🇮🇱🕊️🇱🇧 Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува съобщение на Truth Social, в което обяви 10-дневно примирие между Израел и Ливан, влязло в сила точно в полунощ местно време, постигнато след отделни телефонни разговори с израелския премиер Бенямин Нетаняху и ливанския президент Жозеф Аун.
„И двете страни искат мир и аз вярвам, че това ще се случи бързо“, написа Тръмп. Нетаняху описа примирието като „възможност за сключване на историческо мирно споразумение с Ливан“ и обяви: „Променихме баланса на сигурността.“
Ливанският премиер Науаф Салам приветства обявеното примирие, наричайки го „основно ливанско искане, преследвано от първия ден на войната“. Цитиран от Al Jazeera, държавният глава изрази надежда, че неговите един милион разселени сънародници ще могат да се завърнат по домовете си „възможно най-скоро“.
Само два дни по-рано, на 14 април, във Вашингтон се проведоха първите директни преговори между израелски и ливански официални лица след 1983 г. Срещата, продължила над два часа, беше домакинствана от държавния секретар Марко Рубио. В нея взеха участие израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер, както и посланичката на Ливан Нада Хамаде Муауад. Двете страни влязоха в залата с коренно различни приоритети – Израел отказа да обсъжда примирие и настоя за разоръжаването на Хизбула, докато Ливан търсеше незабавно прекратяване на огъня, връщане на разселените и хуманитарна помощ. След преговорите ливанската посланичка определи разговорите като „конструктивни“, а Лайтер заяви, че правителството в Бейрут е дало да се разбере, че „няма повече да бъде окупирано от Хизбула“.
Текстът на примирието, разпространен от Държавния департамент на САЩ, предвижда предприемане на стъпки от страна на ливанските власти за предотвратяване на атаки срещу Израел от Хизбула и останалите въоръжени групировки на територията ѝ. Израел запазва правото си да предприема „всички нужни мерки за самоотбрана по всяко време срещу планирани, непосредствени или текущи нападения“, но се ангажира да не води офанзивни операции в Ливан в рамките на следващите 10 дни. Споразумението може да се удължи по взаимно съгласие, в случай че бъде отчетен напредък в преговорите и ако ливанските влсти „демонстрира ефективно способността си за утвърждаване на суверенитета“, според репортаж на NBC News. Висш израелски представител формулира условието по-директно: „Това засега е 10-дневно примирие. За да продължи, тежестта на доказване лежи върху Ливан и Хизбула.“
Нетаняху даде да се разбере, че Израел е отказал да изтегли своите сили от Южен Ливан, ключово искане на Хизбула. Израелските отбранителни сили (IDF) запазват позициите си в буферната зона на 10 км дълбочина в Ливан, разгърната от Накура до сирийската граница. Стотици хиляди жители на земите, разположени южно от река Литани, остават разселени и нямат възможност да се завърнат по домовете си, докато зоната се намира под контрола на IDF. Израелският кабинет по сигурността не е гласувал примирието преди обявяването му от Тръмп, министрите са научили за споразумението от медиите, а не от официален брифинг, съобщи Jerusalem Post.
Тръмп покани и двамата лидери, Нетаняху и Аун, на директни мирни преговори в Белия дом. Ако срещата бъде осъществена, ще представлява първи контакт на най-високо ниво между двете страни от над 40 години насам. Тръмп възложи на вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Рубио и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Кейн да работят за постигането на „траен мир“. Ливанският президент Аун първоначално е отказал директен телефонен разговор с Нетаняху преди постигане на примирието, което подчертава чувствителността на всеки подобен контакт между двете страни.
Хизбула реагира с резерви. Терористичната групировка отхвърли условията на примирието, настоявайки Израел да няма свобода на придвижване на ливанска територия и настоя, че местните имат „право на съпротива“ срещу присъствието на израелски военни. В същото време обаче Ибрахим ал-Мусауи, депутат от политическото крило на Хизбула, заяви пред AFP, че групировката ще спази примирието, ако израелските атаки срещу нейните бойци „изцяло спрат“. Това открито противоречие – формално отхвърляне на рамката, съчетано с условна готовност за спазване – е характерно за досегашното поведение на групировката и оставя отворен въпроса дали десетте дни ще преминат без инциденти.
Въпросът за разоръжаването на Хизбула стои в центъра на всяка перспектива за траен мир. Нетаняху настоява тя да бъде „демонтирана“, а Тръмп заяви, че правителството на Ливан ще работи с Хизбула в тази посока. Висш израелски служител сподели пред The Jerusalem Post, че Белият дом смята да се ангажира „далеч по-активно“ в процеса на разоръжаване:
„Тръмп иска това да се случи, така че този път САЩ ще бъдат много по-ангажирани“, изтъкна той. Позицията му отразява оценката, че настоящото примирие е постигнато при значително по-изгодни за Израел условия спрямо преговорите от ноември 2024 г.
Ситуацията на терен подкрепя тази оценка. През есента на 2024 г. IDF унищожи 70-80% от арсенала на Хизбула, оценяван на около 150 000 ракети. Лидерът на организацията Хасан Насрала беше ликвидиран при целенасочен удар в Дахия, крепост на групировката в южните предградия на Бейрут. Според анализ, публикуван в Jerusalem Post, Хизбула е сведена до около 10% от капацитета си преди войната. Израелските сили окупираха по-голямата част от Южен Ливан и евакуираха шиитското население от буферната зона. През февруари 2025 г. IDF се изтегли до пет гранични поста, но след подновяването на бойните действия отново зае почти целия Южен Ливан.
Въпреки очевидните успехи висши командири на IDF многократно заявиха, че не разполагат с нужния капацитет, за да ликвидират окончателно Хизбула единствено чрез военна сила. Аналогията с Газа, където след две години война и разрушаването на 90% от сградния фонд Хамас все още не е напълно унищожен, илюстрира границите на военния подход. Стратегията за периода след примирието предвижда задържане на Хизбула отговорна чрез точкови удари, ако организацията направи опити за превъоръжаване, поддържане на военно присъствие, южно от река Литани, като лост за натиск върху ливанското правителство и разчитане на очакваната финансова криза в Иран за свиване на финансирането на Хизбула.
Хуманитарната цена на конфликта е тежка. Израелската кампания в Ливан отнелживота на най-малко 2 196 души и разсели близо 15% от населението на страната, над 1,1 милиона души, според данни на Al Jazeera. Само в деня на обявяването на примирието, 16 април, девет души загинаха при удари в района на Тир, а осем – в Газие, с 33 ранени.
Иран, основен покровител на Хизбула, интерпретира случващото се по свой собствен начин. Представител от високите етажи на режима в Техеран приветства споразумението и отдаде заслуга на Хизбула, а командир от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви организацията за „победител в решаващата битка“. Въпросната реторика влиза в остро противоречие с обективната оценка на бойните загуби, понесени от групировката, но обслужва вътрешната аудитория в Ислямската република и нейните усилия да представи всяко спиране на огъня като доказателство за устойчивостта на шиитската „Ос на съпротивата“.
Примирието от 16 април дава началото на сложен процес с крайно неясен изход. Ако бъдат спазени, 10-те дни тишина дават тесен прозорец за дипломация, но списъкът от нерешени въпроси е дълъг: бъдещето на военното присъствие на Израел в Южен Ливан, завръщането на разселените цивилни, реалният обхват на готовността от страна на Бейрут да наложи суверенитета си над цялата страна и доколко Хизбула, дори отслабена, ще приеме ултиматума за разоръжаване. Поканата за Белия дом е жест с историческа тежест, но неговото превръщане в работещ мирен формат ще изисква компромиси, за които и двете страни засега не дават сигнали.
