Индия отказа Су-57 въпреки руската оферта за изходни кодове и двигател

🇮🇳✈️🇷🇺 Индия се отказа от най-модерния руския изтребител Су-57 в момента, в който Москва дава почти всичко, което някога е искала от една оръжейна сделка. Раджеш Кумар Сингх, секретар на Министерството на отбраната в Ню Делхи, заяви на 1 август пред Money Control, че изобщо не се обсъжда придобиването на нови самолети на „Сухой“.

„Не, не сме мислили за Сухои.“ Ресурсът отива другаде, обясни той, а именно в модернизация на вече наличния парк: „Активно разглеждаме модернизация на съществуващите Сухои, които произвеждаме по руски лиценз.“

Сингх не произнесе обозначение Су-57. Говори за нова версия на „Сухой“ и остави тълкуването на местните издания, които го направиха единодушно. Тежестта на изявлението идва не толкова от думите, колкото от позицията му: от 31 май Сингх ръководи и Организация за отбранителни изследвания и разработки (DRDO), която пое след изтичането на мандата на Самир Камат. Отказът идва от чиновника, който едновременно движи поръчките на индийските въоръжени сили и програмите, произвеждащи домашната алтернатива. През март същият човек още държеше опциите отворени и говореше, че окончателно решение няма.

Отказаната оферта беше максималната, която отбранителната индустрия на Русия е предлагала на когото и да било. Президентът Владимир Путин заяви през юли, че страната му е готова да достави незабавно между 36 и 60 машини; по-ранните съобщения говореха за първи транш от 36 до 40, тоест около две ескадрили. Сглобяването се предлагаше в предприятието на индийската държавна корпорация Hindustan Aeronautics Limited (HAL) в Насик, откъдето вече излизат Су-30МКИ. Ръководителят на Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) Вадим Бадеха обяви пълен трансфер на технология. По съобщения на индийски издания пакетът включваше изходния код на радара, устройството на средствата за електронна борба, съвместна разработка на двуместен вариант и производство на двигателя „Изделие 177С“ в завода на HAL в Корапут. Нищо от това не купи решението.

Делхи избра три други неща. Първото е програмата „Супер Сухой“ – средносрочна модернизация на около 260 изтребителя Су-30МКИ, чиято първа фаза обхваща 84 борда и се оценява на около 7 млрд долара при заложен дял индийско съдържание 78%. В центъра стои радар с активна фазирана антенна решетка (AESA) „Вирупакша“, разработен от лабораторията на DRDO по електроника и радари върху галиев нитрид, с около 2600 приемно-предавателни модула. Интеграцията започва тази година в Насик и вдига Су-30МКИ до клас 4,5 с домашно далекобойно въоръжение и нова кабина.

Този избор има боен аргумент зад себе си. По време на операция „Синдур“ срещу Пакистан през май 2025 г. именно Су-30МКИ носеха свръхзвуковите крилати ракети „БраМос“: на 10 май индийските екипажи изстреляха около 15-18 от тях, по една на самолет, а Делхи заяви поразени единайсет пакистански военни обекта, сред които авиобазите Саргода и Нур Хан. Индия ускори модернизацията след тази операция. Модернизацията на платформа, доказала се в бой, струва по-малко и постъпва по-рано от нов тип, който тепърва трябва да се докаже.

Второто решение е френско. На 12 февруари 2026 г. Съветът за отбранителни поръчки (DAC) на Индия одобри принципното намерение за придобиване на 114 изтребителя Rafale по програмата за многоцелеви боен самолет: 18 в готов вид и 96 сглобени в Индия, на обща стойност около 40 млрд долара. Договорът се очаква през 2027 г., доставките – не по-рано от 2031 г.

Третото е Advanced Medium Combat Aircraft (AMCA), индийският проект за пето поколение. Министерството на отбраната обяви поръчка за пет летящи прототипа и един образец за статични изпитания за около 15 000 крора, а изпълнението беше поверено на частния сектор: Tata Advanced Systems, Larsen & Toubro и Bharat Forge. HAL отпадна по формален критерий, защото портфейлът ѝ от поръчки надхвърля трикратния годишен оборот. Първият прототип се очаква към края на 2028 г., постъпването на въоръжение – през следващото десетилетие.

Цената на този избор се измерва в празни ескадрили. Военновъздушните сили разполагат с 29 до 31 бойни ескадрили при разрешена численост 42, а изтеглянето на МиГ-21 през септември 2025 г. след 62 години на служба свали числото до най-ниското от 60-те години насам. Нито едно от трите избрани решения не вади нов борд на пистата преди началото на следващото десетилетие. Делхи приема поне още едно десетилетие с недостиг.

Отчетът на самия Су-57 не помага на продажбата. Броят произведени бройки остава спорен: оценките за 2026 г. се разминават между около 22 и над 40 серийни екземпляра, а The National Interest пресметна, че през 2025 г. Русия е доставила малко или нито един. Обявената цел от 76 машини до края на десетилетието си остава амбиция, чиито срокове вече веднъж се разместиха. Единственият публично обявен външен клиент е Алжир, 14 самолета по договор от 2021 г., първите от които бяха заснети в полет над страната през февруари. А начинът, по който машината воюва, говори повече от рекламата. Според данни на украинските ВВС и на отбранителни издания Су-57 действа като носител на крилати ракети Х-59 и Х-69, изстрелвани от 200 до 400 км навътре в руското въздушно пространство, от коридори при Курск, Крим и Азовско море. Единственият руски изтребител с намалена радарна забележимост не влиза в защитеното украинско небе.

На 23 юли един от тези изтребители се разби в Московска област. Министерството на отбраната докладва за техническа неизправност; украинската група „ИнформНапалм“ твърди, че загубата е директен резултат от комбинация между агентурна и киберакция, насочила разчета на ПВО комплекс срещу собствения му самолет. И двете версии нямат независимо потвърждение. Публичната реклама на производителя върви в обратната посока: Бадеха заяви на 3 юни, че Су-57 е единственият самолет от пето поколение, участващ в реални бойни действия, а Путин го определи като най-ефективния изтребител в света. Разбира се, и двете очевидно не отговарят на истината и пренебрегват над десетилетие реален опит на западни платформи от същото поколение – F-22 Raptor и F-35 Lightning II.

Към технологичния риск се добавя политическа цена. От 2 февруари търговското споразумение между САЩ и Индия влезе в сила, свалило американските мита върху индийския износ от 50 на 18%. Индия вече е под напрежение заради обсъжданото разширяване на ПВО арсенала със С-400 и шансовете това да задейства американския закон за санкции срещу противниците на САЩ (CAATSA), макар преговорите да са съобщени от индийски източници от сектора и да не са потвърдени официално. Поръчката на цял авиационен парк от санкциониран производител би била несравнимо по-сериозна мишена от една зенитно-ракетна система.

Числата на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от март описват какво губи Москва. Руският оръжеен износ е спаднал с 64% за 5 години, а делът му в световните доставки е паднал от 21 на 6,8%. Индия остава най-големият руски клиент с 48% от този износ, но собственият му дял от вноса в Индия намаля от 70% през 2011–2015 г. до 40% през 2021–2025 г. В същото време Франция достигна 29%, а Израел – 15%. Отказът от Су-57 удря най-големия останал купувач в единствения сегмент, който руската индустрия все още продава като върхов продукт.