НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Литва затвори граничните пунктове с Беларус след ново нарушение на въздушното си пространство.

🇱🇹⚔️🇧🇾 Литва затвори своите гранични пунктове с Беларус за неопределен срок от време, след като балони от Беларус нарушиха въздушното ѝ пространство за трета поредна нощ, съобщиха държавни служители преди броени минути.

Международното летище в столицата Вилнюс за няколко часа временно спря дейността си поради един или повече балони, движещи се в посока летището, според неговите служители. Това е трета поредна нощ и четвърти случай за тази седмица с нарушения на въздушното пространство спират въздушния трафик в Литва.

Националният център за управление на кризи (NKVC) на Литва съобщи, че граничните пунктове с Беларус са затворени за „неопределен период“ в отговор на последния инцидент.

Нарушенията от няколко дни насам доведоха до временни затваряния на граничните пунктове. На 24 октомври литовският премиер Инга Ругиниене съобщи за инцидент с контрабандни балони, пуснати от Беларус към Литва. В отговор летищата в столицата Вилнюс и Каунас бяха временно затворени.

На следващата нощ въздушният трафик на столичното летища отново беше спрян след съобщения за балони, които са били изстреляни от беларуска територия. Литва временно затвори последните два действащи гранични пункта с Беларус след всеки от тези инциденти.

По-рано този месец страната съобщи за серия от нарушения на въздушното пространство с балони, които предполагаемо превозват контрабандни цигари. На 5 и 21 октомври властите бяха принудени да затворят въздушното пространство над Вилнюс, което доведе до отмяната на десетки полети.

Литва споделя 680 км. граница с Беларус. През септември след навлизане на руски дрон в полското въздушно пространство, вътрешният министър на страната Владислав Кондратович заяви, че Литва е готова незабавно да затвори границата с Беларус, ако бъде провокирана.

Нарушението с дрона беше последвано от вълна от подозрителни въздушни инциденти в цяла Европа, което подхрани страховете от руски хибридни операции.

Руски самолети са нарушили въздушното пространство на Литва.

🇷🇺✈️🇱🇹 Литовският президент Гитанас Науседа обяви, че военни самолети на Руската федерация са навлезли във въздушното пространство на страната-членка на НАТО тази вечер и определи инцидента като „грубо нарушение на международното право и териториалната цялост“.

„Това още веднъж напомня за необходимостта от усилване на готовността за противовъздушна отбрана в Европа“, заяви Науседа, поставяйки акцент върху нуждата от подобрена координация в сферата на регионалната сигурност в отговор на нарастващите руски провокации.

Науседа отбеляза, че министерство на външните работи на страната ще привика представители от посолството на Руската федерация, за да изрази официален протест срещу това, което той определи като „безразсъдно и опасно поведение“.

Нарушението е поредното в серия инциденти с участието на руски военни в балтийския регион.

По-рано министърът на отбраната Довиле Шакалиене призова страните от НАТО да заемат по-сериозна позиция спрямо руските провокации във въздуха, с предложение да бъдат сваляни всички руски военни активи, които пресекат границите на Алианса.

По-рано беше съобщено, че руски хеликоптер Ми-8 е навлязъл във въздушното пространство на Естония в близост до остров Вайндлоо, където е останал в продължение на около четири минути. Министерството на външните работи на страната привика руския шарже д'афер, за да му връчи протестна нота за инцидента.

Литва започва най-големите маневри за мобилизация „Vyčio Skliautas 2025“

🇱🇹 Литва стартира Vyčio Skliautas 2025 – национално тренировъчно учение за мобилизация, описвано от официални лица като най-мащабното досега изпитание на готовността за криза в страната, което ще продължи до 11 октомври.

Правителството съобщи, че маневрите включват всички 60 общини, общо 115 институции и агенции и около 2000 участници, включително около 1200 военни и офицери и 1000 доброволци.

Канцеларията на правителството посочва, че упражнението е предназначено да извърши проверка на това доколко ефективно Литва може да преорганизира и обедини своите ресурси, за да защити страната и да поддържа критичните услуги по време на криза със сигурността.

„В тези трудни времена литовските институции, организации с нестопанска цел и граждани правят много, за да се подготвят за нововъзникващи заплахи. Единството е нашата сила“, заяви премиерът Инга Руґиниене в изявление и добави: „Дори най-добрите планове трябва да се тестват на практика.“

Сценариите ще обхванат реакции на конвенционални и хибридни заплахи, сред които евакуация на цивилни и активиране на системи за публична тревога чрез сирени, съобщения по медиите и мобилни известия.

Планът включва практически упражнения по евакуация от жп гарата на Вилнюс към други общини, както и специално изпитване на реакциите при въздушна тревога – оценка на способността за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи и координацията на Въоръжените сили, Службата за гранична охрана, Службата за защита на високопоставени лица и полицията.

Болниците ще отработват превключване към режим на мобилизация, за да осигурят непрекъснати грижи, а местните комендантства ще упражняват защита на критичната инфраструктура заедно с цивилни агенции.

„Маневрите ще спомогнат да се провери готовността на институциите за работа в условия на мобилизация и осигури непрекъснатост на дейността, да се тества сътрудничеството между цивилни и военни и да се открият слаби точки“, обясни заместник-министърът на отбраната Томас Годлиаускъс.

Държавният център за мобилизационни операции, с персонал от Канцеларията на правителството, Департамента по мобилизация и гражданска съпротива, Департамента по сигурността, Върховния съд, Централната банка на Литва, Щаба за отбрана на Въоръжените сили и други – ще координира основните държавни функции по време на маневрите. НПО и четири големи вериги за хранителни стоки също участват в планирането за непрекъснатост на услугите.

25 контрабандни балона навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус

🇱🇹🎈🇧🇾 25 метеорологични балона, често използвани от контрабандисти, навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус в събота през нощта, съобщиха литовските власти.

Според Националния център за управление на кризи (НКВЦ), 13-14 балона са били забелязани в небето на Вилнюс и околностите, включително два над летището на столицата.

„Това бяха нарушения на въздушното пространство – общо 25 метеорологични балона, навлезли от Беларус“, заяви в неделя говорителят на центъра Дариус Бута пред държавното радио LRT.

В резултат на инцидента въздушното пространство на летище Вилнюс беше затворено в 22:16 ч. Полетите бяха възобновени в 04:50 ч. в неделя сутринта, а затварянето засегна около 30 полета и 6000 пътници.

Някои полети от Вилнюс може да имат закъснения в неделя поради проблеми с ротацията на екипажите и самолетите. 6 полета бяха отменени – до Цюрих, Лондон, Франкфурт, Кутаиси, Варшава и Копенхаген.

Държавната служба за гранична охрана (ВСАТ) съобщи, че нейни служители са открили седем балона през нощта в окръзите Шалчининкай, Варена, Друскининкай, Вилнюс и Лаздияй, като те са превозвали 12 000 пакета цигари, каза говорителят на службата Гиедрюс Мишутис пред БНС.

Ръководителят на НКВЦ Вилмантас Виткаускас отбеляза, че благоприятните южни ветрове са дали възможност на контрабандистите да изстрелят балоните.

„Много е важно да ги открием и да установим кой възнамерява да ги прибере“, каза той и добави, че полицията е в активно търсене на балоните.

Полицията в окръг Вилнюс потвърди, че извършва проверка на възможните места за кацане, като е открила следи от цигари на няколко места. „Когато полицаите намерят балон, извършват някои предварителни действия и предават сведенията на граничните служби, които водят разследване“, заявиха от ведомството.

Подобен инцидент се случи през август, когато 26 балона за контрабанда навлязоха в литовското въздушно пространство.

Мишутис обясни, че балоните вероятно са проникнали толкова навътре в Литва, защото лицата са ги изстреляли не директно от границата, а на няколко километра навътре в Беларус.

„Те се издигат вертикално и преминават границата на голяма височина, след което се спускат много по-навътре в страната и така достигат до Вилнюс“, обясни той.

Виткаускас отбеляза, че е слабо вероятно контрабандистите да са имали за цел да нарушат работата на летището, но добави, че „най-лошият сценарий не може да бъде изключен“.

„Контрабандистите обикновено изстрелват балоните там, където е най-лесно да се прибере товарът – не близо до летището, където търсенето е интензивно“, каза той.

НКВЦ все още установява точният брой на балонате, които са кацнали в Литва и колко от тях са превозвали контрабанда.

„Такива балони обикновено се използват от контрабандисти. Ако посоката на вятъра е благоприятна, броят им може да достигне десетки или повече“, каза Бута.

Данни на ВСАТ сочат, че със съботния инцидент тази година досега са засечени общо 501 балона за контрабанда – 2,2 пъти повече в сравнение с цялата изминала година когато бяха регистрирани 226. Мишутис уточни, че балоните се използват изключително за транспортиране на цигари.

Унгарски JAS 39 Gripen ескортираха група руски изтребители в Прибалтика.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Унгарски изтребители Gripen, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога, за да прехванат формация бойни самолети на руските въздушно-космически сили, приближавала се към въздушното пространство на НАТО по-рано днес. Това съобщи Обединеното въздушно командване на Алианса в официално изявление по-рано днес.

В него се уточнява, че група от пет руски военни самолета – Су-30СМ, Су-35С и 3 х МиГ-31БМ е била засечена по време на полет в непосредствена близост до съюзническо въздушно пространство над Балтийско море.

Машините не са спазвали международните протоколи за безопасност на полетите, което е наложило незабавна реакция на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство.

JAS 39 Gripen от състава на унгарските военновъздушни сили са били вдигнати от авиобаза Шяуляй в Литва, при което са идентифицирали руската формация западно от латвийското крайбрежие. След визуална проверка и съпровождане, руските самолети са се оттеглили, а унгарските изтребители са се завърнали обратно в базата си.

Мисията е част от постоянната операция на НАТО за защита на въздушното пространство, която предствлява колективна инициатива в мирно време, целяща да гарантира сигурността на страните членки. Тя функционира денонощно и има за цел да осигури бърза реакция на всяко неразрешено или потенциално опасно военно действие в близост до територията на алианса.

Охраната на въздушното пространство е ключов елемент от политиката на НАТО за възпиране в Балтийския регион, където съюзнически изтребители редовно прехващат руски бойни самолети, които летят без полетен план, включени транспондери или установена комуникация с органите за въздушен контрол на съответната страна.

Последният инцидент се вписва в контекста на продължаващо напрежение в Източна и Централна Европа, белязано от все по-чести срещи между руски и натовски самолети над Балтийско море. От алианса подчертават, че подобни мисии са рутинни, но необходими за поддържане на сигурността и целостта на въздушното пространство на НАТО.

Русия и Беларус стартираха военни учения „Запад-2025“

🇷🇺🇧🇾 Русия и Беларус стартираха дългоочакваните учения „Запад-2025“, на фона на високо напрежение в Източна Европа и продължаваща война срещу Украйна. Представени като тест за способността на Съюзната държава за отблъскване на възможна агресия, те се провеждат на военни полигони в двете страни и се разпростират в Балтийско и Баренцово море.

Според беларуски официални лица първият етап на учението се фокусира върху командване и контрол, като единиците упражняват реакции на симулирани атаки срещу Съюзната държава. Тренировките са насочени към подобряване на координацията между щабовете, управление на частите в бойни условия и изпитване на оперативната съвместимост при противодействие на потенциални заплахи.

Министерствата на отбраната на Беларус и Русия заявиха, че Запад-2025 е „планирано учение“, което е предшествано от месеци подготвителни маневри. Въпреки това, времето на провеждане предизвика тревога сред страните от НАТО, които граничат с Беларус. Полша затвори напълно своята граница със страната на 11 септември вечерта и посочи учението като основна причина за това, дори преди нахлуването на руски дронове на нейна територия по-рано през седмицата.

Парламентът на Латвия гласува и одобри затварянето на границата с Русия и Беларус за периода на провеждане на учението, а Литва взе решение да въведе частични ограничения на въздушното си пространство.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли хипотезата, че учението представлява заплаха за НАТО, заявявайки пред репортери в четвъртък, че Запад-2025 „не е насочено срещу никого“. В същото време полският премиер Доналд Туск предупреди за „критични дни“ пред страната, която според него се намира по-близо до открит конфликт, отколкото във всеки момент след Втората световна война. Украинският президент Володимир Зеленски изрази сходни опасения и заяви, че „смисълът на подобни руски действия определено не е отбранителен и е насочен не само срещу Украйна“.

Ученията „Запад“ традиционно се провеждат на всеки четири години, но това е първото издание от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Версията от 2021 г. включи около 200 000 души личен състав, но беларуските власти твърдят, че в Запад-2025 ще участват значително по-малък брой военнослужещи. Първоначално Минск обяви участието на 13 000 войници, като по-късно намали тази цифра наполовина.

Анализатори смятат, че мащабът вероятно е ограничен от продължаващите руски военни усилия в Украйна, където стотици хиляди войници са ангажирани на фронта. Въпреки това, учението включва чувствителни елементи. Беларус потвърди, че разполага за ученията експерименталната ракета „Орешник“, способна да носи ядрени бойни глави, както и разиграване за сценарии с ядрен удар.

Полша и нейните съюзници виждат учението като симулация на потенциална атака срещу коридора Сувалки – 60-километров участък, разделящ Беларус и Калининградска област. Плановици на НАТО отдавна алармират, че коридорът представлява стратегическа уязвимост, която може да отреже Прибалтика в евентуален конфликт. Беларуският президент Александър Лукашенко нарече подобни опасения „пълна глупост“, а беларуското министерство на отбраната настоя, че учението е преместено далеч от границите на Полша, за да намали напрежението.

Бундесверът се нуждае от 100 000 допълнителни войници, за да покрие новите цели на НАТО

Германски военнослужещи от континента на Бундесвера в Рукла, Литва, 25 август 2017 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ints Kalnins

🇩🇪🪖 Германската армия трябва да увеличи числеността си, добавяйки 100 000 войници на активна служба към текущите 62 000, за да отговори на новите цели на НАТО за повишена готовност срещу нарастващата заплаха от руска агресия. Това посочва поверителен доклад на командира на Сухопътните войски, видян от Reuters в четвъртък.

„Необходимо е армията да бъде достатъчно подготвена за война до 2029 г. и да осигури способностите, които Германия е обещала до 2035 г.“, пише началникът на Сухопътните войски Алфонс Майс в писмо от 2 септември, адресирано до началника на Генералния щаб Карстен Бройер.

Майс отбелязва, че постигането на тези цели е невъзможно с настоящите нива на личен състав, които включват и 37 000 военнослужещи от резерва.

Берлин вече засилва ангажимента си към съюзниците в Източна Европа – включително чрез създаването на германска бригада в Литва, която трябва да наброява около 5 000 войници, както и чрез военноморски патрули в Балтийско море за осуетяване на саботажи под вода.

Според Майс армията трябва да увеличи активния си състав с около 45 000 души до 2029 г. – годината, в която НАТО очаква Русия да разполага със способности за мащабна атака срещу западните съюзници. Москва последователно отрича да има намерение да воюва с НАТО или негови членки.

За да бъдат изпълнени целите, приети на срещата на върха през юни, както и за изграждане на резерви за изтощителен конфликт от типа на този, който Русия води в Украйна, Майс прогнозира нужда от още 45 000 активни военнослужещи до 2035 г. Той настоява и за около 10 000 допълнителни войници за подсилване на териториалната отбрана.

Говорител на Министерство на отбраната отказа коментар, позовавайки се на поверителния характер на документа.

По думите му НАТО е коригирало изискванията си за способности в отговор на значително нарасналите заплахи след пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

„Според първоначална груба оценка ще са необходими общо около 460 000 военнослужещи, разделени на приблизително 260 000 активни войници и около 200 000 резервисти.“

През юни министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че Германия ще има нужда от до 60 000 нови активни военнослужещи във всички видове въоръжени сили, за да постигне новите цели на НАТО. Така числеността на Бундесвера би достигнала около 260 000 души.

Все пак Германия все още не е изпълнила заложената през 2018 г. цел от 203 000 военнослужещи и продължава да изостава с около 20 000 щатни позиции, сочат данни на ведомството.

Американски хеликоптери AH-64 Apache участваха в стрелби до границата с Беларус,.

🇺🇸🚁🇱🇹 Екипажи на ударни хеликоптери AH-64 Apache от 1-ва бронирана дивизия проведоха учения с бойни стрелби в Литва на 9 септември – само на няколко километра от границата с Беларус, където се провежда съвместното руско-беларуско военно учение „Запад 2025“.

Тренировките включваха хеликоптери AH-64, зачислени към 1-ви батальон, 501-ви въздушен полк, 1-ва бойна въздушна бригада, действащи от „Кемп Херкулес“. По време на учението екипажите на хеликоптерите проведоха координирани удари по дадени цели, ангажирайки симулирани вражески позиции в динамичен боен сценарий.

Според американската армия тези бойни стрелби са част от по-широките усилия за укрепване на ангажимента към източния фланг на НАТО и поддържане на способности на колективна отбрана в координация със съюзническите сили.

„Тренировките подсилват нашата способност да реагираме бързо и прецизно в подкрепа на регионалната сигурност“, се посочва в изявление на 1-ва бойна авиационна бригада.

Учението съвпадна с началото на съвместните руски-беларуско маневри „Запад 2025“ с участието на близо 30 000 войници, според военното разузнаване на Литва. Ученията, провеждани на няколко полигона в Беларус, се възприемат от съседните държави като демонстрация на сила.

Литовски военни представители алармираха, че мащабът и структурата на маневрите показват, че Русия води подготовка за бъдещи операции в Европа. Литовското военно разузнаване потвърди, че те симулират мащабни настъпателни действия, включващи разполагане на въздушен десант по въздух, далекобойни удари и трансгранична координация.

Макар Русия да твърди, че учението е с отбранителен характер, служители на НАТО многократно изразяват тревога, че тези маневри често прикриват реални разполагания или служат за тестване на готовността за настъпателни кампании.

Американските сили увеличиха присъствието си в Прибалтика след 2022 г. и провеждат редовни съвместни учения с литовските, латвийските и естонските въоръжени сили. Подразделенията с хеликоптери Apache се превърнаха в ключов елемент на способностите на бойната авиация предния рубеж, осигурявайки прецизна огнева мощ и бърз ударен потенциал.

Според Пентагона американските авиационни бригади, разположени в Европа, са позиционирани така, че да предоставят незабавни възможности за реакция в случай на криза, а тренировките им във фронтови държави на НАТО поддържат оперативна готовност.

Укрепване на границата: Литва изгражда нови бариери срещу потенциални заплахи

🇱🇹⚔️🇷🇺 В близост до граничните пунктове на Литва с Руската федерация и Беларус, военни части поставят бариери по пътищата с цел укрепване на границата и ограничаване на риска от евентуални враждебни действия по суша. Според официални данни подобни препятствия намаляват заплахата от сухопътна инвазия и засилват оперативния контрол над граничните райони.

„Изградените бариери са само част от една по-голяма и цялостна картина. Започваме от тактическо ниво – бетонни препятствия по границата, а по-късно ще обединим целия инженерно-технически замисъл в единна концептуална система“, заяви генерал Раймундас Вайкшнорас.

Преградите се появяват и по пътища, които досега не са били използвани; те са разположени по принципа на „драконовите зъби“ в зони без активно движение. На пътищата, които остават в експлоатация, бариерите са подредени така, че при необходимост да могат да бъдат активирани бързо.

Ново оборудване вече е монтирано на граничните пунктове между Литва и Беларус – Шумскас, Лаворишкес, Райгардас, Латежерис, както и на неизползван пункт на границата с Руската федерация – Романишкес, наред с други участъци в граничната зона.

По данни на военните в близко бъдеще предстои да бъдат оценени и други важни гранични линии, като при нужда ще бъдат разширени ограниченията за мобилност с цел повишаване на сигурността в региона.

Тези мерки са насочени към укрепване на устойчивостта и оперативната готовност на граничните сили, осигурявайки бърза реакция при възникване на заплахи и намаляване на риска за населението и инфраструктурата.

Литва настоява ЕС да заобиколи Унгария в преговорите за членство на Украйна

🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.

В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.

Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.

Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.

По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.

Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.

Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.

Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.

Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.

Лидер на партия от управляващата коалиция в Литва отхвърли изпращането на войски в Украйна.

🇱🇹🇺🇦 Един от лидерите на управляващата коалиция в Литва заяви, че неговата партия няма да се съгласи при никакви условия на изпращането на военнослужещи в Украйна като част от мироопазваща мисия.

„Литва няма абсолютно никакво право да изпраща своите войници и да участва“ в разполагането на международен военен контингент в Украйна, заяви Ремигиюс Жемайтайтис, лидер на популистката партия „Зора над Неман“.

„Това означава по-нататъшна ескалация на войната, тъй като военна провокация от страна на Русия, която най-вероятно ще се случи, може да въвлече страните от Европейския съюз във война“, смята той.

Според него ако в Украйна бъде постигнат мир, няма да има нужда от присъствие на чуждестранни войски от съюзниците на Киев.

„Защото, ако бъде подписан мир, защо да изпращаме войници? Ако в страната има мир, войници не са необходими“, заяви той, в опит да обясни своята логика.

Преди броени дни съветникът на президента на Литва Дайнюс Жикевичус заяви, че страната му ще изпрати в Украйна в рамките на миротворческа мисия същия брой войници, който беше изпратен за миротворческа мисия на НАТО в Афганистан.

Европейски служители обсъждат план за разполагане на британски и френски войски в Украйна в рамките на мирно споразумение, като около 10 държави са готови да изпратят свои сили на терен, според репортаж на Bloomberg.

Твърдението на литовския популистки лидер, че подписването на мирно споразумение с Москва ще елиминира нуждата от присъствие на съюзнически войски в Украйна, е фундаментално погрешно и наивно. Историята на международните отношения с Русия (и предходните ѝ въплъщения като СССР и Руската империя) е пълна с примери за систематично незачитане и погазване на сключените с нея договори, което почти винаги води до ескалация на конфликта вместо до траен мир. Това подчертава нуждата от реални гаранции за сигурност, включващи присъствието на международни сили, за да се предотврати повторна агресия.

Ето няколко ключови исторически факти, които категорично опровергават идеята, че сам по себе си мирът на хартия е достатъчен:

1. Будапещенски меморандум (1994): Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за териториалната си цялост от Русия, САЩ и Великобритания.

Москва нарушава това споразумение с незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. както и с пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Вместо да осигури мир, споразумението остави Украйна уязвима, тъй като липсата на военни гаранции позволи на Русия да игнорира своите задължения без да има реални последствия от това.

2. Минските споразумения (2014–2015): Тези договори бяха подписани за прекратяване на огъня в Донбас, изтегляне на тежките оръжия и политическо уреждане на въпроса. Като страна-гарант по тях Русия систематично не спазва ангажиментите си, подкрепяйки сепаратистите с войски и оръжие и не осигурява пълен контрол над границата, позволявайки безпроблемно продължаване на бойните действия. В резултат вместо мир споразуменията доведоха до „замразен конфликт“, който по-късно беше използван от Москва като претекст за по-нататъшна инвазия през февруари 2022 г.

Това доказва, че без външни сили за мониторинг и принуда, Русия просто игнорира подписаното.

3. Други исторически нарушения на договори от Русия:

„Вечният мир“ с Полско-Литовската държава (1686): Русия нарушава споразумението чрез трите разделяния на Полша (1772, 1793 и 1795 г.), които довеждат до пълното ѝ заличаване от картата.

Договорът New START (2010): Русия наруши споразумението за контрол над ядрените оръжия през 2023 г., отказвайки инспекции на ядрени обекти.

INF Treaty (1987) и други споразумения: Русия систематично нарушава международни договори за контрол на въоръженията като INF, Open Skies и Vienna Document, и съвсем умишлено подкопава глобалната сигурност.

Тези примери илюстрират модел на поведение: Русия подписва споразумения, за да спечели време или тактически предимства, но ги нарушава, когато ѝ е удобно, особено без механизми за принуда като присъствието на международни войски. В случая с Украйна, всяко мирно споразумение без реални гаранции – като миротворчески сили – би било обречено на провал, както се случи с Минск и Будапеща. Историята учи, че „мирът“ с Русия изисква не само хартия, но и въоръжена бдителност.

Литва ще проведе военни учения „Арсус Вилкас 2025“ близо до границата с Беларус

🇱🇹 Въоръжените сили на Литва обявиха, че в периода 11-22 август 2025 г. ще бъдат проведени военните учения Arsus Vilkas 2025 в районите близо до границата с Беларус.

Ученията идват дни след пристигането на първия ешелон от руски войски и техника в Беларус за мащабните учения Запад-2025, планирани за средата на септември.

Организирано от литовския батальон „Гелезинис Вилкас“, учението ще включва около 350 военни и 50 единици техника, като ще бъдат използвани симулирани боеприпаси и пиротехника.

През първата седмица пехотни роти и щабът на батальона ще се преместят в район Варена на юг за отбранителни операции в населени места с бойни машини на пехотата Вилкас. Втората седмица ще се фокусира върху учения с бойни стрелби на ниво дивизия на тренировъчния полигон Гайжунай в централна Литва.

Член на НАТО и ЕС, който споделя обща граница както с Беларус, така и с Калининград, Литва е сред най-откритите критици на Москва в рамките на алианса от началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Киев и НАТО изразиха тревога, че ученията Запад-2025 биха може да се използват като прикритие за нова руска агресия, докато продължава войната си срещу Украйна, а Беларус остава потенциална база за действия.

По-рано заместник-министърът на отбраната на Беларус Павел Муравейка заяви, че ученията ще се проведат далеч от западната граница, за да се намали напрежението, но на 23 юли Минск намекна за възможна промяна, позовавайки се на предполагаемото нарастване на военната активност от страна на Полша и Литва.

Говорителят на Държавната гранична служба на Украйна Андрий Демченко заяви на 11 август, че няколкостотин руски войници и десетки единици техника са пристигнали в Беларус, за да участват в ученията. В изявление по националната телевизия Демченко отбеляза, че този брой не представлява заплаха за Украйна, но разузнавателните служби продължават да следят за бъдещи пристигания на руски сили в Беларус.

След ученията Запад-2021 Москва и Минск проведоха упражнението Съюзно решение-2022, което предшества и улесни пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

През февруари украинският президент Володимир Зеленски алармира, че руската армия планира да разположи до 150 000 войници, еквивалент на 15 дивизии, в Беларус.

Литва поиска помощ от НАТО за укрепване на противовъздушната си отбрана.

Руският безпилотен самолет от тип „Гербера“, който нахлу в литовско въздушно пространство от територията на Беларус, беше намерен на 1 август 2025 г.
📸 Снимка: LRT

🇷🇺✈️🇱🇹 Външното министерство на Литва изпрати писмо до НАТО с молба за помощ в укрепването на противовъздушната си отбрана, след като през миналия месец два дрона камикадзе навлязоха във въздушното ѝ пространство от съседен Беларус.

„Това не трябва да бъде отговорност само на Литва, тъй като ние защитаваме източния фланг на НАТО“, отбеляза пред репортери външният министър Кястутис Будрис.

Литва, която е член на НАТО и ЕС, граничи с Русия и нейния основен съюзник Беларус.

Писмото от литовските министри на външните работи и отбраната, адресирано до генералния секретар на НАТО Марк Рюте подчертава, че Алиансът трябва да покаже готовност да брани „всеки сантиметър от своята територия“.

В изпратен по имейл коментар НАТО заяви, че следи ситуацията отблизо.

„Главнокомандващият на Обединените сили в Европа (SACEUR) ген. Гринкевич има правомощия да вземе решение за мерките, считани от него за нужни. Съюзниците също така придобиват и развиват свои способности за откриване и противодействие на дронове,“ заявиха от НАТО.

В последния инцидент от 28 юли руски дрон, вероятно изстрелян срещу Украйна, успя да нахлуе във въздушното пространство на Литва, след като вероятно е бил изгубен заради украинските средства за електронна война, заяви във вторник министърът на отбраната Довиле Шакалиене.

Дронът беше намерен разбит на територията на военен полигон на 100 км разстояние от границата с Беларус и съдържаше 2 кг експлозиви, заяви пред репортери началник-щабът на литовската армия Дайнюс Паскевичюс.

По-рано Шакалиене уточни свалената заплаха като руски дрон „Гербера“, дървено копие на ирански камикадзе дрон „Шахед“, който е често използван от руската армия за нанасяне на масирани удари по украинските градове.

Друг дрон „Гербера“ навлезе в Литва от Беларус на 10 юли, предизвикайки безпокойство в местните жители, преди властите да установят, че не е опасен.

Тогавашният премиер Гинтаутас Палуцкас и председателят на парламента Саулюс Сквернялис бяха временно отведени към бомбоубежищата в отговор на нахлуването от страна на дрона в литовското въздушно пространство.

Руски дрон "Геран-2" се разби в Литва.

🇷🇺💥🇱🇹 Руски безпилотен самолет Геран-2 се е разбил в Литва по-рано след като е навлязъл във въздушното пространство на страната от съседен Беларус, потвърдиха служители на литовската отбрана.

Литовската армия съобщи, че дронът е навлязъл във въздушно пространство на страната около 11:30 ч. местно време, преди да се разбие.

„Можем да потвърдим, че е имало нарушение на въздушното пространство, но по всичко личи, че това изглежда е неволен инцидент. Разследваме подробностите и ще съобщим веднага щом е налице повече информация“, отбеляза Довиле Шакалене, служител на литовската отбрана, пред Lrytas.

Инцидентът доведе до засилени мерки за сигурност в столицата Вилнюс. Министър-председателят Гинтаутас Палуцкас и председателят на парламента Саулюс Сквернелис, които са се срещали с репортери в Дома на правителството, когато новината е била съобщена, са били ескортирани до сигурно убежище като предпазна мярка, съобщиха местни медии.

Дроновете от серията Геран, често наричани системи за заблуда, са проектирани да объркват и насищат мрежите за противовъздушна отбрана. Въпреки че не са въоръжени, те имитират сигнала на въоръжени системи, принуждавайки защитниците да изразходват ценни ракетни прехващачи за фалшиви цели. Смята се, че дронът, участвал в инцидента днес, е вариант "Геран-2" – тип, широко използван от руските сили в Украйна.

Литовските служители не потвърдиха дали дронът е изстрелян към въздушното пространство на НАТО умишлено или е отклонил курса си поради техническа повреда или грешка на оператора. Инцидентът се случва на фона на нарастващото регионално напрежение след многократни руски удари с дронове и ракети в близост до източните граници на НАТО.

В Украйна дронове са използвани в масирани атаки за претоварване на противовъздушната отбрана и за проправяне на път за по-смъртоносни боеприпаси. Въпреки това, използването им в близост до границите на НАТО повдига опасения относно грешни изчисления, които биха могли да доведат до ескалация.

Литовското министерство на националната отбрана отбеляза, че работи в тясно сътрудничество с Центъра за комбинирани въздушни операции на НАТО за наблюдение на ситуацията и оценка дали са необходими допълнителни мерки.

Литовски командос на фона на немски военни хеликоптери на историческо събитие във Вилнюс.

🇩🇪🤝🇱🇹 Рядка и символична гледка се разигра в небето над Вилнюс по време на церемонията по учредяването на 45-а бронетанкова бригада на Бундесвера (Германските въоръжени сили). Сред внушителното присъствие на немски военни хеликоптери, прелитащи над литовската столица, бе забелязан военнослужещ от специалните сили на Литва.

Кадрите улавят силен момент на сътрудничество и засилване на отбранителните способности на НАТО в региона. Присъствието на немски военни сили в Литва е част от усилията за укрепване на източния фланг на Алианса, а учредяването на новата бригада подчертава дългосрочния ангажимент на Германия към колективната сигурност.

На фона на летящите вертолети на Луфтвафе – вероятно част от демонстрация на сила или елемент от протокола по време на церемонията – литовският командос стои като символ на партньорството между двете страни и готовността на съюзниците да работят заедно в защита на общите ценности и територии. Сцената демонстрира оперативната съвместимост в Алианса и засиленото присъствие в балтийския регион.

Изселване и укрепване: Су̀валският коридор под напрежение

🔺 Страховете от възможността за руска инвазия водят до напускане на местните жители от стратегически важния Сувалски коридор. Властите в Полша и Литва засилват отбранителната инфраструктура и провеждат съвместни учения с НАТО.

Част от жителите на Сувалския коридор – тесен 65-километров участък между Полша и Литва – започват да напускат района, опасявайки се от евентуално военно настъпление от страна на Русия. Това съобщи германският вестник Bild, позовавайки се на местни източници. Районът, притиснат между Калининградска област и Беларус, се разглежда от Алианса като едно от най-уязвимите му места на източния фланг.

„Ако Русия реши да действа, ние ще сме първите, които ще бъдат ударени“, споделя жител на литовското село Швянченис, цитирано в материала.

В отговор на нарастващото напрежение Литва и Полша засилват своето военно присъствие и инфраструктурна готовност. Литовските власти обявиха ускорено изграждане на стратегически пътища и мостове, които ще позволят бързо придвижване на войски и евакуация при нужда. Част от трасето, свързващо Вилнюс с полския град Аугустов, се модернизира с военни цели.

Съвместни военни учения като проведеното през април 2024 г. Brave Griffin демонстрират способностите на НАТО да реагира в реално време на заплахи в региона. Алиансът вече разполага с допълнителни сили в Полша и Литва, а разузнавателната активност в Калининград и Беларус остава засилена.

Макар да няма официална евакуация, множество жители споделят, че сами са взели решения за преместване – временно или постоянно. Според съобщения в социалните мрежи някои прибягват до лична подготовка: изграждане на укрития, запасяване с храна, и дори обучение с дронове и оръжие.

Властите в Литва призовават към спокойствие, но не крият, че работят по сценарии за извънредни ситуации. Националната гвардия и вътрешното министерство провеждат информационни кампании за реакция при военна или хибридна заплаха.

Сувалският коридор има критично значение за НАТО, тъй като е единственият сухопътен път, свързващ балтийските държави с останалата част от Алианса. При евентуално затваряне от руските сили в Калининград и Беларус, Литва, Латвия и Естония могат да останат изолирани от западната военна помощ.

Ситуацията в Сувалския коридор подчертава реалността на стратегическото напрежение в Източна Европа. Страхът на местните не е паника, а прагматичен отговор на нарастващото военно присъствие и все по-непредвидимата политика на Русия. Междувременно НАТО и местните правителства ускоряват подготовката си – както логистично, така и психологически.

Президентът на Литва: Войната в Украйна надали ще приключи в близките три години.

🇱🇹🤝🇺🇦 Президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че сред съюзниците в НАТО съществува ясно разбиране относно необходимостта от фокусиране върху подкрепата за Украйна – както на бойното поле, така и в контекста на евентуални преговори.

Това той заяви на 25 юни в разговор с журналисти по време на срещата на върха на НАТО в Хага, съобщи кореспондентка на обществената телевизия „Суспільне“.

„Това, което Русия прави в момента по-скоро представлява имитация на мирно споразумение и неконструктивно поведение. Те очакват да завземат и окупират още украински територии и след това, евентуално, да седнат на масата за преговори. Такъв подход не е справедлив“, подчерта той.

Науседа добави, че Литва, заедно с другите съюзници в НАТО, категорично осъжда този подход и е готова да предостави на Украйна необходимата подкрепа – не само военна и финансова, но и с нови санкции срещу Москва, които ще бъдат въведени „през следващите седмици“.

„Очаквам с нетърпение 18-ия пакет санкции, който според мен ще е един от най-мощните досега“, заяви литовският президент.

Освен това той изрази скептицизъм относно вероятността войната да приключи в следващите три години. „Надявам се, че ще има решение за войната в Украйна, преди да започне следващият период на бюджета на ЕС, но в момента не съм много оптимистичен. Не виждам светлина в края на тунела.“

Припомняме, че на 24 и 25 юни в Хага се проведе среща на върха на страните от НАТО. На 25 юни, сряда, в рамките на форума се състоя пленарно заседание, на което лидерите поеха ангажимента да увеличат военните си разходи до 5% от БВП до 2035 г.

След пленарната сесия президентът на Украйна Володимир Зеленски проведе двустранна среща с президента на САЩ Доналд Тръмп.