Русия може да достави „Орешник“ и „Калибър“ на Венецуела.

🇷🇺🤝🇻🇪 Русия може да достави на Венецуела новите си ракети „Орешник“ и „Калибър“ след молба за предоставяне за военна помощ от Москва, Пекин и Техеран на фона на засилената американска военна активност в Карибския басейн, заяви пред Gazeta.ru руският депутат Алексей Журавльов.

Той заяви, че Кремъл вече е доставил широка гама оръжия на Венецуела и не вижда правни пречки за предаването на по-модерни системи.

„Детайлите за това какво се превозва от Русия са класифицирани, така че американците може да се сблъскат с изненади“, отбеляза Журавльов.

„Не виждам пречки да снабдим приятелска страна с такива нови разработки като Орешник или например добре доказаните Калибър – поне няма международни задължения, които да ограничават Русия тук“, добави той.

По-рано се появиха съобщения, цитиращи вътрешни документи на американското разузнаване, според които венецуелският диктатор Николас Мадуро е изпратил писма до Москва, Техеран и Пекин, в които е поискал помощ за укрепване на „разнебитения“ отбранителен сектор на Венецуела с радари, ремонт на самолети и „евентуално ракети“, за да противодейства на засилената активност на американската армия в региона, според The Washington Post.

Москва се опита да представи американските разполагания като незаконни, обвинявайки Вашингтон в използване на „прекомерна военна сила“ в Карибския басейн под прикритие на операции за борба с наркотрафика.

„Категорично осъждаме използването на прекомерна военна сила при провеждането на операции за борба с наркотрафика“, заяви говорителката на външно министерство Мария Захарова, описвайки тези действия като нарушение както на американското законодателство, така и на международните норми.

Лукашенко разкри „неволно“ външния вид на ракетната установка „Орешник“.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко разкри външния вид на новата руска балистична ракетна система със среден обсег „Орешник“ (известна още като „Кедр“), според публикация на украинското издание Defense Express.

Държавният канал „Пул Первого“ показа снимки от кабинета на Лукашенко по време на неговата среща с премиера на Киргизстан, на които ясно се вижда макет на ракетния комплекс. Умишлено или не, поставянето на умаления модел с лице към телевизионните камери позволи да се различат детайли от пусковата установка.

Според Defense Express тя е монтирана върху шаси МЗКТ-79291 – тежковоз, който се произвежда от Минския завод за колесни влекачи. Със своята конфигурация 12×12 това шаси вече се използва от руски междуконтинентални системи като РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и РС-26 „Рубеж“.

Изданието посочва, че машината може да превозва товари от около 60 тона, сходно със съветските платформи от типа МАЗ-547, които в миналото обслужваха комплекса РСД-10 „Пионер“.

На базата на визуален анализ и сравнения с предходни системи, експерти оценяват стартовото тегло на ракетата „Орешник“ заедно с контейнера на около 45–48 тона, а ракетата без контейнер на около 40–43 тона.

По-рано се появиха сведения, че Русия вече е разгърнала комплекс „Орешник“ на територията на Беларус, представяйки този ход като мярка за сигурност, а не стъпка към нова ескалация.

РС-26 „Рубеж“, с който редица експерти свързват проекта „Орешник“, е в процес на разработка от над седем години насам. В миналото той беше обект на критики от Запада като нарушение на вече несъществуващия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF).

Беларус играе ключова роля, тъй като шасито МЗКТ-79291 е една от малкото платформи, които са способни да носят най-големите руски мобилни ракетни комплекси. Както подчертава Defense Express, опитите на Москва да замени беларуските тежки шасита с руски разработки на КамАЗ срещнаха поредица от затруднения, заради което руската алтернатива се оказа с над 10 тона по-малка товароносимост.

Русия изоставя мораториума върху разполагането на балистични ракети със среден обсег.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън (1911-2004) и генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов (1931-2022) подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие в източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
📸 Снимка: The Ronald Reagan Library

🇷🇺 Решението на Руската федерация да се откаже от мораториума си върху разполагане на балистични ракети със среден обсег може да подготви почвата за нова оръжейна криза, алармират експерти.

Москва и Вашингтон въведоха забрана за притежаване на ракети с обсег 500–5500 км съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег (INF) от 1987 г. Въпреки че договорът се разпадна, когато САЩ се оттеглиха през 2019 г. с обвинения към Русия в нарушаване на споразумението, по това време Москва заяви, че ще продължи да спазва мораториума, ако САЩ не разположат ракети в обсег на Русия.

В понеделник руското външно министерство обяви, че вече няма да спазва своя самоналожен мораториум, позовавайки се на това, което описа като нарастващи заплахи от САЩ и други западни страни, включително скорошна ракетна активност на САЩ в Дания, Филипините и Австралия.

„Това значи, че Русия вече няма никакви ограничения в това отношение. Русия вече не се смята за обвързана от нищо“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери във вторник и добави: „Не трябва да се очаква официално обявление. Това засяга сферата на отбраната, която е чувствителен и непубличен въпрос.“

„Тази дата може да остане в историята като началото на нова ракетна криза в Европа“, алармира руският военен експерт Юрий Фьодоров. „Предстои надпревара във въоръжаването с ракети и от двете страни. Ще трябва да преживеем доста напрегнат период, когато ракети се разполагат както на Запад, така и на Изток.“

Въпреки повишеното напрежение между Москва и Запада, оттеглянето на Русия от мораториума „не бива да се разглежда изолирано като някакъв вид апокалипсис, това е част от играта на Русия за ядрена ескалация“, отбеляза бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„Ако тези ракети бъдат разположени, ще зависи основно от отговорните за военното планиране в САЩ и Европа да предприемат мерки за неутрализиране на подобни заплахи“, допълни той.

„За широката общественост това не променя фундаментално ситуацията. Когато една ядрена сила прекарва четири години в чести заплахи срещу други страни с ядрени удари, ние отдавна живеем в тази реалност – нито мораториуми, нито оттегляния от тях променят това по някакъв качествен начин“, продължи той.

Преди това Кремъл заяви, че ще вземе „огледални мерки“, включително засилване на бреговите сили на ВМС и разширяване на разполагането на хиперзвукови оръжия, ако Съединените щати разположат ракети със среден или по-малък обсег навсякъде по света.

„Най-високият приоритет на Русия е да осигури своевременно откриване и прехващане на такива ракетни изстрелвания, като същевременно финализира всички аспекти на масовото производство и разполагане на подобни ударни системи, включително хиперзвукови оръжия“, каза президентът Владимир Путин през декември.

Путин също обяви миналата седмица, само дни преди мораториумът да бъде отменен, че Русия ще увеличи масовото производство на експерименталната балистична ракета „Орешник“, чийто обсег достига до 5500 км и е способна да носи ядрени бойни глави.

Руските военни блогъри в Telegram свързаха изявлението на външно министерство с новината, че първата серийно произведена ракета „Орешник“, изстреляна за първи път през ноември при удари срещу украинския град Днипро, е влязла в експлоатация.

„Русия вероятно е готова да разположи първия напълно оформен батальон от ракетни системи със среден обсег SS-X-34 Орешник“, предположи Telegram каналът MilitaryRussia. Наред с това най-вероятната за разполагане система вероятно ще бъде балистичната Искандер-М, съобщава Telegram каналът Военний Осведомитель.

Николай Соков, бивш преговарящ по контрола на оръжията и старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, отбеляза, че изстрелването на ракетата Орешник миналата година ефективно сигнализира, че Русия вече не се придържа към мораториума.

Обявлението в понеделник беше ненужно, тъй като всичко стана ясно още миналата есен след изстрелването на Орешник, което на практика изясни предишно изявление на Путин за серийно производство и изигра ролята на сигнал към Европа в условия на бързо нарастващо напрежение (без ефект обаче)“, написа той в X.

Дара Масикот, старши сътрудник в Изследователския институт за международен мир „Карнеги“, отбеляза, че договорът INF се е разпаднал, след като САЩ обвиниха Руската федерация в това, че разработва и разполага крилатата ракета SSC-8 (9М729), чийто обсег според тях е в нарушение на ограниченията, въведени от споразумението.

„INF се разпадна заради руската крилата ракета SSC-8 GLCM, Русия изстреля балистична ракета Орешник срещу Украйна на разстояние, което някога беше регулирано от INF, Путин разполага тактически ядрени оръжия в Беларус и обмисляше да постави Орешник там още миналата година, а сега преформулира и обвинява Запада“, каза Масикот.

Павел Подвиг, основател на Russian Nuclear Forces Project, твърди, че Белият дом е можело да се вслуша в предложението на Русия от 2020 г. и двете страни да спрат разполагането и изпитанията на ракети със среден обсег.

„Ако САЩ се ангажираха сериозно с предложението на Русия от октомври 2020 г. за мораториум над ракетите с обсег на INF и системата 9М729, например чрез създаване на преговарящи екипи на срещата на върха през юли 2021 г., войната в Украйна можеше да бъде предотвратена“, заяви Подвиг.

Експертът по контрол на оръжията Андрей Баклицки също каза, че руското предложение за мораториум е било „покана за дискусия относно регулирането на наземните системи с обсег на INF след изчезването на договора“.

„Това беше конкретно предложение за контрол на оръжията, което Русия направи и беше готова да обсъди – това не се случва често. Нещо, което можехте да вземете при първа възможност. Сега изглежда е изключено“, каза Баклицки.

„Стратегически, решението на Русия да се откаже от мораториума беше, защото всички строяха и планираха да разгърнат системи с обсег на INF. Какво задейства този конкретен избор в този конкретен момент е по-малко важно“, каза той.

„Отново, предложението за мораториум беше по-скоро покана за диалог отколкото решение. Това не значи, че в бъдеще не може да има дипломатически процес за решаване на този проблем, но за момента изглежда, че настроението е да се строи, а не да се говори.“

Росавиация затвори въздушното пространство около Капустин Яр до 8 август.

🇷🇺🚀 Федералната агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ публикува NOTAM известие за затваряне на въздушното пространство на Астраханска област около ракетния полигон Капустин Яр в периода 4-8 август 2025 г.

Пълната забрана за полети често е предвестник на изпитания на балистични ракети. Подобно известие беше издадено на 24-25 февруари 2022 г. и при изстрелването на „Орешник“ по завода „Южмаш“ в град Днипро.

Важно е да се отбележи, че редовните NOTAM са норма за ракетните полигони. Забраната за използване на въздушното пространство не значи непременно, че предстои ракетен удар срещу Украйна.

И все пак в текущите условия на ескалация подобни детайли не бива да се пренебрегват, особено имайки предвид, че 8 август е крайният срок в ултиматума на Доналд Тръмп към Москва за сядане на масата за преговори.

Сателитни снимки на съоръженията на "Южмаш" в град Днипро.

🇺🇦🛰️🇷🇺 Сателитни снимки с висока резолюция показват детайлен изглед към съоръженията на украинския държавен "Южен машиностроителен завод" в град Днипро, след атаката от 21 ноември, извършена с балистична ракета със среден обсег "Орешник".

Както можете да видите от изображенията, не се забелязват видими щети, имайки предвид мащабите на съоръжението и факта, че се намира под непрестанен обстрел с крилати и балистични ракети от страна на руските въоръжени сили от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Хронология на част от ударите

💥 Вечерта на 15 юли 2022 г. руските войски нанасят нанасят атака срещу Южмаш и близките населени места.

💥 Сутринта на 17 ноември 2022 г. руските войски нанасят ракетна атака срещу Южмаш и близките населени места.

💥 В нощта на 15 август 2023 г. руските войски нанасят ракетна атака срещу Южмаш и Метеор.

💥 В нощта на 21 ноември 2024 г. руските войски нанесоха ракетен удар по Южмаш с балистична ракета Орешник.

История на предприятието

Държавното предприятие „Южен машиностроителен завод“ на името на А. М. Макаров“ е голямо украинско предприятие за производство на ракетно-космическа техника и други високотехнологични продукти, разположено в град Днипро. Наречен в чест на Александър Максимович Макаров, дългогодишен директор на завода.

През 1944 г. ръководството на СССР решава да построи нови заводи за автомобили в Кутаиси, Днепропетровск, Одеса, Новосибирск и Иркутск.

През 1951 г. Днепропетровският автомобилен завод става част от производственото обединение на Южмаш. Ракетата Р-12, произвеждана в съоръжението, става най-популярната балистична ракета в Съветския съюз. По-късно там започва производството на ракетата Р-14, която по това време е най-мощната едностепенна ракета в света.

През 1995 г. е подписан договор за производство на ракети-носители "Зенит" за проекта "Морской старт". 4 години по-късно като част от проекта се състои първото изстрелване на ракетата, а през 2008 г. се състоя първото ѝ изстрелване от космодрума Байконур по програмата "Наземный старт".

През 2012 г. средносписъчният брой на служителите в Южмаш е 10 хиляди души. На 13 февруари същата година е извършено първото изстрелване на ракетата-носител "Вега", един от двигателите за която се произвежда в завода.

На 12 септември 2013 г. се провежда първото успешно изстрелване на американската ракета-носител Antares, част от блоковете на която се произвеждат в Южмаш.

През 2014 г. производството на ракетата-носител "Зенит" е преустановено, което нанася тежък удар на предприятието, за което производството на ракетата носи около 80% от приходите.

На 21 януари 2015 г. в завода се провежда масова стачка на служителите. На следващия ден зам.-генералният директор заявява, че има поръчки за 20 трактора и вече са намерени средства за заплати след премахването на данъка върху земята за завода.

От 25 януари 2015 г. със заповед на генералния директор на завода съоръженията в него са затворени до 2 март. Следва тежка ситуация, при която индустриалната вода в завода е била изключена в продължение на две седмици, баните не работят, има забавяне на заплатите, а неплатените сметки за електроенергия достигат 200 милиона гривни, поради което 3 от 4 електропровода към "Южмаш" са затворени.

На 20 ноември делегация на НАСА посещава завода, за да обсъди възможности за двустранно сътрудничество. В края на годината обемът на продажбите възлиза на едва 585 милиона гривни (около 25 милиона долара). Четири години по-рано приходите възлизат на 1,9 милиарда гривни (240 милиона долара).

През 2016 г. "Южмаш" и Liren сключват две споразумения за доставка на стомана на стойност 44,60 милиона гривни, а заводът увеличава натоварването си един път и половина. Въпреки това той остава в кризисна ситуация, продължават проблемите с плащането на сметките за електроенергия, както и с изплащането на заплатите.

Също през 2016 г. Бразилия се отказва от програмата за създаване на ракетата Cyclone-4, осъществена с участието на Южмаш. През декември двете основни конструкции на първата степен на ракетата-носител Antares са изпратени в САЩ.

През 2017 г. Юрий Радченко, ръководител на Държавната космическа агенция на Украйна, характеризира състоянието на "Южмаш" по следния начин:

„След спирането на проекта "Морски старт" заводът няма сериозни поръчки. Освен серийната ракета Зенит, в момента заводът няма друга точка на приложение на усилията. Има някои малки договори с чуждестранни клиенти за вътрешно сътрудничество, но не могат да заменят производствените обеми, за които е проектиран заводът. Инфраструктурата и капацитетът му позволяват да произвежда десетки ракети годишно, но ние не сме направили нито една ракета през последните три години. Технологията RD-250, която се озова в КНДР, беше широко обсъждана в пресата.“

На 15 януари 2019 г. "Южмаш" сключва договор с Алфа-Метал за доставка на метали на стойност 80 милиона рубли за програмата Antares. Същата година руската компания С7, която се опита да възобнови работата на проекта "Морски старт", прекратява сътрудничеството си с "Южмаш", поради което заводът отново е принуден да просрочи заплатите на служители.

През 2019 г. американо-украинската космическа компания Firefly предлага на завода договор за серийно производство на ракетни части, включващи 100 горивни камери, 500 блока за автоматизация и 40 турбопомпи, на обща стойност около 15 милиона долара. На 30 октомври е подписана заповед за отстраняване на Войт, генерален директор на Южмаш, но на 31 октомври заповедта е отменена

На 15 януари 2020 г. "Южмаш" сключва споразумение с Алфа-Метал за доставка на 88,7 тона алуминий за 42,9 милиона гривни. Същата година е предложен план за „корпоратизация“ на завода, а средният брой на служителите пада до 5400 души.

Към средата на 2020 г. заводът остава в кризисна ситуация, с просрочени заплати и данъци в размер на 210 млн. гривни и просрочени задължения за електроенергия в размер на 30 млн. гривни. Броят на служителите намалява до 4,8 хиляди (от 7-8 хиляди през 2014 г. и 55 хиляди в съветско време, 12 хиляди до 2013 г.). Средната заплата е приблизително 6-7 хиляди гривни (около 250 долара), средната възраст на работниците беше около 60 години.

Същата година е подписан меморандум за производство на 5000 електрически автобуса и 7800 зарядни станции на обща стойност почти 850 милиона долара с южнокорейската фирма Caris.

През юли 2020 г. Върховната рада внася законопроект № 3697 с изменения в закона за държавния бюджет за 2020 г., според който се планираше да се отпуснат 2,3 милиарда гривни на Южмаш за изплащане на дългове към държавата. От резервния фонд на Украйна са отделени 15 милиона гривни за унищожаване на складирания хептил.

На 30 април 2021 г. са обявени споразумения с италианската компания Avio S.p.A за доставка на 10 двигателя за ракетата носител Vega. На 16 юли същата година е сключено споразумение за сътрудничество с компанията за търговия с метали National Building & Marketing Co. от Саудитска Арабия.

На 13 август 2021 г. Южмаш изпраща размерен и докинг макет на първата степен на ракетата Beta в САЩ за Firefly Aerospace. Дългът към държавния бюджет на Украйна възлиза на 77,3 милиона гривни. На 22 септември Кабинетът на министрите на Украйна със заповед № 1146-р одобрява началото на реорганизацията на Южмаш в акционерно дружество.

Путин: Русия тества нова балистична ракета в Украйна заради "агресивните действия на страните от НАТО"

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин направи телевизионно обръщение към нацията по повод ситуацията в Украйна. Ето какво каза той:

„Бих искал да информирам личния състав на руските въоръжени сили, гражданите на нашата страна, нашите приятели по света, както и тези, които продължават да хранят илюзии относно възможността за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, за събитията, които се провеждат днес в района на СВО, именно след използването на наша територия на западно производство далекобойно оръжие“, започна речта му.

В нея той подчерта, че на 19 ноември въоръжените сили на Украйна са атакували цели в Брянска област с шест ракети ATACMS, а на 21 ноември - с ракетни системи Storm Shadow в Курска област. Системите за противовъздушна отбрана са отбили атаката, няма жертви и сериозни щети.

Държавният глава повтори добре познатото твърдение, че използването на далекобойни оръжия за нанасяне на удари по руска територия е невъзможно без участието на специалисти от страните, където те са произведени.

Според Путин конфликтът в Украйна придобива елементи от глобален характер след тези атаки, но използването на подобно оръжие няма да повлияе на курса на Северния военен окръг, като подчерта, че войските му настъпват успешно по цялата линия на бойно съприкосновение.

Освен това той заяви, че в четвъртък са извършили успешен удар срещу украинското предприятие Южмаш в Днипро, което също произвежда ракетна техника, и уточни, че атаката е извършена от хиперзвукова балистична ракета, но без ядрена бойна глава.

Путин заяви, че международната система за сигурност е разрушена от Съединените щати, които според него са допуснали грешка, унищожавайки Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег през 2019 г. Той повтори още веднъж твърдението си, че Вашингтон тласка света към глобален конфликт.

Руският лидер увери, че в случай на ескалация руският отговор ще бъде решителен и реципрочен, и предупреди онези, които се съмняват, че Москва е готова за всякакво развитие. Според него подобни съмнения са напразни.

Президентът отбеляза, че страната му е готова да разреши спорните въпроси по мирен път, но в същото време е готова за всякако развитие на събитията и винаги ще има отговор.

Путин обяви и успешното изпитание на най-новата ракета със среден обсег на действие "Орешник", която по думите му не може да бъде прехваната от съвременните системи за противовъздушна отбрана.

Освен това той направи твърдение, че скоростта на ракетата достига Мах 10, което е приблизително равно на 2,5-3 км/с, и подчерта, че не съществуват средства, способни да противодействат на най-новите руски оръжия.

Ракетната система "Орешник" се изпробва в реални бойни условия в отговор на агресивните действия на страните от НАТО спрямо Руската федерация, добави държавният глава.

Той уточни, че целите, които ще бъдат поразени при по-нататъшните изпитания на най-новите ракетни системи, ще бъдат определени въз основа на заплахите за страната.

Освен това Путин увери, че при евентуална ескалация Москва ще информира предварително цивилното население в Украйна и гражданите на другите приятелски държави да напуснат зоната на възможно унищожение.