Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.

Хизбула използва сектантската карта, за да осуети разоръжаването си от ливанската държава.

Привърженици на Хизбула носят снимка на убития лидер Хасан Насралла, докато се завръщат в Дахие в южен Бейрут след примирието между Израел и Хизбула, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Bilal Hussein/AP

🇱🇧 Всеки път, когато Хизбула се изправя пред политическа трудност, свързана със своята роля в Ливан, тя прибягва до познат инструмент: сектантска мобилизация. Политическите спорове започват да се тълкуват като атаки срещу шиитската общност, което постепенно измества конфронтацията от такава на правна и конституционна към сектантска основа.

Ливанците са били свидетели на тази формула в действие повече от две десетилетия, най-ярко, когато дебатът се обръща към оръжейния арсенал на Хизбула или нейната роля в региона.

В поредна ескалация на напрежението заради правителствено решение за налагане на държавен монопол над оръжията, Хизбула определи решението не като въпрос на конституционно право, а като опит за „разоръжаване на шиитите“.

Анализатори смятат, че този наратив увеличава цената на оспорването на групата и прави така, че на политическото противопоставяне срещу дадена партия да се гледа като на конфронтация срещу цяла секта на исляма.

„От създаването си Хизбула разчита на сектантска мобилизация сред общността на шиитите, която използва на всеки политически или сигурен кръстопът“, отбеляза професорът по политическа психология Мона Фаяд.

Тя заяви пред Asharq Al-Awsat, че тази реторика „се е превърнала в инструмент за раздвижване на улицата, особено в моменти на напрежение или ключови решения, като последното за държавния контрол на оръжията“.

Кадри с поддръжници на групировката на мотоциклети, развяващи знамена в южните предградия на Бейрут след решението, отразяват опита да се инсценира конфронтация „улица срещу улица“, каза тя.

„Тази стратегия не е нова. От края на 80-те години на миналия век Хизбула се стреми да премахне съперниците си, започвайки с Амал, и премина от дискурс за „ислямска държава“ към адаптиран към ливанските реалности, а в същото време запазва сектантската си същност“, добави Фаяд. „Чрез социални и благотворителни институции, тя е обвързала широка база от последователи, които я следват, независимо от всичко“.

Тази структура е създала солидна основа за проекта на Хизбула, но също така хвана общността в капана на едноизмерен наратив, който заглушава критиката.

Политическият анализатор Харет Слейман заяви, че въпросните шествия с мотоциклети не отразяват консенсус сред шиитите, нито организирано масово движение, а са „контролирани действия от маргинални групи, които Хизбула използва за изпращане на политически послания“.

„Тези групи до голяма степен идват от ниските слоеве на обществото в града и се мобилизират от посредници с ограничена логистична подкрепа: гориво, зареден телефон, за да се изявят на улицата. Целта е да се внуши, че цялата шиитска общност е разгневена, докато реално мълчаливото мнозинство не е съгласно с тези тактики“, обясни Слейман.

Той описа шествията като „изфабрикувана заплаха“ – не истински сектантски сблъсък, а кратко представление, организирано и проведено от мрежи, близки до групировката.

Наблюдатели смятат, че Хизбула е успяла да размие границата между себе си и шиитската общност в общественото възприятие, превръщайки в сложна задача разграничаването на съдбата на групата от тази на сектата. Според тях основният бенефициент от подобна стратегия е Иран.

„Иран използва ливанската арена като инструмент в регионалната си борба“, заяви Фаяд, като отбеляза, че режимът в Техеран е безразличен към това дали тази мобилизация ще предизвика вътрешни размирици. „Докато Ливан остава карта в ръката му, напрежението няма значение.“

Тя посочи, че това в никакъв случай не означава пълномащабна сектантска война, но увеличава рисковете от улични сблъсъци в периоди на напрежение. Разликата сега е, че ливанската армия има както политическо прикритие, така и капацитет да поддържа реда, изтъкна тя.

Въпреки това Фаяд смята, че способността на Хизбула да събира шиити масово намалява. Все по-голям брой от тях не желаят да излязат на улицата за групата, каза тя, осъзнавайки, че подобни действия служат само на тесен кръг лица, свързани с проекта на Иран.

„Оръжията, които Хизбула представя като оръжия на шиитската общност, всъщност са ирански оръжия, използвани за обслужване на външни цели. Придържането към това уравнение е нещото, което държи Ливан като заложник“, обобщи тя.

Радикален ислямски духовник проведе летен лагер за бойна подготовка в Англия.

🇬🇧 Радикален ислямски духовник, известен като привърженик на Хизбула, организира летен лагер в Обединеното кралство, който съчетава бойна подготовка с религиозно обучение в Пийк Дистрикт, графство Дербишър.

Сайед Хюсеин Маке, роден в Лондон шиитски проповедник и инфлуенсър, изрази прискърбие за загинали бойци на ливанската терористична групировка, включително негов британски приятел, загинал в битка за Хизбула, както и членове на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Туристическата му виза в Австралия беше отнета по-рано тази година, след като Sky News съобщи, че е възхвалявал Хасан Насрала, който беше убит в израелски въздушен удар миналата година, като един от „най-великите борци за свобода“ в света.

Освен това той присъства на погребението на Насрала, на което отбеляза броя опечалени като пример за това, че съпротивата е „жива и здрава“, установи разследване на The Jewish Chronicle.

Въоръженото крило на Хизбула е забранено в страната по силата на въведените през 2008 г. антитерористични закони, а политическото му крило беше забранено през 2019 г.

Адвокатите му заявиха, че той не членува в нито една забранена организация. В момента духовникът популяризира ислямски тренировъчен лагер за млади британски мъже в Пийк Дистрикт. Проектът „Духовен воин“ се провежда в графство Дербишър и предлага „борба на олимпийско ниво“ заедно с религиозно обучение от ислямски духовник.

Курсът е описан като фокусиран върху „богоцентрична мъжественост“ и „психология на мъжа“. Кандидатите за него трябва да отговорят на въпроса колко ценят „дисциплината“ и „братството“.

„Братството е да имаш доверие на другарите си – да знаеш, че ти и мисията ти стигате по-далеч заедно, отколкото бихте могли сами. Духовните воини живеят, ядат и дишат братство“, гласи един от рекламните материали за курса.

Лектор на събитието е шиитският духовник шейх Салман Заарур, който беше заснет на предишен курс да стои над огън по здрач, насочвайки млади мъже да „размишляват върху съдбите си“.

Публикация в Instagram, споделена на първата годишнина от клането на Хамас на 7 октомври 2023 г. с описание „военни нощи“ и „победата е близо“, показва Заарур и състуденти в семинария в Ливан.

В отделна програма с името „Кралят един на един“ Маке предлага персонално менторство за мъже и изследва „мъжките архетипи – крал, воин, магьосник, любовник“ в програма, която е създадена да преодолее личните слабости и да „максимизира потенциала“.

Освен това Маке продава продукти на маслена основа, сред които хапче за „засилване на либидото“, за клиенти, които са поели по „пътя на духовния воин“.

Маке заяви в отговор на медийна публикация, че репортажите за проекта са „опит за разпалване на омраза срещу участниците в нашия лагер“.

Водещите шиитски партии в Ирак ще участват отделно на изборите заради разногласия.

Демонстрация в подкрепа на управляващия шиитски алианс „Координационна рамка“.
📸 Снимка: AFP

🇮🇶🇮🇷 Управляващият шиитски алианс в Ирак, обяви намерението си партиите да се явяват с отделни листи на предстоящите избори на 11 ноември, но да се обединят отново в коалицията под същото име след гласуването.

Премиерът Мохамад Шиа ал-Судани, който е част от блока, сформира правителство през 2022 г. след оспорвани избори, на които партията на видния шиитски духовник Муктада ал-Садр спечели най-много гласове, но не успя да получи необходимата подкрепа за сформиране на правителство.

Преди това шиитските партии в т.нар. Координационна рамка се явиха с отделни листи на местните избори през 2023 г. в райони, където не биха били застрашени от кюрдски, садристки или сунитски блокове.

Коалицията се сблъсква със съперничество и разделение от самото си начало, но доминиращото разделение в навечерието на изборите е между фракции, които са в съответствие с настоящото правителство, и тези, които го критикуват. Проправителствените политици включват премиера Судани, лидера на Движението за мъдрост Амар ал-Хаким, генералния секретар на организацията Бадр Хади ал-Амери и председателя на Силите за народна мобилизация Фалех ал-Файяд. Водещите политици, които са критични към настоящото правителство, включват бившия премиер Нури ал-Малики от коалицията „Законна държава“ и Кайс ал-Хазали, лидер на Асаиб Ал-Хак.

Бадр и Асаиб Ал-Хак са два от най-силните елементи в състава на Силите за народна мобилизация (PMF), орган на иракското правителство, съставен предимно от проирански милиции. „Движението на мъдростта“ и Коалицията „Законна държава“ са мощни шиитски политически крила, родени от свързани с Иран политически партии.

Едно от текущите разногласия между шиитските фракции е свързано с решението на Судани да се ангажира с временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа и да го покани на срещата на върха на Арабската лига в Багдад следващия месец. Шараа е силно непопулярен сред много иракски шиити поради джихадисткото си минало в Ирак, връзките с Ал-Кайда и ролята си в свалянето на режима на Башар ал-Асад, който беше ключов ирански съюзник в Сирия. Спорът засилва политическото разделение, което и без това беше засилено от натиска на САЩ за разоръжаване на милициите – ход, който среща силна опозиция в свързаните с Иран фракции.

По-рано тази година Законът за службата и пенсионирането, който се стреми да „формализира и регулира PMF“, изостри различията между партиите в Координационната рамка. Законът имаше за цел да закрепи правата на членовете на PMF, по аналогия на законите за служба и пенсиониране за други правителствени и военни клонове. Някои обаче смятаха включването на пенсионна възраст в законодателството за опит за налагане на промени в ръководството сред паравоенните сили, тъй като около 400 висши офицери ще бъдат принудени да се пенсионират, включително председателят на PMF Фалех ал-Фаяд. В крайна сметка законът не беше приет въпреки бойкота на парламентарни заседания и други опити на коалиция „Законна държава“ и Садикун, политическата партия на Асаиб Ал ал-Хак, да наложат дневния ред. Впоследствие беше внесено нов законопроект за PMF, който все още се разглежда.

През март Муктада ал-Садр обяви, че няма намерение да участва в предстоящите избори, въпреки че инструктира последователите да актуализират своите данни за избиратели. Въпреки че пламенният духовник има значителна популярност и обществена ангажираност, той заяви: „Докато съществува корупция, няма да участвам в куцащ избирателен процес, който се интересува само от сектантски, етнически и партийни интереси.“ Много иракски шиитски политици насърчаваха Садр да участва в предстоящите избори поради опасения относно възприеманата им легитимност.

Подкрепяните от Иран иракски шиитски милиции са готови да се разоръжат.

Бойци от Силите за народна мобилизация, по-известни с арабското си название Хашд ал-Шааби, маршируват по време на парад, отбелязващ ежегодния ден на Кудс в Багдад, Ирак.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇶🤝🇺🇸 Няколко могъщи подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак са готови да се разоръжат, за да избегнат заплахата от ескалиращ конфликт с администрацията на Тръмп в САЩ, казаха 10 висши командири и иракски служители пред Ройтерс.

Ходът за успокояване на напрежението следва многократни предупреждения, отправени лично от американски служители към иракското правителство, откакто Тръмп пое властта през януари, споделят източници, които включват шестима местни командири на четири големи милиции.

Служителите заявиха на Багдад, че ако не предприеме действия за разпускане на милициите, действащи на територията му, САЩ може да нанесе въздушни удари по тях.

Иззат ал Шахбдар, високопоставен шиитски политик, близък до управляващия алианс на Ирак, посочи пред Ройтерс, че дискусиите между премиера Мохамед Шиа ал-Судани и няколко лидери на милиции са „много напреднали“ и групите са склонни да се съобразят с американските призиви.

„Фракциите не действат упорито, нито настояват да продължат в сегашната си форма“, подчерта той, добавяйки, че групите са „напълно наясно“, че могат да бъдат атакувани.

Шестимата командири на милиции, интервюирани в Багдад и южна провинция, които поискаха анонимност, за да обсъдят чувствителната ситуация, са от групите Катаиб Хизбула, Нухаба, Катаиб Сайед ал-Шухада и Ансаруллах ал-Авфия.

„Тръмп е готов да доведе войната с нас до по-лоши нива, знаем това и искаме да избегнем подобен сценарий“, каза командир на Катаиб Хизбула, най-мощната шиитска милиция, говорейки с черна маска и слънчеви очила.

Командирите заявиха, че основният им съюзник и покровител, елитната военна сила на Иранската революционна гвардия (IRGC), им е дал благословията си да вземат каквито и решения да сметнат за необходими, за да избегнат въвличането им в потенциално пагубен конфликт със Съединените щати и Израел.

Милициите са част от Ислямската съпротива в Ирак, група от около 10 твърдолинейни шиитски фракции, които колективно командват около 50 000 бойци и арсенали, включващи ракети с голям обсег и противовъздушни оръжия.

Групата, която е ключов стълб на мрежата от регионални прокси сили на Иран, пое отговорност за десетки ракетни и безпилотни атаки срещу Израел и американските сили в Ирак и Сирия след избухването на войната в Газа преди около 18 месеца.

В отговор на запитване относно преговорите за разоръжаване, Фархад Алаелдин, съветник по външните работи на Судани, обясни пред Ройтерс, че министър-председателят се е ангажирал да гарантира, че всички оръжия в Ирак се намират под държавен контрол с "конструктивен диалог с различни национални участници".

Двамата иракски служители по сигурността разкриха, че Судани настоява за разоръжаване от всички милиции в състава на Ислямската съпротива в Ирак, които декларират своята вярност към Революционната гвардия на Иран, а не към Багдад.

Някои групи вече до голяма степен евакуираха щабовете си и намалиха присъствието в големите градове, включително Мосул и Анбар от средата на януари, от страх да не се превърнат в мишена на въздушни атаки. Освен това много командири са засилили мерките за сигурност през това време, сменяйки мобилните си телефони, превозни средства и жилища по-често, казаха те.

Държавният департамент на САЩ заяви, че продължава да настоява Багдад да овладее милициите. „Тези сили трябва да отговарят на главнокомандващия на Ирак, а не на Иран“, се посочва в негово изявление.

Американски служител, говорещ при условие за анонимност, предупреди, че в миналото е имало случаи, когато милициите са прекратявали атаките си поради натиска на САЩ, но е скептичен, че всяко разоръжаване ще бъде дългосрочно.

Шиитският политик Шахбдар каза, че иракското правителство все още не е финализирало сделка с лидерите на милициите и все още се обсъжда механизма за разоръжаване. Вариантите, които се обмислят, включват превръщането на групите в политически партии и интеграцията им в армията на Ирак.

Въпреки че съдбата на всеки процес на разоръжаване е несигурна, дискусиите все пак отбелязват първия път, когато милициите изразяват готовност да поставят основите на демилитаризацията, която е цел на дългогодишен западен натиск.

Промяната идва в несигурен момент за „Оста на съпротивата“, създадена и ръководена от режима в Иран, за да се противопостави на Израел и влиянието на САЩ, която беше сериозно отслабена, след като клането, извършено от палестинската групировка Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. хвърли Близкия изток в поредица от конфликти.

Хамас и ливанската Хизбула са обект на безмилостни израелски атаки от началото на войната в Газа, докато хутите в Йемен са обект на въздушни удари на САЩ от миналия месец. Падането на сирийския президент Башар Асад, друг ключов съюзник на Иран, отслаби още повече иранското влияние.

Ирак се стреми да балансира своите съюзи както с Америка, така и с Иран в отношенията си с милициите на своя територия. Групите се появиха в цялата страна с иранската финансова и военна подкрепа след хаотичното нахлуване на САЩ през 2003 г., което свали Саддам Хюсеин, и се превърнаха в страхотни сили, които могат да съперничат на националната армия по огнева мощ.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет проведе телефонен разговор с иракския премиер Судани на 16 март, малко след началото на американските удари срещу хутите, които имат за цел да им попречат да извършват отмъстителни атаки срещу Израел и американски бази в региона в подкрепа на своите съюзници.

Иракските шиитски милиции извършиха десетки атаки с дронове и ракети срещу Израел в знак на солидарност с Хамас, като убиха трима американски войници при операция с дронове в Йордания близо до сирийската граница миналата година.

Ибрахим ал-Сумайдайе, бивш политически съветник на Судани, каза пред иракската държавна телевизия, че САЩ отдавна притискат ръководството на Ирак да разпусне шиитските милиции, но този път Вашингтон може да не приеме „не“ за отговор.

„Ако не се подчиним доброволно, може да ни бъде наложено отвън и със сила“, обобщи той.

Най-малко 42-ма убити при атака срещу цивилен конвой в северозападен Пакистан.

🇵🇰 Най-малко 41 души, сред които жени и деца, бяха убити, след като неизвестни въоръжени мъже откриха огън по конвой от 200 пътнически превозни средства, пътуващ през отдалечен район на Пакистан.

Превозните средства са били атакувани, докато са преминавали през племенния район Курам, който се намира в северозападната част на страната, недалеч от границата с Афганистан, заяви заместник-комисарят на полицията в района.

Въоръжените мъже първоначално са се насочили към полицейския ескорт на колоната, посочи още регионалният представител. Полицията е извършвала специален ескорт на конвоя, тъй като месеци наред регионът е потопен в сектантско насилие, което отне десетки животи.

Полицията съобщи, че най-малко 41 души са били убити при атаката в четвъртък, а други 16 са тежко ранени.

Надим Аслам Чаудри, главен секретар на провинция Хайбер Пахтунхва, заяви пред агенция Reuters, че нападението представлява „голяма трагедия“, като броят на жертвите се очаква да нарасне още повече.

Саеда Бано, която се намираше в средата на атакуваната автомобилна колона, разказа на BBC как се страхувала, че ще бъде убита, докато заедно с децата си се криела от погледа на нападателите под седалките на колата. Когато след няколко минути стрелбата най-накрая спира, тя вижда ранени хора и трупове да лежат на пътя.

Все още се появяват подробности какво точно се е случило, но Джавед Ула Мехсуд, високопоставен служител на администрацията, обясни пред AFP, че в нападението са участвали „приблизително 10 нападатели“, които са стреляли безразборно от двете страни на пътя.

Жени и деца са се скрили в близките къщи, докато полицията издирва нападателите, добави той. Повечето пътници, движещи се в конвоя през планинския район, са шиити, посочи той в предходно изявление.

Подобни атаки между местните шиитски и сунитски племена далеч не са изолиран случай, докато често враждуващите страни влизат в спирала на насилие, от която няма лесен изход. Една от по-ранните размени на атаки приключи, след като племенен съвет призова за незабавно прекратяване на огъня, припомня агенция Ройтерс.

Миналия месец беше извършена друга атака срещу пътнически превозни средства по път в региона, при която загинаха 15 души. Пътят, по който се движеше конвоят в четвъртък, бе отворен отново през последните дни, като беше наложено ограничение на свободното пътуване, като се допускаха единствено автомобилни конвои със задължително присъствие на полицейска защита.

Сектантското насилие в района често е свързано с неразрешени спорове за земя, но Курам - района, в който беше извършено нападението в северозападната част на страната, също граничи с няколко афганистански провинции, които са убежище на радикални антишиитски въоръжени групировки, сред които „Ислямска държава“ и „Техрик-е Талибан Пакистан“.

Пакистан е изправен от десетилетия пред проблеми със сигурността, поради което страната често е потопена в хаос, насилие и безредици, а цивилното население и силите за сигурност се превръщат във все по-честа мишена на въоръжени атаки.

В петък пакистанските военни съобщиха, че са ликвидирали най-малко седем заподозрени бойци в провинциите Хайбер Пахтунхва и Белуджистан през последното денонощие в антитерористични операции, проведени в отговор на самоубийствен атентат, извършен във вторник в района на Бану, който отне живота на 12 служители от силите за сигурност.

Пакистан загуби най-малко 55 членове на силите си за сигурност в първите три седмици на ноември в поредица от сблъсъци и самоубийствени атентати, отбелязвайки продължителен ръст в насилието на територията на цялата страна.