Индийската гранична полиция потвърди противопоставяне с Китай в Аруначал Прадеш

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индийски и китайски военни влязоха в сблъсъци на няколко места в пограничната провинция Аруначал Прадеш. Това съобщи в четвъртък, 22 октомври Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), която заедно защитава Линията на действителен контрол (LAC), 3488 км фактическа граница с Китай, която никога не е демаркирана. Пекин смята целия щат за своя територия и го нарича Цзаннан (Южен Тибет), а Ню Делхи го смята за неразделна част от Индия.

Капур говори на хинди на годишната церемония на ITBP в Алвар, Раджастан, докато хвалеше сформираните наскоро нейникомандоси. „Наскоро в Аруначал се създаде обстановка, в която на няколко места се стигна до сблъсъци, които продължават и сега“, каза той. В това изречение не назова Китай, но вестник The Hindu, който цитира думите му, ги определи като първото официално потвърждение колко широко е напрежението по североизточната граница от юли насам. Правителствени източници уточниха, че най-видимия сблъсък е при Асафила, край Таксинг в окръг Горен Субансири. Там от края на юли Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е разпънала палатки на възвишение, на 6–7 км навътре от линията, както я вижда Индия, близо до ротната оперативна база Маджа.

На другия ден говорителят на индийското министерство на външните работи Рандхир Джайсвал препрати въпросите за подробности към Министерството на отбраната. Той заяви, че обстановката по границата от време на време се нарушава, когато китайската страна се отклони от установените маршрути за патрул, и че двете страни използват каналите за дипломация и военни контакти, за да избегнат погрешна преценка. Добави, че са се съгласили да обсъдят как да подобрят разбирането си за LAC в съответните участъци. Почти същите думи стоят в 4-ата от 8-те точки, договорени от специалните представители по граничния въпрос Аджит Довал и Ван И на 25 август в Пекин. Източници от отбраната, цитирани на 24 октомври от Millennium Post, описаха Асафила и Лонгджу като чувствителни, защото Индия и Китай прокарват границата различно. Насилствени сблъсъци по думите им не са регистрирани, а местните командири се справят чрез флагови срещи и горещи линии. Към 25 октомври китайското външно министерство не е правило коментар: в стенограма от брифинга на ведомството от 23 октомври въпрос за Индия няма, а през август говорителят Го Цзякун определи обстановката като „като цяло стабилна“.

Как изглежда това на място, показва клип с печат от 26 юли, който от началото на август се споделя онлайн като запис от Таксинг. Мъже в каски и бронежилетки стоят на скален праг над тревист склон, като индийци и китайци държат дълги сопи. Армията и властите в щата не са удостоверили клипа; тогава армията нарече сведенията за китайско навлизане „неверни и без никакво основание“.

Сопите не са случаен избор. Споразумението от 1996 г. за мерки за доверие по LAC забранява откриването на огън на под 2 км от нея. Протоколът от 2005 г. урежда какво става, когато патрули се озоват лице в лице: те проявяват въздържаност, спират дейността си, не напредват и паралелно се завръщат в базите си, а през цялото време „никоя от страните не използва сила и не заплашва с използване на сила“. Реално оръжието е у тях, но не се използва. „Всички военни на гранична служба винаги носят оръжие, особено когато напускат поста. [...] Дългогодишна практика (според споразуменията от 1996 и 2005 г.) е въздържане от употребата на огнестрелно оръжие при противопоставяния“, написа през юни 2020 г. индийският външен министър Субраманиам Джайшанкар. Остават числеността, блъскането и сопите.

Точно така премина и сблъсък на 9 декември 2022 г. в района на Янгце, в окръг Таванг на същия щат, когато индийски и китайски военни се биха със сопи. По думите на министъра на отбраната Раджнатх Сингх пред парламента китайски войници опитали да прекрачат линията и „едностранно да променят статуквото“. Като резултат срещата ескалира във „физическо сбиване“ с ранени „от двете страни“, но без загинали или тежко ранени от индийска страна. Според армията и индийците, и китайците „веднага са се изтеглили от района“, а два дни по-късно местните командири проведоха флагова среща.

Същото правило не успя да предотврати най-тежкия инцидент между Индия и Китай от близо 45 години. В долината Галван в Ладак на 15 юни 2020 г. загинаха 20 индийски военнослужещи, без да е имало дори един изстрел; Китай призна четирима свои загинали едва през февруари 2021 г. След Галван индийската армия разреши на полевите командири да използват огнестрелното си оръжие в извънредни обстоятелства. През септември същата година при езерото Пангонг за пръв път от десетилетия прозвучаха изстрели, като всяка от армиите обвини другата, по данни на Anadolu. Режимът държи сблъсъците под прага на престрелката, но не ги прави безопасни: Галван показа, че и без изстрел допирът може да убива.

Капур говори и за това в каква посока отива ITBP. Според него НОАК е достигнала „много напред“ в своите традиционни способности, затова ITBP залага на дроновете. „Дронът е нещо, с което и сравнително малка сила, и малка държава може да се мери с голяма“, заяви той и даде като пример Украйна. Според The Wire той е признал също, че оръжията на ITBP са на около 50 години, тя развива анти-дрон средства и изгражда подземни укрития.

Покрай Таксинг обикалят и кадри от съвсем други места. На 25 октомври индийската армия публикува свое опровержение на клип, разпространен от профили в Пакистан, според който китайски войници претърсват индийски военни в Аруначал: записът е от учение за борба с тероризма, проведено в Бенгалуру през май 2026 г. Видеото, тиражирано през юли като доказателство за китайско нахлуване на цели 60 км в Аруначал, беше проследено от организация CyberPeace до базовия лагер Балтал в Джаму и Кашмир от поклонението „Амарнатх Ятра“, а правителственото звено PIB Fact Check обяви клиповете за стари и несвързани. Клипът от 26 юли засега не е опроверган, но и не е потвърден.

В Ню Делхи думите на Капур станаха повод за политически спор. Индийският национален конгрес обвини кабинета на Нарендра Моди, че прикрива сблъсъците по границата от юли, и поиска явяване в парламента. „Успяваме ли да патрулираме до Шера-5 в Аруначал Прадеш, или не?“, попита Паван Кхера от Конгреса и настоя за отговор дали Китай е разпънал палатки на 7 км навътре в индийска територия. Шера-5 е патрулна точка, която според местните жители, цитирани през август от проверовъчна група на Народната партия на Аруначал, индийските сили са изоставили след сблъсък през 2023 г. Партията е съюзник на управляващата Бхаратия Джаната Парти. Позицията на кабинета остава, че няма загубена територия: през август министър Кирен Риджиджу заяви, че ново заемане на земя от китайска страна няма, макар тревогите на местните за пасищата да са основателни.

Противопоставянето при Таксинг тече от три месеца без данни за изстрел или пострадал, докато в същото време двете страни разшириха каналите за комуникация помежду си. На 25 август се разбраха за още две места за разговори на ниво генерали и за две нови горещи линии между армиите в Източния и Централния сектор. На 6 и 7 септември командирите на корпуси се срещнаха във Вача и Дамай (по данни на The Wire за пръв път в Източния сектор), а на 11–13 септември Си Дзинпин беше в Индия за срещата на върха на БРИКС. Връзките се затоплят от 2024 г. с уреждането на военния спор в Източен Ладак. Хронологията показват, че правилата от 1996 и 2005 г. и мрежата от канали над тях държат и този сблъсък под прага на стрелбата, а война заради Таксинг е твърде слабо вероятна. Противният довод има същата следа: Галван също започна без изстрели и завърши с 24 признати жертви, а палатки, оставени месеци наред на спорен хребет, държат войските в постоянен допир.

Протоколът от 2005 г. иска не само въздържане, но и паралелно връщане в базите, а палатките край Маджа стоят там от края на юли. Затова решаващото е дали ще бъдат вдигнати: така ще стане ясно дали каналите, добавени през август, могат да изтеглят двете армии от Асафила, или Таксинг ще остане поредното място по линията, където те стоят една срещу друга със сопи – без изстрел, но и без да си тръгват.

Слух за инсулт на Си Дзинпин в Делхи остава без потвърждение

🇨🇳🩺 От вчера насам в социалните мрежи се тиражират слухове, че китайският президент Си Дзинпин е получил исхемичен инсулт по време на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи, в резултат на което е настанен за лечение във военна болница 301 в Пекин. Няма официални изявления по въпроса, като това се случва 8 дни преди очакваното официално посещение на Си на 24 септември във Вашингтон, където го очаква Доналд Тръмп.

Версията тръгна от профила в X на Се Ванджун, председател на Китайската демократическа партия, която е организация на китайски дисиденти в изгнание. Той твърди, че Си припаднал в Делхи, след което е получил първа помощ от придружаващия го медицински екип, но е отказал да бъде настанен в индийска болница, за да не попаднат сведения за здравословното му състояние в чужди ръце. Според Се президентът е отлетял за Пекин, където военен хеликоптер го е откарал в болница 301. Там, по същата версия, медицински екип е установил исхемичен инсулт – запушване на кръвоносен съд, което прекъсва кръвоснабдяването на част от мозъка.

Посочва се още, че времето за пътуване обратно до Китай е забавило лечението, поради което е пропуснал времето, в което разтварянето на съсирека би могло да ограничи увреждането. Като източници той посочва неназовани очевидци. Под публикацията се появи бележка от общността на X (Community Note), в която се посочва, че твърденията за здравето, лечението и пътуванията на китайския държавен глава са тиражирани без доказателства.

Алтернативни версии също не липсват. Бил Гърц, кореспондент по национална сигурност на The Washington Times, пише, че те варират от леко неразположение до инсулт, чиито последици били утежнени от забавено лечение. Най-крайните версии говорят дори за съперничещи армии, започнали да провеждат подготовка за евентуална гражданска война. Самият Гърц характеризира тези версии като „диви твърдения“ и изтъква, че нито една от тях няма потвърждение. Не са посочени сведения, които да потвърждават движение на войски.

Официалната хронология описва участията и завръщането на Си, но сама по себе си не разрешава въпроса дали е имал здравословен инцидент. На 12 септември той разговаря с индийския премиер Нарендра Моди, а на 13 септември участва във втората сесия на БРИКС, включвайки се с изявление. Според Министерство на външните работи се е върнал в Пекин вечерта на 13 септември. Със същия самолет са пътували членът на Постоянния комитет на Политбюро Цай Ци и министърът на външните работи Ван И.

Два епизода от индийската столица дават повод за спекулации, без да установяват причина за поведението или отсъствието на китайския президент. Малко след откриването на заседанието Моди прекъсна речта си, обърна се към Си и два пъти попита на английски дали всичко е наред. Според индийски медии Си кимнал, след което Моди продължил. Същата вечер китайският лидер не присъства на официалната вечеря, дадена от индийския домакин за всички държавни глави. Официално обяснение за отсъствието така и не последва. Индийски медии писаха, че Си се е прибрал в хотела си, изморен от полета.

Официален Пекин не е коментирал слуховете. На редовния брифинг на 14 септември говорителят Го Дзякун отговори на въпроси за срещата на върха, отношенията с Индия и Тайван, но за здравословното състояние на Си въпроси нямаше. На 16 септември държавната агенция Синхуа публикува поздравителното писмо на Си до Джилинския университет по случай неговата 80-годишнина. Публикуването на такъв текст не изисква лично присъствие и само по себе си не установява здравословното състояние на подписалия го.

Пекин не дава сведения за здравето на своите ръководни фигури, което оставя широко поле за спекулации. Последната голяма вълна от спекулации за събитията във върховете на властта беше в края на януари 2026 г. Тогава Министерство на отбраната обяви, че заместник-председателят на Централния военен съвет Джан Юся и членът на съвета Лиу Джънли са разследвани за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“. В мрежата се появиха видеа с танкове в Пекин, редактирани с изкуствен интелект, но конкретни сведения за преврат не бяха представени.

Предстоящите дипломатически ангажименти могат да дадат допълнителна информация. На 15 септември министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви пред комисията по финансови услуги на Камарата на представителите, че през предстоящия уикенд ще се срещне с китайския вицепремиер Хъ Лифън. Според Financial Times разговорът ще бъде в неделя в Ню Йорк. Бесънт и Хъ обикновено се срещат в навечерието на всяка среща между двамата държавни глави, а този път в дневния ред са митата, изкуственият интелект и санкциите срещу Иран. Тръмп вече обяви държавна вечеря в Белия дом, но Пекин още не е потвърдил датите на пътуването.

Вносът на руски петрол в Индия спадна с 40%.

🇮🇳🛢️🇷🇺 Индия е намалила драстично вноса на руски петрол, като доставките през януари са спаднали с 40% спрямо декември и са се свили повече от двойно на годишна база. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от международната ценова агенция Argus и руски държавни медии.

Това са най-ниските обеми от юни 2022 г. насам, а дневните доставки са паднали до 859 000 барела (3,68 милиона тона). Спадът във вноса на руски петрол се дължи на засиления натиск от страна на САЩ, както и усилията на Индия да осигури изгодно търговско споразумение с Вашингтон.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабно търговско споразумение с индийския премиер Нарендра Моди, в което двете страни се съгласиха да намалят митата, а Индия да преустанови покупките на руски петрол за сметка на повече доставки от САЩ и евентуално от Венецуела.

До януари делът на руския петрол в общия внос на Индия е паднал до 21,2% – най-ниското ниво от октомври 2022 г., когато страната започна масово да изкупува руски суровини заради войната в Украйна, пише The Moscow Times.

В момента Индия компенсира загубените обеми петрол от Близкия изток и конкретно от Саудитска Арабия, която се превърна в нейния основен доставчик. През февруари доставките от Кралството могат да преминат границата от 1 милиона барела дневно, което е най-високото равнище от ноември 2019 г. Освен това Индия поднови вноса на венецуелски петрол, като за април са планирани доставки на поне 6 милиона барела.

В отговор на това, в началото на февруари Тръмп премахна 25% мито върху индийските стоки, позовавайки се на ангажимента на Индия да прекрати прекия или косвен внос на руски петрол. Въпреки че индийските власти не са обявили официално пълно преустановяване на вноса, очаква се през пролетта той да бъде свит до 500 000–600 000 барела на ден.

Тази промяна е знакова, тъй като след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Индия се превърна в най-големия купувач на руски петрол, възползвайки се от големи отстъпки в цената заради западните санкции.

Когато Западният свят наложи санкции и ценови таван от Г-7, Русия беше принудена да предлага огромни отстъпки, за да поддържа пазарите си. Според Съвета за външни отношения (CFR), индийските рафинерии охотно поглъщаха тези евтини барели, използвайки алтернативни корабни мрежи и не-доларови платежни механизми, за да заобиколят западните финансови рестрикции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Приходите на Русия от изкопаеми горива са паднали с 27% в сравнение с нивата отпреди инвазията. Въпреки продължаващата зависимост от „сенчестия флот“ танкери от полезни изкопаеми горива са спаднали с 19% на годишна база, достигайки общо 193 милиарда евро в четвъртата година от войната. ЕС също значително намали своята зависимост от руски енергийни източници, а вносът на руски петрол в съюза през 2025 г. е спаднал с 36% спрямо година по-рано.

Най-малко 8 жертви и 20 ранени при атентат в Делхи.

🇮🇳 Най-малко 8 души загинаха, а други 20 бяха ранени, след като кола-бомба избухна близо до Червената крепост в индийската столица Делхи, съобщи Reuters, отбелязвайки, че такъв атентат е рядкост в строго охранявания град с население от над 30 милиона жители.

Големите железопътни гари в цяла Индия, включително финансовия център Мумбай и щата Утар Прадеш, който граничи със столицата, бяха поставени във висока степен на тревога.

„Разследваме всички възможни версии и скоро разузнавателните служби ще стигнат до заключение“, заяви федералният министър на вътрешните работи Амит Шах.

Предишният собственик на колата, известен само като Салман, е арестуван след взрива, съобщи NDTV, без да дава повече подробности. Ройтерс не успя веднага да потвърди информацията.

На претъпкана улица близо до метростанция в стария квартал на Делхи се виждаха обезобразени тела и останките от няколко автомобила, докато полицейски служители заливаха района, за да го обезопасят и да разпръснат струпалите се тълпи.

„Бавно движещо се превозно средство спря на червен светофар. В него избухна експлозия, която повреди и близките коли“, отбеляза пред репортери полицейският комисар Сатиш Голча, който уточни, че взривът е станал малко преди 19 часа местно време.

Премиерът Нарендра Моди изрази съболезнования към близките на загиналите: „Нека ранените се възстановят възможно по-скоро. Пострадалите получават помощ от властите“, написа той в X.

Поне шест автомобила и три рикши са пламнали при експлозията, съобщи заместник-началникът на пожарната в Делхи. Около 30–40 линейки пристигнаха на място, а целият район беше отцепен след потушаване на огъня, съобщи репортер на Ройтерс.

„Бях на метростанцията, слизах по стълбите, когато чух експлозия. Обърнах се и видях огън. Хората започнаха да бягат в паника“, разказа жена, станала очевидец на трагедията.

„Паднах от ударната вълна на взрива – толкова силен беше“, сподели друг очевидец пред агенция ANI.

Посолството на САЩ в Делхи издаде предупреждение към гражданите си да избягват тълпи и зоната около Червената крепост и да бъдат бдителни на места, посещавани от туристи.

Червената крепост, известна местно като Лал Кила, е огромна постройка от XVII век от епохата на Моголите, съчетаваща архитектурни стилове от древна Персия и Индия, която целогодишно е посещавана от туристи. Всяка година на Деня на независимостта на Индия на 15 август премиерът на страната произнася реч от стените на крепоста.

Столицата беше мишена на серия от атентати през 80-те и 90-те години – обществени места като автогари и претъпкани пазари бяха ударени в атаки, приписвани на ислямски екстремисти или на сепаратисти от северния сикхски щат Пенджаб.

Около дузина души загинаха в последният подобен инцидент в града – експлозия на куфарче пред Върховния съд в Делхи през 2011 г. За сигурността в Делхи се грижи федералното министерство на вътрешните работи, а полицията се отчита директно пред него, макар столичната територия да има и свое местно правителство.

Джон Болтън: Тръмп разруши десетилетни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай.

🇺🇸 Бившият съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън заяви, че десетилетия западни усилия за отдалечаване на Индия от Русия и Китай са застрашени от провал и обвини политиките на Доналд Тръмп за обръщането на Ню Делхи обратно към Москва и Пекин.

„Има много лоши новини и много малко добри. Западът, особено Съединените щати, прекараха десетилетия в опит да откъснат Индия от привързаността ѝ към Съветския съюз и Русия, продавайки им модерни оръжия и същевременно предупреждаваха за опасността от Китай“, припомни Болтън пред Sky News по повод визитата на премиера Нарендра Моди в Китай за срещата на върха на ШОС.

Той посочи, че този дългосрочен курс се е символизирал от четиристранния диалог за сигурност – Япония, Индия, Австралия и САЩ. „През последните седмици Доналд Тръмп на практика разруши това. По различни причини той изпрати Индия обратно към Русия, за да се сближи с Китай, което разкъса десетилетни усилия за промяна на тази ориентация. Не казвам, че е непоправимо, но ще е нужно много време, а не виждам да започва скоро“, допълни Болтън.

На въпрос дали митата на Тръмп са ключов фактор, Болтън посочи серия от стъпки, отчуждили Индия. „Има редица действия, с които Тръмп засегна индийците. Основните тарифи, които наложи, са икономическа катастрофа за всички. Индия смяташе, че се намира в преговори за споразумение, подобно на това на Великобритания с Тръмп, но вместо това той наложи 25% мита. После изпълни своята заплаха да обложи със санкции страните, купуващи руски енергоносители – и удари Индия с нови 25%, без да санкционира Русия или Китай, които са най-големият клиент на руски нефт и газ“, каза Болтън.

По думите му Тръмп е разгневил допълнително Индия, приписвайки си заслугата за намаляване на напрежението след терористичното нападение в Кашмир. „Когато напрежението между Пакистан и Индия ескалира заради атентата в Кашмир, после спадна. Тръмп обяви, че е спрял този конфликт – една от 6-7 войни, които уж е предотвратил, за да заслужи Нобеловата награда за мир. Това накара Индия да побеснее“, коментира Болтън.

Той определи срещата на Шанхайската организация за сътрудничество като „пропагандно шоу“, но подчерта, че отразява реални промени в баланса на силите. „Тя показва, че зад това стои реалността – амбициите за хегемония на Китай в Източна, Югоизточна и Централна Азия и бившите съветски републики“.

САЩ, Япония, Австралия и редица европейски държави отдавна се опитват да спрат този сценарий, но търговските политики на Тръмп и нежеланието му да гледа на дипломатически ходове в широк стратегически контекст дадоха шанс на Си Дзинпин и Пекин. Дали ще могат да се възползват от него – предстои да видим“, заключи Болтън.

Индия обяви безпрецедентни мерки срещу Пакистан след атаката на екстремисти в Кашмир.

🇮🇳⚔️🇵🇰 Висшето политическо ръководство на Индия начело с премиера на страната Нарендра Моди и министъра на външните работи Джай Шанкар проведе извънредна среща на високо равнище в столицата Делхи по-рано днес, в отговор на кървавата терористична атака, отнела живота на 27 индийски граждани.

На срещата бяха взети няколко ключови решения, сред които незабавното затваряне на граничния пункт Вагах-Атари и спускането на заповед към всички пакистански граждани в Индия да напуснат страната в рамките на 48 часа.

Освен това беше анулиран двустранен договор, уреждащ разпределението на наличния воден ресурс от река Инд и нейните притоци. Въпросният договор беше в сила от сключването си през далечната 1960 г. когато двете страни постигнаха споразумение с помощта на Световната банка.

Също така беше взето решение числеността на индийската дипломатическа мисия в Пакистан да се редуцира до 30 души, а всички пакистански военни дипломати бяха обявени за персона нон грата. Те получиха ултиматум да напуснат Индия до седем дни, след което срещу тях ще бъдат предприети допълнителни мерки.

Индия оттегля всички военновъздушни и военноморски съветници от състава на Индийската висша комисия в Исламабад, като решението за това влиза в сила незабавно.