Литовски войници пазят границата с Калининград заради възможна руска мобилизация

🇱🇹🛡️🇷🇺 Около 100 литовски военни ще останат до средата на ноември по границата с Калининградска област, където от 8 октомври патрулират заедно с граничарите в очакване на руски граждани, които биха избягали при нова мобилизация. Вилнюс нарича мярката превантивна. Според властите нивото на заплаха там не е по-високо от обичайното, а службата за военно разузнаване на страната не вижда значими промени във военната дейност в руския ексклав. Обстановката на място описва репортаж на агенция BNS от граничното градче Виштитис, публикуван от LRT на 26 октомври.

Помощ от армията поиска министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас, който нарече стъпката превантивна пред журналисти в Сейма и уточни, че тя стъпва на публични, а не на разузнавателни данни, според които след изборите за Държавната дума през септември Русия планира мобилизация. „Може да се сблъскаме с хора, опитващи се да избегнат мобилизация и искащи да влязат на територията на Република Литва, за да поискат убежище“, каза Кателинас. Вторият повод беше инцидент от 6 октомври на границата между Латвия и Беларус, при който група от най-малко 20 мигранти се опита да премине незаконно, заедно с маскирани хора, които според латвийската армия са били въоръжени и заплашвали военните. Няколко часа по-късно маскираните навлезли на латвийска територия, повредили електрическо табло, откраднали камери за наблюдение и се върнали в Беларус.

Министърът на отбраната Робертас Каунас разреши да бъде изпратена рота от 100 души, първоначално за 2 седмици, до 16 октомври. В този ден той удължи мисията. „Отчитайки възможните потоци от бягащи жители на Калининградска област и свързаните с тях случаи на незаконно преминаване на границата, удължаваме засилената охрана до средата на ноември с превантивна цел“, каза той, цитиран във ведомтвено изявление. В него се посочва, че по данни на военното разузнаване в областта не се наблюдават значими промени във военната активност. Войниците обхождат заедно с граничните служители районите на застави, а при нужда армията изпраща допълнителни мобилни патрули, подвижни постове за наблюдение и екипи на военната полиция.

Към 27 октомври Путин не е обявил нова мобилизационна вълна. Указът за частична военна мобилизация от септември 2022 г. обаче никога не е отменян. Както пише The Economist на 30 август, за ново мобилизиране не е нужен нов указ.

Властите в Литва обясняват необходимостта от войници с липсата на ограда. Литва е издигнала физическа преграда по границата с Беларус. По границата с Калининград, която има дължина близо 300 км със своята морска отсечка и минава през равнини, гори и водоеми, такава няма. Затова, както посочи Каунас пред LRT Radio на 8 октомври, там са необходими повече хора. Натискът откъм Беларус междувременно не спира: Държавната служба за охрана на границата (VSAT) е върнала от началото на годината 1749 души, опитали да влязат незаконно, от които 21 в денонощието преди 26 октомври.

Във Виштитис, градче с няколкостотин жители в западната част на Вилкавишкиския район, езеро разделя Литва и Калининград. Яркочервени колчета, стърчащи от водата, показват докъде могат да плават хората, подали предварително данните си на граничната служба; 50 метра по-нататък ред жълти колчета бележи края на литовската територия. От пристана, където акостират граничните катери, само на няколкостотин метра се вижда вдигнатото руско знаме. Граничарите наблюдават езерото с камери и патрулират с катер. Когато забележи лодка, екипажът намалява скоростта, оглежда човека в нея, преценява разстоянието до колчетата и продължава.

Командирът на заставата Виштитис от Пагегяйския граничен отряд Римантас Кундрецкис очаква бегълци да опитват да преминат и по суша, и по вода. „Затова и сега засилихме наблюдението и на сушата, и на водата, и във въздуха. Както казваме при нас, и на зелената граница, и на синята, и във въздуха“, каза той пред BNS. Според агенцията с идването на военни гъстотата на патрулите по участъка с Калининград е станала почти двойна, а войниците са донесли и своя апаратура за наблюдение на сушата и въздушното пространство.

Последното нарушение в района на заставата е от началото на годината, когато двама руски граждани влезли в Литва по замръзналото езеро; обикновено годишно се регистрират около 10 подобни нарушения. Засиленото наблюдение, по думите на Кундрецкис, е намалило и неволните нарушения. Преди летовници и рибари понякога не забелязвали, че наближават руската територия; сега биват предупредени навреме от патрулите – по телефона или с катер.

Кундрецкис не вижда признаци на заплаха и описва действията отсреща като обичайна ежедневна дейност, но отбелязва видимо раздвижване. „Дали е само съвпадение, или не, полетите на военни изтребители край държавната граница бяха зачестили, някъде на полигона към Кудиркос Науместис се чуваха взривове, а и хеликоптерите им наистина летят по-често край границата“, каза той.

В мисията участват и Доброволческите сили за национална отбрана (KASP): 2-ри отряд от окръг „Дарюс и Гиренас“ подсилва заставите Кудиркос Науместис, Шилгаляй, Рокишкис и Казимерас Скучас. Доброволци се сменят на около 4–5 дни. Обикновено идват нови хора, но желаещите могат да се върнат. Командирът на ротата Леонас Рузгас, сред първите пристигнали, казва, че военните съобразяват своите дежурства с тези на VSAT и пълномощията им на практика са същите. „Граничарите имат доста технологични новости, доста системи, които ние не използваме […], защото естеството на нашата работа не го изисква. Затова е приятно да видим как се е развила охраната на нашата граница, да споделим опит и да почерпим от техния“, каза той. Кундрецкис гледа на съвместните дежурства като на подготовка: „Практиката наистина е безценна, никъде другаде няма да я получиш. Ако денят Х настъпи, армията ще трябва да заеме тук определена позиция и тогава и редовите войници, и командването вече ще познават особеностите на работата.“

Жителите на Виштитис казват, че животът им не се е променил. „Тук няма нищо толкова страшно, колкото чета на много места сега“, каза пред BNS 31-годишната Сандра. Промяната, която вижда, е повече патрули и по някоя военна кола; никой не се запасява с храна и не подготвя скривалища. „Просто си живеем, както всички в Литва“, каза тя.

Фермерът Виргиниюс Дапкус, тръгнал за риба, е по-рязък. „Роден съм сред руснаци, израснал съм сред руснаци и общувам с руснаци, познавам ги много добре, и като слушам какво говорят нашите власти, ме напушва смях. Това е само сплашване и те си имат някакви свои цели“, каза той. Във Виштитис се чувства отлично и съжалява само, че вече не може да лови от другата страна на езерото, където разликата в улова спрямо литовската страна била „като ден и нощ“. „Когато бяхме едно с руснаците, ловяхме само от руската страна, а сега ловим в блатото от литовската. Блато го наричаме“, обяснява Дапкус. 93-годишният Пранас Станкевичюс, бивш заточеник, също помни риболова на езерото: „Сега вече не може. Не може да се сложи мрежичка, сега всичко виждат, всичко е много ограничено.“ Възрастен мъж, който преди ходел да търгува в Калининград, приема контрола спокойно: „Не е много зле, границата си е граница, какво да се прави, принадлежим на Литва, нека пазят границата.“

Същия ден временният началник на VSAT Донатас Шкарнулис отбеляза пред LRT Radio: „Ситуацията край Калининградска област на Руската федерация е спокойна. Тази година сме имали няколко нарушения, но сме подготвени, а литовската армия в момента ни помага да предотвратим евентуалните заплахи.“ Описа съвместната работа с военните като превантивна: има индикации, че може да започне мобилизация и част от руските граждани да започнат да бягат, а това носи различни заплахи. Шкарнулис ръководи временно службата от втората половина на август, а Кателинас е предложил на кабинета да го назначи за постоянен началник от 5 ноември.

Съседна Полша изпитва система с изкуствен интелект по своя участък от границата с Беларус. В началото на октомври полската армия показа системата „Интелигентна граница“, която на участък от няколко десетки километра обединява изображенията от камери, дронове и сензори, разпознава хора и предмети и подава сигнал на операторите за събития, които изискват внимание. Разработили са я Центърът за внедряване на изкуствен интелект към Силите за отбрана на киберпространството и Граничната стража, а решението как да се реагира продължава да бъде взимано от човек.

Крайният сорк на литовската мисия по границата с Калининград е до средата на ноември. Армията и VSAT координират действията си според нуждите, а Кателинас посочи в средата на октомври, че засега не иска повече войници и че това зависи от нуждите на граничната служба.

Швеция внася 5,4 млн евро и удвоява транспортния фонд за Украйна

🇸🇪🚆🇺🇦 Швеция ще внесе 60 млн крони, около 5,4 млн евро, във Фонда за подкрепа на транспортната инфраструктура на Украйна (UTSF), като по този начин ще увеличи повече от два пъти средствата, с които той разполага за ремонт на пътища, мостове и жп линии, разрушени от руски удари. Вноската беше обявена от Министерството на възстановяването, инфраструктурата и транспорта на Украйна днес в Telegram. С нея обявеното финансиране достига около 10 млн евро, а според ведомството това е достатъчно, за да бъде изпробван механизмът му и да започнат първите проекти.

Парите не са отделна помощ, а част от зимния пакет от 500 млн шведски крони (45 млн евро), оповестен от министърката по европейските въпроси Йесика Розенкранц на 16 октомври. Пакетът е насочен основно към енергийната мрежа в навечерието на отоплителния сезон, а останалите средства отиват за здравеопазване и реконструкция. „Докато Русия брутално напада цивилната енергийна инфраструктура преди поредната зима във война, ние отговаряме с помощ за възстановяване и здравеопазване“, написа Розенкранц в X.

Министър Микола Калашник свърза вноската с ежедневните удари по транспортната мрежа. „Подкрепата на Швеция е важен принос за устойчивостта и възстановяването на транспортната система на Украйна. Руските атаки ежедневно създават нови проблеми за нашата инфраструктура, но ние продължаваме да поддържаме транспортните връзки, логистиката и работата на икономиката“, заяви той. По думите му тези 5,4 млн евро ще разширят възможностите за ремонт, ще позволят изпълнение на нужните инфраструктурни проекти и ще направят транспортните маршрути по-надеждни.

Фондът отпуска безвъзмездни финансови средства. Киев определя приоритетите и координира проектите, но Централната агенция за управление на проекти (CPVA) на Литва провежда поръчките, сключва договори и плаща директно на доставчиците. Сред целите министерството посочва ремонта на повредени пътища и мостове, закупуването на специализирана техника и изграждането на алтернативни логистични маршрути и връзки със страните от ЕС. Калашник беше още по-конкретен на 14 октомври, когато назова най-спешните нужди: локомотиви, техника за възстановяване на разрушени съоръжения и оборудване за системите за електронна опашка на 11 автомобилни гранични пункта със страни от Съюза.

Фондът е създаден в 3 етапа. На 3 декември 2025 г. Канада, Литва, Швеция и Украйна подписаха съвместна декларация за сформирането му в рамките на Международния транспортен форум (ITF) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Същите 4 държави подписаха самото споразумение в Стокхолм на 16–17 февруари 2026 г. по време на 4-тия диалог на високо равнище за транспорта в Украйна. Към декларацията се присъединиха и Дания, Германия, Норвегия, Естония и Обединеното кралство. Първи реални вноски бяха обявени в Гданск на 25 юни, по време на конференцията за реконструкция на Украйна: по около 1 млн евро от Литва, Швеция и Норвегия и 100 000 евро от Естония, общо 3,1 млн евро. Германия се включи на 14 октомври с още 1 млн евро и така общата сума достигна 4,1 млн евро преди новата вноска от Швеция.

Според обявените суми скандинавската държава е основният дарител на фонда. С първоначалния 1 млн. тя е осигурила общо около 6,4 млн евро, близо 2/3 от целия фонд. Нито една от останалите обявени вноски не надхвърля 1 млн евро.

Фондът обаче е малък, а щетите са огромни. Петата оценка на щетите и нуждите от реконструкция (RDNA5), публикувана февруари от Световната банка, ЕС, ООН и украинското правителство, сочи че транспортът е на първо място по нужди от възстановяване сред всички сектори – с 96,3 млрд. долара за периода 2026–2035 г. – повече от енергетиката и жилищния фонд. Спрямо предишната оценка тези нужди са нараснали с около 24%, защото през 2025 г. Русия засили ударите по железниците и пристанищата. Десетте милиона евро на UTSF представляват около 1/8000 от тази сума.

Затова фондът не може да поеме обновяването на мрежата, а само да покаже, че механизмът работи. Дали механизмът работи, ще стане ясно, когато първите локомотиви и оборудване за граничните пунктове бъдат доставени в Украйна чрез литовската агенция. Само тогава големите дарители ще имат реално основание да насочат през този канал суми, съизмерими с нуждите, а не с бюджета на един зимен пакет.

Неидентифициран обект от Беларус затвори летище Вилнюс за по-малко от час

🇧🇾✈️🇱🇹 Обект, навлязъл във въздушното пространство на Литва от Беларус, затвори небето на летище Вилнюс за под един час днес сутринта и вдигна изтребители на НАТО. Следобед властите в страната прекратиха търсенето, без да са установили дали става въпрос за дрон или ято птици. Въоръжените сили обявиха в 9:48 ч. жълт код за въздушна тревога за окръг Вилнюс и град Укмерге, разположен северозападно от столицата, която беше отменена малко след 10:30 ч.

Жълтата степен означава вероятно нападение, но още не тече, и хората трябва да си набележат укритие за сценарий, при който тревогата стане червена. Според Дарюс Бута от Националния център за управление на кризи въздушната заплаха е навлязла от Беларус. Центърът посочи, че параметрите му приличат на тези на дрон. След отбоя директорът му Вилмантас Виткаускас обясни пред LRT, че обектът е изчезнал от зоната на наблюдение и вече не представлява заплаха. „Ако е паднал и ако е бил дрон, трябва да бъде открит. Но не е задължително да е бил дрон, защото някои параметри сочат, че скоростта е малко по-ниска от обичайната. Може да е било някаква аномалия или нещо, свързано с миграцията на птиците“, каза Виткаускас.

Армията съобщи, че изтребителите в района не са засекли нищо, а мястото, където сигналът е изчезнал от радарите, ще огледа хеликоптер на ВВС. Виткаускас пък посочи, че обекта са засекли както тактическите радари на изтребители, така и всички системи за наблюдение на въздушното пространство, но не можеше да уточни какво точно е видяно. Военните и полицията предприеха търсене до ранния следобед. „Обектът не беше идентифициран, не беше открит, търсенето е прекратено“, каза след това Виткаускас. По думите му отметката е засечена отвъд границите на страната, след което е изчезнала, преди да достигне Вилнюс. Пожарната и аварийно-спасителна служба междувременно получи обаждания за подозрителни звуци или забелязан обект, а сигналите от жители идваха от много различни места, от Мариямполе в югозападната част на страната до Молетай, северно от Вилнюс. Минск не беше коментирал случая публично до ранния следобед на 3 октомври.

От каквото и да се окаже, че е била причинена тревогата, последиците от нея бяха осезаеми. Държавната компания Lietuvos oro uostai отчете 12 засегнати полета. Отменени бяха полетите от Вилнюс до Варшава и до Копенхага, както и обратният от Копенхага. Самолет беше пренасочен към Каунас, откъдето пътниците бяха докарани с автобус, а осем полета закъсняха. Търговската верига Maxima временно спря магазините, складовете и цеховете си в окръзите, получили предупреждението. Влаковете не бяха спирани: по думите на железопътната група LTG това става на най-близката гара едва при червена тревога.

Литовското небе беше затваряно по подобни поводи и миналия месец. На 13 септември столицата затвори въздушното си пространство заради тревога, която се оказа ято птици. Тогава Центърът за управление на кризи обясни, че в данните на първичния радар, който вижда само отразения сигнал, птиците и дроновете могат да изглеждат идентично. Малко след полунощ на 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от авиобаза Шяуляй свалиха дрон, навлязъл над Кайшядориския район от Беларус. Това е първият дрон, унищожен над територията на Литва. Президентът Гитанас Науседа уточни, че става въпрос за руски дрон „Гербера“, предназначен за Украйна и отклонен от нейните средства за електронна война, но допусна и умисъл: Русия може преднамерено да оставя дронове да се отклонят към Прибалтика или Полша, за да „държат обществото в напрежение“, каза той и оени „Това несъмнено е в интерес на Русия“.

Летището, отдалечено на около 30 км от границата на Беларус, знае цената на такива затваряния от есента на 2025 г. Тогава балоните, с които контрабандисти пренасят цигари от Беларус, го затваряха общо за над 60 часа до началото на декември. Засегнати бяха над 350 полета и около 51 000 пътници. Премиерът Инга Ругинене говори за „беларуската хибридна атака“. Границата между двете страни беше затворена, а на 9 декември беше въведена и извънредна ситуация, за която беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че е преувеличена.

Честотата на тревогите вече има критици сред депутатите в Сейма. На 30 септември Respublika.lt цитира Дайнюс Гайжаускас, според когото при свалянето на дрона на 15 септември сигналът за тревога е стигнал до хората в района, след като дронът вече е бил унищожен: „На хората беше казано да търсят укритие от заплаха, която по това време вече е неутрализирана. Какъв тогава е смисълът на такова предупреждение?“ На 3 октомври тревогата беше обявена и отменена, без да стане ясно какво я е предизвикало, а Виткаускас подчерта, че винаги трябва да се оценява най-лошият сценарий, за да има време за подготовка. Само ден по-рано, на 2 октомври, министерство на отбраната беше обявило, че провежда изпитания от украинската система SkyFortress, която засича нисколетящи дронове и крилати ракети по звука или по радиосигнала им и ги класифицира в реално време с помощта на изкуствен интелект. „Заплахите от въздуха се менят бързо и ние съответно приспособяваме решенията си“, каза министърът на отбраната Робертас Каунас. Виткаускас уточни на 3 октомври, че акустичните сензори реагират само на звук, който вече могат да разпознаят, и че и те не засичат всичко.

Търсенето приключи без да бъде открита находка, поради което случаят вероятно ще се нареди до този от 13 септември, а не до свалянето два дни по-късно. Находка може да бъде намерена и впоследствие: през юли 2025 г. дрон „Гербера“, преминал през въздъшното пространство на Беларус, беше намерен четири дни по-късно на военния полигон Гайжюнай. Последиците обаче не зависят от отговора: докато пограничните радари не различават надеждно ято птици от бавен дрон, подобни сигнали откъм Беларус ще продължат да затварят летища и да активират въздушна тревога.

Латвийският президент допуска ядрено оръжие в страната при решение на НАТО

🇱🇻 Ядрено оръжие може да бъде разположено в Латвия, ако НАТО вземе колективно решение и има необходимост. Това заяви президентът на страната Едгарс Ринкевичс по време на пресконференция след среща с премиера Андрис Кулбергс („Обединен списък“). „В нашите закони няма юридически препятствия за разполагане на ядрено оръжие в Латвия“, посочи Ринкевичс и добави, че в момента конкретни преговори не се водят. Изказването, което предаде агенция LETA, идва осем дни след като парламентът на Литва (Сеймът) подкрепи отпадането на забрана за ядрено оръжие, вписана в Конституцията.

Ринкевичс извежда позицията си от два основни довода. Първият е юридически: конституцията на Латвия (Сатверсме) няма забрана, каквато има литовската. Вторият е политически и зависи от алианса. Когато през 2003 г. Латвия се готвеше да влезе в НАТО, всяка държава заяви, че за нея няма да има ограничения пред пълния механизъм на колективната сигурност, включително пред участието в системата за ядрено възпиране, припомни Ринкевичс. „Ако възникне такава нужда и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъде разположено ядрено оръжие“, заяви президентът. Според записа на пресконференцията от официалния канал на президента Ринкевичс допусна и друга възможност: решение би могло да се търси по някакъв начин и в отделна инициатива за сътрудничество между държави. Латвийските правителство и парламент биха го приели, ако се наложи, каза Ринкевичс, като добави, че страната е готова да осигури както колективна отбрана, така и двустранни мерки. Без ядрено оръжие в Европа отдавна щяха да са пламнали няколко конвенционални войни, смята Ринкевичс: използването му е най-крайната мярка, но самото оръжие възпира агресора от непредсказуеми или мащабни действия.

Ринкевичс отговаряше на съобщения, че Великобритания е предложила ядрена защита на държавите от Обединените експедиционни сили (JEF), британско ръководена коалиция от 10 страни от Северна Европа и Балтика, създадена през 2014 г. Първоизточник на съобщенията е интервю на първия морски лорд Гуин Дженкинс за финския вестник Iltalehti от 28 септември. На въпроса дали британските ядрени способности ще са крайният гръбнак на възпирането за силите на JEF Дженкинс отговори: „Абсолютно… защото всички държави от JEF са част от НАТО. Нашето ядрено възпиране е посветено на НАТО, както и на собствената ни суверенна защита. Тоест, по дефиниция, да.“ Финландия, добави Дженкинс, е под чадъра на ядрената защита, която осигуряват британските подводници, патрулиращи в Атлантика.

Ядреният чадър, или разширеното възпиране, е защитата, която ядрените сили в съюза осигуряват на съюзниците без собствено ядрено оръжие. Iltalehti представи думите на Дженкинс като разширяване на британския чадър и извън НАТО, а оръжието като гръбнак на възпирането на новите бойни сили на JEF, чието създаване страните според финската обществена телевизия Yle ще подпишат в Осло през ноември. Британското посолство в Хелзинки отхвърли това тълкуване, а на 30 септември в 17:59 Yle публикува корекция: Великобритания не предлага на Финландия и останалите държави от JEF ядрената си защита като отделно от НАТО споразумение. Няколко часа по-рано Ринкевичс беше поставил съобщението в същата рамка. Великобритания вече е част от системата за ядрено възпиране на алианса, а Латвия е под ядрения чадър, който осигуряват САЩ и Великобритания, каза Ринкевичс. Като участник в JEF Латвия приветства всяка допълнителна мярка. „Разбираме, че това все още е част от общата политика на НАТО“, добави Ринкевичс.

Първото условие, което Ринкевичс поставя, води към ангажимент, поет от самия НАТО. В Основополагащия акт Русия–НАТО, подписан в Париж на 27 май 1997 г. като политическо задължение, поето на най-високо равнище, държавите от алианса потвърдиха, че „нямат намерение, план и причина“ да разполагат ядрено оръжие на територията на новите членове. Алиансът заяви и че няма намерение, план и причина да създава там складове за такова оръжие. Латвия, член на НАТО от 29 март 2004 г., е сред тези нови членове. Текстът не забранява нищо: той описва намерение, план и причина, а оценката за причината е онова, което общо решение на съюзниците би променило.

Литва стигна до същата точка от обратната страна. Член 137 от конституцията ѝ гласи, че на територията на страната не могат да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази. На 22 септември Сеймът подкрепи със 99 гласа „за“, 13 „против“ и 5 въздържали се премахването на целия член, тоест и на двете забрани, съобщи литовската обществена телевизия LRT. Следват още две гласувания, на 6 октомври и на 12 януари 2027 г. На всяко са нужни поне 94 гласа от 141, а между двете трябва да минат най-малко три месеца. Литва е единствената в региона с такова ограничение, каза в дебата депутатът Лауринас Кашчюнас: Латвия, Естония и Полша нямат такова, а Финландия току-що е премахнала своето. Президентът Гитанас Науседа заявява, че непосредствени планове за съхраняване на ядрено оръжие в страната няма и че Литва ще остане обвързана с Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И във Вилнюс, и в Рига президентите отделят правната възможност от самото присъствие на оръжието: Науседа говори за липса на планове, Ринкевичс за липса на преговори.

Паралелно върви втори коловоз, при който ядрено оръжие не се разполага. На 22 септември Кулбергс обяви, че президентът Еманюел Макрон се е съгласил да започнат разговори за присъединяване на Латвия към френската инициатива за ядрено възпиране, и че от Париж е получено официално писмо. Франция ще изпрати делегация в Латвия. Ринкевичс нарече започналия „много сериозен процес“ с Франция не съвсем ядрен щит, а процес на планиране на ядреното възпиране. Инициативата, представена от Макрон през март 2026 г. (на английски forward deterrence), предвижда обсъждане на ядреното планиране, съвместни учения и възможно временно присъствие на френски самолети, годни да носят ядрено оръжие, а решението за употреба остава у френския президент. Финландия стана десетата държава в нея на 14 септември, а Кулбергс казва, че Латвия може да бъде първата от балтийските. Разполагане на ядрено оръжие в държави участнички инициативата не предвижда, припомни на 28 септември латвийският разследващ център Re:Baltica, опровергавайки блогър, твърдял обратното. Франция е единствената съюзница, избрала да не участва в Групата за ядрено планиране, органа на НАТО за ядрена политика. Така френската инициатива остава извън общото планиране на съюза, през което минава чадърът на НАТО, който Ринкевичс свързва със САЩ и Великобритания.

Москва отговаря на литовския ход с ядрени предупреждения. Кремъл предупреди, че ако Литва разположи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, сама ще попадне под прицела на руското ядрено оръжие, а Песков нарече такава стъпка много сериозен виток на ескалацията и напрежението. Захарова определи плановете на Вилнюс като абсолютно безотговорно действие и част от провокативната политика на НАТО, съобщи руското издание RTVI. Отделно от литовския дебат, на 30 септември Русия изпрати до НАТО документ, в който заявява готовност да използва целия си арсенал, включително ядрено оръжие, ако съюзниците се опитат да изолират Калининградска област от останалата част на страната. Документът споменава и възможни удари по центровете за вземане на решения в държавите членки още в началото на конфликт. Това съобщи Reuters, цитирана от „Украинска правда“. НАТО отговори, че нито едно негово учение или действие не заплашва Русия, и призова Москва да прекрати „безотговорната си ядрена реторика“.

Разполагане на ядрено оръжие в Латвия през следващите 12 месеца, по решение на НАТО или в отделна инициатива, е крайно малко вероятно: в алианса решенията се вземат с консенсус, Ринкевичс сам посочва, че преговори не са водени, френската инициатива не предвижда разполагане, а британската защита остава в рамките на съюза, както гласи корекцията на Yle. Въпреки това срещу тази оценка работи посоката на региона: Финландия вдигна през юни забраната за ядрено оръжие на територията си, Литва също премахва своята, а Латвия преговаря с Париж. Трите страни разширяват правната и политическа възможност, но нито една от тях не е взела решение за разполагане.

Русия заплаши НАТО с ядрено оръжие при опит да изолира Калининград

Междуконтинентални балистични ракетни комплекси РС-24 „Ярс“ по време на парада за Деня на победата в Москва, 9 май 2020 г. 📸 Снимка: Alexander Zemlianichenko / AP

Руският президент Владимир Путин присъства на среща с губернатора на Калининградска област Алексей Беспрозванних в Москва, Русия, на 24 март 2026 г. 📸 Снимка: Путин на среща с областния губернатор на Калининград Алексей Беспрозванних в Москва, 24 март 2026 г.

🇷🇺 Москва изпрати дипломатическа нота до НАТО, в която заплаши с употреба на ядрено оръжие, ако страни от Алианса направят опит да изолират Калининград от останалата част на Руската федерация. Ройтерс съобщи за документа, който обвинява НАТО, че върви по „опасен и безразсъден курс“, който носи „висок риск от избухване на пряк въоръжен конфликт“.

Прагът в нотата е поставен под въоръжения удар по руска територия. В нея пише: „Русия ще бъде готова да използва целия арсенал от сили и средства, с които разполага, включително ядрено оръжие, за да защити територията си, ако страни от НАТО предприемат какъвто и да било опит за изолиране на Калининградска област от останалата част на страната“. Според нотата подобен сблъсък може да включва „руски удари по центровете за вземане на решения в страните членки на алианса още от самото начало“.

НАТО отхвърли обвинението в писмен отговор, който Reuters също прегледа: посочва, че е отбранителен съюз и нищо от дейността му не застрашава руска територия. „Нито едно учение или действие на НАТО не представлява заплаха за територията на Руската федерация“, пише в отговора. Съюзът призовава Москва „да се въздържа от все по-безразсъдното си поведение към съюзниците и да прекрати безотговорната си ядрена реторика“.

Reuters отбелязва, че Москва все по-често представя военната дейност на съюзниците около областта като директна заплаха за себе си. Николай Соков, ядрен анализатор във Виена и бивш руски дипломат, отбеляза пред Reuters, че нотата може да отразява нарастваща тревога в Москва от западните доставки на оръжие за Киев, санкциите, военните учения, разузнавателните полети и възможните ограничения за корабоплаването в Балтийско море. Той обясни: „Очакват повече действия, включително блокада на Балтийско море – точно под прага на военен конфликт по европейските разчети, но за тях това ще бъде открита война“ и допълни: „Виждам риск от взаимна грешна преценка“.

Предупреждението не е единично. През последните дни руски посолства в най-малко 3 европейски страни са отправили предупреждения, в които обвиняват НАТО в ескалация на напрежението около Калининград, съобщава Reuters. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков описа предупрежденията като дипломатически напомняния към „горещите глави в Европа“. Дипломат от НАТО оцени документа като поредния опит да се сплашат европейците и заяви, че НАТО ще продължи да подкрепя Украйна. Висш европейски служител от сферата на отбраната сподели, че това е първата заплаха от такъв вид от Русия от времето на Студената война, определяйки я като сериозна.

Ядрената тематика в руските изявления към Запада датира от 27 февруари 2022 г. Три дни след началото на пълномащабната война в Украйна, Путин нареди силите за ядрено възпиране да преминат в „особен режим на бойно дежурство“, и посочи „агресивни изявления“ на държавни глави на водещи страни членки на НАТО и икономическите мерки срещу Руската федерация. Онова предупреждение нямаше адресат или условие. Новият документ съдържа и двете: писмена нота към Алианса с назована територия и причина за отговор. Тя идва на фона на диверсии, палежи и кибератаки в ЕС, чиито правителства свързват с руските специални служби.

Преди нея Кремъл даде серия от публични сигнали. На 23 април руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко заяви, че съюзниците отработват сценарии за морска блокада и превземане на Калининградска област по време на ученията на Съвместните експедиционни сили (JEF) под ръководството на Обединеното кралство. На 23 септември руски многоцелеви вертолет Ми-8 навлезе от Калининградска област във въздушното пространство на Полша северно от Бранево – на 300 метра навътре за 42 секунди. Полша вдигна изтребители и постави наземната си противовъздушна отбрана в готовност, а оперативното командване прецени, че нарушението е проверка на готовността на ПВО на НАТО. На 29 септември руското посолство в Лондон заяви, че тези, които защитават планове за блокада или удар по Калининград, „не бива да си правят илюзии за последиците“: „Всяко военно действие на Обединеното кралство или НАТО срещу руска територия ще бъде посрещнато с отговор с всички налични на Русия средства, включително ядрено оръжие“. Посолството реагира на британски публикации относно уязвимостта на руския ексклав на брега на Балтийско море, сред които документална драма на Sky News и статии в iPaper.

Чувствителността на региона е географска. Калининградска област граничи само с Полша и Литва и няма сухопътна връзка с останалата част на Руската федерация. Там е домът на Балтийския флот. Между нея и Беларус, съюзник на Москва, лежи Сувалкският коридор, ивица от около 65 км по границата между Полша и Литва, която е единственият сухоземен път за съюзническите сили към Естония, Латвия и Литва. Същата ивица прави думата „изолиране“ двупосочна: коридорът е най-уязвимото място на алианса, като в същото време е най-късото разстояние, което разделя анклава от Беларус и Русия.

Прочитът на една и съща мярка в Москва и европейските столици се разминават, и затова Соков говори за риск от взаимна грешна преценка. Посолството в Лондон свърза ядрения отговор с военна операция срещу руска територия, а нотата го свързва с „какъвто и да било опит“ за изолиране на областта, т.е. с ход преди удар по руска земя, който стои по-ниско по стълбата на ескалацията. Европейските разчети, по думите на Соков, броят блокадата на Балтийско море под нивото на война. Една и съща мярка ще бъде прочетена в Москва като война, но в европейските столици – като действие под нейния праг.

Путин отрича планове за война с Европа и говори за правата на рускоезичните в балтийските държави

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви на 25 септември в Санкт Петербург, че не се готви за война с Европа. В същото време той заяви, че правата на рускоезичното население в Прибалтика се нарушават и вече е изработен „определен подход“ за реакция.

„Да, знаем, че там се нарушават правата на рускоезичното население, но вече знаем как да реагираме и сме изработили определен подход към това. Реагираме в хуманитарен план и по линия на международното право“, заяви руският президент пред журналисти след пленарното заседание на Международния форум на обединените култури. След това допълни: „Ще продължим и занапред да се борим за правата на нашите сънародници, но в полето на международното право. Други инструменти никога не сме възнамерявали да прилагаме, не сме прилагали и не възнамеряваме да прилагаме.“

Думите бяха отговор на въпрос за Мартин Херем, бивш командващ на естонските отбранителни сили, който наскоро положи клетва като министър на отбраната. Журналистът, задал въпроса, му приписа готовност да убива „всеки руснак, който премине границата“, и твърдението, че ако руснаците не нападнат първи, „на естонците е по-изгодно да го направят сами“. Путин нарече „пълен абсурд“ твърдението, че Русия се кани да нападне някого. За Херем използва поговорката „циркът си замина, а клоуните останаха“ и определи думите му като „политическа клоунада“. Накрая сравни населението на Естония, по неговите думи малко над 1,3 милиона души, на руската армия, която според него наброява 1,535 милиона военнослужещи.

Първата реплика на Херем е предадена променена и без ключов контекст. В публичната си лекция „Как да се подготвим за война?“ в Тартуския университет на 17 септември, само ден след клетвата, той се извини за „ужасните думи“ и формулира посланието, което според него Естония трябва постоянно да отправя към Русия: „ако преминете границата, ще ви избием всички“. Репликата за нападение е от друга част на същата лекция, в която министърът обяснява колко струва на държавата дълго да държи мобилизирани резервисти: „Казвал съм го на шега, че ако стигнем до оранжевата зона и извършим мобилизация, а Русия не нападне, икономически би било по-правилно да нападнем сами.“ Във въпроса към Путин от думите му са отпаднали и условието, и уговорката за шегата.

От 20 септември руски канали в Telegram споделят и сглобен „цитат“ на Херем, според който Естония може да воюва сама с Русия. Проверката на факти на естонското издание Delfi установи, че текстът е слепен от изказвания от 2023, 2024 и 2026 г. и твърдение, че страната може да се сражава сама, не е открито в нито едно от тях. Във всяко проверено изказване Херем говори за колективна отбрана със съюзниците от НАТО, които не присъстват в численото сравнение на Путин.

Описаните публични действия по този „подход“ са правни. От есента на 2022 г. руското министерство на външните работи изпраща на Естония, Латвия и Литва ноти по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Съвместно разследване на Re:Baltica, Delfi и LRT от юли установи, че Латвия и Литва са получили по 5, а Естония – 4. Москва ги кани на преговори, тъй като конвенцията изисква такъв опит, преди спорът да се отнесе до Международния съд на ООН в Хага. Естония отговори, че е готова да проведе разговори в Тарту или в Хага. На 31 май говорителката на министерството Мария Захарова обяви, че задължителната досъдебна фаза приближава края си и делото може да стигне до съда „до края на тази година“. Искът се подготвя от московската адвокатска кантора „Монастирски, Зюба, Степанов и партньори“. Към 27 септември съобщение за подаден иск няма.

Балтийските правителства отхвърлят обвиненията. Латвийската служба SAB описва руската стратегия като използване на международното право в хибридния натиск към Запада. В публичен доклад от юни службата предупреди, че Русия може да превърне делото в „претекст за пряка конфронтация с балтийските страни“. През май естонският външен министър Маргус Цахкна нарече руските претенции „умишлена злоупотреба с механизмите на международното право за политически и пропагандни цели“.

Най-конкретният предмет на критиката на Путин е статутът на негражданите, наречен от него „измислици“ и „безсмислица, която вече от години е факт от международния живот“. В Латвия статутът включва бивши граждани на СССР, които на 1 юли 1992 г. са живеели постоянно в страната и нямат друго гражданство. Службата по гражданство и миграция отчита 162 682 такива в началото на 2026 г. – 8,7% от населението. Те имат право на пребиваване по закон и са защитени от експулсиране. В Естония има 58 309 души, записани без конкретно гражданство, докато в Литва такъв статут няма. Другата претенция, която Захарова изрежда, е потискането на руския език, включително в училищата: в Латвия държавно финансираното образование вече се води само на латвийски, а Естония постепенно заменя руския като основен език на обучение до 2030 г.

Четири месеца по-рано, на 25 май, Путин подписа поправки в законите за гражданството и за отбраната, разширяващи военните му правомощия, които влязоха в сила от 5 юни. Те му дават свобода да използва въоръжените сили за защита на руски граждани, арестувани, задържани или преследвани в чужбина по решения на чужди съдилища, упълномощени без участието на Руската федерация, или на международни съдебни органи, чиято юрисдикция тя не признава. Обхватът е по-тесен от „сънародниците“ в думите от Санкт Петербург: законът засяга само руски граждани и само при съдебно преследване, а латвийският негражданин по закон няма друго гражданство. Председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко описа поправките така: „Говорим не за въвеждане на въоръжените сили в чужбина, а за защита на граждани, за акция по спасяване на хора.“

В деня на пресконференцията държавната агенция РИА „Новости“ публикува и след около три часа изтри коментар на Александър Носович, главен редактор на сайта RuBaltic.ru, озаглавена „Русия я чака още една СВО. Тя ще бъде много кратка“. Текстът отправяше заплаха с ядрен удар срещу Литва – „само ракети със съответния заряд“, в отговор на гласуването в литовския Сейм от 22 септември. Тогава 99 депутати срещу 13 подкрепиха предложението от конституцията да отпадне забраната за оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. На мястото на коментара агенцията остави бележка, че тя не отговаря на мнението на редакцията и на „държавната политика на Руската федерация“.

Начина, по който Путин отхвърли опасенията на Европа, има документирана предистория. На 15 февруари 2022 г., след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, кореспондентка на Deutsche Welle го попита изключва ли война в Европа. В отговора си Путин постави въпроса дали Русия я иска и заключи: „Разбира се, че не.“ Същия ден Захарова каза в ефира на италианската Rete4, че за намерение на Русия да нападне Украйна говорят „само безумни, луди, лишени от морал хора, които се занимават с фалшификации“. 9 дни по-късно Путин обяви пълномащабната инвазия, формулирайки нейната цел като „защита на хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, геноцид“. Уверението, че за сънародниците „други инструменти“ не са прилагани, също се разминава с архива на Кремъл. На 1 март 2014 г. Путин иска разрешение от Съвета на федерацията за употреба на въоръжените сили на територията на Украйна, като се позова на „заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите сънародници“.

Съпоставката откроява две познати теми в руската реторика: отричането на намерения за военни действия и позоваването на правата на сънародници. През 2014 г. втората тема присъства в искането за използване на армията в Украйна, а през февруари 2022 г. уверенията, че не иска война, предхождат нахлуването. Тези прецеденти дават основание текущите уверения да се тълкуват критично. Законът от май допуска употреба на въоръжените сили при определени случаи на преследване на руски граждани в чужбина; той не обхваща всички рускоезични или неграждани. Департаментът за държавна сигурност на Литва тълкува подготвеното дело преди всичко като средство за информационна кампания. На 24 септември Херем заяви, че военната оценка на заплахата за Естония „към момента остава непроменена“, а основните усилия и ресурси на Русия са концентрирани срещу Украйна. Предупреждението на SAB за възможен претекст за конфронтация остава оценка на риск, а не установено руско намерение.

Следващите конкретни развития са дали Русия ще подаде иск в Хага до края на годината и дали ще поиска временни мерки – например за обучението на руски. Отделен въпрос е дали законът от май ще се разшири отвъд руските граждани към други категории „сънародници“. Значение ще има и реакцията на Москва на следващите гласувания в литовския Сейм, насрочени за 6 октомври и 12 януари. Евентуално искане до Съвета на федерацията за използване на въоръжени сили би означавало съществена промяна спрямо заявения правен и хуманитарен подход. Самата подготовка на съдебно дело не установява такава промяна.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.

Беларуската линия към Друскининкай е разглобена, а не възобновена

🇧🇾🛤️ Беларус е възстановила жп отклонение от Поречие към границата с Литва, в близост до коридора „Сувалки“, твърди публикация в Х, позоваваща се на сателитни изображения. Местните медии обаче документираха демонтаж в края на май, а на снимки от 12 юни коловозът вече липсва. Тези сведения показват състоянието на трасето в началото на лятото, но не установяват категорично дали по-късно е работено по него. Официалните институции в Минск и Вилнюс не са потвърждавали ремонт или подновено движение.

Твърдението идва от акаунта The Cold Wars. Досега публикацията е събрала повече от 3700 харесвания и 500 споделяния. В нея се посочва, че властите в Беларус са обновили коловоза на т.нар. Друскининкайско отклонение и са прокарали път от него до границата при неизползвания пункт Латежерис, където Литва е поставила противотанкови прегради. Освен това се споменава и бивш съветски обект в непосредствена близост, но без никакви други подробности.

По-ранните публикации на беларуски медии описват демонтаж. На 30 май „Хартия’97“, позовавайки се на снимки от читатели на местния сайт Newgrodno.by, съобщава, че по участъка от гара Поречие до бившата крайна спирка „Учител“ постепенно се премахват релсите и траверсите. На 1 юни изданието Onliner също съобщава за демонтажа. На 16 юни Newgrodno.by публикува снимки от 12 юни, на които по цялата отсечка до „Учител“ е останал само насип с баластовата настилка. Релси и траверси се виждат само на прелезите.

Onliner обяснява демонтажа с отпадналата необходимост от самото отклонение. Държавната жп компания не е коментирала публично твърденията. По този участък не е минавал влак от 12 декември 2021 г. Тогава крайградският дизелов влак от Гродно до „Учител“ беше заменен с автобус. Вилните кооперации „Учител“, „Солнечное“ и „Золотые пески“, за които това е била единствената жп връзка, тогава събират 280 подписа срещу спирането на влака, но без резултат.

Историята на линията започва много по-рано. Поречие е гара по железницата Санкт Петербург–Варшава от декември 1862 г. и се смята за първата железопътна гара в днешен Беларус. Отклонението до курортното селище Друскининкай, тогава в пределите на междувоенна Полша, е дълго 18 км. То е открито тържествено на 6 октомври 1934 г. след 5 месеца строителство, чиято стойност възлиза на 1,3 млн. злоти.

След разпадането на СССР новата държавна граница разделя трасето. Последен влак от Гродно и Поречие до Друскининкай минава през пролетта на 2000 г. В началото на новия век Литва демонтира своята част от линията между границата и града. Беларуската отсечка до „Учител“, на 7 км от Поречие, остава в употреба още две десетилетия – до спирането на влака през 2021 г. Дейността на самата гара също е намалена: към края на 2024 г. персоналът е намален до един началник, сградата работи единствено през делнични дни, а разписанието предвижда по осем спиращи регионални дизелови влака дневно.

Предложение за възстановяване на жп връзка е имало от литовска страна. През май 2020 г. министърът на транспорта Ярослав Наркевич предлага да бъде върнат участъкът Марцинконис–Друскининкай–държавна граница. Прогнозата на министерството е за 180 хил. пътници и 1,5 млн. тона товари годишно, но тази идея така и не стига до изпълнение. През 2021 г. двустранните отношения на Вилнюс с Минск се влошават рязко по време на мигрантската криза, а след руската инвазия в Украйна е затворен и пунктът при Латежерис.

Документирано е поставянето на укрепления от литовска страна. В края на август 2025 г. литовската армия обяви, че е разположила пирамидални бетонни прегради, известни като „драконови зъби“, по неизползвани пътни платна на пунктовете Шумскас, Лаворишкес, Райгардас и Латежерис по границата с Беларус, както и при Романишкес на границата с Калининградска област. Те са елемент от Балтийската отбранителна линия – общия проект за укрепления по границите на трите балтийски държави с Русия и Беларус.

„Поставените прегради са само част от голяма, цялостна картина“, заяви главнокомандващият литовските въоръжени сили генерал Раймундас Вайкшнорас. Плановете на трите държави включват противотанкови ровове, бетонни пирамиди, пътни заграждения, бункери, мостове, подготвени за взривяване, складове с материали и огневи позиции за обстрел на противник, забавен от препятствията. EUobserver посочва, че общата дължина на планираната линия достига 950 км. Преградите при Латежерис са сред изпълнените елементи на този проект.

Латежерис не се намира в коридора „Сувалки“. Ивицата с дължина 65 км по държавната граница на Полша с Литва между Калининградска област и Беларус и се явява единствената сухопътна връзка на Прибалтика с останалите съюзници от НАТО. Латежерис се намира на литовско-беларуската граница, няколко десетки километра източно от мястото, където се срещат границите на Полша, Литва и Беларус.

Тази близост означава, че жп пункт за разтоварване на военна техника край Латежерис би имал значение за отбраната на коридора. Беларуската и руската армия прехвърлят тежката си техника основно с влакове. При наличие на подходящ коловоз и възможност за разтоварване близо до границата бронираните колони биха изминавали по-кратко разстояние по шосе. Тази военна логика обяснява защо твърдението може да изглежда правдоподобно, но не доказва, че описаната инфраструктура е изградена.

За друг железопътен проект на беларуските военни са отлично документирани конкретни документи. През август беларуската служба на Радио Свобода съобщи за проектна документация от общност на беларуски железничари. Тя предвижда отделен коловоз с капацитет до 60 вагона и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника за полигон в Гомелска област, близо до границата с Украйна. Възложител е държавният проектантски институт „Военпроект“. Изданието свързва обекта с комплекса край Гомел, строен от края на 2023 г. за 37-а отделна десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции. За Друскининкай не е представена сравнима документация; цитираните публикации за работата по него през тази година описват демонтаж.

Едно потенциално обяснение за твърдението е погрешното тълкуване на лятна снимка, показваща разровен насип, следи от тежка техника по цялото трасе и отъпкан път покрай него. Подобни следи могат да останат след демонтаж, но да бъдат възприети като признаци на ремонт, а обслужващият път – като новопрокаран. Това е хипотеза, която не изключва други работи по трасето от май месец насам. За такива работи обаче не са посочени конкретни източници.

Сегашното състояние на линията може да бъде установено с актуални, датирани изображения или оглед на място. Нови релси и траверси между прелезите и възстановена връзка с гарата в Поречие биха показали, че коловозът е изграден отново. Обществена поръчка на държавната жп компания ще потвърди възлагането на такива работи, но сама по себе си не доказва тяхното изпълнение. Ако по-нови снимки покажат същото като юнските – насип без коловоз и къси участъци с релси само на прелезите – това би означавало, че по заснетата отсечка линията не е възстановена към съответната дата.

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.

Полша подготвя Подлясие за транзитен коридор при евакуация от Балтика

🇵🇱🤝🇱🇹 Полша подготвя транзитен коридор през Подляското войводство за цивилни от Литва, Латвия и Естония при война или голяма криза. Първият вицевойвода Павел Крутул заяви на 15 септември пред Polskie Radio Białystok, че всички местни власти в региона участват в планирането за извънредни ситуации. Едно от трите направления за евакуация на Вилнюс води към Полша.

Крутул определи задачата като огромна и призна, че областната администрация няма предишен опит с нея. По думите му работата едва започва, но властите искат да се подготвят възможно най-бързо за сценарии, които се надяват никога да не се осъществят. Той увери, че Подлясие вече разполага с готови планове за масова евакуация на собственото си население, а сега към тях се добавя приемането на евакуирани от север.

Радиото представя включването на войводството в балтийското планиране като отговор на Министерството на вътрешните работи и администрацията (МВРА) на продължаващата от пет години война отвъд източната граница на Полша и риска от ескалация. Според TVP Wilno министерството и местните власти в Подлясие определят специален транспортен коридор за организиран транзит на население от балтийските държави към Полша при криза.

Подляско е единственото полско войводство, което граничи с Литва. Полско-литовската граница е дълга около 100 км, а районът около нея, между Калининградска област и Беларус, е известен като коридора „Сувалки“. През него минава единствената сухоземна връзка на трите балтийски държави с Полша и през нея с останалата част от континентална Европа. На изток войводството граничи и с Беларус.

Конкретните маршрути на полска територия и граничните пунктове за преминаване на евакуираните засега не са посочени публично. Евакуацията на собственото население Полша урежда с правителствена наредба, влязла в сила през юни 2025 г. Тя задължава кметовете да определят зоните за евакуация, маршрутите и сборните пунктове и да изчислят колко души ще имат нужда от превоз. Сходни задачи имат старостите – ръководителите на окръжните администрации – и войводите.

От литовска страна ключово място в подготовката заема Вилнюс. Столицата се намира на около 40 км от беларуската граница и има население от близо 625 хиляди жители. Общината представи евакуационния си план на 23 април 2025 г. Той предвижда три основни направления: на север към Паневежис и Шяуляй, на запад към Каунас и Клайпеда и на юг, през Алитус, към Полша.

„Едно от направленията за евакуация от столицата е Полша“, заяви пред Polskie Radio началникът на отдела за гражданска защита в общината на Вилнюс Жигимантас Соловьовас. Според оценката на кмета Валдас Бенкунскас евакуацията на целия град би отнела два до три дни.

При представянето на плана Бенкунскас заяви, че исторически врагът винаги е идвал от изток, и уточни, че трите направления са определени от централната власт. По думите му южното може да изглежда странно, защото води към Сувалкийския коридор, където противникът би могъл да нападне. То обаче остава в плана, тъй като действията на евентуалния противник не могат да бъдат предвидени със сигурност.

Генерал-лейтенант Ремигиюс Балтренас, тогава началник на Щаба на отбраната, посочи, че същата посока ще се използва и за придвижване на подкрепления на НАТО към Литва. Затова според него евакуацията трябва да се координира между всички институции, които участват в отбраната на страната.

Редът и начинът на евакуация зависят преди всичко от мястото и мащаба на заплахата. Жителите ще бъдат предупреждавани със сирени или спешни текстови съобщения. Хората със собствен автомобил трябва да напуснат града по предварително определените маршрути. За останалите общината ще осигури превоз от сборни пунктове, обикновено в две-три училища или детски градини във всеки квартал.

Планът изисква жителите предварително да изберат как ще напуснат града. „Хората трябва да вземат това решение сега, а не когато дойде време да напуснат домовете си“, заяви при представянето общинският съветник Ауримас Навис. Решението за евакуация на целия град или на част от него взема кметът. Ако опасността обхваща по-голяма територия, такова решение може да вземе и правителството.

На 7 и 8 октомври 2025 г. Вилнюс проведе първото учение по плана. Доброволци от 4 квартала бяха извозени с общински транспорт до Каунас, Шяуляй, Кедайняй, Келме и Укмерге. По маршрутите бяха проверени работата на приемните пунктове, зареждането с гориво и разчистването на препятствия. И петте града са в Литва, тоест учението не включваше евакуация през границата с Полша.

Още при представянето на плана градските власти признаха, че се очакват задръствания. Независимо от началния квартал, движението в крайна сметка се съсредоточава по няколко основни пътни артерии: на север по западния обходен път и A2, а на юг – по същия обход и A4.

„От Вилнюс може да се излезе само в три посоки, освен ако нямате балон с горещ въздух“, заяви Навис. Полицията предвижда допълнителни екипи, които да изключат светофарите и да регулират движението ръчно.

Бившият кмет Артурас Зуокас нарече плана „обида за здравия разум“. Според него хората ще знаят накъде да тръгнат, но пътищата не са проектирани за подобно натоварване и при ядрен инцидент или военна заплаха жителите ще бягат през полетата. Бенкунскас посочи пет пътни участъка, които се нуждаят от разширяване, и призна, че част от ремонтите може да отнемат години.

Планът се основава на съществено условие: евакуацията трябва да започне, преди опасността да стане непосредствена. „Жителите на Вилнюс не бива да разчитат, че по време на обстрел ще напуснат града по някой от евакуационните маршрути“, предупреди Соловьовас. В такава ситуация те трябва да потърсят укритие. По думите му една от целите на документа е хората да свикнат с необходимостта от организирано извеждане. Той предупреди, че допускането на хаос би затруднило целия процес.

Укритията обаче не достигат, а достъпът до наличните също се оказва проблем. На 20 май 2026 г. властите във Вилнюс призоваха жителите да се укрият заради дрон в литовското въздушно пространство. Много от посочените укрития се оказаха заключени, а премиерът Инга Ругинене се извини за пропуските в комуникацията.

Действащите литовски изисквания предвиждат места в укрития за поне 60% от населението в градовете и за 40% в районите. Според TVP Wilno наличните места във Вилнюс побират почти половината от жителите, а в съседния Вилнюски район – под една пета.

В края на август градският съвет одобри програма за 1 милион евро. По нея сдружения на собствениците, държавни и общински институции и училища могат да получат до 20 хиляди евро на обект. Средствата са предназначени за осигуряване на достъп до укритията, включително чрез дистанционно отключване, както и за поставяне на защитно фолио и щори на прозорците срещу стъклени отломки.

Соловьовас уточни пред LRT, че първоначално програмата ще обхване около 12–13% от укритията в града, повечето от които са в общински сгради. Заявления се приемат до 18 октомври.

Подготовката в Подлясие е част от регионално планиране, започнало поне година по-рано. На 13 юни 2025 г. вътрешните министри на Естония, Латвия и Литва подписаха меморандум за съвместно планиране на масова евакуация. С него те се ангажираха да обменят данни за капацитета за приемане на хора, възможните коридори и граничните пунктове.

На 4 март 2026 г. правителството на Швеция обяви меморандум за защита на цивилното население, който беше подписан от 10 държави: Швеция, Полша, Германия, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия и трите балтийски републики. Те ще планират съвместно извеждане на хора през сухопътните граници – транспорт, граничен контрол, маршрути, приемане, регистрация и защита на най-уязвимите. Според Стокхолм опитът на Украйна показва, че временното преместване на населението помага на страната да продължи своята отбрана и същевременно защитава цивилните.

В тази подготовка Подлясие има ключова роля като единствената директна сухоземна връзка между Литва и Полша. Изявлението на Крутул показва, че местните власти вече имат възложена задача, но работата по приемането и транзита на евакуирани от балтийските държави още се намира в начален етап. Готовността ще зависи от конкретната организация на маршрутите, граничното преминаване и приемането на хора, както и от практическото им изпитване. Учението във Вилнюс провери извеждане до други градове в Литва. Трансграничният маршрут към Полша поставя допълнителната задача цивилният поток да бъде съгласуван с придвижването на военни подкрепления.

Беларус учи отбрана край Сувалкския коридор, а Киев сочи ретранслаторите ѝ

🇧🇾🪖 Западното оперативно командване на Сухопътните войски на Беларус провежда в периода 15-18 септември командно-щабно учение на територията на Брестска и Гродненска област, които граничат с Полша и Литва, а значителна част от действията се развиват в близост до коридора „Сувалки“. Това обяви Министерство на отбраната на Беларус, а Euronews и беларуската редакция на Радио Свободна Европа обърнаха внимание на чувствителния регион на провеждане. В същата седмица италиански изтребители на НАТО във въздушното пространство на Литва свалиха дрон, навлязъл откъм Беларус, а Украйна обвини Беларус, че отново помага на руските удари по западните области на Украйна.

Командно-щабното учение проверява преди всичко щабовете: как вземат решения, как предават заповеди и как управляват войските, докато частите участват в ограничен състав. По изявлението на ведомството са привлечени управлението на Западното оперативно командване, едно от двете оперативни обединения на въоръжените сили, заедно с подразделенията за осигуряване и охрана, както и по един механизиран или танков батальон с подсилване от механизирани бригади. Темата е управление на силите на командването в стратегическа операция на въоръжените сили. Частите отработват прикриване на държавната граница и осигуряване на военно положение, издирване и унищожаване на диверсионно-разузнавателни групи и незаконни въоръжени формирования и борба с леката авиация и дроновете. В програмата влизат още използване на собствени безпилотни комплекси, маскировка и възстановяване на бойна способност.

Към учението са привлечени и запасняци. По данни на ведомството военнозадължени, призовани на сбор в териториалните центрове, формированията от запаса за охрана на обекти и местности в собствения район, действат в Гродненския регион в състава на стрелкови батальон. Те охраняват водосборно съоръжение, от което зависи наличието на питейна вода в региона, а един взвод пази участък от пътя и заедно с полицията осигурява пропускателния режим. Муравейко лично е проверил готовността им на 16 септември.

Практическите действия се водят на 3 учебни полигона. „Гожски“ се намира в Гродненска област, на около 6 км от границата с Литва, а „Брестки“ и „Ружански“ са в Брестска област, съответно на около 15 и 60 км от тази на Полша. Сувалкският коридор е 104 км участък от полско-литовската граница, през който минава единствената сухопътна връзка на трите балтийски държави с останалата територия на НАТО. От другата му страна е Калининградска област на Руската федерация, така че коридорът отделя Беларус от ексклава и затова Алиансът го смята за стратегически ключов.

Маневрите са ръководени от началника на Генералния щаб и заместник-министър на отбраната генерал майор Павел Муравейко. „Не разглеждаме никакви настъпателни действия и затова всички разсъждения, че въоръжените сили на Беларус уж се готвят да нападнат съседните страни, са абсолютно безпочвени“, заяви той на 15 септември. Според него проверката трябва да покаже доколко силите на командването са се адаптирали към съвременния начин на воюване. Същото командване вече е минало през комплексно учение през пролетта, по време на мащабна проверка на бойна готовност, когато е трябвало да подготви и проведе операция в срокове, съкратени с 50–60%. Сега акцентът е върху бързото преместване на щабовете и разгръщането на пунктовете за управление по клъстерен принцип, тоест в няколко по-малки разпръснати възела.

Учението е вписано в плана за подготовка на въоръжените сили за учебната 2025/26 г. и започва 4 дни след като президентът Александър Лукашенко разпореди проверките на бойната готовност да обхванат цялата армия, „чак до мобилизация“. Броят участници и основните оръжейни системи не надхвърлят параметри на Виенския документ от 2011 г., договореността на ОССЕ за мерките за военно доверие, над които държавите са длъжни да уведомят останалите 42 дни предварително. За сухопътно учение прагът е 9000 души или 250 танка. Минск не е обявил численост, така че публично известен остава само таванът.

В нощта срещу 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от мисията на НАТО за Baltic Air Policing излетяха от авиобаза Шяуляй и свалиха дрон с ракета въздух-въздух в небето над село Праткунай, разположено в Кайшядориски район. Мястото е на около 82 км от границата с Беларус и 5 км от помпено-акумулиращата електроцентрала в Круонис. Командващият литовските ВВС полковник Антанас Матутис съобщи, че радарите са засекли целта малко преди полунощ, когато още е била в беларуското въздушно пространство, приближавайки Литва. Това е първият дрон, свален над страната, докато министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че е носил взривно устройство, обезвредено по-късно от сапьори.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви в Шяуляй, че заплахата най-вероятно е дошла от Руската федерация. Каунас отказа да потвърди руския произход на апарата, преди експерти да анализират отломките, двигателя и траекторията: „Нека изчакаме точната информация, да не спекулираме и създаваме заплаха от нищото“, каза той на 16 септември. Литва се е договорила да обменя данни с Полша, чийто флот извади на 14 септември от морето край Русиново, близо до Ярославец, дрон, който според първоначалния оглед е руски, съобщи министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Президентът Карол Навроцки ще събере утре министъра и началника на Генералния щаб генерал Веслав Кукула, за да обсъдят по думите на ръководителя на Бюрото за национална сигурност Бартош Гродецки „текущата ситуация със сигурността и мерките, предприети във връзка с последните събития“.

Украйна гледа към южния участък на беларуската граница. „Към момента Беларус активно помага на Русия да нанася удари срещу украинска територия“, заяви на 16 септември говорителят на Държавната гранична служба Андрий Демченко. По думите му в Беларус отново работят ретранслатори, наземни станции, които усилват сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ и „Гербера“. дроновете навлизат в Украйна от Русия, летят покрай границата с Беларус, за да не губят връзка, и така достигат Волинска, Ровненска и Лвовска област. Демченко свързва с тази помощ и удара през нощта срещу 13 септември до граничния пункт „Ягодин“, при който бяха поразени бензиностанция и железопътен влак недалеч от Полша.

Беларус изключи ретранслаторите през юни. На 19 юни Зеленски постави ултиматум на Лукашенко от една седмица да ги премахне и заплаши, че иначе Украйна ще го направи сама, а на 22 юни обяви, че станциите са спрели. Демченко същевременно уточни, че украинските граничари не наблюдават ударна групировка, която да заплашва страната от север.

От 24 февруари 2022 г. Беларус предоставя територията и инфраструктурата си за руската агресия срещу Украйна, но нейните въоръжени сили не са воювали директно на украинска земя. Системата се проверява от лятото. От 17-26 юни Гродненска област, където се намира полигонът „Гожски“, проведе мобилизационно учение с военните комисариати, при което беше отработен ред за призоваване на граждани и мобилизация на транспорт. В Ошмянски район, който граници с Литва, военният комисариат започна на 20 юни да вика военнозадължени за явяване и сверка на личните данни. Проверката включи около 2000 души и продължи до 2 юли, а призованите офицери от запаса останаха на длъжностите си и след като на 26 юни останалите запасняци бяха освободени. Проверките вървят успоредно със засиления руски натиск над Лукашенко да разреши засилено използване на страната за военни действия срещу Украйна и за евентуални хибридни операции срещу държави от НАТО. На 15 май Зеленски заяви, че е засякъл нови контакти между Москва и Минск, целящи да убедят Лукашенко да се присъедини към „нови актове на агресия“, и че Русия обмисля да използва беларуската земя за нападение срещу съседни членки на Алианса.

Маневри с по един батальон от бригада, под прага за уведомяване, с щабовете в центъра и със запасняците които пазят водосборно съоръжение и пътен пропуск, сами по себе си не създават ударна сила. Значението идва от мястото и момента на провеждане: беларуски  отработват отбрана на няколко километра от Литва в седмицата, в която дрон с експлозивна бойна глава влезе в Литва откъм Беларус, а Киев обвини Минск, че отново ретранслира сигнала за руските удари. Официалното обяснение има собствена опора, защото се в годишния план и продължава пролетната проверка на същото командване, а украинските граничари, които имат най-голям интерес да забележи заплаха, не отчита струпване на сили. Затова е малко вероятно маневрите да прераснат в съсредоточаване на войски срещу Полша или Литва.

САЩ обвиниха петима за руска мрежа за убийства на дисиденти

🇺🇸⚖️🇷🇺 Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на петима души, които според прокуратурата са участвали в руска шпионска мрежа, вербувала хора за наблюдение и убийство на руски дисиденти. Обвинителният акт е разсекретен на 15 септември във Федералния съд за Южния окръг на Ню Йорк. И петимата са на свобода и според министерството живеят в Русия.

Обвиняеми са 63-годишният руснак Юрий Храмеев и 27-годишният му син Кирил. Останалите са кубинците Оемис Ромагоса Дурути и Яйдел Делгадо Суарес, и двамата на 35 години, и венецуелецът Анхел Едуардо Кастро. Всички са обвинени в заговор за финансиране на тероризъм, за който се предвиждат до 20 години лишаване от свобода. Юрий Храмеев, Суарес и Кастро са обвиняеми и във връзка със заговор за поръчково убийство, наказуем с до 10 години затвор.

Според прокуратурата Кирил Храмеев е офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а баща му организира плащанията и останалите участници го наричат „полковник Юрий“. Дурути е отговорник за логистиката, докато Суарес, известен с прякора „Викинга“, и Кастро търсят изпълнители.

Министерството описва Юрий Храмеев като бивш полковник от руските разузнавателни служби. „Медуза“ обаче посочва кариера в структурите на вътрешното министерство, като се позовава на изтекли бази данни и стари интервюта. Според опозиционното издание той е възпитаник на висше военно командно училище в Новосибирск през 1986 г. Служи в специалните части на вътрешните войски и става първият командир на Северозападния ОМОН – специален полицейски отряд на МВР. Остава в системата на вътрешните работи поне до 2017 г. По-късно ръководи частната охранителна фирма „Торнадо“. Храмеев твърди също, че като млад е работил с Владимир Путин.

Най-новият епизод в обвинението се развива на американска територия. През лятото на 2026 г. Суарес и Кастро са вербували венецуелец, живеещ в Бруклин, и са му предложили 1000-1500 долара за видеокадри и снимки на места, свързани с известен руски дисидент в района на Вашингтон. След това му предлагат 40 000 долара, за да „премахне“ дисидента или да го „накара да изчезне“.

Мъжът от Бруклин се съгласил да извършва наблюдение, но отказал да убива или да посочи друг, който би приел поръчката. Според обвинението след отказа организаторите започнали да търсят други изпълнители с посредници. На брифинг в Белия дом главният прокурор Тод Бланч заяви, че обвиняемите са се опитвали „да убият руски дисидент, за когото смятат, че се намира в района на Вашингтон“. Името му не е публично известно.

Обвинителният акт описва идентичен опит с дисидент в Литва година по-рано. През 2025 г. Кирил Храмеев вербува американски гражданин, който се среща с баща му на държавната граница между Естония и Русия, за да получи обещаните му 200 долара за заснемане на адреса на местоживеене на дисидента, обвиняван от мрежата, че „разпространява мръсотии“ за Русия.

Следващото предложение е 25 000 долара, „за да го убие“. Юрий Храмеев посочил и възможните средства: бутилка бензин или нож. Когато американецът отказал, Храмеев му предложил „по-проста работа“: палежи на складове или нападения срещу енергийна инфраструктура в държави, които помагат на Украйна.

Обвинението в САЩ свързва предполагаемата мрежа и с поредицата палежи, разследвани от европейските служби от 2024 г. Според обвинителния акт Дурути е координирал логистиката на нападения в Прага през юни 2024 г. и в Литва през септември същата година. Прокуратурата в Литва вече го издирва.

Според литовското разследване на 17 и 22 септември 2024 г. наети изпълнители са опитали палеж в двора на фирмата TVC Solutions в Шяуляй. Там са били разположени мобилни станции за честотен анализ, които засичат дронове и били предназначени за изпращане в Украйна. Техниката, оценена на над 1,5 млн. евро, останала невредима: запалителната течност изгоряла, без огънят да се разпространи към оборудването. Литовските власти приписват поръчката на ГРУ – руското военно разузнаване. По случая са задържани 7 души и са издадени международни заповеди за арест на още 3-ма, сред които Дурути.

Дурути живее в Русия поне от 7 години и преподава латиноамерикански танци в Петрозаводск. През 2022 г. се е оженил за рускиня и е получил руско гражданство. Според литовското разследване, цитирано от LRT, през 2024 г. той възлага палежи в 4 държави от ЕС. Целите включвали складове за строителни материали в Полша, завод за преработка на отпадъци в Румъния, автобусно депо в Чехия и предназначената за Украйна техника в Литва.

През юни 2024 г. в пражкото депо Кличов изгоряха 3 градски автобуса. Чешки съд осъди на 8 години затвор за палежа колумбиеца Андрес Алфонсо де ла Оса де ла Крус, който получавал указания от куратора си чрез Telegram. Публикуваните документи не уточняват дали нападението в Прага, споменато в американското обвинение, е същият случай.

„Нашата работа е да попречим на враговете на Америка да отприщят насилие и тероризъм на американска земя“, заяви Бланч, утвърден от Сената за главен прокурор на 8 август. Джон Айзенбърг, помощник главен прокурор и ръководител на отдела за национална сигурност, определи обвиняемите като част от „глобална мрежа за покушения, която е стигнала до САЩ“. Според него мрежата се опитвала да вербува американци и чужденци, които „да извършват убийства по нареждане на Кремъл“.

Директорът на ФБР Каш Пател подчерта, че заговорът показва докъде са готови да стигнат противниците на САЩ, за да накарат критиците си да замълчат. Разследването е водено от отдела за контраразузнаване на ФБР съвместно с териториалните управления в Ню Йорк и Вашингтон и службата за разследвания към Министерството на вътрешната сигурност.

Кремъл отказа коментар. „Докато не чуем и видим някакви разумни доказателства и аргументи, основани поне на нещо осезаемо, не смятаме за необходимо да коментираме тези съобщения“, заяви говорителят Дмитрий Песков в сряда. Москва отрича да е организирала подобни операции в чужбина, включително в САЩ.

Механизмът, описан в обвинителния акт, има сходства със случаите, разследвани за последните две години в Европа: посредници търсят изпълнители, предлагат заплащане за конкретни задачи и предават указания, включително в Telegram. Европейските случаи включват палежи на складове и техника за Украйна. Според прокуратурата в САЩ вербуването е преминало от предложение за наблюдение срещу заплащане в оферта за убийство.

Пребиваването на петимата обвиняеми в Руската федерация е сериозна пречка пред евентуален процес в Ню Йорк. Руската конституция забранява екстрадицията на собствени граждани, каквито са поне Кирил и Юрий Храмееви и Дурути. Това обаче не позволява да се предреши дали и кога някой от обвиняемите може да се изправи пред съда. Значението на делото ще зависи и от това дали разследването ще установи други участници, поръчки или набелязани жертви.