„Никога не съм се страхувал“: Путин в шести регион далеч от дроновете

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че никога от нищо не се е страхувал. Думите прозвучаха на 11 август в Новосибирск пред студенти, аспиранти и млади учени от Академгородок, споделени на същия ден от агенция ТАСС и руските държавни медии. Новосибирск е общо шестата спирка от серия регионални пътувания, чиито дестинации от юни насам почти без изключение се намират далеч от районите, които се намират в плътния обсег на украински ударни дронове.

Репликата дойде по време на разговор за изкуствения интелект. Президентът попита събралите се какви заплахи носи технологията. Един от младите учени му отговори: „Владимир Владимирович, честно да ви кажа, вие няма от какво да се страхувате“, а Путин се усмихна и отвърна: „А аз никога от нищо не съм се страхувал“. По-нататък в същия разговор той изрази опасение, че изкуственият интелект ще раздели хората на интелектуален елит и на такива, които „умеят само да натискат копчета“, а мозъчната тъкан на вторите постепенно ще атрофира. Обменът е предаден дословно от „Российская газета“ и „Ведомости“.

Поводът за самото пътуване беше пускът на синхротрона СКИФ в научния град Колцово, а сутринта Путин посети и специализирания учебно-научен център на Новосибирския държавен университет. Предишното му посещение в Новосибирск беше през 2018 г., за форума „Технопром“ – осем години по-рано.

Ден по-рано той посети Улан Уде, където председателства заседание на президиума на Държавния съвет и пусна в експлоатация Ермаковски минно-обогатителен комбинат. Бурятия е предшествана от Красноярски край на 3 август, Омск на 25 юли и Иркутск на 24 юли. Към края на юли Путин беше пътувал само в 3 града извън Москва от началото на годината, според изчисление на „Медуза“. Серията му започна в Казан, където пристигна на 17 юни след 223 дни без нито едно пътуване из руските региони; предишната му такава визита беше в началото на ноември 2025 г.

5 от 6-те точки се намират отвъд Урал. Единственото изключение е Татарстан, в който украински дронове достигат редовно. Останалите очертават карта на места, до които войната почти не стига: в Красноярския край няма нито един свален дрон от началото на пълномащабното инвазия, в Иркутска област е отчетен само един-единствен случай, а над Омска област първите машини бяха свалени на 6 юли 2026 г. Това изчисление е на руското издание „Агентство“, което проследява протоколните движения на Кремъл по официалните съобщения и го публикува на 6 август; впоследствие го препечата „Новая газета Европа“.

Дори единственият случай край Иркутск не е резултат от дълъг полет на дронове до региона. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна порази авиобаза Белая с FPV дронове, вкарани в страната нелегално по суша и укрити в дървени модули върху камиони, които се отвориха на броени метри от цел. Разстоянието беше преодоляно по суша, а не по въздух, и операция от този тип не се е повторила оттогава. Този пробив в сигурността изисква месеци подготовка и по правило компрометира използвания канал, което ограничава силно възможността той да бъде използван повторно по същия начин.

Съвпадението между президентския маршрут и картата на украинските удари дава сериозно основание да се предполага, че изборът на дестинации не е случаен. Кремъл не обяснява критериите за техния подбор, а Федералната служба за охрана (ФСО) не коментира решенията си. Алтернативното обяснение – че серията просто отразява нов икономически и научен акцент върху Сибир – се сблъсква с две подробности.

Първата е самият Казан. Путин отиде там за юбилейната среща на върха Русия–АСЕАН, посветена на 35 години отношения, която се проведе от 17 до 19 юни с делегациите на 10-ина държави. Датата е отдавна определена, гостите пристигаха по свой собствен график, а домакинството фактически не подлежеше на преместване. Така единствената спирка в европейската част на Русия се оказва протоколно задължение, не свободно избрана дестинация.

Столицата на Татарстан при това не е дълбок тил. На 21 декември 2024 г. осем украински дрона достигнаха Казан и разпалиха пожари в 37-етажен и 23-етажен жилищен блок. Ръководителят на републиката Рустам Минниханов заяви, че три от машините са били насочени към отбранителни обекти, а останалите пет – към жилищни квартали.

Втората подробност е географията на отсъствията. От подновяването на регионални пътувания президентът не е стъпвал в Белгородска, Курска или Ростовска област – точно там, където войната е ежедневие и където появата на върховния главнокомандващ би имала най-висока политическа стойност.

Предпазните мерки около Путин са добре познати от години. Разследване на Фонда за борба с корупцията от 19 януари 2021 г. описа резиденцията край Геленджик на черноморския бряг. Публикувани чертежи на строителния изпълнител показаха под комплекса два укрепени тунела, свързани с асансьор, който слиза на около 50 метра. Единият тунел, дълъг около 40 метра, излиза в средната част на скалата и е оборудван за престой; вторият, около 60 метра, извежда директно към плажната ивица. Разследващите от група „Досие“ установи и че от втората половина на 2021 г. държавният глава предпочита да се придвижва със специално построен брониран влак.

Украинският президент Володимир Зеленски има противоположен модел на публично поведение, редовно посещава прифронтови области, а пътуванията обикновено се оповестяват след факта. На 4 ноември, само броени дни преди Путин да прекрати своите визити из регионите, Зеленски беше при защитниците от 25-а отделна въздушно-десантна бригада на Покровското направление – един от най-интензивните участъци на фронта. Разговорът с командира Андрий Турчин беше посветен на снабдяването, ротациите и прехващачи, в чието използване бригадата е сред водещите украински части.

На 6 март 2026 г. Зеленски посети Дружковка, Краматорск и Славянск, където проведе среща с войници от 24-а, 28-а, и 100-а механизирана бригада и от 36-а морска пехотна бригада. На 8 май той връчи награди на заслужили защитници на Олександривското направление. Всички изброени населени места се намират на фронтовата линия или няколко километра отвъд нея, попадайки под непрекъсната опасност от артилерията, въздушните бомбардировки и разузнавателни дронове, а Краматорск и Славянск често стават мишена и на балистични ракети.

Разликата не е просто в темперамента, но и поведението пред лицето на риска. Зеленски влиза в обсега на руската артилерия, авиобомби и ракети и дронове, тъй като неговото присъствие близо до фронта е част от политическата и военната устойчивост на украинския народ. Путин, напротив, все по-често се движи натам, където започнатата от самия него война трудно може да го последва. Ако страхът може да бъде измерен не по това какво човек казва за себе си, а по местата, които избира и онези, които всячески избяга, маршрутът казва повече от репликата в Новосибирск. Човекът, който има нужда да подчертае, че „никога от нищо не се е страхувал“, вече почти не се появява там, където собствената му война се завърна като бумеранг.

Именно затова следващите пътувания ще бъдат по-красноречиви от всяко ново заявление за безстрашие. Работна визита в Белгородска, Курска или Ростовска област би отслабила тази оценка. Ако обаче руският президент продължи да се отдръпва на изток, а европейската част на страната му остане територия за задължителни спирки, изводът ще става все по-труден за заобикаляне: Путин може и да настоява, че не се страхува от нищо, но охраната, графикът и картата на неговите движения разказват съвсем друга история. Страхът на един държавен глава рядко се вижда в признание. Понякога се вижда най-ясно в празните места на календара му.

Новосибирск вдигна първа тревога за опасност от дронове – те обаче удариха по Омск.

🚨🇷🇺 За първи път от началото на пълномащабната война Новосибирск, разположен на повече от 3500 км от държавните граници на Украйна, обяви въздушна тревога, наложи забрана на полети от летище „Толмачово“ и разпрати указания за укриване по домовете на местното население. А когато накрая небето беше проверено, в него нямаше нито една вражеска единица. Ударът, който имаше значение, беше нанесен през същия ден в съседния Омск – по най-голямата петролна рафинерия в Русия.

Масовите оповестявания тръгнаха в 21:45 часа на 6 юли. Единната държавна система за предупреждение и ликвидиране на извънредни ситуации разпрати указания до всички жители на Новосибирск да останат по домовете, да се отдалечат от прозорците и да потърсят укритие в помещения с носещи стени и далеч от прозорци, а онези в автомобил и на открито бяха посъветвани да се доберат до най-близкото сигурно място. За един град, който досега се докосваше до войната само през новинарските емисии, това беше стряскащо и непознато преживяване.

Губернаторът Андрей Травников уточни, че тревогата е била обявена въз основа на оценка за настоящата обстановка в съседен регион и отделни сигнали от граждани, които твърдели, че са видяли безпилотници в небето. Няколко часа по-късно той увери, че цялостна проверка на въздушното пространство е открила нула опасни дрона над Новосибирска област, поради което режимът на въздушна заплаха около полунощ беше отменен. Въпреки това Федералната агенция за въздушен транспорт вече беше наложила временна забрана за полети на летище „Толмачово“ – стандартна мярка при съмнение за въздушна опасност, която продължи около половин час.

Тежестта пада именно тук: тревогата, затвореното летище и часовете под прикритие в Новосибирск бяха предизвикани от дронове фантоми – резултат на сигнали от граждани и предпазливост, не на реален рояк в небето над областния център. Истинският удар беше нанесен на стотици километри от там, като руската система за оповестяване задейства фалшива тревога.

По-рано на същия ден украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация и последното голямо съоръжение от този клас, оставало извън обсега на украинските удари. Генералният щаб и Силите за специални операции на Украйна потвърдиха удара и определиха завода за последния от 11-те водещи производители на бензин в страната, който е оставал да достигнат. При удара бяха използвани далекобойни дронове от типа FP-1, които прелетяха около 3000 км до крайната цел, като според други сведения маршрутът възлиза на 3400 км. Което и от двете да е вярно, това е най-дълбокият удар, нанесен от украински дронове от началото на войната.

Ударът попадна в инсталация за първична преработка на суров петрол – ЕЛОУ-АВТ-11 с годишен проектен капацитет от 8,4 млн тона – предизвиквайки няколко пожара в комплекс, който поема около 10% от целия  капацитет за рафиниране на страната. Заводът на „Газпром нефт“ преработва приблизително 21 млн тона суров петрол годишно, нареждайки се сред водещите доставчици на бензин, дизел и авиационно гориво за вътрешния руски пазар. Публикуваните онлайн кадри показват голям пожар на територията на завода.

Новосибирск не е изолиран епизод, а поредна стъпка в едно движение, което навлиза все по-надълбоко в Руската федерация. Тревогата дойде в условията на тежка среднощна атака: Русия обяви през нощта на 5 срещу 6 юли, че нейните сили за ПВО са свалили 613 от 625 украински дрона, насочени дълбоко в руския тил. От края на май режимът за въздушна заплаха все по-често е активен в области, които изобщо не бяха докосвани от войната допреди година. Тогава режим на тревога беше въведен паралелно във всички шест региона на Уралския федерален окръг – Свердловска, Челябинска, Курганска и Тюменска област, както и Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг, като последният се намира на повече от 2100 км от границите на Украйна. На 10 юни жителите на Омска област чуха първите известия за дронова тревога; по-малко от месец по-късно заводът им се оказа обхванат в силни пламъци.

Сибир престана да бъде тил. За едно денонощие Украйна показа и физическия обхват на далекобойната си кампания – дрон, прелетял 3000 км, за да извади от строя последната непокътната голяма рафинерия – и психологическия ѝ обхват: губернатор, който затваря летище и изпраща всички към укритията заради шепа непроверени сигнали от граждани за предполагаеми дронове, каквито така и не се появиха. Руската система за известяване, настроена за условията на ежедневна война на дронове, която доскоро спираше на западната граница, вече се задейства в градове, които се страхуват дори от самата възможност. Всяка нова област, чула сирената за първи път, разширява не толкова фронта, колкото географията на местата, където руснаците вече не се чувстват на сигурно място.

Мащабна кампания за набиране на доброволци в Новосибирск.

🇷🇺 В Новосибирск се наблюдава мащабна кампания за набиране на доброволци за участие във войната в Украйна, в рамките на която градската среда е наситена с билборди, насочени към потенциални оператори на безпилотни летателни апарати (БПЛА).

Рекламни пана, разположени на основни пътни артерии и жилищни райони, акцентират върху значителни парични възнаграждения. Според посоченото на самите табла, на доброволците е предлагана сумата от 4 500 000 рубли за една година служба, която включва еднократно плащане при подписване на договор.

Кампанията използва мотото „Новите незаменими“, което според местните е опит за ребрандиране на военната служба като елитна в крачка с технологичното развитие на фронта. Посочените суми са значително по-високи от средните за региона, което отразява засилващите се усилия на руската държава да стимулира набирането на кадри чрез икономически лостове. Според официалния портал kontrakt.nso.ru договорите се сключват за период от една година.

Това засилено присъствие на милитаристична пропаганда в третия по големина руски град идва в момент, в който руската армия изпитва постоянна нужда от попълване на резервите без официалното обявяване на нова вълна на мобилизация. Нарастващата зависимост от дронове в съвременния конфликт превръща специалистите по БПЛА в приоритетна цел за вербовчиците, а кампанията в Новосибирск е сред най-видимите примери за тази стратегия.

Размерът на финансовите стимули бележи безпрецедентен ръст в началото на 2026 г., като Новосибирска област е един от лидерите в това направление. Към февруари общата сума, предлагана на доброволците за първата година от службата им, достига 4 500 000 рубли. Този пакет включва еднократна сума при подписване на договора, която в региона е фиксирана на 2 000 000 рубли – комбинация от регионално доплащане и федералната сума от 400 000 рубли. Останалата част от сумата се формира от месечни заплати, които за редови състав започват от 210 000 рубли, и допълнителни бонуси за отделни роли, като оператори на дронове.

Хронологията на тези плащания разкрива мащабна икономическа ескалация в опит за поддържане на числеността на армията без официална мобилизация. В края на 2023 г. средната регионална еднократна премия в Русия е едва около 168 000 рубли. Само година по-късно сумата скочи пет пъти до 1 300 000 рубли, а някои водещи региони на страната като Белгородска и Нижегородска област първи преминаха границата от 2,5 милиона рубли. През 2025 г. и началото на 2026 г. тенденцията се затвърди, като региони като Свердловск и Чувашия достигнаха нива от 2,5 до 3,1 милиона рубли за еднократен бонус, следвайки модела на Москва и Санкт Петербург.

Ръстът е свързан с нуждата от компенсиране на високите загуби и изпълнение на разпореждането за увеличаване на активния състав до 1,5 милиона души до края на 2026 г. Тъй като финансовите ресурси на по-бедните региони се изчерпват, се наблюдава „състезание“ между губернаторите за привличане на кадри от съседни области чрез по-високи оферти. В Новосибирск предложените 4,5 милиона рубли годишно представляват средната заплата за близо четири години, която според данни на Росстат днешна дата варира между 85 000 и 105 000 рубли месечно.

Тази диспропорция превръща военната служба в основен инструмент за икономическо оцеляване за голяма част от населението извън големите градове. В същото време брандирането на кандидатите като „новите незаменими“ е очевиден опит за прикриване на високата цена, която плаща руската армия, докато държавната пропаганда все по-често използва пазарни механизми, за да запълни дефицитите на фронта.

Натискът върху регионалните бюджети обаче става все по-осезаем, което принуждава някои области редовно да намаляват плащанията, само за да ги вдигнат отново седмици по-късно под заплахата от неизпълнение на квотите за набиране на персонал.

Полицията в Новосибирск арестува осем души, почели паметта на Алексей Навални

🇷🇺 Полицията в руския град Новосибирск задържа осем души, положили цветя пред паметник в знак на почит към жертвите на политически репресии в сряда – на рождения ден на убития руски опозиционен лидер Алексей Навални, който днес трябваше да навърши 49 години.

Кадри, публикувани в Telegram канала RusNews, показват как полицаи с палки арестуват участници в мълчаливо бдение на площада, където се намира въпросният паметник. „Ще вървя сама, само не ме бийте“, се чува да казва една от жените на полицаите.

Сред задържаните бяха бившата независима общинска съветничка Светлана Каверзина, шестима активисти и кореспондентът на RusNews Сергей Волков.

Един от активистите, Дмитрий Саяхов, е получил рязко и сериозно влошаване на здравословното си състояние в полицейския бус, където са били отведени всички задържани. На едно от видеата може да бъде видян как лежи неподвижно на седалката. „ Получава гърчове, не може да седи или да ходи. Притеснявам се за приятеля си“, заяви активист пред RusNews.

В други части на Русия, включително Санкт Петербург, е засечено полицейско присъствие около мемориала „Соловецки камък“, също посветен на жертвите на политическите репресии. Засега не са публикувани съобщения за арести там или в други руски градове.

Много от най-близките съратници на Навални напуснаха страната след като неговата мрежа беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г. Оттогава те са обект на преследване и наказателни дела.

През февруари 2024 г. над 100 души бяха задържани в цялата страна, след като положиха цветя в памет на Навални ден след като стана ясно, че е починал внезапно в арктически затвор, където беше затворен за излежаване на 19-годишна присъда по обвинения в „екстремизъм“.

Мощен пожар във военни складове в Новосибирск.

🇷🇺🔥 Мощен пожар е избухнал преди броени минути в складови съоръжения на компании от руската отбранителна индустрия в Новосибирск, съобщават местни медии.

Огнената стихия е тръгнала от обект на улица „Тюменская“, след което се е разпространила бързо поради силния вятър, обхващайки площ от 5000 квадратни метра. Сиянието от пожара и гъстият стълб дим се забелязват от почти всички части на града.

На мястото на инцидента работят 69 огнеборци и 20 единици противопожарна техника. Работата по потушаването на пожара се усложнява от мащаба му пожара и неблагоприятните метеорологични условия. Към момента няма информация за пострадали, а причините за инцидента се доизясняват.