Загина генерал, награден от Путин за превземането на Константиновка – градът още държи.

🇷🇺🪦 Казанското Суворовско военно училище съобщи за смъртта на генерал-майор Антон Грунис, командир на 4-та отделна мотострелкова бригада. Некролог със снимката му е публикуван на 14 септември в официалния канал на учебното заведение и обединението на неговите възпитаници „Суворовско братство“. Само 17 дни по-рано Министерство на отбраната съобщи, че министърът Андрей Белоусов му е връчил медала „Златна звезда“ на Герой на Русия. Церемонията последва доклад на Грунис за превземането на Костянтиновка в Донецка област – град, който по налични оценки към 10 септември украинската отбрана продължава да удържа.

Няма потвърждение за смъртта му от руското военно командване, което по правило не коментира подобни случаи. В цитираните публикации не са посочени дата, място и обстоятелства около смъртта му. Telegram каналът ASTRA, записът в базата данни „Миротворец“ и публикациите на каналите, проследяващи руските загуби в Украйна, възпроизвеждат некролога, без да предлагат допълнителни подробности. Съобщението идва от училището, което Грунис е завършил, а не от министерството, което наскоро го е наградило.

Грунис е роден през 1979 г. в Казан. Завършва местното Суворовско военно училище и Московското висше общовойсково командно училище. Воюва в Чечня, Южна Осетия и Сирия и участва в превземането на Крим в навечерието на незаконното му анексиране през февруари 2014 г. Преминава в запаса през 2021 г. и през 2023 г. се връща обратно в активна служба. През май същата година, в разгара на битката за Бахмут, поема 4-та бригада след смъртта на нейния командир полковник Вячеслав Макаров при удар по команден пункт. Получава генералско звание на 2 май 2024 г.

Бригадата не е създадена като редовна част на руската армия. Сформирана е през 2014 г. от въоръжените формирования на т.нар. „Луганска народна република“. В сведенията за нея фигурира като войскова част 40318 в състава на 2-ри гвардейски армейски корпус. Участва в боевете за Тошкивка и Гирске в Луганска област, а след това – за Бахмут, Часив Яр и подстъпите към Костянтиновка. От 2023 г. действа изцяло по това направление.

Руската военна преса превръща Грунис в публична фигура. Путин го споменава поименно, като изтъква, че офицер с литовска фамилия, роден в Казан, се бие блестящо. Коментатори го причисляват към „маршалите на победата“ по аналогия със съветските военачалници от Втората световна война.

Вечерта на 3 юли Министерство на отбраната обяви падането на Костянтиновка, използвайки „освободена“. Според Conflict Intelligence Team съобщението е било съобразено с посещението на Путин в спомагателен команден пункт. Там генералите му показват карта на фронта, която в споделените кадри по изключение е ясно видима, а не замъглена.

На следващата сутрин Грунис и полковник Александър Картавкин докладват по конферентна връзка лично на Путин. „ отделна мотострелкова бригада в хода на боевете за Костянтиновка настъпваше в левобрежната част на града“, казва Грунис. Той описва 4 отбранителни рубежа, подготвени от украинците на подстъпите и вътре в града. Руското министерство твърди, че украинските загуби в боевете за Костянтиновка възлизат на 13 500 души, и предлага на Киев прекратяване на огъня.

Разпространените на същия ден руски кадри показват военнослужещи, които поставят знамена в различни квартали. Такива записи сами по себе си не доказват траен контрол върху заснетите места или целия град. Според описаната тогава оперативна обстановка по-голямата част от града остава сива зона, с украински позиции и продължаващи сражения в пределите му.

На 4 юли Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна заяви, че украинските войски продължават да държат Костянтиновка. Неговият говорител майор Андрий Ковальов характеризира руските твърдения като дезинформация. Зеленски предложи на Путин да се срещнат лично в Костянтиновка, след като настоява, че руските войски я контролират, и да потърсят дипломатическо решение на място.

Награждаването се проведе близо два месеца по-късно. На 28 август Министерство на отбраната съобщи, че Белоусов е връчил „Златна звезда“ на Грунис и Картавкин, вече произведен в чин генерал-майор, а като основание е посочено проявено мъжество и героизъм при изпълнение на воинския дълг. Тази израз сам по себе си не уточнява дали наградите са присъдени конкретно за обявеното превземане на Костянтиновка, но така или иначе не са известни други успехи, постигнати от формирования под командването на Грунис.

На 2 септември Народният съвет на т.нар. „Донецка народна република“ учреди медал „За освобождението на Костянтиновка“. Председателят на съвета Денис Пушилин подписа документа, в който „освобождението“ е записано с дата 3 юли.

Оценките за обстановката обаче не показват установен пълен руски контрол. Според картата на DeepState към 10 септември руските сили държат тясна ивица по южния край на Костянтиновка, а до 80% от нейната територия е обозначена като сива зона. Френският анализатор Клеман Молен оценява руския контрол на около половината град.

Сведения за разположението на украинските позиции описват изтегляне на източния бряг на Кривий Торец и задържане на позиции в промишлената зона, в центъра по улица „Правобережна“, а също така и на малък плацдарм отвъд реката.

Костянтиновка има ключово значение и за украинската логистика. От града тръгват пътища към Славянско-Краматорската агломерация – последната голяма градска зона в Донецка област, която е контролирана от украинските сили. Падането му би удължило маршрутите за снабдяване на техния контингент в града. Киев прехвърли подкрепления в началото на септември, а около 10 септември беше докладван забележим спад в активността на опитващите се да настъпят руски сили. Възможни обяснения са прегрупиране и изтощение, но наличните сведения не позволяват да се установи конкретна причина.

Съобщението за Грунис значи, че двама последователни командири на бригадата са починали от битката за Бахмут насам. Макаров загина през май 2023 г. при удар по команден пункт. Грунис го наследи начело през следващите над 3 години – период, обхванал боевете за Часов Яр и подстъпите към Костянтиновка. Между момента на поемане на командването и публикуването на некролога изминават около 3 години и 4 месеца, но точната продължителност на службата му начело на бригадата остава неясна без дата на смъртта.

Случаят илюстрира пропастта между очакванията за руски пробив през пролетта на 2026 г. и резултатите от опитите за това около половин година по-късно. Руските загуби през пролетно-лятната кампания вече надхвърлят 200 000 души, без нито един успешен механизиран щурм. Киев съобщи, че неговите сили са освободили 745 кв. км и 26 населени места около Олександривка.

Само за юли украинската страна отчита загубата на 42 860 руски военнослужещи – най-високата месечна стойност от януари 2025 г. насам. Тези числа не подлежат на независимо потвърждение и не следва да се представят като брой убити, тъй като цитираните сведения не предлагат конкретна разбивка или описание какво включват те.

Отделно Институтът за изследване на войната (ISW) оценява върнатата под украински контрол територия на същото направление на 627 кв. км между 29 януари и 12 август. DeepState отчита нетно разширение на територията под руска окупация в Донецка област с 36 кв. км през юли. Тези териториални оценки дават допълнителен контекст за хода на сраженията, но не доказват украинските данни за загубите.

В случая с Костянтиновка разминаването е конкретно и очевидно: руското военно командване обяви града за превзет на 3 юли; участвалите в доклада офицери впоследствие са наградени; учреден е и медал с тази дата. Същевременно описаните оценки към 10 септември показват продължаващи боеве и само частичен руски контрол. Тази последователност показва как обявеният успех получава официално признание, преди такъв изобщо някога да е бил постиган.

Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Анализ: Путин обясни войната пред учителите с косатки и бели мечки

🇷🇺🐋 Руският президент Владимир Путин обясни пълномащабната си война срещу Украйна с пример от хранителната верига в Арктика, след което заръча на учителите да предадат това на децата. Въпросното изказване беше направено по време на среща с преподаватели и студенти в Московския педагогически държавен университет три дни преди новата учебна година, и беше цитирано от пресслужбата на Кремъл съвсем дословно.

Поводът беше съвсем безобиден. Дмитрий Баланчуков преподава китайски и английски език в гимназия № 22 в Белгород и носи държавното отличие „Учител на годината на Русия“ за 2025 г. Като част от наградата той получава пътуване до Северния полюс с атомен ледоразбивач по проект на „Росатом“, в който участват и ученици от десетки държави.

Пред Путин Баланчуков говореше за наставничеството и между другото спомена експедицията. Президентът видимо се заинтересува:

„Интересно ли беше на Северния полюс?“

„Невероятно.“

„А какво интересно има там? Там е бяла пустиня и толкова.“

Учителят отговори, че най-важното не е било къде са се намирали, а с кого. Тогава Путин попита за белите мечки. Баланчуков разказа, че е успял да види две – огромни.

От белите мечки до войната срещу Украйна се оказаха нужни нищо повече от три изречения.

„Представете си, там наблизо обитават косатки, те ядат тези мечки като дребна риба. Просто се нахвърлят на глутница и ги разкъсват на части. Всичко е много интересно. Да, да, такава хранителна верига. И за това също трябва да се разказва на децата, за да разбират в какъв свят живеем и защо провеждаме специална военна операция.“

След това Путин каза „Моля“ и предостави думата на следващата участничка – аспирантка по методика на обучението по физика. До края на срещата темата не беше повдигната отново. Войната срещу Украйна бе въведена, обяснена чрез косатки и приключена в рамките на минута.

Съюзът „и“ в предпоследното изречение върши повече работа от целия останал пасаж. Войната не влиза в разговора като отделна политическа, историческа или морална тема, а като поредния факт по природознание, който децата трябва да усвоят наред с предходния: учителите следва да им разказват и за косатките, и за „операцията“. Арктическата фауна и най-голямата война в Европа след 1945 г. са поставени в една и съща категория, а към педагога е отправено общо методическо указание – да обяснява и двете, за да знаят учениците „в какъв свят живеем“.

Обяснението идва срещу наименование („специална военна операция“), чието съществуване беше посветено на това да прикрие, че там се води истинска война. Децата трябва да научат в какъв точно свят живеят, но войната се представя с термин, чиято основна функция е тя да не бъде назовавана като такава.

И природонаучната част от разказа не издържа проверка. Косатките, които в последните две десетилетия проникват все по-надълбоко в Арктика, ловуват нарвали, белуги и гренландски китове. Няма данни те да практикуват систематичен лов на полярни мечки.

Регистрираните сблъсъци са единични и включват преследване или тормоз над мечки, които плуват между ледени блокове или са останали върху отчупени ледени късове. Най-известният подобен случай е от 2009 г. в Хъдсъновия залив и беше документиран чрез наблюдения на инуитски ловци.

Въз основа на 105 интервюта с ловци от 11 общини в Нунавут канадските изследователи Стивън Фъргюсън и Джеф Хигдън съставят най-подробния наличен опис на плячката на косатките из Арктика, публикуван през 2012 г. Полярната мечка не фигурира в него като редовна плячка.

Още по-неудобен за президентската притча е фактът, че на самия Северен полюс, където е бил Баланчуков, косатки не се срещат. Постоянната ледена покривка е бариерата, която досега ги е държала настрана – и която сега започва да се разпада.

Ако разказът за нападащата „глутница“ изобщо има реален прототип, той води до извод, противоположен на внушената поука. Не хищникът измества мечката по силата на вечен и неизменен природен закон. Топенето на леда допуска в нейния ареал животно, което преди не е можело да достигне толкова далеч на север. Дори метафората, избрана да представи войната като естествен ред на нещата, всъщност разказва за нарушаването на този ред.

Всичко останало в срещата между Путин и преподавателите остана в рамките на образователната политика и беше изложено в обичайния технократски регистър. Президентът предложи да се обсъди изпълнението на подписания през юли указ за допълнителна подкрепа на учителите. Съобщи, че конкурсът за педагогика расте, а средният бал на приетите е скочил от 54 на 70. Обеща намаляване на административната тежест и се обяви категорично против закриването на малките селски училища.

Половин час преди арктическия епизод пред същата зала Путин формулира и основната задача на руския учител – по начин, напълно противоположен на това, което самият той направи малко по-късно. В интернет има много информационен боклук и недостоверна информация, предупреди президентът. Затова учителят трябва да помага на младия човек да отделя зърното от плявата и да се научи да мисли самостоятелно.

Материалът, който след това предложи за преподаване, не издържа именно тази проверка.

Същата среща включи и втора животинска притча, отново отправена към Баланчуков. Малко преди епизода с Арктика учителят предложи ветераните на педагогическия труд да бъдат привличани като наставници на по-младите си колеги.

Путин отговори:

„Веднага си спомних Джек Лондон, когато аборигените на север оставяли старците си да бъдат изядени от вълците, защото племето не можело да ги мъкне със себе си. И всичко изглеждаше доста жестоко. Но такъв им е животът. А ние имаме друг живот.“

След това продължи с думите, че ветераните заслужават огромно уважение.

Двете притчи са произнесени в рамките на 20 минути и носят взаимно изключващи се поуки. В първата природната жестокост е онова, което отличава „техния“ свят от руския: те живеят така, а ние – другояче; затова не изоставяме възрастните си хора. Във втората същата природна жестокост вече е представена като обяснение защо Русия води война.

Между двете не настъпва нито политическа, нито философска промяна. Зададен е само въпросът за белите мечки.

Животинските притчи съпътстват съзнанието на руския президент още от самото начало на публичната му биография. В книгата с интервюта „От първо лице“ от 2000 г. Путин разказва как на ленинградско стълбище преследвал плъх с пръчка, докато най-сетне не го притиснал в ъгъла. Тогава изплашеният плъх се обърнал и се нахвърлил върху него. От този случай, споделя Путин, завинаги разбрал какво означава да притиснеш някого в ъгъла.

На годишната си пресконференция през декември 2014 г. Путин представи Русия като мечка, която няма да бъде оставена на мира дори ако престане да гони прасенца из тайгата и премине на горски плодове и мед. Според него винаги ще се намери някой, който ще поиска да я окове с вериги, а след това да извади зъбите и ноктите ѝ. Под „зъби и нокти“ Путин разбираше руските сили за ядрено възпиране.

През октомври 2015 г. по време на изказване във връзка с военната интервенция в Сирия, той изтъкна, че ленинградската улица го е научила на едно правило още преди 50 години: ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв.

Във всеки от тези три по-ранни разказа говорещият заема позицията на по-слабата и застрашената страна. Плъхът е притиснат в ъгъла, мечката искат да оковат с вериги, а момчето удря първо, защото иначе ще бъде набито. Всяка формула оправдава насилието като неизбежна самозащита и запазва за разказвача ролята на онзи, който няма избор.

Репликата от 29 август обаче променя тази позиция. Косатките не се защитават от нищо. Те нападат заедно и разкъсват едрото, силно животно, което Баланчуков току-що е описал като огромно. Разказът при това е поднесен с нескрито, дори нездраво увлечение: „Всичко е много интересно.“

Промяната не е в жанра, а в мястото, което разказвачът заема вътре в него. Този път той не се разпознава в притиснатия плъх, вързаната мечка или застрашеното момче, а в глутницата хищници. С това се променя и характерът на обяснението.

В миналото официалните оправдания на Москва все пак претендираха да бъдат аргументи, макар и твърде лесно опровержими: разширяването на НАТО, защитата на рускоезично население, историческо единство между руснаци и украинци и прочее пропагандни тези.

Един аргумент може да бъде проверен и оборен. Хранителната верига обаче не може. Тя няма цели, а само позиции; не се обсъжда, а само се описва. Никой не съди косатката за това, което се храни инстинктивно в природата.

По този начин тезата премахва както въпроса за вината, така и за смисъла. Войната вече не е представена дори като наложена от обстоятелствата политика, а като природен процес – нещо, което силните правят на слабите и което децата трябва да приемат като устройство на света. Вероятно затова репликата е толкова кратка: в нейната логика няма какво повече да бъде обяснявано.

Адресатът съвсем не е случаен. От 1 септември 2026 г. всички класове в руските училища учат по единни учебници по история под редакцията на Владимир Медински и Анатолий Торкунов. В тях агресията срещу Украйна има собствен раздел. Всяка учебна седмица започва и с час по „Разговори за важното“, чиито сценарии се разработват централизирано и се изпращат на класните ръководители.

В това видео Путин не говореше пред произволна телевизионна аудитория, а пред избрана част от хората, които трябва да водят тези часове. Именно на тях той обясняваше какво следва да разказват на следващото поколение руснаци.

И го каза чрез учител от Белгородска област. През август украински дронове поразиха погранични селища в региона почти ежедневно. На 2 август в село Принцевка загина 13-годишно момче.

Към 23 август областните власти все още не бяха стигнали до решение дали учениците могат да започнат учебната година присъствено. Присъственото обучение беше възстановено в 30 от 33 колежа, докато пет детски градини преминаха в режим на дежурни групи.

Пред човек, за чиито ученици въпросът „в какъв свят живеем“ има съвсем буквален и всекидневен отговор, Путин избра да говори за Северния полюс. Вместо разрушенията, тревогите и смъртта, които той самият доведе в собствената си страна, той им предложи теза с косатки, разкъсващи мечки – и инструкция това да бъде преподавано като канонично обяснение на подрастващото поколение руснаци.

Руските държавни медии предадоха думите му без каквато и да е нотка на изненада. „Известия“, „Взгляд“, „Аргументи и факти“ и 360 публикуваха заглавия, според които Путин е обяснил причините за „операцията“ с пример от арктическата фауна. Сравнението е представено като пълноценно обяснение, а не като абсурд, логическа несъстоятелност или дори като момент на политическо откровение.

Като отделно събитие репликата бе забелязана основно от редакции извън руското медийно пространство. Именно тук е втората – и вероятно по-съществената – половина на епизода. Президентът на Русия сведе войната до измислена сцена с косатки, възложи на учителите да я предават на децата, а политическият, общественият и медиен елит прие всичко това без нито един въпрос и без нито една критика.

Инструкцията бе спусната само веднъж, след което нормализирана мигновено и машинално. С нула възражения и нула опити за критика, израз на неодобрение или поне на недоумение. И ето че поредният абсурд просто не предизвика реакция, защото вече функционира като официален език.

Анализ: руски идеолог на войната отхвърли официалната версия за целите в Павлоград и Одеса.

🇷🇺 Един от водещите идеолози на руската агресия в Украйна публично определи поразения търговски обект в Павлоград като невоенен и оспори военния смисъл на ударите срещу Одеса. Освен това той назова формулата, с която Министерство на отбраната обикновено обяснява подобни атаки. „Това не е център за вземане на решения, не е петролна база, между другото. Не е склад за боеприпаси“, каза Максим Калашников за поразената цел в Павлоград в запис, публикуван на 9 август в собствения му канал в Telegram.

Поводът са два удара в рамките на денонощие. Вечерта на 8 август руски дронове атакуваха централната част на Павлоград в Днепропетровска област. Изгоряха търговски център и кафене, бяха повредени фасади на жилищни сгради и се запалиха автомобили. 9 души бяха ранени, сред които 4 деца, като най-малкото бе 3-месечно момиче. Жена на 58 години беше приета в болница в тежко състояние. Първоначално местните канали определиха използваното оръжие като ударен дрон от серията „Геран“.

През нощта на 9 август Одеса преживя една от най-тежките атаки срещу своята енергийна инфраструктура от началото на годината. ВВС на Украйна отчетоха 202 дрона над страната, от които 174 бяха свалени, както и 5 неутрализирани крилати ракети „Бандерол“. Руската страна заяви, че е поразила Одеската ТЕЦ.

По данни на областното дружество на ДТЕК без ток са останали над 300 000 семейства. Аварията от своя страна изключи помпените станции на градското водоснабдително дружество „Инфоксводоканал“ и почти всички потребители в града останаха без вода. Трамваите и тролейбусите също не излязоха по маршрутите си. До 6:30 ч. на 10 август попадаването беше възстановено за 128 400 семейства, а до обяд броят достигна 226 700. Възстановителните работи продължиха денонощно, но по думите на дружеството през това време последваха нови удари, които отново повредиха мрежата.

В историческата част на града изгоря 4-етажна жилищна сграда, а 8 цивилни бяха ранени. Историческият център на Одеса беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на 25 януари 2023 г. Още същия ден той беше вписан и в Списъка на застрашеното световно наследство по извънредната процедура, която организацията прилага за обекти под непосредствена заплаха.

Калашников се позовава на преброяване на националистическата организация „Руска народна дружина“, според което срещу града и областта за два часа са били изстреляни над 70 дрона и 20 ракети от различни типове. Той изобщо не поставя под съмнение дали ударите са се състояли, а пита на каква цел служат.

Иронията му е насочена срещу стандартното обяснение на руското военно ведомство. В търговския обект в Павлоград, казва той, вероятно е имало „центрове за вземане на решения“, в които Зеленски е заседавал тайно с генерал от НАТО. След това оставя иронията настрана и изброява какво сградата не е била.

Оттук нататък доводът му поема в друга посока. Калашников не твърди, че нападенията са престъпни, а че са безполезни. „Вие наказвате Одеса“, обръща се той на руското ръководство. „Вие я бандеризирате, вие пробуждате в нея омраза.“ Глаголът е негов и има предвид, че градът се превръща в бастион на украинския национализъм.

Калашников се позовава и на разговор със свой земляк, напуснал Одеса след събитията от 2 май 2014 г., когато при уличните сблъсъци и пожара в Дома на профсъюзите загинаха десетки души. Според неговия събеседник атаките с дронове са породили силни антируски настроения в града.

Същото се е случило с Харков, продължава Калашников. Ако Москва е смятала и Харков за свой собствен град, е трябвало да го превземе още през пролетта на 2014 г. Вместо това градът е подложен на обстрели. Той завършва с извода, че оттук минава пътят към фиаското на т.нар. „специална военна операция“, както е формулирано официалното руско название на войната.

Обяснението, което дава за действията на собствената си страна, е политическо. Върхушката в Москва не смята Одеса за руски град, твърди той; ако я смяташе за такъв, щеше да постъпва другояче. Тук доводът престава да бъде укор срещу насилието и се превръща в предписание за различен подбор на целите.

Според Калашников пристанището на Одеса трябва да бъде отрязано с минно заграждение, вместо градът да се разрушава. Ударите трябва да се насочат към петролните резервоари в пристанището, мостовете в Затока и Маяки и базите на морските дронове в гирлото на Дунав. Той упреква ръководството и за това, че е оставяло Одеса без отопление през зимата на 2025–2026 г., но само защото мярката не е постигнала желания резултат.

Максим Калашников е псевдоним на Владимир Кучеренко, роден в Ашхабад през 1966 г. Семейството му се премества в Одеса през 1978 г.; там той завършва училище и постъпва в историческия факултет на Одеския университет. Определя себе си като национал-сталинист. На 10 август съобщи, че украинският президент го е включил в санкционните списъци, и отговори с обещание да види Одеса догодина.

Средата, в която Калашников говори, има ясно очертани граници. На 1 април 2023 г. той е сред учредители на „Клуб на разгневените патриоти“ заедно с Игор Гиркин, Павел Губарев и Виктор Алкснис. Организацията подкрепя войната, но обвинява руската власт в половинчатост, която според нейните членове води руската армия към поражение.

Три месеца след учредяването на клуба Гиркин беше задържан, а на 25 януари 2024 г. Московски градски съд го осъди на 4 години затвор за публични призиви към екстремизъм. В следващите месеци Калашников отбелязваше част от публикациите си с искане за освобождаването му.

Стойността на това изказване идва от позицията на говорещия. Калашников не разполага с достъп до места на удари и чете същите съобщения, които са достъпни за всички останали. Той обаче няма никакъв интерес да омаловажава руския военен резултат, а прави точно това, когато отрича, че в Павлоград е бил поразен щаб или склад.

Думите му не установяват какво е имало в сградата. Те показват, че дори вътре в Z-лагера официалното обяснение вече не се приема насериозно – и то от човек, когото Киев смята за достатъчно значим, за да му наложи санкции. Изказването има и ясна очертана граница: Калашников нарича Одеса южноруски град и иска тя да бъде превзета. Възражението му е срещу сметката, не срещу целта.

Атаката срещу Одеската ТЕЦ не е изолиран случай. На 18 август руски удар спря производството в ТЕЦ на ДТЕК, а дружеството отчита над 230 атаки срещу своите централи от началото на пълномащабната война. Reuters потвърди 8 попадения в подстанции от 110 и 330 kV само за това лято. На 5 август Зеленски заяви, че страната разполага с около 1/3 от ракетите-прехващачи за MIM-104 Patriot, с които е започнала годината.

Калашников разглежда тази серия като безцелна, но наличните данни допускат и по-неудобно обяснение, за което са налице отделни доказателства. ТЕЦ и подстанции се поразяват през август, когато отсъствието им не се усеща в пълна степен, а истинската цена на разрушенията се плаща през януари.

В Одеса ударът прекъсна не само електроснабдяването, но и водоснабдяването, защото помпените станции зависят от същата електропреносна мрежа. В публикация от 20 август The Washington Times описа именно това изместване на натиска – от електричеството към отоплението и водата.

Преброяването на Reuters сочи в същата посока: стратегия, насочена не към еднократен национален срив на електрическата мрежа, а към повтарящи се местни аварии, разпръсващи ремонтните екипи и резервно оборудване между хиляди възможни обекти. Разликата има значение, защото трансформатор в подстанция от 330 kV не се произвежда за седмица, а всяко ново попадение принуждава Украйна да извади от резерва още един.

Следователно е възможно руските удари да следват сезонна логика на принуда, а не да са безцелни. Това, което бъде разрушено през август, се превръща в лост през януари, а този лост трябва да бъде готов, преди преговорите да стигнат до енергетиката.

В края на юли украински и американски служители допуснаха пред The Kyiv Independent, че Москва може да приеме поне частично примирие в небето, докато САШ готви обновена преговорна рамка. Досегашното посредничество от Белия дом доведе единствено до ограничено взаимно въздържане около черноморското корабоплаване и енергийните обекти, но нищо повече от това.

Спорът, блокиращ всяка рамка, остава териториален: Москва поставя ултиматум за доброволно украинско изтегляне от целия Донбас, включително територии, до които за 12 години руската армия така и не успя да достигне. Затова лост, който действа през зимата, има по-сериозна тежест от същия лост през август.

За Одеса разликата между обяснението на Калашников и сезонния прочит е практическа. Ако Калашников се окаже прав, ударите ще спрат, когато Москва установи, че не постигат целта си. Ако е вярна хипотезата за сезонен натиск, те ще продължат именно докато произведат резултат на масата за преговори.

Русия изстреля военен апарат от Плесецк ден след дроновете над космодрума

🇷🇺🛰️ Русия изведе в орбита космически апарат „в интерес на Министерството на отбраната“ с ракета „Союз-2.1б“, изстреляна от космодрума Плесецк в Архангелска област в 5:40 ч. местно време на 24 август. Съобщението на ведомството в Telegram съдържа почти всичко, което е официално известно: не се посочват нито предназначението и обозначението на апарата, нито параметрите на орбитата му. Пускът е извършен от боен разчет на Космическите войски ден след като украински дронове достигнаха района на самия космодрум.

Към съобщението руски канали добавиха твърдение, че параметрите на апарата не са известни, но според „изтекла информация“ той е част от система за целеуказване, която значително повишава точността на руските далекобойни удари. Не е назован конкретен спътник, не е посочена височина на орбитата и не е приведен нито един количествен показател. Единствената част, която може да бъде съпоставена с наличните данни, е твърдението за значително повишаване на точността – и именно то не съответства на известното за руските възможности в космоса.

Публикуваният график на изстрелванията предвиждаше за края на август именно от Плесецк пуск на навигационния спътник „ГЛОНАСС-К1“ №19Л – поредния апарат от третото поколение на руската система, създадена като алтернатива на GPS. Украинското издание „Милитарний“ отбелязва, че наличните данни не са достатъчни, за да се потвърди, че на 24 август е изстрелян точно навигационен спътник.

Ако тази версия се потвърди, тя по-скоро ще опровергае внушението за рязко повишаване на точността. Според регистъра на Информационно-аналитичния център за координатно-времево и навигационно осигуряване, който води официалната отчетност на системата, към 24 август орбиталната групировка на ГЛОНАСС включва 28 апарата. Точно 24 се използват по предназначение – минималният брой за глобално покритие. Един се намира в орбитален резерв, а три са извадени от експлоатация и се изследват от главния конструктор.

Групировката се поддържа на този минимум с апарати, които отдавна са надхвърлили предвидения си ресурс. Два от действащите спътници са изведени на 25 декември 2007 г. и се намират в орбита вече повече от 18 години. Друг работи от декември 2009 г., а още един – от март 2010 г. По данни на самия център гарантираният срок за активно съществуване на поколение „ГЛОНАСС-М“, към което принадлежат тези апарати, е седем години. В подобна конфигурация нов спътник попълва изтъняващата групировка и поддържа покритието, но сам по себе си не води до съществен скок в точността.

Точността на руските далекобойни удари в Украйна отдавна не зависи единствено от броя на спътниците. Основно ограничение е заглушаването или подмяната на навигационния сигнал по маршрута към целта, а руската контрамярка се намира върху самото оръжие: антени с управлявана диаграма на насоченост от типа „Комета“. Такива системи са откривани в ударните дронове „Геран“ – руското производно на иранския „Шахед-136“, както и в управляеми авиобомби и крилати ракети. Антената потиска смущенията или подправения сигнал според посоката, от която идват. Допълнителен предавател на височина около 19 100 километра не решава проблема със заглушител, разположен под маршрута на полета.

Съобщението, придружило пуска, следва позната схема: неназован източник, неподкрепено с измерими показатели твърдение за нова способност и реално, официално обявено събитие, което да му придаде достоверност. По тези белези публикацията прилича не на действително разузнавателно изтичане, а на обичайното съдържание в руски военни канали, които представят всяко рутинно попълване като технологичен пробив.

Невъзможността товарът да бъде надеждно идентифициран отвън сама по себе си показва колко силно е затегнат режимът около Плесецк. След поредицата опити за атаки с дронове Русия наложи по-строга секретност около пусковете от космодрума. Уведомленията до авиацията и мореплавателите обхващат между 6 и 12 часа дневно в продължение на две-три седмици, като стартът се извършва в произволен ден от този прозорец: февруарският пуск беше на четвъртия ден, а мартенският – на петия. През април две припокриващи се уведомления затвориха съответните зони за по 19 часа в денонощието. Ръководителят на „Роскосмос“ призна, че на 11 април са били предприети сериозни опити за проникване.

Ефектът от тази секретност личи и в медийното отразяване. Barents Observer, който следеше зоната за падане на ракетната степен в Баренцево море, добави бележка за осъществения старт към материал за очакван пуск на поредната партида спътници „Расвет“ – руския аналог на Starlink. Министерството на отбраната обаче съобщи за единичен товар, изведен в негов интерес, докато „Расвет“ се разработва от компанията „Бюро 1440“, която обявява поименно собствените си групови пускове. При първия от тях, на 23 март, бяха изведени 16 апарата. За втория, на 19 юли, не беше обявен брой, но службите за космическо проследяване регистрираха 17 обекта.

Именно тази спътникова групировка, а не навигационната система, свързва най-пряко руската космическа програма с далекобойните удари. Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания заяви пред Barents Observer, че Русия вече използва първите апарати „Расвет“ над Украйна, но епизодично, тъй като спътниците все още не са твърде малко за непрекъснато покритие. По-голяма и зряла групировка би подобрила защитените комуникации, координацията между разпръснати подразделения и работата на безпилотните системи.

Съветникът на украинския президент Серхий Бескрестнов определя необходимия минимум на между 200 и 250 спътника. Теоретично терминали могат да бъдат монтирани на „Геран“ още сега, а ударите да бъдат насрочвани според прозорците на прелитане. При настоящия брой орбитални апарати обаче връзката е твърде нестабилна, за да оправдае подобно решение. Специалистът по спътникова връзка Володимир Степанец изчислява, че апаратите прелитат над Украйна четири пъти дневно. Само две от тези прелитания осигуряват достатъчно стабилен канал, като всяко продължава приблизително между час и час и половина.

Натискът върху производствената инфраструктура, необходима за пусковете на „Расвет“, също е осезаем. В нощта на 15 август украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара – предприятието, произвеждащо ракетата „Союз-2.1б“. Сателитни кадри, публикувани на 18 август, показват кратер с размери около 85 на 35 метра. Поражения са нанесени и по корпус 106А, където се работи по бордовата електроника, системите за управление, кабелните мрежи и приборните отсеци на ракетите носители „Союз-2“.

Ден преди старта дронове достигнаха района на самия космодрум, който извежда в орбита руските военни апарати и се използва за изпитания на междуконтинентални ракети. Украински издания определиха случая като първия документиран полет на украински дронове до Архангелска област. Руското Министерство на отбраната потвърди, че областта е сред регионите, в които на 23 август са били свалени дронове.

Telegram каналът Locator Russia съобщи за два дрона, достигнали района на Плесецк, а видео, публикувано от SuperNova_Plus и препубликувано от ASTRA, показва летателен апарат на малка височина над областта. Регионалните власти забраниха на жителите да публикуват снимки и видеозаписи на дронове. В няколко летища, включително в обслужващото космодрума, бяха въведени временни ограничения за полетите. Нямаше съобщения за попадения. Ден по-рано украински дрон беше заснет над Сиктивкар в Република Коми, на повече от 1700 километра от фронтовата линия.

Най-вероятно изведеният спътник е предназначен да попълни навигационната система: предварителните каталози сочеха точно такъв товар за края на август, ведомството обяви единичен апарат, а „Бюро 1440“ не съобщи за свой пуск. Самата формулировка на Министерството на отбраната обаче не доказва това. Със същите думи ведомството обяви и пусковете от 5 февруари и от нощта на 17 април. По-късно наблюдатели установиха, че при тях са били изведени по няколко апарата, получили обозначения от „Космос-2600“ до „Космос-2614“ и разположени на орбити, характерни за наблюдение на Земята.

Окончателната проверка ще дойде от самия регистър. Ако товарът е навигационен, апаратът ще се появи в таблицата на центъра като въвеждан в системата и ще заеме позиция в една от трите орбитални равнини. Неговият предшественик, изстрелян на 13 септември 2025 г., е въведен в експлоатация 33 дни по-късно.

Ако до началото на октомври в регистъра не се появи нов апарат, а системите за космическо проследяване засекат обекта в ниска околоземна орбита, версията за ГЛОНАСС ще отпадне и трябва да се търси друго предназначение на товара. Това обаче не доказва автоматично твърдението за система за целеуказване. Дотогава проверимата част от публикацията остава опровергана: групировка, поддържана на минималните 24 действащи апарата, не постига значителен скок в точността само с добавянето на още един спътник.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

Молдовският министър отказа въпрос на руски за руския дрон край Крокмаз.

🇲🇩🎙️🇷🇺 Молдовският министър на отбраната Анатолие Носатий прекъсна журналистка на NewsMaker, която започна въпроса си на руски, и заяви на румънски, че не я разбира. Тя повтори същото питане на румънски и той отговори, като ѝ благодари, че владее държавния език. Въпросът беше за дрона, взривил се край село Крокмаз три дни по-рано, а със своя отговор Носатий потвърди, че е бил руски.

Размяната на брифинга след заседанието на правителството отне около 20 секунди. Александра Мереуцъ започна с „Господин Носатий, кажете ни…“, министърът я прекъсна с „Не ви разбирам“, а след като въпросът му беше зададен повторно, той смени тона: „С най-голямо удоволствие. И ви благодаря много, че говорите на държавния език, румънския. Говорите го много добре.“

Самият въпрос обаче тежеше повече от формата му. Дронът падна на 9 август край Крокмаз в район Щефан Водъ, на около 100 км югоизточно от Кишинев. Взривът подпали растителността, отломките се разлетяха на широка площ и повредиха няколко къщи, но без пострадали, съобщи полицията. Носатий потвърди руския произход на дрона, който определи като такъв „с двигателна тяга, модел, по-напреднал от всички досега“, без да уточни конкретен вид, и призна, че ведомството му не разполага с достатъчно радари, за да покрие цялото въздушно пространство на страната.

Случаят не е изключение, а част от отчетливо нарастваща тенденция. От февруари 2022 г. до 28 юли 2026 г. Молдова е регистрирала 60 нахлувания на дронове и ракети в своето въздушно пространство, 15 от тях бяха отчетени през първите седем месеца на годината, сочат данни на Центъра за аерокосмически операции на Националната армия. В 28 от случаите на земята са открити отломки, а поне 12 от дроновете са имали боен заряд. Разпределението по години е 5 случая през 2022 г., 4 през 2023 г., 15 през 2024 г. и 21 през 2025 г.

Географията на ударите прави комуникационния жест особено проблематичен. Освен северните Окница, Бричени и Сорока, сред най-често засегнатите са южните райони Щефан Водъ и Тараклия, а също така и Приднестровието. Тараклия е районът с българско мнозинство в Молдова, а непосредствено до него се намира автономията Гагаузия; и в Тараклия, и в Гагаузия руският остава водещ език на публично общуване и потреблението на новини. Отломките падат в дворовете именно на граждани, до които обяснението на властта достига най-трудно.

Твърдението, че не разбира руски, се сблъсква с официалната биография на министъра. Актуалното му резюме на правителствения сайт посочва румънски, руски и английски, а образованието му включва четири години военно обучение в Украйна през 90-те години: курс по тактическо разузнаване в Киев през 1990–92 г. и обучение в Института за общовойскова подготовка в Одеса през 1992–94 г. с курс по пехота. Носатий е и най-дълго задържалият се на поста министър от управляващата партия „Действие и солидарност“, който е назначен на 6 август 2021 г. в кабинета на Наталия Гаврилица и запазва поста при Дорин Речан, Александру Мунтяну и Василе Тофан. Кабинетът на Тофан получи вот на доверие на 21 юли 2026 г. и положи клетва на следващия ден.

Правната рамка зад настояването е недвусмислена, но относително нова. През март 2023 г. парламентът прие закон, с който в нормативните актове и текста на Конституцията названието „молдовски език“ беше заменено с „румънски език“, а държавният глава обнародва закона на 22 март. Около година след това Конституционният съд остави в сила основните разпоредби, утвърждаващи названието „румънски език“, като обяви за противоконституционен само текста, с който парламентът обяви за остаряло уточнението за латинската графика. Съдът потвърди твърдението, че държавният език на Република Молдова е румънският, който функционира въз основа на латинската графика.

Оттогава държавният език има едно официално име и министърът беше в правото си да държи на неговата употреба. Правото обаче не решава кой ще чуе отговора. NewsMaker е двуезична редакция и нейното руско издание е основният ѝ канал към рускоезичната аудитория в страната.

Кишинев се раздели по познатата линия. Бившият председател на Конституционния съд Александру Тънасе разтълкува жеста като ясно политическо послание и постави въпроса защо министърът на отбраната трябва да говори езика на държавата, която напада съседна Украйна. Бившият ръководител на военното ведомство Анатол Шалару нарече руския език „инструмент за денационализация“, наложен със сила, и нарече хода на министъра защита на молдовската идентичност.

Критиците не оспориха самия принцип, а начина на изпълнение. Даниел Водъ от Института за европейски политики и реформи заяви, че уважава Носатий като патриот, но публичното смъмряне поставя журналист и министър в неравностойно положение и се възприема като порицание, а не като урок. Специалистът по комуникации Александру Бежанару посочи по-простото институционално решение – да се поиска превод. Анета Засавицки формулира и потенциалната цена: рускоезичните граждани, останали без отговор на разбираем за тях език, ще потърсят обяснението другаде.

Другаде то беше готово много по-бързо. До вечерта на 12 август епизодът беше излъчен от РИА Новости, Лента.ru, RT, „Взгляд“, „Аргументи и факти“, „Парламентска газета“ и „Москва 24“ с едно и също заглавие – че министърът се е престорил, че не разбира руски език. Три седмици по-рано, на 20 юли, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че руският продължава да звучи във всекидневието на Молдова въпреки „болезнените и нездрави“ опити да бъде изкоренен. Епизодът с Носатий ѝ даде наготово илюстрация, а редакцията на NewsMaker отговори с позиция, осъждаща „всяка форма на дискриминация, реваншизъм, ксенофобия, език на омразата и експлоатация на страхове и стереотипи за политически цели“.

Сметката на епизода изглежда неизгодна за Кишинев. Най-силният довод, с който държавата разполага пред рускоезичните си граждани, е материален: апаратът, взривил се в двор в Щефан Водъ, идва от Русия, не от Украйна. Този довод беше изречен на 12 август и по същество верен, но начинът, по който е поднесен, отслаби неговия ефект. Публиката, която най-много се нуждае от него, го получи преработен от медиите на Кремъл като разказ за министър, който презира езика ѝ.

Обратният прочит също има основания и не е слаб. Тънасе и Шалару определят отказа като съзнателно послание към армията и мнозинството, а за министър, който едновременно иска радари от Брюксел и вътрешна легитимност, такъв сигнал има свой адресат и политическа стойност. Той обаче е евтин там, където подкрепата вече е спечелена, и скъп там, където изборът още се прави. При сегашния темп на нарушенията на въздушното пространство е напълно възможно следващият апарат отново да падне в район, чиито жители ще прочетат новината първо на руски.

Анализ: Оценката от 2,5 милиона украински жертви е аритметично невъзможна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“ генерал-лейтенант Апти Алаудинов заяви пред ТАСС на 7 август, че загубите на украинската армия от началото на войната наближават 2,5 милиона души. Четири месеца по-рано пред същата агенция той използва цифрата „около 2 милиона“. Разликата в двете му изказвания е първото място, където сметката се разпада: половин милион души в рамките на едно лято прави средно по около 4100 души дневно, при положение че Украйна мобилизира около 1000 души на ден.

Според хронологията на Алаудинов излиза, че украинската войска губи четири пъти повече хора, отколкото попълва. Подобен нетен отлив от около 3100 души дневно би изпразнил цял състав от 880 000 души за по-малко от 10 месеца. Вместо това числеността на армията остава на същото ниво вече втора поредна година, фронтовата линия е почти статична, а руската армия е неспособна да извърши смислен пробив, като вместо това нейните завоевания се ограничават до отделни села.

Същото важи и за средния темп на загубите, разпределен за целия период на войната. От 24 февруари 2022 г. до 7 август 2026 г. са изминали 1625 дни; 2,5 млн. загинали за това време правят около 1540 души дневно. Това съответства на цялата щатна численост на украинската армия отпреди инвазията, заличавана на всеки 170 дни – или близо 10 пъти от началото на нахлуването. Армия, която понася подобни загуби, не може да удържа фронтовата линия, нито да ротира частите си.

Кумулативната сметка е още по-неумолима. Преди инвазията щатната численост на Въоръжените сили на Украйна беше 261 000 души. От февруари 2022 г. до пролетта на 2026 г. Киев е мобилизирал повече от 1,3 млн. души, при месечен поток от порядъка на 30 000 според президента Володимир Зеленски. Ако съберем щатния състав отпреди войната с мобилизираните и добавим доброволци и военнослужещи на договор, то излиза, че през униформата на Силите за отбрана за целия период са преминали под 2 млн. души. Цифрата, заявена от Алаудинов, изисква армията да е погребала повече хора, отколкото изобщо е приела в редовете си.

Изчислена по друг начин, същата сметка показва докъде се простират границите на възможното. Днес под оръжие стоят между 730 000 и 880 000 души в зависимост от обхвата на броенето, а по-високата стойност е публичната оценка на Зеленски от януари 2025 г. Ако през системата са преминали под 2 млн, то всички напуснали редовете по каквато и да е причина – загинали, изчезнали, пленени, освободени по медицински причини, уволнени поради възраст или дезертирали – са общо под 1,3 млн. души. Смъртта изобщо не може да е водеща или единствена причина в списъка. Само през първите 10 месеца на 2025 г. прокуратурата на Киев е регистрирала над 161 000 производства за самоволно напускане на частта, което е близо 4 пъти над миналата година, а сборът с дезертьорството за цялата война надхвърля 290 000 души. От декември 2025 г. Офисът на главния прокурор ограничи публичния достъп до тази статистика. Част от тези хора се завръщат: през юни Министерството на отбраната откри 100-дневен срок за доброволно завръщане. Дори и така тази категория е сравнима по обем с всяка друга причина за напускане на службата.

Министерство на отбраната на Руската федерация също не потвърждава цифрата на Алаудинов. Изданието „Верстка“ сумира ежедневните сводки на ведомството за 4 години и половина война и изчисли малко над 1,3 млн. „унищожени“ украински военнослужещи към 24 февруари 2026 г. При обявявания оттогава темп от около 1400 души дневно общият сбор достига около 1 млн и половина в началото на август. Твърдението на Алаудинов надхвърля с цял милион данните на собствената му институция. Впрочем същите сводки отчитат и 670 свалени украински самолета – повече от всичко, с което авиацията на Украйна някога е разполагала.

5 отделни независими източника водят статистика за украинските жертви и нито един не се доближава до този порядък. Проектът UALosses, който събира поименно загиналите по некролози и публични съобщения, към 21 юни 2026 г. е установил 103 418 имена на убити и още 97 938 души, водени за безследно изчезнали. Единният регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа повече от 90 000 военни и цивилни. Министерство по въпросите на ветераните е присъдило статут на участник в бойни действия 770 000 пъти между 2022 г. и септември 2025 г. (12 871 през 2022 г., 324 018 през 2023 г., 267 263 през 2024 г. и 165 933 за първите девет месеца на 2025 г.). Координационният щаб е върнал 9606 души от плен, а Русия е предала около 25 000 тела в общо 65 обмена до април 2026 г. За да е вярна цифрата, заявена от чеченския генерал, поименният проект трябва да е пропуснал 96% от смъртните случаи в страна с работещ интернет, свободна преса и публични погребения.

Дори най-широкото възможно тълкуване на украинските регистри не би могло да промени мащабите. Ако всеки един безследно изчезнал бъде приравнен към загинал, сборът на установените имена и изчезналите прави малко над 201 000 души – т.е. под 1/12 от заявеното.

Самият Алаудинов предложи проверката, обезсилваща напълно неговото твърдение. В друга част от същия разговор той заяви, че Киев криел цифрата, защото не иска да плаща обезщетения. Държавата изплаща по 15 млн гривни на семейството на всеки загинал военнослужещ. Умножено по 2,5 млн, това прави 37,5 трлн. гривни. Само за сравнение, целият държавен бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда разход от 4,781 трлн. гривни, от които 2,805 трлн. са за отбрана и сигурност. Дори само първата вноска от 3 млн. гривни, която се превежда веднага след установяването на смъртта, би струвала 7,5 трлн. гривни – това са разходите в целия държавен бюджет за година и половина, които биха преминали през банковата система и Пенсионния фонд и няма как да останат незабелязани.

Дори най-свободното тълкуване не спасява това твърдение. Ако понятието „загуби“ в руския военен речник обхваща убити и ранени накуп, а не само загинали, съотношението между тях според оценките на CSIS би дало при такъв сбор най-много около 580 000 убити. Това пак прави до 8,7 трлн. гривни задължение за обезщетения – почти два годишни бюджета. Самият Алаудинов обаче говори за тела, за експертизи и за „тотално унищожаване на мъжкото население на Украйна“, което категорично поставя неговата цифра в графата на загиналите, а не на ранените.

Демографските данни затварят въпроса окончателно. През 2025 г. Министерство на правосъдието на Украйна е регистрирало 485 300 смъртни случая от всички причини (мъже, жени и деца – от старост, болести, инциденти и война) срещу 168 778 раждания. Разпределени равномерно, 2,5 млн убити за 1625 дни бойни действия правят около 562 000 мъртви военни годишно. Тази хипотеза изисква да има повече загинали мъже в униформа, отколкото страната изобщо е издала смъртни актове за цялото си население, и то при функционираща система за гражданска регистрация, която продължава да публикува данните си.

Подобен мащаб няма прецедент дори там, където историята обикновено предлага съпоставка. Съветският съюз мобилизира 34,5 млн души през Втората световна война и записва 11,4 млн безвъзвратни загуби или един на всеки трима преминали през казармата. Приложена към Украйна, оценката на Алаудинов изисква коефициент над 125%: повече мъртви, отколкото изобщо са облекли униформа.

Огледалният поглед към руската страна също не съвпада. В своя оценка от 27 януари 2026 г. CSIS изчисли, че Украйна има от 500 000 до 600 000 ранени и между 100 000 и 140 000 убити до края на 2025 г., срещу около 1,2 млн руски жертви (от които 275 000 до 325 000 загинали). Това прави съотношение от 2:1 до 2,5:1 в украинска полза. Твърдението на Алаудинов изисква то да се обърне и да стане над 8:1 в обратна посока – и то в полза на нападащата страна, която напредва през открит терен срещу подготвена отбрана.

Произходът на въпросната цифра може да се проследи стъпка по стъпка. Тя тръгва от ежедневните сводки на руското военно ведомство, които не подлежат на външна проверка и се позовават единствено на себе си, минава през закръгляне нагоре и получава „външно потвърждение“ по обиколен път. В края на юни шведски коментатор на име Ларс Берн заяви по Swebb TV, че украинската страна може да е загубила около 2,4 млн. войници, позовавайки се на уж хакнати вътрешни бази данни на Силите за отбрана на Украйна. По-късно обаче той уточни, че няма достоверни сведения и не може да гарантира произхода им. Месец и половина по-късно същият мащаб се връща в руския ефир, но вече като официална оценка на действащ генерал.

Институцията зад изказването олицетворява целта му. Главното военно-политическо управление по устав отговаря за морално-политическото и психологическото състояние на силите и за информационна защита на личния състав от въздействието на противника. Продуктът му се измерва по ефекта върху собствената аудитория, а не по неговата проверимост. Оттам идва и характерът на аргументите: Алаудинов не стъпва на разузнавателна методика, а на приписано поведение, твърдейки, че Украйна погребва предадени тела без експертиза и не ги връща на близките. В същото време Министерството на вътрешните работи на Украйна описва точно обратната процедура – репатрираните тела минават през задължителна съдебномедицинска и ДНК идентификация, преди да бъдат предадени на семействата.

Реално потвърденото знание за украинските жертви е значително по-скромно и еднакво неудобно както за Москва, така и за Киев. Зеленски посочи 55 000 убити в интервю за France 2 през февруари 2026 г., което е под броя на поименно установените и представлява официална долна граница, а не пълна оценка. Реалната неизвестна остава в графата на изчезналите – близо 98 000 души, чиято съдба ще реши дали окончателната цифра ще спре около 150 000, или ще надхвърли 200 000. Диапазонът на CSIS е най-солидно обоснованата външна оценка, а горният му край, обновен към август 2026 г., е около 1/17 от заявеното от Алаудинов.

Жертви в такъв мащаб биха оставили следи, които е възможно да бъдат скрити: рязък скок в плащанията по отчетите на Пенсионния фонд, необяснима свръхвисока смъртност сред мъжете в регистри за гражданско състояние, срив в плътността на фронтовата линия и пълно спиране на ротациите. Актовете за гражданско състояние за 2025 г. не показват такива нива, а числеността на украинските въоръжени сили не е рухнала. Единственото реално движение в посока увеличение би могло да дойде от трансфер на лица от регистъра на изчезналите към графата „загинал“, което би вдигнало общия сбор към 200 000 души. Между 200 000 и 2,5 млн обаче не стои спор за методология, а разлика от над 10 пъти.

Анализ: как изслушване в Рим и украински регистър станаха „оръжие за мафията“

💡 Руски медии и Telegram канали превърнаха изслушване в италианския парламент и една публично достъпна украинска статистика в твърдение, че Киев продава западни оръжия и ударни дронове на италианската мафия. На 31 юли Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна развенча твърдението за невярно и разглоби начина, по който е формулирано; на следващия ден опровержението беше подето и от международни издания. Двата градивни елемента на твърдението са напълно реални; измислена е връзката между тях.

Изходната точка е 28 юли, когато главният прокурор на Палермо Маурицио де Лучия беше изслушан от парламентарната комисия за разследване на организираната престъпност. Пред депутатите той сподели за опит на Коза Ностра да си възстанови „качествен арсенал“, процес, който според него тече както в окръг Палермо, така и на други територии. За конфискуваното досега той бе конкретен: „Открихме оръжия, които идват от Саленто, но чийто произход е балканският район, тоест бивша Югославия.“ Оттам той премина към онова, което тепърва се очертава: „знаем за интерес на мафията към по-сложни оръжия, например тези от черния пазар, роден с руско-украинската война“. И най-тревожното: „Имаме сигнали за покупка на дронове за пускане на мини, оръжия, срещу които не сме подготвени да се защитим.“

Никъде в изслушването не се твърди, че източникът на тези дронове е Украйна, камо ли украинската армия. Разграничението звучи тънко, но фактологично то съдържа цялата разлика: черен пазар, породен от война, не е същото като продавач, който има име и държава. Оръжията, които палермската прокуратура реално е намерила и описала, идват от Балканите, наследство от разпадането на Югославия, което захранва италианския криминален пазар от три десетилетия и няма отношение към доставките за Киев.

Второто реално нещо е числото 780 465. То идва от украинския регистър на изгубено и откраднато оръжие, поддържан от Министерство на вътрешните работи и открит за проверка; в началото на май анализаторите на „Опендатабот“ публикуваха разбивка по него. Общият обем на регистъра е около 1,17 милиона ствола, от които 780 465, или 66%, са постъпили след февруари 2022 г. Само през първите четири месеца на 2026 г. са добавени 149 760 записа, почти толкова, колкото за цялата 2025 г. Географията е фронтова: Николаевска област дава всеки пети случай със 169 172 записа, следвана от Киев със 104 864 и Донецка област с 86 188; трите заедно покриват близо половината от постъпилото след 2022 г.

Но регистърът не отчита западна военна помощ. Той описва оръжие, което е било в украински граждански и служебен оборот и е обявено за изгубено или откраднато, от ловни пушки до армейско стрелково оръжие. Според аргументите на Центъра за противодействие на дезинформацията става дума за „цивилно и лично оръжие“, които са по-тесни от самите данни: по тип водят автоматите с 252 369 записа, а самият АК-74 стои зад всеки 4-ти запис; ловните пушки идват след тях с 210 712, карабините със 102 616. Точното описание не съвпада с нито една от двете страни в спора. Това е национален регистър на изгубено и откраднато оръжие от всякакъв произход, воден от държава във война, а не отчетност на онова, което западните партньори на Киев са изпратили; техните доставки се проследяват по напълно отделна линия, с участието на самите страни доставчици.

Оттук произтича и втората причина числото да не означава това, което му приписват. Регистърът нараства, защото декларирането е задължително и защото четвърта година война произвежда точно такива записи в огромни количества: изгубено при отстъпление, унищожено заедно със своя носител, останало под руини, неподлежащо на възстановяване от загинал военнослужещ. Ускорението тази година отразява интензитета на бойните действия и дисциплината на отчитането, а не предполагаемо откриване на канал за трафик на оръжие към черния пазар. Числото измерва колко оръжие е излязло от експлоатация, а не къде е отишло.

Смесването на двете твърдения се случи в италианската преса. На 29 и 30 юли „Il Fatto Quotidiano“ излезе със статия, която постави думите на де Лучия и украинската статистика в едно повествование, позовавайки се на данните на украинското МВР през портала opendatabot.ua. Изданието само призна, че точна цифра не е възможна за определяне поради липсата на регистри в европейските страни, които упрекна, включително Италия, че пазят в тайна количеството и вида на изпратените боеприпаси, но при това остави внушение, че изчезналите бройки са от западния поток към Киев. Материалът добави и конкретен случай: сицилианецът Салваторе Верга, свързван с изнудвания с калашници по крайбрежието край Палермо, се е опитвал да купи именно дрон за пускане на мини, а сделката пропаднала след намеса на правоохранителните органи.

Разстоянието от този текст до руската версия е една стъпка. RT излезе със заглавието „Италианската мафия търси бойни дронове, докато 800 000 пушки изчезват в Украйна“, а проруски ресурси добавиха липсващото звено – продавача. В по-агресивните варианти той вече е назован поименно: украинските военни доставят дронове на мафиотски структури.

Тази линия не е нова. През юли 2024 г. проектът The Intel Drop, създаден именно за тиражиране на подобни материали, публикува статия, според която „режимът на Зеленски препродава западно оръжие и човешки органи на мафиотски структури в Италия“ с участието на генералното консулство на Украйна в Неапол. Това твърдение увисна, защото нямаше на какво да стъпи освен на себе си, и украинските fact check платформи го опровергаха моментално. Разликата през тази година е котвата. Сегашната версия не измисля събитие – тя се закача за реални парламентарно изслушване и прокурор, точни цитати и държавен регистър, който е публично достъпен. Именно това я прави по-издръжлива: опровержението изисква да бъде обяснено какво точно не е казано и какво точно не мери едно число, а такова обяснение никога не пътува със скоростта на твърдението.

По същество въпросът е дали от украинския пазар на изгубено оръжие има документиран поток, насочен за нуждите на организираната престъпност в ЕС. Независимите изследвания досега не го показват. В доклада Smoke on the Horizon, пуснат от Глобалната инициатива срещу транснационална организирана престъпност през юни 2024 г. заключи, че пласирането на нелегално оръжие остава ограничено в самата Украйна и няма потвърден случай на организиран трафик на оръжие от Украйна към която и да било държава-членка на ЕС. Следващият анализ на същата организация от септември същата година отчете промяна, но вътрешна: от преобладаващата дотогава спорадична търговия с трофейно руско оръжие се минава към организиран трафик на по-тежко американско и съветско оръжие, при това с участие на действащи военнослужещи. Илюстрациите са от вътрешния пазар: зенитна установка ЗУ-23-2, предлагана за 7500 долара през юни 2024 г.; 132 гранатометни изстрела, иззети в Киев; 72 пистолета, 20 автомата, 29 гранати и близо 49 000 патрона в Лвовска област. Ръст на обема – да; пресичане на границата към италианските групировки – не документирано.

Украинският център описва основната цел на кампанията като дискредитиране на Украйна, подкопаване на доверието от международните партньори и поставяне под съмнение на ефективността на контрола върху военната помощ, и напомня, че тази помощ минава през многостепенна система за отчет с участието на страните доставчици. Самото твърдение за черна търговия със западни оръжия се повтаря от 2022 г. насам, без нито веднъж да е представен документиран случай, по същия модел, по който по-рано беше пуснато и твърдението за американски биологични лаборатории на украинска територия.

Системата за отчитане заслужава по-прецизно описание от онова, което предлага и Киев. Тя съществува и функционира, но със собствени дупки, документирани от самите доставчици. По оценка от януари 2024 г. генералният инспектор на Пентагона установи, че за над един милиард долара въоръжение, подлежащо на засилен контрол върху крайната употреба, сред което над 1600 ПЗРК Stinger, над 8500 ПТРК Javelin, ударни дронове Switchblade и хиляди прибори за нощно виждане, инвентаризации по сериен номер са просрочени; персоналът на бюрото на Пентагона в Киев не е успял да покрие всички логистични центрове в Полша, през които минава потокът. Същият доклад изрично не е разглеждал дали оръжие е отклонявано, а говорителят генерал-майор Пат Райдър заяви по повод констатациите, че „няма достоверни доказателства за незаконно отклоняване на предоставено от САЩ съвременно конвенционално оръжие от Украйна“. Руската версия премахва точно тази разлика и представя пропуска в отчетността като доказана търговия. Незавършената инвентаризация обаче не установява отклоняване; това го установяват изземванията, а такива липсват.

Опровержението на конкретната измислица обаче не заличава онова, което де Лучия действително каза, и то е достатъчно тревожно само по себе си. Интересът на Коза Ностра към оръжие, което променя баланса в градска среда, е подкрепен със сигнали от разследване и поне един пропаднал опит за покупка, а службите в Италия, по думите на самия прокурор, не са готови да се защитават срещу ударни дронове. Този проблем произлиза от масовото производство и употреба на евтини ударни дронове в Европа, а не от продавач с конкретен адрес; той щеше да съществува и ако украинският регистър беше празен.

При наличната съвкупност от доказателства твърдението за организирана препродажба на западно оръжие от украинци на италиански престъпни организации остава недоказано и малко вероятно като систематична практика; дали отделни бройки са напускали страната по нелегални канали, е съвсем друг въпрос, на който числото 780 465 не дава отговор.

2000 души и готови лозунги: документът зад митингите пред 14 посолства

🇷🇺 Организационен документ, с който се е сдобила разследващата група VOID, описва предварително планираните митинги пред посолството на САЩ и дипломатическите мисии на 13 европейски страни в Москва на 4 юни 2026 г. Документът съдържа детайли за броя участници (2000 души), дословните текстове за плакати и скандирания, образцови снимки за изгледа на сцената, както и отговорници, които да следят за изпълнението.

Предписаните лозунги са запазени дословно в публикацията. В плакатите и скандиранията е трябвало да присъстват фразите: „Вашето оръжие убива деца“, „Можеха да живеят“ и „Няма да забравим. Няма да простим.“ Отделен шаблон е предвиждал името на приемащата държава да се вписва в готова формула: „[Име на държавата] е спонсор на терористи.“ Друг заложен израз гласи: „Ръцете ви са в кръв до лактите.“ Адресат на тези думи не е Киев, а самата страна, пред чиято дипломатическа мисия се провежда акцията. По този начин обвинението е насочено пряко към доставчика на оръжие, а не към онзи, който го използва на бойното поле.

Самият документ не е публикуван в неговата цялост и според наличните материали не носи печата на конкретно разпоредило се ведомство – цялата известна информация за него преминава през описанието на VOID. Групата определя листа като набързо съставен, но съдържащ всичко нужно за централно управлявана политическа акция: кога, как и под чий надзор да бъде проведена. Според тяхната оценка това е класически случай, в който демонстрацията не изразява автентично обществено мнение, а просто изпълнява служебна поръчка.

Проведените на 4 юни митинги са напълно реални и добре документирани – при това от руската страна. Държавната телевизия „Пети канал“ изброи мисиите на Обединеното кралство, Франция, Литва, Латвия, Полша и Естония сред местата на акциите. Участниците държаха портрети на убити и плакати с абсолютно същите текстове, които документът предписва. Медията Life.ru отчете 175 души пред френското посолство и 150 пред британското. Московската международна академия, чиито студенти са участвали организирано, съобщи за общо над 3000 активисти в протестите. Между заявените в документа 2000 души и тези отчетени стойности няма противоречие, което да показва провалена мобилизация: поръчката е изпълнена, а според институционалните доклади – дори надхвърлена.

Повод за протестите беше ударът по окупирания град Старобилск в Луганска област в нощта срещу 22 май. Вечерта на същия ден Генералният щаб на Украйна разкри, че през нощта са били поразени редица обекти на руската армия: рафинерия, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, пунктове за управление и жива сила. Според официалната формулировка на украинското съобщение, сред тях е бил и един от щабовете на подразделението „Рубикон“ в района на Старобилск. „Рубикон“, официално наричан Център за перспективни безпилотни технологии, е основното руско звено за война с дронове и действа по цялата линия на фронта.

Руската версия е коренно противоположна от самото начало. Според официалните съобщения от Москва, дроновете са ударили учебния корпус и общежитието на колеж на площад „Гогол“, а Министерството на външните работи заяви, че в близост няма никакви военни обекти. Данните за жертвите растяха на вълни: първоначално беше съобщено за 4 убити и 35 ранени; по-късно президентът Владимир Путин докладва за 6 загинали; на 23 май Министерството извънредните ситуации съобщи за 12 жертви, а ТАСС повиши броя им на 18. На 24 май, след приключване на издирвателните дейности, ведомството обяви окончателната цифра: 21 загинали и 42 ранени. Ден по-рано окупационната администрация публикува списък с имената и датите на раждане на загиналите.

Именно този списък обаче подкопава лозунга, предписан за плакатите. Руското външно министерство и част от държавните медии представиха жертвите като деца на възраст между 14 и 18 години, а комисарят по правата на човека Яна Лантратова говори за „86 спящи тийнейджъри“ в общежитието. Самият списък на окупационните власти обаче показва, че загиналите са на възраст между 18 и 22 години, като най-младият от тях току-що е бил навършил 18. Медията The Kyiv Independent откри профили във „ВКонтакте“ на 19 от 21 души, фигуриращи в списъка. Имената и възрастите съвпадат напълно, а нито един от видяните профили не показва активност след 21 май. С други думи – смъртните случаи изглеждат автентични, но възрастта на жертвите не отговаря на тази, използвана от пропагандната кампания.

Дали ударените корпуси са били военен обект остава неустановено, което е и същината на целия спор. На адрес площад „Гогол“ №1 се намират две отделни учебни заведения: пететажната сграда на Старобилския колеж към Луганския педагогически университет (където учебните зали и общежитието са под един покрив) и съседната двуетажна тухлена постройка на Старобилския професионален колеж. Сателитните снимки на Planet Labs показва поне пет поразени сгради в квартала, две от които са учебни. На 24 май руското МВнР организира посещение за чуждестранни кореспонденти, но според „Медуза“ журналистите са били допуснати само до едната сграда, докато достъпът до тухлената постройка (за която се твърди, че няма пострадали) е бил отказан. Медии като BBC и CNN отклониха поканата. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team, работил по открити източници без посещение на място, заяви, че през първото денонощие не е открил белези за наличие на военен обект на този адрес. „Медуза“ стигна до заключението, че наличните данни сочат по-скоро за разузнавателна грешка, а BBC на руски език отбеляза на 29 май, че липсват доказателства за военно използване на професионалния колеж. Изданието The Insider формулира дилемата най-точно: ако украинската версия е вярна, единият от двата корпуса на общия адрес е бил законна военна цел, а разрушаването на другия с намиращите се вътре студенти е трагична грешка.

Около тези стени обаче документираните доказателства са конкретни. Според анализа на „ИнформНапалм“ от 1 юни, четвъртият и петият етаж на сградата са били използвани като общежития на две структурни звена на създадения от окупационната власт „Лугански държавен педагогически университет“: Старобилския педагогически колеж и Старобилския факултет. Първите три етажа са били предназначени за учебни зали и служебни офиси. На официалния сайт на факултета са запазени съобщения за военни курсове към центъра „Воин“, преминати от студенти. Публикуваните там снимки показват не само издадените сертификати, но и специализирано оборудване за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.

Подготовката за бойно приложение на дронове в Луганска област се извършва именно с мрежата на „Воин“, чийто местен клон функционира от 1 април 2024 г. на базата на Колежа по автосервиз. Програмата приема младежи и девойки на възраст от 14 години нагоре, а обучението включва пилотиране и сглобяване на дронове. През април ръководството на клона отчете „хиляди юноши и младежи“, преминали през курсовете за последните две години. Още през март 2025 г. същата организация се похвали с активно сътрудничество с училищата и „всички висши учебни заведения“ в окупираната област. Според данни на „ИнформНапалм“ интензивни курсове се провеждат също така в базата на Института за гражданска защита към създадения от окупационната власт университет „Дал“, а през тях преминават студенти от педагогическия университет, включително от неговите филиали в Старобилск. Самата мрежа „Воин“ е учредена през 2022 г. по заповед на Путин.

Съседният професионален колеж, до чиято сграда чуждите журналисти не бяха допуснати, е поддържал в официалния си канал в Telegram поредица от обяви за военна служба по договор. На 5 декември 2025 г. заведението дори е било домакин на вербовчик от местното бюро за набиране на войници, който е правил презентации пред студентите. Разследване на „Донбас.Реалии“ установи, че Министерство на отбраната на Руската федерация набира студенти за специализирани звена за дронове в поне 8 университета и 5 колежа в окупираните части на Донецка и Луганска област, като документите за това нерядко се оформят директно в самите деканати.

Отделно в мрежата се появи документ, подписан от директора на професионалния колеж през януари 2026 г., с който се разпорежда предоставяне на общежитийни помещения на военно поделение. Окупационните власти бързо го обявиха за фалшификат, а автентичността му все още не е независимо потвърдена. Защо преките следи са оскъдни, обяснява самата учебна програма: участниците в нея преминават обучение по основи на оперативна сигурност, което ограничава публичната информация в личните профили и оставя на изследователите единствено косвени белези. Изхождайки от тези данни, The Kyiv Independent отбеляза, че най-малко трима от загиналите са участвали в „Руските студентски отряди“, а една студентка е била част от лятната програма „Алабуга Топ“ в Татарстан, където Русия сглобява ударните си дронове.

Всичко това не представлява изолиран инцидент, а добре установен модел на поведение. Благотворителна фондация „Схид SOS“ регистрира системно използване на учебни сгради за настаняване на личен състав, щабове, огневи позиции, пунктове за наблюдение и места за задържане в Херсонска, Харковска и Донецка област, въпреки че организацията да не разполага с независимо проверени данни за корпуса в Старобилск.

Правните последици от това са двойни, но Москва премълчава втората половина от истината: използването на учебно заведение за военни цели нарушава международното хуманитарно право и превръща сградата в законна военна цел – факт, напомнен от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Обратното също е в сила: присъствието на военни не отменя автоматично защитения статут на едно общежитие, а възрастта на загиналите сама по себе си не прави въздушния удар законен. Отворени остават ключовите въпроси: дали обектът действително е ползван за военни цели в този момент, дали присъстващите са участвали във военните действия и дали очакваното военно предимство от удара е било съразмерно с предвидимите цивилни жертви. Отговорът на тези въпроси липсва не поради липса на данни за милитаризацията на двете учебни заведения, а защото в сградите така и не е допуснат независим наблюдател.

Последвалата кампания беше организирана светкавично и в няколко направления едновременно. Още на 22 май Москва поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и обвини Украйна във военно престъпление. Няколко държави настояха за достъп на международни наблюдатели до мястото, такъв обаче не беше предоставен, а самата ООН заяви, че няма възможност да провери случилото се. Мониторинг екип на компанията LetsData анализира 277 рускоезични публикации в Telegram и X и установи, че ударът масово се представя като „терористичен акт“ срещу студенти с напълно идентични формулировки, което подсказва съгласувана редакционна линия. Путин се позова на случая в Старобилск на 5 юни в отговор на отвореното писмо на президента Володимир Зеленски с предложение за преки преговори. Впоследствие масираните удари по Киев на 24 май и 2 юни бяха официално обосновани именно с този инцидент. Любопитен детайл е, че предупреждението към чужди дипломати да напуснат украинската столица „за собствена безопасност“ всъщност предхожда самия удар: руското външно министерство го отправи още на 7 май, след което го повтори на 25 и 26 май, вече вплетено в новия медиен сюжет.

В тази цялостна верига митингите заемат роля, за която официалните държавни съобщения сами по себе си са недостатъчни. Изявлението в Съвета за сигурност е инструмент на дипломацията, публикация в Telegram е медийно послание, а хората с портрети пред оградата на дадено посолство произвеждат визуален кадър. Той създава илюзия за спонтанно народно недоволство и може да се използва както за вътрешна, така и за външна аудитория. Документът на VOID показва, че този кадър е предварително поръчан – заедно с текста върху плакатите. Стойността на подобна акция не се състои в реална промяна на западната политика (200 души пред една ограда не могат да променят решение за военна помощ); тя се крие в самото създаване на изображението и адреса, до който то се изпраща. Именно затова формулата върху плакатите гласи „[Име на държавата] е спонсор на терористи“, а не съдържа директно обвинение по адрес на Киев – по този начин тежестта на вината се прехвърля едновременно върху 14 западни столици.

Този похват има добре известна история. През 2023 г. центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски получи стратегически документи от руската президентска администрация, описващи как малки групи трябва да инсценират протести в Париж, Хага, Брюксел и Мадрид – включително антитурски акции, в които участници се представят за украинци. През юли 2026 г. контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна и полските служби разкриха мрежа, организирала пет платени антиукраински демонстрации във Варшава и Вроцлав. В резултат 11 души бяха депортирани, а на участниците е било плащано между 100 и 200 долара за явяване. Разликата в случая с Москва е единствено, че поръчката е вътрешна и не изисква конспиративност, защото акцията се провежда напълно открито, пред камерите, в столицата на самата държава организатор.

Как този механизъм се възприема от държавната власт пролича от думите на Путин седмица по-късно. На форума на Общоруския народен фронт „Всичко за победата“ на 13 юли актьорът и тв водещ Михаил Галустян му представи новото си предаване „Битка на дронове“ – с участие на военни от фронта, студенти и известни лица, заснето на живописни места из страната. Отговорът на Путин беше кратък и красноречив: „Успех. Пропагандата е изключително важно нещо.“

Заключението, че митингите от 4 юни са изпълнена държавна поръчка, стъпва на описанието на документ, който не е публикуван в пълния си вид, и се крепи на достоверността на групата VOID. Пълното съвпадение между предписаните текстове и лозунгите, заснети пред френското посолство обаче, подкрепя тази теза изключително силно. По-важният открит въпрос обаче остава другият. Не дали двете заведения на площад „Гогол“ са били вплетени във военната машина на окупацията – това беше потвърдено и от сертификатите и оборудването на собствения им сайт, и от обявите за набиране в собствения им канал, а дали в онази нощ е имало цел, която да оправдае цената. Отговорът няма да дойде, докато в Старобилск не влязат хора, които не са доведени от организатор в Кремъл.