🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.
„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“
Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.
На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.
Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.
Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.
Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.
На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.
Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.
В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.
Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.
Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.
На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.
През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.
Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.
Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.
На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.
Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.
Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.
Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.
Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.
Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.
Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.
Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.
Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.
От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.
Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.
Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.
Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.
Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.
Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар