Китайски десантни баржи забелязани нощем от спътник: Подготвка за инвазия в Тайван?

🇨🇳🌊🇹🇼 Сателитни изображения, заснети от американската компания Capella Space в средата на октомври, разкриват разполагане на военноморски активи на Народната освободителна армия на Китай в непосредствена близост до Тайван.

На 16 октомври 2025 г., в 00:59 местно време, един от спътниците на Capella е уловил три от новите десантни баржи от клас Shuiqiao да стоят закотвени в близост до пристанище в Сяншан, провинция Джъдзян – най-близко разположената до Тайван.

Използвайки т.нар. Coherent Spotlight Imaging (CSI) технология в комбинация със Synthetic Aperture Radar (SAR), системата е осветила съдовете дори в условията на пълна тъмнина, което демонстрира възможностите за проследяване на кораби, мониторинг на пристанища и откриване на „тъмни“ цели.

Тази част на Източнокитайско море се намира точно срещу северозападния бряг на демократично управлявния остров – стратегическа точка, която неизбежно се свързва от експерти с евентуалните планове на комунистически Китай за насилствено „обединение“.

Десантните баржи, познати още като "мостови платформи за десант", са проектирани за ролята на плаващи мостове за трансфер на тежка бронирана техника и войски към отсрещния бряг, което ги прави ключов елемент в плановете на Пекин за бърза инвазия на острова. Според доклад на China Maritime Studies Institute (CMSI), тези плавателни съдове са част от повсеместна модернизация на китайския флот, насочена към постигане на готовност за „възстановяването“ на Тайван до 2027 г.

В контекста на ескалиращото напрежение в региона през последната година, това развитие поражда сериозни опасения относно плановете на Пекин. Министерството на отбраната на Тайван докладва най-малко 222 полета на китайски бойни самолети в зоната на протока през последните седмици, докато Пекин засилва военните маневри в Южно- и Източнокитайско море.

Освен това, изтекли онлайн документи разкриха, че Русия предоставя пряка военна помощ на Китай под формата на мащабно обучение на парашутисти за провеждане на евентуален въздушен десант в Тайван в рамките на планираната инвазия. Експерти предупредиха, че подобни учения потенциално биха могли да ескалират бързо, особено с оглед на факта, че китайски военни проведоха изпитания на баржите в комбинация с цивилни плавателни съдове в рамките на учение миналия месец.

Тайван повиши нивото на тревога заради навлизане на китайски фериботи в пролива.

🇨🇳⚡🇹🇼 Тайванският проток отново се превърна в сцена на повишено напрежение между Китай и Тайван в последните часове, след като Тайпе повиши нивото на тревога за архипелага Мацзу, разположен северозападно от острова.

Решението беше взето в отговор на действията на пет китайски ферибота от клас „Бохай“, които се отклониха от своите обичайни маршрути в Жълто море, за да навлязат в северната част на протока. По-късно там пристигнаха още три цивилни кораба, които също са отплавали от Жълто море преди 24 часа.

Тайпе подозира, че Пекин води подготовка за мащабни военноморски учения, а едно от основните предположения е, че в случай на китайска инвазия на острова ще бъдат използвани цивилни кораби.

По данни на MarineMonitor три китайски баржи – Donggong 401, 402 и 403 – също се насочват към Тайванския проток, където ще се присъединят към фериботите. През март Пекин извърши тестове на нов тип десантни кораби-амфибии за разтоварване на бронирани машини от цивилни шлепове на неподготвен бряг, което подхрани нова вълна от спекулации за участието им в потенциална инвазия в Тайван.

Междувременно стана ясно, че Морската администрация на Китайската народна република е издала няколко навигационни предупреждения за района на залива Дачен, провинция Гуандун, по бреговете на Тайванския проток. Това се тълкува като подготовка за мащабни десантни учения по китайското крайбрежие.

Островите Мацзу са архипелаг от 36 острова и островчета в Източнокитайско море, управлявани от Тайван, разположени по протежение на югоизточното крайбрежие на континентален Китай, които са част от окръг Лиенчианг, най-малкият окръг на Тайван по територия и население и един от двата окръга, които са част от номиналната провинция Фучиен.

Китайските сили практикуват нападения по плажове от другата страна на Тайван

🇨🇳⚔️🇹🇼 Народната освободителна армия на Китай (НОАК) проведе мащабно десантно учение по случай първата годишнина от встъпването в длъжност на тайванския президент Лай Чин-дъ, съобщи държавната телевизия CCTV.

Според репортажа, части от 73-та армейска група на НОАК са извършили тренировъчен десант на брега с амфибийни бойни машини от серията Type 05 по крайбрежието на провинция Фудзиен.

Учението е включвало симулирани щурмови десанти от 1,5 км навътре в морето, преодоляване на препятствия и координирани маневри в рамките на тактическа операция за проверка на бойната готовност.

73-та група е базирана в град Сямън, който се намира точно срещу островите Кинмън – тайванска територия, която отстои едва на два километра от китайския бряг. Изборът на военно подразделение и локация за учението подчертава стратегическото послание на Пекин на фона на продължаващото напрежение в отношенията с Тайван.

Китайски медии посочват, че в учението са участвали два основни варианта на платформата Type 05: ZBD-05 – бойна машина на пехотата, въоръжена с 30 мм автоматично оръдие, както и ZTD-05 – версия за огнева поддръжка със 105 мм оръдие с ниска откатна сила. И двата варианта са напълно амфибийни и могат да достигат до 30 км/ч във вода, а при преминаване към воден режим веригите се прибират и се активира реактивна водометна тяга.

Машините от серията Type 05, с единично тегло около 26,5 тона, са проектирани за бързи десанти от море към суша и са ключов компонент от амфибийните способности на НОАК. По суша техният оперативен обхват е около 500 км, като се задвижват от дизелов двигател с мощност 550 к.с.

Въпреки че китайското министерство на отбраната не публикува официално изявление за времето на провеждане на учението, то съвпадна с първата годишнина от встъпването в длъжност на президента Лай, поради което е широко разглеждано от анализатори като умишлено послание.

Китай, който счита Тайван за своя отцепила се провинция, засили военния натиск през последната година, включително с регулярни въздушни и морски набези в непосредствена близост до острова. Макар от Пекин да определят подобни учения като „рутинни“, мащабът и близостта на последната операция отразяват постоянна стратегия за възпиране на каквито и да е било стъпки към тайванска независимост.

Военни кораби на германския флот преминават през Тайванския пролив за първи път от 22 години

Фрегатата от клас Баден-Вюртемберг на германския военноморски флот FGS Baden-Württemberg (F222) навлиза в пристанището Йокосука, Япония, 19 август 2024 г.
📸 Снимка: Ayakashi Kamo

🇩🇪🌊🇹🇼 Два кораба от германския военноморския флот са на път от Южна Корея към Филипините през Южнокитайско море в това, което мнозина анализатори описват като демонстрация на решимостта на Берлин да се изправи срещу китайските заплахи, които вече се простират чак до Европа.

Двата кораба напуснаха южнокорейския пристанищен град Инчеон във вторник и се отправиха към Манила, съобщи военноморският флот на Южна Корея. Очаква се те да преминат през Тайванския пролив, според Ройтерс, но не е сигурно кога точно ще се осъществи този транзит.

Плаването през Южнокитайско море ще бъде първото подобно преминаване на германски военни кораби, откакто разрушителят Bayern беше разположен в региона от август 2021 г. до февруари 2022 г. в учение в защита на свободата на корабоплаването.

По това време той отплава от Южна Корея до Сингапур, но без да преминава през изключително чувствителния Тайвански пролив. Ако този път корабите извършат транзит през пролива, както се очаква, това ще бъде първото преминаване на германски военни кораби от 22 години насам.

Китай претендира за суверенитет над самоуправляващия се остров Тайван и докато повечето страни смятат широкия 177 километра пролив, който го разделя от континента, за международни води, Пекин се противопоставя на транзита на чуждестранни военни кораби. САЩ и други страни като Канада изпратиха военни кораби през пролива, за да упражнят правата си съгласно нормите на международното право.

Преминаването в региона е част от Indo-Pacific Deployment (IPD) 2024, набор от многонационални военноморски учения и международни операции, които започнаха през май и ще продължат до края на годината.

Германският флот нарече IPD „най-важната“ операция за сигурност тази година в светлината на войната на Русия срещу Украйна, която принуди Берлин да преосмисли своите отбранителни стратегии.

Заместник-държавният секретар на САЩ Кърт Кембъл, говорейки в Белгия във вторник, изрази „силна загриженост“ относно „увеличаващата се военна подкрепа“, която Китай, Северна Корея и Иран предоставят в подкрепа на „агресивната война на Русия“ срещу Украйна.

Даниел Кочис, старши сътрудник в Центъра за Европа и Евразия на Института Хъдсън, посочи, че значението на транзита „не трябва да се подценява“, защото ще демонстрира „решимостта на Германия в защита на свободата на корабоплаването и китайските заплахи срещу Тайван“.

„Ролята на Китай в подкрепата на руските военни усилия спомогна за кристализирането на разбирането в Европа, че не можете да отделите трансатлантическата сигурност от тази на Индо-Тихоокеанския регион“, каза още Кочис.

Берлин засили ролята си в областта на сигурността в Индо-Пасифика след срещата на върха на НАТО, проведена през юли във Вашингтон, където страните от НАТО и техните партньори от региона Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея се споразумяха да засилят военното си сътрудничество.

Малко след срещата на върха Германия се присъедини към Японските въздушни сили за самоотбрана в провеждането на съвместни авиационни учения около военновъздушната база Читосе, разположена на главния японски остров Хокайдо.

От юни до август Luftwaffe участваха във военновъздушните учения Pacific Skies 24, редом до други европейски страни, Австралия, Индия, Япония и САЩ. През същия период германският флот взе участие в двугодишното многонационално учение RIMPAC по покана на ВМС на САЩ.

През август Германия се присъедини към воденото от САЩ командване на ООН в Южна Корея, ставайки осемнадесетата страна, която подкрепя международния орган, натоварен със защитата срещу севернокорейска агресия, в случай че избухне война.

След като германската фрегата Баден-Вюртемберг и снабдителният кораб Франкфурт на Майн пристигнаха в Южна Корея миналата седмица, фрегатата проведе военноморски учения с флота на Сеул и участва в морска операция за наблюдение на санкциите на ООН срещу Северна Корея.

„Съобщеното решение на Германия да изпрати два военноморски кораба да преминат през Тайванския проток би било по-настоятелно действие от разполагането през 2021 г., тъй като противопоставя претенциите на Китай за специална юрисдикция над водния път с ширина 110 мили съгласно политиката му за „единен Китай“, “ обясни Стивън Фланаган, помощник старши сътрудник в RAND Corporation и бивш старши директор по отбранителна политика и стратегия в Съвета за национална сигурност в периода 2013-2015 г.

„Германия и повечето други страни твърдят, че „невинните преминавания“ на военноморски кораби през Тайванския пролив са разрешени без предизвестие съгласно установените принципи на международното корабоплаване, сред които Конвенцията на ООН за морското право, стига те да „не накърняват мира, добрия ред или сигурността на други държави“, продължи той.

Разгръщането на Германия и други европейски държави в Индо-Тихоокеанския регион обаче „ще натовари допълнително въоръжените им сили“, тъй като те „се борят да изпълнят ангажимента си към НАТО за осигуряване на отбрана на евроатлантическия регион“, каза още Фланаган.

Във вторник по време на брифинг за медиите в Пекин говорителят на китайското външно министерство Мао Нин заяви, че страната „се противопоставя твърдо на всеки провокативен акт под претекст за свобода на корабоплаването от съответните държави, накърняващи суверенитета и сигурността на Китай“.

„Водите на Тайванския проток, от двата бряга към средата на пролива, са вътрешни води на Китай, след това териториалното море, след това прилежащата зона и след това изключителната икономическа зона“, продължи тя, подчертавайки, че „Тайван е неотменна част от територията на Китай“.

Във вторник говорител на тайванското външно министерство отговори на забележките от страна на Пекин като посочи, че „Тайванският пролив е международно признат за международни води, където кораби от всяка страна могат свободно да навигират и преминават, както е видно от много предходни случаи“.

Говорителят продължи: „Постоянната позиция на Тайван е, че уважава и приветства правото на свобода на корабоплаване на всички страни в международни води.“

Филип Шетлър-Джоунс, старши научен сътрудник по индо-тихоокеанската сигурност в Кралския институт на обединените служби, заяви: „Протестът на Пекин срещу свободното преминаване на кораби през Тайванския пролив няма основание в международното право“.

„Твърденията, че проливът е вътрешен воден път, са част от информационната кампания на Китайската комунистическа партия, с която иска да убеди външния свят, че Тайван е част от Китайската народна република, което не е така“, категоричен бе той.

Тайван съобщава за повишена военна активност на Китай около острова.

📸 Снимка: Taiwan Ministry of Defense on X

🇨🇳⚔️🇹🇼 Министерството на националната отбрана на Тайван съобщи, че до 6:00 ч. тази сутрин е засякло 30 самолета от военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай, както и поне осем кораба от военноморския ѝ флот, действащи във въздушното пространство и водите около острова.

Общо 19 от откритите самолети пресякоха средната линия и навлязоха в северната, централната, югозападната и югоизточната зона за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Тайван, допълват от ведомството.

Това е най-новият от поредица инциденти, провокирани от силите на Пекин, които увеличиха многократно военната си дейност около Тайван. Тя включва ежедневни въздушни и военноморски набези в тайванската ADIZ, както и провеждане на военни учения в непосредствена близост до острова.

Само през юли отбранителното ведомство на островната държава е регистрирало присъствието на 65 самолета от военновъздушните сили и 20 кораба от военноморския флот на Китай, който от септември 2022 г. насам все по-често прибягва до използване на тактиката на сивата зона, с която увеличи значително броя на военните си самолети и кораби, действащи в близост до острова.

Разположената на острова Република Китай е частично призната държава, която исторически управлява цял Китай, но след края на Китайската гражданска война правителството губи контрола си върху континенталната част от страната, която попада в ръцете на комунистите, поради което се премества на остров Тайван през 1949 г. Оттогава властта й е ограничена единствено до островните групи Тайван, Пенху, Кинмен и Матсу.

Комунистически Китай обаче смята Тайван за неделима част от своята суверенна територия и не признава съществуването на отделна държава на остров Тайван. Освен това Пекин настоява, че ако е необходимо ще прибегне до сила по пътя към възстановяване на суверенитета си върху острова.

Международната общност изрази безпокойство от ескалиращото напрежение в Тайванския пролив. Съединените щати, наред с други нации, потвърдиха ангажимента си да подкрепят отбранителните способности на Тайван.

Засилените военни действия на Китай около Тайван подчертават крехката ситуация със сигурността в региона.

Тайван заяви, че е засякъл нови 12 китайски кораба в пореден случай на засилено присъствие

Членове на тайванския флот и репортери плават на лодка в непосредствена близост до ракетен кораб от клас Kuang Hua VI по време на учение за демонстрация на бойна готовност на 31 януари 2024 г. край военноморската база в Каосюн, Тайван.
📸 Снимка: Reuters

🇨🇳⚔️🇹🇼 Представители на тайванската армия и бреговата охрана заявиха в четвъртък, че десетки кораби и бойни самолети на Китай са били засечени около острова, по-малко от две седмици преди встъпването в длъжност на новия президент на независим Тайван.

Пекин настоява, че островът е неразделна част от суверенната му територия и заяви многократно, че не изключва използването на сила, за да го постави отново под свой контрол.

Китайското военно присъствие е включвало най-малко 23 бойни самолета и 5 военноморски кораба, които са били засечени в рамките на по-малко от денонощие. Само ден по-рано американски военен кораб премина през водите на Тайванския пролив.

Бреговата охрана в Тайпе съобщи късно в четвъртък, че е открила 12 китайски кораба около отдалечения остров Кинмен.

Администриран от Тайпе, но разположен на едва пет километра от град Ксиамен и континенталната част на Китай, островът е обект на повишено напрежение през последните няколко месеца, откакто корабите на китайската брегова охрана започнаха да поддържат присъствие във водите около него.

Бреговата охрана на Тайван съобщи, че флотилия от седем кораба, „принадлежащи на китайските морски и риболовни отдели, са навлезли в нашите ограничени води“ около 15 часа местно време (07:00 GMT), на около 4 морски мили югозападно от Кинмен.

„Подозираме, че флотът, заедно с три китайски риболовни лодки, са участвали в морски учения“, се казва в съобщението.

Приблизително по същото време „друг флот от четири кораба на китайската брегова охрана навлезе в нашите забранени и ограничени води... а друг кораб отплава извън нашите води.“

Корабите са напуснали около 90 минути по-късно, съобщава бреговата охрана, отбелязвайки, че това е „четвъртата формация от кораби на китайската брегова охрана, плаващи във водите на Кинмен“ от началото на месец май.

Това беше и първият път, в който кораби на китайската брегова охрана „и други китайски официални кораби“ са плавали заедно по едно и също време, се казва в съобщението.

„Това сериозно подкопава мира, стабилността и безопасността на корабоплаването през пролива, наранява чувствата на хората от двете страни на пролива и не работи в полза на мирния обмен през Тайванския пролив“, заключиха от бреговата охрана.

Остров Ши е част от архипелага Кинмен, считан за територия, принадлежаща на Тайван. На заден план се вижда китайският град Ксиамен, който се намира на едва 3 км по въздушна линия от там.
📸 Снимка: Wall Street Journal

Ескалация на напрежението

Китай засили морските си патрули около Кинмен след поредица от смъртоносни инциденти с риболовни лодки по-рано тази година.

На 14 февруари, китайска моторна лодка с четирима души на борда се преобърна близо до Кинмен в опит да избяга от патрул на тайванската брегова охрана, в резултат на което загинаха двама души.

Друга китайска лодка се преобърна в района през март, което също доведе до смъртта на двама от членовете на екипажа й.

Бреговата охрана на Тайван защити действията си като правомерни, но спорът засили и без това високото напрежение, на фона на изборите в Тайван през януари.

Изборите бяха спечелени от вицепрезидента Лай Чинг-те, който подобно на своя предшественик Цай Инг-вен, отхвърля претенциите на континентален Китай към острова, поради което е смятан от Пекин за опасен сепаратист.

USS Halsey (DDG-97) е разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke във ВМС на Съединените щати, въведен в експлоатация на 30 юли 2005 г. Въоръжението му включва Mk 41 (VLS) - система за вертикално изстрелване на анти-балистични и крилати ракети и ракети земя-въздух, торпеда и 2 хеликоптера MH-60R Seahawk. Това е вторият кораб, който носи името на адмирал Уилям Халси младши.
📸 Снимка: Twitter

Американското присъствие в региона

USS Halsey, разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, „проведе рутинно транзитно преминаване през Тайванския пролив на 8 май през води, в които се прилага свободата на навигация и прелитане в открито море в съответствие с международното право“, гласи официално изявление на 7-ми флот на военноморските сили на САЩ.

В него се казва още, че транзитът на USS Halsey „демонстрира ангажимента на Съединените щати да поддържат свободата на корабоплаването за всички нации като принцип“.

Полковникът от китайските военноморски сили Ли Си, говорител на командването на Източния театър, нарече преминаването на американския военен кораб през пролива „публичен шум“.

В свое изявление по-късно в сряда той добави, че командването на Източния театър също е организирало военноморски и военновъздушни сили, „за да наблюдава целия процес по преминаване на американския кораб“.

„Войските на театъра остават в състояние на висока бойна готовност през цялото време и при необходимост ще защитават решително националния суверенитет и сигурност“, завършва изявлението.

Преди изборите в Тайван, проведени през януари, Пекин предупреди многократно, че евентуалният избор на Лай ще донесе единствено „война и упадък“ на острова, което превръща подготовката за встъпването му в длъжност на на 20 май в период, който ще следим отблизо.

Китай засилва присъствието си около островите, контролирани от Тайван

Китайската брегова охрана съобщи в неделя (18 февруари), че ще засили дейностите си по правоприлагане и ще извършва редовни патрули около малка група контролирани от Тайван острови край китайския бряг, докато напрежението нараства заради смъртта на двама китайски граждани, предаде Reuters.

Тайван в четвъртък защити действията на своята брегова охрана, след като двама души на моторна лодка, която се е приближила твърде близо до фронтовия тайвански остров, са загинали когато лодката им се е преобърнала, докато са се опитвали да избягат от кораб на бреговата охрана. Други двама са оцелели.

Тайван, за който Китай претендира за своя собствена територия, се оплака през последните години, че китайски риболовни кораби и други кораби плават във водите му, особено около островите Кинмен и Мацу, точно до китайския бряг.

Китай осъди действията на Тайван и определи инцидента край остров Бейдинг в Кинмен като "подъл". Бреговата охрана на Китай заявява в кратко изявление, че ще "засили усилията си за прилагане на морското право и редовно ще провежда патрулни мисии и инспекции на правоприлагащите органи във водите около Кинмен и Ксиамен", един от китайските градове, граничещи с Кинмен.

Целта е "да продължи да се поддържа редът във водите, представляващи интерес, и да се гарантира безопасността на живота и имуществото на рибарите".

Късно в събота китайската служба за връзки с Тайван заяви, че смъртните случаи са предизвикали "силно възмущение" в Китай, но заяви, че няма води, считани за забранени. "Рибарите от двете страни на Тайванския проток работят в традиционните риболовни райони на морската зона Ксиамен-Кинмен от древни времена и няма забранени или ограничени води", посочва китайската служба и допълва:

Китайското правителство показа добра воля към народа на Тайван, но никога няма да толерира пренебрежението на Тайван към безопасността на китайските рибари.

От своя страна властите в Тайван заявяват, че тайванските сили ще продължат да "налагат правила, забраняващи неоторизиран достъп на китайци до водите на Тайван около Кинмен, а обвиненията на Китай за "брутално експулсиране" са неверни. Въпреки това неназованите кораби, които нямат сертификат или пристанищна регистрация, извършват "непрекъснато проникване" и правят опасни маневри, когато се опитват да избягат, причинявайки "нещастни инциденти", които никой не очаква", твърди Тайван.

Източник: Информационна агенция Фокус