🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.
Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.
Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.
Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.
Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.
От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.
Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.
Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.
Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.
Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.
Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.
Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.
Няма коментари:
Публикуване на коментар