4 попадения на руски ракети за минута без нито едно прехващане: какво означават за Украйна изчерпаните запаси от прехващачи?

🇷🇺🇺🇦 Видео, разпространявано онлайн, улавя момент от изминалата нощ, в който четири руски ракети се стоварват върху Киев в рамките на около минута – без нито едно прехващане. Сцената не е изненадваща толкова, отколкото изглежда на пръв поглед, защото илюстрира структурен проблем, който президентът Володимир Зеленски и Командването на ВВС описват от месеци – изчерпването на единствения слой от ПВО, способен да поразява балистични цели. Записът се появи броени часове след масираната ракетна атака срещу украинската столица през нощта на 1 срещу 2 юни 2026 г.

За да се разчете видяното на кадрите, е необходимо запознаване с устройството на украинския ПВО щит, който не е монолитен, а многопластов. Долният и средният ешелон – самоходна зенитна артилерия Gepard, системите IRIS-T и NASAMS и преносими зенитно-ракетни комплекси – са проектирани за аеродинамични цели: самолети, крилати ракети и дронове. Балистичните и аеробалистични заплахи обаче – 9М72 „Искандер“, Х-47М2 „Кинжал“ и хиперзвуковите 3M22 „Циркон“ – се поразяват единствено от най-горния ешелон, т.е. от комплексите MIM-104 Patriot с прехващачи PAC-3 и в по-ограничена степен от френско-италианските SAMP/T. Именно този ешелон е най-малък по численост и същевременно най-бързо изразходван, тъй като всеки масиран обстрел е насочен първо към него.

Според репортажи на международни медии към началото на годината Украйна разполага с поне 6 действащи батареи Patriot, 2 от които бяха въведени в експлоатация около новогодишните празници, с 9 активни системи IRIS-T, доставени от Германия, неуточнен брой системи NASAMS и до 3 батареи от по-стария вариант SAMP/T. Франция обмисля да предаде и по-новата си модификация SAMP/T NG. Платформите обаче са безполезни без боеприпаси, а тъкмо тук се откроява същинският дефицит.

Прехващачите PAC-3 са доста оскъдна стока. Производството им на американска земя възлиза на 620 ракети за 2025 г. – с около 20% над предходната година – и на очаквани 650 за 2026 г. В същото време еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс още през март посочи, че Киев се нуждае от най-малко 2000 прехващача за Patriot годишно, докато за 4 години е получил едва около 600. Сметката за изминалата зима е красноречива: Русия е изстреляла към 250 балистични, аеробалистични и хиперзвукови ракети, а при ориентировъчна оценка от средно 2 прехващача на цел това означава нужда от порядъка на 500 ракети PAC-3 за сезон – стойност, която е съпоставима с годишния производствен обем на американската индустрия. Командването на ВВС на Украйна формулира резултата директно: след всеки масиран удар запасите от прехващачи се изчерпват, докато темпото на доставките не смогва да ги компенсира.

Опитът този недостиг да се запълни минава през механизма PURL (Prioritised Ukraine Requirements List) – схема на съюзниците, по която партньорски страни финансират американско оръжие за Украйна, включително PAC-3, и която вече набави пакет от 5,5 млрд долара. Норвегия обяви на 11 май около 304 млн долара, част от които за Patriot прехващачи, а Япония се включи на 30 май с 14,7 млн долара за нелетално оборудване. В същото време прехвърлените по линия на PURL ракети PAC-3 са почти напълно изразходвани и в страната остава само малък брой, разпределен по позиции, въпреки че върховният оперативен командващ на НАТО настоява, че всяко едно платено от съюзниците изделие, включително ПВО прехващачи, достига украински ръце. Картината се утежнява от конкуренцията за същия дефицитен боеприпас: въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран започна на 28 февруари 2026 г. и пренасочи към Близкия изток част от прехващачите, способни да противодействат на балистични ракети. Според Foreign Policy това оставя украинските комплекси Patriot в неопределеност, докато  Politico дори още по-рано предупреди за риск от недостиг точно по тази причина.

Натискът се прехвърли на най-високо политическо равнище. В края на май президентът Володимир Зеленски изпрати спешно писмо до Конгреса на САЩ и президента Доналд Тръмп, в което предупреждава за изострения дефицит на системи и боеприпаси за ПВО и ПРО. То беше връчено на Белия дом, на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и на членове на Конгреса лично от украинския посланик Олга Стефанишина. Успоредно с дипломатическия натиск Киев разработва значително по-евтин свой прехващач като алтернатива на скъпия PAC-3, който се предвижда да бъде подложен на изпитания до края на годината.

Над всичко това стои една по-неудобна реалност, която самият недостиг отчасти прикрива. Масираният удар от 24 май – при който, по данни на украинските ВВС, Русия е използвала около 90 ракети и 600 дрона и който отне живота на 4 цивилни и рани около 100, нанасяйки поражения в практически всеки район на Киев – включваше и хиперзвуковата ракета „Орешник“. Комплексите Patriot с PAC-3 и SAMP/T са проектирани за противодействие на балистични ракети с малък обсег до около 1000 км, не срещу ракета със среден или голям обсег. Според анализ на специализираното издание Defense Express, дори американската система THAAD вероятно е недостатъчна. С други думи, срещу най-тежките руски ракети Киев на практика не притежава надежден отговор независимо от наличните запаси – а срещу всичко останало отговорът се измерва в боеприпаси, които се изчерпват по-бързо, отколкото пристигат.

Оперативната логика зад руския подход следва именно тази аритметика. Тежките комбинирани атаки не целят само поразяване, но и изтощаване – насищане на изтънелия горен ешелон до изчерпване на прехващачите, при което следващата вълна минава необезпокоявано. Икономиката на размяната работи срещу защитаващия се: един прехващач струва много повече от ракетата и дрона, който поразява, а таванът на отбраната се определя не от смелостта на разчетите, а от производствените темпове на индустрията. Кадърът с четирите попадения на ракети обаче допуска и втори, по-конкретен прочит, който не е равнозначен на пълна безпомощност: при остър недостиг украинските разчети са принудени да изстрелват по един прехващач срещу балистична ракета вместо стандартните два и да пропускат цели с по-нисък приоритет, за да спестяват оскъдните PAC-3 за най-ценните обекти. Тоест отсъствието на прехващане в записа е съвместимо както с изчерпан арсенал, така и с разход на рационално дозиран ресурс.

В по-общ план поредната ракетна атака срещу Киев онагледява стратегическо изместване, което се проследява отвъд отделния случай. Приетият бюджет за отбрана на САЩ за 2026 г. ограничава американското финансиране за Украйна и прехвърля тежестта върху Европа, а механизмът PURL е институционалният израз на тази промяна. Така войната във въздуха беше сведена до състезание между темпото на руските ракетни атаки, и онова, с което западната и все по-често собствената украинска индустрия произвежда прехващачи. Докато второто не навакса изоставането си от първото, периодично ще ставаме свидетели на подобни кадри, независимо колко батареи са разположени около украинската столица.

Русия планира нови удари по Киев и призова чужденците да се евакуират.

🇷🇺📞🇺🇸 Руският външен министър Сергей Лавров е предупредил на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в телефонен разговор днес, призовавайки го за спешна евакуация на американските дипломати от Киев, съобщиха от руското външно министерство.

От американска страна няма незабавен коментар. Изявлението идва на фона на плановете на Кремъл, обявени по-рано днес, за нанасяне на нови удари по Киев, включително по неговите „центрове за вземане на решения“, и повторения призив към чуждите граждани и дипломати да напуснат града.

През уикенда руската армия изстреля десетки дронове и ракети по Украйна, убивайки 4-ма души, ранявайки десетки и нанасяйки щети във всички райони на украинската столица. Сред оръжията, използвани при ударите, е балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която според тях може да се движи с 10 пъти скоростта на звука и е способна да носи ядрени бойни глави. Масираният обстрел последва дни след като Русия обвини Киев в удар по професионален колеж в Старобилск, град в окупираната Луганска област, при който загинаха 21 души. В дните след удара в интернет изтекоха снимки, доказващи, че сградата на колежа се използва за обучение на пилоти на дронове от елитното звено „Рубикон“. Руският президент Владимир Путин заповяда на армията си да отвърне на удара.

„При настоящите обстоятелства Въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят системни удари по обекти на военно-промишления комплекс в Киев“, гласи изявлението на руското министерство на външните работи. „Ударите ще бъдат насочени както по центрове за вземане на решения, така и по командни пунктове... Предупреждаваме чуждите граждани, включително служителите на дипломатически мисии и международни организации, да напуснат града възможно най-скоро“, се добавя в текста.

„И дума не може да става за евакуация“

Русия вече призова чуждите граждани и дипломати да се евакуират от украинската столица по-рано през май, когато заплаши с тежки удари по центъра на града, в случай че Украйна наруши провеждането на военния парад на Червения площад по случай 9 май.

Западните дипломатические мисии отхвърлиха и двете заплахи. Говорител на френското външно министерство заяви в понеделник: „Свикнали сме със заплахите на Путин. И дума не може да става за евакуация“. Посланикът на Европейския съюз в Киев написа във Facebook: „Никъде няма да ходим“.

Украйна определи руските заплахи като „риторика“. „Сега казваме на нашите партньори, че не трябва да се поддават на целия този руски шантаж“, заяви украинският външен министър Андрий Сибига.

Русия нанесе масиран удар срещу Украйна със 700 дрона и 50 ракети, включително „Орешник“.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия нанесе координирана атака с балистични и крилати ракети и дронове срещу Киев и Киевска област, продължила близо пет часа. В същото време по-малки удари засегнаха Черкаска, Кропивницка, Хмелницка, Харковска и Одеска област.

По данни на столичния кмет Виталий Кличко и началника на Киевската военна администрация Тимур Ткаченко, поражения са отчетени във всичките 10 района на украинската столица. 1 човек е загинал, ранените са 21, сред които 15-годишно момче. Общо 13 души са настанени в болница, от които 3 в тежко състояние. По първоначални данни от военната администрация на Киевска област има 3 ранени, но данните все още се актуализират.

Атаката започна малко след 01:00 ч. местно време и ескалира около 03:00 ч. със задействане на средствата за противовъздушна отбрана срещу първите вълни от ударни дронове, а няколко минути по-късно върху столицата започнаха да падат балистични ракети. Кампанията продължи над 4 часа. По предварителни данни от украински канали, агресорът е използвал над 50 ракети и до 700 дронове, което превръща удара в един от най-мащабните за цялата война.

Според традиционната разбивка, публикувана от Командването на ВВС на Украйна на сутринта след атаката, са използвани следните видове оръжие (прехванати/изстреляни):

• балистична ракета „Орешник“ (0/1)
• аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ (0/2)
• крилати ракети 3М22 „Циркон“ (0/3)
• балистични ракети „Искандер-М“ (11/30)
• крилати ракети Х-101 / Искандер-К / Калибр (44/54)
• ударни дронове „Шахед“ и други (549/600)

По данни на същите канали, атаката от изминалата нощ е включвала няколко основни типа боеприпаси. По Киев и Киевска област са насочени балистични ракети 9М723 от комплекса „Искандер-М“, крилати ракети „Калибър“ от бойни кораби на Черноморския флот и крилати ракети Х-101 от стратегически бомбардировачи Ту-95МС. В същото време беше нанесен удар с аеробалистична хиперзвукова ракета „Кинжал“ по Хмелницка област, където по предварителни данни е ударено летище Староконстантинов. Стотици камикадзе дронове „Шахед“ наводниха небето на Украйна, повечето насочени към Киев.

В 00:55 ч. Командването на ВВС на Украйна издаде предупреждение за вероятна употреба на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ срещу територията на Украйна. По твърдения на мониторинг канали и Euromaidan Press, такива е била насочена към град Бяла Църква в Киевска област – трета оперативна употреба на оръжието след дебютния удар срещу завода „Южшаш“ в град Днипро през ноември 2024 г. и удара срещу Лвовска област през януари 2026 г. Жители на района съобщават за необичайно силен взрив, последван от по-малки експлозии и „метален звук, разпръснат във въздуха“.

Списъкът на пораженията в Киев, оповестен от столичната управа, обхваща на практика всички райони на града. Шевченковски район понесе най-тежките удари – повредени са 2 жилищни блока, офис център и автомобили на паркинг; пожари избухнаха в 2 училища; продължи и гасенето на горяща газова тръба между жилищни сгради с един загинал човек. Съобщава се, че в бомбоубежище в района е имало блокирани хора. На площад в съседния Подолски район журналист на Kyiv Independent на място описа крупен пожар след попадение на крилата ракета.

В Дарницки район отломки от дронове и ракети повредиха сграда на студентско общежитие, няколко стопански сгради, автосервиз и автомобили, паркирани близо до жилищен блок. В Оболонски район дрон удари 1-етажна частна къща; друг удар предизвика пожар на открита площ близо до 3-етажен жилищен блок; в 16-етажен блок също възникна пожар, който се разпространи и към съседна сграда. В Днипровски район отломки паднаха върху покрив на жилищна сграда, дрон запали частна къща, повредени бяха складова сграда и гаражен кооператив.

В Святошински район отломки от ракета паднаха върху 1-етажна частна къща, в Подолски – върху нежилищна територия, в Голосиевски – върху покрив на 24-етажен жилищен блок. В Деснянски район отломки от камикадзе дрон изпепелиха голям търговски център. В Соломенски район дрон порази 23 от общо 24 етажа на кооперация и предизвика силен пожар и разрушения на части от конструкцията. В Печерски район дрон порази 20-етажна жилищна сграда и предизвика пожар.

Извън пределите на столицата руски ракети и дронове удариха градовете Фастов, Буча, Бровари, Бяла Църква, Вишгород, Бориспил и Обухов в Киевска област. В района на Фастов бяха ранени две жени и беше повредена многоетажна сграда; в Буча пламнаха склад и два автомобила; в Бровари бяха повредени 3 частни къщи, бизнес обект и автомобил; в Бяла Църква – частен жилищен дом. По съобщения на украински медии, в Обуховски район при гасенето на пожар са открити две тела, а в Бучанския район е загинал още 1 човек; общият брой ранени в областта според постъпили по-късно данни е нараснал до 30 души, сред които има деца. Цифрите се различават между източниците и продължават да се актуализират.

Атаката засегна и още няколко области. В Кропивницка област бяха повредени 16 жилищни сгради и пламна частна къща в селище извън града. В Хмелницка област бяха регистрирани експлозии в Староконстантинов – цел на хиперзвукова ракета Х-47М2 „Кинжал“. Жертви сред цивилни бяха докладвани в Одеска и Харковска области. The New Voice of Ukraine съобщи и за деца, загинали в Житомирска област в хода на ударите.

Според данни от сателитната система за мониторинг на пожари FIRMS на NASA, в периметъра на държавния отбранителен завод „Артем“ в Киев и в Дарницката индустриална зона са регистрирани крупни пожари след ударите през нощта. Същият канал твърди, че индустриалната зона е била цел на 4 руски хиперзвукови крилати ракети „Циркон“. Заводът „Артем“ е водещо държавно предприятие, което произвежда ракети въздух–въздух, противотанкови ракети и свързано с тях тренировъчно оборудване. В социалните мрежи беше разпространена и снимка, която според описанието показва фрагмент от прехващач PAC-3 MSE на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, паднал на улица в Киев – индикация, че ПВО е била активна през нощта.

Москва представи удара като ответен. На 22 май украински дронове удариха обект в Старобелск в окупираната Луганска област, при което загинаха 18 души, а други 42 са ранени. Руски официални представители побързаха да тиражират твърдения, че става дума за разрушаван на цивилна сграда – студентско общежитие към Лугански педагогически университет. Командването на ВСУ отрече руската версия като „манипулация“ и заяви, че целта е била щаб на елитното звено за дронове „Рубикон“ в рамките на града. Президентът Владимир Путин обяви, че е възложил на Министерството на отбраната „да подготви варианти за ответен удар“; изявленията му се появиха часове преди първите удари над Киев през нощта. На 23 май посолството на САЩ в Киев публикува отделно предупреждение за вероятност от мащабен руски удар в следващите 24 часа.

Военно-оперативно мащабът на атаката (над 50 ракети и до 700 ударни дрона) възпроизвежда типичния руски модел на масирани въздушни кампании през последните две години, насочени едновременно към насищане на украинската отбрана и поразяване на граждански и индустриални цели на широк периметър. Употребата на по-малък брой балистични и аеробалистични ракети („Искандер-М“ и „Кинжал“) за прецизни удари по отбранявани цели, паралелно с разходна вълна от камикадзе дронове „Шахед“, е същата комбинация, прилагана от Москва в предишните удари през месеца, включително онези от 14 май, при които загинаха най-малко 24 души в Киев.

Информационно руското командване представи операцията като ответен удар, легитимиран от украинския удар срещу Старобелск. Рамкирането е насочено към вътрешната аудитория (реципрочност на „удара по студентско общежитие“) и към настоящите преговори – опит да демонстрира готовност за ескалация, който същевременно отклонява вниманието от твърдението на Генералния щаб на ВСУ, че целта е била щаб на звеното „Рубикон“, а не цивилна сграда. Алтернативен прочит – че подготовката на удар от подобен мащаб (в още по-голяма степен при пуск на „Орешник“) изисква оперативен хоризонт, значително по-дълъг от денонощие, и ударът в Старобелск се оказва удобния публичен повод – е подкрепен от наблюдаваната подготовка в часовете преди нанесения удар и от предупреждението на американското посолство.

Русия удари Киев и Била Църква с Орешник.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия нанесе удар с две балистични ракети със среден обсег „Орешник“, които поразиха Киев и Била Церква, според местни източници. Освен това беше докладвано за приближаващи крилати ракети „Калибър“ в близките 25–30 минути и пускове на крилати ракети Х-101 от тежки бомбардировачи Ту-95МС, които се очаква да достигнат целите си около 03:00 ч. местно време.

Първите сведения за ударите се появиха малко след полунощ. ВВС на Украйна публикуваха предупреждение около половин час след полунощ за приближаващи ракети към столицата, а след това издаде такова и за пуск на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ от полигона Капустин Яр в Астраханска област.

Според украински медии и мониторинг канали, една от двете ракети е била насочена към Киев, а другата срещу град Била Църква в Киевска област. Паралелно с това са регистрирани пускове на крилати ракети „Калибър“ от морски носители и стратегически ракети Х-101 от Ту-95МС.

Журналисти на The Kyiv Independent, намиращи се в Киев, съобщават за серия от мощни експлозии в различни части на столицата. Началникът на градската военна администрация Тимур Ткаченко докладва за четири точки на попадения в районите Шевченковски, Днепровски и Подолски.

Към момента няма официална информация за жертви или мащаба на щетите. Очаква се пълните данни за ударите и последствията от тях да станат ясни през сутрешните часове.

Атаката идва броени часове след като президента Володимир Зеленски предупреди, че Кремъл готви по-голям комбиниран удар срещу Украйна, включително Киев. Той предположи, че Москва ще използва различни ударни платформи, включително балистични ракети със среден обсег.

„Наблюдаваме признаци за подготовка на комбиниран удар по територията на Украйна, включително Киев, чрез различни видове оръжия. В такава атака може да бъдат използвани и ракети със среден обсег“, заяви Зеленски.

Русия използва за първи път ракетата „Орешник“ през ноември 2024 г. в удар срещу предприятието „Южмаш“ в град Днипро. През януари 2026 г. тя беше използвана и при нападение срещу Лвовска област.

По-рано през нощта руски атаки бяха регистрирани и в южните и източните части на страната, конкретно срещу Одеска и Харковска област, където според местните власти има пострадали цивилни. В Киев също са били чути експлозии от попадения на дронове и работа на противовъздушна отбрана.

Русия стартира 3-дневни ядрени учения с 64 000 военнослужещи часове преди срещата в Пекин.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация започна тридневни мащабни учения с ядрени оръжия с участието на 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника. Маневрите стартираха броени часове преди заминаването на президента Владимир Путин на официално посещение в Китай. Официалното изявление на ведомството гласи, че ученията са насочени към проиграване на сценарий за използване на нестратегически и стратегически ядрени сили при отразяване на евентуална външна агресия.

Оперативният обхват на ученията включва разгръщането на повече от 200 ракетни установки, подкрепени от авиационни разчети, бойни кораби и подводници на Военноморските сили. В рамките на 3-дневния прозорец са програмирани пробни и учебно-бойни пускове на балистични и крилати ракети от редица бази в страната. Тези действия се развиват точно три месеца след официалното прекратяване на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, което окончателно отстрани последните двустранни количествени и инспекционни лимити между Москва и Вашингтон, оставяйки двата водещи стратегически ядрени арсенала на планетата с нулев външен мониторинг за първи път от края на Студената война.

Настоящото разгръщане илюстрира нарастващата разлика между руската ядрена реторика и техническата реалност на стратегическия арсенал. Докато политическото ръководство в Москва използва маневрите за демонстрация на висока бойна готовност, разузнавателни и оперативни данни сочат системни технически забавяния и неуспешни изпитания на ключови активи от ядрената триада. Пример за това са дефектите при тестовете на междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, чието оперативно въвеждане беше многократно отложено поради инженерни трудности и липса на специализирани компоненти. Поради тези дефицити Кремъл е принуден да разчита на удължаване на ресурса на съветските системи „Воевода“ и „Топол-М“, прикривайки системните проблеми с интензивни медийни кампании.

Практическият отговор на тези технически ограничения се фокусира над ускорено разгръщане на мобилната балистична ракета със среден обсег „Орешник“ (реално модификация на РС-26 „Рубеж“) на територията на Беларус, което започна през декември 2025 г. Системата притежава капацитет за разделящи се бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), като пренася 6 бойни блока, всеки от които съдържа по 6 суббоеприпаса. Разполагането на тези комплекси на бившето военно летище „Кричев-6“ в източната част на Беларус предлага оперативна устойчивост чрез жп разклонения за прехвърляне на пусковите установки. С оперативен обсег до 5470 км, тези активи поставят под директна заплаха логистичната и командната инфраструктура на НАТО в Полша, Литва и Латвия, като бойната им ефективност беше демонстрирана с конвенционални удари по цели в Украйна през ноември 2024 г. и януари 2026 г.

Провеждането на маневрите непосредствено преди двустранната среща на върха в Пекин е насочена към позициониране на Русия като равностоен ядрен суверен, който разполага с независими инструменти за глобално възпиране, засилвайки преговорните позиции на Москва спрямо нейния основен икономически партньор. Интеграцията на Беларус в руския ядрен чадър с актуализираната доктрина институционализира присъствието на тактически ядрени активи по границите на страни-членки на НАТО. Разпадането на договора „Нов СТАРТ“ се използва като прецедент за елиминиране на прозрачността и преминаване към непроверимо разгръщане на ядрени компоненти. Този подход утвърди контролираната ядрена ескалация като постоянна оперативна линия за блокиране на стратегическата инициатива на Запада и ограничаване на военната помощ за Киев.

изгражда мащабен щит за ПВО и РЕБ около обекта с ракети „Орешник“ в Беларус

🇷🇺🚀🇧🇾 Русия изгражда многослоен „чадър“ за противовъздушна отбрана и електронна война около военното летище „Кричав“ в Беларус за укрепване на мястото за разполагане на балистичните ракети „Орешник“.

Анализ на сателитни снимки на Planet Labs от 17 февруари, извършен от разследващ екип на RFE/RL, разкрива поне шест укрепени позиции в радиус от 5 км. около базата. Визуалните белези от разположението на сенките сочат за наличие на ПВО комплекси с малък обсег Тор-М2 и Панцир-С1 и РЕБ модули „Красуха“ и „Москва-1“, разположени стратегически за неутрализиране на авиация, дронове и ракети. Освен това е открита система с визуални прилики със зенитно-ракетна система с голям обсег С-300.

Хронологията на укрепването съвпада плътно с оперативното разгръщане на ракетите. Първоначалната работа на тези позиции стартира през ноември 2025 г. Защитният периметър е установен окончателно към средата на месец декември, в синхрон с думите на беларуския президент Александър Лукашенко, че Орешник е поставен на „бойно дежурство“.

В момента оборудваните позиции са разпръснати из няколко околни селища, сред които Зарубец, Красная Буда, Ханаука и Палошкава. Обектите са подсилени с изкопани траншеи, защитни земни валове и радарни станции.

Сателитни снимки потвърждават продължаващото присъствие на шест големи машини в пределите на централния комплекс. Техните размери съвпадат точно с техниката на „Орешник“, показана от министерствата на отбраната на Русия и Беларус през декември 2025 г. Изграждането на хангари за съхранение на това стратегическо оборудване продължава активно, съобщава RFE/RL.

Анатолий Храпчински, украински авиационен експерт и заместник-директор на компания за производство на РЕБ, анализира снимките и потвърди, че обектът притежава всички свойства на стратегическо разгръщане с висока стойност.

„Ако Русия разгърне междуконтинентална балистична ракета или система като Орешник, във всеки случай тя ще изгради система за ПВО, която да покрива този обект, тъй като той има стратегическо значение за нея. Съответно се прилага ешелониран модел на такава отбрана: далекобойните системи, например от клас С-300, може да бъдат покрити от системи с малък обсег, като Панцир или Тор“, заяви Храпчински.

Той подчерта, че мащабът и плътното разположение на укрепленията изтъкват критичния характер на активите за руската отбрана. „Говорим за затворен военен лагер с огромно ниво на защита – както наземна, така и въздушна. Такова ниво на прикритие обикновено се осигурява за наистина важни обекти“, добави Храпчински.

Украйна проследи разполагането на „Орешник“ в Беларус и известни съюзниците.

📸 Снимка: The Presidential Office of Ukraine

🇺🇦🔎🇧🇾 Украйна е установила мястото, където руското командване смята да разположи своите балистични ракети със среден обсег „Орешник“ на територията на Беларус, като е споделила данните с международните си партньори. Това заяви президентът Володимир Зеленски на съвместна пресконференция с полския си колега Карол Навроцки на 19 декември, цитиран от РБК-Украйна.

„Преместването на Орешник на територията на Беларус е към своя край. Ние знаем точно къде ще бъде разположена системата – къде ще бъдат нейните позиции. Споделяме въпросната информация с партньорите си. Вярвам, че те могат сами да оценят тази заплаха и да разберат как да реагират“, заяви Зеленски.

Украинският президент предупреди, че системата представлява риск не само за Украйна.

„Това е заплаха за много държави. Орешник не може да бъде свален с дронове. Руснаците вече го използваха срещу Украйна, така че знаем как да се справим с него“, добави той.

Зеленски не уточни конкретни технически детайли за системата и нейното местоположение, но посочи, че съюзниците му вече разполагат с достатъчно информация, за да извършат оценка на потенциалната опасност от нейното разгръщане.

🔙 Frontline Monitor припомня: Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването унищожиха една от секретните по онова време стратегически ракетни системи „Орешник“ в рамките на специална операция, насочена срещу полигона „Капустин Яр“.

Русия може да достави „Орешник“ и „Калибър“ на Венецуела.

🇷🇺🤝🇻🇪 Русия може да достави на Венецуела новите си ракети „Орешник“ и „Калибър“ след молба за предоставяне за военна помощ от Москва, Пекин и Техеран на фона на засилената американска военна активност в Карибския басейн, заяви пред Gazeta.ru руският депутат Алексей Журавльов.

Той заяви, че Кремъл вече е доставил широка гама оръжия на Венецуела и не вижда правни пречки за предаването на по-модерни системи.

„Детайлите за това какво се превозва от Русия са класифицирани, така че американците може да се сблъскат с изненади“, отбеляза Журавльов.

„Не виждам пречки да снабдим приятелска страна с такива нови разработки като Орешник или например добре доказаните Калибър – поне няма международни задължения, които да ограничават Русия тук“, добави той.

По-рано се появиха съобщения, цитиращи вътрешни документи на американското разузнаване, според които венецуелският диктатор Николас Мадуро е изпратил писма до Москва, Техеран и Пекин, в които е поискал помощ за укрепване на „разнебитения“ отбранителен сектор на Венецуела с радари, ремонт на самолети и „евентуално ракети“, за да противодейства на засилената активност на американската армия в региона, според The Washington Post.

Москва се опита да представи американските разполагания като незаконни, обвинявайки Вашингтон в използване на „прекомерна военна сила“ в Карибския басейн под прикритие на операции за борба с наркотрафика.

„Категорично осъждаме използването на прекомерна военна сила при провеждането на операции за борба с наркотрафика“, заяви говорителката на външно министерство Мария Захарова, описвайки тези действия като нарушение както на американското законодателство, така и на международните норми.

Лукашенко разкри „неволно“ външния вид на ракетната установка „Орешник“.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко разкри външния вид на новата руска балистична ракетна система със среден обсег „Орешник“ (известна още като „Кедр“), според публикация на украинското издание Defense Express.

Държавният канал „Пул Первого“ показа снимки от кабинета на Лукашенко по време на неговата среща с премиера на Киргизстан, на които ясно се вижда макет на ракетния комплекс. Умишлено или не, поставянето на умаления модел с лице към телевизионните камери позволи да се различат детайли от пусковата установка.

Според Defense Express тя е монтирана върху шаси МЗКТ-79291 – тежковоз, който се произвежда от Минския завод за колесни влекачи. Със своята конфигурация 12×12 това шаси вече се използва от руски междуконтинентални системи като РТ-2ПМ2 „Топол-М“ и РС-26 „Рубеж“.

Изданието посочва, че машината може да превозва товари от около 60 тона, сходно със съветските платформи от типа МАЗ-547, които в миналото обслужваха комплекса РСД-10 „Пионер“.

На базата на визуален анализ и сравнения с предходни системи, експерти оценяват стартовото тегло на ракетата „Орешник“ заедно с контейнера на около 45–48 тона, а ракетата без контейнер на около 40–43 тона.

По-рано се появиха сведения, че Русия вече е разгърнала комплекс „Орешник“ на територията на Беларус, представяйки този ход като мярка за сигурност, а не стъпка към нова ескалация.

РС-26 „Рубеж“, с който редица експерти свързват проекта „Орешник“, е в процес на разработка от над седем години насам. В миналото той беше обект на критики от Запада като нарушение на вече несъществуващия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF).

Беларус играе ключова роля, тъй като шасито МЗКТ-79291 е една от малкото платформи, които са способни да носят най-големите руски мобилни ракетни комплекси. Както подчертава Defense Express, опитите на Москва да замени беларуските тежки шасита с руски разработки на КамАЗ срещнаха поредица от затруднения, заради което руската алтернатива се оказа с над 10 тона по-малка товароносимост.

Русия изоставя мораториума върху разполагането на балистични ракети със среден обсег.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън (1911-2004) и генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов (1931-2022) подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие в източната стая на Белия дом на 8 декември 1987 г.
📸 Снимка: The Ronald Reagan Library

🇷🇺 Решението на Руската федерация да се откаже от мораториума си върху разполагане на балистични ракети със среден обсег може да подготви почвата за нова оръжейна криза, алармират експерти.

Москва и Вашингтон въведоха забрана за притежаване на ракети с обсег 500–5500 км съгласно Договора за ядрените сили със среден обсег (INF) от 1987 г. Въпреки че договорът се разпадна, когато САЩ се оттеглиха през 2019 г. с обвинения към Русия в нарушаване на споразумението, по това време Москва заяви, че ще продължи да спазва мораториума, ако САЩ не разположат ракети в обсег на Русия.

В понеделник руското външно министерство обяви, че вече няма да спазва своя самоналожен мораториум, позовавайки се на това, което описа като нарастващи заплахи от САЩ и други западни страни, включително скорошна ракетна активност на САЩ в Дания, Филипините и Австралия.

„Това значи, че Русия вече няма никакви ограничения в това отношение. Русия вече не се смята за обвързана от нищо“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери във вторник и добави: „Не трябва да се очаква официално обявление. Това засяга сферата на отбраната, която е чувствителен и непубличен въпрос.“

„Тази дата може да остане в историята като началото на нова ракетна криза в Европа“, алармира руският военен експерт Юрий Фьодоров. „Предстои надпревара във въоръжаването с ракети и от двете страни. Ще трябва да преживеем доста напрегнат период, когато ракети се разполагат както на Запад, така и на Изток.“

Въпреки повишеното напрежение между Москва и Запада, оттеглянето на Русия от мораториума „не бива да се разглежда изолирано като някакъв вид апокалипсис, това е част от играта на Русия за ядрена ескалация“, отбеляза бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„Ако тези ракети бъдат разположени, ще зависи основно от отговорните за военното планиране в САЩ и Европа да предприемат мерки за неутрализиране на подобни заплахи“, допълни той.

„За широката общественост това не променя фундаментално ситуацията. Когато една ядрена сила прекарва четири години в чести заплахи срещу други страни с ядрени удари, ние отдавна живеем в тази реалност – нито мораториуми, нито оттегляния от тях променят това по някакъв качествен начин“, продължи той.

Преди това Кремъл заяви, че ще вземе „огледални мерки“, включително засилване на бреговите сили на ВМС и разширяване на разполагането на хиперзвукови оръжия, ако Съединените щати разположат ракети със среден или по-малък обсег навсякъде по света.

„Най-високият приоритет на Русия е да осигури своевременно откриване и прехващане на такива ракетни изстрелвания, като същевременно финализира всички аспекти на масовото производство и разполагане на подобни ударни системи, включително хиперзвукови оръжия“, каза президентът Владимир Путин през декември.

Путин също обяви миналата седмица, само дни преди мораториумът да бъде отменен, че Русия ще увеличи масовото производство на експерименталната балистична ракета „Орешник“, чийто обсег достига до 5500 км и е способна да носи ядрени бойни глави.

Руските военни блогъри в Telegram свързаха изявлението на външно министерство с новината, че първата серийно произведена ракета „Орешник“, изстреляна за първи път през ноември при удари срещу украинския град Днипро, е влязла в експлоатация.

„Русия вероятно е готова да разположи първия напълно оформен батальон от ракетни системи със среден обсег SS-X-34 Орешник“, предположи Telegram каналът MilitaryRussia. Наред с това най-вероятната за разполагане система вероятно ще бъде балистичната Искандер-М, съобщава Telegram каналът Военний Осведомитель.

Николай Соков, бивш преговарящ по контрола на оръжията и старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение, отбеляза, че изстрелването на ракетата Орешник миналата година ефективно сигнализира, че Русия вече не се придържа към мораториума.

Обявлението в понеделник беше ненужно, тъй като всичко стана ясно още миналата есен след изстрелването на Орешник, което на практика изясни предишно изявление на Путин за серийно производство и изигра ролята на сигнал към Европа в условия на бързо нарастващо напрежение (без ефект обаче)“, написа той в X.

Дара Масикот, старши сътрудник в Изследователския институт за международен мир „Карнеги“, отбеляза, че договорът INF се е разпаднал, след като САЩ обвиниха Руската федерация в това, че разработва и разполага крилатата ракета SSC-8 (9М729), чийто обсег според тях е в нарушение на ограниченията, въведени от споразумението.

„INF се разпадна заради руската крилата ракета SSC-8 GLCM, Русия изстреля балистична ракета Орешник срещу Украйна на разстояние, което някога беше регулирано от INF, Путин разполага тактически ядрени оръжия в Беларус и обмисляше да постави Орешник там още миналата година, а сега преформулира и обвинява Запада“, каза Масикот.

Павел Подвиг, основател на Russian Nuclear Forces Project, твърди, че Белият дом е можело да се вслуша в предложението на Русия от 2020 г. и двете страни да спрат разполагането и изпитанията на ракети със среден обсег.

„Ако САЩ се ангажираха сериозно с предложението на Русия от октомври 2020 г. за мораториум над ракетите с обсег на INF и системата 9М729, например чрез създаване на преговарящи екипи на срещата на върха през юли 2021 г., войната в Украйна можеше да бъде предотвратена“, заяви Подвиг.

Експертът по контрол на оръжията Андрей Баклицки също каза, че руското предложение за мораториум е било „покана за дискусия относно регулирането на наземните системи с обсег на INF след изчезването на договора“.

„Това беше конкретно предложение за контрол на оръжията, което Русия направи и беше готова да обсъди – това не се случва често. Нещо, което можехте да вземете при първа възможност. Сега изглежда е изключено“, каза Баклицки.

„Стратегически, решението на Русия да се откаже от мораториума беше, защото всички строяха и планираха да разгърнат системи с обсег на INF. Какво задейства този конкретен избор в този конкретен момент е по-малко важно“, каза той.

„Отново, предложението за мораториум беше по-скоро покана за диалог отколкото решение. Това не значи, че в бъдеще не може да има дипломатически процес за решаване на този проблем, но за момента изглежда, че настроението е да се строи, а не да се говори.“

Росавиация затвори въздушното пространство около Капустин Яр до 8 август.

🇷🇺🚀 Федералната агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ публикува NOTAM известие за затваряне на въздушното пространство на Астраханска област около ракетния полигон Капустин Яр в периода 4-8 август 2025 г.

Пълната забрана за полети често е предвестник на изпитания на балистични ракети. Подобно известие беше издадено на 24-25 февруари 2022 г. и при изстрелването на „Орешник“ по завода „Южмаш“ в град Днипро.

Важно е да се отбележи, че редовните NOTAM са норма за ракетните полигони. Забраната за използване на въздушното пространство не значи непременно, че предстои ракетен удар срещу Украйна.

И все пак в текущите условия на ескалация подобни детайли не бива да се пренебрегват, особено имайки предвид, че 8 август е крайният срок в ултиматума на Доналд Тръмп към Москва за сядане на масата за преговори.

Сателитни снимки на съоръженията на "Южмаш" в град Днипро.

🇺🇦🛰️🇷🇺 Сателитни снимки с висока резолюция показват детайлен изглед към съоръженията на украинския държавен "Южен машиностроителен завод" в град Днипро, след атаката от 21 ноември, извършена с балистична ракета със среден обсег "Орешник".

Както можете да видите от изображенията, не се забелязват видими щети, имайки предвид мащабите на съоръжението и факта, че се намира под непрестанен обстрел с крилати и балистични ракети от страна на руските въоръжени сили от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Хронология на част от ударите

💥 Вечерта на 15 юли 2022 г. руските войски нанасят нанасят атака срещу Южмаш и близките населени места.

💥 Сутринта на 17 ноември 2022 г. руските войски нанасят ракетна атака срещу Южмаш и близките населени места.

💥 В нощта на 15 август 2023 г. руските войски нанасят ракетна атака срещу Южмаш и Метеор.

💥 В нощта на 21 ноември 2024 г. руските войски нанесоха ракетен удар по Южмаш с балистична ракета Орешник.

История на предприятието

Държавното предприятие „Южен машиностроителен завод“ на името на А. М. Макаров“ е голямо украинско предприятие за производство на ракетно-космическа техника и други високотехнологични продукти, разположено в град Днипро. Наречен в чест на Александър Максимович Макаров, дългогодишен директор на завода.

През 1944 г. ръководството на СССР решава да построи нови заводи за автомобили в Кутаиси, Днепропетровск, Одеса, Новосибирск и Иркутск.

През 1951 г. Днепропетровският автомобилен завод става част от производственото обединение на Южмаш. Ракетата Р-12, произвеждана в съоръжението, става най-популярната балистична ракета в Съветския съюз. По-късно там започва производството на ракетата Р-14, която по това време е най-мощната едностепенна ракета в света.

През 1995 г. е подписан договор за производство на ракети-носители "Зенит" за проекта "Морской старт". 4 години по-късно като част от проекта се състои първото изстрелване на ракетата, а през 2008 г. се състоя първото ѝ изстрелване от космодрума Байконур по програмата "Наземный старт".

През 2012 г. средносписъчният брой на служителите в Южмаш е 10 хиляди души. На 13 февруари същата година е извършено първото изстрелване на ракетата-носител "Вега", един от двигателите за която се произвежда в завода.

На 12 септември 2013 г. се провежда първото успешно изстрелване на американската ракета-носител Antares, част от блоковете на която се произвеждат в Южмаш.

През 2014 г. производството на ракетата-носител "Зенит" е преустановено, което нанася тежък удар на предприятието, за което производството на ракетата носи около 80% от приходите.

На 21 януари 2015 г. в завода се провежда масова стачка на служителите. На следващия ден зам.-генералният директор заявява, че има поръчки за 20 трактора и вече са намерени средства за заплати след премахването на данъка върху земята за завода.

От 25 януари 2015 г. със заповед на генералния директор на завода съоръженията в него са затворени до 2 март. Следва тежка ситуация, при която индустриалната вода в завода е била изключена в продължение на две седмици, баните не работят, има забавяне на заплатите, а неплатените сметки за електроенергия достигат 200 милиона гривни, поради което 3 от 4 електропровода към "Южмаш" са затворени.

На 20 ноември делегация на НАСА посещава завода, за да обсъди възможности за двустранно сътрудничество. В края на годината обемът на продажбите възлиза на едва 585 милиона гривни (около 25 милиона долара). Четири години по-рано приходите възлизат на 1,9 милиарда гривни (240 милиона долара).

През 2016 г. "Южмаш" и Liren сключват две споразумения за доставка на стомана на стойност 44,60 милиона гривни, а заводът увеличава натоварването си един път и половина. Въпреки това той остава в кризисна ситуация, продължават проблемите с плащането на сметките за електроенергия, както и с изплащането на заплатите.

Също през 2016 г. Бразилия се отказва от програмата за създаване на ракетата Cyclone-4, осъществена с участието на Южмаш. През декември двете основни конструкции на първата степен на ракетата-носител Antares са изпратени в САЩ.

През 2017 г. Юрий Радченко, ръководител на Държавната космическа агенция на Украйна, характеризира състоянието на "Южмаш" по следния начин:

„След спирането на проекта "Морски старт" заводът няма сериозни поръчки. Освен серийната ракета Зенит, в момента заводът няма друга точка на приложение на усилията. Има някои малки договори с чуждестранни клиенти за вътрешно сътрудничество, но не могат да заменят производствените обеми, за които е проектиран заводът. Инфраструктурата и капацитетът му позволяват да произвежда десетки ракети годишно, но ние не сме направили нито една ракета през последните три години. Технологията RD-250, която се озова в КНДР, беше широко обсъждана в пресата.“

На 15 януари 2019 г. "Южмаш" сключва договор с Алфа-Метал за доставка на метали на стойност 80 милиона рубли за програмата Antares. Същата година руската компания С7, която се опита да възобнови работата на проекта "Морски старт", прекратява сътрудничеството си с "Южмаш", поради което заводът отново е принуден да просрочи заплатите на служители.

През 2019 г. американо-украинската космическа компания Firefly предлага на завода договор за серийно производство на ракетни части, включващи 100 горивни камери, 500 блока за автоматизация и 40 турбопомпи, на обща стойност около 15 милиона долара. На 30 октомври е подписана заповед за отстраняване на Войт, генерален директор на Южмаш, но на 31 октомври заповедта е отменена

На 15 януари 2020 г. "Южмаш" сключва споразумение с Алфа-Метал за доставка на 88,7 тона алуминий за 42,9 милиона гривни. Същата година е предложен план за „корпоратизация“ на завода, а средният брой на служителите пада до 5400 души.

Към средата на 2020 г. заводът остава в кризисна ситуация, с просрочени заплати и данъци в размер на 210 млн. гривни и просрочени задължения за електроенергия в размер на 30 млн. гривни. Броят на служителите намалява до 4,8 хиляди (от 7-8 хиляди през 2014 г. и 55 хиляди в съветско време, 12 хиляди до 2013 г.). Средната заплата е приблизително 6-7 хиляди гривни (около 250 долара), средната възраст на работниците беше около 60 години.

Същата година е подписан меморандум за производство на 5000 електрически автобуса и 7800 зарядни станции на обща стойност почти 850 милиона долара с южнокорейската фирма Caris.

През юли 2020 г. Върховната рада внася законопроект № 3697 с изменения в закона за държавния бюджет за 2020 г., според който се планираше да се отпуснат 2,3 милиарда гривни на Южмаш за изплащане на дългове към държавата. От резервния фонд на Украйна са отделени 15 милиона гривни за унищожаване на складирания хептил.

На 30 април 2021 г. са обявени споразумения с италианската компания Avio S.p.A за доставка на 10 двигателя за ракетата носител Vega. На 16 юли същата година е сключено споразумение за сътрудничество с компанията за търговия с метали National Building & Marketing Co. от Саудитска Арабия.

На 13 август 2021 г. Южмаш изпраща размерен и докинг макет на първата степен на ракетата Beta в САЩ за Firefly Aerospace. Дългът към държавния бюджет на Украйна възлиза на 77,3 милиона гривни. На 22 септември Кабинетът на министрите на Украйна със заповед № 1146-р одобрява началото на реорганизацията на Южмаш в акционерно дружество.

Путин: Русия тества нова балистична ракета в Украйна заради "агресивните действия на страните от НАТО"

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин направи телевизионно обръщение към нацията по повод ситуацията в Украйна. Ето какво каза той:

„Бих искал да информирам личния състав на руските въоръжени сили, гражданите на нашата страна, нашите приятели по света, както и тези, които продължават да хранят илюзии относно възможността за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, за събитията, които се провеждат днес в района на СВО, именно след използването на наша територия на западно производство далекобойно оръжие“, започна речта му.

В нея той подчерта, че на 19 ноември въоръжените сили на Украйна са атакували цели в Брянска област с шест ракети ATACMS, а на 21 ноември - с ракетни системи Storm Shadow в Курска област. Системите за противовъздушна отбрана са отбили атаката, няма жертви и сериозни щети.

Държавният глава повтори добре познатото твърдение, че използването на далекобойни оръжия за нанасяне на удари по руска територия е невъзможно без участието на специалисти от страните, където те са произведени.

Според Путин конфликтът в Украйна придобива елементи от глобален характер след тези атаки, но използването на подобно оръжие няма да повлияе на курса на Северния военен окръг, като подчерта, че войските му настъпват успешно по цялата линия на бойно съприкосновение.

Освен това той заяви, че в четвъртък са извършили успешен удар срещу украинското предприятие Южмаш в Днипро, което също произвежда ракетна техника, и уточни, че атаката е извършена от хиперзвукова балистична ракета, но без ядрена бойна глава.

Путин заяви, че международната система за сигурност е разрушена от Съединените щати, които според него са допуснали грешка, унищожавайки Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег през 2019 г. Той повтори още веднъж твърдението си, че Вашингтон тласка света към глобален конфликт.

Руският лидер увери, че в случай на ескалация руският отговор ще бъде решителен и реципрочен, и предупреди онези, които се съмняват, че Москва е готова за всякакво развитие. Според него подобни съмнения са напразни.

Президентът отбеляза, че страната му е готова да разреши спорните въпроси по мирен път, но в същото време е готова за всякако развитие на събитията и винаги ще има отговор.

Путин обяви и успешното изпитание на най-новата ракета със среден обсег на действие "Орешник", която по думите му не може да бъде прехваната от съвременните системи за противовъздушна отбрана.

Освен това той направи твърдение, че скоростта на ракетата достига Мах 10, което е приблизително равно на 2,5-3 км/с, и подчерта, че не съществуват средства, способни да противодействат на най-новите руски оръжия.

Ракетната система "Орешник" се изпробва в реални бойни условия в отговор на агресивните действия на страните от НАТО спрямо Руската федерация, добави държавният глава.

Той уточни, че целите, които ще бъдат поразени при по-нататъшните изпитания на най-новите ракетни системи, ще бъдат определени въз основа на заплахите за страната.

Освен това Путин увери, че при евентуална ескалация Москва ще информира предварително цивилното население в Украйна и гражданите на другите приятелски държави да напуснат зоната на възможно унищожение.