Литва осъди проруски активист за отричане на съветските престъпления.

🇱🇹⚖️ Районният съд във Вилнюс наложи глоба от 3 750 евро на Ерика Швенчиониене за отричане на съветските престъпления по време на борбата на Литва за независимост. Случаят е красноречив относно правните мерки на балтийските държави срещу историческия ревизионизъм и пропагандата.

Присъдата е свързана с изказване на Швенчиониене за една от най-големите трагедии в съвременната история на Литва – клането на граничния пункт Медининкай през юли 1991 г. Тогава съветски специални части (ОМОН) атакуват новосъздаден литовски граничен пост, разстрелвайки 7 служители на реда в опит да прекършат волята на страната за отделяне от СССР.

Швенчиониене публикува твърдения, че литовските служители са били убити от „свои хора“ – теза, която съвпада с официалния наратив за дезинформация, тиражиран от Кремъл.

„Публикацията е направена именно в деня на възпоменание на жертвите, като вината се прехвърля върху литовските специални служби“, подчерта съдия Гедре Маслаускайте.

Въпреки опитите на подсъдимата да мобилизира подкрепа пред съда, на заседанието се появиха само няколко души, сред които Казимерас Юрайтис, съучастник на Швенчиониене в друго знаково дело за национално предателство, и Лауринас Рагелскис – известен проруски провокатор.

Обвинението настояваше за по-сурово наказание, което включваше до 18 месеца домашен арест вечер и електронно проследяване. Прокурорът Шарунас Шимонис изрази разочарование, че съдът не е наложил забрана за посещение на мемориала в Медининкай.

„Това е обида към паметта на загиналите и техните близки“, заяви той и сподели, че обмисля да обжалва присъдата.

Ерика Швенчиониене е ключова фигура в бившия „Международен форум за добросъседство“ – организация, която според литовското разузнаване е действала като инструмент на чуждо влияние. В момента тя е подсъдима по още едно, значително по-сериозно дело, където има повдигнати обвинения за подпомагане на чужда държава (Беларус и Русия) за действия срещу Литва, публично одобряване на съветските престъпления и организиране на пропагандни пътувания до Минск и Москва в разгара на войната в Украйна.

За нас в България случаят може да бъде интересен паралел за това как държавите от „първата линия“ на НАТО и ЕС са тези, които защитават най-ревностно своята историческа памет и национална сигурност от хибридната война на Кремъл, маскирана като „свобода на словото“.