираните Токмак и Мелитопол и обслужва руската логистика в южна Украйна. Натискът беше сериозен, с тежка техника, артилерия и дронове, но придобивките останаха в порядъка на няколко кв.км. Украинската отбрана отблъскваше щурмовете многократно и линията почти не помръдна. Вторият и далеч по-значим епизод дойде през късната есен. От средата на ноември 2025 г. руските войски постигнаха тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе, концентрирайки там групировка, сравнима по възможности и размер с действащата по оста Покровск–Добропиля. На територията на областта бяха окупирани 22 населени места – 6 в Ореховския и 16 в Гуляйполския район. На 25 декември руски подразделения влязоха в центъра на Гуляйполе и завзеха команден пункт на 1-ви батальон от 106-а бригада на Силите за териториална отбрана, но самият град не премина под руски контрол.

Именно тук започва пропастта между реалността и реториката. През зимата и пролетта на 2026 г. инерцията от Гуляйполе се изчерпа. Украинските сили преминаха към ограничени контраатаки в западната част на областта и в района на Гуляйполе, а Институтът за изследване на войната (ISW) определи групировка войски „Днепър“ като „на практика спряна“ при Орехов. Кулминацията дойде през май: при ръст на щурмовите операции с над една трета руското настъпление по цялото направление добави около 14 кв. км. Според оценка на източник, свързан с украинското военно разузнаване, нетният баланс е отрицателен, след като се отчете украинският напредък, което би направило май първият месец от 2023 г. насам с нетна загуба на територия за Русия.

Ядрото на руското присъствие в района е групировка войски „Днепър“ с 58-а общовойскова армия, подсилена с придадени въздушно-десантни части, сред които елементи на 7-а въздушно-десантна дивизия. На украинските пробиви към Олександровка и Гуляйполе руското командване отговори с прехвърляне на елитни формирования на Въздушно-десантни войски и Морската пехота от Донецка област – ход, позволил изграждането на ударната групировка при Гуляйполе, но оголил цената му: тези части бяха изтегляни от едни тежки участъци, за да бъдат хвърлени в други. Тук военно-техническото уточнение е ключово – става дума за части на въздушно-десантни войски и морската пехота, а не за импровизирани щурмови групи. Именно изразходването на този относително качествен ресурс прави темпото трудно за поддържане.

Ротацията и попълването са вторият структурен фактор. Елитните бригади на руската морска пехота, сред които 810-а, са многократно възстановявани след тежки загуби в предходните кампании и към днешна дата ресурсът им е разтеглен между няколко сектора едновременно. Според данни на наблюдатели, проследяващи загубите на руската армия, общата картина на южния фронт е на формирования, които все по-често запълват редиците си с мобилизирани, слабо подготвени и с по-кратък период на оцеляване на бойното поле, тъй като наборът не смогва на темпото на загубите. Това не е ротация в класическия смисъл на смяна на изтощени части със свежи резерви, а по-скоро доливане на жива сила в постоянно действащи части. Ефектът е, че пробивната способност, демонстрирана при Гуляйполе през ноември, не можа да бъде възпроизведена отново през пролетта.

Успоредно със сухопътното разместване тече втора, отделна линия на натиск: ударите по тила и самия областен град. Тук картината е огледална на фронтовата: докато настъплението буксува, въздушната кампания ескалира. През пролетта на 2026 г. руски управляеми авиобомби поразиха Запорожие в удар с поне 17 загинали цивилни; на 2 юни последва масиран комбиниран удар със 73 ракети и над 600 дрона по цялата страна, в който основни цели бяха военно-промишлени, горивни и транспортни обекти в Запорожка област. Дни по-късно рояк дронове проби защитата и порази цивилна инфраструктура в града с двама загинали, а през нощта на 6 юни поредният удар с дронове отне живота на 5 души. Само за денонощието около 1 юни областта понесе над 500 удара по 17 населени места. Тази асиметрия, забуксувало настъпление при засилващ се въздушен натиск, е същността на текущото състояние: невъзможността да се вземе градът по суша се компенсира със системно поразяване на тила му.

Хронология (юни 2025 – юни 2026)

• лято 2025 – руско настъпление в Ореховския сектор около Роботино и подстъпите към Орехов; тежки щурмове, минимални придобивки в порядъка на километри.
• средата на ноември 2025 – тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе; концентрация на групировка, сравнима с действащата по оста Покровск–Добропиля.
• декември 2025 – руски части влизат в центъра на Гуляйполе; на 25 декември завземат команден пункт на украински батальон. Градът остава под украински контрол.
• януари–март 2026 – украински контраатаки в западната част на Запорожка област и при Гуляйполе. ISW определя настъплението на групировка войски „Днепър“ като „на практика спряно“ при Орехов и южно от града.
• май 2026 – щурмовите операции нарастват с над една трета, но са превзети едва около 14 кв.км. Според източник от украинското разузнаване нетният баланс на руските сили е отрицателен.
• 2 юни 2026 – масиран удар срещу цяла Украйна със 73 ракети и 600 дрона. Сред главните цели бяха обекти в Запорожка област.
• 3 юни 2026 – Путин обяви на форума в Санкт Петербург контрол върху „около 80%“ от областта и над 2400 завзети квадратни километра „напоследък“.
• 5–6 юни 2026 – удар с дронове по Запорожие с петима загинали.

Разривът между декларацията и реалностите на фронта е реален, но изисква точна интерпретация. Заявените от Путин 80% се отнасят до контрол върху предимно селска територия, осъществен в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. Оперативно значимата цел, каквато е областният град, е непостигната след цяла година бойни действия и един изчерпан пробив. В този смисъл изказването пред агенциите и кадрите с пожеланието за „успех“ действат по-скоро като инструмент на информационния натиск, тъй като произвеждат усещане за инерция точно в момента, когато тази инерция е най-слаба от 2023 г. насам, а групировка войски „Днепър“ е достигнала тавана на текущите си възможности.

Оттук и оперативната логика на засиления въздушен натиск върху Запорожие. Когато сухопътното настъпление към града не е по силите на наличната групировка, систематичните удари срещу неговата военно-промишлена, енергийна и транспортна основа се превръща в заместващата цел – начин областният град да бъде изтощаван и обезлюдяван, без да бъде щурмуван. Така единственото число, което описва най-точно изминалата година, не е обявеният процент, а онези превзети 14 кв. км. за май – по украински данни дори при отрицателен нетен баланс – мярката за това колко скъпо струва и колко малко постига сега руското настъпление към Запорожие.