Рубио постави ядрената забрана пред всяка среща с Пезешкиан

🇺🇸🇮🇷 Иран никога не бива да се сдобие с атомна бомба и всеки разговор с него започва оттам, заяви във вторник сутринта държавният секретар на САЩ Марко Рубио, броени часове преди в Ню Йорк да започнат речите на държавните ръководители на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

В сутрешното предаване Fox & Friends той описа Ислямската република като държава, управлявана от „луди духовници“ с „радикален“ и „апокалиптичен“ прочит на своята вяра. Изводът му беше категоричен: „Тези хора никога не бива да имат ядрено оръжие.“

Рубио подкрепи забраната със сравнение, което Вашингтон използва от пролетта насам. „Представете си Северна Корея, но в Близкия изток. Това би било катастрофа за света“, каза той. В края на март, в интервю за Шон Ханити, той разви същата мисъл по-подробно: Иран се е целил да стане следващата Северна Корея, но не режим, който е „проблемен и труден за разбиране“, а държава на „радикални шиитски духовници“ с ракети, които някой ден биха стигнали до континенталната част на САЩ. Рубио поставя ударението върху характера на управляващите, а не върху самото оръжие. Във вторник той каза, че иранските ръководители взимат решенията си, водени от богословски мотиви.

Вторият довод беше в цената на горивото. „Нямаше да плащате 6 долара или колкото струва дизелът тази сутрин. Щяхте да плащате тройно. Иран щеше да го контролира“, каза Рубио. По думите му Техеран щеше да казва на света, че никой не може да го докосне, тъй като има ядрено оръжие. Бомбата в тази логика е щит, зад който Иран определя условията на енергийния пазар.

Числото, от което тръгва, е реално. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ средната цена на дизела на бензиностанциите в седмицата от 14 септември е 6,285 долара за галон, 1,66 долара за литър. Седмица по-рано цената беше 5,967 долара. Това е най-високото равнище, откакто агенцията води седмичната си поредица, започнала през 1994 година. Тройната цена би означавала около 19 долара за галон. Рубио не посочи откъде идва тази стойност и в думите му тя стои като сценарий, не като прогноза.

Днешната цена обаче вече е цена на война, в която Иран няма бомба. Ормузкият проток, през който преди конфликта минаваха около една четвърт от превозвания по море петрол в света, е затворен от 28 февруари, деня, в който САЩ и Израел започнаха офанзивата. Иран обяви затварянето официално на 4 март. По данни на Lloyd's List Intelligence през юли през пролива са минали 554 товарни кораба срещу 3098 през февруари, спад с 82%. Сортът Brent стигна на върха на кризата 126 долара за барел. Рекордът, който Рубио използва като мярка за бъдещата заплаха, е произведен от настоящата блокада на пролива.

Същата сутрин Рубио потвърди, че президентът Доналд Тръмп е отворен за среща с иранския президент Масуд Пезешкиан, докато двамата са в Ню Йорк. „Може нищо добро да не излезе от това, но и нищо лошо няма да излезе“, каза той. Веднага след това добави уговорката, която Белият дом повтаря от началото на годината: Пезешкиан не решава. „Последната дума в Иран е на върховния лидер, а върховният лидер е радикален шиитски духовник“, заяви той. Върховен лидер от 8 март е Моджтаба Хаменей, който наследи баща си Али Хаменей, убит на 28 февруари в първия ден на американско-израелските удари. Той не се появи дори на държавното погребение на баща си, проведено в началото на юли, заради опасения от покушение. Така местонахождението му до ден-днешен не е известно.

Тръмп сам беше очертал рамката в неделя, в телефонно интервю за кореспондента на Fox News Трей Ингст. На въпрос дали би се видял с Пезешкиан той отговори, че „вероятно“ е отворен. В същия разговор каза, че е „в режим на вземане на решение“, и изброи възможностите пред Иран: сделка, икономическо загниване или унищожение. „Въпросът ми е дали и кога ще взривя цялата страна. По-добре да се държат прилично“, заяви той.

Делегацията на Ислямската република пристига при ограничения. Държавният департамент на САЩ издаде визи на Пезешкиан и на външния министър Абас Аракчи, но ограничи придвижването на делегацията в Ню Йорк и ѝ забрани покупката на луксозни стоки. На част от състава бяха отказани визи, сред тях на членове на медийния екип на президента. Вашингтон обясни решенията със задълженията си като страна домакин, които произтичат от споразумението с ООН за седалище на организацията от 1947 година. Аракчи замина от Техеран още в неделя вечерта, а Пезешкиан лети за Ню Йорк във вторник.

Двамата президенти ще бъдат в един град, докато войната продължава вече седми месец. Тръмп говори от трибуната на Общото събрание на ООН още във вторник, в първия ден на общите разисквания, а Пезешкиан пристига в Ню Йорк след него. Разговорите между двете страни през последните месеци преминаваха през посредници: първо Пакистан, после Оман и Катар. Премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани посети Техеран на 27 август, първото посещение от Доха на подобно високо ниво от самото начало на войната, а Аракчи спря в Доха за консултации на път за ООН. На 17 юни Тръмп и Пезешкиан подписаха чрез посредничество от Пакистан меморандум от 14 точки. Той предвиждаше прекратяване на огъня на всички фронтове, сваляне на морската блокада на иранските пристанища, разминиране на Ормузкия проток наред с безопасно преминаване през него, облекчаване на санкциите и иранско задължение да не се разработват ядрени оръжия. На 25 юни търговският кораб „Евър Лъвли“ беше атакуван край бреговете на Оман, а на 27 юни САЩ отговориха. На 7 юли Тръмп окончателно обяви споразумението за приключило, след което 6 дни по-късно Вашингтон възстанови блокадата на иранските пристанища.

Това споразумение е и най-близкият прецедент за онова, което Рубио описва. Подписът на Пезешкиан под обещание да не се създава бомба вече съществува и не удържа три седмици. Затова Вашингтон поставя забраната пред разговорите, а не в тях, и насочва уговорката си към човека, който не пътува за Ню Йорк. Среща в кулоарите на ООН до края на сесията е възможна, но е малко вероятно да донесе ангажимент за отказ от ядрено оръжие, зад който Моджтаба Хаменей застане публично. Такова изявление от кабинета на върховния лидер би означавало, че линията на Рубио е намерила адресат. Среща само между двамата президенти, без дума от Хаменей, би била ръкостискане, което не обвързва онзи, който подписва.