🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.
Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.
Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.
Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.
Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.
В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.
Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.
Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.
Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.
Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.
Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.
И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.
При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.
📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)
Няма коментари:
Публикуване на коментар