Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Анализ: Сенатът договори 500% мита срещу Русия с широки изключения за Тръмп

🇺🇸 Двупартийна група сенатори постигна споразумение по законопроект, който дава на президента Доналд Тръмп правомощия да наложи базово мито от 500% върху вноса от Русия. Текстът предвижда и допълнително 100% мито върху стоките от петте най-големи клиенти на руски природен газ и суров петрол, както и върху петте държави, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сделката беше обявена днес от Bloomberg, а процедурното гласуване в Сената е насрочено за същата вечер. Отделна разпоредба удължава действието на Закона за санкциите срещу Ислямска република Иран от 1996 г. до 2031 г. като поправка в последния момент ограничи срока на новото митническо правомощие до пет години.

Проектът, внесен на 16 юли под номер S. 5025, носи името „Закон за санкциониране на Русия „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Той е кръстен на сенатора от Южна Каролина, който активно го прокарваше повече от година, преди да почине на 71-годишна възраст на 11 юли. Според предварително заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия, причината за смъртта е аортна дисекация – пристъп, който Греъм е получил часове след своето завръщане от пътуване до Украйна. Водещ съвносител на инициативата е демократът Ричард Блументал от Кънектикът, а предложението стартира с подкрепата на повече от 60 сенатори в двете партии – брой, който надхвърля прага за преодоляване на процедурното блокиране (филибъстър). Малко преди смъртта си Греъм беше осигурил и подкрепата на Белия дом, което промени перспективите пред текста, останал без движение от пролетта на 2025 г. Възпоменателната церемония за Греъм в Капитолия беше насрочена за днес – денят, в който предложението влезе за разглеждане.

Първоначалната версия на законопроекта (S. 1241 от 1 април 2025 г.) събра 84 съвносители в Сената и 151 в Камарата на представителите, където беше внесен сходен текст. Въпреки това той остана блокиран, докато Белия дом търсеше канали за преговори с Москва; Тръмп го подкрепи публично едва през януари 2026 г. Тогавашната рамка предвиждаше мито от 500% на вноса от всяка държава, която купува руски петрол, газ, петролни продукти или уран. Настоящата версия е по-тясно специализирана и целенасочена: 500% върху самите руски стоки, влизащи директно в САЩ, и 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ, както и върху петте основни посредници при заобикаляне на санкциите. Към тези мерки се добавят забрани за покупка на руски държавен дълг, за инвестиции в руската икономика и енергетика, финансови преводи към и от руското правителство, както и за износ на енергоносители към Русия.

По изчисления на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), към юни 2026 г. Китай реализира около половината от руския износ на суров петрол. Индия формира 36%, а Турция и ЕС – по 6%. Седмичните данни потвърждават това ядро: за седмицата до 15 юли Индия е внесла 16,8 млн барела руски суров петрол, Китай – 2,9 млн, а трите основни купувачи взети заедно – 20,4 млн. Ето защо мито от 100% върху вноса от Китай и Индия не е просто санкция срещу периферни участници, а оказва директен натиск върху два от най-големите търговски партньори на САЩ.

Поради тази причина тежестта на мярката се измества от самия размер на митата към въпроса кой решава дали изобщо ще бъдат наложени. Текстът дава на президента широки правомощия да прави изключения и да отлага прилагането на закона. Точно в тази част обаче, механизмът се сблъсква с практиката на самата администрация от последните пет месеца. След съвместната военна кампания с Израел срещу Иран на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток. Тъй като през него минаваха 85–90% от вноса на суров петрол и втечнен газ за Индия, трафикът на танкери се срина с 97%. Отговорът на Вашингтон не беше затягане на мерките, а тяхното разхлабване: на 5 март Индия получи 30-дневно изключение и продължи да купува руски петрол. Още същия месец това облекчение беше разширено към всички купувачи и по-късно – подновявано месец за месец. До 11 май по този канал на международния пазар се реализираха около 300 млн барела руска суровина. Тези изключения изтекоха едва миналия месец, отбелязва Bloomberg.

Възраженията на демократите изхождат от същите факти, но водят до различни изводи. На 14 юли лидерът на демократите във финансовата комисия на Сената Рон Уайдън и неговият колега от комисията по бюджет и данъци в Камарата на представителите Ричард Нийл заявиха, че „няма съмнение, че правителството на САЩ трябва да предприеме по-твърди действия срещу купувачите на руска енергия, които подхранват неоправданата война срещу Украйна“. В същото време обаче, те описаха последния вариант на текста като „рецепта за хаос и по-високи мита“. Уайдън нарече митническите разпоредби „троянски кон“ – инструмент за облагане с до 100% на големи търговски партньори, включително съюзници. „Крайно опасно е да дават на Тръмп огромни нови митнически правомощия, особено след като видяхме пагубните последици от неговата корумпирана, хаотична и инфлационна митническа кампания“, написаха двамата. Рафаел Уорнок и Питър Уелч изразиха сходни опасения в Сената, като Уелч определи формулировките като предоставящи „на изпълнителната власт картбланш да прави каквото си иска и по каквато си иска причина“. 5-годишният срок на новото правомощие е компромисът, постигнат в отговор на тази съпротива.

Частта, касаеща Иран, беше добавена по настояване на Белия дом и отвори наново преговори, вече считани за приключени. Законът за санкциите срещу Иран от 1996 г. изтича през тази година; именно той служи като основание за налагане на вторични санкции на чуждестранни компании, които търгуват с Техеран, и удължаването му до 2031 г. запазва този инструмент непокътнат. Спорно е обаче дали това засилва реалния натиск. „Ако целта е да увеличим икономическият натиск към Иран, прикачването на допълнителни ирански разпоредби към закон за санкции срещу Русия едва ли ще промени нещо съществено“, обяви Брет Ериксън, управляващ директор на Obsidian Risk Advisors. Той предупреди и за икономическата цена на това затягане: „В момент, когато световните енергийни пазари остават под силен натиск, по-нататъшното свиване на предлагането носи риск от налагане на непропорционални разходи върху страни, които и без това понасят икономическите последици от днешната енергийна криза.“

Ормузкият проток остава фактически затворен: на 23 юли през него преминаха едва 10 кораба, в сравнение със средно 88 при нормален дневен трафик. Меморандумът, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, временно отвори прохода – между 18 юни и 5 юли през него преминаха 513 съда (средно по 28 на ден). Договорката обаче рухна след ескалацията от 7–8 юли и подновените удари по Южен Иран. В момента Иран и Оман водят поредните преговори за възстановяване на корабоплаването. Цената на петрола следва тези резки колебания: сортът „Брент“ започна 2026 г. на 61 долара за барел, затвори първото тримесечие на 118 долара, а на 27 юли се търгуваше на нива около 88–90 долара, тъй като Тръмп заяви, че разговорите вървят добре. През март Международната енергийна агенция (МЕА) освободи 400 млн барела от аварийните си резерви, което представлява най-големия подобен ход в историята ѝ.

Дори при безпроблемно приемане, законът няма да влезе в сила скоро. Сенатът излиза във ваканция от 6 август, а Камарата на представителите вече се намира в лятна почивка и подновява работа чак на 31 август. Това отлага най-ранното влизане в сила на закона за началото на септември. Преди обявяване на сделката, ръководството на Сената не беше осигурило единодушно съгласие за ускорена процедура, а редовният ред изисква няколко дни пленарни заседания.

Пет дни преди сделката, Европейският съюз прие своя 21-ви пакет санкции – най-мащабният от 4 години насам. Решението от 23 юли добавя 218 нови субекта (48 физически лица и 170 организации). Мерките включват замразяване на активите на 94 банки и разширяване на забраните за трансакции към още 33 руски кредитни и финансови институции. Към вече вписаните 632 плавателни съда от „сенчестия флот“ са добавени още 41. За първи път санкциите обхващат агенция за набиране на екипажи, рафинерии в Русия и Беларус, както и над петдесет предприятия от военно-промишления комплекс, свързани с производството на далекобойни дронове. Таванът на цената на петрола е замразен на 44,10 долара за барел до 15 юли 2027 г. Основната разлика с американското предложение се крие в задействането: европейските санкции влизат в сила автоматично с приемането на пакета, докато американските мита зависят от преценката на един-единствен човек.

Затова самото приемане на закона и реалното му прилагане са два отделни въпроса. Гласуването в Сената тази седмица е сигурно предвид подкрепата на над 60 вносители и Белия дом, но неговото влизане в сила преди септември е малко вероятно. Още по-съмнително е дали новото правомощие ще се използва в пълен обем: само за пет месеца същата администрация издаде, разшири и поднови изключения за същия петрол, който законът цели да обложи. При това го направи в условията на пазар, който днес е много по-ограничен и напрегнат, отколкото беше през март.

Контрааргументът на скептицизма е, че именно широкото право на изключения прави мярката приложима. Президент, който има гъвкавостта да вдигне митото, може и достоверно да заплаши с него, а облекченията през март бяха по-скоро реакция на реален шок в доставките, отколкото жест към Москва. В подкрепа на този прочит са публичната позиция на Тръмп зад текста от януари насам и възстановяването на санкциите върху иранския петрол след провала на меморандума през юли. Слабото място на този аргумент обаче се крие в симетрията на механизма: правомощие, задействано по усмотрение, се и оттегля по усмотрение. А досегашната практика сочи, че везните се накланят към облекчаване на мерките всеки път, когато цената на барела тръгне нагоре.

Кървав юли в Белуджистан: над 40 убити пакистански силови служители

🇵🇰 Белуджистан преживява най-кръвопролитния си месец от години. Само през юли 2026 г. поне 42-ма пакистански полицаи и военнослужещи са загинали при нападения на белуджки сепаратисти, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty на 25 юли.

Най-новият епизод от тази ескалация беше отбелязан с комюнике на Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) – сепаратистка групировка, която САЩ включи в санкционния си списък на глобалните терористи през 2019 г. и я обяви за чуждестранна терористична организация през август 2025 г. Воюващото за независимост на провинцията формирование съобщи за засада срещу пакистански патрул и заяви, че е ликвидирало 12 войници. Данните обаче идват пряко от групировката и нямат независимо потвърждение.

Това е типично за повечето съобщения, идващи от региона. BLA публикува информация за операциите си на серии – често в обобщени доклади със закъснение. Пакистанската армия по правило оспорва или занижава загласените данни, а информационното затъмнение над Белуджистан (ограниченият достъп за журналисти, прекъсванията на мобилните мрежи и военните блокади по пътищата) прави независимата проверка на отделните сблъсъци рядкост. Затова последната засада се вписва в добре документиран модел, но цифрата от 12 убити няма независимо потвърждение.

Мащабът на самата вълна от насилие обаче е потвърден и извън комюникета на бунтовниците. Ескалацията започна още в началото на месеца. Между 4 и 9 юли координирани атаки заляха няколко окръга на региона. По данни на пакистанската армия, цитирани от Al Jazeera на 8 юли, през тези дни в Белуджистан са убити 42 души: сред тях 38 души от силите за сигурност и 4 цивилни. В същото време армията докладва десетки ликвидирани нападатели. Говорителят на въоръжените сили генерал-лейтенант Ахмад Шариф Чаудхри отправи директно предупреждение към извършителите: „Ще ви преследваме, ще ви нанесем удар“, като допълни, че сред тях е имало „много афганистанци“.

Един от най-тежките отделни удари в поредицата беше извършен на 8 юли в района Бела–Виндер (окръг Ласбела). Тежко въоръжени бойци блокираха магистрален участък и устроиха засада на приближаващ военен конвой; в престрелката загинаха 11 пакистански войници и 14 от нападателите. В отчетите на групата за този период са изброени и поредица от по-малки атаки, представени като част от една обща кампания:

• На 7 юли засади край Харнаи и Зиарат отнеха живота на около 10 души на няколко различни места;
• На 9 юли нападение срещу колона от 4 автомобила в района Сачи (окръг Вашук) взе 4 жертви и рани поне 6 други;
• На 12 юли обстрел на 2 военни автомобила край Нагхар в Сураб остави 3 убити;
• На 13 юли сблъсъци по маршрута Чедги край Панджгур взеха още 4 жертви.

В обобщаващ доклад за периода 1–14 юли BLA пое отговорност за общо 48 нападения в цялата провинция с над 40 убити военнослужещи – равносметка, която групировката отчита като свой актив, но която остава непроверена от независими източници.

Кулминацията на месеца, поне според версията на бунтовниците, настъпи на 17 юли край Мастунг. Там BLA обяви засада, при която твърди, че са били убити 45 войници и 5 цивилни – най-мащабната единична атака в кампанията им. Властите оспориха тези данни, а независима проверка на място отново липсва. Насилието не стихна и след това: на 23 юли неизвестни нападатели устроиха засада на автомобила на окръжен съдия в югозападната част на провинцията, убивайки него и охранителя му, съобщи Associated Press. Последната съобщена засада с 12 убити войници е поредният епизод от тази непрекъсваща верига.

Насилието от юли не е изолиран пик, а директно продължение на рязката ескалация, започнала през 2025 г. Тогавашното отвличане на пътническия влак „Джафар Експрес“, когато той беше спрян в планински тунел в района на Болан и държа стотици пътници в еднодневна обсада – беляза прехода на бунта от спорадични атаки към сложни, координирани операции с по-големи формации. Голяма част от най-тежките атентати носят почерка на бригада „Маджид“ – отряд от самоубийци, чието име Държавният департамент на САЩ добави като псевдоним на BLA при обявяването ѝ за терористична организация.

Ислямабад отдавна търси външния фактор зад тази серия атаки. Премиерът Шехбаз Шариф обвини Индия, че финансира и въоръжава нападателите, а военните добавят и афганистанските талибани към списъка на покровителите. Ню Делхи отрича да подкрепя бунтовници в Пакистан, а редица експерти са категорични, че корените на конфликта са предимно местни. Белуджките сепаратисти обвиняват централната власт, че експлоатира природните богатства на региона. Същевременно Белуджистан – най-голямата по територия провинция на Пакистан със стратегически излаз към Ормузкия проток през пристанището Гвадар – остава най-изостаналият и беден регион в страната.

Именно тук вълната от насилие се пресича с интересите на Пекин. Провинцията е ядрото на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), в който Китай е инвестирал 65 милиарда долара за пътна инфраструктура, енергетика и добивна промишленост. Дълбоководното пристанище Гвадар, осигуряващо пряк път до Арабско море, се смята за основния стълб на проекта.

Само през първите 6 месеца на тази година BLA е извършила над 100 нападения срещу силите за сигурност и чуждестранни обекти. През последните години групировката насочи атаките си срещу китайски граждани и обвини Пекин в съучастие при експлоатацията на местните ресурси. Равносметката е тежка:

• Юли 2021 г.: Самоубийствен атентат срещу автобус с работници край язовира „Дасу“ отне живота на 13 души, сред които деветима китайски инженери;
• Април 2022 г.: Атентаторка се взриви пред Института „Конфуций“ в Карачи;
• Март 2024 г.: Нов удар по проекта „Дасу“ уби петима китайски граждани;
• Октомври 2024 г.: Кола бомба порази конвой край летището в Карачи и отне живота на двама китайски специалисти.

Тази несигурност вече подлага на изпитание отношенията между двете държави, които официално описват приятелството си като „желязно“. На 16 юли в Шанхай китайският външен министър Ван И и пакистанският му колега Исхак Дар се договориха да „укрепят гаранциите за сигурност в борбата с тероризма“. В същото време вътрешният министър Мохсин Накви обсъди с китайския заместник-министър на обществената сигурност Лин Джъфън създаването на специално полицейско звено за защита на китайските граждани и проекти.

По думите на политоложката Айша Сидика от King's College в Лондон, Пекин от години настоява охраната да е разделена на вътрешен пръстен (поверен на негови структури) и външен (поет от пакистанската армия). Пакистан обаче отказва, за да не допусне чужда сила във вътрешната система за сигурност. „CPEC загуби голяма част от първоначалния си устрем“, отбелязва пред RFE/RL анализаторът Халид Султан, който очаква Китай да замрази новите инвестиции, докато не получи твърди гаранции за сигурност.

Каквито и да са точните стойности, потвърдената част от нападенията на бунтовниците е изключително тревожна: десетки убити служители на реда, координирани засади срещу патрули и конвои в множество окръзи, които продължават със седмици. Белуджкият бунт отдавна надрасна спорадичните саботажи по газопроводи, електропроводи и жп линии. Той се превърна в системна въоръжена кампания, която подлага на изпитание както контрола на Ислямабад върху провинцията, така и търпението на Пекин към растящия риск. Дали загиналите при последната засада наистина са 12, най-вероятно ще остане непроверено. Че юли бележи ново, още по-брутално равнище на насилието в Белуджистан обаче вече е въпрос извън всяко съмнение.

Бангладеш предотврати опити за принудително изтласкване на хора от Индия през границата.

🇧🇩🚧🇮🇳 Бангладеш заяви, че е предотвратил няколко опита на Индия да изпрати принудително хора през границата между двете страни през последните 24 часа. Случаят възроди спора относно предполагаема нелегална миграция и помрачи усилията за подобряване на отношенията между двете съседни страни в Южна Азия.

Тяхната обща граница е една от най-дългите сухопътни граници в света, простираща се на повече от 4000 км през най-разнообразен терен, което я прави трудна за охрана.

Граничната охрана на Бангладеш (BGB) съобщи, че е засекла 10 опита за нарушение от страна на индийските власти по протежение на няколко участъка от разделителната линия. Министерството на външните работи и Силите за сигурност на Индия не отговориха на запитванията за коментар.

Управляващата в Индия „Бхаратия Джаната Парти“, която управлява граничните щати Трипура, Западен Бенгал и Асам, се закани да се справи с нелегалната миграция, която описа като свой приоритет. От миналата година тя опитва да изтласка през границата това, което описва като „нелегални инфилтратори“ – мюсюлмани, говорещи бенгалски език.

Този въпрос усложни усилията за подобряване на двустранните връзки след свалянето на дългогодишния лидер на Бангладеш и съюзник на Индия Шейх Хасина през 2024 г.

„На никое лице или група няма да бъде позволено да влиза незаконно през границата в Бангладеш“, заявиха от BGB и добавиха, че всеки опит международните норми за контрол на границите и двустранните споразумения да бъдат нарушени, ще бъде „строго възпрепятстван“.

През май граничната охрана на Бангладеш засили патрулите и предприе усилия за осведомяване на жителите, населяващи погранични райони поради опасения, че Индия принуждава хора да влезат незаконно в Бангладеш. Официални лица, правозащитни групи и анализатори нарекоха тези действия „push-ins“ – неформален трансфер на хора в Бангладеш, без да се преминава през процедури за проверка и репатриране.

През май външното министерство на Индия заяви пред репортери, че е поискало от Бангладеш да провери националността на повече от 2860 заподозрени бангладешци, живеещи незаконно в Индия.

При един от инцидентите през последния ден в югозападния граничен район Дженайда, BGB твърди, че личен състав от граничните сили за сигурност на Индия се е опитал да прехвърли 30 до 35 души към територията на Бангладеш в затворнически микробус, като за целта е отворил гранична врата. BGB съобщи, че е превозното средство е било принудено да се оттегли от нейни служители.

Властите в Дака нееднократно настояваха, че всеки, идентифициран като гражданин на Бангладеш, е небходимо да бъде върнат по наличните официални правни и дипломатически канали, вместо да бъде изтласкван нелегално през границата. Очаква се въпросът да бъде повдигнат на двустранни разговори между генерални директори на граничните сили, който се очаква да се проведе в Ню Делхи от 8 до 11 юни, съобщиха правителствени служители в Дака.

📸 Снимка: Служител на Граничните сили за сигурност (BSF) на Индия влиза в самостоятелен граничен пост (BOP) в Петраполе, в близост до международната граница между Индия и Бангладеш, 16 октомври 2024 г. (REUTERS/Sahiba Chawdhary/Arch Photo)

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Kyiv Independent: САЩ не са удължили изключението за руския петрол.

🇺🇸🇷🇺 Твърденията, че САЩ са взели решение да удължат изключението от санкциите за руския петрол, транспортиран по море, не отговарят на истината, заяви американски служител пред Kyiv Independent.

Изявлението идва в отговор на публикация на Ройтерс, която цитира източник, запознат с темата, според когото Министерството на финансите на САЩ е взело решение за пореден път да удължи въведеното изключение, след като срокът му изтече на 16 май.

„Това е невярно“, заяви американски служител. Друг представител на администрацията потвърди, че към днешна дата изключението не е удължено.

Преди това изключението позволяваше на държавите да купуват руски петрол и петролни продукти, натоварени на плавателни съдове в периода от 15 април до 16 май, заменяйки предходно 30-дневно освобождаване, изтекло на 11 април.

По-рано сенатори от Демократическата партия заявиха, че първоначалното изключение, съчетано с повишените глобални цени на петрола по време на войната срещу Иран, е осигурило на Русия близо 150 млн долара на ден – общо над 4 млрд долара до изтичане на първото освобождаване, според оценки.

На 25 април министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че ново подновяване на изключението не се планира. Администрацията на Тръмп обаче веднъж поднови облекчаването на санкциите, въпреки че на няколко пъти излезе с публични изявления, че няма да го стори. Предишното удължаване се случи няколко дни след като Бесент по подобен начин заяви, че изключението няма да бъде подновено.

Войната в Близкия изток се оказа ползотворна за Руската федерация, която отчете повишени приходи в резултат на високите цени на енергията и засиленото търсене на нейните суровини.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Индийски Су-30МКИ извърши аварийно кацане, блокира летище за 11 часа.

🇮🇳🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30МКИ на Военновъздушните сили на Индия извърши аварийно кацане на летище Пуне в щата Махаращра в 22:25 часа местно време снощи, след като механизмът на колесника отказа по време на захода, съобщава Outlook India. Самолетът е направил аварийно кацане, отклонил се е встрани от пистата, при което е избунал пожар, който е бил потушен от аварийните служби.

По данни на ВВС и двамата пилоти са невредими; няма щети върху гражданската инфраструктура на летището. Видът на машината не е официално потвърден от Министерството на отбраната на Индия, но кадри от мястото на инцидента и източници, цитирани от Tribune India и Aviation Safety Network, посочват именно Су-30МКИ.

Пистата на летището беше блокирана за период от около 11 часа, докато военните и летищните служби отстранят самолета и проверят покритието. По данни на Pune Pulse около 80 полета са били отменени, а Free Press Journal съобщава за над 30 засегнати или пренасочени рейса. Операциите бяха подновени тази сутрин след обстойни проверки на безопасността. Летище Пуне разполага само с една писта, споделяна от гражданската авиация и авиобаза Лохегаон – обстоятелство, което системно прави подобни инциденти чувствителни за целия въздушен трафик в Западна Индия.

Причината за отказа ще бъде установена чрез „court of Inquiry“ – стандартна процедура на ВВС при подобни събития. По първоначална преценка на Tribune India самолетът е подлежащ на ремонт, въпреки видимите поражения. Су-30МКИ е основният многоцелеви изтребител на индийските ВВС, произвеждан по лиценз от държавната Hindustan Aeronautics Limited (HAL) в Насик, и съставлява гръбнака на изтребителната авиация с около 260 единици в експлоатация.

През последните години самолетите от този вид често участват в инциденти, като катастрофата край Тезпур през януари 2024 г. и авариите при тренировъчни полети – тенденция, която отново връща на дневен ред въпросите за поддръжката на парка, разглеждани в местната отбранителна преса.

Инцидентът в Пуне беше предшестван от други подобни случаи, при които блокиране на единствената писта на споделен военно-граждански обект принуждава властите да обмислят второ покритие – паралел, който Tribune India прави със случая в авиобаза Лех, довел до решение за изграждане на допълнителна писта. Главната дирекция за гражданско въздухоплаване (DGCA) все още не е публикувала официална оценка на последствията от 11-часовото затваряне.

Шестима украинци и американец бяха задържани на границата между Индия и Мианмар.

🇮🇳⚖️🇺🇦 Шестима украинци и американец бяха арестувани от Националната агенция за разследване (NIA) на Индия по обвинение в незаконно преминаване в Мианмар през територията на щата Мизорам с цел обучение на въоръжени групировки от етнически групи в боравене с оръжие и война с дронове, след като са били под наблюдение от службите за сигурност през последните няколко месеца.

Обвиняемите са посочени като Матю Арън Ван Дайк (САЩ) и Хурба Петро, Сливяк Тарас, Иван Сукмановски, Стефанкив Мариян, Хончарук Максим и Камински Виктор (Украйна). NIA проучва техните цифрови отпечатъци, за да установи самоличността на други заподозрени членове на мрежата.

Трима от шестимата украинци са арестувани на международно летище „Индира Ганди“ в Делхи, а останалите са задържани на международно летище „Чаудхари Чаран Сингх“ в Лакнау, в рамките на няколко часа един от друг през нощта на 13 март.

Американският гражданин е задържан същата нощ на летището в Калкута. Профил в социалните мрежи, за който се смята, че е свързан с него, го описва като „медийна личност“, базирана в Украйна. В публикации той твърди, че води тайни операции в страни, включително Венецуела, за постигане на смяна на режима.

„Към лидерите на Венецуела, Бирма, Иран и други авторитарни режими – идваме за вас“, се посочва в един от постовете. „Русия, идваме и за теб“, добавя той.

Преди няколко месеца същият профил публикува съобщение, че авторът се намира в зона на конфликт и също така споменава използването на Starlink за разговор в Spotify.

Говорител на американското посолство в Ню Делхи заяви, че са „запознати със ситуацията“, но не коментират подобни случаи от съображения за поверителност.

Министерството на външните работи на Украйна заяви, че е осигурило правна помощ и адвокат на шестимата украинци но добави, че до момента не са представени „никакви установени факти“, доказващи участието им в незаконна дейност в Индия или Мианмар. В изявление от вторник ведомството предположи, че присъствието на обвиняемите в зона с ограничен достъп в Североизтока може да е било „неволно нарушение“.

Междувременно украинският посланик Олександър Полишчук проведе среща със секретар от Министерството на външните работи на Индия, и връчи протестна нота, защото служители от посолството не са били допуснати да разговарят с украинците в съда, нито е бил предоставен консулски достъп.

„Противно на установената международна практика, посолството на Украйна в Република Индия не е получило официално уведомление от компетентните органи на Индия за ареста на украински граждани. Настояваме за незабавно осигуряване на безпрепятствен консулски достъп до задържаните“, заявиха от украинското външно министерство, според което съдът е взел решение да удължи задържането на обвиняемите до 27 март.

Правителствени служители заявиха пред The Hindu, че процедурите по случая се спазват, тъй като съдът е дал указания и външното министерство „проучва“ украинското искане за консулски достъп.

Обвиняемите са подведени под отговорност по раздел 18 от Закона за незаконните дейности. В понеделник те бяха изправени пред съдия Прашант Шарма в столичния съд „Патиала Хаус“, който ги остави в 11-дневен арест под надзора на NIA. При искането за 15-дневен предварителен арест службата представи доказателства, че те са влезли в Индия с туристически визи.

Твърди се, че по-късно обвиняемите са пътували до Мизорам без да получат нужното разрешение за защитена зона (PAP), пресекли са границата с Мианмар и се смята, че са планирали да обучават етнически групировки в региона, които бяха описани като „антииндийски“.

Американският гражданин не беше представляван от адвокат по време на съдебното изслушване. Украинците бяха представлявани от адвокати Анкур Сайгал и Прамод Кумар Дубей, наети от посолство. Защитата заяви, че все още не е получила копие от първоначалния доклад (FIR) или заповедта за задържане.

NIA разследва случая, за да разкрие предполагаем заговор с участието на обвиняемите, които са заподозрени в незаконна контрабанда на дронове в Мианмар.

През декември 2024 г. Министерството на вътрешните работи на Индия се позова на разузнавателни данни, за да предупреди местните власти в щатите Мизорам, Манипур и Нагаланд да следят отблизо чуждите граждани в щатите по границата с Мианмар. Службата за регистрация на чужденци (FRRO) беше помолена да наблюдава техните движения и при необходимост да предприема подходящи правни действия.

През март 2025 г. главният министър на Мизорам Лалдухома заяви в щатското събрание: „Имаме конкретни данни, че ветерани от войната в Украйна са пътували до щат Чин в Мианмар през Мизорам, за да обучават бунтовнически групи, воюващи срещу военната хунта.“

Коментирайки резкият скок в броя чуждестранни посетители, той отбеляза, че въпреки регистрираните близо 2000 посетители от западни страни между юни и декември 2024 г. в столицата Айзол са били забелязани едва неколцина туристи.

Индия възобнови покупките на руски петрол заради кризата в Близкия изток

🇮🇳🤝🇷🇺 Рафинериите в Индия купуват милиони барели руски суров петрол с незабавна доставка, докато тя се опитва да се справи с недостига в доставките, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се наЧ шест източника, запознати с въпроса.

В продължение на месеци САЩ оказваха натиск върху страната да избягва покупката на руски петрол, тъй като Белият дом се стреми да ограничи финансовите потоци към руските военни усилия в Украйна. Индия е уязвима към шокове в енергийните доставки, тъй като петролните ѝ резерви покриват едва около 25 дни от търсенето. Страната получава близо 40% от своя внос на петрол от Близкия изток през Ормузкия пролив.

Индия беше основният купувач на руски суров петрол по море след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г., но през януари местните рафинерии започнаха да намаляват покупките под натиска на Вашингтон.

Ограничаването на вноса от Русия помогна на Индия да избегне мита в размер на 25% и да сключи временно търговско споразумение със САЩ. Към момента не е ясно дали Съединените щати са разрешили на Индия да увеличи руските покупки, за да компенсира евентуални загуби на доставки от Близкия изток.

Източник, пряко ангажиран с въпроса, заяви, че Индия се е обърнала към администрацията на Тръмп с искане за одобрение на вноса на руски петрол поради конфликта с Иран.

Държавните рафинерии Indian Oil Corp, Bharat Petroleum Corp, Hindustan Petroleum Corp и Mangalore Refinery and Petrochemicals Ltd преговарят с търговци за незабавна доставка на руски товари, сочат източници на Ройтерс. Един от тях посочва, че до момента индийските държавни рафинерии са закупили около 20 милиона барела руски петрол от търговци.

Според данни от индустриални източници, за последно HPCL и MRPL са получили руски петрол през ноември.

Търговците продават руския сорт „Уралс“ (Urals) на Индия с надценка от 4 до 5 долара за барел спрямо сорта „Брент“ (Brent) с включена доставка до индийските пристанища през март и началото на април, твърдят трима от източниците.

Това е в рязък контраст с отстъпката от около 13 долара за барел за товарите, търгувани през февруари.

Преди началото на войната на 28 февруари, HPCL е закупила два товара руски петрол с отстъпка от 13 долара.

„Индийските рафинерии се завръщат на пазара... в наши дни проблемът е по-скоро в наличността на суровината, отколкото в цената“, коментира един от търговците, участващи в продажбите на руски петрол за Индия.

Същият източник добави, че компанията Reliance Industries също се е обърнала към него за закупуване на руски петролни товари с незабавна доставка.

По-рано през деня двама източници с преки познания по темата съобщиха, че рафинериите в Индия вече са започнали да черпят руски петрол от кораби, намиращи се край бреговете на страната, за да компенсират недостига на суров петрол от Близкия изток.

Индия планира да удвои поръчката си на руски системи С-400

🇮🇳🤝🇷🇺 Индия напредва с плановете за значително разширяване на способностите за противовъздушна отбрана, удвоявайки поръчката си на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф“. Репортаж на Defense Express цитира индийски източници от отбраната и онлайн изданието AIN, според които Индия е взела решение да закупи пет нови батареи от системата с голям обсег.

Това решение следва период на засилено регионално напрежение. Defense Express отбелязва, че стремежът към повече единици С-400 е свързан с последствията от операция „Синду“ с участието на Пакистан. Индийски медии твърдят, че С-400 е показала своята ефективност по време на конфронтацията, сваляйки пакистански разузнавателен самолет на разстояние над 300 км.

Въпреки че Исламабад не е потвърдил такава загуба, а Ню Делхи по подобен начин се въздържа от официално признаване на загубата на собствени активи, включително съобщения за свален изтребител Rafale, посоченото представяне на системата според репортажите е затвърдило интереса на Индия към последваща поръчка.

Новата покупка идва в момент, в който Русия все още не е изпълнила първоначалните си задължения към индийското министерство на отбраната. Както съобщава Defense Express:

• Първоначален договор (2018): Индия подписа сделка за 5,5 милиарда долара за 5 батареи С-400.
• Текущ статус: Към днешна дата Индия е получила само 3 от 5 договорени единици.
• Бъдещ график: Москва е поела ангажимент да достави останалите 2 батареи до края на 2026 г.

Въпреки тези забавяния, предложената допълнителна поръчка за още 5 системи би увеличила общия състав от С-400 на Индия до 10 батареи, сигнализирайки за дългосрочно разчитане на руските интегрирани системи за ПВО.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Индия финализира сделка за 2 милиарда долара за лизинг на руска атомна ударна подводница за срок от 10 години, според Bloomberg. Плавателният съд трябва да бъде доставен до две години, ще служи предимно като учебна платформа за укрепване на операциите с ядрени подводници, докато страната напредва с дългосрочната си програма за модернизация и развитие на пълна ядрена триада.

Вносът на руски петрол в Индия спадна с 40%.

🇮🇳🛢️🇷🇺 Индия е намалила драстично вноса на руски петрол, като доставките през януари са спаднали с 40% спрямо декември и са се свили повече от двойно на годишна база. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от международната ценова агенция Argus и руски държавни медии.

Това са най-ниските обеми от юни 2022 г. насам, а дневните доставки са паднали до 859 000 барела (3,68 милиона тона). Спадът във вноса на руски петрол се дължи на засиления натиск от страна на САЩ, както и усилията на Индия да осигури изгодно търговско споразумение с Вашингтон.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабно търговско споразумение с индийския премиер Нарендра Моди, в което двете страни се съгласиха да намалят митата, а Индия да преустанови покупките на руски петрол за сметка на повече доставки от САЩ и евентуално от Венецуела.

До януари делът на руския петрол в общия внос на Индия е паднал до 21,2% – най-ниското ниво от октомври 2022 г., когато страната започна масово да изкупува руски суровини заради войната в Украйна, пише The Moscow Times.

В момента Индия компенсира загубените обеми петрол от Близкия изток и конкретно от Саудитска Арабия, която се превърна в нейния основен доставчик. През февруари доставките от Кралството могат да преминат границата от 1 милиона барела дневно, което е най-високото равнище от ноември 2019 г. Освен това Индия поднови вноса на венецуелски петрол, като за април са планирани доставки на поне 6 милиона барела.

В отговор на това, в началото на февруари Тръмп премахна 25% мито върху индийските стоки, позовавайки се на ангажимента на Индия да прекрати прекия или косвен внос на руски петрол. Въпреки че индийските власти не са обявили официално пълно преустановяване на вноса, очаква се през пролетта той да бъде свит до 500 000–600 000 барела на ден.

Тази промяна е знакова, тъй като след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Индия се превърна в най-големия купувач на руски петрол, възползвайки се от големи отстъпки в цената заради западните санкции.

Когато Западният свят наложи санкции и ценови таван от Г-7, Русия беше принудена да предлага огромни отстъпки, за да поддържа пазарите си. Според Съвета за външни отношения (CFR), индийските рафинерии охотно поглъщаха тези евтини барели, използвайки алтернативни корабни мрежи и не-доларови платежни механизми, за да заобиколят западните финансови рестрикции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Приходите на Русия от изкопаеми горива са паднали с 27% в сравнение с нивата отпреди инвазията. Въпреки продължаващата зависимост от „сенчестия флот“ танкери от полезни изкопаеми горива са спаднали с 19% на годишна база, достигайки общо 193 милиарда евро в четвъртата година от войната. ЕС също значително намали своята зависимост от руски енергийни източници, а вносът на руски петрол в съюза през 2025 г. е спаднал с 36% спрямо година по-рано.

Две експлозии в Китай в рамките на денонощие

🇨🇳 Втора мощна експлозия за под денонощие засегна обект на Народната освободителна армия на Китай в Дзибо, провинция Шандун. Взривър беше предшестван от друг инцидент в Шантоу, провинция Гуандун.

Министерството на държавната сигурност посочи групировката „Лашкар-е-Тайба“ (LeT) като основен заподозрян. В момента Пекин координира усилията си с регионални служби за сигурност за овладяване на заплахата.

Атаките съвпадат със заканите на групировката за ескалация срещу китайски обекти на Китайско-пакистански икономически коридор (CPEC). Основана в края на 80-те години, тя е сред най-големите и активни ислямистки организации в Южна Азия. Макар първоначално фокусът ѝ да бе насочен основно към оспорваните територии в Кашмир, оперативният ѝ обхват постепенно се разширява.

Групировката придоби международна известност с координираните атаки в Мумбай през 2008 г., при които загинаха над 160 души. Тя е отговорна и за нападението над индийския парламент през 2001 г., което доведе до сериозна ескалация между Индия и Пакистан. Считана за терористична организация от ООН, САЩ и редица други държави, групировката поддържа сложни логистични мрежи, които сега се насочват към активи на Китай.

Министерството на външните работи на Пакистан излезе с официално изявление, осъждащо категорично случаите в провинциите Шандун и Гуандун. Исламабад определи инцидентите като „враждебни актове срещу стабилността в региона“ и изрази пълна солидарност с Пекин. В изявлението се посочва, че пакистанските власти не разполагат с данни за оперативна връзка между местни субекти и координирането на атаките на китайска територия.

По отношение на подозренията към „Лашкар-е-Тайба“, пакистанската дипломация запазва консервативен тон, напомняйки, че организацията е официално забранена в страната още през 2002 г. Въпреки това служители на сигурността в Исламабад потвърдиха, че се намират в постоянен контакт с китайските ведомства за обмен на разузнавателни данни. Основен приоритет за Пакистан остава защитата на проектите по Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC), които са обект на преки заплахи от екстремистки групи.

Пакистанските служби за сигурност вече започнаха проверки на логистичните мрежи в пограничните райони, за да спрат евентуално трансгранично движение на бойни клетки. Официални лица в Исламабад отново припомниха, че стратегическото партньорство с Китай е непоколебимо и опитите за дестабилизация няма да променят курса на съвместните икономически инициативи. Териториалното присъствие на въоръжени групи обаче остава сложна тема, която двете страни се опитват да адресират чрез засилен граничен контрол и общи центрове за борба с тероризма.

Путин хвали Т-90 като най-добрия танк в света, въпреки загубите в Украйна.

🇷🇺🇮🇳 Руският президент Владимир Путин похвали семейството танкове Т-90 в свое интервю за India Today, описвайки ги като един от най-добрите танкове в света, въпреки големите загуби на бойното поле в Украйна.

„Индия произвежда нашите знаменити танкове Т-90. Вярвайте ми, когато казвам, че тези танкове се считат за едни от най-добрите в света“, заяво Путин, позовавайки се на руския дизайн, който остава широко използван в руската армия и редица експортни клиенти.

Коментарът му идва на фона на нарастващи критики относно ефективността и оцеляемостта на руските бронетанкови сили в Украйна. По данни на разузнавателна група Oryx, която проследява потвърдените с визуални доказателства загуби на техника, Русия е загубила най-малко 203 танка от семейството Т-90 от началото на своята пълномащабна инвазия, сред които 11 броя от експортния вариант Т-90С, който първоначално беше предназначен за чуждестранни клиенти, но впоследствие беше пренасочен към руската армия, както и 146 от модернизирания вариант Т-90M „Прорив“.

Цитираните от Oryx числа се считат за максимално консервативна оценка, тъй като отразяват само случаите, потвърдени с визуални доказателства.

В интервюто Путин изтъкна силните отбранителни връзки между Москва и Делхи, като отбеляза не само износа на руско оръжие към Индия, но и трансфера на чувствителни технологии към нейната отбранитенлна индустрия.

„Индия остава доверен отбранителен партньор за Русия. Ние не просто продаваме технологии – ние ги споделяме, което е рядкост в областта на военно-техническото партньорство“, каза Путин.

Т-90M, най-новата версия на платформата, се произвежда от Уралвагонзавод и включва подобрена броня, електроника и система за управление на огъня в сравнение с по-ранни модели. Тя е внедрена широко в руските армейски части и е прокламирана от държавни служители като основен стълб на модернизацията на бронетанковите сили на страната.

Вариантът Т-90С се произвежда локално в Индия от Heavy Vehicles Factory в Авади, използвайки комплекти от Русия и местни компоненти. Индия остава най-големият чуждестранен оператор на платформата Т-90, с над 1100 танка в служба и стотици други по предишни договори.

Въпреки че Русия продължава да рекламира бойната ефективност на танка, докладите от бойното поле подсказват, че Т-90 са уязвими към западните противотанкови ракети, използвани от Украйна, сред които Javelin, а също така към FPV дронове и дори оръдия на бойни машини като Bradley.

Китай е удвоил цените на стоки за руската отбранителна индустрия.

🇨🇳💰🇷🇺 Китай е удвоил цените на стоки с експортен контрол, доставяни за руската отбранителна индустрия от 2021 г. насам, възползвайки се от нейната зависимост от китайски компоненти и технологии по време на войната, съобщи The Moscow Times.

Китайските износители са вдигнали значително цените на стоките с двойна употреба, използвани за производство на оръжия. Това беше потвърдено и от проучване на финландския институт BOFIT, което показа, че средната цена на тези стоки е скочила с 87% в периода 2021–2024 г. Цената на същите стоки за останалия свят се е вдигнала с едва 9%.

Високопоставен западен служител коментира, че скокът на цените е сериозно косвено ограничение върху руския военен капацитет: „Ако вдигнеш цената на една стока с 80%, практически намаляваш наполовина това, което те могат реално да си купят.“

Някои западни правителства разглеждат огромните надценки на Китай като допълнителен натиск над руската военна икономика, наред с усилията да се прекъсне достъпът на отбранителния сектор до критичен внос.

Въпреки публичната реторика за „стратегическо партньорство“, източникът заяви, че Китай и Индия действат предимно в свой интерес, което показва, че Москва няма истински съюзници.

„Китай не се държи като съюзник. Понякога ни разочарова и спира плащанията, понякога се възползва, понякога си е чист грабеж – нищо съюзническо няма в това“, заяви източникът.

Търговските данни илюстрират нагледно мащабите на руската уязвимост. Двустранният стокообмен между Китай и Русия достигна рекордните 254 млрд долара през 2024 г. спрямо 146,9 млрд долара за 2021 г. Голяма част от този ръст се дължи именно на по-високите цени, а не на увеличени обеми.

Вносът на китайски сачмени лагери, ключов елемент за промишлеността и военните нужди, се увеличава със 76% в доларово изражение за същия период, а физическият обем спада с 13%. Това показва ясно, че търговските стойности се надуват предимно от по-високите цени, а не от по-големите количества.

BOFIT обобщава, че санкциите „ограничават технологичните възможности на Русия и правят вноса на критични стоки по-скъп“, а Китай осигурява огромна част от руските приходи от износ на енергия, както и на вноса технологични продукти, жизненоважни за въоръжените ѝ сили.

Според втори източник, близък до руските власти, военно-промишленият комплекс на страната просто не може да функционира без китайски доставки на електроника и компоненти: „Без тях нямаше да успеем да произведем нито една ракета, а какво остава за дронове, и цялата икономика отдавна щеше да се е сринала. Ако те искаха, войната щеше да е приключила още преди много време.“

По-ранни публикации сочат, че Китай се е превърнал в основен чуждестранен доставчик на редки метали (галий, германий и антимон) за фирми, свързани с руската отбрана, след като е изместил западните износители, осигурявайки материали за руското производство на боеприпаси, дронове, ракети и дори компоненти за ядрени оръжия.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Най-малко 8 жертви и 20 ранени при атентат в Делхи.

🇮🇳 Най-малко 8 души загинаха, а други 20 бяха ранени, след като кола-бомба избухна близо до Червената крепост в индийската столица Делхи, съобщи Reuters, отбелязвайки, че такъв атентат е рядкост в строго охранявания град с население от над 30 милиона жители.

Големите железопътни гари в цяла Индия, включително финансовия център Мумбай и щата Утар Прадеш, който граничи със столицата, бяха поставени във висока степен на тревога.

„Разследваме всички възможни версии и скоро разузнавателните служби ще стигнат до заключение“, заяви федералният министър на вътрешните работи Амит Шах.

Предишният собственик на колата, известен само като Салман, е арестуван след взрива, съобщи NDTV, без да дава повече подробности. Ройтерс не успя веднага да потвърди информацията.

На претъпкана улица близо до метростанция в стария квартал на Делхи се виждаха обезобразени тела и останките от няколко автомобила, докато полицейски служители заливаха района, за да го обезопасят и да разпръснат струпалите се тълпи.

„Бавно движещо се превозно средство спря на червен светофар. В него избухна експлозия, която повреди и близките коли“, отбеляза пред репортери полицейският комисар Сатиш Голча, който уточни, че взривът е станал малко преди 19 часа местно време.

Премиерът Нарендра Моди изрази съболезнования към близките на загиналите: „Нека ранените се възстановят възможно по-скоро. Пострадалите получават помощ от властите“, написа той в X.

Поне шест автомобила и три рикши са пламнали при експлозията, съобщи заместник-началникът на пожарната в Делхи. Около 30–40 линейки пристигнаха на място, а целият район беше отцепен след потушаване на огъня, съобщи репортер на Ройтерс.

„Бях на метростанцията, слизах по стълбите, когато чух експлозия. Обърнах се и видях огън. Хората започнаха да бягат в паника“, разказа жена, станала очевидец на трагедията.

„Паднах от ударната вълна на взрива – толкова силен беше“, сподели друг очевидец пред агенция ANI.

Посолството на САЩ в Делхи издаде предупреждение към гражданите си да избягват тълпи и зоната около Червената крепост и да бъдат бдителни на места, посещавани от туристи.

Червената крепост, известна местно като Лал Кила, е огромна постройка от XVII век от епохата на Моголите, съчетаваща архитектурни стилове от древна Персия и Индия, която целогодишно е посещавана от туристи. Всяка година на Деня на независимостта на Индия на 15 август премиерът на страната произнася реч от стените на крепоста.

Столицата беше мишена на серия от атентати през 80-те и 90-те години – обществени места като автогари и претъпкани пазари бяха ударени в атаки, приписвани на ислямски екстремисти или на сепаратисти от северния сикхски щат Пенджаб.

Около дузина души загинаха в последният подобен инцидент в града – експлозия на куфарче пред Върховния съд в Делхи през 2011 г. За сигурността в Делхи се грижи федералното министерство на вътрешните работи, а полицията се отчита директно пред него, макар столичната територия да има и свое местно правителство.

Русия поръча 56 крилати ракети „Калибър“, пригодени за ядрени бойни глави.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация поръча партида от 56 крилати ракети 3M-14С „Калибър“ за морско базиране, способни да носят ядрена бойна глава, според информация, публикувана вчера от Militarniy. Поръчката е възложена на конструкторско бюро „Новатор“, като доставките се очаква да продължат до края на 2026 г.

Анализът посочва, че цената на последните произведени ракети варира в диапазона 2 до 2,4 милиона долара при текущите валутни курсове, докато други източници в специализираната преса определят сходен диапазон от 2 до 2,3 милиона долара. За сравнение, по-стари договори, като например сделка за експорт на ракетите „Клуб-С“ (3M-14E) между Русия и Индия, отбелязват значително по-висока цена от около 6,5 милиона долара за брой.

3M-14 „Калибър“ е крилата ракета за нанасяне на удари по наземни цели, базирана на подводници и кораби, с предполагаем обхват от 1500 до 2500 км. Според данни на проекта Missile Threat на Center for Strategic and International Studies (CSIS), тя се е превърнала в ключов елемент от способностите на руския флот за нанасяне на удари по цели на сушата.

CSIS цитира и оценка на Службата за морско разузнаване на САЩ, според която Москва планира да оборудва всички нови подводници, корвети, фрегати и по-големи надводни кораби със способност за изстрелване на 3M-14, което „променя радикално способността ѝ да възпира, заплашва и унищожава цели на противника“.

Украински мониторинг канали, които разпространиха сведения на Militarniy, добавят, че партидата от 56 ракети 3M-14С е планирана да бъде завършена до края на следващата година. Въпреки че не публикуват оригиналния договор, тези източници потвърждават хипотезата за ограничена партида ракети с ядрен потенциал в рамките на по-широката програма за придобиване на крилати ракети.

Според независими справочни материали семейството ракети „Калибър“ е способно да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави, чиято маса попада в диапазона 450–500 кг. Ракетната система е разположена на редица платформи на руския флот и е била използвана многократно за нанасяне на удари в рамките на кампанията в Сирия и пълномащабната война срещу Украйна.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.