Показват се публикациите с етикет Киевска област. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Киевска област. Показване на всички публикации

събота, 29 август 2026 г.

Детонация на боеприпаси след дронов удар уби 37 души в Бучански район.

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от мощни детонации след удар по склад за боеприпаси в село Мила, Бучански район на Киевска област, уби 37 души и рани 42 други, от които 4 деца. Това съобщи началникът на Киевската областна военна администрация Тимур Ткаченко, като уточни, че данните не са окончателни: двама души все още се издирват, а разчистването продължава. 7 от ранените са били настанени в болница. Експлозиите започнаха, след като удар на руски камикадзе дрон предизвика пожар в предприятие, на чиято територия са били складирани боеприпаси.

До големият брой жертви се е стигнало не от самото попадение, а като резултат от вторични детонации на онова, което е било на съхранение в обекта. Бойната глава на дроновете „Шахед“ и руското им производно „Геран-2“ тежи между 50 и 90 кг и обикновено е достатъчна да унищожи отделен цех или покрив, докато в случая дронът се е врязал в съоръжението около 20:10 ч. на 28 август. Възникналият пожар е достигнал до складирани боеприпаси, което е задействало верижни детонации, които продължили без прекъсване през цялата нощ. При гасенето на огнената стихия е била повредена кола на пожарната служба, а магистралата М-06 Киев–Чоп е останала затворена между 15 и 32 км. В спешните действия на терен са взели участие не по-малко от 300 служители на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Този механизъм обяснява и защо сред жертвите са се оказали хора, пристигнали да помагат. Тарас Дидич, кмет на Дмитривска община, е бил сред първите, достигнали до горящото предприятие, за да окаже помощ на хората. Той намира смъртта си при последвала детонация. Обект, в който експлозии продължават часове наред след първоначалното попадение, застрашава и онези, които пристигат да гасят пожара и да спасяват пострадалите. Именно това отличава вторичната детонация от тази, настъпила непосредствено след удара: опасността не приключва със самото попадение, а се разгръща във времето и създава допълнителна зона на поражение.

Щетите се простират далеч извън периметъра на предприятието. Около 50 жилищни сгради са повредени в различна степен, а сред засегнатите сгради са пансион за възрастни хора и хора с увреждания. От района бяха евакуирани 381 души, сред които 59 деца. Ткаченко обяви 30 август за ден на траур в Киевска област: държавните знамена ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат ограничени.

В Дмитривка е разгърнат оперативен щаб, който приема заявки от местните жители, раздава топла храна и осигурява психологическа подкрепа. Там се организира и временното настаняване на хората, чиито домове са унищожени или засегнати. Информация и съдействие се предоставят в сградата на селския съвет.

Успоредно с разчистването беше започнато и разследване, чийто предмет не е руската атака, а действията на отговорните лица от съответните структури. Следователи от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Националната полиция започнаха производство по чл.367 от Наказателния кодекс за служебна небрежност. Прокуратурата ще проверява дали взривоопасните материали са били разположени и съхранявани законно на територията на предприятието – т.е. защо боеприпасите са се намирали там и кой е разрешил това.

Президентът Володимир Зеленски изложи позицията на държавата още в деня на трагедията. „Има норми: боеприпаси до къщи и друга жилищна застройка не може да има. Задължително ще има съответни изводи“, заяви той, след като описа действията по ликвидиране на последиците.

Позиции изразиха и други държавни институции. Министерството на отбраната обяви, че разполагането на складове с взривни вещества в подобна близост до жилищни сгради е недопустимо и че всички отговорни лица трябва да извършат пълен одит на местата за съхранение на оръжие и боеприпаси. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) добави, че заповедта на главнокомандващия, забраняваща изрично изграждането на подобни складове край цивилни райони, остава в сила.

И Министерството на отбраната, и Генералният щаб подчертаха, че основната отговорност носи Русия като държава агресор. В същото време двете институции напомниха за действащата забрана и то в деня, когато евентуалното ѝ нарушаване стана предмет на разследване. Така въпросът дали тя е била спазена излезе на преден план още преди прокуратурата да излезе с окончателно становище за извършеното нарушение.

Подобна трагедия се разигра преди по-малко от два месеца и то отново в Бучански район. На 6 юли руска балистична ракета „Искандер“ порази склад за боеприпаси на предприятие в състава на „Укроборонпром“ в град Вишневе, разположен на 21 км югоизточно от град Буча. Последвала вторична детонация, при която загинаха 9 души и беше извършена принудителна евакуация на над 600 жители. Поразени бяха най-малко 200 обекта, сред които над 100 жилищни сгради. Зеленски определи случилото се като напълно ужасяващо и се закани да подведе под наказателна отговорност за виновните, наред с уволнения в „Укроборонпром“.

Премиерът Сергий Корецкий направи връзката между двата случая още в първите часове след трагедията, поставяйки ги в контекста на пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г. „За съжаление вече можем да констатираме, че след страшната трагедия във Вишневе не си взехме урок. На петата година от пълномащабното нашествие да се допускат едни и същи грешки е престъпна небрежност“, заяви той.

Междувременно Министерство на отбраната на Руската федерация докладва, че е поразило съоръжения на компанията Fire Point, в които според него са били съхранявани ракети, дронове, компоненти за ускорители на твърдо гориво и бойни глави за крилатата ракета „Фламинго“. Украинската страна не уточни собственика на обекта и съобщава единствено за склад с боеприпаси, поради което твърдението за принадлежността му към Fire Point засега остава непотвърдена руска версия.

Fire Point е производителят на две от основните оръжейни системи, използвани в далекобойната кампания, насочена срещу цели надълбоко в руския тил: ударния дрон FP-1 с 1600 км обсег, наред с крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, чийто деклариран обсег достига 3000 км. С тях бяха поразени множество цели, намиращи се далеч отвъд обсега на западните оръжейни системи, доставени на Киев – ракетният завод във Воткинск през февруари, „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари през май и още веднъж през юни и водещият руски складов комплекс на Wildberries в Коледино край Подолск в Московска област на 16 август.

Няколко часа след удара по село Мила последва основната вълна от руската въздушна атака за изминалата нощ. Русия използва противокорабна ракета „Оникс“ и балистична ракета „Искандер-М“, които изстреля от окупирания Крим, наред с 267 дрона, сред които „Шахед“, „Гербера“ „Бандерол“, С8000 и имитиращия дрон „Пародия“. Дроновете бяха изстреляни от Курска, Орловска, Ростовска области (Милеровски район), наред с Краснодарски край (Приморско-Ахтарск) и окупираните Донецка област и Крим.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че към 8:30 ч. са неутрализирали 233 дрона над северните, южни, източни и централни области на страната. За отблъскването на атаката бяха задействани авиацията, зенитно-ракетни войски, подразделения за електронна война, отряди за БПЛА и мобилни огневи групи. ПВО потвърди за попадения на 15 точки, както и за паднали отломки на още 4 места.

Броят на жертвите в село Мила може да не е окончателно. Двамата души, които продължават да се водят за изчезнали, не са включени в потвърдените загинали, а тежко ранените остават в болница. Ткаченко изрично уточни, че окончателни данни за броя на жертвите засега няма.

Разследването по чл. 367 трябва да установи защо боеприпасите са били съхранявани на конкретния обект, кой е разрешил това и дали разстоянието до застроените жилищни площи е отговаряло на нормите. Същият въпрос беше поставен и след трагедията във Вишневе, когато Зеленски обеща наказания и уволнения. След по-малко от два месеца вторична детонация отново причини масови жертви в района, този път с над 4 пъти повече загинали.

сряда, 5 август 2026 г.

Осем убити на гара до ударените логистични центрове край Киев

🚉📦💥 Осем души загинаха на перона на спирка „Квитнева“ в Броварски район на Киевска област рано сутринта днес, докато чакаха закъснял влак. Балистичните ракети, които ги убиха, попаднаха в складовия пояс около спирката: разпределителни бази на една от водещите украински търговски вериги. „Укрзализниця“ съобщи, че загиналите са били открити на територията на жп платформа до атакуваните логистични центрове.

„Намирам се на станция Квитневе, където за съжаление имаме най-много загинали и ранени. През нощта влакът се забави малко и хората не успяха за последния си влак. Към този момент знаем за осем загинали“, каза ръководителят на Броварската районна държавна администрация Виталий Бигун пред националната телевизия на Украйна. По неговите думи разрушенията в района са на 5 места, а огнеборците продължават да гасят пожар в един от най-големите възли за логистични товари в страната. Освен осемте загинали той посочи 3-ма души, чието състояние се изяснява, и 12 откарани в болница.

Квитневе е село от под 800 души в Калиновска община, на 7 км от Бровари, а самата спирка представлява обикновена крайградска гара по линията към Киев. Около нея през последното десетилетие се събра един от най-плътните складови възли в Украйна, т.е. точно онзи клас от обекти, който руското министерство на отбраната посочи като цел на вълната от изминалата нощ.

По време на комбинираната атака „Укрзализниця“ временно спря движението на влаковете и работата на отделни гари в района, а персоналът и пътниците бяха изведени на безопасни места. Превозвачът обяви, че продължава да възстановява инфраструктура в областта, а за подновяване на движението през Бровари ще съобщи отделно.

Президентът Володимир Зеленски съобщи за 17 убити и 44 ранени в Киев и региона. Числата се покачваха, докато развалините бяха разчиствани. В областта загинаха 14 души – 9 в Броварски район, 4 в Бучански и 1 във Фастивски. В Киев беше убита 60-годишна жена, а кметът Виталий Кличко съобщи за 26 пострадали, 16 от които остават в градските болници, 4 в тежко състояние. В Бучански район огнеборците гасиха складов обект в село Чайки, във Фастивски изгоряха автомобили, а складове са повредени и в двата района.

Столицата понесе своята част от вълната в 4 района: Оболонски, Голосиевски, Деснянски и Святошински. Горяха депа на Rozetka и магазини на „Епицентър“ и „Новус“, а в Деснянски отломки паднаха до жилищна сграда. В Голосиевски район изтече амоняк от промишлено предприятие, преди спасителите да затворят арматурата.

ВВС на Украйна отчетоха 24 балистични ракети, 4 противокорабни и 115 ударни дрона, или 143 средства в рамките на една нощ. Свалени бяха 98 дрона. От ракетите не е прехваната нито една. Според данните на ВВС, балистичните ракети са били „Искандер-М“, а противокорабните – „Циркон“ и „Оникс“.

Този нулев резултат не е изненада за никого в Киев. Балистичната ракета се сваля само от MIM-104 Patriot и идентични системи, а запасът от прехващачи за тях е критично нисък от месеци насам; всяка нощ, в която Русия пуска две дузини заедно, изчерпва избора кои от тях изобщо да бъдат посрещнати. Зеленски свърза жертвите пряко с този недостиг. „Прехващачите за балистика са това, което можеше да спаси живота на загиналите днес“, каза той и поиска от партньори, които не са готови да доставят противоракетни системи, поне да въведат санкции: значителна част от руските производства на балистично оръжие остават извън санкционните списъци.

Списъкът на поразеното очертава профила на удара. Три балистични ракети попаднаха в разпределителен комплекс на Rozetka в Бровари – най-големият и автоматизиран склад на компанията, отворен в началото на 2017 г. и обработвал над 100 000 поръчки на ден. „Той беше най-големият, най-автоматизиран. Нашата гордост. Не подлежи на възстановяване“, написа съсобственичката Ирина Чечоткина. Ударът дойде в деня на 21-ата годишнина на онлайн магазина; хора в комплекса не са пострадали и търговецът продължава да работи.

В община Калиновка, където влиза и Квитневе, бяха унищожени два складови комплекса на „Епицентър“ и завод за керамични плочки Epicentr Ceramic. Там загина млад служител на компанията, а трима от колегите му са ранени. В самия Киев изгоря логистичният център на веригата на улица „Вискозна“. Търговската група описва загубата като стратегическа логистична мощност и на практика едно от най-големите производства на керамични плочки в страната; пълното възстановяване ще отнеме 1,5-2 години, а част от производството ще бъде изнесена в чужбина.

Сортировъчният център на „Нова пошта“ в Киев беше разрушен. Пощенският оператор съобщи по собствен отчет за трима загинали (двама шофьори на партньорска транспортна фирма и служител на подизпълнител) и осем ранени и обеща да компенсира изцяло обявената стойност на повредените пратки, свързвайки се поотделно с всеки клиент. Пострадаха също хранилища на Fozzy Group и „Силпо“, депото на „Новус“ на Борщаговка и оранжерийно стопанство.

Руското министерство на отбраната от своя страна обяви, че са били поразени „транспортно-логистични и разпределителни центрове в град Киев и Киевска област, задействани в съхранение и доставка на различни въоръжения и военни товари, в производство и разпространение на безпилотни летателни апарати“. Самото съобщение не уточнява конкретни обекти и не представя никакви доказателства за военно предназначение, а публичният профил на поразените мощности е изцяло търговски. Брифингът на руската страна за нощта обобщава, че поразените военни обекти са 5 в столицата и 3 в областта, а южно от Одеса са били поразени 3 кораба за сухи товари, които Москва обвини в пренос на оръжие. Доказателства за това твърдение също не бяха предоставени.

Вълната от 5 август се вписва в кампания, която тече от началото на годината. От януари руските въоръжени сили нанесоха поне 25 удара по украинска складова инфраструктура – обекти на Рошен, АТБ, „Нова пошта“ и десетки други компании. Годината започна с харковския иновационен терминал на пощенския оператор: на 13 януари 2 ракети „Искандер“ и 4 дрона „Геран-2“ разрушиха почти изцяло товарната му част и убиха 4 души. През юни дойде ред на клонове в Днипро, Запорожие и Суми, а на 15 юни в Киев беше разрушен най-модерния сортировъчен терминал на компанията, първи в Украйна с автоматична линия на нидерландската компания Vanderlande; тогава никой от служителите не пострада. На 19 юли ударът се върна към харковския терминал в Коротич и отне още 3 невинни живота. Само през последните 3 месеца пощенският оператор загуби най-малко 8 обекта, от Луцк и Одеса до Харков, Запорожие, Днипро и Сумска област. От февруари 2022 г. насам той преживя около 70 атаки, около 30 служители загинаха, а разходите за реконструкция само за първото полугодие на 2026 г. надхвърлят 2,1 милиарда гривни.

Ефектът се чете в квадратни метри. За първото полугодие на 2026 г. Украйна загуби около 300 хиляди квадратни метра складови площи, а натрупаните загуби в киевския регион от 2022 г. се изчисляват на около 490 хиляди квадратни метра, или 22 процента от предлагането. Отговорът на бизнеса е разпръсване: вместо един голям централен възел операторите изграждат мрежа от регионални депа, чиито адреси все по-често отсъстват от публичните карти. „Нова пошта“, изплатила над 147 милиона гривни обезщетения за повредени пратки, върви и към по-леки роботизирани решения вместо тежките сортировъчни линии, които изгарят заедно с халето.

Сравнението с украинската кампания срещу руския онлайн търговец Wildberries се налага сама, но двете не вървят заедно. Украинските поражения по базите на Wildberries започнаха на 18 юли 2026 г. в Електростал и Котовск, където загинаха 8 души, а най-големият склад на платформата в Русия горя 4 дни. За две седмици бяха ударени 10 депа в 9 руски области, а към началото на август 12 от 15 най-големи бази на търговеца са изпепелени. Загубите на търговците Bloomberg оцени на около 3,5 млрд долара. Руските атаки по логистика в Украйна обаче изпреварват тази кампания с години. „Атаките продължават през всички тези години. След 18 юли нямаше аномално увеличение на атаките срещу нашите компании“, отбеляза Вячеслав Садовничий, редактор на вестник „Икономическа правда“.

Разликата между двете страни се намира в доказателствената основа. Двойното предназначение на стоки в Wildberries е документирано на платформата: там се продават бойни дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, прицели и бронеплочи, част от които рекламирани като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Украинската страна назова именно това като мотив за своята кампания: доставки на компоненти за дронове през платформата. За обектите, поразени на 5 август, руската страна така и не представи доказателства за твърденията си, а самите предприятия работят в онлайн търговията, керамиката, пощенските пратки и храните.

Двете кампании обаче се срещат в една обща сметка: разпределителният склад е цел, която не може да се защити, а само да се децентрализира. Нулевият прехват в нощта срещу 5 август тежи повече от списъка на изгорелите депа. Докато 28 ракети минават без нито 1 да бъде свалена, всеки голям логистичен комплекс в обсега на балистиката е обект с известен адрес и предвидим край, а единственият смислен отговор на това остава децентрализацията.

понеделник, 13 юли 2026 г.

Задържаха командира на 155-а бригада Лучанов по делото за двойно убийство

🇺🇦⚖️ Командирът на 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ Станислав Лучанов беше задържан в Киев. Той е десетият обвиняем по делото за отвличането и убийството на двама братя от Киевска област. Арестът, потвърден от Държавното бюро за разследвания (ДБР), е по обвинение в организиране на тежкото престъпление, извършено от негови подчинени.

Жертвите са Максим и Роман Мосейчук от село Калинивка в район Бяла Църква, южно от Киев – братя, чийто баща е загинал на фронта. Близките им подават сигнал за изчезване на 3 юли. По възстановена от следствието хронология, в нощта на 27 срещу 28 юни група от около 7 души нахлува в двора на братята, отвлича ги и ги отвежда извън областта, където по-късно са убити. Телата, за които предварителни данни сочат, че са на двамата братя, вече са ексхумирани. Конкретното място на екзекуцията все още е обект на противоречива информация в публичното пространство. По-ранни публикации в „Украинска правда“ сочат Полтавска област, докато по-нови разкрития на „Новинарня“ говорят за Днепропетровска област – разминаване, което разследването тепърва изяснява.

Основната версия, по която се работи, е личен мотив. Според източници от следствието, конфликтът започнал заради битова разправия – силна музика и каране на мотоциклет близо до дома на Лучанов, при което била обидена съпругата му. В отговор командирът наредил на осем от своите подчинени да „накажат“ съседите. Появиха се и непотвърдени съобщения, че дрон, свързван със семейството на Лучанов, е прелитал над имота на братята преди престъплението, което би означавало предварително проучване. Цялата причинно-следствена верига – обида, заповед, екзекуция – за момента е само версия на прокуратурата, която тепърва трябва да се доказва в съда. Ако обаче тя се потвърди, това ще изрисува стряскащ портрет на висш офицер, превърнал държавния военен ресурс в лична наказателна шпицкоманда заради съседска свада.

Преди ареста Лучанов е бил в неизвестност, след като самоволно напуска частта си (прословутото в украинската армия СЗЧ – *самоволно напускане на частта*). Генералният щаб го обявява за издирване и незабавно отстранява от служба останалите заподозрени. Междувременно бяха арестувани още девет военнослужещи от бригадата, сред които и командирът на батальон старши лейтенант Долголенко. Така само за десет дни – от първия сигнал на 3 юли до ареста на Лучанов – случаят прерасна от разследване на битово изчезване в мащабно дело срещу цял отряд от армията. Разследването се води от районната полиция на Бяла Църква по обвинения в умишлено убийство и незаконно лишаване от свобода – престъпления, които се наказват с най-строгите мерки на закона.

Реакцията от върховете на властта дойде светкавично и с необичайна категоричност за казус, в който е замесен действащ бригаден командир. Главнокомандващият Олександър Сирски нареди на Службата за военен право ред и на полицията в Киевска област лично да контролират разследването. Президентът Володимир Зеленски също взе отношение, като заяви, че всички обстоятелства ще бъдат щателно проверени: „Установяването на пълната истина и подвеждането под отговорност на всички виновни е необходимо за цялата страна“.

Случаят хвърля огромно петно върху 155-а бригада „Анна Киевска“. Кръстена на киевската княгиня и френска кралица, тя беше замислена като витрина на военната модернизация на Украйна. Частта се изграждаше с мащабна френска и съюзническа подкрепа, преди да бъде хвърлена в един от най-кървавите участъци на фронта край Покровск, където понесе тежки загуби и вълна от дезертьорство. Скандалите обаче я преследват още преди тежките боеве. В края на 2024 г. избухна криза с масово самоволно напускане на позиции. Военният анализатор Юрий Бутусов тогава обяви, че близо 1700 души са дезертирали, включително войници, преминали обучение във Франция. Париж призна за подобни случаи по време на подготовката, но ги определи като „маргинално явление“. Предишният командир на бригадата, полковник Дмитро Рюмшин, беше сменен в средата на декември 2024 г. и по-късно задържан за проявено бездействие в бойна обстановка. Самият Лучанов пое поста едва през февруари 2026 г., идвайки от 425-и щурмови полк „Скеля“.

Признаците за ерозия на дисциплината продължиха и под негово ръководство. През май в интернет изтече видеоклип, на който се вижда как военнослужещ от бригадата бие вързан свой колега (тогава Лучанов отрече да има общо). На свой ред полк „Скеля“, откъдето идва командирът, също се разследва за системно насилие над войници, довело до поредица небойни смъртни случаи. На този фон, бруталното обвинение за убийството на братята Мосейчук не идва като гръм от ясно небе, а като най-тежката точка в дълга поредица от червени флагове.

Така от елитен проект 155-а бригада извървя пътя през масово дезертьорство, сменени и арестувани командири, разследвания за вътрешно насилие и накрая – обвинение в организирано отвличане и екзекуция на цивилни граждани. Тази хронология очертава не просто изолиран провал, а среда, в която командната верига и военната дисциплина са се разпаднали по всички шевове.

Въпреки тежестта на тези факти, историята не бива да се превръща в преждевременна присъда. Повдигнатите обвинения все още трябва да бъдат доказани в съда, а черната серия от скандали в една бригада не означава автоматично, че всеки инцидент е следствие от предишния. Напълно възможно е случаят „Мосейчук“ да се окаже изолирано, макар и зловещо престъпление на шепа хора, а не системен дефект.

Именно затова истинският тест за Украйна не е самият арест, а това, което последва. Залогът надхвърля съдбата на една военна част. „Анна Киевска“ беше символ на обещанието, че Украйна може да създава елитни части по стандарт на НАТО. Днес обвинението твърди, че двама цивилни братя, синове на загинал на фронта герой, са убити от войници от същата тази бригада. Ако делото стигне до прозрачен процес и присъди по високите етажи на командването, това ще е безпрецедентен триумф на украинското военно правосъдие. Ако обаче потъне в архивите с безкрайни отлагания, изгубено в шума на войната, това ще потвърди най-мрачните опасения: че „Анна Киевска“ е просто поредното място, където отговорността изчезва безследно.

четвъртък, 28 май 2026 г.

Украйна укрепва границата си с Беларус след предупреждения за потенциално разполагане на руски войски.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко може да позволи  на Руската федерация във всеки един момент да разположи войски в предварително подготвени бази, въпреки че на този етап няма отчетено такова струпване.

Андрий Демченко, говорител на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), направи тази оценка по време на телевизионно участие, в което подчерта, че Киев трябва да поддържа укрепени позиции по цялата си северна граница. Той акцентира, че това изискване обхваща всеки регион, който граничи с Беларус – от Волин на запад до Чернигов на изток.

„Трябва да имаме силни отбранителни позиции по цялата дължина на границата с Беларус. Това се отнася за Волинска област, Черниговска област, както и за други региони, които граничат с тази страна“, заяви той.

Демченко увери, че средствата за наблюдение не са засекли струпване на вражески сили в непосредствена близост до границата. Той обаче предупреди, че Москва може да го направи по всяко едно време, като Беларус предостави своята територия и инфраструктура за подобен ход.

„Към момента, съдейки по техническите средства за наблюдение, които използваме, не виждаме сили, които вече да са съсредоточени в непосредствена близост до нашата граница“, добави той.

Изявлението му идва в период на подновено напрежение по оста Киев-Минск. Съветът за сигурност на Беларус обвини Украйна в многократни опити за удари с дронове по граничната инфраструктура. Секретарят на съвета Александър Волфович упрекна Киев, че само за последната седмица повече от сто украински дрона са навлезли във въздушното пространство на страната.

Демченко призова да не се реагира на подобни твърдения, като в същото време настоя, че трябва страната да остане в готовност за всяка форма на ескалация. Той предупреди, че Минск може да използва тези обвинения, за да оправдае по-широка агресия.

През последните седмици укрепването на северната граница на Украйна беше разширено в западния ѝ участък. Отбранителните мерки бяха подсилени на територията на Ровненска, Житомирска и Волинска области, където местните власти координират действията си директно с централното ръководство.

Същите усилия са съсредоточени на изток в Киевска и Черниговска област, които граничат както с Беларус, така и с Брянска област на Руската федерация. Изграждането на укрепления и разполагането на допълнителни части са насочени именно там – в същото направление, от което Русия започна своята пълномащабна война в Украйна през февруари 2022 г.

петък, 8 май 2026 г.

Огромен пожар в Чернобилската зона след нападение с руски дронове „Шахед“

🇺🇦☢️🇷🇺 Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна потвърди, че голям горски пожар в зоната на отчуждение около АЕЦ „Чернобил“ е бил предизвикан от падналите отломки на два камикадзе дрона „Шахед“.

Инцидентът е станал по време на въздушната атака срещу Киевска област на 7 май. На следващия ден пожарът се е разпрострял на площ от близо 1100 хектара в пределите на резервата. Спешните екипи работят за неговото овладяване вече втори пореден ден, съобщава Deutsche Welle.

Огнената стихия се разпространява с бързи темпове заради силните пориви на вятъра и изключително сухото време. Усилията за потушаването му са значително ограничени, тъй като редица райони в гората са маркирани като опасни поради наличието на сухопътни мини.

„Ситуацията е усложнена допълнително от сухото време, силния вятър и заплахата в дадени минирани участъци от територията, което ограничава съществено възможността за провеждане на дейности по гасене. Конкретно в част от горските масиви работата временно е прекратена поради заплахата от взривоопасни обекти.“

Ръководството на Чернобилския радиационно-екологичен биосферен резерват съобщи, че на мястото, откъдето е тръгнал огънят, са били намерени „безопасни останки от два безпилотни летателни апарата“. Въпреки мащаба на бедствието и изгорелите газове, които се издигат над гората, нивата на радиация засега остават в допустими граници – между 0,19 и 0,35 микросиверта на час.

Министерството на вътрешните работи на Украйна внесе разяснения, според които радиационият фон не само в северната част на Киевска област, но и на територията на цялата страна, остава стабилен.

Забранената зона около АЕЦ „Чернобил“ обхваща площ от 2600 кв.км., която е почти необитаема след ядрената катастрофа на 26 април 1986 г. Въпреки че горски пожари в този регион са възниквали и преди, текущите бойни действия и наличието на експлозиви продължават да усложняват усилията за опазване на околната среда.

вторник, 14 април 2026 г.

Компрометирана херметичност: Удари с дронове застрашават защитния саркофаг в Чернобил

🇺🇦 Структурната цялост на защитния саркофаг, поставен върху реактор №4 на АЕЦ Чернобил, е обект на опасения след като удар от руски дрон през февруари 2025 г. доведе до материални щети. Това повдига сериозни въпроси относно дългосрочното ограничаване на радиоактивните материали.

Репортаж на УНИАН цитира ядрения експерт на „Грийнпийс“ Шон Бърни, според когото част от оригиналната конструкция „Укритие“ има опасност да рухне, което ще затрудни усилията за контрол върху радиоактивното замърсяване на обекта.

„Проблемът е, че Новият защитен саркофаг е херметична среда, или поне бе такава до 14 февруари миналата година. Сега тя на практика вече не е“, изрази опасенията си Бърни.

Новият защитен саркофаг – огромна стоманена конструкция, монтирана над остаряващия саркофаг от 1986 г. – беше проектиран да предотврати изпускането на радиоактивен прах и да позволи безопасното демонтиране на нестабилните структури. Ключова част от функцията му е поддържането на отрицателно налягане, което гарантира, че въздушният поток е насочен навътре и се филтрира преди евентуално изпускане.

Според Бърни системата е компрометирана в резултат на пробив в конструкцията, причинен от удара на дрон и последвалия пожар.

„Сега това вече е невъзможно заради дупката, образувана в резултат на експлозията и последвалото горене в пространството под покрива“, предупреди той и добави, че саркофагът „вече не би могъл да задържи напълно радиацията, която потенциално би могла да бъде изпусната.“

Експертът предупреди, че при сценарий на срутване, радиоактивният прах първо ще се натрупа в рамките на самия саркофаг, преди евентуално да изтече в околната среда. Въпреки това той успокои, че все пак е малко вероятно да се стигне до мащабно замърсяване на големи разстояния.

„Ще се разпространи ли на стотици километри? Най-вероятно не. Въпреки това, локално замърсяване около новия защитен саркофаг и близките ядрени съоръжения... ще бъде толкова значително, че ще е изключително трудно да се извършва работа там“, поясни Бърни.

Преди пълномащабната инвазия Киев и международните партньори изготвиха план за поетапно премахване на нестабилните структури в оригиналния саркофаг. Оттогава тези усилия бяха отложени, докато стареещите поддържащи елементи продължават да се рушат.

Щетите по саркофага поставиха и финансови, и логистични предизвикателства. Според украински официални лица, цитирани от УНИАН, възстановяването на конструкцията до безопасно състояние може да струва до 500 милиона евро, а сроковете за ремонта да бъдат удължени до 2030 г. Европейските партньори вече отпуснаха десетки милиони евро за първоначални възстановителни дейности.

Въпреки опасенията, Министерството на енергетиката на Украйна заяви, че нивата на радиация на обекта са в границите на нормата, докато ключовата инфраструктура, включително съхранението на отработено гориво и системата за задържане, продължава да функционира нормално.

Ударът от февруари 2025 г. е първият и единствен до момента регистриран случай на директно поражение по саркофага на реактор №4 от неговото поставяне, който доведе до международно възмущение и безпокойство във връзка със сериозния риск, който крие продължаващата руска агресия за ядрената безопасност в Европа.

петък, 3 април 2026 г.

Русия атакува Украйна с над 400 дрона: Нова тактика на дневни удари и изтощение на ПВО

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия изстреля над 400 камикадзе дрона срещу Украйна по време на интензивна атака днес сутринта, съобщи Юрий Игнат, началник на отдела за комуникации към ВВС на Украйна, цитиран от украинската обществена телевизия.

Силите за противовъздушна отбрана на Украйна първоначално засякоха безпилотните апарати около 4:00 ч. местно време. Час по-късно мониторинг каналите съобщиха за наличието на два самолета Ту-160, всеки от които е способен да носи до 12 крилати ракети. Броят на безпилотните апарати продължи да нараства през цялата сутрин – 240 са регистрирани в украинското въздушно пространство в 7:00 часа, а броят им почти се удвои до 9:00 часа.

Игнат също така потвърди, че Русия е разположила стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160МС като част от нападението. Около 10:20 ч. местно време Украйна регистрира вдигането във въздуха на изтребител МиГ-31К, малко преди ВВС да съобщят, че са изстреляни ракети от източните и южните части на страната.

Най-малко един човек е загинал, а друг е ранен в Киевска област по време на днешната атака, съобщиха от Киевската областна военна администрация. Игнат оприличи модела на нападението на предишните руски удари от 23–24 март и 31 март-1 април, когато масирани атаки, започнали през нощта, продължиха часове наред в светлата част от денонощието.

ВВС съобщи за дронове над Кировоградска, Виницка, Сумска, Черкаска, Полтавска, Житомирска и Киевска области. Руските военни са извършили удари и през нощта в цяла Украйна, като най-тежките удари са били насочени срещу погранични райони на Харков и Суми, части от които остават под руска окупация.

Три балистични ракети и няколко дрона удариха регионалния център Харков, а управляеми авиационни бомби поразиха град Шостка в Сумска област, убивайки една жена и ранявайки четирима души, според местните власти. Часове по-късно руски дронове атакуваха и град Суми. Един дрон е ударил търговски обект, ранявайки най-малко трима души. През нощта балистични ракети бяха изстреляни срещу Запорожка и Днепропетровска области.

Русия все по-често нанася удари в светлата част на денонощието, отбелязвайки промяна спрямо зимните месеци, когато мащабните удари с дронове и ракети се провеждаха предимно през нощта. „Руснаците ни тестват“, каза Игнат пред Kyiv Independent на 22 март. „Въпросът е с колко ресурси могат да си позволят да разполагат?“

„Ако можеха да изстрелват по хиляда дрона на ден постоянно, щяха да го правят. Сега просто ни държат под постоянно напрежение“, добави Игнат.

Виктор Кевлюк, полковник от резерва и анализатор в Центъра за отбранителни стратегии, отбеляза, че тези продължителни атаки са насочени към изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна в рамките на деня, което да проправи път за по-ефективни удари. Подобни атаки търсят и чисто психологически ефект за сплашване на цивилното население.

„Целта им е да създадат чувство за постоянна опасност“, каза Кевлюк пред Kyiv Independent.

сряда, 10 декември 2025 г.

Непобедимият украински защитник Ярослав Амосов прави дебют в UFC.

🇺🇦 Непобеденият украински боец Ярослав Амосов (26-0) ще направи своя дългоочакван дебют в UFC през уикенда, три години и девет месеца след като прекрати временно професионалната си кариера, за да се включи в защитата на своята родина по време на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.

През март 2022 г., веднага след освобождаването на родния му град Ирпин от руините на дома си в предградията на Киев, шампионът на Bellator в полусредна категория (77 кг) публикува видео, по време на което слиза в мазето и изважда от скривалище златния си пояс.

„Майка ми го беше скрила тук. Оцеля при бомбардировките“, споделя Амосов на записа, докато позира с колана заедно с военнослужещи от украинската армия. По данни на Bellator, Ирпин е постоянното му местожителство.

28-годишният по онова време боец се отказа от планирания мач за защита на титлата срещу Майкъл Пейдж на 13 май 2022 г., за да се включи в редиците на териториалната отбрана заедно с популярни украински спортисти, като братята Кличко, Василий Ломаченко и Олександър Усик. В негово отсъствие Bellator организира мач бой за временна титла между Пейдж и Логан Сторли.

След близо 4-годишна пауза Амосов се завръща на професионалната сцена директно в най-голямата ММА организация в света. Дебютът му в UFC е насрочен за събота, като за момента той остава единственият непобеден шампион в историята на Bellator.

петък, 28 ноември 2025 г.

В ход е най-мащабната атака с дронове срещу Киевска област.

🚨 Руската армия провежда най-мащабната си атака с камикадзе дронове срещу Киевска област от началото на войната, съобщават мониторинг канали в Telegram, които уточняват, че над 220 дрона „Шахед“ се намират във въздушното пространство на Украйна и един след друг се насочват към столицата.

Освен това е засечена активност на руската стратегическа авиация. Ту-95МС от авиобаза Енгелс в Саратовска област, както и Ту-160 от авиобаза Украинка в Амурска област се придвижват към позиции за пуск на крилати ракети Х-101 / 55СМ, които се очаква да достигнат Киев около 6:30 ч.

Всички дронове в украинското въздушно пространство са концентрирани в Киевска област, като основните направления на атаката са както следва:

  • 20 дрона – от района на Рокитно към Василкив
  • 15 дрона – към Трипилля
  • 14 дрона – към Велика Димерка
  • 12 дрона – към Переяслав
  • 10 дрона – директно към Киев от юг
  • десетки групи към Бровари, Березан, Макарив, Вишгород, Ирпин, Вишневе, Ставище и други по-малки селища.

Мониторинг канали предупредиха, че столицата буквално е обкръжена от дронове, което създава сериозна заплаха за критична инфраструктура и цивилно население. Картината от радарите показва плътна „мрежа“ от въздушни заплахи, приближаващи се към града от всички посоки.

Киевчани, събудете се! Отивайте незабавно в коридорите и най-отдалечените от прозорци стаи!

Експерти уточняват, че част от дроновете са имитатори, предназначени да претоварят системите на ПВО и да изразходят техните боеприпаси. Въпреки това броят на ударните дронове „Шахед“ остава изключително висок. Основна цел остава ликвидирането на енергийната мрежа преди настъпването на зимата, а мащабът на атаката дава основателна причина да очакваме нови удари по електрически централи и подстанции в региона.

„Те не могат да понесат факта, че ние просто живеем – че имаме светлина, топлина и нормален живот. Затова удрят точно там, където най-много боли“, написа украински канал за следене на въздушна тревога.

сряда, 1 октомври 2025 г.

Зеленски: Русия създава „глобална заплаха“ след удар по енергиен обект в Славутич

🚨 Володимир Зеленски обвини Русия, че представлява глобална заплаха, след като вчера въоръжените ѝ сили извършиха обстрел по обект на енергийната мрежа в град Славутич, което доведе до прекъсване на електрозахранването в АЕЦ Чернобил.

В сряда Министерство на енергетиката на Украйна съобщи, че прекъсването е било причинено от пренапрежение в рамките на т.нар. „нов защитен саркофаг“ след атаката. Съоръжението има ключова роля в изолацията на разрушения реактор №4 и задържа изтичането на радиоактивни материали в околната среда.

„В резултат на руските обстрели срещу енергийната мрежа в Киевска област в град Славутич възникна аварийна ситуация в съоръженията на държавното предприятие ЧАЕЦ“, отбелязва официално съобщение.

„Днес руски удар по една от нашите електрически подстанции в Славутич предизвика спиране на електрозахранването за над три часа в обектите на бившата Чернобилска АЕЦ“, написа президентът Зеленски на публикация в Х.

„Руснаците няма как да не са знаели, че атаката по обекти в Славутич ще има подобни последици за Чернобил“, добави президентът.

По предварителни данни става дума за „целенасочен удар с участието на над 20 камикадзе дрона. Една част от тях бяха успешно свалени, но атаката беше проведена на вълни, така че да затрудни максимално защитата на обекта.“

Зеленски припомни и ситуацията в АЕЦ Запорожие, която в продължение на над седмица е извън електропреносната мрежа след обстрели, за които Киев и Москва се обвиняват взаимно. Именно там официални представители и енергийни експерти ситуацията там е критична, като централата разчита единствено на аварийни дизелови генератори.

В извънредно изявление украинският президент алармира, че евентуално спиране на захранването е „заплаха за абсолютно всички“, а назначеният от Кремъл директор по комуникациите на централата Евгения Яшина увери пред руските държавни медии, че положението е „напълно под контрол“.

„Русия съзнателно предизвиква риск от радиационно замърсяване, възползвайки се, за съжаление, от слабата позиция на IAEA и генералния директор Рафаел Гроси, както и от разсеяното внимание на международната общност“, отбеляза Зеленски, без да спести критиките към Гроси, който преди седмица беше на посещение в Москва при руския президент Владимир Путин, за да обсъдят „ядрена енергетика, неразпространение и въпроси на ядрената безопасност“, според официално изявление в X.

„Всеки ден, в който Русия продължава войната, отказва да въведе пълно и надеждно прекратяване на огъня и атакува нашата енергийна мрежа, включваща обекти, критично важни за безопасността на атомни централи и други ядрени обекти – представлява глобална заплаха“, завърши Зеленски.

неделя, 31 август 2025 г.

Украински войски извършват мониторинг на забранената зона на АЕЦ „Чернобил“.

🇺🇦 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че неговите части за радиационно разузнаване действат в забранената зона на Чернобил, за да следят относно безопасност близо до повредения саркофаг на реактор №4.

Специалисти от 704-а отделна бригада за радиационна, химическа и биологична защита провеждат редовни измервания, събират проби и записват данните на текущо място. Те използват модерните устройства, сред които FLIR identiFINDER R400 детектор, който позволява точно измерване на радиационния фон.

В зона за засилен радиационен контрол на територията на Чернобилската забранена зона действат подразделения по радиационна, химическа и биологична разузнавателна дейност на 704-та отделна бригада за РХБ защита на Силите за поддръжка на ВСУ.

Екипите извършват щателни проверки относно нивата на радиация в непосредствена близост до повредената конструкция, регистрират показателите и вземат проби.

През февруари, когато руски дрон „Шахед“ нанесе щети на „Укритие“, по-известен като саркофаг над четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ, като данни от РХБ разузнаване позволиха бърза оценка на заплахата. Така беше изключена възможността за изтичане на радиоактивни вещества и беше дадена „зелена светлина“ за започване на възстановителни дейности.

„Радиацията е невидим и коварен враг“, подчертаха от генералния щаб с необходимостта от перманентно присъствие на частите за гарантиране на обществената безопасност. Съобщението идва на фона на последици от руската окупация през 2022 г., която изкопа окопи в замърсени зони, довеждайки до екологични щети.

Днес украинските въоръжени сили продължават процеса по разминиране и възстановяване. Мониторинг има за цел да гарантира, че изграденият след катастрофата саркофаг през 1986 г. и по-късно покрит от новия защитен купол, остава сигурен.

По данни на властите няма изтичане на радиация, а ремонтните дейности продължават.

четвъртък, 31 юли 2025 г.

Киевска област въведе нова локализирана система за въздушна тревога.

27-годишната Дария Славицка се укрива в метростанция с 2-годишния си син Емил по време на руска атака с дронове и ракети срещу украинската столица Киев, 9 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Alina Smutko

🇺🇦 Киевска област въведе нова локализирана система за въздушна тревога, която има за цел да намали значително прекъсванията за гражданите и бизнеса на фона на засилените руски въздушни атаки срещу Украйна.

Преди това заплахата от руска атака задействаше аларма или в цялата област, или в цялата столица, или и в двете, което често означаваше, че тя е активна, дори когато заплахи като дронове са далеч.

Много обществени институции като училища и бизнеси като ресторанти и заведения имат политика за затваряне или спиране на дейността по време на въздушни тревоги.

Според Европейската бизнес асоциация (EBA) 41% от бизнеса съобщава за оперативни ограничения поради чести регионални въздушни тревоги, като някои губят до 50% от работното си време.

„При сегашната система бизнесите са принудени да спират дейността си в цели области, дори когато заплахата е далеч“, заяви Светлана Михайловска, заместник-директор по застъпничество в EBA.

„Това засяга производството, търговията на дребно, логистиката — всеки сектор, който е зависим от времето“, обясни тя.

За да реши този проблем, Украйна проведе изпитания на нов модел за локализирана тревога. Новата система премина първите си тестове с положителни резултати в Херсонска област на 10 януари 2025 г. Оттогава тя постепенно беше въведена в Черкаска, Харковска, Днипропетровска и наскоро Киевска област, където регионалният губернатор Микола Калашник потвърди старта ѝ на 24 юли.

„От 1 януари въздушната сирена в нашия регион е звучала 405 пъти с обща продължителност от 1018 часа – над 40 пълни денонощия живот под заплаха. Въвеждаме нови инструменти, за да се справяме с това по-добре“, написа той.

Системата остава в тестов режим, като се очаква национално внедряване до края на годината, заяви Олександър Шептун, служител на отдела за мерки за гражданска защита към Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

„Няма единен стандарт. Всеки регион управлява внедряването независимо, а отговорността лежи върху регионалните военни администрации“, обясни Шептун пред Kyiv Independent.

Дискусиите за локализирана система за предупреждения започнаха още през 2023 г. По това време Киев обмисляше тестове на модел в израелски стил, базиран на предупреждения на ниво квартал с радар и мобилни мрежи. Въпреки това, през юли 2025 г. градските власти обявиха, че подходът не е подходящ за градския пейзаж на Украйна и за характера на заплахи от дронове, поради което планът беше изоставен.

Въпреки че внедряването на собствената система на Украйна се случва по-бавно от очакваното поради техническа сложност и нуждата от тясна координация между военни, служби за извънредни ситуации и местни власти, разширяването ѝ се разглежда като ключова стъпка за подпомагане на хората да останат в безопасност, без излишно да се нарушава живота им.

неделя, 16 февруари 2025 г.

Атака с дрон е поразила саркофага с останките от повредения реактор на АЕЦ "Чернобил".

🇷🇺☢️🇺🇦 Международната агенция за атомна енергия на ООН потвърди в петък, че атака с дрон е повредил външната стена на защитния саркофаг, съдържащ останките от повредения ядрен реактор в Чернобил, довеждайки до експлозия и пожар, 39 години след най-сериозната ядрена катастрофа в човешката история.

Украйна обвини Русия за атаката срещу обекта, който се намира на около 130 километра северно от Киев, докато Москва по традиция отхвърли обвиненията.

В официално изявление, публикувано на уебсайта на МААЕ, екипът на агенцията, който се намира на място, съобщава за експлозия в 1:50 часа местно време, последвана от дим и огън, които са били видими от общежитието, в което е настанен екипът.

Украински служители веднага са информирали екипа, че структурата на новата безопасна изолация (NSC), изградена, за да предотврати изпускането на радиоактивни вещества от повредения реактор на Чернобил и да го защити от външни опасности, е била ударена от дрон камикадзе.

Екипът увери, че пожарникари и превозни средства са пристигнали на мястото в рамките на броени минути, за да започнат потушаване на огъня, който според тях е продължил няколко часа след това.

Екипът посочи още, че е забелязал пробив във външния слой на защитната конструкция, причинен от експлозията на дрона при удара. Служители на украинския ядрен регулатор потвърдиха в петък, че външното покритие на защитния купол е претърпяло щети, като в момента се води разследване за установяване степента на щетите във вътрешността.

МААЕ увери, че радиационният фон остава нормален и няма жертви, но генералният директор на агенцията Рафаел Гроси описа инцидента като „дълбоко обезпокоителен“ и заяви, че „подчертава постоянните рискове за ядрената безопасност по време на военния конфликт“.

Експлозия и пожар през април 1986 г. в Чернобилската АЕЦ „Владимир Илич Ленин“ унищожиха съоръжението на един от реакторите, при което в атмосферата бяха изпуснати огромни количества радиация. В доклади на ООН се посочва, че 31 души са загинали незабавно от експлозията и докато точният брой на хората, починали от последващото излагане на радиация остава неясен, най-малко 8,4 милиона души в Беларус, Русия и Украйна са били пряко изложени на радиация в следствие на аварията.

Говорейки пред репортери в петък, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече руско участие в атаката, като отбеляза, че Москва не нанася удари по ядрена инфраструктура и нарече твърдението на Украйна „провокация“.

Бойните действия в непосредствена близост до атомни електроцентрали, включително Запорожката АЕЦ, най-голямата на континента, разположена на няколко километра от зоната на активни бойни действия в Запорожка област, продължават близо три години, пораждайки многократни опасения от избухването на нова ядрена катастрофа.

вторник, 4 юни 2024 г.

В Киевска област ще бъдат проведени едноседмични военни учения – Александър Павлюк

Квартал Подил в столицата Киев без електричество на 7 ноември 2023 г. след поредния руски ракетен удар по енергийната инфраструктура на Украйна.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 Командващият сухопътните сили на Украйна Александър Павлюк заяви на 4 юни, че в Киев и Киевска област ще се проведат командно-щабни учения с участието на военен персонал и тежка техника.

Подобни учения се провеждат периодично в столицата на Украйна с цел повишаване на бойната готовност за отбранителни действия. Украинските военни споделиха, че в момента не съществува пряка заплаха от подновяване на руската офанзива срещу Киев.

Ученията, които ще се проведат от 5 до 13 юни, ще включват разнообразна военна техника, включително пехота, противовъздушна отбрана и противодиверсионни части, обясни Павлюк.

Съобщава се, че те са насочени към отработване на бойни и специални задачи в рамките на отбранителна операция „в условията на активно използване от страна на противника на целия му набор от нападателни оръжия“, както и на неговите разузнавателни групи.

Командирът призова жителите да запазят спокойствие и да не правят снимки или видеоклипове, показващи движението на войските.

Украинската армия има за цел да сформира 10 нови бригади за защита срещу по-нататъшни руски офанзиви, които потенциално могат да бъдат насочени към Киев, съобщи Павлюк в началото на май, малко след началото на руската офанзива в Харковска област.

В началото на пълномащабната инвазия на Москва, започнала през февруари 2022 г., Киевска област беше частично окупирана от руската армия в продължение на малко повече от месец, след което беше принудена от украинските сили да се оттегли, предотвратявайки по-нататъшно настъпление към вътрешността на столицата.