Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

САЩ трупат сили и медици за по-широка война срещу Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати прехвърлят към Близкия изток сили за специални операции, изтребителни ескадрили и въздушни цистерни. Същевременно стратегическата авиация е поставена в повишена бойна готовност, а 150 военни медици са разположени в Германия. Тази подготовка цели да осигури на президента Доналд Тръмп реални опции за мащабна ескалация на военната кампания срещу Иран.

Прегрупирането, за което The Wall Street Journal съобщи на 22 юли, позовавайки се на запознати източници, идва само дни след като ракетен удар уби трима американски войници в Йордания. В отговор Тръмп публично заплаши да разпростре кампанията върху иранските мостове, електроцентрали и ядрена програма.

По данни на изданието изтребители F-16 от германската авиобаза „Шпангдалем“ и стелт изтребители F-35 от британската база на Кралските ВВС „Лейкънхийт“ се прехвърлят към региона, придружени от самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Тежки бомбардировачи B-1B Lancer, базирани в САЩ и Обединеното кралство, са поставени в повишена готовност, а елементи от силите за специални операции се разгръщат във военни бази в Близкия изток.

Най-показателният елемент от този пакет обаче е медицинският: през последните дни 150 военни лекари и санитари пристигнаха в регионалния медицински център „Ландщул“ в Германия. Това е ключовото лечебно заведение, в което се евакуират ранените американски военнослужещи от Близкия изток. Официални лица уточняват, че тези маневри не означават, че вече е дадена заповед за нова офанзива. Те по-скоро подготвят почвата Тръмп да може да я разпореди – с операции срещу военни и инфраструктурни цели в значително по-широк мащаб от досегашния.

„Основната идея е да се предостави максимална гъвкавост на президента и на министъра“, коментира пред изданието генералът от резерва Джоузеф Вотел, бивш началник на Централното командване (CENTCOM) в периода 2016–2019 г.

Настоящото подкрепление надгражда групировка, която и без това е най-голямата концентрация на американски военни сили в региона от нахлуването в Ирак през 2003 г. Изграждана от края на януари, тя наброява над 50 000 военнослужещи и 17 кораба, сред които две авионосни ударни групи, 11 разрушителя и експедиционна единица на Морската пехота. На борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln (CVN-72) в Арабско море екипажите зареждат изтребителите с боеприпаси и отработват процедури за предстоящи удари, предаде кореспондентът на CNN от самия кораб.

Непосредственият повод за ескалацията дойде през почивните дни. В петък, 17 юли, ирански балистични ракети и дронове удариха авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания. При атаката загинаха лейтенант Тайлър Фийхан (25 г.) и редник Изабела Гонзалес (19 г.). Сержант Ейнджъл Рамперсад (28 г.), който първоначално се водеше безследно изчезнал, вече също се счита за загинал, а други 25 души бяха ранени. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, пое отговорност за нападението в свое изявление на следващия ден.

Четвърта жертва беше дадена в Иракски Кюрдистан: в неделя, 19 юли, според данни на Пентагона сержант Майкъл Суинтън (30 г.) е загинал при контролирана детонация на невзривен боеприпас от свален ирански дрон-камикадзе. Това са първите американски жертви от ирански огън от март насам – и според сведения на The Wall Street Journal именно те са тласнали Тръмп към това да обмисли по-мащабни военни действия.

Самата ескалация обаче започна още в началото на месеца. На 7 юли Тръмп обяви края на Меморандума от Исламабад – 60-дневното примирие, подписано на 17 юни с иранския президент Масуд Пезешкиан, чийто основен посредник бе Пакистан. Причината бяха иранските удари срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. Още в нощта срещу 8 юли последваха американски удари по над 80 цели в Южен Иран, последвани от ирански ответни залпове по базите на САЩ в Бахрейн и Кувейт, както и възобновяване на американската блокада на иранските пристанища и петролните санкции.

Техеран от своя страна твърди, че е поразил 85 обекта на САЩ и техните съюзници в региона и че е свалил разузнавателен дрон MQ-9 – без това да има независимо потвърждение. Оттогава Централното командване поддържа ежедневен темп на операции – 12 поредни нощи към 22 юли (колкото продължи цялата 12-дневна война от юни 2025 г.). Нанесени са удари по командни центрове, брегови позиции, системи за ПВО, пускови площадки за балистични ракети и дронове, както и по морска инфраструктура.

Цената за корабоплаването в Ормузкия проток е измерима: до 20 юли през него са преминали едва 53 плавателни съда при 157 седмица по-рано. Транзитът на танкери и газовози е спаднал от 90 на 30, а към средата на месеца около 6000 моряци се оказаха блокирани в района.

С оглед на тези събития Тръмп очерта конкретни цели. Той формулира отговора на ударите по търговското корабоплаване под формата на „твърда тарифа“: ирански мост или електрическа централа за всеки поразен кораб. Във вторник, 21 юли, той посочи обект от съвсем друга категория – подземния ядрен комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, известен на Запад като Pickaxe Mountain („Планината на кирката“):

„Ще ударим този район вероятно скоро, и то много тежко.“

Строен от 2020 г. на около 1,5 км южно от обогатителния завод в Натанз, комплексът е вкопан дълбоко в скалния масив. По израелска разузнавателна оценка, цитирана от The Wall Street Journal, през есента на 2025 г. Иран е прехвърлил там центрофуги и част от запаса си от обогатен уран.

Техеран реагира по два канала едновременно: външният министър Абас Арагчи предупреди, че всяка нова агресия ще срещне „мощен и решителен отговор“, а държавните медии предадоха в сряда официалната позиция, че евентуален удар по ядрен обект ще се третира като пълномащабно разширяване на войната.

Че Белият дом се готви за продължителна кампания, става ясно и от финансовите действия. Във вторник министърът на отбраната Пит Хегсет поиска от Конгреса нови 87 млрд. долара за военни операции – първо на закрит двупартиен брифинг, а след това пред Сенатската комисия по бюджетните кредити. Това стана, след като през март Пентагонът вече заяви нужда от най-малко 200 млрд долара. Ден по-късно Камарата на представителите придвижи финансов пакет от 95 млрд долара, от които около 73 млрд са заделени за войната, а остатъкът – за подкрепа на фермерите и изборната реформа на Тръмп. Рамката тепърва трябва да бъде гласувана в Сената, но част от ключовите републиканци вече открито изразяват съмнения относно размера на сметката – ясен знак, че вътрешният политически ресурс за кампанията не е неизчерпаем.

Съставът на новия военен пакет е дори по-показателен от финансовия му обем. Стратегията за възпиране обикновено разчита на видими платформи – самолетоносачи, ескадрили и бомбардировачи в готовност. Трупането на медицински резерв в тила обаче не е сигнал към Техеран, а планиране за собствени сериозни загуби – т.е. индикация за предстоящи операции с много по-висок риск от текущите удари от разстояние. За това подсказва и повторното разгръщане на силите за специални операции.

Прочитът на ситуацията все пак не е еднозначен. Част от медицинския ресурс има съвсем непосредствена задача: ранените от „Мууафак Салти“ вече се лекуват по верига, чийто краен пункт е именно болницата в „Ландщул“. Освен това официалните лица изрично подчертават, че нова офанзива все още не е заповядана – наличието на военна способност не означава автоматично взето решение за нейното използване.

Юлският прецедент обаче натежава в обратна посока: обявеният на 7 юли край на примирието се превърна в удари срещу над 80 цели още същата нощ. При това положение е твърде вероятно САЩ да готви кампания срещу инфраструктурни и ядрени цели – нещо, което текущата стратегия за натиск по море не е изисквала. Разбира се, трупането на военни опции служи като лост за бъдещи преговори, а този лост работи само ако заплахата е реална.

Ако тази военна мощ бъде използвана срещу „Кух-е Коланг Газ Ла“, конфликтът фундаментално ще промени характера си. Досега кампанията, въпреки своята интензивност, оставаше в рамките на логиката на принуда около протока: удари по военни цели, морска блокада и формула „електроцентрала за кораб“. Поразяването на съоръжение за обогатяване на уран обаче би върнало сблъсъка към ядрената му ос – праг, който Техеран изрично определи като червена линия за ескалация.

Тук ключова роля играе и един технически детайл: поставените в готовност бомбардировачи B-1 носят най-тежкия конвенционален боен товар в американската авиация, но дълбоко вкопани ирански съоръжения като този във Фордо през юни 2025 г. бяха поразени от стелт бомбардировачи B-2 Spirit с бункерни бомби GBU-57. Прехвърлянето им към региона вероятно би било най-явното потвърждение, че заканите към „Планината на кирката“ са преминали от реторика към конкретно оперативно планиране. Обратно – евентуален рестарт на пакистанския канал за посредничество и осезаем спад в темпото на удари биха потвърдили хипотезата, че трупането на сили е просто инструмент за дипломатически натиск.

Към момента фактическото положение е следното: потокът от ескадрили, медици и милиарди долари гради съответните военни възможности, но окончателното решение за започване на офанзива все още не е взето.

📸 Галерия: Бойни кораби на ВМС на САЩ преминават през Арабско море в плътна формация, докато силите на Централното командване (CENTCOM) продължават да насърчават регионалната сигурност и стабилност, 30 юни 2026 г. (U.S. Navy)

Рамат Ган отвори всички скривалища – заплахата от Иран „вече не е пренебрежима“

🇮🇱⚠️🇮🇷 Рамат Ган – съседен град на Тел Авив, разположен източно от него, отвори днес всичките си обществени скривалища – превантивно решение на градската управа пред уикенд, за който очаква осезаемо по-висок риск от ирански ракетен удар. „Оценката на обстановката показа, че заплахата от удари от Иран този уикенд е нараснала и вече не е пренебрежима“, пише кметът на града Кармел Шама-Хакоен във Facebook. Решението е изцяло общинско – ново указание от Тиловото командване няма, подчерта самият кмет: градът действа преди официалната команда, а не по нея.

Шама-Хакоен призна, че това струва на общината пари и логистика, но защити тази предпазливост пред варианта да се изчака: „Решихме да отворим всички скривалища в града.“ Той отправи призив към всички домоуправители да се уверят, че общите скривалища в жилищните сгради са чисти, достъпни и готови за използване, а жителите – да запазят спокойствие, ако сблъсъкът все пак ескалира.

„Няма специално предупреждение от Тиловото командване. Имаме ЦАХАЛ и ВВС, които ни защитават, но и удрят далеч оттук“, добави той. Мярката идва като допълнение към държавна програма: Министерството на отбраната и Тиловото командване по-рано обявиха изграждане на 1000 нови обществени скривалища и обновяване на други 500 в цялата страна.

Уикендът, посочен от кметът, съвпада с очаквано ново стъпало в ескалацията на военнта кампания на САЩ срещу Ислямска република Иран. По сведения на израелската обществена телевизия КАН от сряда вечерта Израел е бил уведомен от своя съюзник, че през идните дни ще разшири своите удари – за първи път в тази фаза от конфликта ще участват тежки стратегически бомбардировачи. Израелската армия вдигна нивото на тревога, шлифова своите отбранителни и настъпателни процедури и държи постоянна връзка с Пентагона; висш израелски служител, цитиран от Ynet, обобщи, че ключът към следващите дни се намира в ръцете на Тръмп. Оценките, предадени от КАН, гласят, че подобно разширяване повишава вероятността Техеран да отговори с ракетни удари по израелска територия – сценарий, който би върнал моментално израелската авиация в иранското небе. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви пред радио 103FM, че Израел следи събитията в региона от три седмици насам и се намира в „най-висока готовност за всеки сценарий“, докато премиерът Бенямин Нетаняху свиква пълния състав на кабинета в неделя. Междувременно Обединеното кралство заяви, че изтегля дипломатическия си персонал от Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече заплаши: „За всеки атакуван кораб в Ормуз ще унищожим електрическа централа или мост, включително в Техеран.“ В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че е неутрализирал три танкера в протока.

В нощта срещу четвъртък Централното командване на САЩ (CENTCOM) отчете 12 поредни нощи на обстрел срещу Иран – по морски способности, складове за ракети и дронове, крайбрежни пунктове за наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Успоредно тече подновената морска блокада: 9 търговски кораба са пренасочени, а 1 беше изваден от строя. Техеран отговаря по периферията на американското присъствие с балистични ракети и дронове по Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. В сряда йорданската армия прехвана 4 от 6 ракети, изстреляни към пристанищния град Акаба, а експлозии се чуваха отсреща в израелския град Ейлат; същата седмица ирански удари поразиха инсталации за обезсоляване на вода и енергийни обекти в Кувейт. В петък, 17 юли, попадения на ирански ракети по американска военна база в Йордания убиха трима войници – първите американски жертви от 1 март насам. В тази география обаче отсъства самият Израел: по оценка на анализатори, цитирана от Асошиейтед прес, Техеран съзнателно удря около него, но не него, защото директно нападение би вкарало израелската армия обратно в конфликта – при положение че Иран вече поема нощ след нощ американски залпове.

Междувременно дипломатическите усилия на практика са замразени. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Иран „моли за сделка“, но „явно не е сериозен“ да сключи такава, на която да остане верен. Посредниците от Пакистан продължават своите совалки, но войната се измества към битка за контрола над Ормузкия проток. Конфликтът отваря и нов морски фронт: движението на йеменските хути обяви, че налага морска блокада на Саудитска Арабия в понеделник, а през изминалата нощ порази два саудитски танкера в Червено море – „Енселия“ и „Лейлия“. Саудитската държавна агенция SPA потвърди пожар в носовата част на единия кораб; екипажите са невредими.

За Рамат Ган – плътно застроено предградие в Тел Авивската агломерация – тази тревога има конкретни адреси. Градът е сред най-тежко поразените от иранските залпове през пролетта. На 18 март балистична ракета с касетъчна бойна глава, изстреляна от Иран, се вряза в жилищна сграда и уби Ярон и Илана Моше, съпрузи на около 70 години, застигнати от шрапнелите на път към скривалището. Революционната гвардия обяви удара за отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран. Само в рамките на онази нощ централен Израел преживя четири вълни ракетен обстрел между полунощ и осем сутринта – с ранени, разрушени сгради и спряно движение на влаковете около Тел Авив.

Пет месеца по-късно способността на иранските балистични ракети да стигнат агломерацията на Тел Авив не подлежи на съмнение. Въпросът е дали предстоящият уикенд ще пречупи ограничението, което Техеран сам си наложи. По израелски оценки отговорът зависи от мащаба на американската ескалация: колкото по-дълбоко ударите засегнат националната инфраструктура, а Тръмп вече отбеляза електрически централи и мостове като следващи цели – толкова по-трудно ще е за Техеран да задържи огъня само по американските бази. По-вероятният сценарий за уикенда остава пореден ирански отговор по американските бази и обекти в Залива; удар по израелска територия е малко вероятен, но вече не е пренебрежим – както посочи кметът на Рамат Ган. Ако в следващите дни Тиловото командване издаде собствени указания към населението, то армейската оценка ще е догонила общинската. Уикенд без стратегически бомбардировачи и ирански удари западно от Йордания пък би върнал тревогата в нейната изходна точка – отворени скривалища, които, както се надява кметът, изобщо няма да потрябват.

📸 Снимка: Хора се укриват в подземна жп гара в Рамат Ган по време на иранска ракетна атака, 28 февруари 2026 г. (Oren Koen/Flash90)

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Иран прехвърля елитни десантни формирования към Абадан на иракската граница.

🇮🇷 Иран концентрира двете най-елитни десантни части в югозападния край на страната. 33-та въздушно-десантна дивизия „Ал Махди“ от Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) и 65-та въздушно-десантна бригада за специални операции „НОХЕД“ от редовната армия (Артеш) са били прехвърлени към граничния град Абадан в провинция Хузестан, разположен на брега на река Шат ал-Араб, точно срещу територията на Ирак. „Ал Махди“ пристига от постоянния си гарнизон в провинция Фарс, а 65-та бригада – от база в Дезфул, разположена в северната част на провинцията. Това дислоциране завари града под въздушен обстрел: американски удари поразиха Абадан на 13 юли, докато в неделя, 19 юли, бяха нанесени удари срещу периферията му.

Двете формирования не са избрани случайно. „Ал Махди“ е специално звено от сухопътните сили на IRGC, сформирано на базата на едноименната дивизия от годините на Ирано-иракската война. В мирно време тя е базирана в град Джахром, подчинен на регионалното командване „Медина“, което отговаря за провинции Фарс, Бушер и Хормозган – крайбрежния пояс срещу Персийския залив. Нейната бойна биография включва контрапартизански кампании срещу кюрдската Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK) по границата на северозапад.

65-та бригада – „зелените барети“ на иранската армия с история отпреди Ислямската революция – има още по-директна връзка с района. Неин предшественик е бившата 23-та въздушно-десантна бригада, воювала в Хузестан през цялата война с Ирак и участвала в пробива на обсадата на Абадан през септември 1981 г. 45 години по-късно това съединение се завръща в града, който някога е деблокирало.

Географското положение обяснява избора на точката. Абадан – градът с най-старата петролна рафинерия в страната – е разположен на остров между река Шат ал-Араб и нейния ръкав Бахманшир. Точно отвъд реката започва територията на Ирак: полуостров Фао и подстъпите към Басра. На северозапад, край Хорремшахр, се намира граничен пункт Шаламче по стратегическата ос Басра–Ахваз. Именно през Шаламче и други два пункта на север влязоха конвои от иракски шиитски милиции към края на март и началото на април. Тяхната цел беше да подсилят иранските сили в разгара на предишната фаза на конфликта – епизод, документиран в изследване на Центъра за борба с тероризма (CTC) в Уест Пойнт, публикувано през юни. Иначе казано, транспортният коридор между Басра и Хузестан функционира активно – и то в двете посоки.

Ударите срещу града са част от ескалацията, подновена след разпадането на меморандума от Исламабад. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневното примирие за приключило на 7 юли след ирански обстрел по търговски кораби в Ормузкия проток. От нощта на 8 юли американските атаки са непрекъснати, а тази нощ беше десетата поредна на бомбардировки. Първоначално кампанията се фокусира върху крайбрежието на Ормузкия пролив – Бандар Абас, остров Кешм и Чабахар. През втората седмица обаче нейният обхват беше разширен на северозапад навътре в Хузестан, като бяха поразени обект край Шадеган и самият Абадан.

На 13 юли, по данни на заместник-губернатора на провинцията по сигурността, са били поразени три цели в рамките на града. Корпусът „Вали-е Аср“ (териториалното командване на IRGC в Хузестан) съобщи за три жертви. На 19 юли, според полуофициалната Tasnim News Agency, поразени са били покрайнините на града, този път без жертви. Централното командване на САЩ (CENTCOM) описва кампанията като „предназначена да отслаби допълнително способностите на Техеран да застрашава търговското корабоплаване в Ормузкия проток“. След атака, при която загинаха двама американски военнослужещи, а трети се води за безследно изчезнал, американските сили заявиха, че новите удари целят „бързо да накажат“ IRGC. Иран отговори по цялата дъга: в неделя Йордания, Кувейт и Бахрейн съобщиха за ирански ракетни удари, а според медийни публикации цел край Акаба са били американски военни самолети.

Прехвърлянето на сили към Абадан не е изолирано събитие, а елемент от цялостно затягане на сигурността по границата с Ирак. Опозиционни партии в изгнание, базирани в Иракски Кюрдистан, съобщиха за Alhurra, че Гвардията е прехвърлила около 3000 бойци от специална бригада „Саберин“, заедно с танкове, дронове и артилерия към граничните райони Сардашт, Бане, Пираншахр и Мариван. Опозиционната медия IranWire потвърди тази картина чрез собствени източници.

Проектът за критични заплахи (CTP) – партньор на Институт за изследване на войната (ISW) – отбеляза на 14 юли, че мащабът на това струпване все още няма потвърждение от независими източници, но регистрира повишаване интензивността на иранските операции срещу кюрдските групировки. Три дни по-късно самата иранска армия обяви, че именно 65-та бригада „НОХЕД“ е извършила 11 трансгранични операции в Иракски Кюрдистан. При тях са били ликвидирани 8 командири на групировки, считани от Техеран за сепаратистки, и са били унищожени 3 техни бази – твърдение, което също няма независимо потвърждение. Представител на кюрдската опозиция добави пред Alhurra, че паралелно със северното струпване IRGC натрупва войски, оръжие и ракети в провинция Хузестан по посока Персийския залив и границата с Ирак, точно в участъка, където сега пристигат „Ал Махди“ и „НОХЕД“.

Срещу самата въздушна кампания тези две звена надали са ефективни: те не притежават специални активи за противовъздушна отбрана и не могат да защитят пряко рафинерията или пристанището. Тяхната стойност е друга – те представляват лека, мобилна и добре обучена пехота за удържане на сухопътен терен, контрол срещу вражеска инфилтрация и противодесантни действия. Тяхното разполагане подсказва, че Техеран се готви за сценарий, при който конфликтът по югозападния фланг ще придобие сухопътно измерение.

Иранското командване има сериозни основания за подобни опасения. Още през пролетта прехвърлянето на съюзните шиитски милиции през граничните пунктове съвпадна, по цитираното изследване от Уест Пойнт, с упорити слухове за готвени американски сухопътни операции в южен Иран, а текущата въздушна кампания е насочена почти изцяло срещу крайбрежието. Втората важна линия е самата граница: 65-та бригада вече действа отвъд нея (по твърдения на собственото ѝ командване), а огледалното струпване на сили на север показва, че Техеран разглежда целия граничен пояс – от кюрдските планини до устието на Шат ал-Араб – като пряко застрашена зона.

Военното укрепване съвпада с изключително деликатен момент в дипломатическите отношения с Багдад. В четвъртък иракският премиер Али ал-Зайди пристига на работна визита в Техеран – първата му регионална спирка след 5-дневно посещение във Вашингтон. Според агенция „Шафак“ той носи предложение да стане домакин на бъдещи преговори между САЩ и Иран.

Ако през следващите седмици започне изграждането на укрепителни линии, брегови позиции и разгръщане на нови войски около Абадан и Хорремшахр, това ще потвърди, че основната задача на тези звена е именно отбраната на речната граница. В случай че последват нови трансгранични операции от Хузестан или района на Басра, приоритетът им ще се измести към граничния контрол и действия отвъд реката. На този етап едно остава сигурно: Иран разполага своята най-подготвена лека пехота в критичната точка, където се пресичат границата, реката и заливът – същата зона, от която започна иракската инвазия през септември 1980 г.

Вилнюс предупреди: Балтика и Полша са най-близката цел на Кремъл

🇷🇺🇱🇹🇵🇱 Русия гледа на Полша и Прибалтика като на най-вероятна следваща цел за ескалация, поради своята неспособност да спечели войната срещу Украйна. За това предупреди литовският министър на отбраната Робертас Каунас в интервю за обществената медия LRT, излъчено на 20 юли. Логиката зад думите му е проста и именно заради това – тревожна: тъй като победата на украинския фронт е непостижима вече пета година, Кремъл ще потърси алтернативен триумф другаде. Най-близкото място за подобен ход са именно западните съседи на Русия.

„Тъй като войната в Украйна не се развива по руския план, те не са в състояние да победят. Днес взривове отекват в самата Русия, усеща се недостиг на гориво. Руското общество вече пита кремълския режим защо се случва това и къде е обещаната победа“, обясни Каунас пред LRT. „Кремъл и лично Путин се нуждаят от нова ескалация, от някакъв нов успех – в случая Балтийският регион и Полша са най-близката мишена.“

Споменатите от министъра взривове и дефицит на горива не са просто реторика. От месеци украинските удари в тила, нанасяни с крилати ракети „Фламинго“ и далекобойни дронове, поразяват руски рафинерии, петролни бази и военни заводи. Тревогата от тези атаки вече достига до региони на хиляди километри от границата. Според анализа на Каунас, именно това вътрешно напрежение тласка Путин не към свиване на амбициите, а към търсене на ново изостряне на външния фронт.

Предупреждението има своята сериозна предистория. Седмица по-рано, на 15 юли, президентът Гитанас Науседа потвърди, че литовското разузнаване е регистрирало сигнали за готвени руски провокации срещу Полша или Прибалтика. „Получихме такива данни от нашите разузнавателни служби“, посочи той. „Не мога да отрека, че разполагаме с данни, които се отнасят до кинетични операции“ – тоест действия с използване на реално оръжие, а не просто саботажи и кибератаки. Държавният глава уточни, че службите не назовават конкретно място и време, тъй като това е практически невъзможно. Общият знаменател на сигналите обаче е ясен: мишена би била критичната инфраструктура, средствата – конвенционални военни или хибридни, а целта – проверка на единството в НАТО.

Литва вече предприема конкретни действия в отговор на заплахата. Според Каунас под засилена защита се поставят мостове, електрически подстанции, газоснабдителни системи и комуникационни възли, като за различните сценарии са изготвени предварителни планове за реакция. Физическа охрана на стратегически обекти е поверена на Службата за обществена сигурност, а при необходимост ще бъде включена и армията. Началникът на отбраната генерал Раймундас Вайкшнорас потвърди, че армията е изпратила подкрепления в районите с ключова инфраструктура. Особено внимание се отделя на съоръженията, свързващи страната с континенталната европейска електромрежа. Към тази система трите балтийски държави се прехвърлиха в началото на 2025 г., след като окончателно се отделиха от общата мрежа с Русия и Беларус.

Стъпките на Вилнюс са част от широка регионална верига от отбранителни мерки. В средата на юли Латвия също засили охраната на язовирната стена на водноелектрическата централа по поречието на Даугава край Рига, както и на подземното газово хранилище в Инчукалнс – най-голямото в страната. Тези действия бяха предприети след разузнавателни данни за конкретна заплаха. Премиерът Андрис Кулбергс обясни взетото решение със същата логика, изложена от Каунас: изправена пред неуспехи на бойното поле, Москва търси „потенциална бърза победа“, поради което хибридната заплаха днес е по-опасна от всякога. Допълнителна ПВО, засилено съюзническо присъствие и ускорено интегриране на антидрон система, разработена заедно с Украйна – това са част от исканията, отправени от Кулбергс към генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Латвийският президент Едгарс Ринкевичс от своя страна допусна, че Кремъл би могъл косвено да изпробва клаузата за колективна отбрана, вписана в Член 5 от Вашингтонския договор, и механизмите за реакция на Алианса и Европейския съюз.

Полша получи своето предупреждение още на 3 юли, при това директно от САЩ. Според полското издание Onet, което се позовава на източници от обкръжението на президента Карол Навроцки, САЩ информират редовно Варшава, че Русия обмисля въоръжена провокация на територията на Полша, с която да изпита решимостта на съюзниците. Разглежданите сценарии варират от удари с дронове по енергийни обекти и симулирана масирана въздушна атака, която да принуди ПВО да се задейства, до ограничено навлизане на военнослужещи без отличителни знаци в граничния пояс. Последното може лесно да бъде маскирано като „навигационна грешка“ или спасителна операция след принудително кацане на хеликоптер с евентуалното участие на Беларус. Според същите тези източници, целта на такава операция би била Москва да обвърже изтеглянето си от полска територия с прекратяване на западната помощ за Киев. Британският вестник The Telegraph допълва, че подобен ход може да бъде предприет в рамките на броени месеци.

Полският министър на външните работи Радослав Сикорски стигна дори по-далеч, назовавайки вероятния почерк на атаката. Той предупреди, че Русия може да инсценира удар с дронове украинско производство срещу държава от НАТО или собствената си територия, за да си създаде претекст. Това би била операция „под фалшив флаг“, напомняща за Глайвицкия инцидент от 1939 г., когато преоблечени германски войници инсценират полско нападение срещу немска радиостанция, за да оправдаят нахлуването в Полша. Путин може да прибегне до подобни действия, „докато е отчаян и губи“, смята Сикорски. Именно затова, според него, откритото говорене за тези сценарии е най-добрият инструмент за намаляване на вероятността те да се случат.

Най-ранните предупреждения в тази посока датират от края на юни, когато латвийското разузнаване излезе с оценка, че Москва готви провокации срещу Полша и Прибалтика. Тогава беше посочено, че ракети, дронове или други хибридни действия ще имат за цел да принудят НАТО да свие подкрепата си за Украйна. Същият анализ обаче постави и ясна горна граница на заплахата: в момента Русия не разполага с капацитет за пълномащабна война срещу Алианса. По-същественият риск е друг: Путин да допусне грешка в сметките си, тъй като обкръжението му представя действителността такава, каквато той иска да я чуе.

От своя страна Москва отхвърля всички тези твърдения, определяйки ги като „страшилки“ и нов предлог за струпване на съюзнически сили в Балтийския регион.

Взети заедно, анализите от Вилнюс, Рига и Варшава очертават не подготовка за мащабно нахлуване, а един далеч по-сложен за париране сценарий: ограничен удар срещу инфраструктурен обект. Москва би могла да отрече отговорност за него, а реалната му стойност би била в политическото послание, а не в материалната щета. Целта е да се провери колко бързо и единно ще реагира НАТО, когато нападението остава точно под прага за задействане на Член 5. Тези оценки поставят и разумна граница на тревогата: нито една от трите столици не говори за струпани армии или предстояща инвазия, а за действия, замислени именно защото откритата война с НАТО е извън възможностите на Русия.

При запазване на това геополитическо уравнение по-вероятният ход на събитията е поредица от изолирани инциденти с недоказан извършител, а не пряк въоръжен сблъсък. Потвърждение на тези опасения ще бъде реален инцидент от описания вид – поява на дронове над критична инфраструктура в Полша и Прибалтика, диверсия срещу подстанция или газохранилище, или ново разполагане на съюзнически войски по източния фланг. В обратната посока би сочило развитие, при което есента премине без произшествия, а засиленият режим на охрана около мостовете и енергийните обекти бъде тихо отменен.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Каспаров: Путин ще ескалира и ще изпита НАТО, не търси мир

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин няма никакво намерение да сключва мир с Украйна и по-скоро ще ескалира войната след парламентарните избори през септември, отколкото да направи завой към намиране на компромис. Това предупреди в интервю за Politico Гари Каспаров – бивш безспорен световен шампион по шахмат, а днес една от най-видните фигури на руската опозиция в изгнание.

Разсъжденията, които Каспаров изложи пред изданието, преобръщат обичайното предположение, че притиснатият противник търси изход. Според него, колкото по-осезаем е натискът върху Путин, толкова по-склонен е той към ескалация, а не към отстъпки. Всяко споразумение, което спира дотук, без да завърши с категорично руско поражение, само би подарило на Москва глътка въздух, за да се прегрупира и да се върне по-силна. „Путин винаги ескалираше, когато усетеше, че е притиснат до стената... а най-естествената ескалация е провокацията“, заявява дисидентът.

Твърдението, че руският президент прибягва до ескалация именно в моменти на слабост, стъпва върху ясен модел от последните две десетилетия. Войната с Грузия през август 2008 г. избухна месеци след като НАТО обеща бъдещо членство на Тбилиси и Киев; анексирането на Крим през 2014 г. последва свалянето на проруския президент Виктор Янукович; а пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. беше отговор на задълбочаващата се западна интеграция на Украйна. Всеки път този ход носеше сериозен риск – и всеки път Москва залагаше на това, че Западът ще преглътне свършения факт.

Формата, която една подобна провокация може да приеме днес, тревожи Каспаров най-силно: нахлуване в държава от източния фланг на НАТО, най-вероятно Латвия или Естония. Целта не би била окупирането на големи територии, а изпитание за решимостта на Алианса – и най-вече на САЩ – да реагират. За да се подкопае доверието в пакта, дори не е необходимо мащабно нашествие, обяснява емблематичният руски опозиционер. Достатъчно е да бъде превзето малко гранично градче, по възможност с преобладаващо рускоезично население, и да се изчака реакцията. Ако тогава САЩ не се притекат на помощ, целта на Путин ще бъде постигната: с един-единствен ход НАТО практически ще престане да съществува. Според Каспаров провалът на подобен тест няма да остане локален проблем – откаже ли се Алиансът да защити един свой член, обещанието за колективна отбрана губи тежестта си по целия свят.

Прибалтика е мястото, където подобна провокация може да намери най-благоприятна почва. В естонския град Нарва, разположен на самата граница, рускоезичните жители са абсолютно мнозинство; техният дял е изключително висок и в латвийската област Латгале. Това предоставя на Кремъл добре познатия предлог за намеса – „защита на сънародниците“, с който Москва вече оправда анексирането на Крим, войната в Донбас, а преди това и нахлуването в Южна Осетия и Абхазия. Тъкмо заради тази уязвимост източните държави в НАТО от години настояват, че по-вероятната заплаха е хибридна, а не конвенционална – маскирано проникване на чужда територия, което би изправило Член 5 пред казус без ясен предварителен отговор.

Нищо в поведението на Кремъл не подсказва завой към мир – нито пропагандата, нито действията на властта, нито речите на самия Путин. Всички индикатори сочат в една-единствена посока, която Каспаров описва пред Politico само с четири думи: „Война, война, война, война.“

Прогнозата му се опира и на конкретен ориентир от вътрешнополитическия календар на Русия. Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември 2026 г. с указ на Путин – волеизявление за 450-те места в деветото свикване на долната камара на парламента. Кремъл ще иска да проведе този вот без никакви сътресения, преди да предприеме нов външнополитически риск. Именно след тази дата Каспаров очаква следващата голяма ескалация.

Неговата оценка прозвуча само дни след като генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна по време на срещата на върха в Анкара, че никой не знае какво би могло да накара руския президент да седне на масата за преговори. Това е признание за безсилие в момент, в който пълномащабната война навлиза в своята пета година. Самият Рюте описа Путин като притиснат лидер, чието военно и икономическо положение се влошава под украинския натиск, но който въпреки това не показва готовност за диалог – картина, която напълно съвпада с прогнозата на Каспаров. Предупреждението на опозиционера обаче влиза в остър контраст с дипломатическата линия на Белия дом. По думите на Рюте, пратениците на президента Доналд Тръмп вече работят по изготвянето на мирно споразумение – сценарий, който изисква сътрудничество от страна на Путин. Каспаров обаче е категоричен: подобна готовност от страна на Кремъл няма да има.

Каспаров, който стана безспорен световен шампион по шахмат едва на 22 години и е смятан за един от най-великите играчи в историята, днес е сред десетте представители на руската опозиция в Платформата за диалог с руските демократични сили към Съвета на Европа. Този форум осигурява на противниците на Кремъл институционална трибуна в Страсбург. Оттам той призова ЕС да се откаже от илюзията за компромисен край на войната и да заложи изцяло на украинската победа. Неговият основен довод е, че украинските удари дълбоко в руския тил вече удрят приближените на Путин по най-чувствителното място – техните капитали. Според него именно финансовите загуби на олигархичния кръг, а не жертвите на фронта, могат да пропукат лоялността към руския президент.

„Най-добрата ни надежда е да разделим Путин от елитите“, заяви той. „Украинците се справят отлично, защото всеки път, когато ударят важна цел, някой губи много пари.“

Тази теза – че всеки успешен украински удар нанася тежки финансови щети на Москва – се подкрепя от системната кампания срещу руската преработвателна промишленост от началото на годината. До средата на май атаките принудиха почти всички водещи рафинерии в Русия да спрат частично или напълно работа. Извън строя бяха изведени мощности за над 83 млн. тона годишно – близо една четвърт от общия капацитет на страната. Заводът в Кириши, един от най-големите с капацитет от 20 млн. тона, е напълно затворен от 5 май, а рафинерията в Кстово (17 млн. тона) беше поразена на 20 май. Само за първите пет месеца на годината загубите за Кремъл се оценяват на около 7 млрд. долара по данни на украински експерти.

Именно на този икономически натиск стъпва и призивът на Каспаров към Европейския съюз за затягане на санкциите и пълна забрана за туристически визи за руски граждани. Неговото заключение не оставя място за полумерки: „Трябва да направим така, че Путин да загуби. Защото в мига, в който загуби войната, той ще падне от власт.“

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.

Руските ястреби искат ескалация. Имат ли лост над Путин?.

🇷🇺🔥 Пламъците, обхванали Московската рафинерия преди седмица, изпепелиха не само преработващи мощности и резервоари с петрол, но и нещо далеч по-опасно за Кремъл – натрупаното недоволство във военно-патриотичния лагер, чийто гняв този път е насочен не само към Киев, но все по-отчетливо и към ръководството в Кремъл.

Двете последователни украински атаки в рамките на седмица, които извадиха от строя стратегическия завод в покрайнините на Москва, заедно с ударите срещу Санкт Петербург и окупирания Крим, окончателно заличиха илюзията, че пълномащабната война може да остане далеч от Москва и да не засяга ежедневието на нейните жители. Реакцията, описана днес в публикация на Ройтерс, е показателна: десетки националисти-коментатори, идеолози и публични фигури настояват президента Владимир Путин да прекрати всякакви разговори със САЩ и да премине към открита ескалация.

Списъкът с исканията им е дълъг и до болка познат. Пълна мобилизация на икономиката и обществото. Сриване на правителствения квартал в Киев. Физическото ликвидиране на президента Володимир Зеленски. Нанасяне на удари по европейски предприятия, които произвеждат дронове за Украйна. А при необходимост – и употреба на тактическо ядрено оръжие. Подобни призиви бяха правени още в първите седмици на войната, но никога досега те не са звучали толкова ясно и отчетливо. Именно това поставя на дневен ред въпроса: кои всъщност са т.нар. „ястреби“ в руската политика и доколко техните позиции оказват влияние върху реалното вземане на решения в Кремъл.

Ударът, който пренесе конфликта в Москва

Според данните, представени в брифинга на Министерство на отбраната на Руската федерация, ПВО системите са унищожили 555 украински дрона през нощта на 18 юни, близо 180 от които са свалени над Московска област. Ведомството представи тези показатели като доказателство за ефективността на руската отбрана.

По-късно на същия ден ведомството публикува обобщение, според което за последните 24 часа са свалени 992 украински дрона, включително нощната атака и последвалите дневни прехващания. Множество кадри на силите за ПВО и техните усилия за отблъскване на атаката показаха повсеместен хаос, тотална липса на координация и сериозно претоварване, при което отбраната не просто не успя да противодейства на атаката, но и се стигна до попадения на руски ракети в резервоарите на рафинерията и различни жилищни райони. Освен това данните за свалени дронове, докладвани от Министерство на отбраната на Руската федерация, от години изпълняват само политическа функция, но така и не поеха ролята на прецизно военно счетоводство. И колкото по-впечатляващо звучат официално обявените резултати, толкова по-неудобен става въпросът защо въпреки тях стратегическите обекти са в пламъци.

А Московската рафинерия гори сериозно.

Заводът осигурява близо 40% от пазара на горива в Московска област. Според оценки на експерти той няма да възобнови дейност преди края на годината и вероятно ще остане извън експлоатация доста по-дълго, най-вече заради невъзможността за лесна подмяна на оборудването в условията на международни санкции. Въведени са ограничения и забрани за продажбата на бензин в редица региони.

Това е именно онзи вид удари, нанасящи реална болка. Не зрелищен пожар за телевизионните камери, а пробив в логистичната система, поддържаща както функционирането на руската военна машина, така и ежедневието на гражданите. Именно това измества публичната дискусия от фронта към вътрешността на руския лагер.

Най-отчетливо прозвуча изказването на Константин Малофеев – собственик на медийна група „Царград“, който е обект на международни санкции и финансов благодетел на сепаратистки структури в Донбас още през 2014 г.

„Какво още трябва да се случи, преди да започнем да воюваме истински? Война значи победа на всяка цена“, заяви той, като постави под въпрос защо Русия продължава да не използва ядрените арсенали, които според него са натрупани именно за подобни обстоятелства.

В началото на месеца, 3 юни, Малофеев и философът Александър Дугин представиха доклада „Русия 2050“ по време на Икономическия форум в Санкт Петербург. В неговия т.нар. благоприятен сценарий присъстват ядрен удар, анексия на нови украински територии и разпадане на Европейския съюз. Международният форум, който беше замислен като демонстрация на устойчивост и увереност, вместо това разкри нарастващото напрежение между прагматичните технократи и идеологическите ястреби, докато небето над Ленинградска област беше кръстосвано от десетки украински дронове.

Кой всъщност говори от името на войната?

За да се оцени реалната тежест на подобни позиции, е нужно да бъде направено разграничение на различните течения, които често се събират под общото и подвеждащо название „ястреби“. В действителност става дума за поне четири различни групи, чието влияние върху Путин е несравнимо.

Първата са силовиките – ядрото на системата.

Истинската власт в Русия рядко говори шумно. Тя се намира в кабинетите на хора като Николай Патрушев, който дори след формалното си преместване към морската политика през 2024 г. запази директен достъп до Путин и значително неформално влияние върху въпросите на сигурността; Александър Бортников начело на Федерална служба за сигурност (ФСБ); и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

Това са хора с твърди убеждения и дълбоко конфронтационен мироглед, но те не действат като телевизионни коментатори. Те не формират заглавията, а решенията. Самият Путин произлиза именно от тази среда и ако се съди по неговите действия, а не по публичния му тон, той остава най-влиятелният ястреб в страната. Тяхната тежест е реална, защото е институционална и почти невидима.

Втората група е т.нар. „партия на войната“ – публичните рупори.

Тук попадат Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който се трансформира от някогашното умерено лице на режима в един от най-агресивните му говорители. Други представители на посочената група са чеченският лидер Рамзан Кадиров; пропагандистът Владимир Соловьов; както и идеологически фигури като Малофеев и Дугин.

Популярният на Запад образ на Дугин като „мозъка на Путин“ е по-скоро мит, отколкото реалност. Този калибър личности са инструмент в ръцете на Кремъл, когато тяхната реторика е полезна, но се дистанцира от тях, когато крайните им позиции започнат да създават неудобства.

Тези хора не определят курса на държавата. Те определят атмосферата около него и изпълняват своята функция да разширяват границите на допустимото, подготвяйки общественото мнение за всяка следваща стъпка.

Третата група са маргинализираните.

Тяхната съдба показва докъде се простират границите на позволеното. Може би най-известният сред тях е Игор Гиркин. Кадрови офицер от руските спецслужби, той ръководи първия въоръжен отряд, който навлиза в Донбас и окупира Славянск през април 2014 г. По-късно заема поста министър на отбраната на т.нар. „Донецка народна република“, преди да бъде изтеглен по-късно същата година. Впоследствие е осъден задочно от нидерландски съд за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда.

От 2024 г. Гиркин излежава 4-годишна присъда в наказателна колония от общ режим №5 в Кировска област – учреждение, използвано често за бивши служители на силовите структури и известно със строгия си режим.

През март 2026 г. друг военен блогър с дългогодишни връзки с Кремъл, който нарече войната „безнадеждна“, а Путин определи за „нелегитимен“, беше изпратен в психиатрична клиника в Санкт Петербург – заведение, често свързвано с практиките на наказателната психиатрия от съветската епоха.

Посланието е пределно ясно: можеш да настояваш за ескалация на войната, но не да насочваш обвиненията си конкретно срещу властта.

Четвъртата група са технократите.

От другата страна стоят икономическите управители – ръководството на Централната банка и финансовият блок на Кремъл. Техните тревоги са свързани с инфлацията, бюджетните разходи, недостига на работна ръка и риска от дефицит на гориво, а не с катастрофалното темпо на руската армия и липсата на нови територии.

Те също разполагат с влияние, но то се намира в различно измерение. Тяхната задача е да определят границите на икономическата устойчивост, а не стратегическите цели на войната. Именно между този прагматичен подход и идеологическите проекции от „Русия 2050“ минава разломът, станал очевиден за всички по време на форума в Санкт Петербург.

Защо най-шумните гласове не държат кормилото

Подредени по този начин, различните центрове на влияние дават ясен отговор на основния въпрос. Системата, изграждана и контролирана от самия Путин в продължение на повече от четвърт век, публичните ястреби не са независим фактор за натиск върху президента. Те са част от неговия инструментариум.

Гръмките изказвания на Медведев, Малофеев и други подобни фигури разширяват границите на допустимото и позволяват на Путин да изглежда умерен, заставайки до хората, настояващи за употреба на тактическо ядрено оръжие и то още утре. Същевременно тази реторика действа като предпазен клапан, насочвайки натрупаното патриотично недоволство към думи и символични жестове, вместо към директно недоволство срещу властта.

Именно поради тази причина Кремъл я търпи такава, каквато е. И именно затова реагира толкова твърдо срещу всеки, който реши да насочи същата енергия към военното командване или към самия президент.

Това обаче не означава, че подобен натиск е без значение. Рискът не е, че ястребите ще поемат управлението, а че постепенно стесняват пространството за политическа маневра на човека, който ги използва.

Когато висши руски служители заявяват, че разговорите с Вашингтон не са донесли резултат и отправят своите обвинения към администрацията на Тръмп, че не е изпълнила договореното на срещата в Аляска през миналата година, те не определят политиката на Кремъл, но повишават цената на всеки бъдещ компромис.

Сигналите за това не закъсняха. Министерство на отбраната публикува адреси на заводи в няколко европейски държави, за които твърди, че произвеждат дронове за украинската армия. Министерството на външните работи обяви началото на „системни удари“ срещу военни цели в Киев. Последваха по-тежки бомбардировки, при една от които беше засегнат и хилядолетен манастир в украинската столица.

Засега самият Путин демонстрира увереност в избрания курс. Пред зрелостници от руските военни академии, той настоя, че въоръжените сили са съвсем близо до превземането на Костянтинивка – част от кампанията за поемане на контрол върху Донбас – твърдение, което украински военни и независими експерти описаха като преувеличено и свързано с нуждата от компенсация на психологическия ефект от украинските дронове в сърцето на Москва.

„Тези, които искат да възстановят нормални отношения с нас, да спрат безкрайния стремеж към стратегическо поражение на Русия, се намират във възход“, заяви Путин „Накрая всичко ще се нареди.“

Това е езикът на държавен ръководител, убеден, че времето продължава да работи в негова полза. На човек, който няма намерение нито да се откаже от ултиматумите си към Украйна, нито да предаде инициативата на собствените си радикали.

Истинският въпрос днес не е дали Путин чува патриотичния хор, който настоява за ескалация. Въпросът е колко дълго ще може да го използва като инструмент на властта, без самият той да се окаже жертва на очакванията, които непрекъснато подхранва.

Израел започва ескалация на ударите срещу Хизбула в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в понеделник, че е разпоредил на израелските отбранителни сили (IDF) да „настъпят газта“ и да ударят Хизбула, като отбеляза, че през последните няколко седмици армията вече е ликвидирала „повече от 600 терористи от Хизбула“.

„Ще ги ударим. Вярно е, че изстрелват дронове срещу нас – оптични дронове. Имаме специален екип, работещ по този въпрос, и ще го решим. Междувременно вие показвате издръжливост“, посочи Нетаняху, допълвайки, че иска да „поздрави жителите на севера за тяхната издръжливост, която вдъхновява всички ни“.

„Но това, което се изисква от нас сега, е да засилим ударите, да увеличим мощта. Ще ги ударим жестоко“, заяви той.

Коментарите на премиера идват часове след като редица източници потвърдиха за Jerusalem Post, че по време на заседание на Кабинета по сигурността началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е призовал Израел да атакува Бейрут в отговор на нападенията с дронове на Хизбула срещу израелски войници в Южен Ливан.

Замир пристигна на заседанието след неделното си посещение в Северното командване на Израел, където направи оценка на ситуацията и одобри оперативни планове за продължаване на битките срещу Хизбула. После той посети 401-ва бригада и се намираше в нейния щаб, когато сержант Нехорай Лейзер загина от удар с дрон камикадзе.

„Хизбула пренебрегна многократните искания за спиране на огъня срещу Израел, включително и скорошен ултиматум. Никога не може да се очаква Израел пасивно да приема атаки към своите сили и цивилни граждани. Това не е администрацията на Байдън. Статуквото е неудържимо“, заяви американски служител пред Jerusalem Post.

Смотрич: „За всеки дрон камикадзе трябва да падат по десет сгради в Бейрут.“

„Трябва да сложим край на заплахата от дроновете камикадзе на Хизбула. За всеки дрон камикадзе трябва да падат по 10 сгради в Бейрут“, заяви финансовият министър Бецалел Смотрич в изявление от понеделник.

„На стратегическа заплаха не се отговаря само с отбрана, а с промяна на правилата и уравнението“, добави той, посочвайки одобрения наскоро от него бюджет за отбрана в размер на 2 млрд шекела за справяне с настоящата заплаха от дронове.

Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир подкрепи позицията на Смотрич в публикация в X.

„Забранено е да нормализираме реалността с дроновете камикадзе; време е премиерът да тропне по масата на Тръмп и да го уведоми, че се връщаме към война в Ливан. Трябва да спрем тока в Ливан, да превземем Дахия и да се върнем към интензивна война“, написа Бен-Гвир.

 

📽️ Видео: Масово изселване от южните предградия на Бейрут, в очакване на ескалация на израелските удари по Хизбула.

„Nightwatch“ в небето: Защо рутинен полет на американския Boeing E-4B предизвика вълна от спекулации в интернет?

🇺🇸✈️ През изминалата нощ голям брой потребители на социалните мрежи проследиха с повишено внимание полет на американския военен самолет Boeing E-4B, по-известен като „Nightwatch“.

Самолетът, който изпълнява функция на Национален въздушен оперативен център (NAOC), беше забелязан да извършва полет от военновъздушна база в щата Луизиана до Обединена база Андрюс в щата Мериленд, недалеч от столицата Вашингтон, което предизвика множество спекулации относно потенциална военна и дори ядрена ескалация, в контекста на нарастващо напрежение между Израел и Иран.

Засиленият интерес в интернет

В последните години с развитието на онлайн платформи като Flightradar24, всеки от нас има шанс да следи в реално време военните и граждански полети по целия свят. От една страна това допринася за по-голяма прозрачност, но от друга – създава поле за редица спекулации, особено когато става дума за самолети с висока стратегическа стойност, какъвто е „Nightwatch“.

Въпреки че E-4B не е секретен самолет, детайлите за неговите мисии не са оповестявани публично, което е още една причина за възникването на въпроси и предположения. На този етап няма никакви доказателства, че последният полет е свързан с непосредствена криза или конкретна операция.

Какво представлява Boeing E-4B?

Boeing E-4B е модифициран Boeing 747-200, който изпълнява ролята на мобилен команден център от най-високо ниво. Той е създаден специално, за да осигури непрекъсната комуникация, командване и контрол на президента, министъра на отбраната и висшите военни ръководители на САЩ в случай на кризи от всякакво естество – от терористични атаки до ядрен конфликт.

Ето някои от ключовите му характеристики:

▪️ Електромагнитна защита: разполага със специална защита срещу електромагнитни импулси, които биха могли да нарушат електрониката по време на ядрен взрив.
▪️ Свързаност: оборудван е с най-модерните комуникационни системи, позволяващи връзка с военни и граждански командни центрове по цялото земя, включително спътникова връзка, радио и криптирани канали.
▪️ Самостоятелно оцеляване: притежава автономни системи за живот и поддръжка, позволяващи му да остане във въздуха за продължително време, а чрез дозареждане във въздуха може да се задържи на мисия дни наред.
▪️ Екипаж: Въздушният щаб включва не просто пилоти, но също така технически специалисти и офицери от най-високо ниво, способни да управляват кризисни операции на място.

Защо „Nightwatch“ лети толкова често?

Флотът от няколко самолета E-4B поддържа постоянна готовност чрез редовни полети, обикновено 3 до 4 пъти седмично. Това не е сигнал за кризисна ситуация, а част от стандартните процедури за:

▪️ Обучение на екипажа и поддържане на високо ниво на професионализъм.
▪️ Проверка и обновяване на сложното техническо оборудване.
▪️ Осигуряване на способност за бързо разполагане в случай на национална криза.

Разполагането на самолета в близост до столицта Вашингтон, например в Обединена база Андрюс в Мериленд, е стратегически ход, осигуряващ бърз и безпроблемен достъп до ключовите държавни и военни институции.

Развенчаване на митове и спекулации

В социалните мрежи се разпространиха два основни сценария, свързващи полетите на „Nightwatch“ с потенциален конфликт:

▪️ Подготовка за война с Иран: Макар Съединените щати да имат военни планове за различни сценарии, рутинни полети на E-4B не трябва да се тълкуват като доказателство за активна подготовка или неизбежен конфликт.

▪️ Риск от ядрена ескалация: Въпреки че вероятността за избухване на ядрена война е винаги налице като хипотетичен риск, E-4B се използва за постоянна готовност, а не само в кризисни моменти.

Какво всъщност показват тези полети?

Тези полети са знак, че ВВС на САЩ продължават да поддържат своите системи за командване и контрол на високо ниво. В епоха на глобална нестабилност и множество заплахи, поддържането на мобилна и устойчива командна инфраструктура е неизменна част от осигуряването на национална сигурност.

Какво да следим напред?

Когато се опитваме да разберем дали реално съществува опасност от избухването на военен конфликт или ескалацията на такъв, не можем да се доверяваме само на отделни знаци като полетите на специфични самолети.

Важно е да наблюдаваме цялостната картина и да следим различни ключови фактори, които заедно могат да ни предоставят далеч по-ясна представа за реалната ситуация. Ето какво трябва да имаме предвид:

▪️ Политически и дипломатически действия: Важно е да бъдем наясно с това какво говорят политици и дипломати. Официални изказвания, срещи, сключване на договори или напротив – обиди и санкции, често са индикатор за покачване или спад на напрежението. Дипломатическата активност е ключов индикатор за намеренията на страните.

▪️ Доклади от разузнаване и международни организации: Разузнавателни служби и международни организации като ООН, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) или НАТО публикуват редовни доклади за ситуацията в различни региони. Те дават по-обективна и професионална оценка на заплахите, която е базирана на данни от терен и разузнаване.

▪️ Събития и конфликти в региона: Важно е също да следим всичко, което се случва в самия регион на потенциалния конфликт – сблъсъци, бунтове, военни операции, терористични атаки. Събитията в този характер често са само парченце от мащабния пъзел на нестабилността и могат да повлияят на решенията на големите сили.

Заключение:

Полетите на Boeing E-4B „Nightwatch“ не трябва да бъдат тълкувани като предвестник на предстояща ескалация или ядрена криза. Те са част от продължаващия ангажимент от ВВС на САЩ за гарантиране на достъпа до непрекъснато управление и контрол на американския президент при извънредни ситуации.

Всички ние трябва да бъдем внимателни в интерпретациите и никога да не прибързваме с изводите, базирани единствено на отделни явления, пък било то и полет на „Nightwatch“.