Четири артилеристки, скрити „от уважение“ при визитата на Нетаняху в Ливан

🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.

Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.

Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.

Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:

„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“

Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.

„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.

Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.

Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.

Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.

Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.

Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.

Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.

Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.

Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.

Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.

Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Председателят на Кнесета поиска „безусловна капитулация“

🇮🇷 Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф затвърди позицията си, че Техеран не се стреми към край на войната със САЩ и Израел. Това предизвика остър отговор от израелския му колега Амир Охана, който заяви, че прекратяване на огъня изобщо не стои на дневен ред.

„Категорично не търсим примирие; вярваме, че агресорът трябва да бъде ударен през устата, за да получи урок и никога повече да не помисли за нападение срещу нашия любим Иран“, написа Калибаф в публикация в X. „Ционисткият режим вижда своето позорно съществуване в поддържането на цикъла „война-преговори-примирие и после пак война“, за да утвърди господството си. Ние ще прекъснем този цикъл.“

Отговаряйки на персийски език, председателят на Кнесета Амир Охана заяви, че „единственото нещо, което ви е било предложено, е безусловна капитулация“.

В обръщение по иранската държавна телевизия в неделя, Калибаф посочи, че Техеран не се стреми към прекратяване на огъня, добавяйки, че „агресорите“ трябва да бъдат наказани.

„Ако врагът ни атакува от която и да е държава, Техеран ще отговори решително“, заяви той.

Иран се фокусира върху възстановяването на ракетната си програма.

🇮🇷🚀 Иран поставя приоритет на бързото възстановяване на своя производствен капацитет за балистични ракети пред други цели, като например реконструкцията на ядрената програма. Това сигнализира, че режимът в Техеран разглежда възстановяването на ракетния арсенал като непосредствена стратегическа цел, вероятно защото е лесно постижима в краткосрочен план. Висш представител на израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред Кнесета на 8 декември, че Иран е подновил мащабното производство на балистични ракети.

Западни дипломати също заявиха пред израелски медии, че първи приоритет на Иран е връщането на проекта за балистични ракети, дори и да не изглежда, че Иран напредва с ядрената си програма. Дипломатите са информирали израелските медии също, че Иран използва някои остарели методи за продължаване на производството. Това може да се отнася до „коритообразни миксери“, които са по-малко ефективни от планетарните миксери, унищожени от Израел през октомври 2024 г.

Иран започнал да реконструира обекти за производство в Парчин и Шахруд, които бяха унищожени по време на 12-дневната война срещу Израел, съответно от 28 август и 5 септември, според снимки от спътник, анализирани от Асошиейтед Прес. Иранските служители отдавна смятат програмата за балистични ракети за ключово възпиращо средство срещу Израел и Съединените щати.

Перспективата за подновяване на войната между Израел и Иран в краткосрочен план вероятно стои зад решението за даване на приоритет на ракетната програма пред другите си ключови отбранителни цели. Ирански служители многократно заявиха публично, че очакват войната между Иран и Израел да бъде подновена, откакто тя приключи през юни.

Ирански фигури продължават да твърдят, че разглеждат балистичните ракети като ключов фактор за възпирането на израелски удари, въпреки слабата ефективност на иранските балистични ракети по време на 12-дневната война между двете държави. През октомври бившият командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) Мохамад Али Джафари отбеляза, че иранската ракетна програма е основната форма на възпиране и че тя умишлено е поставила приоритет върху развитието на своите ракетни и безпилотни възможности пред въздушните и сухопътните сили, за да противодейства на несравнимо по-напредналите възможности на САЩ и Израел.

Друг бивш командир от гвардията изтъкна ролята, изиграна от иранските балистични ракети за своя „успех“ по време на войната. Ирански чиновници вероятно са на мнение, че бързото увеличаване на запасите от балистични ракети ще спре израелците от подновяване на войната, въпреки провалените ракети през юни 2025 г. Изглежда, че някои формирования на режима искат да подобрят технически възможности на ракетите с течение на времето, но може да смятат, че възприетата непосредствена опасност от бъдещи израелски удари изисква разширяване на запасите от настоящите системи.

Бени Ганц призова за спешно правителство за заложниците и военна повинност на харедите.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на кабинета Бени Ганц по време на пресконференция във военната база Кирия в Тел Авив, Израел, 28 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Abir Sultan/Pool

🇮🇱 Израелският депутат Бени Ганц призова премиера Бенямин Нетаняху и лидерите на опозицията да съставят извънредно временно правителство за решаването на двете най-неотложни предизвикателства пред Израел: освобождаването на всички останали заложници на Хамас в ивицата Газа и прокарването на законодателство за военния набор на харедите.

На пресконференция, излъчена в най-гледаното ефирно време, председателят на коалиция „Синьо и бяло“ – Национално единство отправи предложението си към премиера Нетаняху, опозиционния лидер Яир Лапид и ръководителя на „Наш дом Израел“ Авигдор Либерман.

Използвайки образи, напомнящи за Холокоста, за да опише състоянието на заложниците в Газа, Ганц предупреди, че заложниците са в смъртна опасност и че военните резервисти „се сриват под тежестта“ след близо две години война, последвала клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Той предложи да се сформира „правителство на изкуплението на заложници и равенството във военната тежест“, с ясен 6-месечен мандат, след което страната да се насочи към нови избори – изпреварвайки настоящия график, който предвижда избори през октомври 2026 г.

Давайки да се разбере, че според него в момента Нетаняху избягва сделка за заложниците поради политически натиск от своите крайнодесни съюзници, а не поради основателни съображения за сигурността, Ганц го призова да се откаже от тях и да мисли първо за нацията.

„В тунелите на Хамас има 50 заложници... Всеки заложник, чийто живот е изложен на риск, може да е наш син, ваш син“, заяви Ганц, като подчерта неотложността на постигането на политическа рамка, която би могла да позволи сделка с Хамас.

Бившият министър на отбраната увери, че инициативата му няма за цел да подсили политическата позиция на Нетаняху, а единствено да се справи с две национални кризи. „Не искам да спасявам Нетаняху, а да спася заложниците“, заяви той, обръщайки се към своите критици от левицата и центъра.

Миналата седмица, когато се появиха съобщения, че обмисля да се присъедини към Нетаняху, за да прокара сделка за Газа, неговата партия отговори на статия в сайта Walla, която описва Ганц като „полезен идиот“, като заяви:

Идиот, и то не много полезен, е някой, който мрази Биби повече, отколкото иска да върне заложниците.

По-малко от час след пресконференцията на Ганц, партията „Наш дом Израел“ на Либерман пусна двусмислен отговор.

„Наш дом Израел“ призовава всички заложници да бъдат върнати сега, без условия. Единственото правителство, в което ще участваме, е ционистко правителство открай до край и няма да сме част от никакви политически хватки“, се посочва в изявление на партията.

Либерман публично се е сблъсквал с Нетаняху за политиката за сигурност, наборната служба при ортодоксалните и обвиненията в корупция през последните години.

Предложението на Ганц е третият път в последните няколко години, в който той предлага да влезе в правителство на единството начело с Нетаняху. В разгара на пандемията от Коронавирус през 2020 г. той се присъедини към правителство на извънредното единство, което се срина по-малко от година по-късно, след като според мнозина Нетаняху се измъкна от сделката си за споделяне на властта с Ганц.

Решението на Ганц да се включи към правителство на Нетаняху през 2020 г. в противоречие със своето предизборно обещание да не го прави, му струва значителна обществена подкрепа. Много от избирателите му се почувстваха предадени и тогавашният съюз „Синьо и бяло“ се разпадна с отделянето на останалите формации в него – „Има бъдеще“ на Яир Лапид и „Телем“ на Моше Яалон. Останал с по-малка фракция, Ганц стана свидетел на срив в подкрепата за партията си.

Той отново се присъедини към Нетаняху след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г., когато партията му, вече с името „Национално единство“, влезе във военното правителство за извънредни ситуации. Това споразумение приключи през юни 2024 г., когато Ганц се оттегли заради разочарование от начина, по който Нетаняху се справя с конфликта, както и отсъствието на ясна стратегия за войната.

Настоящата партия на Ганц „Синьо и бяло“ – Национално единство продължава да се срива, след като ключовият му съпартиец Гади Айзенкот подаде оставка преди два месеца. В последно време проучванията на общественото мнение показват, че партията на Ганц няма да вземе нито едно място в парламента, ако изборите бяха днес.

Освен спасяването на заложниците, ключов елемент в новото предложение е спорният въпрос за задължителна военна служба за харедите. Израелската коалиция, разчитаща на подкрепа от крайнодесни партии, се противопостави на мащабните реформи в системата за освобождаване. Критиците твърдят, че това споразумение натоварва несправедливо израелските граждани, които не са ортодоксални, особено във време, когато десетки хиляди резервисти бяха мобилизирани за продължителни периоди от 7 октомври насам.

Ганц представи инициативата като възможност за законодателно въвеждане на по-справедлива система, като същевременно се справят с нарастващото напрежение върху резервистите от IDF. Поставяйки шестмесечен срок, той подчерта, че правителството за извънредни ситуации ще бъде с тесен фокус, преди да върне властта на избирателите.

Остава неясно как Нетаняху или Лапид ще отговорят на предложението. Лапид е призовавал за широко национално единство в миналото, но не е склонен да се включи в правителство начело с Нетаняху.

Ходът на Ганц идва в момент, когато натискът към кабинета за постигане на споразумение за останалите заложници в ивицата Газа се засилва, а армията се бори с дългосрочната устойчивост на своята резервна система.

Кнесетът гласува за анексиране на Западния бряг в символично гласуване

Изглед от пленарното заседание на Кнесета на 23 юли 2025 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱 Депутати от Кнесета гласуваха със 71 на 13 гласа в подкрепа на необвързващо предложение за дневния ред в полза на анексирането на Западния бряг.

„Земята на Израел принадлежи на народа на Израел“, заяви председателят на парламента Амир Охана след гласуването, добавяйки, че „евреите не могат да бъдат окупатори“ на собствената си прародина.

„Това е нашата земя. Това е нашият дом. Земята на Израел принадлежи на народа на Израел. През 1967 г. окупацията не започна; тя приключи и нашата родина беше върната на своите законни собственици. Ние сме първоначалните коренни жители на тази земя. Евреите не могат да бъдат окупатори на земя, която от 3000 години се нарича Юдея“, каза Охана.

„Това са истини, които никой фалшив наратив не може да промени. Това е историческата истина... и е единственият начин да се постигне истински мир чрез сила и да се унищожат фалшивите надежди, пулсиращи в сърцата на нашите врагове, че ще изчезнем, ще бъдем изгонени или ще се оттеглим от родината си. Ние сме тук, за да останем“, продължи той.

Представено от депутати от политическите партии Религиозен ционизъм, Ликуд и Израел Бейтену, предложението нарича Юдея, Самария и долината на река Йордан „неразделна част от историческата родина на еврейския народ“ и призовава за прилагане на израелски суверенитет над тези райони.

„Този ход ще изясни на света, че Израел няма да приеме решения, включващи опасни териториални отстъпки, и че е ангажиран с бъдещето си като сигурна еврейска държава“, гласи предложението.

Предложенията за дневния ред нямат практически последици и няма да повлияят на правния статут на Западния бряг. Миналата година израелският парламент одобри подобно предложение за дневния ред, което се противопоставя на палестинска държава и беше прието с 68 на 9 гласа. Някои членове на опозицията, включително депутати от партията на Бени Ганц „Национално единство“, гласуваха в подкрепа на предложението, докато депутати от центристките и леви партии на опозицията „Йеш Атид“ и „Авода“ отсъстваха от гласуването.

Израелското правителство блокира законопроект за обявяване на Катар за "държава, подкрепяща тероризма"

Израелският министър на икономиката Нир Баркат присъства на гласуване по държавния бюджет в Кнесета в Йерусалим, 13 март 2024 г.
📸 Снимка: Yonatan Sindel/Flash90

🇮🇱🇶🇦 Офисът на израелския министър-председател (PMO) блокира законопроект, предложен по време на войната срещу Хамас, който официално обявява Катар за "държава, подкрепяща тероризма". Това съобщава израелският канал 12, като източниците посочват, че идеята не е била подкрепена от ръководството на страната.

Министерството на икономиката на Израел, ръководено от Нир Баркат, е започнало инициатива за този законопроект, но поради факта, че министрите не могат да предлагат закони, той се е обърнал за помощ към депутата Моше Саада.

Предложението цели за първи път в историята на страната да се създаде правна категория, която да класифицира Катар като държава, подкрепяща тероризма. Законопроектът включва също мерки за забрана на дарения, търговия и дипломатически контакти с Доха, като единствено освобождаването на заложници ще бъде изключено от тези ограничения.

Документът е бил разгледан от Комитета по законодателство два пъти – в края на 2024 г. и отново през януари 2025 г.. Според източниците на канала, Националният съвет по сигурността на Израел е блокирал законопроекта, позовавайки се на противодействие от страна на органите за сигурност на държавата.

Шин Бет и Мосад обаче са споделили пред новинарската мрежа, че не са били консултирани по отношение на законопроекта и не са били запознати с неговото съдържание.

От Националния съвет по сигурността уверяват, че не са се обявявали против предложения закон. Офисът на Нетаняху обаче категорично отрече съобщенията и ги определи като "фалшиви новини", твърдейки, че законопроектът е все още предмет на сериозно разглеждане. Все пак, според канал 12 съществува възможност преговорите за освобождаването на заложниците да бъдат изключени от обхвата на законопроекта.

Катар е една от страните, играещи посредническа роля в преговорите между делегации на Израел и Хамас за освобождаване на заложниците. Въпреки това, израелски служители обвиниха публично Доха за това, че Хамас не е приел неотдавнашните компромисни предложения за мир.

Израел прие закон за засилване на политическия контрол върху назначаването на съдии.

Премиерът Бенямин Нетаняху, министърът на правосъдието Ярив Левин (вдясно от него) и други министри в пленума на Кнесета по време на гласуване на законопроекта за промени в процеса на съдебни назначения в Израел, 27 март 2025 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

🇮🇱⚖️ Парламентът на Израел прие закон за разширяване на правомощията на служителите, избрани в процеса на назначаване на съдии. Инициатор на проекта е правосъдният министър Ярив Левин, според който целта на мярката е „възстановяване на баланса“ между съдебна и законодателна власт.

Законът беше одобрен след часове на обсъждане с 67 гласа „за“ и един глас „против“ от общо 120 депутати, като опозиционните партии бойкотираха сутрешното заседание.

Лидерът на центристката партия Йеш Атид Яир Лапид съобщи в публикация на платформата X, че е внесъл жалба срещу новия закон до Върховния съд от името на няколко опозиционни партии малко след като беше гласуван.

Приемането на закона демонстрира твърдата решимост на премиера Бенямин Нетаняху да прокара предложените от него съдебни реформи, предизвикали някои от най-големите протести в историята на страната през 2023 г. Промените по-късно бяха оставени на заден план заради войната в ивицата Газа, започнала след терористичните атаки на палестинската ислямистка групировка Хамас, която нападна Израел на 7 октомври 2023 г.

Противниците на Нетаняху виждат реформата като доказателство за авторитарните наклонности на настоящия премиер и заплаха за израелските демократични институции. Гласуването в Кнесета беше белязано от остро противопоставяне между правителството и Върховния съд и началото на процедурата за отстраняване на главния прокурор Гали Бахарав-Миар.

Понастоящем в Израел съдиите, включително членовете на Върховния съд, биват назначавани от деветчленна комисия, съставена от съдии, членове на парламента и представители на адвокатската колегия, действаща под надзора на министъра на правосъдието.

Според израелския 9-ти канал правителството вече ще бъде представено в комисията от четирима души, а опозицията – само двама. Останалите трима членове на комисията са председателят и двама съдии от Върховния съд на Израел. Мнозинството, нужно за избор на съдии, ще бъде петима души, но при условие, че поне един от тях е представител на коалицията и още един от опозицията.