🇶🇦✈️ Катар получи разрешение да придобие първите самолети за зареждане във въздуха в историята си – способност, която ще даде на бойната авиация оперативен обсег и продължителност на полета, каквито досега не е имала. Държавният департамент на САЩ одобри продажба на до четири KC-46A Pegasus на максимална стойност 4,50 млрд. долара. Нотификацията е изпратена до Конгреса под № 26-80. В момента емирството не разполага с нито един самолет-цистерна.
Заявката обхваща 4 самолета и 8 турбовентилаторни двигателя PW4062, половината от които са резервни. Пакетът включва още 10 приемника за предупреждение за радари AN/ALR-69A, 15 лазерни предавателни модула Guardian за системата за борба с инфрачервено насочвани ракети и 8 резервни процесора за нея. Списъкът не се изчерпва с авиониката. В него влизат изграждане и поддръжка на съоръжения, реактивно гориво, камиони и други транспортни средства, облекло и текстил, лабораторна и измервателна апаратура, обучение на личния състав и учебна техника. Катар не поръчва просто четири самолета, а цялата наземна инфраструктура, необходима за експлоатацията им.
Бюрото по военно-политически въпроси обоснова сделката с това, че тя ще увеличи способността на Катар да посреща настоящи и бъдещи заплахи, ще подобри оперативната съвместимост със силите на САЩ и съюзниците им и ще укрепи стратегическата роля на емирството в регионалната сигурност. Съобщението завършва с уверението, че продажбата няма да се отрази неблагоприятно върху бойната готовност на САЩ. Същата формулировка присъства дословно и в нотификации за много други сделки – стандартна клауза, която не разкрива нищо конкретно за настоящия случай. Едно уточнение обаче се среща по-рядко: според Държавния департамент изпълнението на сделката няма да изисква изпращане на допълнителни държавни служители на САЩ или частни изпълнители в Катар.
Изборът на KC-46A следва логично от състава на катарската бойна авиация, завършила превъоръжаването си с 96 изтребителя от 3 различни производствени линии. Американската Boeing достави 36 броя F-15QA, френската Dassault – 36 броя Rafale, а европейският консорциум Eurofighter – 24 броя Typhoon. F-15 приема гориво по твърда телескопична щанга, а Rafale и Typhoon използват система със сонда, маркуч и конус. Досега Катар не разполагаше със собствен самолет, способен да обслужва и двата стандарта. KC-46A има както електродистанционно управлявана щанга, така и подвесни агрегати с маркуч и конус, поради което една платформа може да дозарежда и трите вида изтребители.
Доха вече направи един опит да запълни тази празнина. Според база данни на разузнавателната компания Cirium срокът за упражняване на опциите за два Airbus A330 MRTT е изтекъл през 2019 г., без те да бъдат използвани, а договор така и не е подписан.
KC-46A е производен на товарния Boeing 767 и носи около 96 тона гориво. Освен това може да превозва до 18 товарни палета, 58 пътници в стандартна конфигурация или 114 при извънредни операции. В санитарен вариант побира до 54 пациента – 24 на носилки и 30 амбулаторни. Така може да изпълнява едновременно функции на самолет-цистерна, транспортен и санитарен самолет.
Самолетът-цистерна не сваля ракети и не охранява самостоятелно въздушното пространство. Той определя колко дълго един изтребител може да остане в зоната за патрулиране, колко далеч може да достигне и с какъв запас от гориво и въоръжение ще се върне. Без собствена възможност за дозареждане във въздуха катарската авиация има по-ограничен радиус и продължителност на операциите и остава зависима от близки летища или съюзнически цистерни. С четири Pegasus боен патрул би могъл да се задържа с часове над Ормузкия проток или северната част на Персийския залив, а ударна група – да достига по-отдалечени цели или да следва маршрути, които досега са били непрактични.
Въздушното пространство, за което става дума, вече е попада в реален театър на бойни действия. В базата „Ал Удейд“ се намираше предният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), а базата беше най-големия американски военен обект в региона. На 2 март катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански Су-24. Бомбардировачите излетяха от Бушер и прекосиха залива на около 25 метра над водата. Прехватът стана едва две минути преди да достигнат своите цели – „Ал Удейд“ и газов комплекс „Рас Лафан“. Това бе първата въздушна победа в 52-годишната история на катарските ВВС.
Два дни по-късно катарското министерство на отбраната призна, че иранска балистична ракета е успяла да преодолее ПВО и е поразила „Ал Удейд“, без да причини жертви. Ведомството не уточни какви са щетите. Едва през юни американски източници съобщиха, че при удара е бил тежко повреден и изваден от строя Обединеният център за въздушни операции в базата.
Това е третото голямо одобрение от САЩ за военна продажба на държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за последните три месеца. На 5 юни Държавният департамент разреши на Кувейт да придобие антидрон системи на Anduril за 1,98 млрд. долара – два дни след иранския удар по летище в страната, при който загина един човек, а над 60 бяха ранени. На 15 юли последва одобрение за Саудитска Арабия на стойност 1,96 млрд. долара, включващо до 20 000 комплекта APKWS за въздушни и наземни цели. Кувейт и Саудитска Арабия купуват средства за поразяване на онова, което лети към тях. Катар купува оперативна дълбочина.
Цената остава само частично обяснена. Четири самолета за 4,50 млрд. долара означават таван от приблизително 1,13 млрд. долара на машина при ориентировъчна единична стойност от около 250 млн. долара, отбелязва Defense Daily. Държавният департамент не обясни изрично разликата. Нотификацията за Израел от 3 март 2020 г. обхващаше до осем самолета за 2,40 млрд. долара, или таван от около 300 млн. долара на машина.
Част от разликата се вижда в самото съдържание на пакетите. Израелската заявка изброяваше двигатели, навигационни приемници и сравнително ограничен набор допълнително оборудване. Катар плаща и за инфраструктурата, горивото, транспортните средства, лабораториите, обучението и цялата система за поддръжка, която трябва да бъде изградена от нулата. Останалата разлика се обяснява и с характера на нотификацията: 4,50 млрд. долара са максимално разрешена, а не окончателно договорена стойност. Документът позволява преговори до този таван, но сам по себе си не представлява сключена сделка, а крайната цена обикновено е по-ниска.
Катар се насочва и към платформа, която продължава да преодолява сериозни технически проблеми. KC-46A все още има нерешени дефекти от първа категория – най-тежката класификация във ВВС на САЩ. Настоящата система за дистанционно наблюдение може при определени условия да показва изкривена картина на оператора на щангата. Подобрената RVS 2.0 приключи първия етап на летателните изпитания през юни 2026 г., но внедряването ѝ се очаква да започне в началото на 2028 г., а преоборудването на целия американски парк ще продължи приблизително седем години.
Телескопичният механизъм на самата щанга остава прекалено твърд, което не позволява надеждно дозареждане на самолети като A-10. Решението за щангата се очаква към края на 2027 г. През май 2026 г. Boeing и ВВС на САЩ обявиха съвместен план за подобряване на готовността и надеждността на програмата. Американските ВВС приеха 105-ата си машина през април. Доставките бяха временно спрени на 27 февруари 2025 г., след като по две нови машини бяха открити пукнатини в носещи елементи на крилото, и бяха възобновени приблизително три месеца по-късно.
Ако сделката бъде сключена, Катар ще стане четвъртата страна оператор на KC-46A. Япония прие първата си машина на 2 ноември 2021 г. и стана първият чуждестранен оператор. Израел получи своя първи KC-46A на 27 май 2026 г. в базата „Неватим“, където самолетът бе въведен под името „Гидеон“, при поръчани общо 6 машини. Така Вашингтон одобри една и съща платформа за израелската и катарската авиация по-малко от година след израелския удар срещу висши фигури на Хамас в Доха, при който загина катарски служител по сигурността.
Продажбата превръща в техника политическо обещание, дадено 11 месеца по-рано. На 29 септември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед № 14353, с която САЩ поеха ангажимент да разглеждат въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар като заплаха за мира и сигурността на самите Съединени щати и да отговорят с дипломатически, икономически или при необходимост военни средства.
Покупката не прави тази гаранция юридически взаимна, но ѝ придава техническо и оперативно измерение. Катарски изтребители ще могат по-лесно да се включват в съвместни маршрути за дозареждане на САЩ и съюзниците, а катарските KC-46A ще могат да снабдяват съвместими американски самолети с гориво.
Има и по-тесен прочит на тази сделка. Обектите, към които през март се насочиха Су-24, са неподвижни. Авиационен парк, който може да бъде разпръсната и да остане по-дълго във въздуха, е по-трудна мишена от самолети, зависими от 2 основни бази. От тази гледна точка цистерните са не само инструмент за мисии на големи дистанции, но и средство за повишаване на устойчивостта при удари по земята. Двете обяснения не се изключват и водят до един и същ извод: емирството плаща за по-голяма автономия от чуждестранни самолети-цистерни и за свободата сам да определя продължителност и обсег на въздушните си операции.
📸 Снимка: Сержант Джоузеф Чейс, началник на екипажа на 157-ма ескадрила за поддръжка, командва петия самолет-цистерна KC-46A Pegasus на крилото при пристигането му от Boeing на 7 февруари 2020 г. (Tech. Sgt. Aaron Vezeau/U.S. Air National Guard)
