Меджлисът атакува Централната банка заради квота от 10 000 долара на човек

🇮🇷💵 Депутатът от Меджлиса определи като „престъпление“ решението на Централната банка на Ислямска република Иран да продава до 10 000 долара на всеки гражданин, навършил пълнолетие, а председателят на парламента Мохамад Бакер Галибаф заяви, че е научил за схемата от медиите, като го е учудило защо е въведена. Мехди Кучакзаде говори по време на виртуално пленарно заседание от 4 октомври. Неговата реч и отговорът на Галибаф бяха предадени от местните медии.

Решението е взето от ведомството, начело на което от 31 декември 2025 г. е Абдолнасер Хемати, отстранен от поста министър на икономиката с вот на недоверие, гласуван в същия този парламент на 2 март 2025 г. Централната банка обяви, че ще пусне на пазара банкноти за до 2 млрд. долара. Първият етап е от 1 млрд. и всеки ирански гражданин, навършил 18 години, може да купи до 10 000 долара срещу представен документ за самоличност. Продажбите бяха стартирани в събота от пет държавни и частни банки: „Мелли“, „Меллат“, „Теджарат“, „Садерат“ и „Саман“. Курсът за покупка в рамките на квотата беше 259 000 томана за долар за първия ден от продажбата и 257 000 във втория (1 томан е равен на 10 риала). Такава продажба вече имаше и таванът е вдигнат: според „Хамшахри“ той е удвоен спрямо предишните 5000 долара, а според „Джаван“ – повишен 10 пъти спрямо 1000.

Пазарният курс беше по-висок. В събота доларът се равняваше на 268 800 томана, според котировките на bon-bast.com (2,688 млн. риала срещу 2,632 млн. в петък). Това остава най-ниската стойност на иранската валута в историята. „Дана“ дава за последните дни диапазон от 265 000-270 000. Разликата спрямо курса на квотата в първия ден беше 9800 томана на долар. Който разполага с 2,59 млрд. томана, купува долари на стойност 2,69 млрд. томана по пазарния курс и печели 98 млн. томана (3,6%). Кучакзаде оцени пълната квота на 2,5 млрд. томана, а за 2 млрд. долара, заделени за продажбата, пълните квоти стигат за 200 000 души.

Кучакзаде каза, че хората, които получават държавна помощ, нямат 2,5 млрд. томана, а ако разполага с тях, помощта им щеше да бъде спряна. Купувачи остават Хемати и приятелите му, дилърите и крадците. „Тези 10 000 долара, освен във възглавниците на богатите, къде другаде отиват, господин Галибаф?“, попита той и поиска извънредно заседание в същия ден. Попита и колко лекарства за болните от булозна епидермолиза (т.нар. „пеперудена болест“) биха се купили със същите 2 млрд. долара. Днес това е по-важно от Ормузкия проток, добави депутатът, а тази политика „прахосва Ормузкия проток“ и „страната я продават на Америка“. Във версията на агенция Тасним той пита още защо ведомството пуска долари именно сега, когато Тръмп твърди, че до две седмици иранската икономика ще рухне. Накрая той заяви, че ако не се страхувал от ада заради пропуските си към хората, още днес щял да се подпали пред Централната банка.

Галибаф заяви, че е научил за разпределянето на доларите от медиите и се е учудил какво е основанието за него. Даде обещание да следи въпроса лично, на първото надзорно заседание, а ако се наложи в пленарна зала. Той потърси виновника другаде: след „пълното военно поражение“ на САЩ на бойното поле те вършат само икономически натиск, за да се отслаби устойчивостта на хората. За страдащите от редки болести тази година са отпуснати 17 000 млрд. томана безлихвени заеми, напомни той. Според курса от събота това са 63 млн. долара, а 2 млрд. долара на ведомството са около 30 пъти повече.

Критиката не беше ограничена само до един депутат. Членът на президиума на Меджлиса Алиреза Салими заяви пред Mehr, че парламентът ще проведе заседание и ще покани Хемати да предложи обяснение, и ще застане срещу тази стъпка. Доларите трябва да отиват за основни стоки, суровини за заводите и лекарства, а не за всеки, който може да ги купи и да ги прибере във възглавницата си. По думите му хора, които търсят печалба, вземат чужди документи за самоличност, за да купят повече, а правителството е предупредило, че сума над 10 000 долара, намерена в дома, се смята за контрабанда. Вестник „Джаван“ описа начинанието като разпиляване на валута и припомни, че при правителството на Хасан Рохани дилърите наемали карти за подобни продажби. Към 5 октомври в прегледаните ирански издания отговор на Хемати няма.

Всичко това се разиграва в страна, чиято валута е загубила над половината от стойността си за година, при инфлация от най-малко 70%. Иранците прехвърлят спестяванията си в долари и злато, тъй като всяко ново поевтиняване на риала ги обезценява и поскъпва дори крайно необходимото. Натискът идва отвън. От юли, когато се разпадна меморандумът за мир между Вашингтон и Техеран, САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища, а от края на август Министерство на финансите поведе кампанията „Икономически изгнаник“ срещу държави, банки и авиокомпании, работещи с Ислямска република Иран. На 27 септември министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че на вода са останали само 15 млн. барела ирански петрол, което означава, че „вероятно през следващите две седмици“ Иран ще направи последните си доставки за Китай, след което няма да има какво да търгува. Тръмп повтори прогнозата в публикация на 30 септември. В седмицата преди прогнозата на Бесент висши служители на иранския режим настоявали за 7-дневно примирие: отваряне на Ормузкия проток срещу размразяване на 12 млрд. долара, вдигане на блокадата и облекчаване на санкциите. Тръмп го е отхвърлил като неприемливо.

33 години от танковия обстрел на Дома на Съветите в Москва

🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.

Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.

Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.

Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.

Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.

Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“

Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.

Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.

Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.

През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.

Руски депутат настоява за употребата на ядрено оръжие срещу Украйна.

🇷🇺🗣️ Срещу Украйна трябва да се нанесе ядрен удар заради проявите на „антикомунизъм“ и „русофобия“ от президента Володимир Зеленски. Това заяви на заседание на местния парламент на Санкт Петербург Виктор Перов, депутат от политическа партия „Социална защита“ – наскоро разформирована от Кремъл.

По думите на Перов прилагането на оръжие за масово поразяване трябва да доведе до приключване на т.нар. „специална военна операция“, която „не е тръгнала така, както беше планирано“. „Смятам, че вие, депутатите, трябва да се обърнете към президента Владимир Путин с настояване за употребата на ядрено оръжие, за да се удари с него по привържениците на Бандера и Шухевич, което ще накара ръководството на Украйна да подпише мирно споразумение“, заяви депутатът от трибуната на местния парламент. В този момент изказването му беше прекъснато, тъй като микрофонът му беше изключен.

В началото на месеца Върховният съд на Руската федерация по искане на Министерство на правосъдието закри „Партията на социалната защита“, от която Перов по-рано се кандидатира на различни избори, включително за губернатор на Ленинградска област. Самият политик описва възгледите си като комунистически и се представя като ръководител на партията.

Преди това висши руски служители многократно са заплашвали западните държави с ядрени удари. Миналата седмица заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че Кремъл е готов да използва такова в случай на опит от страна на други държави да нахлуят на руска територия.

По думите му западните страни да се отнесат „максимално сериозно“ към разпоредбите на военната доктрина на Руската федерация и държавната политика в сферата на ядреното възпиране. „Посегателството срещу Русия при най-лошите сценарии може да доведе до това да отговорим с употреба на въпросните средства“, заплаши чиновникът.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

Началникът на политическото бюро на Хизбула е ликвидиран при израелски удар.

🇮🇱💥🇱🇧 Мохамед Раад, ръководител на политическото крило на Хизбула („Лоялност към съпротивата“) е загинал при израелски въздушен удар през изминалата нощ, съобщава телевизионният канал Al-Arabiya, позовавайки се на свои източници.

Раад е една от най-влиятелните политически фигури в структурата на организацията, като оглавяваше нейния блок в ливанския парламент в продължение на десетилетия. През ноември 2023 г. неговият син Абас Раад също бе убит при израелски удар в южната част на страната, което тогава беше описано като сериозен удар по ръководството на групировката. Евентуалната смърт на самия Мохамед Раад би била безпрецедентна загуба за политическото крило на Хизбула и вероятно ще доведе до допълнително втвърдяване на позициите на организацията в Бейрут.