Батальон изстреля залп с 600-мм „Снайпер“, а дронове поразиха макети на Abrams

🇰🇵🚀🇰🇷 Батальон 600-мм реактивни системи за залпов огън на Корейската народна армия изстреля паралелно над 10 ракети в демонстрация, проведена на 29 октомври. В рамките на същото събитие дронове поразиха макети на южнокорейски бази и на американски танкове M1 Abrams. Държавната агенция KCNA съобщи на следващия ден, че системата, наречена „Снайпер“, е стреляла за първи път пред публика. Огневата демонстрация последва изложбата „Развитие на безпилотните авиационни технологии – 2026“, която Ким Чен Ун е посетил със съпругата си Ри Сол Джу и дъщеря си Ким Джу-ае.

Обединеният комитет на началник-щабовете (JSC) на Южна Корея е засякъл пусковете в 12:30 ч. местно време: около 10 ракети, изстреляни от района на Вонсан към Японско море, са прелетели около 250 км. Това е 17-ият пуск на балистични ракети от Северна Корея за 2026 г. и първи от 12 октомври насам. Военен представител в Сеул, цитиран от The Korea Times, смята, че е стреляла KN-25. В хода на деня Сеул промени формулировката си от „балистични ракети с малък обсег“ на „балистични ракети с малък обсег и други“, което оставя отворена възможността залпът да е съчетал различни видове ракети. KCNA не назова мястото. По сградите, видими на снимките, The Korea Times локализира демонстрацията на летище Вонсан-Калма, а според Associated Press тя е била проведена в курортната зона със същото име.

KN-25 е балистична ракета с калибър 600 мм и малък обсег. Пхенян я нарича „свръхголяма“ система за залпов огън и я изстрелва от колесни пускови установки. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) пише, че тя заличава границата между залповия огън и балистичната ракета. Първото ѝ изпитание е на 25 август 2019 г. с демонстриран обсег 380 км. През март 2023 г. Пхенян обяви, че ракетата може да носи тактическа ядрена бойна глава „Hwasan-31“. Според Сеул и Вашингтон тя е балистична ракета и затова Южна Корея включва нейните изстрелвания в общия брой на балистичните пускове.

Демонстрацията със „Снайпер“ е поредната такава проява в КНДР от началото на годината. На 18 февруари в Пхенян работници от оръжейната промишленост предадоха на армията 50 нови 600-мм установки. Ким Чен Ун ги нарече оръжие „за специална атака, т.е. за изпълнение на стратегическа мисия“ – израз, с който режимът обикновено назовава ядрената задача. Тогава той спомена изкуствен интелект и комбинирано насочване. На 14 март 12 установки поразиха островна цел на 364,4 км. Ким заплаши, че инфраструктурата на противниковите войски в радиус от 420 км „никога няма да оцелее“, и обеща подобни стрелби „често“. JSC засече залпове от около 10 ракети около Пхенян и на 14 март, и на 20 август. И двата пъти прецени, че е стреляла KN-25. Новите елементи сега са името, публиката и сценарият, при който залпът е показан заедно с дроновете. Още през февруари Хонг Мин от Корейския институт за национално обединение изчисли обща далекобойност от около 400 км, при което в обсега попада цялата територия на Южна Корея. Според него една батарея, изстреляла 4 или 5 ракети с тактически ядрени бойни глави, би опустошила цяла авиобаза.

Дроновете допълват същия сценарий. KCNA изрежда тактически дронове камикадзе, ракети въздух–земя, изстреляни от многоцелеви безпилотни самолети, и тактически крилати ракети. Според агенцията всички те са поразили островна цел със „100% точност“. Сред дроновете камикадзе преобладават копия на руския Lancet и на израелския Harop. Army Recognition разпознава и противотанков модел, близък до американския Switchblade 600, както и FPV дронове, някои от които с управление по оптично влакно, който ги превръща в неуязвими за заглушаване. Многоцелевият апарат е „Saetbyol-9“, витлов безпилотен самолет, почти копие на американския MQ-9 Reaper. Army Recognition оценява размаха на крилете му на 20 метра и разпознава 6 точки за окачване на въоръжение под крилете. На снимките той изстрелва нова тактическа крилата ракета, за чийто обсег и бойна глава KCNA не съобщава нищо. Според The Korea Times и Army Recognition целите са макети на предни гранични постове на Южна Корея и на танкове M1 Abrams. Korea JoongAng Daily вижда и макет на радар за контрабатарейна борба, т.е. станция, която засича огневите позиции на противниковата артилерия. Изложбата представя над 30 вида безпилотни апарати, сред тях и непоказван досега безопашат апарат тип „летящо крило“. Министерството на обединението в Сеул я описва като първата изложба в КНДР, посветена изцяло на безпилотни системи.

Ким Чен Ун определи стремежа към „абсолютно превъзходство“ в дроновете задължителен избор при променящия се облик на съвременната война. Той призова учените да постигнат „чудодейни резултати“ в безпилотната авиация и във военния изкуствен интелект. „Силата е именно мирът, а мирът се гарантира само чрез сила“, каза той според KCNA.

Част от опита, на който стъпва програмата, вероятно идва от Русия. Associated Press отбелязва, че частите, изпратени в страната, вероятно са натрупали опит във войната с дронове. Разузнаването в Сеул изчислява, че от октомври 2024 г. там са изпратени над 16 000 военни от Корейската народна армия. На 14 октомври доклад на CSIS и Института „Джордж У. Буш“ описа и промишления аспект на партньорството. Позовавайки се на данни от Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна, той посочва до 12 000 работници от КНДР в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, където се сглобява „Геран-2“, руското обозначение на иранския „Шахед-136“. Според авторите Виктор Ча и Джоузеф Ким техниците ще се върнат в Пхенян с ценни уроци от линия за мащабно серийно производство, на която са видели как руската страна непрекъснато усъвършенства „Геран-2“ и следващите му модели.

Присъствието на Ким Джу-ае на военна демонстрация не е ново, но Южна Корея вече го тълкува като част от изграждането на образа ѝ на бъдещ лидер. Според The Korea Herald ден преди стрелбата Националната разузнавателна служба оцени, че тя е подготвяна като избрана наследница чрез изграждането на образ на „военен лидер“. Службата посочи, че военните събития съставляват почти 60% от публичните ѝ появи. Още на 6 април директорът на службата Ли Джон-сок каза пред парламентарната комисия по разузнаване, че тя „може да се смята за наследник“. На 29 октомври тя стоеше до баща си, докато стреляше система, която Пхенян обявява за носител на ядрена бойна глава.

Демонстрацията се проведе на четвъртия ден от Freedom Flag – двуседмично съвместно въздушно учение на САЩ и Южна Корея с изтребители, вертолети и дронове, което продължава до 6 ноември. Министерство на отбраната в Пхенян го определи като „провокативно“ и предупреди за „неочакван въоръжен конфликт“. Напрежението по границата е високо и по друга причина. На 21 септември 2 мини в западния сектор на Демилитаризираната зона раниха трима южнокорейски военни. Сеул и Командването на ООН установиха, че мините са севернокорейски и нарушават примирието, а Ким Йо Чжон отрече. Оттогава Сеул предлага военни разговори.

Обектите, представени с макети, и последователността на огъня очертават един и същ сценарий. Дронове камикадзе поразяват постовете и радара, които откриват цели и насочват противниковия огън, а залпът от 600-мм ракети е предназначен за инфраструктура в дълбочина. Самият Ким посочи, че тя попада в обсега, когато говореше за 420 км. Има и основания за скептицизъм. Твърдението за „100% точност“ не може да бъде проверено независимо. На 25 септември 2025 г. Мартин Уилямс от 38 North пише, че дотогава не е имало значима демонстрация на севернокорейски дронове. Демонстрацията на 29 октомври не отговаря на това възражение: стрелба по макети на остров не е реален бой, но показва, че 600-мм ракета, обявена за носител на ядрена бойна глава, вече се изстрелва в батальонен залп и може да участва в общ сценарий с дроновете. Дали това е тактика, или витрина, ще покажат следващите стрелби с „Снайпер“. При стрелбата през март от района на Пхенян установките стреляха без дронове. Ако следващият залп отново е съчетан с дронове, но на учения на полигон, а не пред публика на изложба, сцената от Вонсан се превръща в тактика.

Binance оцени на 6,3 млрд. долара кражбата от горещите си портфейли

💻🔓 Binance, най-голямата криптоборса в света, оцени общия размер на криптовалутите, изнесени от нападател от горещите ѝ портфейли вчера на 6,3 млрд. долара. Това обяви нейният съизпълнителен директор Ричард Тенг. Това е най-голямата кражба в историята на криптовалутите, над 4 пъти повече от 1,5 млрд. долара, отнети от Bybit през февруари 2025 г. Компанията за блокчейн разузнаване TRM Labs приписва атаката „с висока степен на увереност“ на севернокорейската група TraderTraitor, на която ФБР приписа и кражбата от Bybit. Binance обещава да покрие всички загуби, а 3 млрд. долара вече са замразени.

Разследването показва, че инцидентът може да е започнал от компрометиран лаптоп на DevOps инженер, т.е. на инфраструктурен специалист, през която софтуерът на борсата се пуска в работа. Лаптопът е дал на нападателя достъп до сервизен контейнер, изолирана среда, в която работи част от услугите на Binance, и оттам той е подал неразрешени транзакции за теглене. Тенг уточни, че атакуващият не е използвал просто правата на един инженер и че атаката не е била единично действие с едно кликване, а по-сложен процес. „Досега не сме открили доказателства за изтичане на частен ключ на портфейл“, написа той. Час по-късно Binance призна, че последващото разследване е открило „допълнителни точки на пробив“. Цялостен анализ компанията обещава след края на разследването.

Публичните записи на транзакциите описват същото отвън. По данни на TRM Labs от портфейли на Binance са изнесени 6,36 млрд. долара в 10 блокчейна, по-голямата част за около 20 минути. В Ethereum горещият портфейл „Binance 14“, през който са минали над 31 млн. транзакции, е пренасочен малко след 22:20 ч. българско време по стандарта EIP-7702 към чужд смарт договор, т.е. програма, записана в самия блокчейн. Делегирането носи 50 предварително подписани разрешения, по едно за всяка следваща транзакция. Малко над 3 минути по-късно договорът изнася 167 464 етера (ETH, основната валута на Ethereum) и 63 вида токени с една-единствена транзакция. В останалите 9 блокчейна средствата са излезли с обикновени подписани преводи. TRM стига до заключение, че нападателят е получил възможност да кара системата за подписване на горещите портфейли на Binance да подписва транзакции по негов избор.

Първите оценки се разминаваха, защото течът продължи на вълни: втора вълна около 01:05 ч. е достигнала портфейлите на Binance в Avalanche и Polygon, сочи TRM. През нощта Blockaid отчиташе 3,3 млрд. долара в Ethereum, Arbitrum и Avalanche, а Arkham Intelligence – 5,84 млрд. по салдата на адресите с етикета „binance-hacker-1029“. TRM дава 6,36 млрд. по цените в момента на всеки превод и 6,23 млрд. по цените от днес, 30 октомври. Главният изпълнителен директор на Chainalysis Джонатан Левин посочва 6,4 млрд.

Първото изявление на Binance от 23:16 ч. говори единствено за „потенциален проблем със сигурността“, а само минута по-рано съоснователят на борсата Чанпън Джао написа: „Средствата на потребителите са в безопасност! Наистина прилича на хак срещу Binance.“ Около 02:00 ч. на 30 октомври борсата спря всички депозити и тегления и обяви, че ще покрие загубите. Сутринта депозитите отново работят, а тегленията са спрени, докато се преработи услугата за теглене и свързаните с нея адреси. Разрешенията на засегнатите адреси са отменени. По думите на Binance изтичането е спряло в момента, в който е била спряна услугата за теглене, а подновяването ѝ се очаква около сутринта на 1 ноември.

„Binance ще покрие всички загуби от фонда SAFU и от средствата на компанията“, написа Тенг. Резервният фонд SAFU държи около 15 000 биткойна, т.е. около 1,2 млрд. долара по настоящия курс. Ако замразените 3 млрд. бъдат върнати, от оценката на Binance остават 3,3 млрд., от които фондът покрива 1/3. Останалото ще трябва да дойде от средствата на самата компания.

Замразяването тръгна от емитентите на стейбълкойни, токени, обвързани с долара, които могат да бъдат блокирани от издаващата ги компания, независимо кой ги притежава. Изпълнителният директор на Tether Паоло Ардоино съобщи първо за над 1,567 млрд. замразени USDT, а по преброяването на TRM към 02:30 ч. Tether е блокирала 1,77 млрд. Ръководителят на Circle Джеръми Олер обяви над 800 млн. USDC, замразени в координация с правоохранителни органи. First Digital е замразила откраднати FDUSD, без да посочи сума. Съизпълнителният директор на Binance И Хе благодари и на Ripple, която е спряла около 200 млн. долара, а TRM потвърждава по публичните записи 40,5 млн. замразени RLUSD. В 01:22 Binance даде като проверена обща сума 2,54 млрд., а в 02:52 ч. – около 3 млрд.

В същото време нападателят се надпреварваше със замразяването. Според TRM той е продал на маркет мейкъри USDT за около 325 млн. долара с отстъпка от над 10%, теглил е етер назаем в платформата Aave срещу USDT и е прехвърлил USDT в платформата за заеми JustLend в Tron. 18 270 биткойна раздробява с верига от последователни преводи, при всеки от които се отделя малка част. Биткойн и етер нямат емитент, който да ги блокира. Изключение засега прави Arbitrum: Съветът за сигурност на тази мрежа е използвал извънредните си правомощия, за да принуди два превода от портфейла на нападателя, и е изтеглил извън обсега му около 30 млн. долара в етер и ARB.

Извършителя засега назовават само частни компании. TRM стъпва на разузнавателни данни от блокчейна и извън него и посочва съвпадения с Bybit и с KelpDAO: малки тегления от миксера Tornado Cash, с които се захранва портфейл на оператора, подготовка дълго време преди удара и подписи, събрани предварително и изпълнени наведнъж. Адресът, управлявал договора срещу „Binance 14“, е получил 0,1 ETH от Tornado Cash на 28 октомври. Левин написа: „Смятаме, че хакът срещу Binance за 6,4 млрд. долара вероятно е извършен от севернокорейската група TraderTraitor заради връзки с предишен хак.“ Associated Press не се позова нито на американските, нито на южнокорейските власти, а към 30 октомври ФБР не е пуснало предупреждение за случая.

Борсата Bybit беше ограбена на 21 февруари 2025 г. и ФБР назова извършителя 5 дни по-късно. Тогава подписващите са одобрили транзакция, показваща верния адрес, но подменяща логиката на договора. Многостранната група за наблюдение на санкциите (MSMT), която 11 държави създадоха извън ООН, след като през 2024 г. Русия блокира подновяването на мандата на експертната група на Съвета за сигурност, изчислява, че от януари 2024 г. до септември 2025 г. Пхенян е откраднал около 2,84 млрд. долара в крипто. Според нея режимът е купувал с тях оръжие, материали и суровини, забранени от резолюциите на Съвета за сигурност. Tornado Cash беше подложен на санкции от Службатата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ от август 2022 г. заради, измежду другото, изпирането на 455 млн. долара, откраднати от друга севернокорейска група – Lazarus Group. Санкциите са отменени на 21 март 2025 г. след решение на апелативния съд на Пети окръг, че OFAC е превишила правомощията си.

Пазарът реагира веднага. По данни на CoinDesk биткойнът е поевтинял с над 3% за 24 часа до около 77 400 долара, след като за кратко доближи 76 000. BNB, токенът на Binance, е загубил около 5%. Принудителните ликвидации на позиции на пазара са за около 1,5 млрд. долара. „Подозирам, че спадът на цените има още накъде да продължи“, коментира Джефри Кендрик, ръководител на проучванията на цифровите активи в Standard Chartered.

Обяснението на Binance и оценката на TRM описват една и съща слабост: доказателства за изтекъл частен ключ няма, но системата, която го използва, е подписвала онова, което ѝ е подал нападателят. Колкото и добре да е пазен ключът, защитата на горещия портфейл зависи от машините и хората, които могат да дават команди на подписващата система. Дали лаптопът е бил входът, или само една от точките, остава отворено, след като самата Binance говори за допълнителни пробиви.

Съвпадението на оценките на две компании и на почерка с Bybit прави авторството на Северна Корея много вероятно, но засега това е оценка на частни компании, а не официална държавна позиция. Ако се потвърди, откраднатото за една нощ ще бъде над два пъти повече от всичко, което MSMT отчете като откраднато от Пхенян за 21 месеца.

„Герой Ким Гун Ок“ излезе в морето с два типа крилати ракети

🇰🇵🚀 Подводницата „Герой Ким Гун Ок“, която през 2023 г. Северна Корея представи като ядро на своя бъдещ ядрен флот, за първи път се появи публично в открито море, и то при изпитание на оръжие. На 14 октомври тя изстреля изпод водата в Японско море два вида крилати ракети, които Пхенян нарича стратегически. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за изпитанието на другия ден и придружи текста със снимки на ракетите при старта и с един кадър на самата подводница в движение.

Агенцията не назова нито кораба, нито ракетите и не обяви данни за обсег, продължителност на полета или траектория. Изпитанието е проведено от Ракетното управление на КНДР – ведомство, отговорно за всички ракетни програми на страната. Ръководили са го Ким Чжон Сик, първи заместник-завеждащ отдел в ЦК на Корейска работническа партия, и генералният директор на управлението Джан Чан Ха. Върховният лидер Ким Чен Ун не е присъствал. Репортажът на KCNA посочва, че целта е била да бъде проверена готовността на подводните бойни системи, да се усъвършенстват способностите на флота да изпълнява стратегически задачи и да бъде демонстрирана надеждността на средствата за възпиране. Агенцията включи дежурното уверение, че тестовете „не са имали неблагоприятно въздействие върху сигурността на съседните страни“.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изпитанията със собствени данни. Неговият говорител Джан До Йон посочи, че ракетите са били следени непрекъснато – още преди старта и до самия край на полета. Той уточни, че едната е изстреляна от вертикална пускова установка, а другата от торпедо. Той отказа да посочи с какви средства е водено наблюдението, като се позова на поверителността на разузнавателния обмен с американските сили в страната. Крилатата ракета лети на около 100 метра над водата, под зоната на видимост на радарите, които проследяват балистичните ракети, и затова вероятно е засечена с други средства, отбелязва Korea JoongAng Daily.

„Герой Ким Гун Ок“ с бордов номер 841 е дизел-електрическа подводница с 3000 тона водоизместимост, преустроена из основи от корпус на съветския проект 633, по-известен на Запад като клас Romeo. Корпусът беше разкрит през 2019 г. по време на посещение на Ким Чен Ун в корабостроителния завод в Синпхо, след което беше пуснат на вода на 6 септември 2023 г.  обяви плавателния съд за „тактическа ядрена атакуваща подводница“ и заяви, че въоръжаването на флота с ядрено оръжие не търпи повече отлагане. Зад рубката е издигната масивна надстройка с 10 люка за ракети – 4 по-големи отпред и 6 по-малки отзад, заради която The War Zone нарича кораба „гърбицата“. Оттогава субмарината не беше показвана на вода и не бяха ясни нито бойната ѝ готовност, нито реалните ѝ възможности.

KCNA не посочи от кой плавателен съд са изстреляни ракетите, но публикува кадъра на „Герой Ким Гун Ок“ в движение в деня на съобщението. Експерти в Южна Корея, както и американското издание The War Zone, приемат, че ракетите са излетели именно от нея. Ако това действително е така, става въпрос за първите ѝ изпитания с оръжие и за първата крачка към нейното въвеждане в строй.

Пхенян не уточни конкретния вид на двете изстреляни ракети. Част от анализаторите на юг смятат, че това са далекобойната стратегическа крилата ракета Hwasal-2 и стратегическа крилата ракета „Pulhwasal-3-31“. За втората се посочва, че има обсег до 2000 км. Считана е за носител на ядрената бойна част „Hwasan-31“, описвана от Пхенян като тактическа. Хонг Мин, експерт от Корейския институт за национално обединение, обръща внимание, че две ракети с различен обсег и скорост, изстреляни с интервал помежду си, прехващат по-трудно.

Това е първото публично изпитание на крилати ракети с подводен старт от януари 2024 г. насам. Тогава ракети „Pulhwasal-3-31“ излетяха от по-старата и малка „8.24 Yongung“. Тя е с водоизместимост около 2000  тона и има 1-2 вертикални пускови установки, а от нея вече бяха изстреляни стратегически крилати ракети през март 2023 г. Стрелбите от 14 октомври са част от интензивна есенна серия от изпитания с участие на хиперзвукови ракети на 20 септември и 3 октомври и на тактически балистични ракети през първите дни на октомври. Днес, 19 октомври, Южна Корея започва годишното си учение „Hoguk“, което ще продължи до 30 октомври. Заедно с него ще бъдат проведени и 2 от 7 съвместни полеви учения, отложени след съкратеното през август „Ulchi Freedom Shield“; останалите 5 са насрочени до края на годината.

Най-ясната разлика спрямо 2023 г. е отсъствието на Ким Чен Ун. Тогава пускането на „Герой Ким Гун Ок“ на вода беше церемония с участието на върховния лидер, а сега се ръководи от по-ниските управленски нива. Шин Джон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, тълкува това като изпитание на бойните системи за подготовка на подводницата за служба и очаква следващата стъпка да е тестов пуск на балистична ракета. Според анализатори, цитирани от Korea JoongAng Daily, промяната в ръководството на изпитанията показва преход от разработка към развръщане и редовни учения. Сдържаността на самото изявление обаче допуска и друго обяснение. През януари 2024 г. KCNA назова конкретно тестваната ракета „Pulhwasal-3-31“, а сега премълча както името на кораба, така и характеристиките на двете ракети. Подобно мълчание може да се обясни и с изпитание, чиито резултати не са били достатъчно убедителни, за да бъдат показани.

Междувременно КНДР строи и много по-голям подводен кораб. През март 2025 г. KCNA показа Ким Чен Ун в завода, където се строи „стратегическа подводница с управляеми ракети“ с ядрена силова установка. Към края на декември 2025 г. агенцията публикува снимки на почти завършен корпус с водоизместимост близо 8700 тона, а Ким нарече завършването на подводницата като „епохална“ промяна за ядреното възпиране на страната и свърза проекта с плановете на Сеул за атомни подводници. Сравнението показва, че дизеловата „Герой Ким Гун Ок“ служи като изпитателна платформа, на която флотът отработва вертикално изстрелване на крилати ракети изпод водата и провежда подготовка на екипажи. Същите умения ще бъдат необходими на атомната, когато бъде спусната на вода.

Затова изпитанието, проведено на 14 октомври, вероятно бележи прехода на подводницата „Герой Ким Гун Ок“ от платформа за демонстрации към плавателен съд, с който флотът действително работи. Оценката ще бъде потвърдена, ако KCNA я назове при следващ пуск, ако от нея бъде изстреляна балистична ракета или ако сателитни снимки покажат, че излиза редовно от Синпхо. Тази оценка ще отслабне, ако „Герой Ким Гун Ок“ отново не се появи в морето с месеци и следващото подводно изпитание отново се проведе от „8.24 Yongung“. Засега Пхенян е показал само, че „гърбицата“ може да излезе в морето, но не и че може да остане там.

Балистична ракета на КНДР прелетя над 910 км при изпитание

🇰🇵🚀🇯🇵 Северна Корея изстреля поне две балистични ракети към Японско море и едната от тях прелетя над 910 км. Това обяви Министерство на отбраната на Япония, според което първата ракета изминава около 220 км при 20 км максимална височина, а втората е изстреляна 17 минути по-късно и достигна около 70 км височина. И двете са се приземили извън изключителната икономическа зона на Япония. Токио, Вашингтон и Сеул анализират съвместно дали втората ракета е по необичайна траектория, т.е. по маршрут, който се отклонява от обичайната балистична дъга. Заместник-министърът на отбраната Такаши Кояри допусна, че може да става дума за хиперзвуково оръжие.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея засече пусковете от района на Пхенян около 9:20 ч. местно време и също отчете полет над 900 км. На 13 октомври Централната телеграфна агенция на Корея (KCNA) съобщи, че Ракетната администрация на КНДР е проверила с изпитателен пуск подобрение на важен основен елемент на тактическа балистична ракета. KCNA нарече резултата голям успех, който предвещава съществена промяна в нападателните оръжейни системи на страната. Тя публикува снимки от пуска, но не назова нито ракетата, нито подобрения елемент, нито изминатото разстояние.

Шин Чон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, определи типа на ракетата. По 5-осната пускова установка на снимките на KCNA той я разпозна като Hwasong-11Da-2.5, съобщава агенция Yonhap. Това е по-голям модел от семейството Hwasong-11, към което принадлежи и KN-23, използвана от Русия срещу Украйна. В западната класификация от 2025 г. ракетата носи обозначението KN-30. Числото в местното название отговаря на масата на бойната глава в тонове: Пхенян твърди, че ракетата носи 2,5 тона, но тази стойност не е потвърдена независимо.

Военните в Сеул все още анализират какъв е типът на ракетата. Говорителят на Обединения комитет Чан До Йонг посочи две възможности: ракета с малък обсег, изстреляна на максимално разстояние, или ракета със среден обсег, изстреляна на по-кратко разстояние. Двете възможности водят до различни изводи. Ако ракетата е Hwasong-11Da, 910-те км са най-дългият ѝ известен полет. Ако е по-голяма ракета със среден обсег, сравнението с по-ранните изпитания на Hwasong-11Da вече няма основание.

Hwasong-11Da беше показана за първи път на военния парад в Пхенян на 14 януари 2021 г. Двигателят ѝ е на твърдо гориво, а пусковата установка е монтирана на 5-осно колесно шаси и може да носи по две ракети. Твърдото гориво позволява ракетата да бъде подготвена и изстреляна по-бързо от ракетите на течно.

Първото ѝ изпитание е проведено на 25 март 2021 г. Тогава КНДР обяви обсег от 600 км, а командванията в. Южна Корея и Япония първоначално отчетоха 420-450 км. Още на 29 март 2026 г. Обединеният комитет на началник-щабовете в Сеул призна, че първото измерване е било неточно заради слепите зони за радарите, създавани от кривината на Земята. На 28 април министърът на отбраната Со Ук прие обявеното от Пхенян разстояние. Спрямо него полетът от 12 октомври е около 300 км по-дълъг, т.е. с около 50%. Тъй като KCNA не назовава подобрения елемент, остава неясно откъде идват допълнителните километри: от двигателя, от системата за насочване, от по-лек товар или от друга промяна в конструкцията.

Изпитанието е част от поредица с необичайно чести изпитания. Според изчисления на Кояри от началото на годината КНДР е провела поне 11 пуска с 18 балистични ракети и други снаряди. Броят на пусковете е над два пъти по-голям от този за цялата 2025 г., а броят на снарядите – около три пъти по-голям.

На 20 септември, в присъствието на Ким Чен Ун, беше изпитана Hwasong-11Ma-1, разработена на основата на Hwasong-11Da и снабдена с хиперзвуков планиращ блок, т.е. бойна глава, която след отделяне започва да маневрира в атмосферата. Екранът в кадрите на KCNA тогава показа 908,2 км, а военните в Южна Корея и Япония отчетоха 440-600 км. На 3 октомври Ким наблюдава пуск от района на Вонсан, представено като учение с хиперзвукова стратегическа система за поразяване на цел на 1000 км. Южнокорейските военни отчетоха над 700 км. При изпитанията на 20 септември и 3 октомври само Пхенян обявява разстояния от порядъка на 900–1000 км. Сега полет от този порядък е измерен и от Токио и Сеул.

Връзката с войната в Украйна се дължи на севернокорейските ракети в руския арсенал, но за самата KN-30 Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна съобщи в рамките на седмица две различни сведения. На 20 август, в отговор на запитване на „Украинска правда“, ГУР подчерта, че към юли руската армия е разполагала с около 50 балистични ракети от типовете KN-23, KN-24 и KN-30, без да уточни конкретно разпределение по тип. На 27 август говорителят на ГУР Андрий Черняк заяви пред LIGA.net, че Москва преговаря с Пхенян за нов пакет военна помощ и сред исканите оръжия са KN-30, които разузнаването оценява като 3 пъти по-мощни от KN-23 и KN-24. Предаване на KN-30 към онзи момент не е регистрирано, уточни Черняк. По думите му Русия е получила 40 ракети KN-23 и KN-24 и е изстреляла две от тях при една от скорошните атаки, така че посочените количества в двата отговора също се разминават.

Defense Express обърна внимание, че общият запас от около 50 севернокорейски ракети не се е променял от април и разузнаването не е отчело нови пратки. Ако KN-30 влиза в този запас, значи не е пристигнала с нова доставка след април. Употреба на KN-30 срещу Украйна досега не е потвърдена.

За по-малката KN-23 са налице и данни от бойното поле. Conflict Armament Research (CAR), организация за проследяване произхода на компонентите в оръжия от конфликтни зони, изследва 81 компонента от ракети Hwasong-11 (KN-23), открити в Украйна. От тях 42 (51,9%) са фалшиви или има съмнения за фалшификация, съобщи Militarnyi на 30 септември. В иранските оръжия делът на подобен род компоненти е 16%, докато при руските е около 20%.

Ако разпознаването на Шин Чон У се потвърди, КНДР е показала с полет, че ракетата, поискана от Москва, лети на разстояние с 50% над обсега, обявен за нея през 2021 г. На този етап изпитанието вероятно говори повече за развитието на самата ракетна програма на Северна Корея, отколкото за непосредствена промяна в ударите по Украйна: според последното изявление на ГУР KN-30 не е предадена на Русия, а употребата ѝ в този театър не е потвърдена. Списъкът от 20 август оставя отворена и другата възможност – да има KN-30 в руските запаси, без все още да е използвана. Въпросът ще бъде решен от окончателната оценка на Сеул и Токио за ракетата от 12 октомври, ново изявление на ГУР за доставки на KN-30 и евентуални отломки от по-голямата ракета на украинска територия.

Южна Корея изпита първия си хиперзвуков плъзгащ апарат

🇰🇷🚀 Южна Корея изпита за първи път хиперзвуков плъзгащ апарат, разработен в страната. Ускорител го издигна до дадена височина, апаратът се отдели, продължи без двигател и порази предварително дефинирана цел. Президентът Ли Дже-мьонг е наблюдавал изстрелването лично, съобщи същия ден главната говорителка на президентската администрация Кан Ю-джон в писмен брифинг. Мястото не беше обявено, но по данни на агенция Yonhap ракетата е излетяла от баржа в изпитателния център на Агенцията за отбранителни разработки (ADD) в Теан, на западния бряг на провинция Южен Чхунчхон, на около 130 км южно от Сеул.

Хиперзвуковият плъзгащ апарат (HGV) не следва дъгата на балистична бойна глава. Ускорителят го изнася до горните слоеве на атмосферата, а след отделяне той се плъзга към целта по по-полегата траектория от балистичната, със скорост, надхвърляща 5 пъти скоростта на звука. По време на полета може да сменя от една посока на друга. Точно такъв полет описва брифингът. Апаратът „се издигна до зададената височина, отдели се успешно и изпълни планирания полет в хиперзвукова среда без никакви проблеми“, каза Кан. За разлика от балистичните ракети, той се е спуснал на по-ниска височина, променял е курса си по вертикала и хоризонтала и е попаднал точно в целта. По думите ѝ изпитанието е трябвало „да провери за първи път при хиперзвуков полет свойствата на материали, устойчиви на свръхвисоки температури, възможностите за насочване и управление и способността за неправилен полет на ниска височина“.

Кадри от самото изпитание администрацията показа едва на 9 октомври. MBC преброи 50 снимки: ракетата при излитане, плъзгащият апарат в стръмно спускане към морската повърхност и водният стълб след удар. На 8 октомври бяха публикувани само кадри на Ли и хората, придружавали го в залата за наблюдение. MBC отбелязва, че досега правителството по правило не е показвало снимки от ракетни изпитания, за разлика от Пхенян, който прави всяко изстрелване в публично събитие, и припомня, че председателят на Обединения комитет на началник-щабовете вече обеща, че армията ще показва по-открито ракетните си възможности. На снимките личи, че ракетата излита от колесна пускова установка, поставена на неподвижна баржа край брега.

Снимките са с ниска разделителна способност и формата на апарата остава спорна. Влиятелният вестник Dong-A Ilbo описва заострен като куршум нос и опашни стабилизатори, а главният секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност Шин Джон-у вижда в тях конструкция, замислена така, че да улеснява смяна на посоката при висока скорост. Форумът сравни апарата на плъзгащия блок на китайската ракета DF-17 и оцени изминатото разстояние на около 200 км. Вестникът пише за стотици километра над Жълто море, без да посочва източник. The War Zone вижда най-общо конусовидно тяло със стабилизатори в основата, но по някои признаци допуска и клиновидна форма с ясно различими горна и долна страна, която е по-трудно да се проектира от конусовидната.

Официално не са обявени скорост, обсег, размери, име и срок за приемане на въоръжение, пише Janes. По оценка на The War Zone остава без отговор и въпросът как HGV се насочва по време на средната и крайната фаза на полета, а изглежда, че при изстрелването тази способност не е била проверена. Изданието посочва като забележително дори това, че апаратът е стигнал до водата цял, тъй като досегашният опит показва, че плъзгащите апарати трудно се превръщат в използваемо оръжие дори в държави, които ги разработват от години. Според „Dong-A Ilbo“ армията се стреми да го разположи в частите в началото на 2030-те години, след допълнителни разработки и проверки.

Сеул развива успоредно две хиперзвукови програми и HGV е едната от тях. Другата е Hycore, хиперзвукова крилата ракета с правотоков двигател със свръхзвуково горене (scramjet), която ADD разработва с Hanwha от 2018 г. Снимки от изпитание бяха публикувани през септември 2025 г. Разликата е в задвижването: HGV лети с енергията, която му е дал ускорителят, докато крилатата ракета има свой собствен двигател до края на полета.

На полигона Ли огледа и пускова установка на балистична ракета „Hyunmoo-5“. Според Korea Times името за първи път е използвано в официално съобщение на кабинета. Дотогава програмата е била обозначена като „ракета с висока мощност“. По оценки в пресата ракетата носи бойна глава за поразяване на бункери с обща маса около 8 тона, а доставките за частите на първа линия са започнали в края на 2025 г. Официално никой не свързва „Hyunmoo-5“ с ускорителя на HGV.

Ли похвали екипа, като подчерта, че „сигурността ни се гарантира със собствени сили“. „Правителството не бива да се задоволява с днешния успех, а трябва да продължи да напредва хиперзвуковия плъзгащ апарат, за да го утвърди като надеждно стратегическо средство, което пази бъдещата ни сигурност“, цитира го Кан. „Самостоятелната отбрана се доказва не с лозунги, а с технологии и реални възможности“, посочи той в Х.

Изпитанието дойде в момент на напрежение с Пхенян. На 21 септември мина избухна в западния участък на демилитаризираната зона, южно от демаркационната линия, и рани трима южнокорейски военнослужещи, двама от тях тежко. Сеул и Командването на ООН приписват поставянето на мината на КНДР, а министърът на отбраната Кан Шин-чхол определи взрива като явно нарушение на примирието. Ким Йо-чжон, сестрата на Ким Чен Ун, отхвърли на 2 октомври искането за извинение, нарече обвиненията необосновани и заяви, че КНДР не е поставяла умишлено мини срещу южнокорейски войници. На следващия ден КНДР изстреля ракета, която държавната телеграфна агенция KCNA описва като стратегическа ракета с междинен обсег, част от хиперзвукова оръжейна система. Според нея тя е поразила цел на 1000 км разстояние, а военните на юг отчетоха над 700 км. Ким Йо-чжон твърди, че Сеул и Токио не са успели да проследят полета заради вълнообразната траектория на ракетата.

Korea Times пише, че изпитанието, което не е предварително обявено, се възприема широко като отговор на взрива в демилитаризираната зона; агенция „Нюсис“ също го тълкува по този начин. Администрацията не прави тази връзка и в брифинга инцидентът не се споменава. The War Zone напомня, че изпитание на нова технология, която още не е достатъчно развита, не се подготвя набързо. От експлозията на мината до теста са минали 17 дни, а от севернокорейското изпитание – само 5. Затова с инцидента по-скоро може да се свърже решението кадрите да бъдат показани, отколкото самото изстрелване.

Брифингът поставя новото оръжие в рамките на Корейския полуостров: успехът значи, че „подготовката за пълноценно придобиване на ново възпиращо средство, способно да порази ключови цели в обстановка на бойни действия на Корейския полуостров, е завършена“. Китай и Русия присъстват в две тълкувания, нито едно от които не е официално. „Dong-A Ilbo“ посочва, че апаратът би достигал военните обекти в Северна Корея, разпръснати чак до китайската граница, и би бил застраховка, ако Пхенян подсили собствената си ПВО с руски комплекси в рамките на военното сътрудничество с Москва. The War Zone стига още по-далеч в своите изводи: приет на въоръжение, апаратът би разширил възможностите на Сеул спрямо съперници извън Корейския полуостров, тъй като Китай и Русия все по-често будят тревога в отбранителните среди.

Дали полетът от 8 октомври поставя началото на пътя към оръжие, което ще влезе в частите, или ще остане технологична демонстрация, ще покажат няколко конкретни стъпки: втори пуск с обявени скорост и обсег, официално название на апарата и график за разгръщане, който да потвърди или опровергае срока от 2030 г. Ако и следващите изпитания бъдат показани с кадри, решението вчерао ще се окаже нова политика, а не еднократен отговор на взрива на мината.

До хангарите на севернокорейската дронова база в Панхьон разчистват земеделска земя

Преглед на зоната на летище Panghyon и свързаните с нея съоръжения за дронове. 📸 Снимка: Planet Labs/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Към съоръжението вероятно е добавено ново производствено хале, а на близката перона и пътека за рулиране е положен нов асфалт. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Ново, голямо, неизвестно съоръжение се изгражда непосредствено южно от завода за сглобяване на Пангхьон, 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

Допълнителна дейност във завода за производство на самолети Пангхьон, която е запечатана на сателитни снимки от 28 септември 2026 г. 📸 Снимка: Vantor/38 North https://www.38north.org/2026/09/land-clearance-could-signal-drone-base-expansion/

🇰🇵🏗️ От началото на септември до хангарите на основната база на Северна Корея за разработване и изпитания на дронове се разчиства парцел земеделска земя. Работата личи на търговски сателитни снимки на летище Панхьон в провинция Северен Пхьонан и може да означава намерение обектът да бъде разширен, пише аналитичният сайт 38 North в доклад от 30 септември. Парцелът е разположен между задната страна на два хангара и една рулежна алея, като разчистването беше предшествано от общи подобрения на базата през лятото.

Авторът на доклада Мартин Уилямс отбелязва, че не е ясно дали разчистването е за ново строителство, и препоръчва мястото да се следи. Според него то е само един от проектите, които текат в района и показват значението на обекта за дроновата програма на страната.

Летище Панхьон, наричано още Кусон, е тясно свързано с авиационна промишленост на Пхенян, както и сравнително новата му програма за разработка на дронове. Според предишен доклад на същото издание от септември 2025 г. именно тук е домът на програмата, която държавните медии назовават Комплекс за технологии на безпилотната авиация. До летището е зоната за поддръжка на самолети. На около 3 км на югоизток е Монтажният завод на Панхьон, а още по-нататък, защитен от хълмове, е Самолетният завод на Панхьон.

Обектът се разраства бавно от появата на първите хангари за големи дронове през 2024 г. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) 7 нови хангара, широки по 40 метра, са построени от юли–август 2024 г. Готови са до 28 март 2025 г. и се добавят към по-стари хангари, широки 50 и 24 метра. В хангарите от 2024 г. се помещават големите дронове, сред които Saetbyol-4 и Saetbyol-9, пише 38 North в доклада си от март. Първият е предназначен за стратегическо разузнаване и има размах на крилете около 35 метра, а корпусът му копира американския RQ-4 Global Hawk. Вторият, определян от държавните медии  като многоцелеви боен дрон, има размах около 20 метра и копира американския MQ-9 Reaper. Двата типа бяха представени публично за първи път на изложба на въоръжения на 26 юли 2023 г. Тогава Ким Чен Ун разведе из нея тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу. В доклада си от септември 2025 г. 38 North пресмята по серийните номера от кадрите на държавната телевизия, че Пхенян е произвел поне два Saetbyol-4 и най-малко шест Saetbyol-9.

Приликата е само по корпусите, уточнява CSIS: корейските дронове не са клонинги и според оценката му не носят оборудване, което да доближава американското. Институтът оценява и значението на програмата: ако Северна Корея успее да разработи и разположи дрон от клас Saetbyol-4 по демилитаризираната зона с Южна Корея в обхвата на зоната за идентификация на ПВО (ADIZ), това ще разшири значително обхвата и своевременността на информацията ѝ за обстановката на полуострова и около него.

Ким лично присъства на изпитанията в Панхьон. През януари 2024 г. държавната телевизия показа как той извършва оглед на Saetbyol-4, паркиран на пистата. На 26–27 март 2025 г. той проследи полета на дрона, който според държавните медии е потвърдил неговата способност да проследява и наблюдава различни стратегически цели и действията на противниковите войски по суша и море. На 18 септември 2025 г. Ким посети комплекса и проследи изпитания на стратегически и тактически разузнавателни дронове, както и многоцелеви дронове. Той се позова на реалностите на съвременното бойно поле, открои развитието на основните технологии и изкуствения интелект за дронове като първостепенна задача за модернизацията на въоръжените сили и поиска да се разшири серийното им производство, съобщи KCNA.

Докладът от 30 септември описва 3 други проекта. Първият са най-новите допълнения към самия летищен комплекс: вероятно производствено хале, чийто покрив е поставен през лятото, и нова настилка на алеите за рулиране и един перон; основната писта не е пипана. Вторият е голям обект в строеж непосредствено на юг от Монтажния завод, видим на снимка на компанията за сателитни изображения Vantor от 28 септември. През лятото там бяха положени основите на нови сгради, а повечето постройки, включително три огромни халета, още нямат покриви. По оценка на 38 North обектът едва ли ще бъде завършен преди 2027 г.

Третият проект се намира в Самолетния завод на Панхьон, където е съборена малка сграда в южния край на обекта. По-рано тази година там са приключили основните работи по новите производствени халета, а със събарянето се освобождава голямо място за още едно, ако ръководителите на завода пожелаят.

Публикацията на изданието от 25 март описва по-ранното състояние на новия обект: най-малко три халета с дължина по 125 метра, две широки около 37 метра и едно широко 30 метра, заедно с помощните сгради. Предназначението на целия комплекс и тогава не е било ясно. В нея се разглежда и мащабен промишлен комплекс в две долини източно от летището. Строежът там започна през юли 2024 г. със събарянето на старите сгради, а през зимата бяха завършени три нови производствени сгради и помощни постройки. Най-дългата е хале с дължина 225 метра, свързано с покрит проход с още две сгради; трите в една линия са дълги общо 415 метра.

Отделно от собствената ѝ програма севернокорейски работници участват в производството на руски бойни дронове. Това отбелязва в доклад от септември 2026 г. Многостранният екип за мониторинг на санкциите (MSMT), в който влизат САЩ, Южна Корея, Япония и още 8 държави: до 25 000 севернокорейци работят в завода за дронове в Алабуга, Република Татарстан. Според същия доклад между 15 000 и 30 000 работници от страната са били в Русия към края на 2025 г. и почти всички са влизали в страната със студентски визи, по схема, която позволява заобикаляне на санкциите на ООН. Средният годишен доход на един работник е около 7500 долара, а по-голямата част от него отнемат севернокорейските власти, съобщава „Медуза“.

Разширяването в Панхьон върви паралелно в няколко посоки: хангари за големи дронове, производствено хале с нов покрив, застрояване на съседен терен и място за още едно хале в Самолетния завод. За какво ще служат новият обект и разчистеният парцел, засега не е ясно. Следващите снимки ще покажат дали на парцела до хангарите се появяват основи или техника, дали над големите халета на новия обект се поставят покриви и дали на мястото на съборената сграда израства ново хале.

Мина на КНДР южно от демаркационната линия: ООН отчете нарушение на примирието

🇰🇷💥🇰🇵 Командването на ООН е установило нарушение на Споразумението за примирие от 1953 г. след оглед, проведен от съвместен екип с южнокорейската армия, на мястото, където на 21 септември две мини раниха трима военнослужещи в широката 4 километра демилитаризирана зона, която разделя двете страни на Корейския полуостров. Там екипът е открил „активна противопехотна мина на КНДР от южната страна на военната демаркационна линия“, фактическата граница между Севера и Юга.

Командването, което от края на Корейската война проследява спазването на условията по примирието, ще разгледа нарушението „чрез установените механизми на примирието“ и потвърди отново своя ангажимент „да запази стабилността и да предотврати ескалация на Корейския полуостров“. Кой и кога е заровил тази мина, в изявлението не се посочва.

Експлозиите са се случили в около 10:51 ч. в западния участък на ДМЗ, на около 10 метра южно от линията, край бивш брод на река Имджин. 18-членен отряд от разузнавателен батальон на 25-а пехотна дивизия на Южна Корея прокара нов патрулен маршрут, по който екип на ООН трябва да огледа укрепителните работи по границата, извършвани от Северна Корея. Командирът на батальона с чин подполковник губи стъпалото си, а подофицер от инженерните части получава тежки рани на крака. Двамата бяха откарани с медицински хеликоптер в Централната военна болница край Сеул, а третият пострадал е с леки наранявания.

Че мините са севернокорейски, Южна Корея и Командването на ООН твърдят в един глас. На 28 септември Обединеният щаб на Въоръжените сили на Република Корея обяви, че е „много вероятно“ експлозиите да са причинени от мини на КНДР. Върху бронежилетката на пострадал са открити следи от тротил, метални фрагменти няма, а формата на кратерите отговаря на севернокорейските образци. Войниците са видели на около метър от себе си правоъгълна мина с пластмасов корпус, която по оценка на военното разузнаване прилича на противопехотна мина със смолен корпус, произвеждана в КНДР от 1969 г. Мини без метален корпус трудно се засичат с обикновени металотърсачи.

Снимката, която Обединеният щаб сподели на 29 септември, показва още една мина. Съвместният екип от около 30 души, сред които офицери от Военната комисия по примирието на ООН, я успя да я открие същия ден на около метър зад мястото на втория взрив. Според щаба тя е различна от мината, която войниците са видели на 21 септември. Така мините на мястото станаха 4, на метър до два една от друга: две детонирали, една видяна от войниците и една намерена при огледа. През юли официални лица в Сеул предупреждаваха, че мусонните наводнения могат да изнесат мини от КНДР на юг, но военните виждат в правилния интервал признак на умишлено поставяне от страна на Пхенян. Министърът на отбраната Кан Шин-чол отбеляза пред парламентарната комисия по отбрана на 29 септември, че мината „не изглежда да е преместена отнякъде“, а била поставена при укрепителните работи.

Кога е поставена, остава въпрос без отговор. Върху една от мините е имало пръст и корени, признак, че се намира в земята отдавна, и Кан предупреди да не се стига до заключения, че мините са заровени наскоро. Корейската народна армия укрепва южната си граница от април 2024 г. в отговор на решение на Ким Чен Ун от края на 2023 г. да определи отношенията със Сеул като отношения между „две враждебни държави“. Оттогава тя издига огради, минира и изгражда противотанкови укрепления, като в южнокорейската армия смятат, че мините на мястото на взрива вероятно са били положени в този период.

Разстоянието отличава случая от експлозията от 2015 г. На 4 август мини в дървени кутии, заложени на 440 метра южно от линията край наблюдателен пост на Южна Корея, раниха тежко двама сержанти, в резултат на което и двамата загубиха долни крайници. Този път мините са на около 10 метра от линията и то в район, където е прекрачвана многократно от севернокорейски работни групи. По данни на Обединения щаб през август те са преминали от южната ѝ страна над 20 пъти, повече от 17 за цялата 2025 г., а южнокорейските части отговарят с предупредителни изстрели. На места самата линия вече не се вижда. На 17 ноември 2025 г. Сеул предложи на Пхенян да проведат военни преговори за общоприета основа на демаркацията, защото стотици от знаците, поставени след примирието, са изгубени, но Пхенян не отговори. Въпросът, поставен от Reuters, е дали КНДР е заложила мините, знаейки, че южнокорейски войници могат да навлязат в района.

В изявление, разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) на 30 септември, Ким Йо Джон, сестрата на Ким Чен Ун и ръководител на отдел в ЦК на Трудовата партия, нарече заключенията на Сеул „самоинсцениран фарс“ и ги сравни с инцидента с мините в дървени кутии отпреди десетилетие. Изявлението е озаглавено „Онези, които стоят зад провокацията, трябва да бъдат готови да платят цената за своя самоинсцениран фарс“. Ким Йо Джон твърди, че „нашите войници никога не са преминавали тази граница“, а оградите, които КНДР строи от две години насам, определи като упражняване на суверенитет без никаква военна цел. Това твърдение противоречи на преброяването на Обединения щаб, извършено през август. Тя предупреди, че граничните части ще отвърнат с „незабавен и безпощаден“ удар, ако Сеул открие огън по войниците, които работят по укрепленията, и добави: „Ако дори един куршум падне на наша земя, трябва да са готови за много.“

Кан Шин-чол, пенсиониран генерал и бивш посланик в Саудитска Арабия, встъпи в длъжност като министър на националната отбрана на 22 септември, само ден след експлозиите. Пред депутатите той нарече случая „явно нарушение на Споразумението за примирие“ и се закани, че ако се потвърди, че мините са поставени от севернокорейски войници, Сеул ще предприеме съответни мерки, при това поетапно. На следващия ден генерал-лейтенант Кан Хьон-у, началник на оперативното управление в Обединения щаб, поиска от Пхенян незабавно да спре т.нар. укрепване на границата: „Настойчиво изискваме извинение и отговорни мерки от Севера.“ Щабът предупреди, че Пхенян носи пълната отговорност за всички последици.

През 2015 г. Сеул отговори с високоговорители по границата: пусна ги отново на 10 август, за първи път от 11 години. На 20 август КНДР ги обстреля с артилерия и Южна Корея отвърна с огън, а на 25 август кризата приключи с договорка, в рамките на която Пхенян изрази „съжаление“ за ранените, а Сеул изключи своите високоговорители. Сегашното правителство се отказа от този инструмент. Президентът Ли Дже-мьонг спря излъчванията скоро след встъпването си през юни 2025 г. и през август същата година армията демонтира около 20 стационарни високоговорителя. Опозиционният депутат Ан Чол-су настоява за тяхното незабавно връщане. JoongAng Daily цитира военни източници, според които стъпката трудно може да бъде извършена веднага, главно заради посланието, което носи, и обсъждат повече патрули и разширени усилия за търсене и обезвреждане на мини. Директен канал до Пхенян няма, тъй като не отговаря по междукорейските линии за връзка от април 2023 г. и официалните съобщения минават през Командването на ООН.

В Сеул случаят прерасна в спор за сроковете на разследването. Опозиционната Партия на силата на народа твърди, че то се бави умишлено, за да не засенчи речта на Ли пред Общото събрание на ООН. Депутатът от опозицията Пак Сон-хун описа реакцията като „наистина страхлив и жалък закъснял отговор“, а партийният лидер Чан Дон-хьок каза, че забавянето „щеше да е невъзможно без указания на президента“. Кабинетът на държавния глава отговори, че графикът е определен от Обединения щаб и ООН по военни съображения. Огледът започна на 27 септември, а заради опасност от мини екипът стигна до точките на експлозията едва на следващия ден. На 29 септември Ли поиска военните „прозрачно да изяснят истината чрез задълбочено и бързо разследване в тясно сътрудничество с Командването на ООН“.

Обединеният щаб обеща, че заедно с ООН ще обясни „обективно и прозрачно“ окончателните резултати и въпросът, на който трябва да отговорят, е датата. Ако и двете детонирали мини се окажат заровени отдавна, като онази с корените, случаят ще остане нарушение, оставено от укрепителни работи през 2024 и 2025 г. – мини от грешната страна на демаркационна линия, чиито следи отдавна са били изгубени. Ако се окаже, че са положени при транзита през август, спорът ще се премести от произхода им към въпроса дали Северна Корея е знаела, че южнокорейски войници минават през участъка – това почти сигурно е така – и ако да, какво целят с подобен ход?

Ирански автоцистерни за бензиностанциите в Челябинск, докато в Иран не стига бензин.

🇷🇺⛽🇮🇷 Ирански автоцистерни бяха забелязани по пътищата в Рязанска област на Руската федерация. Това споделят местни жители на фона на продължаващ дефицит на гориво в региона от май месец насам. Наличните данни не доказват дали товарът е предназначен за местни бензиностанции или преминава транзитно. От 28 август горивото се продава по специална схема, редуваща превозните средства с четни и нечетни регистрационни номера. Междувременно Ислямската република сама не може да произвежда достатъчно бензин, за да покрие вътрешното си потребление.

Към 14 септември гориво се продава в 80,7% от общо 192 бензиностанции в региона и 90% от обектите на областния град, съобщи регионалното министерство на икономическото развитие в отговор на запитване на „Рязанские новости“. Ведомството отбелязва, че снабдяването е осигурено благодарение на стоковата борса, търговци, 7 други руски региона, сред които Московска и Омска области и Република Татарстан, и „приятелските държави“ Казахстан и Беларус. Иран не присъства в публично обявения списък. Цените се различават съществено: на 12 септември две независими бензиностанции край Солотча продават бензин по 125 и 135 рубли за литър, при 68,8 рубли в „Роснефт“.

Дефицитът е резултат от нарушената работа на рафинериите. Рязанският НПЗ на „Роснефт“, който снабдява и Москва, спря работа след украински удар с дронове на 15 май. Следваха нови удари, последният от които порази предприятието на 6 септември. Проблемът надхвърля пределите на региона: според изчисления на Reuters от юли производството на бензин в пределите на Руската федерация е спаднало до 75–80 хил. тона дневно при средно лятно потребление от 115–120 хил. тона. Посоченият в оценката недостиг достига 40–45 хил. тона дневно, или около 35% от потреблението.

Властите покриват една част от недостига с внос. През август Беларус изпрати с влакове и камиони със 188 хил. тона гориво, съобщи тогава „Российская газета“, а делът на беларуския бензин в руското потребление е нараснал от 2% на 6%.

Същия месец по море са внесени рекордните 172 хил. тона петролни продукти, около 7 пъти над рекордния месечен обем след началото на пълномащабната инвазия. Това сочи доклад от 17 септември на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) със седалище в Хелзинки. Почти целият бензин, внесен по море – 120 хил. тона или 94% – е бил доставен от рафинерията на Nayara Energy във Вадинар, Индия, където „Роснефт“ притежава 49,13% дял. Докладът твърди, че в периода от януари до август заводът е преработвал само руски петрол, част от който така се връща в Русия като бензин.

Иран също изпитва сериозен недостиг, възлизащ на 15–20 млн. литра бензин дневно. Това заяви депутатът Джафар Гадери от икономическата комисия на парламента, цитиран от The Independent. Според изданието 83% от иранския внос е бил доставен по южните морски маршрути, а блокадата на иранските пристанища, наложена повторно от ВМС на САЩ 14 юли, е прекратила и доставките на гориво. Пред бензиностанциите в Техеран, Машхад, Рашт и Чабахар има дълги опашки. Президентът Масуд Пезешкиан е обявил, че цената на бензина в най-скъпата, трета категория ще се удвои от 5000 на 10 000 томана за литър, или от 4 до 7 цента по посочените валутни равностойности.

Досега описаните доставки между двете държави са били предимно в обратната посока. От 2023 г. Русия изпраща горива в Иран с влакове през Казахстан и Туркменистан, както и с танкери през Каспийско море.

Морската блокада не включва сухопътните маршрути северно от страната. Един от тях пресича Каспийско море и преминава през Рязанска област: Р-22 „Каспий“ свързва Москва през Михайлов, Скопин и Ряжск с Волгоград и Астрахан, чието пристанище е част от каспийския клон на снабдителния коридор „Север–Юг“ към Иран. Наличието на този маршрут обаче не установява откъде идват видяните цистерни и накъде са поели.

В социалните мрежи се появиха първите подигравателни сравнения: след като Северна Корея помогна на „втората армия на света“, сега Иран доставя гориво на „бензиностанцията на света“. Военната подкрепа от Пхенян включва милиони артилерийски снаряди и балистични ракети, както и около 16 000 военнослужещи в Курска област, разположени за гранична охрана и разминиране. На 7 септември двете страни официално откриха първия и единствен шосеен мост помежду си – този над река Тумен, между руското селище Хасан и севернокорейската икономическа зона Расон.

Пхенян отхвърли призива да не провежда нов ядрен опит

🇰🇵 Северна Корея отхвърли международния призив да се откаже от провеждането на нов ядрен опит. Говорител на Министерство на външните работи го нарече „сериозна политическа провокация срещу нашата държава“, дело на „враждебни сили“, и определи КНДР като „отговорна ядрена държава“.

Изявлението беше разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) в четвъртък, 24 септември. По-рано същия ден тя публикува и позицията на външния министър Чхве Сон Хи, че волята на страната да пази ядреното си оръжие „през всички епохи“ е „необратима при всички случаи и ще остане непроменена завинаги“.

Отхвърленият документ е съвместно министерско изявление, прието на 22 септември в Ню Йорк от групата Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) с членове Австралия, Германия, Канада, Нидерландия, Финландия и Япония. Срещата беше проведена от японският министър на външните работи Тошимицу Мотеги и австралийската му колежка Пени Уонг, а повод бе 30-годишнината на договора. Всеки нов севернокорейски опит „би бил безотговорен и неприемлив“, пишат министрите. Те припомнят, че са осъдили всички шест опита на страната от 2006 г. насам, и настояват тя да изпълнява всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Искат също „пълно, проверимо и необратимо“ демонтиране на ядрената и балистичната му програма и призовават страната да се присъедини към ДВЗЯО.

Изявлението на Чхве отговаря на друга среща, която се проведе в Ню Йорк. В понеделник, 21 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН министрите на външните работи на САЩ, Южна Корея и Япония потвърдиха своя ангажимент към „пълната“ денуклеаризация на Северна Корея и отправиха призив към нея да се върне към диалог. Като министър на външните работи, заяви Чхве, тя „потвърждава и препотвърждава с най-силния тон“ тази воля, а положението на КНДР като ядрена сила „ще бъде вечно“.

Заявката за необратимост не е ново. Законът за политиката на ядрените сили през септември 2022 г. обяви ядрения статут на КНДР за необратим, а върховният лидер Ким Чен Ун подчерта, че няма да има преговори за денуклеаризация. Година по-късно изграждането на ядрените сили беше включено към конституцията, а 9-ият конгрес на Трудовата партия на Корея, който се проведе през февруари, кодифицира ядрения статут на страната като постоянна основа на държавната политика. Целта, към която тристранната среща се върна в понеделник, от четири години няма събеседник в Пхенян.

Договорът, който групата защитава, забранява „всеки опитен ядрен взрив или всякакъв друг ядрен взрив“ навсякъде по света. Отказът на Пхенян дойде точно 30 години след като ДВЗЯО беше открит за подписване в Ню Йорк на 24 септември 1996 г. Договорът, подписан от 188 страни и ратифициран от 179, все още не е влязъл в сила, тъй като това зависи от поименен списък от 44 държави, притежавали ядрени реактори по време на преговорите. От тях 9 не са ратифицирали: Египет, Израел, Индия, Иран, Китай, КНДР, Пакистан, Русия и САЩ. Индия, Пакистан и КНДР дори не са го подписали.

Последствието е практическо. Международната система за наблюдение на договора, мрежа от сеизмични, хидроакустични, инфразвукови и радионуклидни станции, работи и без той да влезе в сила. Тя регистрира шестте опита на Северна Корея, включително най-мощния от 3 септември 2017 г. Това той беше представен от Пхенян като изпитание на водородна бомба. Инспекция на място обаче е предвидена само след влизане в сила на договора, затова мрежата може да засече взрива, но не може да изпрати инспектори на мястото му. През октомври и ноември в Намибия тя ще провежда полево учение по такава инспекция, което остава тренировка за инструмент, недостъпен към момента.

Сред 9-те държави е не само Северна Корея. Руската федерация оттегли своята ратификация през ноември 2023 г. и обясни решението си с изравняване на позицията със САЩ, които са подписали договора, но не са го ратифицирали. На 30 октомври 2025 г. президентът Доналд Тръмп нареди на Министерството на войната да започне изпитания на ядрени оръжия „на равна основа“ с останалите сили, въпреки че не са провеждали опитен взрив от 1992 г. Вашингтон обвинява Пекин в провеждането на таен опит през юни 2020 г., макар че според германския институт SWP публично достъпните доказателства не са категорични.

Тази асиметрия се забелязва в изявлението от 22 септември. Към ядрените сили то се обръща безименно и отправя призив към „съответните държави“ да спазят националните си мораториуми. Единствената страна, посочена по име, е КНДР. Тя остава и единствената, провеждала ядрени опити от началото на века, тъй като последните детонации извън нея са тези на Индия и Пакистан от май 1998 г. Затова призивът засяга Пхенян по-пряко от всеки друг, но опира на договор, който САЩ, Русия и Китай не са ратифицирали.

На същия ден KCNA обяви изпитания на 240 мм реактивни системи за залпов огън, проведени във вторник, 22 септември. По данни на агенцията ракетите, оборудвани с „автономна система за точно насочване“, са поразили цел на 100 км по балистична траектория и на 115 км в комбиниран планиращ режим. Картата на екрана в публикуваните снимки обаче позволи на изданието NK News да установи мястото на пуск и целта, малка скала край северозападните брегове, и разстоянието до нея възлиза на едва 50-60 км. Изпитанието, част от 5-годишния план за модернизация на артилерията и ракетните войски, е било наблюдавано от Пак Чон Чхон, заместник-председател на Централната военна комисия, който е наредил „най-смъртоносните и разрушителни ударни сили“ да бъдат концентрирани по „южната граница“. Той се завърна обратно на този пост към края на август, след като беше изключен от комисията по време на партийния конгрес февруари. Системата е конвенционална, но при заявения обсег от граничната ивица покрива целия Сеул, разположен на едва 40-50 км от демилитаризираната зона.

Нито едно от изявленията в четвъртък не обявява опит и не уточнява срок. Сеул от години държи оценка, че полигонът Пунгери е готов за седми опит и той зависи само от решението на върховния лидер Ким Чен Ун, а Пхенян не е провеждал опит от септември 2017 г. Денуклеаризацията като цел на преговорите е изпразнена от съдържание, докато забраната на опитите се крепи на национални мораториуми, отдавна поставени под въпрос от големите сили. Нов ядрен опит от Северна Корея в следващите месеци е малко вероятен, защото 9-годишната пауза продължава, а изявленията днес остават в рамките на досегашните формули. Оценката би се разклатила при появата на признаци на работа в тунелите на Пунгери на търговски сателитни снимки, при изявление на държавните медии на Пхенян, което представя опита като право на ядрена сила, или при първи опитен взрив на някоя от големите сили, който да отнеме на призива от 22 септември последния му довод. Дотогава договорът действа като норма без механизъм: държи, докато някой не се реши да я наруши пръв.

📽️ Видео: Австралийският министър на външните работи Пени Уонг води последната сесия на Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО).

Украйна предаде на Южна Корея двамата севернокорейски пленници от Курск

🇺🇦🤝🇰🇷 Украйна е изпратила в Южна Корея двамата севернокорейски военнослужещи, попаднали в плен на украинските сили в Курска област през януари 2025 г. Това съобщи президентът Володимир Зеленски. „Наскоро изпратихме двама севернокорейски военнопленници в Република Корея“, заяви той на 23 септември пред Общото събрание на ООН, без да уточнява как е извършено предаването.

Повече подробности на следващия ден даде Ю Йон-уон, депутат от опозиционната консервативна Партия на силата на народа и член на парламентарната комисия по отбрана. Пред журналисти в Сеул той заяви, че пленените войници са напуснали Украйна на 19–20 септември, след което са минали през неназована трета страна и са достигнали Южна Корея три-четири дни преди изявлението му. „Точното им местоположение не е известно, но смятам, че нашите разузнавателни служби ги пазят“, добави Ю.

Министерство на външните работи в Сеул отказа да потвърди информацията, като се позова на сигурността на военнослужещите и семействата им, останали в Северна Корея. В същото време то потвърди разговора, проведен с украинската страна: „Въз основа на тази позиция проведохме нужните контакти и консултации с Украйна, както и с други заинтересовани държави и институции“.

Става дума за обявената през юни позиция на Сеул, че ще приема всеки севернокорейски военнопленник, сражавал се на руска страна, и се обяви против връщането им в Русия или Северна Корея. Министерството на обединението, което отговаря за отношенията с Пхенян, не отговори веднага на запитване по случая.

Според публикации в местни медии двамата ще бъдат разпитани от Националната разузнавателна служба. Процедурата може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, след което ще бъде решено каква закрила да получат по закона за избягалите от Северна Корея.

Военнослужещите са родени през 1999 и 2005 г. Единият е снайперист-разузнавач, а другият е стрелец. Те попаднаха в плен, след като през 2024 г. Пхенян изпрати войски в помощ на руските опити за изтласкване на украинските войски от пограничната Курска област. В речта си Зеленски заяви, че залавянето им живи е било трудно: единият направил опит за самоубийство, когато разбрал, че попада в плен, и бил потресен, че е оцелял.

От попадането им в плен до тяхното прехвърляне в Южна Корея изминаха около 20 месеца. Първоначално Зеленски заяви, че е готов да предаде двамата на Ким Чен Ун, ако севернокорейският лидер съдейства за размяната им срещу украинци в руски плен. Правозащитни групи настояха те да бъдат изпратени в Южна Корея заради рисковете от наказание при завръщане в родината им.

Самите пленници също поискаха да отидат в Южна Корея. Те заявиха това в интервюта за южнокорейски медии, а по-късно изпратиха и ръкописни писма до организации на избягали сънародници. Южна Корея разглежда всички жители на Севера като свои граждани – позиция, която е в основата на готовността за приемането им.

Ю Йон-уон разкри, че Русия е настоявала двамата да бъдат включени в размяна на военнопленници. След посещение в Украйна в края на февруари, депутатът съобщи, че имената им многократно са присъствали в руските списъци за размяна. Последната размяна преди визитата му, на 5 февруари, беше на по 157 души от всяка страна. Ако двамата бяха предадени по този механизъм, щяха да попаднат в ръцете на Русия.

На 30 юни южнокорейският външен министър Чо Хьон и украинският му колега Андрий Сибига обсъдиха случая и постигнаха съгласие, че трябва да бъде решен „съгласно международното право и хуманитарните принципи“. Според южнокорейски медии в крайна сметка Зеленски е взел решение да предаде двамата без условия, като е изоставил първоначалното предложение за размяната им срещу украински войници в руски плен.

В речта си пред ООН Зеленски отправи и по-общо обвинение към Пхенян: „Защо корейци трябва да дават живота си във война срещу Украйна? Ким Чен Ун ги използва като валута. И получава нещо в замяна.“

Според украински и южнокорейски оценки от 2024 г. насам 14-15 хил. души от Корейската народна армия са били изпратени в помощ на руските сили. Повечето от тях бяха разположени в Курска област в подкрепа на руските усилия за отблъскване на трансграничната операция на украинските сили. Първоначално двете страни отричаха това, но в крайна сметка го признаха към края на април 2025 г., след като Русия обяви, че е изтласкала украинските сили от региона. Украински и независими оценки посочват доставки на милиони артилерийски и минохвъргачни снаряди, балистични ракети, далекобойна артилерия и реактивни системи за залпов огън.

В същото време Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разкри, че се води подготовка за разполагане на севернокорейски контингенти, които да обслужват ракетни системи в погранични региони на Руската федерация. В началото на август Андрий Черняк от ГУР заяви пред Reuters, че Москва се готви да изпрати отряд от около 90 севернокорейци в състава на 112-а ракетна бригада във Воронежка област.

По негови данни Пхенян вече е изпратил най-малко 40 балистични ракети KN-23 и KN-24, а Москва очаква звеното да разполага с 6 пускови установки и до 120 ракети. Сибига заплаши, че се превръщат в легитимна цел, ако руското командване ги използва за нанасяне на удари по Украйна.

Съобщеното предаване показва възможен изход за севернокорейски граждани, които желаят да отидат на юг. Обявената през юни готовност на страната да ги приеме не се ограничава до двамата военнослужещи, но наличните сведения все още не са установили постоянна процедура: преминаването през трета страна беше съобщено от депутат, а безусловното им предаване – от медийни публикации. Няма основание да се заключи, че следващ случай ще бъде решен по същия начин или по-бързо.

Възможността за попадане в плен на нови военнослужещи от Северна Корея е свързано преди всичко с характера на бъдещото им участие във войната срещу Украйна. Прякото ангажиране в сухопътни операции предполага различни обстоятелства от обслужването на ракетни комплекси на руска територия. Данните за подготовката на контингент във Воронежка област само по себе си не позволява прогноза дали ще има още пленени севернокорейски военни.

Ким Чен Ун обяви артилерията за ядро на възпирането и войната

🇰🇵🏭 Ким Чен У поиска от военните заводи на Северна Корея да осигурят на артилерията „максимално концентрирана и разрушителна, масирана и многостранна ударна мощ“, за да изпълнява две задачи паралелно – да възпира войната и да я води. От 16 до 18 септември той извърши обиколка на „важни предприятия на военната промишленост“, за да подчертае, че изграждането на мощни артилерийски сили е основната опора и на двете задачи. Това съобщава Корейската централна телеграфна агенция (KCNA), без да назове конкретни заводи или тяхното местоположение.

Според съобщението производството следва конкретен документ: заводите разширяват мощностите си, за да изпълнят всеобхватния план за реорганизация и модернизация на артилерийските сили на армията. Ким е похвалил изпълнението на плановете, определени от Централната военна комисия на Корейската трудова партия, и е посочил, че производствената програма за текущата година има решаващо значение за новата отбранителна петилетка, приета на 9-ия конгрес на партията през февруари.

Той е разпоредил на заводите да запазят настоящия темп и едновременно с това да укрепят техническата си база за бъдещите поръчки. Сред конкретните задачи са по-широката употреба на изкуствен интелект в настъпателните и отбранителните оръжейни системи, укрепването на броневата защита и автоматизиране на артилерийското въоръжение. Според Ким по-голяма част от усилията трябва да поемат предприятията на Втория икономически комитет – органа, който ръководи военното производство на страната.

KCNA не уточнява какво се произвежда в посетените цехове, но публикуваните снимки позволяват частична идентификация. Шин Чон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност със седалище в Сеул, разпознава модернизирана 5-тръбна установка за 600-мм система KN-25 и нова 240-мм реактивна система за залпов огън, която описва като „севернокорейски HIMARS“. Кадрите показват тежки шасита 8×8 с 5 голямокалибрени тръби и по-леки машини 6×6 със затворени модулни пускови пакети. По оценката му 240-мм система вече е преминала изпитания и навлиза в серийно производство.

Сред изложените дронове той разпознава баражиращи боеприпаси, наподобяващи израелския Harop, както и нов голям дрон с конфигурация, наподобяваща тази на китайското семейство Wing Loong. В същото време KCNA не посочва нито имената, нито характеристики на показаното въоръжение.

Двете реактивни системи за залпов огън не се появяват за първи път в пропагандно съдържание от Пхенян. На 18 февруари, в навечерието на партийния конгрес, военните заводи предадоха 50 пускови установки за 600-мм система като „подарък“ на армията за конгреса. Служители от сферата на отбраната в САЩ и Южна Корея я обозначиха като KN-25, а ракетите ѝ по размери и обсег са близки до балистичните ракети с малък обсег.

Тогава Ким я определи за най-изгодното в света оръжие за концентриран свръхмощен удар и отбеляза, че е подходяща за „специална атака“, т.е. за стратегическа мисия. Пхенян използва този евфемизъм за ядреното оръжие. Конгресът, проведен от 19 до 25 февруари, прие курс на паралелно развитие на конвенционалните и ядрени сили. Той включва масовото разгръщане на 600-мм наред с новите 240-мм реактивни системи за залпов огън, насочени към цели в Южна Корея.

Оттогава зачестиха както инспекциите, така и производствените наредби. В началото на май Ким провери и производството на 155-мм самоходни гаубици, които до края на годината трябва да постъпят в 3 дивизиона на далекобойната артилерия, разположена по границата с юга. Според KCNA обсегът им надхвърля 60 км, а центърът на Сеул се намира на 50–60 км от демаркационната линия.

На 11 май, при предишна обиколка на отбранителните заводи, Ким поиска укрепване на минохвъргачките и гаубиците и изграждане на специализиран комплекс за производство на артилерия. На 6 юни, по време на поредната визита в завод за балистични и крилати ракети, той постави задача производствените мощности да бъдат вдигнати два пъти и половина в рамките на петилетката.

Съставът на придружаващата го делегация илюстрира кои конкретни структури ръководят програмата за модернизация. Сред присъстващите е Пак Чон Чхон, върнат на 29 август като заместник-председател на Централната военна комисия – 6 месеца след като конгресът го извади от нея. Ким е придружен и от член на комисията Ким Чон Сик, както и от началника на артилерийското управление на Генералния щаб Ю Чхан Сон, който взе участие и на обиколката през май.

Сред ръководните кадри на Централния комитет беше посочена и Ким Йо Джон, сестрата на лидера, която от февруари оглавява Общия отдел на ЦК. Делегацията включи и Ким Дже Рьон, за когото южнокорейските вестници Kyunghyang Shinmun и Munhwa Ilbo съобщиха, че е бил освободен от секретар по организационни въпроси. Първият от двата вестника тълкува появата му в свитата като възможен признак за реабилитация.

Най-силното заявление в новината остава също така и най-неясното. Ким е отбелязал, че постигнатото при модернизацията на артилерията и останалите компоненти на отбраната представлява съществена промяна в състава и въоръжението на силите, както и в плановете им за действие при война. Той е добавил, че „под действието на неудържимата сила, която вече притежаваме или скоро ще притежаваме, военните системи на враговете постепенно ще се изтощят и ще станат безполезни“.

KCNA не уточнява каква е тази сила, а изразът „или скоро ще притежаваме“ показва, че част от нея все още не е налице. Конкретното изискване за концентриран огън обаче повтаря описание от февруари на 600-мм реактивна артилерия като средство за концентриран удар. Целта за постепенно „изтощаване“ предполага наличието на продължителен процес, а не единична атака.

Съчетанието между концентриран огън и постепенно изчерпване на противниковите възможности насочва към логиката на масираните залпове. При тях противоракетната отбрана трябва да разпредели ограничен брой прехващачи срещу голям брой ракети, изстрелвани по няколко от всяка една пускова установка. Това не доказва конкретен оперативен план на Корейската народна армия, но дава възможен прочит на думите, използвани от Ким в официални изявления по темата.

Южнокорейските коментатори обръщат специално внимание на указанията за автоматизация, спуснати от Ким. Експерти, цитирани от сеулския „Гонгам синмун“, посочват, че добавянето на автоматизирано управление и насочване към далекобойната артилерия, която и сега може да поразява Сеул, би повишило едновременно точността и скоростта на огъня. Според тях автоматизацията предполага свързване на огневите средства с командните системи, а не просто увеличаване на темпа на стрелбата.

Съобщението не споменава Русия, но същият военно-промишлен комплекс снабдява и нейната армия във войната ѝ срещу Украйна. На 8 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разпространи оценка, според която Пхенян покрива до 40% от общите потребности от артилерийски снаряди на Руската федерация. По същата оценка от лятото на 2023 г. Пхенян е доставил над 7 млн. боеприпаса, около 600 артилерийски системи и повече от 100 балистични ракети KN-23 и KN-24.

В оръдията и пусковите установки, изпратени на руската армия, влизат 170-мм самоходни оръдия „Коксан“ и 240-мм реактивни системи за залпов огън от стария модел M-1991. Така по-старото поколение от същия калибър е изпратено за войната срещу Украйна, докато новата система влиза в серийно производство за нуждите на севернокорейската армия, се посочава в оценката на Шин Чон У.

Двете производствени направления не се изключват взаимно, но изявлението показва приоритетите, които Пхенян е поставил пред себе си. KCNA обвързва разширяването на производствените мощности с процеса по модернизация на собствената артилерия, а за майските гаубици са посочени и срок, и предназначение: до края на годината те трябва да постъпят в армейските части по южната граница.

Доставките за Русия бяха описани от военното разузнаване в Киев, но поредицата от изявления нито беше призната от Северна Корея, нито беше свързвана с новите оръжейни системи. Това значи, че е по-вероятно новите 240-мм реактивни системи за залпов огън и 155-мм артилерийски гаубици първо да бъдат насочени към армейските части срещу Южна Корея. Разширеният капацитет на производство обаче едва ли ще успее да прекъсне потока боеприпаси от стари калибри към Русия.

📽️ Видео: Корейска централна телеграфна агенция (KCNA)

Втори разрушител на Северна Корея влезе в строя с обявена ядрена роля

🇰🇵⚓ Северна Корея прие на въоръжение разрушителя „Кан Гон“ и вече притежава по един боен кораб с ядрено предназначение на всяко от двете си крайбрежия. Церемонията се проведе на 6 септември в източното пристанище Вонсан, където върховният лидер Ким Чен Ун определи съда като „де факто настъпателен разрушител“ и част от „държавната система за ядрено противодействие“. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за събитието на следващия ден.

Ким присъства със съпругата и дъщеря си Ким Джу-ае, която разузнаването на Южна Корея определя като вероятен наследник. По думите му новото поколение разрушители трябва „да нанесе смъртоносен ответен удар по враговете“ и представлява „съвкупност от икономическата, отбранителната и научно-техническата мощ“ на страната. В речта си той очерта и следващата амбиция на флота: „Дойде времето да упражняваме суверенитета си по море и под вода.“ Пред моряците Ким постави задача по „осъществяването на ядреното въоръжаване на военноморските сили“.

Корабът носи името на Кан Гон, началник-щаб на Корейската народна армия, загинал през 1950 г. в първите месеци на Корейската война. Той влиза в състава на Източния флот, чиито главни бази са Наджин и Вонсан. Първият кораб от класа „Чхве Хьон“ е на въоръжение от 23 юни и служи на западното крайбрежие. Така за под три месеца флотът получи и двата разрушителя от най-големия си досега клас. На церемонията Чо Чун Рьон, който отговаря за военната промишленост, заяви, че бойната ефективност и надеждността на кораба са проверени в рамките на многоетапни изпитания.

Разполагането на разрушител по всяко от крайбрежията следва структурата на бойния флот на страната. Източният и Западният флот са разделени от самия Корейски полуостров и на практика не могат да бъдат подсилени взаимно по море; корабите им не се прехвърлят между двата театъра дори в мирно време, тъй като обсегът на голяма част от тях не позволява редовни преходи около полуострова. Силите в Японско и Жълто море действат отделно, така че при сегашната структура на флота най-прекият начин Пхенян да има модерна ударна единица и на двете направления е да построи по една за всяко крайбрежие.

Двата кораба имат водоизместимост от 5000 тона и 145 метра дължина. От публикувани кадри анализатори оценяват клетките за вертикален пуск на 74 броя. Това са шахти за вертикално изстрелване от палубата на ракети с различно предназначение. Виждат се още 127 мм универсално оръдие, а също и зенитно-ракетен артилерийски комплекс за близка отбрана „Панцир-МЕ“. Пхенян официално не е потвърждавал нито една от тези спецификации.

Сравнението с Южна Корея поставя този мащаб в перспектива. Разрушителите от клас „Седжон Велики“ на Юга имат пълна водоизместимост от 10 500 тона и носят 128 клетки за вертикален пуск. „Чонджо Велики“, който открива втората серия, влезе в строя през ноември 2024 г. с 88 клетки и ракетни прехващачи SM-3 за прехващане на балистични заплахи. Новият севернокорейски кораб е приблизително наполовина по-малък и разполага с малко над половината клетки на клас „Седжон Велики“. Освен това няма интегрирана бойна система от нивото на Aegis, която обединява радари, сензори и въоръжение, нито съпровождаща група от модерни кораби, която да го защитава в открито море.

Пътят дотук мина през публичен провал. Корпусът беше заложен още през май 2024 г. в корабостроителен завод в Чхонджин, а при спускането на вода на 21 май 2025 г. кърмата навлезе преждевременно във водата и корабът легна на борд. Ким Чен Ун нарече случилото се „престъпен акт“, след което главният инженер на завода, ръководителят на строежа и други двама отговорни служители бяха арестувани. След изправянето на корпуса последва повторно спускане на 12 юни 2025 г. След него бяха извършени ремонтни дейности и ходови изпитания.

Изпитанията на въоръжението бяха проведени в началото на юли, отново в присъствието на Ким. Корабът изстреля стратегическа крилата ракета и премина през проверки на корабната артилерия, средствата за електронна война, откриването на цели и управлението на координиран огън. След това върховният лидер нареди изпитателният цикъл да приключи, а корабът да бъде въведен на въоръжение в срок от два месеца. Този срок беше спазен.

Декларираното ядрено предназначение обаче засега се основава само на твърденията от ръководството в Пхеянн. Няма независимо потвърждение, че за корабните ракети са произведени ядрени бойни глави, нито че такива са интегрирани и преминали изпитания в корабен вариант. Чуждестранни оценки определят част от ракетите като способни да носят ядрена бойна глава, но това е характеристика на ракетната система, но не доказва, че разрушителят действително носи ядрени бойни глави.

Като отделен проблем се откроява бойната оцеляемост. „Кан Гон“ и „Чхве Хьон“ действат във води, които се намират под непрекъснато наблюдение от военноморски флот на САЩ, Република Корея и Япония, на което КНДР не може да отговори, тъй като не разполага нито с модерни ескортни кораби, нито с противолодъчна авиация, която да ги прикрива. Освен това надводният кораб не е подходящо средство за ядрено възпиране заради огромния недостатък, че може да бъде лесно открит и проследен, което отваря възможност да бъде унищожен още в началото на евентуален конфликт. На този етап основната стойност на двата разрушителя е постоянното им присъствие в мирно време и възможността да служат като платформи за демонстративни действия.

Оценките за произхода на голяма част от системите на борда също не са потвърдени. Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея заяви още при появата на първия кораб от класа, че е възможно Пхенян да е получил технологии, оборудване и друга помощ от Русия. Анализатори посочват трите основни белега: „Панцир-МЕ“ е руско изделие; свръхзвуковата крилата ракета, показана при изпитанията от борда, наподобява руската 3M22 „Циркон“; а четири фиксирани антенни панела на радара, осигуряващи покритие във всички направления без въртяща се антена, са разположени под ъгли, сходни с тези при бойни кораби на руския флот. Обхватът на евентуалното съдействие от страна на Москва не е установен от нито една от страните.

Обявената програма за корабостроене надхвърля двете вече завършени единици. Планът за периода 2026–2030 г. предвижда по два големи надводни кораба годишно, както и ескортни и специализирани плавателни съдове и подводни оръжейни системи, сред които кораби с водоизместимост над 5000 тона и отделен клас от 10 000 тона. Пред строя във Вонсан Ким заяви, че страната изпълнява важен план за укрепване на флота и добави, че ще го покаже пред света след осем месеца.

Заедно с думите му за суверенитет под вода този срок вероятно се отнася до атомната подводница, която KCNA показа през март 2025 г. като корпус в строеж. Тогава експерти от Южна Корея определиха нейната водоизместимост като 6000–7000 тона, а предполагаемото въоръжение – на около 10 ракети.

Приемането на „Кан Гон“ се случи ден преди началото на Freedom Edge – тристранни учения с участието на САЩ, Република Корея и Япония, провеждани от 7 до 11 септември в международни води източно и южно от остров Чеджу. Пхенян счита ученията за провокация. Когато Вашингтон намали мащабите на Ulchi Freedom Shield, Ким Йо Джон отхвърли жеста с довод, че мащабът не променя агресивния характер на маневрите.

Дали програмата ще създаде реална оперативна способност и убедим възпиращ ефект, може да се прецени по няколко проверими показателя. В полза на тази оценка биха говорили продължителни походи на „Кан Гон“ и „Чхве Хьон“ извън крайбрежните води, създаване на ескортни групи около тях, изстрелване на стратегическа ракета от борда на далечина, съответстваща на заявеното предназначение, и появата на подводница с работещ ядрен реактор в обещания осеммесечен срок.

Оценката за реален напредък би отслабнала, ако разрушителите останат основно в базите си, ако третият корпус изостане от обявения годишен темп или ако вместо готова подводница бъде показана само поредна секция от корпуса в закрито хале. Засега Северна Корея разполага с два нови разрушителя, за които заявява повече способности, отколкото е успяла да демонстрира.

Ким Сон Ги смени Но Гван Чхол начело на отбраната на КНДР

🇰🇵🎖️ Ким Сон Ги, досегашен ръководител на Главното политическо управление на Корейската народна армия, оглави Министерството на отбраната на КНДР. Решението за смяната беше взето на 29 август по време на второто заседание на Централната военна комисия на Корейската работническа партия в нейния девети състав начело с върховния лидер Ким Чен Ун. На следващия ден то беше оповестено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA). Предшественикът на Ким Сон Ги, Но Гван Чхол, е освободен от министерския пост и изваден от централните партийни органи, след което е назначен за първи заместник-завеждащ на Отдела за военна промишленост към Централния комитет.

Главното политическо управление е органът, с който партията упражнява надзор над въоръжените сили. То ръководи политическите офицери към всички подразделения, отговаря за партийни армейски организации и участва в кадровите решения. Основната му задача е да гарантира политическата лоялност на войските, а не да ръководи бойни действия. Оперативното командване остава в Генералния щаб, а висшето командване е концентрирано в ръцете на Ким Чен Ун. Така Министерството на отбраната е по-скоро административен и представителен, отколкото оперативно-команден орган. Назначаването на човек от апарата за политически надзор не променя непосредствено оперативното ръководство и трябва да се разглежда преди всичко като кадрово решение на партията.

Ведомството носи сегашното си название от 2020 г. насам, когато Министерството на народните въоръжени сили беше преименувано. За самия Ким Сон Ги не се съобщават биографични данни различни от предишна длъжност. Не е посочена и причина за смяната, което съответства на обичайния начин на действие в такива случаи: кадровите решения в КНДР почти никога не се обясняват публично.

Политическата тежест на Главното политическо управление не е константна величина. През 2010 г. то беше изравнено по статут с Централния комитет, но след идването на Ким Чен Ун влиянието му намаля, след като партийните конгреси прехвърлиха част от неговите функции към нови военнополитически отдели. От 2014 г. до назначаването на Ким Сон Ги начело на управлението на поста се смениха 5 различни фигури. Двама от тях бяха публично наказани: Хван Пьон Со след проверка през 2017 г. и Чон Гьон Тхек, който беше понижен във военно звание през май 2025 г. Постът рядко е служил като трамплин за кариерно изкачване до висока позиция. Изключение прави единствено Чхве Рьон Хе, който преди повече от десетилетие го използва като стъпало към върховете на държавната власт.

Но Гван Чхол заемаше министерския пост от 8 октомври 2024 г. на мястото на Кан Сун Нам. Това бе вторият му мандат начело на ведомството след първия период от юни 2018 до декември 2019 г. В последния мандат той се превърна в едно от водещите публични лица на военното сближаване между Пхенян и Москва. На 29 ноември 2024 г. Но посрещна в Пхенян руския министър на отбраната Андрей Белоусов, който определи договора за всеобхватно стратегическо партньорство от юни същата година като най-важния резултат от двустранната среща на върха. Отделът, в който Но Гван Чхол е назначен, ръководи местното производство на оръжие, включително онази част от него, която според украински и южнокорейски разузнавателни данни вече над две години снабдява руската армия с боеприпаси и балистични ракети.

На същото това заседание Пак Чон Чхон беше назначен за заместник-председател на Централната военна комисия и върнат в Централния комитет и Политбюро. През февруари, на деветия конгрес на партията, той беше изваден и от комисията, и от Централния комитет, и от Политбюро. Тогавашните анализи на 38 North и Daily NK определиха решенията на конгреса като отслабване на фигурите с войскова кариера за сметка на партийните структури. Шест месеца по-късно Пак Чон Чхон се завръща, докато министърът на отбраната е отстранен.

Конгресът утвърди и линията, която Пхенян ще преследва в развитието на своите въоръжени сили до 2030 г. – паралелно изграждане на ядрени и конвенционални сили, разработка на безпилотни системи с изкуствен интелект и средства за борба с вражески спътници, както и масово разгръщане на 600-мм и нови 240-мм реактивни системи за залпов огън към цели в Южна Корея. На него беше кодифицирано и определението за Южна Корея като отделна враждебна държава, с което Пхенян официално се отказа от обединението като своя цел.

Съботното заседание на Централната военна комисия се явява продължение на същата линия. Обсъдени са „структурни реорганизационни планове“ за развитието на отбранителното дело, а назначените командири са получили указание да следват партийната концепция за изграждане на боеспособна армия. Върховният лидер Ким Чен Ун е връчил държавни отличия и на конструктори на нови бойни комплекси. Тяхната работа той е определил като революция, която открива перспектива за коренно осъвременяване на въоръжението.

Кадровата смяна идва в момент, когато севернокорейски войски продължават да са разположени на руска територия. Пхенян призна участието си в битката за Курска област в края на април 2025 г. – половин година след първите сведения за него – с изявление именно на Централната военна комисия. Към 21 август оценки на украинското и южнокорейското разузнаване говорят за 8500 севернокорейски войници в областта, сред които близо 1000 сапьори и 400 оператори на дронове.

Отделно от това Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 севернокорейски военнослужещи са разположени във Воронежка област, придадени към руската 112-а ракетна бригада. Поделението може да получи 6 пускови установки и до 120 балистични ракети KN-23 и KN-24, от които 40 вече са доставени. По думите на Черняк финалният състав на въоръжението предстои да бъде уточнен на преговори между Москва и Пхенян, които предстои да бъдат проведени през септември.

Постът на министър на отбраната в КНДР се сменя много по-често от общоприетото. От юни 2018 г. насам той е заеман от 4 души в рамките на 5 назначения, а средната продължителност на един мандат е около 20 месеца. Вторият мандат на Но Гван Чхол продължи близо 23 месеца. Следователно смяната сама по себе си не доказва, че той е изпаднал в немилост.

По-необичайни са някои обстоятелства около нея. Заедно с министерския пост Но Гван Чхол губи и мястото си в централните партийни органи, а неговият наследник идва от структура за политически надзор, вместо от оперативното командване на войските. Комбинацията на загуба на партиен статут и институционален произход на новия министър вероятно говорят за затягане на партийния контрол над въоръжените сили, а не просто поредната кадрова ротация.

Срещу подобен извод стои начинът, по който Централната военна комисия описва собствената си работа. Според съобщение на KCNA тя е обсъждала реформи на отбранителното дело и е отличила конструктори на нови оръжейни системи. Ако структурната реформа е реалната причина за кадровата смяна, преместването на Но Гван Чхол в сферата на оръжейното производство може да е извършено с оглед следването на новите поставени приоритети.

Двете хипотези не се изключват взаимно. Партийният контрол се затяга най-лесно именно в периодите на на реформи в държавния апарат, когато правомощията се преразпределят, а кадровият състав е подложен на рокади. За столиците, които следят отблизо военната помощ на Северна Корея за Русия, има значение и посоката, в която е пренасочен освободеният министър: човекът, който досега отговаряше за въоръжените сили, преминава в структурата, която ръководи производството на боеприпаси и ракети за износ.

📸 Снимка: Второто заседание на 9-ия централен военен комитет на Корейската работническа партия беше проведен в Пхенян в събота, 29 август 2026 г. (KCNA)