Анализ: НАТО вече планира три фронта, но силите изостават от картата

🇪🇺🗺️🇷🇺 НАТО вече не планира отбраната си срещу Русия около един общ източен фланг, а около три отделни оперативни театъра – всеки със свое командване, изисквания и формирования. Посоченото разделение беше представено в досието „Отбраната на Европа в нова ера“ (The Defence of Europe in a New Era: An Assessment), представено на откриването на Пражката среща по отбрана на 16 септември от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

По-ключовият извод обаче не е географски, а за наличните сили. Алиансът изгражда командната структура за мащабна сухопътна война в Европа по-бързо от формированията, които тя трябва да ръководи. Оценката на IISS обобщава, че недостигът на личен състав, артилерия, противовъздушна отбрана и боеприпаси едва ли ще бъде преодолян преди 2030 г.

Северозападната съвместна оперативна зона (Joint Operations Area-Northwest) е подчинена на Съвместното командване на силите в Норфолк, Вирджиния, и свързва Северния Атлантик с Далечния север. Сухопътната задача там не се изчерпва с отбраната на Финландия и Норвегия. Необходимо е да бъде запазена връзката между презокеанските подкрепления, морския достъп и операциите на сушата.

Пренареждането е факт от 5 декември 2025 г. Тогава върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич прехвърли официално Дания, Швеция и Финландия от командването в Брунсум към това в Норфолк. Тогава върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) определи новите граници като временни.

Централната зона, поверена на командването в Брунсум, е определяна като главния сухопътно-въздушен фронт на алианса. Простира се от Прибалтика през Полша и Германия до Унгария. Обхваща най-прякото сухопътно направление откъм Русия и Беларус, Калининградска област, Сувалкския коридор и основните маршрути, по които биха пристигали съюзнически войски от Западна Европа.

Югоизточната зона, подчинена на щаба в Неапол, свързва Румъния, България, Черно море, Турция, Гърция, Западните Балкани и Източното Средиземноморие.

Трите театъра имат различни потребности. На север са нужни способности за действие при студен климат и съгласуване на морските със сухопътните операции. Централното направление изисква тежки бронирани сили, последователни ешелони за усилване и командване над корпусно ниво. На югоизток са нужни преди всичко боеспособни сили в Румъния и Черно море и коридори за трансфер на подкрепления и снабдяване през Югоизточна Европа.

Над корпусите се изгражда нов команден слой. Многокорпусните командвания на сухопътния компонент в Микели, Финландия; Висбаден, Германия; и Измир, Турция, трябва да обединят действията на съседните корпуси в обща кампания. Тяхната задача е да определят приоритетите между тях, да разпределят идващи подкрепления и снабдяване в дълбочина и да избегнат изчерпването на ресурсите за един сектор за сметка на друг.

Щабът в Микели действа от 1 септември 2025 г. и започва работа с едва 8 души. По данни на финландската армия личният му състав трябва да нарасне до около 50 души през следващите години.

В централния театър IISS очерта няколко съседни корпусни зони: Германо-нидерландския корпус в Латвия и Естония, Многонационалния корпус „Североизток“ в Литва и Североизточна Полша, полския 2-ри корпус по направление Белар и американския V корпус с преден щаб в Познан.

Поставянето на Естония и Латвия под Германо-нидерландския корпус улеснява приемането на германски и нидерландски подкрепления, но създава граница между две корпусни зони по линията Латвия–Литва. През нея трябва да бъдат съгласувани огневата поддръжка, противовъздушната отбрана, резервите и защитата на тила.

Британският Съюзен корпус за бързо реагиране (ARRC) и френският 1-ви армейски корпус съставляват стратегически резерв, който не е обвързан с определена зона. Той може да бъде развърнат там, където натискът върху фронта е най-силен.

Мащабът на задачата обяснява защо институтът насочва вниманието към бойните части, а не само към щабовете. IISS оценява сухопътните потребности на НАТО на около 11 корпуса, 42 дивизии и 167 бригади.

Моделът на силите на НАТО замени Силите за реагиране на НАТО (NRF) през 2024 г. Той предвижда повече от 100 000 военнослужещи в готовност за развръщане в рамките на 10 дни и допълнителни 100 000 – до 30 дни. Трети ешелон от 300 000 души трябва да бъде развърнат до 180 дни, с което общата численост вече е 500 000. Предишният модел поддържаше около 40 000 души в 15-дневна готовност.

Некласифициран брифинг на американския V корпус от ноември 2025 г. свежда общата цел до едно число: алиансът трябва да е способен да удържи противник с най-малко 22 дивизии. Данните за отделните армии показват колко неравномерно Европа се движи към тази цел. За 15 години от 2011 до 2026 г. Полша увеличи почти двойно личния състав на сухопътните си войски (ръст от 96,4%) и увеличи артилерията и реактивните системи за залпов огън със 148%. Страната разширява структурата си от четири на шест дивизии.

Латвия отбелязва най-бързия ръст в извадката (146,3%), но тръгва от много ниска начална стойност и днес разполага с едва 2800 души в активния състав на сухопътните си войски.

Германия, която IISS описва като незаменимата оперативна база на централния фронт, разполага с 60 650 души в сухопътните войски – с 42,4% по-малко спрямо 2011 г. Обединеното кралство съкрати числеността на своите с 20,3%, а артилерията – с 52,4%. Това е най-тежкия спад сред армиите в Западна Европа. След предаването на самоходните гаубици AS90 на Украйна британската армия няма да преодолее възникналия недостиг, преди новите системи да влязат в строя през 2028 г.

За България картината е следната. В момента Сухопътните войски разполагат с 18,4% повече личен състав от преди 15 години – 19 300 военнослужещи. В същото време обаче артилерията и реактивните системи за залпов огън са намалели с 81,3% – най-рязкото съкращение в цялата извадка на IISS. Броят основни бойни танкове е спаднал със 70,1%.

Разпределението на личен състав създава допълнителен проблем. Най-многобройната сухопътна армия от европейските съюзници е турската с 263 200 души, следвана от френската със 114 250 и италианската с 98 750. Гърция разполага с 93 500 души – почти два пъти над общия активен сухопътен състав на Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Латвия и Литва, който е около 47 150 души.

IISS стига до заключение, че дефицитът на НАТО не е свързан с общия брой военнослужещи, а с наличието на сформирани, оборудвани и осигурени бойни части в северния и централния театър през първата фаза на евентуален конфликт. Тежестта на първите дни би паднала непропорционално върху граничните държави, Полша, Германия и предните сухопътни сили на НАТО, които днес наброяват около 12 000 души.

Сравнението по численост в мирно време подценява съществено Финландия, чиято доктрина стъпва върху мобилизацията във военно време. Институтът описва приноса ѝ с териториалната дълбочина, резервите и артилерията. Латвия и Литва не разполагат с подобен буфер и според IISS остават малки като абсолютни стойности.

Основното разминаване обаче е във времето. През декември 2025 г. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова да използва сила срещу алианса в рамките на до 5 години.

Датското военно разузнаване предлага оценка с няколко времеви хоризонта, при условие че руската война срещу Украйна бъде замразена или прекратена, а НАТО не успее да се превъоръжи достатъчно бързо. При такъв сценарий Русия би могла в срок до шест месеца да води локална война срещу съседна държава и до 2 години да представлява военна заплаха в Балтийския регион. Срокът за придобиването на способност за мащабна война в Европа е оценен на 5 години.

Голяма част от мащабните европейски програми ще имат осезаем резултат едва към началото или средата на следващото десетилетие. IISS обобщава разминаването с думите: изискванията на НАТО за готовност се измерват в дни, докато личният състав се изгражда с години.

Третият дефицит обхваща способностите, които свързват отделните компоненти и досега до голяма степен са били осигурявани от САЩ: разузнаване в целия театър, космическа поддръжка, прецизни далекобойни удари, интегрирана ПВО и ПРО и стратегически въздушен транспорт.

Посланията за „НАТО 3.0“, пристигащи от Вашингтон, сочат към модел, при който Европа поема основната и водеща роля в собствената си конвенционална отбрана, докато САЩ намаляват приноса си към Модела на силите и преразглеждат разположението на своите бази.

Според IISS без американска подкрепа европейските армии все пак биха могли да се защитават, да нанасят загуби и да водят продължителна кампания на изтощение, насочена към осуетяване на бърз руски успех. Те обаче не биха могли да разгърнат бърза и дълбока кампания едновременно по суша, възду, море, космоса и киберпространството, която да разбие руското настъпление още в самото начало.

„НАТО 3.0 не е просто лозунг. Това е изпит дали европейците могат да заменят функциите на САЩ, от които плановете им за отбрана все още зависят“, пише IISS.

Югоизточната зона, в която попада и България, носи и още един риск. Тук Румъния е сухопътната опора на алианса, а Многонационалният корпус „Югоизток“ в Сибиу осигурява командване на ниво корпус. За Черно море двете страни изпълняват функция, сходна с тази на Германия за централния фронт: служат като възли за приемане, снабдяване и придвижване на съюзнически подкрепления.

Съюзниците на юг разполагат с големи сухопътни сили, но IISS очаква техният принос да бъде периодичен и усилващ, а не под формата на постоянно разположени предни сили. Гърция е ограничена от географията, националните си приоритети и напрежението с Турция.

Според публично достъпни източници през 2026 г. се работи по сформиране на многонационален корпусен щаб на НАТО на основата на турския 6-и корпус в Адана. Задачата по това направление е да не се допуска Югоизточният театър да остане с недостатъчно сили, което да открие възможност, от която Русия може да се възползва.

В същото време досието отчита реален напредък. Според IISS Полша и Германия вече образуват надеждна основа за сухопътната отбрана на Европа. Германия разполага бригада в Литва, а нидерландската армия е включила и трите си бойни бригади в германски дивизии.

Многонационалната бригада в Латвия под командването на Канада с до 2200 нейни военнослужещи, беше оценена от властите в Латвия като боеготова през май 2026 г. От юни във Финландия действат предни сили на НАТО под ръководството на Швеция, концентрирани около Рованиеми и Соданкюля.

Сроковете във връзка с руската заплаха не са предопределени. Оценката от датското разузнаване съдържа изрично условие – замразяване или трайно прекратяване на руската война срещу Украйна. IISS подчертава, че оценките за руските способности не означават, че война с НАТО е неизбежна. Докато това условие не е изпълнено, сроковете остават хипотетичен сценарий, а не график.

При сегашната траектория европейските съюзници вероятно няма да могат да водят самостоятелна военна кампания в предвидения от новите планове мащаб преди 2030 г. Те обаче ще разполагат с по-силна предна отбрана и по-убедителна способност за осуетяване на светкавичен руски успех, отколкото през 2022 г.

Алиансът възстановява уверено скелета на континенталната си отбрана, но мускулите върху него – бойната маса, поддържащите части, запасите и способността за продължителни действия – все още изостават.

Оценката на анализа от IISS е предпазливо положителна. Европейската отбрана все още не е достигнала до етап на самостоятелност, но вече е положена основата за по-силен европейски стълб на НАТО. Разходите и поръчките нарастват, производството в някои ключови сектори се увеличава, а страните по източния фланг, които се намират на първа линия срещу руската заплаха, модернизират силите си с видимо по-настойчиво от останалата част на континента.

Основен риск остава разминаването между плановете и реално използваемата бойна сила. Щабове, нови формирования и програми за превъоръжаване напредват по-бързо от комплектуването на войските с личен състав, артилерия, боеприпаси, логистична поддръжка и ПВО. Затова IISS не очаква основните дефицити да бъдат преодолени преди 2030 г. въпреки очевидния завой в посоката на развитие.