Индийската гранична полиция потвърди противопоставяне с Китай в Аруначал Прадеш

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индийски и китайски военни влязоха в сблъсъци на няколко места в пограничната провинция Аруначал Прадеш. Това съобщи в четвъртък, 22 октомври Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), която заедно защитава Линията на действителен контрол (LAC), 3488 км фактическа граница с Китай, която никога не е демаркирана. Пекин смята целия щат за своя територия и го нарича Цзаннан (Южен Тибет), а Ню Делхи го смята за неразделна част от Индия.

Капур говори на хинди на годишната церемония на ITBP в Алвар, Раджастан, докато хвалеше сформираните наскоро нейникомандоси. „Наскоро в Аруначал се създаде обстановка, в която на няколко места се стигна до сблъсъци, които продължават и сега“, каза той. В това изречение не назова Китай, но вестник The Hindu, който цитира думите му, ги определи като първото официално потвърждение колко широко е напрежението по североизточната граница от юли насам. Правителствени източници уточниха, че най-видимия сблъсък е при Асафила, край Таксинг в окръг Горен Субансири. Там от края на юли Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е разпънала палатки на възвишение, на 6–7 км навътре от линията, както я вижда Индия, близо до ротната оперативна база Маджа.

На другия ден говорителят на индийското министерство на външните работи Рандхир Джайсвал препрати въпросите за подробности към Министерството на отбраната. Той заяви, че обстановката по границата от време на време се нарушава, когато китайската страна се отклони от установените маршрути за патрул, и че двете страни използват каналите за дипломация и военни контакти, за да избегнат погрешна преценка. Добави, че са се съгласили да обсъдят как да подобрят разбирането си за LAC в съответните участъци. Почти същите думи стоят в 4-ата от 8-те точки, договорени от специалните представители по граничния въпрос Аджит Довал и Ван И на 25 август в Пекин. Източници от отбраната, цитирани на 24 октомври от Millennium Post, описаха Асафила и Лонгджу като чувствителни, защото Индия и Китай прокарват границата различно. Насилствени сблъсъци по думите им не са регистрирани, а местните командири се справят чрез флагови срещи и горещи линии. Към 25 октомври китайското външно министерство не е правило коментар: в стенограма от брифинга на ведомството от 23 октомври въпрос за Индия няма, а през август говорителят Го Цзякун определи обстановката като „като цяло стабилна“.

Как изглежда това на място, показва клип с печат от 26 юли, който от началото на август се споделя онлайн като запис от Таксинг. Мъже в каски и бронежилетки стоят на скален праг над тревист склон, като индийци и китайци държат дълги сопи. Армията и властите в щата не са удостоверили клипа; тогава армията нарече сведенията за китайско навлизане „неверни и без никакво основание“.

Сопите не са случаен избор. Споразумението от 1996 г. за мерки за доверие по LAC забранява откриването на огън на под 2 км от нея. Протоколът от 2005 г. урежда какво става, когато патрули се озоват лице в лице: те проявяват въздържаност, спират дейността си, не напредват и паралелно се завръщат в базите си, а през цялото време „никоя от страните не използва сила и не заплашва с използване на сила“. Реално оръжието е у тях, но не се използва. „Всички военни на гранична служба винаги носят оръжие, особено когато напускат поста. [...] Дългогодишна практика (според споразуменията от 1996 и 2005 г.) е въздържане от употребата на огнестрелно оръжие при противопоставяния“, написа през юни 2020 г. индийският външен министър Субраманиам Джайшанкар. Остават числеността, блъскането и сопите.

Точно така премина и сблъсък на 9 декември 2022 г. в района на Янгце, в окръг Таванг на същия щат, когато индийски и китайски военни се биха със сопи. По думите на министъра на отбраната Раджнатх Сингх пред парламента китайски войници опитали да прекрачат линията и „едностранно да променят статуквото“. Като резултат срещата ескалира във „физическо сбиване“ с ранени „от двете страни“, но без загинали или тежко ранени от индийска страна. Според армията и индийците, и китайците „веднага са се изтеглили от района“, а два дни по-късно местните командири проведоха флагова среща.

Същото правило не успя да предотврати най-тежкия инцидент между Индия и Китай от близо 45 години. В долината Галван в Ладак на 15 юни 2020 г. загинаха 20 индийски военнослужещи, без да е имало дори един изстрел; Китай призна четирима свои загинали едва през февруари 2021 г. След Галван индийската армия разреши на полевите командири да използват огнестрелното си оръжие в извънредни обстоятелства. През септември същата година при езерото Пангонг за пръв път от десетилетия прозвучаха изстрели, като всяка от армиите обвини другата, по данни на Anadolu. Режимът държи сблъсъците под прага на престрелката, но не ги прави безопасни: Галван показа, че и без изстрел допирът може да убива.

Капур говори и за това в каква посока отива ITBP. Според него НОАК е достигнала „много напред“ в своите традиционни способности, затова ITBP залага на дроновете. „Дронът е нещо, с което и сравнително малка сила, и малка държава може да се мери с голяма“, заяви той и даде като пример Украйна. Според The Wire той е признал също, че оръжията на ITBP са на около 50 години, тя развива анти-дрон средства и изгражда подземни укрития.

Покрай Таксинг обикалят и кадри от съвсем други места. На 25 октомври индийската армия публикува свое опровержение на клип, разпространен от профили в Пакистан, според който китайски войници претърсват индийски военни в Аруначал: записът е от учение за борба с тероризма, проведено в Бенгалуру през май 2026 г. Видеото, тиражирано през юли като доказателство за китайско нахлуване на цели 60 км в Аруначал, беше проследено от организация CyberPeace до базовия лагер Балтал в Джаму и Кашмир от поклонението „Амарнатх Ятра“, а правителственото звено PIB Fact Check обяви клиповете за стари и несвързани. Клипът от 26 юли засега не е опроверган, но и не е потвърден.

В Ню Делхи думите на Капур станаха повод за политически спор. Индийският национален конгрес обвини кабинета на Нарендра Моди, че прикрива сблъсъците по границата от юли, и поиска явяване в парламента. „Успяваме ли да патрулираме до Шера-5 в Аруначал Прадеш, или не?“, попита Паван Кхера от Конгреса и настоя за отговор дали Китай е разпънал палатки на 7 км навътре в индийска територия. Шера-5 е патрулна точка, която според местните жители, цитирани през август от проверовъчна група на Народната партия на Аруначал, индийските сили са изоставили след сблъсък през 2023 г. Партията е съюзник на управляващата Бхаратия Джаната Парти. Позицията на кабинета остава, че няма загубена територия: през август министър Кирен Риджиджу заяви, че ново заемане на земя от китайска страна няма, макар тревогите на местните за пасищата да са основателни.

Противопоставянето при Таксинг тече от три месеца без данни за изстрел или пострадал, докато в същото време двете страни разшириха каналите за комуникация помежду си. На 25 август се разбраха за още две места за разговори на ниво генерали и за две нови горещи линии между армиите в Източния и Централния сектор. На 6 и 7 септември командирите на корпуси се срещнаха във Вача и Дамай (по данни на The Wire за пръв път в Източния сектор), а на 11–13 септември Си Дзинпин беше в Индия за срещата на върха на БРИКС. Връзките се затоплят от 2024 г. с уреждането на военния спор в Източен Ладак. Хронологията показват, че правилата от 1996 и 2005 г. и мрежата от канали над тях държат и този сблъсък под прага на стрелбата, а война заради Таксинг е твърде слабо вероятна. Противният довод има същата следа: Галван също започна без изстрели и завърши с 24 признати жертви, а палатки, оставени месеци наред на спорен хребет, държат войските в постоянен допир.

Протоколът от 2005 г. иска не само въздържане, но и паралелно връщане в базите, а палатките край Маджа стоят там от края на юли. Затова решаващото е дали ще бъдат вдигнати: така ще стане ясно дали каналите, добавени през август, могат да изтеглят двете армии от Асафила, или Таксинг ще остане поредното място по линията, където те стоят една срещу друга със сопи – без изстрел, но и без да си тръгват.

Хакер продава 4,5 TB израелски военни документи с примерни материали за Barak 8

🇮🇱🔓🇮🇳 Потребител на хакерския форум DarkForums предлага за продажба 4,5 терабайта документи, за които твърди, че са от Israel Aerospace Industries, Rafael Advanced Defense Systems и Израелските отбранителни сили (IDF). Като доказателство за това е приложил два слайда с гриф „секретно“ за самонасочващата глава на зенитната ракета LRSAM, военноморска версия на израелско-индийската система Barak 8. За офертата на широката публика съобщи френският журналист Хари Бун. Той писа в X на 16 октомври, че материалите за Barak 8 „изглеждат истински“, и допълни, че след пробивите в телефоните на хора от обкръжението на Нетаняху „започва да става много“.

Темата във форума носи заглавие „4,5 TB строго секретни документи на израелската армия [ВМС]“. Автор е потребител с псевдонима Mr_Raccoonn, регистриран през септември 2026 г. Обявата започва с извинение: „Простете ми, направих го в знак на протест срещу войната!“ Следва твърдение, че течът на данни съдържа и сътрудничество между производители на ракетна техника и изтребители F-16. Продавачът изброява трите организации, посочва канал и контакт в Telegram, но не обявява цена.

Примерните материали в обявата са два и носят различна доказателствена тежест. Първият представлява схема на люковете и опасните зони на F-16 със замъглени участъци. ВВС на САЩ разпространяват подобни схеми за аварийно-спасителните екипи и те от години се намират свободно в мрежата, затова сами по себе си не доказват пробив. Вторият материал е този, на който Бун основава оценката си. Той съдържа два слайда от една и съща презентация, номерирани 29 и 91, с лога на IAI, Rafael и Организация за изследвания и разработки в сферата на отбраната (DRDO) – агенция на Министерство на отбраната на Индия. Под всеки се намира стандартно предупреждение на IAI, че документът е нейна собственост и не може да се споделя без писменото ѝ съгласие.

Единият слайд показва разпределение на масата на търсещата глава на LRSAM по компоненти: обтекател, антена, карданово окачване, предавател и електроника – общо 22,2 кг. Другият описва фазата на търсене на цел при противодействие на дозвукова противокорабна ракета. Дадени са зона на търсене, вероятност за засичане и време за претърсване. Търсещата глава е активен радар в носа на ракетата, който намира сам целта в последната фаза на полета. Затова нейните параметри показват точно за какви заплахи и в какви граници е проектирана да действа системата. Ако слайдовете не са фалшификат, те са вътрешна инженерна документация, а не рекламен материал. Нито IAI, нито Rafael, нито IDF са коментирали офертата публично към 17 октомври. Независима проверка на пробите също няма.

Barak 8 е разработена съвместно от IAI и DRDO, а Rafael е сред производителите на компоненти. Корабната версия е на въоръжение в израелския флот и индийските разрушители от клас „Колката“. Наземната версия MRSAM е на въоръжение в сухопътните войски и ВВС на Индия. Затова етикетът „[ВМС]“ в заглавието на темата съвпада с програмата, от която идват пробите. По тази причина евентуалното изтичане не е само израелски проблем. Логото на DRDO на слайдовете означава, че Ню Делхи има пряк интерес да установи откъде е изтекъл материалът: от израелска мрежа, от индийска или трета фирма във веригата на доставки.

Продавачът е нов във форума, но не е напълно непознат. На 24 септември същият псевдоним обяви във форума теч на 78,7 млн. записа на Rockstar Games за 2018–2026 г. Службата за наблюдение на заплахи VECERT отбеляза тогава, че доказателствата са видими, но непотвърдени. DarkForums стана основното място за такива сделки, откакто търговията с изтекли данни се изнесе от BreachForums. Присъствието само по себе си обаче не казва нищо за автентичността на офертата. Форумите са пълни с подобни обяви, които преувеличават обема, предлагат повторно стари изтекли данни или смесват истински файлове с публични.

Последният голям случай с израелската отбранителна индустрия показва и двата варианта едновременно. През октомври 2025 г. проиранската група Cyber Toufan заяви, че е проникнала в Elbit Systems и Rafael през доставчика MAYA Technologies. Групата публикува материали за 36 военни проекта, сред които лазерната система Iron Beam на Rafael и австралийската бойна машина на пехотата Redback. В отговор Rafael заяви, че „класифицираните мрежи, данните на клиентите и оперативните системи не са засегнати“. Източници от индустрията казаха пред Jerusalem Post, че не е изтекла класифицирана информация. Някои от схемите обаче бяха автентични, макар и примесени с публично достъпни материали. Проникването е станало не през самите оръжейни концерни, а през подизпълнител с по-слаба защита. Ако слайдовете за LRSAM се окажат автентични, първият въпрос ще е същият: кой във веригата е разполагал с презентацията.

Бун свързва офертата с поредицата пробиви около премиера Нетнаяху, а тя е подробно документирана. На 11 октомври изтекоха съобщенията от WhatsApp акаунта на Йонатан Урих, един от най-близките съветници на Нетаняху. Haaretz съобщи, че е проверило автентичността им. Адвокатите на Урих потвърдиха пробива и заплашиха със съд всеки, който публикува съдържанието. Сред съобщенията е неговата кореспонденция с Амит Сегал, главния политически анализатор на Канал 12, за послания на предизборната кампания. Преди това Haaretz писа, че инструмент за наблюдение на медиите, създаден от Урих за премиера, е бил уязвим, оставяйки чувствителни данни незащитени. Извършителят на теча не е назован. В края на декември 2025 г. иранската група Handala заяви, че е проникнала в телефона на Цахи Браверман, началника на кабинета на Нетаняху, а канцеларията на премиера отговори, че пробив не е открит. До изборите за Кнесет, насрочени за 27 октомври, остават 10 дни.

Между двата случая няма доказана връзка. Пробивите около Урих засягат организацията на предизборната кампания и лична кореспонденция. Офертата на Mr_Raccoonn засяга инженерна документация на оръжейна програма. Освен това продавачът не се представя като част от група, а говори от свое име с мотиви срещу войната. Общото е друго: за под седмица под въпрос се оказа сигурността на данните на две едновременни нива – в най-близкото политическо обкръжение и военната промишленост. Ефектът върху общественото доверие не зависи от това дали зад двата случая стои един и същ извършител.

Офертата изглежда поне отчасти автентична, но пълният обем от 4,5 TB и твърдението за „строго секретни“ документи засега стъпват само на думите на автора. Двата слайда за LRSAM са най-силното доказателство, което е показал, а схемата за F-16 е най-слабото. Оценката би се засилила, ако израелското министерство на отбраната или Националната дирекция за киберсигурност признаят инцидент, ако започне проверка по линия на индийската DRDO или ако продавачът публикува допълнителни примерни материали, които не са публично достъпни и които специалисти могат да проверят.

Киев изброи пет формата на примирие; всички чакат съгласието на Москва

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова да приложи 5 различни режима на прекратяване на огъня, от пълно примирие по цялата линия на фронта до отделни договорки за Черно море и енергийната инфраструктура, ако Русия приеме някой от тях. Това заяви Георги Тихий, говорител на Министерство на външните работи по време на редовен брифинг на ведомството, проведен на 7 октомври. Зад предложенията застават Турция, Египет, Индия и САЩ, а вариантите на примирие в Черно море са разработени в консултации с личното участие на външния министър Андрий Сибиха, т.е. не са идеи на други страни, предложени на Украйна в готов вид.

„За танго трябват двама, както знаете. Затова е нужно съгласието на руската страна за тези варианти. Предложенията според нас са от взаимна изгода и реалистични“, каза говорителят.

Първият режим е пълното и безусловно прекратяване на огъня, на което Киев се съгласи през март 2025 г. в саудитския град Джида. Тогава, на 11 март, той прие предложението на САЩ за незабавно прекратяване на бойните действия за 30 дни с възможност за удължаване, при условие че Русия го приеме и го приложи едновременно. „Това украинско съгласие остава в сила и би могло да се приложи, ако Руската федерация също даде съгласието си“, каза Тихий. Вторият и третият формат са предложенията на Турция и Египет за Черно море. Четвъртият е широката инициатива на Индия, която търси паралелно решения за енергетиката и продоволствената сигурност в Черно море. Тихий не навлезе в подробности поради чувствителната тема, но потвърди, че Делхи работи по нея много активно, и благодари лично на външния министър Субраманиам Джайшанкар. Петият формат е американският: мораториум на ударите по енергийни обекти, възможността за който президентът Володимир Зеленски обсъди с Доналд Тръмп при последните им контакти.

Списъкът съвпада с описаното от Сибиха в началото на октомври за четири предложения. Самият той описа индийското като „най-широко“ и постави едно условие: приема енергийно и черноморско примирие заедно и енергийното трябва да спре ударите по всички енергийни обекти, включително по пристанищните обекти. Безусловното прекратяване на огъня по линията на фронта той спомена отделно, като възможност, от която Украйна не се отказва. На 7 октомври Hindustan Times описа съдържанието на индийския план, позовавайки се на запознати с него източници. Планът има 3 части: прекратяване на всички удари по енергийни обекти и друга инфраструктура, непрекъснат превоз на зърно и енергоносители през пристанища на Черно море и край на атаките срещу търговски кораби. Според вестника Индия го е предала на украинското ръководство при посещението на Джайшанкар в Киев на 3 септември.

По на САЩ, Турция и ООН вече има конкретни срещи и срокове. На 22 септември Зеленски разговаря с Тръмп в продължение на 40 минути в седалището на ООН в Ню Йорк, след което украинският президент каза, че е готов за енергиен мораториум във всякакъв формат, но едностранен отказ от ударите по руските рафинерии не е бил обсъждан. В края на месеца, на закрита среща по време на Общото събрание на ООН, представители на Турция, САЩ, ЕС, Египет и Индия обсъдиха ограничена и взаимна договорка за свободно търговско корабоплаване и защита на пристанищата и енергийната инфраструктура. Турция и ООН готвят преговори по нея с Русия и Украйна за началото на октомври, като посредници са пратеници на Центъра за хуманитарен диалог, швейцарска неправителствена организация.

В отговорите си от последните седмици Москва не дава съгласие за нито един от форматите. На 14 август говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че връщането към схемата на зърнената инициатива в Черно море от 2022–2023 г., договорена тогава с посредничество на Турция и ООН, няма смисъл, и добави, че Москва не е получила по официален път турско предложение за мораториум върху бойните действия в Черно море. На 1 октомври, на форума „Валдай“, Владимир Путин отказа размяна, при която Русия спира ударите по украински кораби срещу край на атаките по рафинериите в Русия. Според него Украйна първа е започнала да удря руски танкери и кораби с мирни товари. „Започнахме да отвръщаме“, каза Путин. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва не разполага с конкретни подробности за инициативата на Турция и ООН, а Киев „не проявява особена готовност за всеобхватни договорености“. За Русия, по думите му, е важно напълно да прекъсне морските доставки на военна техника, боеприпаси и гориво за украинската армия.

На 7 октомври, в деня на брифинга, Песков благодари на Индия „за тази готовност и за предложените идеи“, без да уточни дали Москва приема някоя от тях. Късно вечерта руското министерство на отбраната обяви, че в сряда, 7 октомври, е поразило в морето кораб за сухи товари, превозвал към Одеса товари за украинската армия. Името на кораба не беше съобщено.

На същия брифинг Тихий коментира и удара в изключителната икономическа зона на България. Около 3:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври морски и въздушни дронове поразиха два търговски кораба, плаващи на 70 морски мили източно от Бяла. Корабът за сухи товари „ALFA WATAN“, плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а България прекрати издирването на 10-членния му екипаж, без да открие следи от тях. Вторият кораб, „ABLE“ под флага на Палау, се запали; всичките 18 души на борда, сред които 11 турски и 7 индийски граждани, бяха спасени. Българският премиер Румен Радев не назова извършител, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов говори за комбинирана атака, без да посочи чии са дроновете. Един от моряците обаче заяви, че корабът е бил ударен под водата, като най-вероятното обяснение е торпедо от руска подводница. Зеленски заяви, че ударът е нанесен с руски дронове. Руското посолство в София обяви, позовавайки се на военното ведомство, че двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили в нощта на 6 октомври“, и призова да се изчакат резултатите от разследването.

Тихий е категоричен. Украинското министерство и посолството в София са предали на българската страна всички данни, с които Киев разполага, включително данните от въоръжените сили на страната. „В момента няма никакво съмнение, че това са руски удари“, каза Тихий и припомни, че Киев е потвърдил официално, че не е провеждал операции в тази част на морето. Според него ударът по кораби в икономическата зона на България е „безочие и наглост“, изискващи „реални действия“, а не просто осъждане и дипломатически изявления.

Съпоставката между списъка на Тихий и руските изявления показва, че Москва не е дала съгласие за нито един от петте формата, а за повечето вече е поставила условие или е отказала. Пълното примирие изчаква руско решение още от март 2025 г. Енергийното и морското примирие се срещат с най-твърдия отказ: Киев приема двете договорки само заедно, а Путин отхвърли точно размяната, в която ударите по кораби спират в замяна на прекратяване на ударите по рафинерии. Пред предложението на Турция и Египет е искането на Песков руската армия да може да спира морските доставки за украинската армия. Зърнената инициатива от 2022 г. решаваше такъв спор със съвместни инспекции на корабите, координирани от Истанбул, но вече беше отхвърлено връщането към нея. Подобни договорки вече бяха обявени: на 25 март 2025 г. Белият дом съобщи за споразумения с двете страни за безопасно корабоплаване и за забрана на ударите по енергийни обекти. Кремъл веднага обвърза морската част с премахване на ограниченията за селскостопанския износ и с връщането на държавната селскостопанска банка Росселхозбанк в SWIFT, международната система за банкови съобщения. На 18 април Кремъл обяви, че 30-дневният енергиен мораториум е приключол, след като двете страни се обвиняваха в десетки нарушения.

Москва обаче не затваря вратата. На 2 октомври Песков заяви готовност за диалог за сигурността в Черно море, макар да призна, че конкретни преговори не са водени, а на 7 октомври благодари именно на Делхи. Индийският план е най-широкият от петте и, подобно на обсъдената в Ню Йорк договорка, която съчетава енергетика и корабоплаване, т.е. отговаря на украинското условие. Спокойното море би облекчило и руския износ: по данни на източник на Reuters руският износ на зърно през черноморските и азовските терминали е намалял през юли с 22,8% на годишна база, до 1,8 млн. тона, заради украинските атаки.

При сегашните руски условия обаче черноморско и енергийно примирие през октомври е малко вероятно. Тази прогноза би станала по-малко категорична, ако руска делегация вземе участие в готвените от Турция и ООН преговори или ако Москва даде официален отговор на индийския план, надхвърлящ благодарността. Обратно, тя би станала по-категорична, ако руските военни продължат да обявяват удари по кораби за сухи товари, пътуващи към Одеса, а атаки като тази край Бяла се повторят в западната част на морето.

Ирански автоцистерни за бензиностанциите в Челябинск, докато в Иран не стига бензин.

🇷🇺⛽🇮🇷 Ирански автоцистерни бяха забелязани по пътищата в Рязанска област на Руската федерация. Това споделят местни жители на фона на продължаващ дефицит на гориво в региона от май месец насам. Наличните данни не доказват дали товарът е предназначен за местни бензиностанции или преминава транзитно. От 28 август горивото се продава по специална схема, редуваща превозните средства с четни и нечетни регистрационни номера. Междувременно Ислямската република сама не може да произвежда достатъчно бензин, за да покрие вътрешното си потребление.

Към 14 септември гориво се продава в 80,7% от общо 192 бензиностанции в региона и 90% от обектите на областния град, съобщи регионалното министерство на икономическото развитие в отговор на запитване на „Рязанские новости“. Ведомството отбелязва, че снабдяването е осигурено благодарение на стоковата борса, търговци, 7 други руски региона, сред които Московска и Омска области и Република Татарстан, и „приятелските държави“ Казахстан и Беларус. Иран не присъства в публично обявения списък. Цените се различават съществено: на 12 септември две независими бензиностанции край Солотча продават бензин по 125 и 135 рубли за литър, при 68,8 рубли в „Роснефт“.

Дефицитът е резултат от нарушената работа на рафинериите. Рязанският НПЗ на „Роснефт“, който снабдява и Москва, спря работа след украински удар с дронове на 15 май. Следваха нови удари, последният от които порази предприятието на 6 септември. Проблемът надхвърля пределите на региона: според изчисления на Reuters от юли производството на бензин в пределите на Руската федерация е спаднало до 75–80 хил. тона дневно при средно лятно потребление от 115–120 хил. тона. Посоченият в оценката недостиг достига 40–45 хил. тона дневно, или около 35% от потреблението.

Властите покриват една част от недостига с внос. През август Беларус изпрати с влакове и камиони със 188 хил. тона гориво, съобщи тогава „Российская газета“, а делът на беларуския бензин в руското потребление е нараснал от 2% на 6%.

Същия месец по море са внесени рекордните 172 хил. тона петролни продукти, около 7 пъти над рекордния месечен обем след началото на пълномащабната инвазия. Това сочи доклад от 17 септември на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) със седалище в Хелзинки. Почти целият бензин, внесен по море – 120 хил. тона или 94% – е бил доставен от рафинерията на Nayara Energy във Вадинар, Индия, където „Роснефт“ притежава 49,13% дял. Докладът твърди, че в периода от януари до август заводът е преработвал само руски петрол, част от който така се връща в Русия като бензин.

Иран също изпитва сериозен недостиг, възлизащ на 15–20 млн. литра бензин дневно. Това заяви депутатът Джафар Гадери от икономическата комисия на парламента, цитиран от The Independent. Според изданието 83% от иранския внос е бил доставен по южните морски маршрути, а блокадата на иранските пристанища, наложена повторно от ВМС на САЩ 14 юли, е прекратила и доставките на гориво. Пред бензиностанциите в Техеран, Машхад, Рашт и Чабахар има дълги опашки. Президентът Масуд Пезешкиан е обявил, че цената на бензина в най-скъпата, трета категория ще се удвои от 5000 на 10 000 томана за литър, или от 4 до 7 цента по посочените валутни равностойности.

Досега описаните доставки между двете държави са били предимно в обратната посока. От 2023 г. Русия изпраща горива в Иран с влакове през Казахстан и Туркменистан, както и с танкери през Каспийско море.

Морската блокада не включва сухопътните маршрути северно от страната. Един от тях пресича Каспийско море и преминава през Рязанска област: Р-22 „Каспий“ свързва Москва през Михайлов, Скопин и Ряжск с Волгоград и Астрахан, чието пристанище е част от каспийския клон на снабдителния коридор „Север–Юг“ към Иран. Наличието на този маршрут обаче не установява откъде идват видяните цистерни и накъде са поели.

В социалните мрежи се появиха първите подигравателни сравнения: след като Северна Корея помогна на „втората армия на света“, сега Иран доставя гориво на „бензиностанцията на света“. Военната подкрепа от Пхенян включва милиони артилерийски снаряди и балистични ракети, както и около 16 000 военнослужещи в Курска област, разположени за гранична охрана и разминиране. На 7 септември двете страни официално откриха първия и единствен шосеен мост помежду си – този над река Тумен, между руското селище Хасан и севернокорейската икономическа зона Расон.

Конгресът на САЩ изпрати на Тръмп първия проукраински закон от 2024 г.

🇺🇸🏛️ Камарата на представителите на САЩ прие в сряда вечерта с 262 на 159 гласа закон, който дава на президента право да налага мита до 100% на най-големите купувачи на руски петрол и газ и също така разширява санкциите срещу руската държава и финансовата ѝ система. Сенатът одобри текста през август с 86 на 11 гласа. Камарата не го промени, затова документът отива направо на бюрото на Доналд Тръмп за подпис. Това е първият закон в подкрепа на Украйна, минал през двете камари на Конгреса, откакто през април 2024 г. законодателите одобриха пакет от около 61 млрд. долара военна и икономическа помощ за Киев.

Текстът носи името на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм, който го внесе през април 2025 г. и близо година и половина води преговорите по него. Още тогава проектът събра 84 съвносители в Сената, а близнакът му в Камарата, внесен от републиканеца от Пенсилвания Брайън Фицпатрик, получи подкрепата на 151 демократи и републиканци. Повече от година широката подкрепа не стигаше, за да бъде насрочено гласуване. Греъм почина внезапно през юли от дисекация на аортата, малко след като се беше върнал от Киев. Преди смъртта си той обяви, че е постигнал споразумение с Белия дом за обновен текст. Окончателното заглавие е Закон „Линдзи О. Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран от 2026 г. Самият документ е от 61 страници.

Сърцевината на закона се крие в енергетиката. Президентът може да наложи мита до 100% върху стоките на 5-те държави, които купуват най-много руски петрол и газ, както и на 5-те, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Реално първата група включва Китай и Индия, които поемат основната част от руския износ на суров петрол. Изключение получават държавите, които внасят по-малко от 15% от руския газов износ и същевременно съкращават покупките си. В първоначалната версия от 2025 г. таванът на вторичните мита беше 500%. Окончателният текст запазва тази ставка само за прекия внос от Русия в САЩ, а за купувачите от трети страни я сваля до 100%.

Санкционната част е широка. Тя засяга руският президент Владимир Путин, чиновници и военни, олигарси и някои членове на семействата им, банки и финансови институции, както и сенчестия флот от танкери, по който Москва изнася петрол въпреки ценовия таван. Под ограничения попадат и чуждестранни доставчици на руската отбранителна промишленост, мрежите за заобикаляне на санкциите и хората, отговорни за отвличането на украински деца. Документът забранява нови американски инвестиции в Русия и износ, който би подпомогнал руската армия.

Митата са онова, заради което мярката изобщо има тежест. Републиканецът от Тексас Майкъл Маккол, бивш председател на Комисията по външни работи, го заяви направо: „Митата са мощен начин да се усили ефектът от санкциите. Затова те са зъбите на този закон“. За държавите купувачи той каза едно изречение: „Тези държави трябва да направят избор“. Ударът не пада пряко върху руския бюджет, а върху купувачите, от чиито плащания зависи той. Пекин и Делхи трябва да решат дали достъпът до американския пазар струва повече от отстъпката при руския петрол.

Точно митническото правомощие разцепи демократите. Лидерът на малцинството Хаким Джефрис, партийният координатор Катрин Кларк и председателят на демократическия кокус Пийт Агилар гласуваха против и заявиха, че Тръмп „не е показал никаква готовност да бъде твърд спрямо Русия“. Според тях текстът дава на Тръмп „извънредна власт“ и „му позволява да отменя наказателните мерки“. Възражението стъпва на конкретна разпоредба: държавният глава може да спре мерките, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес. Грегъри Мийкс, Дон Бейър и Ричард Нийл предупредиха, че текстът „драстично разширява митническите правомощия на президента“ и ще вдигне цените за американците, като същевременно подкопае подкрепата за Украйна. Бейър прогнозира, че Тръмп ще използва тези правомощия, за да удари с нови мита съюзниците на САЩ.

Въпреки позицията на ръководството 58 демократи гласуваха „за“, а 152 бяха против. Сред републиканците против бяха само седем: Томас Маси, Анди Харис, Ралф Норман, Кийт Селф, Том Макклинток, Чип Рой и Уорън Дейвидсън. Предния ден процедурното правило, което допусна текста до пленарната зала, мина с 214 на 211 гласа, и то само защото двама демократи се присъединиха към републиканското мнозинство. Ветеранът демократ Стени Хойер предупреди колегите си, че ако проектът падне, „в Кремъл ще има ликуване“.

Пътят до гласуването беше бавен. Председателят на Камарата Майк Джонсън дълго даваше приоритет на други законопроекти, макар че заяви: „Винаги съм подкрепял законопроекта за санкциите срещу Русия“. Гласуването се проведе в последния ден, в който Камарата беше планирала гласувания преди изборите на 3 ноември.

Иранската част е цената за подкрепата на Белия дом. По искане на Тръмп документът удължава с 5 години ограниченията за енергийния и оръжейния сектор на Ислямската република. Associated Press съобщава, че Тръмп е дал знак за одобрение, след като разпоредбата е била добавена. Това удва 5 месеца след края на интензивната фаза на войната, настъпил на 8 април с примирие между САЩ и Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски призова Камарата да приеме текста ден преди гласуването. В публикация в X той написа, че по време на война понякога е по-добре да се вземе „не съвсем съвършено решение, отколкото да не се прави нищо“. „Това е много важен исторически момент за САЩ. Законът трябва да бъде приет, гласуван и подкрепен“, добави Зеленски. Даниъл Балсън от организацията Razom for Ukraine определи приемането като ясен знак, че Конгресът ще продължава да налага тежка цена на Путин, докато той продължава да причинява страдания на Украйна.

Прочетен буквално, актът задължава Белия дом по-малко, отколкото подсказва гласуването. Митата са право, а не задължение, а ограниченията могат да бъдат спрени с едно удостоверяване пред Конгреса. Така Конгресът за първи път от над две години застава с гласове и на демократи, и на републиканци зад натиска върху Москва, а решението кога и срещу кого да се използва натискът остава в ръцете на Тръмп. Подписът е вероятен, защото Тръмп сам поиска иранската глава и прие текста, след като тя беше добавена. Много по-малко сигурно е дали митата някога ще бъдат наложени на Китай или Индия. Първата проверка ще бъде дали Белият дом ще назове поименно петте държави купувачи. Втората е дали Пекин и Делхи ще свият покупките на руски петрол още преди да бъде обявено първото мито. Ако скоро след подписа Белият дом изпрати удостоверение за отмяна, новите правомощия ще останат само на хартия.

Слух за инсулт на Си Дзинпин в Делхи остава без потвърждение

🇨🇳🩺 От вчера насам в социалните мрежи се тиражират слухове, че китайският президент Си Дзинпин е получил исхемичен инсулт по време на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи, в резултат на което е настанен за лечение във военна болница 301 в Пекин. Няма официални изявления по въпроса, като това се случва 8 дни преди очакваното официално посещение на Си на 24 септември във Вашингтон, където го очаква Доналд Тръмп.

Версията тръгна от профила в X на Се Ванджун, председател на Китайската демократическа партия, която е организация на китайски дисиденти в изгнание. Той твърди, че Си припаднал в Делхи, след което е получил първа помощ от придружаващия го медицински екип, но е отказал да бъде настанен в индийска болница, за да не попаднат сведения за здравословното му състояние в чужди ръце. Според Се президентът е отлетял за Пекин, където военен хеликоптер го е откарал в болница 301. Там, по същата версия, медицински екип е установил исхемичен инсулт – запушване на кръвоносен съд, което прекъсва кръвоснабдяването на част от мозъка.

Посочва се още, че времето за пътуване обратно до Китай е забавило лечението, поради което е пропуснал времето, в което разтварянето на съсирека би могло да ограничи увреждането. Като източници той посочва неназовани очевидци. Под публикацията се появи бележка от общността на X (Community Note), в която се посочва, че твърденията за здравето, лечението и пътуванията на китайския държавен глава са тиражирани без доказателства.

Алтернативни версии също не липсват. Бил Гърц, кореспондент по национална сигурност на The Washington Times, пише, че те варират от леко неразположение до инсулт, чиито последици били утежнени от забавено лечение. Най-крайните версии говорят дори за съперничещи армии, започнали да провеждат подготовка за евентуална гражданска война. Самият Гърц характеризира тези версии като „диви твърдения“ и изтъква, че нито една от тях няма потвърждение. Не са посочени сведения, които да потвърждават движение на войски.

Официалната хронология описва участията и завръщането на Си, но сама по себе си не разрешава въпроса дали е имал здравословен инцидент. На 12 септември той разговаря с индийския премиер Нарендра Моди, а на 13 септември участва във втората сесия на БРИКС, включвайки се с изявление. Според Министерство на външните работи се е върнал в Пекин вечерта на 13 септември. Със същия самолет са пътували членът на Постоянния комитет на Политбюро Цай Ци и министърът на външните работи Ван И.

Два епизода от индийската столица дават повод за спекулации, без да установяват причина за поведението или отсъствието на китайския президент. Малко след откриването на заседанието Моди прекъсна речта си, обърна се към Си и два пъти попита на английски дали всичко е наред. Според индийски медии Си кимнал, след което Моди продължил. Същата вечер китайският лидер не присъства на официалната вечеря, дадена от индийския домакин за всички държавни глави. Официално обяснение за отсъствието така и не последва. Индийски медии писаха, че Си се е прибрал в хотела си, изморен от полета.

Официален Пекин не е коментирал слуховете. На редовния брифинг на 14 септември говорителят Го Дзякун отговори на въпроси за срещата на върха, отношенията с Индия и Тайван, но за здравословното състояние на Си въпроси нямаше. На 16 септември държавната агенция Синхуа публикува поздравителното писмо на Си до Джилинския университет по случай неговата 80-годишнина. Публикуването на такъв текст не изисква лично присъствие и само по себе си не установява здравословното състояние на подписалия го.

Пекин не дава сведения за здравето на своите ръководни фигури, което оставя широко поле за спекулации. Последната голяма вълна от спекулации за събитията във върховете на властта беше в края на януари 2026 г. Тогава Министерство на отбраната обяви, че заместник-председателят на Централния военен съвет Джан Юся и членът на съвета Лиу Джънли са разследвани за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“. В мрежата се появиха видеа с танкове в Пекин, редактирани с изкуствен интелект, но конкретни сведения за преврат не бяха представени.

Предстоящите дипломатически ангажименти могат да дадат допълнителна информация. На 15 септември министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите, че през предстоящия уикенд ще се срещне с китайския вицепремиер Хъ Лифън. Според Financial Times разговорът ще бъде в неделя в Ню Йорк. Бесънт и Хъ обикновено се срещат в навечерието на всяка среща между двамата държавни глави, а този път в дневния ред са митата, изкуственият интелект и санкциите срещу Иран. Тръмп вече обяви държавна вечеря в Белия дом, но Пекин още не е потвърдил датите на пътуването.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

Индия отказа Су-57 въпреки руската оферта за изходни кодове и двигател

🇮🇳✈️🇷🇺 Индия се отказа от най-модерния руския изтребител Су-57 в момента, в който Москва дава почти всичко, което някога е искала от една оръжейна сделка. Раджеш Кумар Сингх, секретар на Министерството на отбраната в Ню Делхи, заяви на 1 август пред Money Control, че изобщо не се обсъжда придобиването на нови самолети на „Сухой“.

„Не, не сме мислили за Сухои.“ Ресурсът отива другаде, обясни той, а именно в модернизация на вече наличния парк: „Активно разглеждаме модернизация на съществуващите Сухои, които произвеждаме по руски лиценз.“

Сингх не произнесе обозначение Су-57. Говори за нова версия на „Сухой“ и остави тълкуването на местните издания, които го направиха единодушно. Тежестта на изявлението идва не толкова от думите, колкото от позицията му: от 31 май Сингх ръководи и Организация за отбранителни изследвания и разработки (DRDO), която пое след изтичането на мандата на Самир Камат. Отказът идва от чиновника, който едновременно движи поръчките на индийските въоръжени сили и програмите, произвеждащи домашната алтернатива. През март същият човек още държеше опциите отворени и говореше, че окончателно решение няма.

Отказаната оферта беше максималната, която отбранителната индустрия на Русия е предлагала на когото и да било. Президентът Владимир Путин заяви през юли, че страната му е готова да достави незабавно между 36 и 60 машини; по-ранните съобщения говореха за първи транш от 36 до 40, тоест около две ескадрили. Сглобяването се предлагаше в предприятието на индийската държавна корпорация Hindustan Aeronautics Limited (HAL) в Насик, откъдето вече излизат Су-30МКИ. Ръководителят на Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) Вадим Бадеха обяви пълен трансфер на технология. По съобщения на индийски издания пакетът включваше изходния код на радара, устройството на средствата за електронна борба, съвместна разработка на двуместен вариант и производство на двигателя „Изделие 177С“ в завода на HAL в Корапут. Нищо от това не купи решението.

Делхи избра три други неща. Първото е програмата „Супер Сухой“ – средносрочна модернизация на около 260 изтребителя Су-30МКИ, чиято първа фаза обхваща 84 борда и се оценява на около 7 млрд долара при заложен дял индийско съдържание 78%. В центъра стои радар с активна фазирана антенна решетка (AESA) „Вирупакша“, разработен от лабораторията на DRDO по електроника и радари върху галиев нитрид, с около 2600 приемно-предавателни модула. Интеграцията започва тази година в Насик и вдига Су-30МКИ до клас 4,5 с домашно далекобойно въоръжение и нова кабина.

Този избор има боен аргумент зад себе си. По време на операция „Синдур“ срещу Пакистан през май 2025 г. именно Су-30МКИ носеха свръхзвуковите крилати ракети „БраМос“: на 10 май индийските екипажи изстреляха около 15-18 от тях, по една на самолет, а Делхи заяви поразени единайсет пакистански военни обекта, сред които авиобазите Саргода и Нур Хан. Индия ускори модернизацията след тази операция. Модернизацията на платформа, доказала се в бой, струва по-малко и постъпва по-рано от нов тип, който тепърва трябва да се докаже.

Второто решение е френско. На 12 февруари 2026 г. Съветът за отбранителни поръчки (DAC) на Индия одобри принципното намерение за придобиване на 114 изтребителя Rafale по програмата за многоцелеви боен самолет: 18 в готов вид и 96 сглобени в Индия, на обща стойност около 40 млрд долара. Договорът се очаква през 2027 г., доставките – не по-рано от 2031 г.

Третото е Advanced Medium Combat Aircraft (AMCA), индийският проект за пето поколение. Министерството на отбраната обяви поръчка за пет летящи прототипа и един образец за статични изпитания за около 15 000 крора, а изпълнението беше поверено на частния сектор: Tata Advanced Systems, Larsen & Toubro и Bharat Forge. HAL отпадна по формален критерий, защото портфейлът ѝ от поръчки надхвърля трикратния годишен оборот. Първият прототип се очаква към края на 2028 г., постъпването на въоръжение – през следващото десетилетие.

Цената на този избор се измерва в празни ескадрили. Военновъздушните сили разполагат с 29 до 31 бойни ескадрили при разрешена численост 42, а изтеглянето на МиГ-21 през септември 2025 г. след 62 години на служба свали числото до най-ниското от 60-те години насам. Нито едно от трите избрани решения не вади нов борд на пистата преди началото на следващото десетилетие. Делхи приема поне още едно десетилетие с недостиг.

Отчетът на самия Су-57 не помага на продажбата. Броят произведени бройки остава спорен: оценките за 2026 г. се разминават между около 22 и над 40 серийни екземпляра, а The National Interest пресметна, че през 2025 г. Русия е доставила малко или нито един. Обявената цел от 76 машини до края на десетилетието си остава амбиция, чиито срокове вече веднъж се разместиха. Единственият публично обявен външен клиент е Алжир, 14 самолета по договор от 2021 г., първите от които бяха заснети в полет над страната през февруари. А начинът, по който машината воюва, говори повече от рекламата. Според данни на украинските ВВС и на отбранителни издания Су-57 действа като носител на крилати ракети Х-59 и Х-69, изстрелвани от 200 до 400 км навътре в руското въздушно пространство, от коридори при Курск, Крим и Азовско море. Единственият руски изтребител с намалена радарна забележимост не влиза в защитеното украинско небе.

На 23 юли един от тези изтребители се разби в Московска област. Министерството на отбраната докладва за техническа неизправност; украинската група „ИнформНапалм“ твърди, че загубата е директен резултат от комбинация между агентурна и киберакция, насочила разчета на ПВО комплекс срещу собствения му самолет. И двете версии нямат независимо потвърждение. Публичната реклама на производителя върви в обратната посока: Бадеха заяви на 3 юни, че Су-57 е единственият самолет от пето поколение, участващ в реални бойни действия, а Путин го определи като най-ефективния изтребител в света. Разбира се, и двете очевидно не отговарят на истината и пренебрегват над десетилетие реален опит на западни платформи от същото поколение – F-22 Raptor и F-35 Lightning II.

Към технологичния риск се добавя политическа цена. От 2 февруари търговското споразумение между САЩ и Индия влезе в сила, свалило американските мита върху индийския износ от 50 на 18%. Индия вече е под напрежение заради обсъжданото разширяване на ПВО арсенала със С-400 и шансовете това да задейства американския закон за санкции срещу противниците на САЩ (CAATSA), макар преговорите да са съобщени от индийски източници от сектора и да не са потвърдени официално. Поръчката на цял авиационен парк от санкциониран производител би била несравнимо по-сериозна мишена от една зенитно-ракетна система.

Числата на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от март описват какво губи Москва. Руският оръжеен износ е спаднал с 64% за 5 години, а делът му в световните доставки е паднал от 21 на 6,8%. Индия остава най-големият руски клиент с 48% от този износ, но собственият му дял от вноса в Индия намаля от 70% през 2011–2015 г. до 40% през 2021–2025 г. В същото време Франция достигна 29%, а Израел – 15%. Отказът от Су-57 удря най-големия останал купувач в единствения сегмент, който руската индустрия все още продава като върхов продукт.

Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Анализ: Сенатът договори 500% мита срещу Русия с широки изключения за Тръмп

🇺🇸 Двупартийна група сенатори постигна споразумение по законопроект, който дава на президента Доналд Тръмп правомощия да наложи базово мито от 500% върху вноса от Русия. Текстът предвижда и допълнително 100% мито върху стоките от петте най-големи клиенти на руски природен газ и суров петрол, както и върху петте държави, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сделката беше обявена днес от Bloomberg, а процедурното гласуване в Сената е насрочено за същата вечер. Отделна разпоредба удължава действието на Закона за санкциите срещу Ислямска република Иран от 1996 г. до 2031 г. като поправка в последния момент ограничи срока на новото митническо правомощие до пет години.

Проектът, внесен на 16 юли под номер S. 5025, носи името „Закон за санкциониране на Русия „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Той е кръстен на сенатора от Южна Каролина, който активно го прокарваше повече от година, преди да почине на 71-годишна възраст на 11 юли. Според предварително заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия, причината за смъртта е аортна дисекация – пристъп, който Греъм е получил часове след своето завръщане от пътуване до Украйна. Водещ съвносител на инициативата е демократът Ричард Блументал от Кънектикът, а предложението стартира с подкрепата на повече от 60 сенатори в двете партии – брой, който надхвърля прага за преодоляване на процедурното блокиране (филибъстър). Малко преди смъртта си Греъм беше осигурил и подкрепата на Белия дом, което промени перспективите пред текста, останал без движение от пролетта на 2025 г. Възпоменателната церемония за Греъм в Капитолия беше насрочена за днес – денят, в който предложението влезе за разглеждане.

Първоначалната версия на законопроекта (S. 1241 от 1 април 2025 г.) събра 84 съвносители в Сената и 151 в Камарата на представителите, където беше внесен сходен текст. Въпреки това той остана блокиран, докато Белия дом търсеше канали за преговори с Москва; Тръмп го подкрепи публично едва през януари 2026 г. Тогавашната рамка предвиждаше мито от 500% на вноса от всяка държава, която купува руски петрол, газ, петролни продукти или уран. Настоящата версия е по-тясно специализирана и целенасочена: 500% върху самите руски стоки, влизащи директно в САЩ, и 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ, както и върху петте основни посредници при заобикаляне на санкциите. Към тези мерки се добавят забрани за покупка на руски държавен дълг, за инвестиции в руската икономика и енергетика, финансови преводи към и от руското правителство, както и за износ на енергоносители към Русия.

По изчисления на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), към юни 2026 г. Китай реализира около половината от руския износ на суров петрол. Индия формира 36%, а Турция и ЕС – по 6%. Седмичните данни потвърждават това ядро: за седмицата до 15 юли Индия е внесла 16,8 млн барела руски суров петрол, Китай – 2,9 млн, а трите основни купувачи взети заедно – 20,4 млн. Ето защо мито от 100% върху вноса от Китай и Индия не е просто санкция срещу периферни участници, а оказва директен натиск върху два от най-големите търговски партньори на САЩ.

Поради тази причина тежестта на мярката се измества от самия размер на митата към въпроса кой решава дали изобщо ще бъдат наложени. Текстът дава на президента широки правомощия да прави изключения и да отлага прилагането на закона. Точно в тази част обаче, механизмът се сблъсква с практиката на самата администрация от последните пет месеца. След съвместната военна кампания с Израел срещу Иран на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток. Тъй като през него минаваха 85–90% от вноса на суров петрол и втечнен газ за Индия, трафикът на танкери се срина с 97%. Отговорът на Вашингтон не беше затягане на мерките, а тяхното разхлабване: на 5 март Индия получи 30-дневно изключение и продължи да купува руски петрол. Още същия месец това облекчение беше разширено към всички купувачи и по-късно – подновявано месец за месец. До 11 май по този канал на международния пазар се реализираха около 300 млн барела руска суровина. Тези изключения изтекоха едва миналия месец, отбелязва Bloomberg.

Възраженията на демократите изхождат от същите факти, но водят до различни изводи. На 14 юли лидерът на демократите във финансовата комисия на Сената Рон Уайдън и неговият колега от комисията по бюджет и данъци в Камарата на представителите Ричард Нийл заявиха, че „няма съмнение, че правителството на САЩ трябва да предприеме по-твърди действия срещу купувачите на руска енергия, които подхранват неоправданата война срещу Украйна“. В същото време обаче, те описаха последния вариант на текста като „рецепта за хаос и по-високи мита“. Уайдън нарече митническите разпоредби „троянски кон“ – инструмент за облагане с до 100% на големи търговски партньори, включително съюзници. „Крайно опасно е да дават на Тръмп огромни нови митнически правомощия, особено след като видяхме пагубните последици от неговата корумпирана, хаотична и инфлационна митническа кампания“, написаха двамата. Рафаел Уорнок и Питър Уелч изразиха сходни опасения в Сената, като Уелч определи формулировките като предоставящи „на изпълнителната власт картбланш да прави каквото си иска и по каквато си иска причина“. 5-годишният срок на новото правомощие е компромисът, постигнат в отговор на тази съпротива.

Частта, касаеща Иран, беше добавена по настояване на Белия дом и отвори наново преговори, вече считани за приключени. Законът за санкциите срещу Иран от 1996 г. изтича през тази година; именно той служи като основание за налагане на вторични санкции на чуждестранни компании, които търгуват с Техеран, и удължаването му до 2031 г. запазва този инструмент непокътнат. Спорно е обаче дали това засилва реалния натиск. „Ако целта е да увеличим икономическият натиск към Иран, прикачването на допълнителни ирански разпоредби към закон за санкции срещу Русия едва ли ще промени нещо съществено“, обяви Брет Ериксън, управляващ директор на Obsidian Risk Advisors. Той предупреди и за икономическата цена на това затягане: „В момент, когато световните енергийни пазари остават под силен натиск, по-нататъшното свиване на предлагането носи риск от налагане на непропорционални разходи върху страни, които и без това понасят икономическите последици от днешната енергийна криза.“

Ормузкият проток остава фактически затворен: на 23 юли през него преминаха едва 10 кораба, в сравнение със средно 88 при нормален дневен трафик. Меморандумът, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, временно отвори прохода – между 18 юни и 5 юли през него преминаха 513 съда (средно по 28 на ден). Договорката обаче рухна след ескалацията от 7–8 юли и подновените удари по Южен Иран. В момента Иран и Оман водят поредните преговори за възстановяване на корабоплаването. Цената на петрола следва тези резки колебания: сортът „Брент“ започна 2026 г. на 61 долара за барел, затвори първото тримесечие на 118 долара, а на 27 юли се търгуваше на нива около 88–90 долара, тъй като Тръмп заяви, че разговорите вървят добре. През март Международната енергийна агенция (МЕА) освободи 400 млн барела от аварийните си резерви, което представлява най-големия подобен ход в историята ѝ.

Дори при безпроблемно приемане, законът няма да влезе в сила скоро. Сенатът излиза във ваканция от 6 август, а Камарата на представителите вече се намира в лятна почивка и подновява работа чак на 31 август. Това отлага най-ранното влизане в сила на закона за началото на септември. Преди обявяване на сделката, ръководството на Сената не беше осигурило единодушно съгласие за ускорена процедура, а редовният ред изисква няколко дни пленарни заседания.

Пет дни преди сделката, Европейският съюз прие своя 21-ви пакет санкции – най-мащабният от 4 години насам. Решението от 23 юли добавя 218 нови субекта (48 физически лица и 170 организации). Мерките включват замразяване на активите на 94 банки и разширяване на забраните за трансакции към още 33 руски кредитни и финансови институции. Към вече вписаните 632 плавателни съда от „сенчестия флот“ са добавени още 41. За първи път санкциите обхващат агенция за набиране на екипажи, рафинерии в Русия и Беларус, както и над петдесет предприятия от военно-промишления комплекс, свързани с производството на далекобойни дронове. Таванът на цената на петрола е замразен на 44,10 долара за барел до 15 юли 2027 г. Основната разлика с американското предложение се крие в задействането: европейските санкции влизат в сила автоматично с приемането на пакета, докато американските мита зависят от преценката на един-единствен човек.

Затова самото приемане на закона и реалното му прилагане са два отделни въпроса. Гласуването в Сената тази седмица е сигурно предвид подкрепата на над 60 вносители и Белия дом, но неговото влизане в сила преди септември е малко вероятно. Още по-съмнително е дали новото правомощие ще се използва в пълен обем: само за пет месеца същата администрация издаде, разшири и поднови изключения за същия петрол, който законът цели да обложи. При това го направи в условията на пазар, който днес е много по-ограничен и напрегнат, отколкото беше през март.

Контрааргументът на скептицизма е, че именно широкото право на изключения прави мярката приложима. Президент, който има гъвкавостта да вдигне митото, може и достоверно да заплаши с него, а облекченията през март бяха по-скоро реакция на реален шок в доставките, отколкото жест към Москва. В подкрепа на този прочит са публичната позиция на Тръмп зад текста от януари насам и възстановяването на санкциите върху иранския петрол след провала на меморандума през юли. Слабото място на този аргумент обаче се крие в симетрията на механизма: правомощие, задействано по усмотрение, се и оттегля по усмотрение. А досегашната практика сочи, че везните се накланят към облекчаване на мерките всеки път, когато цената на барела тръгне нагоре.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Бангладеш предотврати опити за принудително изтласкване на хора от Индия през границата.

🇧🇩🚧🇮🇳 Бангладеш заяви, че е предотвратил няколко опита на Индия да изпрати принудително хора през границата между двете страни през последните 24 часа. Случаят възроди спора относно предполагаема нелегална миграция и помрачи усилията за подобряване на отношенията между двете съседни страни в Южна Азия.

Тяхната обща граница е една от най-дългите сухопътни граници в света, простираща се на повече от 4000 км през най-разнообразен терен, което я прави трудна за охрана.

Граничната охрана на Бангладеш (BGB) съобщи, че е засекла 10 опита за нарушение от страна на индийските власти по протежение на няколко участъка от разделителната линия. Министерството на външните работи и Силите за сигурност на Индия не отговориха на запитванията за коментар.

Управляващата в Индия „Бхаратия Джаната Парти“, която управлява граничните щати Трипура, Западен Бенгал и Асам, се закани да се справи с нелегалната миграция, която описа като свой приоритет. От миналата година тя опитва да изтласка през границата това, което описва като „нелегални инфилтратори“ – мюсюлмани, говорещи бенгалски език.

Този въпрос усложни усилията за подобряване на двустранните връзки след свалянето на дългогодишния лидер на Бангладеш и съюзник на Индия Шейх Хасина през 2024 г.

„На никое лице или група няма да бъде позволено да влиза незаконно през границата в Бангладеш“, заявиха от BGB и добавиха, че всеки опит международните норми за контрол на границите и двустранните споразумения да бъдат нарушени, ще бъде „строго възпрепятстван“.

През май граничната охрана на Бангладеш засили патрулите и предприе усилия за осведомяване на жителите, населяващи погранични райони поради опасения, че Индия принуждава хора да влезат незаконно в Бангладеш. Официални лица, правозащитни групи и анализатори нарекоха тези действия „push-ins“ – неформален трансфер на хора в Бангладеш, без да се преминава през процедури за проверка и репатриране.

През май външното министерство на Индия заяви пред репортери, че е поискало от Бангладеш да провери националността на повече от 2860 заподозрени бангладешци, живеещи незаконно в Индия.

При един от инцидентите през последния ден в югозападния граничен район Дженайда, BGB твърди, че личен състав от граничните сили за сигурност на Индия се е опитал да прехвърли 30 до 35 души към територията на Бангладеш в затворнически микробус, като за целта е отворил гранична врата. BGB съобщи, че е превозното средство е било принудено да се оттегли от нейни служители.

Властите в Дака нееднократно настояваха, че всеки, идентифициран като гражданин на Бангладеш, е небходимо да бъде върнат по наличните официални правни и дипломатически канали, вместо да бъде изтласкван нелегално през границата. Очаква се въпросът да бъде повдигнат на двустранни разговори между генерални директори на граничните сили, който се очаква да се проведе в Ню Делхи от 8 до 11 юни, съобщиха правителствени служители в Дака.

📸 Снимка: Служител на Граничните сили за сигурност (BSF) на Индия влиза в самостоятелен граничен пост (BOP) в Петраполе, в близост до международната граница между Индия и Бангладеш, 16 октомври 2024 г. (REUTERS/Sahiba Chawdhary/Arch Photo)

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Kyiv Independent: САЩ не са удължили изключението за руския петрол.

🇺🇸🇷🇺 Твърденията, че САЩ са взели решение да удължат изключението от санкциите за руския петрол, транспортиран по море, не отговарят на истината, заяви американски служител пред Kyiv Independent.

Изявлението идва в отговор на публикация на Ройтерс, която цитира източник, запознат с темата, според когото Министерството на финансите на САЩ е взело решение за пореден път да удължи въведеното изключение, след като срокът му изтече на 16 май.

„Това е невярно“, заяви американски служител. Друг представител на администрацията потвърди, че към днешна дата изключението не е удължено.

Преди това изключението позволяваше на държавите да купуват руски петрол и петролни продукти, натоварени на плавателни съдове в периода от 15 април до 16 май, заменяйки предходно 30-дневно освобождаване, изтекло на 11 април.

По-рано сенатори от Демократическата партия заявиха, че първоначалното изключение, съчетано с повишените глобални цени на петрола по време на войната срещу Иран, е осигурило на Русия близо 150 млн долара на ден – общо над 4 млрд долара до изтичане на първото освобождаване, според оценки.

На 25 април министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че ново подновяване на изключението не се планира. Администрацията на Тръмп обаче веднъж поднови облекчаването на санкциите, въпреки че на няколко пъти излезе с публични изявления, че няма да го стори. Предишното удължаване се случи няколко дни след като Бесент по подобен начин заяви, че изключението няма да бъде подновено.

Войната в Близкия изток се оказа ползотворна за Руската федерация, която отчете повишени приходи в резултат на високите цени на енергията и засиленото търсене на нейните суровини.