🇱🇹🇺🇦 Един от лидерите на управляващата коалиция в Литва заяви, че неговата партия няма да се съгласи при никакви условия на изпращането на военнослужещи в Украйна като част от мироопазваща мисия.
„Литва няма абсолютно никакво право да изпраща своите войници и да участва“ в разполагането на международен военен контингент в Украйна, заяви Ремигиюс Жемайтайтис, лидер на популистката партия „Зора над Неман“.
„Това означава по-нататъшна ескалация на войната, тъй като военна провокация от страна на Русия, която най-вероятно ще се случи, може да въвлече страните от Европейския съюз във война“, смята той.
Според него ако в Украйна бъде постигнат мир, няма да има нужда от присъствие на чуждестранни войски от съюзниците на Киев.
„Защото, ако бъде подписан мир, защо да изпращаме войници? Ако в страната има мир, войници не са необходими“, заяви той, в опит да обясни своята логика.
Преди броени дни съветникът на президента на Литва Дайнюс Жикевичус заяви, че страната му ще изпрати в Украйна в рамките на миротворческа мисия същия брой войници, който беше изпратен за миротворческа мисия на НАТО в Афганистан.
Европейски служители обсъждат план за разполагане на британски и френски войски в Украйна в рамките на мирно споразумение, като около 10 държави са готови да изпратят свои сили на терен, според репортаж на Bloomberg.
Твърдението на литовския популистки лидер, че подписването на мирно споразумение с Москва ще елиминира нуждата от присъствие на съюзнически войски в Украйна, е фундаментално погрешно и наивно. Историята на международните отношения с Русия (и предходните ѝ въплъщения като СССР и Руската империя) е пълна с примери за систематично незачитане и погазване на сключените с нея договори, което почти винаги води до ескалация на конфликта вместо до траен мир. Това подчертава нуждата от реални гаранции за сигурност, включващи присъствието на международни сили, за да се предотврати повторна агресия.
Ето няколко ключови исторически факти, които категорично опровергават идеята, че сам по себе си мирът на хартия е достатъчен:
1. Будапещенски меморандум (1994): Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за териториалната си цялост от Русия, САЩ и Великобритания.
Москва нарушава това споразумение с незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. както и с пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Вместо да осигури мир, споразумението остави Украйна уязвима, тъй като липсата на военни гаранции позволи на Русия да игнорира своите задължения без да има реални последствия от това.
2. Минските споразумения (2014–2015): Тези договори бяха подписани за прекратяване на огъня в Донбас, изтегляне на тежките оръжия и политическо уреждане на въпроса. Като страна-гарант по тях Русия систематично не спазва ангажиментите си, подкрепяйки сепаратистите с войски и оръжие и не осигурява пълен контрол над границата, позволявайки безпроблемно продължаване на бойните действия. В резултат вместо мир споразуменията доведоха до „замразен конфликт“, който по-късно беше използван от Москва като претекст за по-нататъшна инвазия през февруари 2022 г.
Това доказва, че без външни сили за мониторинг и принуда, Русия просто игнорира подписаното.
3. Други исторически нарушения на договори от Русия:
„Вечният мир“ с Полско-Литовската държава (1686): Русия нарушава споразумението чрез трите разделяния на Полша (1772, 1793 и 1795 г.), които довеждат до пълното ѝ заличаване от картата.
Договорът New START (2010): Русия наруши споразумението за контрол над ядрените оръжия през 2023 г., отказвайки инспекции на ядрени обекти.
INF Treaty (1987) и други споразумения: Русия систематично нарушава международни договори за контрол на въоръженията като INF, Open Skies и Vienna Document, и съвсем умишлено подкопава глобалната сигурност.
Тези примери илюстрират модел на поведение: Русия подписва споразумения, за да спечели време или тактически предимства, но ги нарушава, когато ѝ е удобно, особено без механизми за принуда като присъствието на международни войски. В случая с Украйна, всяко мирно споразумение без реални гаранции – като миротворчески сили – би било обречено на провал, както се случи с Минск и Будапеща. Историята учи, че „мирът“ с Русия изисква не само хартия, но и въоръжена бдителност.