Показват се публикациите с етикет Северна Корея. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Северна Корея. Показване на всички публикации

понеделник, 7 септември 2026 г.

Втори разрушител на Северна Корея влезе в строя с обявена ядрена роля

🇰🇵⚓ Северна Корея прие на въоръжение разрушителя „Кан Гон“ и вече притежава по един боен кораб с ядрено предназначение на всяко от двете си крайбрежия. Церемонията се проведе на 6 септември в източното пристанище Вонсан, където върховният лидер Ким Чен Ун определи съда като „де факто настъпателен разрушител“ и част от „държавната система за ядрено противодействие“. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за събитието на следващия ден.

Ким присъства със съпругата и дъщеря си Ким Джу-ае, която разузнаването на Южна Корея определя като вероятен наследник. По думите му новото поколение разрушители трябва „да нанесе смъртоносен ответен удар по враговете“ и представлява „съвкупност от икономическата, отбранителната и научно-техническата мощ“ на страната. В речта си той очерта и следващата амбиция на флота: „Дойде времето да упражняваме суверенитета си по море и под вода.“ Пред моряците Ким постави задача по „осъществяването на ядреното въоръжаване на военноморските сили“.

Корабът носи името на Кан Гон, началник-щаб на Корейската народна армия, загинал през 1950 г. в първите месеци на Корейската война. Той влиза в състава на Източния флот, чиито главни бази са Наджин и Вонсан. Първият кораб от класа „Чхве Хьон“ е на въоръжение от 23 юни и служи на западното крайбрежие. Така за под три месеца флотът получи и двата разрушителя от най-големия си досега клас. На церемонията Чо Чун Рьон, който отговаря за военната промишленост, заяви, че бойната ефективност и надеждността на кораба са проверени в рамките на многоетапни изпитания.

Разполагането на разрушител по всяко от крайбрежията следва структурата на бойния флот на страната. Източният и Западният флот са разделени от самия Корейски полуостров и на практика не могат да бъдат подсилени взаимно по море; корабите им не се прехвърлят между двата театъра дори в мирно време, тъй като обсегът на голяма част от тях не позволява редовни преходи около полуострова. Силите в Японско и Жълто море действат отделно, така че при сегашната структура на флота най-прекият начин Пхенян да има модерна ударна единица и на двете направления е да построи по една за всяко крайбрежие.

Двата кораба имат водоизместимост от 5000 тона и 145 метра дължина. От публикувани кадри анализатори оценяват клетките за вертикален пуск на 74 броя. Това са шахти за вертикално изстрелване от палубата на ракети с различно предназначение. Виждат се още 127 мм универсално оръдие, а също и зенитно-ракетен артилерийски комплекс за близка отбрана „Панцир-МЕ“. Пхенян официално не е потвърждавал нито една от тези спецификации.

Сравнението с Южна Корея поставя този мащаб в перспектива. Разрушителите от клас „Седжон Велики“ на Юга имат пълна водоизместимост от 10 500 тона и носят 128 клетки за вертикален пуск. „Чонджо Велики“, който открива втората серия, влезе в строя през ноември 2024 г. с 88 клетки и ракетни прехващачи SM-3 за прехващане на балистични заплахи. Новият севернокорейски кораб е приблизително наполовина по-малък и разполага с малко над половината клетки на клас „Седжон Велики“. Освен това няма интегрирана бойна система от нивото на Aegis, която обединява радари, сензори и въоръжение, нито съпровождаща група от модерни кораби, която да го защитава в открито море.

Пътят дотук мина през публичен провал. Корпусът беше заложен още през май 2024 г. в корабостроителен завод в Чхонджин, а при спускането на вода на 21 май 2025 г. кърмата навлезе преждевременно във водата и корабът легна на борд. Ким Чен Ун нарече случилото се „престъпен акт“, след което главният инженер на завода, ръководителят на строежа и други двама отговорни служители бяха арестувани. След изправянето на корпуса последва повторно спускане на 12 юни 2025 г. След него бяха извършени ремонтни дейности и ходови изпитания.

Изпитанията на въоръжението бяха проведени в началото на юли, отново в присъствието на Ким. Корабът изстреля стратегическа крилата ракета и премина през проверки на корабната артилерия, средствата за електронна война, откриването на цели и управлението на координиран огън. След това върховният лидер нареди изпитателният цикъл да приключи, а корабът да бъде въведен на въоръжение в срок от два месеца. Този срок беше спазен.

Декларираното ядрено предназначение обаче засега се основава само на твърденията от ръководството в Пхеянн. Няма независимо потвърждение, че за корабните ракети са произведени ядрени бойни глави, нито че такива са интегрирани и преминали изпитания в корабен вариант. Чуждестранни оценки определят част от ракетите като способни да носят ядрена бойна глава, но това е характеристика на ракетната система, но не доказва, че разрушителят действително носи ядрени бойни глави.

Като отделен проблем се откроява бойната оцеляемост. „Кан Гон“ и „Чхве Хьон“ действат във води, които се намират под непрекъснато наблюдение от военноморски флот на САЩ, Република Корея и Япония, на което КНДР не може да отговори, тъй като не разполага нито с модерни ескортни кораби, нито с противолодъчна авиация, която да ги прикрива. Освен това надводният кораб не е подходящо средство за ядрено възпиране заради огромния недостатък, че може да бъде лесно открит и проследен, което отваря възможност да бъде унищожен още в началото на евентуален конфликт. На този етап основната стойност на двата разрушителя е постоянното им присъствие в мирно време и възможността да служат като платформи за демонстративни действия.

Оценките за произхода на голяма част от системите на борда също не са потвърдени. Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея заяви още при появата на първия кораб от класа, че е възможно Пхенян да е получил технологии, оборудване и друга помощ от Русия. Анализатори посочват трите основни белега: „Панцир-МЕ“ е руско изделие; свръхзвуковата крилата ракета, показана при изпитанията от борда, наподобява руската 3M22 „Циркон“; а четири фиксирани антенни панела на радара, осигуряващи покритие във всички направления без въртяща се антена, са разположени под ъгли, сходни с тези при бойни кораби на руския флот. Обхватът на евентуалното съдействие от страна на Москва не е установен от нито една от страните.

Обявената програма за корабостроене надхвърля двете вече завършени единици. Планът за периода 2026–2030 г. предвижда по два големи надводни кораба годишно, както и ескортни и специализирани плавателни съдове и подводни оръжейни системи, сред които кораби с водоизместимост над 5000 тона и отделен клас от 10 000 тона. Пред строя във Вонсан Ким заяви, че страната изпълнява важен план за укрепване на флота и добави, че ще го покаже пред света след осем месеца.

Заедно с думите му за суверенитет под вода този срок вероятно се отнася до атомната подводница, която KCNA показа през март 2025 г. като корпус в строеж. Тогава експерти от Южна Корея определиха нейната водоизместимост като 6000–7000 тона, а предполагаемото въоръжение – на около 10 ракети.

Приемането на „Кан Гон“ се случи ден преди началото на Freedom Edge – тристранни учения с участието на САЩ, Република Корея и Япония, провеждани от 7 до 11 септември в международни води източно и южно от остров Чеджу. Пхенян счита ученията за провокация. Когато Вашингтон намали мащабите на Ulchi Freedom Shield, Ким Йо Джон отхвърли жеста с довод, че мащабът не променя агресивния характер на маневрите.

Дали програмата ще създаде реална оперативна способност и убедим възпиращ ефект, може да се прецени по няколко проверими показателя. В полза на тази оценка биха говорили продължителни походи на „Кан Гон“ и „Чхве Хьон“ извън крайбрежните води, създаване на ескортни групи около тях, изстрелване на стратегическа ракета от борда на далечина, съответстваща на заявеното предназначение, и появата на подводница с работещ ядрен реактор в обещания осеммесечен срок.

Оценката за реален напредък би отслабнала, ако разрушителите останат основно в базите си, ако третият корпус изостане от обявения годишен темп или ако вместо готова подводница бъде показана само поредна секция от корпуса в закрито хале. Засега Северна Корея разполага с два нови разрушителя, за които заявява повече способности, отколкото е успяла да демонстрира.

неделя, 30 август 2026 г.

Ким Сон Ги смени Но Гван Чхол начело на отбраната на КНДР

🇰🇵🎖️ Ким Сон Ги, досегашен ръководител на Главното политическо управление на Корейската народна армия, оглави Министерството на отбраната на КНДР. Решението за смяната беше взето на 29 август по време на второто заседание на Централната военна комисия на Корейската работническа партия в нейния девети състав начело с върховния лидер Ким Чен Ун. На следващия ден то беше оповестено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA). Предшественикът на Ким Сон Ги, Но Гван Чхол, е освободен от министерския пост и изваден от централните партийни органи, след което е назначен за първи заместник-завеждащ на Отдела за военна промишленост към Централния комитет.

Главното политическо управление е органът, с който партията упражнява надзор над въоръжените сили. То ръководи политическите офицери към всички подразделения, отговаря за партийни армейски организации и участва в кадровите решения. Основната му задача е да гарантира политическата лоялност на войските, а не да ръководи бойни действия. Оперативното командване остава в Генералния щаб, а висшето командване е концентрирано в ръцете на Ким Чен Ун. Така Министерството на отбраната е по-скоро административен и представителен, отколкото оперативно-команден орган. Назначаването на човек от апарата за политически надзор не променя непосредствено оперативното ръководство и трябва да се разглежда преди всичко като кадрово решение на партията.

Ведомството носи сегашното си название от 2020 г. насам, когато Министерството на народните въоръжени сили беше преименувано. За самия Ким Сон Ги не се съобщават биографични данни различни от предишна длъжност. Не е посочена и причина за смяната, което съответства на обичайния начин на действие в такива случаи: кадровите решения в КНДР почти никога не се обясняват публично.

Политическата тежест на Главното политическо управление не е константна величина. През 2010 г. то беше изравнено по статут с Централния комитет, но след идването на Ким Чен Ун влиянието му намаля, след като партийните конгреси прехвърлиха част от неговите функции към нови военнополитически отдели. От 2014 г. до назначаването на Ким Сон Ги начело на управлението на поста се смениха 5 различни фигури. Двама от тях бяха публично наказани: Хван Пьон Со след проверка през 2017 г. и Чон Гьон Тхек, който беше понижен във военно звание през май 2025 г. Постът рядко е служил като трамплин за кариерно изкачване до висока позиция. Изключение прави единствено Чхве Рьон Хе, който преди повече от десетилетие го използва като стъпало към върховете на държавната власт.

Но Гван Чхол заемаше министерския пост от 8 октомври 2024 г. на мястото на Кан Сун Нам. Това бе вторият му мандат начело на ведомството след първия период от юни 2018 до декември 2019 г. В последния мандат той се превърна в едно от водещите публични лица на военното сближаване между Пхенян и Москва. На 29 ноември 2024 г. Но посрещна в Пхенян руския министър на отбраната Андрей Белоусов, който определи договора за всеобхватно стратегическо партньорство от юни същата година като най-важния резултат от двустранната среща на върха. Отделът, в който Но Гван Чхол е назначен, ръководи местното производство на оръжие, включително онази част от него, която според украински и южнокорейски разузнавателни данни вече над две години снабдява руската армия с боеприпаси и балистични ракети.

На същото това заседание Пак Чон Чхон беше назначен за заместник-председател на Централната военна комисия и върнат в Централния комитет и Политбюро. През февруари, на деветия конгрес на партията, той беше изваден и от комисията, и от Централния комитет, и от Политбюро. Тогавашните анализи на 38 North и Daily NK определиха решенията на конгреса като отслабване на фигурите с войскова кариера за сметка на партийните структури. Шест месеца по-късно Пак Чон Чхон се завръща, докато министърът на отбраната е отстранен.

Конгресът утвърди и линията, която Пхенян ще преследва в развитието на своите въоръжени сили до 2030 г. – паралелно изграждане на ядрени и конвенционални сили, разработка на безпилотни системи с изкуствен интелект и средства за борба с вражески спътници, както и масово разгръщане на 600-мм и нови 240-мм реактивни системи за залпов огън към цели в Южна Корея. На него беше кодифицирано и определението за Южна Корея като отделна враждебна държава, с което Пхенян официално се отказа от обединението като своя цел.

Съботното заседание на Централната военна комисия се явява продължение на същата линия. Обсъдени са „структурни реорганизационни планове“ за развитието на отбранителното дело, а назначените командири са получили указание да следват партийната концепция за изграждане на боеспособна армия. Върховният лидер Ким Чен Ун е връчил държавни отличия и на конструктори на нови бойни комплекси. Тяхната работа той е определил като революция, която открива перспектива за коренно осъвременяване на въоръжението.

Кадровата смяна идва в момент, когато севернокорейски войски продължават да са разположени на руска територия. Пхенян призна участието си в битката за Курска област в края на април 2025 г. – половин година след първите сведения за него – с изявление именно на Централната военна комисия. Към 21 август оценки на украинското и южнокорейското разузнаване говорят за 8500 севернокорейски войници в областта, сред които близо 1000 сапьори и 400 оператори на дронове.

Отделно от това Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 севернокорейски военнослужещи са разположени във Воронежка област, придадени към руската 112-а ракетна бригада. Поделението може да получи 6 пускови установки и до 120 балистични ракети KN-23 и KN-24, от които 40 вече са доставени. По думите на Черняк финалният състав на въоръжението предстои да бъде уточнен на преговори между Москва и Пхенян, които предстои да бъдат проведени през септември.

Постът на министър на отбраната в КНДР се сменя много по-често от общоприетото. От юни 2018 г. насам той е заеман от 4 души в рамките на 5 назначения, а средната продължителност на един мандат е около 20 месеца. Вторият мандат на Но Гван Чхол продължи близо 23 месеца. Следователно смяната сама по себе си не доказва, че той е изпаднал в немилост.

По-необичайни са някои обстоятелства около нея. Заедно с министерския пост Но Гван Чхол губи и мястото си в централните партийни органи, а неговият наследник идва от структура за политически надзор, вместо от оперативното командване на войските. Комбинацията на загуба на партиен статут и институционален произход на новия министър вероятно говорят за затягане на партийния контрол над въоръжените сили, а не просто поредната кадрова ротация.

Срещу подобен извод стои начинът, по който Централната военна комисия описва собствената си работа. Според съобщение на KCNA тя е обсъждала реформи на отбранителното дело и е отличила конструктори на нови оръжейни системи. Ако структурната реформа е реалната причина за кадровата смяна, преместването на Но Гван Чхол в сферата на оръжейното производство може да е извършено с оглед следването на новите поставени приоритети.

Двете хипотези не се изключват взаимно. Партийният контрол се затяга най-лесно именно в периодите на на реформи в държавния апарат, когато правомощията се преразпределят, а кадровият състав е подложен на рокади. За столиците, които следят отблизо военната помощ на Северна Корея за Русия, има значение и посоката, в която е пренасочен освободеният министър: човекът, който досега отговаряше за въоръжените сили, преминава в структурата, която ръководи производството на боеприпаси и ракети за износ.

📸 Снимка: Второто заседание на 9-ия централен военен комитет на Корейската работническа партия беше проведен в Пхенян в събота, 29 август 2026 г. (KCNA)

понеделник, 24 август 2026 г.

Анализ: руският ракетен запас вече се крепи на текущото производство

🇷🇺🚀 Русия разполага с около 1900 ракети за далекобойни удари, а запасът от Х-101 – крилата ракета,  използвана най-често за удари по украинските градове – е малко повече от месечното производство. Разбивката, изготвена от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна и споделена от „Украинска правда“, която я получава в отговор на запитване. Изводът на ГУР от собствените му данни, е кратък: противникът не изпитва недостиг.

Списъкът също е сравнително кратък: около 600 ракети „Оникс“, 450 „Калибър“ и 400 РМ-48У. Следват 130 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ към 5 август и 120 „Циркон“. Х-101 са 100, а „Кинжал“ и севернокорейските ракети – по около 50.

Производствените темпове обясняват този извод. Месечният план за производството на балистични ракети 9М723 на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ предвижда 60 броя, а през юли са произведени 65. През същия месец руските заводи са произвели 87 крилати ракети Х-101 и 50 модифицирани зенитни ракети с изтекъл летателен ресурс РМ-48У. Трите вида дават общо 202 боеприпаса, което реално изчерпва обявения от ГУР обем от над 200 крилати и балистични ракети месечно.

Оттук нататък ракетите могат да се разделят на две отделни групи. Наличните 100 ракети Х-101 се равняват на малко повече от производството на месец. При 9М723 съотношението е 130 налични на 65 произведени за юли. Х-101 и ракетите за „Искандер-М“ на практика не се задържат в складовете, а преминават през тях: горе-долу толкова, колкото излиза от заводите за един месец, се изстрелва през същия период.

При другата група съотношението е обратното. Вадим Скибицки, заместник-началник на ГУР, отбеляза, че през първите 7 месеца на годината. Русия е произвела 33 броя 3M22 „Циркон“ и 60 броя 3М55 „Оникс“. По думите му годишните производствени планове за двата вида са били изпълнени до 3 август. Това значи, че запасът от 600 противокорабни ракети „Оникс“ се попълва с едва 7-10 единици месечно, този от 120 ракети 3М22 „Циркон“ – с 3-5 броя. И двата вида са проектирани за поразяване на кораби, но Русия ги използва и срещу градове.

Крилатите ракети с морско базиране „Калибър“ са отделно. Тяхната наличност се оценява на 450 единици, докато в средата на април е била 460 – спад от едва 10 ракети за 4 месеца, най-малкият в цялата таблица. ГУР не посочва темповете на производство при този вид, поради което причината за почти непроменения запас не може да бъде установена от публикуваните данни. Възможно е Русия да използва сравнително малко „Калибър“, но е възможно и производството почти да компенсира разхода.

Зад това разделение стои и по-обща сметка. Публикуваните данни дават конкретен месечен производствен темп само за 9М723, Х-101 и РМ-48У. От трите вида Русия има общо 630 ракети при производствен темп от 202 месечно. Останалите 1270 се падат на „Оникс“, „Калибър“, „Циркон“, „Кинжал“ и доставките от Северна Корея. Извън „Калибър“, за който ГУР не посочва темп, от тази група в Русия се произвеждат най-много към 15 ракети месечно. Следователно по-голямата част от обявените 1900 боеприпаса е натрупан запас, който се изразходва, без да бъде възстановен със същия темп, а текущата въздушна кампания зависи основно от продукцията на три производствени линии.

Разбивката има и предистория, защото същите позиции са публикувани и по-рано в отговори на ГУР до NV. В средата на април, преди руското командване да премине към масирани удари с балистични ракети срещу украинските градове, запасът от 7-те руски вида е бил оценяван на 2250 ракети. Сега той е 1850. Разликата спрямо общите 1900 идва от около 50 севернокорейски ракети, включени в актуализирана оценка. Спадът от 400 руски ракети между април и август при производство от над 200 месечно значи, че средният разход е превишавал продукцията с около 100 ракети на месец.

Свиването обаче не е равномерно. Запасът от „Циркон“ е намалял от 230 на 120 броя, а този от „Оникс“ – от 690 на 600. Наличните 9М723 са достигнали 100 броя 3 месеца по-късно, което значи, че през май и юни е изразходвано със 100 ракети повече, отколкото е произведено. От средата на юли тенденцията се променя. Запасите от крилати и противокорабни ракети и от модифицирани зенитни боеприпаси, са на почти същите нива, а наличността от 9М723 дори скочи с 30. Натрупаният резерв е поел промяната в тактиката през май и юни, докато от юли насам честотата на ударите изглежда се покрива от настоящото производство.

Близо 1/4 от ракетите в настоящата продукция реално не са ново оръжие. РМ-48У е учебна ракета-мишена, сглобявана от зенитни ракети с изтекъл срок на годност за комплексите С-300ПМ и С-400. За основа бяхме използвали 5В55 и 48Н6 – боеприпаси, които така или иначе се извеждат от въоръжение. Бойната им глава тежеше 133-180 кг. Ракетата първоначално се управлява от радар, а след като излезе зад радиохоризонта, преминава към режим на инерциално насочване. Поради това точността е ниска, а при попадение пръска големи отломки. Според изчисление на Defense Express Русия е използвала РМ-48У срещу украински цели за първи път през нощта срещу 20 януари 2026 г. Планът за тази година предвижда над 480 броя, при 50 в месечния график – повече от два пъти над производството през предходната година.

Единственият вид, който постепенно напуска бойния състав, е „Кинжал“. Русия е прекратила серийното му производство през април, за да пренасочи гориво, финансиране и компоненти към други ракетни системи. „Ракетата сега е на етап доработка заради, наред с другото, проблема с точността на попадение в целите“, отговаря ГУР на полученото запитване. Наблюдателят на авиационната промишленост Аркадий Доценко свързва неточността с инерциалната система за навигация, натрупваща отклонение по време на полета под въздействие на украинското електронно заглушаване и подмяната на сателитни координати. Въздушното изстрелване и по-продължителният полет увеличават още повече влиянието на тези фактори в сравнение с „Искандер-М“.

Данните за наличност показват разход без съответното попълване: 100 ракети „Кинжал“ през юли и 50 през август. ГУР потвърждава, че пренасоченият ресурс действително е увеличил производството на балистични ракети за „Искандер-М“, чийто запас нараства през същия период. Така в общия ракетен арсенал протича замяна: системата с най-висока скорост, но с признат проблем в точността, освобождава производствен ресурс за по-точната 9М723.

От гледна точка на украинската отбрана сметката изглежда различно. Над 100 от произвежданите месечни боеприпаси са балистични или хиперзвукови и изискват прехващачи от класа на MIM-104 Patriot. Оценката на Defense Express за световното производство на такива прехващачи е едва около 50–60 броя месечно за всички клиенти. Президентът Владимир Зеленски заяви, че доставките на зенитни прехващачи за Украйна през тази година са 3 пъти по-малки от онези миналата година.

Дори неточните ракети участват в това изтощаване на отбраната. РМ-48У и севернокорейските балистични ракети изискват същата незабавна реакция като 9М723. Според анализа на Defense Express именно това е замисълът при преработката на зенитните боеприпаси с изтекъл срок: евтиният корпус на учебната ракета принуждава Украйна да изразходва скъп прехващач. След нощта срещу 5 август, когато Русия изстреля 24 балистични цели, украинската отбрана не свали нито една от тях, а загинаха най-малко 17 души. След този удар украинското командване прекрати публикуването на данни за свалените ракети.

Ограничението за нападателя не е броят пускови установки. Авиационният експерт Анатолий Храпчински посочва пред „Украинска правда“, че Русия разполага с около 160 установки на комплексите „Искандер“, всяка от които носи по две ракети, но при реални комбинирани удари използва между 16 и 26. Мащабът е съобразен с ограничения брой украински прехващачи. Ракетите се изстрелват от различни направления в максимално кратък интервал, за да претоварят способността на зенитните комплекси в конкретен сектор да поразяват едновременно множество цели. Поради това подразделение от Северна Корея не е толкова увеличава броя на пусковите установки, колкото добавя запас от боеприпаси, който не зависи от руското производство.

Андрий Черняк от ГУР съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 военнослужещи от КНДР се разполагат във Воронежка област, граничеща с Луганска област. Формированието разполага с шест пускови установки и до 120 балистични ракети, 40 сред които вече са доставени. Става въпрос за KN-23 и KN-24, а разчетът на КНДР е включен в състава на руската 112-а ракетна бригада. Според ГУР обсегът му на поразяване влизат Сумска, Харковска, Черниговска, Полтавска, Киевска, Днепропетровска и Запорожка област. 120-те ракети се равняват на приблизително 60% от месечното руско производство, но са еднократно попълнение, а не ежемесечен поток.

Доставките от Северна Корея не могат да заменят „Искандер-М“ по своето качество. Храпчински оценява отклонението на 9М723 на 5-20 метра, като за сравнение при KN-23 достига стотици метри, в някои случаи дори километри. В резултат ракетите могат да попаднат както в открити полета, така и жилищни квартали. Бойната част на корейската ракета може да достигне 1 тон срещу стандартните 480 кг при руската – тоест тя причинява по-голям кратер, но е значително по-неточна. Доценко определя оръжието като средство за терор срещу населението. Мястото му в руската схема произтича именно от това: то натоварва украинската ПВО, без да изразходва ограничения запас от прецизни боеприпаси, запазвани за точкови цели.

Срещу извода за постигнато равновесие между разход и производство обаче съществува една особеност в данните. С изключение на „Кинжал“ и „Искандер“ всяка стойност от август повтаря юлската, закръглена до най-близките 50 единици. Оценка със стъпка от 50 не може да отчете промяна под този праг. Следователно „без промяна“ може да прикрива и спад от няколко десетки ракети. Изводът за равновесие е най-надежден там, където числата реално се променят (при „Кинжал“ и „Искандер“) и по-несигурен при видовете, чиито оценки остават непроменени в продължение на три месеца.

Остава и въпросът за произхода на данните. ГУР е страна във войната и има собствен интерес от начина, по който те са представени, а тезата, че Русия не изпитва недостиг, подкрепя украински иск за допълнителни прехващачи. Два фактора обаче засилват достоверността на оценката. Първо, управлението разпространи и неудобни за Украйна констатации: че Русия преизпълнява своите производствени планове и че точността на „Искандер-М“ превъзхожда с порядък тази на алтернативата от КНДР. Второ, поредицата от данни не е съставена наведнъж в подкрепа на предварително избран извод, а произтича от поне три отговора, дадени по различно време на 2 отделни издания. Отговорите са съвместими както помежду си, така и независимо посочените темпове на производство.

При запазване на сегашната тенденция Русия вероятно ще поддържа месечния обем на ракетните удари до края на годината, без да натрупа значителен резерв от Х-101 и 9М723. Потвърждение би било в следващата разбивка на ГУР отново да отчете около 100 ракети Х-101 при непроменена честота на ударни вълни. Белег за отслабване би било ново понижение на запаса от 9М723 под 100 единици, което би показало, че отново разходът изпреварва производството. Подновяване на серийно производство на „Кинжал“, от своя страна, би значило, че проблемът с точността вероятно е преодолян и производственият ресурс отново се насочва към тази система.

събота, 22 август 2026 г.

Пхенян изпрати 400 оператори на дронове в Курска област.

🇷🇺⚔️🇰🇵 400 оператора на безпилотни летателни апарати от Корейската народна армия (KPA) вече се намират в Курска област и според украинска оценка ще поемат както разузнавателни мисии, така и ударни операции срещу цели в Украйна. Те пристигат в рамките на ново попълнение от около 8500 военнослужещи с боен опит, натрупан в Руската федерация и при предишни разполагания. Данните бяха представени пред CNN на 21 август от генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

В същия контингент влизат и около 1000 инженери и сапьори. Скибицки уточнява, че от севернокорейските части не се очаква да воюват на украинска територия. Задачата им е да поемат тилови функции от руската страна на границата, което би позволило на Кремъл да пренасочи собствени подразделения към щурмови действия.

Присъствието на сапьори от КНДР не е безпрецедентно явление. На 17 юни 2025 г., след разговори с Ким Чен Ун, секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу обяви, че КНДР ще изпрати 1000 специалисти за разминиране на руска територия и 5000 души от инженерни войски за възстановяване на разрушената инфраструктура. Новият елемент в списъка са операторите на безпилотни апарати.

Общо през руската армия са преминали около 25 000 души от азиатския ѝ съюзник. Приблизителната цена на това участие също е известна. Според оценка на ГУР от 29 юни 2026 г. загубите на Пхенян между август 2024 и март 2025 г. – периода, през който Украйна държеше плацдарм отвъд границата в Курска област – са над 7000 убити и ранени. Окончателна разбивка между двете категории не е публично известна.

Данните за ротации и загуби обхващат различни времеви периоди, но дори при най-консервативен прочит съотношението е близо един убит или ранен на всеки четири севернокорейски военнослужещи, преминали през руската армия.

Отделно около 90 от тях се намират във Воронежка област и подпомагат руските сили при ракетни пускове. На 5 август ГУР съобщи, че там е разгърнато севернокорейско ракетно поделение с 6 пускови установки и капацитет за 120 балистични ракети, 40 от които вече са били предадени на руската страна.

Става дума конкретно за KN-23 и KN-24, известни съответно като Hwasong-11Ga и Hwasong-11Nа. Първата е балистична ракета на твърдо гориво с малък обсег, близка по клас до руската „Искандер-М“, а вторият вид е тактическа управляема ракета, сравнима с американската ATACMS.

Този арсенал вече е използван. В нощта на 30 юли руската армия изстреля две ракети KN-23 по Кривой Рог, при което за първи път от близо година прибегна до балистични ракети от Северна Корея. Една от тях удари частна къща в село Радушне, югоизточно от града. При удара загинаха Артем и Олена Воронови и седем от децата им, съобщи украинският министър на социалната политика Денис Улютин, позовавайки се на данни на областната администрация.

Кратерът от втората ракета беше открит в поле на около 3,5 км от разрушената къща. В радиус от 5 км няма нито един военен обект, обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. По думите му KN-23 е аналог на „Искандер“ и споделя с руската система част от компонентите, включително такива със западен произход.

Скибицки описва насрещната страна на сделката по следния начин: в замяна на предоставен личен състав Пхенян е поискал руска зенитно-ракетна система С-400 „Триумф“ и вече е получил установки „Панцир-С1“ – зенитен ракетно-артилерийски комплекс за близко прикритие на армейски части и обекти. На този етап не е налично независимо потвърждение за тази доставка.

Двете системи принадлежат на различен клас. „Панцир-С1“ отговаря за отбрана на точкови обекти в радиус от няколко десетки километра чрез ракети с малък обсег и автоматични оръдия. С-400 може да контролира въздушно пространство на стотици километри и придобиването ѝ би издигнало въздушния щит на КНДР на качествено различно ниво.

Правната рамка на целия този обмен е договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан от държавните глави Владимир Путин и Ким Чен Ун в Пхенян на 19 юни 2024 г. Документът съдържа клауза за взаимна отбрана в сценарии на нападение, беше ратифициран през ноември и влезе в сила на 4 декември 2024 г.

ГУР очаква Путин да поиска до 50 000 допълнителни военнослужещи на предстоящата среща с Ким Чен Ун през септември. Подобна среща обаче не е обявена никъде официално до този момент.

На 19 август Ким Йо Чен, сестра на върховния лидер и един от водещите функционери на управляващата партия, отхвърли с KCNA оценката на украинския президент Володимир Зеленски, че Пхенян може да влее допълнителни 30 000 до 50 000 военнослужещи в редиците на руската армия. Тя определи тези твърдения като безпочвени и обвини Зеленски, че ги е съчинил.

Спорът обаче се фокусира върху мащаба, докато самото участие на Северна Корея отдавна е вън от всяко съмнение. До пролетта на 2025 г. Москва и Пхенян официално мълчаха по темата. На 26 април началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал Валерий Герасимов посочи в свой доклад до президента Путин, че войските, изпратени от Пхенян, са изиграли ключова роля в изтласкването на украинските сили от техния плацдарм в Курска област. Путин от своя страна благодари поименно на Ким Чен Ун.

Два дни по-късно КНДР за пръв път потвърди разполагането на своите сили в Курска област. Оттогава тя се старае да покаже всичко това пред вътрешната аудитория като изпълнен съюзнически дълг. Следователно изявлението на Ким Йо Чен оспорва конкретна оценка за численост, изказана от Зеленски, а не самия факт, че хиляди войници от КНДР се сражават в руската военна агресия срещу Украйна.

Тези 400 оператори са сравнително малко попълнение във война с дронове от такива мащаби в този сектор и сами по себе си не могат да обърнат хода ѝ. Те представляват под 2% от вече преминалите през ротации около 25 000 военнослужещи от Корейската народна армия.

По-голямата полза от присъствието им обаче ще бъде извлечена от Пхенян. Неговите въоръжени сили не са имали възможност да натрупат опит в реални условия на собствен фронт, и по този начин да подготвят свои оператори за действия в условия на интензивно електронно заглушаване, мрежи за прехващане на дронове и противник, използващ сходни технологии. Курска област ѝ предоставя точно тази предизвикателна среда, а насрещното възнаграждение идва под формата на руско оборудване за противовъздушна отбрана.

Резултатът от този обмен вече може да бъде проследен в балистичното направление. Първите партиди от ракетите KN-23, доставени през зимата на 2023–2024 г. в Руската федерация, имаха обичайно отклонение от целта, което възлизаше на километри, а около половината от тях се самовзривяваха още във въздуха по време на полет, обобщи през февруари 2025 г. тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов.

След съвместна работа на специалисти от Северна Корея и Руската федерация точността им се е повишила многократно, твърди той. След като са постъпили на въоръжение с някои тежки недостатъци, впоследствие ракетите са били усъвършенствани благодарение на данни, събрани от реални бойни пускове по украински цели. Същият механизъм действа и в сферата на безпилотните летателни апарати. Същият доклад посочва, че Москва помага на Пхенян да разгърне свое собствено производство на дронове „Шахед“.

Общата картина обаче стъпва почти изцяло върху сведения от едно-единствено ведомство. ГУР оповестява тези числа в момент, когато Киев настоява пред Сеул и западните си партньори за допълнителни средства за ПВО. Оценката на Зеленски за потенциално нов контингент от 30 000 до 50 000 души, която самият той публикува на 8 август, беше придружена от специален призив към Южна Корея да съдейства именно в тази област, в която Украйна изпитва остър недостиг от началото на лятото насам.

понеделник, 17 август 2026 г.

Северна Корея стои зад 99 от 158 документирани кибератаки с държавна подкрепа за първата половина на 2026 г.

🇰🇵💻🇰🇷 Хакерски структури, свързани със Северна Корея, стоят зад 99 от 158 кибератаки с държавна подкрепа, документирани по света през първата половина на 2026 г. Това е повече от операциите на китайските и руските групи, взети заедно. Южна Корея е била обект на 19 от тях и се нарежда като най-често атакуваната държава, следвана от САЩ с 8. Данните бяха представени в доклад на S2W, компания за киберсигурност със седалище в Южна Корея, който описва тенденциите при заплахите от държавно подкрепяни групи за напреднали постоянни заплахи (APT) в първата половина на 2026 г. Местните медии отразиха документа на 15 август, а The Korea Times писа за него на 16 август.

Общият брой е скочил със 7,5% спрямо 147 случая във втората половина на 2025 г. На пръв поглед умерено увеличение прикрива три различни тенденции. Севернокорейските операции са се увеличили от 87 на 99, или 13,8%. Руските са скочили с 30% (от 20 на 26), докато китайските са намалели със 17,5% (от 40 на 33). Почти цялото увеличение е концентрирано през първото тримесечие и се дължи на действията на Пхенян и Москва.

Профилът на операциите от Северна Корея се очертава ясно от предпочитаните сектори: криптовалути, ИТ услуги и разработка на софтуер. Използваните инструменти следват тази логика: фалшиви обяви за работа, зловреден код, скрит в хранилища за код и npm пакети – регистъра за библиотеки, върху който се основава голяма част от съвременната уеб разработка – както и генеративен изкуствен интелект и дийпфейкове за поддържане на измислени самоличности. Основната цел вече не е непременно сървърът без последните актуализации, а разработчикът, който има право да записва код в него.

Как изглежда това на практика, се видя на 18 април 2026 г. От Kelp DAO – платформа за повторно залагане на етер, известно като рестейкинг – бяха източени 116 500 единици от токена rsETH на стойност около 292 млн. долара. Самият смарт контракт не беше пробит. Нападателите превзеха два от възлите, чрез които проверяващият механизъм на LayerZero потвърждава преводите между отделни блокчейни. След това беше подменен техния софтуер с версия, която подава лъжливи данни само на този механизъм, а на всички други наблюдатели – верните.

Конфигурацията на Kelp допускаше един проверяващ възел там, където LayerZero препоръчва използването на няколко. В анализа си след инцидента от 20 април компанията приписа нападението с „предварителна увереност“ на корейската група Lazarus и по-конкретно на нейното подразделение TraderTraitor, свързвано по-рано с обири на мостовете Ronin и WazirX. Аварийният подпис на Kelp прекрати договорите 46 минути след източването и блокира два последващи опита за кражба на допълнителни 100 млн. долара. Според изчисленията на Chainalysis структури на Пхенян са откраднали криптовалута за 2,02 млрд. долара само през 2025 г., а общата стойност на отнетото от тях достига 6,75 млрд. долара.

Срещу самата Южна Корея се използва по-стар и значително по-евтин метод. В своите месечни прегледи за 2026 г. AhnLab отчита устойчива вълна от целеви фишинг с прикачени файлове във формат LNK и CHM – съответно пряк път на Windows и компилиран помощен файл, оформени така, че да изглеждат като съвсем обикновени документи. Примамките са съобразени с получателя: в един случай това е месечното издание на Корейския институт за военни въпроси, а в другия – помощен файл на корейски език за продоволствена криза в КНДР.

След първоначалното отваряне веригата преминава PowerShell, VBScript и вградени системни инструменти като certutil.exe и regsvr32.exe, които изтеглят backdoor или инструмент за кражба на пароли. Използваните зловредни компоненти, посочени от AhnLab, включват инструмент за регистриране на кликове на клавиши XenoRAT и Python модули, които се свързват с инфраструктура в динамичната DNS услуга DynV6.

Същата програма е достигала до цели на Южна Корея и по далеч по-ефективния маршрут на веригата на доставки. Kimsuky, известна и като APT43, е компрометирала корейски доставчици на софтуер за групова работа през 2025 г. и в началото на 2026 г. чрез уязвимост в пощенски сървър и вероятно целеви фишинг. След това групата използва откраднатите сведения, за да проникне в системите на техните клиенти. Този случай беше анализиран от южнокорейската компания ENKI White Hat.

Службите на Сеул описаха тази дейност на 30 юли, когато 4 от тях издадоха общ бюлетин за кампанията „Double Barrel“, водена срещу южнокорейски цели от 2025 г. до средата на 2026 г. По техни данни Lazarus е внедрила шпионски backdoor в поне 72 организации само от началото на годината, включително държавни ведомства, борси за криптовалута и доставчици на ИТ услуги.

Първоначалното проникване е станало с уязвимост от типа „zero-day“ в задължително приложение за сигурност, без което в Южна Корея не могат да се използват онлайн банкиране и електронни услуги на държавата. Зловредният код е бил разпространен в 15 законни корейски сайта, превърнати в капани за собствените им посетители, както и чрез примамки, генерирани с изкуствен интелект.

Числата 19 и 72 не са пряко съпоставими, но и не си противоречат. S2W брои документирани инциденти и регистрира 19 случая, насочени срещу южнокорейски цели, докато предупреждението на службите отчита пострадалите организации в рамките на една конкретна кампания. Един инцидент в статистиката може да обхваща десетки компрометирани дружества и ведомства.

Същият бюлетин описва и споделяне на инструменти между Lazarus и рекет операцията Gunra, изградена върху изтеклия код на Conti. Двете структури са използвали едни и същи уязвимости в корейски финансов софтуер за сигурност, еднакви имена на файлове, общи сървъри за командване и контрол и еднакви SSH отпечатъци. Операторите в Северна Корея са прониквали в системи с цел шпионаж, а след това Gunra е криптирала данните, за да изнудва жертвите.

Използването на задължителни корейски продукти за сигурност като канал за проникване не е нов похват. През 2023 г. Националният център за киберсигурност на Обединеното кралство и Националната служба за разузнаване на Южна Корея издадоха общо предупреждение за кампания на Lazarus, използвала уязвимост от типа „zero-day“ в програмата MagicLine4NX. Заразена статия в медиен сайт задействала уязвимостта при неговите посетители, след което нападателите преминавали към сървърите на съответните организации.

Финансовата част от програмата на Пхенян вече се пренасочва към Европа. На 31 юли 11 държави издадоха съвместно предупреждение за севернокорейските ИТ работници – хора, използващи изфабрикувани или откраднати самоличности, за да бъдат наети дистанционно на софтуерни позиции. Целта е да прехвърлят приходи към Пхенян, а при възможност – и да изнасят вътрешни данни.

Предупреждението беше подкрепено от САЩ, Южна Корея, Япония, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Великобритания. За първи път под подобен документ се подписаха и външните министерства на Франция, Германия, Италия и Нидерландия. Дотогавашният натиск на американските правоохранителни органи върху т.нар. „лаптоп ферми“ е стеснил американския пазар за схемата. Google Threat Intelligence Group отчете последващото ѝ пренасочване към европейски работодатели, набирани чрез Upwork, Freelancer и Telegram.

Руската част от доклада е по-малка, но нараства най-бързо и вече излиза отвъд периметъра на Украйна. От общо 26 инцидента 10 са били насочени към нея, а Полша и Румъния са били обект на по два. Паралелно са отчетени операции срещу правителствени и военни организации в други части на Европа. Според оценката на S2W руските екипи все по-често съчетават разузнавателното събиране на данни с разрушителни атаки, замислени да извадят от строя набелязаните системи.

Конкретните случаи показват както разузнавателната, така и разрушителната страна на тази тенденция. На 29 декември 2025 г. зловреден софтуер за изтриване на данни DynoWiper, приписан от ESET на Sandworm, е насочен срещу електрическата мрежа на Полша. Прекъсване на електроснабдяването не е потвърдено, но кодът е бил създаден да унищожава, а не да наблюдава.

Разузнавателните операции се развиват дори още по-бързо. Trellix проследи кампания на APT28 (известна още като Fancy Bear) срещу военни, правителствени, морски и транспортни ведомства в Полша, Словения, Гърция, Турция, ОАЕ и Украйна. При нея еднодневна уязвимост в Microsoft Office (CVE-2026-21509) е била приспособена за атаки в рамките на 24 часа след нейното публично оповестяване. Зловредни документи, уязвимости в уеб мейл и пропуски в мрежови устройства отговарят точно на описания от S2W предпочитан руски модел за първоначално проникване.

Докладваните 33 китайски епизода са със 17,5% под 40-те от предходния период. Това е единственият спад в целия доклад. Той обаче засяга броя документирани случаи, а не непременно реалния обем на операции. Самият анализ описва китайския модел като дълготраен шпионаж, при който наред със зловредния код се използват легитимни cloud интерфейси, VPN услуги и тунелиране. Целта е достъпът до компрометираните мрежи да бъде запазен в продължение на месеци.

По своята същност такъв достъп не поражда непременно ясно разпознаваем инцидент и може да попадне в числата само веднъж или изобщо да не бъде отчетен. Основна цел остават телекомите, като географският обхват се разширява към Югоизточна Азия и Близкия изток.

S2W е компания със седалище в Южна Корея, която наблюдава отблизо действията на Пхенян срещу цели в страната, които представляват 19 от общо 99 инцидента, свързвани с него. Данните ѝ за китайски операции в Югоизточна Азия и руски действия в Централна Европа стъпват предимно на информация, публикувана от други организации. Следователно числото 158 измерва документирани, а не всички извършени операции, а картината е по-подробна в регионите и секторите, до които компанията има по-добър достъп.

Използването на уязвимости остава по-рядко използваният начин за първоначално проникване. За цялото полугодие S2W отчита едва 15 различни използвани уязвимости в общо 19 инцидента – близо 1/8 от всички 158 случая.

Разпределението следва профила на отделните страни. Екипите в Северна Корея разчитат преди всичко на социално инженерство и на това потребителят да отвори сам файла. Китайските групи атакуват уязвимости в сървъри и периферни мрежови устройства, достъпни от интернет. Руските екипи предпочитат зловредни документи, съчетани с пропуски в уеб поща и мрежово оборудване. Фишинг, пробиви в публично достъпни сървъри и злоупотреба с прокси и cloud услуги остават общи и за трите модела.

За втората половина от годината докладът очаква продължение на три основни тенденции: проникването в екосистемите за разработка на софтуер, поддържането на дълготраен достъп до телекомуникационни и инфраструктурни мрежи и провеждането на разрушителни операции, свързани с геополитически конфликти.

Наред със заплахите от Пхенян, Пекин и Москва S2W призовава компаниите в сферата на промишленото производство, авиацията и енергетиката в Южна Корея да наблюдават и групите, свързани с Иран, заради уязвимостта им чрез веригите на доставки от Близкия изток.

Според изводите защитата трябва да излезе извън рамките на разпокъсаните мерки за електронна поща и блокиране на зловреден код и трябва да обхване средите за разработка, веригите на доставки, достъпните от интернет активи, cloud инфраструктура и работна среда на моделите с изкуствен интелект. Необходими са също по-надеждно откриване на прониквания, незабавна смяна на всички данни за удостоверяване при пробив и неизменяеми резервни копия.

Значението на тази последна препоръка се вижда отчетливо при обира на Kelp DAO, пробива в доставчици на софтуер за групова работа от Южна Корея и използването на уязвимост от типа „zero-day“ в приложение за банкови услуги. И при трите случая нападателите не са преодолели директно защитата на жертвите, а са проникнали с нещо, на което те са имали основание да се доверяват: в първия случай това е външен възел за проверка, във втория – законен доставчик, докато в третия – програма, наложена от държавата. С оглед на това разпокъсаната защита, концентрирана върху електронната поща, не може да засече подобен начин за проникване.

Тръмп съкращава ученията с Южна Корея дни след изстрелванията на Пхенян

🇺🇸🪖🇰🇷 САЩ ще намалят съществено съвместната си военна подготовка с Южна Корея. Президентът Доналд Тръмп обяви решението в неделя, 16 август, в своята социална мрежа Truth Social – часове преди началото на най-голямото годишно учение на съюзниците. Той уточни, че е разпоредил това на „министъра на войната Пийт Хегсет“.

Като основание Тръмп посочи личните си отношения с върховния лидер на Северна Корея Ким Чен Ун и поведението на страната, която според него, „докато Доналд Дж. Тръмп е президент, е незаплашителна и почтителна“. Той определи съвместните учения като скъпи и изпращащи „напълно неуместен и враждебен сигнал“, а разходите за тях според него се поемат предимно от Вашингтон – „както обикновено“.

Учението, засегнато от новото разпореждане, започна в понеделник. „Ulchi Freedom Shield 26“ се провежда от 17 до 27 август с участието на около 18 000 южнокорейски военнослужещи и близо 70 представители на 11 други държави от Командването на ООН. Комисията на неутралните държави за надзор следи за спазване на примирието от началото до края на маневрата.

Сценарият включва борба с дронове, действия при заглушен спътников сигнал и кибератаки – елементи, отразяващи опита от последните войни. Именно затова Тръмп признава, че „е твърде късно учението да бъде отменено“, и нарежда то да бъде съкратено, а не прекратено. До сутринта на 17 август нито Пентагонът, нито Министерство на националната отбрана на Република Корея са коментирали изявлението.

Събитията през предходните 10 дни се вписват трудно в твърдението, че Северна Корея е „незаплашителна и почтителна“. На 6 август Пхенян изстреля балистична ракета с малък обсег от района на Уонсан – първото подобно изпитание от април насам. На 12 август последва втори пуск от същия район, който беше 11-ото изстрелване на балистична ракета от Северна Корея от началото на годината. И двете действия са обект на забрани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Ким Чен Ун наблюдава изпитанията и призова армията да укрепи своята „смъртоносна и разрушителна настъпателна стойка“. Вторият пуск беше извършен два дни след като Сеул и Вашингтон обявиха плана за своите учения през август – обичайна форма на севернокорейски отговор на подобни съобщения.

Реториката следваше същата линия. На 13 август KCNA описа предстоящите занятия като по-провокативни от миналогодишните. Ден по-късно говорител на министерство на външните работи в Пхенян отбеляза, че военното сътрудничество между САЩ, Япония и Южна Корея се превръща в „ядрен съюз“ и че на нов вид заплаха Пхенян ще отговори с нов вид възпиране.

Същото ведомство обвини САЩ, че новата ядрена стратегия понижава прага за употреба на ядрено оръжие и тласка света „към ръба на ядрена война“, като обеща „съкрушителен“ отговор. Изявленията от страна на КНДР бяха разпространени на 13 и 14 август. Публикацията, в която Тръмп описва страната като почтителна и незаплашителна е от 16 август.

Зад тази реторика стоят и конкретни военни способности. По оценка на разузнаването на Южна Корея в началото на 2026 г. в Курска област на Руската федерация са били разположени 11 000 севернокорейски военнослужещи – близо 10 000 бойци и 1000 инженери. От края на 2024 г. Пхенян е изпратил общо над 20 000 души в Русия.

Оценките за загубите се различават според източника: около 6000 убити и ранени според Южна Корея и над 7000 по данни на украинското военно разузнаване. В замяна Москва предлага съдействие с модерни технологии, включително за разузнавателни спътници, безпилотни апарати и зенитно-ракетни системи.

Военните плановици в Сеул и Вашингтон отчитат този обмен пряко. Според южнокорейски военен източник завърналите се от Украйна севернокорейски войски носят реален боен опит, който променя способностите на противника от другата страна на границата.

Съкращаването на съвместната подготовка всъщност вече е започнало – по решение на самите съюзници. На 10 август Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея обяви, че тазгодишната маневра включва 14 полеви занятия на батальонно и по-високо ниво срещу 17 през 2025 г. Официалното обяснение беше, че натоварването ще бъде разпределено през всичките 12 месеца, вместо да се концентрира в две седмици през пролетта и лятото.

Публично разпространяваните числа обаче се различават, защото се основават на различни критерии. За 2025 г. се посочват и 22 тренировки на ротно и по-високо ниво. В редакционен материал от 13 август Korea Herald сравнява именно 14 срещу 22 и допълва, че пролетното учение Freedom Shield през март е било съкратено до 22 полеви епизода спрямо 51 през 2024 г.

Друго корейско издание отчита 44 изнесени на терен тренировки при управлението на Юн Сук-йол срещу 14 при Лий Дже-мьон. Независимо коя методика се използва, посоката е една и съща: Сеул и Вашингтон са започнали да ограничават и преразпределят съвместната полева подготовка месеци преди публикацията на Тръмп.

Тази тенденция не е нито нова, нито тайна. През януари министърът на отбраната в Сеул заяви публично, че съвместната подготовка ще бъде провеждана както обикновено. В началото на март обаче съюзниците вече проведоха свития пролетен цикъл, докато Пекин подготвяше посещение на Тръмп. Следващата стъпка беше августовският план с 14 полеви епизода. Следователно нареждането от 16 август се наслагва върху процес, който южнокорейското командване развива по свои съображения поне от началото на 2026 г.

Иранската линия, която Тръмп сам добавя с уговорката „донякъде несвързано (?)“, също си има конкретна предистория. На 5 май тази година кораб под панамски флаг, опериран от южнокорейската компания HMM, се взриви, докато беше на котва в Ормузкия проток край бреговете на ОАЕ. На борда имаше 24 души екипаж, шестима от които южнокорейци. Загинали нямаше.

Тръмп заяви тогава, че иранските сили са стреляли по плавателния съд, и покани Сеул да се включи към операция Project Freedom – американската мисия за ескорт на търговски кораби през протока. През него преминава около една пета от световните петролни доставки, а в операцията са ангажирани 15 000 военни.

Южнокорейското външно министерство потвърди взрива, но подчерта, че причината за него се разследва. Отказът, който Тръмп сега включва сред основанията за намаляване на ученията, е отказът на Южна Корея да участва в тази операция и следващата фаза на американската политика спрямо режима в Техеран. На 5 август държавният секретар на САЩ Марко Рубио подреди приоритетите точно в този ред: първо отваряне на протока, а разоръжаването на иранската ядрена програма – като по-далечна цел.

Сегашният цикъл има почти дословен предшественик. На 12 юни 2018 г. след срещата си с Ким Чен Ун в Сингапур, Тръмп обяви, че прекратява „военните игри“ с Южна Корея. Той ги определи като провокативни и извънредно скъпи, а решението му завари неподготвени както Пентагона, така и правителството на ключов съюзник в Индо-Пасифика.

На 19 юни Пентагонът спря августовската маневра „Ulchi Freedom Guardian“, която носеше това име от 2008 г. След провала на срещата в Ханой през февруари 2019 г. Вашингтон и Сеул спряха на 3 март пролетните учения „Key Resolve“ и „Foal Eagle“. Те бяха заменени с 9-дневната и значително по-малка тренировка „Dong Maeng“, проведена от 4 до 12 март. На пресконференцията в Ханой Тръмп отново изтъкна високата цена на ученията.

Между 2019 и 2021 г. големият августовски цикъл беше сведен до щабна тренировка под името „Обединена командно-щабна подготовка“. Той беше възстановен едва през август 2022 г. под сегашното си име, след встъпването в длъжност на Юн Сук-йол. Предишният цикъл на отстъпки приключи без сделка с Пхенян.

Съществената структурна разлика днес е свързана с командването. Докато тече „Ulchi Freedom Shield 26“, Сеул се стреми да бъде сертифициран за пълна оперативна готовност на бъдещото Обединено командване. Правителството на Южна Корея обмисля и да предложи конкретен срок за прехвърлянето на оперативния контрол върху собствените му сили на тазгодишното заседание на двустранния консултативен механизъм по сигурността.

Сеул предава оперативния контрол над въоръжените си сили на американското командване през юли 1950 г. и си връща мирновременната му част през декември 1994 г. При президента Ро Му-хьон Южна Корея договаря с Вашингтон връщането и на военновременния оперативен контрол до април 2012 г. Впоследствие срокът е отлаган два пъти заради севернокорейските ядрени опити.

Американската страна заема по-въздържана позиция и обещава оценките да се извършат по установените двустранни канали. Редакцията на Korea Herald определи съчетанието между свиваща се полева подготовка и ускорено прехвърляне на командването като опасно разминаване. Причината е, че армията на Северна Корея трупа реален боен опит в Украйна именно когато съюзниците тренират по-малко заедно.

Числата за американското военно присъствие следват същата тенденция. В Южна Корея са разположени около 28 500 американски военнослужещи. The Wall Street Journal съобщи, че администрацията обмисля изтеглянето на около 4500 от тях (близо 16% от контингента) и прехвърлянето им другаде в Индо-Пасифика, включително на Гуам. Този брой отговаря на около една бригадна бойна група „Страйкър“.

Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026, подписан през декември, забранява използването на средства за съкращаване на контингента. Изключение е възможно единствено ако намалението бъде сертифицирано като отговарящо на националните интереси на САЩ и е извършено след консултации със съюзниците.

Остава дипломатическата линия, която вероятно стои в основата на решението. По време на срещата на Г-7 във Франция през юни Тръмп е казал на Лий Дже-мьон, че възнамерява да поднови преговорите с Пхенян. Малко след това той публикува снимка от разходката си с Ким Чен Ун в хотел „Капела“ в Сингапур.

Разузнаването на Южна Корея оценява нова среща между двамата лидери като вероятна до края на 2026 г. Условието на Ким обаче остава непроменено: Вашингтон да се откаже от настояването за денуклеаризация на Корейския полуостров. Свиването на съвместните учения е точно онази дипломатическа валута, която Пхенян е приемал и преди – без да направи насрещна отстъпка.

Оттук следва и най-простото обяснение за публикацията от неделя: тя е предварителна отстъпка за среща, която американският президент желае, оправдана с оценка за поведението на Пхенян, опровергано от действията му дори само през последните дни.

Отказът на Сеул да участва в американската операция срещу Иран вероятно не е основната причина, а по-скоро повод. Намаляването на подготовката беше обявено от съюзниците шест дни по-рано и има напълно различна официална обосновка.

Възможно е обаче и тясно тълкуване, за което също има основания: американският президент представя като свое решение тенденция, започната от южнокорейското командване по вътрешни съображения, и я превръща в жест към Пхенян, без все още да е издал заповед за премахването на конкретни елементи от програмата.

Разликата между двете обяснения скоро ще може да бъде проверена. Първата хипотеза ще се потвърди, ако ново разпореждане премахне част от вече обявените 14 полеви занятия още по време на настоящото учение или съкрати неговия пролетен еквивалент през 2027 г. Втората ще получи потвърждение, ако „Ulchi Freedom Shield 26“ приключи на 27 август по обявената програма, а цикълът през март се проведе в своя обичаен обем.

четвъртък, 6 август 2026 г.

Пхенян обеща нови военни опции срещу Япония след пуска на „Томахоук“

🇰🇵⚔️🇯🇵 Северна Корея ще изгради „допълнителни военни опции“ заради превъоръжаването на Япония, заяви Ким Йо Джонг, сестрата на върховния лидер Ким Чен Ун. Изявлението ѝ, разпространено от Корейската централна информационна агенция (KCNA), идва седмица след първото изстрелване на крилата ракета BGM-109 Tomahawk от японски военен кораб.

Разрушителят JS Chokai (DDG-176) изстреля ракетата на 29 юли в Тихия океан, а Министерство на отбраната на Япония съобщи за изпитанието на следващия ден. ВМС на САЩ осигуриха полигон, наблюдаваха морско и въздушно пространство и участваха в планирането. Chokai е кораб от клас Kongo с бойна система Aegis, влязъл в строя през 1998 г.; преоборудването му беше извършено в Сан Диего в периода от септември 2025 до март 2026 г. Оръжието е подзвуково, лети ниско с турбовентилаторен двигател и излита от вертикална пускова установка Mk 41; версията Block IV достига около 1600 км, а Block V надхвърля 1800 км.

Ким Йо Джонг описа Япония като „държава военен престъпник, ускоряваща превръщането си във военна държава, възползвайки се от острата и променлива тенденция на сегашната международна обстановка“. Освен изпитанието тя посочи участието на японски сили в американско учение във Филипините през май. Според нея двете доказват, че японският стремеж към способност за изпреварващ удар е стигнал „етапа на реалното деяние“.

Освен това тя обвини САЩ, че са предали ракетите, преустроили кораба за тях и осигурили всичко нужно за изпитанието, включително мястото на изстрелване. „Заявявам ясно, по пълномощие, че въоръжените сили на КНДР и военното ръководство ще изградят допълнителни военни опции“, заяви тя, без да уточни какви. Според нея един ефективен начин е „да накараме Япония да усети, че нейната сигурност е изложена на по-голяма опасност заради алчността ѝ“.

Програмата зад това изстрелване е мащабна. Токио е поръчало 400 ракети Tomahawk, чрез които 200 от версията Block IV и 200 от Block V, за около 1,03 млрд долара, с доставки между финансовите 2025 и 2027 г. Освен „Чокай“ носители ще станат още четири разрушителя с Aegis: „Киришима“, „Хагуро“, „Мьоко“ и „Атаго“. Преустройството на петте кораба е разчетено на 113,6 млрд йени, или около 694 милиона долара.

Изстрелването от 29 юли е само най-видимото от няколко паралелни отстъпления от следвоенната рамка на Япония. Основата е положена през декември 2022 г., когато Токио преработи трите документа за сигурност и въведе „способност за контраудар“, скъсвайки с доктрината за строго отбранителна армия. От 31 март в лагера Кенгун на остров Кюшу е разположен удълженият вариант на противокорабна ракета Type 12 с 1000 км обсег на поразяване срещу близо 200 км на изходния модел, заедно с хиперзвуковия планиращ снаряд (HVGP); министерството предвижда разгръщане и в Камифурано на Хокайдо, и в Ебино в префектура Миядзаки. През май войници от японските сухопътни сили изстреляха две ракети Type 88 от позиция на брега в северозападен Лусон и потопиха изведен от експлоатация филипински кораб. Това беше първото японско противокорабно оръжие, изстреляно извън националната територия, а контингентът от 1400 души в учението „Баликатан“ беше първата бойна част на Япония на филипинска земя след Втората световна война.

Успоредно с това правителството на Санае Такаичи изтегли напред целта от 2% от БВП за отбрана, около 11 трлн йени или 70 млрд долара, и подготвя нова ревизия на трите документа до края на 2026 г. Тече и дебат за третия от неядрените принципи, който забранява внасянето на ядрено оръжие на японска земя. Такаичи отхвърли на 24 февруари ядрено споделяне по аналогия на НАТО, но министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми заяви през юли, че ядрената политика трябва да се обсъжда без табу.

Япония аргументира своите усилия за превъоръжаване с обстановката около островите си. В бялата книга за отбраната, публикувана на 4 август, министерството описва средата за сигурност като най-тежката и сложна от края на Втората световна война и нарича военните дейности на Северна Корея „още по-сериозна и непосредствена заплаха“ за японската национална сигурност „отколкото когато и да било“. Документът посочва още, че Пхенян доставя на Русия балистични ракети, артилерийски боеприпаси и друга техника от 2023 г. и севернокорейски сили участват в реални бойни действия. Главният секретар на кабинета Минору Кихара отхвърли през юни сходно обвинение на Ким Чен Ун като „не по същество“ и повтори официалната формула, че японските способности остават „минимално необходими“.

Какво точно би било новото в тези опции, Ким Йо Джонг не каза. Пхенян стреля към Японско море редовно през цялата година: първите изстрелвания за 2026 г. бяха на 4 януари и паднаха близо до японската ИИЗ, което накара Коидзуми да свика извънредна пресконференция; на 6 март разрушителят „Чхве Хьон“ изпита стратегическа крилата ракета; на 16 март последваха 10 снаряда от реактивни системи за залпов огън; на 19 април 5 балистични ракети с касетъчни бойни глави поразиха островна мишена, което беше седмото за годината изстрелване на балистична ракета; на 26 май бяха изпитани нова лека универсална пускова установка и тактически крилати ракети; на 11 юли от района на Сунан излетяха около 10 балистични ракети. Обсегът на севернокорейската стратегическа крилата ракета „Хвасал-2“ се оценява между 1500 и 2000 км, което покрива Япония до последния ѝ остров.

Такаичи поиска среща с Ким Чен Ун два дни след своето встъпване в длъжност през октомври 2025 г. и потвърди намерението си на 16 февруари, за да придвижи въпроса за отвлечените японски граждани през 70-те и 80-те години; Токио е признало 17 такива случая, а на 31 май премиерката присъства на събрание на семействата им. Още през март Ким Йо Джонг отсече, че среща няма да има: „Ако премиерът на Япония се стреми да реши свой едностранен въпрос, който ние не признаваме, държавното ни ръководство няма да има намерение да се среща или да седи лице в лице с нея.“ За Пхенян темата за отвличанията е приключена.

Северна Корея не е единствената, която реагира на тестовете. Говорителят на китайското министерство на външните работи Лин Дзиен определи японското далекобойно оръжие като излизащо „далеч отвъд рамките на самоотбраната“ и обвини Токио в ускорено ремилитаризация, а Пекин представи изстрелването като първото на настъпателно оръжие от Япония извън територията ѝ след Втората световна война. Русия върви по своя линия: Мария Захарова нарече разполагането на американски ракетни системи на японска земя за учения заплаха за руския Далечен изток, а Сергей Лавров определи като „сериозен сигнал“ готовността на Такаичи да преразгледа неядрените принципи.

сряда, 5 август 2026 г.

Севернокорейска ракетна част се разполага в състава на руската 112-а бригада

Балистична ракета KN-23 (Hwasong-11) се изстрелва от мобилна пускова установка по време на тестово изпитание, водено от Ким Чен Ун и проведено от Корейската народна армия на неуточнено място в Северна Корея, 26 юли 2019 г. 📸 Снимка: KCNA
Мъж заснема фрагменти от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo
Изглед показва част от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo
Член на екип от сапьори работи до фрагменти от неизвестна тогава ракета на място, където жилищни сгради бяха поразени при руска ракетна атака срещу центъра на Харков, 2 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Sofiia Gatilova/File Photo

🇰🇵🚀🇷🇺 Около 90 военнослужещи от Северна Корея се разполагат във Воронежка област, влизайки в бойния състав на 112-а ракетна бригада на руската армия, която ще получи 120 балистични ракети и 6 пускови установки за нанасяне на удари по Украйна. Това заяви Андрий Черняк, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна. Ройтерс публикува изявлението на 4 август и уточни, че не може да провери независимо данните: Черняк се позова на разузнавателни данни, които не подлежат на разкриване. Официални лица от КНДР и Русия мълчат по темата.

Пхенян вече е предоставил 40 нови ракети KN-23 и KN-24 заедно с личен състав, обучен да ги обслужва. Окончателният брой и устройството на групировката трябва да бъдат уточнени на преговори от най-високо равнище следващия месец. Руското издание „Москва 24“ допусна в края на юли, че върховният лидер Ким Чен Ун може да пристигне в Русия около Източния икономически форум в началото на септември.

Числата очертават качествена промяна. Между края на 2023 г. и август 2025 г. Северна Корея е предала на Русия около 150 такива изделия, натрупани за близо 2 години. Сега се говори за постоянен наличен запас от 120, т.е. 80% от целия предишен трансфер. 6-те пускови установки са половината от щатния комплект на руско ракетно съединение, което разполага с 12 самоходни установки 9П78-1 на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер-М“. Досега Пхенян изнасяше боеприпаси, ракети и пехота, воювала при Курск; сега получава собствена част с щат, техника и място в бойния ред на чужда армия.

112-а гвардейска ракетна бригада, войскова част 03333, е подчинена на 1-ва танкова армия от Московския военен окръг и разпоолага с постоянен гарнизон в Шуя, Ивановска област. Въоръжена е с „Искандер-М“ от 2014 г. Украинското военно разузнаване публикува имената на 300 нейни командири заради ударите срещу Харков и Суми. На 13 април 2025 г. навръх Връбница, разчети на 112-а и на 448-а бригада поразиха центъра на Суми с две ракети от типа „Искандер-М“, при което загинаха 35 цивилни, а 127 бяха ранени. Пусковете са извършени от Лиски във Воронежка област и Леженки в Курска. На 16 и 17 април ГУР удари бригадата в Шуя с дронове „Лютий“.

Воронежкият регион е на около 150 километра от Украйна и е един от възлите на руския тил: жп линиите и шосетата му водят към Белгород, Ростов и Курск. Оттам излита и балистиката. През нощта на 30 юли украинските Въздушни сили отчетоха девет балистични пуска от територията на Брянска, Воронежка и Курска области, в удар с общо 358 средства за въздушно нападение.

Две от ракетите в тази вълна бяха севернокорейски KN-23, съобщи на 31 юли Владислав Влашчук, упълномощен на президента по санкционната политика. Едната порази къща в село Радушне край Кривий Рог. По данни на министъра на социалната политика Денис Улютин загинаха деветима от едно домакинство: родителите Артем и Олена Воронови и седем от децата им, а осем души бяха ранени. Втората падна на 3,5 километра оттам, в открито поле; в петкилометров радиус около двата кратера няма потенциална цел, посочи Влашчук. Това е първата регистрирана употреба на севернокорейско балистично оръжие срещу Украйна от август 2025 г. насам, при това от новодоставената партия.

KN-23 е тактическа балистична ракета с твърдо гориво на подвижна колесна пускова установка, способна да носи ядрен заряд. Тя копира изцяло външния вид на руската „Искандер-М“; KN-24 е другото изделие от същия клас, произвеждано в Северна Корея. Източници от украинската отбрана ги оценяват като по-мощни като боен товар и по-далекобойни от руския образец, но значително по-неточни. Разследващите намират в тях и чужди електронни компоненти, което очертава международните вериги за заобикаляне на санкциите; по думите на Влашчук корейската ракета използва същите възли като руската, включително западни.

Доставките идват в момент, когато Киев изпитва критичен недостиг на средства срещу балистични ракети. Повечето системи с малък обсег не поразяват цел с такава скорост, което оставя отбраната зависима от ограничените запаси прехващачи за MIM-104 Patriot, които се произвеждат почти изцяло в САЩ. „Противоракетната отбрана срещу балистични цели е една от най-големите уязвимости на Украйна, така че всяко увеличение на количеството балистични ракети, с които тя се сблъсква, ще е по-голямо изпитание“, предупреди Роб Лий, старши сътрудник в Института за външнополитически изследвания (FPRI). Той смята, че натискът в украинското небе може да се окаже особено тежък през зимата, ако руското командване поднови системните удари по енергийната мрежа.

Ракетната част не е единственото военно присъствие на КНДР в Русия. По-ранни украински оценки сочеха около 14 000 военнослужещи, разположени в Курска област; по думите на Черняк там остават около 9500, които засега не участват пряко в бойни действия. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че Москва търси още 30 000 души и подготвя обекти във Воронеж, където да бъдат настанени. Ако посочените подкрепления пристигнат заедно с ракетната част, областта престава да е транзитен пункт и се превръща в основна база на севернокорейското военно присъствие – както и основна цел на украински удари с ракети и дронове.

Доставките на артилерийски снаряди започнаха много по-рано и вече отслабват. Разследване на изданието Разследване на независимото издание „Важные истории“ и Open Source Center от 16 март 2026 г. установи, че Северна Корея е предала между 8 и 11 млн. снаряда в рамките на две години и половина: 4 руски кораба за сухи товари са направили поне 112 курса в Далечния изток, заобикаляйки санкциите. В пиковите месеци потокът достигаше 350 000 снаряда, половината от руския артилерийски огън в някои участъци от фронта. В началото на 2026 г. морските превози рязко намаляха заради нарастващото руско производство, както и заради предплагаемо изчерпани складове в Северна Корея.

Докато потокът от снаряди изстива, ракетният приема постоянна форма на руска територия. Ако сведенията се потвърдят, вероятно корейските разчети ще обслужват и поддържат техниката, а решението за пусковете ще остане в руското командване: Reuters отбелязва, че точната им роля е неясна, а руските разчети на 112-а и 448-а бригада стрелят с корейски изделия поне от април 2025 г. и не се нуждаят от чужди екипажи, за да ги използват. Насрещната изгода за Пхенян е технологична. Украински военни отчитат подобрена точност, откакто Русия започна да предава данните от бойната употреба, но двата кратера от 30 юли показват колко неравномерно е това подобрение и къде се плаща сметката за него.

неделя, 26 юли 2026 г.

Анализ: Русия готви още 30 000 севернокорейски войници и нови ракетни установки

🇷🇺🇰🇵 Русия подготвя разполагане на още 30 000 войници от Северна Корея и доставки на нови пускови установки за балистични ракети от своя съюзник Пхенян, съобщи украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение, позовавайки се на сведения от разузнаването. По думите му обектите във Воронежка област, които трябва да поемат допълнителния личен състав, са в процес на подготовка още от юни, а установките най-вероятно ще пристигнат заедно с боекомплекти към тях.

Зеленски описа тези приготовления като заплаха, която далеч надхвърля украинския фронт. „Това е заплаха не само за Украйна. Русия помага на Северна Корея да се учи да воюва, да усъвършенства оръжията си и да натрупа реален боен опит. Всичко това е заплаха за всички в Азия, които са в обсега на севернокорейските ракети. Ще отговорим“, каза той. Размяната тече двупосочно: Москва получава войници и техника, а Пхенян – боен опит, с какъвто армията му не разполага от десетилетия, и възможност да изпита оръжията си срещу съвременна отбрана.

Ако информацията бъде потвърдена, числото 30 000 бележи сериозно разширяване на вече установеното присъствие, а не неговото начало. Първата вълна военни от Северна Корея, която наброяваше около 11 000 души, пристигна в Русия през октомври 2024 г. и беше хвърлена в боевете в Курска област, за да изтласка украинските сили от плацдарма, който овладяха в резултат на своята изненадваща трансгранична операция през август същата година.

Контингентът плати висока цена: само за първите 3 месеца от строя излязоха около 40% от състава: близо 1000 убити и 3000 тежко ранени, тъй като необучени за война с дронове пехотинци провеждаха щурмове в плътни бойни порядки. Пхенян обаче попълни загубите с ротации и свежи подкрепления, така че в началото на 2026 г. в Курск отново има около 11 000 севернокорейци. Ново разполагане от 30 000 души, цели 3 пъти спрямо сегашната численост, би го превърнало от подсилваща бригада с боеприпаси в постоянен канал за жива сила. Изборът на Воронежка област, която граничи с Украйна, сочи към подготовка за разгръщане към фронта, а не само обучение в дълбочина.

Сближаването между двете страни отдавна не се изчерпва само с пехота. По оценка на украинското военно разузнаване (ГУР) Северна Корея вече осигурява между до 40% от артилерийските боеприпаси на руската армия, а от средата на 2023 г. е предала над 100 балистични ракети KN-23 и KN-24 заедно с пусковите им установки – като поне 80 от тях вече са изстреляни по украински цели. Част от западните експерти отчитат, че точността на тези ракети се е подобрила осезаемо в хода на войната, защото всеки пуск по реален обект осигурява данни за прицелването. Точно това е усъвършенстването на оръжията, за което говори Зеленски, придобито за сметка на украинските градове.

На 19 юли министърът на външните работи на Северна Корея даде лични уверения на руския президент Владимир Путин, че страната му ще подкрепя Русия „до победа“. Новите пускови установки са пореден епизод от това сътрудничество, което тече вече втора година, а не еднократна доставка.

Мотивът, който Зеленски изведе на преден план, е недостигът на жива сила. По негови данни за първите седем месеца на 2026 г. Русия е привлякла около 221 000 души в армията си, докато загубите ѝ за същия период достигат близо 225 500 – около 131 000 убити и почти 93 000 ранени. Дори според украинските изчисления, които Москва не потвърждава, набирането на нови войници едва покрива изтощението и на практика съставът не нараства. Въпреки че част от ранените се връщат в строя, структурната картина не търпи промяна: при темпове, в които попълненията само компенсират загубите, не се натрупва излишък, нужен за нова офанзива или за разширяване на фронта. Оттук произтича и логиката на използването на чужда пехота.

Това има и политическо измерение: наемането на платени доброволци с високи бонуси и вносът на части от Северна Корея позволяват на Кремъл да отложи поне временно всеобща мобилизация, чиято политическа цена Путин всячески избягва още от 2022 г. насам. Зеленски добави, че според разузнаването Москва вече готви мерки за разширяване именно на мобилизацията по-късно през годината – ясен знак, че резервът от доброволци се изчерпва.

Икономиката на набирането на войници обяснява защо е така. По-голямата част от тези 221 000 души са платени доброволци, привлечени с еднократни бонуси, които на места надхвърлят годишния доход, плюс регионални добавки – тежест, която ляга все по-тежко на бюджетите на субектите на федерацията. Докато цената на всеки нов войник на договор расте, а потокът от желаещи се изчерпва, чуждестранната пехота и бъдещата мобилизация се очертават като двата изхода, които Кремъл предпочита пред третия вариант – обща мобилизация, която би пренесла войната в домовете на градската средна класа.

Обявеното подсилване се случва в момент на интензивен ракетен натиск срещу украинските градове, като собственото ѝ производство на Русия изостава от сериозния разход. Според украинското министерство на отбраната заводите произвеждат месечно около 60 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и 40 ракети RM-48U за зенитната система С-400, или общо близо 100 балистични ракети. Макар ракетите на С-400 да са зенитни по предназначение, Русия ги изстрелва в режим земя–земя срещу наземни цели, поради което украинската статистика ги причислява към балистичните удари. До 19 юли руските сили вече бяха изстреляли 107 балистични ракети само за текущия месец, надхвърляйки целия си месечен капацитет. Успоредно с това са били пуснати и 20 хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“, при положение че Украйна оценява производството им за цялата 2026 г. на едва около 30 – т.е. две трети от годишната продукция са изразходвани само за 19 дни. Тази оценка за надвишено производство се потвърждава и от Института за изследване на войната (ISW).

Когато разходът трайно изпреварва производството, разликата се покрива от натрупания запас – и точно тук доставените установки придобиват решаващо значение. 100-те вече ракети KN-23 и KN-24 и обещаните нови установки влизат в сметката, когато вътрешният баланс между произведено и изстреляно е критично натоварен. Според украински оценки преди последната вълна от удари Русия е разполагала с резерв от над 100 ракети „Искандер-М“, 400 за С-400 и 120 „Циркон“ – запас, който при 107 изстреляни ракети за период от под 3 седмици се топи много по-бързо, отколкото заводите успяват да го попълнят. Чуждият доставчик компенсира намаляващия собствен поток и отлага момента, в който темпът на ударите ще изчерпи напълно складовите наличности. За Северна Корея същият обмен е канал за твърда валута, гориво, храна и най-вече – технологичен и боен опит, какъвто никой полигон не може да осигури.

Двата потока (на жива сила и ракети) сочат в една посока. Москва опитва да компенсира стесняващия се вътрешен баланс от хора и боеприпаси с внос от Пхенян и плаща с валутата, която нейният съюзник цени най-високо: армия, която допреди година нямаше нито един войник с практика на фронта, сега прекарва ротационно поколение командири и екипажи през съвременна война с дронове, електронно заглушаване и масиран ракетен обмен. Именно това превръща сделката в проблем отвъд границите на украинския театър на военните действия – не отделен удар или отделна доставка, а натрупването на боеспособност, която ще остане в Пхенян дълго след като този фронт утихне.

Засега сведенията за мащаба и датите идват единствено от украинското разузнаване; нито Москва, нито Пхенян са потвърдили разполагане от такъв мащаб, а 30 000 души биха представлявали близо двукратно увеличение спрямо всичко изпратено до момента. Ако разполагането се осъществи в обявения обем, най-вероятният резултат ще бъде институционализиране на ротацията, която предоставя на Пхенян постоянно обновяван и изпитан в бой контингент.

Самият Зеленски вписа изявлението именно в тази логика: заедно със своите партньори, каза той, Украйна трябва да поддържа достатъчен натиск върху Москва, така че намеренията за прекратяване на агресията да надделеят над плановете за нова мобилизация, а далекобойните украински операции в дълбочина на руска територия обслужват точно тази цел.

📽️ Видео: Операция, при която Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна изпрати специален отряд, за да евакуира и вземе в плен двама ранени севернокорейски войници, януари 2025 г.

неделя, 5 юли 2026 г.

Анализ: Ракетни изпитания от „Кан Гон“ – Ким бърза с втория си разрушител

🇰🇵🚀⚓ Севернокорейският лидер Ким Чен Ун е наблюдавал пуск на крилати ракети и поредица оръжейни изпитания от новия 5000-тонен разрушител „Кан Гон“, след които е разпоредил да влезе в бойния състав на военноморския флот до два месеца. Това обяви Корейската централна телеграфна агенция (KCNA), според която изпитанията са били проведени в петък, 3 юли.

По описанието на агенцията Ким е следил от брега пуск на „стратегическа“ крилата ракета, стрелба с корабната артилерия и автоматичните оръдия, проверка на средства за електронна война и оценка на системи за откриване на цели и обработка на информация от бойното поле – програма, замислена да потвърди способността „да се прилагат в бой различните видове оръжейни системи на борда на разрушителя“.

Че изстрелване наистина е имало, е добре известно. Обединените началник-щабове на Република Корея заявиха, че в петък са засекли пуск на крилата ракета от кораб в посока Японско море и че Сеул и Вашингтон анализират детайлите. Това независимо потвърждение е важно: то отделя проверимия факт на самото изстрелване от онова, което остава изцяло върху думата на Пхенян – обхватът, точността и най-вече характерът на бойната глава. KCNA цитира Ким, според когото „с все по-осезаеми действия“ страната ще докаже „политическата воля и решимостта си да притежава абсолютна сила“ – реторика, придружавала почти всяко подобно изпитание, която тук е насочена колкото към Вашингтон и Сеул, толкова и към собствената публика.

Изстреляната крилата ракета е вероятно от серията „Hwasal“, която Пхенян рекламира с деклариран обсег около 2000 км. Тези ракети летят на ниска височина по аеродинамична траектория и се засичат по-трудно от радарите на ПВО. Когато KCNA лепва етикета „стратегическа“, използва собствения си код за системи, обвързани с ядрено оръжие – и точно оттам анализатори предполагат, че има ядрена способност: конкретната бойна глава на теста от петък обаче не е потвърдена независимо, а външни експерти досега не са потвърдили ядрения капацитет на нито един от новите разрушители на Северна Корея.

Самото име „Кан Гон“ носи история на унижение, която този тест е замислен да заличи. Корабът се преобърна при своето спускане на вода в източното пристанище Чхонджин през май 2025 г. – при това пред очите на Ким, който присъстваше на церемонията. Пхенян, необичайно за режим, който крие провалите, призна инцидента и го описа като „престъпна небрежност“. Последваха арести на отговорни лица и публично порицание, изнесено лично от върха. Сателитни кадри, анализирани от Center for Strategic & International Studies (CSIS), проследиха изваждането на повредения корпус, изправянето и отбуксирането му до корабостроителния завод в Наджин, където се подложи на ремонт и повторно спускане около месец по-късно, през юни 2025 г. За година и малко „Кан Гон“ измина пътя от катастрофа при спускането до платформа, от която Ким наблюдава ракетен залп – траектория с политическа стойност за Пхенян, която е поне толкова голяма, колкото военната. Заповедта разрушителят да влезе в строй до два месеца затваря разказа за реабилитацията в удобен срок и превръща един публичен провал в демонстрация на воля – точно ефектът, който авторитарната режисура търси.

„Кан Гон“ не е самотен проект, а вторият корпус от програма, обявена от Ким на стълб на корабостроенето. Първи в класа беше разрушителят „Choe Hyon“, най-големият боен кораб, произвеждан някога от Северна Корея – беше спуснат в западното пристанище Нампхо на 25 април 2025 г. и въведен в строй на 23 юни 2026 г. – след около 14 месеца изпитания и оборудване. По време на самата церемония Ким описа флота като род войски, придобиващ „стратегически способности“, и заяви, че програмата за неговото въоръжаване с ядрено оръжие „върви по план“; държавните медии определиха събитието като край на „повече от 70 години застой“ за най-слабия род войски в севернокорейската армия, а самият Ким го нарече „нова глава“. Корабът е дълъг около 145 метра и по различни оценки носи между 74 и 88 вертикални пускови клетки за различни типове ракети, а също така наклонени пускови установки в надстройката – количество, което, ако клетките наистина се напълнят с работещи системи, надхвърля всичко, с което страната е разполагала досега. Ким е поставил за цел строителството на 2 големи бойни кораба годишно през следващите 5 години, планирани са поне 4 единици от клас „Choe Hyon“, а по-нататък плавателни съдове с водоизместимост до 10 000 тона. Разрушителите са просто надводната част на замисъла: успоредно се строи подводница с балистични и крилати ракети и обявено намерение за спускане на вода атомна подводница – контурите на амбиция за флот, който да излезе отвъд крайбрежните води.

Геометрията на разгръщането издава и неговия замисъл. „Choe Hyon“ отива при флотът в Западно Море, а „Kang Kon“ – построен и изпитван на източното крайбрежие – е насочен към Източно море; двата кораба покриват двата морски театъра около Корейския полуостров. „Северна Корея явно ускорява въвеждането в строй на Кан Гон, за да придвижи разполагането на средства с морски ядрени способности – Choe Hyon в Западно море и Kang Kon в Източно“, посочи Шин Джон-у, генерален секретар на Форума за отбрана и сигурност на Корея. С други думи, петъчното изпитание не е изолиран ход, а стъпка в изграждането на постоянно морско присъствие на ядрени носители едновременно в двете морета – амбиция, която Пхенян за пръв път артикулира като програма.

Замисълът има и по-дълбока стратегическа логика. Двете корейски държави формално остават във война: бойните действия спряха с примирието от 1953 г., но мирен договор така и не беше сключен. От провала на срещата на върха между Ким и Доналд Тръмп в Ханой през 2019 г. Пхенян се обявява за „необратима“ ядрена държава и систематично изгражда капацитет по всяко възможно направление – сухопътно и морско. Именно тук се крие логиката на морската нуклеаризация: разположените на сушата ракетни площадки са относително лесни за засичане и изпреварващ удар, докато ядрено-способни носители в морето – на разрушители или, в перспектива, на подводници – са по-подвижни, по-трудни за проследяване и обещават нещо, което Пхенян отдавна търси: способност за ответен ядрен удар, който да преживее първия удар на противника. Точно затова замисълът заслужава да се приема сериозно дори в случай че конкретните кораби още не са го реализирали – стратегическото намерение изпреварва способността, но задава посоката, в която тя ще се развива.

Оттук нататък обаче анализът трябва да отдели декларацията от способността. Северна Корея построи и въоръжи два океански разрушителя за под две години и това е реален факт. Че тези кораби са боеспособна морска сила, е съвсем друго твърдение – и то не издържа на трезва проверка. Няколко независими експерти отбелязват, че най-сложните компоненти на класа не са местно производство: конструктивното сходство с руската фрегата от клас „Адмирал Григорович“ е дотолкова изразено, че анализаторът Майк Планкет описа построяването на подобен кораб за около година като „невъзможно“ без чужда помощ. Дори системите да работят, флот, който десетилетия наред е оперирал предимно с бойни катери, патрулни лодки и остарели корпуси от съветско време, не се превръща за една нощ в екипаж, способен да води многоцелеви разрушител в открито море. Част от анализаторите отиват по-далеч и предупреждават, че ако бордовите системи повторят представянето на китайската и руската техника в скорошни конфликти – китайски зенитни комплекси и радари, за които се твърди, че са се представили слабо при индийската операция „Синдур“ през май 2025 г. и войната срещу Иран, и руско оборудване, страдащо от хронични проблеми с надеждността в Украйна, – Пхенян може да е инвестирал значителен ресурс в до голяма степен куха платформа. Дори по замисъл класът е сравняван с китайския разрушител тип 055, но с уговорката, че „почти сигурно“ не е толкова способен – свидетелство по-скоро за амбицията, отколкото за постигнатото. Същата пропаст личи и под водата: остарелите подводници от клас „Ромео“, върху които Пхенян гради морския стълб на ядрената си триада, са шумни, с ограничен обсег и уязвими за противолодъчна отбрана, което оставя истинската способност за ответен ядрен удар от морето вероятно на години напред и придава на подводния компонент предимно психологическа тежест.

На езика на военната логика събитието променя най-вече траекторията на способността и подава силен сигнал за намерение, но ефектът от това тепърва предстои да се докаже. Реалната бойна стойност на „Kang Kon“ зависи не от церемониалния залп, а от неща, които не се виждат на кадрите на KCNA: дали ракетите ще уцелват под натиск, дали радарът ще различава цели в наситена електромагнитна среда, дали екипажът е наистина способен да го поддържа в морето седмици наред. Дори при най-благоприятното за Пхенян развитие двата 5000-тонни кораба не доближават Севера до флота на Юга. Република Корея има разрушители с бойната система Aegis от клас „Седжон Велики“, чиято водоизместимост е около 10 000 тона, както и цяла флотилия от големи надводни бойни кораби, срещу които двата разрушителя на Севера не могат да променят съотношението на силите.

четвъртък, 25 юни 2026 г.

Севернокорейски войник прекоси линията за демаркация при Чхорвон: четвърти дезертьор само за година.

🇰🇵🤝🇰🇷 Военнослужещ от Корейската народна армия е прекосил Военната демаркационна линия (МДЛ) в централния ѝ сектор през нощта на 23 юни, след като заявява своето намерение да премине на юг. Това обяви Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея (ОКНЩ) в официално изявление от 24 юни.

Войникът, чийто чин на този етап остава неизвестен, е бил поет от южнокорейските сили в района на Чхорвон, провинция Канвон, около 22:00 часа, в операция по приобщаване на дезертьора. „Съответните детайли биват изяснявани от компетентните органи“, заяви комитетът, който определи самоличността и мотивите за предмет на разследване, което на този етап не е приключило. Към момента на оповестяване командването не е отчело необичайни придвижвания на севернокорейски части в отговор на инцидента – индикация, че може би става дума за индивидуален акт, а не елемент на по-широка маневра.

Ключово в случая е мястото, където се случва това. Чхорвонският сектор е един от най-активно укрепените участъци от страна на Пхенян: минни полета и огради, положени като част от програмата за уплътняване на южната граница, която Ким Чен Ун разпорежда от април 2024 г. Именно тук се отличава парадоксът на това начинание. „И когато полагат мини, оставят проходи за придвижване – ако маршрутът е известен, пресичане през минираната зона е напълно възможно“, обясни военен източник пред медиите в Сеул. Поясът, замислен да запечата границата, носи в себе си собствените си пролуки; човек, който познава терена отвътре, може да ги използва тъкмо за да я прекоси в обратната посока.

Това е общо четвърти такъв случай от встъпването в длъжност на президента Лий Дже-мьон през юни 2025 г. и вторият с участието на военен. Хронологията очертава нарастваща честота на дезертьорства. На 3 юли мъж, цивилен жител, пресече МДЛ в централно-западния сектор. На 31 юли същата година друг мъж премина през неутралната зона на река Хан. През октомври 2025 г. войник от Севера прекоси линията за демаркация през централната част и заяви своето намерение да дезертира. Последният случай е първият на военнослужещ за последните 8 месеца – 4 случая в рамките на 12 месеца, въпреки че последното десетилетие беше белязано от непрестанно укрепване на защитните съоръжения, издигнати от Пхенян на 38-ия северен паралел.

Случилото се съвпадна като време с дипломатически сблъсък във връзка с естеството на това укрепване. На 24 юни Командването на ООН (UNC), което се произнася по всички нарушения, извършени по Споразумението за примирие, публикува документ, озаглавен „Информационен лист на Командването на ООН: Прилагане на Примирието в ДМЗ и неотдавнашни действия на Северна Корея“. В него се твърди, че изграждането на огради и минирането северно от МДЛ „не представлява нарушение на Споразумението за примирие“, при условие че дейностите остават от северната страна на линията, не въвеждат тежко въоръжение в зоната и се ограничават до гранично укрепване, а не военна фортификация.

Оценката се разминава с позицията на Министерство на отбраната на Република Корея, което обяви същите действия (бодлива тел, разположена на места на под 100 метра (по данни от сектора достига и до 80 метра) от линията, и разчистване на терен за миниране на 5–10 метра от нея) за „явно нарушение“ на примирието. „Макар че се оповестява публично за първи път, и досега правителството го е разглеждало като нарушение“, уточни правителствен служител. Разривът е институционален: съюзническата структура, която администрира режима от 1953 г., и националното министерство, което го отстоява на терен, интерпретират един и същ факт по фундаментално различен начин.

Контрастът се пренася и във вътрешната политика на Юга. През декември 2025 г. президентът Лий Дже-мьон разтълкува укрепването като отбранителен рефлекс: „Северна Корея се опасява, че Югът би могъл да нахлуе на Север, затова е изградила тройни огради по демаркационната линия, стени, които да спрат дори танкове, и е прекъснала мостове и пътища.“ Това разчитане – Пхенян се барикадира от страх, вместо да води подготовка за настъпление – остава в противоречие с неговото ведомство, обявило съоръжения за нарушение. Но заедно очертават администрация, която още не е уеднаквила езика си за случващото се на 30 метра от позициите си.

Зад процедурния спор остава по-трайната тенденция. Пхенян влага безпрецедентни ресурси, за да направи границата непроходима, а тя продължава да пропуска хора, включително собствени войници, с увеличаваща се честота, а не спад. Минираният пояс спира танковете и обезкуражава масовото бягство, но очевидно това не е така за онзи, който е посветен и къде са проходите. Всеки нов преход през уж запечатаната линия е тих измерител на това доколко режимът удържа не толкова периметъра си, колкото хората, на които е поверил да го пазят.