Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Договор за 37 милиона разкрива как САЩ готвят логистиката на тайванския сценарий

🇺🇸⚓️🇯🇵 Военноморските сили на САЩ наеха четири граждански товарни кораба, способни да разтоварват военна техника директно на плажната ивица или на обикновен пристан без необходимост от пристанищна инфраструктура, и ще ги разгърнат за операции от Наха, Япония, от 30 юли. Договорът на стойност 37 млн долара изглежда дребен на фона на годишния бюджет на Пентагона, но в същото време е показателен за това колко сериозно планиращите органи приемат логистичното предизвикателство на една разпръсната островна кампания в Тихия океан.

Поръчката, спечелена от Schuyler Line Navigation Co. от Уест Палм Бийч, Флорида, е възложена от Командването за военноморски транспорт (Military Sealift Command) – логистично-транспортното рамо на флота, поддържащо снабдяването на американските военни във всички океани по земното кълбо. Тя покрива тайм-чартър на четири кораба от типа roll-on/roll-off с носов рампов изход, плаващи под щатски флаг, за 180 дни, с възможност за нови 180 дни, която би удължила операциите до 24 юли 2027 г. и би повишила общата стойност до 60 млн долара, ако бъде взето решение за удължаване. Roll-on/roll-off, или съкратено RoRo в морската логистика, означава кораби, на които колесната и верижната техника се качва на собствен ход, вместо да се вдигне с кран – същият принцип като на автомобилен ферибот, но оразмерен да носи основни бойни танкове, бронирани машини, артилерийски системи, хеликоптери и целия набор от сухопътно оборудване. Носовата рампа дава способност да разтоварва право на плажа или на обикновен кей, без да е нужен дълбоководен такъв с техника. Плавателен съд с тези две качества на теория би могъл да остави техника на брега почти навсякъде, където водата е достатъчно дълбока за подход.

Наха – столица на префектура Окинава и дом на пристанищния комплекс Naha Port Facility – е основен възел на американската военна логистика на Окинава, контролиран от 835-и транспортен батальон на Сухопътните сили и поделението на MSC за Окинава, подчинено на MSC Far East със щаб в Сингапур. Пристанището лежи на около 26-ия паралел в Източнокитайско море, на близо 600 км североизточно от Тайван и няколкостотин километра от островната верига Рюкю – японска територия, простираща се на югозапад от Окинава към Тайванския проток, която американските и японските плановици през последните няколко години методично превръщат в гръбнак на своята архитектура за предна отбрана в лицето на евентуално китайско нападение. Каналът на пристанището е драгиран през 2019 г., за да поема до 26 RoRo кораба от среден клас – инвестиция, насочена към осигуряване направи възможен точно такъв сплав от морски подкрепления, какъвто настоящият договор представлява.

Четирите кораба са описани само през минималните функционални изисквания: всеки трябва да даде поне 195 кв.м. товарна площ, а флотилията общо – не по-малко от 1170 кв.м. Това е скромен капацитет, ако се съпостави с големите военни-транспортни кораби, но спецификацията е калибрирана за друга оперативна конфигурация. 12-ти морски пехотен крайбрежен полк (12th Marine Littoral Regiment), който действа от Окинава и получи пълното си въоръжение през юни 2026 г. – противокорабните комплекси NMESIS и системите за противовъздушна отбрана MADIS, – е построен около малки разпръснати подразделения, на които им се налага да местят техника и припаси между островите бързо и без тежестта на голяма десантна корабна операция. Малък RoRo съд, който може да акостира на рибарски пристан, да свали няколко камиона и ремаркета и да продължи нататък, е далеч по-гъвкав инструмент за тази задача от десантен кораб клас Wasp, който изисква цяла логистична опашка, за да оперира.

Оперативната концепция, която чартърът в Наха обслужва, има формално име в доктрината на морската пехота: Expeditionary Advanced Base Operations (EABO) – подходът, който разполага малки части по острови из оспорвано морско пространство, за да осигуряват сензорно покритие, огнева мощ и логистични възли, без да струпват сили на места, които евентуален противник би могъл да порази с прецизни ракети. Крайбрежният логистичен батальон на 12-ти полк отдавна развива именно междуостровното снабдяване, което концепцията изисква – както с конвенционални съдове, така и, от 2025 г., с Autonomous Low-Profile Vessel на Leidos, полупотопяема безпилотна лодка („Sea Specter“), която по време на ученията Resolute Dragon 2025 проведе тридневен снабдителен преход през Рюкю, преди планираната последна отсечка към остров Йонагуни – най-западната точка на японска територия, на около 110 километра (68 мили) от тайванския бряг – да бъде отменена заради промени в плана. Наетите RoRo кораби биха дали конвенционално, по-капацитетно допълнение към тези безпилотни логистични усилия.

Девет компании подадоха оферти по конкурсната процедура, обявена на държавния портал за обществени поръчки – равнище на интерес, което отразява активния чартърен пазар за малки RoRo съдове в Тихия океан и готовността на флота да плаща търговски цени за достъп до тонаж под щатски флаг. Политиката на Военното министерство (Department of War) задължава MSC първо да търси търговски кораби под американски флаг, преди да посегне към собствени държавни съдове – както за да подкрепи местната морска индустрия, така и за да поддържа щатския флотски флот, който може да бъде реквизиран за нуждите на отбраната в криза, търговски жизнеспособен в мирно време. Базовата стойност от 37 милиона и таванът от 60 милиона долара отговарят на конкурентни търговски чартърни ставки за четири специализирани съда за около година работа в труден театър.

Позицията на Наха в Окинава позволява бърз преход на военноморски активи – десантни и товарни кораби – към горещи точки като Тайванския проток, който лежи на около 600 километра на югозапад, при реакционно време, измеримо по-скоро в дни, отколкото в седмици. Именно тази близост прави Наха правилното място за базиране на договора – вместо Йокосука, Сасебо или Гуам: четирите наети съда ще бъдат разположени така, че да се вмъкнат бързо в островната верига в която и да е посока – на север към японските главни острови или на югозапад към теснините, които всеки тихоокеански сценарий неизбежно засяга.

По-широката картина изпъква, когато 37-те милиона се поставят редом до останалото. Повече от 90 на сто от американската военна техника и снабдяване пътува по море, сочат данни на MSC; в театър, очертан от островни вериги, оспорвани проливи и разстояния, мерени в хиляди мили, способността да местиш товар между островите бързо, гъвкаво и с минимална зависимост от стационарна пристанищна инфраструктура не е логистично удобство, а предпоставка за самото водене на бойни действия. Скромният обем на четирите съда е по-малко показателен от това какво допълват те – разпръснатата схема на 12-ти полк, безпилотните преходи на „Sea Specter“, драгирания през 2019 г. канал в Наха. Поотделно всеки от тези елементи изглежда дребен; взети заедно, те очертават как Вашингтон и Токио изграждат – парче по парче, договор по договор – логистичния скелет на отбрана по първата островна верига. Чартър за граждански кораби обикновено не става новина. Този става, защото показва, че подготовката за разпръсната островна кампания вече е слязла от равнището на доктрината до равнището на товарните рампи.