Показват се публикациите с етикет Екстремизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Екстремизъм. Показване на всички публикации

сряда, 26 ноември 2025 г.

Експерти: Обявените от Тръмп за терористи антифашистки групи почти не съществуват и не застрашават САЩ

🇺🇸 Експерти по екстремизъм коментираха пред The Guardian, че антифа групировките в Европа, обявени от Държавния департамент на САЩ за чуждестранни терористични организации (FTO) по обвинения в „подронване основите на западната цивилизация“, трудно биха могли да се нарекат групи, камо ли терористични организации, и не представляват реална заплаха за американците.

Решението, мотивирано с обвинения в „подронване на основите на западната цивилизация“, разпали дебати сред експерти. Някои от тях смятат, че групите трудно могат да бъдат класифицирани като организирани терористични структури и не представляват пряка заплаха за американците. Въпреки това, официални лица подчертават, че са извършили конкретни актове на насилие, които оправдават строгите мерки.

„Цялата работа е леко смехотворна, защото групите, обявени от администрацията, едва съществуват и със сигурност не са терористи“, заяви Хайди Байрич, основател на Global Project Against Hate and Extremism – организация за мониторинг на екстремистки движения по света. Тя допълни, че групите не представляват реална заплаха, а решението може да отвлича вниманието от по-сериозни рискове, произлизащи от десния екстремизъм, който по данни от CSIS е свързан с повечето фатални атаки в страната през последните години.

В началото на месеца администрацията на Тръмп добави към FTO списъка германската Antifa Ost, италианската International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense. Сега четирите групи са в компанията на Ислямска държава, Ал-Кайда, Хамас и други международно признати терористични структури. Според Държавния департамент, те са „радикални антифа мрежи“, подхранващи „кампания на политическо насилие“ и свързани с атаки, включително с импровизирани взривни устройства (IED) и физическо насилие.

Държавният секретар Марко Рубио заяви, че тези групи „споделят революционни анархистки или марксистки идеологии, включително антиамериканизъм, антикапитализъм и антихристиянство, подхранващи радикални атаки у дома и в чужбина“.

„Те не представляват никаква заплаха за САЩ. Това не е борба с тероризма в класическия смисъл, а по-скоро стъпка, която би могла да се тълкува като политическо послание към левицата“, отбеляза Байрич, която посочи, че през последните години повечето сериозни нападения отвъд океана са дело на десни екстремисти.

От друга страна, защитници на решението, сред които конгресменът Томас Меси, който е работил с администрацията по въпроса, дават аргументи, че „тези радикални групи подпомагат, финансират и подкрепят политическото насилие в САЩ и по света“, позовавайки се на събития като убийството на консервативния активист Чарли Кърк през септември, което Белият дом свърза с леви радикали, както и на протести в Лос Анджелис, Чикаго и Портланд срещу федералните имиграционни власти.

Том Лорд, изследовател на тероризма, съосновател на Militant Wire и специалист по екстремистките групи в Европа, призна, че е бил „много изненадан“ от повечето посочени имена.

„Особено имайки предвид, че точно 24 часа преди обявяването им за FTO разговарях с Държавния департамент и им споделих, че три от тези организации по същество са неактивни“, отбеляза Лорд, според когото единствено е било очаквано Antifa Ost да попадне под прицел, тъй като е активна, но подчерта, че в общи линии става дума за локални структури, които не са заплаха за САЩ.

Въпреки това, официални документи на Държавния департамент посочват конкретни инциденти:

  • International Revolutionary Front е „войнстваща анархистка група“ с разклонения в Европа, Южна Америка и Азия, проповядваща „революционна въоръжена борба срещу държавите“.
  • Armed Proletarian Justice пое отговорност за бомба до централата на гръцката полиция през декемв 2023 г.
  • Revolutionary Class Self-Defense пое отговорност за две нападения със самоделни взривни устройства срещу министерство на труда през февруари 2024 г. и офиси на Hellenic Train през април 2025 г.
  • Германската разузнавателна служба определя Antifa Ost като „войнстваща мрежа“ в свой доклад от 2024 г.

Около две седмици след обявяването в Германия започна процес срещу Antifa Ost, известна още като „Hammerbande“ (Бандата с чуковете). Става въпрос за делото в Дрезден, в което седем души са изправени пред съда за нападения срещу неонацисти в източните провинции между 2018 и 2023 г. – често с чукове, закупени от обикновени магазини, но и други актове на насилие със самоделни взривни устройства.

Федералните власти смятат, че Antifa Ost са нападнали шествие по случай „Деня на честта“ през февруари 2023 г. в Будапеща, считано от тях за събитие на крайнодесните в чест на Третия райх. Унгарският премиер Виктор Орбан се позова на въпросния случай, за да обяви организацията за терористична на 26 септември, включвайки я в новосъздаден национален списък с терористични групи – първият такъв в Европа, вдъхновен от американското решение. Орбан обвини групата и свързани с нея в атаки срещу унгарски институции като консулствата във Венеция и Берлин, и щурмуването на Mathias Corvinus Collegium в Брюксел през май.

Revolutionary Class Self-Defense е сведена до малка група, начело с от гръцкия анархист Димитрис Хадзивасилиадис, който беше осъден на 16 години затвор за грабеж в държавно казино през 2019 г. и още няколко акции. Въпреки това групата пое отговорност и за няколко скорошни атаки срещу ключови институции.

„Гръцките групи воюват с гръцките власти, италианските – с италианските фашисти и институции, а Antifa Ost. Постоянно говоря с колеги от полицията в Дрезден – германците напълно контролират ситуацията“, заяви Лорд, според когото нито една от тези групи не е обявила Америка за свой враг.

Експертите не се сещат за съществени контакти между някоя от четирите групи и крайнолеви групи отвъд океана. Според Белия дом обаче те принадлежат на „антифа мрежа“, подпомагаща насилието с идеологическа връзка, и че FTO статусът ще прекъсне всяка потенциална финансова подкрепа.

Обявяването на дадена организация за FTO носи преди всичко финансови последици: замразяване на активи, забрана за материална подкрепа и достъп до американската банкова система, както и визови ограничения за нейните членове. Ключов критерий е групата да бъде пряка заплаха за националната сигурност на САЩ, но обявените групи не са известни с призиви за нападения над американци, като вместо това нападат предимно десни структури и „капиталистически институции“ в родните страни.

Критиците на решението виждат в него прекалено широка интерпретация, докато подкрепящите го изтъкват, че мерката е в съответствие с National Security Presidential Memorandum-7 от септември, който е насочен към „антифа мрежите“.

За първи път в историята на списъка с FTO в него попадат групи, свързани с „антифа“ движението. Решението идва след години на обвинения от Тръмп към американски крайнолеви в терористична дейност, финансирана от леви донори в заговор срещу американците.

По време на протестите Black Lives Matter през 2020 г. Тръмп призова „антифа“ да бъде обявена за терористична група, но тя разполага със строга организационна структура или йерархия и по-скоро е децентрализирана мрежа от активисти. Решението на Тръмп е първо разширяване на фокуса към Европа и доведе до опасения сред правозащитници като ACLU, според които би могло да предизвика разширено наблюдение на американски граждани, обвинявани в „материална подкрепа“.

Растящата откъм популярност партия „Алтернатива за Германия“AfD приветства решението като „необходимо срещу нашите политически врагове“.

сряда, 19 ноември 2025 г.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

петък, 2 май 2025 г.

Германското разузнаване класифицира „Алтернатива за Германия” като екстремистка организация.

🇩🇪 Германската служба за вътрешно разузнаване (BfV) класифицира „Алтернатива за Германия” (AfD) като екстремистка организация, позволявайки на властите да засилят наблюдението на дейността ѝ. Решението предизвика остра реакция от страна на партията, която го нарече „удар срещу демокрацията“.

Според обширен доклад от 1100 страници, подготвен от експерти, AfD представлява расистка и антимюсюлманска организация, проповядваща омраза към мигрантите и подкопава човешкото достойнство, което предоставя законово основание за използване на специални разузнавателни средства – включително вербуване на информатори и подслушване на комуникации.

„В основата на оценката ни стои етнически и родово дефиниран образ на народа, който доминира в идеологията на AfD. Той отрича човешкото достойнство на цели групи от населението“, посочва службата в официално съобщение. „Концепцията се отразява в последователната антимигрантска и антимюсюлманска реторика на партията“, допълват от BfV. От там също така посочиха, че AfD насажда „ирационални страхове и враждебност“ към различни обществени групи.

Според местното законодателство, службите могат да следят дадена политическа партия само при наличие на официална екстремистка квалификация – ограничение, произтичащо от историческия опит на страната с нацизма и комунизма.

До този момент службата се въздържаше от крайна мярка, тъй като AfD обжалваше предишното си определение на структура, “заподозряна в екстремизъм”. След съдебна загуба миналата година, BfV получи зелена светлина за категорично действие.

Политически и институционални последици

От AfD осъдиха решението и го определиха като „политически мотивиран опит за дискредитация и криминализиране на партията“. Нейните председатели Алис Вайдел и Тино Хрупала заявиха, че ще повдигнат нови съдебни дела срещу „клеветническите атаки, застрашаващи демокрацията“.

Според германското вътрешно министерство, решението може да постави под въпрос публичното финансиране на партията, както и да доведе до уволнение на държавни служители, членуващи в екстремистки организации.

Като най-успешната крайнодясна формация в Германия след Втората световна война, в момента AfD води в някои социологически проучвания. Новата квалификация може сериозно да затрудни привличането на нови членове и легитимността на партията в очите на обществото.

Политическа динамика в навечерието на новото управление

Решението идва дни преди встъпването в длъжност на новия канцлер Фридрих Мерц – лидер на консервативния блок CDU/CSU. Темата за отношенията с AfD вече предизвиква разногласия в редиците на християндемократите.

Въпреки че Йенс Шпан, виден съюзник на Мерц, предложи AfD да бъде третирана като нормална опозиционна партия с цел да бъде избегнато "мъченическото" позициониране, много негови съпартийци отхвърлят тази идея. Новото развитие вероятно ще послужи като аргумент в полза на блокиране на опитите на AfD да оглавява ключови комисии в парламента, въпреки че според резултатите от изборите през февруари партията има право на подобни постове.

„Изправени сме пред напрежение между претенциите на една партия за позиции и свободата на съвестта на отделни депутати“, коментира политологът Волфганг Шрьодер от Университета в Касел. „Трупат се все повече доказателства, че AfD не е обикновена партия – и ще продължи да бъде изолирана“, допълва той.

Ще бъде ли забранена AfD?

Въпросът за евентуална пълна забрана на AfD отново се връща на дневен ред. Според германската конституция, подобна мярка изисква доказателства, че партията активно подкопава или цели да свали демократичния ред.

Канцлерът в оставка Олаф Шолц, чиято партия ще бъде младши партньор в новото коалиционно правителство, предупреди срещу прибързани действия. „Против съм прибързани ходове. Трябва да анализираме класификацията внимателно“, заяви той по време на свое участие във форум в Хановер.

Създадена през 2013 г. като протест срещу еврозоната, AfD претърпя трансформация в платформа против миграцията след кризата през 2015 г. и остава дълбоко поляризираща сила в германската политика.

вторник, 22 април 2025 г.

Най-малко 20 убити при атака на екстремисти срещу туристи в Кашмир.

🇮🇳⚔️🇵🇰 Най-малко 20 души бяха убити, след като екстремисти откриха огън по туристи в индийската територия Джаму и Кашмир във вторник, в най-тежкото нападение срещу цивилни в размирния хималайски регион от години.

Нападението е извършено в Пахалгам, популярна дестинация в живописния планински регион, където масовият туризъм, особено през летните месеци, се възобнови, след като насилието на ислямистките бойци намаля през последните години.

Един източник от сигурността посочи броя на загиналите на 20, докато вторият ги посочи на 24, а третият на 26. И тримата говориха при условие за анонимност, тъй като не бяха упълномощени да говорят с медиите.

„Стрелбата се случи пред нас“, каза свидетел пред телевизия India Today, без да назовава името си. „Мислехме, че някой задейства петарди, но когато чухме други хора да крещят, се измъкнахме бързо оттам, спасихме живота си и избягахме.“

„В продължение на четири километра не спряхме... Треперя“, каза друг свидетел пред India Today.

Нападението е извършено на поляна извън пътя и са участвали двама или трима екстремисти, съобщи вестник Indian Express, цитирайки неназован старши полицейски офицер.

„Броят на загиналите все още се установява, така че не искам да навлизам в подробности“, заяви главният министър на Джаму и Кашмир Омар Абдула в публикация на X. „Излишно е да казвам, че тази атака е много по-голяма от всичко, което сме виждали, насочено срещу цивилни през последните години.“

Малко известната въоръжена група "Кашмирската съпротива", пое отговорност за атаката в съобщение в социалните медии. Тя изрази недоволство, че повече от 85 000 външни лица са били заселени в региона, стимулирайки "демографска промяна".

„Следователно, насилието ще бъде насочено към онези, опитващи се да се заселят незаконно“, се посочва в съобщението на екстремистката група.

Регионалното правителство на Джаму и Кашмир, където се намира Пахалгам, каза на законодателния орган този месец, че близо 84 000 жители от Индия са получили права на местоживеене на територията през последните две години.

„Онези, които стоят зад този отвратителен акт, ще бъдат изправени пред правосъдието... Те няма да бъдат пощадени!“ написа индийският премиер Нарендра Моди в X. „Тяхната зла програма никога няма да успее. Нашата решимост да се борим с тероризма е непоклатима и ще става още по-силна.“

Индийският министър на вътрешните работи Амит Шах заяви, че бърза за Кашмир, за да проведе среща по сигурността.

Хималайският регион, претендиран изцяло, но управляван отчасти както от Индия, така и от Пакистан, е обект на насилие от началото на антииндийския бунт през 1989 г. Десетки хиляди хора бяха убити, въпреки че насилието намаля през последните години.

Индия отмени специалния статут на Кашмир през 2019 г., разделяйки щата на две федерално администрирани територии - Джаму и Кашмир и Ладак. Този ход също така позволи на местните власти да издават права на местоживеене на външни лица, позволявайки им да си намерят работа и да купуват земя на територията.

Това доведе до влошаване на връзките с Пакистан, който също претендира за региона. Спорът е в основата на горчива вражда между съседните държави, всяка от които е въоръжена с ядрено оръжие.

Атаките, насочени към туристи в Кашмир, станаха рядкост. Последният смъртоносен инцидент се случи през юни 2024 г., когато най-малко 9 души бяха убити и 33 ранени, след като нападение на екстремисти принуди автобус, превозващ индуски поклонници, да се хвърли в дълбоко дефиле.

Някои големи атаки на бойци по време на разгара на бунта съвпаднаха с посещения на висши чуждестранни служители в Индия, в вероятен опит да се привлече световното внимание към Кашмир, казаха индийските агенции за сигурност. Атаката във вторник дойде ден след като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс започна четиридневно, лично посещение в Индия.

четвъртък, 23 януари 2025 г.

Военните хунти в Сахел създават съвместни сили за борба с екстремизма

📸 Снимка: Missabougou 24

🇳🇪🇧🇫🇲🇱 Ръководените от военни хунти западноафрикански държави Буркина Фасо, Мали и Нигер създадоха съвместни сили, наброяващи 5000 войници, които ще бъдат разположени в Сахел, за да се борят с нарастващия екстремизъм в размирния регион.

Това съобщи нигерският министър на отбраната Салифу Моди по време на интервю за държавната телевизия, излъчено в сряда, добавяйки, че някои съвместни операции вече са проведени.

Нигер, заедно със своите съседи Мали и Буркина Фасо, се бори повече от десетилетие на бунтове, водени от джихадистки групи, сред които местните клонове на Ал-Кайда и Ислямска държава. След като като в последните години бяха извършени военни преврати и в трите страни, управляващите хунти изгониха френските сили и се обърнаха към руски наемнически групировки за оказване на съдействие в сферата на сигурността.

Моди посочи още, че обединените сили ще разполагат със свой собствен личен състав, въздушни, сухопътни и разузнавателни ресурси, както и единна система за координация.

„Намираме се в едно и също пространство. Изправени сме пред едни и същи видове заплахи, по-специално заплахата от престъпните групировки“, заяви министърът на отбраната. „Трябваше да обединим усилията си“.

Проблемите със сигурността в региона се влошиха, откакто властта беше поета от военните хунти, твърдят анализатори, с рекорден брой атаки и цивилни жертви, убити както от бойци на ислямистки групировки, така и от правителствените сили. Насилието в трите страни отне живота на повече от 3470 души през последните шест месеца, а 2,6 милиона души са принудително разселени, според Агенцията на ООН за бежанците.

След като поеха властта, военните хунти в трите страни напуснаха Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) през септември миналата година, за да създадат свое собствено партньорство за сигурност – Алианс на държавите от Сахел (ASS).

Мнозина анализатори описаха този ход като опит за легитимиране на военните им правителства на фона на наложените във връзка с преврата санкции, както и обтегнатите отношения със съседните страни.

събота, 5 октомври 2024 г.

Шестима пакистански войници бяха убити при засада.

📸 Снимка: Associated Press

🇵🇰 Шестима пакистански войници, сред които подполковник, бяха убити, а други 21 са тежко ранени след като попаднаха в засада в провинция Северен Вазиристан.

Конвой на пакистанската армия, пътуващ за операция в района на Спинвам в Северен Вазиристан, беше нападнат от бойци на терористичната групировка Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Нестабилността в пакистанския регион Вазиристан, причинена от силното присъствие на TTP там отдавна поставят Исламабад в трудна ситуация. Пакистанската армия загуби много войници в засада в края на септември.

Пакистан традиционно приписва нарастването на терористичните атаки, включително смъртоносните самоубийствени атентати срещу китайски граждани, участващи в енергийни и инфраструктурни проекти, на групировката на пакистанските талибани.

Исламабад твърди, че ръководството на TTP се намира в съседен Афганистан и получава подкрепа от действащото правителство на афганистанските талибани, нещо което администрация в Кабул категорично отрича.

„Неотдавнашните изявления на министъра на отбраната на Пакистан за удари срещу бойци в Афганистан съвпадат с продължаващата задкулисна дипломация между афганските талибани, Пакистан и Китай, улесняваща преместването на членовете на TTP. Това подчертава постоянните предизвикателства пред сигурността“, заяви Салман Джавед, политически анализатор и генерален директор на Пак-афганистанския младежки форум.

Той подчерта, че неспособността на властите в Кабул да се справят със заплахата от TTP е накарала Пакистан да нанесе удари по укрития на бойци в Афганистан по-рано през 2024 г., въпреки исканията, датиращи от 2021 г.

„Пакистан оправдава действията си, като посочва неуспеха на афганистанското правителство да се справи с заплахата от TTP. Съгласно споразумението от Доха афганистанските талибани се задължават да не позволяват тяхната територия да бъде използвана срещу съседни страни“, обясни Джавед.

„Въпреки че официално отрича, TTP поддържаше тайни връзки с международната терористична мрежа Ал-Кайда и гледаше на лидерите на афганистанските талибани като на съюзници, възползващи се от убежището под талибанското управление в Афганистан“, посочи още той.