Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.

САЩ потвърдиха японския суверенитет над Северните територии след визитата на Путин

🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.

„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.

Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.

Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.

Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.

Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.

Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.

Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.

Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.

Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.

Путин стъпи на Итуруп ден след ученията на Тихоокеанския флот

🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.

Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.

Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.

Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.

Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.

От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.

Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.

Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.

Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.

Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.

Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.

Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.

Япония протестира срещу руски военни учения край спорните Северни територии

🇷🇺⚔️🇯🇵 Правителството на Япония подаде официален протест, след като беше уведомено от Русия за планирани стрелкови учения с бойни снаряди край спорните Северни територии в периода 1 август – 1 септември 2025 г.

Според японското външно министерство на 28 юли Москва е изпратила известие с навигационни предупреждения, предупреждавайки за бойни стрелби в акваторията северно от остров Шикотан.

В отговор директорът на департамента „Русия“ във външното ведомство е привикал представители на руското посолство в Токио, на които е предал възраженията на Япония.

„Военното укрепване на Русия на Северните територии е несъвместимо с позицията на Япония и е неприемливо“, заявиха от министерството.

Токио претендира за суверенитет върху четирите острова, разположени североизточно от Хокайдо – които в Япония наричат Северни територии, а в Русия – Южни Курили – окупирани от Съветския съюз в края на Втората световна война. Териториалният спор продължава да осуетява подписването на мирен договор между двете държави.

Ученията през август не са изолиран случай. Русия засили военната си активност около островите по-рано тази година, като вече проведе маневри през април и отново през юни и юли. Токио смята, че руските действия ескалират напрежението и затрудняват дипломатическите усилия за намиране на решение на дългогодишния спор.

Външното министерство посочи, че зачестилите руски учения подкопават стабилността в региона и противоречат на японските инициативи за диалог. Москва от своя страна оправдава маневрите като част от рутинната подготовка на своите въоръжени сили.

Докато военните учения са в ход до края на месеца, Токио настоява изрично, че не приема руското присъствие на островите или каквато и да е свързана с него военна активност. Недоволството идва в период на напрегната обстановка в Североизточна Азия, където Москва съсредоточава военните си маневри в паралел с все по-тясно двустранно сътрудничество с Китай. Япония, която се сблъсква с нарастваща китайска активност в Източнокитайско море, както и с ракетни изпитания от страна на Северна Корея в акваторията на Японско море, Северните територии остават трайна гореща точка.

„Правителството ще продължи да защитава твърдо суверенитета и териториалната цялост на Япония“, се посочва в изявлението на външното ведомство.

Русия проведе военни учения на спорните Курилски острови

По време на учението беше разгърнат мобилен ракетен комплекс за брегова охрана К-300П „Бастион-П“.
📸 Снимка: Минобороны России

🇷🇺 Руски военнослужещи проведоха учения на един от Курилските острови, които от години са обект на териториален спор между Руската федерация и Япония. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на съобщение от руското Министерство на отбраната по-рано днес.

Военните части са отработили придвижване и маскиране на своите превозни средства на остров Матуа, в централната част на Курилския архипелаг, се уточнява в информацията.

Съветските войски превземат четирите острова на север от японския остров Хокайдо в края на Втората световна война и те остават във владение на Москва. Това възпрепятства сключването на мирен договор между Япония и СССР, впоследствие и Русия, припомня Ройтерс.

Кремъл заяви преди няколко дни, че издаденото от Япония предупреждение, призоваващо гражданите ѝ да избягват пътувания в Русия, показва, че Токио все повече се сближава със САЩ и японското ръководство не иска да развива връзки с Москва, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

На 29 юли японската новинарска агенция "Киодо" съобщи, че японският депутат Мунео Сузуки, известен с призивите си за добри отношения с Русия, е посетил Москва за преговори с високопоставени местни политици, като по този начин е нарушил препоръката на правителството си срещу подобни пътувания.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред журналисти, че японското ръководство изглежда оказва натиск върху японските граждани, които искат подобряване на отношенията с Москва, да не посещават Русия.

"Ясно е, че Токио е доминиран от лица, които не подкрепят развитието на двустранните отношения. За жалост настоящото ръководство на Япония изрази солидарност с неприятелските за Русия действия на колективния Запад и това няма как да не навреди на двустранните отношения", заяви Песков.

Русия спира сътрудничеството с Япония за риболов в района на Курилските острови

📸 Снимка: Yuri Smitiuk/TASS

🇷🇺⚔️🇯🇵 Русия прекратява двустранното си сътрудничество за морски риболов с Япония във водите край остров Сигнални в Малкия Курилски хребет от 15 юли, съобщава ТАСС, като се позовава на съобщения от руското външно министерство.

Наскоро японската страна е поискала информация по дипломатически канали в Москва и Токио във връзка с прекъсване на електрозахранването на фара, разположен на този остров, тъй като в този момент не е имало съобщения за неизправност от други участници в корабоплаването в този район.

От руската страна е било изискано да възобнови работата си без прекъсване, за да осигури условия за безопасно корабоплаване в района, включващо добив на водорасли от японските рибари, посочват от дипломатическото ведомство.

Министерството на външните работи на Русия съобщи, че като превантивна мярка срещу възможни инциденти страната е решила да преустанови риболовните дейности в района на остров Сигнални от 15 юли до завършване на планираните ремонтни и поддържащи дейности на фара.

От ведомството отбелязват, че в съответствие с двустранното споразумение за улов на водорасли от 1981 г. японските рибари улавят този морски дар на компенсационна основа в руските териториални води в близост до остров Сигнални, Малкия Курилски хребет. Взаимноизгодното сътрудничество между двете страни в тази област продължава от няколко десетилетия.

Русия протестира заради съвместни учения на Япония със страни от НАТО

Многоцелеви изтребител Mitsubishi F-2 на Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF).
📸 Снимка: Pinterest

🇷🇺⚔️🇯🇵 Русия изпрати днес протестна нота до японското посолство в Москва във връзка с плановете на източноазиатската страна да бъде домакин на съвместни военни учения със страни от НАТО на остров Хокайдо, предаде Ройтерс.

Москва обвини японския премиер Фумио Кишида, че повежда страната си „по път на опасна ескалация“ на напрежение.

Руското външно министерство обяви на своята интернет страница, че протестната нота е изпратена до японското посолство във връзка със съобщението, че ученията в края на този месец ще бъдат проведени заедно с военнослужещи от Германия и Испания.

Според руското ведомство на Япония е заявено, че е „категорично неприемливо“ тя да се ангажира с военна дейност в близост до руското далекоизточно крайбрежие, особено като се има предвид участието на страни членки на НАТО далеч от техния собствен регион.

„Възприемаме подобни действия като потенциална заплаха за сигурността на Руската федерация. Подчертаваме, че безотговорната политика на правителството на министър-председателя Фумио Кишида повежда Токио по пътя на опасна ескалация (на напрежение) в Североизточна Азия и в целия Индийско-тихоокеански регион“, се казва в изявлението на руското външно министерство, цитирано от Ройтерс.

Русия вече е предупреждавала, че би предприела ответни действия, за да гарантира, че е способна да се защити, посочва още министерството.

Ройтерс отбелязва, че Токио и Москва така и не са разрешили териториалния си спор за Курилските острови, както ги нарича контролиращата ги Русия. За Токио четирите острова, които са в близост до Хокайдо, са Северни територии.

Спорът възпрепятства сключването на мирен договор между двете страни от края на Втората световна война, когато Съветският съюз завладява въпросния архипелаг. Япония периодично изразява безпокойство относно укрепването на руската военна инфраструктура на Курилските острови.