Бягство от Мариупол: Тийнейджъри се измъкват от руската военна служба в окупирана Украйна.

Удар по жилищен блок на улица „Митрополитска“ в Мариупол през март 2022 г. Обсадата опустоши инфраструктурата на града.
📸 Снимка: Evgeniy Maloletka/Associated Press

🇺🇦 Родният им град Мариупол е под руска окупация вече три години. Когато училището им се превърна в пункт за набиране на войници за руската армия, тийнейджърите Николай и Давид решиха да избягат. „Нямах избор“, казва Давид.

Николай и Давид, чиито истински имена са други, разказаха пред AFP за бягството си от Мариупол. За страха да не ги върнат обратно и да ги вкарат в затвора – част от опитите на Русия да попречи на младите мъже да напуснат окупираните територии.

Според правозащитни организации и украински служители в изгнание, училищата в окупираните територии на Украйна помагат на руската армия, съставяйки списъци на учениците, за да улеснят вербуването.

„Те имат само една цел – всяко украинско дете в бъдеще да стане руски войник“, заяви омбудсманът по правата на човека на Украйна Дмитро Лубинец.

Директорът на училището на Николай и Давид наричаше учениците „бъдещи защитници на Русия“ – и то под нов портрет на руския президент Владимир Путин. Момчетата обаче бяха твърдо решени да се противопоставят.

„Просто си казах: Какво става бе? Защитник на какво?“, спомня си 19-годишният Давид. Но когато започват повиквателните, двамата приятели от деца решават да избягат.

„Не можеш да ме накараш да се бия срещу украинската армия – тя си е моя“, казва Николай.

Според непотвърдени украински данни над 46 000 украинци от окупираните територии са били мобилизирани в руската армия, от които 35 000 са от Крим, окупиран още през 2014 г.

Давид и Николай събраха спестяванията си, стегнаха багажа и намериха начин да се измъкнат от Мариупол.

„Плаках, защото напускам родния си град. Но нямах избор“, спомня си Давид.

На един от контролно-пропускателните пунктове двамата са подложени на разпит от служители по сигурността на руските окупационни власти, който продължава близо пет часа. Взимат отпечатъци, претърсват телефоните им и ги заплашват, че ще им подхвърлят наркотици. Ако целта на пътуването им не е да отидат в Русия, както твърдят момчетата, ги чакат две години затвор.

„Седях и си мислех, че това е краят, че ще ни върнат обратно“, разказва Давид за момента на разпита.

За огромно тяхно облекчение и двамата са пуснати. Техен съученик, който също иска да избяга, но няма паспорт, останал в Мариупол. Той дори не смее да отиде в паспортна служба от страх да не го повикат веднага, казва Давид. Просто няма как да се измъкне, обяснява той.

Пристанищният град Мариупол беше превзет от руските сили през май 2022 г. след кървава обсада, продължила 86 дни. Според базата данни за конфликти в университета в Упсала (UCDP), жертвите са най-малко 27 000. По време на обсадата много жители се укриха в един от театрите в града, който беше бомбардиран от въздуха на 16 март. Според агенция Асошиейтед прес при удара загинаха най-малко 600 души.

Според Службата на ООН по правата на човека до 90% от жилищните сгради в града са повредени или разрушени, а около 350 000 души са били принудени да напуснат. Сега Русия строи жилищни комплекси върху руините, за да привлече руснаци да се заселят в Мариупол.

Путин подписа указ за русификацията на окупирана Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин подписа указ, с който нарежда на федералните власти да активизират усилията за изграждане на руска идентичност и да наложат употребата на руски език в окупираните територии на Украйна.

Според разузнавателната сводка на британското министерство на отбраната от днес указът е част от широка стратегия за трайно укрепване на контрола върху териториите и потискане на украинската култура, идентичност и суверенитет.

Указът е оповестен в рамките на т.нар. „Стратегия за националната политика на Русия за периода до 2036 г.“, която предвижда продължаване на политиката на русификация в украинските региони под руска окупация. Стратегията има за цел да наложи руския език, идентичност и култура на местното население – пореден опит за заличаване на украинското културно наследство и автономия.

„Русия вече разглежда както окупираните, така и неокупираните територии на Украйна в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Крим, като част от Руската федерация“, посочва документът.

Според британското военно разузнаване това решение противоречи на официалното признаване от страна на Русия на независимостта и суверенитета на Украйна след разпадането на Съветския съюз.

Определянето на регионите като „исторически територии на руската държава“ илюстрира нагледно имперския характер на руските усилия за погазване на украинския суверенитет и присъединяване на земите ѝ към своите териториални и политически амбиции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Руската федерация обяви планове да пресели най-малко 5 милиона души от териториите на Руската федерация към окупираните територии на Украйна не по-късно от 2030 г. Амбициозната инициатива беше обсъдена по време на форума „Интеграция-2025“, проведен в началото на април 2025 г. в Ростов на Дон.

Крайната цел на начинанието е населението в окупираните региони да достигне 10 милиона души до посочения краен срок, въпреки че към момента то възлиза на не повече от 5 милиона.

Русия е мобилизирала принудително над 46 000 украинци от окупираните територии

🇷🇺🪖🇺🇦 Русия е мобилизирала принудително 46 327 украинци в окупираните територии, разкри ръководителят на Координационния щаб по въпросите на военнопленниците Дмитрий Усов в свое изказване на Third International Conference Crimea Global.

„Установихме, че 46 327 наши граждани са мобилизирани насила в окупираните територии, включително Крим. Те се бият срещу нас“, отбеляза той.

Оповестените данни сочат, че най-много украинци са мобилизирани от Крим – 35 272 души + 5368 от Севастопол. В Донецка област – 5368, Луганска – 4650, Запорожка – 560, Херсонска – 478.

Данните обхващат периода от февруари 2022 до юли 2025 г. и са потвърдени официално от руската държава. 16% от военнопленниците в украинските лагери са украински граждани, а 6% от тях са от Кримския полуостров.

Усов съобщи, че скоро ще бъдат предложени законодателни промени, според които тези хора да не бъдат връщани против волята си в Руската федерация при евентуални бъдещи размени.

„Трябва да вземем правилното решение – това е размяна на украинци срещу украинци. Трябва да направим всичко, за да не се върнат в Русия, а да останат в Украйна“, изтъкна той, като по думите му част от тези хора вече са получили оправдание от украински съд и се очаква освобождаването им.

🔙Frontline Monitor припомня: По-рано окупационните власти в Херсонска област принудиха украински родители да издадат руски паспорти на своите деца, след като бяха заплашени, че ще им бъдат отнети родителските права.

Москва подготвя мащабна депортация на украинци от окупираните територии.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските власти водят подготовка за мащабна депортация на украинското население от териториите под руска окупация към Сибир, използвайки за прикритие официална програма за развитие, предупреди Центърът за национална съпротива на Украйна в изявление, пуснато по-рано днес.

Кремъл е обявил т.нар. „Програма за развитие на Сибир“ на обща стойност около 8,65 млрд долара, която е представил като индустриално-икономически проект. Украинските власти обаче смятат, че зад публичната реторика се крие план за принудително изселване на местните жители във временно окупираните територии на Украйна.

Окупационната администрация вече е поставила началото на първия етап в инициативата, при който училища, болници и комунални предприятия са получили тайни разпореждания да съставят списъци със „служители за дългосрочни командировки“ към региони в Далечния изток. Местните началници на бизнеси на са притискани да включват предимно хора „без семейни ангажименти“, за да могат по-лесно да бъдат изведени без съпротива.

Украинските власти са категорични, че подобни инициативи са повторение на масовите депортации в съветската епоха, наричани „организиран набор“ – метод, използван в миналото за преселване на цели народи, сред които кримски татари, бесарабски българи, украинци и чеченци. Тази поредица от действия – паспортизация, принудителни „командировки“, програми за преселване и демографска манипулация – говори за координирана политика с цел обезлюдяване на окупираните територии на Украйна и заселването им с жители от далечни руски региони, удобни на на Москва поради ролята си на безгласни букви.

„Същият сценарий както преди: паспорти, командировки, държавни програми за преселване, смяна на демографията. Сибир е празен, руснаците не искат да ходят там – затова Кремъл възнамерява да изгради своята „нова империя“ с ръцете на откъснатите от дома си украинци“, посочва Центърът за национална съпротива.

🔙 Frontline Monitor припомня: Главната прокуратура на Украйна предаде на ООН подробно описани доказателства за повече от 190 000 военни престъпления, извършени от руската армия  началото на пълномащабното нахлуване, като ги определи като част от „целенасочена държавна политика за унищожаване на украинската нация“.

Руски военен съд осъди 21-годишна украинка на 14 години затвор за шпионаж.

🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.

Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.

ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.

По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.

„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.

„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.

След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.

Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.

Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.

Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.

Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.

В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.

Русия стартира мащабна миграция в окупираните украински територии

🇷🇺 Руските власти въвеждат мащабна програма за миграция, насочена към окупираните украински територии, под предлог, че „връщат местните жители“. Според Националния център за съпротива (ЦНС) Кремъл има за цел да осъществи демографска подмяна и дългосрочно консолидиране на контрола.

ЦНС съобщи, че актуализираната миграционна политика на Москва предвижда „създаването на условия за завръщането на жителите на Донбас, Запорожие и Херсонска област“. На практика това е равно на привличане на руски граждани от отдалечени региони като Якутия и Бурятия, вместо връщане на разселени украинци.

Центърът посочва, че тази инициатива фактически узаконява подмяната на населението – изселване на местните украинци и замяна с „нови руснаци“. Този ход напомня на историческите методи за колонизация, които са използвани от империите за укрепване на властта над завладените земи.

Според новата програма преселниците ще получат жилища, финансов стимул и предимство при достъп до работни места и позиции в администрацията. Официални документи показват, че „новите жители“ ще формират основата на местните власти, полицията и обществените институции, което ще доведе до създаване на паралелна административна структура, изцяло лоялна на Москва.

Въпреки че Кремъл описва програмата като процес по „възстановяване на региона“, експерти твърдят, че това е демографско инженерство за промяна на етническия състав на населението и ускорена интеграция в политическата и социална рамка на руската държава.

Според ЦНС това е продължение на отколешния руски модел: едновременно депортира украински граждани от окупираните райони, а в същото време насърчава заселването на свои граждани.

Тази стратегия, напомняща на кампаниите за усвояване на Сибир от минали векове, иска да осигури траен контрол чрез демографска трансформация, а не само с военно присъствие. По-рано Русия започна да класифицира украинците в окупираните територии като „чужденци“, ако откажат руско гражданство, което ги лишава от пенсии, здравни услуги и законни права и свежда до 90 дни годишно престоят им там, съобщи организацията „Човешки права в Украйна“.

Кметът на Днипрорудне почина след изтезания в руски плен

🇺🇦🕊️ Евгени Матвиев, кмет на украинския град Днипрорудне във временно окупираните части на Запорожка област, е починал от изтезания, на които е бил подложен в руски плен, заявиха украински официални лица на 15 октомври.

Украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец потвърди, че Главната прокуратура е установила, че Матвиев е получил множество травми, докато се е намирал в руски плен.

„Това не е само нарушение на човешките права – това е военно престъпление и престъпление срещу човечеството, извършено умишлено и цинично. Увреждания на белите дробове и много фрактури не се появяват от само себе си. Това отношение към цивилни и изтезанията, на които биват подложени, са пълно пренебрежение към нормите на международното хуманитарно право и самата същност на човечността“, каза Лубинец.

Той отбеляза, че е изпратил апели до ООН и Международния комитет на Червения кръст, в които подчертава необходимостта от глобална реакция на руските зверства.

„Русия нарушава Женевските конвенции и задържа незаконно украински цивилни. Правата им се потъпкват, държат ги в тежки условия и ги изтезават. Имаме редица потвърдени случаи на смърт сред украинци, незаконно задържани в руски плен. Международната общност трябва да реагира ясно на подобно погазване на хуманитарното право“, добави той.

Лубинец призова за засилен натиск срещу Русия, за да бъдат освободени украинските граждани от плен: „Трябва да принудим Русия да освободи нашите граждани от руския плен, докато са все още живи.“

Матвиев е роден на 8 декември 1960 г. Учи машинно инженерство в Харковския политехнически институт и е заемал ръководни позиции в местни промишлени предприятия, преди да се включи в политиката. Той е избран за кмет на Днипрорудне за първи път през 2006 г., като заема поста до 2015 г., и е преизбран през 2020 г.

След пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. той остава в града, където координира общинските услуги и подкрепя усилията на местната отбрана. На 13 март е отвлечен от руските сили, докато реагира на задържането на работници от Запорожкия комбинат за желязна руда.

По-рано беше съобщено, че двама 16-годишни младежи от окупирания Мелитопол, Данило Дахов и Павло Хримак, са били изтезавани до смърт в руски плен, след като са били обвинени в тероризъм от окупационните власти.

Китайски контейнеровоз засечен в Крим за първи път от 2014 г. насам

🇨🇳⚓️🇷🇺 Китайски търговски кораб беше забелязан за първи път в Крим от незаконното анексиране на полуострова през 2014 г. Контейнеровозът Heng Yang 9 беше засечен в района със сателитни изображения и данни от транспондери, след като опита безуспешно да прикрие своите визити в санкционирани пристанища.

Според Financial Times, корабът е бил в Крим поне три пъти в последните месеци – през юни и август, както и в продължение на две седмици през септември. В Черно море той е предавал фалшиви координати, които сочат към руското пристанище „Кавказ“, но реално е акостирал в Севастопол.

Telegram каналът „Крымский ветер“ публикува снимки на кораба в бухтата на пристанището на Севастопол, където името му беше прикрито с бял плат – практика, използвана от руски кораби, за да избегнат документиране при визитите си в пристанищата на окупирания полуостров.

По данни на украинските власти, след престоя си в Крим, корабът е плавал до Турция и Египет. Според MarineTraffic, на 24 септември той отново е бил край турското крайбрежие.

Heng Yang 9 плава под флага на Панама и принадлежи на китайската компания Guangxi Changhai Shipping Company, базирана в автономния район Гуанси-Чжуан. Корабът е построен през 2012 г. във верфите на Ningbo Donghe Shipyard, провинция Джъдзян. Публична позиция на собственика засега няма.

Още през май месец разследващият проект SeaKrime на украинския център „Миротворец“ е видял Heng Yang 9 в Севастопол. Според журналистката Катерина Яреско това е бил първият превоз на контейнери от години насам:

„Обикновено в контейнерите се превозват техника, оръжия или други чувствителни товари. Наблюдавахме натрупване на контейнери край пристанището в Севастопол, а след това корабът ги натовари и отплава“, обясни тя.

Според Яреско Heng Yang 9 пристига в Крим от пристанище Александрия в Египет, минава през Турция, след което разтоварва в Новоросийск и се връща обратно в Севастопол за нов товар. По този начин функционира „пълноценна контейнерна линия“.

Изданието Lloyd’s List твърди, че чрез този маршрут за износ е изпращана продукция от временно окупирания Донбас, доставяна по жп линии към пристанищата – в противоречие с резолюция на Международната морска организация от 2023 г. Информацията не може да бъде независимо потвърдена.

Появата на китайски кораб в Крим съвпада със стартирането на новата жп линия на сухопътния коридор през окупираните украински територии, която позволява превоз на товари от Донбас и Херсонска област към Русия.

Дали действията на Heng Yang 9 отразяват официална китайска политика остава неясно. „По един случай не може да се съди за държавна линия. Ще стане ясно, когато видим реакцията на Пекин“, коментира Яреско.

Съветникът на украинския президент по санкционната политика Владислав Власюк отбеляза, че украинското посолство в Пекин вече е изразило категорично несъгласие пред министерството на външните работи на Китай. Според него китайската страна е уверила, че на граждани и компании се препоръчва да избягват контакти с окупираните територии.

В края на август заместник-министърът на външните работи Ма Чжаосюй описа отношенията с Руската федерация като „най-стабилни и стратегически важни“ за Пекин.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай доставя барут и артилерия на Русия, а разследване на Reuters твърди, че през 2023 г. Пекин е изпращал двигатели за дронове под прикритието на „промишлени хладилни агрегати“. Пекин отрече обвиненията, настоявайки че контролира стриктно износа на стоки с двойна употреба.

Украински хакери се сдобиха с достъп до 100 TB документи на окупаторите в Крим.

🇺🇦🔓🇷🇺 Киберспециалисти от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна получиха пълен достъп до всички лични компютри и сървъри на окупационната администрация на Кримския полуостров.

Това съобщиха анонимни източници от ведомството пред онлайн изданието Militarniy. В рамките на операцията е получен достъп до над 100 терабайта разузнавателни данни, служебна кореспонденция на т.нар „ръководител на Крим“ Сергей Аксьонов, както и работни документи и преписка между министерства и служби на окупационната власт на полуострова.

В получените данни са открити голям брой документи за незаконното отвличане на украински деца от временно окупираните територии на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Хората от киберотдела на украинското военно разузнаване успяха да получат списъци с непълнолетни лица, преместени в Русия, включително анкетни данни на децата, информация за настойници и местата им на пребиваване и обучение.

Цялата налична информация вече е предадена на правоприлагащите органи за разследване на военни престъпления, свързани с отвличането на украински деца. Освен това бяха получени и много данни, свързани конкретно с войната срещу Украйна, сред които списъци на руски военни с лични анкетни карти и информация за роднини.

Данните включват още списъци на затворници и загинали, решения за изплащане на т.нар. „гробни пари“ и заявления от участници в инвазията с молба да им бъдат отпуснати парцели на територията на окупирания Крим.

Отделни файлове от служебната кореспонденция между министерствата на окупационната власт в Крим и документи от голям брой съвещания потвърждават факта за дефицит на горивно-смазочни материали след ударите по руските рафинерии.

Според източник от разузнавателното ведомство, последният пробив в сървърите на окупационната власт в Крим бележи втори успешен такъв само за последните няколко месеца.

Освен това на 14 септември специалисти от военното разузнаване извършиха мащабна DDOS-атака, успяла да свали ресурси на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Основна цел на операцията беше саботажът на т.нар. онлайн-гласуване на незаконните „избори“ в окупираните територии на Украйна в т.нар. единен ден за гласуване в Русия.

Непотвърдено: Губернаторът на окупираната Херсонска област е загинал при украински удар срещу Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Владимир Салдо, назначен от Кремъл за губернатор на окупираната Херсонска област е загинал при удара по вилата на ФСБ в Крим, според непотвърдени сведения в руски медии, които твърдят, че той е бил на мястото по време на атаката в неделя и оттогава насам не е имало връзка с него, докато окупационната администрация прави опити да го открие.

Кримският полуостров беше разтърсен от експлозии край санаториума „Форос“ в неделя вечерта. Обектът е свързан с Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, а сведения на местния Telegram канал „Кримски вятър“ в резултат на атаката има загинали и тежко ранени.

По данни на руски издания на полуострова е била обявена въздушна тревога в 21:11 ч. местно време заради опасност от безпилотни удари. Министерство на отбраната на Русия заяви, че е свалило украински дронове – 16 над Черно море и 3 над Крим.

Местни канали започнаха да съобщават за мощни експлозии в района на Форос, които по-късно бяха потвърдено и от украински акаунти. По предварителна информация ударът е засегнал именно сгради на санаториума.

Обектът е свързан с ФСБ, като е известно, че руският президент Владимир Путин е отсядал в него на няколко пъти в миналото. В района между Форос и Ялта се намират поне четири държавни вили.

В съветската епоха Форос е бил средище за отдих на висшата партийна номенклатура и там отсядат генералните секретари на КПСС. През 1991 г. Михаил Горбачов прекарва там дните на неуспешния опит за преврат на Държавния комитет по извънредното положение в Москва, известен като „Августовски пуч“.

Според публикации в местни медии, на 21 септември вечерта във „Форос“ е било планирано частно мероприятие с неясен характер. Окупационните власти в Крим потвърдиха удара и предупредиха за възможни жертви.

В същото време украинското партизанско движение „АТЕШ“ публикува сведения за недостиг на военна техника и хранителни запаси в един от ключовите обекти на Черноморския флот в Крим, като пряк резултат на украинските удари.

Украински дронове атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украйна извърши нова атака с рояк дронове срещу Крим, насочена към различни региони на окупирания полуостров, съобщи Telegram каналът „Кримски вятър“.

Няколко експлозии бяха чути в градовете Севастопол и Евпатория, като първата от тях беше регистрирана около 23:00 ч. местно време, споделят очевидци. Десетки украински дронове се предполага, че са били на път към полуострова.

Взривовете в региона продължават и в този момент, с мощни детонации около 23:35 ч. в района на нос Лукъл, разположен северно от Севастопол.

Съобщава се, че средства за противовъздушна отбрана са били разположени в няколко региона по време на атаката, а нощни прожектори за откриване на безпилотни самолети са търсили активно цели.

По-рано вечерта Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че два дрона са били свалени над Черно море, приближавайки се към Крим, докато един е бил свален над полуострова.

Крим се намира под руска окупация от незаконното му анексиране през пролетта на 2014 г. Украйна засили въздушните удари по военни обекти на полуострова от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Полуостровът е дом на различни военни бази и въоръжение, използвано за нанасяне на удари срещу украинските региони. Наскоро украинският флот съобщи, че е ударил руска база за съхранение на безпилотни самолети в окупирания Севастопол на 22 август.

Русия превръща окупираните части от Украйна в огромна военна база

🇺🇦🪖🇷🇺 Руските войски в окупираните украински територии, особено в Донецка и Луганска област, превръщат цивилната инфраструктура в бази за настаняване на войници, транспортиране на боеприпаси и позиции за изстрелване на дронове, разположени по-близо до териториите, контролирани от Украйна.

Един от най-ярките примери за това е международното летище в Донецк. Последните сателитни изображения, предоставени от Planet Labs на Kyiv Independent, показват внезапно изграждане на основите на старото летище, което беше изоставено повече от десетилетие.

Украйна възстанови летището, нареждайки го сред най-модерните в страната за Европейското първенство по футбол на УЕФА през 2012 г. Над един милион пътници минаваха годишно през реновирания терминал, докато войната не се настани в региона през 2014 г.

Летището остана един от последните бастиони на украинските сили в Донецк, докато подкрепяни от Русия сепаратисти не го превзеха в края на 2014 г., разрушавайки новия терминал до основи. Почти 11 години следите от артилерия и експлозии на пистата бяха оставени недокоснати.

Снимки от април тази година показват летището толкова запуснато, колкото и след превземането му 11 години по-рано. Но към края на юли руските сили са асфалтирали отново пистата. Малки бели навеси сега запълват пистата, а нов бял хангар е изникнал на мястото на стария терминал.

Новите структури на летището, според Вадим Хлушко, основател на украинския OSINT проект CyberBoroshno, са база за разрастващия се арсенал от безпилотни самолети с голям обсег, които руската армия използва за ежедневните си атаки срещу Украйна.

„Това е т.нар. временна инфраструктура – гаражи за съхранение и пускане на камикадзе дронове от типа Шахед. Освен основните пускови установки, те създават и т.нар. примамки – фалшиви пускови позиции и лъжливи местоположения“, обясни Хлушко пред Kyiv Independent.

Той предупреди, че изстрелванията от летището в Донецк може да позволят на „Шахедите“ дори да носят артилерийски снаряди, които да изпускат по пътя си към финалната си мишена.

Не е тайна, че Русия преустройва завзетата украинска инфраструктура за военни цели, но докато президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага „териториални размени“ като част от споразумение между Украйна и Русия, което би включвало предаването на целите области Донецка и Луганска, които Русия не контролира изцяло, украинците се опасяват, че окупираните територии вече са се превърнали в плацдарм за следващото нахлуване на Русия.

Институтът за изследване на войната (ISW) също предупреди, че заплахата от руски предни бази вече се разпростира и върху страните членки на НАТО.

„Те милитаризират всичко, до което се докопат“, заяви пред Kyiv Independent жена от Донецк, членуваща в женското партизанско движение Zla Mavka, пожелала анонимност по разбираеми причини.

„Военните заемат празни работилници, устройват казарми, а охрана не допуска никого наблизо. Дори не знаем какво има вътре, но всички виждат конвои, които влизат и излизат през нощта.“

Голяма част от Донбас вече е една руска военна база днес, оплаква се Петро Андриушенко, родом от Мариупол и военен съветник на кмета на града, който в началото на тази година стартира своя нов проект „Център за изследване на окупацията“.

Той твърди, че това което виждаме от новите военни инсталации на Русия „вероятно е по-малко от 1% от това, което реално е там. В почти всяко населено място има някакви помещения за руските военнослужещи“.

Видеа, публикувани наскоро в социалните мрежи от руски военни, показват завод в Бердянск, който някога е произвеждал влекачи и трактори, а след превземането си през 2022 г. е превърнат в база.

Завод за млекопроизводство в село Довжанск в източната част на Луганска област сега е руска база за ремонт на превозни средства, докато в Олександривка в Донецка област руските сили превърнаха училище в укритие за танкове.

В Крим и по крайбрежието на Азовско море руските окупационни сили превърнаха безброй бивши курорти в казарми. Арабатската коса например е популярна ваканционна дестинация до началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

„По-голямата част от Арабатската коса сега е празна“, обясни Сергей Данилов, зам.-директор на Асоциацията за близкоизточни изследвания, който се фокусира и върху Херсонска област.

„Не е тайна, ако погледнете около Скадовски и Зализни Порт, всеки втори детски лагер или база за отдих там е заета от Росгвардия или руски военни“, каза Хлушко, визирайки двете пристанища на Черно море в окупираната Херсонска област.

Представител на украинското съпротивително движение „Кримски бойни чайки“, обясни пред Kyiv Independent, че руската милитаризация на полуострова е скочила многократно от пълномащабната инвазия.

„Крим в момента изпълнява две функции: трамплин за потенциални офанзивни операции и база за снабдяване на руските сили в Южна Украйна.“

Той отбеляза скорошната поява на системи за противовъздушна отбрана С-400 и Панцир-С1, както и противокорабни ракети Бал и Бастион. Въпреки че „Кримските бойни чайки“ няма как да научат общия брой на руските сили в Крим, „има десетки гарнизони и съоръжения от различни нива, сред които летища, военноморски бази и ракетни комплекси, които осигуряват пълната бойна готовност на полуострова.“

От 2014 г. Украйна също е укрепила много ключови градове, които останаха в областите Донецка и Луганска, в резултат на което силно пострадали градове като Покровск, Купянск, Константиновка и Краматорск успяват да устоят на непрестанните руски атаки по суша и въздух.

Благодарение на наличието на планини и изкуствени терикони (отпадъчни купчини, характерни за региона Донбас), зоната е далеч по-удобна за отбрана в сравнение с Днипропетровска област, която граничи на запад и е предимно степна.

Предаването на тези добре защитени градове в областите Донецк и Луганск като част от каквото и да е мирно споразумение е равносилно на предаване на най-силните украински бастиони в ръцете на агресора.

За жителите на тези територии милитаризацията на Русия е поредно горчиво оскърбление на фона на задълбочаващата се хуманитарна криза.

„Най-лошото е, че тези промени се случват, докато се борим за основни неща — за вода, с която да измием ръцете на децата си или да приготвим храна“, каза активистката на Zla Mavka от окупирания Донецк.

Кабинетът на Нетаняху одобри плана за окупация на Ивицата Газа.

Хора оглеждат щетите в клиниката „Шейх Радван ал-Таба“ на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) в град Газа, 6 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jehad Alshrafi

🇮🇱⚔️🇵🇸 Кабинетът по сигурността на Израел одобри плана, представен от Бенямин Нетаняху, за превземане от израелските отбранителни сили (IDF) на град Газа, разположен в северната част на едноименния анклав, потвърдиха от кабинета на премиера.

Израел ще предостави хуманитарна помощ на цивилното население извън зоната на бойни действия, се посочва в изявление на кабинета относно решението да подкрепи предложението на Нетаняху за победа над Хамас.

По-голямата част от членовете на кабинета подкрепиха също списък с пет принципа, които Израел ще изисква в замяна на прекратяването на войната с Хамас, като от кабинета на премиера ги описват по следния начин:

• Разоръжаване на Хамас.
• Връщане на всички 50 останали заложници, за 20 от които се смята, че са живи.
• Демилитаризация на Ивицата Газа.
• Израелски контрол над сигурността в анклава.
• Алтернативна цивилна власт, различна от Хамас и Палестинската автономия.

Палатков лагер за разселени палестинци се простира по протежение на град Газа, 3 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jehad Alshrafi

Голямо мнозинство от министрите определиха, че алтернативният план, представен на кабинета по сигурността, няма да осигури победата над Хамас или връщането на заложниците, твърдят от офиса на премиера.

Изявлението не дава подробности за споменатия алтернативен план, но това изглежда се отнася до план, представен от началника на Генералния щаб Еял Замир, който се противопостави остро на окупацията на Ивицата Газа, опасявайки се, че това ще доведе до хуманитарна катастрофа, като в същото време ще застраши живота на заложниците.

Не е ясно защо изявлението споменава само превземането на град Газа, а не окупацията на цялата ивица Газа, какъвто е планът на Нетаняху, обявен в четвъртък.

Газа Сити е част от 25% територия на анклава, която все още не е превзета от израелските военни, заедно с няколко бежански лагера в централната му част. Не е ясно дали тези други райони извън контрола на IDF също ще бъдат превзети като част от плана, одобрен от кабинета по сигурността.

Решението да се постави акцент върху Газа Сити вероятно показва, че военният контрол ще бъде постепенен и ще започне поне от там. Операцията вероятно ще изисква евакуация на града, където в момента живеят около 800 000 жители. Този ход допълнително ще намали територията, на която е позволено да живее населението на Газа, наброяващо около 2 милиона души.

Съпротивата в окупираните територии срещу руската пропаганда

🇺🇦📡🇷🇺 Опитите на Русия да наложи пропагандата на Кремъл в окупираните територии със замяна на сателитните чинии на местните оператори с такива, приемащи единствено руски програми, срещат съпротива от местното население, показва доклад на Украинския център за съпротива (УЦС).

Телевизията, масовите и социалните медии са ключов инструмент за разпространение на руска пропаганда и русификация на жителите на временно окупираните територии.

Само за една седмица бяха отнети повече от 1000 единици оборудване, позволяващо достъп до украинска телевизия, съобщи УЦС на 21 юли.

„Целта е да се прочисти напълно информационното пространство“, се посочва в доклада, който твърди, че украинските телевизионни чинии „Хоринич“ са заменени с такива на „Руский мир“.

Сателитният проект „Руский мир“ стартира през декември 2022 г. с цел да предостави достъп до руска телевизия на „гражданите на новите територии“. Проектът е реализиран от политическата коалиция на руския президент Владимир Путин „Общоруски народен фронт“.

Официалният уебсайт на проекта твърди, че той е създаден специално за Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области и Кримския полуостров.

Русия окупира Крим и частично Луганска и Донецка области през 2014 г. В пълномащабната си инвазия тя окупира частично Херсонска и Запорожка области и обяви незаконно анексиране на четирите украински региона през септември 2022 г. Близо три години по-късно тя все още няма пълен контрол над нито една от анексираните области с изключение на Луганска.

Пакетът канали „Руский мир“ включва 20 държавни и 10 регионални телевизионни канала от четирите окупирани области, както и 11 „развлекателни канала“, сред които такива за деца.

На 7 май 2024 г. Институтът за изследване на войната (ISW) заяви, че „инсталацията на сателити ‚Руский мир‘ в окупирана Украйна позволява на руското правителство директен контрол върху това какви новини и медии консумират жителите, като по този начин консолидира контрола над информационното пространство и представя кремълската пропаганда като основни новини.“

Но жителите на окупираните територии бойкотират замяната с откази да преминат доброволно към „Руский мир“. Според доклада съпротивата „дразни“ окупационните власти, а в Кремъл са недоволни от темповете, с които се развива проектът.

Ръководителят на окупационната администрация в Херсонска област Володимир Салдо каза на 23 юни, че жителите на региона могат да заменят телевизионното оборудване безплатно от 1 юли до 30 ноември. Преди това, на 11 февруари, Салдо издаде указ, който признава украинските канали за инструменти на „вражеска пропаганда“ и забранява гледането им.

На 31 март активисти на съпротивителното движение „Жълта лента“ споделиха, че жителите са били предупредени за систематични проверки в окупираната част на Херсонска област с глоби и принудително изземане, наложени на онези, които продължават да използват сателитни антени, способни да приемат украински канали. Освен това частните собственици на жилища ще бъдат задължени да демонтират всяко подозрително оборудване.

Местните окупационни власти твърдят, че 25 000 единици оборудване за руския сателитен пакет са били инсталирани в Херсонска област през 2023 и 2024 г.

Съпротивата в териториите под руска окупация е опасна – всеки, който отказва да се подчини на заповедите от окупационните власти, е изправен пред реална възможност за затвор и изтезания.

По време на мирните преговори на 12 март украинският президент Володимир Зеленски посочи, че Киев няма да признае руската окупация на нито една от своите територии. Тъй като с времето стана ясно, че преговорите буксуват, въпросът за окупацията постепенно избледня в заден план.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Украински удари оставиха окупираните територии без ток и комуникации.

🇺🇦⚡🇷🇺 Стотици хиляди жители бяха оставени без електричество в окупираните части на Запорожка, Херсонска и Донецка области след като серия от удари с безпилотни самолети на украинските въоръжени сили предизвика мащабни поражения по обекти на критичната инфраструктура, включително енергийни и комуникационни съоръжения.

Според официални сведения от окупационната администрация на Запорожка област, в резултат на обстрел от страна на украинската армия е поразено високоволтово оборудване в северозападните части на региона. Назначеният от Кремъл областен губернатор Евгений Балицки заяви, че в цялата област няма електричество, а здравните заведения са преминали на аварийно захранване. Провеждат се спешни съвещания, а Министерството на енергетиката е било инструктирано да разработи план за минаване на резервни енергийни източници в най-кратки срокове.

Сериозни щети са нанесени и в окупираните територии от Херсонска област, разположени на левия бряг на река Днепър. Според данни, оповестени от руския губернатор на областта Владимир Салдо, без електрозахранване са останали над 104 хиляди души в 150 населени места в района на Геническ, Новотроицке, Нижни Сиргози и Ивановске, а също са пострадали и 44 обекта от социално значение. Захранването на всички критични обекти е прехвърлено на резервни генератори.

Нови подстанции са били повредени от шрапнел след свалянето на украински дронове край Геническ в Херсонска област и Мелитопол в Запорожка област. Пожарните и аварийните служби работят на място за потушаване на огнената стихия, докато в същото време инженери разработват алтернативи за електроснабдяване. Допълнителна информация относно времето, необходимо за възстановяване на щетите, се очаква да бъде предоставена по-късно.

Междувременно руски военни кореспонденти алармират, че е била изгубена комуникация с руските части по левия бряг на Херсонска област – от Кинбурнската коса чак до Енергодар, което доведе до невъзможност за координация на военните действия и предизвика тревога относно способността за отговор при евентуална украинска ескалация.

Потвърдено е също, че украински дронове са нанесли удари по комуникационни кули в Херсонска област, което допълнително е усложнило ситуацията.

По последна информация, спешни екипи на руските министерства на енергетиката и извънредните ситуации са предприели действия по възстановяване на електрозахранването и комуникациите, но въпреки това окупационните власти не могат да посочат точен срок за тяхното изпълнение.

Зеленски: Украйна никога няма да признае окупацията на Крим

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украйна никога няма да се съгласи да признае окупацията на Автономна република Крим, заяви украинският президент Володимир Зеленски на 22 април, отговаряйки на въпроси на журналисти в Киев.

„Украйна все още не е получила никакви официални предложения за размяна или отстъпване на територии; Киев никога няма да признае окупацията на Крим“, заяви държавният глава.

Американските медии, по-специално The Washington Post, позовавайки се на неназовани източници, съобщиха, че представители на САЩ на среща в Лондон на 23 април ще предложат на Украйна и Европа да признаят Крим за руска територия и да замразят конфликта по сегашната фронтова линия.

Окупационните власти в Мариупол извършват масова конфискация на украински жилища.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руските окупационни власти извършват масово конфискуване на жилища на украинци, избягали от Мариупол след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разследване на проекта BBC Verify установи, че от юли 2024 г. руската окупационна администрация на Мариупол е признала като обект на изземване най-малко 5700 апартамента, които са собственост на украински граждани.

За да запазят имотите си, собствениците трябва да се върнат в Мариупол през Русия, да преминат през филтриране, дълги проверки и сложни бюрократични процедури, включващи получаване на руски паспорт. Всичко това прави твърде опасно или практически невъзможно тяхното връщане обратно у дома.

Повечето от конфискуваните апартаменти преди това са принадлежали на украинци, които или са избягали от града, или са загинали по време на 86-дневната обсада през 2022 г. По различни оценки убитите по това време в града са между 8000 и 20 000 цивилни.

Окупационната администрация нарича тези апартаменти "изоставени", въпреки че собствениците им са известни - те са украински граждани, напуснали града, или наследници на починалите жители на Мариупол. През 2024 г. беше приет закон, ускоряващ процеса на прехвърляне на тези апартаменти на нови собственици – руски граждани от т. нар. Донецка народна република, загубили домовете си, разрушени от безраборния руски обстрел в Донбас.

В Мариупол продължава активната русификация: строят се военни обекти, преименуват се улици, утвърден е нов герб на града без украински символи. Въпреки строителството на нови къщи все още има остър недостиг на жилища, а темата за апартаментите остава най-обсъжданата сред останалите жители на града.

Юристите се категорични, че действията на Руската федерация нарушават международното право, включително Женевската и Хагската конвенции. За украинците конфискацията на апартаментите се чувства като повтаряща се травма – имуществото им се отнема под прикритието на спазване на закона.

Москва планира да засели окупираната Украйна с 5 милиона души.

Мъж кара електрически скутер по шосеен път близо до новопостроена жилищна сграда в окупирания Мариупол, Донецка област на Украйна, 16 август 2023 г.
📸 Снимка: STRINGER / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл има намерение да презасели повече от 5 милиона души към окупираните от него територии до края на десетилетието, съобщи Kyiv Post. Планът е бил обсъден по време на форума „Интеграция-2025“, посветен на консолидацията на незаконно анексираните украински области, проведен в Ростов на Дон на 4 април 2025 г.

Съветникът на кмета на украинския град Мариупол Петро Андрюшченко постави под съмнение доколко е изпълним подобен план и отбеляза, че в момента населението според оптимистичните оценки е под 5 милиона.

„Например, те очакват да увеличат броя на хората в окупираните територии до 10 милиона души до 2030 г. Днес реалният им брой не достига 5 милиона с голям напредък и разтягане“, посочи той в неделна публикация на своя Telegram канал.

Андрюшченко изрази своето убеждение, че Москва ще засели района с руснаци, доведени от вътрешността на Руската федерация.

„Откъде ще вземат повече от 5 милиона? Точно така – ще ги докарат от Русия“, категоричен бе той.

Поради недостига на работна ръка, Москва разчита на мигранти от страните в Централна Азия, за да подпомогне усилията по възстановяване на разкъсаните от войната окупирани територии, като често изпраща принудително нищо неподозиращите работници да служат на фронтовата линия.

В своята публикация Андрюшченко постави под съмнение и твърденията за броя на населението в Мариупол, направени от на руски официални лица.

„Мариуполският маркер продължава да добавя броя на хората, които са се завърнали. Според неговите "данни" 329 000 жители на Мариупол са се върнали в Мариупол. Дори не питам къде живеят толкова много, защото това е почти колкото възрастното население на Мариупол през 2014 г.“

В края на ноември той отбеляза пред Kyiv Post, че около 130 000 украинци са се върнали в своите домове в окупирания Донбас през 2023 г. поради трудностите да живеят като вътрешно разселени лица в контролираните от Киев територии. Той допълни, че още по-голям брой, около 200 000, са били върнати при опит за влизане в Русия на път обратно към окупираните територии.

В последната си публикация Андрюшченко спомена още, че в опитите си да конфискуват места за повторно заселване окупационните власти са признали за безстопанствени едва 600 апартамента, което допълнително поставя под въпрос оценките за населението на Мариупол на окупационните служители.

През януари жители на града, който е под руска окупация от три години насам, се обърнаха към руския президент Владимир Путин за жилища, след като къщите им бяха унищожени по време на боевете през пролетта на 2022 г., а окупационните власти на т.нар. ДНР съобщиха, че няма да се строят повече компенсаторни жилища.

В края на 2022 г. Кремъл обяви анексирането на четири украински области – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, след провеждането на т.нар. референдуми в окупираните територии на Украйна. Решението на Москва няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, които са зависими от Русия. След свалянето на режима на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, ЕС, САЩ и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание и ефект. Освен че беше извършено в грубо нарушение на международното право, анексирането бе извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна предприе контранастъпления в Херсонска и Харковска области, които ѝ позволиха да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Към днешна дата, над три години и два месеца след пълномащабната инвазия, обширни територии от анексираните украински области остават извън контрола на руските сили. Към днешна дата Русия контролира почти изцяло Луганска област, по-голямата част от Донецка област и приблизително половината от Херсонска и Запорожка области, но без техните центрове.

В последните си изявления Кремъл изключи прекратяването на военните действия по линиите на контакт и се закани да превземе изцяло и четирите региона.

Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.