ЕС превежда 2,3 млрд долара на Украйна до края на седмицата.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз ще преведе близо 2,3 млрд долара на Украйна още тази седмица, включително пети транш в размер на 1,5 млрд долара в рамките на Програмата за Украйна и нови 692 млн долара, свързани със закъснялата реформа на Агенцията за възстановяване и управление на активи (АРМА), съобщи „Европейска правда“.

Според проекторешение на Съвета на ЕС, Европейската комисия е преценила, че Киев е изпълнил нужните условия за частично изплащане както на четвъртия, така и на петия транш, възлизащи на общо 2,2 млрд долара.

Сумата от 692 млн долара е именно за реформата на АРМА, завършена със закъснение от Украйна, тъй като законът беше приет и подписан с няколко месеца по-късно от предвиденото през юли 2025 г. Киев все пак може да получи пълното плащане за реформите, изпълнени в рамките на една година след договорения срок, според правилата на съюза.

Въпреки това ЕС задържа около една трета от петия транш, която възлиза на 749 млн долара, тъй като беше установено забавяне на други две реформи: проверката на декларациите за почтеност на съдиите и цифровизация на изпълнителните производства, съобщава „Европейска правда“.

Украйна разполага с време до средата на следващата 2026 г. да ги довърши, в противен случай има риск от загуба на финансирането.

Освен това решението на ЕС потвърждава, че правителството „продължава да поддържа ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, върховенство на закона и защита на правата на човека“, които са ключови предпоставки за продължаваща финансова подкрепа.

Frontline Monitor припомня: Украйна завърши важен двустранен скрининг процес с Европейската комисия – ключов етап в кандидатурата ѝ за членство в ЕС, според отдела за разширяване и източно съседство на ЕК. Макар това да е значителен напредък, откриването на първия клъстър все още се блокира от ветото на Унгария.

Мария Корина Мачадо получава Нобеловата награда за мир за 2025 г.

🇻🇪 Мария Корина Мачадо, водеща опозиционна фигура във Венецуела, е удостоена с Нобелова награда за мир за 2025 г. заради неуморната борба за насърчаване на демократичните права в страната си.

58-годишен специалист по промишлено инженерство, живеещ в нелегалност във Венецуела, тя беше спряна от съдилищата в страната да се кандидатира срещу настоящия президент Николас Мадуро на изборите през 2024 г.

„Тя получава Нобелова награда за мир за неуморната работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация,“ заяви Норвежкият нобелов комитет, връчвайки наградата в петък в Норвежкия нобелов институт в Осло.

Комитетът определи Мачадо като един от най-вдъхновяващите примери за гражданска смелост в Латинска Америка и отбеляза, че се е превърнала в „ключова обединяваща фигура в политическата опозиция, която някога беше дълбоко разделена, но намери общ глас в искането за свободни избори и представително управление“.

Мачадо се кандидатира на президентските избори във Венецуела през 2024 г. като представител на демократичната опозиция, но беше дисквалифицирана от правителството на Мадуро и впоследствие подкрепи алтернативния кандидат на опозицията Едмундо Гонсалес Урутия.

Действащият президент Мадуро спечели преизбиране през същата година с 51% от гласовете. Това беше третата му победа, откакто пое президентския пост през 2013 г. след смъртта на своя ментор, бившия президент Уго Чавес.

Опозицията заяви, че резултатите са манипулирани, като Мадуро е получил едва 30% от гласовете и Гонсалес е истинският победител. Тя получи международна подкрепа след като публикува резултати от паралелно преброяване на гласовете от всички избирателни райони в страната, които показват, че опозицията е спечелила с убедителна преднина.

Това доведе до масови протести с искане за оповестяване на резултатите от отделните избирателни секции, които бяха жестоко потушени от правителството на Мадуро, което започна преследване на протестиращи и опозиционни лидери.

Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия нобелов комитет, похвали решението на Мачадо да остане в страната, въпреки че е била „принудена да живее в нелегалност“ след „сериозни заплахи за живота си“. Този неин избор, каза той, е „вдъхновил милиони“.

„Когато авторитарни режими завземат властта, е от решаващо значение да бъдат признати смелите защитници на свободата, които се изправят и се противопоставят“, добави той.

Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR) поздрави Мачадо. „Това е признание, отразяващп ясно изразените стремежи на народа на Венецуела за свободни и честни избори, за граждански и политически права и за върховенство на закона,“ заяви говорителят на OHCHR Тамеен ал-Хеетан.

Повечето африканци са склонни да приемат военен преврат в страната си ако властите са корумпирани

📊 Проучване на общественото мнение, проведено наскоро от международната социологическа агенция Afrobarometer сред жителите на 39 африкански държави, разкрива, че мнозинството от респондентите са склонни да приемат военен преврат в страната си, ако управляващите злоупотребяват със своята власт.

Въпреки това, две трети от анкетираните също така изразиха мнение, че военната намеса не трябва да бъде основното средство за управление.

Тези констатации идват в момент, когато доверието в демокрацията ерозира, за сметка на опасенията относно евентуални злоупотреби, които нарастват навсякъде по континента.

Това чувство е отразено в събитията от последните месеци, включително военните преврати в Западна Африка, протестите на млади хора в Кения и необоснованите твърдения на бивш южноафрикански президент за изборна нечестност.

Нигерийски младежи и активисти на гражданското общество също планират общонационален протест с етикет #EndBadGovernanceInNigeria през август, за да призоват за край на трудностите и лошото управление. Размирици има и в Уганда, където правителството се бори с опозиционните фигури на фона на плановете на младото население за протести срещу корупцията.

„Повече от половината африканци (53% в 39 държави) са готови да приемат извършването на военен преврат, ако избраните лидери „злоупотребят с властта за собствените си цели“, се казва в доклада.

Той също така открива следното: „Средно в 39 държави подкрепата за демокрацията остава стабилна: Две трети (66%) от африканците казват, че предпочитат демокрацията пред всяка друга система на управление, а големи мнозинства отхвърлят едноличното управление (80%), еднопартийното управление (78%) и военното управление (66%).

„Но в 30 държави, изследвани последователно през последното десетилетие, подкрепата за демокрацията е намаляла с цели 7 пункта, включително с 29 пункта в Южна Африка и 23 пункта в Мали.

„Опозицията срещу военните хунти е отслабнала с 11 пункта в 30 страни, най-драматично в Мали и Буркина Фасо (съответно с 40 и 36 пункта).

„Нарастващите мнозинства призовават за отчетност на правителството и върховенство на закона, а подкрепата за други демократични норми се запазва стабилна през последното десетилетие, включително отчетност на президента пред парламента, многопартийна система, ограничения на президентските мандати и свобода на медиите.

„Но подкрепата за изборите е намаляла с 8 процентни пункта в 30 страни, въпреки че мнозинството от жителите на континента все още смята, че това е най-добрият метод за избор на техните лидери.“

Според скорошно проучване по-малко от половината (45%) от африканците вярват, че техните страни са напълно или предимно демократични. Освен това само 37% от анкетираните изразяват задоволство от функционирането на демокрацията в страните, в които живеят.

В някои от най-забележителните демокрации в Африка удовлетворението от демокрацията е претърпяло значителен спад. По-конкретно, Ботсвана и Мавриций отбелязват спад от 40 пункта, докато Южна Африка – от 35 пункта.