Салам обеща наказание за пратката с C-4, без да назове „Хизбула“

🇱🇧🧨 Министър-председателят на Ливан Науаф Салам обеща да изправи пред съда всички замесени в пренасянето на стотици килограми взривни вещества към Бейрут, включващи пластичния експлозив C-4, който по думите му е използван в „печално известни политически покушения“ в новата история на страната. В обръщението си той нито веднъж не назова „Хизбула“, макар следствието да насочва пряко към нея: съдебни източници пред AFP описват двамата задържани с товара като членове на групировката, определена като терористична от ЕС, САЩ, Израел и десетки други държави.

Пратката беше спряна в началото на октомври на контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност в прохода Дахр ал-Байдар на шосето от Бейрут за Дамаск. Проходът свързва долината Бекаа със столицата. Превозното средство е пътувало към Голям Бейрут. Сведенията за съдържанието на пратката се разминават. Съдебни източници, цитирани от AFP, говорят за 250 кг взривно вещество от типа на тротила и 250 кг C-4, а съдебните служители, с които е говорила AP, посочват същото разпределение, но общо тегло от 780 кг. Ливански вестници и саудитската телевизия „Ал-Хадас“, позовавайки се на първоначалните данни от следствието, описват 562 кг тротил, 206 кг C-4, около 350 кг метални сачми и 5 празни метални корпуса за заряди с насочено действие, които концентрират силата на експлозията в една посока. Висш източник в службите за сигурност каза пред The National, че в товара е имало пирони и сачми, т.е. готови поразяващи елементи. Шофьорите са задържани, взривните вещества са предадени на армията, а делото е предадено на военния съд.

Салам публикува изявлението днес сутринта в Х, а министърът на информацията Пол Моркос повтори тези думи по време на заседание на Министерски съвет. Текстът започва с „Нито снизхождение, нито затваряне на очите, а истина и отговорност“ и продължава с израз на благодарност към силите за сигурност, които са „спрели подозрителния камион“ и предали шофьорите му на разследващите. „Разбирам тревогата, обзела ливанците от новината за задържането на камиона и за неговия товар, особено тъй като C-4 е използван в няколко печално известни политически покушения в новата история на Ливан“, написа ливанският премиер в публикация на арабски. Той обеща разследването да бъде разширено, докато се установи самоличността на всички замесени „и на онези, които стоят зад тях“, и докато излязат наяве „плановете и целите им“. Той завърши своето обръщение с уверение, че управляващият кабинет „ще се отнесе с нужната твърдост към всяко оръжие извън рамките на законността, било то при притежаването, пренасянето или употребата му“.

Изтеклите сведения от следствието посочват онова, което Салам реши да премълчи. Източник от съдебната система заяви пред AFP, че единият задържан е син на функционер на Хизбула, а другият е член на групата. Местното издание „Нида ал-Ватан“ назова имената: Хайсам Амхаз от Набха и Али ал-Курди от Сааднайел, брат на лидера на Ливанските бригади на съпротивата в града. Ръководството на Хизбула сформира тези бригади през 1997 г. за млади мъже, които искат да воюват срещу израелската окупация на юга, без да се включват към самата партия. Повечето членове на бригадите не са шиити. Според съдебни служители, цитирани от AP, задържаните са заявили пред следователите, че са получили нареждане само да откарат товара от Баалбек до Бейрут и да го предадат на мъж с прякор „Зулфикар“ южно от столицата, без да им бъде казано за какво ще се използва товарът. Организацията отказа коментар пред AP и към 12 октомври не беше излязла с позиция.

Правното основание за обещаната твърдост е налице от 2 март. Броени часове след като Хизбула изстреля десетки ракети по Северен Израел в подкрепа на Иран, кабинетът на Салам обяви цялата военна дейност на групировката за незаконна. Последваха тримесечна война и нахлуване на израелската армия, която все още държи ивица буферна територия в южен Ливан. С примирието през юни двете държави се договориха за рамка, която предвижда разоръжаване на Хизбула, поетапно изтегляне на IDF и разгръщане на ливански войски на юг. Министърът на правосъдието Адел Насар написа, че следствието за задържаните експлозиви ще продължи докрай, а разоръжаването на незаконните групи и преследването на нарушителите на закона са част от необратим процес, който се ускорява.

C-4 е военно пластично взривно вещество: около 91% хексоген, свързан с пластификатор и полимер в мека маса, която се оформя на ръка според нужната форма на заряда. То не детонира от удар, изстрел или огън, а единствено с детонатор, затова се пренася без риск от случаен взрив. Скоростта на детонация възлиза на около 8000 м/с при около 6900 м/с за тротила, а по мощност 1 кг C-4 се равнява на около 1,34 кг тротил. Според описа на агенциите общата мощност на тротила и C-4 от Дахр ал-Байдар се равнява на близо 600 кг тротил, а според ливанския опис – на около 840 кг. На 14 февруари 2005 г. бомба в центъра на Бейрут уби бившия премиер на страната Рафик Харири и други 21 цивилни. Специалният трибунал, създаден с подкрепата на ООН, изчисли заряда ѝ на 2500 до 3000 кг в тротилов еквивалент, т.е. задържаното днес количество представлява между 1/5 и 1/3 от този заряд в тротилов еквивалент.

Трибуналът осъди задочно за атентата трима мъже, свързани с Хизбула: Салим Аяш през 2020 г. и Хасан Мерхи и Хусейн Онейси при обжалването през март 2022 г. Групировката отказва да ги предаде. Съдебният състав обаче не откри доказателства, че нейното ръководство е участвало в убийството. Журналистката и бивш министър Мей Шидиак загуби лявата си ръка и левия си крак на 25 септември 2005 г. при експлозия на бомба, заложена в колата ѝ. Комитетът за защита на журналистите цитира данни за 0,5 кг пластичен експлозив под шофьорската седалка, а тя каза, че нападателите са използвали комбинация от C-4 и тротил. „Оцелях по чудо, но много мои приятели, които заслужаваха да живеят, бяха убити“, припомни тя.

Не за първи път по това шосе е разкрит товар на Хизбула. На 9 август 2023 г. камион, пътувал от Бекаа за Бейрут, се преобърна в Кахале, село с предимно християнско население под Алей. Местни жители влязоха в престрелка с охраната на камиона, при които загинаха Фади Беджани от Кахале и член на Хизбула на име Ахмад Касас. Военните обявиха, че камионът е превозвал боеприпаси, и го прибраха, а партията призна, че камионът е неин. Тогава товарът излезе наяве случайно, след катастрофа. Този път камионът беше спрян на държавен контролен пост.

Самир Джаджа, лидерът на християнската партия „Ливански сили“, нарече случая най-опасния от години и каза пред L'Orient-Le Jour, че експлозивите „вероятно са били предназначени за употреба в самия Ливан“. Доводът му е конкретният маршрут: ако товарът е за войната с Израел, превозното средство е можело да поеме друг път към юга, а не към столицата. Джаджа настоява да бъде разкрита цялата командна верига, „дори ако включва Наим Касем“, генералния секретар на Хизбула. Според другата версия товарът е бил предназначен за фронта. AP отбелязва, че остава неясно дали експлозивите не са били предназначени за дроновете с управление по оптично влакно, използвани от групировката срещу израелските сили в южната част на страната. Дипломатически източник пред „Нида ал-Ватан“ посочи, че и такова предназначение не намалява тежестта на случая, защото тогава армията и силите за сигурност трябва да наложат властта на държавата и на юг.

Пратката от Дахр ал-Байдар не е единствената. На 12 октомври армията обяви, че в района на ал-Каср край Хермел е задържала 200 кг взривни вещества, опаковани в чували и подготвени за пренасяне от Сирия, а контрабандистите са избягали обратно през границата. В съобщението не се посочва за кого е бил товарът. Около две седмици по-рано военните съобщиха за 250 кг експлозив, задържан до сирийската граница.

Делото за Харири завърши с присъди за изпълнители, но без да докаже водещата роля на висши ръководни фигури в Хизбула. Обещанието на Салам също ще бъде проверено според това дали започналото следствие ще стигне отвъд непосредствените изпълнители. Ако военното правосъдие повдигне обвинения не само на двамата шофьори, но и срещу Зулфикар, хората, натоварили пратката в Баалбек, и функционерите, за които говорят източниците, премиерът ще е изпълнил обещанието си. Ако делото приключи с двамата задържани, неназованото име ще остане извън обвинителния акт така, както остана извън изявлението му.

Френски миротворец загина в Ливан, Макрон сочи Хизбула.

🇫🇷🇺🇳🇱🇧 Френски войник беше убит, а трима негови сънародници са ранени при атака срещу контингента на Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) по-рано днес. Президентът Еманюел Макрон обяви новината на платформата X, посочвайки, че „всички признаци сочат Хизбула като отговорна за нападението“.

Макрон призова ливанските власти да арестуват извършителите. Конкретното място на инцидента, видът атака и оперативните обстоятелства не са оповестени публично от френската страна към момента на публикуване.

Министър-председателят на Ливан Науаф Салам осъди атаката срещу членове на френския контингент на UNIFIL и разпореди незабавно разследване. Реакцията на ливанските власти беше бърза, но не приписва отговорносттаа на никого – към момента Бейрут не потвърждава и не опровергава твърденията на Париж за евентуално участие на Хизбула.

Инцидентът се случва на следващия ден след влизането в сила на 10-дневно примирие между Израел и Ливан, обявено вчера, 17 април. Ако френската версия се потвърди, това би било първата смъртоносна атака срещу миротворци от началото на примирието и би поставило в риск крехкото споразумение. Франция е една от основните сили и най-значимите участници в UNIFIL с контингент в района на щаба в Накура.

Събитието беше предшествано от серия от инциденти срещу миротворческата мисия през последните седмици. На 30 март край селището Бани Хайян конвой на индонезийския контингент беше ударен от самоделно взривно устройство, при което загинаха двама миротворци; предварително разследване на ООН стигна до заключение, че устройството „най-вероятно е било поставено от Хизбула.

По-рано през месеца се случиха и няколко инцидента с израелски военнослужещи – на 3-4 април Израелските отбранителни сили (IDF) унищожиха 17 камери за наблюдение в щаба на мисията в Накура, вероятно с лазерно оръжие; на 7 април испански миротворец беше задържан за кратко при спиране на логистичен конвой; а на 8 април IDF откриха предупредителен огън по италиански конвой близо до базата в Шама.

През август 2025 г. Съветът за сигурност на ООН гласува постепенно прекратяване на мандата на UNIFIL до края на тази година – решение, което властите в Бейрут публично разкритикуваха. Премиерът Салам вече заяви, че страната се нуждае от международна сила и след разпускането на мисията. Двустранните дипломатически контакти между Франция и Ливан остават активни, като Париж съчетава твърда позиция срещу нападенията над собствените си войници с опити за посредничество между Израел и Ливан.

Хизбула не е коментирала публично твърденията на Макрон. В исторически план организацията отрича участие в смъртоносни инциденти срещу UNIFIL, дори когато разследванията на ООН или на държави, участващи в нея, сочат нейни оперативни звена – показателен е и случаят с ирландския миротворец Шон Руни, убит през 2022 г., по който ливанското правосъдие освободи срещу гаранция обвиняем, определян като член на Хизбула.

10 дни тишина: примирието между Израел и Ливан, поканата за Белия дом и въпросът за Хизбула

🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.

„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“

Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.

Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.

Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“

Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.

Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.

Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.

Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:

„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.

Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.

Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.

Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.

Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.

Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.

Ливанските служби обкръжиха сграда заради присъствие на иранско лице.

🇱🇧 Ливанското военно разузнаване е обкръжило сграда в град Антелиас, разположен северно от Бейрут, в отговор на информация за присъствието на ирански гражданин, съобщиха местни медии. Сигналът е бил последван от засилено присъствие на силите за сигурност, които са започнали оперативни ходове за задържане на лицето и извеждането му от района. Самоличността на задържания не е оповестена.

Инцидентът се вписва в кампанията на ливанските власти срещу присъствието на ирански оперативни фигури в страната. На 5 март кабинетът на премиера Науаф Салам разпореди операция за издирване и задържане на всички членове на Революционната гвардия (IRGC), пребиваващи в страната, с цел депортация.

„Тези хора имат фалшиви паспорти, влезли са в страната незаконно и са трудни за засичане, но в деня, в който бъдат открити, ще бъдат задържани и депортирани“, заяви тогава Салам, цитиран от Middle East Monitor.

Седмици по-късно ливанското министерство на външните работи обяви за персона нон грата посланика на Иран, давайки му срок от пет дни да напусне страната, съобщи Al Jazeera на 24 март. Axios пък отбеляза, че десетки членове на IRGC вече са напуснали Ливан в часовете след въвеждането на правителствените мерки.

Действията срещу иранските структури вървят успоредно с ескалацията между Израел и Хизбула. На 2 март терористичната групировка извърши обстрел с ракети и дронове срещу Израел, отмъщавайки за смъртта на върховния лидер Али Хаменей на 28 февруари. Израел отвърна с масирани удари срещу южните предградия на Бейрут и десетки позиции в Южен Ливан, при които загинаха най-малко 52 души. Същия ден той потвърди смъртта на Хюсеин Мукалед, шеф на разузнавателния апарат на Хизбула.

Ливанският премиер реагира с безпрецедентна забрана на военната дейност на Хизбула и разпореждане към групировката да предаде оръжието си на държавата, което съвсем очаквано беше отхвърлено от въоръженото ѝ крилок което заяви, че няма да остави позициите си северно от река Литани.

На 16 март IDF започна сухопътно настъпление на ливанска територия. Днес министърът на отбраната Израел Кац обяви, че целта на операцията е поемане на контрола върху „зона за сигурностv до река Литани, която се равнява на около 10% от територията на Ливан, докато заплахата от Хизбула не бъде окончателно отстранена.

Всички мостове над реката, използвани за прехвърляне на бойци и оръжие, бяха разрушени от израелските удари през последните дни, според информация на Jerusalem Post. Финансовият министър Бецалел Смотрич отиде по-далеч с призив Израел да анексира земите до Литани. ООН определи подобна реторика като „силно обезпокоителна“.

Al Jazeera съобщи, че израелските удари в Ливан са отнели живота на над 1000 души и са принудили над един милион да напуснат домовете си. Действията на ливанския апарат за сигурност в Антелиас илюстрират опита на Бейрут да възстанови контрола върху собствената си територия в условията на израелски военен натиск и разпадащо се иранско влияние – задача, чийто успех зависи не само от политическата воля, но и способността на армията да запълни вакуума, оставен при евентуално поражение на Хизбула.