🇺🇸🇯🇵🇷🇺 Държавният департамент на САЩ потвърди, че признава японския суверенитет над Северните територии – четири острова в южния край на Курилския архипелаг, които Съветският съюз анексира през последните дни на Втората световна война. Говорител на ведомството го заяви на 13 август пред агенция Kyodo, часове след като руският президент Владимир Путин слезе на Итуруп за първа визита на оспорваните острови.
„Йомиури“ публикува по-пълния текст на отговора. В него Вашингтон „отдавна признава“ суверенитета на Япония, „остро се противопоставя на всяко действие, подкопаващо мира и стабилността в Индо-Пасифика“, а японско-американският съюз е „крайъгълен камък на свободен и отворен Индо-Пасифик“, като в момента е „по-здрав от когато и да било“.
Признанието не е ново. Държавният секретар Джон Фостър Дълес връчва на 7 септември 1956 г. паметна бележка на японския посланик във Вашингтон Тани, а на следващия ден посланик Джон Алисън предаде същия текст на външния министър Мамору Шигемицу в Токио. В нея Вашингтон заключава, че Еторофу и Кунашири, заедно с Хабомай и Шикотан, които са част от Хокайдо, винаги са били част от самата Япония и по справедливост трябва да бъдат признати за намиращи се под японски суверенитет. Поводът тогава беше друг: Шигемицу е поискал американското становище в разгара на японско-съветските преговори за мирен договор, а САЩ имат правно основание да се произнесат като страна по договора от Сан Франциско. Двете страни оповестиха бележката на 12 септември; тя излезе в бюлетина на Държавния департамент на 24 септември 1956 г. Формулировката от 13 август 2026 г, се позовава именно на тази давност.
Самото посещение продължи един ден. Путин обиколи предприятие за преработка на риба, болница и училище в Курилск, срещна се с местни жители и губернатора на Сахалинска област, а Кремъл публикува видео от острова; руските медии съобщиха, че са го почерпили с хайвер. Пристигна от Сахалин, където на 12 август ръководи съвещание за сигурността на източните граници, докато наблизо се провеждаха учения на Тихоокеанският флот. Дмитрий Медведев беше първият руски лидер, стъпил на архипелага, през 2010 г. като президент, и се върна няколко пъти като министър-председател.
Ден преди да отлети за Итуруп, Путин отхвърли японските санкции като непровокирани. „Япония определи Русия като основен източник на заплахи. Бих искал да отбележа, че ние не заплашваме Япония. Напротив, тя има териториални претенции към нашата страна“, каза той. Пред ТАСС той заяви, че принадлежността на Курилите към Русия е закрепена в международни документи, а японската дипломация е сменила позицията си след периода, в който Москва градеше отношения с Шиндзо Абе.
Япония отговори в рамките на деня. Премиерът Санае Такаичи нарече визитата категорично недопустима, защото наранява чувствата на японския народ и противоречи на последователната позиция на страната, и предупреди, че това ще затрудни възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план. Външният министър Тошимицу Мотеги призова руския посланик Николай Ноздрев и му заяви, че визитата ще се отрази изключително негативно на двустранните отношения; по думите му Северните територии са неразделна част от японската територия исторически и по международно право.
Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха определи пътуването като умишлен опит Япония да бъде сплашена, напрежението да се изостри, а незаконната окупация да се превърне в нещо обичайно. Нито едно посещение и нито едно изминало време не узаконяват окупацията, написа той.
Спорът е най-големият нерешен въпрос между Москва и Токио. Съвместната декларация от октомври 1956 г., подписана от премиера Ичиро Хатояма и съветския премиер Николай Булганин, сложи край на войната и възстанови дипломатическите отношения, но не постигна съгласие за принадлежността на малките острови – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай; в нея е записано, че Хабомай и Шикотан ще бъдат върнати на Япония след сключване на мирен договор. Токийската декларация от 1993 г. изброи и четирите острова поименно. През ноември 2018 г. в Сингапур Абе и Путин се договориха да ускорят преговорите на основата на декларацията от 1956 г., но месец по-късно Путин повдигна възможността американски войски да бъдат разположени на островите след мирен договор, а през юли 2020 г. Русия вписа в конституцията си забрана за отстъпване на територия. След като кабинетът на Фумио Кишида въведе санкции през 2022 г., Руската федерация отказа да продължи преговорите и едностранно прекрати безвизовия обмен. Посещенията на гробища от бивши жители не се провеждат от 2020 г., а средната им възраст е 88,5 години според данни на nippon.com. На островите днес живеят около 20 хиляди руски граждани; депортираните оттам японци през 1945 г. са били около 17 хиляди.
Санкциите, които Путин нарече непровокирани, Япония въведе заедно с останалите от Г-7 и подкрепи с финансова и небойна помощ за Киев. Икономическата връзка обаче не е прекъсната, а част от нея се държи отворена именно от Вашингтон. „Сахалин-2“ – проект, в който „Газпром“ държи над 70%, Mitsui – 12,5%, а Mitsubishi – 10% – доставя на Япония между 3,6 и 3,9 милиона тона втечнен природен газ годишно, близо 10% от вноса ѝ за 2025 г. Службата за контрол над чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ подновява разрешението за проекта; действащият генерален лиценз 55F смени предишния през юни и позволява сделките до 18 декември 2026 г. Вашингтон настояваше Токио да излезе от проекта, а Такаичи отговори на Доналд Тръмп, че енергийната сигурност прави това трудно.
Риболовната дейност също продължава. През март 2026 г. Агенция по риболова на Япония и руската страна се разбраха за квота от 2050 тона сьомга и пъстърва в изключителната икономическа зона на Япония, както и за такса за риболовно сътрудничество между 180 и 313,13 милиона йени, същата като миналата година, а корабите излязоха през април.
Признаването на суверенитета не струва на САЩ нито санкция, нито ресурс, нито промяна в поведението ѝ към Русия, а позоваването на давността изключва каквото и да е ново задължение. Практическата политика на същия този Вашингтон върви в обратна посока, защото пази законния коридор, по който японският газ идва от руски проект. Възможно е отговорът да е бил рутинен: изреченията за крайъгълния камък и съюза, по-здрав от когато и да било, са стандартният език на съюзническото уверение и стоят в същия абзац. Рутинният отговор обаче щеше да спре до тях, а назоваването на суверенитет над земя, която Русия държи и на която президентът ѝ току-що е бил, е избор. Токио го получи в момент, в който САЩ настоява Япония да напусне руски енергиен проект, а Такаичи вече е отказала. Следващата проверка вече има дата: на 18 декември 2026 г. изтича лицензът, който държи „Сахалин-2“ извън обхвата на американските санкции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар