🇰🇷💥🇰🇵 Командването на ООН е установило нарушение на Споразумението за примирие от 1953 г. след оглед, проведен от съвместен екип с южнокорейската армия, на мястото, където на 21 септември две мини раниха трима военнослужещи в широката 4 километра демилитаризирана зона, която разделя двете страни на Корейския полуостров. Там екипът е открил „активна противопехотна мина на КНДР от южната страна на военната демаркационна линия“, фактическата граница между Севера и Юга.
Командването, което от края на Корейската война проследява спазването на условията по примирието, ще разгледа нарушението „чрез установените механизми на примирието“ и потвърди отново своя ангажимент „да запази стабилността и да предотврати ескалация на Корейския полуостров“. Кой и кога е заровил тази мина, в изявлението не се посочва.
Експлозиите са се случили в около 10:51 ч. в западния участък на ДМЗ, на около 10 метра южно от линията, край бивш брод на река Имджин. 18-членен отряд от разузнавателен батальон на 25-а пехотна дивизия на Южна Корея прокара нов патрулен маршрут, по който екип на ООН трябва да огледа укрепителните работи по границата, извършвани от Северна Корея. Командирът на батальона с чин подполковник губи стъпалото си, а подофицер от инженерните части получава тежки рани на крака. Двамата бяха откарани с медицински хеликоптер в Централната военна болница край Сеул, а третият пострадал е с леки наранявания.
Че мините са севернокорейски, Южна Корея и Командването на ООН твърдят в един глас. На 28 септември Обединеният щаб на Въоръжените сили на Република Корея обяви, че е „много вероятно“ експлозиите да са причинени от мини на КНДР. Върху бронежилетката на пострадал са открити следи от тротил, метални фрагменти няма, а формата на кратерите отговаря на севернокорейските образци. Войниците са видели на около метър от себе си правоъгълна мина с пластмасов корпус, която по оценка на военното разузнаване прилича на противопехотна мина със смолен корпус, произвеждана в КНДР от 1969 г. Мини без метален корпус трудно се засичат с обикновени металотърсачи.
Снимката, която Обединеният щаб сподели на 29 септември, показва още една мина. Съвместният екип от около 30 души, сред които офицери от Военната комисия по примирието на ООН, я успя да я открие същия ден на около метър зад мястото на втория взрив. Според щаба тя е различна от мината, която войниците са видели на 21 септември. Така мините на мястото станаха 4, на метър до два една от друга: две детонирали, една видяна от войниците и една намерена при огледа. През юли официални лица в Сеул предупреждаваха, че мусонните наводнения могат да изнесат мини от КНДР на юг, но военните виждат в правилния интервал признак на умишлено поставяне от страна на Пхенян. Министърът на отбраната Кан Шин-чол отбеляза пред парламентарната комисия по отбрана на 29 септември, че мината „не изглежда да е преместена отнякъде“, а била поставена при укрепителните работи.
Кога е поставена, остава въпрос без отговор. Върху една от мините е имало пръст и корени, признак, че се намира в земята отдавна, и Кан предупреди да не се стига до заключения, че мините са заровени наскоро. Корейската народна армия укрепва южната си граница от април 2024 г. в отговор на решение на Ким Чен Ун от края на 2023 г. да определи отношенията със Сеул като отношения между „две враждебни държави“. Оттогава тя издига огради, минира и изгражда противотанкови укрепления, като в южнокорейската армия смятат, че мините на мястото на взрива вероятно са били положени в този период.
Разстоянието отличава случая от експлозията от 2015 г. На 4 август мини в дървени кутии, заложени на 440 метра южно от линията край наблюдателен пост на Южна Корея, раниха тежко двама сержанти, в резултат на което и двамата загубиха долни крайници. Този път мините са на около 10 метра от линията и то в район, където е прекрачвана многократно от севернокорейски работни групи. По данни на Обединения щаб през август те са преминали от южната ѝ страна над 20 пъти, повече от 17 за цялата 2025 г., а южнокорейските части отговарят с предупредителни изстрели. На места самата линия вече не се вижда. На 17 ноември 2025 г. Сеул предложи на Пхенян да проведат военни преговори за общоприета основа на демаркацията, защото стотици от знаците, поставени след примирието, са изгубени, но Пхенян не отговори. Въпросът, поставен от Reuters, е дали КНДР е заложила мините, знаейки, че южнокорейски войници могат да навлязат в района.
В изявление, разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) на 30 септември, Ким Йо Джон, сестрата на Ким Чен Ун и ръководител на отдел в ЦК на Трудовата партия, нарече заключенията на Сеул „самоинсцениран фарс“ и ги сравни с инцидента с мините в дървени кутии отпреди десетилетие. Изявлението е озаглавено „Онези, които стоят зад провокацията, трябва да бъдат готови да платят цената за своя самоинсцениран фарс“. Ким Йо Джон твърди, че „нашите войници никога не са преминавали тази граница“, а оградите, които КНДР строи от две години насам, определи като упражняване на суверенитет без никаква военна цел. Това твърдение противоречи на преброяването на Обединения щаб, извършено през август. Тя предупреди, че граничните части ще отвърнат с „незабавен и безпощаден“ удар, ако Сеул открие огън по войниците, които работят по укрепленията, и добави: „Ако дори един куршум падне на наша земя, трябва да са готови за много.“
Кан Шин-чол, пенсиониран генерал и бивш посланик в Саудитска Арабия, встъпи в длъжност като министър на националната отбрана на 22 септември, само ден след експлозиите. Пред депутатите той нарече случая „явно нарушение на Споразумението за примирие“ и се закани, че ако се потвърди, че мините са поставени от севернокорейски войници, Сеул ще предприеме съответни мерки, при това поетапно. На следващия ден генерал-лейтенант Кан Хьон-у, началник на оперативното управление в Обединения щаб, поиска от Пхенян незабавно да спре т.нар. укрепване на границата: „Настойчиво изискваме извинение и отговорни мерки от Севера.“ Щабът предупреди, че Пхенян носи пълната отговорност за всички последици.
През 2015 г. Сеул отговори с високоговорители по границата: пусна ги отново на 10 август, за първи път от 11 години. На 20 август КНДР ги обстреля с артилерия и Южна Корея отвърна с огън, а на 25 август кризата приключи с договорка, в рамките на която Пхенян изрази „съжаление“ за ранените, а Сеул изключи своите високоговорители. Сегашното правителство се отказа от този инструмент. Президентът Ли Дже-мьонг спря излъчванията скоро след встъпването си през юни 2025 г. и през август същата година армията демонтира около 20 стационарни високоговорителя. Опозиционният депутат Ан Чол-су настоява за тяхното незабавно връщане. JoongAng Daily цитира военни източници, според които стъпката трудно може да бъде извършена веднага, главно заради посланието, което носи, и обсъждат повече патрули и разширени усилия за търсене и обезвреждане на мини. Директен канал до Пхенян няма, тъй като не отговаря по междукорейските линии за връзка от април 2023 г. и официалните съобщения минават през Командването на ООН.
В Сеул случаят прерасна в спор за сроковете на разследването. Опозиционната Партия на силата на народа твърди, че то се бави умишлено, за да не засенчи речта на Ли пред Общото събрание на ООН. Депутатът от опозицията Пак Сон-хун описа реакцията като „наистина страхлив и жалък закъснял отговор“, а партийният лидер Чан Дон-хьок каза, че забавянето „щеше да е невъзможно без указания на президента“. Кабинетът на държавния глава отговори, че графикът е определен от Обединения щаб и ООН по военни съображения. Огледът започна на 27 септември, а заради опасност от мини екипът стигна до точките на експлозията едва на следващия ден. На 29 септември Ли поиска военните „прозрачно да изяснят истината чрез задълбочено и бързо разследване в тясно сътрудничество с Командването на ООН“.
Обединеният щаб обеща, че заедно с ООН ще обясни „обективно и прозрачно“ окончателните резултати и въпросът, на който трябва да отговорят, е датата. Ако и двете детонирали мини се окажат заровени отдавна, като онази с корените, случаят ще остане нарушение, оставено от укрепителни работи през 2024 и 2025 г. – мини от грешната страна на демаркационна линия, чиито следи отдавна са били изгубени. Ако се окаже, че са положени при транзита през август, спорът ще се премести от произхода им към въпроса дали Северна Корея е знаела, че южнокорейски войници минават през участъка – това почти сигурно е така – и ако да, какво целят с подобен ход?