Четири руски ракетни корвети минаха на 40 километра от Хокайдо

🇷🇺⚓🇯🇵 Четири руски бойни кораба, въоръжени със свръхзвукови противокорабни ракети, преминаха на около 40 км от нос Соя, северния край на японския остров Хокайдо, на 14 август – ден след като руският президент Владимир Путин направи официална визита на Итуруп, най-големия от спорните Курилски острови. Обединеният щаб на Силите за самоотбрана на Япония съобщи за прехода на 16 август и уточни, че корабите не са навлизали в териториалните води на страната.

Движението им е било следено от патрулен самолет Lockheed P-3 Orion от 2-ро авиокрило на Морските сили за самоотбрана (JMSDF), който е събирал данни за маршрута. Четирите съда носят бордови номера 916, 946, 971 и 978 и принадлежат на Тихоокеанския флот на Руската федерация.

Преходът им през август е проследен в две направления. Същата четворка е засечена на 9 август на около 70 км северозападно от японския остров Ребун, преди да премине на изток през протока Лаперуз, наричан от японците Соя. Наблюдаваното на 14 август е обратният преход по същия маршрут на запад. Това значи, че плаването е започнало четири дни преди пристигането на Путин на Итуруп.

Корабите са от проект 12411М „Молния-1“ (НАТО класификация: Tarantul III). Серията въведена в състава от началото на 80-те години на миналия век и се различава от по-ранните варианти предимно по главното си въоръжение: вместо П-15 „Термит“ носи комплекса 3М80 „Москит“.

„Москит“ (НАТО класификация: SS-N-22) е свръхзвукова противокорабна ракета, която лети с около Мах 2,5 ниско над водата и достига Мах 3 на височина, с обсег от 120 до 250 км според конкретната версия. Всеки кораб носи по 4 такива ракети, 76-милиметрово оръдие АК-176М, 2 шестцевни 30-милиметрови установки АК-630М за близка отбрана и преносими зенитни ракети „Игла-1“. Съдовете развиват скорост до 41 възела, имат далечина на плаване около 1600 морски мили (2963 км) при икономичен ход от 14 възела и екипаж от около 40 души.

Четирите кораба, идентифицирани от японската страна, са R-298, влязъл в строя през 1990 г., R-19 от 1992 г., R-24 от 1994 г. и най-новият сред тях – R-29, приет на въоръжение през 2003 г. Семейството е познато и на българските ВМС: ракетната корвета „Мълния“ от по-ранния вариант 1241.1, построена през 1983 г., влиза в състава на флота в края на 1989 г.

Островът, който Путин посети предния ден, е основнен военен център на архипелага. На Итуруп се намират щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия, летище „Буревестник“ – едно от най-големите по цялата островна дъга – и зенитно-ракетна система С-300В4, разположена там постоянно от декември 2020 г.

Бреговият противокорабен комплекс „Бастион“ е разположен на Итуруп от 2017 г., а „Бал“ – на съседния Кунашир от същата година. По оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2022 г. руският гарнизон на Южните Курили наброява около 3500 военнослужещи.

На 13 август руският президент посети предприятие за риба, болница и училище и проведе разговор със сахалинския губернатор Валерий Лимаренко, командващия Тихоокеанския флот адмирал Виктор Лиина, началника на граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Сахалинска област Сергей Махорин и изпълняващия длъжността командир на 68-и гвардейски армейски корпус Алексей Шведов. Това беше първото посещение на Путин на архипелага. Дмитрий Медведев го изпревари с 16 години, когато като президент посети Кунашир през 2010 г.

Токио отговори с официален протест. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги привика руския посланик Николай Ноздрев и заяви, че „Северните територии, включително островът Еторофу (Итуруп), са неотменна част от територията на Япония както исторически, така и от гледна точка на международното право“.

Премиерът Санае Такаичи определи визитата като „абсолютно неприемлива“ и напомни, че многократните настоявания от страна на Япония към руския президент да не посещава четирите острова. Правителството обмисля ответни мерки, включително разширяване на действащите икономически санкции.

От руска страна тонът беше още по-остър. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви на 13 август, че японският премиер „може да си бъбри колкото иска, че Курилите са исторически японски, но това бъбрене няма да промени нищо“, защото островите „бяха, са и ще бъдат руска земя“, а „всеки, който не разбира това, ще се сблъска с чудовищните последици от своята заблуда“.

Спорът продължава вече 8 десетилетия. Съветският съюз овладява Курилите в последните дни на Втората световна война през 1945 г. С Договора от Сан Франциско от 1951 г. Япония се отказва от „всички права, основания и претенции към Курилските острови“, без обаче да признава съветския суверенитет над тях.

Съвместната декларация от 1956 г. прекратява състоянието на война между двете страни и предвижда два от островите (Шикотан и Хабомай) да бъдат предадени на Япония след сключване на мирен договор. Такъв обаче никога не е подписан, а по-големите острови Кунашир и Итуруп изобщо не са част от тази договорка.

Японската позиция е, че Северните територии – Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай – не са част от Курилските острови, от които страната се е отказала в Сан Франциско. Русия, от своя страна, твърди, че суверенитетът ѝ над тях е законна последица от резултата на Втората световна война.

Дипломатическият канал по спора е затворен от 4 години. След като Япония се присъедини към западните санкции срещу Русия през 2022 г., Москва преустанови преговорите за мирен договор, отмени безвизовите посещения на бивши японски жители на островите и спря съвместните стопански проекти там.

През 2025 г. руското министерство на външните работи обяви, че не вижда перспектива за диалог с Токио по мирния договор. На Итуруп самият Путин също не се върна към някогашната идея за постигането на ясен компромис на основата на декларацията от 1956 г., а вместо това говори за „генетичния код на победители“ у руснаците.

Дипломатическото напрежение през август започна още преди визитата на Итуруп. На 4 август японското министерство на отбраната публикува годишната Бяла книга по отбраната, която акцентира върху военното разрастване на Китай, ядрената и ракетната програма на Северна Корея и задълбочаващото се сближаване между Москва и Пекин.

Документът напомня и появата на Си Цзинпин, Путин и Ким Чен-ун един до друг на военния парад през септември 2025 г., както и последвалите съвместни руско-китайски полети на далечни бомбардировачи покрай въздушното пространство на Япония.

Разходите за отбрана през финансовата 2026 г. за първи път надхвърлиха 9 трилиона йени (57,1 милиарда долара), а целта те да достигнат 2% от БВП беше изпълнена предсрочно. Министърът на отбраната Шиниро Коидзуми определи средата за сигурност около страната като най-тежката след Втората световна война.

В оценка от 13 август Институтът за изследване на войната (ISW) приема, че визитата на Путин на Итуруп вероятно е част от отговора на Кремъл именно на въпросния документ и има за цел да отслаби усилията на Такаичи за укрепване на японските отбранителни способности.

Морското придвижване обаче се вписва в тенденция, която е налице автономно от политическия календар. Обединеният щаб отчита устойчива ескалация на руската и китайската военноморска дейност по японското крайбрежие. През май руски конвой от 10 бойни кораба премина протока Цушима, а само през седмицата около 26 юни през японските проливи преминаха 10 китайски военни кораба и пет руски.

Говорителят на щаба заяви тогава, че честотата не е необичайно висока, но че операциите „определено се разширяват и засилват“. Той допълни, че съвпадението между руските и китайските маневри през тези дни изглежда случайно.

Източният етап от преход през август също предхожда посещението на Путин на Итуруп. Протокът Лаперуз е един от малкото морски изходи от Охотско море – акваторията, затворена от Курилската островна дъга, която осигурява прикритие за руските стратегически подводници в Далечния изток.

Оттук нататък полето за реакция на Токио остава сравнително ограничено. Официалният дипломатически протест вече беше отправен с привикването на руския посланик, а действащ мирен договор, който Япония би могла да замрази или денонсира, няма. Преговорният канал също беше затворен от Москва именно в отговор на предишния кръг японски санкции.

Разширяването на санкциите остава една от малкото практически мерки, които японското правителство публично обявява, че разглежда. Но предното такова решение през 2022 г. беше последвано от прекъсване на оставащите канали за разговор по териториалния спор от страна на Москва.

Путин стъпи на Итуруп ден след ученията на Тихоокеанския флот

🇷🇺⚓🇯🇵 Владимир Путин посети остров Итуруп на 13 август – за първи път през 26-те си години начело на Русия. Итуруп е най-големият от четирите острова от южната група на Курилските острови, които са претендирани от Япония под името Северни територии. Путин пристигна там направо от ученията на Тихоокеанския флот, където ден по-рано отхвърли японските претенции към архипелага. Токио привика руския посланик Николай Ноздрев, а премиерът Санае Такаичи определи посещението като „абсолютно неприемливо“ на неформален брифинг в своята резиденция.

Програмата на деня беше подчертано гражданска. Кремъл разпространи кадри, на които Путин обикаля цеховете на комплекс за преработка на риба „Ясний“, разглежда изложена риба и опитва различни видове хайвер. Той посети още болницата и училището в Курилск и разговаря с губернатора на Сахалинска област Валерий Лимаренко. На думите на губернатора, че местните помагат на войниците с „всичко за победата“, Путин отвърна: „Такива са хората ни. Генетичен код на победител.“ Пред настоятеля на храма „Богоявление“ в Курилск обеща да помисли и за строеж на нова църква.

Военният контекст остана извън кадър, но беше само на ден разстояние. На 12 август Путин наблюдаваше заключителния етап на флотските учения от борда на ракетния крайцер „Варяг“. Маневрите започнаха на 4 август и включиха около 60 бойни кораба и плавателни съдове, около 30 летателни апарата и над 13 000 военнослужещи. Оттам президентът предупреди, че Руската федерация ще отговори огледално на опитите нейни търговски кораби да бъдат задържани „в която и да е точка на Световния океан“, и нарече западните планове за подобни действия пиратство. За Япония заяви, че Русия не я заплашва и няма претенции към нея, докато Токио за първи път причислява страната у към основните източници на заплаха в доктрината си и въведе непровокирани санкции. Принадлежността на Курилите към Русия, допълни той, е била закрепена в следвоенните международни документи.

Итуруп обаче има военна тежест, която рибният комбинат не показва. Охотско море е почти затворен морски басейн, ограден от Камчатка, Курилската дъга, Сахалин и Хокайдо, и е районът, в който руският Тихоокеански флот разполага своите стратегически подводници. Във Вилючинск на Камчатка се намират 5 ракетоносеца от клас „Борей-А“, всеки способен да носи по 16 балистични ракети „Булава“. Курилската дъга образува естествената преграда на този басейн, а проливите са неговите изходи към Тихия океан.

Най-широките и най-дълбоките от тях се намират в средната и северната част на архипелага, далеч от териториалния спор с Япония: Буссол достига дълбочина над 2200 метра и през него преминава около 60% от водата, изтичаща от Охотско море към океана, а Крузенщерн достига около 1760 метра. На юг ключови са проливът Екатерина между Кунашир и Итуруп и проливът Фриз между Итуруп и Уруп. Те са по-плитки, но се намират най-близо до пристанищата на Приморие и Сахалин, както и до японския бряг. От 4-те спорни острова единствено Итуруп граничи и с двата пролива.

От тази география произтича и военната роля на острова. Щабът на 18-а картечно-артилерийска дивизия се намира в селището Горячие Ключи на самия Итуруп, а полковете ѝ са разположени в Горний и Лагунное на Кунашир. От 2016 г. на Итуруп е разгърнат бреговият противокорабен комплекс „Бастион“, а на Кунашир – „Бал“. В края на 2020 г. на Итуруп беше разгърнат и дивизион С-300В4 от 38-а зенитно-ракетна бригада.

Картината обаче се промени след началото на войната в Украйна, след като японското министерство на отбраната установи, че С-300В4 на Итуруп и Кунашир вече не се наблюдават, като допуска, че системите са били прехвърлени за използване в Украйна. Противокорабни комплекси остават част от по-широката руска система за ограничаване на достъпа до района на Охотско море и контрол на подходите към него. Визитата на Путин не добавя нова техника към тази конфигурация, но поставя политически подпис върху военното присъствие, изграждано от години.

Японският протест дойде по два канала. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги отбеляза, че Северните територии, включително Итуруп, са исторически и юридически неотменна част от Япония и че кабинетът протестира решително срещу посещението; външното министерство привика посланик Ноздрев. Такаичи говори по-подробно. Тя припомни, че Путин още през януари 2024 г. е заявил своето намерение да посети непременно Северните територии и че оттогава Токио многократно е настоявал пред Кремъл това да не се случва. Посещението, каза тя, наранява чувствата на японския народ и втвърдява антируските настроения в страната, а възстановяването на отношенията в средносрочен и дългосрочен план става все по-трудно. Тя изрази надежда руската страна да осъзнае много сериозно тежестта на въпроса.

Оценката на Путин за японските доктринални документи определя по-точно общата им посока, отколкото йерархията на посочените в тях заплахи. Бялата книга на японското министерство на отбраната за 2026 г., публикувана в началото на август, определя Китай като най-голямото стратегическо предизвикателство, а Северна Корея като все по-сериозна и непосредствена заплаха. Русия присъства в нея по две от основните линии: разгръщането на съвременна военна техника в Далечния изток, сред които брегови противокорабни ракети и модерни изтребители, и задълбочаващото се военно партньорство с Пекин и Пхенян. Министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми определи обстановката около страната си като най-тежката от края на Втората световна война насам.

Спорът продължава вече цели 81 години. Съветските войски окупират Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата Хабомай през последните дни на войната и впоследствие депортират около 17 000 японски жители; днес на островите живеят около 20 000 руски граждани. Съвместната декларация от 1956 г. предвижда предаване на Шикотан и Хабомай на Япония след сключването на мирен договор, но Токио впоследствие настоява за всичките четири острова и договор така и не е подписан. Диалогът между Шиндзо Абе и Путин от 2016 до 2019 г. беше последният сериозен опит за напредък; самият Путин се позова на него на 12 август, след като заяви, че Япония оттогава е променила позицията си. След началото на войната в Украйна и въвеждането на японските санкции Москва прекрати консултациите по мирния договор през 2022 г., а Токио се върна към формулировката „незаконно окупирани“. Такаичи все пак официално поддържа курса към договор: през февруари нарече факта, че въпросът остава нерешен след 80 години, „безкрайно тъжен“, а през юли описа възстановяването на посещенията на японци при гробовете на предците им като приоритет в отношенията с Москва.

Датата също не е неутрална. Посещението се състоя два дни преди 81-ата годишнина от края на войната и ден след като Северна Корея изстреля ракета във водите край Япония в навечерието на съвместни учения на САЩ и Южна Корея. Отношенията на Токио с Пекин също са дълбоко замразени заради изказването на Такаичи от ноември 2025 г. за възможна японска военна намеса при криза около Тайван; Китай възстанови забраната за внос на японски морски дарове и прекрати срещите на високо равнище.

Материалният баланс около архипелага не се промени на 13 август. Промени се политическата цена на всяко бъдещо японско предложение: държавният глава, който би трябвало да го приеме от руска страна, вече лично е стъпил на спорната територия и е обявил нейната принадлежност за въпрос, който е решен от следвоенни документи. Вероятно Путин ще запази това и занапред – демонстрации на суверенитет чрез граждански формати, без непременно да обявява нови военни разгръщания, каквито в настоящите условия на продължаваща война срещу Украйна остават трудно постижими.