Руска саботажна мрежа е замесена в пожара до оръжейния завод в Брашов

🇷🇺🔥🇷🇴 Мрежа за саботаж, ръководена от Русия, е предизвикала пожара, който през нощта срещу 14 септември обхвана хале на индустриалната площадка Carfil в Брашов, в непосредствена близост до едноименния завод на държавната оръжейна компания ROMARM. Това обяви вечерта на 26 октомври Румънската служба за информации (SRI), а прокуратурата назова трима обвиняеми: двама граждани на Беларус и един на Украйна, които живеят в държави от Европейския съюз. Двама вече се намират в германски арест, където са задържани при подготовка на сходни деяния, а третият е бил открит в Полша.

Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) ги обвинява в опит за диверсионни действия. Съдиите от Апелативния съд в Букурещ са издали европейски заповеди за арест на тримата задочно, а благодарение на международното сътрудничество двамата беларуси са намерени в Германия и са в предварителен арест там. Третата заповед, за украинеца, е издадена на 26 октомври и той вече е задържан в Полша. Румъния започна процедура по екстрадиране на тримата. Прокурорите добавят, че обвиняемите са се насочвали и към други цели в Румъния и други държави от ЕС. С това северната ни съседка се нарежда до Естония, която в края на септември обвини руските служби за палеж в отбранителна компания на своя територия.

Сигналът до пожарникарите в Брашов постъпи в 03:38 ч. Когато 4 пожарни коли, автостълба и спешен екип SMURD пристигнаха, огънят вече беше обхванал цялата вътрешност на халето, на площ от 1000 кв. метра. Пламъците обхванаха два автосервиза, пункт за периодични технически прегледи и химическо чистене. Пожарът беше потушен около 07:30 ч. без пострадали, а Инспекторатът за извънредни ситуации в Брашов съобщи тогава, че причината тепърва се изяснява.

Записите от охранителните камери, които SRI сподели заедно с находките, показват какво е предшествало сигнала. Една от камерите хваща човек, който се изкачва по външна стълба към покрива, а друга, насочена към купчина гуми и джанти, записва проблясък и дим. В 02:59 ч. стълбата отново е в кадър и по нея някой слиза. В 03:07 трета камера записва двама велосипедисти, а в 03:16 ч. оранжева светлина вече е осветила фасадата на пункта за технически прегледи, над 20 минути преди сигнала до пожарникарите.

Carfil е дъщерно дружество на ROMARM. Според ръководството на завода той произвежда минохвъргачки и гранатомети с боеприпасите за тях и прави мини за армията от над сто години. През юни 2025 г. той показа и три дрона, разработени с американската Periscope Aviation и предвидени за производство в Брашов: Cuda за разузнаване, Sirin с полезен товар до 15 кг и морски апарат за ВМС. DIICOT обяви, че пожарът е засегнал седалищата на няколко търговски дружества на площадката. Кой точно обект е бил целта в онази нощ, нито SRI, нито прокуратурата уточняват.

Брашов е само една точка от задачите на мрежата. „Данните, получени досега, показват, че операциите на мрежата не са ограничени до Румъния. Координаторите от Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени мощности на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес“, се посочва в комюникето на SRI. Службата поставя случая в „по-широка кампания от саботажни операции, координирани от Руската федерация в Европа“ и съобщава, че разследванията през 2026 г. са засекли и други опити в Румъния, сред чиито цели има „международни военни обекти или такива, използвани за обучение на украинските въоръжени сили“. Целта на тези действия според SRI е „сплашване, накърняване на способностите за отбрана и отслабване приноса на засегнатите държави към европейската и регионалната сигурност“.

Два по-ранни случая, които SRI също свързва с Русия, бяха спрени още на етап подготовка. На 21 октомври 2025 г. SRI и DIICOT спряха двама украинци на 21 и 24 години, пристигнали от Полша, които бяха оставили в офиса на „Нова пошта“ в Букурещ два колета със запалителни устройства с дистанционно задействане, скрити в слушалки и авточасти. По същото дело в Полша беше задържан трети украинец. На 8 септември 2026 г. в Румъния беше задържан 40-годишен руски гражданин, който по данни на SRI е снимал румънски центрове за военна комуникация, бази, използвани от съюзниците от НАТО, и украински товарни самолети „Антонов“ по време на престоя им в страната. Обвинението и срещу него е опит за диверсионни действия.

Как руските координатори намират изпълнители, SRI описва в същото комюнике. По правило вербуването върви през социалните мрежи: на набелязания първо се предлагат пари срещу дребна задача, например да наблюдава или снима обект. Впоследствие задачите стават все по-тежки и могат да стигнат до разрушения, палежи и дори убийства, а при отказ координаторите прибягват до натиск и изнудване. Министерството на вътрешните работи обяви, че е засилило охраната и патрулите около критична инфраструктура, основните транспортни пътища, индустриални площадки с профил в отбраната и големите логистични складове.

Естонският случай е най-близкият паралел. На 29 септември страната обяви, че пожарът в сграда на Milrem Robotics в талинския квартал Ласнамяе от 15 август е бил поръчан от руските специални служби. Мишената е компания, произвеждаща безекипажните наземни машини THeMIS, част от които се доставят на Украйна. Заподозрените са задържани в Латвия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи обвиненията за безпочвени. Двете страни обаче не са единствените. На 3 септември службата за сигурност на Дания (PET) предупреди, че Русия вербува нейни граждани в социалните мрежи и платформите за игри, за да подготви саботажи срещу компании от местната отбранителна индустрия с връзки с Украйна. На 1 септември Берлин приписа на Русия опита за атака с експлозивен дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале в началото на август. На 13 октомври шефът на британската MI5 Кен Маккалъм нарече Русия „агресор номер едно“ и каза, че тя „се мъчи да плаща на престъпници, за да вършат работата ѝ“.

Сравнението подрежда всички тези случаи в общ модел. Целите, които държавите назовават, са предимно обекти, свързани с помощта за украинската отбрана: списъкът, приписван на мрежата, производителят на THeMIS в Талин, датските отбранителни фирми, украинският самолет в Лайпциг. Заподозрени са чужденци в държавата на пожара и са задържани извън нея: за Талин – в Латвия, за Брашов – в Германия и Полша. Случаят от Брашов добавя към картината площадка до държавен оръжеен завод в съюзна държава с обща граница с Украйна, въпреки че целта в нощта на пожара да остава неназована, и мрежа, разпиляна между Румъния, Германия и Полша, така че делото срещу нея минава през 3 правосъдни системи. Москва отрича подобни обвинения, а Reuters не успя да се свърже с руското посолство в Букурещ за коментар.

Списъкът на SRI с „държавни и частни“ оръжейни мощности засега няма нито един публично назован обект освен площадката в Брашов. Първо може да бъде допълнен от германското разследване: двамата беларуси са задържани там при подготовка на сходни деяния, но към 27 октомври германските власти не са разкрили срещу какво. Ако в германското дело се появи оръжеен завод, оценката на SRI, че мрежата е имала задачи в целия регион, ще получи първото си публично потвърждение извън Румъния.

За един ден ФСБ превърна задържания на границата швед в диверсант

🇷🇺⛓️🇸🇪 Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е задържала в Себежки район на Псковска област шведски гражданин, воювал на страната на Украйна, и го обвини, че е пристигнал в Руската федерация, за да извършва „диверсионно-терористични актове на военни обекти“. Ден по-рано пред Псковския градски съд службата описа същото преминаване на границата като действие „по лични битови подбуди“. Разминаването между версиите откри независимото руско издание „Агентство“.

Пресслужбата на съда съобщи на 14 октомври, че шведът е оставен под стража. Според версия, изложена от ФСБ в залата, той е минал границата пеша откъм Беларус, заобикаляйки пропускателни пунктове, и е бил задържан от граничен наряд. В съобщение до пресата на ведомството на другия ден мотивът е друг: шведът пътувал към Русия под прикритие, че иска да постъпи в руската армия, а истинската му цел са диверсиите. Самото съобщение на ФСБ не посочва от коя съседна държава е дошъл. Беларус е посочена в съобщението на съда.

На този етап делото е образувано единствено по чл.322, ал.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация за нелегално преминаване на държавната граница, което може да донесе до 2 години лишаване от свобода. ФСБ добавя, че обмисля дела и по чл. 205.5 за участие в терористична организация, за което се предвижда наказание от 10-20 години, и по чл. 359 за наемничество, за което се предвижда 7-15 години. И двата члена се отнасят до службата му в Украйна. Член за диверсия или терористичен акт сред тях не присъстват, така че за замисъла, с който ФСБ започна съобщението си, засега не е повдигнато обвинение.

Във видео на ФСБ, споделено от агенция ТАСС, задържаният се представя на английски като Фреди Микаел Столкранц Линдхолм, 35-годишен, а преводачка повтаря думите му на руски език. Съобщението до пресата гласи, че в периода от февруари до юни 2026 г. командва отделение за безпилотни системи в 24-ти отделен щурмови батальон „Айдар“, определен от руското законодателство за терористична организация. Линдхолм казва, че е подписал договора си в Тернопол и там е обучен за оператор на разузнавателни дронове, които пилотът управлява по изображението от бордовата камера (FPV). После сам обучавал други. Негов близък потвърди пред шведската държавна телевизия SVT, че се е сражавал за Украйна: „Беше там и се сражаваше за Украйна около половин година, после се прибра, а наскоро пак замина.“

Документите, които ФСБ показва като доказателство за службата, описват и нейния край. Видеото показва извлечение от заповед от 20 юни, с която Линдхолм е освободен от частта като „неиздържал изпитателния срок“. „Агентство“ откри и решение на съда в Петриковка, Днепропетровска област, от 22 юни: лице с това име е глобено със 17 000 гривни, тъй като на 9 юни е било на служба в нетрезво състояние. Мъжът, когото ФСБ представя като диверсант, е бил отстранен от батальона почти 4 месеца преди ареста в Псков.

Освен на съобщението от ФСБ версията за диверсиите стъпва само на видеото. Самият Линдхолм говори за това на английски накъсано, с две недовършени изречения, споменавайки „терористични атаки и диверсия в Русия“. Завършеното изречение, което предават руски медии, е на преводачката: „Искаха да ме използват и да ме принудят да извършвам диверсии и атентати в Русия.“ Думите са казани под стража, пред камерата на ФСБ, която го обвинява. Към 15 октомври друго доказателство за подобен замисъл ФСБ не е показала.

Как бивш боец на „Айдар“ е стигнал до Беларус, остава мистерия. Беларус допуска шведски граждани без визи до края на 2026 г. Безвизовият му режим обаче изключва изрично транзита към Русия.

В Стокхолм засега няма официални действия по случая. „Засега това са само сведения в медиите. С нашето посолство в Москва ще проверим за какво става дума“, заяви премиерът Улф Кристершон пред държавните медии по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Външното министерство съобщи, че се е запознало с публикации по темата, но „в момента не работи по такъв случай“. Пред TV4 Кристершон не изключва да се стигне до дълъг дипломатически процес.

Шведските експерти, потърсени от TV4, тълкуват случая по един и същ начин. Анализаторът по сигурността Йоаким фон Браун очаква присъда от около 15 години затвор или лагер: „Вероятно искат да го използват, за да разменят него и други западняци, задържани в Русия, и да приберат у дома свои граждани, които са истински шпиони“. Подполковник Юхан Хуовинен от Шведския университет по отбрана говори за „типичен руски почерк“: чужденци се задържат, за да бъдат използвани за сигнал в отношенията със „САЩ, Канада, Великобритания, Германия и сега може би и Швеция“.

Москва изрази тази логика открито 5 дни преди съдебното заседание в Псков. На 9 октомври полицията на Черна гора задържа Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рибар“, заедно със съпругата му и трима служители на проекта. Звинчук е обект на санкции от ЕС от юни 2023 г. Държавният департамент на САЩ предлага до 10 млн. долара за информация за него и други служители от „Рибар“. Още същия ден Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в своя Telegram канал: „Сега много вероятно ще трябва да попълним обменния фонд с европейски и американски дебили, за да измъкваме своите. Иначе не може: с вълци живееш, по вълчи виеш…“

Черна гора не повдигна обвинение на Звинчук, а го експулсира по мерки за националната сигурност. През нощта на 10 срещу 11 октомври той кацна в Москва от Белград, по-малко от два дни след ареста. На летище „Шереметиево“ той заяви, че за неговото освобождаване са работили Кремъл, Министерство на външните работи, службите и държавният концерн „Ростех“, докато проверките в Интерпол и Европол не са открили никакво основание за международно издирване. Президентът на Черна гора Яков Милатович настоява за обяснение от службите как човек под санкции на ЕС изобщо е влязъл в страната.

Междувременно ФСБ задържа още един чуждестранен гражданин. На 13 октомври ведомството съобщи, че в Южно-Сахалинск е бил задържан Юки Имаи, 34-годишен кореспондент на японския ежедневник Hokkaido Shimbun, обвинен в шпионаж. Лефортовският съд в Москва го остави в ареста поне до 12 декември. Андрей Солдатов и Ирина Бороган, които от години изследват руските служби, озаглавиха свой анализ за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) „Русия попълва запаса си от заложници“.

Как работи този фонд, показа размяната в Анкара на 1 август 2024 г. Евън Гершкович, кореспондент на The Wall Street Journal, беше осъден на 16 години за шпионаж на 19 юли и излезе на свобода 13 дни по-късно. В размяната участваха 26 души от затвори в 7 държави, а сред завърналите се в Русия бяха Вадим Красиков, офицер от ФСБ с доживотна присъда в Германия за убийство в Берлин, и офицерът от ГРУ Михаил Микушин, задържан в Норвегия под чужда самоличност. Сред освободените от Минск беше германецът Рико Кригер, осъден на смърт от режима на Лукашенко в Беларус за тероризъм, след като направи самопризнания, че е извършил диверсия по поръчка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна.

Схемата се повтори през април 2026 г. Археологът от Ермитажа Александър Бутягин, който беше арестуван във Варшава по искане на Киев, се завърна обратно в Русия при размяна на полско-беларуската граница, а по данни на ФСБ срещу него и съпругата на руски военен Москва е пуснала двама молдовски разузнавачи.

Разликата между двете версии на ФСБ се измерва в години: до 2 за незаконно преминаване на границата и до 20 за участие в терористична организация, а Гершкович попадна в размяната от Анкара с 16-годишна присъда. Двете версии могат да се съгласуват, ако битовите подбуди пред съда са самото прикритие, което твърди самата ФСБ, но тогава замисълът за диверсии трябва да се включи в обвинението, а то – защитено пред съд. Ако делото остане по чл. 322 и членовете за службата в „Айдар“, хипотезата за диверсиите ще си остане нищо повече от недоказано твърдение, а бърз процес ще превърне уволнения оператор на дронове в затворник с цена при размяна. Медведев обяви попълването на обменния фонд на 9 октомври. Шест дни по-късно Швеция научи от медиите, че вече има гражданин в него.

Алжирски военнотранспортни самолети летят над Полша до Москва с разрешението на Варшава

🇩🇿✈️🇵🇱 Военно-транспортен самолет на военновъздушните сили на Алжир премина над Полша по пътя от авиобаза Буфарик в северната част на страната до московското летище Внуково. Това е поредният полет на алжирски военен самолет към Русия над полска територия от началото на септември, който е получил разрешение от полската армия въз основа на декларацията на алжирската страна, в която не е посочен превоз на опасни материали. Какво е имало на борда, официално не е съобщено.

Машината е Lockheed C-130H-30 Hercules, удължената версия на четиримоторния турбовитлов транспортен самолет на американския производител. Профилът Polish Military Radar в X, който следи военния въздушен трафик над страната, я засече в 06:45 ч. Според полския портал за отбрана Defence24, който първи съобщи за прелитането, тя минава над Италия, Хърватия, Унгария и Словакия, влиза във въздушното пространство от юг и продължава в източна посока. Край Хайнувка навлиза в Беларус и каца във Внуково, където според сведенията обикновено кацат подобни машини.

Подполковник Яцек Горишевски, говорител на Оперативното командване на видовете въоръжени сили (DO RSZ), обясни пред Wirtualna Polska на 7 октомври как се издава такова разрешение. Военен самолет на държава извън ЕС и НАТО се нуждае от разрешение, за да прелети над Полша. Заявката по правило трябва да бъде подадена от дипломатическото представителство на съответната държава чрез единен формуляр, използван в страните от ЕС, в който се описват характерът на полета и превозваният товар. Ако заявката отговаря на формалните изисквания, а декларираната информация не дава основание за отказ, се издава разрешение. Решението се взема само въз основа на информация, която страната, поискала разрешение, официално е предоставила. Според Wirtualna Polska алжирският самолет е притежавал всички необходими разрешения.

Полските издания, проследяващи военния въздушен трафик по данните на Polish Military Radar, от началото на септември са отбелязали поне 9 дни, в които алжирски военно-транспортни самолети са прелитали над страната. На 4 септември C-130H-30, прекарал предишния ден в Пулково край Санкт Петербург, излетя от Внуково и мина над Краков на път обратно към Алжир. Ил-76МД с регистрационен номер 7T-WIC, съветска военно-транспортна машина, прелетя на 10 и отново на 22 септември, този път откъм Беларус. На 11 същия месец Ил-76 и LM-100J Super Hercules, гражданската версия на най-новото поколение Hercules, се връщаха от Москва по същия въздушен маршрут. Последваха 2 самолета – C-130H-30 и Ил-76МД – на 24 септември, 2 полет на Ил-76МД на 28 септември и Ил-76 на 1 октомври, който навлезе в Беларус в района на Гродно. В късния следобед на 2 октомври Ил-76МД и C-130H се върнаха обратно откъм Беларус, 4 дни преди да бъде отчетено последното прелитане.

Всички курсове наобратно, за които има налични данни, влизат в Полша от Беларус. Беларуските въздушни превозвачи нямат право да кацат, излитат и прелитат над територията на ЕС от юни 2021 г. Тогава властите в Минск принудиха пътнически самолет на Ryanair да се приземи на летището си заради твърдения за опит за атентат с бомба от страна на Хамас, а вместо това двама от пътниците – опозиционният активист Роман Протасевич и тогавашната му приятелка София Сапега – бяха арестувани от режима на Лукашенко. Алжир обаче не е засегнат от тази забрана: самолетите на страната прекосяват границата по същата процедура за издаване на разрешение, която важи и за полетите към Москва. Defence24 допълва, че Русия се възползва и от превозите от Африка към Беларус, без да назовава конкретни случаи.

Порталът описва полетите като елемент от въздушен мост между Алжир и Русия, която от известно време редовно използва европейското въздушно пространство и обслужва „главно въоръжение и поддръжка на руските системи, използвани от Алжир“. На 25 септември обаче същият Defence24 отбеляза: „Не знаем и дали Русия купува оръжие от Алжир, или обратното, макар логиката да подсказва по-скоро второто“. Този полет от 6 октомври е бил към Москва, а руско въоръжение за Алжир би следвало да лети точно в обратна посока. Съпоставката с алжирския арсенал сочи по-скоро към военно-техническото сътрудничество, което датира още от съветско време. Русия остава най-големият доставчик на оръжие за алжирската армия: по данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) тя е осигурила 39% от вноса на основни оръжейни системи в периода 2021–2025 г. Китай и Германия следват с 27% и 18%. Defense News пише, че в момента Алжир получава руски изтребители Су-57 и Су-35, а Defence24 посочва резервни части и оборудване за Су-30 и Су-57 и авиационно и зенитно въоръжение сред водещите версии за превозваните товари.

Над Полша минава само единият транспортен канал между двете страни. Другият е описан в разследване на Defense News от 30 април. Авторът му Линус Хьолер е установил най-малко 167 товарни полета от Русия и Алжир в периода март 2025–април 2026 г. изпълнени от руски чартърни превозвачи, сред които „Геликс“, „Авиакон Цитотранс“ и „Волга-Днепр“. Техните тежки транспортни самолети Ил-76 и Ан-124 са кацали поне 12 пъти в Комсомолск на Амур, единственото място, където се произвеждат Су-57 и Су-35. Около две трети от полетите към Алжир са минавали през Минерални води в Северен Кавказ, а част от тях са продължавали към Гвинея, през която минават руски доставки за Сахел, и към Нигер, където действат руски военизирани части. Генералният директор на „Геликс“ Вадим Балдин заяви пред Defense News, че товарът „не е военен“.

Руските чартърни превозвачи нямат достъп до въздушното пространство на ЕС. От 28 февруари 2022 г. на руските авиокомпании, на самолетите с руска регистрация и на машините, контролирани от руски лица, е забранено да кацат, излитат и прелитат над територията на Съюза. Алжирските военни машини не попадат под тази забрана и летят по маршрут над пет държави от НАТО: Италия, Хърватия, Унгария, Словакия и Полша. Forsal отбелязва, че няма данни алжирският Ил-76МД, засечен над Полша, да е участвал в руските превози. Проблемът според Defence24 не е самото прелитане на поредната машина от Северна Африка, а това, че „през пространството на държава от НАТО минава коридор, използван от машини, които обслужват сътрудничеството с Русия“ (полски).

Порталът разглежда полетите като част от руското военно присъствие в Африка, което в Мали, Либия и ЦАР съчетава охрана на режимите, достъп до логистична инфраструктура и изграждане на военни способности. Алжир и Либия според него са особено важни, защото се намират на кръстопътя между Средиземно море, Сахара и Сахел. Алжирската политика в региона обаче често се противопоставя на руската. В нощта срещу 1 април 2025 г. Алжир свали малийски дрон до граничния град Тин Зауатин, в отговор на което Алиансът на страните от Сахел (Мали, Нигер и Буркина Фасо) отзоваха своите посланици, като Алжир и Мали затвориха взаимно въздушното си пространство. Двете страни върнаха посланиците си и отново отвориха въздушното си пространство една за друга чак на 10 и 11 юли 2026 г.

В съседна Либия Алжир подкрепя Правителство на националното единство, базирано в Триполи и признато от ООН, докато Москва стои зад генерал Халифа Хафтар. Д-р Магдалена Ел Гамари от Висшето училище за професионално обучение във Вроцлав обясни пред Wirtualna Polska, че Алжир гледа на Африкански корпус, руската военизирана структура, наследила групата „Вагнер“, по-скоро като заплаха, отколкото като опора. Корпусът е разположен непосредствено до границите на Алжир, в Либия, Мали и Нигер. През януари 2025 г. генерал Майкъл Лангли, началник на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), подписа меморандум за военно сътрудничество с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Алжир генерал Саид Шенгриха.

Затварянето на коридора вече се обсъжда в полската преса. На 25 септември Defence24 обмисли възможна забрана за алжирските военни полети и стигна до извода, че тя би имала главно дипломатическа стойност. Алжир би трябвало да търси нови маршрути, които биха изисквали повече летателни часове, повече гориво и допълнителни междинни кацания, а превозът на тежки товари би бил сериозно усложнен. Допълнителни разходи за държавата обаче биха останали незначителни. Порталът посочва и цената за Европа. От Алжир е осигурен 18,2% от общия внос на газ по тръбопроводи в ЕС и 8,1% от вноса на втечнен природен газ, а на ЕС се пада близо половината от външната търговия на Алжир. Defence24 стига до заключение, че „от чист прагматизъм и хладна политическа сметка най-добрият ход за ЕС (и Полша) е да не предприема никакъв ход по въпроса“.

При сегашната процедура полетите вероятно ще продължат, защото разрешението се издава въз основа на декларация, а съображенията на самия Defence24 говорят срещу въвеждането на забрана. Тълкуването, че става въпрос за единна руска система, би получило подкрепа, ако алжирски държавни самолети се окажат засечени да продължават от Буфарик към Бамако, Ниамей или Минск. Ако курсовете останат по линията Буфарик–Внуково, те ще се вписват по-скоро в логистиката на клиент, който купува и поддържа руска техника. Полската армия знае за всеки от тези полети, защото сама ги разрешава. За товара им знае само онова, което Алжир е декларирал.

Дронът в Лайпциг води до полковник от ГРУ и палеж в Полша

🇷🇺🕵️🇩🇪 Нападението с дрон срещу украински товарен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август е подготвено от мрежа на Главно разузнавателно управление (ГРУ), а експлозивът за него е минал през България. Следите на мрежата водят до полковник Денис Смолянинов и двама белоруси, участвали в палеж в полския град Лодз през 2024 г. Връзките ѝ бяха проследени от руското издание The Insider с Христо Грозев и немското списание Der Spiegel в съвместно разследване от 8 октомври. Данни за телефонни разговори, резервации на билети, записи от камери и ДНК съвпадения разкриха имената зад инициалите Олег Л. и Андрей К.

Вечерта на 4 август около 19:20 ч. свидетели чуха гръм в гора край Курсдорф, село в близост до летището. След 10 минути охранителните камери заснеха квадрокоптер, който прелетя ниско над перона и се удари в двигател под крилото на един от украинските Ан-124 в южната част на летищната зона. Шофьор на автобус намери апарата на земята едва преди полунощ и го настъпи; на няколко метра от него лежеше консервена кутия с пластичния експлозив „Семтекс“, закрепена за дрона като негов боен заряд. Според Spiegel зарядът не е избухнал, най-вероятно защото детонаторът се е откъснал при сблъсъка. Самолетът е бил празен, но малко преди това е превозил боеприпаси от Франция, пише The Insider. Украинските Ан-124 са базирани в Лайпциг от 2022 г. и оттам превозват военни товари из Европа, включително за НАТО.

По данни на Spiegel части от дрона са отпечатани на 3D принтер, а на борда му е имало 5G рутер и две SIM карти с германски номера, т.е. пилотът е можел да го управлява от разстояние през интернет. Германската служба за външно разузнаване (BND) проследи потока от данни до сървъри, използвани от руските служби и други операции. Останки от втори дрон са били открити на мястото на взрива в Курсдорф, а от трети – в община Кабелскетал, западно от летището. Операцията е предвиждала използването на 3 летящи бомби, от които според Welt am Sonntag две са се разбили още при излитането. Вестникът пише още, че експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия, скрит в кухини на товарни камиони.

Логистиката е минавала през Олег Льовушкин – 54-годишен бизнесмен от Псков, роден на Сахалин, който има двойно руско-латвийско гражданство. Той е мотоциклетист, внасял чай, кафе и подправки, има фирма в Сърбия и жилище в Крим най-късно от 2023 г. За ГРУ има едно ценно качество: латвийският паспорт му отваря границите на ЕС. На 26 юли купува билет за следващия ден от московското летище „Внуково“ през Истанбул до Берлин, където наема кола. Данните от паметта на автомобила, разчетени от германската федерална криминална полиция (BKA), показват, че вечерта на 30 юли прекарва около час край Мерзебург, на под 20 км от целта, до място, което разследващите описват като заровен тайник за дронове или оръжие. На 2 август Льовушкин отлита от Берлин за Белград. В деня на нападението купува билет от Скопие през Истанбул до Москва, където каца на 7 август сутринта. Според Welt am Sonntag германските служби са били наясно с връзките му с ГРУ още при пристигането му в Берлин, но не са го поставили под наблюдение.

Връзката с ГРУ минава през телефонен разговор от 13 юли. Според данните за разговорите на 54-годишния Андрей Усачов, получени от The Insider и Spiegel, тогава той се обажда на Льовушкин и двамата си говорят малко над 7 минути. Усачов е бивш десантчик, осъден през 2000 г. на 9 години за въоръжен грабеж в бюро за обмяна на валута. След излизането си от затвора се заема с производство и търговия с оръжие; фирмата му „Оружейная палата“ извършва доставки на Росгвардия, докато през 2023 г. не се оказва, че комплексът „Вижигател“ е незаконно внесено китайско устройство. През януари 2026 г. камери в Москва го заснемат да върви редом с полковника от ГРУ Денис Смолянинов. За The Insider снимката и разговорът са прякото доказателство, че диверсията е организирана от ГРУ.

Смолянинов, роден през 1976 г. в Челябинск, работи в 172-ри команден разузнавателен център на ГРУ в Санкт Петербург, основно по въпроси, свързани с Украйна. ЕС го санкционира на 16 декември 2024 г. в своя първи пакет мерки в отговор на руските хибридни операции, заради вербуването на агенти за саботаж на територия на страните членки. Spiegel го свързва с пратките със запалителни устройства от лятото на 2024 г. Една от тях се запали на 20 юли в логистичния център на DHL в Лайпциг. Според списанието германските служби го смятат за висш офицер в Службата за специални дейности (ССД) към ГРУ, създадена не по-късно от 2023 г. за диверсии на Запад и подчинена директно на заместник-началника на ГРУ Андрей Аверянов. В миналото Аверянов командва част 29155, слята днес със ССД. Тази част стои зад взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия през 2014 г. и отравянията на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Няколко европейски разузнавателни служби разполагат със сведения, че именно Смолянинов отговаря за Лайпциг, пише Spiegel.

На ниво изпълнители във веригата стои Андрей Каршаков, 40-годишен белорус с руско гражданство и бивш шофьор на камион, който през лятото влиза от Беларус в Латвия и оттам отива в Германия. Разследващите откриват негова ДНК по дрона, по консервената кутия и по антена, закрепена на дърво наблизо, чрез която е усилван сигналът за управление. ДНК профилът му вече фигурира в базите данни на Литва и Финландия във връзка със стари дела за кражба.

Каршаков е познат на полските разследващи органи отпреди. В нощта на 25 юли 2024 г. в хипермаркет на Leroy Merlin в Лодз пламва стелаж с препарати за растителна защита и инсектициди. Пожарът е потушен за около час, като за причина е посочено неправилно съхранение, а местни медии почти не отразяват случая. Полицията обаче обръща внимание на две подозрителни лица в града, а The Insider успява да ги разпознае по видеозаписи от местен банкомат. Единият е Каршаков, а другият е белорусът Максим Лапунов, който е сменил официално фамилията си, но продължава да използва стария си паспорт на името Максим Колосов. На 19 юли 2026 г. Лапунов пътува със самолет в рамките на един ден от Санкт Петербург през Анкара до Белград, а по сведения на The Insider от органите на реда в европейска държава е много вероятно по това време да е бил в Германия. Данните за преминаванията през границите сочат, че Каршаков често пътува с още трима белоруси, пребиваващи в Русия: Вячеслав Айсин, бившия милиционер Денис Шулган и Роман Ковалевски, който има досие за кражба и грабеж. Ролята им в Лайпциг е неизяснена, но Айсин редовно е пътувал до града.

Делото във Варшава показва връзките на изпълнителите с хората над тях във веригата. Според материалите по него, цитирани от Spiegel, човек с прякора Warrior в Telegram нарежда на единия от подсъдимите да мине покрай магазина в Лодз, да го снима и да провери дали е имало пожар. Пак през 2024 г. Warrior го изпраща да закара с автомобил под наем части за дронове до празен апартамент в Дюселдорф. Самоличността на Warrior вече е установена: той е 42-годишен бивш таксиметров шофьор от Украйна, който днес работи за ГРУ. Негов възложител според Spiegel е Смолянинов.

Мрежата на полковника стига и до България. Сред вербуваните от него престъпници е Владимир Борисов с прякор Прапорщика – бивш служител на ГРУ, основател на престъпната групировка „Фалкон-95“ през 90-те години в Санкт Петербург. През 2017 г. е обявен за издирване заради незаконното завземане на държавен проектантски институт, укрива се в България и през 2021 г. е екстрадиран в Русия. Според The Insider скоро след това е освободен и днес пътува в чужбина с нов паспорт.

Германия вече държи отговорна за нападението Русия. На 1 септември министърът на вътрешните работи Александер Добриндт и министърът на външните работи Йохан Вадефул оповестиха, че извършителите са действали от името на руски държавни структури, а федералните власти наредиха затварянето на руското генерално консулство в Бон – последния руски дипломатически обект в Германия, освен посолството. При своето посещение в Киев на 4 октомври канцлерът Фридрих Мерц определи случилото се на 4 август като въоръжено нападение срещу летището, идващо изцяло от Русия. Москва отрича: още през август руското посолство в Берлин отхвърли подозренията като инсценирана провокация в украински интерес. Нито един от двамата – Льовушкин и Каршаков – не задържан.

Разследването допълва политическите изявления за отговорността за нападението с имена, маршрути и дати, а Лайпциг се появява в разказа за Смолянинов за втори път: първо с пратката, пламнала в DHL през юли 2024 г., после с дрона. Лодз показва, че освен наетите през Telegram помощници ССД разполага и с изпълнители, използвани многократно: за период от две години Каршаков минава от рафт с инсектициди в хипермаркет до бомба, ударила военно-транспортен самолет. Следващата проверка ще дойде от Карлсруе и Варшава: обвинение, което назовава Смолянинов като възложител на Warrior, или заповед на федералната прокуратура за задържане на Льовушкин и Каршаков.

Шест години затвор за латвийска активистка, изпратила 43 евро за руската армия

🇱🇻⚖️🇷🇺 Рижкият градски съд осъди на 7 октомври проруската активистка от Резекне Полина Камльова на 6 години затвор за превод на 157 беларуски рубли (около 43 евро) за закупуване на заглушител на дронове за руските войски на фронта в Украйна. Плащането е извършено през посредник в Беларус. Освен лишаването от свобода съдът ѝ наложи три години пробационен надзор. За присъдата съобщи местната новинарска агенция LETA.

Съдът приспадна от срока времето, което подсъдимата е прекарала в ареста от момента на задържането си на 2 декември 2025 г. В затвора ѝ остават 5 години, 1 месец и 25 дни. До влизането на присъдата в сила тя остава под стража и може да я обжалва пред Рижкия окръжен съд, който е въззивната инстанция. Делото е по чл. 77.2 от Наказателния закон на Латвия, „финансиране на въоръжен конфликт“, който предвижда до 10 години затвор и до 3 години пробационен надзор. Съдът ѝ определи 6 от възможните 10 години и пълния срок на надзора.

Според обвинението, както го предава LETA, всичко започва с кореспонденция в WhatsApp през декември 2024 г. Познат на Камльова от Русия, лице за контакт на руския военно-патриотичен център за специална подготовка „Каскад“, ѝ предлага да помогне на руската армия да събере пари за оборудване за войната в Украйна, на което тя се съгласява. След това познатият ѝ уточнява за какво събират пари: за устройство, наречено в обвинителния акт „куполно покритие за електронна война FPV-4 – заглушител на дронове“.

Камльова е наясно, че не може да преведе пари от латвийска към руска банка. Две от най-големите банки в страната спряха плащанията към Русия още през 2022 г.: SEB в Латвия преустанови на 1 юни 2022 г. всички преводи към и от Русия и Беларус във всички валути, а Luminor, действаща в Латвия, Литва и Естония, спря от същата дата изходящите плащания към двете страни. Затова Камльова писа в WhatsApp на свой познат в Беларус и го помоли да преведе парите вместо нея, без да му казва за какво са. Той изпълни указанията ѝ и преведе 157 рубли от личната си сметка в беларуска банка.

Така парите стигат до Русия, без Камльова да нарежда превод от своя сметка. Веригата обаче остави следа на друго място: според обвинението всяка стъпка до самия превод е отразена в съобщение в WhatsApp – от руското предложение и поръчката на заглушителя за дронове до самата молба към беларуския посредник. Службата за държавна сигурност на Латвия (VDD) образува делото на 25 ноември 2025 г. и седмица след това задържа Камльова и претърси два свързани с нея обекта в Резекне и община Прейли, откъдето иззе носители на информация. На 28 януари 2026 г. в свое официално изявление, обявяващо предложението за повдигане на обвинение, отправено към прокуратурата, службата определи целта на парите без уговорки: оборудване за заглушаване на дронове „за руските войници на фронта в Украйна“.

FPV дроновете са малки ударни безпилотни летателни апарати, управлявани от оператор в реално време с видеоочила. Куполните заглушители срещу тях създават около машина или позиция зона, в която дронът губи връзката с оператора или видеосигнала. По същия начин през юли 2024 г. The Defense Post определи руската система „Зонт“ (в превод: „чадър“) и изтъкна, че военните са поискали такава защита след месеци, белязани от колосални загуби на бронирана техника от FPV дронове. Подобни заглушители се закупуват и чрез дарения: още към края на 2023 г. наблюдател, цитиран от Business Insider, посочи многобройни руски канали в Telegram, събиращи пари за заглушители за отделни руски части. Сумата на Камльова е вноска в такава кампания за набиране на средства: лицето за контакт я помоли да помогне със събирането на пари за устройството.

Член 77.2 не поставя праг на сумата. В сегашната си редакция от февруари 2015 г. той наказва прякото или косвено събиране или предаване на парични средства или имущество, „придобити по какъвто и да е начин“, на страна във въоръжен конфликт извън Латвия, чиито действия са насочени срещу териториалната цялост или политическата независимост на държава. На 16 март 2026 г. същият Рижки градски съд осъди член на организирана група на 11 години лишаване от свобода, 3 години надзор и експулсиране. Ръководената от него група е изпратила в Русия няколко десетки комплекта Starlink Mini, части за оръжие, гилзи, куршуми и преносими метеорологични станции за балистични изчисления на обща стойност 200 000 евро, като това дело включваше и нарушаване на санкциите на ЕС. През октомври 2025 г. Рижкият окръжен съд наложи на бившия общински съветник в Рига Игор Кузмук от партия „Съгласие“ 2 години затвор и 1 година надзор, тъй като сподели в собствения си канал в Telegram призив за набиране на пари и снабдяване на руските сили.

Сумата на Камльова е над 4000 пъти по-малка от тази по делото за Starlink, докато срокът на присъдата ѝ е малко над половината от срока по онова дело. Спрямо присъдата на Кузмук за споделения призив той е три пъти по-дълъг. Сравнението сочи, че за латвийските съдилища решаващо е какво се финансира с превода и за кого е предназначено, а не размерът на сумата: пари за конкретно военно устройство за фронта тежат повече от споделен призив, независимо от размера им.

Камльова членува в проруската партия „Руски съюз на Латвия“. След ареста ѝ лидерът на партията Андрей Пагор, общински съветник в Йелгава, я нарече своя съратничка и определи случващото се в страната като твърде подобно на „лов на вещици“. Пет дни след задържането в колонка в RT беше обявено, че Съветът за развитие на гражданското общество и правата на човека към руския президент ще се обърне във връзка със случая към върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Колонката я представи като шивачка от фабрика в Резекне, която до 2022 г. организирала концерти на руска музика и почиствала братските гробове на съветски войници. В колонката се твърди, че доказателства не са били представени; делата в Латвия нарече „бавен геноцид“ на несъгласните и отправи предупреждение, че по този член „дори ако просто изпратиш в Русия буркан сладко, могат да те обвинят във финансиране на агресията“. Очаквано руските твърдения се разминават с обективната истина, а присъдата описва друго: не пратка за роднини, а пари за заглушител, поискани от лице за контакт на военно-патриотичен център за руските сили на фронта. Месец по-рано в друга колонка в RT същият съвет обяви, че ще се обърне към Тюрк и заради Кузмук. Разликата между двете присъди обаче следва вида на деянието, а не политическия профил на осъдените.

Присъдата е на първа инстанция и този подход ще бъде проверен в два случая. Рижкият окръжен съд ще покаже дали малката сума може да доведе до по-кратък срок: съществено намаление би означавало, че размерът на превода все пак има тежест. Втората проверка ще дойде от делата на две жени, задържани от VDD през май и август 2026 г. по чл. 77.2. Според службата едната, руска гражданка, от години живееща в Латвия, е превеждала редовно пари в подкрепа на руската армия по призиви в интернет след началото на пълномащабната инвазия. Другата е негражданка на Латвия – статут на бивши съветски граждани и техни потомци, които все още не са получили латвийско гражданство – и превела събрани дарения от сметката си към Русия. Присъди със срокове, съпоставими с този на Камльова, ще потвърдят, че в Латвия всеки един превод за армията на агресора се наказва като финансиране на войната, без значение от неговия размер. Преводът през Беларус заобиколи банковата забрана, но кореспонденцията остави следа, благодарение на която прокуратурата разкри престъплението.

Маскирани от Беларус влязоха в Латвия и изнесоха две гранични камери

🇧🇾📹🇱🇻 Маскирани лица са навлезли от Беларус на територията на Латвия, където повреждат ел. шкаф и крадат две камери за наблюдение на границата, броени часове след като въоръжени придружители на мигрантска група заплашиха латвийски военнослужещи от беларуската страна. Първият епизод се разигра от понеделник вечерта, 5 октомври, когато части на Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия спряха група от поне 20 мигранти, водени от трима маскирани мъже. За кражбата съобщи на следващия ден в X вътрешният министър Янис Домбрава, а броя на камерите потвърди пред агенция LETA началникът на Държавната гранична охрана Гунтис Пуятс.

Според армията придвижването на групата към Латвия е целенасочено организирано. Придружителите са останали на територията на Беларус, носели са оръжие, отправяли са вербални заплахи към войниците и паралелно с това са подтиквали и подгонвали мигрантите към латвийската линия. НВС определят случая като провокация, която се отличава от много предишни с „особено демонстративното и агресивно“ поведение на придружителите. Опитът за преминаване беше осуетен. Какво оръжие са носили мъжете, армията не уточнява.

Няколко часа по-късно маскирани хора преминаха самата граница. Повредили са разпределителния шкаф, свалили са камерите и са се върнали на беларуска територия, преди да пристигне нарядът на граничарите. Пуятс уточни, че откраднатите камери са две и че възстановяването на повредената инфраструктура вече е започнало. Домбрава, министър от Национално обединение в кабинета на Андрис Кулбергс, написа три дни след изборите за Сейм: „Беларус трябва да разбира, че подобни случаи могат да доведат до по-сериозните последствия за самата Беларус.“ Какви биха били тези последствия, министърът не конкретизира.

Пуятс е по-предпазлив в преценката си кои са извършителите. Той допуска, че маскираните може да не са служители на беларуски държавни структури, а членове на организирани престъпни групи, които прекарват мигранти и разчитат на благосклонността или бездействието на беларуски власти. Обяснения на началника на охраната и на министъра се разминават в това кой държи оръжието, но не и относно това кой е допуснал тези действия. И в двата случая въоръжени и маскирани хора действат открито по гранична линия, която от другата страна се охранява от Минск, и се връщат през нея, без да бъдат спрени.

По думите на Пуятс саботажите срещу информационни системи на охраната са зачестили, докато оградата се поврежда около два пъти по-рядко, отколкото преди една година. Натискът се измества от физическата бариера към наблюдението, което я прави ефективна. Самият случай показва защо: оградата забавя, но не спира, а реакцията зависи от това кой засече пробива и колко бързо. Когато нарядът пристигна, шкафът вече беше повреден, а хората, които са го направили, бяха обратно в Беларус. Последователността, при която групата е отблъсната вечерта, а часове по-късно край границата изчезват две камери, вероятно не е съвпадение. Нито Домбрава, нито Пуятс обаче уточняват дали откраднатото оборудване е било на същия участък, където войниците спряха групата.

Камерите са част от система за наблюдение, изграждана от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) по цялата 172,9 км граница с Беларус. В началото на август граничните служители поеха на 52%дввввв наблюдението от дължината, а системата по останалата част трябва да е готова до края на годината. Тогава Домбрава заяви по телевизия TV24, че на някои места камерите са монтирани, но не са свързани, а неговият предшественик Рихардс Козловскис определи думите му като дезинформация или некомпетентност. Всяка извадена от строя камера оставя участък, който трябва да се покрие с патрули на място.

Латвия, Литва и Полша обвиняват Беларус, че от лятото на 2021 г. насочва умишлено мигранти към техните граници, а ЕС отговори със санкции. По данни на граничната охрана от началото на годината са спрени 11 925 опита за незаконно преминаване. Това е почти колкото за цялата 2025 г., когато опитите откъм Беларус бяха 12 046, и повече от два пъти спрямо 5388 през 2024 г. Само в понеделник, деня на първия инцидент, граничарите са предотвратили 59 опита. Месечният поток обаче намалява: 1244 души през септември срещу близо 1700 още през април. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември операцията „Вилкатис“ (на латвийски „върколак“), започнала на 11 август. В нея армията подпомага охраната с хора, дронове, хеликоптери и самолети. „Способни сме да отблъснем много повече опити за влизане в Латвия. Задържахме и много повече превозвачи“, заяви министърът на отбраната Раивис Мелнис. По-малкият поток и по-агресивният метод вероятно са свързани. Когато масовото прииждане срещне войници, дронове и все по-плътна ограда, онези, които го организират, сплашват охраната и прекъсват наблюдението.

Част от онези, които все пак минават, продължават на север. Естонската полиция и гранична охрана засили проверките във Валга, града, разделен от границата с латвийската Валка. Това стана, след като за седмица там бяха задържани 41 души, влезли незаконно от Латвия. Полицаи минават през вагоните на влаковете от Латвия и проверяват документите на пътниците, а хотелите и автобусните превозвачи са помолени да съобщават за всичко подозрително. „Става дума за миграционен натиск, който може би е предизвикан от беларуската държава“, каза Игор Богданов, началник на патрулната служба в югоизточния полицейски район. Най-много от задържаните са граждани на Сомалия, следвани от граждани на Етиопия и други източноафрикански държави, на Индия, Пакистан и Бангладеш.

От юли естонската полиция е задържала 303 чужденци, влезли незаконно в Естония, а 93 от тях са върнати на Латвия по тристранното споразумение. Само между 3 и 6 октомври бяха задържани шестима чужденци, заподозрени в организиране на незаконна миграция. Сред тях са 62-годишен германец и 63-годишен българин, превозвали мигранти в коли с латвийски регистрационни номера. В колата на българина, спряна на магистралата Талин–Тарту, са открити 7 души. „Такива престъпления са международни и организирани“, заяви старшият прокурор Тоомас Койтмяе. Обвинението ще иска задържане под стража или наказание по бързото производство. Вътрешният министър Игор Таро описва влизанията като организирани вълни, които са режисирани от друга държава. Министърката на правосъдието Лийса Пакоста внесе предложение максималното наказание за организиране на незаконно преминаване да стане 5 години, а при отегчаващи обстоятелства да се увеличи от 3 на 7 години. През 2025 г. в Естония са регистрирани 11 случая на каналджийство, а само за първите 8 месеца на тази година те са 26.

НВС очакват провокациите да продължат и определят незаконната миграция като инструмент за натиск едновременно срещу Латвия и срещу външната граница на ЕС и НАТО. Пуятс е съгласен, че напрежението остава високо и саботажите продължават. Ако тепърва ще се използва участъкът с прекъснато наблюдение, там ще се съсредоточат новите опити и ще последват нови повреди по кабели и шкафове. Ако става дума за престъпна мрежа под закрилата на беларуските служби, следата ще води по-скоро към задържаните превозвачи по пътя Латвия–Естония, чийто брой расте.

📸 Снимка: Служител на латвийската гранична охрана патрулира по границата между Латвия и Беларус близо до Робежниеки, Латвия, на 8 август 2023 г. (Ints Kalnins/Reuters)

Китайски оператори на дронове работиха заедно с руски части на „Център-2026“

🇨🇳🤝🇷🇺 Китайски оператори на дронове са работили заедно с руски войски на учението „Център-2026“ на полигона Чебаркул в Челябинска област. Това показват кадри, излъчени по китайската държавна телевизия CCTV-7, на които се виждат щурмови хеликоптери Ка-52 с ракети „Вихър“, както и наземни роботизирани платформи за полагане на понтонни мостове.

Видеото е от програмата Military Time на CCTV-7, посветен на Народната освободителна армия на Китай, и носи нейното лого. Първите кадри показват китайски военнослужещи с нашивка на националното знаме, които под камуфлажен навес държат пултове за управление, а пред тях на тревата са поставени дронове върху площадки за излитане. След това клипът минава към бойната част: вертолети в далечината, димни облаци над поле с укрепления, танкове, съоръжения с мостови секции на шосето, горящи постройки.

Учението се проведе от 28 септември до 3 октомври с участието на повече от 47 000 военнослужещи на 11 полигона и във водите на Каспийско море. Основният му етап беше на 2 октомври на полигона Чебаркул в присъствието на президента Владимир Путин. На Чебаркул са били над 6000 военнослужещи, сред които 4600 руски и 1479 чуждестранни. Министерството на отбраната на Руската федерация говори за над 600 единици техника, сред които 567 дрона и над 50 роботизирани платформи. Това прави около дрон на всеки 11 военнослужещи. Контингенти, по списъка на министерството, са изпратили Беларус, Китай, Киргизстан, Монголия, Пакистан и Таджикистан, а подготовката им там започна на 18 септември. За китайската армия мястото не е ново: според нейния официоз PLA Daily на полигона Чебаркул многократно са се провеждали маневри от серията „Мисия за мир“.

Китайският контингент е съставен от части на Централното бойно командване на Народната освободителна армия и е стигнал до Чебаркул с комбинация от придвижване по шосе, железопътен и въздушен превоз. Той е изградил командване на три нива: ръководство на учението, съвместен оперативен щаб и подразделения. Участва в разработването на сценария, ръководството на упражненията и полевите действия, а бойните му подразделения са били разделени на щурмови, огневи, инженерни и информационни групи. Фотографии на официалния профил China Military Bugle показват основни бойни танкове Type 99A, съобщава Global Times.

PLA Daily сочи употребата на дронове като начало на действията на китайския контингент на терен. Преди основните сили да започнат придвижването си, от тревата са излетели няколко многороторни дрона, които са увиснали над позициите на „противника“ и са предавали картина в реално време към предните позиции. Младият оператор Ма Хунсин каза пред вестника, че положението на първа линия се променя за секунди и че такава информация е много полезна за тактическите действия на отделението. По думите на изданието за по-малко от половин час в щаба са се събрали сателитни снимки, изображения от разузнавателните самолети и данни от разузнавачи в тила на „противника“.

Следващата фаза руското министерство описва от гледната точка на коалиционната групировка, в която са включени контингентите на всички участващи страни. Нейният командир е решил да нанесе масиран удар с оперативно-тактическа авиация, артилерия, тежки огнехвъргачни системи и ударна група дронове. След него китайски подразделения с бойни машини и танкове, подкрепени от артилерия, са довършили разгрома на отстъпващия „противник“ и са осигурили фланга и въвеждането в битката на руските щурмови групи от мотопехотинци и танкисти. „Красная звезда“ добавя подробности: китайците излезли внезапно от зоната за изчакване, с огън от движение и от кратки спирания са унищожили контраатакуващия „противник“, заели са рубеж и са прикрили левия фланг на ивицата за настъпление на руското съединение. PLA Daily пише същото от китайска страна: танковете и бойните ѝ машини са влезли в боя отляво на руските сили, а координацията е била с точност до секунда.

Хеликоптери и комплекси за полагане на мостове, които каналът добавя към операторите, имат официално описание от руска страна. Екипажите на Ка-52М са поразявали бронирана техника с противотанкови ракети и вертолети Ка-52 са нанесли удар по пункт за управление на дронове на „противника“ с леки многоцелеви управляеми ракети, прикрити от Су-57. В описанието на ведомството, цитирано от „Красная звезда“, видът противотанкова ракета не се уточнява, а „Вихър“ е обозначението на канала. За мостовете министерството съобщава, че наземните роботизирани комплекси „Челнок“ са полагали леки мостови конструкции през окопи и заграждения, за да минат щурмовите части. В клипа типът им не е посочен.

Китайската страна описва същото поле със свои думи. Държавната телевизия обобщи основния етап така: рояци дронове предоставят на сухопътните войски точни данни за целите, а тактически дронове, ударни вертолети и роботизирани платформи нанасят съвместни удари по предни позиции на „противника“. PLA Daily пише, че въздушното пространство на малка височина е било заето от дронове от различни типове, а наземни платформи, преоборудвани за целта, са използвани за поразяване на цели с огън, проправяне на проходи и поставяне на прегради.

И двете страни назовават един и същ предмет на маневрите. На 2 октомври Путин заяви, че всички задачи се решават „като се отчита опитът от провеждането на специалната военна операция“. Китайската страна казва същото със свои думи: военнослужещият Джан Дзяи обясни пред CCTV, че участниците проучвали съвместно употреба на роботизирани платформи, механизми за взаимодействие и тактика и се учили един от друг. Командирът на китайския контингент заяви пред PLA Daily, че маневрите не са насочени към трети страни и не са свързани с текущата международна обстановка. Военният анализатор Сун Джунпин посочи пред Global Times, че за китайските военни ценното в участието е опитът, натрупан от участниците, както и че бронираните формации вече са уязвими при масирани атаки с дронове и прецизни боеприпаси.

Сравнението между руското и китайското описание на ученията показва, че дроновата част от китайското участие е преди всичко упражнение по координация с руските сили, а не демонстрация на своя собствена техника. Контингентът е участвал на три нива: в сценария, командването и на терен. Разузнаването тръгва преди танковете, а танковете влизат в боя отляво на руските сили с точност до секунда. Задачите стъпват върху опита, който руските сили натрупват във войната от февруари 2022 г. и самият военнослужещ каза, че тъкмо употребата на роботизирани системи и координацията са били предмет на проучване. Обратната версия, че китайското участие е било най-вече демонстрация на образа на отворена и уверена армия пред наблюдателите, също намира опора в текста: PLA Daily посочва този образ сред резултатите от участието.

Неидентифициран обект от Беларус затвори летище Вилнюс за по-малко от час

🇧🇾✈️🇱🇹 Обект, навлязъл във въздушното пространство на Литва от Беларус, затвори небето на летище Вилнюс за под един час днес сутринта и вдигна изтребители на НАТО. Следобед властите в страната прекратиха търсенето, без да са установили дали става въпрос за дрон или ято птици. Въоръжените сили обявиха в 9:48 ч. жълт код за въздушна тревога за окръг Вилнюс и град Укмерге, разположен северозападно от столицата, която беше отменена малко след 10:30 ч.

Жълтата степен означава вероятно нападение, но още не тече, и хората трябва да си набележат укритие за сценарий, при който тревогата стане червена. Според Дарюс Бута от Националния център за управление на кризи въздушната заплаха е навлязла от Беларус. Центърът посочи, че параметрите му приличат на тези на дрон. След отбоя директорът му Вилмантас Виткаускас обясни пред LRT, че обектът е изчезнал от зоната на наблюдение и вече не представлява заплаха. „Ако е паднал и ако е бил дрон, трябва да бъде открит. Но не е задължително да е бил дрон, защото някои параметри сочат, че скоростта е малко по-ниска от обичайната. Може да е било някаква аномалия или нещо, свързано с миграцията на птиците“, каза Виткаускас.

Армията съобщи, че изтребителите в района не са засекли нищо, а мястото, където сигналът е изчезнал от радарите, ще огледа хеликоптер на ВВС. Виткаускас пък посочи, че обекта са засекли както тактическите радари на изтребители, така и всички системи за наблюдение на въздушното пространство, но не можеше да уточни какво точно е видяно. Военните и полицията предприеха търсене до ранния следобед. „Обектът не беше идентифициран, не беше открит, търсенето е прекратено“, каза след това Виткаускас. По думите му отметката е засечена отвъд границите на страната, след което е изчезнала, преди да достигне Вилнюс. Пожарната и аварийно-спасителна служба междувременно получи обаждания за подозрителни звуци или забелязан обект, а сигналите от жители идваха от много различни места, от Мариямполе в югозападната част на страната до Молетай, северно от Вилнюс. Минск не беше коментирал случая публично до ранния следобед на 3 октомври.

От каквото и да се окаже, че е била причинена тревогата, последиците от нея бяха осезаеми. Държавната компания Lietuvos oro uostai отчете 12 засегнати полета. Отменени бяха полетите от Вилнюс до Варшава и до Копенхага, както и обратният от Копенхага. Самолет беше пренасочен към Каунас, откъдето пътниците бяха докарани с автобус, а осем полета закъсняха. Търговската верига Maxima временно спря магазините, складовете и цеховете си в окръзите, получили предупреждението. Влаковете не бяха спирани: по думите на железопътната група LTG това става на най-близката гара едва при червена тревога.

Литовското небе беше затваряно по подобни поводи и миналия месец. На 13 септември столицата затвори въздушното си пространство заради тревога, която се оказа ято птици. Тогава Центърът за управление на кризи обясни, че в данните на първичния радар, който вижда само отразения сигнал, птиците и дроновете могат да изглеждат идентично. Малко след полунощ на 15 септември италиански изтребители Eurofighter Typhoon от авиобаза Шяуляй свалиха дрон, навлязъл над Кайшядориския район от Беларус. Това е първият дрон, унищожен над територията на Литва. Президентът Гитанас Науседа уточни, че става въпрос за руски дрон „Гербера“, предназначен за Украйна и отклонен от нейните средства за електронна война, но допусна и умисъл: Русия може преднамерено да оставя дронове да се отклонят към Прибалтика или Полша, за да „държат обществото в напрежение“, каза той и оени „Това несъмнено е в интерес на Русия“.

Летището, отдалечено на около 30 км от границата на Беларус, знае цената на такива затваряния от есента на 2025 г. Тогава балоните, с които контрабандисти пренасят цигари от Беларус, го затваряха общо за над 60 часа до началото на декември. Засегнати бяха над 350 полета и около 51 000 пътници. Премиерът Инга Ругинене говори за „беларуската хибридна атака“. Границата между двете страни беше затворена, а на 9 декември беше въведена и извънредна ситуация, за която беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че е преувеличена.

Честотата на тревогите вече има критици сред депутатите в Сейма. На 30 септември Respublika.lt цитира Дайнюс Гайжаускас, според когото при свалянето на дрона на 15 септември сигналът за тревога е стигнал до хората в района, след като дронът вече е бил унищожен: „На хората беше казано да търсят укритие от заплаха, която по това време вече е неутрализирана. Какъв тогава е смисълът на такова предупреждение?“ На 3 октомври тревогата беше обявена и отменена, без да стане ясно какво я е предизвикало, а Виткаускас подчерта, че винаги трябва да се оценява най-лошият сценарий, за да има време за подготовка. Само ден по-рано, на 2 октомври, министерство на отбраната беше обявило, че провежда изпитания от украинската система SkyFortress, която засича нисколетящи дронове и крилати ракети по звука или по радиосигнала им и ги класифицира в реално време с помощта на изкуствен интелект. „Заплахите от въздуха се менят бързо и ние съответно приспособяваме решенията си“, каза министърът на отбраната Робертас Каунас. Виткаускас уточни на 3 октомври, че акустичните сензори реагират само на звук, който вече могат да разпознаят, и че и те не засичат всичко.

Търсенето приключи без да бъде открита находка, поради което случаят вероятно ще се нареди до този от 13 септември, а не до свалянето два дни по-късно. Находка може да бъде намерена и впоследствие: през юли 2025 г. дрон „Гербера“, преминал през въздъшното пространство на Беларус, беше намерен четири дни по-късно на военния полигон Гайжюнай. Последиците обаче не зависят от отговора: докато пограничните радари не различават надеждно ято птици от бавен дрон, подобни сигнали откъм Беларус ще продължат да затварят летища и да активират въздушна тревога.

Кремъл отрече да е обсъждал политзатворници срещу санкции, но не и размените

🇷🇺⚖️🇺🇸 Кремъл отрече Русия и САЩ да са коментирали освобождаването на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите, но не отхвърли канала, по който досега са реализирани няколко размени на задържани чрез контактите между разузнавателните служби на двете държави. „В тази формулировка въпросът не е обсъждан и не може да бъде обсъждан, защото категорично отричаме съществуването на каквито и да било политически затворници“, заяви говорителят Дмитрий Песков по време на брифинг с пресата. Той определи самата постановка на въпроса като напълно неуместна.

Отричането се отнася до твърдение, което публикацията, породила въпроса, не прави. В статия на Саймън Шустър, публикувана на 29 септември в списание The Atlantic, се посочва, че специалният пратеник Джон Коул е предложил на президента Доналд Тръмп обмен по модела от Студената война: Кремъл освобождава политически затворници, докато в замяна Вашингтон облекчава санкции. Тръмп се съгласил. Инициативата се намира в начален етап и дотогава не е огласявана. Статията не твърди, че Москва е водила разговор по темата. Според нея въпросът за политическите затворници тепърва ще бъде поставен в разговори между двете страни. Коул вече е събрал списък с американци в руски затвори и втори списък, съставен с помощта на руския дисидент Муратов. Затова думите на Песков не засягат нито инициативата на САЩ, нито казаното от самия Коул пред Шустър.

Идеята възниква на среща във Вашингтон през май между Коул и Дмитрий Муратов, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. и съосновател на закритата през 2022 г. „Новая газета“. Муратов донесъл снимки на хора, осъдени заради позицията си срещу войната, като режисьорката и поетеса Евгения Беркович. Той припомнил, че по времето на президента Роналд Рейгън американски пратеници са подавали на Горбачов списъци със затворени дисиденти. Коул обясни логиката си пред Шустър така: „Икономическите връзки обикновено водят до нормалност.“ Самият Муратов живее в Москва, а властите там наскоро са започнали проверка на данъчните му задължения.

За образец служи Беларус. След повече от една година на преговори с президента Александър Лукашенко Коул и други американски дипломати са осигурили освобождаването на около 500 затворници, сред които има и няколко американски граждани. В замяна САЩ отмениха част от санкциите и в момента договарят покупка на поташ – калиевия тор, който е най-ценната експортна стока на Беларус. На 22 септември Тръмп обяви „мащабна“ сделка за поташ. Тъй като европейските страни отказват да пропускат товара през своите територии, той вероятно ще бъде превозван на изток през Руската федерация, което я прави страна по тази сделка. Зеленски каза пред изданието, че ще направи всичко, за да „блокира“ облекчаването на санкциите срещу Русия преди края на войната, но призна, че това ще бъде трудно.

Песков оспорва определението „политзатворници“, но не и практиката на размени. Руската правозащитна организация „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, признава 1826 души в Руската федерация за политически затворници. В същото време Песков потвърди, че разузнавателни служби на САЩ и Русия поддържат редовни контакти за обмен на задържани. От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. двете страни са осъществили две размени. През февруари американският учител Марк Фогъл беше разменен за руския предприемач в областта на криптовалутите Александър Виник. През април рускинята с двойно гражданство Ксения Карелина, осъдена на 12 години заради дарение на стойност около 50 долара на американска организация в подкрепа на Украйна, бе разменена за германско-руския гражданин Артур Петров, арестуван в Кипър по искане за екстрадиция от САЩ. След тази размяна директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) даде да се разбере, че диалогът по тези въпроси ще продължи. През август Москва освободи и Боб Гилман, американски учител, който е бил в руски затвор от 2022 г. На 5 септември Стив Уиткоф благодари на Путин за това по време на срещата им в Кремъл.

На 28 септември Белият дом номинира Коул за специален пратеник по въпросите на заложниците с ранг на посланик. Назначението изисква одобрение от Сената. Коул ще координира действията си с Уиткоф, който е разговарял с Путин най-малко 7 пъти откакто заема поста. Успоредно се поддържат и други контакти: на 23 септември, след среща с Лавров в ООН, държавният секретар Марко Рубио покани Путин на срещата на Г-20 в Маями на 14-15 декември. Песков заяви, че решение все още не е взето. Оттук нататък могат да се проследят няколко конкретни развития: кога Кремъл ще отговори на поканата за Маями, дали Сенатът ще разгледа номинацията на Коул преди срещата и дали до декември някой от тези 1826 души от списъка на „Мемориал“ ще излезе на свобода в рамките на нова размяна.

Латвийските граничари съобщават за умишлени повреди по новата система за наблюдение

🇱🇻 Кабели на новата автоматизирана система за наблюдение по източната граница на Латвия са били умишлено срязани, а разпределителни шкафове и стълбове с видеокамери са били повредени. Това съобщи Държавната служба за гранична охрана в отчет за строителството през третото тримесечие.

„Умишленото повреждане на оборудването за видеонаблюдение и на кабелите не е случаен вандализъм, а целенасочено действие, с което да се попречи на наблюдението на границата и да се забави въвеждането на технологиите. Такива опити обаче няма да ни спрат“, заяви нейният началник генерал Гунтис Пуятс, по чийто думи пораженията се отстраняват своевременно, а строителството продължава.

Извършители не са назовани, за задържани не се съобщава, а ведомството не посочва колко са случаите, кога и къде точно са станали. То обаче дава оценка за потенциалната подкрепа зад въпросните действия. Според отчета те стават все по-агресивни и добре организирани, а целта е да попречат на новата система и да я отдалечат момента, в който ще заработи. Друго място в текста нарича посегателствата „съзнателни провокации, подкрепяни от държавата агресор“ Доказателства за тази подкрепа не са публикувани.

Проект с името „Автоматизирана инфраструктура за наблюдение на границата“ се изгражда от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) и граничната служба, със съфинансиране от Европейския съюз чрез неговия Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. Той обхваща над 450 км: около 173 с Беларус и 284 с Русия. По описанието на LVRTC мрежата се състои от оптични кабели, електрозахранване, стълбове за видеонаблюдение, линии за пренос на данни и датчици по периметъра, а софтуер съпоставя сигналите им, за да позволи реакция в реално време. Камерите са само видимата ѝ част. Те зависят от захранването и комуникационната инфраструктура: кабелите и шкафовете осигуряват ток и пренос на изображението. Тъкмо тях латвийските граничари изброяват сред повреденото.

Последиците от прекъсванията на захранването и връзките показа бурята на 22-23 август. Падащи дървета нанесоха щети на 124 места по оградата и засегнаха 7 технически съоръжения и 7 сгради. Министерството призна, че спирането на тока е затруднило сериозно работата му. В няколко поделения видеонаблюдението беше частично или изцяло недостъпно, прекъснаха интернет и телефони, а за връзка останаха единствено сателитната мрежа на Starlink и радиостанции. На места бурята извади от строя и трансформаторите, които захранват камерите. До края на август те отново заработиха. В отчета от 24 септември щетите от бурята са поставени отделно от умишлените повреди, но и двата вида щети засягат едни и същи елементи: кабелите и захранване, без които камерите не работят.

Посегателствата засягат инфраструктура, която все още се намира в процес на изграждане. В първия етап по границата с Беларус с дължина 113 км строителството е завършено на 8 от 11 обекта. Оборудвани са 81,7 км, или над 72% от етапа, а по останалата част вървят финалните изпитания. Във втория етап, дълъг 60 км, са въведени в експлоатация първите 19,9 км; по останалите работата на терен практически е приключила и се съгласува документацията за изпълнените дейности. По руската граница, в етап 5, строителите се борят с трудни почви и пресечен терен и за тримесечието са изградили 28% от предвиденото. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на 2026 г.

Представа за непокритите участъци дава репортаж на разследващото предаване Nekā personīga по TV3 от края на август. От него става ясно, че камерите не покриват над 60 от общо 173 км на беларуския участък: на места още не са монтирани, на други са монтирани, но не са включени към мрежата. Пуятс заяви пред екипа, че граничарите вече използват 110 км от новата мрежа, макар те да не са въведени с пълния набор от предвидени функции. Засега камерите се проследяват предимно ръчно, а автоматичното засичане на съмнително движение с изкуствен интелект ще бъде възможно едва когато всички камери бъдат свързани. При нощното издирване, което екипът придружи, търсенето се затрудни и защото участъкът, през който мигрантите най-вероятно са влезли, не е покрит от камери. В такава мрежа срязан кабел или повреден шкаф може да прекъсне действащото наблюдение или да отложи момента, в който поредният участък попада под постоянно видеонаблюдение.

Междувременно миграционният натиск откъм Беларус не спира. От началото на годината до 23 септември латвийските граничари са предотвратили 11 360 опита за незаконно преминаване. За цялата 2025 г. те бяха 12 046, а за 2024 г. – едва 5388. От 11 август в граничните райони се провежда операция „Вилкатис“, която властите определят като отговор на хибридна заплаха – използването на нелегалната миграция от Беларус като средство за натиск. Военнослужещи и членове на Националната гвардия извършват патрули, докато граничари и полицаи сканират почвата с георадар в търсене на тунели. Два такива тунела бяха открити и унищожени; изходът на първия, намерен в Латвия, е бил на 10 метра от оградата. Официалният говорител на ведомството Йоланта Бабиско заяви пред Radio Free Europe/Radio Liberty, че има основания да се смята, че за прокопаването им е оказана подкрепа от беларуска територия. Правителството удължи операцията до октомври заради щетите от бурята и броя на опитите за преминаване.

Такива повреди не са нови по външната граница на ЕС с Беларус. На 22 август 2023 г. двама души, дошли от Беларус, преминаха незаконно в Литва край блатото Чепкеляй, където заради природните условия няма ограда, и с акумулаторни инструменти отрязаха два стълба с камери, които покриваха целия периметър. После избягаха. Литовската гранична служба определи случая като трети за годината и отчете 467 опита за физическо повреждане на системите за наблюдение и на оградата през 2022 г. Същият репортаж на TV3 описва и все по-сложните похвати на нарушителите в Латвия: самоделни стълби, изрязани парчета ограда и подземни тунели.

Отчетът от 24 септември свързва действията на нарушителите с управляващите режими в съседей Беларус. Прекъснатото наблюдение може едновременно да улесни преминаването в конкретен участък и да забави изграждането на цялата система. За разграничаване на тези цели са необходими данни за броя и местата на повредите и за съвпадението им с опити за преминаване. Концентрацията им по използвани маршрути може да е основание да се изследва връзка с каналджийски мрежи; повреди другаде биха насочили и към други мотиви. Нито един от тези признаци сам по себе си не установява извършител и държавна подкрепа.

Ирански автоцистерни за бензиностанциите в Челябинск, докато в Иран не стига бензин.

🇷🇺⛽🇮🇷 Ирански автоцистерни бяха забелязани по пътищата в Рязанска област на Руската федерация. Това споделят местни жители на фона на продължаващ дефицит на гориво в региона от май месец насам. Наличните данни не доказват дали товарът е предназначен за местни бензиностанции или преминава транзитно. От 28 август горивото се продава по специална схема, редуваща превозните средства с четни и нечетни регистрационни номера. Междувременно Ислямската република сама не може да произвежда достатъчно бензин, за да покрие вътрешното си потребление.

Към 14 септември гориво се продава в 80,7% от общо 192 бензиностанции в региона и 90% от обектите на областния град, съобщи регионалното министерство на икономическото развитие в отговор на запитване на „Рязанские новости“. Ведомството отбелязва, че снабдяването е осигурено благодарение на стоковата борса, търговци, 7 други руски региона, сред които Московска и Омска области и Република Татарстан, и „приятелските държави“ Казахстан и Беларус. Иран не присъства в публично обявения списък. Цените се различават съществено: на 12 септември две независими бензиностанции край Солотча продават бензин по 125 и 135 рубли за литър, при 68,8 рубли в „Роснефт“.

Дефицитът е резултат от нарушената работа на рафинериите. Рязанският НПЗ на „Роснефт“, който снабдява и Москва, спря работа след украински удар с дронове на 15 май. Следваха нови удари, последният от които порази предприятието на 6 септември. Проблемът надхвърля пределите на региона: според изчисления на Reuters от юли производството на бензин в пределите на Руската федерация е спаднало до 75–80 хил. тона дневно при средно лятно потребление от 115–120 хил. тона. Посоченият в оценката недостиг достига 40–45 хил. тона дневно, или около 35% от потреблението.

Властите покриват една част от недостига с внос. През август Беларус изпрати с влакове и камиони със 188 хил. тона гориво, съобщи тогава „Российская газета“, а делът на беларуския бензин в руското потребление е нараснал от 2% на 6%.

Същия месец по море са внесени рекордните 172 хил. тона петролни продукти, около 7 пъти над рекордния месечен обем след началото на пълномащабната инвазия. Това сочи доклад от 17 септември на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) със седалище в Хелзинки. Почти целият бензин, внесен по море – 120 хил. тона или 94% – е бил доставен от рафинерията на Nayara Energy във Вадинар, Индия, където „Роснефт“ притежава 49,13% дял. Докладът твърди, че в периода от януари до август заводът е преработвал само руски петрол, част от който така се връща в Русия като бензин.

Иран също изпитва сериозен недостиг, възлизащ на 15–20 млн. литра бензин дневно. Това заяви депутатът Джафар Гадери от икономическата комисия на парламента, цитиран от The Independent. Според изданието 83% от иранския внос е бил доставен по южните морски маршрути, а блокадата на иранските пристанища, наложена повторно от ВМС на САЩ 14 юли, е прекратила и доставките на гориво. Пред бензиностанциите в Техеран, Машхад, Рашт и Чабахар има дълги опашки. Президентът Масуд Пезешкиан е обявил, че цената на бензина в най-скъпата, трета категория ще се удвои от 5000 на 10 000 томана за литър, или от 4 до 7 цента по посочените валутни равностойности.

Досега описаните доставки между двете държави са били предимно в обратната посока. От 2023 г. Русия изпраща горива в Иран с влакове през Казахстан и Туркменистан, както и с танкери през Каспийско море.

Морската блокада не включва сухопътните маршрути северно от страната. Един от тях пресича Каспийско море и преминава през Рязанска област: Р-22 „Каспий“ свързва Москва през Михайлов, Скопин и Ряжск с Волгоград и Астрахан, чието пристанище е част от каспийския клон на снабдителния коридор „Север–Юг“ към Иран. Наличието на този маршрут обаче не установява откъде идват видяните цистерни и накъде са поели.

В социалните мрежи се появиха първите подигравателни сравнения: след като Северна Корея помогна на „втората армия на света“, сега Иран доставя гориво на „бензиностанцията на света“. Военната подкрепа от Пхенян включва милиони артилерийски снаряди и балистични ракети, както и около 16 000 военнослужещи в Курска област, разположени за гранична охрана и разминиране. На 7 септември двете страни официално откриха първия и единствен шосеен мост помежду си – този над река Тумен, между руското селище Хасан и севернокорейската икономическа зона Расон.

Анализ: Предупреждението за руски удар по НАТО минава от сателита към разузнаването

🇷🇺🛰️ Сегашните предупреждения за възможен руски удар срещу НАТО не могат да се сравняват пряко с подготовката за инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Това е тезата на военно-новинарският канал Status-6, според когото тогава концентрацията на руски войски по границата е била публично документирана почти ежедневно, докато през есента на 2026 г. липсва съпоставима картина.

В своята публикация от 20 септември Status-6 отбелязва, че през 2021–2022 г. е имало „ясно, обективно доказателство“: сателитни снимки и ежедневни видеозаписи на военни колони, чието местоположение е можело да бъде установено. Според автора сега публичната информация се състои предимно от медийни публикации, спекулации и разнопосочни разузнавателни оценки. На следващия ден той добавя уточнение: подготовката за евентуален руски удар срещу НАТО може да се проследява много по-трудно чрез открити източници. При внезапна атака с дронове и ракети или проникване на сили за специални операции времето за предупреждение би било значително по-кратко. Въпреки това той не смята, че Западът непременно ще остане без информация, защото „все някой дава заповед по командната верига“.

Двете публикации разграничават въпроси, които в публичния спор често се смесват. Единият е дали Русия подготвя мащабно сухопътно нападение, съпоставимо с нахлуването в Украйна. Другият е дали може да нанесе ограничен удар, който не изисква предварително придвижване на големи сухопътни сили.

Струпването преди нахлуването в Украйна оставяше множество видими следи. На 3 декември 2021 г. The Washington Post публикува разузнавателна оценка, според която Кремъл планира настъпление по няколко направления с до 175 000 души. Предвиждало се е участието на 100 батальонни тактически групи, а около 70 000 военнослужещи вече са били разположени край границата. Това бяха оценка за планирания мащаб и сведения за наличните сили, а не една и съща численост.

Maxar публикува сателитни снимки на полеви лагери, а на 2 февруари 2022 г. засне и струпаната техника на полигона Осиповичи в Беларус. Железопътните композиции с танкове и реактивни системи за залпов огън „Ураган“ минаваха покрай гари и прелези, където можеха да бъдат заснети с телефон. Съвместното учение на Москва и Минск „Съюзна решимост 2022“, проведено от 10 до 20 февруари, даде официално обяснение за присъствието на руски войски в Беларус, но не доведе до намаляването им. Подготовката на сухопътна офанзива с такъв мащаб изисква придвижване на много хора и техника, което трудно остава незабелязано.

Публичната картина обаче не стъпваше единствено на открити източници. Администрацията на президента Джо Байдън целенасочено огласи разсекретени разузнавателни доклади. Съветът за национална сигурност и разузнавателната общност координираха разкритията, за да затруднят руското планиране и да ограничат ефекта от евентуални провокации, които Москва би приписала на Украйна.

В средата на януари 2022 г. говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви, че руски диверсанти подготвят повод за нахлуване. На 3 февруари Пентагонът съобщи за подготвян пропаганден материал с инсценирано зверство. Когато на 18 февруари в Донецк избухна експлозия, представена от сепаратистите за украинска провокация, Вашингтон вече беше предупредил публично за възможни действия от този тип. Това обаче не значи, че предварително е описал или доказал конкретния инцидент. Разузнаването от открити източници, известно като OSINT, позволяваше публична проверка на видимото придвижване на войски, но не можеше само по себе си да потвърди всички сведения за руските намерения.

Status-6 предлага и една по-широка интерпретация: концентрацията от 2021–2022 г. е била толкова добре документирана, защото Москва е искала да бъде видяна. Според автора тя е била част от психологическа операция за сплашване на Запада и Киев и принуждаването им да приемат исканията на Кремъл. Според него нахлуването е последвало, след като натискът не е постигнал целта си.

Тази интерпретация има опора в дипломатическата хронология. На 17 декември 2021 г. министерството на външните работи на Руската федерация разпространи проекти за договори със САЩ и НАТО с искания за прекратяване на разширяването на Алианса и ограничения на съюзническото военно разполагане спрямо положението през 1997 г. Струпването на войски съпътстваше тези искания, а нахлуването последва, след като те не бяха приети.

Последователността обаче не доказва, че решението за война е зависело само от отговорите на Запада. Москва до последно отричаше намерение да нападне и представяше разсекретените оценки като истерия. Видимостта на подготовката може да е служела за натиск, но е била и следствие от нейния мащаб. Една и съща концентрация на войски може едновременно да подкрепя дипломатическа принуда и да осигурява готовност за нахлуване.

Предупрежденията от лятото и септември 2026 г. стъпват на различен тип сведения. На 6 август The Wall Street Journal съобщи, че според американското разузнаване Путин може да предприеме ограничена атака срещу съюзник от НАТО още през тази есен. Посоченият времеви диапазон обхваща периода до 2029 г. Разглеждани са сценарии, които включват кибератака, мащабна хибридна акция и ограничено сухопътно нахлуване, най-вероятно в Прибалтика или Полша. Последният сценарий е считан за най-малко вероятен.

Според CNN и Politico директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е посетил Москва без предварително уведомление на 25 август, за да предупреди Кремъл срещу ескалация към балтийските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди разговори на Ратклиф с представители на руското разузнаване, но не и среща с Путин. Това потвърждение само по себе си не установява съдържанието на предаденото предупреждение.

На 20 юли литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви пред LRT, че „Кремъл, Путин, има нужда от нова ескалация, от някаква нова победа“, като посочи Прибалтика и Полша като най-близките потенциални цели. На 7 август той уточни, че Русия все още не е взела конкретно решение за нападение.

Естонската служба за външно разузнаване дава различен акцент в годишния доклад: според нея Русия няма намерение да напада военно Естония или друга страна от НАТО до края на годината, като е много вероятно да не предприеме такова нападение и през 2027 г. Същият доклад твърди, че руската военна промишленост е увеличила производството на артилерийски снаряди над 17 пъти в сравнение с 2021 г.

В цитираните части от тези оценки не се описва струпване на войски, съпоставимо с подготовката от 2021–2022 г. Обсъждат се предимно намерения, възможни сценарии и срокове. Конкретните примери за военна активност в региона включват беларуското учение от 15 до 18 септември, в рамките на което механизирани и танкови батальони от Западното оперативно командване тренираха на полигона Гожа покрай границата с Литва и на полигоните Брест и Ружани в западната част на страната. Полигонът Брест се намира на 15 км от границата с Полша. Резервисти бяха повикани в частите за териториална отбрана.

Началникът на Генералния щаб генерал-майор Павел Муравейко даде уверения, че армията „не обмисля настъпателни действия“, а министерството на отбраната посочи, че самото учение остава под праговете за уведомяване по Виенския документ от 2011 г. Участие на руски войски не е съобщено. Описаният мащаб е на отделни батальони и не е сравним с оценката на САЩ в навечерието на инвазията, в което се говореше за подготовка на операция със 100 батальонни тактически групи.

Близостта до Сувалкския коридор, сухопътната връзка между Полша и Литва, обяснява високото внимание към учението. Представените сведения обаче не са достатъчни то да бъде определено като подготовка за мащабно нападение или като съществена промяна в регионалното съотношение на силите.

По границата с НАТО обаче се наблюдава и развитие с по-дълъг хоризонт: разширяване на руската военна инфраструктура. На 10 юни NRK, SVT, DR и Delfi публикуваха съвместно разследване на сателитни снимки от Planet Labs и данни на НАСА за нощното осветление. В 16 от общо 19 проучени обекта осветеността се е увеличила за една година. Това може да сочи по-интензивна дейност, но само по себе си не е достатъчно, за да установи нейния характер или мащаба на разширяването.

Според разследването новият казармен комплекс в Печенгски район, Мурманска област, може да приеме до 17 000 души. Публикацията посочва, че бъдещия капацитет за разполагане на руски военнослужещи по финландската граница възлиза на 80 000 души спрямо около 20 000 досега. Командващият финландската армия Паси Вялимяки също очаква там значително повече сили от обичайните в миналото.

Цитираният в разследването командир от НАТО в Балтийския регион Брайън Нисен смята, че заплахата от пряк конфликт остава ниска, докато Русия продължава да воюва срещу Украйна, но това може бързо да се промени след прекратяване на огъня. Строителството показва възможност за предстоящо увеличаване на военното присъствие. То не установява нито кога този капацитет ще бъде използван, нито дали се подготвя нападение през следващите седмици.

В същото врее обаче една ограничена операция може да изисква съвсем различна подготовка. Описаният в публикацията случай от Германия илюстрира тази разлика: вечерта на 4 август дрон с изглед от първо лице (FPV), зареден с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се удари в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, като уцели място в близост до горивния резервоар. Зарядът не се взриви. На 1 септември федералното правителство посочи Русия за отговорна въз основа на полицейско разследване и разузнавателна оценка.

Подобна акция не изисква придвижване на големи военни формирования. Възможно е да бъде извършена с малък екип, доставено оборудване и дистанционно управляван дрон, въпреки че описанието в случая да не установява конкретната организация. Затова сателитните снимки и видеозаписите на военни колони не са достатъчни за оценка на този тип заплаха. При ракетен или дронов удар времето за реакция след засичане на пуск може да се сведе до минути. Проникването на сили за специални операции също може да остане неразкрито до началото на действията им.

Именно тук идва ключовото уточнение на Status-6: подготовката и предаването на военни заповеди могат да оставят следи, до които откритите източници нямат достъп. Агентурното разузнаване разчита на хора с достъп до решенията, а техническите способи могат да засичат комуникации или промени в работата на радари и други военни системи. Такива промени могат да насочат към повишена готовност, но не доказват непременно намерение за нападение. Нито един от тези способи не гарантира своевременно разкриване на подготовката.

Получената по този начин информация обикновено остава секретна. През 2022 г. Вашингтон целенасочено огласяваше разузнавателни оценки. В цитираните публикации от 2026 г. една част от сведенията достигат до обществото чрез анонимни източници в пресата, а информацията за предупреждение, предадено лично от директора на ЦРУ в Москва, също идва от медии. Читателят разполага с по-малко публични данни за самостоятелна преценка на конкретните основания зад тези оценки.

Представената информация не дава основание да се твърди, че в момента се наблюдава руска подготовка за мащабно сухопътно нападение по модела от февруари 2022 г. Това е по-тесен извод от твърдението, че подобна подготовка със сигурност няма. Естонската оценка не установява намерение за нападение до края на годината, литовският министър говори за липса на конкретно решение, а описаното беларуско учение е с ограничен мащаб. В материала не са представени и данни за прехвърляне на руски части от Украйна към северозападните граници, но тази липса сама по себе си не доказва отсъствието на подобни движения под някаква форма.

Сравнението с 2022 г. би придобило по-сериозна основа при съвкупност от признаци: мащабно движение на бронетанкова техника към Псковска и Ленинградска област, повикване на резервисти в Ленинградски военен окръг, прехвърляне на опитни части от фронта в Украйна на север или разширение на беларуските учения с руско участие. Превишаването на праговете за уведомяване по Виенския документ също би било повод за по-внимателно наблюдение. Нито един от тези признаци, разглеждан самостоятелно, не доказва предстоящо нападение.

Оценката трябва да отчита вида на възможната операция, съвкупността от наличните признаци и границите на публично достъпната информация.

КГБ задържа поне 10 офицери от беларуската авиобаза Мачулищи

🇧🇾 Комитетът за държавна сигурност (КГБ) на Беларус е задържал най-малко 10 офицери от авиобаза Мачулищи край Минск, съобщи независимото издание „Наша нива“ на 21 септември, позовавайки се на свои източници. Повечето са пилоти с дългогодишен стаж, сред които има и полковници. Всички са бивши колеги на пенсионирания подполковник Дмитрий Зоря, когото службите в Минск смятат за анализатор в екипа на Валерий Сахащик – бивш отговорник за отбраната в опозиционния Обединен преходен кабинет на Светлана Тихановска. Беларуските власти не са коментирали задържанията.

Според „Наша нива“ задържаните познават Зоря лично и са служили с него, а следственият арест на КГБ в момента е „претъпкан“ с негови бивши колеги. Изданието пише, че те отричат да са предавали умишлено информация и са шокирани от обвиненията. Какви точно обвинения са им повдигнати, не е известно. Въз основа на предишни дела „Наша нива“ предполага, че може да става дума за „съдействие на екстремистка дейност“ или „държавна измяна“. По сведения на изданието службите тълкуват разговорите със Зоря като сътрудничество с кабинета на Тихановска и лично със Сахащик.

Според описаното от изданието в основата на случая са личните контакти със Зоря. „Наша нива“ твърди, че КГБ е знаел за работата му при Сахащик от самото начало чрез източник в обкръжението на опозиционера. Военните в базата са били предупредени, че пенсионираният подполковник е „предател“ и че трябва да внимават какво разговарят с него, а най-добре да прекратят контактите си. Някои обаче продължили да обсъждат с него общи теми заради старото си приятелство. Според тази версия службата е познавала кръга от негови събеседници от години, но ги е задържала едва след ареста на самия Зоря.

Зоря е роден през 1981 г. в Кобрин и е кадрови военен. Започва службата си във вътрешни войски, по-късно е преместен в Марина Горка, а към края на кариерата си заема административна длъжност в 50-а смесена авиобаза в Мачулищи, където остава до пенсионирането си. Напуска Беларус не по-рано от април 2022 г. и се установява в Полша. Там работи като промишлен алпинист и инструктор по парашутни скокове. Същата година влиза в екипа на Сахащик, а през септември 2022 г. президентът Александър Лукашенко го лишава с указ от военното му звание. Съпругата му и трите им деца остават в Беларус.

В началото на 2026 г. следите на Зоря в Полша се губят. Миналата година той се е опитал да уреди законно престоя си в страната и да получи политическо убежище, но вероятно без успех. Междувременно неговите публикации в Instagram ставали все по-несвързани и съдържали шифри, несъществуващи думи, цитати от Библията и споменавания на „енергии от висш порядък“. Той се обявил за генерал, публикувал „декрети“ за „използване на божествени сили“ и представял себе си и семейството си като обединение с името G-13.

Последната му публикация е от 3 февруари 2026 г. и е посветена на саможертвата на Христос. „Наша нива“ предполага, че най-вероятно малко след това той се е върнал в Беларус по собствена воля. Как точно стига дотам, не е известно. На 19 септември изданието първо съобщи, че Зоря се намира в следствения арест на КГБ, където по негови сведения е бил подложен на изтезания.

Сахащик отхвърля приписваната на КГБ версия за дейността на Зоря. Вечерта на 21 септември той разказа, че Зоря сам го е потърсил за работа. Първоначално Сахащик можел да му предложи единствено работа на строеж. След трудова злополука, при която пострадало окото му, Зоря преминал в малък екип за анализ на информация от открити източници.

„Никога не съм му давал задачи да влиза в контакт с някого, с когото е служил, и да научава нещо. Това просто не беше нужно и той не го е правил“, категоричен е Сахащик. Той потвърди, че е наясно с контактите на Зоря с бивши колеги, които няколко пъти го посещавали в Полша, и допусна, че някои може да са идвали по поръчение на КГБ.

„Това, че е пил алкохол с тях и е говорил нещо, е вярно. Това, че е могъл да наговори нещо, също. Но нищо повече не е имало“, добави Сахащик. По думите му двамата не са общували от над две години и половина. Той описа арестите в авиобазата като „някаква провокация“, която няма нищо общо с работата на екипа му.

Сахащик е бивш командир на десантниците в Брест. Осъжда публично руската инвазия в Украйна през 2022 г. и малко след началото ѝ постъпва в кабинета на Тихановска като отговорник за отбраната и националната сигурност. Остава на тази позиция до 2024 г. Опитва се да създаде беларуско подразделение в Украйна, но не успява да обедини около себе си нито доброволците от полка „Калиновски“, нито емигриралите бивши служители на силовите структури.

Значението на авиобаза Мачулищи надхвърля случая със задържани офицери. Военното летище се намира на около 12 км от Минск и от 2022 г. приема руска военна авиация. На 26 февруари 2023 г. там беше ударен руски самолет за далечно радарно откриване А-50. Отговорност за нападението с дронове беше. поета от BYPOL – обединение на бивши беларуски служители на силовите структури в изгнание. Лукашенко призна за удара седмица по-късно, като определи щетите като незначителни. По-късно той призна и че самолетът е трябвало да бъде изпратен в Русия за ремонт. Така базата вече е била място на пробив в сигурността, при който е пострадала руска военна техника.

Едно възможно обяснение за сегашните арести е, че те са последвали сведения, получени след ареста на Зоря. Следите му в Полша се губят преди повече от 7 месеца, „Наша нива“ съобщи за изтезания в местата за задържане на КГБ, а арестуваните офицери са хора, с които той е поддържал лични контакти.

Думите на Сахащик допускат и друга хипотеза. Ако някои от посетителите на Зоря в Полша реално са били изпратени от КГБ, службата може да е събирала сведения за контактите му още преди неговото завръщане в Беларус. В такъв случай арестите може да са свързани и с решение да бъдат използвани по-рано събрани данни. Двете обяснения не се изключват взаимно, но наличната информация не позволява да се установи ролята на всяко от тях.

Следващите ходове на властите могат да дадат повече яснота за обхвата на случая. Обвинения в държавна измяна, придружени от телевизионни „признания“ – честа практика на беларуската държавна телевизия – биха подсказали намерение делото да получи широка публичност. Това обаче не би изяснило само по себе си доказателствата срещу офицерите, за които описаната досега връзка със Зоря са личните разговори.