Репресивният апарат на Кремъл се обърна срещу своите чеда.

🇷🇺 Някога възхвалявани като верни защитници на режима на Владимир Путин и шампиони на руската война в Украйна, все повече прокремълски гласове сега биват смазани от същата репресивна система, която те самите помогнаха да изградят, съобщава The Guardian.

Сред засегнатите е Сергей Марков, дългогодишен политически коментатор, който често величае Путин като „един от великите мъже в историята“, и Роман Альохин, провоенен блогър и събирач на средства за руските войски. И двамата наскоро бяха обявени за „чуждестранни агенти“, термин от съветско време, възроден от Москва, за да заклеймява политически неудобните.

В списъка попада и Татяна Монтян, коментатор в държавната телевизия RT, родена в Украйна, която официално е обявена за „терорист и екстремист“ – етикет, запазен за политически врагове на Кремъл, сред които сътрудниците на покойния Алексей Навални.

Тези назначения бележат рязък обрат: репресивният апарат на Кремъл, досега насочен само към заглушаване на опозицията и активистите против войната, сега се обръща срещу собствените си горещи поддръжници.

„Първо дойдоха за антивоенните гласове. Сега ги няма, а репресивната машина не може да бъде спряна“, казва руската политоложка Екатерина Шулман.

Според анализатори, цитирани от The Guardian, тази нова вълна на репресии отразява борба за власт в системата на Путин – между утвърдените пропагандисти и кремълски лоялисти от една страна, и т.нар. „милитаристи“ или Z-блогъри – широка мрежа от националисти и доброволци, които от началото на войната събират средства и техника за фронтовите части.

Шулман описва конфликта като сблъсък между „лоялистите“, свързани с министерството на отбраната и официалната пропаганда, и базовите милитаристи, които понякога отправят критики към начина, по който се води войната.

„Автокрациите се страхуват от всякаква гражданска мобилизация. Всяко автентично движение, дори провоенно, се възприема като пречка и потенциална опасност“, обясни Шулман.

Отделните случаи намекват както за политически, така и за финансови мотиви. Марков изпадна в немилост след влошаването на отношенията на Русия с Азербайджан, докато Альохин и Монтян са подложени на проверки заради предполагаема злоупотреба с дарения за руската армия.

Наблюдателите смятат, че репресиите са толкова за контрол над парите и влиянието, колкото и за идеология.

„В основата си конфликтът им е битка за ресурси“, смята Иван Филипов, изследовател на руското провоенно движение. Той посочва, че Владимир Соловьов, пропагандист и представител на лоялистите, е начело на усилията за изместване на независимите военни блогъри – раздразнен, че някои от тях събират повече средства за фронта от собствената му благотворителна фондация, която има благословията на Кремъл.

Ироничната ситуация не убягва на останалите опозиционни фигури, отбелязва The Guardian.

„Забавно е да се наблюдава как онези, които никога не възразяваха, когато либералите биваха вкарвани в затвора, изведнъж откриват, че правосъдието в Русия е селективно“, обясни Филипов.

Самият Марков протестира, след като е обявен за чуждестранен агент, и настоява, че става дума за „някакво недоразумение“. Альохин, някога горещ поддръжник на репресивния апарат в Русия, сега твърди, че статутът „чуждестранен агент“ „нарушава руската конституция“ и представлява „сериозно посегателство върху гражданските права“.

„Руската репресивна машина трябва да изпълнява квотите си. Тя трябва да се храни сама“, смята Шулман. Тя споделя, че очаква още арести.