Конгресът на САЩ изпрати на Тръмп първия проукраински закон от 2024 г.

🇺🇸🏛️ Камарата на представителите на САЩ прие в сряда вечерта с 262 на 159 гласа закон, който дава на президента право да налага мита до 100% на най-големите купувачи на руски петрол и газ и също така разширява санкциите срещу руската държава и финансовата ѝ система. Сенатът одобри текста през август с 86 на 11 гласа. Камарата не го промени, затова документът отива направо на бюрото на Доналд Тръмп за подпис. Това е първият закон в подкрепа на Украйна, минал през двете камари на Конгреса, откакто през април 2024 г. законодателите одобриха пакет от около 61 млрд. долара военна и икономическа помощ за Киев.

Текстът носи името на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм, който го внесе през април 2025 г. и близо година и половина води преговорите по него. Още тогава проектът събра 84 съвносители в Сената, а близнакът му в Камарата, внесен от републиканеца от Пенсилвания Брайън Фицпатрик, получи подкрепата на 151 демократи и републиканци. Повече от година широката подкрепа не стигаше, за да бъде насрочено гласуване. Греъм почина внезапно през юли от дисекация на аортата, малко след като се беше върнал от Киев. Преди смъртта си той обяви, че е постигнал споразумение с Белия дом за обновен текст. Окончателното заглавие е Закон „Линдзи О. Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран от 2026 г. Самият документ е от 61 страници.

Сърцевината на закона се крие в енергетиката. Президентът може да наложи мита до 100% върху стоките на 5-те държави, които купуват най-много руски петрол и газ, както и на 5-те, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Реално първата група включва Китай и Индия, които поемат основната част от руския износ на суров петрол. Изключение получават държавите, които внасят по-малко от 15% от руския газов износ и същевременно съкращават покупките си. В първоначалната версия от 2025 г. таванът на вторичните мита беше 500%. Окончателният текст запазва тази ставка само за прекия внос от Русия в САЩ, а за купувачите от трети страни я сваля до 100%.

Санкционната част е широка. Тя засяга руският президент Владимир Путин, чиновници и военни, олигарси и някои членове на семействата им, банки и финансови институции, както и сенчестия флот от танкери, по който Москва изнася петрол въпреки ценовия таван. Под ограничения попадат и чуждестранни доставчици на руската отбранителна промишленост, мрежите за заобикаляне на санкциите и хората, отговорни за отвличането на украински деца. Документът забранява нови американски инвестиции в Русия и износ, който би подпомогнал руската армия.

Митата са онова, заради което мярката изобщо има тежест. Републиканецът от Тексас Майкъл Маккол, бивш председател на Комисията по външни работи, го заяви направо: „Митата са мощен начин да се усили ефектът от санкциите. Затова те са зъбите на този закон“. За държавите купувачи той каза едно изречение: „Тези държави трябва да направят избор“. Ударът не пада пряко върху руския бюджет, а върху купувачите, от чиито плащания зависи той. Пекин и Делхи трябва да решат дали достъпът до американския пазар струва повече от отстъпката при руския петрол.

Точно митническото правомощие разцепи демократите. Лидерът на малцинството Хаким Джефрис, партийният координатор Катрин Кларк и председателят на демократическия кокус Пийт Агилар гласуваха против и заявиха, че Тръмп „не е показал никаква готовност да бъде твърд спрямо Русия“. Според тях текстът дава на Тръмп „извънредна власт“ и „му позволява да отменя наказателните мерки“. Възражението стъпва на конкретна разпоредба: държавният глава може да спре мерките, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес. Грегъри Мийкс, Дон Бейър и Ричард Нийл предупредиха, че текстът „драстично разширява митническите правомощия на президента“ и ще вдигне цените за американците, като същевременно подкопае подкрепата за Украйна. Бейър прогнозира, че Тръмп ще използва тези правомощия, за да удари с нови мита съюзниците на САЩ.

Въпреки позицията на ръководството 58 демократи гласуваха „за“, а 152 бяха против. Сред републиканците против бяха само седем: Томас Маси, Анди Харис, Ралф Норман, Кийт Селф, Том Макклинток, Чип Рой и Уорън Дейвидсън. Предния ден процедурното правило, което допусна текста до пленарната зала, мина с 214 на 211 гласа, и то само защото двама демократи се присъединиха към републиканското мнозинство. Ветеранът демократ Стени Хойер предупреди колегите си, че ако проектът падне, „в Кремъл ще има ликуване“.

Пътят до гласуването беше бавен. Председателят на Камарата Майк Джонсън дълго даваше приоритет на други законопроекти, макар че заяви: „Винаги съм подкрепял законопроекта за санкциите срещу Русия“. Гласуването се проведе в последния ден, в който Камарата беше планирала гласувания преди изборите на 3 ноември.

Иранската част е цената за подкрепата на Белия дом. По искане на Тръмп документът удължава с 5 години ограниченията за енергийния и оръжейния сектор на Ислямската република. Associated Press съобщава, че Тръмп е дал знак за одобрение, след като разпоредбата е била добавена. Това удва 5 месеца след края на интензивната фаза на войната, настъпил на 8 април с примирие между САЩ и Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски призова Камарата да приеме текста ден преди гласуването. В публикация в X той написа, че по време на война понякога е по-добре да се вземе „не съвсем съвършено решение, отколкото да не се прави нищо“. „Това е много важен исторически момент за САЩ. Законът трябва да бъде приет, гласуван и подкрепен“, добави Зеленски. Даниъл Балсън от организацията Razom for Ukraine определи приемането като ясен знак, че Конгресът ще продължава да налага тежка цена на Путин, докато той продължава да причинява страдания на Украйна.

Прочетен буквално, актът задължава Белия дом по-малко, отколкото подсказва гласуването. Митата са право, а не задължение, а ограниченията могат да бъдат спрени с едно удостоверяване пред Конгреса. Така Конгресът за първи път от над две години застава с гласове и на демократи, и на републиканци зад натиска върху Москва, а решението кога и срещу кого да се използва натискът остава в ръцете на Тръмп. Подписът е вероятен, защото Тръмп сам поиска иранската глава и прие текста, след като тя беше добавена. Много по-малко сигурно е дали митата някога ще бъдат наложени на Китай или Индия. Първата проверка ще бъде дали Белият дом ще назове поименно петте държави купувачи. Втората е дали Пекин и Делхи ще свият покупките на руски петрол още преди да бъде обявено първото мито. Ако скоро след подписа Белият дом изпрати удостоверение за отмяна, новите правомощия ще останат само на хартия.