Русия стартира 3-дневни ядрени учения с 64 000 военнослужещи часове преди срещата в Пекин.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация започна тридневни мащабни учения с ядрени оръжия с участието на 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника. Маневрите стартираха броени часове преди заминаването на президента Владимир Путин на официално посещение в Китай. Официалното изявление на ведомството гласи, че ученията са насочени към проиграване на сценарий за използване на нестратегически и стратегически ядрени сили при отразяване на евентуална външна агресия.

Оперативният обхват на ученията включва разгръщането на повече от 200 ракетни установки, подкрепени от авиационни разчети, бойни кораби и подводници на Военноморските сили. В рамките на 3-дневния прозорец са програмирани пробни и учебно-бойни пускове на балистични и крилати ракети от редица бази в страната. Тези действия се развиват точно три месеца след официалното прекратяване на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, което окончателно отстрани последните двустранни количествени и инспекционни лимити между Москва и Вашингтон, оставяйки двата водещи стратегически ядрени арсенала на планетата с нулев външен мониторинг за първи път от края на Студената война.

Настоящото разгръщане илюстрира нарастващата разлика между руската ядрена реторика и техническата реалност на стратегическия арсенал. Докато политическото ръководство в Москва използва маневрите за демонстрация на висока бойна готовност, разузнавателни и оперативни данни сочат системни технически забавяния и неуспешни изпитания на ключови активи от ядрената триада. Пример за това са дефектите при тестовете на междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, чието оперативно въвеждане беше многократно отложено поради инженерни трудности и липса на специализирани компоненти. Поради тези дефицити Кремъл е принуден да разчита на удължаване на ресурса на съветските системи „Воевода“ и „Топол-М“, прикривайки системните проблеми с интензивни медийни кампании.

Практическият отговор на тези технически ограничения се фокусира над ускорено разгръщане на мобилната балистична ракета със среден обсег „Орешник“ (реално модификация на РС-26 „Рубеж“) на територията на Беларус, което започна през декември 2025 г. Системата притежава капацитет за разделящи се бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), като пренася 6 бойни блока, всеки от които съдържа по 6 суббоеприпаса. Разполагането на тези комплекси на бившето военно летище „Кричев-6“ в източната част на Беларус предлага оперативна устойчивост чрез жп разклонения за прехвърляне на пусковите установки. С оперативен обсег до 5470 км, тези активи поставят под директна заплаха логистичната и командната инфраструктура на НАТО в Полша, Литва и Латвия, като бойната им ефективност беше демонстрирана с конвенционални удари по цели в Украйна през ноември 2024 г. и януари 2026 г.

Провеждането на маневрите непосредствено преди двустранната среща на върха в Пекин е насочена към позициониране на Русия като равностоен ядрен суверен, който разполага с независими инструменти за глобално възпиране, засилвайки преговорните позиции на Москва спрямо нейния основен икономически партньор. Интеграцията на Беларус в руския ядрен чадър с актуализираната доктрина институционализира присъствието на тактически ядрени активи по границите на страни-членки на НАТО. Разпадането на договора „Нов СТАРТ“ се използва като прецедент за елиминиране на прозрачността и преминаване към непроверимо разгръщане на ядрени компоненти. Този подход утвърди контролираната ядрена ескалация като постоянна оперативна линия за блокиране на стратегическата инициатива на Запада и ограничаване на военната помощ за Киев.

Русия претърпя пореден провал при изпитание на междуконтинентална балистична ракета

🇷🇺 Русия претърпя поредния провал при изпитание на междуконтинентална балистична ракета (ICBM) след като изстрелване от полигона „Ясни“ в Оренбургска област завърши с взрив броени секунди след старта.

Ракетата се издигнала на височина около 200–400 метра, след което се взривила във въздуха и паднала обратно на земята, оставяйки след себе си лилав токсичен облак.

Инцидентът е станал на стартова площадка на полигона „Ясни“, който съчетава космодрум и база на Стратегичските ракетни войски. Това е едно от малкото съоръжения в страната, способни да изстрелват ракети с голям обсег, включително ICBM с ядрени бойни глави.

Според Defense Express цветът на облака е характерен за силно токсичните горива, използвани в някои съветски ракетни системи. „Такъв цвят е присъщ единствено на ракети, които работят с доста токсично гориво – азотен тетроксид и несиметричен диметилхидразин, по-известни като „амил“ и „хептил“, пишат от изданието.

Тези вещества са типични за тежките ракети с течно гориво като Р-36М2 „Воевода“ и по-новите системи като РС-28 „Сармат“, която Русия рекламира като стратегическа ракета на бъдещето.

Все още няма официално потвърждение кой е конкретният вид ракета, използван в изпитанието. Експертите на Defense Express посочват, че характерът на аварията много наподобява предишни инциденти със „Сармат“ и допускат, че „става дума именно за изпитание на ракетата „Сармат“.

Изданието припомня, че на 21 септември 2024 г. предишно изпитание на „Сармат“ завърши с експлозия в шахтата на космодрума „Плесецк“, като унищожи стартовата инфраструктура.

Други местни източници предполагат, че може да става дума за Р-36М2 „Воевода“, която все още е ограничена на въоръжение, но отдавна трябва да мине през процедури за удължаване на ресурса.

Руски военни служители отказват всякакъв коментар за инцидента, въпреки че в мрежата вече циркулират видеа от очевидци и съобщения на местни жители, които са наблюдавали и заснели неуспешния старт и последиците от него.

Особено тревожен е лилавият дим – хиперголните горива представляват огромна опасност за хора и околна среда, тъй като хептилът има силно токсично и мутагенно действие, което го превръща в смъртоносен при високи концентрации. Тези вещества могат трайно да замърсят почвата, водата и въздуха, като ефектите им остават дълго след аварията.

Провалът идва в момент, когато Русия засилва реториката си около своя стратегически ядрен потенциал и многократно обявява програми за модернизация на ракетите с голям обсег. Кремъл редовно представя системи като „Сармат“ за бъдещите стълбове на ядрената триада, но подобни провали поставят под сериозни въпроси за сроковете и реалната бойна готовност.

Междувременно разузнавателен самолет RC-135S Cobra Ball наскоро кацна в Анкъридж, Аляска, където се включи към друг самолет от същия тип (62-4128), пристигнал по-рано от базата Кадена в Япония. Авиационни наблюдатели са на мнение, че „явно руснаците отново тестват ракета и американците не искат да я изпуснат“ – което говори, че САЩ позиционират специализирани разузнавателни платформи, за да следят отблизо активността на руските стратегически ракети.

Четвърто изпитание на новата междуконтинентална балистична ракета „Сармат“ е завършило с провал.

🇷🇺 От 30 юни 2023 г. насам в Русия са извършени най-малко шест неуспешни изпитания на ракети, съобщи руското независимо издание „Сирена“, позовавайки се на източник от едно от предприятията на руската ракетно-космическа индустрия. Някои от изстрелванията се провалиха напълно.

На 30 юни се проведе неуспешен тест на ядреното торпедо „Посейдон“, което според описанието си е предназначено за поразяване на крайбрежни райони, кораби и военноморски бази. Сензорът му за охлаждане е показал липса на охлаждаща течност, реакторът не е стартирал, а торпедото е било изхвърлено от шахтата, след което е потънало на морското дъно. Следващото изпитание, планирано за края на октомври или началото на ноември, в крайна сметка е отложено.

На 30 август не се състоя третото изстрелване на комплекса „Сармат“, което беше отложено заради повреда в системата за централизирано управление на ракетата, твърди неназован източник на изданието.

На 25 октомври се проведоха т.нар. „президентски изстрелвания“, ръководени лично от президента Владимир Путин. Според официалните власти в Кремъл, всички учения са приключили успешно, но ракетата „Ярс“ е паднала по време на втория етап от полета, а изстрелването на „Булава“ е било отменено в последния момент.

На 31 октомври следващото изстрелване на „Сармат“ беше прекъснато, поради внезапна повреда в телеметричната система. По първоначална информация, повредата е възникнала в резултат на грешка на обслужващия персонал.

На 1 ноември „Сармат” падна на 77-ата секунда от полета, намирайки се на близо 300 км разстояние от мястото на изстрелване, което е втори подобен случай за ракетния комплекс. И двете неуспешни изпитания оставят след себе си много неизвестни, а участниците все още не успяват да формулират ясна причина за неуспешния им развой.

През септември миналата година ръководителят на федералната космическа агенция „Роскосмос“ Юрий Борисов съобщи, че комплексите „Сармат“ са били поставени на бойно дежурство, което според мнозина наблюдатели е очевидно прибързан ход.

И така стигаме до последното изпитание на новото руско оръжие, намиращо се в процес на разработка, което властите в Кремъл често посочват с термина „супер ракета“. То е извършено в събота, 21 септември 2024 г. и отново завършва с провал, след като ракетата детонира още докато се намира в силоза, оставяйки огромен кратер и на практика унищожавайки полигона. „Сармат“ е ракета с течно гориво, така че този инцидент може да се случи отделно от действителното изстрелване.

Това е най-малко четвъртият публично известен тест на новата руска междуконтинентална ракета, който завършва с провал. За сравнение, за момента има публични сведения за един-единствен успешен тест.