🇮🇷 Началото на съвместната военна кампания на Израел и САЩ срещу Иран преди точно 80 дни беляза началото на безпрецедентен акт на държавна репресия: режимът в Техеран изолира напълно повече от 90 млн свои граждани от глобалната мрежа.
Към днешна дата цялата страна продължава да тъне в всеобхватно информационно затъмнение – най-дълго продължилата интернет блокада в световната история. Спирането на интернет е добре познат инструмент в арсенала на режима, който прекъсна връзката на своите граждани със света както по време на предишните протестни вълни, така и по време на войната през юни миналата година.
Но след примирието, подписано в началото на април, блокадата не беше вдигната и няма изгледи режимът да има намерението да го стори. Напротив, Техеран консолидира дигиталните репресии: само пропагандистите и бизнесмените, които могат да си позволят да плащат прекомерни такси, разполагат с интернет достъп, но огромното мнозинство от населението остава откъснато от света. Някои имат достъп до сателитен интернет от Starlink терминал на Илон Мъск, но това крие сериозен риск. Нов закон, приет от парламента едва преди няколко седмици, приравни използването му с шпионаж.
Досега иранският режим позволяваше на цялото население ограничен достъп до интернет. През 2009 г. със Зеленото движение – вълната от протести срещу изборните измами – режимът разбра, че интернет може да бъде заплаха за кървавата му хватка, и върховният лидер аятолах Али Хаменей създаде Върховния съвет за киберпространство. Този орган отговаряше за създаването и поддръжката на автономна вътрешна мрежа, наречена Национална информационна мрежа (NIN), която разполага със собствена инфраструктура.
По същество тя работеше с един-единствен шлюз към външния свят, контролиран от режима. В същото време приложенията за чат и социалните медии бяха заменени от местни еквиваленти, които бяха обект на стриктен държавен контрол: иранската версия на WhatsApp е Bale, еквивалентът на Telegram е Eitaa, а Sorush имитира Instagram. Никое от тези приложения не позволява изпращането на криптирани съобщения, а студентите бяха принуждавани да ги инсталират, за да могат да комуникират с университетите или администрацията.
Дигитален апартхейд
Амир Рашиди, директор по киберсигурност и цифрови права в Miaan Group – организация, която се бори за дигитална свобода – обясни пред l’ARA, че след началото на въздушните удари от САЩ и Израел иранският режим е променил стратегията си и оставя по-голямата част от населението без интернет връзка, давайки достъп единствено на определени групи: „Достъпът до интернет вече не е обществена услуга с ограничения, той се превърна в привилегия, предоставяна от режима.“
Той увери, че са преминали от класическа система за цензура към дискриминационна архитектура: повечето хора могат да имат достъп само до иранската мрежа NIN и само привилегирован елит, свързан с режима, има достъп до глобалната мрежа. Освен това съществуват бели SIM карти, изискващи разрешение за сигурност на високо ниво. Рашиди е принуден да напусне Иран през 2010 г. и успява да избяга от репресиите към Италия, където живее в момента.
Наложените рестрикции означават, че реалният достъп до интернет е в ръцете на привилегирована шепа хора в своеобразен дигитален апартхейд. Само преди няколко седмици беше стартирана услугата Internet Pro, предназначена за бизнеси, компании, стартъпи, търговци, изследователски институции и гилдии, предлагаща по-малко ограничен достъп до международни услуги и по-стабилна връзка.
За да я получите, трябва да имате лицензирана компания и да кандидатствате пред телекомите, представяйки всичките си лични и бизнес данни. Ако бъдете одобрен за потребител, получавате SIM карта и вече можете да осъществите достъп до интернет със специфичен IP адрес. По този начин се получава дадено ниво на достъп, което е изцяло проследимо и контролирано.
„Може би на Вас като журналист ще ви бъде предоставен достъп до BBC, но не и до YouTube, а на друг човек – обратното“, предупреждава Рашиди. Освен това тази система е много скъпа: 10 евро на GB трафик, а това не включва цената на VPN.
Платформата Netblocks, която наблюдава трафика на данни в мрежата, потвърждава, че едва между 1 и 2% от интернет връзките в Иран продължават да са активни към днешна дата.
Рашиди обяснява, че с оглед на войната приоритетът на режима е да контролира гледната точка, поради което позволява на своите пропагандисти да публикуват в социалните мрежи: „Аз съм против тази война, защото тя ражда два проблема: държавите, които ни атакуват отвън, и режимът, който убива отвътре. Гласовете, които чуваме от Иран, засилват пропагандата. И два месеца по-късно алгоритмите усилват тази машинария.“
Освен това блокадата на интернет носи след себе си опустошителен икономически ефект, а въздействието е още по-тежко върху малките предприятия, които се ръководят предимно от жени. Редакторка от Техеран, с която се свърза този вестник и която пожела анонимност, обяснява че рекламният и преводаческият сектор са сред най-потърпевшите от дигиталното затъмнение. „Без интернет дейността спадна: работех в рекламна компания, която ме уволни, както и 80% от персонала, а издателството направи заплатата ми наполовина.“ Жените, които са издържали семействата си, продавайки занаятчийски изделия или домашна храна онлайн, също са загубили работата си.
Експертът по киберсигурност предупреди, че блокадата не е проблем само за иранците. „Режимът успя да създаде технология, която позволява дискриминационен достъп до система за свободен интернет. Това не е като в Китай, където интернет винаги е бил под правителствен контрол. И това е нещо, което сега той може да изнесе във всяка една авторитарна система.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар