Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Най-малко 19 загинали и 164 ранени при катастрофа на тренировъчен самолет в Бангладеш.

🇧🇩 Най-малко 19 души загинаха, а 164 други бяха ранени, след като учебен самолет на военновъздушните сили на Бангладеш се разби в училищен кампус в столицата Дака.

Кадри от мястото на инцидента в училището и колежа „Майлстоун“ в северното предградие Утара показват огромен пожар и гъст стълб дим, след като самолетът се е разбил в двуетажна училищна сграда.

Въоръжените сили на страната публикуваха изявление във Facebook, според което самолетът F-7 е „получил механична повреда“ след излитане за тренировъчно учение малко след 13:00 часа местно време. Военновъздушните сили добавиха, че пилотът е сред загиналите.

Над 50 души, сред които деца и възрастни, са настанени в болница с изгаряния, заяви пред репортери лекар от Националния институт по изгаряния и пластична хирургия.

Възрастта на учениците, посещаващи училището, е между 4 и 18 години.

Учител от колежа на име Резаул Ислам сподели пред бенгалската служба на BBC World Service, че е видял самолета директно да удря сградата.

„Когато погледнах назад, видях само огън и дим... Имаше много настойници и деца тук“, разказа пред Ройтерс друг учител на име Масуд Тарик.

Пожарната служба на страната съобщи, че на мястото на инцидента са били изпратени девет екипа, заедно с шест линейки. Кадри от мястото показват десетки служители на спешните служби, които претърсват овъглените отломки в опит да намерят оцелели.

На една от снимките пожарникари отнасят тяло от сградата. Могат да бъдат забелязани и граждани, стоящи на върха на околните сгради, за да наблюдават случващото се.

Мухамад Юнус, ръководител на временното правителство на Бангладеш, увери, че ще бъдат предприети „необходими мерки“ за разследване на причината за инцидента и „осигуряване на всякакъв вид помощ“.

„Това е момент на дълбока скръб за нацията. Пожелавам бързо възстановяване на ранените и инструктирам всички власти, включително съответните болници, да се справят със ситуацията с изключителна важност“, каза той в публикация в X.

Бангладеш обяви ден на траур във вторник, когато националното знаме ще бъде спуснато наполовина в цялата страна.

Армията на Аракан навлезе на 10 км в Бангладеш без съпротива

🇲🇲⚔️🇧🇩 Бойци от Армията Аракан, бунтовническа групировка в Мианмар, са навлезли на 10 км дълбочина в територията на Бангладеш, където са организирали воден фестивал заедно с местните коренни общности.

Събитието не само е нарушение на границите на Бангладеш, но е било публично оповестено чрез видеоклипове, споделени в социалните медии. Обединената лига на Аракан (ULA), политическото крило на въоръжената група, се е присъединила към празненствата заедно с местните жители.

„Това крещящо нарушение на нашия суверенитет е неприемливо. Провеждайки публичен фестивал дълбоко в границите на Бангладеш, Армията Аракан е показала пълно пренебрежение към нашата независимост и териториална цялост“, каза Миа Голам Парвар, генерален секретар на политическа партия Джамаат-е-Ислами и бивш член на парламента.

Според Daily Observer инцидентът е предизвикал всеобщо притеснение за граничната сигурност на Бангладеш. Парвар описа нахлуването като „сериозна заплаха“ за суверенитета на страната, което повдига въпроси относно ефективността на правителството, граничната охрана и въоръжените сили на страната в предотвратяването на подобно дръзко нарушение.

„Нацията с право изисква отговори: как е било възможно такова дръзко нахлуване?“, попита той.

Публичният характер на събитието, съчетан с документирането му в социалните медии, е засилил контрола върху механизмите, въведени за защита на държавните граници на Бангладеш, особено в чувствителния регион Бандарбан, се посочва в доклад в Business Standard.

Бандарбан, хълмист район в югоизточен Бангладеш, споделя слабо охранявана граница с щата Ракхайн в Мианмар, където действа Армията Аракан. Тази близост го прави региона уязвим за трансгранични дейности като бунтовнически движения и бежански потоци.

Армията Аракан е етническа въоръжена групировка от щата Ракхайн, която се намира в конфликт с военната хунта в Мианмар и търси по-голяма автономия за щата. Дейността ѝ често достига съседен Бангладеш, усложнявайки двустранните отношения и граничната сигурност.

Неравният терен и гъстите гори на Бандарбан осигуряват прикритие за подобни нахлувания, което затруднява властите в Бангладеш да наблюдават и осигуряват ефективно границата. Районът е дом на местни общности, някои от които споделят културни връзки с етнически групи отвъд границата, което може да е улеснило взаимодействието на Армията Аракан с местните жители на фестивала.

Острата реакция на Парвар отразява нарастващото безпокойство относно последиците от подобни инциденти за националната сигурност на Бангладеш. Нахлуването подкопава териториалната цялост на страната, но също така подчертава необходимостта от засилен контрол и дипломатически мерки за справяне с трансграничните нарушения.

Докато Бангладеш се бори с предизвикателства с осигуряването на сигурността по своите граници, инцидентът служи като сурово напомняне за сложната задача по поддържането на суверенитета в регион, белязан от конфликти и слабо охранявани граници. Правителството сега е под натиск да се справи с тези опасения и да предотврати подобни нарушения в бъдеще.

Индия е разтревожена от съвместен проект на Бангладеш и Китай за авиобаза.

🇧🇩🤝🇨🇳 Бангладеш търси съдействието на Китай за изграждане на авиобаза на летище, разположено само на 10 км от границата с Индия. Реликва от британската колониална епоха, след края на Втората световна война то до голяма степен е изоставено и се използва само спорадично през следващите десетилетия.

Въпреки че проектът може да бъде формулиран като усилие на Бангладеш за съживяване на спящ актив, близостта му до чувствителния индийски коридор Силигури, познат като „Пилешкия врат“ и потенциалното участие на ВВС на Народна освободителна армия (PLAAF) породиха опасения за динамиката на регионалната сигурност. Със своите артилерийски системи, способни да атакуват обекта, Индия трябва да обмисли внимателно последиците от подобен ход и издаването на строго предупреждение към Бангладеш, ако се окаже, че авиобазата е предназначена за използване от китайските сили.

Летище Лалмонирхат, разположено в северозападен Бангладеш близо до районите Джалпайгури и Куч Бехар в щата Западен Бенгал, е създадено от британците през 1943 г. Заемайки 1166 акра, по време на Втората световна война то служи като стратегическа база на съюзниците за улесняване на комуникацията с Непал, Бутан и няколко индийски щата, а същевременно осигурява безопасно убежище за операции в източния театър на войната. След края на войната през 1945 г. летището излиза от употреба с кратък и неуспешен опит за извършване на граждански въздушни услуги през 1958 г. Оттогава мястото остава до голяма степен пренебрегвано, като ВВС на Бангладеш поддържат скромно присъствие, включващо звено за поддръжка, заедно с временния кампус на Авиационния и аерокосмически университет на страната.

Последните съобщения обаче сочат, че Бангладеш се стреми да съживи летището с помощ от Китай и потенциално да го трансформира в модерна въздушна база. Въпреки че няма официално потвърждение от нито една от двете страни, възможността за такъв проект се разпространява в медиите и отбранителните кръгове, а някои източници твърдят, че дискусиите са се състояли по време на скорошно посещение на временния лидер на Бангладеш Мохамед Юнус в Китай.

Местоположението, едва на 10 км от границата с Индия, го поставя в много чувствителна зона. Коридорът Силигури, тясна ивица земя, свързваща североизточните щати на Индия с останалата част от страната, е критична въздушна точка, намираща на около 160 километра от Лалмонирхат. Коридорът, който граничи с Непал, Бутан, Бангладеш и Китай, е спасителен пояс за Ню Делхи, който гледа на всяко военно присъствие в района с подозрение. Ситуацията се усложнява заради участието на Китай, стратегически съперник на Индия с напрегнати отношения в Източен Ладак.

Ако авиобаза бъде разработена с китайска помощ, а по-късно бъде отдадена под наем на PLAAF, това може да се тълкува от Индия като значителна заплаха за сигурността ѝ. Китайска авиобаза, разположена толкова близо до Силигури, би позволила светкавично разгръщане на изтребители, самолети за наблюдение и дронове, което ще позволи на Китай да наблюдава индийските военни движения на североизток, включително в Сиким и Западен Бенгал. При сценарий на конфликт самолетите на PLAAF биха могли да достигнат коридора за броени минути, с което да прекъснат доставките на Индия, заплашвайки териториалната ѝ цялост в региона. Освен това евентуалната авиобаза би могла да служи като пункт за събиране на разузнавателни данни, подкопавайки още повече стратегическата позиция на страната в Индо-Тихоокеанския регион.

В същото време близостта на летището до границата на Индия го поставя в обхвата на нейните артилерийски системи. Индийският арсенал, включващ 155-милиметровите гаубици Bofors и местната теглена артилерийска система (ATAGS), може да поразява с точност цели на разстояния от 30-40 км. В случай на военни действия, летището може да бъде бързо неутрализирано, с което да се ограничи оперативното предимство, което дава на всяка чужда сила. Тази уязвимост повдига въпроси относно намеренията на Бангладеш и стратегическите изчисления зад подобен проект.

Какво планира да прави той с авиобазата засега е неясно, но съществуват няколко варианта. От една страна, проектът може да е истинско усилие за модернизация на военната инфраструктура и укрепване на противовъздушна отбрана. ВВС на Бангладеш изпълняват програма за модернизация в рамките на своята инициатива Forces Goal 2030, включваща създаването на нови въздушни бази и придобиването на модерни радарни системи и бойни самолети. Съживяването на летището може да се приведе в съответствие с тези цели, осигурявайки стратегически актив в северозападната част на страната.

От друга страна, участието на Китай и потенциалът за отдаване на авиобазата под наем на PLAAF наклоняват везните към геополитически мотив. Временното правителство, начело на страната от август 2024 г., се стреми да задълбочи връзките си с Китай и Пакистан, което предизвика тревога в Индия. Скорошни изявления на временния премиер на Бангладеш, че страната е „единственият пазител“ на Индийския океан, визирайки липсата на излаз на море на североизточните индийски щати, бяха възприети като провокация. Ако Бангладеш възнамерява да отдаде под наем базата на Китай, това може да е опит да си осигури икономическа и военна подкрепа от Пекин, а в същото време да балансира отношенията си с Индия, най-големия си съсед и ключов търговски партньор.

Подобен ход обаче идва със значителни рискове за страната. Отдаване под наем на авиобазата на PLAAF почти сигурно ще провокира остра ответна реакция от Индия, което има потенциала да обтегне докрай двустранните връзки с отчетливи икономически или дипломатически последици. Нещо повече, уязвимостта на съоръжението от индийски артилерийски огън ограничава неговите предимства като предна оперативна база за китайската авиация, което го превръща в съмнителна инвестиция за Пекин.

Бангладеш търси нови доставки на боеприпаси от Пакистан.

Военнослужещи от армията на Бангладеш патрулират с бронетранспортьор по магистралата Дака-Читагонг на четвъртия ден от наложения от правителството комендантски час в отговор на смъртоносните сблъсъци, избухнали в цялата страна, 23 юли 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Rajib Dhar

🇧🇩🤝🇵🇰 Едва три седмици след като премиерът на Бангладеш Шейх Хасина подаде оставка и беше назначено ново временно правителство, бяха наредени нови доставки на артилерийски боеприпаси от Пакистан.

Източници от местните служби за сигурност заявиха, че правителството на Индия е информирано за развитието и добавиха, че поръчката на Бангладеш включва доставка на няколко хиляди снаряда на три транша, започвайки от септември.

Поръчката на боеприпаси беше направена едва няколко дни след оставката на бившия премиер на страната Шейх Хасина. Това далеч не е първият случай на доставка на боеприпаси от Пакистан за Бангладеш. Този път обаче обемът на поръчката е много по-голям от обикновено. Поръчаните снаряди са предназначение за артилерийски оръдия с далекобойност от 30-35 км.

Бангладеш е заобиколен от три страни от Индия, а от четвъртата му страна се намира Бенгалският залив, което често става причина за възникването на съмнения у Ню Делхи относно действителните намерения на армията на Бангладеш по отношение на придобитите боеприпаси.

От своя страна експортното подразделение на управителния съвет на Pakistan Ordnance Factory изпрати списъка с поръчки до всички свои фабрики за увеличаване оборотите на производството.

Подробностите за военния износ от Пакистан в посока Бангладеш са споменати в писмо, изпратено от POF до управляващите директори на различни подразделения в Хавелиан, Санджвал и Гадвал. Износът е необходимо да се извърши на три пратки от първата седмица на септември до декември.

Доставката ще включва повече от 40 000 боеприпаси, 2000 танкови снаряда, 40 тона RDX във восъчна консистенция за експлозиви и 2900 снаряда с висока интензивност. Предишната поръчка в началото на 2023 г. беше за 12 000 снаряда.

Индийските агенции за сигурност смятат, че протестите в Бангладеш, довели до свалянето на премиера Шейх Хасина на 5 август, са били подкрепени от ислямисткото фундаменталистко движение Джамаат-е-Ислами със съдействието на пакистанското и китайското разузнаване.

Ролята на Ислами Чатра Шибир (ICS), студентското крило на Джамаат-е-Ислами Бангладеш, в превръщането на протестите срещу квотите в усилия за установяване на режим, благоприятен за Пакистан и Китай, подкопавайки установеното до този момент правителство на Awami League, не е изключена, в информацията, предоставена от агенциите за сигурност на индийското правителство.

Премиерът на Бангладеш подаде оставка и избяга в Индия с военен хеликоптер

🇧🇩 Министър-председателят на Бангладеш подаде оставка и избяга в Индия след седмици на смъртоносни протести в страната.

Според съобщения в медиите 76-годишната министър-председателка Шейх Хасина и сестра ѝ са се отправили с военен хеликоптер към източния индийски щат Западен Бенгал, който се намира точно от другата страна на границата. В друг доклад обаче се казва, че тя се е отправила към североизточния индийски щат Трипура.

Съобщенията за оставката на Хасина бяха потвърдени от армията, както и от служители на Върховната комисия на Бангладеш в Делхи.

Началникът на армията на Бангладеш, генерал Вакер-Ус-Заман, се обърна към нацията, като заяви, че „до довечера“ ще има решение на кризата, допълвайки, че води преговори за съставяне на временно правителство.

Бившият министър-председател, който беше на власт в продължение на 15 години, е потърсил „безопасно убежище“ далеч от официалната си резиденция, съобщава агенция Ройтерс, на фона на съобщенията, че тя е щурмувана от протестиращи.

По-рано в понеделник демонстранти не се подчиниха на военния комендантски час, за да излязат на шествие в столицата Дака.

Според местни медии в неделя при сблъсъците в столицата са загинали най-малко 95 души, включително най-малко 14 полицаи, а стотици други са били ранени.

Съобщава се, че най-малко шестима души са били убити при сблъсъци между полицията и протестиращи в районите на Джатрабари и Медицинския колеж в Дака в понеделник.

Демонстрациите започнаха с искания на студенти да се сложи край на квотната система за работа в държавната администрация, но сблъсъците с полицията и проправителствените активисти прераснаха в насилие, при което миналия месец загинаха над 200 души.

Това предизвика нови протести с искания за поемане на отговорност от правителството, които прераснаха в призиви за оставката на Хасина.

Услугите за интернет и мобилен пренос на данни са възстановени в цялата страна след прекъсване, продължило повече от 12 дни.