🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.
Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.
„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.
Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.
Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.
Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.
Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.
Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.
Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.
Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.
