Показват се публикациите с етикет Катаиб Хизбула. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Катаиб Хизбула. Показване на всички публикации

понеделник, 16 март 2026 г.

Ракетни атаки и дронове подложиха под обстрел Зелената зона в Багдад.

🇺🇸🚀🇮🇶 Посолството на САЩ в Ирак е подложено на продължителен обстрел с ракети и дронове, докато средствата за противовъздушна отбрана са били активирани, за да отразят атаката в „Зелената зона“ в Багдад.

Източник от службите за сигурност заяви пред Shafaq News, че в района на посолството са били чути сирени за въздушна тревога и звуци от прехващане на снаряди, след като към дипломатическия комплекс са били изстреляни снаряди. Към момента няма потвърдена информация за размера на щетите и евентуални жертви.

Това се случва броени минути след серия удари срещу посолството, нанесени от четири дрона, и няколко часа след като безпилотен апарат порази горната ограда на хотел „Рашид“ в „Зелената зона“, без да доведе до сериозни щети и пострадали.

Говорителят на иракския главнокомандващ Сабах ал-Нуман описа ударите, насочени към петролното находище „Маджнун“, международния хотел „Рашид“ и седалището на посолството на САЩ, като „терористични атаки“ и сподели, че премиерът Мохамед Шия ал-Судани е наредил на силите за сигурност и службите за разузнаване незабавно да открият извършителите.

Атаките започнаха малко след като влиятелната групировка Катаиб Хизбула обяви смъртта на своя командир Абу Али ал-Аскари, без да предостави други подробности за обстоятелствата около кончината. Аскари беше определян като шеф по сигурността на милицията и говорител, отговорен за издаване на всички ключови изявления от името на организацията.

Първоначално Министерството на вътрешните работи на Ирак съобщи, че „снаряд е паднал върху покрива на хотел ал-Рашид“, преди да уточни, че става дума за дрон. Не беше уточнено дали самата сграда е била цел на атаката.

„При инцидента няма жертви или материални щети“, се добавя в изявлението.

Улицата, водеща към хотела, в който се помещават няколко дипломатически мисии, беше блокирана от засилено присъствие на сили за сигурност, пожарни коли и линейки, предава кореспондент на АФП. Свидетели докладваха за пожар на покрива на хотела в силно укрепената „Зелена зона“, където се намират редица посолства, както и държавни институции.

Ирак сякаш беше върнал относително чувството за стабилност след години на конфликти, но беше въвлечен неволно в настоящата война в Близкия изток, след като дълго време е арена на прокси сблъсък между САЩ и Иран. От самото начало на ескалацията удари, приписвани на САЩ и Израел, взеха под прицел влиятелните шиитски милиции в страната, подкрепяни от Иран, които ежедневно поемаха отговорност за удари по американските интереси в Ирак и региона.

Атаки с дронове и ракети бяха насочени и към различни петролни находища и други съоръжения. През деня в понеделник два дрона удариха южното находище „Маджнун“, което вече е преустановило производството, при което единият от тях е поразил комуникационна кула, съобщи говорител на министерството на петрола.

Източник от сферата на сигурността посочи, че вторият дрон е ударил офиси на американска фирма, работеща на самия обект. В отделен инцидент на запад осем иракски бойци от бивша паравоенна коалиция загинаха при удари близо до границата със Сирия.

Бойците са принадлежали към Хашд ал-Шааби (Сили за народна мобилизация), които понастоящем са част от редовната армия на Ирак.

Говорителят ал-Нуман осъди „атаката срещу официална сила, действаща под командването на главнокомандващия въоръжените сили“ и го определи за „груба агресия срещу суверенитета на държавата“.

Шиитските милиции разполагат с бригади в състава на Хашд ал-Шааби, които формално действат под командването на иракската държава. Реалността обаче е далеч по-сложна. Част от тези милиции поддържат паралелни командни структури, силна идеологическа и оперативна връзка с Техеран и често действат сами, извън държавен контрол.

Това култивира многопластова и сложна среда, където се преплитат държавни структури, полуофициални сили и автономни милиции, превръщайки Ирак в трудно управляема сцена на остри вътрешни противоречия и външно влияние, където отговорността за подобни атаки остава неясна и размита.

сряда, 4 март 2026 г.

Висш командир на Катаиб Хизбула е ликвидиран в Ирак.

🇮🇶 Висш командир на проиранската милиция „Катаиб Хизбула“ е бил ликвидиран при въздушен удар в иракската провинция Бабил, съобщиха местни медии по-рано тази нощ. Абу Хасан ал-Фараджи е загинал в сряда, след като дрон е поразил автомобила му Toyota Land Cruiser.

Според източник от иракските служби за сигурност, цитиран от емиратското издание Al-Ain, при атаката е бил убит и втори човек, вероятно бодигард на командира. Поразното превозно средство е принадлежало на „Хашд ал-Шааби“ – коалицията на шиитските милиции в страната.

Ал-Фараджи е заемал ключова позиция в йерархията на „Катаиб Хизбула“, като е отговарял за оперативната дейност на групировката. Той е командвал военни части в стратегическия район Джарф ал-Сахар, разположен в централната част на Ирак. Към момента никой не е поел официално отговорност за удара, като федералните власти не посочват конкретен извършител.

Ударът се случва в период на остра дестабилизация в региона. Иракските шиитски милиции зачестиха атаките с дронове и ракети срещу американски военни бази, обвързвайки своите действия с продължаващия мащабен конфликт с Иран. Оперативната обстановка се усложнява от ликвидирането на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей, което промени динамиката на влияние в „Оста на съпротивата“. Загубата на фигура като ал-Фараджи отслабва тактическото командване на иранската ос в централен Ирак, като в същото време създава предпоставки за ответна ескалация от страна на „Катаиб Хизбула“.

понеделник, 3 ноември 2025 г.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

вторник, 14 октомври 2025 г.

Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.

вторник, 9 септември 2025 г.

Катаиб Хизбула освободи от плен Елизабет Цурков в Ирак.

🇮🇶🇮🇱 Елизабет Цурков, изследователка от руско-израелски произход, която беше отвлечена от шиитската милиция Катаиб Хизбула в Багдад през 2023 г. е била освободена и в момента се намира в посолството на САЩ в иракската столица, съобщи във вторник вечерта Доналд Тръмп в платформата Truth Social.

Американският президент уточни, че Цурков е била „изтезавана“ в продължение на месеци, след което призова Хамас да освободи израелските заложници.

С радост съобщавам, че Елизабет Цурков, студентка в Принстън, чиято сестра е американска гражданка, току-що беше освободена от „Катаиб Хизбула“ и вече се намира в безопасност в американското посолство в Ирак, след като бе измъчвана в продължение на много месеци. Винаги ще се боря за справедливост и никога няма да се предам. Хамас, освободете заложниците сега!

Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани също потвърди новината в публикация на X:

„След усилията на нашите служби за сигурност в продъление на месеци, обявяваме пускането на свобода на руската гражданка Елизабет Цурков. Няма да позволим на никого да уронва репутацията на Ирак и иракчаните.“

38-годишната жена с израелски произход и руско гражданство, учеше в Съединените щати като докторант в Принстънския университет. Тя беше отвлечена в Багдад на 26 март 2023 г. по време на визита, свързана с нейната изследователска дейност. Смяташе се, че е държана от шиитската милиция Катаиб Хизбула, въпреки че групировката последователно отричаше обвиненията. Това не е първото посещение на Цурков в страната, в която вероятно е влязла с руския си паспорт.

Близо година след отвличането се появи видео, в което тя моли на иврит за своето освобождаване. В записа тя „признава“, че работи за Мосад и ЦРУ, и настоява Израел да прекрати „ужасните си атаки“. Преди отвличането тя беше известна като остър критик на израелския премиер Бенямин Нетаняху и заяви публично: „Ако бъда отвлечена, не оказвайте натиск за освобождаването ми.“

Елизабет Цурков е родена в Санкт Петербург в семейство на еврейски дисиденти, които преди това са били затворници в Сибир. Когато е на четири години, нейното семейство имигрира към Израел и се установява в Кфар Елдад на Западния бряг, където майка ѝ все още живее. Тя има сестра в САЩ, по-малък брат и сестра в Израел, а нейният баща пребивава в Бразилия.

След отбиване на военната си служба Елизабет завършва бакалавърска степен по международни отношения и комуникации в Еврейския университет в Йерусалим, а след това кара магистратура по близкоизточни изследвания в университета в Тел Авив и политология в Чикагски университет. По-късно започва докторантура в Принстън, която я отвежда в Ирак, където води проучвания на терен. Академичната ѝ работа е посветена на Близкия изток със специален фокус върху Сирия и гражданската война в страната, както и Ислямска държава. Цурков провежда своите изследвания в Сирия, Йордания, Турция и други държави от региона.

Нейната сестра Ема Цурков заяви: „Цялото семейство е безкрайно щастливо. Нямаме търпение да видим Елизабет и да я дарим с цялата любов, която пазим 903 дни. Благодарни сме на президента Тръмп и на специалния му пратеник Адам Бьолер. Ако Адам не беше превърнал завръщането на сестра ми в своя лична мисия, не знам къде щяхме да бъдем днес.“

„Искаме да благодарим и на Джош Харис и неговия екип в американското посолство в Багдад за подкрепата към сестра ни, както и на организацията Global Reach, която се бореше неуморно за нейното безопасно завръщане“, допълни тя.

В опит за постигане на пробив майката на Елизабет се срещна със специалния пратеник на Белия дом по въпросите на заложниците Бьолер, който вече беше участвал в освобождаването от плен на Хамас на американско-израелския заложник Едан Александър.

неделя, 27 юли 2025 г.

1 загинал при атака на Катаиб Хизбула срещу Министерство на земеделието в Багдад.

🇮🇶🇮🇷 Най-малко 1 иракски офицер загина при въоръжено нападение на Катаиб Хизбула срещу министерство на земеделието в Багдад, потвърдиха федералните власти. Над дузина заподозрени бяха арестувани във връзка с атаката, като всички са свързани с подкрепяната от Иран фракция в състава на Силите за народна мобилизация (PMF)

Съвместното оперативно командване посочи в изявление, че „осъдителен инцидент“ е възникнал в офиса на министерството в квартал Карх в неделя сутринта, което е довело до ранени сред силите за сигурност.

Силите за сигурност успяха да арестуват 14 заподозрени, които са били разпознати като членове на бригади 45 и 46 на PMF. По-късно те са били предадени на съдебните власти, като вече текат законови процедури.

Посочените бригади са свързани с „Катаиб Хизбула“, мощна проиранска шиитска милиция, която е в списъка на САЩ с чуждестранни терористични организации (FTO). Вашингтон държи групата отговорна за редица атаки срещу американски бази в региона от избухването на конфликта между Израел и Хамас през октомври 2023 г. Освен това групировката е ключов играч в ръководената от Иран „Ос на съпротивата“.

В отговор на инцидента в неделя, иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани, който също така е главнокомандващ на иракските въоръжени сили, включително PMF, е наредил сформирането на висша разследваща комисия, която да проучи „как въоръжена сила е действала без официални заповеди или одобрения, опитала е да превземе правителствена сграда и е открила огън по силите за сигурност“.

В по-ранно изявление иракското вътрешно министерство уточни, че „инцидентът е съвпаднал с встъпването в длъжност на новоназначен директор“ и добави, че части на иракската федерална полиция „са се намесили бързо и са попаднали под пряк обстрел“.

Министерството отбеляза, че „операциите по издирване и преследване продължават“, за да бъдат заловени останалите заподозрени, изказа силното си осъждане и подчерта, че силите за сигурност „няма да толерират никоя страна, опитваща се да наложи фактическо положение със сила или да заплашва държавните институции“.

„Запазването на авторитета на държавата и върховенството на закона остава основен и неподлежащ на договаряне приоритет“, подчерта ведомството.

Това не е първият случай, в който групата е свързвана със сблъсъци с правителствените сили. Предишни инциденти включват престрелка с федералната полиция в Багдад през май 2023 г. и конфронтация с иракската служба за борба с тероризма в лагер Спайкер през март 2023 г.

Тя беше обвинена в участие в репресиите срещу движението Тишрин, реформаторски протести в Ирак през октомври 2019 г. и в участие в опита за убийство на тогавашния премиер Мустафа Ал-Кадхими през ноември 2021 г. при атака с дрон срещу резиденцията му, разположена в Зелената зона.

Инцидентът стана малко след сблъсъци между силите за сигурност и поддръжници на проирански милиции, протестиращи срещу резултатите от изборите. Въпреки че Катаиб Хизбула категорично отрече участие, използването на експлозивни дронове, отличителен белег на подкрепяни от Иран иракски милиции, и тогавашното разбиране, че Кадхими е в съюз със САЩ, подхранват широко разпространено убеждение, че именно Катаиб Хизбула е отговорна за атаката.

понеделник, 26 май 2025 г.

Необичайна тройна размяна на затворници е в ход между Иран, Ирак и Израел.

🇮🇱🇮🇷🇮🇶 Сложна тристранна размяна на затворници между Израел, Ирак и Иран е на път да се осъществи, което вероятно ще доведе до освобождаване на руската еврейка Елизабет Цурков, която е държана като заложник в Ирак от март 2023 г.

38-годишна докторантка в Принстънския университет, тя беше отвлечена в Багдад от проиранската шиитска милиция Катаиб Хизбула, докато провежда изследвания по теми, свързани със сектантство и въздействието му върху жените в Ирак. Съобщава се, че е влязла в страната с руския си паспорт. Последната ѝ поява беше в пропагандно видео от ноември 2023 г., в което изглежда се намира под натиск.

Медийни публикации сочат, че предложената сделка включва освобождаването на шестима бойци на Хизбула, както и ливанския военноморски офицер Имад Амхаз, заловен от израелските военни през ноември 2024 г. В замяна, Цурков трябва да бъде освободена от своите похитители в Багдад. Ирак също така ще освободи Мохамад Реза Нури, офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, задържан заради участието си в убийството на американски хуманитарен работник.

Преговорите се водят по неофициални канали, а в тях посредничат държавите от Персийския залив, както и Руската федерация. Те протичат успоредно с усилията за деескалация между САЩ и Иран и продължаващите дискусии относно иранската ядрена програма.

Въпреки предположенията на някои източници, че сделката може да бъде финализирана в рамките на десет дни, американски служители отрекоха да е постигнато окончателно споразумение. Заради това семейството на Цурков остава с предпазлив оптимизъм и очаква официално потвърждение.

Потенциалната размяна подчертава сложната мрежа от регионални интереси и деликатния характер на преговорите за заложници, в които участват както държавни, така и недържавни играчи.

неделя, 21 април 2024 г.

Иракската Катаиб Хизбола възобнови атаките срещу американските войски

Маскирани членове на иракската шиитска милиция, Катаиб Хизбула, държат оръжията си, докато конвоят им пристига в квартал Карада в Багдад
📸 Снимка: AFP

🇮🇶⚔️🇺🇸 Иракското военно движение Катаиб Хезбола обяви, че иракските въоръжени групировки са решили да възобновят нападенията си срещу силите на Съединените щати в страната, съобщи Al Jazeera.

Групировката заяви, че решението е повлияно от липсата на напредък по отношение на изтеглянето на американските войски след посещението на иракския министър-председател Мохамед Шиа' Ал Судани в САЩ.

"Това, което се случи преди малко, е началото", заяви групата, очевидно визирайки по-ранно нападение срещу американска военна база близо до североизточния сирийски град Ал-Хасака.

Предполага се, че военната база на Съединените щати, разположена близо до североизточния сирийски град Ал Хасака, не е пострадала от ракетната атака, извършена от Ирак в неделя.

Неназован служител от Пентагона все пак увери, че нито един американски военнослужещ не е бил убит или ранен от "повече от пет" ракети, които са ударили в близост до базата.

Той добави, че все още не е ясно дали базата е била планираната цел.