Израелска спасителна група работи в Кали седмица след труса в Колумбия

🇮🇱⛑️🇨🇴 Група от 80 израелски спасители работи сред развалините от земетресението в Колумбия от 14 август насам, както и в университетската болница на Кали – седмица след бедствието, отнело живота на близо 300 души в западната част на страната. Правителството на страната допусна 4 чужди групи.

В петък сутринта екипи разчистваха бетонни плочи от срутен жилищен блок в Кали, тъй като доловиха звук изпод отломките. В Перейра кметът Маурисио Салазар съобщи пред радио La FM, че около 4 ч. сутринта е бил установен контакт с жена, викала за помощ от развалините на срутен хотел. Той допусна, че под същата сграда може да има и други оцелели. Часове по-късно от руините беше извадено тялото на 24-годишния Хуан Фелипе Хиралдо – търговски представител, пристигнал в града по работа в деня на земетресението. Сватбата му е била насрочена за неделя, 16 август; той оставя син на две годинки. Заедно с него спасители изнесоха и тялото на Хуан Умберто Родригес.

Официалната статистика към 15 август е 294 загинали, над 3900 ранени и 320 души в неизвестност. В Кали и Перейра са регистрирани съответно 95 и 101 жертви – общо 2/3 от всички жертви. Цивилна инициатива за издирване поддържа значително по-дълъг списък и към четвъртък съобщаваше за най-малко 4000 души, за които не е известно къде се намират.

Разрушенията се простират далеч отвъд двата града. По правителствени данни 14 493 жилища са напълно унищожени, докато 81 506 са повредени. Засегнати са 2612 училища и 241 здравни обекта в 448 общини от 15 департамента, а броят на пострадалите жители надхвърля 115 хиляди. „Няма къде да живеем, загубихме всичко“, каза 38-годишният Еберт Хонатан Моралес, който заедно със съпругата си и четирите им деца във временен подслон в Кали трябва да започнат живота си отначало.

Университетската болница на Валье е един от двата обекта, където работи групата от Израел. Трусът срина около 70% от сградния ѝ фонд, наложи евакуацията на 800 пациенти и отне шест живота, но продължава да приема останалите без дом. Инженерни екипи от Командването на тила на Израелските отбранителни сили (IDF) ръководят разчистването на отломките, така че да бъде изваден всеки, който все още може да е изпод развалините, а повреденото крило да бъде върнато в експлоатация.

Втората задача на групата е по-малко видима, но резултатите от нея може да се окажат по-дълготрайни от самата спасителна фаза. Заедно с местните власти израелските инженери картографират и класифицират повредените постройки и изграждат система за управление на данните. Тя трябва да послужи като основа за решенията кои квартали да бъдат разчистени първо и кои сгради могат да останат обитаеми.

„Знанието, което Израел е развил, днес предлагаме на колумбийските граждани“, заяви пред журналисти в Колумбия говорителят на испански език на IDF, майорът от резерва Рони Каплан. Делегацията носи името „Брит Реим“, което значи „приятелски съюз“, и включва войници от Командването на тила, служители на министерствата на външните работи и отбраната, както и кучета от кинологичното подразделение „Окец“.

Мисията е част от дълга серия такива операции. Първата израелска хуманитарна група заминава за Гърция след земетресението през 1953 г. Оттогава страната е провела над 37 подобни операции на 5 континента – сред тях в Хаити през 2010 г. след срутването на жилищната кула в Сърфсайд, Флорида, през 2021 г. и в Турция през 2023 г., където екипът извади 19 души живи изпод отломките.

Широкият географски обхват на разрушенията се обяснява с необичайната дълбочина на труса. Огнището е било на около 110 км под повърхността, в потъващата плоча Наска. Поради това силното сътресение не се е концентрирало само в района над епицентъра, а се разпространило на голяма площ. Точка, разположена на 100 км от епицентъра се намира на около 148 км от самото огнище, изравнявайки натоварването върху широка ивица, а меките наслаги в долините допълнително усилват сеизмичните вълни. Така планинският район около Сан Хосе дел Палмар е понесъл по-слаби ускорения от гъсто населените низини около Кали, Перейра и Манисалес. Земетресението от юни във Венецуела показа обратната картина: трус с магнитуд 7,5 на малка дълбочина уби повече от 6000 души, но разрушенията и жертвите бяха съсредоточени около разлома.

Присъствието на израелската делегация обаче не премина без спорове. През първите дни правителството на президента Абелардо де ла Еспрея заяви, че се нуждае само от техника, а не от хора, и отклони и забави предложения за изпращане на екипи от Чили, Мексико, Перу и други държави. В сряда, 12 август, кабинетът промени своето решение и допусна групи от САЩ, Израел, Еквадор и Салвадор.

Министърът на външните работи Омар Була Ескобар отрече подборът да е продиктуван от „идеологически съображения“ и обясни, че са приети само сертифицирани екипи, способни да действат самостоятелно. Политологът Сандра Борда обаче посочи, че международно сертифицирани екипи имат и други държави, останали извън списъка.

Цената на забавянето се измерва в часове. Мексиканската организация „Топос Тлателолко“, която изпраща екипи след земетресения от десетилетия, изчака разрешение и стигна до Кали едва след смекчаването на изискванията. Кметът на Сан Хосе дел Палмар заяви пред France 24, че градът се чувства изоставен, тъй като нужната тежка техника така и не пристига. Директорът на националната агенция за бедствия Хавиер Пава, назначен още от предишния кабинет, беше отстранен, след като изтече негово писмо от 13 август, с което се отказва чуждестранна помощ.

Спасителната операция протича успоредно с бърз обрат във външната политика на Колумбия, Страната възстанови двустранните отношения с Израел на 7 август (три дни преди земетресението) по силата на споразумение, сключено на 15 юли във Вашингтон от Гидеон Саар и колумбийския му колега Ескобар. В него се предвижда размяна на посланици, отпадане на визовия режим и откриване на ново посолство на Колумбия в Йерусалим, както и възстановяване действието на търговското споразумение, сключено през 2020 г.

Досегашният премиер Густаво Петро прекъсна дипломатическите отношения през 2024 г. заради войната срещу Хамас в ивицата Газа, подкрепи делото на Южна Африка в Международния съд и прекрати износа на въглища за Израел. Само дни преди земетресението Богота призна суверенитета на Израел над Голанските възвишения, което я превърна във втората страна изобщо след САЩ, предприела подобен ход. Решението предизвика протести от Сирия, Саудитска Арабия, Катар, Йордания и Египет.

Дали подборът на спасителни екипи е бил воден от технически или политически съображения, ще проличи от документацията, а не от публичната реторика. Списъкът на кандидатствалите групи и датите, на които са подали заявленията си, подлежат на проверка и могат да бъдат публикувани.

Приносът на израелската делегация през седмия ден от бедствието обаче се измерва по други показатели. След изтичането на основния прозорец за откриване на оцелели решаващо значение има кои постройки ще бъдат обявени за годни и кое болнично крило ще заработи отново, което е преди всичко инженерна работа. Потвърждение за ефекта от мисията би било връщане на повреденото крило в експлоатация и приемането на изготвена класификация от местните власти като основа за разчистването.

САЩ поеха кулата на Майкетия – военният отпечатък във Венецуела расте след труса

🇺🇸⛑️🇻🇪 Американски военни поеха оперативния контрол над кулата за ръководство на въздушното движение на международно летище „Симон Боливар“ в Майкетия край Каракас, след като двойното земетресение от 24 юни срина Центъра за контрол на района и де факто затвори небето на страната за хуманитарни доставки. Според съобщения до пресата на Южното командване (SOUTHCOM) през първите дни на юли морски пехотинци и авиатори вече работят заедно с венецуелски диспечери, но самата операция се води от Държавния департамент на САЩ, представена като „пряка подкрепа на граждански водено дипломатическо усилие“.

Ядрото на разгръщането е 621-во крило за кризисно реагиране към ВВС на САЩ – специализирано звено, чиято задача е да съживява разрушени летища, което прати 110 авиатори да поемат контрол върху кулата и наземните операции и така да отпуши въздушния мост. Около тази техническа сърцевина застана далеч по-тежко присъствие: над 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част, стратегически транспорт C-17 Globemaster и C-130 Hercules, конвертоплани MV-22 Osprey, тежки хеликоптери CH-47 Chinook и UH-60 Blackhawk, а на рейд в пристанище Ла Гуайра – десантният кораб USS Fort Lauderdale. Общата численост, обявена от командира на SOUTHCOM генерал Франсис Донован, доближава 2000 военни. Вашингтон пое ангажимент за над 300 милиона долара помощ, надграждащи първоначалните 150 милиона, отпуснати от президента Тръмп на 25 юни.

Мащабът на бедствието оправдава мащаба на реакцията. Двата труса с магнитуд 7,2 и 7,5, разделени от едва 39 секунди по разлома Сан Себастиан, са най-силните във Венецуела от 1900 г. насам. Към 4 юли се броят близо 2954 загинали, над 16 592 ранени и десетки хиляди в неизвестност, а Геологическата служба на САЩ допуска в прогнозите си, че жертвите може да надхвърлят 10 000. Пострадали или сринати са поне 58 870 сгради, а директните икономически щети се оценяват на 6,7 милиарда долара. Ударите паднаха най-тежко върху крайбрежния щат Ла Гуайра и столичния Каракас – гъсто населения коридор и сърцевината на венецуелската държава. Разрушеният Център за контрол на района в Майкетия се оказа възел, парализирал всичко останало: без него нито един международен товарен полет не може да влезе безопасно, а въздухът е единствената бърза артерия за помощ в първите дни след трус.

Голямата част от контингента върши тъкмо това, което етикетът обещава. Спасителни екипи вадеха оцелели изпод срутените блокове в първите 72 часа; тактически камиони превозваха вода, палатки и медикаменти по напуканите крайбрежни пътища навътре към откъснатите общини; полеви лекари поемаха ранени, които претоварените болници вече не можеха да съберат. Успоредно с летището американските части се заеха да отворят наново морското пристанище на Ла Гуайра за насипни товари – втори голям канал за тежка помощ, след като капацитетът на въздушния мост не достига за милиони пострадали. По този разказ разгръщането е бързо, компетентно и по мярката на бедствие, което затрупа собствения капацитет на страната.

На теория това е класическа операция за възстановяване след бедствие, каквито американската армия е провеждала десетки пъти – от цунамито в Индийския океан през 2004 г. до земетресението в Хаити през 2010 г. Но контекстът, в който се разгръща сегашната, няма аналог: това е държава, чието правителство САЩ свалиха преди шест месеца. В нощта на 3 януари операция „Absolute Resolve“ – щурм на Delta Force и ЦРУ, предшестван от удари срещу венецуелската противовъздушна отбрана – задържа президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. след което ги отведе в Манхатън, където на 5 януари застанаха пред федерален съд по обвинения в наркотероризъм. Ударът дойде след месеци натиск: флот с над 4500 моряци и морски пехотинци, стегнал блокада в Южните Кариби от есента на 2025 г., удвоена до 50 милиона долара награда за главата на Мадуро и серия удари на Южното командване по плавателни съдове, които се твърди, че пренасят наркотици към САЩ. Тръмп заяви, че САЩ „командват“ Венецуела. Изпълняващата длъжността президент Делси Родригес публично благодари на американското ръководство за „мащабното логистично разгръщане“ – реплика, която сама по себе си очертава новата подредба на властта.

Именно затова присъствие, което в друга страна би било еднозначно хуманитарно, тук се чете на два гласа. Официалната рамка на SOUTHCOM е тясно техническа и подчинена на цивилен орган: авиаторите отпушват едно летище, а генерал Донован говори за подобряване на връзките „от армия към армия“ – формулировка, която звучи странно шест месеца след като същата тази армия щурмува Каракас. Критичните гласове, сред тях местната аналитична платформа Venezuelanalysis, виждат обратното: разширяване на военен отпечатък под хуманитарно прикритие, изграждане на постоянен възел за командване и контрол в пристанището в Ла Гуайра, присъствие на разузнавателни дронове MQ-9 Reaper и бойни хеликоптери, чиято функция надхвърля разчистването на развалини. Двата прочита не са несъвместими по факти – разминават се по намерение, а намерението е именно това, което наличните документи не доказват в нито едната посока.

Земетресение от такъв мащаб обаче е събитие, което легитимира почти всяко външно военно присъствие: то създава неоспорима хуманитарна нужда и същевременно основание чужди части да оперират суверенна инфраструктура – кулата на главното летище, товарен терминал, дълбоководно пристанище. За сила, която вече контролира петролните приходи на страната и държи замразени държавни активи за милиарди, това да поеме въздушното движение и морската логистика затваря на практика всички стратегически артерии на Венецуела наведнъж. Този път не с щурм, а по покана – отправена от правителство, което самата тя постави на власт. Историята на подобни мисии подсказва предпазливост в двете посоки: американското присъствие в Хаити след 2010 г. надживя острата фаза на бедствието с години, но не се запази трайно, а помощта след цунамито през 2004 г. остана краткотрайна и наистина хуманитарна. Кой от двата модела ще бъде следван този път, предстои да разберем.

Залогът под тази логистика е петролът. Венецуела държи най-големите доказани петролни запаси в света, а от януари всички приходи от тях се администрират от Министерство на финансите на САЩ. Земетресението удари точно крайбрежния коридор на Ла Гуайра, който носи външната търговия на страната и стои недалеч от инфраструктурат за износ на петрол, така че контролът над пристанището и въздушния трафик само по себе си има стойност, която надхвърля спасителната операция. Правителството на Делси Родригес, което беше изнесено на повърхността във вакуума след Мадуро, няма нито лоста, нито реални мотиви да откаже помощта и я посрещна с благодарност. Обикновените венецуелци остават между действителната нужда и спомена за бомбардировките от началото на годината; засега документираните местни реакции са оскъдни.

Разминаването не остава само реторично. Още интервенцията през януари беше описана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш като „опасен прецедент“, а много правителства в Латинска Америка я тълкуват като едностранно сваляне на суверенна власт. През тази призма хуманитарната мисия притежава допълнителна тежест: тя нормализира военно присъствие, което съседите вече възприемат като окупация, и размива границата между спасителна операция и гарнизон. Способността да разгърнеш 2000 военни с кораби, самолети и дронове за броени дни е едно; намерението, с което ги задържаш, след като руините са разчистени, е съвсем друго.

Дали това ще се окаже временна мисия или началото на трайно присъствие, ще проличи не от реториката, а от календара. 621-во крило е звено за бърз ремонт на летища – работата му по същество приключва, когато венецуелските диспечери отново могат сами да поемат Центъра за контрол на района. Ако американските части предадат кулата и се изтеглят от Ла Гуайра, щом трафикът се нормализира, официалната рамка ще се потвърди. Ако присъствието на летището и пристанището надживее хуманитарната фаза и бъде вкоренено в постоянни бази, ще натежи тъкмо обратният прочит.

📽️ Видео: Кратък преглед на мисията с генерал Франсис Л. Донован от Корпуса на морската пехота на САЩ, ръководител на Южното командване (SOUTHCOM) на 30 юни 2026 г. По указание на SOUTHCOM, назначени американски военни подкрепят ръководената от Държавния департамент помощ към народа на Венецуела в отговор на земетресенията от 24 юни. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Christopher Bermudez)

Масови разрушения и жертви след двойно земетресение във Венецуела.

🇻🇪🚨 Венецуела беше разтърсена от две последователни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5, описвани като едно от най-разрушителните сеизмични бедствия в модерната история на страната. Тежки разрушения са регистрирани в цялата странат, а множество кадри в социалните мрежи показват населението, обхванато от масова паника, да се евакуира към улиците. Трусът е засегнал дори отдалечени места в Амазония на 1700 км разстояние в южна посока.

В рамките на броени минути държавата беше разтърсена от феномен, известен като „сеизмичен дублет“ – две  земетресения с изключителен интензитет, възникнали непосредствено едно след друго. Първото има магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, последвано броени секунди след това от нов по-силен трус с магнитуд 7,5. В отговор властите във Венецуела незабавно обявиха извънредно положение, а предварителните компютърни модели на Геоложката топографска служба на САЩ (USGS) прогнозираха, че потенциалният брой на загиналите може да варира между 10 000 и 100 000 души.

Въпреки мрачните прогнози, властите все още не са излезли с официални окончателни данни за пострадалите. До момента се съобщава за около 30 загинали и стотици ранени, а спасителни операции тепърва ще започват в най-тежко засегнатите региони. Трусовете нанесоха сериозни щети на критична инфраструктура, което наложи незабавно затваряне на международното летище в столицата Каракас за граждански полети с цел инспекции за безопасност. Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело потвърди за огромен брой разрушени сгради и тежки структурни повреди в столицата и призова жителите незабавно да напуснат постройките, тъй като вече са отчетени над 20 вторични труса.

Епицентърът е локализиран на 21 км от град Морон по крайбрежието на Карибско море, на плитка дълбочина от 10 км, което прави труса особено разрушителен. Сеизмичните вълни са били усетени в съседна Колумбия, както и на хиляди километри в Бразилия. Сред най-тежко засегнатите провинции са Ла Гуайра, Арагуа, Карабобо и Фалкон. Първоначалното предупреждение за цунами в Пуерто Рико и Американските Вирджински острови беше отменено от международните системи за известяване.

Дипломатическата мисия на САЩ в Каракас публикува официално изявление в платформата X, че следи отблизо ситуацията и отправи призив към гражданите си да избягват засегнатите райони, да стоят далеч от повредени сгради и да следят местните медии, за да получат актуална информация, докато спасителни екипи продължават претърсването на отломките.

Мощно земетресение с магнитуд 8,2 разтърси Филипините.

🇵🇭 Мощно земетресение с магнитуд 8,1 по Рихтер разтърси остров Минданао, втория най-голям остров на Филипините, разположен в южната част, което предизвика опасност от цунами в крайбрежните региони в страните от Източна Азия. Към момента няма информация за жертви и материални щети, но публикувани онлайн кадри показват множество рухнали сгради в различни градове на страната.

Епицентърът е бил на 24,7 км западно-югозападно от Буриас, близо до Минданао – втората по големина група острови на страната и най-южната такава. Трусът е регистриран в 11:37 ч. местно време на дълбочина от 35 км, съобщи Геоложката служба на САЩ.

Тихоокеанският център за предупреждение за цунами обяви, че по някои крайбрежни райони на Филипините е възможно да бъдат ударени от вълни цунами с височина до 3 метра. Вълни до 1 метър могат да достигнат някои брегове на Индонезия и Малайзия. По-малки вълни цунами са възможни в Тайван, Япония, Папуа-Нова Гвинея,  Гуам и няколко островни държави и територии в западната част на Пасифика. Жителите са усетили трусовете в индонезийските провинции Северно Сулавеси и Северно Малуку.

Национална агенция за управление на извънредни ситуации (NEMA) на Нова Зеландия оповести, че съвместно с научно-изследователския институт GNS Science оценява дали земетресението е предизвикало цунами, което би могло да засегне Нова Зеландия.

„Ако на това място е генерирано цунами, вероятността то да достигне Нова Зеландия в рамките на следващите поне 10 часа е малка“, посочват от организацията. „Това национално предупреждение е издадено въз основа на бърза оценка на предварителните данни за земетресението. Ситуацията може да се промени с получаването на повече данни. Ще предоставим актуализирана информация веднага щом приключим с допълнителния анализ.“

През изминалата година южната част на Филипините беше поразена от други две силни земетресения – трус с магнитуд 6,9 в края на септември бе последван от нов, с магнитуд 7,4, само седмица по-късно.

Една от най-застрашените от бедствия страни по земнот кълбо, Филипините са чест потърпевш от земетресения и вулканични изригвания поради разположението си върху т.нар. „Огнен пръстен“ – дъга от сеизмични разломи около океана, която обхваща Северна и Южна Америка (Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, САЩ, Канада) и Индо-Пасифика (Русия, Япония, Тайван, Филипини, Индонезия, Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови, Вануату, Фиджи, Тонга, Нова Зеландия). Освен това Филипините са връхлитани от около 20 тайфуна и тропически бури всяка година.

Хунтата в Мианмар извършва бомбардировки въпреки пагубното земетресение в страната.

🇲🇲 Военната хунта на Мианмар продължава да провежда бомбардировки срещу територии, намиращи се извън неин контрол, въпреки тежкото земетресение в страната, отнело живота на повече от 1600 души.

ООН описа атаките като "напълно възмутителни и неприемливи", а нейният специален докладчик Том Андрюс заяви пред BBC, че е невероятно как военните продължават да „хвърлят бомби, когато се опитват да спасят хора“ след земетресението. Той призова военния режим, който завзе властта с преврат преди близо четири години, да прекрати всички военни операции.

„Всеки, който има влияние върху армията, трябва да засили натиска и да покаже много ясно, че това е неприемливо“, каза той. „Призовавам хунтата просто да спре, да спре всякакви военни операции.“

Бирманската служба на BBC World Service потвърди, че седем души са били убити при въздушен удар срещу Наунгчо в северния щат Шан, нанесен в около 15:30 часа местно време или под три часа след земетресението.

Бунтовнически групи, борещи се да свалят от власт военния режим, съобщиха за бомбардировки по град Чанг-У в северозападния регион Сагаинг, който се озова в епицентъра на трусовете. Появиха се съобщения за въздушни удари и в райони по границата с Тайланд.

Правителството на националното единство (NUG), представляващо свалената в преврат гражданска администрация, посочи в изявление, че неговите въоръжени сили навлизат в двуседмична пауза в "настъпателните военни операции, с изключение на отбранителни действия" в районите, засегнати от земетресението, считано от неделя.

Земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер, ударило Сагаинг, беше усетено и в съседните страни и беше последвано от съобщения за разрушения, пристигащи от близкия Мандалай – втори по големина град в Мианмар – както и от столицата Найпидо, намираща се на разстояние от 241 км.

Хунтата съобщи, че до този момент е известно за 1644 загинали, но много други вероятно все още се намират в капан под развалините.

Земетресението идва след четири години кръвопролитна гражданска война в страната, предшествана от военен преврат през 2021 г., предизвикал огромни протести, в които хиляди хора излизаха всяка вечер по улиците, където настояваха за възстановяване на гражданското управление.

Това, което започна като кампания за гражданско неподчинение, скоро се превърна във въоръжено въстание с участието на продемократични и етнически бунтовнически групи, което в крайна сметка доведе до тотална гражданска война.

Четири години по-късно ожесточените сражения продължават с пълна сила между военните, от една страна, и етническите армии и въоръжените групи на съпротивата, от друга. Военната хунта, която търпи непрекъснати и унизителни поражения, в които загуби огромни части от територията на страната, разчита все по-усилено на безразборни въздушни атаки, насочени към ликвидирането на съпротивата срещу нейното управление.

Големи части от региона Сагаинг, епицентърът на земетресението, в момента е контролирано от продемократични съпротивителни групи. Разследване на BBC разкри, че близо четири години след узурпирането на властта с преврат, военните вече контролират по-малко от една четвърт от площта на страната. Според него етнически армии и пъстра мозайка от съпротивителни групи контролират 42% от Мианмар, а голяма част от останалата част остава оспорвана.

Всичко това е факт въпреки въздушното превъзходство, от което се възползва режимът в резултат от липсата на капацитет за отвръщане на удара. Военните са замесени в извършването на множество безразборни въздушни бомбардировки, разрушили училища, манастири, църкви и болнични обекти. В един от най-смъртоносните въздушни удари бяха убити повече от 170 души, сред много жени и деца. Органът на ООН, разследващ нарушенията на човешките права в страната, предупреди, че хунтата извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу собствения си народ.

Въздушната кампания на хунтата продължава благодарение на постоянната подкрепа от страна на Русия и Китай. Въпреки призивите на ООН за налагане на оръжейно ембарго в отговор на военния преврат, както Москва, така и Пекин предоставиха щурмови самолети и осигуриха обучението на пилотите.

Русия и Китай също изпратиха помощни и спасителни екипи в Мианмар. „Трудно е да се доверим на съчувствието им сега, когато те са същите тези страни, доставящи смъртоносни оръжия на военната хунта, използвани за убиване на нашите невинни цивилни“, каза Джули Хайн, активистка за правата на бирманците, живееща в Обединеното кралство.

Освен това съществуват сериозни притеснения, че военните ще използват хуманитарната помощ като оръжие в гражданската война. Армията на Мианмар има дългогодишна практика да отказва помощ на райони, където са активни съпротивителни групи. Том Андрюс сподели пред BBC, че по време на предходни хуманитарни усилия хунтата е блокирала помощта, след което е извършила арести на хуманитарни работници.

„Това, което знаем от минали хуманитарни бедствия, природни бедствия, е, че хунтата не разкрива истината и също така има навика да блокира доставката на хуманитарната помощ там, където е най-необходима“, предупреди той. „Използват тази помощ като оръжие. Изпращат я само към районите, които контролират, и я отказват в райони, които не контролират.“

„Така че има райони, в които е налице най-острата нужда и буквално има помощ, която се опитва да влезе, камиони, блокиращи пътя, арестувани хора и това е моделът на реакция на природни бедствия в миналото“, обясни той, изразявайки опасения, че очаква действията им в сегашния случай да не са по-различни.