Заместник-канцлерът на Германия призова за пълна забрана на руската стомана.

🇩🇪🚫🇷🇺 Заместник-канцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл отправи призив за пълна забрана на вноса на руска стомана в навечерието на предстоящата „Стоманена среща на върха“ в Канцеларията, съобщава германското издание Der Spiegel.

Клингбайл, който е представител на Социалдемократическата партия (SPD), обясни, че суровите стоманени плочи, произведени в Руската федерация и преработвани в ЕС, все още са освободени от санкции – ситуация, която е трудно да се обясни на работниците в местната стоманена индустрия.

Той е категоричен, че Европа се нуждае от „повече местно производство, ясен акцент върху климатично чиста качествена стомана, произведена в Германия и Европа“, и призова за отказ от отвъдморски дъмпинг и глобални капацитети. Според Der Spiegel сред ключовите теми ще бъде намаляването на разходите за енергия чрез система за индустриални цени на електроенергията.

Срещата на върха, свикана от канцлера Фридрих Мерц на 6 ноември, ще събере ключови фигури от индустрията и премиерите на провинции с производство на стомана, сред които Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Бранденбург и Саарланд. На нея също така ще присъстват самият Клингбайл, министърът на икономиката Катарина Райхе и министърът на труда Бербел Бас.

Бас обеща държавна подкрепа за стоманената индустрия, като отбеляза, че Германия ще инвестира в сектора и очаква компаниите да инвестират локално и да подкрепят работната си сила.

Frontline Monitor припомня: германският министър на икономиката Катарина Райхе пристигна в Киев, за да дискутира мерките за укрепване на енергийната устойчивост на Украйна и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбранителната индустрия на фона на засилените руски удари по гражданска инфраструктура в Украйна.

Приключи срещата между Тръмп и Си Дзинпин в Южна Корея.

🇺🇸🤝🇨🇳 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон и Пекин са в съгласие по много неща, след срещата му с китайския лидер Си Дзинпин, която продължи малко над 100 минути. Двамата лидери излязоха заедно през централния вход и разговаряха накратко пред медиите.

Срещата се проведе в последния ден от азиатската обиколка на Тръмп, която даде възможност на държавните глави на двете най-големи икономики в света да стабилизират отношенията си след месеци на напрежение по търговските въпроси.

Малко след края на разговора и двамата лидери напуснаха мястото, на което се проведе срещата, а Тръмп се качи на борда на Air Force One, за да се завърне във Вашингтон. Докато журналистите очакваха сведения за резултатите от преговорите, Тръмп обяви, че „много скоро“ може да подпише търговска сделка с Китай.

На борда на самолета Тръмп даде повече подробности, описвайки срещата като „чудесна“ и наричайки Си „велик лидер“.

📌 Намаляване на митата: „Съединените щати незабавно ще намалят митата върху всички китайски стоки, въведени като отговор на притока на химически съставки за фентанил в страната“, заяви Тръмп.

Той уточни, че митата на китайския внос ще бъдат намалени до 47%, а Китай ще започне масови покупки на соя, „както вече беше договорено – и което аз оценявам високо“.

Пекин беше изправен пред нови мита от общо 30% тази година, като 20% от тях бяха свързани с обвиненията на Вашингтон, че Китай играе ключова роля в производството на фентанил.

Митническите ставки обаче бяха обект на колебания. През април Тръмп обяви своето намерение да повиши митата върху китайски стоки до 145%, но впоследствие се отказа, след като пазарите реагираха негативно.

📌 Редки метали: „Всичко, свързано с редките метали, е уредено и това е важно за целия свят, не само за САЩ. Вече няма пречки от страна на Китай“, посочи Тръмп пред репортерите.

Агресивната митническа политика на Тръмп след повторното му встъпване в длъжност в Белия дом, съчетана с китайските ограничения върху износа на редкоземни метали, придаде на срещата особена спешност.

И двете страни осъзнават, че не могат да си позволят да рискуват световната икономика по начин, който би застрашил собственото им благосъстояние.

📌 САЩ и Китай трябва да са партньори и приятели: В началото на срещата китайският лидер говори много по-дълго от Тръмп, като заяви: „Много е приятно отново да ви видя след толкова години.“

„Не винаги гледаме по един и същи начин на нещата“, призна Си чрез преводач и допълни, че е „нормално двете водещи икономики в света да имат разногласия от време на време“. Въпреки това той подчерта, че двете страни „имат пълния потенциал да си помагат взаимно и да просперират заедно“.

От своя страна Тръмп похвали китайския лидер и обяви, че ще посети Китай през април. Според него Си ще направи ответно посещение след това, вероятно в Палм Бийч, Флорида, или в Белия дом.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

САЩ отмениха санкции срещу съюзници на Мианмарската хунта.

Ръководителят на военната хунта в Мианмар генерал Мин Аунг Хлаинг се ръкува с руския президент Владимир Путин в Москва през май 2025 г.
📸 Снимка: Alexei Nikolsky/RIA Novosti

🇺🇸🔓🇲🇲 Министерството на финансите на САЩ вдигна санкциите, наложени срещу няколко съюзници на генералите от управляващата военна хунта в Мианмар от бившата администрация на Байдън.

Този ход последва похвали от ръководителя на хунтата по адрес на президента Доналд Тръмп в писмо, призоваващо за облекчаване на санкциите в отговор на предупреждение за мита. Представители на администрацията заявиха, че няма връзка между писмото и решението за санкциите.

В известие, публикувано от финансовото министерство, се посочва, че KT Services & Logistics и нейният основател Джонатан Мио Киау Таунг, MCM Group и нейният собственик Аунг Хлаинг Оо, Suntac Technologies и нейният собственик Сит Таинг Аунг и лицето Тин Лат Мин са били премахнати от списъка със санкции.

Министерството отказа да уточни причината за премахването на конкретните лица от списъка.

„Лица, включително в този случай, редовно се добавят и премахват от Списъка на специално обозначените граждани и блокирани лица (SDN List) в обичайния ход на дейността“, отбеляза заместник-министърът на финансите Майкъл Фаулкендер в изявление пред Ройтерс.

По-рано този месец Мианмар беше уведомен за 40% мито, което трябва да влезе в сила на 1 август като част от пакета от вносни мита на Тръмп.

На 11 юли лидерът на мианмарската хунта генерал Мин Аунг Хлаинг отговори, като предложи намалена ставка от 10-20%, като Мианмар намали таксата си върху вноса от САЩ до 0-10% и заяви, че ако е необходимо е готов да изпрати преговарящ екип във Вашингтон.

„Старшият генерал призна силното лидерство на президента в ръководенето на страната му към национален просперитет с духа на истински патриот“, съобщиха тогава държавните медии на Мианмар.

Мин Аунг Хлаинг също така помоли Тръмп „да преразгледа облекчаването и премахването на икономическите санкции, наложени на Мианмар, тъй като те възпрепятстват общите интереси и просперитет на двете страни и техните народи“.

Висш служител от администрацията на Тръмп заяви, че решението за вдигане на санкциите не е свързано с писмото на генерала.

„Решението за вдигане на санкциите отразява продължителен процес, започнал при предишната администрация. Няма връзка между тези решения и писмото“, заяви служителят, говорейки при условие на анонимност.

Говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че заличаванията на санкциите са събирани през последната година в съответствие със стандартния процес на дейността на Министерството на финансите.

Джон Сифтън, директор по застъпничеството за Азия в Human Rights Watch, нарече решението за премахване на санкциите „изключително тревожно“.

„Действието предполага голяма промяна в американската политика, която беше съсредоточена върху наказателни мерки срещу военния режим в Мианмар“, посочи той в коментари по имейл. Военните на Мианмар свалиха демократично избрано правителство през 2021 г. и са замесени в престъпления срещу човечеството и геноцид.

Кели описа думите на Human Rights Watch като „фалшиви новини“, а друг висш представител от администрацията на Тръмп отбеляза, че решенията за санкциите не са показателни за по-широка промяна в политиката на САЩ към Мианмар.

KT Services & Logistics и Джонатан Мио Киау Таунг бяха добавени към списъка със санкции през януари 2022 г. от администрацията на бившия президент Джо Байдън на първата годишнина от военния преврат в Мианмар, потопи страната в хаос и кървава гражданска война.

Сит Таинг Аунг и Аунг Хлаинг Оо бяха включени в списъка със санкции през същата година за дейности в отбранителния сектор на страната. Тин Лат Мин, идентифициран като друг близък сътрудник на военната хунта, беше включен в списъка през 2024 г. на третата годишнина от преврата.

Ами Бера, водещ член на демократите в подкомисия по външните работи за Азия на Камарата на представителите, нарече решението за вдигане на санкциите срещу тези лица „лоша идея“, която „противоречи на нашите ценности за свобода и демокрация“.

Останалите американски санкции срещу генералите от военната хунта на Мианмар, включително тези срещу Мин Аунг Хлаинг, остават в сила.

Мианмар е един от основните световни източници на редкоземни полезни изкопаеми, използвани в отбранителни технологии и потребителски приложения. Подсигуряване на веригата на доставките на тези минерали е основен фокус за администрацията на Тръмп в стратегическата ѝ конкуренция с Китай, който е отговорен за 90% от капацитета за преработка на редкоземни метали.

Повечето от редкоземните мини в Мианмар се намират в райони, контролирани от Армията за независимост на Качин (KIA) – етническа милиция, която се сражава с хунтата – и се обработват от Китай.

Битката за Бамо и влиянието на Китай върху глобалните доставки на редкоземни елементи

Войник от Армията за независимост на Качин (KIA) си обува обувките, докато заедно със своя боен другар пресичат поток към фронтовата линия край Лайза в щата Качин, 29 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Johnson

🇨🇳🇲🇲 Глобалните доставки на редкоземни елементи зависят от изхода на водената в продължение на месеци тежка битка между бунтовниците и подкрепяната от Китай военна хунта в планините на северен Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин (KIA) се сражава с хунтата за град Бамо, разположен на по-малко от 100 километра от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Близо половината от световните запаси на тежки редкоземни елементи се добиват от мини на територията на щата Качин, включително тези северно от Бамо – гарнизонен град със стратегическо значение. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електрически превозни средства и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол над преработката на тежки редкоземни елементи, заплаши да спре изкупуването на полезни изкопаеми, добивани на териториите под контрола на KIA, освен ако не спре опитите си да поеме пълен контрол върху Бамо. Това твърдят трима души, запознати с въпроса.

Ултиматумът, издаден на KIA от китайски официални лица на среща, проведена по-рано тази година, се съобщава от Reuters за първи път и подчертава начините, по които Пекин използва контрола над тези минерали, за да прокарва геополитическите си цели.

Един от източниците, служител на KIA, заяви, че китайското искане е направено през май, без да уточнява мястото, на което са били проведени дискусиите. Друг източник, командир на KIA, каза, че по време на разговорите Пекин е бил представен от служители на външното министерство.

Reuters не успя да установи дали Китай е изпълнил заплахата си. Боевете в региона са ограничили минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар спадна значително тази година.

Китай разтърси глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата на американския президент Доналд Тръмп. Сега той използва господството си, за да подкрепи изпадналата в затруднение хунта на Мианмар, която той възприема като гарант за своите икономически интереси в задния си двор.

Китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси от Reuters, че не е запознато с конкретиката на преговорите с KIA.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Армията за независимост на Качин са в общ интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, заяви говорител на министерството.

Служителят на KIA, който говори при условие за анонимност, отбеляза, че Пекин е предложил и „морков“: по-голяма трансгранична търговия с територии под контрола на KIA, ако тя се откаже от усилията си да превземе Бамо – логистичен център за хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те щяха да блокират износа от щата Качин, включително редкоземни полезни изкопаеми“, отбеляза служителят, който не уточни какви биха били последиците от евентуална икономическа блокада.

Пекин не се стреми към разрешаване на широката гражданска война, но иска боевете да утихнат, за да прокара икономическите си интереси, обясни Дейвид Матиесън, независим анализатор, фокусиран върху Мианмар.

„Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта.“

Противопоставяне от Китай

Войници от Армията за независимост на Качин (KIA) заемат позиция на фронтовата линия близо до Май Джа Янг в щата Качин, 22 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kaung Htet

Битката за Бамо започна малко след като KIA си върна контрола над основния пояс с редкоземни елементи в Качин миналия октомври. След превземането му милицията вдигна данъците върху миньорите и намали производството на диспросий и тербий, което доведе до рязък скок в цените на последния.

Предлагането е ограничено, като в първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 метрични тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар, според митническите данни. Това е наполовина по-малко от същия период миналата година, въпреки че износът е нараснал с над 20% между април и май.

KIA, която според анализатори наброява над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г. и се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена от десетилетия на непрестанни битки и финансирана с комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в страната.

Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че в крайна сметка Пекин няма да изпълни заплахата си да спре износа поради нуждата си от полезните изкопаеми, заявиха двама от източниците.

Мианмар се намира в състояние на гражданска война, откакто военните свалиха с преврат демократично избраното правителство през 2021 г. и потушиха с насилие протестите, предизвиквайки въоръжен бунт в цялата страна.

Впоследствие обширни територии бяха превзети от фракции на бунтовниците, но те са подложени на китайски натиск да направят отстъпки на военните. Освен това Пекин е предоставил самолети и дронове на военната хунта, която все повече разчита на въздушна мощ, според базирания в САЩ мозъчен тръст Stimson Center.

Китай, който има големи инвестиции в Мианмар, миналата година посредничи за прекратяване на огъня, за да може хунтата да се върне в Лашио – град в североизточната част на страната, в който се намира регионално военно командване.

Над 200 км на север, около 5000 души персонал на KIA и съюзниците са участвали в офанзивата за Бамо, според командир на групата с пряко познание за хода на бойните действия.

Загубата на града би прекъснала сухопътния и речния достъп на военните до части от щата Качин и съседния регион, изолирайки войските им в тази част от страната и отслабвайки контрола върху северните търговски маршрути, според майор Наунг Йо, дезертирал от хунтата след преврата.

Службата на говорителя на военното правителство заяви пред Reuters, че Китай може да е провел разговори с KIA, но не отговори на въпрос дали е поискало от Пекин да отправи заплаха с блокада към бунтовниците.

„Китай може да е оказал натиск и да е предложил стимули на KIA“, се посочва в изявлението.

За първи път Пекин посъветва бунтовниците да се оттеглят от Бамо по време на мирни преговори в началото на декември. Вместо да се оттегли след разговорите, KIA удвои натиска за превземане на града.

По време на брифинг през май мозъчният тръст International Institute for Strategic Studies заяви, че битката за Бамо е струвала на KIA значителни ресурси и стотици загинали.

В по-нататъшните дискусии, които се проведоха през пролетта, Пекин стана по-враждебен, когато негови представители заплашиха да прекратят покупките на редкоземни елементи. Потенциалното нарушение в движението на тежки редкоземни елементи от Качин може да предизвика дефицит на световния пазар до края на годината, алармира Неха Мукерджи от Benchmark Mineral Intelligence, консултантска фирма със седалище в Обединеното кралство.

Доставките на критични минерали извън Китай вече бяха ограничени, отбеляза тя: „В краткосрочен план, по време на краткия период на прекъсване, цените извън Китай могат да скочат по-високо.“

Битката за Бамо

Комбинирано изображение показва сателитни снимки от Google Earth (вляво, 12 декември 2024 г.) и Planet Labs PBC (вдясно, 20 май 2025 г.) на част от град Бхамо, разположен в северната част на Мианмар, където от декември 2024 г. се водят тежки сражения между управляващата хунта на страната и етническата въоръжена групировка „Армия за независимост на Качин“.

KIA е изтласкала войските на хунтата в няколко изолирани чувала, заяви пред Reuters командирът на милицията, но хунтата запазва въздушното си превъзходство, опустошавайки обширни части от Бамо с безмилостни бомбардировки.

Службата на говорителя на хунтата заяви, че ѝ е разрешено да атакува такива обекти, тъй като са били използвани от бунтовниците за военни цели, въпреки че не предостави доказателства за това.

Нейтън Русър, анализатор в мозъчния тръст Australian Strategic Policy Institute, който е прегледал сателитни снимки на Бамо, потвърди, че голяма част от щетите в града изглежда са предизвикани въздушни удари.

Въздушните удари са убили редица цивилни, включително деца, и са унищожили училища и места за поклонение, сподели местната активистка Кхон Джа, чийто дом също е бил бомбардиран.

„Не знам колко дълго революционните групи ще могат да се съпротивляват на китайския натиск“, призна тя, добавяйки, че съществуващите гранични ограничения са довели до недостиг на бензин и лекарства в Качин.

Въпреки пречките, бунтовническите лидери вярват, че успешното превземане на Бамо ще обърне инерцията на конфликта в тяхна полза, което от своя страна ще доведе до засилване на обществената подкрепа.

Ако етническата армия поеме контрола над целия щат, тогава Пекин няма да има друг избор, освен да започне преговори и да пренебрегне хунтата.

„Китай, който се нуждае от редкоземни елементи, може да толерира това единствено за ограничен период от време“, отбеляза командирът.

Русия завзе литиевото находище край с. Шевченко в Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските въоръжени сили са поели контрол над богата на литий зона в близост до село Шевченко в Донецка област, едва на три километра от границата с Днипропетровска област, съобщава Le Figaro.

Завзетата територия обхваща около 40 хектара и съдържа едно от най-перспективните литиеви находища в Европа – стратегически ресурс, често наричан „бялото злато“ заради нарастващото му значение в енергийния и отбранителния сектор.

На пръв поглед незабележимото село се намира на около 10 километра от Велика Новоселка – град, който попадна под руски контрол през януари.

Стойността на мястото се дължи на залежите от литий – ключов елемент в производството на батерии за електромобили, електроника, стъклокерамика, сплави за авиационната индустрия и системи за съхранение на енергия. С нарастващото световно търсене на подобни компоненти, литият се утвърждава като един от най-търсените стратегически ресурси.

Според Le Figaro, с този ход Русия засилва контрола си върху минералното богатство на Украйна в момент, когато водещи глобални сили се надпреварват да си осигурят достъп до литий с висока степен на пречистване. През 2022 г. цената на лития достигна връх от над 80 000 долара за тон. Към 27 юни 2025 г., цената в Китай възлиза на 8 500 долара за тон – рязък спад, но все още с високо икономическо и стратегическо значение.

С окупирането на тази територия руските сили не само разширяват военното си присъствие в Източна Украйна, но и придобиват дългосрочни икономически и индустриални активи. Литиевото находище край Шевченко вече бе обект на интерес от страна на чуждестранни инвеститори и украински държавни агенции в рамките на усилията за намаляване на зависимостта от внос на суровини.

Анализатори коментират, че превземането на литиеви находища може да е част от по-широка руска стратегия за контрол над ресурсни коридори и саботиране на способността на Украйна да финансира и възстанови своята енергийна и индустриална база. Завземането на подобни обекти буди опасения и относно бъдещия достъп до редкоземни и критични минерали в региона.

Украинското Министерство на енергетиката и околната среда по-рано беше идентифицирало този район като приоритетен за вътрешно проучване и международно партньорство. Сега въпросният потенциал се намира в спорна територия под руска окупация.

Овладяването на находището става скоро след като Украйна и САЩ подписаха стратегическо споразумение, фокусирано върху ресурсната сигурност. На 1 май двете държави финализираха рамково споразумение за създаването на Инвестиционен фонд за възстановяване и партньорство в критичните минерали – съвместна инициатива с равно участие от Вашингтон и Киев. Целта на фонда е да насочва капитал изключително към проекти на територията на Украйна, свързани с добив, петрол, газ, инфраструктура и преработка.

Фондът подчертава подкрепата на САЩ за украинския суверенитет над ключовите природни ресурси – особено в сектори, изложени на риск от военно овладяване или чужда експлоатация. Литиевото находище край Шевченко бе сред локациите, разглеждани за бъдещо развитие по тази линия.

С окупирането на тази зона Русия не само затвърждава позициите си в Донбас, но и подкопава възможностите на Украйна да използва стратегически активи в следвоенното възстановяване и индустриално планиране.

Гренландия разреши добива на стратегическа суровина за алуминий от датско-френски консорциум

🇬🇱🤝🇫🇷 Гренландия издаде разрешение на датско-френския консорциум за добив на анортозит – скала, ключова за производството на алуминий. Проектът ще бъде управляван от Greenland Anorthosite Mining (GAM) и иска да се наложи като устойчива алтернатива на боксита, който е широко използван в отбранителната, авиационната и автомобилна индустрия.

GAM, подкрепена от френската компания Jean Boulle Group и инвестиционни фондове от Дания и Гренландия, получи разрешително за период от три десетилетия, съобщи Reuters.

Йеспер Вилинг Зойтен, доцент в Университета в Олборг, заяви пред Newsweek, че интересът на Тръмп към ресурсите на Гренландия вероятно е насочен по-скоро към осигуряване на дългосрочни инвестиционни обекти, което е трудно постижимо при действащото гренландско законодателство.

Гренландия привлече международно внимание, след като президентът Тръмп изрази интерес да придобие арктическия остров и самоуправляваща се провинция на Кралство Дания, богат на минерали, петрол и природен газ.

Министърът на минералните ресурси на Гренландия Наая Натаниелсен посочи, че американският интерес не е довел до никакви инвестиции и че това споразумение доказва, че бизнес диалогът с европейски партньори напредва по-бързо.

Greenland Anorthosite Mining (GAM) получи разрешение да добива анортозит, бяла скала, съставена от алуминий, микросилициев диоксид и калций. Компанията планира да изнася раздробен анортозит от западната част на Гренландия за нуждите на индустрията за фибростъкло.

При обявяването на 30-годишното разрешение, министър Натаниелсен заяви, че целта е проектът да се развие до климатично по-устойчива алтернатива на боксита при производството на алуминий за самолети, превозни средства и отбранителни продукти.

Тя посочи, че частни американски бизнес делегации са посетили острова по-рано през годината, но въпреки реториката от страна на президента Тръмп, на този етап не е започван официален диалог с новата администрация в Белия дом, нито се отбелязва ръст на интереса към директни инвестиции. Сътрудничеството както с ЕС, така и с Дания напредва по-гладко, добави тя.

Йеспер Вилинг Зойтен обясни, че интересът на Тръмп към ресурсите на острова вероятно е насочен към дългосрочното осигуряване на минерали, но не и за незабавното развитие на мини. Според него гренландското законодателство затруднява подобен подход, тъй като минните лицензи са временни и изискват скъпо струващи дейности на място за да се поддържат.

Ако територията на Гренландия се регулираше според американското законодателство, всички инвеститори просто биха могли да купят земята с подземните права и да чакат ледът да се разтопи, разкри Зойтен. „Но тъй като земята в Гренландия принадлежи на държавата, ситуацията е съвсем различна.“

Президентът Доналд Тръмп на 4 май: „Нуждаем се от Гренландия и то много.“

Министър Наая Натаниелсен: „Посрещнахме редица инвеститори, но все още няма конкретен пример за американски капитал, вложен в гренландската икономика.“

Йеспер Вилинг Зойтен пред Newsweek: „Гренландия желае минни проекти, когато те не са изключително замърсяващи и не са в непосредствена близост до селища.“

GAM се подкрепя от френската инвестиционна група Jean Boulle Group и от държавни инвестиционни фондове в Гренландия и Дания. Според Зойтен, компанията ще трябва да търси инвеститори, за да започне строителството — етап, до който много други проекти така и не достигнаха.

Създателят на Blackwater ще осигури защита на минералните залежи на ДР Конго.

🇺🇸🤝🇨🇩 Ерик Принс, основател на частната военна компания Blackwater и поддръжник на Доналд Тръмп, се съгласи да осигури защита на огромните минерални залежи на ДР Конго, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама източници, близки до него, конгоански служител и двама дипломати.

Сделката, насочена към получаване на повече приходи от индустрия, помрачена от контрабанда и корупция, е постигната преди подкрепяните от Руанда бунтовници М23 да започнат мащабната си офанзива през януари, с която превзеха двата най-големи града в източната част на страната.

Текущите дискусии за прилагане на сделката идват в момент, докато САЩ и Конго проучват по-широка сделка за партньорство в сферата на критичните минерали, след отправено предложение от огромната африканска страна към администрацията на Тръмп за сделка от типа "минерали за сигурност".

Принс основава Blackwater, преди да я преименува на Constellis и продаде през 2010 г. след като няколко служители бяха обвинени в убийство на иракски цивилни. Мъжете бяха осъдени, но по-късно помилвани от Тръмп по време на първия му мандат.

Администрацията на Тръмп не е уточнявала как може да допринесе за сигурността на Конго при евентуална сделка. Анализатори и бивши американски служители отбелязаха, че разчитането на изпълнители по сигурността като Принс може да бъде вариант за властите в Киншаса.

Споразумението за сигурност е договорено с финансовото министерство и съветниците на Принс ще се съсредоточат върху подобряване на събирането на данъци и намаляване на трансграничната контрабанда на минерали, споделиха двама източници, близки до Принс. Засега не се планира да бъдат разполагани изпълнители по сигурността в зони на активен конфликт, казаха източниците.

Демократична република Конго разполага с огромни залежи от мед, кобалт, литий и колтан – минерал, широко използван в смартфони, компютри и електрически превозни средства – но от десетилетия страната е измъчвана от въоръжени сблъсъци в източната си част.

Сделката между Конго и Принс първоначално включваше план за разполагане на изпълнители в Гома, столица на провинция Северно Киву и най-големият град в източно Конго. Но сега градът е под контрола на бунтовническото движение M23, което държи участъци от богатата на минерали територия на страната.

Източник, близък до правителството на Конго, каза пред Ройтерс, че първоначалното разполагане на съветниците на Принс се очаква да започне на юг, далеч от района, контролиран от M23 и неговите съюзници.

„Ако погледнете само Катанга, ако погледнете Колвези точно до границата между Замбия и Конго, те твърдят, че има около 40 милиона долара на месец загубени приходи от това, което излиза и това, което влиза“, обясни източникът.

Дипломатически източник сподели пред Ройтерс, че първият етап от усилията на Принс в Конго ще се съсредоточи върху осигуряването на мините и данъчните приходи в провинция Катанга, където е съсредоточено производството на мед. Очаква се там да бъдат разположени съветници с технически експерти от компания, специализирана в тестовете и проверката на стоки.

Източникът не предостави подробности за това как съветниците ще се справят с корупцията в сектора, който отдавна източва приходи, които иначе биха потекли към държавата.

Феликс Чисекеди, член на кабинета на конгоанския президент, заяви, че е подписано принципно споразумение с Принс, но подробностите за това къде и колко съветници ще бъдат разположени предстои да бъдат уточнени. Принс работи в Африка повече от десетилетие, като първоначално осигуряваше логистика за петролни и минни компании до отдалечени кътчета на континента.

Редица компании, контролирани от Принс, действат на територията на Конго още от 2015 г. Те се занимават с транспортна дейност и правят опити да се включат в сектора на минералите. Двамата източници, близки до Принс, заявиха, че новото споразумение следва години на разговори за това как да бъде подобрен държавният контрол върху минералните ресурси.

По-рано Принс предложи да изпрати хиляди изпълнители в източните части на страната по време на преговорите с Киншаса през 2023 г. Тези дискусии в крайна сметка не доведоха до сделка.

Конго отдавна обвинява Руанда в плячкосване на минерали от региона, твърдение, подкрепено от независими организации, включително ООН и организацията с нестопанска цел Global Witness. Руанда отрича обвиненията.

Тази загуба на приходи от копаене е едно от основните опасения, с които екипът на Принс ще се стреми да се справи, каза един от източниците, близки до Принс.

Целта е да се гарантира, "че добивните индустрии работят прозрачно и че тяхното производство и приходи са правилно разпределени в съответствие с минния кодекс на Конго", каза източникът.

ООН и правителства на западни страни твърдят, че Руанда предоставя въоръжение и войски на бунтовническото движение М23, съставено предимно от етнически тутси.

Нова сделка за минералите ще натрупа 120 милиарда долара дълг за Украйна. Киев иска да предложи своя алтернатива.

Специалният пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Виткоф, държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майк Уолц по време на разговори с руски официални лица в Рияд, Саудитска Арабия, на 18 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Evelyn Hockstein / AFP via Getty Images

🇺🇦🇺🇸 Новата версия на сделката за редкоземните минерали, получена в Киев от Вашингтон на 23 март, принуждава Украйна да компенсира в пълен размер сумата на безвъзмедната помощ, предоставена от февруари 2022 г. насам. Тази сума, която ще бъде преизчислена към момента на сключване на сделката, ще получи статут на „първоначална вноска“ от украинска страна в съвместния украинско-американския инвестиционен фонд, съобщава Европейската правда.

Институтът за световна икономика в Кил оценява помощта на САЩ за Украйна на 123 милиарда долара. По-голямата част от тази сума е военна подкрепа, включваща актуализиране на запасите на Пентагона чрез с поръчка на нови оръжия от американски производители, прехвърляне на излишни оръжия или поръчване на нови оръжия за украинските въоръжени сили, като средствата остават в американската икономика. Споразумението не предполага такова разделение, отбелязва ЕП.

Украинският президент Володимир Зеленски многократно отхвърли идеята Киев да компенсира цената на безвъзмездната помощ от САЩ, получена в миналото. Във „февруарския“ вариант на сделката тази клауза беше премахната от текста, но сега отново е върната.

В четвъртък Bloomberg, Financial Times и украинският депутат Ярослав Железняк разкриха детайли за проект на ново споразумение от Белия дом в 58 страници, включващ всички украински природни ресурси, дори нефт и газ, въпреки че в документа не се споменава нищо за гаранции за сигурност.

Съгласно сделката Съединените щати ще получат правомощия за контрол върху инфраструктурни инвестиции, свързани с експлоатацията на природни ресурси, както и приоритетни права върху инфраструктурни проекти. В същото време Киев ще трябва да прехвърли към фонда половината от приходите от всички нови проекти в областта на природните ресурси и инфраструктурата, а САЩ ще получат всички печалби плюс 4% годишно, докато Украйна изплати „дълга“ за американската помощ.

В документа също не се споменава, че споразумението трябва да бъде ратифицирано от украинския парламент, за да влезе в сила.

„Споразумението в този си вид има нулев шанс да бъде ратифицирано. Ще бъде невъзможно да се съберат 226 депутати, които са готови да си лепнат етикета, че са одобрили споразумение, което е заробващо за Украйна. И президентът едва ли ще се съгласи да подпише такъв документ“, пише ЕП.

В момента Киев формулира позицията си по сделката и ще я изпрати във Вашингтон; ако е нужно, ще бъдат проведени консултации с Върховната Рада, заяви украинският министър на икономиката Юлия Свириденко в украинския парламент.

Според източници на ЕП украинските власти все още не са започнали „съществен“ диалог с Белия дом по отношение на сделката. Единственият приемлив път на действие е да се предложи собствен документ, алтернативен на предложения от Съединените щати.

Един от източниците на изданието отбеляза, че целта в момента е да се върнем към параметрите на сделката, която беше готова за подписване на 28 февруари. „Тази визия на Украйна трябва да бъде изложена в документ, който и американците, и нашият парламент ще разберат“, каза друг източник пред журналистите.

САЩ и Украйна се готвят да подпишат днес спорната сделка за редкоземни минерали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп на срещата с украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом, във Вашингтон, 28 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Mystyslav Chernov/AP

🇺🇸🤝🇺🇦 Съединените щати и Украйна възнамеряват да сключат днес нашумялото споразумение за критичните минерали, само няколко дни след злополучното посещение на Володимир Зеленски в Белия дом, довело до скандали и напрежение в Овалния кабинет.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил пред съветниците си, че иска да обяви споразумението в своята реч за състоянието на Съюза пред Конгреса тази вечер, твърдят трима източници, които предупреждават, че сделката все още не е подписана и ситуацията може да се промени.

Сделката, която се очакваще да бъде финализирана в петък, беше отложена след шокиращата среща на Зеленски и Тръмп в Овалния кабинет, довела до бързото напускане на украинския лидер. На тази среща президентът Тръмп и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс нападнаха украинския президент и му заявиха многократно, че трябва да им благодари за подкрепата на Съединените щати, вместо да търси допълнитена помощ пред американските медии.

„Рискувате Трета световна война“, заяви в един момент Тръмп.

В последните дни американски служители разговаряха с официални лица в Киев за подписването на сделка за редкоземни минерали въпреки провала на разговорите в петък и призоваха съветниците на Зеленски да го убедят да се извини открито на Тръмп, според един от хората, запознати с въпроса.

Вчера през деня Зеленски написа на профила си в платформата X, че Украйна има готовност да сключи сделката и нарече срещата в Овалния кабинет „достойна за съжаление“.

Лукашенко нареди проучване на редкоземните минерали на Беларус.

📸 Снимка: Николай Петров/БелТА

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко възложи на геолозите да проучат залежите от редкоземни минерали в страната, подчертавайки тяхното значение като „тема номер едно“, според официалната беларуска информационна агенция БелТА.

Лукашенко инструктира своя вицепремиер Юрий Шулейко да гарантира, че Беларус вече не е слабо развита в геоложко отношение, съобщиха държавните медии.

„Това е тема номер едно днес“, каза беларуският президент, имайки предвид редкоземните елементи, които се използват в ключови индустрии на 21-ви век, като например възобновяемата енергия.

„Няма много от тях на земята. Може би ги имаме толкова, колкото и другите“, добави той.

Освен това Лукашенко призова геолозите да започнат проучване за находища на нефт и газ. „Трябва да копаем и да проучим какви находища имаме“, отбеляза той.

Редкоземните минерали, които включват титан и литий, са набор от 17 елемента, които се използват в производството на технологии като мобилни телефони и електрически автомобили.

На фона на засилващо се икономическо съперничество между Вашингтон и Пекин, американският президент Доналд Тръмп заяви категоричното си намерение да намали зависимостта на страната си от Китай, който е най-големият производител на редкоземни елементи в света.

През последните седмици Тръмп опита да сключи сделка за осигуряване на достъп до редкоземните минерали на Украйна в замяна на продължаване на американската военна помощ. Миналата седмица президентът Володимир Зеленски пътува до Вашингтон, където се очакваше да подпише сделката с американския си колега, но разгорещен спор между двамата лидери в Овалния кабинет предотврати тази възможност.

Държавният департамент на САЩ съобщи, че спира изцяло военната си подкрепа за Украйна в това, което описа като оказване на натиск към Киев да приеме мирно споразумение с Русия.

Лукашенко, чието авторитарно управление над страната продължава над 30 години, спечелвайки си прозвището „последната европейска диктатура“, е определян като един от най-близките съюзници на руския президент Владимир Путин.

През февруари 2022 г. Беларус беше използвана като плацдарм за пълномащабната руска инвазия срещу Украйна, която преди броени дни навлезе в своята четвърта година.

Financial Times: Украйна е постигнала съгласие със САЩ по споразумение за минералните ресурси

Бокситна скала на конвейер във фабрика за алуминиев оксид в Николаев, Украйна.
📸 Снимка: Vincent Mundy/Bloomberg

🇺🇸🤝🇺🇦 Украинските преговарящи са постигнали съгласие относно някои от условията на бъдещото споразумение за минералните ресурси с администрацията на Доналд Тръмп, съобщи във вторник Financial Times.

Според украински длъжностни лица Киев се е съгласил да подпише споразумение за съвместното разработване на минералните ресурси на Украйна, включително нефт и газ, след като Белия дом се е отказал от искането си да получи 500 милиарда долара потенциални приходи от начинанието.

Окончателният вариант на сделката, датиран от 24 февруари и видян от FT, предвижда създаването на фонд, към който Украйна ще разпределя 50 процента от бъдещите си постъпления от добива на минерали, нефт и газ.

Фондът ще бъде използван за инвестиции в проекти на територията на Украйна. The Financial Times съобщава, че дейностите на фонда няма да се отнасят за ресурси, които вече са включени в бюджета на страната, което означава, че няма да засегне операциите на Нафтогаз и Укрнафта, най-големите производители на петрол и газ в страната.

В сделката обаче не се споменава нищо за гаранциите за сигурност от страна на Съединените щати, за които Киев така силно настояваше. Освен това въпроси като приноса на Вашингтон във фонда и условията за „съвместна собственост“ остават неразрешени и предстои да бъдат уточнени в бъдеще.

Украински служители заявиха, че сделката е получила одобрение от министрите на правосъдието, икономиката и външните работи. Върховната рада на Украйна също трябва да гласува, преди то да бъде одобрено окончателно. Според източници на вестника се очаква Зеленски да пътува до Белия дом през следващите седмици за церемония по подписване с Тръмп.

Източници на FT в Украйна посочиха, че постигнатото дотук е просто „рамково споразумение“ и че няма да бъдат прехвърляни приходи, докато самият фонд не бъде създаден.

На 24 февруари американският президент Доналд Тръмп разкри, че планира да се срещне със своя украински колега в Овалния кабинет през следващите две седмици, за да подпише споразумението за природни ресурси.

Зеленски включи предложението за минералните ресурси в „Плана за победа“, който представи на американските лидери през септември 2024 г. Тръмп каза, че очаква да получи минерални ресурси на стойност 500 милиарда долара от Украйна в замяна на предоставената американска помощ.

По време на двустранните преговори Вашингтон предложи няколко варианта на споразумение за ресурси. Един от тях гласи, че САЩ ще получат 100-процентов дял в съвместния фонд, който ще бъде създаден като част от сделката. Украйна отхвърли въпросното искане и то беше премахнато от окончателния вариант на споразумението.

📸 На снимката: Бокситна скала на конвейер във фабрика за алуминиев оксид в Николаев, Украйна. (Винсънт Мънди/Блумбърг)

Европейският съюз със свое собствено предложение към Украйна за ключовите суровини.

Европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне увери, че Европа никога не би поискала от Киев да сключи сделка, която не е взаимноизгодна.
📸 Снимка: Julien De Rosa/AFP via Getty Images

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският съюз отправи собствено предложение за споразумение за „критично важни суровини“ на Украйна в понеделник, точно когато президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се намира все по-близо до сключване на сделка с Киев за правата върху огромни залежи от природни ресурси.

Европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне отбеляза, че е отправил конкурентно предложение към украински официални лица, с които се е срещнал по време на своето посещение в Киев за отбелязването на третата годишнина от пълномащабната инвазия, където беше част от делегацията на Европейската комисия.

„21 от 30-те критични суровини, от които Европа се нуждае, могат да бъдат осигурени от Украйна в печелившо за всички партньорство“, заяви той, цитиран от AFP. „Добавената стойност, предложена от Европа, е, че ние никога няма да изискваме сделка, която не е взаимно изгодна“, допълни той.

Тръмп отправи все по-агресивни предложения на Украйна за придобиване на правата върху нейните минерални богатства, като в крайна сметка поиска до 500 милиарда долара компенсация за военната помощ, предоставена от Вашингтон за украинската отбрана.

До този момент украинският президент Володимир Зеленски отказа да подпише две предложения за споразумение, отправени от администрацията на Тръмп, като подчерта, че условията, които според New York Times включват отказ на Киев от приходи от минерали, нефт и газ, както и от пристанища и друга инфраструктура в размер на 500 милиарда долара, са неприемливи.

„Няма да подпиша това, което десет поколения украинци ще трябва да върнат“, категоричен бе той на пресконференция в неделя.

На следващия ден обаче американският президент настоя, че се намира „много близо“ до сключване на окончателно споразумение, което ще включва „редкоземни елементи и различни други неща“.

Украйна притежава огромни залежи от критични елементи и минерали, от литий до титан, които са жизненоважни суровини за производството на съвременни технологии и силно желани в глобалната надпревара за ресурси.

Освен това страната разполага с огромни запаси от въглища, петрол, газ и уран, но по-голямата част от тях се намира на териториите под руска окупация.

Путин очерта рамките на потенциална сделка със САЩ за алуминий и редкоземни метали

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

🇺🇸🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин отправи предложение към САЩ за провеждането на съвместно проучване на находищата на редкоземни метали в страната, както и доставки на алуминий за вътрешния пазар на САЩ, съгласно бъдеща икономическа сделка.

Доналд Тръмп заяви по-рано, че ще бъдат извършени „големи транзакции за икономическо развитие с Русия“. В рамките на два часа след изявлението му Путин ръководи среща за редкоземните метали със своите министри и икономически съветници.

„Ние, между другото, бихме били готови да предложим съвместни проекти с нашите американски партньори, като казвам „партньори“, имам предвид не само административни и правителствени структури, но и компании, ако проявяват интерес към съвместна работа“, заяви Путин след срещата в ефира на руската държавна телевизия.

Несъмнено ние имаме, бих искал да подчертая, значително повече ресурси от този вид отколкото Украйна“, подчерта той, отбелязвайки, че потенциална сделка между САЩ и Украйна, отваряща нов раздел, включващ редкоземни метали, не представлява проблем за Кремъл.

Руската федерация се намира на пето място в света по големина на залежите от редкоземни метали в света, възлизащи на 3,8 милиона метрични тона, според данните от Геоложката служба на САЩ. Преди нея се нареждат единствено Китай, Бразилия, Индия и Австралия.

Редкоземните метали се използват за изработката на магнити, превръщащи енергията в движение за електрически превозни средства, мобилни телефони, ракетни системи и други видове електроника. Русия добива едва 2500 тона концентрат годишно и не разполага с капацитет за преработка.

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

Путин посочи, че евентуални сделки за проучване на редкоземни метали могат да бъдат разширени, за да включват и находищата в Източна Украйна, които се намират под руска окупация. Той посочи още, че руските компании могат да доставят до 2 милиона тона алуминий годишно за американския пазар. Москва осигуряваше до 15% от вноса на алуминий в САЩ до въведеждането на забранителни мита през 2023 г.

"Това няма да повлияе съществено на ценообразуването. Но според мен все пак би имало възпиращо влияние върху цените", предположи той.

Руският президент стигна още по-далеч, предлагайки двете страни да започнат съвместна работа за водноелектрическа енергия и производство на алуминий на територията на Красноярския регион в Сибир, който е основната база на най-големия руски производител на алуминий „Русал“.

„Най-важното според мен е, че можем да обмислим съвместна работа с американски компании в тази област“, продължи той, оценявайки потенциалната инвестиция в този проект на 15 милиарда долара.

Путин допусна, че съвместните проекти могат да бъдат разширени към енергийния сектор, както и че някои руски и американски компании вече са в контакт по въпроса. Той не даде подробности.

В стенограма, публикувана от Кремъл, руският президент обясни, че редкоземните метали са сектор с приоритет за икономическото развитие и конкурентоспособността на Руската федерация. Кремъл полага усилия да „увеличи потенциала на местната индустрия“, която се простира от добива до „производството на готови високотехнологични стоки“, каза той.

„Въз основа на резултатите от националния проект обемът на производството на тези стоки трябва да се увеличи няколко пъти“, подчерта той.

Зеленски заяви, че „не е готов“ да сключи сделка за минералите със САЩ.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски „не е готов“ да сключи споразумение за минералите със Съединените щати, повдигайки въпроси относно исканията американските искания, на фона на задълбочаващ се разрив между двете страни, съобщи източник пред AFP в събота.

Администрацията на президента Тръмп оказва натиск върху украинските власти да предоставят на преференциален достъп на компаниите от САЩ до огромните минерални ресурси на Украйна като компенсация за военната помощ от десетки милиарди долари, получена от Вашингтон по време на управлението на предходния американски президент Джо Байдън.

В петък съветникът по националната сигурност на Тръмп прогнозира, че скоро украинският лидер ще подпише сделката, но нейните рамки не бяха оповестени публично, а Зеленски отхвърли всяко споразумение, което би означавало „продажба“ на страната му.

„Президентът не е готов да приеме проекта в сегашната му форма, а ние все още се опитваме да направим някои промени и да добавим конструктивност“, посочи пред AFP украински източник, близък до въпроса.

Киев изисква всяко споразумение, подписано със САЩ, да включва гаранции за сигурност, докато се бори с продължаващата руска инвазия, която утре навършва три години.

Полемиката около споразумението идва на фона на задълбочаващ се разрив между Вашингтон и Киев, в комбинация със завой в политиката на Байдън за безусловна подкрепа за Украйна, който Тръмп извърши докато в същото време отправи дипломатически предложения към Кремъл.

В сряда републиканският президент нарече Зеленски „диктатор“ и го призова да „действа бързо“, за да сложи край на войната, едва ден след разговорите на високо равнище между американски и руски официални лица в Саудитска Арабия, които бяха проведени зад гърба на Киев.

„Що за партньорство е това?“

Съединените щати бяха най-важният финансов, военен и политически поддръжник на Украйна, откакто Русия предприе своята пълномащабна инвазия срещу страната през февруари 2022 г.

Висш украински служител отбеляза пред AFP в петък, че въпреки напрежението преговорите за възможно споразумение продължават, като след посещението си в Киев по-рано през седмицата специалният пратеник на Белия дом за конфликта Кийт Келог похвали Зеленски като „смел“.

Но исканията на Тръмп и войната на думи между него и Зеленски разтърсиха Украйна, която все още е изправена ежедневно пред безмилостни руски бомбардировки и отстъпва бавно на Москва на фронтовата линия.

Тръмп подчерта в интервю за американския канал Fox News, излъчено миналата седмица: „Искам парите ни да бъдат осигурени, защото харчим стотици милиарди долари“.

„Искам си го обратно. И им казах, че искам еквивалента: редкоземни елементи на стойност 500 милиарда долара, например.“

Украйна се възпротиви на обявената от американския президент цена, която според анализатори не съответства на публикуваните данни за военната и хуманитарна помощ, предоставена на Киев от Съединените щати.

На 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ разкри, че след пълномащабното нахлуване Вашингтон е предоставил военна помощ в размер на 65,9 милиарда щатски долара.

Институтът Кил, икономически изследователски орган със седалище в едноименния германски град, обобщи, че в периода от 2022 г. до края на 2024 г. Щатите са предоставили 114,2 милиарда евро финансова, хуманитарна и военна помощ – с 64 милиарда евро военна помощ.

„Няма американски задължения в споразумението по отношение на гаранции или инвестиции, всичко за тях е много неясно и искат да извлекат 500 милиарда долара от нас“, каза украински източник пред AFP за предложената сделка за минералите.

„Какво партньорство е това? И защо трябва да дадем 500 милиарда долара, няма отговор“, разкри източникът, споделяйки че Украйна е предложила поправки.

Спорът между партньорските страни ескалира в критичен момент от конфликта, в навечерието на тригодишнината от руската агресия.

Министерството на отбраната на Руската федерация заяви по-рано днес, че въоръжените му сили са превзели село Новолюбовка, разположено в Луганска област, която е почти напълно под руска окупация.

Ценни минерали в замяна на военна помощ: какво съдържат земните недра на Украйна?

🇺🇦🤝🇺🇸 Украйна притежава най-големите запаси от литий и титан в Европа, както и редица други ценни суровини. Русия вече е окупирала 33% от залежите на редкоземни минерали, докато Съединените щати се интересуват от получаване на достъп до украинските ресурси.

Както вече съобщихме, че вчера Доналд Тръмп заяви, че иска да обмени редкоземни метали от Украйна в замяна на американска военна помощ. По-рано първият вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко каза, че Украйна има най-големите запаси от литий и титан в Европа.

През 2017 г. Mining World Ukraine посочи, че страната притежава значителни запаси от цветни и редкоземни метали, сред които уникални находища на берилий, цирконий, тантал и комплекс от фосфатни руди на редкоземни и редкоземни метали. Потвърдените запаси на литий в Украйна са най-големите в Европа. Освен това се отбеляза, че страната има реална възможност да излезе на световния пазар с чисти и свръхчисти метали като галий, индий, талий, олово и калай.

Според SecDev, канадскa фирма за оценка на геополитическия риск, украински енергийни полетa, метали и минерали на стойност най-малко 12,4 трилиона долара се намират под руска окупация. В допълнение към 63% от находищата на въглища в страната, Москва е заграбила 11% от залежите на нефт, 20% от залежите на природен газ, 42% от металите и 33% от находищата на редкоземни и други критични минерали, включително литий.

От началото на инвазията през февруари 2022 г. Кремъл непрекъснато увеличава притежанията си. Според SecDev и лидерите на украинската минна и стоманодобивна промишленост, руските сили са конфискували 41 находища на въглища, 27 обекта на природен газ, 14 обекта на пропан, девет находища на нефт, шест обекта за желязна руда, два обекта за титанова руда, два обекта за циркониева руда, един обект за стронций място, едно място за литий, едно място за уран, златно находище и значителна кариера за варовик, която преди това е била използвана за украинското производство на стомана.

През 2023 г. първият вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко заяви, че страната разполага с най-големите резерви в Европа на литий, титан и значителни находища на други минерали, необходими за производството на батерии, електромобили и друго оборудване, както и за осигуряване на гориво за атомни електроцентрали.

В публикация на Forbes от същата година се посочва, че минералните ресурси на Украйна са на стойност близо 14,8 трилиона долара. В същото време повече от 70% от общата сума се отчита само от три региона – Донецк, Днипро и Луганск.

Възглищата съставляват 62% от общата стойност на минералните ресурси, желязната руда - 14%, а всеки от останалите активи - по-малко от 5%. Общият обем на минералите е 111 милиарда тона.

През 2023 г. обаче Министерството на околната среда и природните ресурси на Украйна разкри, че Русия е окупирала 740 украински минерални находища. По-късно същата година Кабинетът на министрите одобри списък на полезните изкопаеми със стратегическо значение за икономиката и отбраната, както и находищата, където се добиват. В него са включени пет елемента – ванадий, литий, титан, уранови руди и калиева сол.

Именно полетата с тези стратегически материали могат да бъдат предмет на споразумения за споделяне на производството, според правителството. 26 находища ще бъдат предоставени за ползване по споразумения за разпределение на продукцията.

По време на представянето на своя мирен план украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев предлага САЩ, ЕС и други партньори да сключат специално споразумение за съвместна защита на критичните украински ресурси, съвместни инвестиции и възползване от икономическия потенциал, който предлагат.

Месец по-рано Financial Times съобщи, че Тръмп се интересува от две точки от „плана за победа“ на Зеленски, едната от които е възможната сделка за споделяне на критичните природни ресурси на Украйна със западните партньори.

Републиканският сенатор Линдзи Греъм каза, че украинските редкоземни елементи могат да се превърнат в стратегически актив за Съединените щати.

AFP съобщи, че Доналд Тръмп е казал, че иска да обмени редкоземни метали от Украйна срещу помощ от САЩ.

Германският канцлер Олаф Шолц разкритикува искането на Тръмп Украйна да доставя редкоземни метали на САЩ в замяна на финансова помощ.