Държавният департамент на САЩ обозначи двете водещи бразилски банди като терористи.

🇺🇸🇧🇷 Държавният департамент на САЩ определи двете най-големи престъпни банди в Бразилия, Comando Vermelho (CV) и Primeiro Comando da Capital (PCC) за „специално обозначени глобални терористи“ (SDGT) и възнамерява да ги включи в своя списък с чуждестранни терористични организации (FTO) от 5 юни.

Според официалното съобщение мярката се основава на раздел 219 от Закона за имиграцията и гражданството и Изпълнителна заповед 13224. а вписването в списъка на FTO влиза в сила с публикуването му във Федералния регистър.

Решението идва само броени дни след като бразилският сенатор Флавио Болсонаро, кандидат за президент на предстоящите избори през октомври и син на бившия държавен глава Жаир Болсонаро, се срещна с президента Доналд Тръмп в Белия дом и поиска именно това определение. В отговор Тръмп обеща да „анализира“ искането, а Болсонаро посочи, че двете банди действат в десетки страни „с пипала, които пряко засягат САЩ и останалата част от полукълбото“. В официалното си съобщение Държавният департамент ги нарече „две от най-жестоките престъпни организации в Бразилия“, които командват хиляди членове и са организирали атаки срещу полицаи, държавни служители и цивилни. Според оценки на експерти, цитирани от международни медии, двете банди са с предполагаема численост от над 50 000 души.

„Червената команда“ е по-старата от двете групи, оформяйки се през 70-те години на миналия век в рамките на затвора „Кандидо Мендес“ на остров Иля Гранде край Рио де Жанейро, където бразилската хунта настаняваше в един и същ корпус обикновени престъпници и заловени леви партизани. От този съюз, първоначално под името „Червен фланг“ (Falange Vermelha), създаден за самозащита от насилието между затворници и от надзирателите – общата престъпна среда възприе организационни похвати и реторика от партизаните. Названието Comando Vermelho се наложи към 1979 г., когато амнистия освободи политическите затворници и групировката пренесе структурата си в наркопазара на Рио де Жанейро, който държи и до днес.

„Първата столична команда“ възниква по-късно и по различен повод – на 31 август 1993 г. от група затворници в наказателния затвор в Таубате, щата Сао Пауло, в отговор на клането в затвора „Карандиру“ през 1992 г. със 111 жертви сред лишените от свобода. Девизът ѝ – „Мир, справедливост и свобода“ – и емблемата с китайския знак „ин и ян“ отразяват първоначалната ѝ претенция да защитава правата на лишените от свобода. Дългогодишният ѝ водач, известен като „Маркола“, наложи стратегия на ниска видимост и системно изграждане на дисциплина и йерархия, която превръща PCC от затворническа фракция в най-голямата престъпна мрежа в страната, с трансгранична дейност около трафика на кокаин и оръжие и връзки с други структури от Латиска Америка.

Конфликтът на двете групи с бразилската държава има дълга хронология, чийто връх остава май 2006 г. Тогава PCC организира най-мащабната вълна от атаки в Сао Пауло – отговор на опит за прехвърляне на ръководството ѝ към затвори с висока степен на сигурност. Според данни на Washington Post в периода 12-19 май са убити над 150 надзиратели, полицаи и затворници, опожарени са 82 автобуса на обществения транспорт в града, 17 банки са нападнати. Атаките демонстрират способностите на организацията да ръководи едновременни действия от затворите и по улиците – модел, който определя отношенията ѝ с държавата до ден-днешен.

В началото на новия век двете групировки влизат в съюз и поддържат обща реторика, които рухват през 2016 г. с избухването на война за контрола върху маршрутите за трафик през Амазония. PCC влиза в съюз с местните съперници на CV. От началото на 2017 г. серия от кланета в затвори в северна и североизточна Бразилия отнема живота на над 110 затворници, много от които обезглавени. Оттогава враждата между двете банди структурира голяма част от организираната престъпност в Бразилия, а влиянието и мрежите им, както отбеляза Държавният департамент на САЩ, се простират далеч отвъд границите на страната.

От началото на втория мандат на Тръмп на 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ добави в списъка на чуждестранни терористични организации множество групи от Латинска Америка и Карибския басейн. Първа вълна влезе в сила на 20 февруари 2025 г. и обхвана 8 структури:

• 6 мексикански картела: „Синалоа“, „Халиско – ново поколение“ (CJNG), „Североизточния картел“ (Cártel del Noreste), „Новото мичоаканско семейство“ (La Nueva Familia Michoacana), „Обединените картели“ (Cárteles Unidos) и „Картела от Залива“ (Cártel del Golfo)
• салвадорската „Мара Салватруча“ (MS-13)
• венецуелската „Трен де Арагуа“

На 2 май 2025 г. бяха добавени две хаитянски групировки – „Вив Ансанм“ и „Гран Гриф“

На 24 ноември 2025 г. последва венецуелският „Картел на слънцата“ (Cártel de los Soles), начело на който САЩ поставиха самия Николас Мадуро.

С предстоящото вписване на CV и PCC общият брой достига 13.

Определението идва 4 месеца преди президентските избори в Бразилия, в които общественият ред е централна тема. Флавио Болсонаро се намира в оспорвана надпревара с настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва, а искането към САЩ е предизборен ход – баща му беше осъден и лишен от право да се кандидатира за участие, което остави опозиционния лагер без естествен кандидат. Правителството на Лула се обяви срещу подобен ход през април, още преди срещата му с Тръмп, с аргумента, че той може да доведе до американски санкции срещу бразилски банки, косвено свързани с групировките, и дори до американски военни операции на територията на Бразилия. Срещу тезата за чисто предизборен мотив стои фактът, че мярката продължава обявената в началото на мандата линия (Изпълнителна заповед 14157) и се прилага спрямо целия регион, независимо от събитията от вътрешния политически календар на отделните държави.

Моделът – определение като терористи, последвано от принудителни действия – вече има конкретен прецедент в Западното полукълбо. Вписването на „Картела на слънцата“ на 24 ноември 2025 г. с Мадуро, беше последвано от операция „Absolute Resolve“ на 3 януари, при която специални сили арестуваха венецуелския президент, след което беше изправен пред федерален съд в щата Ню Йорк. Успоредно администрацията води кампания от удари по плавателни съдове на „наркотерористи“, в Карибско море и източната част на Тихия океан.

Именно този модел беше изтъкнат от бразилското издание Revista Sociedade Militar, което постави въпроса дали определението не е увертюра към предстояща употреба на сила. Аналогията обаче има ясни граници: Бразилия е голяма демокрация с избран президент, който – макар и в обтегнати отношения с Вашингтон – не е мишена на американски наказателен иск. Публично потвърждение за планирани военни действия на бразилска територия към момента липсва.

Непосредственото и сигурно действие на определението е правно и финансово: то криминализира всяка форма на „материална подкрепа“ към двете групи на територията на САЩ или от лица под американска юрисдикция, блокира техни активи и спира техния достъп до американската финансова система. Този ефект настъпва четири месеца преди избори, в които сигурността е основната разделителна линия.