Боят за Шевченко: как 155-а бригада удържа южния подстъп към Покровск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Две щурмови групи от 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ към Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са прекарали денонощие в обсадена и горяща къща в село Шевченко южно от Покровск и всеки от тях е бил ранен, преди брониран автомобил да ги евакуира около 6 ч. сутринта. Действието се развива през март 2025 г. по разказ от командирите на двете групи с позивни Вини и Суми, публикуван на 4 септември 2026 г. в YouTube канала на бригадата – около седем месеца след окончателното падане на Покровск под руска окупация.

Шевченко лежи на южния подстъп към Покровск. Руските войски започват да го превръщат в укрепен възел още през началото на 2025 г. На 2 януари анализатор на DeepState описва замисъла: селото да се превърне в опорен пункт, от който пехота и техника да бъдат прехвърляни за по-нататъшното настъпление. Бригадата влиза там през март и се включва в улични боеве.

При въвеждането в селото общата численост на украинските групи, според разказа, надхвърляла сто души. Засадата вече била подготвена, разказва Суми: разтоварването от БТР попаднало под кръстосан огън, към който се включили и минохвъргачки. Когато огънят от единия фланг не достигал целта, по групите стрелял другият. По думите му постоянен обстрел в продължение на 30–40 минути може да превърне всяка сграда в развалина. Оцелелите са се вмъкнали в първите къщи по улицата – надупчени от куршуми, но празни – и оттам започнали да отблъскват приближаващите руски групи.

Разказът е включва и редица опити за подвеждане. Приближила се група извикала, че са свои, а на въпроса към коя част се причисляват отговорила: 74-а бригада. В украинската армия няма такова съединение, казва Суми, но униформите изглеждали почти същите като истински украински, а около ръкавите увивали жълти ленти за разпознаване – същият отличителен знак, с който по това време излизат украинските групи. Суми открил огън.

Дроновете присъстват в разказа в три роли – за разузнаване, за насочване на огъня и като непосредствено средство за поразяване. Оператор с позивна Дрончик предупредил, че врагът се опитва да обходи къщата, и оставил ориентир при съседния гараж; след последвалия автоматен откос четирима противници паднали наведнъж. По-късно, когато оцелелите вече били събрани в една сграда, украинската страна е използвала координатите, предадени по радиото, и насочила тежки бомбардировъчни дронове „Баба Яга“ към руските позиции. След ударите гласовете отсреща заглъхнали. Сутринта дрон водил и бронирания автомобил при изтеглянето. Водачът съобщил, че заради повредено колело трудно управлява машината, но продължил.

Руската страна е използвала дроновете по същия начин. Екипажите започнали да пускат боеприпаси върху покрива на къщата, в резултат на което в даден момент я подпалват. Хората останали вътре, докато таванът се свличал. При един от опитите за проникване в къщата вътре влетяла граната, а от кухнята украинските военнослужещи отговорили с автоматен огън и своя граната. Решението било да удържат до тъмно, защото стотината метра до следващото укритие не можели да бъдат преодолени на светло от група, която трябва да пренася ранени на носилки.

Цената на боя личи от изброяването на ранените. Вини съобщил по радиостанцията за трима ранени; малко след това хората му и тези на Суми се озовали в една сграда – общо 7-8 души, всички до един били ранени. Военнослужеща на име Оля, с изцяло раздробена ръка, предала автомата и боекомплекта на Суми, оттам нататък стрелял ту със своето оръжие калибър 7,62 мм, ту с нейното 5,45 мм. Самият той имал осколка в белия дроб и две прострелни рани в крака. След 4 денонощия без сън започнал да халюцинира фигури в щурмово снаряжение, които обикалят около укритието. Ранените се разсмели едва когато бронираният автомобил излязъл на нормален път.

Ключовият извод в края идва от изявлението на самата 155-а бригада. След този епизод, се казва в разказа, съединението удържало пътя още половин година и отбило всички щурмове от юг към Покровск; нито един опит на врага да пробие отбранителната му полоса не е завършил с успех. Тогава врагът намерил друг път към града.

Този друг път е известен. Покровск е под руска окупация от февруари 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) не регистрира украинско присъствие в града след 28 януари, а съседният Мирноград пада на 4 февруари. Кой точно е другият маршрут, видеото не посочва. Участъкът, за който двете щурмови групи са платили с осколка в белия дроб и раздробена ръка, реално е бил удържан, но това в крайна сметка не успя да спаси Покровск. Неудобният обратен извод е също толкова важен: непробитата отбрана на този участък не е спряла настъплението, а е принудила противника да потърси друг маршрут.

Материалът е публикуван от самата бригада и това определя начина, по който трябва да бъде четен. Суми и Вини са участници в боя, а не независими наблюдатели; версията им не е потвърдена от външен източник. Подробности като броя на въведените военнослужещи, продължителността на обкръжението и загубите на противника също не са независимо удостоверени. Кадрите от дроновете показват уличен бой, но сами по себе си не доказват представената последователност на събитията.

Публикацията има и репутационен пласт, който бригадата не споменава. Съединението е сформирано в началото на 2024 г., а през есента личният му състав преминава обучение на полигони във Франция и Полша по международна програма. В Украйна се връща през декември 2024 г. и веднага поема задачи на Покровския сектор. В края на същия месец редакторът на „Цензор“ Юрий Бутусов описа тежки проблеми в 155-а бригада – с командването, въоръжението, подготовката и масовото самоволно напускане на частта, включително по време на самото обучение във Франция. Според негови данни близо 1700 военнослужещи са напуснали съединението преди първото му бойно излизане, командирът е сменен веднага след боя, а Държавното бюро за разследвания започва производство за превишаване на служебни правомощия и дезертьорство. Френската страна потвърди отделни случаи на бягство, но ги определи като незначителен дял. Три месеца след връщането си от Франция частта воюва в Шевченко; година и половина по-късно публикува собствената си версия за това как е водила този бой.

Появата на видеото точно сега има и конкретен оперативен контекст. В описанието към него 155-а посочва, че Покровск и отбранителната ѝ полоса са попаднали в зона, която противникът държи под непрекъснато дроново наблюдение и огневи контрол, и че като отговор бригадата е създала аналогична зона за руските сили. Показаният епизод е от по-ранния период, когато директният визуален контакт с противника все още е бил всекидневие, а изходът от стрелковия двубой е можел да реши кой контролира дадена улица. Между онзи период и сегашната ситуация лежи промяната, която направи пехотния щурм значително по-скъп и за двете страни.

Естония отбелязва 32 години от изтеглянето, обвързано с датата за Германия

🇪🇪🪖🇷🇺 Министерство на отбраната на Естония отбеляза днес 32 години от окончателното изтегляне на руските войски от Естония и Латвия. То приключва на 31 август 1994 г. в деня, в който руската армия се изтегля напълно от Германия. Съвпадението не е случайно, а резултат от целенасочена стратегия на Талин в сферата на дипломацията. По думите му е настъпил „истинския край на Втората световна война“ за Прибалтика и цитира тогавашния президент Ленарт Мери: „Днешният ден бележи края на най-тъжната глава от нашата история.“

Мащабът на военното присъствие, което трябва да се ликвидира, обяснява защо преговорите продължават от 1991 до 1994 г. Към 20 август 1991 г., когато Естония възстановява независимостта си, съветската армия държи над 570 бази и съоръжения в страната. В тях са разположени около 35 000 военнослужещи в страна с население от 1,3 млн. души – по близо един съветски военен на всеки 37 жители. Естонската обществена медия ERR посочва и по-висока цифра – над 40 000 души, но в нея са включени и семействата на военните.

Решаващият външен ориентир за крайния срок обаче остава в Берлин. С договора „2+4“ от септември 1990 г. Русия се задължава да изведе Западната група войски от територията на Германия. Дълги години същата минаваше за най-мощното единично военно звено в света и към 1990 г. наброява 340 000 военнослужещи и още 210 000 членове на техните семейства. Крайният срок за изтеглянето е 31 август 1994 г. В него стоят германско финансиране, международно внимание и политическа гаранция от най-високо равнище.

Естонската дипломация правилно отчита какво следва от това: евентуален самостоятелен срок би могъл да бъде предоговарян, докато срок, обвързан с германския, би бил значително по-труден за отлагане. От този момент задачата на Талин е да не позволи на Москва да отдели естонския случай от германския.

Москва навлиза в преговорите с график, който е далеч по-удобен пред себе си. През 1992 г. руската страна предлага 2002 г. като възможен краен срок, но след това обещава 1997 г. Талин отхвърля и двата варианта. Истинският лост на Русия обаче не бе само графикът, а гражданският статут на рускоезичното население. Дипломацията на Москва обвърза открито по-нататъшното извеждане на войските с промяна в позицията на Естония по въпроса за гражданството. Страната така и не променя закона си, но прави отстъпки в други направления.

Международният натиск не остава само на думи. На 25 ноември 1992 г. Общото събрание на ООН приема без вот резолюция 47/21, озаглавена „Пълно изтегляне на чуждестранните военни сили от териториите на балтийските държави“. Текстът призовава за ранно, подредено и цялостно извеждане на военните сили от Естония и Латвия и възлага на генералния секретар да съдейства чрез добрите си услуги.

Документът говори за чуждестранни сили, разположени без съгласието на приемащите държави, и по този начин де факто подкрепя балтийската правна теза за характера на съветското присъствие, а не съветската версия за доброволно присъединяване. Талин работи по същата линия пред в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в Съвета на Европа, с подкрепата на САЩ и Швеция. По разказа на дипломати в Талин по онова време президентът Бил Клинтън е представил Мери пред Борис Елцин като човек, постигащ онова, което си е поставил за цел.

Балтика обаче не си връща пълния контрол върху територията с един общ акт. Процесът преминава през три различни споразумения, а последиците от тях се разплитат чак до края на десетилетието.

Литва минава първа. Споразумение, подписано на 8 септември 1992 г. от двамата министри на отбраната, определя като краен срок 31 август 1993 г. Москва го спазва: последните руски военни напускат литовска територия малко преди полунощ на посочения ден. Оттук идва и особеността на датата – 31 август е денят на извеждането и за трите балтийски държави, но не в една и съща година.

Латвия приема по-тежък компромис със суверенния си контрол. На 30 април 1994 г. в Москва президентът Гунтис Улманис и премиерът Валдис Биркавс подписват с Елцин споразумение за извеждане на войските, но цената е продължаващото руско управление на радиолокационната станция Скрунда-1 в Курземе до 1998 г. Рига постига изтеглянето на руските войски, но временно запазва на своя територия чужд военен обект извън пълния си контрол.

Естония постига своето на 26 юли 1994 г. в Москва. Мери и Елцин подписват онова, което в Талин наричат Юлските споразумения и което уточнява 31 август като окончателен срок. Заседанието не започва гладко, като по думите на останалия от него анекдот Елцин се опитва да разчупи задънената ситуация с покана за водка. Мери избира „Абсолют“, за да покаже, че отношенията между Талин и Москва трябва да бъдат също толкова ясни и недвусмислени.

Зад анекдота стои конкретна цена. Успоредно с договора за извеждането Естония е ангажирана с правата и социалните гаранции на руските военни пенсионери, които остават да живеят в страната. 4 дни по-късно, на 30 юли е подписан отделен договор за обезвреждането на ядрения учебен център в Палдиски, където Балтийският флот обучава екипажи на атомни подводници с помощта на два реактора.

Самото изтегляне е подробно документирано. През август 1994 г. от Естония са изведени повече от 350 бронирани машини, няколко десетки танка, стотици камиони и над 30 тона ракети. В Берлин същия ден Елцин и канцлерът Хелмут Кол изпращат последните около 2100 военнослужещи от Западната група с церемония в Шаушпилхаус на Жандармския пазар.

Червената армия влиза в германската столица през април 1945 г. – половин век по-късно руските войски, наследили съветското военно присъствие, напускат в едно и също денонощие и Германия, и крайбрежието на Прибалтика. Тогавашните репортажи описват ликуващи хора по улиците на Талин и Рига, а естонското министерство и днес измерва същия исторически интервал: 54 години между първото съветско нахлуване и последното изтегляне на войските.

Тук приключва празничната част и започва онова, което съобщението на естонското ведомство оставя на заден план. Последният руски войник и последният руски военен обект в Балтика са две различни дати.

В Палдиски руски специалисти остават за поне още календарна година, а площадката минава изцяло под естонски държавен контрол едва на 30 септември 1995 г. В Латвия станцията Скрунда-1 продължава да се работи до 1998 г. Международна инспекция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа удостоверява изключване на 4 септември 1998 г., а самият обект е предаден на латвийските власти на 21 октомври 1999 г.

Скрунда-1 се намира на около 100 км западно от Рига и до деня на предаването в комплекса не са били допускани нито латвийски официални лица, нито журналисти. Ако се измерва не само присъствието на войски, а пълното прекратяване на руската военна инфраструктура под руски контрол, реалният край на това присъствие в Балтика идва през есента на 1999 г. – пет години след датата, която се отбелязва днес.

Веригата се затваря политически и стратегически през 2004 г., когато Естония, Латвия и Литва влизат в НАТО на 29 март и в Европейския съюз на 1 май. Именно към този край на историческата последователност сочи и хаштагът, с който естонското ведомство завършва публикацията си: #NeverAloneAgain.

Защо Талин изважда датата на преден план точно сега, си личи най-отчетливо в сигурността на въздушното пространство и бюджета за отбрана.

На 19 септември 2025 г. три изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над остров Вайндлоо във Финския залив и останаха там 12 минути, без полетен план, с изключени транспондери и без радиовръзка с естонския въздушен контрол. Прехватът беше извършен от италиански F-35 от базата Емари. Естония поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а Северноатлантическият съвет осъди действията на Москва.

Мисията Eastern Sentry, стартирала след навлизането на дронове от Русия в Полша на 10 септември 2025 г., оттогава поддържа усилено дежурство по източния фланг.

Не всичко, което навлиза във въздушното пространство на страните от Прибалтика, обаче е руско, и Талин е съвсем наясно с това. Серията нарушения над Литва, Латвия, Естония и Финландия от началото на годината е свързана с украински дронове, изпратени към руските терминали Уст-Луга и Приморск и често отклонени от курса си вследствие на руската електронна война.

Рига и Талин официално приемат това обяснение, а на 10 април трите балтийски държави отхвърлят с общо изявление руското твърдение, че тяхна територия се използва за удари срещу Русия. Естонската оценка следователно прави разграничение между отклонени безпилотни апарати и съзнателно упражняван руски военен натиск. Заплахата, срещу която страната се въоръжава, се свързва преди всичко с руски бойни самолети, военния потенциал отвъд границата и възможността за пряка военна ескалация, а не с всеки засечен апарат.

Бюджетът е другата половина от отговора. След заседание на правителствения съвет по сигурността на 18 март 2025 г. премиерът Кристен Михал обяви, че от 2026 г. страната ще отделя поне 5% от БВП за отбрана. Одобрената инвестиционна програма издига средното ниво до 5,4% за периода до края на десетилетието, а самият Михал предупреди, че дори това може да се окаже недостатъчно занапред.

Успоредно с това НАТО пренарежда командната структура за региона, а германско-нидерландският корпус е определен за отбраната на Естония и Латвия. Така Алиансът формализира това, което Естония настояваше отдавна да получи: отбрана от ден №1 на евентуална атака, а не някакво символично предно присъствие, предназначено да задейства съюзническата реакция едва след загуба на територия.

Урокът от 1994 г. трудно може да бъде пренесен механично в настоящето и Естония вероятно разбира това по-добре от външните участници. Извеждането на руски войски успява в условия, при които Москва зависи силно от западно финансиране и международно признание, начело на държавата стои президент, с когото в рамките на непосредствени преговори все още могат да бъдат постигнати компромиси, а Вашингтон има готовност да превърне изтеглянето в политическо условие. Нито едно от тези три условия не съществува в този си вид днес.

Външният натиск обаче не е цялото обяснение. Подписаните документи показват и втори механизъм: това изтегляне е постигнато срещу конкретни насрещни отстъпки. Договорът за социалните гаранции на руските военни пенсионери и срок от 4 години за Скрунда-1 е само част от политическата цена на споразуменията. Те показват, че дори при значително по-благоприятно за Прибалтика съотношение на международни сили Москва приема изтеглянето срещу договорени компенсации и отстъпки.

Именно затова в по-широк стратегически прочит днешната публикация е не само юбилейна. Тя съдържа и практически урок: датата е постигната, защото малка държава успява да обвърже собствения си въпрос с международен проблем, който по-големите сили вече са решили да приключат.

📽️ Видео: Цяла нощ продължиха естонските празненства за окончателното изтегляне на руската армия от тяхна територия. В столицата среднощни фойерверки отбелязаха настъпването на свободата от съветската окупация. Руско-съветски войски са разположени в Естония от 1939 г. Тогава СССР окупира трите държави от Прибалтика съгласно тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп.

Руски заселници изтеглят документите на децата си от кримските училища

Пешеходец в Евпатория използва фенерче, след като властите въведоха ограничение в доставките на електричество. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Коли на опашка за гориво в Евпатория. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Горящи резервоари за гориво след нападение с дронове срещу Керч, Крим, миналия месец. 📸 Снимка: Vantor/Reuters

🇷🇺🧳 Руски семейства в Крим и окупираната част на Херсонска област изтеглят документите на децата си от местните училища само няколко седмици преди началото на новата учебна година, а част от тях вече са напуснали полуострова. Това заяви в интервю за „Крим.Реалии“ Сергей Данилов, заместник-директор на Център за средноизточни изследвания. Оценката му стъпва на лични контакти в Севастопол и Херсонска област, а не на статистически данни.

„Знам, че от Севастопол цяла група хора замина за Русия. Това са предприемачи. От Херсонска област семейства на служители на Росгвардия и на силовите структури се върнаха в Русия. Реално във всички случаи, които са ми известни, руснаците изтеглиха документите на децата си от местните училища“, казва Данилов. Засега те запазват жилищата си. „Вероятно разчитат да се върнат в бъдеще. Но към момента вече не са сигурни в предстоящата учебна година“, допълва той.

Според Данилов отливът ще се засили през есенно-зимния сезон и ще обхване както местни жители, така и руснаци, дошли след 2014 г. „Мнозина се страхуват от предстоящата зима в Крим, както руснаците, така и украинците, които чакат връщането на Украйна“, отбелязва той. Влошаването на времето според него ще подтикне още хора да заминават, тъй като през студения сезон животът без ток и вода с лоши комуникации ще бъде значително по-труден, отколкото през лятото. Продължаващите украински удари по руски военни обекти и логистика също ще оказват психологически натиск върху населението, смята Данилов, най-вече върху семействата с деца.

Инфраструктурната криза, върху която се основава тази прогноза, е добре документирана. Поставеният от Кремъл губернатор на окупационната власт на Крим Сергей Аксьонов и на Севастопол Михаил Развожаев подписаха на 26 юни укази за режим „извънредна ситуация“, активен до „до подобряване на обстановката“. Ден по-рано влезе в сила режим на временно ограничение на електричеството, а на 24 юни Севастопол бе изцяло без ток. От 21 юни продажбата на гориво за граждани е спряна, след като дотогава то се отпускаше по купони. На 22 юни Аксьонов забрани приема и настаняването на организирани детски групи в лагерите и санаториумите до 1 септември, а около 500 деца от „Артек“ бяха преместени в центъра „Смена“ в Анапа.

Оттогава положението не се е стабилизирало. В Севастопол режимът достигна до два часа ток на всеки шест, а на 17 юли Развожаев обяви, че вече е невъзможно електричество да се подава дори по шест часа дневно. Тролейбусите спряха, автобусите бяха разредени, а продажбите на велосипеди за всекидневно пътуване до работа скочиха. В северните райони електричеството липсва със седмици. Джанкой получава ток два пъти по два часа в денонощие, а в Джанкойски район местната администрация обещава по два часа „при техническа възможност“.

В Евпатория и Джанкой бяха върнати уличните таксофони, за да могат хората да се свързват със спешните служби, когато мобилната мрежа не работи. В Алуща вода се подава два пъти по 4 часа без ясен график. В Ялта график изобщо няма. Пациенти на хемодиализния център във Феодосия съобщават, че процедурите им се прекъсват заради спиранията на електрозахранването. В нощта срещу 15 август удар по енергийни обекти в Западния енергорайон остави без ток нови населени места и върна ограниченията в Севастопол.

На този фон тече подготовката за 1 септември. Ръководителят на Държавния съвет Владимир Константинов заяви на 14 август, че е взето решение обучението да протече „в обичаен режим“ и училищата да получат всичко необходимо, включително с алтернативни източници на енергия. Самото уверение обаче съдържа уговорка: полуостровът продължава да живее в условията на извънредна ситуация, „нищо не може да се изключи“ и допълнителни решения може да бъдат вземани в хода на учебната година. В Севастопол пък отхвърлиха дистанционното обучение по обратната причина – че електричеството не е достатъчно и за него.

Запазването на жилищата не значи непременно намерение за връщане. Търсенето на имоти на полуострова спада от края на май, а профилът на купувача се е променил: вместо жители на Русия купуват най-вече местни и основно на вторичния пазар, посочва Николай Митянов от Кримския фонд за недвижими имоти. Търсенето на строящи се обекти е намаляло с около 30%, докато по Южния бряг в активна продажба все още има 33 жилищни комплекса. Именно в северната част, където обстрелите са по-чести и проблемите с тока и водата са най-тежки, цените са паднали значително, но дори на тези нива имотите трудно намират купувачи. Затова собственик, който не продава, невинаги непременно избира да задържи имота си.

Летният туристически сезон показва сходна картина на свиване. От 24 май до 6 юни хотелските резервации в Крим са спаднали с 31% на годишна база, а в Севастопол – с 40%. По данни на Travelline за същия период са отменени 79% от резервациите в Крим и 71% в Севастопол. Основателят на верига туристически агенции Алексан Мкртчян посочва съотношение от две нови резервации срещу 10 отменени и очаква полуостровът да загуби 3–4 млн. туристи за годината. Президентът на Руския съюз на туристическата индустрия Иля Умански определи сезона като провален и посочи три причини: общия спад на потребителската активност, поевтиняването на задграничните пътувания заради укрепналата рубла и транспортните сривове.

Потенциалният мащаб на подобен отлив не е малък. По оценка на Украинската Хелзинкска група за правата на човека от декември 2023 г. след 2014 г. в Крим са пристигнали до 800 000 руски граждани, докато около 100 000 украинци са напуснали полуострова. Последната публикувана руска оценка, от началото на 2025 г., определя населението на републиката без Севастопол на 1 901 113 души. Правозащитници описват руската държавна политика на заселване с конкретни стимули и механизми: облекчена ипотека и преместване на военни, полицаи, съдии, чиновници, медици и учители заедно с близките им. Семействата на служители на Росгвардия и на силовите структури, за които говори Данилов, принадлежат именно към този дошъл след анексията слой.

Задълбочаване на отлива през есента и зимата изглежда вероятно, но има и аргументи за по-предпазлив прочит. Алексей Рачков, собственик на кримска компания за недвижими имоти, отнася началото на спада към ноември 2025 г. и го определя като вече установена тенденция през февруари – т.е. преди енергийната криза. Той го поставя в контекста на общоруския спад на пазара: на форум в Сочи, на въпроса кой е излязъл на печалба за последните две години, никой от около 5000 строители и предприемачи в залата не вдигнал ръка. Местни жители пък казват, че който е искал да замине, го е направил отдавна. От тази гледна точка заминаванията, описани от Данилов, по-скоро ускоряват вече стартирал процес на ерозия, а не да поставят началото на нов.

Първата проверка на прогнозата ще дойде още след 1 септември. Ако тенденцията се задълбочава, следите ѝ би трябвало да се появят в броя записани първокласници и степента на запълване на учебните заведения, в това дали обещаният „обичаен режим“ ще се запази и през октомври и дали застоят на имотния пазар в северните райони ще премине в реални сделки при по-ниски цени. Обратната тенденция ще си проличи по същите показатели: запълнени класове, устойчив график на тока и завръщане на клиенти от Русия.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Alfa-Bank не кредитира Крим, а въпросът „наш ли е“ бил „провокационен“

🇷🇺🏦 Служител на Алфа-Банк, най-голямата частна банка в Руската федерация, отказа да потвърди на клиентка, че Крим е част от страната, определи самия въпрос „Крим наш ли е?“ като провокативен и обясни, че банката не отпуска кредити на хора с регистрация на полуострова.

Разговорът, заснет в московски клон и разпространен на 24 юли от редица канали в Telegram, за часове се превърна в повод за спорове в руското онлайн пространство, и то не заради това, което служителят каза, а заради онова, което не можа да каже.

В записа клиентката директно пита дали Крим е руски. Вместо простото „да“ служителят се започва да се колебае, нарича въпроса провокативен и минава към кредитната политика: банката, казва той, „в момента не кредитира новите територии“ и отпуска заеми само на клиенти с регистрация в „старата територия“. Когато жената възразява, че Крим е руски вече 12 години и че самата тя е гражданка на Русия, позицията не се променя. Служителят отказва да обясни защо и добавя единствено, че всяка банка определя собствените си правила.

Отказът не е приумица на касиер. Алфа-Банк отдавна не поддържа нито клон, нито офис, нито банкомат в Крим и Севастопол, а клиенти с адресна регистрация на полуострова от години съобщават, че банката не им издава кредитни карти и заеми. Служителят в московския клон просто изрече на глас политика, която институцията иначе прилага мълчаливо.

Причината обаче е далеч по-прозаична от онова, което записът предполага. Големите руски банки като Сбербанк, Алфа-Банк и Т-Банк избягват пряко присъствие в Крим не защото оспорват принадлежността му, а защото дейност на анексирания полуостров е директен спусък за западни санкции. Логиката е публично формулирана още през 2017 г. от тогавашния шеф на Сбербанк Герман Греф: „Няма схема, която да ни позволи да работим в Крим, без да попаднем под целия пакет санкции.“

Присъствие там носи санкционен риск, която банка с международни амбиции не може да понесе, затова в Крим обслужването е оставено на институции, които нямат какво повече да губят. Пазарът днес се държи почти изцяло от държавната ВТБ, който през юни 2025 г. юридически погълна дотогавашната основна банка на полуострова – РНКБ (Руската национална търговска банка) с нейните над 200 офиса, която и без това попада под пълните западни санкции. Разграничението е ясно: държавните банки обслужват полуострова по политическа поръчка, наложена от Кремъл; частните, водени от търговска сметка, го подминават.

На пръв поглед този довод е остарял. Алфа-Банк попада под пълните санкции на САЩ още от април 2022 г.; съоснователите ѝ Михаил Фридман и Пьотр Авен бяха лично санкционирани от ЕС и Обединеното кралство и напуснаха борда на директорите същата година. Банка, вече откъсната от долара и западната финансова система, на теория няма какво да губи от още едно нарушение. И все пак избягването на Крим оцелява, защото санкционният риск днес минава не през Запада, а през „приятелските“ юрисдикции. Достъпът до банки в Китай, ОАЕ, Казахстан и Турция, от които зависят разплащанията на санкционирани руски институции, се крепи именно на готовността на тези посредници да не бъдат заподозрени, че обслужват сделки, свързани с Крим, тоест сделки, които носят вторичен санкционен риск за самите тях. Отрязана от долара, банка като Алфа-Банк оцелява чрез кореспондентски сметки в юани, дирхами и лири; всяка от тези нишки може да бъде прекъсната, ако партньорът отсреща реши, че кримската експозиция не си струва риска. Мълчаливото ограждане на полуострова не пази отдавна изгубения западен пазар; пази последната останала международна свързаност.

Заобиколните пътища открояват абсурда. Същите банки, които бягат от Крим като юрисдикция, не се отказват от кримчани като клиенти: Сбербанк издава карти на жители на полуострова и предлага ипотеки за кримски имоти през клон в Краснодар, на „старата територия“. Проблемът никога не е бил самият кримчанин, а адресът. За банка с международна експозиция кредит, обезпечен с имот в Крим, е актив, който трудно може да осребри: собствеността над него почива на актове, непризнати извън Русия, а вписването му в баланса някой ден може да бъде разчетено в Ню Йорк или Брюксел. По-лесно е да откажеш заема, отколкото да го носиш в книгите си.

Обособеността на Крим датира от началото на окупацията. След 2014 г. международните платежни системи Visa и Mastercard спряха да работят на полуострова, западните банки излязоха, а мнозинството руски банки предпочетоха да не влизат. Именно тази загуба тласна Москва да ускори собствената платежна система „Мир“, замислена за клиентите, откъснати от западната инфраструктура; но след 2022 г. и „Мир“ попадна под западен натиск и редица банки в Турция, Казахстан и Персийския залив спряха да я приемат, тъй че изолацията беше възпроизведена на следващото ниво. Празнотата беше запълнена от шепа институции, създадени или пренасочени точно за това: РНКБ, банка „Россия“, ГЕНБАНК и няколко по-малки, всичките така или иначе под изчерпателни санкции. Според данни на украински мониторинг от няколкото десетки руски банки, отваряли дейност на полуострова през годините, по-голямата част бързо са губили своите лицензи, а трайно там оперираха едва около пет. Крим така и не влезе в общата руска банкова система, а получи собствена, паралелна и изолирана.

За жителите на полуострова това означава банкова услуга от втора ръка: руски паспорт, но достъп само до тесен кръг от местни, изцяло санкционирани институции и затворена врата пред най-големите федерални кредитори. На хартия гражданин на държавата, кримчанинът е клиент втора ръка в банковата ѝ система.

Дронове на СБС потъмниха Крим – 37 енергоузела за пет дни

🇺🇦⚡️🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха през изминалата нощ подстанции в окупирания Крим, оставяйки без ток райони на Бахчисарай и Севастопол. Това е поредният удар в 5-дневна вълна, извадила от строя десетки енергийни възли по целия окупиран Юг.

По данни на командването на СБС, между 1 и 5 юли украински пилоти на дронове са „изключили“ 37 енергийни възела в окупираните територии, последните 16 бяха изброени поименно от командването, с подстанции от 35 до 330 kV в Херсонска, Запорожка и Луганска области и Крим.

Най-тежкият сред тях е разпределителна подстанция от 330 kV – „Западнокримска“, разположена в село Карерне, възлова точка в мрежата на полуострова, заедно с подстанцията от 220 kV в Бахчисарай, един от големите разпределителни центрове западно от Симферопол. Класовете на напрежение подсказват дълбочината на удара: 330 kV е преносно ниво, гръбнакът, който захранва цели райони, докато 35 и 110 kV са възли за разпределение по-близо до крайния потребител – затова ударът по „Западнокримска“ е по-тежък от няколко по-малки подстанции, защото отнема тока нагоре по веригата, а не само в отделен квартал. Останалите поразени обекти се простират от Саки на западното крайбрежие през Степне и Ковилне до Яни Капу и Трактове. С континенталната част на Украйна ударите засегнаха подстанции при Геническ и Оверянивка в Херсонска област и трансформаторни обекти в Запорожка и Луганска области.

Операцията е съвместно дело на няколко звена към СБС: 414-а бригада „Птахи Мадяра“ с 9-ти батальон „Кайрос“, 412-та бригада „Nemesis“, 20-та бригада „К-2“ и 1-ви отделен център на СБС. Че в списъка стоят четири различни формировния, не е случайност на изброяването, а белег за координация – не единичен дързък удар, а разпределена кампания, в която различни екипажи поразяват различни сектори на една и съща мрежа в рамките на броени дни. Командирът на СБС Роберт Бровди е начело на цялата структура, а 414-а бригада е неговото първоначално звено – обстоятелство, което придава на отчетите му тежестта на командващ с пряка видимост към сектора, но и предвидимия уклон на страна, която описва собствения си успех. „Мадяр“ съпроводи отчета с обещанието, че Крим ще бъде „изолиран“ – реторика, отправена колкото към противника, толкова и към украинската публика.

Ударите днес са кулминация, а не началото на посочената вълна. В нощта на 1 срещу 2 юли СБС поразиха 12 подстанции, 10 от тях в Крим, станция за разпределение на газ в Луганска област и горивен склад край Мелитопол в Запорожка област. Съчетанието не е произволно: токът, газът и горивото са трите артерии на тила, а едновременният удар и по трите цели не просто тъмнина, а логистично задушаване – генераторът се нуждае от гориво, горивото стига до складовете с работещи помпи, помпите се въртят с ток. А Бровди заяви лаконично: „Каква лунна, звездна, ясна нощ… Москва ще падне.“ На 3 юли последва нова серия – украински източници я нарекоха „кримски рубилник“, изключен в положение off, с допълнителни 10 цели от енергийната мрежа, поразени през нощта. За период от 5 дни ударите се насложиха в непрекъснат натиск върху една и съща цел: снабдяването с електричество на полуострова и прилежащия окупиран юг.

Всичко това не се случва във вакуум. Още на 24 юни украински удари доведоха до прекъсвания на тока в Севастопол, а към края на месеца назначените от Кремъл власти обявиха режим на извънредна ситуация заради задълбочаващия се недостиг на гориво и електричество; 5-те денонощия през юли легнаха върху вече опъната мрежа. Ефектът се пренася надолу по веригата – обезточената подстанция спира помпите за вода, хладилните складове и болничните агрегати.

Числото 37 и поименният списък на подстанциите идва от украинското командване. Кумулативният ефект обаче намира потвърждение отвън. Джордж Барос от Институт за изследване на войната (ISW) представи сателитни наблюдения на NASA, съпоставящи нощното осветление на Крим през юли 2025 г. и юли 2026 г. – сравнението показва осезаем спад в яркостта по целия полуостров. Отделно системата за наблюдение на топлинни аномалии (FIRMS) регистрира термални сигнатури около 3:30 ч. местно време на 5 юли при подстанциите – независима следа, че са били поразени, което е довело до пожар. Дори руската страна потвърди смущенията: окупационните власти в Крим ги описаха като „технологично нарушение“, докато Министерство на отбраната съобщи, че за нощта е свалило 71 украински дрона над Крим, Черно море и територията на Руската федерация – цифра, която сама по себе си очертава мащаба на атаката.

Оръжието, с което са нанесени ударите, е далекобойни ударни дронове, а не ракети – самото название на СБС, и руското твърдение за свалени дронове го потвърждават. Това е ключово за анализа на кампанията: безпилотните удари срещу подстанции са евтини, повторяеми и трудни за париране дори от гъста мрежа за ПВО, което позволява именно натрупващия се нощ след нощ натиск, наблюдаван в първата седмица на юли. Подстанциите не са зрелищна цел като мост или щабна сграда, но са възловите точки, през които минава всичко останало – радиолокация, свръзка, презареждане на горивните депа, командни пунктове.

Списък от 16 поразени подстанции сам по себе си е тактически резултат, но смисълът му се появява едно ниво нагоре – в опита да се откъсне енергийно и логистично целият полуостров. Преди анексията от 2014 г. Крим получаваше над 80% от електричеството си от континентална Украйна; след това Кремъл го върза към собствената си мрежа през енергиен мост и местно производство. Именно те са център на тежестта, към който се насочват украинските удари – и то върху система, чиито резерви горивният и енергийният недостиг от края на юни вече заличиха. Систематичното извеждане от строя на подстанции подкопава способността на окупационната администрация да поддържа тила – не доктрината или намерението на Кремъл, а физическия капацитет да захранва с ток и гориво войските и населението на полуострова.

Изхвърлен от мрежата на континентална Украйна през 2014 г. Крим виси на две нишки – енергийния мост от Краснодарския край през Керченския пролив, положен след анексията, и ограниченото производство на самия полуостров. Ударите не късат тези нишки директно, а натоварват разпределителни възли, през които токът се разнася из полуострова, тъкмо когато резервът е тънък. За разположения там гарнизон следствието е по-малко устойчив тил: летищата, складовете, ремонтните бази и щабовете зависят от същата мрежа, която сега примигва, а генераторите държат критичното само докато имат гориво, а то е другата дефицитна стока в Крим, което затваря порочния кръг.

Ефектът от кампанията е едновременно материален и психологически. От една страна стоят прекъснато електрозахранване, спрели помпи и временна работа на генераторите. От друга – посланието, изпратено от украинската страна чрез изрази като „изключения рубилник“ и „изолиран Крим“. То цели да покаже на Руската федерация, че полуостровът вече не е недосегаем тил, а на украинската публика – че операцията следва последователен план. Сателитните снимки на потъмнелия полуостров само усилват този ефект.

Следващият ключов въпрос вече не е дали Киев може да поразява подобни цели – това е демонстрирано многократно, особено през последните дни, а дали може да поддържа темпо, при което инфраструктурно възстановяването да не бъде възможно с темпове, които да изпреварват новите удари.

Тук оценката трябва да остане предпазлива. Русия неведнъж е ремонтирала повредени енергийни обекти в Крим и разполага с резервни линии, мобилни трансформатори и капацитет за генератори. Намаленото осветление на сателитните снимки може да се дължи както на реални поражения, така и на контролирано ограничаване на потреблението – двете изглеждат еднакво от космоса. Решаващият фактор е скоростта. Реконструкция на високоволтов трансформатор обикновено отнема седмици, докато украинските удари се измерват с десетки цели за дни. Кампанията ще бъде успешна не ако унищожи една подстанция, а ако успее системно да изчерпва резервите по-бързо, отколкото Русия може да ги възстановява.

Затова е вероятно натискът върху енергийната мрежа на Крим да остане осезаем в следващите няколко седмици, ако сегашният темп бъде запазен. По-малко вероятно обаче е това само по себе си да принуди Москва да промени съществено своето военно присъствие на полуострова. Разликата е между отслабен тил и напълно изолиран тил.

Какво би променило тази оценка? Потвърждение за трайна изолация би било продължително прекъсване на полуострова, съчетано с разширяване на режима на извънредна ситуация и на ограниченията над тока и горивата. Обратният сценарий е бързо възстановяване на нощното осветление при всеки следващ удар, което би показало, че ремонтите успяват да компенсират нанесените щети.

Първата седмица на юли показа, че Силите за безпилотни системи на Украйна могат да гасят светлините на Крим. Следващите седмици ще покажат дали могат да ги държат изгасени.

Анализ: Дрон удари съвещание на ФСИН в окупираното Щасливцеве

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дрон с над 200 кг бойна глава порази съвещание на Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) в сградата на недостроена болница в село Щасливцеве на Арабатската коса на 30 юни сутринта, а сред събралите се, по украински данни, са били генерал-майор и директори на колонии и затвори, в които се държат пленени украинци. Регионалното издание „Мост“, позовавайки се на местния канал „Геническ UA“, потвърди удара по базата на окупационната пенитенциарна служба и съобщи за поне три попадения по сградата около 9:42 часа. Броят на убитите и ранените все още се уточнява.

Целта лежи дълбоко в окупирания тил, а не край фронтовата линия. Щасливцеве се намира на Арабатската коса – тясната пясъчна ивица, която върви на юг от Геническ към северния бряг на Крим – на десетки километри зад бойната линия по река Днепър. Поразяването на точкова цел там, с бойна част от такъв калибър, сочи към класа далекобойни ударни безпилотници, какъвто украинската индустрия вече произвежда серийно: FP-2 на Fire Point носят 200 кг бойна глава на около 370 км и са представени като евтин заместител на управляема авиобомба. Конкретният тип, използван при този удар, не е обявен; но самата комбниация от тежък заряд, точно попадение, дълбочина на окупираната територия – очертава способността, която Киев натрупа през изминалата година и която прави цели в дотогавашния спокоен руски тил достижими.

Поразената структура не е произволна цел зад линията. ФСИН е ведомството, което управлява руските затвори, колонии и следствени арести, а заедно с тях – мрежата от над сто места за задържане в Русия и окупираните територии, в които Москва държи пленени украински военни и цивилни. Това не е странична част от руската репресивна машина. Според Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека над 95% от разпитаните украински военнопленни описват изтезания – побои, токови удари, имитации на разстрел, сексуално насилие – а голяма част от насилието се извършва от специални части именно на ФСИН, действащи под надзора на ФСБ; Human Rights Watch определи практиката като системно изтезание, а ООН регистрира достоверни сведения за над сто екзекуции на пленници само между август 2024 и май 2025 г. На този фон началниците на колонии, събрани на съвещание, не са случайни администратори: те са пластът, през чиито ръце минава ежедневието на украинците в плен – режимът, условията, разпитите. Ударът по тяхна работна среща, ако украинските сведения за състава му се потвърдят, поразява не безличен команден възел, а конкретните хора, отговорни за съдбата на хиляди задържани.

Арабатската коса и Геническ не за първи път са под украински прицел, и ударът вчера сутринта се вписва в последователна линия на натиск, която Киев поддържа от години. Още през 2023 г. крилати ракети Storm Shadow удариха щаба на групировка войски „Днепър“, разположен в почивна база в същото Щасливцеве – удар, който последва данни от анализатори на открити източници (OSINT), че президентът Владимир Путин е посетил този щаб през пролетта на 2023 г. През тази година натискът се измести към логистика: на 8 юни беше поразен мостът между Геническ и Арабатската коса, докато в ранните часове на 20 юни Генералният щаб на Украйна потвърди удар по автомобилния мост над Геническия проток – една от малкото практични логистични артерии към окупирания Крим – заедно с поразяване на зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“ и пункт за управление на руски дронове в южния сектор. На този фон ударът от 30 юни не е изолиран епизод, а ново звено във верига, която систематично свива свободата на придвижване и чувството за безопасност на руските структури по тясната ивица земя, опираща в Крим.

Самата възможност за такъв удар почива на трансформация в украинските далекобойни способности, която през последната година преобрази руския тил. Украинската индустрия произвежда около 200 далекобойни дрона на ден – обем, който производителите твърдят, че могат да удвоят или утроят – и поразява цели на над 1500 км от фронта; в началото на 2026 г. Киев изпраща повече далекобойни дронове, отколкото Русия, а серията удари по рафинерии предизвика недостиг на гориво в редица руски области, включително около Москва. В тази рамка Арабатската коса – доскоро дълбок и относително спокоен тил, опрян в Крим – престана да е убежище. Поразяването на точкова цел там с тежка бойна част е по-евтиният, мащабируем еквивалент на онова, което през 2023 г. изискваше западна крилата ракета Storm Shadow; именно затова групи, които доскоро можеха да заседават спокойно в дълбокия тил, вече попадат в обхвата на серийно произвеждан безпилотник.

На оперативно ниво поражението на едно съвещание не измества фронтовата линия и не прекъсва снабдяване; стойността му е другаде. Изборът на цел – работна среща именно на пенитенциарното командване, отговарящо за украинските пленници – носи преди всичко сигнал: че хората, които управляват местата за задържане, са достижими дори в дълбокия тил, и че участието в тази система носи лична цена. Доколкото украинските данни за състава се потвърдят, ударът сваля конкретни администратори (промяна на способността на този команден възел), но самата пенитенциарна машина на окупацията не зависи от една зала – по-трайният ефект е в посланието, не в материалната загуба. Това подрежда епизода в по-широката линия на усилие на Киев: не толкова военно изтощаване, колкото целенасочено достигане до отговорните лица и инфраструктурата на окупационното управление, успоредно с ударите по мостовете и ПВО, които стесняват руския тил откъм Крим.

Руската академия на науките предложи план за „разделяне“ на Луната

🇷🇺🌗 Руската академия на науките предложи план за подялба на Луната, предполагайки, че Русия може да установи свои собствени „суверенни територии“ с федерален проект, наречен „Космическа наука“, съобщи The Moscow Times.

Сергей Чернишев, вицепрезидент на академията и директор на Централния аерохидродинамичен институт „Жуковски“, обяви това по време на среща, посветена на космическите изследвания.

„Лунната програма ще позволи на Русия да остане сред водещите космически сили, изследващи активно Луната. Тя ще осигури нови знания и технологии в лунните проучвания. И в крайна сметка ще ни позволи да разпределим суверенни територии на Русия върху повърхността на Луната“, заяви той.

Програмата е планирана на два етапа. Първият етап включва усвояване на технологиите, нужни за кацане и провеждане на изследвания на лунната повърхност. Вторият етап ще бъде фокусиран върху изграждането на компоненти за лунни бази и разработването на технологии за придвижване извън зоните на кацане. Според академик Анатолий Петрукович бюджетът на този лунен проект до 2036 г. е близо 700 милиарда рубли (7,5 млрд. долара), докато общото финансиране за националния проект „Космос“ възлиза на 4,4 трилиона рубли (47,2 млрд. долара).

Международното право по отношение на Луната и други небесни тела се урежда от Договора за открития космос от 1967 г. Договорът гласи, че „космическото пространство, включително Луната и други небесни тела, не подлежи на присвояване от държави с претенции за суверенитет, чрез използване или окупация, или по какъвто и да е друг начин“.

Дмитрий Баканов, ръководител на Роскосмос, по-рано спомена, че академията е одобрила проект за руски сегмент от Международната научна лунна станция – съвместно начинание с Китай. Разработването на оборудване за изследване на вътрешността на Луната трябва да започне до края на тази година. След това руските специалисти планират да сканират лунната повърхност, за да намерят места за кацане и бъдещи бази.

През декември 2025 г. Роскосмос обяви планове за изграждане на електроцентрала на Луната до 2036 г. с помощта на Росатом и Института „Курчатов“. Това съоръжение ще бъде проектирано да осигурява енергия за луноходи, обсерватория и международната станция.

Последната лунна мисия на Русия се състоя през август 2023 г. с модула „Луна-25“, който беше първият от съветската епоха насам. Апаратът обаче се разби в лунната повърхност. Мисията беше разглеждана като опит за подновяване на лунните амбиции на Кремъл след десетилетия на ограничена дейност в космоса и нарастваща изолация от Запада.

Роскосмос подписа държавен договор за разработка на лунна електроцентрала, като проектът е предвиден за периода 2025-2036 г. Агенцията заяви, че съоръжението има за цел да осигури дългосрочно захранване за луноходи, обсерватории и инфраструктура в рамките на Международната научна лунна станция.

Макар че цената не беше оповестена публично, в проекта участват държавната ядрена корпорация Росатом и Институтът „Курчатов“, което предполага ядрен източник на енергия. Договорът обхваща целия процес – от разработка на космически апарат и наземни изпитания до окончателно разгръщане на инфраструктурата на Луната.

🔙 Frontline Monitor припомня: По време на визита в космодрума „Восточен“ на 12 април 2022 г. по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката, Путин заяви, че руски безпилотен космически кораб ще кацне на Луната до края на годината – нещо, което очевидно не беше реализирано.

Ливанският премиер предупреждава за мащабна израелска окупация и „чужди войни“

🇱🇧 Ливанският премиер Науаф Салам предупреди, че израелските изявления и военни действия сочат към „значително разширяване на окупацията в южен Ливан, разговори за създаване на буферни зони или пояси за сигурност и изселване, което е засегнало повече от един милион ливанци“.

„Стана ясно, че израелската агресия срещу Ливан няма да бъде ограничена“ само до текущите операции след прекратяването на огъня от ноември 2024 г.“, заяви Салам в публично изявление след заседание на кабинета.

През последните 16 месеца, дори преди подновения конфликт с Хизбула, Израел нанасяше удари по Южен Ливан почти ежедневно, атакувайки обекти, които според него са членове и инфраструктура на Хизбула.

Миналата седмица Израел обяви, че ще разшири „буферната зона“ до поречието на река Литани, което де факто е окупация на близо 10% от територията на Ливан. В неделя премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че е наредил на израелската армия „да разшири допълнително текущата зона за сигурност“, за да неутрализира ракетния обстрел от страна на Хизбула.

Салам отбеляза още, че страната му е жертва в чужда война. „Няма да пестим усилия, за да мобилизираме арабска и международна подкрепа“, продължи той, призовавайки за дипломатически усилия за спиране на войната.

Бейрут се стреми да приложи разпоредбите на примирието от ноември 2024 г. Сключено с посредничество от страна на САЩ, то изисква ливанската държава да има монопол върху оръжията и да попречи на Хизбула и други групировки да провеждат военни операции. През март управляващият кабинет въведе забрана на военната дейност на Хизбула и поиска от нея да предаде доброволно оръжията си, а властите и армията заявиха, че са завършили първата фаза от разоръжаването на групировката на юг от река Литани.

Това обаче не спря Хизбула от многократни обстрели срещу Израел от Южен Ливан през месеца, изминал откакто Израел започна последните си атаки срещу Иран.

„Нищо не затвърждава повече обвързването на конфликта на наша земя с чужди войни“ от съобщенията за „съвместни и едновременни операции“, казва Салам, визирайки трансграничния огън, подкрепян от Иран, който предизвика съкрушителния отговор на Израел. Салам заявява, че Ливан е „жертва на война, чийто изход или крайна дата никой не може да предвиди“.

Командир на бригада, практикувала „зануляване“ на военнослужещи, е назначен за вицепремиер на ДНР.

🇷🇺 Иля Емелянов, бивш командир на 114-а мотострелкова бригада, известна с практиките на „зануляване“, е назначен за заместник-председател по въпросите на „жизненото осигуряване на освободени територии“ в правителството на т.нар. „Донецка народна република“, отбелязва изданието „Вьорстка“.

В поздравителната си публикация ръководителят на окупационната администрация на ДНР Денис Пушилин заяви, че Емелянов носи званието герой на „републиката“, кавалер е на два ордена за храброст и е участник във федералната програма „Времето на героите“, която подготвя нови държавни управленци измежду воювалите в Украйна.

„От 2014 г. Иля защитава руската земя, сега предстои да стартира тук градивни процеси. Под командването на Иля Емелянов 114-а бригада героично изпълняваше бойни задачи. От лятото на миналата година бях негов наставник в решаване на въпроси от мирния дневен ред, видях пълно потапяне в спецификата на работата и себеотдаване, системност по въпросите за подкрепа за жителите на освободените територии“, уточни Пушилин.

През 2024 г. Пушилин многократно е отличавал Емелянов с повиквателна „Малой“ като „легендарен“ или „героичен“ командир, благодарение на когото фронтът в Донбас „се отдалечава все по-далеч“ за сметка на превземането на нови населени места.

Мотострелковата бригада, командвана от Емелянов, фигурира в специалния проект на „Вьорстка“, озаглавен „Обнуляващите“. В тази бригада се практикуват различни видове „обнуляване“, включително изпращане на войници на щурм без бронежилетки и оръжие, както и затварянето им в ями, където се предполага, че са организирани боеве без правила.

През януари 2025 г. Емелянов все още е един от командирите на бригадата, както се посочва в репортаж на „Комсомолская правда“. Още през май обаче, в интервю за телевизионния канал „Санкт Петербург“, Емелянов е посочен за участник в подбора за програмата „Времето на героите“ и споделя, че от 2015 г. е заемал различни длъжности, от командир на взвод до заместник-командир на бригада.

Путин прие закон, формализиращ конфискацията на частни жилища в окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин подписа закон, който формализира изземването на „безстопанствени“ жилища в окупираните украински области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, съобщиха руски държавни медии, цитирайки официалния портал на Кремъл за правна информация. Документът установява правна рамка за конфискация на имоти в полза на руските окупационни власти.

Съгласно новия закон, даден имот може да бъде признат за безстопанствен, ако „не е възможно да бъде установен неговият собственик“ или ако липсват „действителни документи“, които да доказват собствеността.

Конфискуваното имущество ще бъде прехвърляно във владение на окупационната администрация. Ако собственик на даден имот се появи след конфискацията, законът предвижда възможност за материална компенсация, но това се отнася само за граждани на Руската федерация.

Този режим на конфискация и разпореждане ще бъде в сила най-рано до 2030 г. Новите разпоредби предвиждат няколко начина за използване на иззетото жилищно пространство:

• Прехвърляне на собственост на местни жители, загубили дома си поради военните действия.
• Отдаване под наем в съответствие с Жилищния кодекс на Руската федерация.
• Настаняване на чиновници и служители на окупационните власти и поддържащите структури (включително училища и болници) до 2028 година.

Изземването на „безстопанствено“ жилище се прилага от окупационните власти от известно време.

През март 2025 г. Би Би Си съобщи, че окупационната администрация на Мариупол е определила най-малко 5700 апартамента за конфискация. В голям брой от тези случаи става дума за имоти, собственост на украинци, напуснали града през 2022 г. или загинали по време на обсадата. За да запазят жилищата си, собствениците са принудени да пътуват до Мариупол през руска територия, където са подложени на изтощителни проверки, сложни бюрократични процедури и принуда да получат руски паспорт.

Подобни процеси са документирани и в други окупирани градове. В Мелитопол например, в края на ноември съсобственици на нов жилищен блок, инвестирали в жилищата си преди войната, записаха обръщение към руските власти. В него те разказват, че техните апартаменти са били обявени за „безстопанствени“, след като строителят е напуснал района след началото на инвазията, а окупационните власти отказват да им предадат собствеността.

Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Путин подписа указ за русификацията на окупирана Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин подписа указ, с който нарежда на федералните власти да активизират усилията за изграждане на руска идентичност и да наложат употребата на руски език в окупираните територии на Украйна.

Според разузнавателната сводка на британското министерство на отбраната от днес указът е част от широка стратегия за трайно укрепване на контрола върху териториите и потискане на украинската култура, идентичност и суверенитет.

Указът е оповестен в рамките на т.нар. „Стратегия за националната политика на Русия за периода до 2036 г.“, която предвижда продължаване на политиката на русификация в украинските региони под руска окупация. Стратегията има за цел да наложи руския език, идентичност и култура на местното население – пореден опит за заличаване на украинското културно наследство и автономия.

„Русия вече разглежда както окупираните, така и неокупираните територии на Украйна в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Крим, като част от Руската федерация“, посочва документът.

Според британското военно разузнаване това решение противоречи на официалното признаване от страна на Русия на независимостта и суверенитета на Украйна след разпадането на Съветския съюз.

Определянето на регионите като „исторически територии на руската държава“ илюстрира нагледно имперския характер на руските усилия за погазване на украинския суверенитет и присъединяване на земите ѝ към своите териториални и политически амбиции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Руската федерация обяви планове да пресели най-малко 5 милиона души от териториите на Руската федерация към окупираните територии на Украйна не по-късно от 2030 г. Амбициозната инициатива беше обсъдена по време на форума „Интеграция-2025“, проведен в началото на април 2025 г. в Ростов на Дон.

Крайната цел на начинанието е населението в окупираните региони да достигне 10 милиона души до посочения краен срок, въпреки че към момента то възлиза на не повече от 5 милиона.

Русия е мобилизирала принудително над 46 000 украинци от окупираните територии

🇷🇺🪖🇺🇦 Русия е мобилизирала принудително 46 327 украинци в окупираните територии, разкри ръководителят на Координационния щаб по въпросите на военнопленниците Дмитрий Усов в свое изказване на Third International Conference Crimea Global.

„Установихме, че 46 327 наши граждани са мобилизирани насила в окупираните територии, включително Крим. Те се бият срещу нас“, отбеляза той.

Оповестените данни сочат, че най-много украинци са мобилизирани от Крим – 35 272 души + 5368 от Севастопол. В Донецка област – 5368, Луганска – 4650, Запорожка – 560, Херсонска – 478.

Данните обхващат периода от февруари 2022 до юли 2025 г. и са потвърдени официално от руската държава. 16% от военнопленниците в украинските лагери са украински граждани, а 6% от тях са от Кримския полуостров.

Усов съобщи, че скоро ще бъдат предложени законодателни промени, според които тези хора да не бъдат връщани против волята си в Руската федерация при евентуални бъдещи размени.

„Трябва да вземем правилното решение – това е размяна на украинци срещу украинци. Трябва да направим всичко, за да не се върнат в Русия, а да останат в Украйна“, изтъкна той, като по думите му част от тези хора вече са получили оправдание от украински съд и се очаква освобождаването им.

🔙Frontline Monitor припомня: По-рано окупационните власти в Херсонска област принудиха украински родители да издадат руски паспорти на своите деца, след като бяха заплашени, че ще им бъдат отнети родителските права.

Москва подготвя мащабна депортация на украинци от окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти водят подготовка за мащабна депортация на украинското население от териториите под руска окупация към Сибир, използвайки за прикритие официална програма за развитие, предупреди Центърът за национална съпротива на Украйна в изявление, пуснато по-рано днес.

Кремъл е обявил т.нар. „Програма за развитие на Сибир“ на обща стойност около 8,65 млрд долара, която е представил като индустриално-икономически проект. Украинските власти обаче смятат, че зад публичната реторика се крие план за принудително изселване на местните жители във временно окупираните територии на Украйна.

Окупационната администрация вече е поставила началото на първия етап в инициативата, при който училища, болници и комунални предприятия са получили тайни разпореждания да съставят списъци със „служители за дългосрочни командировки“ към региони в Далечния изток. Местните началници на бизнеси на са притискани да включват предимно хора „без семейни ангажименти“, за да могат по-лесно да бъдат изведени без съпротива.

Украинските власти са категорични, че подобни инициативи са повторение на масовите депортации в съветската епоха, наричани „организиран набор“ – метод, използван в миналото за преселване на цели народи, сред които кримски татари, бесарабски българи, украинци и чеченци. Тази поредица от действия – паспортизация, принудителни „командировки“, програми за преселване и демографска манипулация – говори за координирана политика с цел обезлюдяване на окупираните територии на Украйна и заселването им с жители от далечни руски региони, удобни на на Москва поради ролята си на безгласни букви.

„Същият сценарий както преди: паспорти, командировки, държавни програми за преселване, смяна на демографията. Сибир е празен, руснаците не искат да ходят там – затова Кремъл възнамерява да изгради своята „нова империя“ с ръцете на откъснатите от дома си украинци“, посочва Центърът за национална съпротива.

🔙 Frontline Monitor припомня: Главната прокуратура на Украйна предаде на ООН подробно описани доказателства за повече от 190 000 военни престъпления, извършени от руската армия  началото на пълномащабното нахлуване, като ги определи като част от „целенасочена държавна политика за унищожаване на украинската нация“.

Руски военен съд осъди 21-годишна украинка на 14 години затвор за шпионаж.

🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.

Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.

ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.

По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.

„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.

„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.

След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.

Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.

Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.

Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.

Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.

В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.

Русия стартира мащабна миграция в окупираните украински територии

🇷🇺 Руските власти въвеждат мащабна програма за миграция, насочена към окупираните украински територии, под предлог, че „връщат местните жители“. Според Националния център за съпротива (ЦНС) Кремъл има за цел да осъществи демографска подмяна и дългосрочно консолидиране на контрола.

ЦНС съобщи, че актуализираната миграционна политика на Москва предвижда „създаването на условия за завръщането на жителите на Донбас, Запорожие и Херсонска област“. На практика това е равно на привличане на руски граждани от отдалечени региони като Якутия и Бурятия, вместо връщане на разселени украинци.

Центърът посочва, че тази инициатива фактически узаконява подмяната на населението – изселване на местните украинци и замяна с „нови руснаци“. Този ход напомня на историческите методи за колонизация, които са използвани от империите за укрепване на властта над завладените земи.

Според новата програма преселниците ще получат жилища, финансов стимул и предимство при достъп до работни места и позиции в администрацията. Официални документи показват, че „новите жители“ ще формират основата на местните власти, полицията и обществените институции, което ще доведе до създаване на паралелна административна структура, изцяло лоялна на Москва.

Въпреки че Кремъл описва програмата като процес по „възстановяване на региона“, експерти твърдят, че това е демографско инженерство за промяна на етническия състав на населението и ускорена интеграция в политическата и социална рамка на руската държава.

Според ЦНС това е продължение на отколешния руски модел: едновременно депортира украински граждани от окупираните райони, а в същото време насърчава заселването на свои граждани.

Тази стратегия, напомняща на кампаниите за усвояване на Сибир от минали векове, иска да осигури траен контрол чрез демографска трансформация, а не само с военно присъствие. По-рано Русия започна да класифицира украинците в окупираните територии като „чужденци“, ако откажат руско гражданство, което ги лишава от пенсии, здравни услуги и законни права и свежда до 90 дни годишно престоят им там, съобщи организацията „Човешки права в Украйна“.

Кметът на Днипрорудне почина след изтезания в руски плен

🇺🇦🕊️ Евгени Матвиев, кмет на украинския град Днипрорудне във временно окупираните части на Запорожка област, е починал от изтезания, на които е бил подложен в руски плен, заявиха украински официални лица на 15 октомври.

Украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец потвърди, че Главната прокуратура е установила, че Матвиев е получил множество травми, докато се е намирал в руски плен.

„Това не е само нарушение на човешките права – това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството, извършено умишлено и цинично. Увреждания на белите дробове и много фрактури не се появяват от само себе си. Това отношение към цивилни и изтезанията, на които биват подложени, са пълно пренебрежение към нормите на международното хуманитарно право и самата същност на човечността“, каза Лубинец.

Той отбеляза, че е изпратил апели до ООН и Международния комитет на Червения кръст, в които подчертава необходимостта от глобална реакция на руските зверства.

„Русия нарушава Женевските конвенции и задържа незаконно украински цивилни. Правата им се потъпкват, държат ги в тежки условия и ги изтезават. Имаме редица потвърдени случаи на смърт сред украинци, незаконно задържани в руски плен. Международната общност трябва да реагира ясно на подобно погазване на хуманитарното право“, добави той.

Лубинец призова за засилен натиск срещу Русия, за да бъдат освободени украинските граждани от плен: „Трябва да принудим Русия да освободи нашите граждани от руския плен, докато са все още живи.“

Матвиев е роден на 8 декември 1960 г. Учи машинно инженерство в Харковския политехнически институт и е заемал ръководни позиции в местни промишлени предприятия, преди да се включи в политиката. Той е избран за кмет на Днипрорудне за първи път през 2006 г., като заема поста до 2015 г., и е преизбран през 2020 г.

След пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. той остава в града, където координира общинските услуги и подкрепя усилията на местната отбрана. На 13 март е отвлечен от руските сили, докато реагира на задържането на работници от Запорожкия комбинат за желязна руда.

По-рано беше съобщено, че двама 16-годишни младежи от окупирания Мелитопол, Данило Дахов и Павло Хримак, са били изтезавани до смърт в руски плен, след като са били обвинени в тероризъм от окупационните власти.

Китайски контейнеровоз засечен в Крим за първи път от 2014 г. насам

🇨🇳⚓️🇷🇺 Китайски търговски кораб беше забелязан за първи път в Крим от незаконното анексиране на полуострова през 2014 г. Контейнеровозът Heng Yang 9 беше засечен в района със сателитни изображения и данни от транспондери, след като опита безуспешно да прикрие своите визити в санкционирани пристанища.

Според Financial Times, корабът е бил в Крим поне три пъти в последните месеци – през юни и август, както и в продължение на две седмици през септември. В Черно море той е предавал фалшиви координати, които сочат към руското пристанище „Кавказ“, но реално е акостирал в Севастопол.

Telegram каналът „Крымский ветер“ публикува снимки на кораба в бухтата на пристанището на Севастопол, където името му беше прикрито с бял плат – практика, използвана от руски кораби, за да избегнат документиране при визитите си в пристанищата на окупирания полуостров.

По данни на украинските власти, след престоя си в Крим, корабът е плавал до Турция и Египет. Според MarineTraffic, на 24 септември той отново е бил край турското крайбрежие.

Heng Yang 9 плава под флага на Панама и принадлежи на китайската компания Guangxi Changhai Shipping Company, базирана в автономния район Гуанси-Чжуан. Корабът е построен през 2012 г. във верфите на Ningbo Donghe Shipyard, провинция Джъдзян. Публична позиция на собственика засега няма.

Още през май месец разследващият проект SeaKrime на украинския център „Миротворец“ е видял Heng Yang 9 в Севастопол. Според журналистката Катерина Яреско това е бил първият превоз на контейнери от години насам:

„Обикновено в контейнерите се превозват техника, оръжия или други чувствителни товари. Наблюдавахме натрупване на контейнери край пристанището в Севастопол, а след това корабът ги натовари и отплава“, обясни тя.

Според Яреско Heng Yang 9 пристига в Крим от пристанище Александрия в Египет, минава през Турция, след което разтоварва в Новоросийск и се връща обратно в Севастопол за нов товар. По този начин функционира „пълноценна контейнерна линия“.

Изданието Lloyd’s List твърди, че чрез този маршрут за износ е изпращана продукция от временно окупирания Донбас, доставяна по жп линии към пристанищата – в противоречие с резолюция на Международната морска организация от 2023 г. Информацията не може да бъде независимо потвърдена.

Появата на китайски кораб в Крим съвпада със стартирането на новата жп линия на сухопътния коридор през окупираните украински територии, която позволява превоз на товари от Донбас и Херсонска област към Русия.

Дали действията на Heng Yang 9 отразяват официална китайска политика остава неясно. „По един случай не може да се съди за държавна линия. Ще стане ясно, когато видим реакцията на Пекин“, коментира Яреско.

Съветникът на украинския президент по санкционната политика Владислав Власюк отбеляза, че украинското посолство в Пекин вече е изразило категорично несъгласие пред министерството на външните работи на Китай. Според него китайската страна е уверила, че на граждани и компании се препоръчва да избягват контакти с окупираните територии.

В края на август заместник-министърът на външните работи Ма Чжаосюй описа отношенията с Руската федерация като „най-стабилни и стратегически важни“ за Пекин.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай доставя барут и артилерия на Русия, а разследване на Reuters твърди, че през 2023 г. Пекин е изпращал двигатели за дронове под прикритието на „промишлени хладилни агрегати“. Пекин отрече обвиненията, настоявайки че контролира стриктно износа на стоки с двойна употреба.

Украински хакери се сдобиха с достъп до 100 TB документи на окупаторите в Крим.

🇺🇦🔓🇷🇺 Киберспециалисти от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна получиха пълен достъп до всички лични компютри и сървъри на окупационната администрация на Кримския полуостров.

Това съобщиха анонимни източници от ведомството пред онлайн изданието Militarniy. В рамките на операцията е получен достъп до над 100 терабайта разузнавателни данни, служебна кореспонденция на т.нар „ръководител на Крим“ Сергей Аксьонов, както и работни документи и преписка между министерства и служби на окупационната власт на полуострова.

В получените данни са открити голям брой документи за незаконното отвличане на украински деца от временно окупираните територии на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Хората от киберотдела на украинското военно разузнаване успяха да получат списъци с непълнолетни лица, преместени в Русия, включително анкетни данни на децата, информация за настойници и местата им на пребиваване и обучение.

Цялата налична информация вече е предадена на правоприлагащите органи за разследване на военни престъпления, свързани с отвличането на украински деца. Освен това бяха получени и много данни, свързани конкретно с войната срещу Украйна, сред които списъци на руски военни с лични анкетни карти и информация за роднини.

Данните включват още списъци на затворници и загинали, решения за изплащане на т.нар. „гробни пари“ и заявления от участници в инвазията с молба да им бъдат отпуснати парцели на територията на окупирания Крим.

Отделни файлове от служебната кореспонденция между министерствата на окупационната власт в Крим и документи от голям брой съвещания потвърждават факта за дефицит на горивно-смазочни материали след ударите по руските рафинерии.

Според източник от разузнавателното ведомство, последният пробив в сървърите на окупационната власт в Крим бележи втори успешен такъв само за последните няколко месеца.

Освен това на 14 септември специалисти от военното разузнаване извършиха мащабна DDOS-атака, успяла да свали ресурси на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Основна цел на операцията беше саботажът на т.нар. онлайн-гласуване на незаконните „избори“ в окупираните територии на Украйна в т.нар. единен ден за гласуване в Русия.