Екзитполовете в Израел: Ликуд е първи, но никой не стига до мнозинство

🇮🇱🗳️ Изборите за 26-ия Кнесет на 27 октомври завършиха без победител: Ликуд на Бенямин Нетаняху остава най-голямата партия, но блокът, който иска да го смени, събира повече места, а нито един от двата лагера не стига 61-те от общо 120 места, нужни за мнозинство. Това сочат екзитполовете на обществена телевизия KAN и частните Канал 12 и Канал 13, излъчени в 22:00 ч. местно време, когато приключи гласуването.

И при трите проучвания управляващият блок получава 50 места. В него са Ликуд, двете ултраортодоксални партии Шас и „Обединен юдаизъм на Тора“ и крайнодесните „Религиозен ционизъм“ на Бецалел Смотрич и „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир. Опозиционният блок около бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот има 52 места; KAN и Канал 13 му даваха 53 в първите си версии, но актуализираха прогнозите си през следващия час. Ликуд получава 24–25 места, а партията на Айзенкот „Яшар“ е втора с 21–23. Трета е общата листа „Беяхад“ на Нафтали Бенет и Яир Лапид с 12–13. Демократите на Яир Голан получават 9–10 места, „Исраел Бейтейну“ на Авигдор Либерман има 7–8 според обобщените данни на The Jerusalem Post.

Останалите 18 места са на двете арабски формации: Съвместната листа, алианс на няколко арабски партии, и ислямистката „Раам“ на Мансур Абас. Арабските партии досега не са имали толкова места в парламента. Предишният им рекорд бяха 15-те места на Съвместната листа през март 2020 г. „Раам“ получава 7 места при около 5 в предизборни проучвания, пише The Times of Israel. В щаба на Съвместната листа резултатите бяха посрещнати със свирки и аплодисменти, съобщи Reuters.

Активността е най-високата от десетилетия. Към края на изборния ден в 22:00 ч. са гласували 77,7% от 7,33 млн. избиратели, или 5,7 млн. души. Това е най-високият процент за този час от 1999 г. насам според почти окончателните данни на Централната избирателна комисия; на изборите през ноември 2022 г. в същия час този дял беше 70,6%.

Айзенкот обяви победа, макар и под условие. „Първоначалните резултати от екзитпола показват пълно недоверие на ционисткото мнозинство и мнозинството граждани на Израел към Нетаняху и правителството на 7 октомври“, писа той в 22:21 ч. „Ако това са окончателните резултати, това е победа за държавническото ционистко мнозинство в Израел.“ Той обеща незабавно да действа за смяната на кабинета и за „ционистко правителство на наборната служба“, с което има предвид своето обещание от кампанията да прекрати фактическото освобождаване на ултраортодоксални мъже от военна служба. Айзенкот не уточни какво има предвид под „ционисткото мнозинство“; ако не се броят арабските партии, 52 от 102 места представляват мнозинство срещу останалите 50.

Лапид беше още по-директен: „Не се оставяйте да ви объркат: блокът на Нетаняху понесе тежка поражение. Това е пълен срив и обществото им каза да се махат.“ Голан написа, че обществото „уволни правителството на Нетаняху“. От лагера на премиера отговори външният министър Гидеон Саар: „Празненствата в левицата са преждевременни. Едно изглежда доста ясно: Ликуд е най-голямата партия в Израел.“ Самият Нетаняху не беше реагирал и към полунощ. Последното му послание в 21:32 ч. беше призив да се гласува за Ликуд, като в щаба на партията в Йерусалим го очакват около 1:00 ч. през нощта срещу 28 октомври, съобщи Ynet.

Сметката показва защо засега нито един от лагерите не може да състави кабинет въпреки своите победни изявления. На блока на Нетаняху липсват 11 места, а извън двата лагера остават само арабските формации. На противниците му липсват 9. Дори „Раам“, която през 2021 г. влезе в коалицията на Бенет и Лапид, не би им стигнала: с нея те имат 59 места и при трите обновени екзитпола. Двата лагера изключват коалиция с арабските партии, а сред противниците на Нетаняху единствено Голан не я отхвърля, пише The Jerusalem Post. Абас обаче каза пред Канал 12, че с него разговарят представители и на двата лагера, и даде знак, че би влязъл в правителство на Айзенкот, ако то се окаже възможно; засега числата за кабинет ги няма, призна той, цитиран от The Times of Israel. Съвместната листа е заявила, че би могла да подкрепи отвън кабинет без Нетаняху, но при условия, които Айзенкот трудно би приел, според JTA. Айзенкот отказва вариант с участие в правителство на Нетаняху дори с ротация на премиерския пост, а останалите лидери на опозицията също изключват коалиция под ръководството му. Така, докато Нетаняху води Ликуд, всяка комбинация, която по трите проучвания стига 61 места, изисква някой да наруши предизборно обещание.

Остава възможността за правителство на малцинството. Вотът на доверие не изисква 61 гласа, затова 52 гласа „за“ при въздържали се арабски депутати биха надделели над 50 „против“. Подобна подкрепа обаче среща съпротива в самия опозиционен блок, отбелязва The Jerusalem Post.

Различна картина дават три други проучвания. Канал 14, който е близък до Нетаняху, дава на блока му 60 места, 1 под мнозинството, с 30 за „Ликуд“ и 19 за „Яшар“. Според това проучване „Исраел Бейтейну“ едва минава прага с 4 места, а опозицията получава 43. Екзитполът на i24NEWS, направен от компанията Direct Polls, дава на блока на Нетаняху 55 места, на опозицията – 49, а на двете арабски формации – 16. Превес за премиера показва и по-малкият Канал 16 с 53 срещу 51 места.

Под прага от 3,25% остават две малки десни листи: „Народът на Израел“ на бригаден генерал от резерва Офер Винтер (командвал бригада „Гивати“ през войната в ивицата Газа от 2014 г.) и „Резервистите“ на бившия министър Йоаз Хендел, обединени с Икономическата партия на Ярон Зелекха. Гласовете за тях не носят места, а местата се разпределят само между формациите, влезли в парламента, затова по оценка на The Jerusalem Post отпадането им може допълнително да затрудни блока на Нетаняху. При тази активност и броят гласове, нужен за преминаване на прага, е по-висок: до 22:00 ч. са гласували 5,7 млн. души, а 3,25% от тях са над 180 000 гласа. Хендел призова поддръжниците си да не се отказват, тъй като окончателните резултати едва ли ще са ясни преди уикенда.

Броенето ще продължи. Бюлетините в двоен плик, подадени от военнослужещи, дипломати, болни и хора, гласували извън своята секция, се проверяват и броят отделно, след всички останали. По непотвърдени данни на израелския сайт JFeed, позоваващ се на изборната комисия, те са над 650 000 и броенето им може да продължи до сутринта на петък, 30 октомври. Тъкмо те могат да решат съдбата на формациите около прага. На тях заложи и Либерман пред своите привърженици в Тел Авив: според него гласовете на военнослужещите могат да вдигнат „Исраел Бейтейну“ от 8 до 14–15 места. Той призова и членовете на Ликуд да се разбунтуват срещу Нетаняху, съобщи The Times of Israel. Официалните резултати ще бъдат обнародвани на 4 ноември. Разминаване между екзитполовете и преброяването вече е имало: през 2015 г. екзитполовете дадоха на Ликуд и Ционисткия съюз по 27 места, а преброяването завърши с 30 срещу 24. Разлика от този порядък обаче би стигнала на Нетаняху само ако по-близо до истината се окаже Канал 14.

Сроковете на президента текат от обнародването. Ицхак Херцог разполага със 7 дни, за да се консултира с представители на листите, влезли в Кнесета, и да възложи съставянето на правителство на депутат, който е приел (Основен закон „Правителството“, чл. 7). Мандатоносителят разполага с 28 дни, които президентът може да удължи с общо до 14 дни. Ако не успее, мандатът може да бъде връчен на друг депутат и кандидат, посочен от писмено мнозинство в Кнесета. В случай на пореден провал изборите се повтарят до 90 дни. През цялото време Нетаняху остава служебен премиер, затова безизходицата може да работи в негова полза, отбелязва Reuters.

Нетаняху много вероятно ще оглавява служебния кабинет поне до края на ноември. Мандатът се възлага най-рано след 4 ноември, а през 2022 г., когато блокът на Нетаняху спечели ясна победа, от изборите на 1 ноември до клетвата на кабинета на 29 декември минаха близо 2 месеца. По-важно е кой ще получи първия мандат, а това ще бъде решено на консултациите в президентската резиденция. Ако екзитполовете бъдат потвърдени, Херцог ще брои препоръки: 50 за Нетаняху срещу 52 за опозиционния блок. През септември 2019 г. Съвместната листа препоръча Бени Ганц; за първи път от 1992 г. арабски партии посочиха кандидат на ционистка партия. Затова консултациите през първата седмица след 4 ноември ще покажат дали „Раам“ и Съвместната листа ще препоръчат Айзенкот: с гласовете им той би получил първия мандат със 70 срещу 50 препоръки. Мандатът обаче не носи гласове в Кнесета. Без поне въздържане от арабските депутати при вота на доверие 52-те места на противниците на Нетаняху позволяват съставянето на кабинет единствено ако бъде нарушено предизборно обещание, докато той ръководи Ликуд.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Четири артилеристки, скрити „от уважение“ при визитата на Нетаняху в Ливан

🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.

Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.

Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.

Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:

„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“

Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.

„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.

Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.

Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.

Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.

Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.

Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.

Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.

Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.

Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.

Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.

Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Председателят на Кнесета поиска „безусловна капитулация“

🇮🇷 Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф затвърди позицията си, че Техеран не се стреми към край на войната със САЩ и Израел. Това предизвика остър отговор от израелския му колега Амир Охана, който заяви, че прекратяване на огъня изобщо не стои на дневен ред.

„Категорично не търсим примирие; вярваме, че агресорът трябва да бъде ударен през устата, за да получи урок и никога повече да не помисли за нападение срещу нашия любим Иран“, написа Калибаф в публикация в X. „Ционисткият режим вижда своето позорно съществуване в поддържането на цикъла „война-преговори-примирие и после пак война“, за да утвърди господството си. Ние ще прекъснем този цикъл.“

Отговаряйки на персийски език, председателят на Кнесета Амир Охана заяви, че „единственото нещо, което ви е било предложено, е безусловна капитулация“.

В обръщение по иранската държавна телевизия в неделя, Калибаф посочи, че Техеран не се стреми към прекратяване на огъня, добавяйки, че „агресорите“ трябва да бъдат наказани.

„Ако врагът ни атакува от която и да е държава, Техеран ще отговори решително“, заяви той.

Иран се фокусира върху възстановяването на ракетната си програма.

🇮🇷🚀 Иран поставя приоритет на бързото възстановяване на своя производствен капацитет за балистични ракети пред други цели, като например реконструкцията на ядрената програма. Това сигнализира, че режимът в Техеран разглежда възстановяването на ракетния арсенал като непосредствена стратегическа цел, вероятно защото е лесно постижима в краткосрочен план. Висш представител на израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред Кнесета на 8 декември, че Иран е подновил мащабното производство на балистични ракети.

Западни дипломати също заявиха пред израелски медии, че първи приоритет на Иран е връщането на проекта за балистични ракети, дори и да не изглежда, че Иран напредва с ядрената си програма. Дипломатите са информирали израелските медии също, че Иран използва някои остарели методи за продължаване на производството. Това може да се отнася до „коритообразни миксери“, които са по-малко ефективни от планетарните миксери, унищожени от Израел през октомври 2024 г.

Иран започнал да реконструира обекти за производство в Парчин и Шахруд, които бяха унищожени по време на 12-дневната война срещу Израел, съответно от 28 август и 5 септември, според снимки от спътник, анализирани от Асошиейтед Прес. Иранските служители отдавна смятат програмата за балистични ракети за ключово възпиращо средство срещу Израел и Съединените щати.

Перспективата за подновяване на войната между Израел и Иран в краткосрочен план вероятно стои зад решението за даване на приоритет на ракетната програма пред другите си ключови отбранителни цели. Ирански служители многократно заявиха публично, че очакват войната между Иран и Израел да бъде подновена, откакто тя приключи през юни.

Ирански фигури продължават да твърдят, че разглеждат балистичните ракети като ключов фактор за възпирането на израелски удари, въпреки слабата ефективност на иранските балистични ракети по време на 12-дневната война между двете държави. През октомври бившият командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) Мохамад Али Джафари отбеляза, че иранската ракетна програма е основната форма на възпиране и че тя умишлено е поставила приоритет върху развитието на своите ракетни и безпилотни възможности пред въздушните и сухопътните сили, за да противодейства на несравнимо по-напредналите възможности на САЩ и Израел.

Друг бивш командир от гвардията изтъкна ролята, изиграна от иранските балистични ракети за своя „успех“ по време на войната. Ирански чиновници вероятно са на мнение, че бързото увеличаване на запасите от балистични ракети ще спре израелците от подновяване на войната, въпреки провалените ракети през юни 2025 г. Изглежда, че някои формирования на режима искат да подобрят технически възможности на ракетите с течение на времето, но може да смятат, че възприетата непосредствена опасност от бъдещи израелски удари изисква разширяване на запасите от настоящите системи.

Бени Ганц призова за спешно правителство за заложниците и военна повинност на харедите.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на кабинета Бени Ганц по време на пресконференция във военната база Кирия в Тел Авив, Израел, 28 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Abir Sultan/Pool

🇮🇱 Израелският депутат Бени Ганц призова премиера Бенямин Нетаняху и лидерите на опозицията да съставят извънредно временно правителство за решаването на двете най-неотложни предизвикателства пред Израел: освобождаването на всички останали заложници на Хамас в ивицата Газа и прокарването на законодателство за военния набор на харедите.

На пресконференция, излъчена в най-гледаното ефирно време, председателят на коалиция „Синьо и бяло“ – Национално единство отправи предложението си към премиера Нетаняху, опозиционния лидер Яир Лапид и ръководителя на „Наш дом Израел“ Авигдор Либерман.

Използвайки образи, напомнящи за Холокоста, за да опише състоянието на заложниците в Газа, Ганц предупреди, че заложниците са в смъртна опасност и че военните резервисти „се сриват под тежестта“ след близо две години война, последвала клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Той предложи да се сформира „правителство на изкуплението на заложници и равенството във военната тежест“, с ясен 6-месечен мандат, след което страната да се насочи към нови избори – изпреварвайки настоящия график, който предвижда избори през октомври 2026 г.

Давайки да се разбере, че според него в момента Нетаняху избягва сделка за заложниците поради политически натиск от своите крайнодесни съюзници, а не поради основателни съображения за сигурността, Ганц го призова да се откаже от тях и да мисли първо за нацията.

„В тунелите на Хамас има 50 заложници... Всеки заложник, чийто живот е изложен на риск, може да е наш син, ваш син“, заяви Ганц, като подчерта неотложността на постигането на политическа рамка, която би могла да позволи сделка с Хамас.

Бившият министър на отбраната увери, че инициативата му няма за цел да подсили политическата позиция на Нетаняху, а единствено да се справи с две национални кризи. „Не искам да спасявам Нетаняху, а да спася заложниците“, заяви той, обръщайки се към своите критици от левицата и центъра.

Миналата седмица, когато се появиха съобщения, че обмисля да се присъедини към Нетаняху, за да прокара сделка за Газа, неговата партия отговори на статия в сайта Walla, която описва Ганц като „полезен идиот“, като заяви:

Идиот, и то не много полезен, е някой, който мрази Биби повече, отколкото иска да върне заложниците.

По-малко от час след пресконференцията на Ганц, партията „Наш дом Израел“ на Либерман пусна двусмислен отговор.

„Наш дом Израел“ призовава всички заложници да бъдат върнати сега, без условия. Единственото правителство, в което ще участваме, е ционистко правителство открай до край и няма да сме част от никакви политически хватки“, се посочва в изявление на партията.

Либерман публично се е сблъсквал с Нетаняху за политиката за сигурност, наборната служба при ортодоксалните и обвиненията в корупция през последните години.

Предложението на Ганц е третият път в последните няколко години, в който той предлага да влезе в правителство на единството начело с Нетаняху. В разгара на пандемията от Коронавирус през 2020 г. той се присъедини към правителство на извънредното единство, което се срина по-малко от година по-късно, след като според мнозина Нетаняху се измъкна от сделката си за споделяне на властта с Ганц.

Решението на Ганц да се включи към правителство на Нетаняху през 2020 г. в противоречие със своето предизборно обещание да не го прави, му струва значителна обществена подкрепа. Много от избирателите му се почувстваха предадени и тогавашният съюз „Синьо и бяло“ се разпадна с отделянето на останалите формации в него – „Има бъдеще“ на Яир Лапид и „Телем“ на Моше Яалон. Останал с по-малка фракция, Ганц стана свидетел на срив в подкрепата за партията си.

Той отново се присъедини към Нетаняху след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г., когато партията му, вече с името „Национално единство“, влезе във военното правителство за извънредни ситуации. Това споразумение приключи през юни 2024 г., когато Ганц се оттегли заради разочарование от начина, по който Нетаняху се справя с конфликта, както и отсъствието на ясна стратегия за войната.

Настоящата партия на Ганц „Синьо и бяло“ – Национално единство продължава да се срива, след като ключовият му съпартиец Гади Айзенкот подаде оставка преди два месеца. В последно време проучванията на общественото мнение показват, че партията на Ганц няма да вземе нито едно място в парламента, ако изборите бяха днес.

Освен спасяването на заложниците, ключов елемент в новото предложение е спорният въпрос за задължителна военна служба за харедите. Израелската коалиция, разчитаща на подкрепа от крайнодесни партии, се противопостави на мащабните реформи в системата за освобождаване. Критиците твърдят, че това споразумение натоварва несправедливо израелските граждани, които не са ортодоксални, особено във време, когато десетки хиляди резервисти бяха мобилизирани за продължителни периоди от 7 октомври насам.

Ганц представи инициативата като възможност за законодателно въвеждане на по-справедлива система, като същевременно се справят с нарастващото напрежение върху резервистите от IDF. Поставяйки шестмесечен срок, той подчерта, че правителството за извънредни ситуации ще бъде с тесен фокус, преди да върне властта на избирателите.

Остава неясно как Нетаняху или Лапид ще отговорят на предложението. Лапид е призовавал за широко национално единство в миналото, но не е склонен да се включи в правителство начело с Нетаняху.

Ходът на Ганц идва в момент, когато натискът към кабинета за постигане на споразумение за останалите заложници в ивицата Газа се засилва, а армията се бори с дългосрочната устойчивост на своята резервна система.

Кнесетът гласува за анексиране на Западния бряг в символично гласуване

Изглед от пленарното заседание на Кнесета на 23 юли 2025 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱 Депутати от Кнесета гласуваха със 71 на 13 гласа в подкрепа на необвързващо предложение за дневния ред в полза на анексирането на Западния бряг.

„Земята на Израел принадлежи на народа на Израел“, заяви председателят на парламента Амир Охана след гласуването, добавяйки, че „евреите не могат да бъдат окупатори“ на собствената си прародина.

„Това е нашата земя. Това е нашият дом. Земята на Израел принадлежи на народа на Израел. През 1967 г. окупацията не започна; тя приключи и нашата родина беше върната на своите законни собственици. Ние сме първоначалните коренни жители на тази земя. Евреите не могат да бъдат окупатори на земя, която от 3000 години се нарича Юдея“, каза Охана.

„Това са истини, които никой фалшив наратив не може да промени. Това е историческата истина... и е единственият начин да се постигне истински мир чрез сила и да се унищожат фалшивите надежди, пулсиращи в сърцата на нашите врагове, че ще изчезнем, ще бъдем изгонени или ще се оттеглим от родината си. Ние сме тук, за да останем“, продължи той.

Представено от депутати от политическите партии Религиозен ционизъм, Ликуд и Израел Бейтену, предложението нарича Юдея, Самария и долината на река Йордан „неразделна част от историческата родина на еврейския народ“ и призовава за прилагане на израелски суверенитет над тези райони.

„Този ход ще изясни на света, че Израел няма да приеме решения, включващи опасни териториални отстъпки, и че е ангажиран с бъдещето си като сигурна еврейска държава“, гласи предложението.

Предложенията за дневния ред нямат практически последици и няма да повлияят на правния статут на Западния бряг. Миналата година израелският парламент одобри подобно предложение за дневния ред, което се противопоставя на палестинска държава и беше прието с 68 на 9 гласа. Някои членове на опозицията, включително депутати от партията на Бени Ганц „Национално единство“, гласуваха в подкрепа на предложението, докато депутати от центристките и леви партии на опозицията „Йеш Атид“ и „Авода“ отсъстваха от гласуването.

Израелското правителство блокира законопроект за обявяване на Катар за "държава, подкрепяща тероризма"

Израелският министър на икономиката Нир Баркат присъства на гласуване по държавния бюджет в Кнесета в Йерусалим, 13 март 2024 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱🇶🇦 Офисът на израелския министър-председател (PMO) блокира законопроект, предложен по време на войната срещу Хамас, който официално обявява Катар за "държава, подкрепяща тероризма". Това съобщава израелският канал 12, като източниците посочват, че идеята не е била подкрепена от ръководството на страната.

Министерството на икономиката на Израел, ръководено от Нир Баркат, е започнало инициатива за този законопроект, но поради факта, че министрите не могат да предлагат закони, той се е обърнал за помощ към депутата Моше Саада.

Предложението цели за първи път в историята на страната да се създаде правна категория, която да класифицира Катар като държава, подкрепяща тероризма. Законопроектът включва също мерки за забрана на дарения, търговия и дипломатически контакти с Доха, като единствено освобождаването на заложници ще бъде изключено от тези ограничения.

Документът е бил разгледан от Комитета по законодателство два пъти – в края на 2024 г. и отново през януари 2025 г.. Според източниците на канала, Националният съвет по сигурността на Израел е блокирал законопроекта, позовавайки се на противодействие от страна на органите за сигурност на държавата.

Шин Бет и Мосад обаче са споделили пред новинарската мрежа, че не са били консултирани по отношение на законопроекта и не са били запознати с неговото съдържание.

От Националния съвет по сигурността уверяват, че не са се обявявали против предложения закон. Офисът на Нетаняху обаче категорично отрече съобщенията и ги определи като "фалшиви новини", твърдейки, че законопроектът е все още предмет на сериозно разглеждане. Все пак, според канал 12 съществува възможност преговорите за освобождаването на заложниците да бъдат изключени от обхвата на законопроекта.

Катар е една от страните, играещи посредническа роля в преговорите между делегации на Израел и Хамас за освобождаване на заложниците. Въпреки това, израелски служители обвиниха публично Доха за това, че Хамас не е приел неотдавнашните компромисни предложения за мир.

Израел прие закон за засилване на политическия контрол върху назначаването на съдии.

Премиерът Бенямин Нетаняху, министърът на правосъдието Ярив Левин (вдясно от него) и други министри в пленума на Кнесета по време на гласуване на законопроекта за промени в процеса на съдебни назначения в Израел, 27 март 2025 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

🇮🇱⚖️ Парламентът на Израел прие закон за разширяване на правомощията на служителите, избрани в процеса на назначаване на съдии. Инициатор на проекта е правосъдният министър Ярив Левин, според който целта на мярката е „възстановяване на баланса“ между съдебна и законодателна власт.

Законът беше одобрен след часове на обсъждане с 67 гласа „за“ и един глас „против“ от общо 120 депутати, като опозиционните партии бойкотираха сутрешното заседание.

Лидерът на центристката партия Йеш Атид Яир Лапид съобщи в публикация на платформата X, че е внесъл жалба срещу новия закон до Върховния съд от името на няколко опозиционни партии малко след като беше гласуван.

Приемането на закона демонстрира твърдата решимост на премиера Бенямин Нетаняху да прокара предложените от него съдебни реформи, предизвикали някои от най-големите протести в историята на страната през 2023 г. Промените по-късно бяха оставени на заден план заради войната в ивицата Газа, започнала след терористичните атаки на палестинската ислямистка групировка Хамас, която нападна Израел на 7 октомври 2023 г.

Противниците на Нетаняху виждат реформата като доказателство за авторитарните наклонности на настоящия премиер и заплаха за израелските демократични институции. Гласуването в Кнесета беше белязано от остро противопоставяне между правителството и Върховния съд и началото на процедурата за отстраняване на главния прокурор Гали Бахарав-Миар.

Понастоящем в Израел съдиите, включително членовете на Върховния съд, биват назначавани от деветчленна комисия, съставена от съдии, членове на парламента и представители на адвокатската колегия, действаща под надзора на министъра на правосъдието.

Според израелския 9-ти канал правителството вече ще бъде представено в комисията от четирима души, а опозицията – само двама. Останалите трима членове на комисията са председателят и двама съдии от Върховния съд на Израел. Мнозинството, нужно за избор на съдии, ще бъде петима души, но при условие, че поне един от тях е представител на коалицията и още един от опозицията.