Шестима украинци и американец бяха задържани на границата между Индия и Мианмар.

🇮🇳⚖️🇺🇦 Шестима украинци и американец бяха арестувани от Националната агенция за разследване (NIA) на Индия по обвинение в незаконно преминаване в Мианмар през територията на щата Мизорам с цел обучение на въоръжени групировки от етнически групи в боравене с оръжие и война с дронове, след като са били под наблюдение от службите за сигурност през последните няколко месеца.

Обвиняемите са посочени като Матю Арън Ван Дайк (САЩ) и Хурба Петро, Сливяк Тарас, Иван Сукмановски, Стефанкив Мариян, Хончарук Максим и Камински Виктор (Украйна). NIA проучва техните цифрови отпечатъци, за да установи самоличността на други заподозрени членове на мрежата.

Трима от шестимата украинци са арестувани на международно летище „Индира Ганди“ в Делхи, а останалите са задържани на международно летище „Чаудхари Чаран Сингх“ в Лакнау, в рамките на няколко часа един от друг през нощта на 13 март.

Американският гражданин е задържан същата нощ на летището в Калкута. Профил в социалните мрежи, за който се смята, че е свързан с него, го описва като „медийна личност“, базирана в Украйна. В публикации той твърди, че води тайни операции в страни, включително Венецуела, за постигане на смяна на режима.

„Към лидерите на Венецуела, Бирма, Иран и други авторитарни режими – идваме за вас“, се посочва в един от постовете. „Русия, идваме и за теб“, добавя той.

Преди няколко месеца същият профил публикува съобщение, че авторът се намира в зона на конфликт и също така споменава използването на Starlink за разговор в Spotify.

Говорител на американското посолство в Ню Делхи заяви, че са „запознати със ситуацията“, но не коментират подобни случаи от съображения за поверителност.

Министерството на външните работи на Украйна заяви, че е осигурило правна помощ и адвокат на шестимата украинци но добави, че до момента не са представени „никакви установени факти“, доказващи участието им в незаконна дейност в Индия или Мианмар. В изявление от вторник ведомството предположи, че присъствието на обвиняемите в зона с ограничен достъп в Североизтока може да е било „неволно нарушение“.

Междувременно украинският посланик Олександър Полишчук проведе среща със секретар от Министерството на външните работи на Индия, и връчи протестна нота, защото служители от посолството не са били допуснати да разговарят с украинците в съда, нито е бил предоставен консулски достъп.

„Противно на установената международна практика, посолството на Украйна в Република Индия не е получило официално уведомление от компетентните органи на Индия за ареста на украински граждани. Настояваме за незабавно осигуряване на безпрепятствен консулски достъп до задържаните“, заявиха от украинското външно министерство, според което съдът е взел решение да удължи задържането на обвиняемите до 27 март.

Правителствени служители заявиха пред The Hindu, че процедурите по случая се спазват, тъй като съдът е дал указания и външното министерство „проучва“ украинското искане за консулски достъп.

Обвиняемите са подведени под отговорност по раздел 18 от Закона за незаконните дейности. В понеделник те бяха изправени пред съдия Прашант Шарма в столичния съд „Патиала Хаус“, който ги остави в 11-дневен арест под надзора на NIA. При искането за 15-дневен предварителен арест службата представи доказателства, че те са влезли в Индия с туристически визи.

Твърди се, че по-късно обвиняемите са пътували до Мизорам без да получат нужното разрешение за защитена зона (PAP), пресекли са границата с Мианмар и се смята, че са планирали да обучават етнически групировки в региона, които бяха описани като „антииндийски“.

Американският гражданин не беше представляван от адвокат по време на съдебното изслушване. Украинците бяха представлявани от адвокати Анкур Сайгал и Прамод Кумар Дубей, наети от посолство. Защитата заяви, че все още не е получила копие от първоначалния доклад (FIR) или заповедта за задържане.

NIA разследва случая, за да разкрие предполагаем заговор с участието на обвиняемите, които са заподозрени в незаконна контрабанда на дронове в Мианмар.

През декември 2024 г. Министерството на вътрешните работи на Индия се позова на разузнавателни данни, за да предупреди местните власти в щатите Мизорам, Манипур и Нагаланд да следят отблизо чуждите граждани в щатите по границата с Мианмар. Службата за регистрация на чужденци (FRRO) беше помолена да наблюдава техните движения и при необходимост да предприема подходящи правни действия.

През март 2025 г. главният министър на Мизорам Лалдухома заяви в щатското събрание: „Имаме конкретни данни, че ветерани от войната в Украйна са пътували до щат Чин в Мианмар през Мизорам, за да обучават бунтовнически групи, воюващи срещу военната хунта.“

Коментирайки резкият скок в броя чуждестранни посетители, той отбеляза, че въпреки регистрираните близо 2000 посетители от западни страни между юни и декември 2024 г. в столицата Айзол са били забелязани едва неколцина туристи.

Индия възобнови покупките на руски петрол заради кризата в Близкия изток

🇮🇳🤝🇷🇺 Рафинериите в Индия купуват милиони барели руски суров петрол с незабавна доставка, докато тя се опитва да се справи с недостига в доставките, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се наЧ шест източника, запознати с въпроса.

В продължение на месеци САЩ оказваха натиск върху страната да избягва покупката на руски петрол, тъй като Белият дом се стреми да ограничи финансовите потоци към руските военни усилия в Украйна. Индия е уязвима към шокове в енергийните доставки, тъй като петролните ѝ резерви покриват едва около 25 дни от търсенето. Страната получава близо 40% от своя внос на петрол от Близкия изток през Ормузкия пролив.

Индия беше основният купувач на руски суров петрол по море след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г., но през януари местните рафинерии започнаха да намаляват покупките под натиска на Вашингтон.

Ограничаването на вноса от Русия помогна на Индия да избегне мита в размер на 25% и да сключи временно търговско споразумение със САЩ. Към момента не е ясно дали Съединените щати са разрешили на Индия да увеличи руските покупки, за да компенсира евентуални загуби на доставки от Близкия изток.

Източник, пряко ангажиран с въпроса, заяви, че Индия се е обърнала към администрацията на Тръмп с искане за одобрение на вноса на руски петрол поради конфликта с Иран.

Държавните рафинерии Indian Oil Corp, Bharat Petroleum Corp, Hindustan Petroleum Corp и Mangalore Refinery and Petrochemicals Ltd преговарят с търговци за незабавна доставка на руски товари, сочат източници на Ройтерс. Един от тях посочва, че до момента индийските държавни рафинерии са закупили около 20 милиона барела руски петрол от търговци.

Според данни от индустриални източници, за последно HPCL и MRPL са получили руски петрол през ноември.

Търговците продават руския сорт „Уралс“ (Urals) на Индия с надценка от 4 до 5 долара за барел спрямо сорта „Брент“ (Brent) с включена доставка до индийските пристанища през март и началото на април, твърдят трима от източниците.

Това е в рязък контраст с отстъпката от около 13 долара за барел за товарите, търгувани през февруари.

Преди началото на войната на 28 февруари, HPCL е закупила два товара руски петрол с отстъпка от 13 долара.

„Индийските рафинерии се завръщат на пазара... в наши дни проблемът е по-скоро в наличността на суровината, отколкото в цената“, коментира един от търговците, участващи в продажбите на руски петрол за Индия.

Същият източник добави, че компанията Reliance Industries също се е обърнала към него за закупуване на руски петролни товари с незабавна доставка.

По-рано през деня двама източници с преки познания по темата съобщиха, че рафинериите в Индия вече са започнали да черпят руски петрол от кораби, намиращи се край бреговете на страната, за да компенсират недостига на суров петрол от Близкия изток.

Индия планира да удвои поръчката си на руски системи С-400

🇮🇳🤝🇷🇺 Индия напредва с плановете за значително разширяване на способностите за противовъздушна отбрана, удвоявайки поръчката си на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“. Репортаж на Defense Express цитира индийски източници от отбраната и онлайн изданието AIN, според които Индия е взела решение да закупи пет нови батареи от системата с голям обсег.

Това решение следва период на засилено регионално напрежение. Defense Express отбелязва, че стремежът към повече единици С-400 е свързан с последствията от операция „Синду“ с участието на Пакистан. Индийски медии твърдят, че С-400 е показала своята ефективност по време на конфронтацията, сваляйки пакистански разузнавателен самолет на разстояние над 300 км.

Въпреки че Исламабад не е потвърдил такава загуба, а Ню Делхи по подобен начин се въздържа от официално признаване на загубата на собствени активи, включително съобщения за свален изтребител Rafale, посоченото представяне на системата според репортажите е затвърдило интереса на Индия към последваща поръчка.

Новата покупка идва в момент, в който Русия все още не е изпълнила първоначалните си задължения към индийското министерство на отбраната. Както съобщава Defense Express:

• Първоначален договор (2018): Индия подписа сделка за 5,5 милиарда долара за 5 батареи С-400.
• Текущ статус: Към днешна дата Индия е получила само 3 от 5 договорени единици.
• Бъдещ график: Москва е поела ангажимент да достави останалите 2 батареи до края на 2026 г.

Въпреки тези забавяния, предложената допълнителна поръчка за още 5 системи би увеличила общия състав от С-400 на Индия до 10 батареи, сигнализирайки за дългосрочно разчитане на руските интегрирани системи за ПВО.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Индия финализира сделка за 2 милиарда долара за лизинг на руска атомна ударна подводница за срок от 10 години, според Bloomberg. Плавателният съд трябва да бъде доставен до две години, ще служи предимно като учебна платформа за укрепване на операциите с ядрени подводници, докато страната напредва с дългосрочната си програма за модернизация и развитие на пълна ядрена триада.

Вносът на руски петрол в Индия спадна с 40%.

🇮🇳🛢️🇷🇺 Индия е намалила драстично вноса на руски петрол, като доставките през януари са спаднали с 40% спрямо декември и са се свили повече от двойно на годишна база. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от международната ценова агенция Argus и руски държавни медии.

Това са най-ниските обеми от юни 2022 г. насам, а дневните доставки са паднали до 859 000 барела (3,68 милиона тона). Спадът във вноса на руски петрол се дължи на засиления натиск от страна на САЩ, както и усилията на Индия да осигури изгодно търговско споразумение с Вашингтон.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабно търговско споразумение с индийския премиер Нарендра Моди, в което двете страни се съгласиха да намалят митата, а Индия да преустанови покупките на руски петрол за сметка на повече доставки от САЩ и евентуално от Венецуела.

До януари делът на руския петрол в общия внос на Индия е паднал до 21,2% – най-ниското ниво от октомври 2022 г., когато страната започна масово да изкупува руски суровини заради войната в Украйна, пише The Moscow Times.

В момента Индия компенсира загубените обеми петрол от Близкия изток и конкретно от Саудитска Арабия, която се превърна в нейния основен доставчик. През февруари доставките от Кралството могат да преминат границата от 1 милиона барела дневно, което е най-високото равнище от ноември 2019 г. Освен това Индия поднови вноса на венецуелски петрол, като за април са планирани доставки на поне 6 милиона барела.

В отговор на това, в началото на февруари Тръмп премахна 25% мито върху индийските стоки, позовавайки се на ангажимента на Индия да прекрати прекия или косвен внос на руски петрол. Въпреки че индийските власти не са обявили официално пълно преустановяване на вноса, очаква се през пролетта той да бъде свит до 500 000–600 000 барела на ден.

Тази промяна е знакова, тъй като след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Индия се превърна в най-големия купувач на руски петрол, възползвайки се от големи отстъпки в цената заради западните санкции.

Когато Западният свят наложи санкции и ценови таван от Г-7, Русия беше принудена да предлага огромни отстъпки, за да поддържа пазарите си. Според Съвета за външни отношения (CFR), индийските рафинерии охотно поглъщаха тези евтини барели, използвайки алтернативни корабни мрежи и не-доларови платежни механизми, за да заобиколят западните финансови рестрикции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Приходите на Русия от изкопаеми горива са паднали с 27% в сравнение с нивата отпреди инвазията. Въпреки продължаващата зависимост от „сенчестия флот“ танкери от полезни изкопаеми горива са спаднали с 19% на годишна база, достигайки общо 193 милиарда евро в четвъртата година от войната. ЕС също значително намали своята зависимост от руски енергийни източници, а вносът на руски петрол в съюза през 2025 г. е спаднал с 36% спрямо година по-рано.

Две експлозии в Китай в рамките на денонощие

🇨🇳 Втора мощна експлозия за под денонощие засегна обект на Народната освободителна армия на Китай в Дзибо, провинция Шандун. Взривър беше предшестван от друг инцидент в Шантоу, провинция Гуандун.

Министерството на държавната сигурност посочи групировката „Лашкар-е-Тайба“ (LeT) като основен заподозрян. В момента Пекин координира усилията си с регионални служби за сигурност за овладяване на заплахата.

Атаките съвпадат със заканите на групировката за ескалация срещу китайски обекти на Китайско-пакистански икономически коридор (CPEC). Основана в края на 80-те години, тя е сред най-големите и активни ислямистки организации в Южна Азия. Макар първоначално фокусът ѝ да бе насочен основно към оспорваните територии в Кашмир, оперативният ѝ обхват постепенно се разширява.

Групировката придоби международна известност с координираните атаки в Мумбай през 2008 г., при които загинаха над 160 души. Тя е отговорна и за нападението над индийския парламент през 2001 г., което доведе до сериозна ескалация между Индия и Пакистан. Считана за терористична организация от ООН, САЩ и редица други държави, групировката поддържа сложни логистични мрежи, които сега се насочват към активи на Китай.

Министерството на външните работи на Пакистан излезе с официално изявление, осъждащо категорично случаите в провинциите Шандун и Гуандун. Исламабад определи инцидентите като „враждебни актове срещу стабилността в региона“ и изрази пълна солидарност с Пекин. В изявлението се посочва, че пакистанските власти не разполагат с данни за оперативна връзка между местни субекти и координирането на атаките на китайска територия.

По отношение на подозренията към „Лашкар-е-Тайба“, пакистанската дипломация запазва консервативен тон, напомняйки, че организацията е официално забранена в страната още през 2002 г. Въпреки това служители на сигурността в Исламабад потвърдиха, че се намират в постоянен контакт с китайските ведомства за обмен на разузнавателни данни. Основен приоритет за Пакистан остава защитата на проектите по Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), които са обект на преки заплахи от екстремистки групи.

Пакистанските служби за сигурност вече започнаха проверки на логистичните мрежи в пограничните райони, за да спрат евентуално трансгранично движение на бойни клетки. Официални лица в Исламабад отново припомниха, че стратегическото партньорство с Китай е непоколебимо и опитите за дестабилизация няма да променят курса на съвместните икономически инициативи. Териториалното присъствие на въоръжени групи обаче остава сложна тема, която двете страни се опитват да адресират чрез засилен граничен контрол и общи центрове за борба с тероризма.

Путин хвали Т-90 като най-добрия танк в света, въпреки загубите в Украйна.

🇷🇺🇮🇳 Руският президент Владимир Путин похвали семейството танкове Т-90 в свое интервю за India Today, описвайки ги като един от най-добрите танкове в света, въпреки големите загуби на бойното поле в Украйна.

„Индия произвежда нашите знаменити танкове Т-90. Вярвайте ми, когато казвам, че тези танкове се считат за едни от най-добрите в света“, заяво Путин, позовавайки се на руския дизайн, който остава широко използван в руската армия и редица експортни клиенти.

Коментарът му идва на фона на нарастващи критики относно ефективността и оцеляемостта на руските бронетанкови сили в Украйна. По данни на разузнавателна група Oryx, която проследява потвърдените с визуални доказателства загуби на техника, Русия е загубила най-малко 203 танка от семейството Т-90 от началото на своята пълномащабна инвазия, сред които 11 броя от експортния вариант Т-90С, който първоначално беше предназначен за чуждестранни клиенти, но впоследствие беше пренасочен към руската армия, както и 146 от модернизирания вариант Т-90M „Прорив“.

Цитираните от Oryx числа се считат за максимално консервативна оценка, тъй като отразяват само случаите, потвърдени с визуални доказателства.

В интервюто Путин изтъкна силните отбранителни връзки между Москва и Делхи, като отбеляза не само износа на руско оръжие към Индия, но и трансфера на чувствителни технологии към нейната отбранитенлна индустрия.

„Индия остава доверен отбранителен партньор за Русия. Ние не просто продаваме технологии – ние ги споделяме, което е рядкост в областта на военно-техническото партньорство“, каза Путин.

Т-90M, най-новата версия на платформата, се произвежда от Уралвагонзавод и включва подобрена броня, електроника и система за управление на огъня в сравнение с по-ранни модели. Тя е внедрена широко в руските армейски части и е прокламирана от държавни служители като основен стълб на модернизацията на бронетанковите сили на страната.

Вариантът Т-90С се произвежда локално в Индия от Heavy Vehicles Factory в Авади, използвайки комплекти от Русия и местни компоненти. Индия остава най-големият чуждестранен оператор на платформата Т-90, с над 1100 танка в служба и стотици други по предишни договори.

Въпреки че Русия продължава да рекламира бойната ефективност на танка, докладите от бойното поле подсказват, че Т-90 са уязвими към западните противотанкови ракети, използвани от Украйна, сред които Javelin, а също така към FPV дронове и дори оръдия на бойни машини като Bradley.

Китай е удвоил цените на стоки за руската отбранителна индустрия.

🇨🇳💰🇷🇺 Китай е удвоил цените на стоки с експортен контрол, доставяни за руската отбранителна индустрия от 2021 г. насам, възползвайки се от нейната зависимост от китайски компоненти и технологии по време на войната, съобщи The Moscow Times.

Китайските износители са вдигнали значително цените на стоките с двойна употреба, използвани за производство на оръжия. Това беше потвърдено и от проучване на финландския институт BOFIT, което показа, че средната цена на тези стоки е скочила с 87% в периода 2021–2024 г. Цената на същите стоки за останалия свят се е вдигнала с едва 9%.

Високопоставен западен служител коментира, че скокът на цените е сериозно косвено ограничение върху руския военен капацитет: „Ако вдигнеш цената на една стока с 80%, практически намаляваш наполовина това, което те могат реално да си купят.“

Някои западни правителства разглеждат огромните надценки на Китай като допълнителен натиск над руската военна икономика, наред с усилията да се прекъсне достъпът на отбранителния сектор до критичен внос.

Въпреки публичната реторика за „стратегическо партньорство“, източникът заяви, че Китай и Индия действат предимно в свой интерес, което показва, че Москва няма истински съюзници.

„Китай не се държи като съюзник. Понякога ни разочарова и спира плащанията, понякога се възползва, понякога си е чист грабеж – нищо съюзническо няма в това“, заяви източникът.

Търговските данни илюстрират нагледно мащабите на руската уязвимост. Двустранният стокообмен между Китай и Русия достигна рекордните 254 млрд долара през 2024 г. спрямо 146,9 млрд долара за 2021 г. Голяма част от този ръст се дължи именно на по-високите цени, а не на увеличени обеми.

Вносът на китайски сачмени лагери, ключов елемент за промишлеността и военните нужди, се увеличава със 76% в доларово изражение за същия период, а физическият обем спада с 13%. Това показва ясно, че търговските стойности се надуват предимно от по-високите цени, а не от по-големите количества.

BOFIT обобщава, че санкциите „ограничават технологичните възможности на Русия и правят вноса на критични стоки по-скъп“, а Китай осигурява огромна част от руските приходи от износ на енергия, както и на вноса технологични продукти, жизненоважни за въоръжените ѝ сили.

Според втори източник, близък до руските власти, военно-промишленият комплекс на страната просто не може да функционира без китайски доставки на електроника и компоненти: „Без тях нямаше да успеем да произведем нито една ракета, а какво остава за дронове, и цялата икономика отдавна щеше да се е сринала. Ако те искаха, войната щеше да е приключила още преди много време.“

По-ранни публикации сочат, че Китай се е превърнал в основен чуждестранен доставчик на редки метали (галий, германий и антимон) за фирми, свързани с руската отбрана, след като е изместил западните износители, осигурявайки материали за руското производство на боеприпаси, дронове, ракети и дори компоненти за ядрени оръжия.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Най-малко 8 жертви и 20 ранени при атентат в Делхи.

🇮🇳 Най-малко 8 души загинаха, а други 20 бяха ранени, след като кола-бомба избухна близо до Червената крепост в индийската столица Делхи, съобщи Reuters, отбелязвайки, че такъв атентат е рядкост в строго охранявания град с население от над 30 милиона жители.

Големите железопътни гари в цяла Индия, включително финансовия център Мумбай и щата Утар Прадеш, който граничи със столицата, бяха поставени във висока степен на тревога.

„Разследваме всички възможни версии и скоро разузнавателните служби ще стигнат до заключение“, заяви федералният министър на вътрешните работи Амит Шах.

Предишният собственик на колата, известен само като Салман, е арестуван след взрива, съобщи NDTV, без да дава повече подробности. Ройтерс не успя веднага да потвърди информацията.

На претъпкана улица близо до метростанция в стария квартал на Делхи се виждаха обезобразени тела и останките от няколко автомобила, докато полицейски служители заливаха района, за да го обезопасят и да разпръснат струпалите се тълпи.

„Бавно движещо се превозно средство спря на червен светофар. В него избухна експлозия, която повреди и близките коли“, отбеляза пред репортери полицейският комисар Сатиш Голча, който уточни, че взривът е станал малко преди 19 часа местно време.

Премиерът Нарендра Моди изрази съболезнования към близките на загиналите: „Нека ранените се възстановят възможно по-скоро. Пострадалите получават помощ от властите“, написа той в X.

Поне шест автомобила и три рикши са пламнали при експлозията, съобщи заместник-началникът на пожарната в Делхи. Около 30–40 линейки пристигнаха на място, а целият район беше отцепен след потушаване на огъня, съобщи репортер на Ройтерс.

„Бях на метростанцията, слизах по стълбите, когато чух експлозия. Обърнах се и видях огън. Хората започнаха да бягат в паника“, разказа жена, станала очевидец на трагедията.

„Паднах от ударната вълна на взрива – толкова силен беше“, сподели друг очевидец пред агенция ANI.

Посолството на САЩ в Делхи издаде предупреждение към гражданите си да избягват тълпи и зоната около Червената крепост и да бъдат бдителни на места, посещавани от туристи.

Червената крепост, известна местно като Лал Кила, е огромна постройка от XVII век от епохата на Моголите, съчетаваща архитектурни стилове от древна Персия и Индия, която целогодишно е посещавана от туристи. Всяка година на Деня на независимостта на Индия на 15 август премиерът на страната произнася реч от стените на крепоста.

Столицата беше мишена на серия от атентати през 80-те и 90-те години – обществени места като автогари и претъпкани пазари бяха ударени в атаки, приписвани на ислямски екстремисти или на сепаратисти от северния сикхски щат Пенджаб.

Около дузина души загинаха в последният подобен инцидент в града – експлозия на куфарче пред Върховния съд в Делхи през 2011 г. За сигурността в Делхи се грижи федералното министерство на вътрешните работи, а полицията се отчита директно пред него, макар столичната територия да има и свое местно правителство.

Русия поръча 56 крилати ракети „Калибър“, пригодени за ядрени бойни глави.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация поръча партида от 56 крилати ракети 3M-14С „Калибър“ за морско базиране, способни да носят ядрена бойна глава, според информация, публикувана вчера от Militarniy. Поръчката е възложена на конструкторско бюро „Новатор“, като доставките се очаква да продължат до края на 2026 г.

Анализът посочва, че цената на последните произведени ракети варира в диапазона 2 до 2,4 милиона долара при текущите валутни курсове, докато други източници в специализираната преса определят сходен диапазон от 2 до 2,3 милиона долара. За сравнение, по-стари договори, като например сделка за експорт на ракетите „Клуб-С“ (3M-14E) между Русия и Индия, отбелязват значително по-висока цена от около 6,5 милиона долара за брой.

3M-14 „Калибър“ е крилата ракета за нанасяне на удари по наземни цели, базирана на подводници и кораби, с предполагаем обхват от 1500 до 2500 км. Според данни на проекта Missile Threat на Center for Strategic and International Studies (CSIS), тя се е превърнала в ключов елемент от способностите на руския флот за нанасяне на удари по цели на сушата.

CSIS цитира и оценка на Службата за морско разузнаване на САЩ, според която Москва планира да оборудва всички нови подводници, корвети, фрегати и по-големи надводни кораби със способност за изстрелване на 3M-14, което „променя радикално способността ѝ да възпира, заплашва и унищожава цели на противника“.

Украински мониторинг канали, които разпространиха сведения на Militarniy, добавят, че партидата от 56 ракети 3M-14С е планирана да бъде завършена до края на следващата година. Въпреки че не публикуват оригиналния договор, тези източници потвърждават хипотезата за ограничена партида ракети с ядрен потенциал в рамките на по-широката програма за придобиване на крилати ракети.

Според независими справочни материали семейството ракети „Калибър“ е способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави, чиято маса попада в диапазона 450–500 кг. Ракетната система е разположена на редица платформи на руския флот и е била използвана многократно за нанасяне на удари в рамките на кампанията в Сирия и пълномащабната война срещу Украйна.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Джон Болтън: Тръмп разруши десетилетни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай.

🇺🇸 Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън заяви, че десетилетия западни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай са застрашени от провал и обвини политиките на Доналд Тръмп за обръщането на Ню Делхи обратно към Москва и Пекин.

„Има много лоши новини и много малко добри. Западът, особено Съединените щати, прекараха десетилетия в опит да откъснат Индия от привързаността ѝ към Съветския съюз и Русия, продавайки им модерни оръжия и същевременно предупреждаваха за опасността от Китай“, припомни Болтън пред Sky News по повод визитата на премиера Нарендра Моди в Китай за срещата на върха на ШОС.

Той посочи, че този дългосрочен курс се е символизирал от четиристранния диалог за сигурност – Япония, Индия, Австралия и САЩ. „През последните седмици Доналд Тръмп на практика разруши това. По различни причини той изпрати Индия обратно към Русия, за да се сближи с Китай, което разкъса десетилетни усилия за промяна на тази ориентация. Не казвам, че е непоправимо, но ще е нужно много време, а не виждам да започва скоро“, допълни Болтън.

На въпрос дали митата на Тръмп са ключов фактор, Болтън посочи серия от стъпки, отчуждили Индия. „Има редица действия, с които Тръмп засегна индийците. Основните тарифи, които наложи, са икономическа катастрофа за всички. Индия смяташе, че се намира в преговори за споразумение, подобно на това на Великобритания с Тръмп, но вместо това той наложи 25% мита. После изпълни своята заплаха да обложи със санкции страните, купуващи руски енергоносители – и удари Индия с нови 25%, без да санкционира Русия или Китай, които са най-големият клиент на руски нефт и газ“, каза Болтън.

По думите му Тръмп е разгневил допълнително Индия, приписвайки си заслугата за намаляване на напрежението след терористичното нападение в Кашмир. „Когато напрежението между Пакистан и Индия ескалира заради атентата в Кашмир, после спадна. Тръмп обяви, че е спрял този конфликт – една от 6-7 войни, които уж е предотвратил, за да заслужи Нобеловата награда за мир. Това накара Индия да побеснее“, коментира Болтън.

Той определи срещата на Шанхайската организация за сътрудничество като „пропагандно шоу“, но подчерта, че отразява реални промени в баланса на силите. „Тя показва, че зад това стои реалността – амбициите за хегемония на Китай в Източна, Югоизточна и Централна Азия и бившите съветски републики“.

САЩ, Япония, Австралия и редица европейски държави отдавна се опитват да спрат този сценарий, но търговските политики на Тръмп и нежеланието му да гледа на дипломатически ходове в широк стратегически контекст дадоха шанс на Си Дзинпин и Пекин. Дали ще могат да се възползват от него – предстои да видим“, заключи Болтън.

Русия проучва инвестиции за производство на Су-57 в Индия.

🇷🇺🤝🇮🇳 Русия проучва необходимото равнище на инвестиции, позволяващи производството на изтребители от пето поколение Су-57 в Индия, на фона на засилващото се сближаване между двете страни.

Индия вече е заявила, че има нужда от поне 2-3 ескадрили с изтребители пето поколение, а за целта се разглеждат както руския Су-57, така и американския F-35.

Държавната компания Hindustan Aeronautics Limited вече произвежда по лиценз изтребителите от руски произход Су-30MKИ в своята фабрика в Нашик. При необходимост това съоръжение може да бъде използвано и за производство на Су-57. По данни на източници от отбраната, цитирани от местното издание ANI, в момента руските служби проучват обема на инвестиции, необходими за реализиране на такъв проект в Индия.

Освен това страната притежава и други производствени мощности, в които се изработва техника от руски произход, които също биха могли да участват в бъдещо производство на изтребители и по този начин разходите да бъдат намалени, посочват източниците.

Сътрудничеството между двете страни се засилва в момент, когато Белият дом упражнява натиск върху индийското правителство и налага мита върху индийския бизнес.

В последните месеци двете държави обсъдиха редица отбранителни проекти. Индийската страна е проявила интерес към системите за противовъздушна отбрана С-500 и С-400 и друго въоръжение. От най-високо равнище Русия настоява за придобиването на Су-57 от Индия.

Frontline Monitor припомня: Индия участва в руския проект за изтребители пето поколение преди 8–10 години, но се оттегли в резултат на множество проблеми. Според източници обаче възможността за подновяване на съвместния проект не е изключена предвид настоящите глобални условия.

В същото време САЩ се опитват да прокарат сделка за F-35 с Индия, докато тя работи по собствен проект за изтребител от пето поколение, получил официално одобрение миналата година. Очаква се неговият първи прототип да извърши полет до 2028 г. Въвеждането на въоръжение е прогнозирано за средата на следващото десетилетие.

САЩ наложиха 25% мито на вноса от Индия заради руския петрол

🇺🇸⚔️🇮🇳 Американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която се въвежда нови 25% мито на стоките, внасяни от Индия, в рамките на действията срещу заплахите за националната сигурност на САЩ, свързани с руските действия в Украйна, и е насочена към държави, които внасят руски петрол.

Заповедта посочва, че Индия купува руски петрол, пряко или чрез посредници, подкрепяйки руските действия в Украйна. Това мито разширява предишни мерки, започнали през 2021 г. и 2022 г., които забраняват вноса на руски петрол и други продукти в САЩ. Новите тарифи ще влезат в сила от 27 август 2025 г. за вноса на индийски стоки, с изключение на онези, които вече се намират в транзит и ще пристигнат преди 17 септември 2025 г.

Митото ще се добави към съществуващите такси за внос от Индия, но няма да се прилага за стоки, освободени по други търговски разпоредби. САЩ ще наблюдават и други държави, внасящи руски петрол, и може да наложат сходни мита, ако открият нарушения. Тръмп може да промени мерките, ако Русия или други държави предприемат конкретни стъпки за намаляване на напрежението или ако засегнатите държави отговорят с ответни действия.

Държавният секретар и различните ведомства ще изпълняват заповедта, а митническата служба на САЩ ще следи за нейното спазване. Това може да доведе до сътресения в търговските отношения между САЩ и Индия, като повиши цените на някои стоки и засегне глобалните вериги за доставки.

Мярката е част от усилията на Белия дом за ограничаване на икономическата подкрепа за руската агресия срещу Украйна. Други държави, внасящи руски петрол, вероятно също ще се превърнат в обект на контрол, което може да доведе до нови търговски ограничения.

Горният указ беше оповестен веднага след като Уиткоф завърши срещите си в Москва и се качи на самолета. Консултациите бяха най-кратките в серията от такива срещи. Путин и Тръмп не са коментирали преговорите, а помощникът на руския президент Ушаков заяви:

„От наша страна конкретно по украинския въпрос бяха предадени някои сигнали, а съответните сигнали бяха получени и от президента Тръмп“.

Руският петрол съставлява 36% от вноса на суровини в Индия, според анализатори на CNN, които отбелязват, че страната купува петрол с огромна отстъпка, която традиционни доставчици не биха предложили.

Доставките за Индия са ключов елемент за поддържане на световните цени на петрола на по-ниско ниво, тъй като тя не конкурира западния свят за суровини от Близкия изток. В същото време след преработка част от руския петрол се изнася обратно за Европа, САЩ и Великобритания. Експерти призоваха страните от Г-7 да затворят тази вратичка.

Важно е да се отбележи, че всички тези мита не са пряко свързани с пакета от 100% санкции и мита, които Тръмп по-рано обеща да въведе срещу Русия в случай на пълен провал на мирните преговори.

Пакистански военни сили откриха огън по сектор Манкоут в Пунч

🇵🇰⚔️🇮🇳 Пакистански военни са открили огън по град Пунч, разположен по линията на контрол (LoC) в спорния щат Джаму и Кашмир преди минути. Според съобщенията индийската армия е реагирала незабавно, отговаряйки на източника на обстрела, след което размяната на удари е продължила около 15 минути.

Това е първият случай на обстрел от страна на Пакистан срещу Индия след установеното примирие, последвало индийската операция „Синдур“, насочена срещу пакитански позиции в Кашмир и отвъд. Събитията пораждат нови опасения за крехкия мир по линията на контрол между двете страни.

Стрелбата, включваща леки оръжия и артилерийски огън, беше регистрирана в сектора Манкоут в Пунч, район, който в миналото е бил обект на интензивни обстрели. Индийската армия съобщава, че е осигурила контрол над ситуацията, но инцидентът поднови опасенията за повторна ескалация.

Напрежението по LoC продължава след терористичната атака в Пахалгам, при която бяха убити 26 туристи. Инцидентът доведе до дипломатически мерки от индийските власти, които бяха последвани от военна операция, която според тях е част от мерки за справяне с инфраструктура в пакистанската част на Кашмир.

Индийската армия увери, че поддържа висока степен на готовност по LoC, като нейните войски са инструктирани да реагират на всяко нарушение на примирието от страна на пакистанските войски. Двете страни провеждат и дипломатически срещи, за да адресират ситуацията.

Подновено през февруари 2021 г. споразумението за примирие между двете страни е многократно нарушавано. В последните месеци бяха регистрирани няколко инцидента на стрелба и обстрели по LoC, водещи до цивилни жертви и материални щети.

Очакват се допълнителни подробности относно стрелбата от страна на пакистанските военни.

Индия изпрати военни кораби в Южнокитайско море за съвместен патрул с Филипините

Филипински и американски морски пехотинци щурмуват плаж по време на десантно учение по бреговете на Филипините в Южнокитайско море, 9 май 2018 г.📸 Снимка: Associated Press

🇮🇳⚓🇵🇭 Военноморските сили на Индия изпратиха група бойни кораби на Източния флот в Южнокитайско море, отбелязвайки първото разполагане за съвместна оперативна дейност във водите на стратегически важния воден басейн.

Разгръщането включва провеждането на съвместен морски патрул с Филипините, което сигнализира за стратегически натиск срещу нарастващото влияние на Китай, посочват от Военноморския институт на САЩ.

Флотилията, акостирала в пристанището на Манила за провеждането на дейности на добра воля в навечерието на планираните съвместни операции, е съставена от разрушител с управляеми ракети INS Mysore (D 60), корвета за противолодъчна война INS Kiltan (D 30) и снабдителен кораб INS Shakti (A 57).

Безпрецедентното сътрудничество с Филипините идва като естествен резултат от разширяващата се роля на Индия като партньор на сигурността в Югоизточна Азия и нейната открита подкрепа за усилията за модернизация на филипинската армия за противодействие на агресивните действия на Пекин.

Капитан Джон Алкос от филипинския флот подчерта ключовото значение на подобни дейности за укрепване на „здравите морски връзка“ между двата страни. Оперативните детайли обаче не бяха оповестени заради съображения за оперативната сигурност.

Решението на Индия да се обедини с Филипините в Южнокитайско море е пресметнато усилие за отговор на експанзивните териториални претенции на Китай. Южнокитайско море продължава да е точка на напрежение в региона, тъй като Китай налага агресивно неоснователните си претенции, базирани на „линията на деветте пункта“, навлизайки в суверенните води на съседни страни като Тайван, Филипините, Виетнам, Бруней, Малайзия и други.

Макар двете нации да са провеждали редица учения в Южнокитайско море, това ще бъде първият път, когато Индия участва в морска кооперативна дейност със сили на Филипините. В сравнение с предишни взаимодействия между флотите, като съвместни плавания, краткотрайни упражнения и учения в сферата на морското партньорство, този път учението се фокусира върху оперативната съвместимост на силите и демонстрира подкрепа за Филипините на фона на нарастващата заплаха от Китай. Въоръжените сили на Филипините в прессъобщение описаха съвместната дейност като „жизненоважни ангажименти между страни, насочени към поддържането на мир и стабилност в международните води“.

Решението на Индия следва подобни действия от страна на САЩ, Австралия, Япония, Канада и Франция, които се обединиха с филипинските военноморски сили в Южнокитайско море чрез съвместни учения.

Отбранителното сътрудничество между двете страни се засили в последните години, като през 2022 г. Делхи продаде на филипинския морски корпус свръхзвукови противокорабни ракети BrahMos, а миналата година година преразгледа позицията си относно международния арбитраж за Южнокитайско море от 2016 г. и премина от признаване на резултата към конкретни призиви за спазване на решението.

Първата ракетна база BrahMos на Филипините има потенциала да поразява стратегически цели в Южнокитайско море край Западен Лусон, включително китайските аванпостове на оспорваните рифове като Скарбъро. По-рано Ню Делхи предложи на Манила отбранителен заем и списък от местно разработено военно оборудване в подкрепа на програмата за модернизация на неговите въоръжени сили.

Словашка компания в задкулисни преговори за ремонт на руски хеликоптери в Индия.

🇮🇳🇷🇺🇸🇰 OSINT общността Inform Napalm публикува поредната порция разкрития от многобройни пробиви в деловата кореспонденция на руския военно-промишлен комплекс.

Особено внимание привлича вътрешно писмо от руското предприятие АО „Национален център за вертолетостроене „Камов“ до заместник генералния директор на АО „Вертолеты России“, което включва запитване от военното аташе на Индия в Москва Сунил Кумар за словашката компания Letecké Opravovne Trenčín (LOTN).

Според документите, Индия комуникира активно с руски предприятия относно LOTN. Това може да е индикация за интереси в сферата на поддръжката и обслужването на руско-съветски хеликоптери, които са на въоръжение в Индия.

Словашката компания фигурира в дискусии на ниво военни аташета, което подксазва участието ѝ в ремонти или модернизация на техника от руски произход. Вероятно заради санкциите срещу Москва на руската страна ѝ е трудно да предостави услуги директно на индийците, поради което се налага да използва подобни заобиколни маневри.

LOTN е държавна компания, собственост на Министерството на отбраната на Словакия. От 1949 г. тя е специализирана в ремонт, модернизация и техническо обслужване, включително на съветски и руски хеликоптери, сред които като Ми-8, Ми-17 и Ми-24. Компанията разполага със сертификати EASA Part-145 и NATO AQAP, което потвърждава високото ниво на нейната оперативна дейност и съответствие с международните стандарти.

Важно е да се отбележи, че през април 2025 г. LOTN сключи споразумение с норвежката Kongsberg Aviation Maintenance Services за създаване на център за поддръжка, ремонт и основен ремонт (MRO) за самолети F-16, разположен в Тренчин, Словакия. Това сътрудничество показва разширяването на компетенциите на LOTN и нейната интеграция в западните отбранителни структури. Задкулисните договорки с Кремъл обаче имат потенциала значително да навредят на репутацията ѝ.

Индийската армия получи първите си три хеликоптера AH-64E Apache Guardian.

📸 Снимка: Indian Aerospace & Defence News

🇮🇳🚁🇺🇸 Индийската армия получи първите три от общo шест многоцелеви бойни хеликоптера AH-64E Apache Guardian от Съединените щати. Машините пристигнаха в Джодхпур, Раджастан – ключов център за операциите на армията в близост до западната граница на страната.

AH-64E често са описвани като „летящи танкове“ и сред най-модерните многоцелеви хеликоптери в света. Индийската армия уточни, че новите хеликоптери ще бъдат разположени в гранични райони на страната, за да подобрят ударните ѝ способности и да осигурят модерно предимство в наземната война.

Сделката за хеликоптерите беше сключена през 2020 г. като част от двустранно споразумение със Съединените щати. Съгласно договора на стойност 600 милиона долара, Индия ще придобие шест хеликоптера AH-64E, заедно със свързани оръжейни системи, обучение и логистична поддръжка. Смята се, че всеки самолет е на цена от 860 крори рупии (около 99 милиона щатски долара).

Получаването им беше забавено с над година поради предизвикателства във веригата за доставки и логистични прекъсвания. Първите три хеликоптера пристигнаха тази седмица, а останалите три се очаква да бъдат доставени до ноември.

Хеликоптерите ще се управляват от 451-ва ескадрила на армейската авиация, базирана в Джодхпур. Подразделението играе решаваща роля в наблюдението на западната граница, а сега с въвеждането на новите хеликоптери ще увеличи значително бойната си мощ.

AH-64E Apache Guardian е най-новата версия на доказаната в реални бойни действия платформа на Boeing, която включва подобрена производителност усъвършенствани сензори и комуникационни системи. Проектиран да функционира във среди с висок риск, той може да носи различни оръжия, включително ракети Hellfire, ракети Hydra-70 и 30-милиметрово верижно оръдие.

Индийските военновъздушни сили вече експлоатират флот от 22 хеликоптера AH-64E Apache от 2019 г.