Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Китай помогна на Беларус да изгради производство на артилерийски гилзи за Русия

🇨🇳🤝🇧🇾 Китай е предоставил на Беларус линии за производството на корпуси на артилерийски снаряди, предназначени за руската армия, с капацитет от половин милион годишно, съобщи Deutsche Welle, цитирайки Матий Купрейчик, член на опозиционната организация БелПол, съставена от бивши служители на правоохранителните органи.

„Китай помогна на беларуския режим да произвежда 240 000 корпуса за 152-мм снаряди и още 240 000 за 122-мм ракети за системите „Град“. Това са годишни количества“, отбеляза той и уточни, че става дума за празни корпуси, които не съдържат взривно вещество.

Китай е продал на Беларус цели монтажни линии за тези компоненти. Поради това че Беларус не разполага с капацитет да произвежда взривни вещества, той произвежда само метални корпуси. „Произвеждат празни заготовки, само металните корпуси.“

Купрейчик отбеляза също, че беларуските инженери не са успели да монтират линията сами, което е наложило Пекин да изпрати 10 свои специалисти в страната, за да извършат монтажа.

„Линията вече работи. Още по-интересното е, че китайски персонал е на разположение за постоянно в два беларуски завода и контролира целия производствен процес“, добави той. Според него всичко се произвежда по силата на държавни отбранителни поръчки от Кремъл. „Русия е единственият клиент. Режимът на Лукашенко няма алтернативен купувач.“

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Лукашенко призова служителите на режима да използват стационарни вместо мобилни телефони, тъй като е възможно обажданията през клетъчни мрежи да се „озоват на сървъри в Канада или Съединените щати“.

Беларус търси диалог с Киев за прекратяване на войната в Украйна

Работна среща между президента на Беларус Александър Лукашенко и председателя на Комитета за държавна сигурност (КГБ) Иван Тертел, 29 юли 2020 г.
📸 Снимка: President of the Republic of Belarus

🇧🇾 Ръководителят на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на Беларус Иван Тертел заяви, че агенцията му е готова да води диалог с Киев, за да бъде намерен „консенсус“ за прекратяване на войната с Русия, съобщиха беларуските държавни медии.

Думите на Тертел идват на фона на подновените усилия на страната за излизане от международна изолация, наложена от западните държави заради подкрепата на Минск за руската агресия срещу Украйна.

„Нашият президент прави всичко възможно, за да стабилизира ситуацията в региона. Успяхме да балансираме интересите на страните в тази извънредно сложна ситуация, която има тенденция към ескалация“, каза Тертел в ефира на държавната телевизия Беларус 1.

„Убеден съм, че само със спокойни и мирни преговори и търсене на компромис, ще можем да разрешим тази ситуация“, продължи шефът на беларуските служби и добави, че „много зависи от украинската страна“.

В последните месеци Минск изпраща противоречиви сигнали за позицията си относно инвазията. По-рано този месец Лукашенко критикува остро Киев, обвинявайки го в провала на преговорите за край на войната и предупреди, че вероятно Украйна да „престане да съществува като държава“, ако Зеленски „не седне да преговаря и не действа спешно“.

Промяната в риториката на Минск по отношение на руската агресия идва на фона на борбата му със своята военна и икономическа зависимост от Москва, както и с желанието си да редуцира западните санкции.

Минск е изправен пред тежки политически и икономически санкции заради масови изборни измами на президентските избори през 2020 г. и заради това, че позволи на руските сили да извършват атаки срещу Украйна от беларуска територия в началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

По-рано този месец беларуски дипломати проведоха срещи с европейски официални лица в опит да подновят диалога относно ролята на Беларус в преговорите за примирие, както и за намаляване на санкциите.

Един европейски дипломат потвърди пред Ройтерс, че се е срещнал с бившия заместник-министър на външните работи на Беларус Юрий Амбразевич, който намекна, че Беларус може да участва в усилията за мир между Русия и Украйна и да играе роля в дискусиите за европейската сигурност.

Новината идва на фона на подновен диалог между САЩ и Беларус и изразена готовност от страна на Лукашенко да засили връзките, ако това е в полза на Минск.

През септември САЩ съдействаха в преговорите за освобождаване на 52 политически затворници от различни националности, задържани в Беларус и се съгласиха да свалят санкциите, наложени на беларуската държавна авиокомпания „Белавия“.

По-късно специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог разкри, че целта на подновения диалог с Беларус е да бъдат „осигурени канали за комуникация“ с руския президент Владимир Путин, за да бъдат подновени усилията за прекратяване на войната в Украйна.

Лукашенко, който е известен като „последния европейски диктатор“, управлява Беларус от 1994 г. и е смятан за близък съюзник на Путин. Миналия месец двете страни проведоха военни учения Запад-2025, в които според Кремъл са участвали около 100 000 войници – демонстрация на сила, която повиши напрежението по източния фланг на НАТО.

Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“

Лукашенко разкри „неволно“ външния вид на ракетната установка „Орешник“.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко разкри външния вид на новата руска балистична ракетна система със среден обсег „Орешник“ (известна още като „Кедр“), според публикация на украинското издание Defense Express.

Държавният канал „Пул Первого“ показа снимки от кабинета на Лукашенко по време на неговата среща с премиера на Киргизстан, на които ясно се вижда макет на ракетния комплекс. Умишлено или не, поставянето на умаления модел с лице към телевизионните камери позволи да се различат детайли от пусковата установка.

Според Defense Express тя е монтирана върху шаси МЗКТ-79291 – тежковоз, който се произвежда от Минския завод за колесни влекачи. Със своята конфигурация 12×12 това шаси вече се използва от руски междуконтинентални системи като РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и РС-26 „Рубеж“.

Изданието посочва, че машината може да превозва товари от около 60 тона, сходно със съветските платформи от типа МАЗ-547, които в миналото обслужваха комплекса РСД-10 „Пионер“.

На базата на визуален анализ и сравнения с предходни системи, експерти оценяват стартовото тегло на ракетата „Орешник“ заедно с контейнера на около 45–48 тона, а ракетата без контейнер на около 40–43 тона.

По-рано се появиха сведения, че Русия вече е разгърнала комплекс „Орешник“ на територията на Беларус, представяйки този ход като мярка за сигурност, а не стъпка към нова ескалация.

РС-26 „Рубеж“, с който редица експерти свързват проекта „Орешник“, е в процес на разработка от над седем години насам. В миналото той беше обект на критики от Запада като нарушение на вече несъществуващия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF).

Беларус играе ключова роля, тъй като шасито МЗКТ-79291 е една от малкото платформи, които са способни да носят най-големите руски мобилни ракетни комплекси. Както подчертава Defense Express, опитите на Москва да замени беларуските тежки шасита с руски разработки на КамАЗ срещнаха поредица от затруднения, заради което руската алтернатива се оказа с над 10 тона по-малка товароносимост.

Американски офицери присъстваха на военните маневри от „Запад-2025“ в Беларус.

🇧🇾🤝🇷🇺 Американски офицери присъстваха на военни маневри в рамките на съвместните военни учения между Русия и Беларус, като беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви пред тях, че могат да разгледат „всичко, което ви интересува“.

Ученията започнаха в петък на полигони и в двете страни на фона на високо напрежение със страните от НАТО, само два дни след като 19 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на съседна Полша, която затвори всички гранични пунктове с Беларус в началото на учението.

Присъствието на американците на тренировъчен полигон в Беларус беше представено от военното министерство на страната като изненада.

„Кой би си помислил как ще започне сутринта на поредния ден от учението Запад-2025?“, се казва в изявление, което отбелязва, че на място са били и представители на още 23 държави, сред които две страни от НАТО – Турция и Унгария.

Министерството разпространи видео, показващо двама американски офицери в униформи, които благодарят на Хренин за поканата и се ръкуват с него.

„Ще ви покажем всичко, което ви интересува. Каквото искате. Можете да отидете там, да видите, да разговаряте с хората“, подчерта министърът пред американските военни, които отказаха да говорят пред журналисти.

Присъствието на офицери от САЩ е пореден знак за затопляне на отношенията между Вашингтон и Беларус – най-близкия съюзник на Русия, който ѝ предостави територията си като плацдарм срещу Украйна в началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Миналата седмица Минск беше посетен от Джон Коул, представител на президента Доналд Тръмп, който се срещна с беларуския диктатор Александър Лукашенко, който се съгласи да освободи 52 затворници, сред които журналисти и политически опоненти.

В замяна американската страна предостави облекчения по санкциите за националната авиокомпания „Белавиа“, позволявайки ѝ да обслужва и закупува компоненти за своите самолети, сред които има и такива на Боинг. Според Коул, в близко бъдеще Тръмп възнамерява да възстанови посолството на САЩ в Беларус, да нормализира отношенията и да поднови икономическите и търговските връзки.

Тръмп, който се позиционира като основен посредник в усилията за примирие в Украйна, изгражда все по-тесни връзки с Лукашенко, който редовно провежда разговори с Владимир Путин. Миналата седмица Тръмп изпрати на Лукашенко чрез Коул приятелско писмо със собственоръчен подпис.

Официални лица от западните страни предупреждават, че въпреки уверенията на Минск, учението остава инструмент за военен натиск и провокации срещу източния фланг на НАТО.

Русия и Беларус стартираха военни учения „Запад-2025“

🇷🇺🇧🇾 Русия и Беларус стартираха дългоочакваните учения „Запад-2025“, на фона на високо напрежение в Източна Европа и продължаваща война срещу Украйна. Представени като тест за способността на Съюзната държава за отблъскване на възможна агресия, те се провеждат на военни полигони в двете страни и се разпростират в Балтийско и Баренцово море.

Според беларуски официални лица първият етап на учението се фокусира върху командване и контрол, като единиците упражняват реакции на симулирани атаки срещу Съюзната държава. Тренировките са насочени към подобряване на координацията между щабовете, управление на частите в бойни условия и изпитване на оперативната съвместимост при противодействие на потенциални заплахи.

Министерствата на отбраната на Беларус и Русия заявиха, че Запад-2025 е „планирано учение“, което е предшествано от месеци подготвителни маневри. Въпреки това, времето на провеждане предизвика тревога сред страните от НАТО, които граничат с Беларус. Полша затвори напълно своята граница със страната на 11 септември вечерта и посочи учението като основна причина за това, дори преди нахлуването на руски дронове на нейна територия по-рано през седмицата.

Парламентът на Латвия гласува и одобри затварянето на границата с Русия и Беларус за периода на провеждане на учението, а Литва взе решение да въведе частични ограничения на въздушното си пространство.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли хипотезата, че учението представлява заплаха за НАТО, заявявайки пред репортери в четвъртък, че Запад-2025 „не е насочено срещу никого“. В същото време полският премиер Доналд Туск предупреди за „критични дни“ пред страната, която според него се намира по-близо до открит конфликт, отколкото във всеки момент след Втората световна война. Украинският президент Володимир Зеленски изрази сходни опасения и заяви, че „смисълът на подобни руски действия определено не е отбранителен и е насочен не само срещу Украйна“.

Ученията „Запад“ традиционно се провеждат на всеки четири години, но това е първото издание от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Версията от 2021 г. включи около 200 000 души личен състав, но беларуските власти твърдят, че в Запад-2025 ще участват значително по-малък брой военнослужещи. Първоначално Минск обяви участието на 13 000 войници, като по-късно намали тази цифра наполовина.

Анализатори смятат, че мащабът вероятно е ограничен от продължаващите руски военни усилия в Украйна, където стотици хиляди войници са ангажирани на фронта. Въпреки това, учението включва чувствителни елементи. Беларус потвърди, че разполага за ученията експерименталната ракета „Орешник“, способна да носи ядрени бойни глави, както и разиграване за сценарии с ядрен удар.

Полша и нейните съюзници виждат учението като симулация на потенциална атака срещу коридора Сувалки – 60-километров участък, разделящ Беларус и Калининградска област. Плановици на НАТО отдавна алармират, че коридорът представлява стратегическа уязвимост, която може да отреже Прибалтика в евентуален конфликт. Беларуският президент Александър Лукашенко нарече подобни опасения „пълна глупост“, а беларуското министерство на отбраната настоя, че учението е преместено далеч от границите на Полша, за да намали напрежението.

Полша и балтийските държави се превръщат във военнополигон, заяви Лукашенко

🇧🇾 Полша и балтийските държави се превръщат във военен полигон на НАТО. Това заяви беларуският президент Александър Лукашенко по време на тържествено събрание, проведено на 1 юли в навечерието на Деня на независимостта, съобщи държавната информационна агенция БелТА.

„Литва и Полша усърдно изграждат отбранителни способности. Полша купува военно оборудване по целия свят. Всички разходи се финансират от данъците на нейните граждани и от кредити. От американци или по тяхно нареждане. Те се впускат в нови военни съюзи, всъщност враждебни към нас“, отбеляза държавният глава.

Лукашенко припомни, че Франция и Полша са сключили споразумение за засилено сътрудничество в сферата на отбраната, а Полша скоро ще сключи подобно споразумение с Обединеното кралство. „Имайте предвид: две ядрени сили“, подчерта той.

„Никой не иска да си спомня как завърши „Drang nach Osten“ на „Европейския съюз на Хитлер“. Затова Полша и балтийските страни се настройват да бъдат поредния военен полигон след Украйна. Това е единственият статут, който представлява интерес за Запада по отношение на най-близките ни съседи“, продължи Лукашенко.

„Германия създаде ли армия, за да се бие на собствена земя? Не. Виждате прокси война в Украйна. По същия начин те искат да се бият срещу нас, включително срещу Украйна (ние, славянските народи, винаги сме им били на пътя). Те искат да се бият на чужда земя, в случая Литва, Латвия, Естония и Полша. Така че това е единствената роля, която Западът вижда за тези страни. Ако искат да изчезнат отново от световната карта, това ще бъде техен избор!“, обобщи беларуският диктатор.

Държавният глава на Беларус посочи, че страната му е призовала за спиране на братоубийствената война в Украйна, която по думите му е започнала с държавния преврат още през 2015 г. На Срещата на върха на ООН за устойчиво развитие президентът предупреди, че ситуацията има потенциал да се влоши за цивилизования свят.

„Не знаем какво ще се случи, ако не спрем“, каза той. „Виждате: въвлякоха всички, които можеха, в украинския конфликт. Финландия и Швеция, някога миролюбиви страни, които останаха неутрални през последните два века, бяха въвлечени в Северноатлантическия алианс“, заяви държавният глава.

💡 Лукашенко пропуска да спомене основната причина за описаните процеси за засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната, а именно пълномащабната руска агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.

Той твърди, че войната в Украйна е „братоубийствена“ и започва след „държавен преврат“ през 2015 г. Това игнорира напълно факта, че руската агресия започва още през 2014 г. с анексията на Крим и последвалото изпращане в Донбас на „зелени човечета“ начело с бившия офицер от ФСБ Игор Гиркин, с което бяха положени основите на продължителен въоръжен конфликт в страната.

Освен това Лукашенко посочва, че Финландия и Швеция са били „въвлечени“ в НАТО. Истината е, че тези страни, които традиционно поддържаха неутралитет, взеха суверенното решение да пуснат кандидатури за членство в НАТО именно в отговор на руската агресия в Украйна. В действията на Москва те видяха пряка заплаха за собствената си сигурност и прецениха, че членството в Алианса е най-добрият начин да гарантират своята защита.

Сравнението с „Drang nach Osten“ (Натиск на Изток), термин, свързан с нацистката политика на експанзия, е силно манипулативно и се опитва да представи отбранителните действия на страните в Европа като агресивно разширяване в източна посока, докато реалността е, че те са в отговор на руската агресия. Западният свят няма стремежи да завладява или подчинява славянски народи, а да защитава суверенитета и териториалната цялост на своите партньори и съюзници, нападнати или застрашени от външна опасност.

Твърдението, че Западът вижда в тези страни единствено „военен полигон“, омаловажава техния суверенитет и активна роля като пълноправни членове на НАТО и ЕС. Това са демократични държави, които избират самостоятелно своите съюзи и допринасят за колективната сигурност, а не пасивни обекти на чужди интереси. Тяхното географско положение ги превръща в ключови за отбраната на източния фланг на НАТО, но това не означава, че са просто „полигон“.

Владимир Путин е съгласен на примирие, но по неговите условия.

🇺🇸🗣️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че би могъл да се съгласи на краткосрочно прекратяване на огъня с Украйна, но подчерта ще го направи само при неговите условия.

„Съгласни сме с предложенията за прекратяване на огъня, но нашата позиция се основава на предположението, че примирието ще доведе до дългосрочен мир“, изтъкна той на съвместна пресконференция с беларуския си колега Александър Лукашенко, допълвайки че „примирието трябва да обърне внимание на първопричините за конфликта“

Путин многократно е изключвал като вариант временното прекратяване на огъня без гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Освен това той подчерта, че Руската федерация няма намерение да връща териториите, които заграби от Украйна.

Путин отбеляза, че остават много въпроси относно това как точно ще се прилага примирието и кой ще го контролира.

Лукашенко нареди проучване на редкоземните минерали на Беларус.

📸 Снимка: Николай Петров/БелТА

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко възложи на геолозите да проучат залежите от редкоземни минерали в страната, подчертавайки тяхното значение като „тема номер едно“, според официалната беларуска информационна агенция БелТА.

Лукашенко инструктира своя вицепремиер Юрий Шулейко да гарантира, че Беларус вече не е слабо развита в геоложко отношение, съобщиха държавните медии.

„Това е тема номер едно днес“, каза беларуският президент, имайки предвид редкоземните елементи, които се използват в ключови индустрии на 21-ви век, като например възобновяемата енергия.

„Няма много от тях на земята. Може би ги имаме толкова, колкото и другите“, добави той.

Освен това Лукашенко призова геолозите да започнат проучване за находища на нефт и газ. „Трябва да копаем и да проучим какви находища имаме“, отбеляза той.

Редкоземните минерали, които включват титан и литий, са набор от 17 елемента, които се използват в производството на технологии като мобилни телефони и електрически автомобили.

На фона на засилващо се икономическо съперничество между Вашингтон и Пекин, американският президент Доналд Тръмп заяви категоричното си намерение да намали зависимостта на страната си от Китай, който е най-големият производител на редкоземни елементи в света.

През последните седмици Тръмп опита да сключи сделка за осигуряване на достъп до редкоземните минерали на Украйна в замяна на продължаване на американската военна помощ. Миналата седмица президентът Володимир Зеленски пътува до Вашингтон, където се очакваше да подпише сделката с американския си колега, но разгорещен спор между двамата лидери в Овалния кабинет предотврати тази възможност.

Държавният департамент на САЩ съобщи, че спира изцяло военната си подкрепа за Украйна в това, което описа като оказване на натиск към Киев да приеме мирно споразумение с Русия.

Лукашенко, чието авторитарно управление над страната продължава над 30 години, спечелвайки си прозвището „последната европейска диктатура“, е определян като един от най-близките съюзници на руския президент Владимир Путин.

През февруари 2022 г. Беларус беше използвана като плацдарм за пълномащабната руска инвазия срещу Украйна, която преди броени дни навлезе в своята четвърта година.

Един от символите на беларуската революция загина на фронта в Украйна.

🇧🇾 Тази снимка на окървавена млада жена по време на протестите в Беларус през август 2020 г., обиколи света и се превърна в символ на зверствата на силите за сигурност в страната, но също и на издръжливостта и смелостта на протестиращите, изправили се срещу авторитарния режим на Лукашенко.

Нейното име е Мария Зайцева и по това време е едва на 19 години. Тя беше сред десетките хиляди граждани, които излязоха по улиците на Минск, за да протестират срещу Александър Лукашенко, след поредната му победа в президенските избори, които бяха широко заклеймени като фарс от международната общност. Силите за сигурност на страната отговориха с брутални репресии, като арестуваха над 30 000 души, много от които са били обект на изтезания и малтретиране по време на престоя си зад решетките.

На 17 януари тази година, само ден след като навърши 24 години, Зайцева загина, сражавайки се за Украйна.

Протестите в Беларус

Въпреки възраженията на семейството си, през 2020 г. тя пътува от родния си Хомел до Минск, където се присъединява към народното недоволство. В късните часове на 9 август 2020 г. тя е сред протестиращите в центъра на столицата, които бяха изправени срещу силите за сигурност.

„По някое време към нас полетяха гранати и започнаха да стрелят по хората с гумени куршуми“, спомня си очевидец пред беларуската служба на RFE/RL. „Имаше шок, никой не можеше да разбере какво се случва, защо го правят. Имаше експлозии навсякъде и видях много окървавени хора.“

Зайцева е в предната част на тълпата, когато силите за сигурност атакуват с водни оръдия, гумени куршуми и шокови гранати.

„Стояхме мирно, викахме“, спомня си по-късно тя за онази нощ. „Спомням си, че използваха водни оръдия срещу нас, а след това имаше експлозия и залегнах на земята. След това не помня нищо... Бях ослепена.“

Протестиращите са тежко ранени и загубват ориентация, но продължават да понасят жестоки удари от силите за сигурност. В този момент един от фотографите наблизо заснема Зайцева, седнала тихо на асфалта, цялата окървавена и видимо в шок.

Взривът я оставя трайно глуха с едното ухо. Освен това получава мозъчен хематом и тежки рани на очите и лицето. „Ясно е, че ме промени много“, споделя тя по-късно. „Все още съм малко погълната от посттравматично стресово разстройство.“

След няколко операции в Беларус тя заминава за специализирано лечение в Чехия, където прави опит да възстанови живота си с помощта на MEDEVAC – програма на чешкото правителство, която предоставя безплатни медицински грижи и друга помощ на хора, засегнати от хуманитарни кризи, въоръжени конфликти и природни бедствия.

След като започва да се възстановява, тя се записва да учи в техническия университет в Прага.

На фронта в Украйна

Когато Русия предприе пълномащабната си инвзия в Украйна през февруари 2022 г. Зайцева намира новото си призвание.

Първоначално тя помага като доброволец на украински бежанци в Чехия, но през пролетта на 2023 г. решава да стане част от чуждестранен легион – украинска военна част, съставена от доброволци от цял свят.

„Тя беше толкова малка, нямаше оръжие, така че къде да отиде? спомня си Алес Петруски, старши медик в чуждестранния легион и командир на Зайцева.

Така тя се озовава в санитарния блок. Но това не означава, че тя получава лесно пътуване, подчерта Петруски, отбелязвайки, че независимо дали даден човек е медик или не, във всеки случай се намира под обстрел в окопите.

Петруски подчерта, че Зайцева също така е поела отговорности, заемайки позицията на преводач в легиона, защото е владеела отлично английски, което е било полезно във формирование, където не всички говорят украински или руски.

Обща борба

За Зайцева борбата за свобода на беларуския народ и украинската борба срещу руската инвазия са дълбоко свързани. Тя се присъединява към доброволците в Украйна отчасти, защото иска Беларус да бъде свободен.

„Тя беше огорчена, че всъщност е била изгонена от страната, и искаше да се върне. Това наистина я беше сразило – фактът, че трябваше да напусне Беларус“, разказа Петруски.

Беларус е може би най-верният съюзник на Русия, предоставящ военна и дипломатическа подкрепа и позволение за използване на военната му инфраструктура, както и територията му като плацдарм за атаки срещу Украйна.

След като прекарва известно време на украинския фронт, тя се завръща в Чехия, след като получава нараняване на ръката си, но решава да се завърне отново на украинския фронт през януари 2024 г.

Една година по-късно тя е убита в сражения на няколко километра западно от Бахмут, който беше превзет от руската армия през май 2023 г. и оттогава околностите му са арена на ожесточени боеве.

Нейни бойни другари успяват да евакуират тялото ѝ от бойното поле в условията на безмилостен артилерийски обстрел.

„Тежко ранена по време на протестите в Беларус през 2020 г., тя даде живота си за свободата“, каза лидерът на беларуската опозиция Светлана Цихановская, описвайки Зайцева като „икона на нашата революция“.

Беларус отрече коментарите на Зеленски за извиненията след инвазията.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко не се е извинявал на украинския си колега Володимир Зеленски в дните след пълномащабното нахлуване в Украйна, заяви говорителка на авторитарния лидер, оспорвайки неотдавнашните коментари, направени от Зеленски.

„Никакви извинения не са поднесени от беларуския президент на Зеленски по простата причина, че ние нямаме за какво да се извиняваме“, посочи говорителката на президентството Наталия Ейсмонт пред руските медии на 6 януари, като в същото време потвърди, че наистина е проведен телефонен разговор.

Изявлението беше дадено в отговор на коментар, направен от украинския президент по време на интервю с американския подкастър Лекс Фридман, публикувано ден по-рано. От думите на Зеленски стана ясно, че Лукашенко му се е извинил за ракетите, изстреляни от беларуска територия в първите дни след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.

„Той каза, че „не съм бил аз. Ракетите бяха изстреляни от моя територия и Путин ги изстреля“, разказа Зеленски, спомняйки си думите, изречени от Лукашенко: „Володимир, това не съм аз. Аз не командвам.... Не командвам. Това са само ракети. Това е Путин.“

„Ти също си убиец, просто казвам“, отвърнал Зеленски, при което е бил посъветван от Лукашенко, че „трябва да разбереш, че не можеш да се биеш с руснаците“.

Беларуското президентство твърди, че по време на разговора Лукашенко „основно е отбелязал, че конфликтът е избухнал на територията на Украйна, на територията на Зеленски, и той е този, който в крайна сметка ще трябва да бъде отговорен за загубата на живот повече от всеки друг“.

Въпреки че Беларус не изпрати сухопътни сили в помощ на руската армия в нейното настъпление срещу Украйна, страната позволи на Москва да използва територията ѝ като плацдарм за инвазията, започнала през февруари 2022 г.

През 2023 г. двете страни подписаха документи, позволяващи разполагането на руски тактически ядрени оръжия на територията на Беларус, отбелязвайки първо задгранично разполагане на ядрени бойни глави след падането на Съветския съю.

Решението предизвика вълна от критики от правителствата по света, а НАТО го нарече „опасно и безотговорно“.

Лукашенко поведе безмилостно потискане на инакомислещите си сънародници, които по един или друг начин изразиха несъгласието си с подкрепата за Путин, откакто в страната стана свидетел на безпрецедентни улични протести, след обявяването на изборната победа в тежките избори за шести президентски мандат през 2020 г.

На 26 януари са насрочени следващите президентски избори, на които Лукашенко със сигурност ще бъде обявен за победител.

Лукашенко обяви заседание на Висшия икономически съвет на ЕАЕС в Минск

🇧🇾⚔️🇦🇲 Беларуският президент Александър Лукашенко и арменският министър-председател Никол Пашинян изпаднаха в словесен спор по време на разширеното заседание на висшия Евразийски икономически съюз, предаде БелТА.

На срещата на Евразийския икономически съюз, включващ Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, присъстваше руският президент Владимир Путин и останалите държавни глави.

Беларус ще бъде председател на органите на съюза през следващата година. Ето защо Александър Лукашенко предложи следващата среща на върха да се проведе в Минск в края на май. „Ако имате допълнителни предложения, промени, ще вземем допълнителни решения по време на консултации“, заяви президентът.

Държавният глава покани и страните-наблюдатели да бъдат част от срещата, тъй като присъствието в лично качество си остава най-ефективният формат за преговори. Освен това Лукашенко подчерта, че забележката не се отнася за Армения, тъй като Пашинян отсъства от тази среща по уважителна причина – преди това е бил диагностициран с коронавирус.

Арменският премиер Никол Пашинян, който все повече се стреми да прекрати връзките на страната си с Москва за сметка на по-тесни отношения със западния свят, се присъедини към срещата чрез видеовръзка, след като отмени пътуването си след положителен тест за COVID-19.

Внимателно подбраната сесия в курорт в близост до Санкт Петербург се отклони от сценария, когато беларуският президент Александър Лукашенко, чиято страна пое ротационното председателство на икономическата групировка от Армения, отправи призив към Пашинян да дойде на посещение в Беларус, за следващата среща на съюза.

Пашинян отговори, че планира да присъства на срещата в Беларус чрез видео разговор, след което Лукашенко настоя за обяснение и дори предложи да изпрати самолет, който да откара арменската делегация до беларуската столица.

След това Пашинян посочи предишното си решение да замрази посещенията на високо равнище в Беларус заради подкрепата на Лукашенко за Азербайджан – ключовият регионален съперник на Армения.

„Не мисля, че това е правилният формат за обсъждане на тези въпроси“, добави Пашинян, но беше прекъснат от Лукашенко, който продължи да спори, преди Пашинян отново да му отвърне. Путин, който седеше до Лукашенко, и други лидери наблюдаваха кавгата в пълно мълчание.

Евразийският икономически съюз беше създаден преди десетилетие с основна цел насърчаване на по-силните бизнес връзки и да улесни търговията между членовете си, но беше помрачен от икономически и други спорове между членовете.

Лукашенко поиска от Путин да разположи „Орешник“ на беларуска територия,.

🇷🇺🤝🇧🇾 По време на среща, проведена между двамата вчера в Минск, беларуският президент Александър Лукашенко поиска от руския си колега Владимир Путин да разположи наскоро представената от него ракетна система "Орешник" на беларуска територия.

„Наскоро Русия изстреля успешно „Орешник“. Това се отрази в известна степен на нашите бивши партньори, сега конкуренти. Моля, не приемайте това като наглост, но искам публично да поискам нови оръжейни системи, особено „Орешник“, да бъдат разположени на беларуска територия“, каза Лукашенко.

„Вярвам, че разполагането на комплекси като "Орешник" в Беларус е възможно“, отговори руският президент, цитиран от Telegram канал, близък до беларуското правителство. Путин допълни още, че внедряването на ракетните системи може да започне през втората половина на следващата година, тъй като руските власти имат за цел дотогава да са установили масово производство на системата.

На същата среща двамата президенти подписаха договор за гаранции за сигурност между Русия и Беларус. Путин заяви, че споразумението определя взаимни ангажименти за отбрана и защита на суверенитета, независимостта и конституционния ред на двете страни. Той подчерта, че за постигане на тези цели могат да се използват „всички налични сили и ресурси“, като добави, че това „включва руските тактически ядрени оръжия“.

Изтече запис на предполагаем разговор между Лукашенко и Пригожин по време на бунта на Вагнер от юли 2023 г.

🇷🇺📞🇧🇾 Руски канали в Telegram разпространиха аудиозапис на предполагаем разговор между беларуския президент Александър Лукашенко и покойния бизнесмен, основател и финансов благодател на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин.

Твърди се, че записът е направен по време на бунта срещу властите в Кремъл, организиран от последния, а гласовете в него в действителност приличат поразително на Лукашенко и Пригожин.

По време на разговора Лукашенко разказва как е убедил Путин да избере безкръвно решение на конфликта:

🟩 Лукашенко: „Да, проведохме поредица, няколко кръга преговори. И разработихме абсолютно приемлив, приемлив вариант за безкръвно решение на този въпрос. Тоест, добре, аз вече донякъде провокирам руската страна. Може би имат други варианти, нали знаете? Може би могат да убият Пригожин.“

🟥 Пригожин: „Не, убий Пригожин... Толкова много хора ще умрат и там, така че не се тревожи, майко!“

🟩 Лукашенко: „За това говорим! Със сигурност те могат да те убият, но колко десетки хиляди ще загинат? Можем да блокираме някъде мост, да ги пресрещнем, да ги спрем. Но кой ще ги срещне? В най-добрият случай това ще е Росгвардия. Останалите са милиционери и мобилизирани, те не са подготвени за това.“ (бел. ред. - отнася се за спиране на вагнеровците)

🟥 Пригожин: „Ами да!“

🟩 Лукашенко: „Ето защо не можете да го направите. Затова буквално 15 минути по-късно Ейсмонт (Наталия Николаевна, прессекретар на беларуския президент – бел. ред.) подготвя изявление от пресслужбата. Но мисля, че Путин ще подкрепи тези предложения. Но искам от вас, ако това е по-изгоден вариант в тази ситуация, просто да действате според нашия план. Освен това в Беларус всичко ще бъде разположено на тези обекти. Ще кажа, че имаше договорки, бойна координация, почивка и така нататък...“

🟥 Пригожин: И вие ще получите пари от него, за да плати той тези разходи, нали?“

🟩 Лукашенко: „Слушайте, добре, ние ще решим това, дори той да полудее и да не даде пари...“

🟥 Пригожин: „Нека поляците си плащат, за да не им пречим!“

🟩 Лукашенко: „Може би и това. Затова ще се съгласим с това. Това е проблем, но малък. Е, ще продължим да работим.“

Frontline Monitor припомня: през юли миналата година се появи непотвърдена информация, че Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) е подслушвала телефонните разговори между Александър Лукашенко и Евгений Пригожин по време на т.нар. „марш на справедливостта“, проведен от бойци на наемническата групировка „Вагнер“ на 24 юни 2023 г.

В публикация на германския медиен холдинг ARD се твърди, че немското разузнаване е знаело за ролята на Лукашенко като посредник. В отговор на журналистическо запитване, BND заяви, че не коментира публично дейността си.

Според изданието, германското разузнаване е получило „неясни сигнали“ за възможен бунт около седмица неговото начало. BND се опита да провери информацията с партньори, но опитът беше неуспешен. Следователно разузнаването не е докладвало това на канцлера. Преди това медиите съобщиха, че BND е съобщила за бунта, след като той вече е започнал. Канцлерът Олаф Шолц заяви, че Германия не е знаела предварително за плановете на Пригожин.

Както ARD съобщи, германското разузнаване е доста добре информирано за вътрешните процеси в наемничаеската групировка от 2022 г. насам, в резултат на пробив във вътрешните комуникации на компанията. Според изданието обаче служител на BND е издал операцията по подслушването на руските спецслужби, за което е бил задържан.

Лукашенко твърди, че по време на бунта руският президент Владимир Путин се аргументирал, че не е отговарял на позвъняванията на Пригожин, защото ги е смятал за безполезни. Беларуският президент твърди, че по-късно „са установени цели три канала, по които може да се разговаря с Ростов“, а преговорите са организирани от руският заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров и директорът на ФСБ Александър Бортников. По време на разговора Пригожин беше в еуфория.

Руският пропагандист Дмитрий Кисельов твърди, че основателят на ЧВК „Вагнер“ не е пожелал да отговори на позвъняванията на Лукашенко и е вдигнал телефона едва след като „превантивни удари“ бяха извършени срещу колоната.

Според него самият Пригожин е искал разговор с Путин, който е „отказал да говори с предателя“.

„В този момент лидерът на Беларус Лукашенко пое инициативата. По споразумение с Путин той се опита да се обади на Пригожин, но той не пожела да отговори на обажданията на Лукашенко. Тогава щурмова и фронтова авиация се издигна във въздуха и започна да нанася предупредителни бомбени удари, все още не по колоната, а наблизо“, гласят твърденията на Кисельов.

На 24 юни 2023 г. Кремъл обяви, че Пригожин ще „отиде в Беларус“. Два дни по-късно Владимир Путин поясни, че наемниците от ЧВК „Вагнер“ могат да подпишат договор с министерството на отбраната или да отидат в Беларус. На следващия ден Лукашенко съобщи, че Пригожин вече се намира в Беларус.

„Гаранции за сигурност, както той (Путин - бел.ред) обеща вчера, са предоставени. Виждам, че Пригожин вече лети с този самолет. Да, наистина, днес той е в Беларус. Както обещах, ако искате да останете с нас за известно време и така нататък, ние ще ви помогнем. Естествено, за тяхна (на Вагнер - бел.ред) сметка“, заяви Лукашенко.

Лукашенко: Руска анексия на Беларус означава война

Президентът на Беларус Александър Лукашенко по време на срещата на Висшия евразийски икономически съвет на срещата на върха на Евразийския икономически съюз в Москва на 8 май 2024 г.
📸 Снимка: Evgenia Novozhenina / POOL / AFP

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко отхвърли идеята Беларус официално да се присъедини към Русия по време на интервю за руския информационен вестник Известия.

В интервюто, публикувано в петък, той коментира местни геополитически въпроси, включително войната в Украйна и президентските избори в Беларус през 2025 г.

В един момент журналистите попитаха беларуския президент относно перспективите и предизвикателствата, пред които в момента е изправена Съюзната държава на Беларус и Русия – договор от 1999 г., който премахна границите и създаде обща икономическа зона между двете – и Лукашенко отхвърли предложенията в някои кръгове Беларус да стане част от Русия, добавяйки, че това би означавало война.

„Вие сте по-малки, ние сме по-големи, а икономиката ни е такава и такава. Ние ще ви помогнем и ще продължим да се присъединяваме към Русия. Не можете да задавате такива въпроси.“

„Това е невъзможно и нереалистично. Страхувам се дори да кажа, че това е война“, каза Лукашенко. След това той подчерта ролята на Беларус в създаването на съюзната държава, дори преди руският президент Владимир Путин да дойде на власт.

„И ние имаме повече от достатъчно специалисти, за да изградим такива близки отношения в съюзната държава, да създадем тази съюзна държава, ние сме се ориентирали към това. Аз бях инициатор на това още по времето на Елцин“.

„Ние можем да изградим такива отношения, които ще бъдат по-близки и по-силни, отколкото в единна държава. И никой няма да бъде обиден от никого. Имаме нужда от това“, добави той.

Лукашенко също подчерта важността на планирането напред по време на един от коментарите си за войната на Русия в Украйна.

„Добре, да кажем, че Русия завладя Украйна. Какво тогава? Всеки път, когато един умен, мъдър политик предприеме стъпка, той трябва да си помисли „Какво следва?“ Ето защо Путин, той често говори за това, никога не е имал задачата да завладее...“

„Затова сега светът е такъв, не е Средновековието, когато завладяваш територия, плащаш данъци и това е – светът се промени, светът е различен. Ето защо не трябва да си поставяте глупави цели и винаги трябва да мислите какво ще се случи след това“, добави той.

Беларус беше верен съюзник на Русия, особено след президентските избори в Беларус през 2020 г., при които Минск стана все по-изолиран от Запада на фона на твърдения за изборни измами и последващи репресии срещу дисиденти.

Русия също започна своята инвазия в Украйна през 2022 г. от беларуска територия, въпреки че Минск привидно не желаеше да участва пряко във войната.

Често наричано „последната диктатура в Европа“ от западните медии, 30-годишното управление на Лукашенко в страната, което официално започна през 1994 г., беше помрачено от безкраен поток от твърдения за нарушаване на човешките права и политическо потисничество, което неговите поддръжници приветстваха като необходимо средство за поддържане на стабилност.

Лукашенко: Ако Полша нападне Украйна, Беларус ще я защити

📸 Снимка: The Associated Press

🇧🇾🤝🇺🇦 Ако Полша влезе в Украйна и се опита да откъсне западната ѝ част, Беларус ще окаже подкрепа на украинците. Това заяви днес беларуският президент Александър Лукашенко на среща с жителите на град Парохонск, Брестка област.

Лукашенко обърна внимание, че Варшава също си има свои интереси в Украйна и отношението на полския политически елит се определя от това. Главният конфликт, според него, е така нареченото Волинско клане - масовото унищожаване от Украинската въстаническа армия на полско население по време на Втората световна война.

„Какво ли не се случваше в годините на войната [...] украинците опожаряваха нашата Хатинска област. Това, което правиха в Припят, водени от фашистите, е кошмарно“, каза Лукашенко.

Беларуският президент отбеляза, че в центъра на претенциите на Полша е желанието ѝ да откъсне Западна Украйна. Властите във Варшава категорично отрича да претендира за тези земи.

„Както Западна Беларус, така и Западна Украйна. И да господства там. Това е неприемливо за нас. Ако поляците влязат в Украйна и се опитат нещо да откъснат, ние ще подкрепим украинците. Защото разбираме, че ще сме следващите“, обобщи Лукашенко.

Украйна призова Беларус да изтегли силите си от границата.

Украински военнослужещи се виждат на позицията си близо до държавната граница с Беларус, на фона на атаката на Русия срещу Украйна, в Житомирска област, Украйна, 20 септември 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

🇧🇾⚔️🇺🇦 Украйна поиска от Беларус да изтегли въоръжените сили, които е изпратила към границата между двете съседни страни на фона на нарастващото напрежение между тях, подсилвано от трансграничното нахлуване на украинските въоръжени сили в руската Курска област.

Последното предупреждение беше отправено от Украйна след двуседмичен период на ескалация в риториката, обвиненията и контраобвиненията, които си разменят Киев и Минск, и то в момент, когато Русия – която счита Беларус за свой най-твърд съюзник – предупреди, че с твърд отговор на украинската офанзива Курск.

И така, какво наистина се случва между Украйна и Беларус и може ли границата между двете да се окаже арена на най-новия епизод в руско-украинския конфликт?

Какво каза Украйна за беларуските войски на границата?

Министерството на външните работи на Украйна призова Беларус да изтегли войските, които е натрупал по границата си и да „спре недружелюбните действия“.

От ведомството цитираха разузнавателни данни, за да обвини Беларус в „концентриране на значителен количество персонал, включително сили за специални операции, оръжия и военна техника“ на територията на Гомелска област в близост до северната граница на Украйна „под прикритието на учения“.

„Ние предупреждаваме беларуските официални лица да не допускат трагични грешки за страната си под натиска на Москва и призоваваме нейните въоръжени сили да прекратят враждебните действия и да изтеглят силите си от държавната граница на Украйна на разстояние, по-голямо от обсега на стрелбата на системите на Беларус“, Това се казва в съобщението на външното министерство.

Украйна твърди, че беларуски войски, както и наемници от руската група Вагнер, са се строили близо до границата. Двете страни споделят обща граница с дължина 1084 км.

„Предупреждаваме, че в случай на нарушаване на държавната граница на Украйна от страна на Беларус, нашата държава ще предприеме всички необходими мерки за упражняване на правото на самоотбрана, гарантирано от Устава на ООН“, казаха от външното министерство. „Следователно всички концентрации на войски, военни съоръжения и пътища за доставки в Беларус ще станат законни цели за въоръжените сили на Украйна.“

Той също така посочи, че регионът, в който са се събрали беларуските войски, е близо до пострадалата от бедствието атомна електроцентрала в Чернобил и каза, че всякакви военни учения, провеждани там, представляват „заплаха за националната сигурност на Украйна“.

Какво каза Беларус за струпването на украинска граница?

Миналата седмица президентът на Беларус Александър Лукашенко обяви, че страната е преместила около една трета от силите си към границата с Украйна.

Лукашенко обаче обвини Украйна за рязката ескалация на напрежението.

Той обвини Украйна в агресивна политика и в изпращането на повече от 120 000 войници на границата с Беларус на 18 август. На следващия ден Беларус обяви, че е изпратила самолети, сили за противовъздушна отбрана и въоръжение към украинската граница.

Беларус обвини Украйна, че е нарушила въздушното й пространство по време на атаката си срещу руската Курска област на 6 август. Минск за първи път обяви движението на войници към границата с Украйна като акт на самоотбрана на 10 август.

Министърът на отбраната Виктор Хренин увери, че армията на Беларус е „готова за ответни действия“, ако украински войници навлязат на нейна територия.

Украйна обаче отхвърли обвиненията на северната си съседка, в частност твърдението на Лукашенко, че Киев е изпратил 120 000 войници към пограничните райони с Беларус. В неделя украинското външно министерство заяви, че „никога не е предприемало и няма да предприеме никакви неприятелски действия срещу беларуския народ“.

Каква е позицията на Беларус по руско-украинската война?

Беларус поддържа близки политически и икономически отношения с Русия от обявяването на независимостта си от Съветския съюз през 1991 г.

Лукашенко е твърд съюзник на руския президент Владимир Путин и страната му застана до Русия по време на войната й с Украйна. През март 2022 г., скоро след като Русия започна своята пълноценна инвазия в Украйна, Беларус евакуира посолството си в Киев в знак на подкрепа за Москва.

Беларус също така позволи на Русия да разположи свои войски на нейна територия, което позволява на Москва да използва земята на своя съюзник като плацдарм за атака срещу Украйна от север.

Западните съюзници на Киев, особено Съединените щати, наложиха множество наказания на Беларус заради подкрепата й за руската агресия – включително финансови санкции, контрол върху износа, ограничения на въздушното пространство и визови ограничения за официални лица.

И все пак досега Беларус избягваше действително да участва във военен конфликт с Украйна – и текущото натрупване на войски по границата им повдига призрака на тази промяна.

Ще влязат ли Беларус и Украйна в пряк конфликт?

Нахлуването в Курск смути Русия, която от своя страна се опита да отвлече вниманието от този неуспех, според Матийо Булег, консултант в базирания в Лондон мозъчен тръст Chatham House.

„Мисля, че това, което виждаме досега, е, че руските въоръжени сили и частни военни компании (ЧВК) започват контраатаки от територията на Беларус като отвличане на вниманието от нахлуването в Курск“, каза той пред Al Jazeera, имайки предвид частни военни компании като Вагнер.

„Но се съмнявам, че Беларус ще изпрати свои войски във война“, добави той.

Казахстан към Лукашенко: Не ни се бъркайте!

Лукашенко, Путин и Токаев на събитие на ЕАЕС в Казахстан през май 2024 г.
📸 Снимка: akorda.kz

🇧🇾⚔️🇰🇿 Президентът на Беларус Александър Лукашенко наскоро разкритикува публично Казахстан за това, че не подкрепя достатъчно руските военни усилия в Украйна. Казахстанските власти не приеха с добро око подобна критика.

По време на интервю, излъчено по руска телевизия на 15 август, Лукашенко отправи не толкова завоалиран удар към позицията на Казахстан относно руско-украинската война, представяйки Астана като пацифистки наблюдател. Той също намекна, че Казахстан е недостатъчно благодарен за политическата подкрепа, която Москва му е предоставила в миналото и може да предостави в бъдеще. Русия изпрати в Казахстан елитни части от своите въздушно-десантни войски, които ръководиха потушаването на кървавите безредици от януари 2022 г.

„Не е далеч времето, когато ще дойдете в Русия и ще поискате подкрепа и помощ. Няма кого друг да попитате“, заяви Лукашенко в интервюто, като очевидно имаше предвид Казахстан.

Министерството на външните работи на Казахстан привика посланика на Беларус, за да обясни нежеланата намеса на Лукашенко. По време на срещата на 21 август в Астана външният министър Мурат Нуртлеу напомни на беларуския посланик Павел Утюпин, че Казахстан следва „мирна външна политика, основана на принципите на ООН и международното право“, съобщиха от пресслужбата на казахстанското външно министерство.

С най-дипломатични думи Нурлеу посъветва Беларус да не се намесва, намеквайки, че Лукашенко е извършил дипломатически грях, като е изрекъл критиките публично, а не при закрити врати. Беларус и Казахстан са привидни съюзници, в резултат на споделеното си членство в Евразийския икономически съюз и Организацията на договора за колективна сигурност.

„Нашата страна е твърдо убедена, че всички разногласия между държавите трябва да се разрешават с политически и дипломатически средства“, се казва в изявлението на външното министерство, цитирано от Нурлеу. „В сегашните геополитически условия разработеният от държавния глава външнополитически курс на страната доказа своята ефективност.

За да подчертае, че Лукашенко е престъпил линията, казахстанският министър „призова беларуската страна да оцени обективно позицията на Астана относно протичащите процеси“.

С оглед на осигуряването на собствените си северни региони, Казахстан изрази своя ангажимент към принципите на неприкосновеността на суверенитета и териториалната цялост на Украйна от началото на непровокираната инвазия на Русия през февруари 2022 г. Официално Астана също спазва санкциите, наложени на Русия от Запада, въпреки че има множество сведения за дейности по нарушаване на санкциите.

Казахстан отдавна следва многовекторна външна политика, като се стреми да балансира интересите и влиянието на големите сили, включително Русия, Китай, Съединените щати и Европейския съюз.

През юни същата година на икономическия форум в Санкт Петербург президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев публично, заедно с руския си колега Владимир Путин, седнал до него, заяви, че страната му не признава независимостта на източните региони на Украйна, подкрепяните от Русия самопровъзгласили се Донецка и Луганска народни републики.

Месец по-късно по време на телефонен разговор Токаев увери ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел в готовността на Казахстан да окаже подкрепа за решаването на енергийните проблеми на европейските страни, които значително намалиха вноса на петрол и газ от Русия.

Мъж развя украинското знаме на централния площад в Улан Батор по време на официалната визита на Лукашенко.

📸 Снимка: B.Rentsendorj/Reuters

🇧🇾🤝🇲🇳 Беларус и Монголия подписаха 14 документа за разширяване на двустранното сътрудничество в понеделник по време на официалното посещение на президента на Беларус Александър Лукашенко в столицата Улан Батор.

След тесни и разширени разговори Лукашенко и неговият монголски колега Ухнаагиин Хурелсук присъстваха на церемония по подписване, по време на която беше подписана пътна карта за сътрудничество между двете страни до 2026 г. и други документи, се казва в прессъобщение на беларуското президентство.

„Днес набелязахме стратегически насоки за двустранно сътрудничество. И не само стратегически. Подробно бяха обсъдени конкретни икономически проекти и проекти за сътрудничество“, отбеляза Лукашенко по време на пресконференция след края на церемонията.

Изразявайки намерението на Беларус да развива двустранното сътрудничество с Монголия в широк спектър от области, Лукашенко заяви, че страната му е ангажирана с дългосрочно взаимноизгодно партньорство и е готова да използва преференциални механизми за финансиране на проекти, наред с други неща.

От своя страна Хурелсух отбеляза, че първото посещение на беларуски президент от установяването на двустранните отношения ще отвори „нова страница в добрите и доверителни отношения между нашите народи“.

„Това е историческо посещение, което ще укрепи нашите отношения и сътрудничество“, добави той.

Между двете страни се проведе и бизнес форум в столицата на Монголия Улан Батор, по време на който беше представен експортният потенциал на компаниите, участващи в него, съобщава беларуската държавна информационна агенция Белта.

В репортажа се казва, че министърът на промишлеността на Беларус Александър Рогожник и министърът на храните, земеделието и леката промишленост на Монголия Болорчулуун Хаянгаа са подписали план за действие за изпълнение на икономическата част от пътната карта за развитие на сътрудничеството между двете страни за периода 2024-2026 г.

По време на посещението на Лукашенко в столицата на Монголия Улан Батор мъж изтича на централния площад, развявайки украинско знаме, преди да бъде задържан от служител на полицията.