Причината Херзи Халеви да бъде извикан в нощта на 7 октомври 2023 г.

🇮🇱🔙 В дните преди 7 октомври 2023 г. до Службата за военно разузнаване на IDF пристигат необичайни сведения, според които Хизбула готви атентат срещу Моше (Боги) Яалон, бивш началник на Генералния щаб на IDF. Информацията е откъслечна, мъглява и лишена от ясен контекст, но дирекцията не желае да поема риск. Разузнаването се свързва със службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“, която незабавно изпраща охрана в дома на Яалон и му нарежда да не излиза.

Както твърди вестникът Israel Hayom, сведенията достигат и до канцеларията на началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви. Екипът му обаче решава да не го буди. Информацията звучи твърде неясно, за да оправдае тревога посред нощ. Малко по-късно, в ранните сутрешни часове, взривно устройство избухва в парк „Яркон“ в Тел Авив – точно по маршрута, по който Яалон обичайно кара велосипеда си. Когато научава за случилото се, Халеви е бесен. „Трябваше да ме събудите“, казва той на подчинените си.

Няколко седмици по-късно телефоните в канцеларията му отново започват да звънят посред нощ, но този път дежурните офицери не желаят да повтарят същата грешка. В 3:20 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. телефонът в дома на Халеви звъни. На линията е началникът на кабинета му, подполковник Матан Фелдман. За първи път се споменава активирането на SIM-карти, използвани от силите „Нухба“ на Хамас.

„В последните часове са регистрирани подозрителни признаци от страна на Хамас в Газа“, докладва Фелдман с необичайно спокоен тон. „Извършени бяха всеобхватни проверки. Всички служители от разузнаването бяха единодушни, че Хамас работи в рутинен режим и в близко бъдеще не се очаква нищо необичайно“

Халеви би могъл просто да затвори телефона и да се върне в леглото. Вместо това иска 10 минути. „Дайте ми време да си измия лицето. Междувременно ми свържете Южното командване“, казва той.

Като бивш командир именно на Южното командване, Халеви познава отлично ивицата Газа и коварството на Хамас. Докато чака обаждане, той сяда в кабинета си и започва да драска бележки върху празен лист хартия. Най-отгоре изписва едно изречение към самия себе си: „Не си помисляй, че това е нищо.“

След това започва да мисли какво би могъл да подготвя Хамас.

Най-силно го тревожи районът около плажа Зиким. В месеците преди 7 октомври става ясно, че системата на IDF за откриване на водолази не работи надеждно. Халеви се опасява, че Хамас може да използва въпросната уязвимост, за да изпрати морски отряд на израелска територия.

Втората му тревога е свързана с тунел в южната част на ивицата, който прониква в Израел. След откриването му IDF поставя камери и капани с експлозиви, предназначени да унищожат всеки отряд на „Нухба“, опитал се да премине през него. Няколко пъти разузнавачи на Хамас са засичани да навлизат почти до края на тунела, преди да се върнат обратно. Халеви се страхува, че групироквата е открила и обезвредила капаните и готви проникване.

Десетте минути, които иска, за да измие лицето си, се оказват последните спокойни минути в кариерата му.

Докато водата се стича по лицето му, на около 100 км южно от него близо 1500 бойци на „Нухба“ започват да се струпват край оградата на Ивицата Газа. След броени минути дроновете на Хамас започват да унищожават наблюдателните кули и дистанционно управляеми картечници по периметъра – онези „очи“, на които дивизия „Газа“ разчита, за да вижда приближаващата заплаха.

В 6:29 ч. първите ракети политат срещу южен Израел. Под прикритието им, през около 30 пробива в оградата, започва точно онова, което Халеви не е написал на листа пред себе си: масирано, координирано нахлуване по цялата дължина на фронта.

Сценариите, които надрасква в тъмното – водолазите при Зиким, тунелът, обезвредените капани – не са погрешни. Те просто са твърде ограничени.

Години наред разузнаването на IDF изгражда образа на прагматичен Хамас, заинтересован от ограничена ескалация и избягване на тотална война. На иврит въпросното схващане се нарича с горчивия термин „ха-консепция“.

В рамките на тази логика сигналите от нощта на 7 октомври – активираните SIM-карти, странните движения и разпокъсани индикации – изглеждат като поредната провокация, а не като прелюдия към най-кръвопролитния ден в историята на държавата Израел.

Дежурните офицери, които този път решават да събудят Халеви, му предават точно онова, в което системата е убедена: че Хамас действа „в рутинен режим“. Именно това превръща листа хартия на бюрото в един от най-ярките символи на онази нощ.

Не защото Халеви не е усетил опасността. Усетил я е. Представил си е проникване по море. Представил си е атака през тунел. Но цялата система под него – заедно със собствената му интуиция на бивш ръководител на Южното командване – достигаше дотам да види отделните искри, но не и пожара, който се задаваше от тях.

Впоследствие едно нещо ще го отличи от мнозина във военно-политическия елит на Израел. В първите дни на клането, докато страната търси виновни, началникът на Генералния щаб прави нещо рядко срещано в подобни критични моменти: поема лична отговорност.

„IDF под мое командване не успя да защити цивилните граждани на Израел“, казва той и признава провала на армията да предвиди, предупреди и спре атаката. В държава с политическа класа, която дълги години отлага всяка равносметка, военният лидер избра езика на отговорността, а не този на политическото оцеляване.

Близо година и половина по-късно Халеви материализира думите си в конкретни действия и подава оставка, обвързвайки я пряко с провала от 7 октомври. Командирът, под чието ръководство се случва катастрофата, не може да остане начело на армията, която трябва да извлече уроците от нея.

Заедно с вътрешните разследвания на армията, които признават, че тя се е „провалила в мисията“ да защити граничните общности, оставката затваря един кръг – кръг, започнал в 3:20 ч. сутринта с телефонно обаждане, което не звучеше особено тревожно.

Изводът от онази съдбовна нощ не е, че един генерал е спал, когато е трябвало да бди. Халеви се буди от сън, сяда, анализира – и въпреки това не вижда истинския мащаб на заплахата. По-неудобният урок е това, че най-опасно за едно разузнаване е не, когато не знае абсолютно всичко, а самоувереността, че вижда всичко.

Бележката „Не си помисляй, че това е нищо“, която Халеви пише до себе си в тъмното, остава едновременно най-точният му инстинкт и доказателство колко безсилен може да е той, когато цяла система е настроена да го приглуши.

Тя остава на бюрото му не като упрек към един човек, а като паметник на самоувереността, която доведе една доктрина до собственото ѝ поражение.

Мосад връчи награди за оперативни и разузнавателни постижения през 2025 г.

🇮🇱 В края на април ръководителят на Мосад Давид Барнеа връчи 10 отличия във връзка с оперативни и разузнавателни постижения, реализирани през изминалата година. На церемония, проведена в щаба на Мосад, присъстваха десетки служители заедно с офицери от ВВС, Военното разузнаване (Аман) и специалните части на IDF. Службата изрично включи трите партньорски структури в официалното си изявление, маркирайки оперативната съвместимост като централна тема на отличията.

Водещо място сред наградените заема операция „Ам Келави“ (в превод: „народ като лъв“; в чуждестранните медии под названието Rising Lion) – 12-дневната кампания срещу режима в Иран, започнала на 13 юни 2025 г. Барнеа описа методология, която съчетава в едно агентурни сили на терен, технологични средства и дълбоко конспиративно проникване „в сърцето на Техеран“.

Според подробности, разкрити пред Fox News, службата е изградила тайна база за ударни дронове близо до иранската столица и месеци наред е вкарвала прецизните оръжия в страната. Нейни командоси са поставили насочени боеприпаси край ключови зенитно-ракетни системи в страната, което е позволило неутрализиране още в първите часове на въздушната офанзива. През същия отрязък ВВС на Израел вдигат във въздуха повече от 200 изтребителя срещу около 100 цели, използвайки повече от 330 боеприпаса.

Втора група от отличия е свързана с ливанския театър. Барнеа заяви, че наградените операции „са разширили оперативния обсег на агенцията в Ливан и Иран“, без да даде допълнителна конкретика. Хронологически тези мисии следват онази от септември от 2024 г. срещу комуникационно оборудване на Хизбула, непосредствено преди въздушната кампания на Израел, и колапса на режима на Башар Асад в Дамаск през декември 2024 г. – две събития, които изправиха Мосад пред необходимост да преконфигурира мрежите си в северния театър.

Друго отличие беше връчено за „тайна политическа кампания за разширяване на стратегическата дълбочина на Израел и създаване на нови съюзи“. Това беше първо публично признание на дипломатическата функция на Мосад, исторически прикривана зад чисто разузнавателни задачи. На същата церемония Барнеа връчи и медал „За храброст и дух“ на ветеран оперативен служител „за безпрецедентна и дръзка мисия“, детайлите на която остават засекретени.

В обръщението си Барнеа артикулира доктринална промяна: според него Мосад е преминал от организация, чиято тайна оперативна активност се развива „между войните“, към „офанзивна и ефективна организация по време на война“. Това определение потвърждава наблюдаваното от 2024 г. насам сливане на функции между Мосад и ЦАХАЛ, видимо при едновременно изпълнените операции с пейджъри и въздушни удари в Ливан. Директорът добави: „Няма да почиваме на лаврите си; когато видим заплаха, ще действаме с пълна сила.“

Нивото на разкрити публично детайли – тайна база за дронове край Техеран, внесени прецизни оръжия на иранска територия, поставени боеприпаси близо до зенитно-ракетни комплекси – е необичайно за служба, която традиционно избягва поемане на отговорност. Решението вероятно отговаря на двойна цел: вътрешно институционално утвърждаване на новата роля на Мосад в активна военна кампания и възпиращ сигнал към Техеран и Хизбула, че агентурната мрежа на Израел във вражеския тила остава действаща

Израел потвърди: При удар в Техеран е ликвидиран и шефът на разузнаването на „Басидж“.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че при въздушен удар в Техеран по-рано тази седмица е бил ликвидиран Исмаил Ахмади – ръководител на разузнавателния отдел на паравоенната организация „Басидж“, действаща под командването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Според официалното изявление, атаката е била извършена от ВВС с прецизно насочване от военното разузнаване и е поразила висшето ръководство на звеното в централната част на иранската столица.

При същия удар е бил убит и командирът на „Басидж“ Галам Реза Салейман, както и други висши фигури от структурата. IDF твърди, че Ахмади е играл ключова роля в планирането и изпълнението на операции, които Тел Авив описва като терористични, както и налагане на вътрешния ред и идеологически норми на режима от името на IRGC.

В изявлението се посочва още, че по време на вътрешните протести в Иран, особено при ескалацията през януари, Ахмади е участвал активно в координиране на репресивни действия към демонстранти, включващи масови арести и използване на смъртоносна сила.

„Басидж“ е доброволческа милиция, създадена в годините след Ислямската революция през 1979 г., която играе значима роля както във вътрешната сигурност, така и във външните операции на IRGC. Организацията е била многократно обвинявана от международни правозащитни групи, включително Amnesty International и Human Rights Watch, в участие в потушаването на протести и нарушения на човешките права.

IDF оценява, че смъртта на Ахмади и други висши командири нанася допълнителен удар по структурата за командване и контрол на иранския режим. Израелската страна заяви, че ще продължи действията си срещу представители на иранския репресивен апарат. Иранските власти не са коментирали официално случая към момента на публикуване.

Сирия: Постигнати са предварителни споразумения между правителството, SDF и САЩ в Аман

Временният президент на Сирия Ахмад ал-Шараа и главнокомандващият на SDF Мазлум Абди се ръкуват след сключването на предварително споразумение за интеграция на SDF в сирийското министерство на отбраната, 10 март 2025 г.
📸 Снимка: Presidency of the Syrian Arab Republic

🇸🇾 Кюрдски официални лица разкриха, че е постигнато предварително споразумение между сирийското правителство, Сирийските демократични сили (SDF) и специалния пратеник на САЩ Томас Барак по време на неотдавнашните разговори в Аман.

Представители на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) разкриха, че споразумението включва съвместен контрол върху граничните пунктове и язовир Тишрин. Въпреки това, обсъжданията относно затворите и петролните находища са били отложени за по-късен етап.

От SDF изразиха готовност да се интегрират в сирийската армия като независим корпус, въпреки че не е определен конкретен срок за процеса, отбелязаха източниците, добавяйки, че SDF настояват да запазят присъствието си в настоящите си зони на контрол.

Междувременно лидерът на SDF Мазлум Абди пристигна във френската столица Париж, където ще се проведе среща с участието на сирийския външен министър Асаад ал-Шибани, както и официални лица от САЩ, Франция и Великобритания.

По-рано Абди и временния президент на страната Ахмад Ал-Шараа сключиха споразумение за интегрирането на SDF в официалните структури на министерството на отбраната, прехвърляйки му всички територии, гранични пунктове и нефтени находища, отхвърляйки всякакви призиви за разделение.

Въоръжен мъж рани трима полицаи при стрелба в района на израелското посолство в Йордания.

🇯🇴⚔️🇮🇱 Въоръжен мъж беше убит, а трима йордански полицаи бяха ранени в престрелка близо до силно укрепеното посолството на Израел в йорданската столица Аман в ранните часове на неделя, съобщиха източник от сигурността и държавни медии.

Полицията застреля въоръжен мъж, който е открил огън по полицейски патрул в богатия квартал Рабиа на йорданската столица, съобщи държавната информационна агенция Петра, позовавайки се на службата за обществена сигурност, добавяйки, че разследването продължава.

Силите за сигурност са преследвали стрелеца, който носел автоматично оръжие, в продължение на най-малко един час преди да бъде притиснат в ъгъла и ликвидиран точно преди зазоряване, съобщи източник от сигурността.

Министърът на комуникациите на Йордания Мохамед Момани описа стрелбата като терористична атака, насочена срещу силите за обществена сигурност на страната, добавяйки, че в момента тече разследване на инцидента.

„Намесата в сигурността на страната и атаката срещу персонала на силите за сигурност ще бъде посрещнато с твърд отговор“, подчерта Момани пред информационна агенция Ройтерс, добавяйки, че стрелецът е имал криминално досие за трафик на наркотици.

Полицията отцепи периметъра около посолството, малко след като в района бяха чути изстрели, споделиха свидетели. Двама от тях разказаха, че полиция и линейки са се втурнали към квартал Рабия, където се намира дипломатическата мисия. Районът е огнище на чести антиизраелски демонстрации.

Кралството стана свидетел на някои от най-мащабните митинги в Близкия изток, в резултат от антиизраелските настроения, широкоразпространени в арабските страни заради войната в ивицата Газа, предизвикана от нападението на палестинската терористична групировка Хамас на 7 октомври 2023 г., довела до 1180 убити, 3400 ранени и 251 взети за заложници израелски граждани.

През март йорданската полиция за борба с безредиците беше принудена да използва сълзотворен газ, за ​​да отблъсне стотици демонстранти, тръгнали на марш към посолството в знак на протест срещу военната операция срещу Хамас. Израелският посланик Рогел Рахман беше принуден да напусне Йордания от съображения за сигурност след клането на 7 октомври 2023 г. и на този етап се намира в Израел.

Двустранните отношения между Израел и кралство Йордания датират от мирния договор, сключен през 1994 г. Оттогава насам те често са потърпевши от дълбоката си непопулярност сред жителите на Хашемитското кралство, като понасят допълнителен удар през 2017 г. след инцидент със стрелба в Аман с участието на охраната на израелското посолство. Двама йордански граждани бяха убити, а охранителят Зив Моял беше ранен в комплекса на посолството по време на очевидна свада между двамата. Подробностите около събитието бяха предмет на разногласия на държавно ниво между двете страни.

„Черния септември“ – организацията, превърнала тероризма в международно явление

След поражението на Йордания в Шестдневната война и загубата на контрола над Западния бряг, Организацията за освобождение на Палестина (ООП) започва да предприема атаки от територията на Йордания. Това провокира израелски контраатаки, превръщайки се в основната заплаха за мира, който крал Хюсеин се надява сключи с Израел.

Лидерът на ООП Ясер Арафат пренебрегва предупрежденията на Хюсеин, надявайки се да се сдобие контрол над Йордания с подкрепата на Египет и Сирия. Крал Хюсеин се опитва да заобиколи пътя на ескалациятата, но в крайна сметка събитията довеждат до избухването на въоръжен конфликт между армията на Йордания и ООП през ноември 1969 г.

Палестинците постепенно създават своеобразна „държава в държавата“ – редица бежански лагери минават под техен контрол, организират широкомащабен контрабанден внос на оръжие, размахвано открито и безнаказано, игнорират длъжностни лица на йорданското правителство, като на практика отхвърлят юрисдикцията на държавните органи. Всичко това подкопава авторитета на крал Хюсеин, който прави неуспешен опит да постигне споразумение с палестинците, които отказват да направят компромис и демонстративно се противопоставят на властта му.

Последната капка търпение на краля прелива, когато палестински терористи от Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) откарват три отвлечени самолета до Йордания на 6 септември 1970 г. и ги взривяват 6 дни по-късно след като освобождават пътниците. От този момент нататък зачестяват сблъсъците между силите на краля и палестинските групировки, открито опитващи се да го свалят. Хюсеин е принуден да обяви военно положение на 16 септември и разполага войските си в контролираните от палестинците райони.

Израел естествено е разтревожен и следи отблизо конфликта, възпламенил се в непосредствена близост до границите му. Властите в Тел Авив се опасяват, че евентуалното превземане на Кралство Йордания от силите на ООП би представлявало сериозна заплаха за тяхната сигурност. Съединените щати и Великобритания също са обезпокоени от последните развития, тъй като крал Хюсеин е един от най-умерените и приятелски настроени към западния свят лидери в целия регион, докато в същия период Сирия и Египет се радват на подкрепа от страна на Съветския съюз.

Съединените щати са загрижени и относно евентуалната намеса в конфликта на Сирия или Ирак. Държавният департамент неправилно предполага, че Ирак е по-вероятно да подкрепи палестинците. Вместо това на 19 септември Сирия изпраща танкове в Йордания в тяхна подкрепа, но не получават подкрепа от необходимите въздушни сили, които са задържани от своя командир Хафез Асад.

Опасенията на краля стигат до там, че на 21 септември отправя молба към британците да се свържат с израелските власти и да потърсят помощ от негово име. Вместо това обаче отговорните фактори в Обединеното кралство смятат, че ситуацията не позволява повече протакане и решават да предадат молбата на краля директно на Съединените щати.

В 3 часа сутринта на 21-ви септември кралят на Йордания се обажда на американския посланик в кралството с молба за изпращането на спешно съобщение до Белия дом. „Ситуацията се влошава опасно след масираната сирийска инвазия... Изисквам незабавна физическа намеса както по въздух, така и по суша, съгласно разрешението на правителството за защита на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Йордания. Незабавни въздушни удари по нахлуващите сили от всяка точка плюс въздушно прикритие са наложителни.“

Хюсеин иска от Съединените щати да нанесат въздушни удари в подкрепа на въоръжените му сили. Президентът Ричард Никсън незабавно изпраща в региона Шести американски флот, но предпочита Израел да се намеси. На 20 септември съветникът му по националната сигурност Хенри Кисинджър информира израелския посланик във Вашингтон Ицхак Рабин, че кралят иска от военновъздушните сили на Израел да атакуват сирийците, след което дава уверение на израелския премиер Голда Меир, че Съединените щати „ще гледат благосклонно на израелска въздушна атака.“ В крайна сметка не се стига до израелска атака, но страната демонстрира желанието си да се намеси, изпращайки войски на границата със Сирия и изтребители над сирийските танкове в Йордания.

Хюсеин е готов да приеме израелската помощ, но армията му успява да проведе мобилизация и сама да се справи с отблъскването на нашествениците, преди да възникне нужда от намесата на Израел. След като силите на Хюсеин отблъскват сирийците, те впрягат военните си усилия изцяло срещу ООП, в резултат на което хиляди палестинци са убити или ранени, а хиляди други са принудени да потърсят убежище в Сирия и Ливан. По-голямата част от палестинското ръководство, включително самият Арафат, се озовават в Ливан, където не изневеряват на стила си и не след дълго се оказват в основата на широкомащабна подривна дейност, целяща да подкопае авторитета и контрола на държавната власт.

На 27 септември 1970 г. по време на среща на арабските лидери в Кайро в присъствието на Хюсеин и Арафат е подписано примирие. Условията по него включват „изтегляне както на армията, така и на федаинските сили от Аман, освобождаване на задържаните, връщане на военните и цивилните условия в други градове до положението преди кризата, връщане на отговорността за сигурността към полицейските сили и край на военното правителство.“

Събитията в Йордания стават известни сред палестинците като „Черния септември“.

Мирният договор, сключен през 1994 г. между Йордания и Израел, остава непопулярен сред много от гражданите на кралството, които смятат нормализирането на отношенията за предателство на правата на техните палестински сънародници.