Майсторът на оцеляването: между Валдай и Пекин

🇧🇾🤝🇨🇳 Беларуският президент Александър Лукашенко пристигна на официално посещение в Пекин точно след разговорите с руския си колега Владимир Путин в резиденцията му „Валдай“. В китайската столица той беше посрещнат в държавната резиденция „Дяоюйтай“ с демонстративна сърдечност, което бележи рядък контраст с далеч по-сдържаната и според слуховете дори напрегната атмосфера на разговорите в Русия едва три дни по-рано.

Си Дзинпин го нарече „мой скъп приятел“, а публичното му изявление отправи послание, което трудно може да остане незабелязано в Кремъл. Китайският лидер изрично подкрепи суверенитета на Беларус. „Китай подкрепя Беларус в защитата на националния си суверенитет, независимост и териториална цялост, а също избора на път на развитие, съобразен със собствените ѝ условия“, отбелязва той според официалния протокол от срещата. Си описа двустранните отношения като „безусловно всеобхватно стратегическо партньорство“, което е достигнало „исторически връх“ и издържало „всяко изпитание на международните сътресения“.

Контрастът изпъква най-ясно в хронологията на последните дни. На 26 юни Лукашенко се проведе срещата си с Путин във „Валдай“ – резиденция, в която руският президент рядко приема чуждестранни държавни глави. След разговора нямаше съвместно изявление, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков предварително обяви, че изявления пред медиите няма да бъдат правени. Според официално комюнике двамата са обсъдили съвместни проекти, търговско-икономическо сътрудничество и регионална сигурност. За конкретните детайли на самия разговор обаче изтече малко информация. Самата дата на срещата е по-показателна от официалното комюнике – тя идва само дни след украински ултиматум във връзка с територията на Беларус, а също така след разкритието на Лукашенко, че е приел делегация на украинския президент Зеленски за разговори в Минск.

На 19 юни Зеленски даде седмица на Минск да изключи сигналните ретранслатори в Гомелска и Брестка област, които препредават сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ по маршрута им към Северна Украйна. „Ако не ги махне, ще махнем всичко сами“, предупреди той. До 22 юни цялото оборудване беше спряло работа, а на 24 юни Зеленски обяви, че станциите са неактивни с уточнението, че все още не е известно дали Беларус е демонтирал, или само ги е изключил. В следващите дни Държавната гранична служба на Украйна докладва спад на полетите на дронове над Черниговска област. Какво точно се е случило със самата апаратурата на този етап е неясно. Едно нещо обаче е безспорно – този епизод постави Минск в сложна позиция между руския натиск за по-дълбока военна интеграция и украинската заплаха за директен ответен удар.

Именно в тази последователност – срещата с Путин във „Валдай“ без обективи, 72 часа след което тържествен прием в Пекин – мнозина разчитат добре познатия почерк на една политическа фигура, която отдавна наричат „майстора на оцеляването“. От идването си на власт през 1994 г. управлението на Лукашенко е белязано от опит за баланс между тежката зависимост на страната от Кремъл, особено в сферата на сигурността и енергетиката, с предпазливо отваряне към други центрове на влияние. След жестокото потушаване на протестите през 2020 г. и последвалата западна изолация това пространство за маневриране се сви драстично. Така Беларус изпадна в почти пълна зависимост от Москва, която оттогава се опитва да смекчи, без да я прекъсва.

Беларус послужи като плацдарм за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но въпреки това така и не изпрати свои войски на фронта, въпреки периодичния натиск от Москва да отвори нов фронт на север или да задълбочи интеграцията в рамките на Съюзната държава. На беларуска територия вече са разположени руски тактически ядрени оръжия, а последните предложения на Путин предвиждат още по-тясно военно обвързване. Свикнал да разглежда Лукашенко като най-лоялния си съюзник, Кремъл възприема всеки признак на автономия като предизвикателство, което може да бъде последвано от сериозен натиск. Според някои по-крайни прогнози подобно поведение дори е възможно да постави под въпрос политическото оцеляване на беларуския диктатор.

Тълкуването, че бързото отпътуване за Пекин е опит за ограничаване на риска с търсене на противотежест на руското влияние и западните санкции, изглежда съвсем възможно, но не може да се разглежда като установен факт. То се базира на последователността на събитията и на очевидния контраст между двата приема, но не на публични сигнали за разрив с публичния му донор. Съществува и далеч по-прозаично обяснение. Визитата на Лукашенко е 17-ата му в Китай и имаше преди всичко икономически дневен ред. Индустриалният парк „Великий камък“ край Минск, изграден до голяма степен с китайски инвестиции, беше отбелязан като пример за успешно партньорство, а 2026–2027 г. бяха обявени за Години на промишлено сътрудничество – инициатива, подготвяна дълго предварително. Лукашенко отвърна със същия тон, изрази задоволство от китайските високи технологии в редица отрасли и от редовния политически диалог, а разговорите между двамата лидери продължиха повече от три часа. Напълно възможно е посещението да е било планирано много преди настоящото напрежение и да носи предимно икономически, а не геополитически заряд. Двете тълкувания обаче не са взаимно изключващи се. Дори една отдавна подготвена визита придобива различно политическо значение, когато се случва само седмица след дроновия епизод и три дни след необичайно дискретната среща във „Валдай“.

За Пекин демонстративната близост с Минск изпълнява няколко цели едновременно. Китай задълбочи своите отношения с Беларус като част от по-широката си евразийска стратегия и разглежда страната като надежден партньор в изграждането на многополюсен световен ред. Двустранната търговия продължава да расте и по последни данни вече се доближава до 8,86 млрд. долара, а китайските технологии и инвестиции помагат на Минск да смекчи последиците от западната изолация.

Именно затова акцентът на Си върху суверенитета, независимостта и териториалната цялост няма как да звучи случаен. Днес основният натиск върху суверенитета на Беларус не идва от запад, а от стремежите на Путин към все по-дълбока интеграция в рамките на Съюзната държава, с оглед на което изказването на Си може да бъде тълкувано като индиректно послание към Кремъл, а не към НАТО – знак, че китайската подкрепа във войната с доставки на стоки с двойна употреба и дипломатическо прикритие не е безусловно одобрение за безконтролно разширяване на руското влияние върху съседните държави. Китайският лидер не назова Русия, а реториката за защита на суверенитета е неизменна част от линията на китайската външна политика, но самият факт, че беше изречена именно в присъствието на най-зависимия от Кремъл съюзник, неизбежно ѝ придава тази политическа тежест.

Си вписа партньорството в цялостната визия на Китай с призив за ускоряване на инициативата „Един пояс, един път“, представи двете държави като „стабилизираща сила в размирен свят“ и традиционната критика срещу „хегемонистичното“ поведение, съчетана с призив за по-тясна многостранна координация. Това е реторика, която Пекин използва последователно – от Глобалния юг до Централна Азия.

За Минск обаче практическото измерение е далеч по-конкретно. В условията на западни санкции и ограничен достъп до пазари и технологии китайските инвестиции и оборудване осигуряват жизненоважен икономически буфер – пространство за маневриране, което самият Лукашенко нееднократно е определял като необходимо за „дишане“. Колкото по-силно се развива тази линия, толкова по-малко безалтернативна става зависимостта от Москва. Това обаче не значи, че тя може да бъде заменена. Нито сигурността, нито енергетиката могат да бъдат гарантирани от Китай в мащабите, в които го прави Русия. Именно затова тезата за пълноценен геополитически „завой към Пекин“ има своите естествени граници. Китай може да смекчи изолацията на Беларус, но не може да замени руския чадър – а Лукашенко вероятно осъзнава това по-добре от всеки външен наблюдател.

Лукашенко е участвал в необявена среща с Путин в резиденция „Валдай“.

🇷🇺🤝🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко е участвал в необявена среща с руския си колега Владимир Путин в неговата частна резиденция „Валдай“ в Новгородска област – място, което рядко се използва за разговори между официални лица. Срещата се е провела в петък, но беше обявена от двете страни публично едва след като Лукашенко се е завърнал в Беларус, съобщава РБК.

Данните от мониторинг на въздушния трафик (ADS-B) показват, че самолетът на беларуския държавен глава е излетял от международно летище Минск в 09:46 ч. московско време, след което е изключил своя транспондер над Тверска област, докато движението по магистрала М-11 в близост до резиденцията е било временно спряно.

Кремъл потвърди преговорите след техния край. Прессекретарят Дмитрий Песков заяви, че дискусиите са били фокусирани върху дневния ред на Съюзната държава – търговията, икономиката и регионалната сигурност, като допълни, че няма да бъдат предавани официални изявления за медиите. Непредвиденото посещение се проведе непосредствено след като Лукашенко публично поиска от руския посланик Борис Гризлов да въздържа Минск от въвличане в настоящите бойни действия.

Докладите сочат, че Кремъл използва финансови и правни механизми в рамките на Съюзната държава, за да окаже натиск върху Беларус за отваряне на втори фронт и интегрирането на нейни граждани в руската армия. Междувременно Лукашенко обяви, че наскоро се е срещнал с пратеници на украинския президент Володимир Зеленски.

Според Der Spiegel, ултиматумът на Зеленски е оказал сериозно влияние на „последния европейски диктатор“, който според информацията през седмицата се е страхувал повече от украински дронове, отколкото от руския президент.

Публичното предупреждение, отправено на 19 юни, даде строг 7-дневен срок за премахване на ретранслатори, разположени по границата с Украйна за насочване на руски дронове, под заплаха за директни военни действия от страна на Украйна. По-късно разузнавателни доклади разкриха, че оборудването е преустановило работа на 22 юни, още преди изтичането на крайния срок.

Преди това Лукашенко настояваше, че заема „миролюбива“ позиция спрямо Украйна, но заплаши, че характерът на войната ще се промени мигновено, ако Киев се опита да въвлече Беларус в боевете. Той разказа за скорошна среща в Минск с пратеници на Зеленски, от които е поискал да предадат неговото предупреждение до Киев.

Зеленски с ултиматум към Лукашенко: Има една седмица да премахне руското военно оборудване.

🇺🇦⚔️🇧🇾 Украинският президент Володимир Зеленски постави краен срок от една седмица на беларуския си колега Александър Лукашенко с ултиматум да бъде отстранена военната техника, използвана от руската армия за координиране на атаки по украинската граница.

Говорейки на съвместна пресконференция в Киев заедно с президента на Хондурас Насри Асфура, украинският държавен глава предупреди, че въоръжените сили на страната ще вземат директни мерки за елиминиране на оборудването, ако властите в Беларус не задействат процедурата в рамките на 7 дни.

Оборудването, разположено по протежение на границата с две области на Украйна, включва беларуски и руски ретранслатори на сигнал, монтирани на гранични кули. Според разузнаването на Киев тези устройства активно следят цели и коригират огъня, насочван срещу цели на украинска територия, което директно противоречи на публичните твърдения на Минск за неутралитет.

„На кулите му има ретранслатори – руски ретранслатори, беларуски. Каква е разликата за нас? На територията му, по протежение на две области, граничещи с Украйна, има оборудване за корекция на огъня по украинското население. Може ли той да премахне това? Защо са тези думи, че не иска да бъде във войната? Нека изключат това оборудване. Мисля, че една седмица ще му бъде напълно достатъчна, за да го направи. Ако не го стори, ние ще го направим“, закани се Зеленски.

Предупреждението на украинския държавен глава бележи сериозна ескалация на напрежението по границата, докато Киев продължава да следи враждебните действия, които се извършват на територията на Беларус. При посещение в северния град Славутич на 21 май Зеленски координира стратегиите за гранична отбрана с местни лидери и отправи строго предупреждение към Беларус, заявявайки, че всякакви нови агресивни действия срещу Украйна ще доведат до тежки последици.

По време на своята среща с ръководители на общности от Киевска и Черниговска област Зеленски подчерта, че продължаващите усилия по изграждане на укрепления и разгръщането на допълнителни сили са предназначени специално за осигуряване на северната граница от потенциални заплахи, идващи от Беларус и Брянска област на Руската федерация.

Израел привика беларуския посланик заради изказване на Лукашенко за Холокоста и Газа.

🇮🇱⚔️🇧🇾 Посланикът на Беларус Юрий Ярошевич беше привикан от Министерство на външните работи на Израел по инструкции от министър Гидеон Саар, за да му бъде връчена протестна нота. Действията са в отговор на изявление, направено от беларуския президент Александър Лукашенко, които предизвикаха възмущение в Йерусалим.

По време на срещата Бар Тал даде да се разбере, че Израел се отнася изключително сериозно към думите на Лукашенко. Беларуският лидер отправи обвинения към „еврейско лоби“ и направи сравнения между ужасите на Холокоста и операциите на Израелските отбранителни сили (IDF) срещу терористични организации в Газа.

В интервюто за „Ал Арабия“, продължило около 90 минути, „последният европейски диктатор“ изрази мнение, че САЩ биха могли да окажат натиск върху Израел да спре своята „агресия“ в Ливан. Той посочи публичното несъгласие между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху относно ударите в Ливан и отбеляза, че това „демонстрира пълната зависимост на Израел от САЩ“ и че израелският „така наречен купол“ ще бъде „пробит“ без американски ракети.

Лукашенко посочи, че „израелското лоби в САЩ е много мощно“, добавяйки: „Богати, влиятелни хора, те имат лостове за влияние“. Той обвини това лоби, че стои зад военната подкрепа за Украйна срещу Русия на Путин, който според него иска мир. Относно войната в Газа той заяви, че Израел си е „спечелил такава репутация в международната общност“ и попита: „Защо говорим за Холокоста, преживян от израелците, след като самите те са избили толкова много хора?“.

Пред „Ал Арабия“ Лукашенко заяви, че войните в Украйна и Близкия изток биха могли да приключат още тази година, ако „няколко души“ имат желание за това, и добави, че няма „военно решение“ за нито един от двата конфликта.

Относно ядрената програма на Ислямската република, беларуският президент подчерта, че неговата позиция е срещу разпространението на ядрени оръжия, но изтъкна, че иранският стремеж към такива от съображения за справедливост са „напълно в правото си“, имайки предвид факта, че Израел, Индия и Пакистан разполагат с тях.

Лукашенко заема поста президент на Беларус от 1994 г. и е един от най-дълго управлявалите държавни глави в света. През последните години той е обект на остри критики от страна на беларуската опозиция, западните държави и правозащитни групи, заради репресии срещу политически опоненти и погазване на гражданските свободи.

Израелски официални лица подчертаха, че твърденията на конспирации за „еврейско лоби“ са неприемливи и ги окачествиха като „антисемитска реторика“, която няма място в международния дискурс.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

Лукашенко: Военно нападение срещу Беларус ще промени изцяло характера на войната в Украйна/

🇧🇾 Не дай си Боже да бъде извършено военно нападение срещу територията на Беларус, тогава войната в Украйна ще придобие напълно различен характер. Тов заяви президентът Александър Лукашенко в свое изявление пред журналисти в кулоарите на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май.

„В Украйна не е имало беларуски войници и никога няма да има. Това никога няма да се случи. Никога! Ние нямаме войници там и никога няма да имаме. Той знае това, украинските военни също го знаят“, подчерта той в отговор на изявлението на президента Володимир Зеленски, според което са установени около 500 евентуални цели на територията на Беларус. „Нека Володимир Александрович [Зеленски] ме извини, но това са просто някакви празни приказки“, заяви беларуският държавен глава.

Той подчерта, че украинските военни не искат война с Беларус и напълно осъзнават, че нямат нужда от още 1500 км фронтова линия. Според него Киев е тласкан към подобни агресивни изявления от европейските си партньори: „Европейците го притискат да прави такива изявления. Как така те ще защитават Украйна, а самата Украйна ще мълчи? Затова той изтърсва такива неща.“

„А след това той уж поканил нашите „тихомирни и безделници“, както се казва. Радвам се, че ги е поканил. И благодаря на руснаците, които забелязаха това, чух го по РТР. Добре е, че обърнаха внимание на нашата т.нар. опозиция. Те не са опозиция. Те са бандити. Надяват се да обучат екстремисти сред беларуси, украинци, поляци и литовци, а след това да нахлуят и да превземат някои районни центрове. Не дай си Боже да бъде предприето военно нападение срещу Беларус от която и да е територия, тогава войната в Украйна ще придобие съвсем различен характер“, заплаши Лукашенко, известен като „последния европейски диктатор“.

Украйна укрепва границата си с Беларус след предупреждения за потенциално разполагане на руски войски.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко може да позволи  на Руската федерация във всеки един момент да разположи войски в предварително подготвени бази, въпреки че на този етап няма отчетено такова струпване.

Андрий Демченко, говорител на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), направи тази оценка по време на телевизионно участие, в което подчерта, че Киев трябва да поддържа укрепени позиции по цялата си северна граница. Той акцентира, че това изискване обхваща всеки регион, който граничи с Беларус – от Волин на запад до Чернигов на изток.

„Трябва да имаме силни отбранителни позиции по цялата дължина на границата с Беларус. Това се отнася за Волинска област, Черниговска област, както и за други региони, които граничат с тази страна“, заяви той.

Демченко увери, че средствата за наблюдение не са засекли струпване на вражески сили в непосредствена близост до границата. Той обаче предупреди, че Москва може да го направи по всяко едно време, като Беларус предостави своята територия и инфраструктура за подобен ход.

„Към момента, съдейки по техническите средства за наблюдение, които използваме, не виждаме сили, които вече да са съсредоточени в непосредствена близост до нашата граница“, добави той.

Изявлението му идва в период на подновено напрежение по оста Киев-Минск. Съветът за сигурност на Беларус обвини Украйна в многократни опити за удари с дронове по граничната инфраструктура. Секретарят на съвета Александър Волфович упрекна Киев, че само за последната седмица повече от сто украински дрона са навлезли във въздушното пространство на страната.

Демченко призова да не се реагира на подобни твърдения, като в същото време настоя, че трябва страната да остане в готовност за всяка форма на ескалация. Той предупреди, че Минск може да използва тези обвинения, за да оправдае по-широка агресия.

През последните седмици укрепването на северната граница на Украйна беше разширено в западния ѝ участък. Отбранителните мерки бяха подсилени на територията на Ровненска, Житомирска и Волинска области, където местните власти координират действията си директно с централното ръководство.

Същите усилия са съсредоточени на изток в Киевска и Черниговска област, които граничат както с Беларус, така и с Брянска област на Руската федерация. Изграждането на укрепления и разполагането на допълнителни части са насочени именно там – в същото направление, от което Русия започна своята пълномащабна война в Украйна през февруари 2022 г.

Макрон се обади на Лукашенко за първи път от началото на войната.

🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.

Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.

Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".

Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.

Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.

Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.

Зеленски предупреди за засилена военна активност в Беларус и нови руски маневри

🇺🇦🤝🇧🇾 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за нарастване на военната активност в Беларус и намекна, че Русия може би се подготвя да задълбочи използването на беларуска територия във войната си срещу Украйна.

В обобщение на доклад от главнокомандващия генерал Олександър Сирски, Зеленски заяви, че украинските въоръжени сили продължават да удържат позициите си по фронтовата линия и не позволяват на Русия да си върне инициативата.

„Високото темпо на елиминиране на окупаторите продължава и през април. Руснаците не успяват да завземат инициативата на фронта и това е важно“, каза той.

Същевременно украинското разузнаване проследява подновени руски усилия за реорганизация на силите, вероятно с цел компенсиране на недостига на жива сила. Според Зеленски това е пряко свързано с повишената военна активност в Беларус.

„Наблюдаваме и опити на окупационните сили да се прегрупират – най-вероятно за да компенсират недостиг на личен състав. В този контекст става все по-ясно защо се засили военната активност в Беларус“, заяви той.

Зеленски посочи конкретни събития близо до северната граница на Украйна, включително инфраструктурни дейности, които биха могли да подпомогнат бъдещи операции. „Според разузнаването в граничните зони на Беларус е в разгара си строителство на пътища към територията на Украйна и изграждане на артилерийски позиции“, каза той.

Киев смята, че тези ходове може да са сигнал за нов опит на Москва да въвлече Беларус директно в своята война. Киев вече е изпратил предупреждения към Минск по дипломатически канали.

„Смятаме, че Русия може отново да се опита да въвлече Беларус в своята война. Наредих да се използват подходящи канали, за да се предупреди де факто ръководството на Беларус за готовността на Украйна да защитава своята земя и независимост“, каза Зеленски.

Украинският президент се позова и на скорошни международни събития като предупредителен пример, призовавайки беларуските власти да избягват решения, които биха могли допълнително да ескалират ситуацията.

„Естеството и последиците от последните събития във Венецуела трябва да служат като предупреждение за беларуското ръководство срещу допускането на грешки“, добави той.

Опасенията във връзка с ролята на Беларус във войната не стихват от 2022 г., когато руските сили използваха нейната територия като плацдарм за първоначалната инвазия. В последно време анализатори наблюдават засилена активност на руските военни и развитие на инфраструктурата в Беларус, включително усилия за разширяване на оперативните възможности и поддръжка на операции с дронове.

Зеленски заяви, че Украйна продължава да планира бъдещи операции с голям обсег, сигнализирайки, че Киев се подготвя за различни сценарии в хода на войната.

В допълнение, днес беларуският президент Александър Лукашенко подписа указ за свикване на офицери от запаса на военна служба.

През 2026 г. се очаква беларуски граждани от мъжки пол на възраст под 27 години, които са офицери от запаса и не са преминали задължителна военна служба, да бъдат мобилизирани по силата на нов закон за наборната служба. По-рано скокът във военната активност в Беларус предизвика безпокойство с масови повиквателни за резервисти и интензивни учения близо до украинската граница.

От средата на февруари беларуските власти свикват резерви за внезапни военни обучения, което предизвика сериозно безпокойство сред местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо многодетни бащи, а в социалните мрежи се появиха съобщения за хора, експресно призовани за обучение, включително такива, които преди това дори не са служили във въоръжените сили.

Лукашенко пристигна на официална визита в Пхенян.

🇰🇵🤝🇧🇾 Лидерите на Северна Корея и Беларус подписаха договор за „приятелство и сътрудничество“ в четвъртък, съобщиха държавните медии в КНДР, след като Ким Чен Ун посрещна „топло“ президента Александър Лукашенко в Пхенян на първата му визита в страната.

Освен подкрепата за войната на Русия срещу Украйна, в която се смята, че са загинали около 2000 войници от Корейската народна армия, и двете страни са обект на западни санкции и са обвинени в груби нарушения на човешките права.

„Приятелските отношения между нашите държави, родени в епохата на Съветския съюз, никога не са били прекъсвани. Днес, благодарение на цялостно и стабилно развитие, навлизаме в принципно нов етап“, заяви Лукашенко, цитиран от беларуската държавна информационна агенция Белта.

„В съвременните реалности на глобална трансформация, във време, когато големите световни сили открито игнорират и нарушават нормите на международното право, независимите страни трябва да си сътрудничат по-тясно и да консолидират усилията си, насочени към защита на суверенитета и подобряване на благосъстоянието на своите граждани“, каза той.

По-рано Белта показа как Ким и Лукашенко се прегръщат по време на пищна церемония по посрещане, която включваше артилерийски салют и маршируващи войници пред многохилядна тълпа с развяващи се знамена на площада „Ким Ир Сен“.

Ким се е срещнал „с радост“ и е приветствал „топло“ Лукашенко в началото на двудневната визита, съобщи Корейската централна телеграфна агенция.

Лукашенко е посетил Кумсусанския дворец на слънцето – където лежат балсамираните тела на бащата и дядото на Ким – за да отдаде почит, придружен от висши севернокорейски служители.

Лукашенко, който управлява Беларус от 1994 г. и застана твърдо зад Русия от началото на войната в Украйна, положи букет от името на руския президент Владимир Путин.

Беларус и Северна Корея са част от стремежа, воден от китайския лидер Си Дзинпин и Путин, за създаване на т.нар. „многополюсен свят“, който да разбие западната хегемония. Те оказаха помощ на Москва в нейната война срещу Украйна, а Беларус послужи като плацдарм за инвазията и място за разполагане на тактически ядрени оръжия.

Разузнавателните служби на Южна Корея и западни държави смятат, че Северът е изпратил хиляди войници в Руската федерация, предимно в Курска област, заедно с артилерийски снаряди, ракети и ракетни системи. Двете страни подписаха споразумение за стратегическо партньорство през 2024 г. – то задължава всяка от тях да предостави „военна и друга помощ“, ако другата бъде нападната.

Анализатори смятат, че Северна Корея получава финансова помощ, военни технологии, храна и енергийни доставки от руските си партньори, което ѝ помага да намали зависимостта от дългогодишния си покровител Китай.

Беларуският външен министър Максим Риженков заяви, че в допълнение към договора за приятелство, двете страни са постигнали съгласие за сътрудничество в редица области – от информационните технологии до селското стопанство.

„Нашият най-голям интерес е укрепването на истински приятелски, партньорски отношения. Тук имаме приятели и те ни чакат. Точно както ние ги чакаме в Беларус“, каза той пред Белта.

Търговията между двете страни е „скромна“, но областите за растеж включват износ на фармацевтични продукти и храни от Беларус за Северна Корея, добави Риженков.

Посещението има за цел да „покаже солидарност“ между страните, които се противопоставят на западния ред, заяви пред АФП Лий Хо-рионг от Корейския институт за анализи на отбраната.

„Ким ще се опита да използва повода, за да повиши дипломатическия си профил и да укрепи солидарността в т.нар. антизападен блок“, каза тя.

Беларус освобождава 250 политически затворници срещу вдигане на санкциите от САЩ.

🇧🇾🤝🇺🇸 Беларуският президент Александър Лукашенко разпореди днес амнистията на 250 политически затворници в рамките на сделка със САЩ, отменяща част от американските санкции. Това е поредната стъпка в усилията на авторитарния лидер да подобри отношенията си със Запада.

Лукашенко помилва затворниците след своята среща в Минск с Джон Коул, специален пратеник на президента Доналд Тръмп за Беларус. Коул приветства решението като „значимо хуманитарно постижение“, което доказва ангажимента на Тръмп към „директна и твърда дипломация“. Това е най-голямото еднократно освобождаване на политически затворници в историята на страната.

Коул заяви пред репортери, че САЩ ще вдигнат санкциите, наложени срещу две беларуски държавни банки и Министерство на финансите, а водещите производители на калиеви торове в страната също са премахнати от санкционния списък.

Лидерът на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска определи освобождаването като „момент на огромно облекчение и надежда“.

„След години изолация тези хора са на свобода и най-накрая могат да прегърнат своите близки. Няма нищо по-силно от това да видиш човек, преминал през несправедливо лишаване от свобода, отново да се събере със семейството си“, заяви Тихановска пред Асошиейтед Прес. Тя благодари на Тръмп и администрацията му за „неуморните усилия“ и добави, че подобни хуманитарни стъпки спасяват животи.

При последната среща на американски дипломати с Лукашенко през декември, Белият дом обяви облекчаване на санкциите върху сектора на калиевите торове, който е ключов източник на експортни приходи, а освен това 123 затворници бяха освободени и изпратени в Украйна и Литва.

Беларус се намира в състояние на международна изолация от години. Лукашенко управлява 9,5-милионната нация с желязна ръка в последните три десетилетия. Страната беше обект на многократни санкции от страна на западния свят заради потъпкването на човешките права и това, че позволи на руските военни да използват територията ѝ като плацдарм за пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Властта на Лукашенко се разклати след президентските избори през 2020 г. Тогава десетки хиляди излязоха на улицата в знак на протест срещу вота, обявен от опозицията за фалшифициран. Това бяха най-мащабните демонстрации след независимостта на Беларус през 1991 г. При последвалите репресии десетки хиляди бяха арестувани, мнозина пребити от полицията, а видни опозиционери избягаха или бяха затворени. На изборите миналата година Лукашенко спечели седми мандат, а опозицията определи вота като „фарс“.

Откакто Тръмп се завърна в Белия дом миналата година, Лукашенко освободи десетки затворници, сред които нобеловия лауреат Алес Бяляцки и дисидентите Сергей Тихановски, Виктор Бабарико и Мария Колесникова. През август 2025 г. Тръмп проведе личен разговор с него по телефона и дори предложи лична среща, което се превърна в огромна победа за лидера, станал известен като „последния диктатор на Европа“.

Денис Кучински, съветник на Тихановска, съобщи, че 15 от 250 освободени вече са пристигнали в Литва. Сред тях са Валентин Стефанович и Марфа Рабкова от правозащитната група „Вясна“. Стефанович имаше 9-годишна присъда, а Рабкова беше осъдена на близо 15 години по обвинения, считани за отмъщение заради записването на доказателства за насилие. Свободни са още активистката Наста Лойка, журналистката Катерина Бахвалава от телевизия „Белсат“, осъдена за държавна измяна, и опозиционният блогър Едуард Палчис с 13-годишна присъда.

Подобно на предишни случаи, затворниците се изпращат в Литва без паспорти. Кучински определи това като „подигравка“, която има за цел да затрудни максимално техния живот в чужбина. „Вясна“ отбелязва, че поне 1100 политически затворници остават зад решетките в Беларус. Тихановска подчерта, че крайната цел остава непроменена – пълно освобождаване и край на репресиите.

Литва отвори границата си с Беларус.

🇱🇹 Литва поднови работата на пунктовете по границата с Беларус, след като бяха затворени в отговор на множество нарушения на въздушното пространство от балони на контрабандисти, съобщи правителството на балтийската страна.

Двата гранични пункта ще бъдат отворени отново в четвъртък, заяви говорителят на премиера.

Миналия месец Вилнюс обяви, че те ще останат затворени до края на ноември заради набезите на метеорологични балони, излитащи от Беларус, довели до нарушения на въздушния трафик и затваряния на международното летище в столицата.

Литва твърди, че балоните се използват за контрабанда на цигари без мито и обвинява беларуския президент Александър Лукашенко, че не взима никакви мерки, за да спре тази практика, описвайки я като форма на „хибридна атака“.

През последните седмици обаче случаите на инциденти във въздушното пространство намаляха значително, като за последно летище Вилнюс беше затворено преди осем дни.

„Обстоятелствата се промениха и ограниченията на държавната граница вече не са необходими за гарантиране на вътрешната сигурност“, подчерта вътрешният министър Владислав Кондратович по време на правителствено заседание, излъчвано на живо по телевизията.

По-късно Беларус съобщи, че е получила официално уведомление от Литва за отварянето на два от пунктовете по общата граница от 01:00 часа местно време в четвъртък. Двете страни споделят общо шест пункта.

„Беларуската гранична служба е готова да възобнови пропускането на хора и превозни средства по беларуско-литовския участък на границата“, отбелязва Държавният граничен комитет на Беларус в официално изявление, публикувано в Telegram.

Тази седмица Полша отвори повторно два гранични пункта по границата си с Беларус в близост до Литва, които Варшава затвори за период от две седмици в знак на солидарност със своя съюзник и съсед на североизток.

Лукашенко нарече затварянето на границата „лудост и измама“, като не пропусна да обвини Запада във повеждането на хибридна война срещу Беларус и Русия и връщането в епохата на бодливата тел по границите.

Литва пък обвини властите в Беларус, че са задържали близо 1000 камиона с литовска регистрация и не им позволяват да се завърнат обратно у дома след затварянето на границата.

Китай помогна на Беларус да изгради производство на артилерийски гилзи за Русия

🇨🇳🤝🇧🇾 Китай е предоставил на Беларус линии за производството на корпуси на артилерийски снаряди, предназначени за руската армия, с капацитет от половин милион годишно, съобщи Deutsche Welle, цитирайки Матий Купрейчик, член на опозиционната организация БелПол, съставена от бивши служители на правоохранителните органи.

„Китай помогна на беларуския режим да произвежда 240 000 корпуса за 152-мм снаряди и още 240 000 за 122-мм ракети за системите „Град“. Това са годишни количества“, отбеляза той и уточни, че става дума за празни корпуси, които не съдържат взривно вещество.

Китай е продал на Беларус цели монтажни линии за тези компоненти. Поради това че Беларус не разполага с капацитет да произвежда взривни вещества, той произвежда само метални корпуси. „Произвеждат празни заготовки, само металните корпуси.“

Купрейчик отбеляза също, че беларуските инженери не са успели да монтират линията сами, което е наложило Пекин да изпрати 10 свои специалисти в страната, за да извършат монтажа.

„Линията вече работи. Още по-интересното е, че китайски персонал е на разположение за постоянно в два беларуски завода и контролира целия производствен процес“, добави той. Според него всичко се произвежда по силата на държавни отбранителни поръчки от Кремъл. „Русия е единственият клиент. Режимът на Лукашенко няма алтернативен купувач.“

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Лукашенко призова служителите на режима да използват стационарни вместо мобилни телефони, тъй като е възможно обажданията през клетъчни мрежи да се „озоват на сървъри в Канада или Съединените щати“.

Беларус търси диалог с Киев за прекратяване на войната в Украйна

Работна среща между президента на Беларус Александър Лукашенко и председателя на Комитета за държавна сигурност (КГБ) Иван Тертел, 29 юли 2020 г.
📸 Снимка: President of the Republic of Belarus

🇧🇾 Ръководителят на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на Беларус Иван Тертел заяви, че агенцията му е готова да води диалог с Киев, за да бъде намерен „консенсус“ за прекратяване на войната с Русия, съобщиха беларуските държавни медии.

Думите на Тертел идват на фона на подновените усилия на страната за излизане от международна изолация, наложена от западните държави заради подкрепата на Минск за руската агресия срещу Украйна.

„Нашият президент прави всичко възможно, за да стабилизира ситуацията в региона. Успяхме да балансираме интересите на страните в тази извънредно сложна ситуация, която има тенденция към ескалация“, каза Тертел в ефира на държавната телевизия Беларус 1.

„Убеден съм, че само със спокойни и мирни преговори и търсене на компромис, ще можем да разрешим тази ситуация“, продължи шефът на беларуските служби и добави, че „много зависи от украинската страна“.

В последните месеци Минск изпраща противоречиви сигнали за позицията си относно инвазията. По-рано този месец Лукашенко критикува остро Киев, обвинявайки го в провала на преговорите за край на войната и предупреди, че вероятно Украйна да „престане да съществува като държава“, ако Зеленски „не седне да преговаря и не действа спешно“.

Промяната в риториката на Минск по отношение на руската агресия идва на фона на борбата му със своята военна и икономическа зависимост от Москва, както и с желанието си да редуцира западните санкции.

Минск е изправен пред тежки политически и икономически санкции заради масови изборни измами на президентските избори през 2020 г. и заради това, че позволи на руските сили да извършват атаки срещу Украйна от беларуска територия в началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

По-рано този месец беларуски дипломати проведоха срещи с европейски официални лица в опит да подновят диалога относно ролята на Беларус в преговорите за примирие, както и за намаляване на санкциите.

Един европейски дипломат потвърди пред Ройтерс, че се е срещнал с бившия заместник-министър на външните работи на Беларус Юрий Амбразевич, който намекна, че Беларус може да участва в усилията за мир между Русия и Украйна и да играе роля в дискусиите за европейската сигурност.

Новината идва на фона на подновен диалог между САЩ и Беларус и изразена готовност от страна на Лукашенко да засили връзките, ако това е в полза на Минск.

През септември САЩ съдействаха в преговорите за освобождаване на 52 политически затворници от различни националности, задържани в Беларус и се съгласиха да свалят санкциите, наложени на беларуската държавна авиокомпания „Белавия“.

По-късно специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог разкри, че целта на подновения диалог с Беларус е да бъдат „осигурени канали за комуникация“ с руския президент Владимир Путин, за да бъдат подновени усилията за прекратяване на войната в Украйна.

Лукашенко, който е известен като „последния европейски диктатор“, управлява Беларус от 1994 г. и е смятан за близък съюзник на Путин. Миналия месец двете страни проведоха военни учения Запад-2025, в които според Кремъл са участвали около 100 000 войници – демонстрация на сила, която повиши напрежението по източния фланг на НАТО.

Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“

Лукашенко разкри „неволно“ външния вид на ракетната установка „Орешник“.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко разкри външния вид на новата руска балистична ракетна система със среден обсег „Орешник“ (известна още като „Кедр“), според публикация на украинското издание Defense Express.

Държавният канал „Пул Первого“ показа снимки от кабинета на Лукашенко по време на неговата среща с премиера на Киргизстан, на които ясно се вижда макет на ракетния комплекс. Умишлено или не, поставянето на умаления модел с лице към телевизионните камери позволи да се различат детайли от пусковата установка.

Според Defense Express тя е монтирана върху шаси МЗКТ-79291 – тежковоз, който се произвежда от Минския завод за колесни влекачи. Със своята конфигурация 12×12 това шаси вече се използва от руски междуконтинентални системи като РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и РС-26 „Рубеж“.

Изданието посочва, че машината може да превозва товари от около 60 тона, сходно със съветските платформи от типа МАЗ-547, които в миналото обслужваха комплекса РСД-10 „Пионер“.

На базата на визуален анализ и сравнения с предходни системи, експерти оценяват стартовото тегло на ракетата „Орешник“ заедно с контейнера на около 45–48 тона, а ракетата без контейнер на около 40–43 тона.

По-рано се появиха сведения, че Русия вече е разгърнала комплекс „Орешник“ на територията на Беларус, представяйки този ход като мярка за сигурност, а не стъпка към нова ескалация.

РС-26 „Рубеж“, с който редица експерти свързват проекта „Орешник“, е в процес на разработка от над седем години насам. В миналото той беше обект на критики от Запада като нарушение на вече несъществуващия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF).

Беларус играе ключова роля, тъй като шасито МЗКТ-79291 е една от малкото платформи, които са способни да носят най-големите руски мобилни ракетни комплекси. Както подчертава Defense Express, опитите на Москва да замени беларуските тежки шасита с руски разработки на КамАЗ срещнаха поредица от затруднения, заради което руската алтернатива се оказа с над 10 тона по-малка товароносимост.

Американски офицери присъстваха на военните маневри от „Запад-2025“ в Беларус.

🇧🇾🤝🇷🇺 Американски офицери присъстваха на военни маневри в рамките на съвместните военни учения между Русия и Беларус, като беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви пред тях, че могат да разгледат „всичко, което ви интересува“.

Ученията започнаха в петък на полигони и в двете страни на фона на високо напрежение със страните от НАТО, само два дни след като 19 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на съседна Полша, която затвори всички гранични пунктове с Беларус в началото на учението.

Присъствието на американците на тренировъчен полигон в Беларус беше представено от военното министерство на страната като изненада.

„Кой би си помислил как ще започне сутринта на поредния ден от учението Запад-2025?“, се казва в изявление, което отбелязва, че на място са били и представители на още 23 държави, сред които две страни от НАТО – Турция и Унгария.

Министерството разпространи видео, показващо двама американски офицери в униформи, които благодарят на Хренин за поканата и се ръкуват с него.

„Ще ви покажем всичко, което ви интересува. Каквото искате. Можете да отидете там, да видите, да разговаряте с хората“, подчерта министърът пред американските военни, които отказаха да говорят пред журналисти.

Присъствието на офицери от САЩ е пореден знак за затопляне на отношенията между Вашингтон и Беларус – най-близкия съюзник на Русия, който ѝ предостави територията си като плацдарм срещу Украйна в началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Миналата седмица Минск беше посетен от Джон Коул, представител на президента Доналд Тръмп, който се срещна с беларуския диктатор Александър Лукашенко, който се съгласи да освободи 52 затворници, сред които журналисти и политически опоненти.

В замяна американската страна предостави облекчения по санкциите за националната авиокомпания „Белавиа“, позволявайки ѝ да обслужва и закупува компоненти за своите самолети, сред които има и такива на Боинг. Според Коул, в близко бъдеще Тръмп възнамерява да възстанови посолството на САЩ в Беларус, да нормализира отношенията и да поднови икономическите и търговските връзки.

Тръмп, който се позиционира като основен посредник в усилията за примирие в Украйна, изгражда все по-тесни връзки с Лукашенко, който редовно провежда разговори с Владимир Путин. Миналата седмица Тръмп изпрати на Лукашенко чрез Коул приятелско писмо със собственоръчен подпис.

Официални лица от западните страни предупреждават, че въпреки уверенията на Минск, учението остава инструмент за военен натиск и провокации срещу източния фланг на НАТО.

Русия и Беларус стартираха военни учения „Запад-2025“

🇷🇺🇧🇾 Русия и Беларус стартираха дългоочакваните учения „Запад-2025“, на фона на високо напрежение в Източна Европа и продължаваща война срещу Украйна. Представени като тест за способността на Съюзната държава за отблъскване на възможна агресия, те се провеждат на военни полигони в двете страни и се разпростират в Балтийско и Баренцово море.

Според беларуски официални лица първият етап на учението се фокусира върху командване и контрол, като единиците упражняват реакции на симулирани атаки срещу Съюзната държава. Тренировките са насочени към подобряване на координацията между щабовете, управление на частите в бойни условия и изпитване на оперативната съвместимост при противодействие на потенциални заплахи.

Министерствата на отбраната на Беларус и Русия заявиха, че Запад-2025 е „планирано учение“, което е предшествано от месеци подготвителни маневри. Въпреки това, времето на провеждане предизвика тревога сред страните от НАТО, които граничат с Беларус. Полша затвори напълно своята граница със страната на 11 септември вечерта и посочи учението като основна причина за това, дори преди нахлуването на руски дронове на нейна територия по-рано през седмицата.

Парламентът на Латвия гласува и одобри затварянето на границата с Русия и Беларус за периода на провеждане на учението, а Литва взе решение да въведе частични ограничения на въздушното си пространство.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли хипотезата, че учението представлява заплаха за НАТО, заявявайки пред репортери в четвъртък, че Запад-2025 „не е насочено срещу никого“. В същото време полският премиер Доналд Туск предупреди за „критични дни“ пред страната, която според него се намира по-близо до открит конфликт, отколкото във всеки момент след Втората световна война. Украинският президент Володимир Зеленски изрази сходни опасения и заяви, че „смисълът на подобни руски действия определено не е отбранителен и е насочен не само срещу Украйна“.

Ученията „Запад“ традиционно се провеждат на всеки четири години, но това е първото издание от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Версията от 2021 г. включи около 200 000 души личен състав, но беларуските власти твърдят, че в Запад-2025 ще участват значително по-малък брой военнослужещи. Първоначално Минск обяви участието на 13 000 войници, като по-късно намали тази цифра наполовина.

Анализатори смятат, че мащабът вероятно е ограничен от продължаващите руски военни усилия в Украйна, където стотици хиляди войници са ангажирани на фронта. Въпреки това, учението включва чувствителни елементи. Беларус потвърди, че разполага за ученията експерименталната ракета „Орешник“, способна да носи ядрени бойни глави, както и разиграване за сценарии с ядрен удар.

Полша и нейните съюзници виждат учението като симулация на потенциална атака срещу коридора Сувалки – 60-километров участък, разделящ Беларус и Калининградска област. Плановици на НАТО отдавна алармират, че коридорът представлява стратегическа уязвимост, която може да отреже Прибалтика в евентуален конфликт. Беларуският президент Александър Лукашенко нарече подобни опасения „пълна глупост“, а беларуското министерство на отбраната настоя, че учението е преместено далеч от границите на Полша, за да намали напрежението.

Полша и балтийските държави се превръщат във военнополигон, заяви Лукашенко

🇧🇾 Полша и балтийските държави се превръщат във военен полигон на НАТО. Това заяви беларуският президент Александър Лукашенко по време на тържествено събрание, проведено на 1 юли в навечерието на Деня на независимостта, съобщи държавната информационна агенция БелТА.

„Литва и Полша усърдно изграждат отбранителни способности. Полша купува военно оборудване по целия свят. Всички разходи се финансират от данъците на нейните граждани и от кредити. От американци или по тяхно нареждане. Те се впускат в нови военни съюзи, всъщност враждебни към нас“, отбеляза държавният глава.

Лукашенко припомни, че Франция и Полша са сключили споразумение за засилено сътрудничество в сферата на отбраната, а Полша скоро ще сключи подобно споразумение с Обединеното кралство. „Имайте предвид: две ядрени сили“, подчерта той.

„Никой не иска да си спомня как завърши „Drang nach Osten“ на „Европейския съюз на Хитлер“. Затова Полша и балтийските страни се настройват да бъдат поредния военен полигон след Украйна. Това е единственият статут, който представлява интерес за Запада по отношение на най-близките ни съседи“, продължи Лукашенко.

„Германия създаде ли армия, за да се бие на собствена земя? Не. Виждате прокси война в Украйна. По същия начин те искат да се бият срещу нас, включително срещу Украйна (ние, славянските народи, винаги сме им били на пътя). Те искат да се бият на чужда земя, в случая Литва, Латвия, Естония и Полша. Така че това е единствената роля, която Западът вижда за тези страни. Ако искат да изчезнат отново от световната карта, това ще бъде техен избор!“, обобщи беларуският диктатор.

Държавният глава на Беларус посочи, че страната му е призовала за спиране на братоубийствената война в Украйна, която по думите му е започнала с държавния преврат още през 2015 г. На Срещата на върха на ООН за устойчиво развитие президентът предупреди, че ситуацията има потенциал да се влоши за цивилизования свят.

„Не знаем какво ще се случи, ако не спрем“, каза той. „Виждате: въвлякоха всички, които можеха, в украинския конфликт. Финландия и Швеция, някога миролюбиви страни, които останаха неутрални през последните два века, бяха въвлечени в Северноатлантическия алианс“, заяви държавният глава.

💡 Лукашенко пропуска да спомене основната причина за описаните процеси за засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната, а именно пълномащабната руска агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.

Той твърди, че войната в Украйна е „братоубийствена“ и започва след „държавен преврат“ през 2015 г. Това игнорира напълно факта, че руската агресия започва още през 2014 г. с анексията на Крим и последвалото изпращане в Донбас на „зелени човечета“ начело с бившия офицер от ФСБ Игор Гиркин, с което бяха положени основите на продължителен въоръжен конфликт в страната.

Освен това Лукашенко посочва, че Финландия и Швеция са били „въвлечени“ в НАТО. Истината е, че тези страни, които традиционно поддържаха неутралитет, взеха суверенното решение да пуснат кандидатури за членство в НАТО именно в отговор на руската агресия в Украйна. В действията на Москва те видяха пряка заплаха за собствената си сигурност и прецениха, че членството в Алианса е най-добрият начин да гарантират своята защита.

Сравнението с „Drang nach Osten“ (Натиск на Изток), термин, свързан с нацистката политика на експанзия, е силно манипулативно и се опитва да представи отбранителните действия на страните в Европа като агресивно разширяване в източна посока, докато реалността е, че те са в отговор на руската агресия. Западният свят няма стремежи да завладява или подчинява славянски народи, а да защитава суверенитета и териториалната цялост на своите партньори и съюзници, нападнати или застрашени от външна опасност.

Твърдението, че Западът вижда в тези страни единствено „военен полигон“, омаловажава техния суверенитет и активна роля като пълноправни членове на НАТО и ЕС. Това са демократични държави, които избират самостоятелно своите съюзи и допринасят за колективната сигурност, а не пасивни обекти на чужди интереси. Тяхното географско положение ги превръща в ключови за отбраната на източния фланг на НАТО, но това не означава, че са просто „полигон“.

Владимир Путин е съгласен на примирие, но по неговите условия.

🇺🇸🗣️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че би могъл да се съгласи на краткосрочно прекратяване на огъня с Украйна, но подчерта ще го направи само при неговите условия.

„Съгласни сме с предложенията за прекратяване на огъня, но нашата позиция се основава на предположението, че примирието ще доведе до дългосрочен мир“, изтъкна той на съвместна пресконференция с беларуския си колега Александър Лукашенко, допълвайки че „примирието трябва да обърне внимание на първопричините за конфликта“

Путин многократно е изключвал като вариант временното прекратяване на огъня без гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Освен това той подчерта, че Руската федерация няма намерение да връща териториите, които заграби от Украйна.

Путин отбеляза, че остават много въпроси относно това как точно ще се прилага примирието и кой ще го контролира.