Русия стартира 3-дневни ядрени учения с 64 000 военнослужещи часове преди срещата в Пекин.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация започна тридневни мащабни учения с ядрени оръжия с участието на 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника. Маневрите стартираха броени часове преди заминаването на президента Владимир Путин на официално посещение в Китай. Официалното изявление на ведомството гласи, че ученията са насочени към проиграване на сценарий за използване на нестратегически и стратегически ядрени сили при отразяване на евентуална външна агресия.

Оперативният обхват на ученията включва разгръщането на повече от 200 ракетни установки, подкрепени от авиационни разчети, бойни кораби и подводници на Военноморските сили. В рамките на 3-дневния прозорец са програмирани пробни и учебно-бойни пускове на балистични и крилати ракети от редица бази в страната. Тези действия се развиват точно три месеца след официалното прекратяване на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, което окончателно отстрани последните двустранни количествени и инспекционни лимити между Москва и Вашингтон, оставяйки двата водещи стратегически ядрени арсенала на планетата с нулев външен мониторинг за първи път от края на Студената война.

Настоящото разгръщане илюстрира нарастващата разлика между руската ядрена реторика и техническата реалност на стратегическия арсенал. Докато политическото ръководство в Москва използва маневрите за демонстрация на висока бойна готовност, разузнавателни и оперативни данни сочат системни технически забавяния и неуспешни изпитания на ключови активи от ядрената триада. Пример за това са дефектите при тестовете на междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, чието оперативно въвеждане беше многократно отложено поради инженерни трудности и липса на специализирани компоненти. Поради тези дефицити Кремъл е принуден да разчита на удължаване на ресурса на съветските системи „Воевода“ и „Топол-М“, прикривайки системните проблеми с интензивни медийни кампании.

Практическият отговор на тези технически ограничения се фокусира над ускорено разгръщане на мобилната балистична ракета със среден обсег „Орешник“ (реално модификация на РС-26 „Рубеж“) на територията на Беларус, което започна през декември 2025 г. Системата притежава капацитет за разделящи се бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), като пренася 6 бойни блока, всеки от които съдържа по 6 суббоеприпаса. Разполагането на тези комплекси на бившето военно летище „Кричев-6“ в източната част на Беларус предлага оперативна устойчивост чрез жп разклонения за прехвърляне на пусковите установки. С оперативен обсег до 5470 км, тези активи поставят под директна заплаха логистичната и командната инфраструктура на НАТО в Полша, Литва и Латвия, като бойната им ефективност беше демонстрирана с конвенционални удари по цели в Украйна през ноември 2024 г. и януари 2026 г.

Провеждането на маневрите непосредствено преди двустранната среща на върха в Пекин е насочена към позициониране на Русия като равностоен ядрен суверен, който разполага с независими инструменти за глобално възпиране, засилвайки преговорните позиции на Москва спрямо нейния основен икономически партньор. Интеграцията на Беларус в руския ядрен чадър с актуализираната доктрина институционализира присъствието на тактически ядрени активи по границите на страни-членки на НАТО. Разпадането на договора „Нов СТАРТ“ се използва като прецедент за елиминиране на прозрачността и преминаване към непроверимо разгръщане на ядрени компоненти. Този подход утвърди контролираната ядрена ескалация като постоянна оперативна линия за блокиране на стратегическата инициатива на Запада и ограничаване на военната помощ за Киев.

Нова ядрена надпревара? Изтича последният договор между САЩ и Русия.

🇷🇺⚔️🇺🇸 След малко повече от година изтича договорът Нов СТАРТ – последното останало споразумение за контрол на ядрените оръжия между Русия и САЩ. Подписан през 2010 г. и удължен през 2021 г. от президентите Владимир Путин и Джо Байдън, той ограничава броя на разположените стратегически ядрени бойни глави до 1550 за всяка от двете страни, като в същото време въвежда механизми за взаимни инспекции и прозрачност. Тези проверки бяха ключов елемент за доверието между двете най-големи ядрени сили в света.

Днес обаче, на фона на продължаващата война в Украйна, продължаващото напрежение между Москва и Запада, и възраждането на геополитически блокове, бъдещето на Нов СТАРТ изглежда все по-несигурно.

През февруари 2023 г. Русия обяви, че прекратява участието си в договора. Кремъл увери, че ще спазва ограниченията по него, но спря допускането на американски инспектори до стратегически обекти. Това лишава договора от основния му механизъм за проверка. Според експерти в сферата като Павел Подвиг от проекта „Руските ядрени сили“, без извършване на реални инспекции няма как да се установи дали Русия действително изпълнява ангажиментите си.

Историята на ядрените договори между САЩ и Русия (и преди това СССР) обхваща поредица от ключови споразумения: SALT I и II, Договорът за ракетите със среден обсег (INF), START I и II, както и SORT („Московският договор“). Днес почти всички те са в историята. САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана (ABM) още през 2002 г., с което според мнозина започна крахът на архитектурата за стратегическа стабилност.

Нов СТАРТ остана единствената опора на този ред, но предстоящият му край догодина отваря опасна празнина. Засега няма индикации, че ще започват нови преговори. Вашингтон настоява Китай да бъде включен в бъдещо споразумение, тъй като той увеличава броя на своите ядрени бойни глави с рекордно темпо. Русия от своя страна настоява, че и Франция и Великобритания трябва да участват, тъй като те също притежават значителен ядрен арсенал и са съюзници на САЩ в НАТО.

С идването на Тръмп отново на власт през януари, администрацията му показа ясно, че няма да удължи договора без коренна ревизия. Новото условие е включването на Китай в преговорите. Пекин обаче отказва да се ангажира с каквито и да е ограничения, тъй като ядрените му запаси са значително по-малки от тези на САЩ и Русия. Москва пък настоява за включването на Франция и Обединеното кралство, за да бъде уравновесен форматът.

Допълнително напрежение внесе решението на Русия от 2023 г. да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус – ход, който макар и формално да не нарушава договора, беше възприет като провокация. Париж вече обсъжда с Полша евентуално разполагане на френски ядрени сили на нейна територия – в отговор на руските действия.

Според анализатори като Максим Старчак и Павел Подвиг, вече сме свидетели на нова ядрена надпревара – този път с по-широк спектър: хиперзвукови, автономни и орбитални оръжия, както и системи за противоракетна отбрана като проекта на Тръмп за „Железен купол“. Ако той бъде реализиран, Русия вероятно ще увеличи броя на ядрените си платформи, за да компенсира.

В същото време, все повече страни преосмислят своите ядрени доктрини. Според Politico, в Южна Корея, Германия, Япония и дори Саудитска Арабия вече се водят активни дискусии за сдобиване със собствени ядрени възможности, на фона на несигурността около ангажимента на Вашингтон към съюзниците си при втория мандат на Тръмп.

Нов СТАРТ не подлежи на второ удължаване по настоящите си клаузи. Всяко ново споразумение трябва да бъде договаряно от нулата, в условия на дълбоко недоверие, регионални конфликти и нова архитектура на глобалната сигурност. Възможен компромис – например договор с ограничен обхват или временен механизъм за прозрачност – не изглежда вероятен с оглед на политическите реалности.

Както обобщава Павел Подвиг: „И двете страни разбират, че една пряка конфронтация може да доведе до ескалация, която никой няма да може да контролира. Но това не означава, че ядреният риск намалява – даже напротив.“