Показват се публикациите с етикет Беларус. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Беларус. Показване на всички публикации

вторник, 16 юни 2026 г.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

петък, 12 юни 2026 г.

Беларуският транспортен център в Минск превърнат в затворена военна зона.

🇧🇾🚂🪖 Военните структури в Беларус получиха на свое разположение цял етаж от Центъра за управление на трафика на Беларуските железници в Минск, създавайки перманентна, затворена военна зона в едно от ключовите съоръжения за управление на транспорта в страната.

Споразумението е описано подробно от беларуската мониторинг група „Общност на железопътните работници на Беларус“, която се позовава на собствени източници и съобщава, че военният контингент действа на обекта от около година.

В основата на групата са беларуските органи за военен транспорт – Службата за военни съобщения (ВОСО) към Министерство на отбраната, отговорна за организация и ескортиране на железопътни превози за армията. Това също така включва личен състав от комуникационни части, служби за защита на класифицирана информация и други помощни клонове на Въоръжените сили на Беларус. Тази промяна бележи преминаване отвъд предишния модел на спорадични посещения към пълна интеграция на военните в системата за управление на жп трафика.

На военните се предоставя целият осми етаж, който включва офиси с обща площ от 600 кв.км. – в сградата на ул. „Стекляний переулок“ в столицата, където се намира Центърът за управление на трафика, гласи докладът.

Вътре етажът е преустроен: няколко стаи са преградени, а бивша конферентна зала е разделена с паравани на отделни работни зони. Достъпът за обикновените служители на железниците е отнет, а влизането е възможно само със специален пропуск, който се издава единствено на тесен кръг от проверени хора, чията бройка не е известна.

Денонощен въоръжен пост, обслужван от военнослужещите, които живеят там, сега охранява входа, а самите изходи към стълбището на етажа са запечатани. Асансьорът все още стига до осмия етаж, но този изход е само за военен достъп; служителите от деветия етаж вече са принудени да излизат на седмия етаж и да изкачват два етажа пеша.

Точният брой на военнослужещите, разположени в центъра, не е обявен публично, въпреки отделни източници, според които бройката възлиза на 20-30 души, което значително надвишава нуждите на рутинното ескортиране на жп превози, което предполага по-широка роля в рамките на транспортния възел.

Само по себе си присъствието на военни в центъра не е нещо съвсем ново. Първоначалният проект на сградата имаше предвидена стая на шестия етаж за комендантството на военните съобщения, но това бе споразумение с ограничение от едва няколко работни места.

Сегашното присъствие се различава фундаментално по своите мащаби, а източници проследяват изграждането на затворената структура назад във времето до преди около година, когато подготовката за „Запад-2025“ беше в разгара си.

Центърът за управление на трафика води оперативната диспечерска дейност за цялото железопътно движение: контрол на влакове и координация с гари, регионални депа и съседните жп администрации. Въпроси, свързани с военния транспорт, вече се насочват директно към разположените на място офицери, съкращавайки веригата за одобрение и стеснява кръга на осведомените лица.

Промяната идва на фона на продължаващите военни жп превози и употребата на жп мрежата за руски интерес, заедно с цялостно затягане на военния контрол над транспортната система на Беларус.

В действителност в главния център за управление на мрежата е обособена затворена военна зона, забранена за почти целия собствен персонал на железниците. Това представлява преход от просто координиране на военния транспорт с железниците към постоянно военно присъствие в рамките на един от основните обекти за контрол.

Използването на беларуската жп мрежа за прехвърляне на руски военни товари започва да привлича сериозно обществено внимание. Транспортни записи показват, че голям руски военен влак, десетки платформи и вагони, сред които един, проектиран за експлозивни материали, е пристигнал в близост до бившето летище „Кричев-6“ в Източна Беларус в края на декември 2025 г.

Пратката, изпратена от руския ракетен полигон „Капустин Яр“, е свързана с балистичната ракетна система с среден обсег „Орешник“, като месеци по-късно не е регистрирано обратно движение.

неделя, 31 май 2026 г.

Лукашенко: Военно нападение срещу Беларус ще промени изцяло характера на войната в Украйна/

🇧🇾 Не дай си Боже да бъде извършено военно нападение срещу територията на Беларус, тогава войната в Украйна ще придобие напълно различен характер. Тов заяви президентът Александър Лукашенко в свое изявление пред журналисти в кулоарите на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май.

„В Украйна не е имало беларуски войници и никога няма да има. Това никога няма да се случи. Никога! Ние нямаме войници там и никога няма да имаме. Той знае това, украинските военни също го знаят“, подчерта той в отговор на изявлението на президента Володимир Зеленски, според което са установени около 500 евентуални цели на територията на Беларус. „Нека Володимир Александрович [Зеленски] ме извини, но това са просто някакви празни приказки“, заяви беларуският държавен глава.

Той подчерта, че украинските военни не искат война с Беларус и напълно осъзнават, че нямат нужда от още 1500 км фронтова линия. Според него Киев е тласкан към подобни агресивни изявления от европейските си партньори: „Европейците го притискат да прави такива изявления. Как така те ще защитават Украйна, а самата Украйна ще мълчи? Затова той изтърсва такива неща.“

„А след това той уж поканил нашите „тихомирни и безделници“, както се казва. Радвам се, че ги е поканил. И благодаря на руснаците, които забелязаха това, чух го по РТР. Добре е, че обърнаха внимание на нашата т.нар. опозиция. Те не са опозиция. Те са бандити. Надяват се да обучат екстремисти сред беларуси, украинци, поляци и литовци, а след това да нахлуят и да превземат някои районни центрове. Не дай си Боже да бъде предприето военно нападение срещу Беларус от която и да е територия, тогава войната в Украйна ще придобие съвсем различен характер“, заплаши Лукашенко, известен като „последния европейски диктатор“.

четвъртък, 28 май 2026 г.

Украйна укрепва границата си с Беларус след предупреждения за потенциално разполагане на руски войски.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко може да позволи  на Руската федерация във всеки един момент да разположи войски в предварително подготвени бази, въпреки че на този етап няма отчетено такова струпване.

Андрий Демченко, говорител на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), направи тази оценка по време на телевизионно участие, в което подчерта, че Киев трябва да поддържа укрепени позиции по цялата си северна граница. Той акцентира, че това изискване обхваща всеки регион, който граничи с Беларус – от Волин на запад до Чернигов на изток.

„Трябва да имаме силни отбранителни позиции по цялата дължина на границата с Беларус. Това се отнася за Волинска област, Черниговска област, както и за други региони, които граничат с тази страна“, заяви той.

Демченко увери, че средствата за наблюдение не са засекли струпване на вражески сили в непосредствена близост до границата. Той обаче предупреди, че Москва може да го направи по всяко едно време, като Беларус предостави своята територия и инфраструктура за подобен ход.

„Към момента, съдейки по техническите средства за наблюдение, които използваме, не виждаме сили, които вече да са съсредоточени в непосредствена близост до нашата граница“, добави той.

Изявлението му идва в период на подновено напрежение по оста Киев-Минск. Съветът за сигурност на Беларус обвини Украйна в многократни опити за удари с дронове по граничната инфраструктура. Секретарят на съвета Александър Волфович упрекна Киев, че само за последната седмица повече от сто украински дрона са навлезли във въздушното пространство на страната.

Демченко призова да не се реагира на подобни твърдения, като в същото време настоя, че трябва страната да остане в готовност за всяка форма на ескалация. Той предупреди, че Минск може да използва тези обвинения, за да оправдае по-широка агресия.

През последните седмици укрепването на северната граница на Украйна беше разширено в западния ѝ участък. Отбранителните мерки бяха подсилени на територията на Ровненска, Житомирска и Волинска области, където местните власти координират действията си директно с централното ръководство.

Същите усилия са съсредоточени на изток в Киевска и Черниговска област, които граничат както с Беларус, така и с Брянска област на Руската федерация. Изграждането на укрепления и разполагането на допълнителни части са насочени именно там – в същото направление, от което Русия започна своята пълномащабна война в Украйна през февруари 2022 г.

понеделник, 25 май 2026 г.

Светлана Тихановска в Киев: Победата на Украйна е пътят към свободата на Беларус.

🇧🇾🤝🇺🇦 Лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановска пристигна в Киев на първото си официално посещение в Украйна, където заяви, че украинската отбрана срещу пълномащабната инвазия на Русия е жизненоважен източник на решимост и вдъхновение за беларуския народ.

На пресконференция Тихановска подчерта, че победата на Украйна е тясно свързана с бъдещото освобождение на Беларус от настоящия авторитарен режим, съобщи държавната медия „Суспилне“ на 25 май.

По време на визитата беше потвърдено също, че украинският учен Ярослав Чорногор, лектор в Националния университет „Киево-Могилянска академия“, е назначен за посланик със специални поръчения за Беларус в Министерството на външните работи на Украйна, който ще отговаря за отношенията с демократичните сили в страната.

„Въпреки руския терор Украйна удържа фронта, демонстрира решителност, вдъхновява целия свят и, разбира се, на първо място беларусите. Победата на Украйна е и пътят към свободата на Беларус“, заяви Тихановска.

Опозиционният лидер обясни, че основната цел на нейното пътуване до Киев е била ясно да демонстрира, че народът на Беларус стои твърдо зад независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

В същото време тя открито призна, че беларуският диктатор Александър Лукашенко е превърнал своята нация в съучастник във военната агресия на Москва.

„Лукашенко е узурпатор, който загуби изборите. Той не представлява беларусите и служи изцяло на интересите на Кремъл и имперска Русия. Но Беларус не е Русия. И беларусите не са неудобни режими. Беларусите стояха с вас рамо до рамо, загиваха в окопите от 2014 г. насам. Хиляди беларуси се обявиха против войната, а стотици остават арестувани заради подкрепата си за Украйна“, добави тя.

По време на срещите си Тихановска разговаря с украински официални представители, за да начертае бъдещото сътрудничество между Киев и демократичните институции на Беларус. Тя потвърди, че регионалната сигурност и дългосрочната стабилност зависят от установяването на свободна и суверенна беларуска държава.

„За нас е много важно Украйна да вижда в една свободна Беларус бъдещ партньор и съсед, а не заплаха. Само свободна, демократична Беларус ще стане фактор за стабилност и сигурност в региона, а не инструмент на агресивната политика на Кремъл. Нуждаем се от повече взаимен диалог, повече контакти между хора, експерти, гражданско общество и демократични институции. Путин и Лукашенко направиха всичко, за да унищожат приятелските отношения между нашите народи, но нашата задача е непременно да ги възстановим“, заключи тя.

Тихановска пътува със специален влак по покана на президента Володимир Зеленски и бе придружена от делегация от висши опозиционни фигури, включително заместник-ръководителя Павел Латушко.

При пристигането си групата бе посрещната на гарата от Ярослав Чорногор, украинския посланик със специални поръчения, след което Тихановска отиде директно да отдаде почит на гроба на беларуската доброволка Мария Зайцева, загинала в битка срещу руските сили.

неделя, 24 май 2026 г.

Макрон се обади на Лукашенко за първи път от началото на войната.

🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.

Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.

Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".

Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.

Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.

Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.

вторник, 19 май 2026 г.

Русия стартира 3-дневни ядрени учения с 64 000 военнослужещи часове преди срещата в Пекин.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация започна тридневни мащабни учения с ядрени оръжия с участието на 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника. Маневрите стартираха броени часове преди заминаването на президента Владимир Путин на официално посещение в Китай. Официалното изявление на ведомството гласи, че ученията са насочени към проиграване на сценарий за използване на нестратегически и стратегически ядрени сили при отразяване на евентуална външна агресия.

Оперативният обхват на ученията включва разгръщането на повече от 200 ракетни установки, подкрепени от авиационни разчети, бойни кораби и подводници на Военноморските сили. В рамките на 3-дневния прозорец са програмирани пробни и учебно-бойни пускове на балистични и крилати ракети от редица бази в страната. Тези действия се развиват точно три месеца след официалното прекратяване на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, което окончателно отстрани последните двустранни количествени и инспекционни лимити между Москва и Вашингтон, оставяйки двата водещи стратегически ядрени арсенала на планетата с нулев външен мониторинг за първи път от края на Студената война.

Настоящото разгръщане илюстрира нарастващата разлика между руската ядрена реторика и техническата реалност на стратегическия арсенал. Докато политическото ръководство в Москва използва маневрите за демонстрация на висока бойна готовност, разузнавателни и оперативни данни сочат системни технически забавяния и неуспешни изпитания на ключови активи от ядрената триада. Пример за това са дефектите при тестовете на междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, чието оперативно въвеждане беше многократно отложено поради инженерни трудности и липса на специализирани компоненти. Поради тези дефицити Кремъл е принуден да разчита на удължаване на ресурса на съветските системи „Воевода“ и „Топол-М“, прикривайки системните проблеми с интензивни медийни кампании.

Практическият отговор на тези технически ограничения се фокусира над ускорено разгръщане на мобилната балистична ракета със среден обсег „Орешник“ (реално модификация на РС-26 „Рубеж“) на територията на Беларус, което започна през декември 2025 г. Системата притежава капацитет за разделящи се бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), като пренася 6 бойни блока, всеки от които съдържа по 6 суббоеприпаса. Разполагането на тези комплекси на бившето военно летище „Кричев-6“ в източната част на Беларус предлага оперативна устойчивост чрез жп разклонения за прехвърляне на пусковите установки. С оперативен обсег до 5470 км, тези активи поставят под директна заплаха логистичната и командната инфраструктура на НАТО в Полша, Литва и Латвия, като бойната им ефективност беше демонстрирана с конвенционални удари по цели в Украйна през ноември 2024 г. и януари 2026 г.

Провеждането на маневрите непосредствено преди двустранната среща на върха в Пекин е насочена към позициониране на Русия като равностоен ядрен суверен, който разполага с независими инструменти за глобално възпиране, засилвайки преговорните позиции на Москва спрямо нейния основен икономически партньор. Интеграцията на Беларус в руския ядрен чадър с актуализираната доктрина институционализира присъствието на тактически ядрени активи по границите на страни-членки на НАТО. Разпадането на договора „Нов СТАРТ“ се използва като прецедент за елиминиране на прозрачността и преминаване към непроверимо разгръщане на ядрени компоненти. Този подход утвърди контролираната ядрена ескалация като постоянна оперативна линия за блокиране на стратегическата инициатива на Запада и ограничаване на военната помощ за Киев.

понеделник, 18 май 2026 г.

Военен камуфлаж под прикритието на екология: Защо Беларус затвори горите по границите с Украйна и НАТО?

🇧🇾🪖🇷🇺 Властите в Беларус въведоха официална забрана за посещение на гористи местности в 19 района на страната. Това съобщи генерал-майор от запаса и бивш заместник-началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Виктор Ягун, според когото най-голямо внимание привлича факта, че повечето райони се намират в близост до границите с Украйна, Полша и Литва, пише „Главком“.

Ягун посочи, че формално става дума за мерки срещу пожари и сезонни ограничения, но самата конфигурация на затворените територии и тяхната концентрация в гранични зони принуждават ситуацията да се разглежда и във военно-политическа плоскост. Той обясни, че в практиката на съвременната война тези ограничения често се използват за „осигуряване на скрито придвижване на войски, разгръщане на полева логистика, създаване на временни складове за боеприпаси и гориво, изграждане на командни пунктове и инженерни позиции“.

Освен това, подобни мерки позволяват да се сведат до минимум „рисковете от изтичане на информация чрез заснемане на движенията на техника и личен състав“.

Генералът обърна специално внимание на факта, че тези ограничения се появиха „на фона на изявления от украинското разузнаване за активизация на военната инфраструктура на територията на Беларус и засилване на интензивността на съвместната военна дейност между Минск и Москва“. По думите на Ягун в момента могат да се отделят „две основни потенциални направления“, където тези действия могат да имат военно значение.

Първото е украинското направление. Бившият заместник-председател на СБУ посочи, че най-голямо внимание привлича южната и югозападната част на Брестка област, която граничи с Волинска и Ровненска области на Украйна. „Именно този участък е важен от гледна точка на украинската логистика, тъй като през Волин минава значителна част от транспортните и железопътните маршрути, които осигуряват доставките на западна военна помощ“, написа той.

Ягун открои два възможни сценария. Първият е „създаване на заплаха във Волинско направление, по-специално в района на Ковел и Луцк“. Дори и без мащабно настъпление, обясни генералът, самата поява на риск от удар от страна на Беларус принуждава Украйна „да поддържа значителни резерви на северната граница и да разтегли своите сили“. Вторият сценарий е свързан със сектора „Сарни-Ровно-Вараш“, чието стратегическо значение се определя „както от наличието на критично важна жп инфраструктура, така и от мястото на Ровненската АЕЦ“.

Второто потенциално направление, което експертът посочи, е западното, свързано с т.нар. Сувалкски коридор. „Става дума за тесния участък между Беларус и Калининградска област на Руската федерация, който свързва балтийските страни с основната територия на НАТО“, уточни Ягун и напомни, че във военните оценки на НАТО това направление „от много години се смята за едно от най-уязвимите в системата за сигурност на Алианса“.

Експертът добави, че концентрацията на затворени райони в западната част на Беларус „теоретично създава условия за скрито разгръщане на сили близо до полската и литовската граница“. В същото време той подчерта, че към момента ситуацията не трябва да се тълкува като директен признак за неизбежна опасност, тъй като Беларус и Русия могат „умишлено да създават атмосфера на постоянна военна заплаха в северно направление, без да имат намерение да преминават към незабавни активни действия“.

Основната цел на тези действия, обясни експертът, е да се принудят Украйна, Полша и страните от Прибалтика „да поддържат значителни сили по протежение на границите, разпилявайки резерви, ПВО ресурси и логистични възможности“.

„На дадения етап става дума по-скоро за формиране на условия и възможности, отколкото за потвърдено намерение за незабавно използване на сила“, обобщи Ягун.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Беларус стартираха днес военни учения за разгръщане на руско тактическо ядрено оръжие в полеви условия. Маневрите се провеждат в тясно сътрудничество с военното ръководство на Руската федерация.

петък, 15 май 2026 г.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

сряда, 13 май 2026 г.

Беларус започва подготовка на конкретни части за бойни условия.

🇧🇾 Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че ще проведе „селективна мобилизация“ на военни части и ще ги подготви за евентуални бойни действия след мащабна инспекция на въоръжените сили.

Лукашенко е направил изявлението на среща с министъра на отбраната Виктор Хренин. На нея официалните лица са обсъдили резултатите от последните проверки на бойната готовност, кадровите промени в армията, както и планирането на бъдещата отбрана на Беларус, според БелТА.

„Ще мобилизираме селективно части, за да ги подготвим за война. Дай Боже, това да бъде избегнато“, обясни той. Изказванията идват на фона на мащабни усилия за военна модернизация на страната и нарастващ акцент върху бойна готовност, системи за електронна война, дронове и капацитет за мобилизация.

Над 6000 резервисти участваха в последния кръг от инспекции и учения на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Беларус. Местните власти заявиха, че маневрите за оценка на готовността на войските, логистиката и мобилизационните процедури са в ход.

Ден по-рано Лукашенко проведе друга среща, посветена на държавната програма за въоръжаване на Беларус 2026–2030 г., където бяха обсъдени бъдещите придобивки и разходи за отбрана. По време на срещата заяви, че Беларус трябва да подготви оръжия и военни системи, адаптирани към собствения ѝ терен и оперативни условия, като същевременно подчерта ролята на електронната война и безпилотните летателни апарати в съвременните конфликти.

Той също така изтъкна, че само въздушните удари са недостатъчни за спечелването на войни, заявявайки, че „без наземна операция това е невъзможно“, докато в коментарите съвременните военни конфликти.

Беларус остава най-близкият военен съюзник на Русия по време на пълномащабната война на Москва срещу Украйна, позволявайки на руските въоръжени сили да използват нейната територия за операции, обучение и разгръщане. Беларуските войски обаче официално не са влизали в бойни действия в Украйна.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски съобщи за засечена „специфична дейност“ от страна на Беларус по северната граница на страната, включваща инфраструктурни дейности и изграждане на позиции за артилерия. Той увери, че украинските сили наблюдават всичко и при необходимост ще реагират.

неделя, 3 май 2026 г.

Напрежение на север: Украйна наблюдава „специфична активност“ по границата с Беларус.

🇺🇦⚔️🇧🇾 Украйна регистрира това, което президентът Володимир Зеленски определи като „специфична дейност“ в участъци от северната си граница с Беларус, привличайки вниманието към потенциалното развитие на ситуацията в района. Според изявление, публикувано от Зеленски във Facebook на 2 май, активността е била наблюдавана от беларуската страна на границата.

„Вчера беше забелязана доста специфична активност в определени райони по границата между Украйна и Беларус – от беларуска страна. Записваме всичко внимателно, контролираме всичко и при необходимост ще реагираме“, заяви Зеленски в обръщението си, записано на видео. Той добави, че страната остава готова да защити своя суверенитет и предупреди, че „всеки, който бива въвлечен в каквато и да е агресивна дейност срещу Украйна, трябва да разбере това“.

Зеленски не уточни точния характер на дейността. Неговите думи обаче следват предишни изявления, в които той предположи, че Русия може да се опита да въвлече Беларус още по-дълбоко във войната срещу Украйна. През април той докладва, че в близост до границата са наблюдавани инфраструктурни дейности, сред които изграждане на пътища, водещи към Украйна, и създаване на артилерийски позиции.

Отделно Андрий Коваленко, директор на Центъра за противодействие на дезинформацията, заяви в Telegram, че всички движения по границата с Беларус се наблюдават, а евентуални действия по това направление вероятно ще бъдат ограничени по обхват, предполагайки, че „най-много могат да се случат незначителни провокации“.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да изграждат ешелонирана отбрана по северната граница – от водохранилището на Киев до Суми, достигаща до 100 км в дълбочина. Тези укрепления са проектирани така, че да попречат на руските войски да създадат буферна зона и включват нови средства за борба с FPV дронове с оптични влакна.

 

📸 Снимка: Украински войници от 120-ти батальон за териториална отбрана участват в учения по границата с Беларус в района на Чернобил, 16 март 2024 г. (Getty Images)

вторник, 28 април 2026 г.

Украйна изгражда внушителен отбранителен вал от Киев до Суми.

🇺🇦🛡️ Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изграждат непрекъсната отбранителна линия с укрепления по северната граница на страната с Русия и Беларус, простираща се от Киевското водохранилище до град Суми.

„Посветили сме значителни сили и ресурси, за да сме сигурни, че тази линия ще бъде изградена в най-кратки срокове“, сподели в интервюто си за „Укринформ“ Васил Сиротенко, ръководител на инженерните войски към Командването на Силите за поддръжка.

Според Сиротенко целта е да се попречи на руските войски да установят т.нар. „буферна зона“ по протежение на границата и да отблъснат украинските сили от ключови отбранителни позиции. За разлика от предишните усилия за укрепване, съсредоточени в непосредствена близост до фронта, новата отбранителна стратегия се разпростира далеч отвъд тях.

Позиции се изграждат не само в първите 20 км навътре от фронта, а също на различни места на дълбочина до 100 км във вътрешността на страната, създавайки ешелонирана отбрана. Проектът предвижда и нови мерки за борба с руските дронове с оптично управление, които се превръщат в нарастваща заплаха на бойното поле.

По-рано OSINT експерти разпространиха оценка, според която руските провали на бойното поле са отворили прозорец от допълнително време, в което Украйна да укрепи и разшири отбранителния вал в няколко посоки от фронтовата линия.

понеделник, 27 април 2026 г.

Руските сили в Източна Украйна изоставят ранени на фронтовата линия без евакуация

🇱🇻🚧🇧🇾 Службата за гранична охрана на Латвия обяви, че е осуетила 97 опита за нарушаване на държавните граници в рамките на период от 72 часа, което потвърждава прогнозите за активиране на миграционния натиск с настъпване на пролетния сезон.

Данните, обявени от държавната телевизия, не са изолиран случай, а индикатор за системно подновяване на хибридния инструментариум, използван от режима в Минск за подлагане на оперативната устойчивост на страната на изпитание. Географските особености на терена и подобряването на метеорологичните условия през пролетта традиционно улесняват логистиката на трафикантските мрежи, но мащабът на настоящите инциденти говори за организиран характер, координиран с цел натоварване на ресурсите на латвийските служби.

Към днешна дата граничарите са предотвратили незаконното преминаване през границата на над 1000 души. През април бяха задържани и трафиканти, опитващи се да транспортират незаконно мигранти от беларуска страна.

Марис Пукинскис, заместник-началник на местната структура на Държавната гранична охрана в Даугавпилс, докладва, че 12 трафиканти са били задържани от началото на годината със засилване на миграцията, като са образувани 7 наказателни дела срещу трафиканти в Даугавпилс и 5 в управлението в Лудза.

Повечето опити включват прехвърляне на голям брой хора. Според Наказателния закон това означава петима или повече души, а за такова деяние е предвидено по-тежко наказание. Например в община Лудза е задържан шофьор, транспортирал 21 лица без документи в микробус.

„Това не възпира трафикантите от този занаят. Още по-тревожно е, че има превозвачи, които не осъзнават последствията от такова престъпление – едва по-късно в разговорите става ясно, че лицето не е знаело за отговорността, а това са латвийски граждани“, отбеляза Пукинскис.

Подобни действия се планират внимателно – проучват се маршрути и се организира по-нататъшен транспорт. Всеки шофьор получава инструкции в реално време. Координатите често се изпращат на шофьорите на етапи, а крайната дестинация се разкрива едва в последния момент.

„Маршрутите винаги се подбират, но има и случаи, в които те просто се движат от точка А до точка Б“, добави Пукинскис.

Граничната охрана не отрича, че в някои случаи превозвачите успяват да напуснат Латвия, но именно това е причината за двустранното сътрудничество със службите в съседна Литва.

„Литовските колеги провеждат арести въз основа на сведения, които сме предоставили. Информацията тази година е потвърдена в три случая и са задържани трима превозвачи“, заяви говорител на Граничната охрана.

Държавната полиция на територията на Литва оказва подкрепа на граничарите. Полицейските служители не само проверяват превозни средства в граничната зона, но и задържат нарушителите при необходимост.

„Държавната полиция продължава да оказва подкрепа на Държавната гранична охрана, взимайки участие в съвместни патрули по държавната граница. Ако служителите засекат лица, преминали незаконно границата, придвижващи се с превозно средство или пеша, се задържат както самите нарушители, така и лицата, които ги транспортират. След ареста лицата се предават на Държавната гранична охрана“, обясни Юлия Юране, представител на областното управление на Държавната полиция в Латгалия.

Трафикантите активно маскират автомобилите, за да не привличат вниманието на правоприлагащите органи. Предишни регистрирани случаи включват автомобили, маскирани като коли на спешна помощ, обществени автобуси или дори сватбени автомобили. През април един от нарушителите е използвал микробус с ръчно изработена табела „такси“ зад предното стъкло. Това превозно средство е било управлявано от гражданин на Естония.

На 23 април граничните служители съобщиха за още два отделни инцидента в община Краслава, където са задържани превозвачи. Един от тях е френски гражданин.

Районният съд в Латгале продължава да разглежда няколко дела, свързани с трафика на нелегални мигранти в граничния регион. Максималното наказание за такова престъпление съгласно Наказателния закон е лишаване от свобода до 10 години.

Край на „безопасния“ маршрут през Беларус за руските наборници.

🇷🇺🔐🇧🇾 Жител на Санкт Петербург е бил спрян при опит за напускане на Русия през границата с Беларус, след което два пъти не е бил допуснат до международни полети от летище Минск, заради повиквателна за военна служба, съобщи правозащитната група „Движение на отказалите се по съвест“.

Групата е научила за историята от самия наборник, чието име не беше разкрито от съображения за сигурност. По думите на мъжа, в началото на месеца е получил призовка за явяване на медицински преглед на 29 април. Едновременно с това в електронния регистър се е появила забрана за напускане на страната.

Наборникът е опитал да излезе от страната през Беларус. При първия опит е пътувал с наземен транспорт. На границата всички мъже са били проверени, при което той е бил свален от автобуса и устно е бил уведомен за забраната за пътуване.

При втория опит мъжът е успял да стигне до Минск с влак през Смоленск, където не е имало проверки. На 23 април на летището в Минск той не е бил допуснат до полет за Тбилиси, а два дни по-късно му е бил отказан изход към Ереван по вътрешен паспорт. „Във всички случаи не са издадени писмени документи, а само устни обяснения“, отбелязват активистите.

В тази история има няколко уникални практики, които не са били регистрирани до момента. Първо, прилагане на ограничение за излизане на сухопътната граница между Русия и Беларус, която традиционно се считаше за безопасен маршрут. Второ, налагане на забрана за полети от летището в Минск на руски гражданин, което е доказателство за започналия обмен на данни от електронния регистър за военен отчет и регистъра за призовки между граничните служби на двете държави.

Регистърът на призовките в Руската федерация стартира в тестов режим през септември 2024 г. По-късно той премина в пълноценна експлоатация през май 2025 г. По силата на руското законодателство повиквателната се счита за връчена седем дни след появата ѝ в регистъра.

От момента на публикуване на повиквателната съответното лице получава забрана за напускане на страната. 20 дни по-късно влизат в сила и други ограничения: забрана за шофиране, регистрация на моторни превозни средства, разпореждане с недвижими имоти и теглене на кредити.

петък, 17 април 2026 г.

Зеленски предупреди за засилена военна активност в Беларус и нови руски маневри

🇺🇦🤝🇧🇾 Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за нарастване на военната активност в Беларус и намекна, че Русия може би се подготвя да задълбочи използването на беларуска територия във войната си срещу Украйна.

В обобщение на доклад от главнокомандващия генерал Олександър Сирски, Зеленски заяви, че украинските въоръжени сили продължават да удържат позициите си по фронтовата линия и не позволяват на Русия да си върне инициативата.

„Високото темпо на елиминиране на окупаторите продължава и през април. Руснаците не успяват да завземат инициативата на фронта и това е важно“, каза той.

Същевременно украинското разузнаване проследява подновени руски усилия за реорганизация на силите, вероятно с цел компенсиране на недостига на жива сила. Според Зеленски това е пряко свързано с повишената военна активност в Беларус.

„Наблюдаваме и опити на окупационните сили да се прегрупират – най-вероятно за да компенсират недостиг на личен състав. В този контекст става все по-ясно защо се засили военната активност в Беларус“, заяви той.

Зеленски посочи конкретни събития близо до северната граница на Украйна, включително инфраструктурни дейности, които биха могли да подпомогнат бъдещи операции. „Според разузнаването в граничните зони на Беларус е в разгара си строителство на пътища към територията на Украйна и изграждане на артилерийски позиции“, каза той.

Киев смята, че тези ходове може да са сигнал за нов опит на Москва да въвлече Беларус директно в своята война. Киев вече е изпратил предупреждения към Минск по дипломатически канали.

„Смятаме, че Русия може отново да се опита да въвлече Беларус в своята война. Наредих да се използват подходящи канали, за да се предупреди де факто ръководството на Беларус за готовността на Украйна да защитава своята земя и независимост“, каза Зеленски.

Украинският президент се позова и на скорошни международни събития като предупредителен пример, призовавайки беларуските власти да избягват решения, които биха могли допълнително да ескалират ситуацията.

„Естеството и последиците от последните събития във Венецуела трябва да служат като предупреждение за беларуското ръководство срещу допускането на грешки“, добави той.

Опасенията във връзка с ролята на Беларус във войната не стихват от 2022 г., когато руските сили използваха нейната територия като плацдарм за първоначалната инвазия. В последно време анализатори наблюдават засилена активност на руските военни и развитие на инфраструктурата в Беларус, включително усилия за разширяване на оперативните възможности и поддръжка на операции с дронове.

Зеленски заяви, че Украйна продължава да планира бъдещи операции с голям обсег, сигнализирайки, че Киев се подготвя за различни сценарии в хода на войната.

В допълнение, днес беларуският президент Александър Лукашенко подписа указ за свикване на офицери от запаса на военна служба.

През 2026 г. се очаква беларуски граждани от мъжки пол на възраст под 27 години, които са офицери от запаса и не са преминали задължителна военна служба, да бъдат мобилизирани по силата на нов закон за наборната служба. По-рано скокът във военната активност в Беларус предизвика безпокойство с масови повиквателни за резервисти и интензивни учения близо до украинската граница.

От средата на февруари беларуските власти свикват резерви за внезапни военни обучения, което предизвика сериозно безпокойство сред местните общности. Мобилизацията засегна осезаемо многодетни бащи, а в социалните мрежи се появиха съобщения за хора, експресно призовани за обучение, включително такива, които преди това дори не са служили във въоръжените сили.

вторник, 14 април 2026 г.

Назначението на Роман Гофман начело на „Мосад" предизвиква тревога в Москва.

🇮🇱 Канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху потвърди в неделя, че генерал-майор Роман Гофман е одобрен за следващия директор на службата за външно разузнаване „Мосад“. Той трябва да встъпи в длъжност на 2 юни за 5-годишен мандат, заменяйки досегашния ръководител Давид Барнеа.

Гофман е роден на 30 ноември 1976 г. в Мозир, Беларус, в еврейско семейство. През 1990 г. на 14-годишна възраст, емигрира в Израел и се установява в Ашдод. През 1995 г. постъпва в армията като танкист в 188-а бронетанкова бригада, след което преминава курсове за командир на танк и офицер. Кариерата му минава изцяло през сухопътните войски – командва роти и батальони по време на Втората интифада и операция „Отбранителен щит“, ръководи 7-а бронетанкова бригада, а през 2020 г. е назначен за командир на 210-а дивизия „Башан“, отговаряща за границата със Сирия. През май 2024 г. е повишен в генерал-майор и заема поста военен секретар на Нетаняху.

Назначението е нетипично. Нито един от предшествениците на Гофман не е идвал от армейските танкови части, а от средите на разузнаването или специалните операции. В кариерата му липсва опит в агентурната работа, вербуването и контактите зад граница, които традиционно определят профила на директор на Мосад.

Одобрението беше забавено с няколко седмици заради проверка, свързана с твърдения, че Гофман е използвал непълнолетно лице в операция на ЦАХАЛ по информационна война и е предавал класифицирана информация без надлежно разрешение.

В Москва назначението не остана незабелязано. Руският военен анализатор Александър Степанов заяви пред ТАСС, че дейността на Мосад в руска посока може да придобие ново измерение предвид тесните връзки между Киев и Тел Авив. Според него Главното управление на разузнаването (ГУР) се е опирало на практиките и прякото участие на кадри на Мосад при планирането на операции срещу Русия, включително благодарение на достъп до бойни и разузнавателни решения с изкуствен интелект. Беларуският произход на Гофман и свободното владеене на руски език допълнително усилват тези опасения в средите на руските анализатори.

Същевременно Гофман познава руската страна и от дипломатическа гледна точка – като военен секретар на Нетаняху той е участвал пряко в контактите между Израел и Русия, включително в периода около колапса на режима на Асад в Сирия. Някои израелски анализатори обаче отбелязват, че познанията му за Вашингтон и Западна Европа са по-ограничени в сравнение с тези на предшествениците му, което може да измести фокуса на службата.

Назначението на Гофман е решение, което отразява преди всичко личното доверие на Нетаняху към неговия най-близък военен съветник по време на войната в ивицата Газа. Дали то ще промени оперативните приоритети на „Мосад“, включително в руска посока, ще зависи от развитието на регионалната динамика и от реалния обхват на двустранното сътрудничество между Израел и Украйна.

понеделник, 6 април 2026 г.

Русия оборудва „Панцир-С“ с беларуски шасита МЗКТ: Решение за мобилност или индустриален дефицит?

🇷🇺🇧🇾 Русия е получила партида шасита МЗКТ-7930, произведени в Беларус и предназначени за нейните зенитно-ракетни комплекси „Панцир-С“, като това е индикатор както за производствения капацитет, така и за продължаващите ограничения в рамките на местната отбранителна индустрия.

Според репортаж на Defense Express, позоваващ се на разследване на беларуската опозиционна инициатива BelPol, публикувано през ноември, в началото на 2024 г. Русия е поръчала 18 колесни шасита МЗКТ-7930-312 от Беларус. В разследването се включва техническа документация, която предполага интегрирането на тези платформи в конфигурациите на „Панцир-С“.

Според BelPol шаситата вероятно са били доставени в рамките на 2024 г. Съобщава се, че изпитанията на конфигурацията са завършени от Конструкторско бюро по приборостроене (КБП) със седалище в град Тула през лятото на същата година. Договорът между двете страни обхваща общо 18 единици.

МЗКТ-7930 е тежка платформа с висока проходимост, която традиционно се използва за различни ракетни системи. Използването ѝ за „Панцир-С“ не е ново: прототипни версии на системата бяха монтирани на това шаси още в началото на 2000-те години и показвани на международни изложения.

Подновеното използване на беларуски платформи отразява съображенията за експлоатационните условия, тъй като руските алтернативи, като шаситата КамАЗ, се свързват с по-ниска проходимост и стабилност при трудни терени.

Според Defense Express една от системите „Панцир-С1“, унищожена от украинските сили край Азовстал през февруари 2026 г., изглежда е използвала нестандартна конфигурация, съответстваща на шасито МЗКТ. Това предполага, че тези единици вече може да са в оперативна експлоатация.

Обемът на докладваната поръчка може да служи като косвен индикатор за темповете на производство в Руската федерация. Ако доставката на 18 шасита отговаря на един производствен цикъл, то може да значи, че Русия е способна да произвежда подобен брой системи „Панцир“ годишно.

В същото време споразумението подчертава продължаващата зависимост от външни доставчици за ключови компоненти. Според BelPol вътрешната документация на Минския завод за колесни влекачи (МЗКТ) показва спад във финансовата стабилност поради намалените руски поръчки за отбрана като цяло. В този контекст договорът за шасита може да служи както като техническо решение за Русия, така и като икономическа подкрепа за отбранителната индустрия на Беларус.

„Панцир-С“ играе централна роля в руската мрежа за противовъздушна отбрана с малък обсег, особено за защита на стратегически обекти и борба с дронове и прецизни оръжия. Корекциите в производствената ѝ база и конфигурация може да отразяват мащабни адаптации в рамките на руската мрежа за ПВО по време на продължаващата война в Украйна.

По-рано Русия взе спешни мерки за укрепване на своите системи за ПВО на фона на колосалните загуби на бойното поле, въвеждайки надграждане за защита от дронове за платформите „Тор“. То интегрира модули за електронна борба, детектори за сигнали и заглушаващи антени. Системата е проектирана да се справя с FPV дронове на малки разстояния и разузнавателни дронове на разстояния до 5 км, макар реалната ефективност да остава твърде спорна, а украинските технологии за безпилотни апарати продължават да се развиват.

събота, 28 март 2026 г.

Шефът на „АвтоВАЗ“ похвали Лада, но се прибра с луксозен „Мерцедес“.

🇷🇺 Директорът на АвтоВАЗ Максим Соколов похвали публично доминиращата позиция на Лада на руския автомобилен пазар, напускайки събитието с миниван Mercedes-Benz, внесен с канали за заобикаляне на санкциите, съобщи изданието „Вьорстка“.

Соколов е използвал произведен в Германия Mercedes-Benz V-Class 300d AT 4MATIC след своето изказване на конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите. По време на събитието той отправи призив за по-строги правила за локализация в руските индустрии, тъй като подобно законодателство помага за борба с вноса и тласка местните производители към технологично лидерство.

В отделен разговор с журналиста Александър Юнашев, Соколов също така подчерта пазарната сила на Лада, описвайки марката като категоричен лидер в продажбите на местни превозни средства.

По-късно в интернет беше разпространено видео, показващо го да си тръгва с въпросния „Мерцедес“, като „Вьорстка“ съобщи, че регистрационният номер и VIN кодът на автомобила са помогнали за проследяване на произхода му. Изданието пише, че миниванът е произведен в Германия и е влязъл в Русия през Беларус през юли 2022 г.

Случаят привлече обществено внимание, тъй като ЕС ограничи износа на луксозни автомобили за Русия малко след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, докато западни марки, включително Mercedes-Benz, се изтеглиха от руския пазар. Въпреки това чужди автомобили продължават да влизат в страната чрез канали за паралелен внос, включително през Беларус.

Чуждестранни автомобили от висок клас продължават да достигат до Русия въпреки забраните за износ. Разследване установи, че от март 2022 г. насам в Русия са влезли 214 луксозни автомобила на 75 милиона долара въпреки санкциите на ЕС и Обединеното кралство, което показва, че търсенето им сред заможните руснаци остава.

Пратките включват модели на Ferrari, Bentley, Lamborghini, Maserati и Rolls-Royce, преминаващи през канали за паралелен внос дори след влизане в сила на официалните забрани за износ. Изследователите са проследили търговията до най-малко 15 държави, включително страни членки на ЕС, както и Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Турция, Китай, Южна Корея и ОАЕ.

Съобщава се, че около половината от трансакциите са уредени в евро или щатски долари, което предполага, че плащанията все още преминават през западни финансови системи и са видими за регулаторите.

четвъртък, 26 март 2026 г.

Пълен разрив: Украйна официално прекрати 116 договора с Русия, Беларус и ОНД

🇺🇦⛓️‍💥🇷🇺 Правителството на Украйна прекрати официално 116 международни споразумения с Руската федерация и Република Беларус, както и такива в рамките на Общността на независимите държави (ОНД). Това съобщи министърът на външните работи Андрий Сибига в изявление в социалните мрежи.

„Твърдото ми убеждение е, че правната рамка на Украйна трябва да отговаря на реалностите на войната и новата архитектура за сигурност на европейския континент. За целта трябва да скъсаме последните правни връзки, които някога ни свързваха с Руската федерация, Беларус и т.нар. ОНД. Това е задълбочен и сложен правен процес, който изисква внимателно изпълнение, и ние работим систематично по него“, заяви Сибига.

По инициатива на външното министерство, кабинетът на министрите е прекратил официално 116 договора, сключени в миналото с Русия, Беларус и под егидата на ОНД. Процедурата въвлича прекратяването на 25, денонсирането на 3 и оттеглянето от 88 международни договора.

„С тази резолюция прекратяваме 25 споразумения, денонсираме 3 и се оттегляме от 88 международни договора. От тях 5 са с Русия, 23 са с Беларус и 87 са в рамките на ОНД, включително едно тристранно между Украйна, Русия и Беларус“, коментира Сибига. Освен това той уточни, че с президентските укази от 25 февруари за оттегляне от 31 споразумения на ОНД и 14-те законопроекта, регистрирани в украинския парламент, насочени към прекратяване на 74 международни договора, страната завършва основния етап от привеждането на своите двустранни и многостранни отношения с Русия, Беларус и ОНД съгласно текущите военни реалности и решаващата роля на страната в новата европейска архитектура за сигурност.

Молдова също предприе необходимите стъпки за прекратяване на връзките с ОНД през последните месеци, давайки ясен сигнал за широката промяна на региона и откъсването му от руската сфера на влияние.

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой разкри, че кабинетът е започнал продецура по оттегляне от ОНД, започвайки с денонсиране на ключови споразумения.

„След като споразуменията се денонсират от парламента, Молдова вече няма да бъде считана за официален член на ОНД. Денонсирането включва Устава на ОНД, подписан в Минск на 22 януари 1993 г., учредителното споразумение от 8 декември 1991 г., също в Минск, и анекса от 22 декември 1991 г.“, обясни той в интервю за Радио Молдова.

понеделник, 23 март 2026 г.

Зеленски: Русия разгръща нови станции за далекобойни дронове в окупираните територии и Беларус.

🇷🇺✈️🇺🇦 Русия планира разгръщане на наземни станции за управление на дронове с голям обсег както в окупираните региони на Украйна, така и на четири станции в Беларус, разкри президентът Володимир Зеленски след среща с ръководителя на Главно управление на разузнаването (ГУР) Олег Ивашченко.

„Имаме ясна информация, че Русия планира по-нататъшно разполагане на наземни станции за управление на безпилотни летателни апарати с голям обсег както във временно окупираната територия на Украйна, така и на четири станции на територията на Беларус. Ще реагираме по съответния начин. Възложих на Олег Ивашченко да информира партньорите и представителите на медиите за данните, които можем да направим публично достъпни“, написа Зеленски.

По-рано през февруари беларуският диктатор Александър Лукашенко, в отговор на изявления на руското разузнаване, заяви, че „няма сила, способна да откъсне Беларус от Русия“.

В същото време Службата за външно разузнаване на Руската федерация разпространи предупреждение за предполагаме план на Запада по отношение на Беларус – твърдейки, че западните страни търсят в Беларус нови „либерални пасионарии“ за „реализиране на сценарий за „цветна революция“.