Показват се публикациите с етикет Екстрадиция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Екстрадиция. Показване на всички публикации

събота, 3 октомври 2026 г.

Казахстан задържа украинка, дошла за внука си, по искане на Русия

🇷🇺⚖️🇰🇿 Властите в Казахстан задържаха на 1 октомври на летището в Астана украинската гражданка Любов Рожанска, долетяла от Истанбул, за да прибере 8-годишния си внук и да го върне при баща му в Одеса. На паспортния контрол се оказа, че е издирвана от Руската федерация по обвинение в опит за отвличане на същото дете. Искането за задържането ѝ е подадено по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), ръководения от Кремъл военен съюз, в който членува и Казахстан, съобщи пред Deutsche Welle адвокатът ѝ Алексей Прянишников.

Адвокатката от Астана Риза Нурбаева потвърди пред изданието, че Рожанска се намира в столичен арест и че съдебното заседание за нея се очаква до три дни от нейното пристигане. Според нея има вероятност украинската гражданка да бъде предадена на съдебните власти в Русия.

Спорът за внука на Рожанска започва през 2021 г. Тогава майка му Алла Андреева го отвежда от Одеса към Калининградска област, където живее семейството на втория ѝ съпруг, който е руски гражданин. Пред The Insider Прянишников твърди, че бащата е дал съгласието си за временно пътуване, при условие че синът му бъде върнат в Украйна. През март 2022 г. малко след началото на пълномащабната война, Андреева подава в Министерство на вътрешните работи заявление за отказ от украинското гражданство на себе си и сина си и още същата година двамата получават руско гражданство. Бащата завежда дело, по което през март 2025 г. Върховният съд на Украйна определя за местоживеене на детето Одеса, при баща му. Калининградските съдилища стигат до друго решение: бащата, който по думите на адвоката служи във Въоръжените сили на Украйна, може да вижда сина си само лично, през лятната ваканция и на територията на Калининградска област.

Момчето фигурира в украинските списъци на деца, задържани незаконно в Русия, казва Прянишников. Към 18 септември Киев е потвърдил 20 651 случая на депортация и принудително преместване на деца, съобщи Максим Максимов, ръководител на президентската инициатива Bring Kids Back UA. Във връзка с делата, по които работи, Прянишников казва: „Може да изглежда, че ги извозват с някакви камиони, под дулото на автомата. Не е така. Делата, с които се сблъсквам и които получавам включително от офиса на украинския омбудсман, в повечето случаи са свързани с разпаднали се семейства.“

През юли 2026 г. вторият съпруг на майката Виталий Андреев и баща му Вячеслав, при които живее детето, сами търсят Рожанска с предложение да го предадат на нея и баща му. Руското семейство предлага двете страни взаимно да се откажат от претенциите си, включително за да бъде прекратено наказателно дело в Украйна. Семейството предлага също да предаде сина на баща му, както е постановил украинският съд, а споразумението да бъде подписано в Казахстан и заверено от нотариус. По думите му Андрееви настояват срещата да бъде именно в Казахстан и няколко пъти отлагат предаването. В нощта преди уговорения полет те записват видео на летището, в което уж изпращат момчето за Казахстан заедно с Виталий Андреев. Момчето така и не излетя.

Към 27 август, когато преговорите се намират в разгара си, Централният районен съд на Калининград вече е постановил задържане под стража на Рожанска по искане на ръководителя на следствената група на ФСБ за Калининградска област. Документите, които Руската федерация е изпратила по линия на ОДКС заедно с искането за екстрадиция, показват, че междувременно следователите на ФСБ са подготвяли обявяването ѝ за издирване и самата екстрадиция, пише Deutsche Welle. Пред The Insider Прянишников посочва, че датата на срещата в Астана е била договорена точно когато съдът в Калининград издаде задочно постановление, а отлаганията обяснява с това, че службите не успявали да подготвят мярката за неотклонение, обявяването за издирване и документите за Казахстан в срок. „Сега вече виждам, че преговорите са се провеждали под контрола на ФСБ“, казва той.

„Когато пристигна в Казахстан, я задържаха по постановление от съда в Калининград. Там срещу нея от 2023 г. има образувано наказателно дело уж за опит за отвличане на дете, за което тя не е знаела, защото изобщо никога не е стъпвала в Русия“, каза Нурбаева.

Делото започва след друг неуспешен опит за същото предаване. Още през 2023 г. роднините постигат споразумение внукът на Рожанска да бъде върнат в Украйна и двама украински граждани пътуват през Литва до Калининградска област, за да го вземат. Там са задържани и обвинени в опит за отвличане, а след това в шпионаж. Тогава руският съд обявява Рожанска за организатор на отвличането, казва адвокатът.

Руската версия на същия епизод може да бъде открита в присъдата на Калининградския областен съд от 23 октомври 2025 г. На закрито заседание двама украински граждани на 25 и 41 години получават съответно 16 и 15 години затвор в колония със строг режим за шпионаж, незаконно преминаване на границата и опит за отвличане на непълнолетен. Според обвинението те събирали сведения за охраната на руско-литовската граница за целите на чуждо разузнаване, преминали я незаконно на 26 декември 2023 г. и били задържани от ФСБ. Целта им, по същата версия, е била да отвлекат детето на служител на украинското министерство на отбраната, което живее с майка си. След като присъдата влезе в сила, през декември ФСБ описа детето като син на бивш служител на украинските спецслужби и заяви, че двамата са действали срещу заплащане. Руските съобщения не назовават Рожанска.

Пред Deutsche Welle Прянишников определя ареста в Астана като „доста прецизно планирана операция“ и провокация на ФСБ. Като възможен мотив той смята „желанието да се отличат пред началството и подобрят статистиката за разкриваемостта“. „Колкото и семейно да изглежда това дело, в него съвсем ясно долавям политически подтекст, свързан с войната между Русия и Украйна“, добавя той. Пред The Insider адвокатът твърди, че Русия, чиято работа с Интерпол е ограничена, търси други начини да задържа хората, от които има интерес, и сега изпробва екстрадицията по линия на ОДКС. Ако този опит успее, в обсега могат да попаднат украински доброволци и активисти в бившите съветски републики, чиито дела лесно могат да бъдат квалифицирани по членовете за тероризъм на Наказателния кодекс на Руската федерация. Третото обяснение, което Прянишников допуска, е опит да се изгради канал за увеличаване на „обменния фонд“, тоест на броя на задържаните, които Москва държи за размяна.

Украинското министерство на външните работи съобщи, че веднага щом е получило информация за ареста, посолството в Казахстан е поискало от страната да не удовлетвори искането за екстрадиция. Консулите са получили предварително разрешение да посетят Рожанска, а министерството очаква Казахстан да разгледа справедливо обстоятелствата. Към 3 октомври властите в Астана не са коментирали публично този случай, а ФСБ и семейство Андрееви също мълчат.

Прянишников казва, че от началото на пълномащабната война Казахстан не е предавал на Русия украински граждани. Вдинственото изключение е мъж с двойно гражданство, депортиран заради притежание на руски паспорт. С руските граждани, които Москва издирва, практиката е различна. Генералната прокуратура през януари 2026 г. се съгласи да предаде на руската държава чеченския активист Мансур Мовлаев, критик на ръководството на Чечня, и Юлия Емельянова, бивша доброволка в петербургския щаб на Алексей Навални. Двамата се намират в ареста в очакване на екстрадиция, а през септември получиха окончателен отказ за бежански статус от касационните инстанции. Заместник-главният прокурор Галимжан Койгелдиев посочи, че не си спомня човек в екстрадиционна процедура да е получавал такъв статут.

Делото срещу Рожанска съществува от 2023 г. Постановлението за ареста и документите за издирването се появиха едва в седмиците, през които руските роднини договаряха срещата в Астана. Внукът, заради когото тя пътува, не излетя, а според адвоката първото договорено предаване също е завършило със задържането на хората, изпратени да го вземат. Затова е много вероятно предаването в Астана да е насрочено в синхрон с руската процедура, а не процедурата случайно да е съвпаднала с пътуването. Руската версия има отделна опора: делото е образувано няколко години преди преговорите, а за Москва епизодът от 2023 г. е шпионска операция с влязла в сила присъда. Тя обаче не дава обяснени защо задържането е поискано именно докато се договаря предаването.

След като съдът в Астана реши дали да остави Рожанска за постоянно в ареста, окончателно решение по руското искане ще бъде взето от Генералната прокуратура на Казахстан. Случаят с Емельянова, която от август 2025 г. се намира в арест в очакване на екстрадиция, показва, че процедурата може да продължи повече от година. Версията за примамката ще се потвърди, ако документите за екстрадиция покажат, че обявяването за издирване е последвало определянето на датата на срещата, или ако Андрееви така и не доведат момчето. Ще отслабне, ако детето бъде предадено на баща си или ако семейството докаже, че пътуването му е било осуетено по друга причина. Ако искането бъде уважено, Казахстан ще предаде на Москва украинска гражданка, която никога не е стъпвала в Русия, по обвинение в опит да отвлече своя собствен внук.

 

🎥 Видео: Кадри от задържането на двамата украинци в Калининградска област, които руският съд осъди за шпионаж и опит за отвличане на дете. Записът е заснет от ФСБ и споделен от ТАСС на 3 октомври 2024 г. Той показва нощното задържане край пътя, разпита им и съдебната зала. Според техния адвокат Алексей Прянишников двамата са влезли през Литва през 2023 г. с идеята да вземат внука на Любов Рожанска по уговорка с руските му роднини. Разпитът е заснет от ФСБ и представя руската версия на случая. Според Прянишников двамата са били принудени да се откажат от адвокатите си, а по лицето на единия си личат следи въпреки пикселизацията.

сряда, 19 август 2026 г.

Хърватия задържа по делото „Северен поток“ водолаза, освободен от Полша

🇭🇷⚖️🇺🇦 Хърватската полиция задържа в Пула украинския водолаз Володимир З., освободен от полски съд преди 10 месеца, след като отказа да го предаде на Германия по разследването за взривовете на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Той беше задържан по европейска заповед за арест, съобщи Генералният федерален прокурор на Германия.

Заповедта не е нова. Съдия-следовател при Федералния върховен съд на Германия я издаде на 3 юни 2024 г. Обвиненията срещу лицето не са се променили оттогава: съучастие в причиняване на взрив, разрушаване на съоръжения и противоконституционен саботаж. Според прокуратурата той е обучен водолаз и е част от групата, поставила взривните устройства по двата газопровода във водите край датския остров Борнхолм през септември 2022 г.

Изпълнението на същата заповед вече беше отказано веднъж. Към края на септември 2025 г. полицията в Полша задържа 46-годишния водолазен инструктор в Прушков край Варшава, а на 17 октомври Окръжният съд в столицата отказа да го предаде и го освободи. Мотивите бяха два. Първо, не е изпълнено изискването за двойна наказуемост: според съдебния състав действията са били извършени в рамките на справедлива отбранителна война, водена от Украйна, и поради това не представляват престъпление по полското право. Второ, съдът оспори германската компетентност и посочи, че подобно деяние попада в правомощията на международен трибунал. Премиерът Доналд Туск написа в X две думи: „Случаят приключи.“

Италианският съд подходи различно към същата заповед, въпреки че процедурата също не мина гладко. Серхий К. (бивш офицер от украинската армия, според германското обвинение ръководител на операцията) беше задържан на 21 август 2025 г. в провинция Римини, докато почива със семейството си. Апелативният съд в Болоня разреши предаването му, но на 15 октомври Касационният съд отмени решението заради процесуален порок при преквалифициране на деянието. Съдът в Болоня се произнесе повторно на 23 октомври, а на 19 ноември Касационният съд отхвърли и втората жалба. К. беше предаден на германските власти на 27 ноември 2025 г.

Защитата му се позова на функционален имунитет като военнослужещ на воюваща държава, на забраната за повторно съдене и на риск от нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. При повторното разглеждане обаче съдът в Болоня се ограничи до процесуалния порок и не се произнесе по същество нито по имунитета, нито по риска за правата на обвиняемия. Касационният съд остави решението в сила. Така нито едно от тези възражения не получи съдебен отговор по същество.

Седем месеца по-късно на 30 юни 2026 г. федералната прокуратура внесе обвинителен акт срещу К. пред наказателния състав по държавна сигурност на Ханзейския върховен областен съд в Хамбург. Документът съдържа и най-подробното официално описание на операцията досега. Според него обвиняемият е влязъл в Германия на 4 септември 2022 г. с подправен украински паспорт. Групата наема мореходна яхта в Росток, също с фалшиви документи, а екипажът е включвал водолази, капитан и специалист по взривни вещества. Между 4 и 22 септември участниците са пренесли експлозиви с военно предназначение до международни води край Борнхолм и са монтирали заряди с часовникови взриватели по тръбите на морското дъно.

Зарядите се задействаха на 26 септември 2022 г. и разкъсаха 3 от 4 тръби: и двете на стария газопровод, от които изчезнаха участъци с дължина между 200 и 300 метра, и едната на новия. Втората тръба от новия все пак остана невредима. От пробойните излязоха около 465 000 тона метан – най-голямото регистрирано еднократно изпускане на този газ в резултат на човешка дейност.

Обвинението срещу предполагаемия ръководител на групата е по-тежко от повдигнатото срещу водолаза. Към причиняване на взрив и разрушаване на съоръжения е добавено съучастие във военно престъпление срещу граждански обекти. Прокуратурата твърди още, че планът е бил изпълнен по поръчение на държавни органи в Украйна. Съдебният състав в Хамбург тепърва ще проверява това твърдение, а Киев досега нито го е потвърдил, нито го е отхвърлил. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че е рано да се говори по случая, преди украинската страна да получи пълните материали по делото.

Определянето на газопроводите като „граждански обекти“ обаче се отнася до инфраструктура, която към момента на взривовете не работеше. Нито една от двете тръбни системи не пренасяше газ. „Газпром“ спря доставките по „Северен поток 1“ в началото на септември 2022 г., позовавайки се на неизправна турбина, а „Северен поток 2“ така и не влезе в експлоатация, след като Германия замрази проекта дни преди руската инвазия в Украйна. Германската прокуратура определя като цел на операцията трайното прекратяване на доставките и лишаването на Русия от приходи, с които тя финансира войната.

Германия е единствената държава, която все още води наказателно производство. Швеция прекрати своето разследване на 7 февруари 2024 г. с извода, че липсва шведска юрисдикция. Дания приключи своето на 26 февруари, като потвърди, че е извършен умишлен саботаж, но заключи, че няма достатъчно основания за образуване на наказателно дело. Двете страни предадоха събраните от тях доказателства на германските следователи.

Основанието, върху което Германия изгражда своята компетентност, започва от действията на територията на страната: групата влиза с подправени документи и наема яхтата в Росток, а поразената инфраструктура е снабдявала германския пазар с количество, равняващо се на около половината годишно потребление на газ. Именно тази компетентност отхвърли варшавският съд. Оттам нататък единственият инструмент, чрез който Берлин може да осигури предаването на обвиняемите, е европейската заповед за арест, а нейната ефективност зависи от готовността на останалите държави да я изпълнят.

Точно затова разминаването между Варшава и Болоня не е само процедурно. Механизмът на европейската заповед за арест се основава на презумпцията, че страните членки си имат взаимно доверие, а по правило изпълнението е почти автоматично. Отказът е изключение и основанията за него са заявени изчерпателно. Полската инстанция излезе извън този списък, включвайки политическа преценка за характера на войната в теста за двойна наказуемост. Италианските магистрати също спориха продължително, но спорът остана изцяло процедурен и в крайна сметка обвиняемият беше предаден.

Пула е адриатически курорт и З. попадна в ръцете на полицията там в разгара на летния сезон. Една година по-рано Серхий К. бе задържан при сходни обстоятелства: на отсрещния бряг на същото море. Разликата е, че италианското предаване вече е факт, докато полското така и не се състоя. Сега същият въпрос стои пред хърватски съд. Рамковото решение му дава 60 дни от ареста, за да се произнесе, с възможност срокът да бъде удължен с още 30 дни.

петък, 15 май 2026 г.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

сряда, 18 март 2026 г.

Полски съд разреши екстрадицията в Украйна на руски археолог от Ермитажа

🇵🇱 Съд във Варшава постанови, че руският археолог Александър Бутягин може да бъде екстрадиран в Украйна, за да се изправи пред правосъдието по обвинения в унищожаване на културно наследство в окупирания Крим.

Бутягин, директор на сектора за антична археология на Северното Черноморие в Ермитажа, беше задържан в Полша през декември 2025 г. по време на свое пътуване от Амстердам за Белград. Киев обвинява учения в „умишлено незаконно унищожаване“ на археологически паметници в античното гръцко селище Мирмекий край Керченския пролив.

След незаконната анексия на Крим през 2014 г., Бутягин ръководи експедиции, спонсорирани от Ермитажа, без разрешение от украинските власти. Украйна класифицира тази практика като криминално нарушение на своята териториална цялост и законите за опазване на културата.

Съдебен състав начело с Дариуш Лубовски постанови, че повдигнатите обвинения отговарят на правния праг за екстрадиция, отбелязвайки, че предполагаемите престъпления предвиждат лишаване от свобода за период от 2 до 5 години както според украинското, така и според полското законодателство.

Докато е задържан в полската столица, Бутягин твърди, че работата му е имала за цел да защити обекта от „вандали и мародери“, но съдът призна легитимността на украинската юрисдикция над обекта.

Решението разпали остър дипломатически отзвук, а Кремъл привика посланика на Полша, за да изрази своя „решителен протест“ и да поиска незабавното освобождаване на Бутягин. Въпреки напрежението на високо ниво, се посочва, че музеят Ермитаж е отказал да финансира правната защита на Бутягин, което е принудило колегите му да събират средства за адвокати чрез краудфъндинг.

Решението все още не е окончателно; защитата се подготвя обжалване, а крайното изпълнение на заповедта за екстрадиция в последна сметка зависи от полския министър на правосъдието.

🔙 Frontline Monitor припомня: Руските власти систематично използват незаконни археологически разкопки, за да пренаписват историята на окупирания Крим, оправдавайки анексията. От 2014 г. насам финансирани от Кремъл експедиции в Мирмекий и Херсонес се провеждат без украински надзор, в пряко нарушение на международното право.

Обектът на световното наследство на ЮНЕСКО „Херсонес Таврически“ беше плячкосан и заменен с модерни структури, за да служи на руската държавна пропаганда. В момента, докато съдилищата в ЕС започват да одобряват искания за екстрадиция на подобни „учени“, Киев продължава своите усилия за проследяване на общо 1,7 млн заграбени артефакта и документиране на унищожените антични забележителности.

Американското разузнаване и международни наблюдатели отдавна алармират, че тези дейности са част от кампания за заличаване идентичността на украинците и кримските татари от полуострова.