САЩ насърчават Сирия да навлезе в Ливан за разоръжаване на Хизбула

🇺🇸🇸🇾 Съединените щати са насърчавали новата власт в Сирия да обмисли изпращането на свои военни в Източен Ливан за подпомагане на усилията по разоръжаване на Хизбула. Това съобщи Ройтерс, като се позова на многобройни източници от сирийските власти и западни разузнавания.

Дамаск обаче подхожда предпазливо към подобна възможност, опасявайки се, че може да бъде въвлечен в широкия регионален конфликт и да провокира вътрешно религиозно напрежение.

Инициативата е част от нарастващия фокус върху ограничаване влиянието на шиитската групировка, която в началото на март атакува северен Израел, предизвиквайки израелска сухопътна операция в Южен Ливан. Според източниците, идеята за сирийско участие е обсъждана още миналата година между американски и сирийски дипломати, а впоследствие е била отново поставена на масата малко преди или непосредствено след началото на съвместните американско-израелски удари срещу Ислямска република Иран.

Общо 10 източника, сред които сирийски представители, западни дипломати и служители на разузнаването, потвърждават, че властите в Дамаск са обмисляли сериозно възможността за трансгранична операция, но все още не е взело окончателно решение. Според тях, Вашингтон дори е дал „зелена светлина“ за подобен ход в подходящия момент.

В същото време сирийските власти публично подчертават, че страната няма намерение да се намесва във войната. Президентът Ахмед ал-Шараа е уверил ливанското ръководство, че Дамаск уважава суверенитета на своя съсед и не възнамерява да предприема операции на негова територия. Сирия е засилила военното си присъствие в пограничните. райони, но определя тези мерки като отбранителни и насочени към контрол на сигурността.

Ливанските власти признават, че не са уведомени за подобни планове. Въпреки това, Бейрут продължава да води внимателна политика спрямо Хизбула, която разполага със значителен военен потенциал и подкрепа в някои прослойки от ливанското общество.

Основните опасения на Дамаск са свързани с риска от ирански ответни удари, както и с възможността от вътрешни размирици сред шиитското малцинство в Сирия. Според източници, подобна намеса би могла да подкопае усилията за стабилизиране на страната след години на конфликт.

Сирия дълго време доминираше в Ливан, поддържайки военно присъствие там до 2005 г. Всяка нова интервенция би могла да възобнови стари напрежения в регион, характеризиращ се със сложен религиозен и политически баланс.

Към момента няма окончателно решение, но според източници в сирийските воени кръгове възможността за намеса остава отворена, особено при евентуална ескалация между въоръжените сили на Ливан и Хизбула.

Сирия доминираше Ливан в продължение на дълги години по време на управлението на династията Асад и изпрати свои военни през 1976 г. по време на гражданската война (1975–1990) след покана от президента Сюлейман Франжие и контролираше политическия живот в страната след края на конфликта до изтеглянето си през 2005 г.

Евентуална сирийска намеса днес крие риск от разпалване на сектантско напрежение както в Сирия, така и в Ливан – две държави с изключително пъстра религиозна структура, съставена от сунити, християни, друзи и шиити.

В интервю за ливанската телевизия MTV, излъчено на 13 март, говорителят на сирийското министерство на отбраната бригаден генерал Хасан Абдел Гани заяви, че струпването на войски по границата е дефанзивна мярка. По думите му е налице високо ниво на координация с ливанската армия, тъй като президентът Ахмед ал-Шараа подкрепя утвърждаването на държавния суверенитет на Ливан върху цялата му територия.

Миналата седмица сирийската армия съобщи, че артилерийски снаряди на Хизбула са паднали в гранично село. От своя страна подкрепяната от Иран групировка заяви, че е отблъснала опит на израелската армия за проникване в Ливан от същия район. Израелски представители посочиха, че не разполагат с информация за подобна операция. В отговор сирийската армия заяви, че „обмисля подходящи варианти за предприемане на необходимите действия“.

Висш командир на Катаиб Хизбула е ликвидиран в Ирак.

🇮🇶 Висш командир на проиранската милиция „Катаиб Хизбула“ е бил ликвидиран при въздушен удар в иракската провинция Бабил, съобщиха местни медии по-рано тази нощ. Абу Хасан ал-Фараджи е загинал в сряда, след като дрон е поразил автомобила му Toyota Land Cruiser.

Според източник от иракските служби за сигурност, цитиран от емиратското издание Al-Ain, при атаката е бил убит и втори човек, вероятно бодигард на командира. Поразното превозно средство е принадлежало на „Хашд ал-Шааби“ – коалицията на шиитските милиции в страната.

Ал-Фараджи е заемал ключова позиция в йерархията на „Катаиб Хизбула“, като е отговарял за оперативната дейност на групировката. Той е командвал военни части в стратегическия район Джарф ал-Сахар, разположен в централната част на Ирак. Към момента никой не е поел официално отговорност за удара, като федералните власти не посочват конкретен извършител.

Ударът се случва в период на остра дестабилизация в региона. Иракските шиитски милиции зачестиха атаките с дронове и ракети срещу американски военни бази, обвързвайки своите действия с продължаващия мащабен конфликт с Иран. Оперативната обстановка се усложнява от ликвидирането на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей, което промени динамиката на влияние в „Оста на съпротивата“. Загубата на фигура като ал-Фараджи отслабва тактическото командване на иранската ос в централен Ирак, като в същото време създава предпоставки за ответна ескалация от страна на „Катаиб Хизбула“.

Хотел с американски военни беше атакуван в Ербил..

🇮🇶 Сарая Аулия ал-Дам, иракска шиитска милиция в състава на коалицията Ислямска съпротива в Ирак, пое отговорност за атака с дронове, извършена тази нощ срещу хотел в Ербил, става ясно от изявление на групата, според която целта на атаката е била сграда в столицата на Иракски Кюрдистан, в която се твърди, че са настанени американски военнослужещи.

Видео от мястото на събитието показват няколко безпилотни апарата, приближаващи града в тъмните часове на денонощието, докато системите за противовъздушна отбрана се задействат и ги прехващат. Към момента няма данни за жертви или ранени, сочат първоначалните оценки и информации от местни източници.

Атаката е част от ескалиралата вълна от атаки на проирански фракции в Ирак, които редовно нанасят удари по цели с американско присъствие в региона. Град Ербил и околностите му, където се намира и международното летище с разположени сили на водената от САЩ коалиция, е една от горещите точки в конфликта, започнал със съвместните израелско-американски въздушни удари, ликвидирали аятолах Али Хаменей в събота.

Протестиращи щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇮🇶 Иракски протестиращи влязоха в сблъсъци със Силите за сигурност на Ирак в близост до американското посолство в Багдад по време на демонстрации срещу продължаващата кампания на въздушни удари срещу Иран, предадоха журналисти на Agence France-Presse (AFP).

Протестиращите се опитаха да щурмуват „Зелената зона“ в Багдад, където се намира посолството на САЩ, но бяха спрени силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да ги разпръснат. Фотограф на AFP видя пристигащи на мястото линейки и съобщи за случаи на задушаване от сълзотворен газ и за звуци, наподобяващи стрелба с бойни патрони.

Това беше вторият опит от началото на деня на протестиращите да нахлуят в строго охранявания район след други сблъсъци със силите за сигурност сутринта.

По-рано посолството на САЩ предупреди, че протестите в близост до комплекса „могат да прераснат в насилие“ и посъветва американските граждани да „бъдат нащрек за заобикалящата ги среда и да избягват големи струпвания на хора“.

Мисията предупреди за „активни заплахи срещу интересите на САЩ в Ирак, включително ресторанти, търговски обекти и частни лица“.

Telegram канали и профили в социалните мрежи, близки до проирански групировки, призоваха гражданите да се включат в демонстрациите.

Сблъсъци между шиитски протестиращи и силите за сигурност в Бахрейн.

🇧🇭 Сблъсъци избухнаха между шиитски протестиращи и силите за сигурност на Бахрейн, когато последните разпръснаха демонстрация, осъждаща ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. По време на безредиците участници в тях хвърляха самоделни запалителни бомби, коктейли „Молотов“, срещу органите на реда.

Припомняме, че Израел и САЩ започнаха масирана въздушна кампания срещу Иран, като първоначалната вълна от удари беше насочена срещу съвещание на висши официални лица в правителствен комплекс в Техеран. Ударът уби върховния лидер аятолах Али Хаменей, членове на семейството му, командири от Революционната гвардия, както и официални лица от високите етажи на режима.

22 загинали при протести срещу САЩ в Пакистан, опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад.

🇵🇰 Поне 22 души загинаха по време на анти-американски демонстрации в Пакистан, при които стотици хора се отправиха към консулството на САЩ в Карачи. Безредици избухнаха също в Ирак, където федералните сили за сигурност използваха сълзотворен газ срещу тълпа, опитала се да щурмува американското посолство в Багдад.

Протестите бяха организирани в отговор на убийството на върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран при съвместни удари на Израел и САЩ. Тълпа демонстранти в Карачи скандираше срещу удара, преди да влезе в приемната зала на консулството и да запали малък огън.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва мъж, който вика: „Смъртта на лидера е отмъстена.“

Според медицински служител 10 души са загинали след като силите за сигурност откриха огън, а над 30 други са ранени. Насилието, породено от протести на други места в Пакистан, отне живота на 10 души в Гилгит-Балтистан и на двама в столицата Исламабад.

Силите за сигурност на Ирак използваха сълзотворен газ, след като стотици протестиращи, размахващи знамена и хвърлящи камъни, се опитаха да щурмуват Зелената зона в Багдад, където се намира посолството на САЩ. Вчера Израел и САЩ започнаха да нанасят удари по шиитските милиции в страната, подкрепяни от Иран, което доведе до жертви.

Смъртта на Хаменей разтърси Близкия изток и ислямския свят като цяло. 86-годишният шиитски духовник, държавен глава на Иран в продължение на 36 години, ръководеше политиката за сигурност на Ислямската република, довела до създаването на мрежа от шиитски милиции с негова подкрепа.

Хамас, Ансар Аллах (хутите в Йемен), ливанската Хизбула и шиитски милиции в Ирак направиха изявления с изрази на съболезнования и солидарност с Хаменей, когото възхваляваха като муджахид (религиозен воин) и мъченик.

„[Хаменей] водеше марша на джихада и съпротивата срещу тираничните и потиснически американски и израелски сили, врагове на религията и човечеството“, се казва в изявление на генералния секретар на Хизбула, Наим Касем.

При управлението му Иран обучаваше, въоръжаваше и инвестираше в групи като Хизбула, за да създаде това, което нарече „Ос на съпротивата“ в Близкия изток. Години наред тези групи работеха в подкрепа на целите на Ислямската република в региона и бяха част от своеобразен бастион срещу САЩ и Израел.

В Ливан десетки хиляди поддръжници на Хизбула и шиитски мюсюлмани излязоха в южните предградия на Бейрут, за да оплакват Хаменей, размахвайки знамена на Хизбула и Иран и носейки снимки на починалия ирански лидер.

В йеменската столица Сана близки до хутите медии се похвалиха с „милионен марш“ в подкрепа на Иран и в памет на Хаменей.

Смъртта му е тежък удар за оста на съпротивата, която и без последните събития бе сериозно отслабена от Израел през последните две години и половина. Ликвидирането на Хаменей е поредна символична рана за много шиитски мюсюлмани, която идва под 18 месеца след смъртта на Хасан Насрала, който ръководеше Хизбула, докато не беше убит при израелски въздушен удар по южните предградия на Бейрут през ноември 2024 г.

И двамата шиитски лидери се възприемаха като ключови фигури в съпротивата срещу западното потисничество.

„След смъртта на Насрала вече нищо не ни изненадва. Свърши се. Изглежда Израел може да убие когото поиска“, каза ливанска жена от южните предградия на Бейрут.

Не всички обаче оплакваха загубата на иранския лидер. В Сирия, където Техеран беше основният покровител на тоталитарния режим на Башар ал-Асад, докато той не беше свален през 2024 г. хората излязоха по улиците, след като чуха новината. Някои надуваха клаксоните на колите си в знак на радост, докато други пееха революционни лозунги. Когато по време на ръгби мач прекъснаха, за да съобщят новината, зрителите и играчите започнаха да ликуват.

В Ливан противниците на Хизбула отбелязваха смъртта на Хаменей без бурни празненства, тъй като се опасяват да не предизвикат поддръжниците на Хизбула, която продължава да поддържа силни позиции в определени слоеве на обществото в Ливан.

На правителствено ниво реакцията в Близкия изток беше сдържана, като повечето външни министерства изобщо не коментираха смъртта на Хаменей, въпреки безпрецедентния характер на убийството на действащ държавен глава от чужда държава. Транскрипцията на телефонен разговор днес между министрите на външните работи на Оман и Иран не споменава нищо за убийството на Хаменей.

Иракски шиитски духовник обяви 3-дневен траур за смъртта на аятолах.

🇮🇶🇮🇷 Иракският шиитски лидер Муктада ал-Садр обяви 3-дневен национален траур в страната след новината за смъртта на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В официално изявление, публикувано онлайн в неделя, влиятелният духовник определя Хаменей като „мъченик“ и „боец на ислямската революция“.

„В името на Всевишния. Всевишният каза: Сред вярващите има мъже, които бяха верни на завета си с Аллах. Някои от тях изпълниха своя обет, а други още чакат, и не са променили ни най-малко.’ Ние принадлежим на Аллах и при Него се завръщаме. С огромна скръб и тъга изказваме съболезнования на целия ислямски свят за мъченическата смърт на лидера на Ислямската революция, учения, богомолца и бореца Сейид Хаменей, да се освети чистата му душа. Молим Всевишния Аллах да приеме от нас тази жертва сред поредицата от мъченици и праведници, да го обгърне с изобилната Си милост и да го събере с предците му в най-висшия рай. Обявяваме и тридневен траур в Ирак. Муктада ал-Садр.“

Али Хаменей заема поста върховен лидер на Ислямската република от 1989 г. Ключова фигура в геополитическата архитектура на Близкия изток и основен идеолог на т.нар. „Ос на съпротивата“. Въпреки че Муктада ал-Садр често е заемал позиции, подчертаващи иракския национализъм и дистанциране от прякото влияние на Иран вътрешната политика на Багдад, неговият акт на солидарност подчертава споделената религиозна и идеологическа връзка на шиитското духовенство в региона. Ходът на Садр идва в момент на повишена несигурност за бъдещата стабилност на Техеран и потенциалните промени в баланса на силите между големите регионални играчи.

Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.

Хизбула използва сектантската карта, за да осуети разоръжаването си от ливанската държава.

Привърженици на Хизбула носят снимка на убития лидер Хасан Насралла, докато се завръщат в Дахие в южен Бейрут след примирието между Израел и Хизбула, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Bilal Hussein/AP

🇱🇧 Всеки път, когато Хизбула се изправя пред политическа трудност, свързана със своята роля в Ливан, тя прибягва до познат инструмент: сектантска мобилизация. Политическите спорове започват да се тълкуват като атаки срещу шиитската общност, което постепенно измества конфронтацията от такава на правна и конституционна към сектантска основа.

Ливанците са били свидетели на тази формула в действие повече от две десетилетия, най-ярко, когато дебатът се обръща към оръжейния арсенал на Хизбула или нейната роля в региона.

В поредна ескалация на напрежението заради правителствено решение за налагане на държавен монопол над оръжията, Хизбула определи решението не като въпрос на конституционно право, а като опит за „разоръжаване на шиитите“.

Анализатори смятат, че този наратив увеличава цената на оспорването на групата и прави така, че на политическото противопоставяне срещу дадена партия да се гледа като на конфронтация срещу цяла секта на исляма.

„От създаването си Хизбула разчита на сектантска мобилизация сред общността на шиитите, която използва на всеки политически или сигурен кръстопът“, отбеляза професорът по политическа психология Мона Фаяд.

Тя заяви пред Asharq Al-Awsat, че тази реторика „се е превърнала в инструмент за раздвижване на улицата, особено в моменти на напрежение или ключови решения, като последното за държавния контрол на оръжията“.

Кадри с поддръжници на групировката на мотоциклети, развяващи знамена в южните предградия на Бейрут след решението, отразяват опита да се инсценира конфронтация „улица срещу улица“, каза тя.

„Тази стратегия не е нова. От края на 80-те години на миналия век Хизбула се стреми да премахне съперниците си, започвайки с Амал, и премина от дискурс за „ислямска държава“ към адаптиран към ливанските реалности, а в същото време запазва сектантската си същност“, добави Фаяд. „Чрез социални и благотворителни институции, тя е обвързала широка база от последователи, които я следват, независимо от всичко“.

Тази структура е създала солидна основа за проекта на Хизбула, но също така хвана общността в капана на едноизмерен наратив, който заглушава критиката.

Политическият анализатор Харет Слейман заяви, че въпросните шествия с мотоциклети не отразяват консенсус сред шиитите, нито организирано масово движение, а са „контролирани действия от маргинални групи, които Хизбула използва за изпращане на политически послания“.

„Тези групи до голяма степен идват от ниските слоеве на обществото в града и се мобилизират от посредници с ограничена логистична подкрепа: гориво, зареден телефон, за да се изявят на улицата. Целта е да се внуши, че цялата шиитска общност е разгневена, докато реално мълчаливото мнозинство не е съгласно с тези тактики“, обясни Слейман.

Той описа шествията като „изфабрикувана заплаха“ – не истински сектантски сблъсък, а кратко представление, организирано и проведено от мрежи, близки до групировката.

Наблюдатели смятат, че Хизбула е успяла да размие границата между себе си и шиитската общност в общественото възприятие, превръщайки в сложна задача разграничаването на съдбата на групата от тази на сектата. Според тях основният бенефициент от подобна стратегия е Иран.

„Иран използва ливанската арена като инструмент в регионалната си борба“, заяви Фаяд, като отбеляза, че режимът в Техеран е безразличен към това дали тази мобилизация ще предизвика вътрешни размирици. „Докато Ливан остава карта в ръката му, напрежението няма значение.“

Тя посочи, че това в никакъв случай не означава пълномащабна сектантска война, но увеличава рисковете от улични сблъсъци в периоди на напрежение. Разликата сега е, че ливанската армия има както политическо прикритие, така и капацитет да поддържа реда, изтъкна тя.

Въпреки това Фаяд смята, че способността на Хизбула да събира шиити масово намалява. Все по-голям брой от тях не желаят да излязат на улицата за групата, каза тя, осъзнавайки, че подобни действия служат само на тесен кръг лица, свързани с проекта на Иран.

„Оръжията, които Хизбула представя като оръжия на шиитската общност, всъщност са ирански оръжия, използвани за обслужване на външни цели. Придържането към това уравнение е нещото, което държи Ливан като заложник“, обобщи тя.

Радикален ислямски духовник проведе летен лагер за бойна подготовка в Англия.

🇬🇧 Радикален ислямски духовник, известен като привърженик на Хизбула, организира летен лагер в Обединеното кралство, който съчетава бойна подготовка с религиозно обучение в Пийк Дистрикт, графство Дербишър.

Сайед Хюсеин Маке, роден в Лондон шиитски проповедник и инфлуенсър, изрази прискърбие за загинали бойци на ливанската терористична групировка, включително негов британски приятел, загинал в битка за Хизбула, както и членове на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Туристическата му виза в Австралия беше отнета по-рано тази година, след като Sky News съобщи, че е възхвалявал Хасан Насрала, който беше убит в израелски въздушен удар миналата година, като един от „най-великите борци за свобода“ в света.

Освен това той присъства на погребението на Насрала, на което отбеляза броя опечалени като пример за това, че съпротивата е „жива и здрава“, установи разследване на The Jewish Chronicle.

Въоръженото крило на Хизбула е забранено в страната по силата на въведените през 2008 г. антитерористични закони, а политическото му крило беше забранено през 2019 г.

Адвокатите му заявиха, че той не членува в нито една забранена организация. В момента духовникът популяризира ислямски тренировъчен лагер за млади британски мъже в Пийк Дистрикт. Проектът „Духовен воин“ се провежда в графство Дербишър и предлага „борба на олимпийско ниво“ заедно с религиозно обучение от ислямски духовник.

Курсът е описан като фокусиран върху „богоцентрична мъжественост“ и „психология на мъжа“. Кандидатите за него трябва да отговорят на въпроса колко ценят „дисциплината“ и „братството“.

„Братството е да имаш доверие на другарите си – да знаеш, че ти и мисията ти стигате по-далеч заедно, отколкото бихте могли сами. Духовните воини живеят, ядат и дишат братство“, гласи един от рекламните материали за курса.

Лектор на събитието е шиитският духовник шейх Салман Заарур, който беше заснет на предишен курс да стои над огън по здрач, насочвайки млади мъже да „размишляват върху съдбите си“.

Публикация в Instagram, споделена на първата годишнина от клането на Хамас на 7 октомври 2023 г. с описание „военни нощи“ и „победата е близо“, показва Заарур и състуденти в семинария в Ливан.

В отделна програма с името „Кралят един на един“ Маке предлага персонално менторство за мъже и изследва „мъжките архетипи – крал, воин, магьосник, любовник“ в програма, която е създадена да преодолее личните слабости и да „максимизира потенциала“.

Освен това Маке продава продукти на маслена основа, сред които хапче за „засилване на либидото“, за клиенти, които са поели по „пътя на духовния воин“.

Маке заяви в отговор на медийна публикация, че репортажите за проекта са „опит за разпалване на омраза срещу участниците в нашия лагер“.

Водещите шиитски партии в Ирак ще участват отделно на изборите заради разногласия.

Демонстрация в подкрепа на управляващия шиитски алианс „Координационна рамка“.
📸 Снимка: AFP

🇮🇶🇮🇷 Управляващият шиитски алианс в Ирак, обяви намерението си партиите да се явяват с отделни листи на предстоящите избори на 11 ноември, но да се обединят отново в коалицията под същото име след гласуването.

Премиерът Мохамад Шиа ал-Судани, който е част от блока, сформира правителство през 2022 г. след оспорвани избори, на които партията на видния шиитски духовник Муктада ал-Садр спечели най-много гласове, но не успя да получи необходимата подкрепа за сформиране на правителство.

Преди това шиитските партии в т.нар. Координационна рамка се явиха с отделни листи на местните избори през 2023 г. в райони, където не биха били застрашени от кюрдски, садристки или сунитски блокове.

Коалицията се сблъсква със съперничество и разделение от самото си начало, но доминиращото разделение в навечерието на изборите е между фракции, които са в съответствие с настоящото правителство, и тези, които го критикуват. Проправителствените политици включват премиера Судани, лидера на Движението за мъдрост Амар ал-Хаким, генералния секретар на организацията Бадр Хади ал-Амери и председателя на Силите за народна мобилизация Фалех ал-Файяд. Водещите политици, които са критични към настоящото правителство, включват бившия премиер Нури ал-Малики от коалицията „Законна държава“ и Кайс ал-Хазали, лидер на Асаиб Ал-Хак.

Бадр и Асаиб Ал-Хак са два от най-силните елементи в състава на Силите за народна мобилизация (PMF), орган на иракското правителство, съставен предимно от проирански милиции. „Движението на мъдростта“ и Коалицията „Законна държава“ са мощни шиитски политически крила, родени от свързани с Иран политически партии.

Едно от текущите разногласия между шиитските фракции е свързано с решението на Судани да се ангажира с временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа и да го покани на срещата на върха на Арабската лига в Багдад следващия месец. Шараа е силно непопулярен сред много иракски шиити поради джихадисткото си минало в Ирак, връзките с Ал-Кайда и ролята си в свалянето на режима на Башар ал-Асад, който беше ключов ирански съюзник в Сирия. Спорът засилва политическото разделение, което и без това беше засилено от натиска на САЩ за разоръжаване на милициите – ход, който среща силна опозиция в свързаните с Иран фракции.

По-рано тази година Законът за службата и пенсионирането, който се стреми да „формализира и регулира PMF“, изостри различията между партиите в Координационната рамка. Законът имаше за цел да закрепи правата на членовете на PMF, по аналогия на законите за служба и пенсиониране за други правителствени и военни клонове. Някои обаче смятаха включването на пенсионна възраст в законодателството за опит за налагане на промени в ръководството сред паравоенните сили, тъй като около 400 висши офицери ще бъдат принудени да се пенсионират, включително председателят на PMF Фалех ал-Фаяд. В крайна сметка законът не беше приет въпреки бойкота на парламентарни заседания и други опити на коалиция „Законна държава“ и Садикун, политическата партия на Асаиб Ал ал-Хак, да наложат дневния ред. Впоследствие беше внесено нов законопроект за PMF, който все още се разглежда.

През март Муктада ал-Садр обяви, че няма намерение да участва в предстоящите избори, въпреки че инструктира последователите да актуализират своите данни за избиратели. Въпреки че пламенният духовник има значителна популярност и обществена ангажираност, той заяви: „Докато съществува корупция, няма да участвам в куцащ избирателен процес, който се интересува само от сектантски, етнически и партийни интереси.“ Много иракски шиитски политици насърчаваха Садр да участва в предстоящите избори поради опасения относно възприеманата им легитимност.

Подкрепяните от Иран иракски шиитски милиции са готови да се разоръжат.

Бойци от Силите за народна мобилизация, по-известни с арабското си название Хашд ал-Шааби, маршируват по време на парад, отбелязващ ежегодния ден на Кудс в Багдад, Ирак.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇶🤝🇺🇸 Няколко могъщи подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак са готови да се разоръжат, за да избегнат заплахата от ескалиращ конфликт с администрацията на Тръмп в САЩ, казаха 10 висши командири и иракски служители пред Ройтерс.

Ходът за успокояване на напрежението следва многократни предупреждения, отправени лично от американски служители към иракското правителство, откакто Тръмп пое властта през януари, споделят източници, които включват шестима местни командири на четири големи милиции.

Служителите заявиха на Багдад, че ако не предприеме действия за разпускане на милициите, действащи на територията му, САЩ може да нанесе въздушни удари по тях.

Иззат ал Шахбдар, високопоставен шиитски политик, близък до управляващия алианс на Ирак, посочи пред Ройтерс, че дискусиите между премиера Мохамед Шиа ал-Судани и няколко лидери на милиции са „много напреднали“ и групите са склонни да се съобразят с американските призиви.

„Фракциите не действат упорито, нито настояват да продължат в сегашната си форма“, подчерта той, добавяйки, че групите са „напълно наясно“, че могат да бъдат атакувани.

Шестимата командири на милиции, интервюирани в Багдад и южна провинция, които поискаха анонимност, за да обсъдят чувствителната ситуация, са от групите Катаиб Хизбула, Нухаба, Катаиб Сайед ал-Шухада и Ансаруллах ал-Авфия.

„Тръмп е готов да доведе войната с нас до по-лоши нива, знаем това и искаме да избегнем подобен сценарий“, каза командир на Катаиб Хизбула, най-мощната шиитска милиция, говорейки с черна маска и слънчеви очила.

Командирите заявиха, че основният им съюзник и покровител, елитната военна сила на Иранската революционна гвардия (IRGC), им е дал благословията си да вземат каквито и решения да сметнат за необходими, за да избегнат въвличането им в потенциално пагубен конфликт със Съединените щати и Израел.

Милициите са част от Ислямската съпротива в Ирак, група от около 10 твърдолинейни шиитски фракции, които колективно командват около 50 000 бойци и арсенали, включващи ракети с голям обсег и противовъздушни оръжия.

Групата, която е ключов стълб на мрежата от регионални прокси сили на Иран, пое отговорност за десетки ракетни и безпилотни атаки срещу Израел и американските сили в Ирак и Сирия след избухването на войната в Газа преди около 18 месеца.

В отговор на запитване относно преговорите за разоръжаване, Фархад Алаелдин, съветник по външните работи на Судани, обясни пред Ройтерс, че министър-председателят се е ангажирал да гарантира, че всички оръжия в Ирак се намират под държавен контрол с "конструктивен диалог с различни национални участници".

Двамата иракски служители по сигурността разкриха, че Судани настоява за разоръжаване от всички милиции в състава на Ислямската съпротива в Ирак, които декларират своята вярност към Революционната гвардия на Иран, а не към Багдад.

Някои групи вече до голяма степен евакуираха щабовете си и намалиха присъствието в големите градове, включително Мосул и Анбар от средата на януари, от страх да не се превърнат в мишена на въздушни атаки. Освен това много командири са засилили мерките за сигурност през това време, сменяйки мобилните си телефони, превозни средства и жилища по-често, казаха те.

Държавният департамент на САЩ заяви, че продължава да настоява Багдад да овладее милициите. „Тези сили трябва да отговарят на главнокомандващия на Ирак, а не на Иран“, се посочва в негово изявление.

Американски служител, говорещ при условие за анонимност, предупреди, че в миналото е имало случаи, когато милициите са прекратявали атаките си поради натиска на САЩ, но е скептичен, че всяко разоръжаване ще бъде дългосрочно.

Шиитският политик Шахбдар каза, че иракското правителство все още не е финализирало сделка с лидерите на милициите и все още се обсъжда механизма за разоръжаване. Вариантите, които се обмислят, включват превръщането на групите в политически партии и интеграцията им в армията на Ирак.

Въпреки че съдбата на всеки процес на разоръжаване е несигурна, дискусиите все пак отбелязват първия път, когато милициите изразяват готовност да поставят основите на демилитаризацията, която е цел на дългогодишен западен натиск.

Промяната идва в несигурен момент за „Оста на съпротивата“, създадена и ръководена от режима в Иран, за да се противопостави на Израел и влиянието на САЩ, която беше сериозно отслабена, след като клането, извършено от палестинската групировка Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. хвърли Близкия изток в поредица от конфликти.

Хамас и ливанската Хизбула са обект на безмилостни израелски атаки от началото на войната в Газа, докато хутите в Йемен са обект на въздушни удари на САЩ от миналия месец. Падането на сирийския президент Башар Асад, друг ключов съюзник на Иран, отслаби още повече иранското влияние.

Ирак се стреми да балансира своите съюзи както с Америка, така и с Иран в отношенията си с милициите на своя територия. Групите се появиха в цялата страна с иранската финансова и военна подкрепа след хаотичното нахлуване на САЩ през 2003 г., което свали Саддам Хюсеин, и се превърнаха в страхотни сили, които могат да съперничат на националната армия по огнева мощ.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет проведе телефонен разговор с иракския премиер Судани на 16 март, малко след началото на американските удари срещу хутите, които имат за цел да им попречат да извършват отмъстителни атаки срещу Израел и американски бази в региона в подкрепа на своите съюзници.

Иракските шиитски милиции извършиха десетки атаки с дронове и ракети срещу Израел в знак на солидарност с Хамас, като убиха трима американски войници при операция с дронове в Йордания близо до сирийската граница миналата година.

Ибрахим ал-Сумайдайе, бивш политически съветник на Судани, каза пред иракската държавна телевизия, че САЩ отдавна притискат ръководството на Ирак да разпусне шиитските милиции, но този път Вашингтон може да не приеме „не“ за отговор.

„Ако не се подчиним доброволно, може да ни бъде наложено отвън и със сила“, обобщи той.

Най-малко 42-ма убити при атака срещу цивилен конвой в северозападен Пакистан.

🇵🇰 Най-малко 41 души, сред които жени и деца, бяха убити, след като неизвестни въоръжени мъже откриха огън по конвой от 200 пътнически превозни средства, пътуващ през отдалечен район на Пакистан.

Превозните средства са били атакувани, докато са преминавали през племенния район Курам, който се намира в северозападната част на страната, недалеч от границата с Афганистан, заяви заместник-комисарят на полицията в района.

Въоръжените мъже първоначално са се насочили към полицейския ескорт на колоната, посочи още регионалният представител. Полицията е извършвала специален ескорт на конвоя, тъй като месеци наред регионът е потопен в сектантско насилие, което отне десетки животи.

Полицията съобщи, че най-малко 41 души са били убити при атаката в четвъртък, а други 16 са тежко ранени.

Надим Аслам Чаудри, главен секретар на провинция Хайбер Пахтунхва, заяви пред агенция Reuters, че нападението представлява „голяма трагедия“, като броят на жертвите се очаква да нарасне още повече.

Саеда Бано, която се намираше в средата на атакуваната автомобилна колона, разказа на BBC как се страхувала, че ще бъде убита, докато заедно с децата си се криела от погледа на нападателите под седалките на колата. Когато след няколко минути стрелбата най-накрая спира, тя вижда ранени хора и трупове да лежат на пътя.

Все още се появяват подробности какво точно се е случило, но Джавед Ула Мехсуд, високопоставен служител на администрацията, обясни пред AFP, че в нападението са участвали „приблизително 10 нападатели“, които са стреляли безразборно от двете страни на пътя.

Жени и деца са се скрили в близките къщи, докато полицията издирва нападателите, добави той. Повечето пътници, движещи се в конвоя през планинския район, са шиити, посочи той в предходно изявление.

Подобни атаки между местните шиитски и сунитски племена далеч не са изолиран случай, докато често враждуващите страни влизат в спирала на насилие, от която няма лесен изход. Една от по-ранните размени на атаки приключи, след като племенен съвет призова за незабавно прекратяване на огъня, припомня агенция Ройтерс.

Миналия месец беше извършена друга атака срещу пътнически превозни средства по път в региона, при която загинаха 15 души. Пътят, по който се движеше конвоят в четвъртък, бе отворен отново през последните дни, като беше наложено ограничение на свободното пътуване, като се допускаха единствено автомобилни конвои със задължително присъствие на полицейска защита.

Сектантското насилие в района често е свързано с неразрешени спорове за земя, но Курам - района, в който беше извършено нападението в северозападната част на страната, също граничи с няколко афганистански провинции, които са убежище на радикални антишиитски въоръжени групировки, сред които „Ислямска държава“ и „Техрик-е Талибан Пакистан“.

Пакистан е изправен от десетилетия пред проблеми със сигурността, поради което страната често е потопена в хаос, насилие и безредици, а цивилното население и силите за сигурност се превръщат във все по-честа мишена на въоръжени атаки.

В петък пакистанските военни съобщиха, че са ликвидирали най-малко седем заподозрени бойци в провинциите Хайбер Пахтунхва и Белуджистан през последното денонощие в антитерористични операции, проведени в отговор на самоубийствен атентат, извършен във вторник в района на Бану, който отне живота на 12 служители от силите за сигурност.

Пакистан загуби най-малко 55 членове на силите си за сигурност в първите три седмици на ноември в поредица от сблъсъци и самоубийствени атентати, отбелязвайки продължителен ръст в насилието на територията на цялата страна.