Костюм на руски военен и кокошник на Хелоуин в Белия дом.

🇺🇸🎃 Президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания Тръмп раздадоха шоколади на две деца, облечени като руски военен и руска девойка в народна носия, на ежегодния празник за Хелоуин в Белия дом на 29 октомври. Момчето носеше облекло, което изглеждаше като униформа на руската армия, и офицерска фуражка, а момичето беше в традиционен сарафан и с украшение за глава във формата на кокошник. Сцената е включена в официалния запис на празника, излъчен на живо в канала на Белия дом в YouTube.

Срещата продължи по-малко от минута и премина като всяка друга с децата от дългата опашка. Момчето носеше униформа с камуфлаж и жълта кръгла нашивка на лявото рамо, както и маслиненозелена фуражка с козирка, чиято кокарда е по образец на герба на СССР. Момичето беше с тъмен сарафан на червени цветя върху бяла блуза с бухнали ръкави и червена панделка в косата, а обръчът на главата ѝ беше оформен като кокошник – високата украса от руската женска носия. Мелания Тръмп им подаде шоколади от кошницата си, президентът се наведе към момичето, после двете деца се отдръпнаха, за да направят място на следващите.

Белият дом покани на празника семейства на военни и служители на реда, приемни семейства и държавни служители, а през входа минаха стотици деца в костюми на супергерои, животни и анимационни герои. Двете деца в руски костюми привлякоха внимание, когато „Европейска правда“ публикува откъс от записа и темата се разпространи в украинските медии. Бившият съветник в Министерството на вътрешните работи на Украйна Антон Геращенко написа в X: „В момента това наистина са най-страшните костюми.“

Не става ясно кои са децата и кой е избрал костюмите им, а Белият дом не е коментирал тяхното облекло. Потребители в Х приписаха децата на заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър, но в записа от празника се вижда друго. Милър, съпругата му Кейти и техните деца излизат при президента още в първите минути, в обща група със семейството на министъра на отбраната Пийт Хегсет, както отбелязва и пул-репортът на журналистите от събитието. Двете деца в руските костюми минават почти 10 минути след това, в друга група. Най-голямото дете на Милър е дъщеря, родена през ноември 2020 г. докато момчето с фуражката е видимо по-голямо от нея.

Броени часове преди раздаването на шоколадите руски удари убиха и раниха деца в три украински града. Около обяд на 29 октомври, когато улиците в центъра на Чернигов бяха пълни с хора, тръгнали на работа или по задачи, удар уби две 15-годишни момичета. Ранените са 31, сред които 4 деца, като най-малкото е момиченце на 10 месеца. Брат и сестра се намират в тежко състояние. Губернаторът Вячеслав Чаус заяви, че ударът е нанесен с „Бандерол“ – малка крилата ракета, която се изстрелва от дрон.

Същия ден реактивен камикадзе дрон порази перон на жп гарата в Днипро. Загиналите са 14 според данни на областния управител Олександр Ганжа, а сред тежко ранените е 11-годишно момче. В Кременчук удар с дрон порази жилищен блок: 3-ма души загинаха, а ранените са 32, сред тях 6 деца. В Изюм 3 управляеми авиобомби удариха 5-етажна сграда и убиха 5 служители на местния център за контрол на заболяванията. Според обобщените данни на Kyiv Post атаките през деня са отнели живота на 25 души в цялата страна, а ранените са 110. На 30 октомври, докато кадрите от Белия дом се споделяха в социалните мрежи, Чернигов беше в траур за 4 свои жители, убити в руски удари между 21 и 29 октомври, сред които и двете момичета.

Домакините не избират костюмите на гостите, а Тръмп и съпругата му раздаваха шоколади на всяко дете, което стигаше до тях. Хелоуин обаче е празник на страха и децата се обличат като онова, от което хората се боят. Тази година костюмът на руски войник се оказа най-точният избор: в Чернигов, Днипро, Кременчук и Изюм същия ден той не беше маскарад.

Седем години за Беседин: каналът, на който руски дипломат отваряше вратите

🇷🇺🕵️🇪🇪 Олег Беседин, един от най-влиятелните рускоезични автори в YouTube в Естония, ще излежи 7 години затвор. На 28 септември Харюският окръжен съд одобри споразумение с прокуратурата, с което той признава две неща: многократно нарушаване на международните санкции и ненасилствена дейност срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Естония. Държавата конфискува имущество за 77 104 евро, от които ще бъдат покрити и разноските по делото.

Делото описва модел, при който Москва не държи пропагандиста на заплата и не му дава заповеди, а само му отваря врати. Един от хората, които са ги отваряли, е бившият руски дипломат Сергей Налобин, изгонен от Естония през март 2022 г. Външното министерство не обяви имената на изгонените, а името на Налобин установиха Delfi и New Lines. Според прокуратурата Налобин е осигурявал на Беседин полезни контакти и е помагал интервютата му да стигнат до по-широка публика. В кореспонденцията им Беседин го моли да го насочи как да действа занапред. Така връзката е описана в доклад на BECID, финансирана от ЕС балтийска мрежа от проверители на факти и разследващи журналисти. Докладът се основава на разследване на Delfi и Eesti Ekspress.

Според обвинението поне от май 2022 г. Беседин участва в операции за влияние, насочени срещу Естония и дирижирани от Русия, и поддържа връзка с руски държавни органи и служители. Нарушава санкциите по два начина. Допуска контролиран от него канал TVN да излъчва програми на санкционирана руска медия. Продава и правата върху 3 свои документални филма на санкционирана руска държавна медийна агенция. Държавният прокурор Таави Перн отбеляза пред TV3, че Беседин е получавал приходи от продажбата на документални филми на руски телевизионен канал. Според BECID купувачът е „Россия сегодня“, а сумата е близо 15 000 евро. Byline Times пише за 2 филма, продадени на RT. „Според доказателствата Олег Беседин е навредил пряко на сигурността на Естония и е спечелил от това престъпни доходи“, отбелязва Перн при сключване на споразумението. Присъдата включва 6 години и половина за престъпление срещу държавата и 2 години и 9 месеца за нарушаване на санкциите, като по-тежкото наказание поглъща частично по-лекото и общият срок е 7 години. Беседин се намира в ареста от ноември 2025 г., когато е задържан от Полицията за сигурност (KAPO), и ще може да поиска условно предсрочно освобождаване след 2 години и половина.

Разследването на Delfi и Eesti Ekspress не открива офицер за връзка. Прокурорите и службите за сигурност описват човек, който разпространява удобни за Кремъл тези главно защото съвпадат с неговите собствени възгледи. Хора, свързани с руските държавни институции, улесняват работата и разширяват влиянието му. Основният му постоянен доход идва от самата платформа: постъпленията на Беседин от реклама в YouTube са достигали 5000–7000 евро на месец, понякога и повече. Пред TV3 Перн обясни, че обвинението третира и тези плащания като престъпен доход. Пари от Руската федерация също има. Освен приходите от филми, полицията е иззела от дома му големи суми в рубли, чийто произход остава необяснен.

Интервютата на Беседин с видни пропагандисти от Москва са събрали над 40 млн. гледания. Според Byline Times, каналът години наред получава подкрепа от лица, близки до Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Изданието дава пример от 2024 г. Две от интервютата, които развиват тезата на Кремъл за превъзходство на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“, събират съответно 2,8 и 2,4 млн. гледания.

Мрежата дава на Беседин онова, което обикновеният блогър няма: достъп до видни медийни фигури и лица от държавни и силови структури. Налобин го свързва и с АНО „Диалог“, организация към администрацията на руския президент, санкционирана от ЕС заради пропаганда и операции за влияние. Беседин е проявявал интерес към нейната Глобална мрежа за проверка на фактите, представяща тезите на Кремъл под формата на проверка на твърдения. Осигурява техническа подкрепа и за събития на Института на страните от ОНД, включително конференция със заглавие „Етноцид на руските сънародници в Прибалтика“, която представя Естония и Латвия като враждебни режими, които се готвят за война.

Delfi анализира 23 негови интервюта и открива повтарящи се послания. Русия не напада, а само отговаря на НАТО, Украйна и Прибалтика. Рускоговорящите в Естония са обект на систематично преследване. Украйна се управлява от „колективния Запад“, а европейските страни жертват собствените си народи и икономики. Следователите са открили и хиляди запитвания към ChatGPT. С тях Беседин е карал инструмента да пише текстове с по-радикална проруска позиция и е създавал рекламни изображения, които показват Естония в лоша светлина, а Русия – в добра.

Името на Налобин е познато в Лондон. В периода 2010-2015 г. той е първи секретар в политическия отдел на руското посолство в страната. Сергей Кристо, роден в Русия британски гражданин и виден активист на Консервативната партия, разказва, че през 2010 г. Налобин му предлага да връзка с руски компании, готови да даряват на партията. Кристо веднага съобщава за предложението на MI5. По думите му отговорът е, че службата не разполага с доказателства Налобин да е нещо друго освен дипломат. През 2012 г. той участва в организирането на прием за групата „Консервативни приятели на Русия“, която след публичен скандал е преименувана на Westminster Russia Forum и се саморазпуска през март 2022 г. През 2015 г. той напуска Обединеното кралство. През 2018 г. Форин офис потвърждава, че не е бил изгонен, а заминава, след като визата му изтича, докато New Lines пише, че Министерството на вътрешните работи отнема разрешението му за престой. В Талин идва като министър-съветник през септември 2019 г. Докато Руската федерация няма акредитиран посланик, той ръководи посолството като временно управляващ. Украинската група за разузнаване от открити източници Molfar го открива в изтекъл списък на предполагаеми служители на СВР, а Byline Times цитира украински и естонски източници, според които той е офицер от разузнаването.

Самата прокуратура не твърди повече, отколкото може да докаже. „В обвинението не е посочено конкретно сътрудничество на Беседин с която и да е разузнавателна служба“, споделя Перн пред TV3. „Посочили сме обаче сътрудничество например с Министерство на външните работи на Руската федерация.“ Като партньор обвинението назовава и Института на страните от ОНД. Естонската присъда описва как работи моделът, без за това да е необходимо да се доказва кой е Налобин. Британската страна не е изяснила по този начин как действа моделът. Докладът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност за Русия от 21 юли 2020 г. констатира, че правителството „не е виждало, нито е търсило доказателства за успешна намеса“ в демократичните процеси на Обединеното кралство. Комисията така и не е получила оценка на руските опити за намеса след референдума за Брекзит.

Това не значи, че британската държава не преследва руското влияние по съдебен път. На 21 ноември 2025 г. бившият лидер на Reform UK в Уелс Нейтън Гил получава 10 години и половина затвор. Той се признава за виновен, че е взел подкупи от проруския украински политик Олег Волошин срещу изявления в Европейския парламент. Във въпросното дело британският съд наказа класическия модел, в който влиянието се поръчва. При Беседин основната връзка с Москва се поддържа с контакти, гости в интервюта и разпространение на съдържание, а редовните плащания идват от самата платформа. Самата дейност на Налобин би могла да се разглежда като дипломатическа, а не като разузнавателна. През 2022 г. New Lines пише, че непосредствени доказателства за шпионаж няма. След Лондон той оглавява отдела за развитие на цифровата дипломация в Министерство на външните работи на Руската федерация, докато в Талин е известен със своята активност в социалните мрежи. Депутатът Марко Михкелсон разказва, че Налобин често го отбелязва в пропагандните си статии. Контактите, описани от прокуратурата, се вписват в профила на служител по информационни въпроси. За модела обаче разликата е малка: блогърът получава същия достъп независимо дали вратата му отваря посолството, или службата.

Естония не е заявявала официално дали Налобин е разузнавач. Годишникът на KAPO, който обикновено излиза през април, ще покаже дали служба за сигурност на държава от НАТО ще го назове като такъв. Ако това се случи, оценката, която днес стъпва на изтекъл списък и неуточнени източници в Украйна и Естония, ще се превърне в официално твърдение на държава. При това ще се отнася за човек, когото MI5 е считала за най-обикновен дипломат.

ФСБ е заснела пореден инсцениран „арест“: този път на румънец в Сочи месеци след ареста му.

🇷🇺🕵️🇷🇴 Видеото, с което Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация показа ареста на румънския гражданин Давид Адриан Керчо в черноморския курорт Сочи, е заснето, след като той е прекарал месеци в руски арест. Това установи разследване на Reuters от 22 октомври. Агенцията е сравнила кадрите със съдебните регистри по делото му, които показват, че по времето на снимките Керчо вече е бил под стража. Абхазките сепаратисти обявиха първия ареста му още през декември 2024 г. 23-годишният Керчо е израснал в Англия и излежава 15 години в колония със строг режим след като беше осъден за шпионаж в полза на Украйна.

На 25 април 2025 г. ФСБ публикува записа, след което той беше разпространен от руски държавни медии. В сив пролетен ден младеж със синя плетена шапка и раница Adidas на гърба върви по алея, при което двама едри служители изскачат от бус и го приковават към асфалта. Ръка с ръкавица държи лицето му в посока на камерата и глас пита на английски: „Как се казвате?“ Задържаният отговаря веднага: „Давид Адриан Керчо.“ На въпроса откъде е, той казва: „Румъния. Румъния.“ Във версията, качена на официалния YouTube канал на Националния антитерористичен комитет, лицето му е пикселизирано, а името е заглушено. Следват кадри от стая с маса и бутилка вода, където той разказва на английски, че е видял система за ПВО на пътя между Сочи и Адлер, запомнил кръстовището, по-късно намерил мястото на картата и изпратил координатите му на офицер от украинското разузнаване.

Близките му разказват друга история, която започва с любов. Към края на 2023 г. Керчо пребивава в Рединг, западно от Лондон, работи във фирма за рециклиране на електроника и се запознава онлайн с жена на име Валерия от Абхазия. Областта се откъсва от Грузия в началото на 90-те години и оттогава е под контрола на сепаратисти. През август 2024 г. той пътува през Турция, двамата се срещат в Сочи и няколко дни по-късно преминават в Абхазия, където той остава през есента. Когато парите му свършват и връзката започва да се разпада, той обявява, че се прибира. „Казах му да не ходи там, защото е много опасно, ина война“, споделя пред Reuters неговата майка Юлия Керчо. „А той досега не ме е послушал нито веднъж.“ Валерия не пожела да отговори на запитванията на агенцията.

Той планира да се върне обратно на 28 ноември 2024 г. Същия ден телефонът му замлъква. В писма от затвора Керчо по-късно посочва именно тази дата като деня на ареста в Абхазия. На 13 декември Службата за държавна сигурност на Република Абхазия публикува видео, на което служители го извеждат от кола и го водят към сграда, а той признава, че е свързан с украинското разузнаване и получава задачи за заснемане на абхазки военни обекти с дрон. На 14 декември Керчо е изправен пред съдия в Хостински районен съд на Сочи, показват публичните съдебни регистри. Това е първото от 10 явявания за следващите четири месеца, на които задържането му се удължава приблизително на всеки две седмици. На 16 декември ТАСС съобщи, че Абхазия го е експулсирала и обявила за персона нон грата, макар той вече да се е явил пред руски съд.

Признанието в Абхазия, пише Керчо, е текст, който го накарали да наизусти с обещанието, че ще го пуснат да се прибере у дома. Вместо това го откарали до границата и го предали на ФСБ. Сцената в парка според писмата му е заснета в средата на април: служители на ФСБ го събудили в килията призори и го закарали наблизо, за да я изиграят. Изводите от анализа на Reuters съвпадат с този разказ, въпреки че точната дата не може да бъде установена. Гъстата зеленина показва, че кадрите са заснети след началото на пролетта, т.е. месеци след първото явяване на Керчо в съда на 14 декември. Мястото е паркова ивица близо до река Мацеста в Сочи. Алеята, опората на мост, уличните лампи, дърветата, тревната ивица и стената съвпадат с архивни и сателитни снимки на района.

Официалната версия на обвинението не споменава нищо за Абхазия. Според ФСБ през лятото на 2024 г. по поръчение на украинските служби румънецът е събирал и предавал данни за локализиране на средства за ПВО в Сочи, в замяна на което служителят, който го ръководи, му е обещал да го изведе безопасно от Русия и да го приеме в доброволческо формирование на украинската армия. Пресслужбата на краснодарския съд посочва друга дата: по нейните данни той се е свързал с украинското разузнаване през ноември 2024 г. и е събирал сведенията с квадрокоптер. На 5 март 2026 г. той е осъден на 15 години по чл. 276 от Наказателния кодекс (шпионаж). На 19 юни въззивната инстанция потвърди присъдата. Министерство на външните работи на Румъния тогава съобщи, че въпреки многократни искания руските власти дотогава не са разрешили нито посещение на консул в затвора, нито кореспонденция с близките му.

Керчо описва в писмата си побои, изолация и изтезания през месеците след неговото предаване. Reuters не може да провери независимо въпросните твърдения. Признанието за заснемането на ПВО в Сочи, показано от ФСБ при обявяване на присъдата, също е изтръгнато насила: „Нищо от това не се е случило, откраднаха ми живота без причина и скалъпиха всичко.“ Проектът „Мемориал“ в подкрепа на политически затворници на го призна за политически затворник на 11 август 2026 г. Според организацията Керчо не е говорел руски и месеци наред е бил без преводач и адвокат, а версията на обвинението противоречи на първоначалния разказ на абхазките служби.

Инсценираният арест не е изключение, казва пред Reuters руският адвокат Евгений Смирнов, запознат със случая: „Виждали сме това в десетки случаи, когато хора, задържани месеци по-рано, биват извеждани на градска улица, в гора или на гара, за да бъде заснето видео с инсценирано задържане.“ ФСБ не отговори на въпроса на агенцията защо споделя запис, в който „арестува“ човек, който отдавна е под стража. Абхазката служба, руското посолство в Лондон и външните министерства на Румъния и Украйна също не отговориха.

Разследването не доказва, че обвинението е измислено, и Reuters изрично посочва, че няма как да провери надлежно всички сведения. То обаче установява нещо по-тясно и сигурно: публичният образ на съдебното дело е изкуствено конструиран. Моментът на ареста, който ФСБ показва на записите, е режисирана сцена, а самият обвиняем настоява, че двете публични признания в Абхазия и Сочи са му били наложени насила: първото наизустено, а второто изтръгнато. Допустим е и по-сдържан прочит. „Мемориал“ описва четирите месеца, прекарани в Сочи, като поредица от кратки административни арести, а Reuters не уточнява какво точно са удължавали съдилищата. Ако това се окаже вярно, може наказателното производство по чл. 276 юридически да е започнало едва през април 2025 г. Но дори тогава сцената в парка не показва задържане, а човек, който вече е в ареста и е изведен навън, за да участва в инсценировка на задържането си.

„Мемориал“ смята, че делото е скалъпено, за да се подобри статистиката на службите и да се увеличи броят на осъдените, които могат да бъдат включени в бъдещи размени. Механизмът има прецедент: при размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Москва пусна осъдените за шпионаж Еван Гершкович и Пол Уилън срещу руснаци, излежаващи присъди на Запад. Няма публични сведения, че Керчо е част от подобни преговори.

Керчо се надява да обжалва присъдата, макар въззивният съд вече да я потвърди през юни. За проверката на неговия разказ обаче по-важно ще е дали Москва ще допусне румънския консул до него. Към август, по данни на „Мемориал“, това не се е случило нито веднъж. Първото консулско посещение би било и първата външна проверка на твърденията му за побои и принуда. Докато то не се състои, те остават негов разказ, който Reuters не е могла да потвърди.

Руски военен кореспондент обвини Генщаба, че е показал на Путин невярна карта

🇷🇺 Генералният щаб отново представи на президента Владимир Путин карта с населени места, които руската армия никога не е достигала. Обвинението не дойде от Киев, а от Владимир Романов, военен кореспондент от окупирания Севастопол и автор на популярния канал Romanov Light в Telegram. Във вечерните часове на 16 октомври, малко след като от Кремъл публикуваха стенограма от доклада на началника на генщаба армейски генерал Валерий Герасимов, Романов написа, че групировка войски „Запад“ под покровителството на Герасимов „отново е докладвала на президента информация, която не отговаря на реалността“. Той я нарече лидер по „закраски“ – така на жаргон наричат оцветяването на територия на картата, преди войските реално да са я овладели.

„Влизането на трима военнослужещи в населеното място и развяването на знаме за камерата, след което противникът прочиства населеното място, не е превземане“, категоричен е Романов. Според него едно село е превзето едва когато е изцяло прочистено, контраатаките са отбити, изградена е отбрана и има ротация и снабдяване. Той очаква украинската страна скоро да публикува кадри от много от оцветените на картата места и назовава три в североизточната част на Харковска област: Рубленое, Олховатка и Потихоново.

Романов не е опозиционер. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го включва в регистъра на пропагандисти като руски военен кореспондент, който събира пари и купува техника за фронтови части. Каналът му има над 136 хил. абонати, а публикацията събра над 38 хил. прегледа за няколко часа. Именно затова обвинението тежи: то идва от човек, който пише от руската страна на фронта и черпи сведенията си от руски военнослужещи. Текстът е публикуван като отговор на предишна публикация в канала му: видео, в което генерал-полковник Сергей Кузовлев, тогава командващ „Запад“, докладва на Путин за превземането на Купянск на 20 ноември 2025 г. с бележката, че на 9 декември същата година Кузовлев получава звездата „Герой на Русия“.

Купянск е прецедентът, на който се позовава Романов. Три седмици след този рапорт, на 12 декември 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски записа обръщение на видео от входа на града, а до края на месеца украинското командване съобщи, че контролира около 90% от него. Сега Герасимов вече не говори за превзет град. На 16 октомври той докладва, че частите на 6-а армия са „осуетили опитите на противника да ни изтласка от Купянск“ и настъпват на запад към Шевченково, като са взели Паламарьовка и Ковалевка. Романов отговаря в отделна публикация половин час по-късно, че в Купянск и досега има украински сили.

Рубленое, Олховатка и Потихоново са част от най-шумно огласения успех за деня. Евгений Никифоров, командващ групировка „Север“, представи пред Путин операция „Мечешки ъгъл“. По думите му 18-а и 71-ва мотострелкова дивизия затворили обкръжението на 30 август около украинска група от 10 батальона и до 2000 души. При разширяването на външния пръстен „в района на Олховатка“ били обкръжени и унищожени още до два батальона. Герасимов отчете 461 кв. км и 28 населени места, а Путин определи обкръжението като „безусловен успех“ и поздрави командването. Министерството на отбраната обяви превземането на Рубленое от „Север“ още на 1 октомври.

Независимата проверка не потвърждава този успех. Института за изследване на войната (ISW) установи, че не съществуват доказателства за обкръжение: на 3 септември руските източници за първи път са заявили, че са обградили подразделения на ВСУ североизточно от Харков, и оттогава насам многократно повтарят твърдението без основание. ISW потвърждава общо 114,66 кв. км и 5 селища, превзети в Харковска област за близо 10 месеца. Това са данните за цялата област от началото на годината – срещу 461 кв. км и 28 села в една-единствена операция според руските данни.

По-нататък в отговорите си Романов изрежда 3 твърдения на Герасимов, които определя като частично или изцяло неверни. Добропиля не се намира под пълен руски контрол, тъй като в града се водят сражения. От най-издадената напред руска позиция до Запорожие остават 23 км. В Купянск продължава да има войски на противника. Герасимов заяви точно обратното: групировка войски „Център“ е „завършила ликвидацията на обкръжените“ в Добропиля, върху който е поела контрол изцяло, а предните групи са „на пет километра от южните покрайнини“ на Запорожие. На следващия ден говорителят на Генералния щаб на Украйна майор Андрий Ковальов заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че Добропиля се намира под украински контрол, докато линията на фронта минава на 22 км от Запорожие. Руският военен кореспондент и украинският генщаб се разминават с 1 км, докато с Герасимов и двамата се разминават със 17–18 км.

Освен това самият доклад съдържа признание, което подкопава твърдението за пълен контрол. Герасимов отбелязва, че в Добропиля „се провеждат издирвателни действия“ срещу украински военнослужещи, които се укрити в мазетата. С други думи, в града, обявен за превзет, все още има вражески сили, което съвпада с описанието на Романов.

Критиката му е избирателна и не включва целия доклад. В същата публикация Романов потвърди онази част от отчета, която засяга ударите: според Герасимов на 7 октомври са унищожени цехове за крилати ракети „Фламинго“ в Днипро, Киев, Обухов и Лозова, а Романов пише, че са поразени „всички основни цехове“ за сглобяването на FP-5 „Фламинго“ и че сведенията за тях са събирани „отдолу“. Неговото потвърждение не означава независима проверка: то идва от същата среда, но показва къде конкретно минава границата на недоверието му – то се отнася до линията на фронта, а не до ударите в дълбочина.

По въпроса за фронта Романов предлага и собствено решение. В трета публикация той признава, че „никой не разполага с цялостна картина на реалната линия на бойно съприкосновение“, защото в повечето сектори позициите се преплитат: руските войски остават зад украинските позиции и обратно. Затова призовава войници и офицери да му изпращат анонимно чрез бот данни за линията на фронта в своите участъци, за да ги обедини в публична карта. На практика той предлага да създаде паралелна карта на войната по данни от войниците, точно в деня, в който генералният щаб представи своята на върховния главнокомандващ.

Картата не е просто военен документ. Путин откри срещата с числата 6500 кв. км и 310 селища от началото на годината и с твърдението, че под контрола на Киев остават „малко повече от 10%“ от Донецка област. На същата среща той заяви, че Москва не смята да превръща зоната за сигурност по границата в предмет на евентуални преговори с Украйна. Именно в нея групировка войски „Север“ отчита Рубленое, Олховатка и Потихоново. Така оцветените там села попадат в територия, която Кремъл вече изключва от евентуалните преговори, независимо дали войските му стоят в нея.

Прогнозата на Романов може да се провери. Ако той е прав, в следващите седмици ще се появят украински кадри от Рубленое, Олховатка и Потихоново или руското министерство отново ще обяви „освобождаването“ на същите села, както стана с Купянск. Ако греши, руски кадри ще покажат трайно установени позиции там, а ISW ще промени очертанията на фронтовата линия. Дотогава мерилото е Купянск: градът беше обявен за превзет пред Путин преди 11 месеца и до ден-днешен фигурира в доклада като място, от което руската армия отбива опитите да бъде изтласкана.

„Русия не ми е враг“ в X, ядрени заплахи в руския ефир

🇷🇺🎭🇪🇺 От края на септември насам еднакви публикации на различни европейски езици, насочени към аудиторията на Х, повтарят едно и също твърдение „Русия не ми е враг“, докато в същото време гости и водещи в ефира на руските държавни медии обещават ядрени удари и масова смърта в европейски столица като Варшава, от която „за половин секунда няма да остане нищо“.

EUvsDisinfo, проектът на работната група East StratCom към Европейската служба за външна дейност, който от 2015 г. насам документира руската дезинформация, сравни двата гласа на Москва в кратък монтаж на 15 октомври 2026 г. В текста под него проектът посочи, че кампанията е насочена към европейската публика и спонсорирана от Кремъл, докато „руската държавна телевизия открито заплашва Европа, а руски хибридни операции са насочени срещу нейната инфраструктура, институции и сигурност“.

Монтажът започва с публикации с този лозунг и подкрепата, изразена от руското посолство в Нидерландия, а след това показва студиото на водещия пропагандист Владимир Соловьов от държавния канал „Россия 1“ „Не ни трябва тяхната любов, трябва ни техният страх“, отбелязва той. Пенсионираният генерал-лейтенант Евгений Бужински предрича, че всичко ще свърши с цунами и „Посейдон“, имайки предвид предполагаемия автономен подводен дрон със задвижване от ядрен реактор, въоръжен с ядрена бойна глава. Депутатът от Държавната дума Алексей Журавльов казва, че е достатъчна една междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, „и край“. Соловьов обещава, че „ще нанесем ядрен удар по Европа“, политологът Сергей Михеев сипе заплахи срещу Варшава, а Журавльов завършва с „всички ще дойдем и всички ще ви избием“. EUvsDisinfo не внася уточнение кога е излъчен всеки един от фрагментите.

Реалните, а не само реторични заплахи, вече са факт. На 1 септември 2026 г. федералното правителство на Германия стигна до заключение, че Русия носи отговорност за дрона с експлозив на летище Лайпциг/Хале, а още на следващия ден заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев нарече диверсията „измислена“, като в същата публикация написа по адрес на управляващите в Германия: „Те заслужават директен удар по всички германски производства на военна техника за кликата бандеровци. А съвсем вероятно и по някои други места в Берлин.“

Вълната в социалната мрежа X тръгна не по-късно от 22 септември според анализ на украинския държавен Център за стратегически комуникации (Spravdi) от 6 октомври. Публикациите са написани по такъв начин, че авторите им изглеждат като граждани на конкретни държави от ЕС, и следват няколко шаблона: авторът обича руската култура, а негов враг са ЕС, Украйна, НАТО, САЩ или Израел; майка на двама сина не иска те „да свършат в окопите“. В две публикации, които EUvsDisinfo анализира на 10 октомври, „Аз съм от Швеция и Русия не ми е враг“ и „Аз съм от Финландия и Русия не ми е враг“ са изписани под еднакви изображения, генерирани с изкуствен интелект: жена в народна носия стъпва върху жена, увита в знамето на ЕС, и стиска лапата на мечка в руските цветове. Различни са знамето и носията. Огромна част от профилите са носители на характерни белези на ботове, а сред споделящите има и официални руски акаунти. Според оценката на EUvsDisinfo от 14 октомври еднаквите послания, изображения и мрежи от ботове имат за цел да поддържат илюзия за съпротива срещу европейската подкрепа за Украйна, идваща от самите граждани.

Лозунгът не е нов. През юни 2024 г. около 200 билборда във Верона показваха ръкостискане в цветовете на руското и италианското знаме. Поръчали са ги три местни организации, които по данни на Spravdi системно тиражират тезите на Кремъл. През 2025 г. стикери с лозунга изплуваха също в Италия, Франция и Румъния. През юни малка група се събра край Бранденбургската врата в Берлин под надписа Russland ist nicht unser Feind, а през септември лозунгът се появи и на митингите „против войната“ в Германия, насочени срещу укрепването на отбраната. Центърът за противодействие на дезинформацията на Украйна описва прехода като скок от единични стикери в метрото на Франция и Италия към „мащабна вълна на манипулация в X“.

В Румъния вълната плъзна лавинообразно в TikTok. Платформата Observator iGov архивира 3624 уникални публикации в периода от 24 август до 28 септември. Публикувани са в 264 профила, а 346 от тях съдържат директно посланието „Русия не ми е враг“; коментарите под тях са надхвърлили 58 000. Румънската версия добавя и собствени мотиви: песни, генерирани с изкуствен интелект, за руско-румънското приятелство и общата православна вяра.

Уверението и заплахата се съчетават в посланията на руското посолство в Хага. На 1 септември то написа, че Русия „не е враг на нидерландския и европейския НАРОД“, а на 25 септември се обяви за впечатлено от „флашмоба“ с лозунга и добави: „Напълно споделяме тази идея! Ние сме руснаци и не сме ваши врагове!“ На 7 октомври то отправи призив към своята аудитория да поздрави Путин за рождения му ден с хаштага #RussiaIsNotMyEnemy.

На следващия ден министърът на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус започна своето изказване в дебата за бюджет за отбрана в долната камара на нидерландския парламент с думите: „Русия вече не е агресорът. Този евфемизъм рядко ще чувате от мен. Русия е наш враг.“ Тя уточни, че това не означава война, и посочи, че в много европейски държави „виждаме например дронове с експлозиви или други заплахи и нападения“.

В становище за ТАСС същия ден посолството увери, че Русия „няма агресивни намерения към Европа като цяло или Кралство Нидерландия в частност“, а няколко реда след това отправи предупреждение, че „всяко посегателство спрямо сигурността и суверенитета на Руската федерация ще получи незабавен, бърз и съкрушителен отговор“. На 15 октомври посолството приветства генералния секретар на НАТО Марк Рюте с думите „радваме се, че вече се присъедини към движението #RussiaIsNotMyEnemy“, тъй като алиансът не виждал непосредствена руска заплаха за територията си. Рюте заяви това на 30 септември в отговор на руски документ, с който агенция Reuters се е запознала. В него Москва заявява готовност да прибегне до ядрено оръжие, ако НАТО се опита да откъсне Калининград. По думите му съюзниците са отговорили по същество така: „Ей, слушайте, ние сме отбранителен алианс и спрете с ядрената заплаха.“

В монтажа на EUvsDisinfo заплахите звучат на фона на кадри от летище Лайпциг и от пожара през 2024 г. на търговския център „Маривилска“ във Варшава, за когото полските власти обвиниха руските спецслужби. В Лайпциг на 4 август дрон с експлозив „Семтекс“ се вряза в крилото на украински товарен самолет Ан-124 до резервоара с гориво, но не успя да детонира. На 8 октомври The Insider и Der Spiegel излязоха със статия за съвместното си разследване, проследило връзките на заподозрените с полковник Денис Смолянинов от Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация. В Полша пожар на 23 септември изгори захранването на наземна станция на сателитната мрежа Starlink във Вола Кробовска, южно от Варшава. На 12 октомври премиерът Доналд Туск обяви, че двама турски граждани са арестувани в Германия, а Томаш Шемоняк, министър координатор на специалните служби, заяви: „Нямаме съмнение, че зад този саботаж стоят руските разузнавателни служби.“ В България през нощта на 9 срещу 10 октомври бяха опожарени 11 антени за връзка със сателитите на Starlink в телепорта край село Плана – наземна станция за спътникова връзка. На 15 октомври главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че има заподозрени, но не каза кой стои зад палежа.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха разтълкува онлайн кампанията като признание. „Самият факт, че Москва влага толкова усилия в това послание, доказва две неща. Първо, Русия наистина е враг на Европа. Второ, Кремъл осъзнава, че все повече европейци разбират това“, заяви той на 6 октомври. Сибиха напомни, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. руските официални лица многократно отричаха съществуването на план за нападение срещу Украйна, и допълни: „Колкото повече отричат, че планират да нападнат други държави в Европа, толкова по-вероятно е точно това да готвят.“ Седмица след обвинение за Лайпциг, на 8 септември, помощникът на Путин Юрий Ушаков съобщи, че президентът е уверил Доналд Тръмп, че Русия няма никакви агресивни планове към Европа.

Уверението в X и заплахата от студиото не си противоречат, тъй като обслужват едни и същи цели. Spravdi посочва 4 такива: спъване на усилията за укрепване на европейската отбрана, отслабване на подкрепата за Украйна, сплашване на гражданите с война и масова мобилизация и представяне на европейските лидери като милитаристи и подпалвачи на война. Двете послания се допълват: майката от шаблона, която не иска синовете ѝ да се озоват в окопите, не възразява срещу Русия, а срещу собственото си правителство.

Предупреждението на Сибиха се основава на реален прецедент. Рюте на 30 септември и председателят на германската служба за външно разузнаване Мартин Йегер на 5 октомври не виждат подготовка за мащабно атака срещу държава-членка на НАТО, а Йегер очаква, наред с друго, ядрени заплахи и операции точно под прага, необходим за активиране на член 5. Затова е много вероятно кампанията да има по-непосредствена цел: решенията на европейските страни за отбранителни бюджети, военната служба и помощта за Украйна. Тезата на Сибиха ще придобие по-голяма тежест, ако към думите и диверсиите се добави това, което Рюте смята, че би предшествало всяко руско нападение: видимо струпване на войски по границите с Финландия, Прибалтика или Полша. Самият Соловьов назова суровината на операцията: страхът, който се произвежда в студиото, а еднаквите профили в X връщат на европейците като искане да спрат превъоръжаването.

Украйна ще съди задочно трима за „Одеска народна република“ и 2 май

🇺🇦⚖️🇷🇺 Трима души, направили опит да обявят „Одеска народна република“ през пролетта на 2014 г. и организирали безредиците в града на 2 май същата година, ще бъдат съдени задочно от украинската прокуратура. В сблъсъците и пожара на този ден намериха смъртта си 48 души. Службата на главния прокурор (ОГП) внесе обвинителния акт в съда и съобщи това в официално съобщение на социалните мрежи от 12 октомври. Обвиняемите са водачът на проруското движение „Антимайдан“ на Куликово поле, лидер на проруска обществена организация и секретар на епархия на Украинската православна църква (УПЦ), която по това време влиза в състава на Московската патриаршия. Имена не бяха съобщени.

Обвинението е за държавна измяна и посегателство върху териториалната цялост и неприкосновеността на Украйна, извършени от група лица в предварителен сговор (чл. 111, ал. 1, и чл. 110, ал. 2, във връзка с чл. 28, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна). Тримата от години насам се укриват в Руската федерация, както и в окупираните украински територии, поради което досъдебното производство беше проведено задочно. Разследването се води от Държавното бюро за разследвания (ДБР), посочват местните издания „Одеське життя“ и УСИ Online.

Според обвинението всичко започва в края на февруари 2014 г. – броени дни след бягството на президента Виктор Янукович от Киев. Тогава обвиняемите, в сговор с представители на руски политически структури, организират събитие в Одеса с призиви Русия да изпрати войски в Украйна, уж за да защити рускоезичното население. На 3 март довеждат проруски активисти пред сградата на областния съвет в града и заплашват да я превземат, с което опитват да принудят депутатите да обявят „Одеска народна република“. Депутатите отказват и опитът се проваля. Според следствието след това обвиняемите получават около 40 хил. долара от представители на Русия.

В Донецк подобен опит постигна успех месец по-късно: на 7 април 2014 г. активисти, завзели областната администрация, обявиха там „Донецка народна република“. В Одеса, според версията на прокуратурата, през март и април тримата създават лагер на групите „Православна дружина“ и „Одеска дружина“ пред Дома на профсъюзите – площад „Куликово поле“. Там те споделят идеите на „руския свят“, доктрината на Кремъл за общност на рускоезичните отвъд границите на Русия, зоват за сближаване с Москва и отричат легитимността на украинската власт. С времето членовете на двете групи минават към силови сблъсъци с привърженици на проевропейския „Евромайдан“.

Прокуратурата свързва трагичните събития от 2 май с действията на милицията. На 2 май проруските групи организират безредиците след уговорка с тогавашния началник на милицията за обществена безопасност в областта, че подчинените му няма да им пречат. Прокуратурата не посочва поименно това лице, но заявява отделно дело, в което той вече е осъден. През 2014 г. тази длъжност е заета от полковник Дмитро Фучеджи, заместник-началник на областното управление на МВР, когото Приморският районен съд в областния град осъжда задочно на 15 години лишаване от свобода на 18 април 2023 г. През 2024 г. прокурорът по делото обясни пред „Настоящее время“, че Фучеджи осигурява условията за безредиците, като не позволява на своите подчинени да задържат хора от „Антимайдан“. Отново по думите на прокурора на улица „Гръцка“ човек от „Антимайдан“ стреля от място зад гърба на полковника по привържениците на „Евромайдан“, при което убива двама души. Общо шестима души загиват в центъра на града от огнестрелни рани. На 6 май Фучеджи бяга през границата в Приднестровието, а оттам заминава за Русия и получава гражданство.

Вечерта привърженици на „Евромайдан“ разпръскват лагера на Куликово поле, а хората от самия лагер се барикадират в сградата на Дома на профсъюзите. От покрива активисти на „Антимайдан“ хвърлят бутилки със запалителна смес по тълпата, а хората долу им отвръщат със същото. Около 19:45 ч. в сградата избухва силен пожар. Маркучите и пожарогасителите в нея не работят. Загинали в пожара и при скок от прозорците на високите етажи са 42 души. Европейският съд по правата на човека (ECHR) осъди украинската държава заради загиналите на 2 май с решение по делото „Вячеславова и други срещу Украйна“ от 13 март 2025 г. Според съда властите не са направили нужното, за да предотврати насилието и да бъдат спасени хората от горящата сграда, а разследването е посочено като неефективно. Съдът отбеляза, че полицията е останала пасивна по време на сблъсъците, и посочи ясни признаци за сговор между нея и активисти на проруското движение „Антимайдан“. Пожарните екипи пристигат с 40 минути закъснение заради заповед на началника на областната служба за спешни ситуации Володимир Боделан, който по-късно се установява в незаконно анексирания Крим.

Мнозина от обвинените по делата за 2 май се намират извън обсега на украинското правосъдие. Бившият милиционер Сергий Долженков и руският гражданин Евгений Мефьодов, които в продължение на 5 години бяха в украински арест по обвинение в организиране на безредиците, излязоха под гаранция август 2019 г. и през декември същата година бяха предадени на Русия в размяна на затворници. В ареста обаче попадна бивш общински съветник в Одеса, ръководил южния окръг на Координационния съвет на организациите на руските сънародници (КРОРС), задържан от Държавното бюро за разследвания (ДБР) към края на октомври 2025 г. Според бюрото от края на февруари 2014 г. той получава указания от свой ръководител в Москва и се среща със служители на Службата за външно разузнаване (СВР), а съветът му организира митинга на Куликово поле, който се обръща към Путин с молба да изпрати войски.

Москва представя събитията от 2 май от диаметрално противоположна гледна точка. В обръщението от 21 февруари 2022 г. три дни преди пълномащабната инвазия, Путин изтъкна: „Невъзможно е да си спомняме без потрес страшната трагедия в Одеса, където участниците в мирна протестна акция бяха зверски убити, изгорени живи в Дома на профсъюзите. Престъпниците, извършили това злодеяние, не са наказани, никой дори не ги търси. Но ние ги знаем поименно и ще направим всичко, за да ги накажем, намерим и предадем на съд“. Украинските дела проследяват началото на събитията от същия ден на съвсем друго място: парите и поръчителите в Москва и началника на милицията, който дава съгласието си да не се намесва. По данни на украинските власти хората, които прокуратурата сочи като организатори, и полковникът, осъден за това, че ги е оставил да действат безнаказано, днес се намират в Русия или на територия под руска окупация.

Наративът на Кремъл има и своето българско разклонение. Под номер 40 в списъка с жертви, публикуван на няколко дни след трагичните събития в Одеса, е записан Иван Мильов – главен инженер-конструктор в Одеския авиационен завод, роден през 1980 г. Сестра му изпраща неговите лични документи на местното новинарско издание „Думская“ в опит да опровергае твърдението на изпълнителния комитет на автономна Гагаузия в Молдова, че нейният брат е гагауз с молдовско гражданство. Роден и израснал в Одеса, Мильов е описван като „одесчанин четвърто поколение“. На руски фамилията му се пише Милёв, а руските издания обикновено изпускат точките над „ё“ и така одеският инженер изведнъж се превръща в „Иван Милев“.

На другия ден след пожара българският министър на външните работи Кристиан Вигенин заяви, че в Одеса няма загинали или пострадали български граждани. На 2 ноември 2014 г. обаче в българската Уикипедия се появи статия за „бесарабския българин Иван Милев“, „изгорен жив“ на Куликово поле. Биографията му там е сглобена от данни за въпросния инженер и неговия съименник Иван Милев, председател на българското дружество „Кирил и Методий“ в Запорожка област, отличен през 2006 г. за „многогодишна“ дейност, когато Мильов е бил на 26 години. Статията остава в онлайн енциклопедията близо 7 години и половина, преди да бъде преместена сред мистификациите от редактор едва на 30 март 2022 г. след като посочи, че се цитира във форумите като доказателство. Седмица по-рано на 23 март 2022 г. „Блиц“ публикува статия, започнала с „Българинът инж. Иван Милев – жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 деец на българската общност“. Снимката към него се оказва профилната снимка от Facebook на живия Николай Генчев.

Оттогава версията периодично изплува отново. През ноември 2025 г. Factcheck.bg я проследи в групи във Facebook със стотици хиляди членове и я определи като част от координирана кампания за отслабване на подкрепата за Украйна в България. На 25 февруари 2026 г. Нешка Робева написа в отговор на президента Илияна Йотова, че на „Майдана“ „бе жив изгорен и българин“. Според същата платформа публикацията достигна над 530 хил. потребители, а депутатът от „Възраждане“ Ангел Янчев я сподели.

Слабото място на делото е, че версията на следствието ще бъде проверена в отсъствието на подсъдимите. Участието на защитник е задължително, но никой от изброените обвиняеми не желае да се яви и да оспори доказателствата за 40-те хиляди долара от Москва и уговорката с милицията, а ECHR вече определи цялото разследване на събитията от 2 май като неефективно. Имената на обвиняемите ще са публични най-късно с призовките за процеса, които украинският процесуален кодекс изисква да бъдат публикувани в национална медия и официалния сайт на съда. Присъдата няма да доведе никого от тях в Одеса. Ако обвинението бъде прието от съда, присъдата ще впише в украински съдебен акт, че пътят към пожара в Дома на профсъюзите е започнал с пари от Москва и провален опит за отцепване – разказ, който преобръща версията, изложена от Путин три дни преди да разпореди началото на най-кървавия въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

Черна гора задържа шефа на „Рибар“ три седмици преди въвеждането на визи за руснаци

🇲🇪🕵️🇷🇺 Полицията и Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Черна гора задържаха днес сутринта в Рисан, на брега на Которския залив, Михаил Звинчук, ръководител на руската прокремълска мрежа „Рибар“, заедно със съпругата му и сътрудничка Валерия Звинчук и други трима души. Операцията е проведена 23 дни преди Черна гора да въведе визи за руските граждани, а според местните служби групата е пристигнала, за да снима филм именно срещу тази мярка. За акцията съобщи Vijesti, който се позова на свои източници в службите, а премиерът Милойко Спаич потвърди сведенията в X.

Според изданието черногорските служби са знаели предварително за идването на групата и са следили нейния престой дни наред. Сред вещите на Звинчук и придружителите му са намерени дронове, телефони, електронни устройства и сложна цифрова техника. Криминалистичната проверка извършват служители на полицията в Тиват заедно с АНБ, а полицията и агенцията ще предприемат и други мерки за защита на националната сигурност, пише изданието. Руският Telegram канал SHOT уточни, че петимата са задържани рано сутринта в хотел Mövenpick край залива и са били откарани на разпит в полицейския участък в Котор. Решение по случая ще бъде взето в срок от 72 часа, а Звинчук може да получи до 15 години затвор. Черна гора не е посочила по кой член се води проверката и към 9 октомври публично обвинение няма.

Източниците на Vijesti описват целта на пътуването като документален филм за привеждането на визовата политика на Черна гора в съответствие с тази на ЕС. Продукцията е трябвало да представи европейската интеграция на страната като политически наложен процес с вредни последици за туризма, икономическата стабилност и националните интереси на държавата. От 1 ноември гражданите на Русия, Беларус, Саудитска Арабия, Турция и Китай ще се нуждаят от виза за влизане в Черна гора. Правителството промени наредбата за визовия режим на 23 юли, като това изпълни едно от условията за приключване на преговорите по глава 24, която обхваща правосъдието, свободата и сигурността. По данни на Радио Свободна Европа Черна гора е първата държава в региона, отменила безвизовия режим за руснаци, въпреки че те са най-многобройните чужденци с постоянно пребиваване там, а на туристите от Русия и Турция се падат около 20% от нощувките на чуждестранните гости.

Тезата, която службите приписват на бъдещия филм, Звинчук изложи пред камера в Черна гора ден преди акцията. „Продължаваме нашата поредица от документални филми от Балканите“, каза той във обобщение за канала на водещия пропагандист на Кремъл Владимир Соловьов, публикувано от „Рибар“ на 8 октомври. Визите за руснаци според него „на първо място ще ударят туристическия сектор“, а решението за тях „все пак в по-голяма степен е политическо, а не практическо“. По думите на Звинчук гражданите на територията на Черна гора, които са обект на ограничителни мерки от ЕС, вече са станали обект на тормоз. Самият той е под санкции на ЕС и добави: „Всички, ама не всички. Ние някак се озовахме тук.“

Екипът на „Рибар“ потвърди ареста в основния си канал днес сутринта, но предложи различно обяснение за целта на пътуването. Всички задържани са били в страната „легално и официално“, като са имали идеята да снимат Цетинския манастир, за което предварително е подадена „абсолютно официална молба“, се посочва в публикация на канала. Екипът се намира в постоянен контакт с руското министерство на външните работи и очаква освобождаването на всички задържани, защото „никакви нарушения на местното законодателство не е имало“. Говорителката Мария Захарова отбеляза пред ТАСС, че руското посолство в Подгорица работи по изясняване на обстоятелствата.

Спаич не даде подробности. „Предупреждавахме, че опитите за хибридно въздействие и дестабилизация на Черна гора непрестанно съпътстват европейския ни път. Сега не е моментът за прибързани изявления, но не е и за наивни изводи. Има сериозни признаци, изискващи всяка следа да бъде внимателно проверена и всяка връзка да бъде разгледана в по-широк контекст“, написа той. Посланието след акцията според него е, че институциите си вършат работата и „никой няма да застраши европейското ни бъдеще“.

Звинчук е роден през 1991 г. във Владивосток, по образование е военен преводач с арабски език и поне до 2017 г. работи в департамента за информация и масови комуникации на Министерство на отбраната, става ясно от разследване на The Bell, публикувано през 2022 г. Каналът му в Telegram е създаден през 2018 г. и има над 1,5 млн. абонати. С разпореждане на Путин от декември 2022 г. той е включен в работната група по мобилизацията, а от 2023 г. се намира под санкции на ЕС. Обединеното кралство му наложи санкции на 9 декември 2025 г. като съсобственик и генерален директор на мозъчния тръст „Рибар“. Според британското правителство мрежата отчасти се координира от администрацията на руския президент, финансира се от държавната отбранителна корпорация „Ростех“ и поддържа връзки със служители на руските спецслужби.

Държавният департамент на САЩ причислява Звинчук към лицата, замесени в операции за злонамерено влияние на американските избори. През октомври 2024 г. ведомството обяви по програмата „Награди за справедливост“ награда до 10 млн. долара за информация, която помага да бъдат установени или открити чуждестранни участници в намесата в американските избори, сред тях и сътрудници на „Рибар“. По-рано мрежата е финансирана от Евгений Пригожин, получава средства от „Ростех“ за поръчки по договор и чрез пропагандните си канали се опитва да разпали политическо и расово разделение в САЩ, смята Вашингтон. Черногорският вестник Pobjeda стига дори по-далеч: позовавайки се на собствени източници в службите, твърди, че Звинчук е полковник от Главното разузнавателно управление (ГРУ) към Генералния щаб, който отговаря за хибридни операции. Никой друг източник обаче не потвърждава това.

Акцията в Рисан идва само 18 дни след като чешкото издание Seznam Zprávy публикува разследване, което разкрива мрежа от руски медийни сътрудници, обикалящи европейски държави, за да събират материали и кадри за кампании за дезинформация, подкрепяни от Кремъл. Според разследването „Рибар“ е поддържал за продължителни периоди снимачни екипи в ЕС и е работил в Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия и Франция. Журналистите от чешкото издание уговарят среща в Прага, като се представят за медиен експерт когото „Рибар“ е поканил за интервю. На срещата от Германия са дошли двама руснаци – Виталий Чащухин и Игор Долматов. Чешката полиция ги подлага на разпит, след което им нарежда да напуснат страната до 3 дни, съобщи изданието на 22 септември. На Балканите Звинчук е засичан неведнъж: според босненското издание Detektor, което се позовава на източници, близки до службите, той е влязъл в Босна и Херцеговина на 23 ноември 2025 г. в деня на предсрочните президентски избори в Република Сръбска, а на следващия ден „Рибар“ публикува негов видеоанализ на вота, заснет пред сградата на правителството в Баня Лука.

Далеч по-рязко от Захарова реагира заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. Без да назовава Звинчук, той написа в Telegram, че „потенциално всички (подчертавам – всички) руснаци са обект на лов“ и че „нито визите, нито поканите, нито каквито и да било други гаранции могат да ги спасят“. „Сега е напълно вероятно да се наложи да попълваме обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите“, добави той.

Обяснението на „Рибар“ и това на службите в Черна гора не се изключват взаимно. Подадената молба за снимки в Цетинския манастир не изключва заснемането на филм за визите там. Спаич не твърди, че самата група е пребивавала незаконно, а говори за хибридно въздействие и за връзки, на които предстои проверка – затова изходът зависи не от документите, с които петимата са влезли в страната, а от това какво съдържа иззетата техника и дали прокуратурата ще го квалифицира като престъпление. Евентуалното повдигане на обвинение би имало по-сериозни последици от случая в Прага, където двама души от екипа бяха изгонени, без да бъдат подведени под съдебна отговорност. Каквото и да реши Подгорица, Медведев вече предлага руснаците, задържани на Запад, да бъдат измъквани чрез размяна срещу европейци и американци, които тепърва биха могли да се окажат в арест в Русия.

„Дронове с пера“: руските канали търсят „Хорнет“ сред птиците над тила

🇷🇺🦅🇺🇦 Руски военни канали в Telegram споделят твърдението, че украинската армия е започнала да маскира своите дронове като птици с истинска перушина. Доказателствата включват една размазана снимка без място и дата заедно с инфографика, на която „маскираният дрон“ е двуглав гарван. Тази история обаче стъпва на по-стар разказ: в началото на август руски военен описа по идентичен начин американския ударен дрон „Hornet“ и разказа, че заради дроновете камионите с товари вече спират на 40 км от фронтовата линия.

Първи публикува твърдението на 7 октомври сутринта Telegram каналът „Кот в подсумке“ с 3800 абонати. „Противникът започна да маскира дроновете като птици, с истински пера. Онова, което отдалеч изглежда като обикновена врана или ястреб, всъщност може да се окаже безпилотник“, пише авторът и допълва, че „сега се появи снимка на такъв апарат“. Няколко часа по-късно Kuban_Z сподели текста дословно. Каналът се представя като канал за бойните действия на 392-ри мотострелкови полк на Запорожкия фронт и посочи оригиналния източник, добавяйки към снимката и инфографика. По-късно същия ден историята стигна до англоезичната аудитория чрез канали като Drone Wars, койтоо сподели историята с уговорката, че странни птици „уж“ летят над Украйна.

По качество снимката прилича на стопкадър от видео. На суха, разровена земя лежи тяло със синьо-сива перушина и разперени криле, като в средата му личат два бели продълговати детайла, които приличат на пластмасови. Мащаб, място, дата и автор не се посочват. Върху кадъра има само воден знак на източника – котешка глава, а при обратно търсене на изображението няма намерени резултати.

Инфографиката, добавена от Kuban_Z, носи класическите белези на AI-генерирано изображение. В панела „маскиран дрон“ се виждат типичните дефекти на изображенията, създадени по този начин. Каре с надпис „реален пример“ показва черен гарван с кутия с електроника в разтворения корпус и обяснението „Свален дрон, покрит с пера. Вътре: електроника, камера и вероятно взривно устройство“. Очевидно инфографиката не включва птицата от снимката: на кадъра тялото е синьо-сиво и кутия не се вижда. Най-отдолу са вписани указания като в инструкция за военнослужещи: наблюдавайте внимателно, не доближавайте, докладвайте на командир, предавайте координатите.

Двата източника обосновават твърдението с изказване от два месеца по-рано. На 1 август агенция ТАСС сподели разказа на техник с позивна „Воган“ от 71-ви отделен полк за безпилотни системи в групировка войски „Запад“, препечатан и от „Известия“. По думите му в руския тил все по-често действат дроновете Hornet, маскирани като птици. „Грубо казано, лети птица, рее се“, описва той и разказва как в един момент летящият обект „изведнъж замаха с криле“.

Дронът, който назовава, няма с какво да маха. Hornet е произвеждан от американската компания Perennial Autonomy, основана от бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Той има право, неподвижно крило с размах около два метра, корпус от стиропор и електромотор с тласкащо витло в опашката. Носи бойна глава от 4,5-5 кг и по различни данни струва 5000-6000 долара. В Русия го наричат „Марсианин-2“.

Страхът на „Воган“ обаче има реална основа. От пролетта украинските части полагат системни усилия за парализиране на руската военна логистика в окупираните територии, а основният им инструмент е именно „птицата“. Източник в отбраната потвърди пред авторитетното издание Janes на 2 септември, че над 10 000 такива дрона са били използвани за нанасяне на удари през последните три месеца, повечето насочвани с помощта на изкуствен интелект. Украинският министър на отбраната Михайло Федоров оповести на 27 май отделна програма за удари в оперативна дълбочина – според определението на украинското министерство това е зоната между 30 и 200 км отвъд фронта. До началото на юни OSINT експерти преброиха останките на поне 300 товарни камиона по магистралите Н-20 (Мариупол–Донецк) и М-14 (Мариупол–Мелитопол), а окупационните власти забраниха движението на цивилни по тях.

Руската страна описва същото от своята гледна точка. Според „Воган“ заради заплахата камиони с товари за предните позиции вече не се приближават на под 40 км до фронтовата линия. През следващите 20 км товарът се превозва с по-малки машини, а през оставащото разстояние – с АТВ и пеша от военнослужещи. Руският военен блогър Александър Харченко, цитиран от France 24 в началото на юни, написа, че зоната на 50 км от фронта, където доскоро патрулите се движели спокойно, сега е под денонощен обстрел на Hornet.

Съпоставката с конструкцията на Hornet показва защо разказът може да е тръгнал именно от него. Заради електромотора дронът е почти безшумен, лети ниско покрай пътищата – на 200 метра според друг руски военен блогър, цитиран от France 24 – и има размах на крилете като на голяма граблива птица. Гледан отдолу, такъв силует се рее без звук и може да бъде взет за ястреб. Махането с криле е единственото в описанието на „Воган“, за което конструкцията не дава обяснение.

Дронът-птица все пак не е футуристична измислица, а руските военни го познават отблизо. През юни 2019 г. Министерство на отбраната показа на своето изложение в покрайнините на Москва разузнавателен дрон с форма на бухал, с тегло около 5 кг, с лазер за насочване на артилерията и авиацията и обвивка, способна да имитира сокол, съобщи The Moscow Times. На 24 ноември 2023 г. Росгвардия съобщи, че в окупираната част на Донецка област е приземила със средства за заглушаване на сигнала украински дрон, „маскиран като птица“, с корпус във формата на орел и вградена камера, и публикува кадри на дрона. През юли 2025 г. канали в Telegram твърдяха, че руските сили са започнали да използват дронове-птици, а на територията под украински контрол е паднал дрон с човка, опашка като от пера и два електромотора, съобщава тогава UNITED24 Media. Месец по-късно зенитният дивизион на украинската 10-а отделна планинско-щурмова бригада „Еделвайс“ свали разузнавателен дрон Supercam на руската армия с нарисуван на корпуса птичи силует, стана ясно от сведения на доброволеца Серхий Стерненко. С други думи украински дрон с пера е напълно възможна гледка, но публикуваното на 7 октомври не го показва.

Инфографиката с двуглавия гарван не е единственото изображение, което руски канали споделят като доказателство в последните седмици и което носи признаци на генериране. На 28 септември „Укринформ“ разгледа видео, което рупорите на руската пропаганда и потребители в TikTok и Telegram представяха като запис на украински военнослужещи, преоблечени като цивилни, включително като възрастни жени. Освен неестествените движения на лицето и устните, установени като дефекти от генерирането на видео с AI, агенцията установи, че профилът, публикувал клипа, има 1 видео и 47 последователи.

Историята с перата казва повече за руския тил, отколкото за украинските дронове. Твърдение стъпва върху снимка с неизвестен произход и изображение, очевидно генерирано с AI. Онова, което стои зад него обаче, е описано и от двете страни на фронта: страха от украинските дронове Hornet, който накара камионите да спират на 40 км отвъд фронта, а войските да търсят противника в силуета на птиците в небето над себе си.

Момчето, отрекло в Хага хлорната атака в Дума, разказва за принудата

🇷🇺🎭🇸🇾 Хасан Диаб, 11-годишното момче, отрекло пред световната преса в Хага атаката с химическо оръжие в Дума, разказа, че думите му тогава са били изтръгнати с арест и заплахи от разузнаването на Башар ал-Асад. Британският вестник The Observer публикува неговото свидетелство, както и тези на родителите му и на един от медиците. След атаката през април 2018 г. семейството прекара две седмици в подземна килия в Дамаск, после получи паспорти и беше откарано до Нидерландия през Москва, без да знае накъде пътува.

Пресконференцията от 26 април 2018 г. беше организирана от Русия в седалището на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и водена от Александър Шулгин, тогава посланик в Нидерландия и постоянен представител към организацията. До него на дългата бяла маса бяха седнали неговия сирийски колега и над 10 сирийци от видеата, заснети в Дума по-малко от три седмици преди това, сред които деца. Всички повториха една и съща версия: никой не е имал симптоми на отравяне, а кадрите са инсценирани от „Белите каски“, доброволческата гражданска защита в районите на опозицията, с подкрепа от британското и американското разузнаване, за да бъдат оправдани западни удари. САЩ, Обединеното кралство, Франция и държавите от ЕС бойкотираха събитието. „OPCW не е театър“, заяви британският постоянен представител Питър Уилсън, а френският му колега Филип Лалио нарече представлението „непристоен маскарад“.

Атаката, която свидетелите отрекоха, беше извършена вечерта на 7 април 2018 г. Дума тогава беше един от последните бастиони на въоръжената опозиция край столицата Дамаск и нейните жители се спасяваха от въздушните удари в мрежа от мазета, пробити едно в друго. Хасан, сестра му и майка му Рауа се криеха там с роднини и съседи, когато някой извика предупреждение за химикали. Рауа усети миризмата на хлор, грабна децата и побягна.

„Беше тъмно, но виждах тънък дим, като мъгла. После очите ни сълзяха, кашляхме, повръщахме и дишахме едва-едва“, спомня си тя. Хлорът е по-тежък от въздуха и затова се стича в тунели и мазета, точно мястото, където в Дума се криеха хората.

Световната здравна организация отчете, че около 500 души са потърсили помощ онази нощ със симптоми на излагане на токсични химикали. В болницата „Белите каски“ заснеха как медиците обливат с вода Хасан и други деца и им дават инхалатори, а друго видео показа вътрешността на жилищна сграда с телата на над 40 мъже, жени и деца, с пяна около устата и носа. На 14 април САЩ, Великобритания и Франция отвърнаха с удари по обекти на сирийския режим.

На 1 март 2019 г. мисията на OPCW за установяване на факти стигна до извода, че съществуват основателни причини да се смята, че токсичен химикал, вероятно хлор, е бил използван като оръжие в атаката. Екипът ѝ за разследване и идентификация, създаден да посочва извършителите, отиде по-далеч на 27 януари 2023 г. със заключението, че поне един хеликоптер Ми-8/17 на сирийските ВВС, излетял от авиобаза Думайр под командването на елитната част „Tiger Forces“, хвърля 2 жълти цилиндъра по жилищни сгради в центъра на предградието. Единият удря покрива на триетажна сграда, спуква се и освобождава хлор в изключително висока концентрация, което довежда до смъртта на 43 души.

В първите дни след атаката режимът пое контрола върху града и започва да издирва всички лица, които се забелязват в кадрите. Омар Диаб, бащата на Хасан, по това време излежава малка присъда за кражбата на храна от изоставена сграда. Офицери от разузнаването го викат в местна джамия, карат го да разпознае сина си на кадрите и му нареждат да доведе семейството в централата на Общото разузнаване в Дамаск. Отвън клон 251, известен като „ал-Хатиб“, прилича на обикновено държавно учреждение, но под земята се намира един от най-страшните центрове за мъчения в страната. Бившият шеф на следствения отдел Анвар Раслан получи в Германия през 2022 г. доживотна присъда за престъпления срещу човечеството.

Хасан и сестра му още имат симптоми от хлора, когато ги преглежда лекар от затвора. Рауа му казва, че е химическа атака, и тогава мъж, застанал зад нея, ѝ прошепва: „За твое добро трябва да спреш да говориш това.“ „След това казах на децата да казват, че е бил обикновен дим“, спомня си тя.

В същия център е задържан и Басел Ойоун, който работи в линейка и видеото го показва да оказва първа помощ на пострадали. Докато чака реда си за разпит, Ойоун вижда вътре Абу Али Бакрие, който изгубва семейството си, скрито в сградата с телата от видеото, където загиват съпругата му, петте му деца, брат му, снаха му и шестима негови племенници. На въпроса на следователя как е изгубил децата си Бакрие отговаря, че от химическа атака, и офицерът го заплашва, че ако го чуе отново, ще го обеси на тавана.

„Да опитаме пак. Как умряха децата ти?“, пита той. Бакрие се разплаква и отвръща: „При бомбардировката.“ „Така е добре“, казва офицерът. Пред The Observer Бакрие потвърди разказа на Ойоун.

В следствения център задържаните са снимани и получават паспорти. Никой от тях не излиза от страната и никой не им каза къде отиват. „Бяхме твърде уплашени, за да си говорим по пътя“, казва Рауа. Групата беше показана първо пред руски журналисти в Москва, после в Нидерландия. Според Омар едва когато в залата им закачат микрофони, сирийците разбират, че ще говорят пред пресата.

Хага не е първата сцена. Само няколко дни по-рано Евгений Поддубний, кореспондент на държавния канал „Россия-1“, заснема репортаж с Хасан, според който момчето е накарано да вземе участие в инсценировка. Разследване на The Intercept по открити източници установи на 23 април 2018 г., че интервюто е заснето в Офицерския клуб на армията в Дамаск, не в предградието Дума. Поддубний отрича, че е снимал в клуба, но признава, че наблизо има руски военни съветници. OPCW разпита шестима от участниците в панела в Хага, но показанията им не влизат в официалното досие на разследването и не променят заключението.

Пресконференцията става опора на една от най-успешните кампании за дезинформация в цялата сирийска гражданска война. Руските медии години наред я представят като доказателство, че западните твърдения за Дума са изфабрикувани, и от един случай извеждат, че режимът не стои зад нито една химическа атака. В Обединеното кралство професори, пенсионирани офицери и бивши дипломати споделяха откъси от нея из „алтернативни“ медии. Материал кампанията получи отново през май 2019 г с изтичането на вътрешна инженерна оценка, според която цилиндрите по-скоро са поставени на място на ръка. Разследването на OPCW, представено на 6 февруари 2020 г. от тогавашния генерален директор Фернандо Ариас, откри, че нейният автор не е член на мисията и никога е имал достъп до разпити и лабораторни резултати, а втори служител, нарушил поверителността, изобщо не е стигнал до Дума.

„Техните заключения са погрешни, неосведомени и неверни“, заяви Ариас.

Руската мисия към OPCW отговори на The Observer, че свидетелите от Дума днес се намират в „деликатно, сложно положение“ спрямо новата власт в Дамаск, намеквайки, че новите им думи може да са изтръгнати. Намекът се разминава с хронологията: заключенията на OPCW за хеликоптера от Думайр и 43-те жертви са от 2019 и 2023 г. – години преди падането на Асад, и не стъпват на думите, казани в Хага. Семейство Диаб твърди и друго: години след дирижираната пресконференция офицери от разузнаването продължават да ги проверяват дали се придържат към версията.

Новата власт в Дамаск междувременно смени страната си в спора. На 9 юли 2026 г. Изпълнителният съвет на OPCW възстанови с консенсус правата на Сирия, отнети през 2021 г. заради употребата на химическо оръжие от режима на Асад, след като новите власти допълниха своята декларация и осигуриха достъп на инспектори до многобройни подозрителни обекти. 6 дни по-късно Министерството на вътрешните работи обяви ареста на полковник Ахмед Хабиб Али, отговарял за складовете със зарин в 417-то поделение край Дамаск. Според ведомството той е надзиравал производството на около 20 бомби от по 250 кг, пълни със зарин и използвани при атаки през 2013 и 2017 г. До края на септември властите задържат 16 бивши пилоти и офицери от ВВС, обвинени в удари по населени места; част от тях са летели над Източна Гута, където се намира Дума. В обявените досега обвинения самото предградие не е назовано. Следващата проверка ще бъде дали сирийските разследващи органи ще стигнат до пилотите от Думайр и техните командири, които бяха посочени от OPCW още през 2023 г.

Пътуването до Европа бележи семейство Диаб в очите на съседите. „Казват, че сме лъгали заради режима. Днес хората ни наричат предатели, а ние просто се опитвахме да опазим семейството си“, разказва Рауа. Образът, който години наред носи тезата, че атака не е имало, е дете само на конферентна маса в Хага. Сега той има продължение: същото момче, на 19, в скромен апартамент в Дума, разказва как и от кого е било накарано да излъже.

Максим Калашников призова Москва да излезе от войната, вместо да замразява Одеса

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският публицист Максим Калашников, представител на крайния националистически лагер, призова Москва да не оставя Одеса и Харков без ток, парно и вода и да излезе от войната сега, „по възможност с победа“. „Травмата вече е нанесена, затова не влошавайте положението. Замръзналите квартали на Одеса и Харков не са път към победата. Те са път към общо цивилизационно поражение“, каза той във видео, публикувано на 6 октомври в YouTube канала „Рой ТВ“ и в едноименния му Telegram канал с около 55 хил. абонати. Сам посочва и срока: „Ако продължим да воюваме, през 2027 г. ще започне сривът на икономиката не само в Украйна.“

Калашников признава, че Кремъл и Генералният щаб не го посвещават в плановете си, и се опира на онова, което „говорят враговете“. Подобен план описва документ на руски език от август, публикуван от The New York Times на 2 октомври, който Киев представя като прехванат руски план за зимна кампания. Той включва до 1000 ракети, дрона и бомби срещу енергетика и водоснабдяване, а за главни цели посочва Киев, Харков и Одеса. В тези градове снабдяването с електричество и топлинна енергия трябва да намалеят с до 90%, а канализацията да бъде сериозно нарушена. Министърът на енергетиката Денис Шмигал показа документа на европейските партньори в Париж в средата на септември, а вестникът не успял да провери независимо неговата автентичност.

Междувременно ударите по Киев продължават. На 1 и 2 октомври дронове поразиха многократно Южния мост на столицата, по който минават и автомобилите, и метрото, а Северният мост беше обстрелван 4 дни подред до 4 октомври. Същия ден руска атака повреди топлопровод и Деснянският район остана без топла вода. През изминалата нощ, ден след видеото, Русия изстреля по Украйна 70 ракети, чиято основна мишена беше енергетиката. „Укренерго“, държавният оператор на преносната мрежа, отчете нови спирания на тока в 5 области, сред които и Харковска.

Основният му довод е икономически. „Стига с глупостите, че можем да воюваме 20 години. Не можем. Вече всичко показва, че сме на предела“, заяви Калашников и изтъква, че Киев ще получи отвън 37 млрд. долара до края на годината, а Русия „засега е лишена от собствените си валутни резерви, а данъчните ѝ постъпления вече не стигат“. По думите му обемът на преработвания нефт е спаднал с около една трета – от 5,53 млн. барела дневно преди войната до 3,6 млн. през септември. Той приписва това на украинската страна, а Bloomberg отчете сходно ниво за юли – най-ниското от май 2002 г. Изводът на Калашников е, че „от тази война вече не може да има щастлив, триумфален изход“ и че „развръзката е много, много близо“. Сходна оценка е представил в Москва в края на август и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф: по данни на Frankfurter Allgemeine Zeitung от 26 септември американската оценка е, че решаваща ще бъде руската икономика, която ще се срине като съветската.

Втората му тревога е ответният удар. Украйна вече има балистични ракети, припомня Калашников, давайки за пример FP-9 на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до 855 км. Тази ракета според него може да порази енергийния пръстен на Москва – системата от електрически централи и подстанции около столицата – и да донесе на Москва през зимата „и студ, и тъмнина, и нарушена работа на водопровода“. На 4 октомври Зеленски обяви, че на ударите по украинската енергетика ще се отговори с такива по руската. Украинските градове са преживели такива зими с палатки и пунктове за отопление, напомня Калашников, но „у нас, в Руската федерация, такъв опит няма“.

Калашников не предлага мир, а война с друга цел. Според него настоящият подход „не пипа върхушката на противника, а наказва низините“. Вместо това предложи да бъдат ударени президентската администрация, правителството, Върховната рада, министерствата, щабовете и финансовите структури, кварталите с вили на украинския елит, мостовете, железопътните възли, петролните складове и средствата за комуникация.

Мостовете в Киев вече са сред целите на руските удари от началото на октомври. В публикация от същия ден Калашников добавя, че още в началото на инвазията достъпът до одеските пристанища е трябвало да бъде блокиран с минно заграждение между кримския нос Тарханкут и морето срещу Вилково, при устието на Дунав. От януари 2025 г. той повтаря, че ударите само по енергетиката от октомври 2022 г. насам не са парализирали врага, а през юли 2026 г. обяви тази стратегия за провалена. Упорството в нея работи за Киев, чието ръководство ще споделя кадрите от хуманитарната катастрофа като доказателство какво носи Русия, отбелязва той.

За Калашников Одеса е лична тема. Владимир Кучеренко, както е истинското му име, е роден през 1966 г. в Ашхабад, столицата на Туркменистан, но прекарва детството и младежките си години в Одеса, където баща му става кореспондент на „Правда“ през 1978 г. Там започва да учи история. Във видеото се представя като „руски одесит“ и определя града като културна столица на „Новорусия“, историческо название на имперска област, попадаща в земите на днешна Украйна. Калашников настоява, че през 2014 г. Харков и Одеса са два от „най-антибандеровските“ градове, а сега, „след повече от четири години бомбардировки“, настроенията там „са съвсем други“. Той предупреждава, че ако градът бъде оставен на студено, „бандеризацията“ му ще бъде завършена. Илюстрира го с виц, чут от баща му през 1979 г.: как Тодор Живков разказал на съветския лидер Леонид Брежнев, че православната църква за 1000 години не успяла да накара българите да постят, но народната власт се справила само за 30. В Одеса, казва Калашников, същото е станало само за няколко години.

Същия ден в Telegram той коментира кадри на мобилна огнева група, която сваля дронове в одеското небе: „Ето какво трябваше да се избягва с всички сили!“ Калашников обвинява Кремъл за озлоблението на града срещу Русия, породено от обстрелите и оставянето му на студено през зимата. Владетел, за когото Одеса е руски град, а руснаците и украинците са един народ, би постъпил иначе; щом не е постъпил така, „значи всички тези приказки за един народ са само политическа манипулация и празни думи“. За образец посочва Турция в Северен Кипър през 1974 г. и Германия със Судетите, Австрия и Мемел (днешна Клайпеда, Литва) през 1938–1939 г. Според него тя действа „без да допуска разрушения и страдания на сънародниците си“. И при двата случая става дума за завземане на чужда територия под знамето на защитата или обединението на сънародници. Одеса остава цел; спорът е за начина, по който трябва да бъде взета.

Позицията му не минава безнаказано в собствения му лагер. Във видеото той отговаря на канала Alex Parker Returns, който го е нарекъл „хохол“, пренебрежително прозвище за украинец, в отговор на призива мирните жител да не бъдат наказвани. Калашников отговаря с твърдението, че „малорусите също са част от руския народ“, и намеква че от същата „логика, която води наникъде“, се ръководи „и някой по-нагоре“. Той обаче не е либерален критик: подкрепя инвазията от позициите на Игор Стрелков, бивш командир на проруските сили в Донбас, осъден в Русия през 2024 г. И в това видео призовава за освобождаването на Стрелков и на генерал Иван Попов. През 2024 г. заедно с „Партия на делото“ подкрепя Путин на президентските избори. През юни е призован в полицията, защото сподели кадри от пожара на московската рафинерия в Капотня въпреки забраната за публикуване на последиците от украински удари, въведена от столичните власти.

Изказването идва от привърженик на войната, който от месеци описва как тя се изчерпва. През февруари Калашников писа, че за превземането на Киев или Одеса „вече не може да става и дума“, а войната „трябва да завърши така, че да има какво да се покаже като победа“. Тогава той предрече и „последна ескалация“ с мобилизация на поне половин милион резервисти. Към края на август The Economist съобщи, че след лято, в което е обмислял решенията си за войната, Путин в крайна сметка е избрал ескалацията, която включва масиран удар по украинската енергетика. Сега същият автор твърди, че насочена към Одеса и Харков, тя ще доведе Русия до общо поражение. Собствените му прогнози обаче невинаги се сбъдват: в началото на 2025 г., както предаде украинският сайт Диалог.UA, Калашников очакваше, че „най-вероятно през 2025 г. ще бъде подписано примирие“. Каналът му е малък в сравнение с големите военни канали и не е свързан с никоя държавна институция. Затова изказването не отразява промяна в Кремъл. То показва, че дори за част от най-отявлените привърженици на т.нар. „специална военна операция“, пред командването трябва да стои въпросът как тя да бъде прекратена така, че краят ѝ да изглежда като победа.

Има ясни признаци, по които може да се проследи дали двете му предупреждения се сбъдват. Планът е в действие, ако ударите следват етапи от документа на The New York Times: първо подстанции по западната граница, които приемат тока от Европа, после ВЕЦ и накрая връзките на трите действащи АЕЦ с мрежата. Тезата, че планът няма да пречупи Киев, се потвърждава, ако Одеса и Харков преминат през зимата, без украинското ръководство да смекчи условията си за примирие. Ако пък украински балистични ракети се окажат способни да поразят московския енергиен пръстен, студът и тъмнината, които планът отреждат на Одеса и Харков, ще се върнат като бумеранг към руската столица.

Руският проектобюджет отделя над 60 млрд. рубли годишно за патриотично и военно възпитание на деца

🇷🇺💸 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда над 60 млрд рубли годишно за програми за патриотично възпитание, младежки организации и военно обучение, съобщи руското независимо издание „Можем объяснить“. В използвания от него обхват сумата е два и половина пъти повече от заделените 25 млрд рубли годишно за ремонт и оборудване на детски градини и родилни домове. Проектът е внесен в Държавната дума на 30 септември.

Двe от направленията с най-бързо нарастващо финансиране имат военен профил. За привличане на деца в „Юнармия“, военно-патриотичното движение, основано от Министерство на отбраната, проектът заделя по 1,42 млрд рубли годишно. За целия тригодишен период това прави 4,26 млрд рубли, със 77,5% над 2,4 млрд в предишния период. Движението отчита над 2 млн участници към май 2026 г. Центърът за военно-спортна подготовка и патриотично възпитание на младежта (ВОИН) са предвидени 4,72 млрд рубли за дейността му в регионите. Това е с около милиард повече от 2026 г., или ръст от 27%.

ВОИН е създаден по поръчение на президента Владимир Путин от 1 декември 2022 г. и обучава в стрелба, инженерна подготовка, тактическа медицина и управление на дронове. Днес Путин откри 3 нови филиала на центъра в Приморски край, Амурска област и Република Карелия, с които вече присъства в 24 региона по руското административно деление, сред тях и окупирани украински области. По собствени данни през него са минали над 165 хил. курсанти, а по плана му до 2030 г. трябва да има филиал във всеки регион.

Втората линия на растеж минава през хората, които възпитават. За Центъра за знания „Машук“, създаден за обучаване на учители и наставници в методи за работа с деца и младежи, за настоящата година получава 1,46 млрд рубли, а от догодина сумата се покачва до 3,14 млрд годишно, повече от два пъти. Най-голямото отделно перо в сметката обаче са съветниците на директорите по възпитание, обединени във федералния проект „Навигатори на детството“. Пълното название на поста е „съветник на директора по възпитанието и взаимодействието с детските обществени обединения“, т.е. съветникът отговаря за връзката на училището с детските организации. От учебната 2023/2024 г. тя съществува във всички руски училища и колежи, а по думите на министъра на просвещението Сергей Кравцов от февруари 2024 г. в страната са работили над 34 хил. такива съветници.

Средствата за съветници скачат от 29 млрд рубли тази година до 31,54 млрд през следващата. Към края на бюджетния период сумата достига 35,51 млрд, почти с една четвърт повече от 2026 г. Само издръжката на апарата им в училищата се увеличава с 27,4%. „Можем объяснить“ ги нарича „училищни политруци“.

Най-голямата самостоятелна организация в сметката е „Движение на първите“, създадена през 2022 г. по инициатива на Путин, който оглавява и надзорния ѝ съвет. За тригодишния период за нея са заложени над 62 млрд рубли, по около 21 млрд годишно за централния апарат, регионалните отделения и проектите си. Според разбивката на „Новая газета Европа“ 9,94 млрд от годишната сума отиват за регионалните звена, 7,55 млрд за привличане на граждани и организации в системата на патриотичното възпитание и 1,04 млрд за лансиране на самото движение. Отделно 622,3 млн рубли са заложени за „Орлетата на Русия“, програма за най-малките ученици. Годишната сума за нея е сравнима с цялата федерална програма за обновяване и основен ремонт на колежите и техникумите, предвидена с 22 млрд рубли за догодина. На 13 септември председателят на управлението Артур Орлов отчете 16 млн участници, от които 2,2 млн възрастни наставници.

Срещу финансирането за възпитателните програми проектът поставя 16 млрд рубли годишно за ремонт и оборудване на детските градини и 9 млрд за оборудване на родилните домове. За три години това прави 75 млрд рубли, почти колкото „Движение на първите“ и „Машук“ ще получат заедно. В официално съобщение от правителството за тригодишния проект градините фигурират и с по-широка сума, около 73,4 млрд рубли за ремонт и строителство; редовете за „Юнармия“, ВОИН и другите организации не се споменават в него. Ръстът им идва в бюджет с дефицит: за 2027 г. разходите са заложени на 48,8 трлн рубли, а приходите на 43,3 трлн.

„Новая газета Европа“ смята по-широко и стига до по-голяма сума. Федералният проект „Ние сме заедно“, разпределен в три държавни програми за образованието, културата и научно-технологичното развитие, е с бюджет от 74,96 млрд рубли за 2027 г. Над 46 млрд от тях разпределя федералната агенция по въпросите на младежта „Росмолодеж“, почти 21 млрд за „Движение на първите“ и 9 млрд за просветно министерство. Най-голямото отделно перо са 26 млрд рубли за Института за развитие на интернет, предназначени за създаване и разпространение на „държавно съдържание“, което укрепва гражданската идентичност и „духовно-нравствените ценности“ в мрежата, включително сред младежта. Към обществото „Знание“ отиват 6,94 млрд за просветни събития.

Изданието сравнява с 2025 г., когато по данни на „Верстка“ за същата цел са заделени малко над 66 млрд рубли, тоест сумата расте с близо 9 млрд за две години. Двете сметки се различават по обхват: „Можем объяснить“ включва съветниците в училищата, а проектът „Ние сме заедно“ включва интернет института и „Знание“. Общото им ядро, „Движение на първите“, „Машук“, ВОИН и „Юнармия“, струва около 30 млрд рубли годишно. Същите организации работят и в окупираните области на Украйна. „Движение на първите“ отчита там 572 хил. членове, а „Юнармия“ поне 50 хил. ВОИН е „обучил“ около 10 хил. души в окупираните области на Украйна в периода 2022-2026 г. Данни на организациите са събрани в анализ на американския институт Jamestown Foundation от 15 юли 2026 г.

Московският механизъм, процедурата, с която държави от Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпращат независими експерти да разследват нарушения в друга членка, беше задействан по този въпрос от 41 страни. Мисията публикува на 9 юли 2026 г. доклад, който определя милитаризацията и индоктринацията на украинските деца като системна държавна политика, която може да представлява престъпление срещу човечеството. Веригата, описана от експертите, започва с пропаганда от 6-годишна възраст, продължава с военна подготовка в училище от 13 години и може да завърши с повиквателна към момчетата на наборна служба в руската армия след навършено пълнолетие. Москва системно отказва да сътрудничи на мисията.

Крайната цел е записана в собствените документи на организациите. Учредителният акт на „Юнармия“ поставя сред основните ѝ задачи повишаването на престижа на военната служба и подготовка на младите за служба във въоръжените сили и правоохранителните органи. Уставът на ВОИН говори за създаване на условия за децата да овладяват военни специалности; центърът приема хора от 14 до 35 години и освен стрелба и управление на дронове обучава и снайперисти. Ръководителят на „Юнармия“ Владислав Головин съобщи пред ТАСС на 30 септември 2025 г., че 140 хил. души от движението са постъпили във въоръжените сили и други други силови ведомства, а около 11 хил. членове и възпитаници вече са воювали в Украйна.

Ако тази бюджетна логика се запази, Русия навлиза все по-дълбоко в модел, при който войната, започната от самата нея, вече не просто поглъща ресурси и човешки животи, а променя начина, по който държавата възпитава бъдещите поколения. От начално училище през „Движение на първите“ и училищните съветници до „Юнармия“ и ВОИН се изгражда непрекъсната система, която свързва детството, държавната идеология и подготовката за военна служба. Особено мрачна е посоката, която вече се вижда в окупираните региони на Украйна, където международни експерти описват милитаризацията и индоктринацията на деца в ролята на системна държавна политика. Ако подобни приоритети се превърнат в трайна норма, Русия рискува да излезе от войната не като общество, което се връща към мирния живот, а като държава, която е пренесла войната вътре в собствените си училища, институции и представи за това какъв трябва да бъде един млад човек. Тогава най-тежкото наследство на сегашната епоха няма да бъдат поредните милиарди, хвърлени за превъоръжаване или колосалните разрушения в градове и села, а цяло едно поколение, възприело армията, подчинението и конфронтацията като естествено развитие на собствения си мироглед.

„Русич“ публикува снимка на бойци с надпис „В района на Нарва. 2026“

🇷🇺⚔️🇪🇪 ДШРГ „Русич“, руска неонацистка паравоенна групировка, публикува в своя канал в Telegram снимка на трима въоръжени мъже в камуфлаж с прикрити лица, застанали по залез на чакълест бряг на езеро. Към нея има само кратък надпис: „В района на Нарва. 2026“. Нарва е третият по големина град в Естония, с преобладаващо рускоезично население, и лежи на едноименната река, която играе ролята на естествена граница с Руската федерация. На отсрещния бряг е руският Ивангород.

Публикацията излезе в основния канал на звеното, който има над 238 000 абонати, без изявление, призиви или обяснение. Украинското издание Dialog.UA го представи още същата вечер като заплаха към Естония. До вечерта на 28 септември естонските институции не бяха реагирали на нея.

Снимката не позволява надеждна геолокация, но съдържа няколко ориентировъчни белега. Зад отсрещния бряг се вижда силния отблясък на ниско залязващо слънце, което значи, че камерата е насочена на запад, ако кадърът не е огледално обърнат. Ако водоемът действително е Нарвското водохранилище, тази посока прави източния, руски бряг по-вероятно място на заснемане. Широката и спокойна водна площ, ниският и равен хоризонт с непрекъсната горска ивица, крайбрежна растителност и насипи от светъл трошен камък отговарят на брега на водохранилище или друг регулиран водоем, но не са уникални за района на Нарва. В кадъра няма сграда, пътен знак, електропровод, характерен релеф или друг обект, който да позволи точно сравнение с карта. Не е известна и датата на заснемане, от която зависи точната посока на залеза. Поради това кадърът не е геолокиран, но видимите белези по-скоро подкрепят, отколкото изключват хипотезата, че е заснет от руската страна на водоема.

Надписът остава верен и за двата бряга на реката. Околностите на Нарва се простират и от руската страна, в Ленинградска област, а едноименното водохранилище, изкуствено езеро южно от града, заема 191 кв.км, от които около 40 кв.км. попадат от естонската страна на границата, а останалата е руска. Снимка, заснета изцяло на руска земя, би носила същия надпис със същата фактологична точност.

Формата на надписа идва от собствения архив на канала. На 24 септември „Русич“ публикува кадри с текст „Край Станица Луганска. Юни 2014“ от първото лято на войната в Донбас, когато неонацистката групировка воюваше на страната на сепаратистите от т.нар. „Луганска народна република“. На следващия ден излезе друг, озаглавен „Зимно, от архива“, а по-рано на 28 септември още един, придружен само от „2014 година“. Годината в тези надписи насочва към миналото. Под снимката от Нарва стои текущата година, а естонският град заема мястото, което 12 години по-рано заемаше Станица Луганска.

„Русич“ възниква през 2014 г. около петербургския неонацист Алексей Милчаков и използва неонацистка символика, включително коловрат, славянски вариант на свастиката, и то съвсем открито. През 2014-15 г. групата воюва в Донбас, по-късно е свързвана с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, а през април 2022 г. се връща в Украйна, където участва в операциите в Харковска област. Министерството на финансите на САЩ я добави към своя санкционен списък през септември 2022 г. като „неонацистка паравоенна група, участваща в бойни действия заедно с руската армия в Украйна“. Попада още под санкциите от Европейския съюз и Обединеното кралство.

Един от епизодите през 2014 г. стигна до европейски съд. На 31 август апелативният съд в Хелзинки намали от доживотен затвор на 12 години и 6 месеца присъдата на Войслав Торден, по-рано Ян Петровски, един от командирите на „Русич“. Той беше признат за виновен по 3 от общо 4 обвинения във военни престъпления при засада срещу колона на украинския доброволчески батальон „Айдар“, изтегляща се от Луганска област през септември 2014 г. Според съда бойците на отряда издигат украинско знаме на КПП и откриват огън по колоната, когато тя спира. Загиват 22 украински военнослужещи. Торден смята да поиска от Върховния съд на Финландия да преразгледа присъдата по обвинението, свързано с използването на знамето.

Около Милчаков по-рано този месец възникна друга неяснота. На 14 септември политологът Аслан Рубаев и военният кореспондент Юрий Котенок писаха в Telegram, че Милчаков вероятно е загинал, като и двамата допуснаха, че това може да се окаже невярно. Каналът на „Русич“ отговори с думи, приписани на Аугусто Пиночет, които чилийският диктатор очевидно никога не е изричал: „По-малко вярвайте на онова, което се пише в Telegram“. Руски и украински издания свързаха слуха със съименника му генерал-лейтенант Сергей Милчаков, командващ 51-ва общовойскова армия, за когото се предполагаше, че е загинал при удар срещу щаба на армията в Донецк към края на август. Официално потвърждение за това все още няма. Каналът не е публикувал нищо, което да потвърждава смъртта на Алексей Милчаков, и продължава да излиза ежедневно.

Естонската граница не е ново направление за „Русич“. В началото на декември 2022 г. каналът поиска от  последователите си данни за армейските части в Литва, Латвия и Естония, за военнослужещи, близките и личните им автомобили, както и за маршрутите на патрулите, местата на граничните постове и системите за наблюдение. Призивът събра повече от 60 000 преглеждания. Източници на The Guardian допуснаха, че Кремъл губи контрол над подобни крайнодесни формирования и че те могат да нападнат страна от НАТО.

Нарва беше тема на рускоезични канали в Telegram и по-рано тази година. През февруари анонимен канал под зелено-черно-бяло знаме започна да разпространява призиви за автономия на окръг Ида-Виру, в който е Нарва, както и за саботаж и въоръжаване в името на „Нарвска народна република“. Въпреки че е създаден през юли 2025 г. до началото на март оставаше почти незабелязан. След като платформата Propastop, която следи пропагандните кампании срещу Естония, го описа на 11 март, преглежданията на отделни публикации скочиха от стотици до десетки хиляди. Марта Тууле от Службата за вътрешна сигурност на Естония (КАПО) определи съдържанието като част от кампания за дезинформация, която цели да всее объркване и отслаби сплотеността на обществото. Министърът на външните работи Маргус Цахкна заяви: „Нарва винаги ще бъде естонски град“. Министърът на вътрешните работи Игор Таро нарече случая учебникарски пример за нещо, направено от нищо.

Седмица преди последната публикация на „Русич“, на 21 септември, Институтът за изследване на войната (ISW) описа хипотетичен сценарий на ограничено руско нахлуване в Естония с цел превземането на Нарва. В сценария руски агенти, които вече се намират в града, окупират ключови сгради, сред които сградата на градската управа и музея, и обявяват „Нарвска народна република“. Малки отряди от Силите за специални операции и масирано използване на дронове, включително такива с управление по оптичен кабел, трябва да попречат на Естония и съюзниците ѝ да изпратят подкрепления. Целта в модела е политическа криза в НАТО и изпитание на член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана. Авторите подчертават, че текстът не е нито прогноза, нито оценка на руските намерения.

Временни ограничения от руската страна на реката въведе Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Ленинградска област в периода 16-26 септември. В Кингисепски и Сланцевски район беше въведена 5-километрова ивица по държавната граница, в която се забраняват нощното придвижване извън населените места, ловът и носенето на огнестрелно оръжие, а малките плавателни съдове не можеха да излизат на участък от река Нарва. Официалната цел беше да се предотвратят нарушения на граничния и миграционния режим и да се опазят водните биологични ресурси. Андрис Вилтсин от Полиция и гранична служба на Естония коментира, че Русия въвежда подобни мерки от време на време: „Това не е рутина, но и не е нещо особено извънредно“. Игор Таро припомни очаквания нов кръг на принудителна мобилизация и посочи, че нищо не може да се изключи.

Снимката на „Русич“ не променя военната обстановка край Нарва: тя не назовава част, дата или конкретно място, което може да бъде проверено. Ограниченията на ФСБ изтекоха точно два дни преди публикацията, а Игор Таро допусна тя да има връзка с мобилизацията. Хипотетичният сценарий на ISW започва с агенти, които вече са внедрени в града, и самопровъзгласена „република“, а не със струпване на големи сухопътни сили по границата. Историята с „Нарвска народна република“ показа как анонимен канал с малко над 700 абонати се превръща за седмици в международна новина, щом медиите го забележат. Кадърът на „Русич“ идва в същата година, с името на същия град и от група, която 4 години по-рано вече търсеше сведения за естонските гранични постове. Двусмислието вече има последици: украинско издание разпространи кадъра като заплаха към Естония, макар в него да няма нищо, което да го поставя от естонската страна на реката.

Подписът е разположен като самото водохранилище, от двете страни на границата: прочетен като заплаха, той остава верен и за кадър, заснет изцяло на руска територия. По всяка вероятност Естония ще продължи линията, очертана от Таро през март, и ще се въздържа от официална реакция спрямо руските провокации. Прогнозата, че снимката ще остане еднократна публикация в канала, би се оборила, ако „Русич“ последва публикацията с нов призив за сведения за граничните постове на Естония, какъвто отправи преди 4 години или ако снимката бъде геолокирана на естонска територия – сценарий, който според анализатори остава слабо вероятен.