Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.