Държавният департамент: Турция още не отговаря на условията за F-35

🇺🇸🚫🇹🇷 Държавният департамент на САЩ е уведомил Конгреса, че Турция все още не покрива всички законови изисквания за връщане в програмата за изтребителя от пето поколение F-35, което блокира възможността, загатната от президента Доналд Тръмп пред турския му колега Реджеп Тайип Ердоган само две седмици по-рано.

В писмо от 22 юли, изпратено до Бюрото по законодателни въпроси към департамента от името на Тръмп и получено от гръцки вестник Kathimerini и Jerusalem Post, администрацията заявява, че политиката на САЩ „остава непроменена и в пълно съответствие“ със Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Раздел 1245 от Закона за отбранителния бюджет за фискалната 2020 г. (NDAA). Отговорът е адресиран до конгресмена от Демократическата партия Упом Бел от Мисури, който поиска разяснение относно евентуалната реинтеграция на Анкара.

В писмото са изброени три задължителни условия, които Турция трябва да изпълни, за да бъде изобщо разглеждан такъв трансфер:

• Да не притежава повече ракетната система С-400 или свързано с нея оборудване;
• Да предостави гаранции, че няма да я придобие отново;
• Да отговори на всички останали законови изисквания за сертификация.

„Турция все още не е изпълнила тези условия“, гласи текстът – изявление, която не затваря напълно пътя за преговори, но го обвързва с конкретни и проверими действия, а не с добра политическа воля. Всеки процес по евентуално връщане, допълват от Държавния департамент, трябва да бъде „прозрачен, законосъобразен и съвместим с интересите на националната сигурност“ на САЩ.

Турция беше изключена от многонационалната програма през 2019 г., след като закупи зенитно-ракетния комплекс С-400 от Русия. Възражението на Вашингтон имаше както политически, така и ясен технически характер: съвместната експлоатация на С-400 и F-35 би позволила на руски сензори да събират данни за радарната сигнатура на стелт изтребителя, компрометирайки най-важното му технологично предимство. Санкциите по CAATSA срещу Службата за отбранителна промишленост (SSB) на Република Турция бяха наложени през декември 2020 г. – още по време на първия мандат на самия Тръмп. 6-те изтребителя, за които Анкара вече е платила, и до днес остават на съхранение в американски складове.

Само две седмици преди писмото Тръмп даваше съвсем различни сигнали. На срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 юли той посрещна топло Реджеп Тайип Ердоган и обяви, че „е дошло времето“ за премахване на санкциите („не искаме да санкционираме приятели“), и добави, че връщането на Турция в програмата е нещо, което „със сигурност ще бъде обмислено“. Той обаче си тръгна от форума, без да обяви официално реинтеграция, и пред журналисти призна, че все още няма крайно решение.

Писмото от 22 юли стъпва именно върху тази предпазливост: дори президентът да отмени санкциите по CAATSA, което влиза в неговите самостоятелни правомощия, това не отпушва автоматично достъпа до F-35. Раздел 1245 изисква изпълнителната власт изрично да удостовери пред Конгреса, че Турция не разполага със С-400. По този начин облекчаването на санкциите и сертификацията за изтребителите се оказват две отделни процедури, като втората не зависи единствено от Белия дом.

Освен казуса със С-400, Държавният департамент поставя втори въпрос, рядко свързван с F-35: използване на неформални финансови мрежи и нелицензирани обменни бюра на територията на Турция, с които Хамас получава достъп до средства. „Ангажирани сме да прекъснем тези канали за незаконно финансиране“, се казва в документа, където се посочват продължаващите санкции, наложени срещу благотворителни групи, пренасочващи пари към военното крило на групировката.

Междувременно в същото писмо се признава и „ключовата роля“ на Анкара, която използва връзките си с политическото ръководство на Хамас, за да осигури приемането на мирния план на Тръмп за ивицата Газа, както и навлизането му в първата фаза – роля, благодарение на която Турция се превърна в член-основател на Съвета на мира. Така в един и същ документ Анкара е представена едновременно като ценен посредник в дипломацията и като рисков фактор за сигурността.

На Капитолийския хълм съпротивата срещу връщането на Турция към програмата F-35 е двупартийна и датира отпреди официалното писмо. 18 демократи, водени от конгресменката Дина Титъс от щата Невада, призоваха лидерите на Камарата Стив Скалийс и Хаким Джефрис да подготвят резолюция за неодобрение по CAATSA, ако администрацията реши да реинтегрира Анкара, „заобикаляйки или отменяйки законовите изисквания без надеждно правно основание“. Отделно четирима републиканци от гръцки произход, сред които Гас Билиракис и Никол Малиотакис, изразиха „категорично несъгласие“ с каквото и да е връщане без пълно спазване на CAATSA.

Непосредственият спусък бе решение на администрацията да заобиколи прегледа на Конгреса за износ на американски авиационни двигатели GE F-110 на стойност над 700 млн долара, предназначени за турския национален изтребител KAAN. В списъка си с аргументи критиците включват още окупацията на Северен Кипър, военния натиск в Егейско море и подкрепата за Азербайджан срещу Армения – действия, които надхвърлят казуса със С-400.

Търсейки изход от ситуацията, Анкара проучва вариант, който би удоволетворил буквата на американския закон, без да влоши отношенията с Москва: препродажба на С-400 на трета държава. Според информация Ердоган е дискутирал с руския президент Владимир Путин възможността за връщане на системата в Русия, като в момента турската страна проучва прехвърлянето ѝ към купувачи като ОАЕ или Катар.

Според експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) обаче подобна сделка „решава проблема на Турция, но не и този на Вашингтон“: тя би премахнала формалната пречка пред сертификацията, но няма да изтрие дълбокото недоверие към стратегическото позициониране на Анкара, за което алармират нейни критици.

Докато Турция не изнесе физически С-400 от територията си и не предостави исканите гаранции, писмото очертава сценарий, при който жестовете на Тръмп остават без реална стойност. Вдигането на санкциите по CAATSA – стъпка, която президентът може да направи сам – би облекчило турския отбранителен сектор, но няма да доведе до сделка за F-35 без официална сертификация и гаранция, че Конгресът няма да блокира процеса с резолюция.