Анализ: Макетът на Тайпе расте открито, докато ракетните шахти се укриват

🇨🇳🛰 На учебния полигон „Джужъхъ“ в пустинен район на провинция Вътрешна Монголия, Народната освободителна армия поддържа пълноразмерно копие на няколко от пресечките в централната част на Тайпе, където са концентрирана органите на тайванската власт: Президентски дворец, съдебната власт, Министерство на външните работи и подземния коридор от президентското седалище до съда. Обектът се изгражда от 2014 г. насам и няма данни през някой от досегашните етапи да е извършван системен опит да бъде скрит от сателитно наблюдение. Отделни негови елементи дори са показвани в ефира на китайската държавна телевизия.

Разрастването на комплекса е проследено от Института за фундаментални национални въпроси в Япония в сателитни изображения на Maxar Technologies, а резултатите са публикувани от вестник Sankei Shimbun на 1 октомври 2025 г. Строителството на макета на Съдебния юан е започнало още към края на август 2020 г. и е завършило през 2021 г. Постройката с червен покрив точно до него, която възпроизвежда командването на резерва към Министерство на отбраната, е издигната между ноември 2023 и април 2024 г. Учебната зона около модела на президентското седалище междувременно се е увеличила близо три пъти спрямо 2020 г.

В края на юли The Telegraph описа по изображения от Google Earth и няколко други реплики на обекти извън центъра на Тайпе. На 27 юли говорителят на Министерство на отбраната в Тайпе генерал-майор Сун Лифан заяви, че ведомството е напълно наясно със съществуването на въпросните макети: „Разкриването на тази информация ни напомня, че заплахите, пред които сме изправени днес, са изключително сериозни.“

Самата база не е аномалия. Джужъхъ е използвана за подготовка на бронетанкови части още от 1957 г. Към днешна дата функционира като център за обучение на общовойскови съединения от 2007 г. С площ от 1066 кв. км полигонът е най-големият в континентален Китай. Там постоянно е разположена 195-а общовойскова бригада, изпълняваща ролята на условен противник – т.нар. „синя армия“ – и използва командни процедури и тактика, моделирани по практиките на американските и натовските сухопътни войски.

В ежегодните маневри „Куаюе“ участващите бригади се изправят последователно срещу нея в двустранни учения. Такъв модел използва Националният учебен център в полигона Форт Ъруин, Калифорния, където ротационно пристигащи формирования се обучават срещу 11-и бронекавалерийски полк, който е постоянно базиран там. Като модел на подготовка Джужъхъ и Форт Ъруин имат редица прилики.

Съществената разлика се крие в един ограден участък от китайския полигон. Във Форт Ъруин са издигнати Разиш, Медина Джабал и Медина Уасл – измислени населени места с над 785 модулни постройки с фасади, които могат да бъдат променяни според сценария на конкретната ротация. Тези учебни градове служат за отработване на общи умения като навлизане в квартал, прочистване на помещения, движение на колона по тесни улици.

В Джужъхъ обаче не е възпроизведен абстрактен правителствен квартал, а съвсем конкретно специалната зона Боай – административното ядро на Тайпе. Не става въпрос за условна административна сграда. Става въпрос за точно копие на президентското седалище заедно с уличната мрежа около него. Единият полигон възпроизвежда тип обстановка, другият – конкретно място.

Сходството е забелязано рано. През юли 2015 г. по време на годишните учения „Куаюе-2015“, тайванските медии разпознаха в репортаж на CCTV-7 червено-бяла 5-етажна постройка с централна кула. The Diplomat уточнява, че сградата е дълга 136 и широка 64 метра – размери, които отговарят на Президентския дворец в Тайпе. Кадрите показваха войници, настъпващи към нея.

На 23 юли 2015 г. Министерство на отбраната на Китайската народна република отговори публично, че това е рутинно годишно учение, което не е насочено към конкретна цел. Две години по-късно участъкът попадна отново в телевизионните кадри. На 30 юли 2017 г. Пекин проведе именно в Джужъхъ военен парад по повод 90-годишнината на Народната освободителна армия, излъчван на живо по китайската държавна телевизия, а тайванското онлайн издание ETtoday отново разпозна постройката, наподобяваща Президентския дворец.

Обектът продължава да се използва редовно. Според анализа на сателитни снимки от японския институт през юли 2022 г. около моделите на президентството и външното министерство са били поставяни пътни прегради, след което в квартала са навлизали бронирани машини. През август 2022 г. там са отигравани настъпателни действия на формирование с мащаб на бригада, насочени към условна отбрана.

Подземният коридор от модела на президентското седалище до този на Съдебния юан е дълъг около 280 метра и разполага с напълно реален първообраз. През 2009 г. бившият президент Чен Шуейбиен разкри в съдебно заседание, че точно под булевард Боай минава тунел между президентството и старата сграда на Министерството на отбраната, днес заета от Контролния юан. Втори тунел свързва Шълинската резиденция с командния пункт „Хъншан“ – вкопания в планината команден център за военно време.

Наличието на първия тунел получи публично потвърждение през 2017 г., когато по време на гражданското учение „Уанан“ президентът Цай Инвен беше заснета вътре в него. Накагава Маки, изследовател в японския институт, тълкува подземния елемент на макета в Джужъхъ като препратка към правителствените укрития.

Оттук сравнението с исторически операции става по-информативно от това с обикновени учебни градове. В някои от най-добре документираните случаи, в които въоръжени сили са изграждали копия на конкретни обекти за подготовка на конкретна операция, тези макети са били временни, евтини и строго укривани.

Преди нападението над лагера за военнопленници Шон Тай през ноември 1970 г. американците изграждат във военновъздушна база Еглин копие от дъски и плат, което разглобяват в светлата част от деня, за да не бъде разпознато от съветските разузнавателни спътници. На него са проведени над 170 репетиции. Преди операцията в Абътабад през 2011 г. копие на комплекса е сглобено от шперплат, транспортни контейнери и телена мрежа в Харви Пойнт, а втори макет е изграден в Баграм. Екипът тренира там три дни.

Китайските военни програми също сочат, че когато Пекин смята скритостта за необходима, разполага със средства за нея. Изграждането на ракетното поле при Юмън започва през март 2020 г., докато последното надуваемо покривало над шахтите е свалено едва февруари 2022 г. Подобни куполи покриват още шахтите при Хами и Ордос. Целта на конструкциите е да затруднят анализа на строителните дейности от сателитни изображения.

Това е същият период, в който копието на Съдебния юан в Джужъхъ се изгражда на открито, без покривало и без маскировъчна мрежа. Следователно постоянната видимост на комплекса не може да се обясни само с неспособност за маскировка. Тя е съвместима с напълно съзнателно допусната откритост при наличие на демонстрирана способност чувствителни обекти да бъдат прикривани.

Репликите не се ограничават до административния център на Тайпе. По данни, цитирани от The Telegraph, в пустинните полигони на северозападен Китай са възпроизведени военноморската база Суао в окръг Илан, включваща макет на ескадрен миноносец от клас „Кийлун“, а също обекти от военноморска база Йокосука в Япония.

И двете места имат очевидна военна стойност. Суао е главното военноморско пристанище на източния бряг на Тайван и база на неговите ескадрени миноносци, отделено от протока от Централната планинска верига. В Йокосука са разположени предно базирани сили на ВМС на САЩ и щабът на Седми флот. Върху макетите на Суао и Йокосука се виждат следи от многократни попадения при ракетни изпитания, което показва, че те се използват и за проверка на точността на далекобойни оръжия.

Не всяка реплика обаче е мишена. В Джужъхъ има и копие на Айфеловата кула, за което подобно обяснение очевидно не е приложимо.

Най-силното възражение срещу приписването на прекомерно значение на макетите, не е, че и други армии имат подобни съоръжения. То е формулирано в редакционна статия на Taipei Times от 30 юли 2026 г. В нея се посочва, че статичният макет моделира неподвижна цел – реалният противник разполага с възможности за разсредоточаване и маньовър.

Тайванската авиация не би останала на открито в изчакване на своето унищожение. Тя би могла да бъде разпръсната между повече летища, преместена в укрепени хангари и подземни обекти или вдигната във въздуха преди първоначалната ударна вълна. ПВО допълнително усложнява задачата на нападателя във всеки от тези сценарии.

Морският десант остава сред най-сложните военни операции, а разгромът на противниковите въоръжени сили само по себе си не гарантира способност за задържане на враждебна територия – особено в плътната градска среда и планинския релеф на Тайван. Изданието припомня и че други такива макети са разпознати още през 2021 г. и това говори за установена практика, а не непременно за наскоро придобита способност.

Критиката е основателна именно за онова, което този полигон не може да пресъздаде: реалната съпротива от страна на противника, логистиката на мащабна операция и транзита през оспорвана морска акватория.

Краткосрочната оперативна картина около Тайван също не показва линеен ръст на китайската въздушна активност. През август 2026 г. Министерство на отбраната на Тайван регистрира 125 навлизания в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана – под половината от отчетените през същия месец на 2024 и 2025 г. През юли 8 дни минаха без нито едно отчетено пресичане на средната линия на Тайванския проток, а месечната активност се върна към нивата отпреди май 2024 г., когато Лай Чинте встъпи в длъжност.

Спад обаче се наблюдава единствено в небето. За първите 21 дни на август около острова са отчетени 152 невоенни плавателни съда от континентален Китай, около 60% от които принадлежат на бреговата охрана. Комбинацията по-скоро накланя везните към пренасочване на натиска, отколкото към неговото изчезване.

Междувременно Тайпе не прави компромис с подготовката на собствената си отбрана. На 27 август 2026 г. Законодателният юан прие извънреден бюджет в размер на 240 млрд. нови тайвански долара за дронове и други видове безпилотни системи. 3 от оперативните зони на острова проведоха учения с бойни стрелби, в които артилерията отработи водене на огън от разпръснати позиции и бърза смяна на огневата позиция.

Разширяването на комплекса в провинция Вътрешна Монголия също не корелира пряко с колебанията на месечна база в активността на китайската авиация около Тайван. Строителството продължава през целия период, включително когато броят на полетите намалява.

Учебната функция и публичната видимост на обекта не се изключват взаимно. Полигонът дава възможност за отработване на разстояния, ъгли и последователност на движение в конкретната улична мрежа – част от подготовката, която остава полезна независимо колко добре е наблюдавана отвън.

Същевременно Пекин разполага със средства за маскировка и ги е използвал при ракетните шахти, но не и при зоната Боай. Оттук нататък навлизаме в полето на интерпретацията. Накагава свързва тази публичност с психологически натиск, докато Министерството на отбраната на Тайван се ограничава до твърдението, че следи отблизо въпросния обект.

По-добре подкрепено от хронологията обяснение за строителството остава програмно, а не календарно: съоръжение, което се разширява поетапно от 2014 г. насам, по-скоро обслужва дългосрочна програма за подготовка, отколкото конкретна дата.

Този прочит може да се провери спрямо бъдещото развитие на комплекса. Ако при следващо разширение над зоната Боай се появят надуваеми покривала, маскировъчни мрежи или пък системното строителство в условия, затрудняващи наблюдението, това би било индикатор за повишена оперативна чувствителност и би отслабило сегашната оценка.

Ако вместо това участъкът продължи да нараства открито и сходни реплики се появят при други бази, това би засилило оценката, че става въпрос за програма с дълъг времеви хоризонт, а не подготовка, фиксирана към конкретна дата.

Второто засега е по-добре подкрепено от наблюдаемите данни. В продължение на над десетилетие обектът се разширява на отделни етапи – по една постройка или елемент наведнъж, като всеки от тях се изгражда в продължение на месеци.

Китайски гуми в тайванската армия изостриха спора за забраната от 2024

🇹🇼⚔️🇨🇳 Базови поделения на тайванската армия разполагат с по девет служебни автомобила, но само един от тях е в движение. Останалите са спрени от движение, тъй като забрана на Министерството на националната отбрана за използване на китайски резервни части възпрепятства техния ремонт. Това съобщи депутатът от Гоминдана Ма Уън-дзюн по време на парламентарно изслушване на министъра на отбраната Уелингтън Гу в Законодателния юан на 1 юли. Гу отвърна, че трябва да извърши проверка по конкретния случай, преди да се ангажира с оценка.

Забраната, на която се позова Ма, е в сила от 2024 г. и е част от усилията на Тайпе да премахне китайските технологии и компоненти от веригите за доставки на въоръжените сили. Заповед на Бюрото за отбранителни поръчки от 30 август 2024 г. забранява използването на продукти с произход от континентален Китай, Хонконг и Макао. Мярката е част от по-широката стратегия на демократично управлявания остров да намали зависимостта си от Пекин както в отбраната, така и в икономиката и технологичния сектор. Тайпе все по-открито алармира, че китайски компоненти – от автомобилни части до потребителски дронове на производители като DJI – могат да съдържат скрити уязвимости или да се окажат ненадежден източник на доставки при евентуална криза с Китай.

Именно тази политика провежда Уелингтън Гу, назначен от президента Лай Цин-дъ през април 2024 г. като първия цивилен министър на отбраната след Андрю Ян. Паралелно с прекъсването на зависимостта от китайски доставки Тайван ускорява модернизацията на армията чрез сформирането на първия батальон, оборудван с американски основни бойни танкове M1A2T Abrams, както и с приемането на нови изтребители F-16V от САЩ – част от отговора на нарастващия военен натиск в Тайванския проток. По време на същото изслушване стана ясно, че усилията за замяна на китайските компоненти обхващат всичко – от автомобилни гуми до безпилотни системи. Гоминданът предлага закон, който да задължи правителството да инвестира по 40 млрд. нови тайвански долара годишно в развитието на дроновата индустрия и да постигне 80% местно производство в рамките на четири години. Гу обаче настоя вносителите да уточнят как ще бъде осигурено необходимото финансиране.

Дебатът се изостри, когато Ма показа снимка на лек тактически автомобил на армията, оборудван с гуми на китайска марка, и попита министъра дали използването им е допустимо. Отговорът разкри един от основните проблеми при прилагането на забраната. Гу обясни, че гумите са закупени през 2020 г., когато правилата забраняваха единствено продуктите с китайски произход, но не и китайските марки. В конкретния случай гумите са произведени в Тайланд и Виетнам и затова тогава са отговаряли на изискванията. От армията допълниха, че въпросната партида вече е изчерпана. Тъй като неизползваните гуми могат да се съхраняват до 10 години, министерството все още обсъжда дали останалите количества да бъдат бракувани, вместо да бъдат използвани. Това подчертава сивата зона в политиката – оборудване, придобито законно преди въвеждането на забраната, не става автоматично неизползваемо, но вече не се вписва в новата стратегия за постепенно елиминиране на китайските компоненти.

Директорът на отдела за обществени поръчки в министерството Чао Я-пин внесе допълнително уточнение, като направи разграничение между два вида автомобили. Бойните машини подлежат на абсолютна забрана за китайски компоненти без никакви изключения. При административните и спомагателните автомобили правилата са по-гъвкави – китайски марки следва да се избягват, когато съществуват алтернативни доставчици от други държави. По тази причина армията вече е получила указания да обяви нови обществени поръчки за резервни части с цел намиране на некитайски доставчици.

Цената също се превърна в ключова тема на дискусията. Ма отбеляза, че китайските части често са значително по-евтини от европейските, американските, японските или южнокорейските им аналози, и постави въпроса дали политиката няма да увеличи разходите за поддръжка на автомобилния парк. Чао беше категоричен, че министерството ще продължи да предпочита доставчици от други държави, дори когато китайските продукти са по-евтини, тъй като съображенията за сигурност имат приоритет пред цената. Ма заяви, че разбира тази позиция, но настоя министерството в рамките на две седмици да представи подробен доклад с ясни критерии за определяне на китайските компоненти, правилата за експлоатация на съществуващите автомобили и процедурите за ремонт, така че военните поделения да разполагат с еднозначни инструкции.

Отвъд конкретния случай с автомобилните гуми спорът осветява по-широкото предизвикателство пред Тайван в стремежа му да намали зависимостта си от китайските доставки в отбраната. Логиката на мерките за сигурност практически не се оспорва, но прилагането им поражда редица практически затруднения. По същество Тайван приема по-високи краткосрочни разходи за поддръжка в замяна на по-малка зависимост от потенциалния си противник. Целта на политиката не е непосредствено да увеличи бойната мощ, а да елиминира стратегически риск, като цената за това се плаща още днес чрез по-скъпи ремонти и по-сложна логистика.

Най-същественото в случая не е твърдението на Ма, че от девет автомобила само един е изправен – информация, която министерството все още не е потвърдило, – а фактът, че самото ведомство вече допуска възможност за изключения. Когато за даден компонент няма алтернативен доставчик, той може да бъде одобрен след индивидуална сертификация от производителя и оценка на риска. Това показва, че първоначалната идея за пълно елиминиране на китайските компоненти вече се сблъсква с реалностите на глобалните вериги за доставки, при които дори автомобили на японски, южнокорейски или европейски производители често използват части, произведени в Китай.

Важно е също да се отбележи, че автомобилите, за които говори Ма, са административни, а не бойни машини. Те не попадат под режима на абсолютната забрана, който се прилага за бойната техника с отделно осигурени вериги за доставки. Следователно проблемът засяга предимно тиловата логистика и поддръжката на автопарка, а не непосредствената бойна готовност на тайванските въоръжени сили. Представянето му като сериозен удар по отбранителните способности на Тайван би било преувеличено. В по-широк план обаче случаят показва колко трудно е бързото прекъсване на зависимостта от китайските доставки. Тайван продължава да разчита в значителна степен на внос на критични компоненти и очаква доставки на американски оръжейни системи за десетки милиарди долари. В този контекст отказът от евтини и леснодостъпни китайски резервни части неизбежно създава допълнителни логистични и финансови предизвикателства, дори когато мотивите за сигурност се приемат за основателни.

Китайски десантни баржи забелязани нощем от спътник: Подготвка за инвазия в Тайван?

🇨🇳🌊🇹🇼 Сателитни изображения, заснети от американската компания Capella Space в средата на октомври, разкриват разполагане на военноморски активи на Народната освободителна армия на Китай в непосредствена близост до Тайван.

На 16 октомври 2025 г., в 00:59 местно време, един от спътниците на Capella е уловил три от новите десантни баржи от клас Shuiqiao да стоят закотвени в близост до пристанище в Сяншан, провинция Джъдзян – най-близко разположената до Тайван.

Използвайки т.нар. Coherent Spotlight Imaging (CSI) технология в комбинация със Synthetic Aperture Radar (SAR), системата е осветила съдовете дори в условията на пълна тъмнина, което демонстрира възможностите за проследяване на кораби, мониторинг на пристанища и откриване на „тъмни“ цели.

Тази част на Източнокитайско море се намира точно срещу северозападния бряг на демократично управлявния остров – стратегическа точка, която неизбежно се свързва от експерти с евентуалните планове на комунистически Китай за насилствено „обединение“.

Десантните баржи, познати още като "мостови платформи за десант", са проектирани за ролята на плаващи мостове за трансфер на тежка бронирана техника и войски към отсрещния бряг, което ги прави ключов елемент в плановете на Пекин за бърза инвазия на острова. Според доклад на China Maritime Studies Institute (CMSI), тези плавателни съдове са част от повсеместна модернизация на китайския флот, насочена към постигане на готовност за „възстановяването“ на Тайван до 2027 г.

В контекста на ескалиращото напрежение в региона през последната година, това развитие поражда сериозни опасения относно плановете на Пекин. Министерството на отбраната на Тайван докладва най-малко 222 полета на китайски бойни самолети в зоната на протока през последните седмици, докато Пекин засилва военните маневри в Южно- и Източнокитайско море.

Освен това, изтекли онлайн документи разкриха, че Русия предоставя пряка военна помощ на Китай под формата на мащабно обучение на парашутисти за провеждане на евентуален въздушен десант в Тайван в рамките на планираната инвазия. Експерти предупредиха, че подобни учения потенциално биха могли да ескалират бързо, особено с оглед на факта, че китайски военни проведоха изпитания на баржите в комбинация с цивилни плавателни съдове в рамките на учение миналия месец.

Тайван повиши нивото на тревога заради навлизане на китайски фериботи в пролива.

🇨🇳⚡🇹🇼 Тайванският проток отново се превърна в сцена на повишено напрежение между Китай и Тайван в последните часове, след като Тайпе повиши нивото на тревога за архипелага Мацзу, разположен северозападно от острова.

Решението беше взето в отговор на действията на пет китайски ферибота от клас „Бохай“, които се отклониха от своите обичайни маршрути в Жълто море, за да навлязат в северната част на протока. По-късно там пристигнаха още три цивилни кораба, които също са отплавали от Жълто море преди 24 часа.

Тайпе подозира, че Пекин води подготовка за мащабни военноморски учения, а едно от основните предположения е, че в случай на китайска инвазия на острова ще бъдат използвани цивилни кораби.

По данни на MarineMonitor три китайски баржи – Donggong 401, 402 и 403 – също се насочват към Тайванския проток, където ще се присъединят към фериботите. През март Пекин извърши тестове на нов тип десантни кораби-амфибии за разтоварване на бронирани машини от цивилни шлепове на неподготвен бряг, което подхрани нова вълна от спекулации за участието им в потенциална инвазия в Тайван.

Междувременно стана ясно, че Морската администрация на Китайската народна република е издала няколко навигационни предупреждения за района на залива Дачен, провинция Гуандун, по бреговете на Тайванския проток. Това се тълкува като подготовка за мащабни десантни учения по китайското крайбрежие.

Островите Мацзу са архипелаг от 36 острова и островчета в Източнокитайско море, управлявани от Тайван, разположени по протежение на югоизточното крайбрежие на континентален Китай, които са част от окръг Лиенчианг, най-малкият окръг на Тайван по територия и население и един от двата окръга, които са част от номиналната провинция Фучиен.

Китайските сили практикуват нападения по плажове от другата страна на Тайван

🇨🇳⚔️🇹🇼 Народната освободителна армия на Китай (НОАК) проведе мащабно десантно учение по случай първата годишнина от встъпването в длъжност на тайванския президент Лай Чин-дъ, съобщи държавната телевизия CCTV.

Според репортажа, части от 73-та армейска група на НОАК са извършили тренировъчен десант на брега с амфибийни бойни машини от серията Type 05 по крайбрежието на провинция Фудзиен.

Учението е включвало симулирани щурмови десанти от 1,5 км навътре в морето, преодоляване на препятствия и координирани маневри в рамките на тактическа операция за проверка на бойната готовност.

73-та група е базирана в град Сямън, който се намира точно срещу островите Кинмън – тайванска територия, която отстои едва на два километра от китайския бряг. Изборът на военно подразделение и локация за учението подчертава стратегическото послание на Пекин на фона на продължаващото напрежение в отношенията с Тайван.

Китайски медии посочват, че в учението са участвали два основни варианта на платформата Type 05: ZBD-05 – бойна машина на пехотата, въоръжена с 30 мм автоматично оръдие, както и ZTD-05 – версия за огнева поддръжка със 105 мм оръдие с ниска откатна сила. И двата варианта са напълно амфибийни и могат да достигат до 30 км/ч във вода, а при преминаване към воден режим веригите се прибират и се активира реактивна водометна тяга.

Машините от серията Type 05, с единично тегло около 26,5 тона, са проектирани за бързи десанти от море към суша и са ключов компонент от амфибийните способности на НОАК. По суша техният оперативен обхват е около 500 км, като се задвижват от дизелов двигател с мощност 550 к.с.

Въпреки че китайското министерство на отбраната не публикува официално изявление за времето на провеждане на учението, то съвпадна с първата годишнина от встъпването в длъжност на президента Лай, поради което е широко разглеждано от анализатори като умишлено послание.

Китай, който счита Тайван за своя отцепила се провинция, засили военния натиск през последната година, включително с регулярни въздушни и морски набези в непосредствена близост до острова. Макар от Пекин да определят подобни учения като „рутинни“, мащабът и близостта на последната операция отразяват постоянна стратегия за възпиране на каквито и да е било стъпки към тайванска независимост.

Военни кораби на германския флот преминават през Тайванския пролив за първи път от 22 години

Фрегатата от клас Баден-Вюртемберг на германския военноморски флот FGS Baden-Württemberg (F222) навлиза в пристанището Йокосука, Япония, 19 август 2024 г.
📸 Снимка: Ayakashi Kamo

🇩🇪🌊🇹🇼 Два кораба от германския военноморския флот са на път от Южна Корея към Филипините през Южнокитайско море в това, което мнозина анализатори описват като демонстрация на решимостта на Берлин да се изправи срещу китайските заплахи, които вече се простират чак до Европа.

Двата кораба напуснаха южнокорейския пристанищен град Инчеон във вторник и се отправиха към Манила, съобщи военноморският флот на Южна Корея. Очаква се те да преминат през Тайванския пролив, според Ройтерс, но не е сигурно кога точно ще се осъществи този транзит.

Плаването през Южнокитайско море ще бъде първото подобно преминаване на германски военни кораби, откакто разрушителят Bayern беше разположен в региона от август 2021 г. до февруари 2022 г. в учение в защита на свободата на корабоплаването.

По това време той отплава от Южна Корея до Сингапур, но без да преминава през изключително чувствителния Тайвански пролив. Ако този път корабите извършат транзит през пролива, както се очаква, това ще бъде първото преминаване на германски военни кораби от 22 години насам.

Китай претендира за суверенитет над самоуправляващия се остров Тайван и докато повечето страни смятат широкия 177 километра пролив, който го разделя от континента, за международни води, Пекин се противопоставя на транзита на чуждестранни военни кораби. САЩ и други страни като Канада изпратиха военни кораби през пролива, за да упражнят правата си съгласно нормите на международното право.

Преминаването в региона е част от Indo-Pacific Deployment (IPD) 2024, набор от многонационални военноморски учения и международни операции, които започнаха през май и ще продължат до края на годината.

Германският флот нарече IPD „най-важната“ операция за сигурност тази година в светлината на войната на Русия срещу Украйна, която принуди Берлин да преосмисли своите отбранителни стратегии.

Заместник-държавният секретар на САЩ Кърт Кембъл, говорейки в Белгия във вторник, изрази „силна загриженост“ относно „увеличаващата се военна подкрепа“, която Китай, Северна Корея и Иран предоставят в подкрепа на „агресивната война на Русия“ срещу Украйна.

Даниел Кочис, старши сътрудник в Центъра за Европа и Евразия на Института Хъдсън, посочи, че значението на транзита „не трябва да се подценява“, защото ще демонстрира „решимостта на Германия в защита на свободата на корабоплаването и китайските заплахи срещу Тайван“.

„Ролята на Китай в подкрепата на руските военни усилия спомогна за кристализирането на разбирането в Европа, че не можете да отделите трансатлантическата сигурност от тази на Индо-Тихоокеанския регион“, каза още Кочис.

Берлин засили ролята си в областта на сигурността в Индо-Пасифика след срещата на върха на НАТО, проведена през юли във Вашингтон, където страните от НАТО и техните партньори от региона Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея се споразумяха да засилят военното си сътрудничество.

Малко след срещата на върха Германия се присъедини към Японските въздушни сили за самоотбрана в провеждането на съвместни авиационни учения около военновъздушната база Читосе, разположена на главния японски остров Хокайдо.

От юни до август Luftwaffe участваха във военновъздушните учения Pacific Skies 24, редом до други европейски страни, Австралия, Индия, Япония и САЩ. През същия период германският флот взе участие в двугодишното многонационално учение RIMPAC по покана на ВМС на САЩ.

През август Германия се присъедини към воденото от САЩ командване на ООН в Южна Корея, ставайки осемнадесетата страна, която подкрепя международния орган, натоварен със защитата срещу севернокорейска агресия, в случай че избухне война.

След като германската фрегата Баден-Вюртемберг и снабдителният кораб Франкфурт на Майн пристигнаха в Южна Корея миналата седмица, фрегатата проведе военноморски учения с флота на Сеул и участва в морска операция за наблюдение на санкциите на ООН срещу Северна Корея.

„Съобщеното решение на Германия да изпрати два военноморски кораба да преминат през Тайванския проток би било по-настоятелно действие от разполагането през 2021 г., тъй като противопоставя претенциите на Китай за специална юрисдикция над водния път с ширина 110 мили съгласно политиката му за „единен Китай“, “ обясни Стивън Фланаган, помощник старши сътрудник в RAND Corporation и бивш старши директор по отбранителна политика и стратегия в Съвета за национална сигурност в периода 2013-2015 г.

„Германия и повечето други страни твърдят, че „невинните преминавания“ на военноморски кораби през Тайванския пролив са разрешени без предизвестие съгласно установените принципи на международното корабоплаване, сред които Конвенцията на ООН за морското право, стига те да „не накърняват мира, добрия ред или сигурността на други държави“, продължи той.

Разгръщането на Германия и други европейски държави в Индо-Тихоокеанския регион обаче „ще натовари допълнително въоръжените им сили“, тъй като те „се борят да изпълнят ангажимента си към НАТО за осигуряване на отбрана на евроатлантическия регион“, каза още Фланаган.

Във вторник по време на брифинг за медиите в Пекин говорителят на китайското външно министерство Мао Нин заяви, че страната „се противопоставя твърдо на всеки провокативен акт под претекст за свобода на корабоплаването от съответните държави, накърняващи суверенитета и сигурността на Китай“.

„Водите на Тайванския проток, от двата бряга към средата на пролива, са вътрешни води на Китай, след това териториалното море, след това прилежащата зона и след това изключителната икономическа зона“, продължи тя, подчертавайки, че „Тайван е неотменна част от територията на Китай“.

Във вторник говорител на тайванското външно министерство отговори на забележките от страна на Пекин като посочи, че „Тайванският пролив е международно признат за международни води, където кораби от всяка страна могат свободно да навигират и преминават, както е видно от много предходни случаи“.

Говорителят продължи: „Постоянната позиция на Тайван е, че уважава и приветства правото на свобода на корабоплаване на всички страни в международни води.“

Филип Шетлър-Джоунс, старши научен сътрудник по индо-тихоокеанската сигурност в Кралския институт на обединените служби, заяви: „Протестът на Пекин срещу свободното преминаване на кораби през Тайванския пролив няма основание в международното право“.

„Твърденията, че проливът е вътрешен воден път, са част от информационната кампания на Китайската комунистическа партия, с която иска да убеди външния свят, че Тайван е част от Китайската народна република, което не е така“, категоричен бе той.

Тайван съобщава за повишена военна активност на Китай около острова.

📸 Снимка: Taiwan Ministry of Defense on X

🇨🇳⚔️🇹🇼 Министерството на националната отбрана на Тайван съобщи, че до 6:00 ч. тази сутрин е засякло 30 самолета от военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай, както и поне осем кораба от военноморския ѝ флот, действащи във въздушното пространство и водите около острова.

Общо 19 от откритите самолети пресякоха средната линия и навлязоха в северната, централната, югозападната и югоизточната зона за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Тайван, допълват от ведомството.

Това е най-новият от поредица инциденти, провокирани от силите на Пекин, които увеличиха многократно военната си дейност около Тайван. Тя включва ежедневни въздушни и военноморски набези в тайванската ADIZ, както и провеждане на военни учения в непосредствена близост до острова.

Само през юли отбранителното ведомство на островната държава е регистрирало присъствието на 65 самолета от военновъздушните сили и 20 кораба от военноморския флот на Китай, който от септември 2022 г. насам все по-често прибягва до използване на тактиката на сивата зона, с която увеличи значително броя на военните си самолети и кораби, действащи в близост до острова.

Разположената на острова Република Китай е частично призната държава, която исторически управлява цял Китай, но след края на Китайската гражданска война правителството губи контрола си върху континенталната част от страната, която попада в ръцете на комунистите, поради което се премества на остров Тайван през 1949 г. Оттогава властта й е ограничена единствено до островните групи Тайван, Пенху, Кинмен и Матсу.

Комунистически Китай обаче смята Тайван за неделима част от своята суверенна територия и не признава съществуването на отделна държава на остров Тайван. Освен това Пекин настоява, че ако е необходимо ще прибегне до сила по пътя към възстановяване на суверенитета си върху острова.

Международната общност изрази безпокойство от ескалиращото напрежение в Тайванския пролив. Съединените щати, наред с други нации, потвърдиха ангажимента си да подкрепят отбранителните способности на Тайван.

Засилените военни действия на Китай около Тайван подчертават крехката ситуация със сигурността в региона.

Тайван заяви, че е засякъл нови 12 китайски кораба в пореден случай на засилено присъствие

Членове на тайванския флот и репортери плават на лодка в непосредствена близост до ракетен кораб от клас Kuang Hua VI по време на учение за демонстрация на бойна готовност на 31 януари 2024 г. край военноморската база в Каосюн, Тайван.
📸 Снимка: Reuters

🇨🇳⚔️🇹🇼 Представители на тайванската армия и бреговата охрана заявиха в четвъртък, че десетки кораби и бойни самолети на Китай са били засечени около острова, по-малко от две седмици преди встъпването в длъжност на новия президент на независим Тайван.

Пекин настоява, че островът е неразделна част от суверенната му територия и заяви многократно, че не изключва използването на сила, за да го постави отново под свой контрол.

Китайското военно присъствие е включвало най-малко 23 бойни самолета и 5 военноморски кораба, които са били засечени в рамките на по-малко от денонощие. Само ден по-рано американски военен кораб премина през водите на Тайванския пролив.

Бреговата охрана в Тайпе съобщи късно в четвъртък, че е открила 12 китайски кораба около отдалечения остров Кинмен.

Администриран от Тайпе, но разположен на едва пет километра от град Ксиамен и континенталната част на Китай, островът е обект на повишено напрежение през последните няколко месеца, откакто корабите на китайската брегова охрана започнаха да поддържат присъствие във водите около него.

Бреговата охрана на Тайван съобщи, че флотилия от седем кораба, „принадлежащи на китайските морски и риболовни отдели, са навлезли в нашите ограничени води“ около 15 часа местно време (07:00 GMT), на около 4 морски мили югозападно от Кинмен.

„Подозираме, че флотът, заедно с три китайски риболовни лодки, са участвали в морски учения“, се казва в съобщението.

Приблизително по същото време „друг флот от четири кораба на китайската брегова охрана навлезе в нашите забранени и ограничени води... а друг кораб отплава извън нашите води.“

Корабите са напуснали около 90 минути по-късно, съобщава бреговата охрана, отбелязвайки, че това е „четвъртата формация от кораби на китайската брегова охрана, плаващи във водите на Кинмен“ от началото на месец май.

Това беше и първият път, в който кораби на китайската брегова охрана „и други китайски официални кораби“ са плавали заедно по едно и също време, се казва в съобщението.

„Това сериозно подкопава мира, стабилността и безопасността на корабоплаването през пролива, наранява чувствата на хората от двете страни на пролива и не работи в полза на мирния обмен през Тайванския пролив“, заключиха от бреговата охрана.

Остров Ши е част от архипелага Кинмен, считан за територия, принадлежаща на Тайван. На заден план се вижда китайският град Ксиамен, който се намира на едва 3 км по въздушна линия от там.
📸 Снимка: Wall Street Journal

Ескалация на напрежението

Китай засили морските си патрули около Кинмен след поредица от смъртоносни инциденти с риболовни лодки по-рано тази година.

На 14 февруари, китайска моторна лодка с четирима души на борда се преобърна близо до Кинмен в опит да избяга от патрул на тайванската брегова охрана, в резултат на което загинаха двама души.

Друга китайска лодка се преобърна в района през март, което също доведе до смъртта на двама от членовете на екипажа й.

Бреговата охрана на Тайван защити действията си като правомерни, но спорът засили и без това високото напрежение, на фона на изборите в Тайван през януари.

Изборите бяха спечелени от вицепрезидента Лай Чинг-те, който подобно на своя предшественик Цай Инг-вен, отхвърля претенциите на континентален Китай към острова, поради което е смятан от Пекин за опасен сепаратист.

USS Halsey (DDG-97) е разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke във ВМС на Съединените щати, въведен в експлоатация на 30 юли 2005 г. Въоръжението му включва Mk 41 (VLS) - система за вертикално изстрелване на анти-балистични и крилати ракети и ракети земя-въздух, торпеда и 2 хеликоптера MH-60R Seahawk. Това е вторият кораб, който носи името на адмирал Уилям Халси младши.
📸 Снимка: Twitter

Американското присъствие в региона

USS Halsey, разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, „проведе рутинно транзитно преминаване през Тайванския пролив на 8 май през води, в които се прилага свободата на навигация и прелитане в открито море в съответствие с международното право“, гласи официално изявление на 7-ми флот на военноморските сили на САЩ.

В него се казва още, че транзитът на USS Halsey „демонстрира ангажимента на Съединените щати да поддържат свободата на корабоплаването за всички нации като принцип“.

Полковникът от китайските военноморски сили Ли Си, говорител на командването на Източния театър, нарече преминаването на американския военен кораб през пролива „публичен шум“.

В свое изявление по-късно в сряда той добави, че командването на Източния театър също е организирало военноморски и военновъздушни сили, „за да наблюдава целия процес по преминаване на американския кораб“.

„Войските на театъра остават в състояние на висока бойна готовност през цялото време и при необходимост ще защитават решително националния суверенитет и сигурност“, завършва изявлението.

Преди изборите в Тайван, проведени през януари, Пекин предупреди многократно, че евентуалният избор на Лай ще донесе единствено „война и упадък“ на острова, което превръща подготовката за встъпването му в длъжност на на 20 май в период, който ще следим отблизо.

Китай засилва присъствието си около островите, контролирани от Тайван

Китайската брегова охрана съобщи в неделя (18 февруари), че ще засили дейностите си по правоприлагане и ще извършва редовни патрули около малка група контролирани от Тайван острови край китайския бряг, докато напрежението нараства заради смъртта на двама китайски граждани, предаде Reuters.

Тайван в четвъртък защити действията на своята брегова охрана, след като двама души на моторна лодка, която се е приближила твърде близо до фронтовия тайвански остров, са загинали когато лодката им се е преобърнала, докато са се опитвали да избягат от кораб на бреговата охрана. Други двама са оцелели.

Тайван, за който Китай претендира за своя собствена територия, се оплака през последните години, че китайски риболовни кораби и други кораби плават във водите му, особено около островите Кинмен и Мацу, точно до китайския бряг.

Китай осъди действията на Тайван и определи инцидента край остров Бейдинг в Кинмен като "подъл". Бреговата охрана на Китай заявява в кратко изявление, че ще "засили усилията си за прилагане на морското право и редовно ще провежда патрулни мисии и инспекции на правоприлагащите органи във водите около Кинмен и Ксиамен", един от китайските градове, граничещи с Кинмен.

Целта е "да продължи да се поддържа редът във водите, представляващи интерес, и да се гарантира безопасността на живота и имуществото на рибарите".

Късно в събота китайската служба за връзки с Тайван заяви, че смъртните случаи са предизвикали "силно възмущение" в Китай, но заяви, че няма води, считани за забранени. "Рибарите от двете страни на Тайванския проток работят в традиционните риболовни райони на морската зона Ксиамен-Кинмен от древни времена и няма забранени или ограничени води", посочва китайската служба и допълва:

Китайското правителство показа добра воля към народа на Тайван, но никога няма да толерира пренебрежението на Тайван към безопасността на китайските рибари.

От своя страна властите в Тайван заявяват, че тайванските сили ще продължат да "налагат правила, забраняващи неоторизиран достъп на китайци до водите на Тайван около Кинмен, а обвиненията на Китай за "брутално експулсиране" са неверни. Въпреки това неназованите кораби, които нямат сертификат или пристанищна регистрация, извършват "непрекъснато проникване" и правят опасни маневри, когато се опитват да избягат, причинявайки "нещастни инциденти", които никой не очаква", твърди Тайван.

Източник: Информационна агенция Фокус