Бени Ганц призова за спешно правителство за заложниците и военна повинност на харедите.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на кабинета Бени Ганц по време на пресконференция във военната база Кирия в Тел Авив, Израел, 28 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Abir Sultan/Pool

🇮🇱 Израелският депутат Бени Ганц призова премиера Бенямин Нетаняху и лидерите на опозицията да съставят извънредно временно правителство за решаването на двете най-неотложни предизвикателства пред Израел: освобождаването на всички останали заложници на Хамас в ивицата Газа и прокарването на законодателство за военния набор на харедите.

На пресконференция, излъчена в най-гледаното ефирно време, председателят на коалиция „Синьо и бяло“ – Национално единство отправи предложението си към премиера Нетаняху, опозиционния лидер Яир Лапид и ръководителя на „Наш дом Израел“ Авигдор Либерман.

Използвайки образи, напомнящи за Холокоста, за да опише състоянието на заложниците в Газа, Ганц предупреди, че заложниците са в смъртна опасност и че военните резервисти „се сриват под тежестта“ след близо две години война, последвала клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Той предложи да се сформира „правителство на изкуплението на заложници и равенството във военната тежест“, с ясен 6-месечен мандат, след което страната да се насочи към нови избори – изпреварвайки настоящия график, който предвижда избори през октомври 2026 г.

Давайки да се разбере, че според него в момента Нетаняху избягва сделка за заложниците поради политически натиск от своите крайнодесни съюзници, а не поради основателни съображения за сигурността, Ганц го призова да се откаже от тях и да мисли първо за нацията.

„В тунелите на Хамас има 50 заложници... Всеки заложник, чийто живот е изложен на риск, може да е наш син, ваш син“, заяви Ганц, като подчерта неотложността на постигането на политическа рамка, която би могла да позволи сделка с Хамас.

Бившият министър на отбраната увери, че инициативата му няма за цел да подсили политическата позиция на Нетаняху, а единствено да се справи с две национални кризи. „Не искам да спасявам Нетаняху, а да спася заложниците“, заяви той, обръщайки се към своите критици от левицата и центъра.

Миналата седмица, когато се появиха съобщения, че обмисля да се присъедини към Нетаняху, за да прокара сделка за Газа, неговата партия отговори на статия в сайта Walla, която описва Ганц като „полезен идиот“, като заяви:

Идиот, и то не много полезен, е някой, който мрази Биби повече, отколкото иска да върне заложниците.

По-малко от час след пресконференцията на Ганц, партията „Наш дом Израел“ на Либерман пусна двусмислен отговор.

„Наш дом Израел“ призовава всички заложници да бъдат върнати сега, без условия. Единственото правителство, в което ще участваме, е ционистко правителство открай до край и няма да сме част от никакви политически хватки“, се посочва в изявление на партията.

Либерман публично се е сблъсквал с Нетаняху за политиката за сигурност, наборната служба при ортодоксалните и обвиненията в корупция през последните години.

Предложението на Ганц е третият път в последните няколко години, в който той предлага да влезе в правителство на единството начело с Нетаняху. В разгара на пандемията от Коронавирус през 2020 г. той се присъедини към правителство на извънредното единство, което се срина по-малко от година по-късно, след като според мнозина Нетаняху се измъкна от сделката си за споделяне на властта с Ганц.

Решението на Ганц да се включи към правителство на Нетаняху през 2020 г. в противоречие със своето предизборно обещание да не го прави, му струва значителна обществена подкрепа. Много от избирателите му се почувстваха предадени и тогавашният съюз „Синьо и бяло“ се разпадна с отделянето на останалите формации в него – „Има бъдеще“ на Яир Лапид и „Телем“ на Моше Яалон. Останал с по-малка фракция, Ганц стана свидетел на срив в подкрепата за партията си.

Той отново се присъедини към Нетаняху след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г., когато партията му, вече с името „Национално единство“, влезе във военното правителство за извънредни ситуации. Това споразумение приключи през юни 2024 г., когато Ганц се оттегли заради разочарование от начина, по който Нетаняху се справя с конфликта, както и отсъствието на ясна стратегия за войната.

Настоящата партия на Ганц „Синьо и бяло“ – Национално единство продължава да се срива, след като ключовият му съпартиец Гади Айзенкот подаде оставка преди два месеца. В последно време проучванията на общественото мнение показват, че партията на Ганц няма да вземе нито едно място в парламента, ако изборите бяха днес.

Освен спасяването на заложниците, ключов елемент в новото предложение е спорният въпрос за задължителна военна служба за харедите. Израелската коалиция, разчитаща на подкрепа от крайнодесни партии, се противопостави на мащабните реформи в системата за освобождаване. Критиците твърдят, че това споразумение натоварва несправедливо израелските граждани, които не са ортодоксални, особено във време, когато десетки хиляди резервисти бяха мобилизирани за продължителни периоди от 7 октомври насам.

Ганц представи инициативата като възможност за законодателно въвеждане на по-справедлива система, като същевременно се справят с нарастващото напрежение върху резервистите от IDF. Поставяйки шестмесечен срок, той подчерта, че правителството за извънредни ситуации ще бъде с тесен фокус, преди да върне властта на избирателите.

Остава неясно как Нетаняху или Лапид ще отговорят на предложението. Лапид е призовавал за широко национално единство в миналото, но не е склонен да се включи в правителство начело с Нетаняху.

Ходът на Ганц идва в момент, когато натискът към кабинета за постигане на споразумение за останалите заложници в ивицата Газа се засилва, а армията се бори с дългосрочната устойчивост на своята резервна система.

Кнесетът гласува за анексиране на Западния бряг в символично гласуване

Изглед от пленарното заседание на Кнесета на 23 юли 2025 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱 Депутати от Кнесета гласуваха със 71 на 13 гласа в подкрепа на необвързващо предложение за дневния ред в полза на анексирането на Западния бряг.

„Земята на Израел принадлежи на народа на Израел“, заяви председателят на парламента Амир Охана след гласуването, добавяйки, че „евреите не могат да бъдат окупатори“ на собствената си прародина.

„Това е нашата земя. Това е нашият дом. Земята на Израел принадлежи на народа на Израел. През 1967 г. окупацията не започна; тя приключи и нашата родина беше върната на своите законни собственици. Ние сме първоначалните коренни жители на тази земя. Евреите не могат да бъдат окупатори на земя, която от 3000 години се нарича Юдея“, каза Охана.

„Това са истини, които никой фалшив наратив не може да промени. Това е историческата истина... и е единственият начин да се постигне истински мир чрез сила и да се унищожат фалшивите надежди, пулсиращи в сърцата на нашите врагове, че ще изчезнем, ще бъдем изгонени или ще се оттеглим от родината си. Ние сме тук, за да останем“, продължи той.

Представено от депутати от политическите партии Религиозен ционизъм, Ликуд и Израел Бейтену, предложението нарича Юдея, Самария и долината на река Йордан „неразделна част от историческата родина на еврейския народ“ и призовава за прилагане на израелски суверенитет над тези райони.

„Този ход ще изясни на света, че Израел няма да приеме решения, включващи опасни териториални отстъпки, и че е ангажиран с бъдещето си като сигурна еврейска държава“, гласи предложението.

Предложенията за дневния ред нямат практически последици и няма да повлияят на правния статут на Западния бряг. Миналата година израелският парламент одобри подобно предложение за дневния ред, което се противопоставя на палестинска държава и беше прието с 68 на 9 гласа. Някои членове на опозицията, включително депутати от партията на Бени Ганц „Национално единство“, гласуваха в подкрепа на предложението, докато депутати от центристките и леви партии на опозицията „Йеш Атид“ и „Авода“ отсъстваха от гласуването.

Израелското правителство блокира законопроект за обявяване на Катар за "държава, подкрепяща тероризма"

Израелският министър на икономиката Нир Баркат присъства на гласуване по държавния бюджет в Кнесета в Йерусалим, 13 март 2024 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱🇶🇦 Офисът на израелския министър-председател (PMO) блокира законопроект, предложен по време на войната срещу Хамас, който официално обявява Катар за "държава, подкрепяща тероризма". Това съобщава израелският канал 12, като източниците посочват, че идеята не е била подкрепена от ръководството на страната.

Министерството на икономиката на Израел, ръководено от Нир Баркат, е започнало инициатива за този законопроект, но поради факта, че министрите не могат да предлагат закони, той се е обърнал за помощ към депутата Моше Саада.

Предложението цели за първи път в историята на страната да се създаде правна категория, която да класифицира Катар като държава, подкрепяща тероризма. Законопроектът включва също мерки за забрана на дарения, търговия и дипломатически контакти с Доха, като единствено освобождаването на заложници ще бъде изключено от тези ограничения.

Документът е бил разгледан от Комитета по законодателство два пъти – в края на 2024 г. и отново през януари 2025 г.. Според източниците на канала, Националният съвет по сигурността на Израел е блокирал законопроекта, позовавайки се на противодействие от страна на органите за сигурност на държавата.

Шин Бет и Мосад обаче са споделили пред новинарската мрежа, че не са били консултирани по отношение на законопроекта и не са били запознати с неговото съдържание.

От Националния съвет по сигурността уверяват, че не са се обявявали против предложения закон. Офисът на Нетаняху обаче категорично отрече съобщенията и ги определи като "фалшиви новини", твърдейки, че законопроектът е все още предмет на сериозно разглеждане. Все пак, според канал 12 съществува възможност преговорите за освобождаването на заложниците да бъдат изключени от обхвата на законопроекта.

Катар е една от страните, играещи посредническа роля в преговорите между делегации на Израел и Хамас за освобождаване на заложниците. Въпреки това, израелски служители обвиниха публично Доха за това, че Хамас не е приел неотдавнашните компромисни предложения за мир.

Израел прие закон за засилване на политическия контрол върху назначаването на съдии.

Премиерът Бенямин Нетаняху, министърът на правосъдието Ярив Левин (вдясно от него) и други министри в пленума на Кнесета по време на гласуване на законопроекта за промени в процеса на съдебни назначения в Израел, 27 март 2025 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

🇮🇱⚖️ Парламентът на Израел прие закон за разширяване на правомощията на служителите, избрани в процеса на назначаване на съдии. Инициатор на проекта е правосъдният министър Ярив Левин, според който целта на мярката е „възстановяване на баланса“ между съдебна и законодателна власт.

Законът беше одобрен след часове на обсъждане с 67 гласа „за“ и един глас „против“ от общо 120 депутати, като опозиционните партии бойкотираха сутрешното заседание.

Лидерът на центристката партия Йеш Атид Яир Лапид съобщи в публикация на платформата X, че е внесъл жалба срещу новия закон до Върховния съд от името на няколко опозиционни партии малко след като беше гласуван.

Приемането на закона демонстрира твърдата решимост на премиера Бенямин Нетаняху да прокара предложените от него съдебни реформи, предизвикали някои от най-големите протести в историята на страната през 2023 г. Промените по-късно бяха оставени на заден план заради войната в ивицата Газа, започнала след терористичните атаки на палестинската ислямистка групировка Хамас, която нападна Израел на 7 октомври 2023 г.

Противниците на Нетаняху виждат реформата като доказателство за авторитарните наклонности на настоящия премиер и заплаха за израелските демократични институции. Гласуването в Кнесета беше белязано от остро противопоставяне между правителството и Върховния съд и началото на процедурата за отстраняване на главния прокурор Гали Бахарав-Миар.

Понастоящем в Израел съдиите, включително членовете на Върховния съд, биват назначавани от деветчленна комисия, съставена от съдии, членове на парламента и представители на адвокатската колегия, действаща под надзора на министъра на правосъдието.

Според израелския 9-ти канал правителството вече ще бъде представено в комисията от четирима души, а опозицията – само двама. Останалите трима членове на комисията са председателят и двама съдии от Върховния съд на Израел. Мнозинството, нужно за избор на съдии, ще бъде петима души, но при условие, че поне един от тях е представител на коалицията и още един от опозицията.