Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.