Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Депутат в руската Дума обяви изтреблението на до половин Украйна за приемливо

🇷🇺 Алексей Журавльов, народен представител от Държавната дума и зам.-председател на Комитета по отбрана, заяви, че унищожаването на до половината население на Украйна е приемлива цена за изкореняване на „нацизма“. Председателят на партия „Родина“ изрече това по време на разговор с адвоката и блогър Иван Миронов.

Запитан колко „нацисти“ има днес в Украйна, Журавльов оцени техния дял като нараснал от някогашните 2 до около 20-30%. А на въпроса дали всички те трябва да бъдат ликвидирани, той отговори, че така е за предпочитане: „Всички нацисти трябва да бъдат унищожени. Всички до един. Разбирате ли, ако те са 50, дори 50% трябва да бъдат унищожени. За да я няма тази зараза, за да не ни застрашава никой.“

Критерият, предложен от депутата за разпознаване на „нациста“, беше сведено до един-единствен белег – оръжието. „Ако има автомат – да, трябва да бъде унищожен. Защо да го разграничаваш? Видиш ли го, убий го“, уточни Журавльов, който очевидно не прави разлика между военен и всеки, у когото се намери пушка. А самата аритметика на процентите издава, че числото не почиват на никаква обективна реалност: 2% набъбнали до 20-30%, не измерват реални неонацисти, а вероятно очертават променлива величина, която се разширява дотам, докъдето стигне съпротивата срещу империалистките амбиции на Кремъл.

Журавльов е депутат от 2011 г. и вече над десетилетие е лицето на партия „Родина“; Европейският съюз и Обединеното кралство го подложиха на санкции през февруари и март 2022 г. Но в руската политология той се описва не като носител на държавна линия, а като професионален провокатор – „специалист по дим и огледала“, по думите на анализатора Абас Галямов, човек без реална тежест в писането на закони, чиято същинска трибуна е телевизионното студио, не пленарната зала. Изявлението срещу украинците не изниква в празно поле. През декември 2021 г. Журавльов призова в ефир за отвличането на американски конгресмен заради подкрепата му за въоръжаването на Киев; през януари 2022 г. отправи предложение Русия да разположи ядрено оръжие в Куба и Венецуела; през април заплаши, че Москва може да изтрие Германия, Франция и Обединеното кралство „за по-малко от 200 секунди“, и повтори заканата, след като му напомниха, че Лондон също притежава ядрен арсенал.

Няколко месеца по-късно в ефира на предаването „60 минути“ по държавния канал „Русия-1“ той изкрещя закана да убие германски военен кореспондент на живо: „Ще дойдем и ще ви избием всичките“, защото в студиото излъчиха репортаж на германска медия, чиито журналисти възразиха, че руската пропаганда ги нарича „нацисти“; дори един от водещите се опита да го възпре. Именно този случай е единственият, при който му беше направен лек упрек – собствената му фракция обяви изказването му за „лично мнение“, но чак след като международните медии оповестиха случая – в момент, деликатен за отношенията с Берлин. Границата, отвъд която провокациите стават неудобни, се води не от общочовешки принципи, а напротив – от интереса на текущия политически елит.

Журавльов не отговорен фактор в руската политика, но е инструмент, използван за послания към руската вътрешна аудитория. Механизмът, който го захранва, е системното предефиниране на „нацизма“ в руска държавна реч. Терминът отдавна не се отнася до крайната идеология в Европа на 30-те години на ХХ век. Кремъл го прикача към всеки, който отстоява съществуването на Украйна като отделна от Русия държава, който държи на украинския език и култура или настоява за европейска посока на страната.

„Денацификацията“ беше обявена за официална цел на самото нахлуване още в първия му ден, а оттогава съдържанието на тази дума се разтяга дотам, докъдето потрябва жертва. Колективната памет за Втората световна война се впряга така, че една агресивна война, започната вероломно без никакъв повод, да бъде представяна като продължение на отбраната срещу Нацистка Германия, а всеки, който ѝ се съпротивлява, да бъде лишен от човешки образ. В тази рамка „процентът нацисти“ може да расте безкрайно, тъй като не брои хората и техните идеологически нагласи, а раздава разрешително спрямо всеки нежелан. Смисълът от изричането на подобно нещо по телевизията не е военен, а възпитателен: то кара вътрешната публика да приема изтреблението или депортацията на цял един народ като нещо нормално, а дори необходимо – като мярка за собствената ѝ сигурност.

Погледнато през международното право, публичното застъпничество за унищожаването на част от една национална група заради принадлежност попада в онова, което Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид описва в своя член III като пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид – състав, наказуем сам по себе си, независимо дали е последвало действие, и отнесен в член II именно към намерението да се унищожи, изцяло или отчасти, една национална група. Това не е съдебна квалификация, а начин да се разчете защо институции, които документират реториката около войната, сред тях Институтът за изследване на войната (ISW), следят подобни изявления не като ексцентричност на отделен политик, а като податка за модел.

А моделът е същината. Онова, което дели езика на провокатора от езика на политиката, не е нито постът на говорещия, нито колко ожесточени са думите, които изрича, а дали някой бива държан да отговаря за тях. Досегашната следа – безкрайната история на екстремни изявления от Журавльов и мнозина негови колеги, минали без никакви последствия – сочи, че в Русия се гледа на призиви за геноцид като на нещо нормално.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Кирило Буданов също връща държавното отличие, връчено му от Полша.

🇺🇦⚔️🇵🇱 Кирило Буданов, директор на офиса на президента на Украйна и бивш ръководител на Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че връща държавното отличие, връчено му от Полша, след като вчера президентът Карол Навроцки отне Ордена на Белия орел, присъден на президента Володимир Зеленски.

В изявление, публикувано днес в Telegram, Буданов заяви, че отказва да приеме Златния офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша, получен от полския президент през 2025 г. Според него решението на Навроцки да отнеме наградата на украинския държавен глава е „подарък за московския агресор, който ще бъде използван със сигурност срещу двете страни“. Той изтъкна, че историческите спорове между Украйна и Полша трябва да се решават чрез диалог, а не чрез политическа конфронтация.

„Нациите ни имат дълга история и различни исторически страници – както героични, така и трагични. Но това трябва да бъде повод за дълбок размисъл, а не за груби политически спекулации“, написа Буданов.

Освен това той постави под въпрос логиката зад този ход, като отбеляза, че бившият фашистки лидер на Италия Бенито Мусолини все още формално притежава Ордена на Белия орел. Той отбеляза, че Украйна ще продължи да си сътрудничи със своите партньори, но подчерта значението на „равноправното партньорство“ и взаимното уважение.

Това изявление беше предшествано от сходно решение на украинския външен министър Андрий Сибиха, който заяви, че ще върне Командорския кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша – отличие, което му беше връчено през 2022 г.

Спорът възникна, след като президентът Зеленски присъди на Отделния център за специални операции „Север“ към Силите за специални операции (ССО) на Украйна почетното наименование „на името на Героите на УПА“, по силата на указ, насочен към възстановяване на историческите традиции във Въоръжените сили на Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: Навроцки официално лиши Зеленски от Ордена на Белия орел – най-високото държавно отличие на Полша, присъдено от бившия президент Анджей Дуда. Полският държавен глава подчерта, че решението има за цел да защити „честта на най-високото държавно отличие“ и аргументира своето решение с това, че бъдещите отношения между двете страни трябва да са изградени върху историческата истина.

Украйна отбелязва Деня на паметта и победата над нацизма.

🇺🇦🙏 На 8 май Украйна отбелязва официално Деня на паметта и победата над нацизма, присъединявайки се към европейската традиция за почит към жертвите от периода 1939–1945 г. В официално изявление, публикувано от Генералния щаб на ВСУ, се подчертава, че този ден не е повод за триумфални паради, а за дълбок поклон пред човешкия принос и паметта на над осем милиона украинци, загубили живота си в най-кръвопролитната война в човешката история. Новият прочит беше утвърден със закон през 2023 г. и заменя съветския модел на честване с фокус върху човешката съдба и универсалния символ на червения мак.

Генщабът припомня, че Втората световна война започва като директен резултат от тайните договорки между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и Съветския съюз, които разглеждат украинските земи и народ единствено като ресурс за своите геополитически игри. Докато милиони украинци са проявявали героизъм на всички фронтове в редиците на Антихитлеристката коалиция, изгонването на нацистите не донася жадуваната свобода. Вместо това, украинската земя се сблъсква с втората вълна на комунистическия терор, белязана от „месните щурмове“ на зле въоръжените мобилизирани, депортацията на кримските татари и изкуствения глад от 1946–1947 г.

Към днешна дата украинското военно командване критикува остро Кремъл за това, че превръща почитта към жертвите на войната в агресивен квазирелигиозен култ, известен като „победобесие“. Според изявлението на генералния щаб, Руската федерация активно манипулира и фабрикува исторически факти, за да си издейства морална индулгенция за настоящите престъпления. Изтъквайки своята уж „изключителна роля“ в победата над нацизма, агресорът използва миналото като параван за провеждането на още и още актове на геноцид и военни престъпления срещу държавата и народа на Украйна, чийто защитници виждат в днешната си борба пряко продължение на стремежа към суверенитет и свобода, потъпкан от тоталитарните системи на миналия век.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Силите за бърза подкрепа (RSF) превзеха Ел-Фашер в повратна точка за войната в Судан.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) обявиха, че са поели пълен контрол върху Ел-Фашер, столицата на провинция Северен Дарфур, отбелязвайки повратна точка в 29-ия месец от гражданската война в Судан.

В изявление, публикувано в социалните мрежи, RSF твърдят, че са освободили града „от хватката на наемници и милиции, свързани с терористичната армия“. Групировката съобщи, че нейните бойци са превзели щаба на 6-та дивизия на суданската армия, пленили са тежко въоръжение и са унищожили няколко военни автомобила.

BBC Verify потвърди автентичността на кадри, разпространявани онлайн, показващи бойци на RSF във военната база. Суданската армия обаче все още не е направила официално изявление по повод тези твърдения.

Местни източници в Ел-Фашер заявиха пред Sudan Post, че от няколко дни са се водили интензивни боеве, преди RSF да обявят победата си, което е принудило хиляди цивилни да потърсят убежище в бежанските лагери Замзам и Абу Шук. Много жители остават блокирани в града, където запасите от храна, вода и лекарства са на изчерпване.

„Сраженията не спираха почти цяла седмица. Снаряди и стрелба имаше навсякъде – хора умират в домовете си“, сподели местен жител, успял да избяга в покрайнините на града.

Ел-Фашер, последната крепост на армията в щата Дарфур, се намираше под обсада от RSF повече от година. Групировката обгради града с пръстен вал, прекъсвайки маршрутите за хуманитарна помощ, при което 250 000 цивилни попаднаха в капан.

Хуманитарни групи съобщават за рязко влошаване на условията. Директорът на службата на ООН за хуманитарната помощ Том Флетчър заяви, че е „дълбоко обезпокоен“ от ескалацията и алармира, че продължаващите въздушни удари и обстрели правят невъзможна доставката на жизненоважни помощи.

„Гладът и болестите се разпространяват бързо, а основните запаси свършват“, добави той.

Очевидци описват сцени на разруха след последния напредък на RSF в града през уикенда. Взривове бяха докладвани близо до резиденцията на губернатора и главната болница, а няколко хуманитарни склада бяха разграбени в хаоса.

Суданската лекарска мрежа съобщи, че RSF са извършили ужасяващо клане срещу невъоръжени цивилни на етническа основа, което е поредния пример за етническо прочистване от паравоенната групировка в Дарфур. Екипи на терен посочват, че жертвите са десетки, потенциално стотици, но достъпът до засегнатите райони е почти невъзможен заради пълния срив на сигурността. RSF също така са разграбили лечебни заведения, което допълнително е влошило хуманитарната криза в града.

Суданският учредителен съюз, политическа коалиция в подкрепа на RSF, публикува изявление, в което приветства „пълното освобождаване на Ел-Фашер и похвали лидера на групировката генерал Мохамед Хамдан Дагало и другите командири за тяхното „героично ръководство“ в операцията.

Експерти посочват, че падането на Ел-Фашер дава на RSF почти пълен контрол над Дарфур и части от съседния регион Кордофан, което може да промени баланса на силите в цялостния конфликт.

Гражданската война, започнала през април 2023 г. след борба за власт между генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Хемети, е отнела живота на над 150 000 души и е разселила повече от 12 милиона, според оценки на ООН.

Въпреки успехите на RSF на бойното поле, сраженията продължават в покрайнините на града, където остатъци от суданската армия и свързаните с нея милиции се опитват да се прегрупират. Жители съобщават, че тежки артилерийски обстрели са се чували до късно вечерта в неделя.

„Градът е разрушен, хората гладуват и няма безопасен път за излизане. Това, което се случва в Ел-Фашер, е катастрофа“, сподели хуманитарен работник пред Sudan Post по телефона.

Обединеното кралство не счита действията на Израел в Газа за геноцид

📸 Снимка: Fazry Ismail/Pool via Reuters

🇬🇧🇮🇱 Обединеното кралство не счита действията на Израел в ивицата Газа за геноцид, обяви Дейвид Лами, с което отбелязва значителна промяна в досегашната позиция на Даунинг Стрийт, според която решението на този въпрос може да бъде предоставено единствено от съдилищата.

В писмо до председателя на парламентарната комисия по международно развитие от миналата седмица Лами заявява, че извършената от министерството оценка е стигнала до заключение, че действията на Израел не представляват геноцид.

„Съгласно Конвенцията за предотвратяване на геноцида, това престъпление се определя само при наличие на конкретен умисъл за унищожаване – изцяло или частично – на национална, етническа, расова или религиозна група. Правителството не е стигнало до извода, че Израел действа с такъв умисъл“, се казва в писмото, изпратено малко преди Лами да бъде заменен като външен министър при последното правителствено разместване.

За първи път британското правителство заявява изрично, че не определя случващото се в Газа за геноцид. През май министърът за Близкия изток Хамиш Фалкнър заяви пред депутатите:

„Дългогодишната позиция на британското правителство е, че всяко формално определение дали е извършен геноцид е въпрос за компетентен съд, а не за правителства или несъдебни органи.“

Писмото на Лами е написано в отговор на остро формулирано запитване от председателят на комисията по международно развитие Сара Чемпиън, която настоя за обяснения как британската политика за доставки на части за изтребители пето поколение F-35 от ВВС на Израел, отговаря на международното задължение на страната да предотвратява геноцид.

Дипломацията около войната в Газа е ключов момент за премиера Киър Стармър, който планира по-късно този месец да признае държавата Палестина, в случай че Израел не изпълни поставените от него условия.

Стармър посрещна президента на Палестинската автономия Махмуд Абас на Даунинг стрийт по-рано днес, а в сряда ще приеме израелския президент Ицхак Херцог. Напрежението се засилва все повече след въоръжено нападение в час пик в Йерусалим, при което загинаха шестима израелски души – най-смъртоносната терористична атака в града от години насам.

Форин офис е извършвал няколко оценки по въпроса за геноцида, включително при решението да изключи британските компоненти за F-35 от замразените миналия септември 30 лиценза за износ на оръжие за Израел. Лицензите бяха спрени поради риск британско оръжие да бъде използвано при нарушения на международното право в Газа. Изключението за F-35 беше обосновано с това, че програмата е част от по-широката отбранителна рамка на НАТО, която има ключово значение за международната сигурност.

Джей Ди Ванс отхвърли твърденията за геноцид в Газа и призова за повече човечност към страдащите палестинци.

🇺🇸🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отхвърли твърденията за израелски геноцид в Газа, но същевременно изрази съжаление за липсата на човечност сред някои политически съмишленици, които не признават страданието на палестинците в разкъсания от войната анклав.

„Гледам тези видеа, гледам снимките и това е изключително болезнено“, заяви Ванс, след като комикът Тео Вон повдигна темата за „ужасяващите“ кадри от Газа по време на интервю с вицепрезидента за своя подкаст миналата седмица.

„Опитваме се да решим два проблема. От една страна имаме невинни палестинци, и впрочем невинни израелски заложници, които са хванати в този ужасен конфликт, който се разиграва пред очите ни. Опитваме се да доставим възможно най-много хуманитарна помощ на тези хора“, продължи Ванс.

„От другата страна Израел е подложен на атака от тази ужасна терористична организация. Понякога хората забравят, че всичко това започна с един брутален терористичен акт, при който загинаха много невинни израелски цивилни“, подчерта той.

„Целта на администрацията на Тръмп по този въпрос е да постигне мирно решение, гарантиращо на Израел, че Хамас повече няма да ги атакува и да убива цивилни. В същото време трябва да се осигури максимална помощ и подкрепа за палестинците, които също са хванати в капана на този конфликт“, отбеляза Ванс, въздържайки се да спомене за политическо решение на по-широкия израелско-палестински въпрос.

„Едно от нещата, които не харесвам в целия дебат за Израел и Палестина, е, че той разрушава нашата човечност. Виждал съм хора, предимно от левицата, които напълно игнорират факта, че много невинни израелци бяха убити при този терористичен акт. Съществуват и такива, предимно от десницата, които напълно игнорират факта, че деца са хванати в тази спирала на насилие“, изрази съжаление Ванс.

Той подчерта, че администрацията е ангажирана с намирането на решение на конфликта, и остро разкритикува онези в произраелските и републиканските среди, обвиняващи специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, че не бил „достатъчно произраелски“.

Интервюиращият Тео Вон заяви, че случващото се в Газа представлява „геноцид“ и обвини САЩ, че са съучастници, като изпращат оръжия на Израел.

„Ето защо не мисля, че това е геноцид. Не вярвам, че израелците умишлено се опитват да влязат и да избият всички палестинци. Те бяха ударени тежко и се опитват да унищожат терористичната организация. А войната е ад“, учтиво му възрази Ванс.

„От друга страна, виждал съм хора от моята политическа среда, които гледат видеа с невинните палестински деца и казват: Те си го заслужават. Не, не, не. Ако имаш душа, сърцето ти трябва да се къса, когато видиш страданието на дете“, подчерта Ванс, добавяйки, че именно това мотивира администрацията на Тръмп да продължи с опитите да прекрати конфликта.

„Опитваме се да спрем конфликта, да премахнем източника на насилието, за да можем да внесем малко мир и хуманитарна помощ за тези хора“, каза Ванс.

До този момент Съединените щати подкрепят отказа на Израел да приеме постоянно примирие, като вместо това се опитват да посредничат за временно прекратяване на огъня – предложение, считано от Хамас за недостатъчно, което води до застой в преговорите за освобождаване на заложниците.

„Хората трябва да изискват, че ако данъците ни се харчат за нещо, ние активно трябва да се опитваме да решим проблема“, заяви вицепрезидентът, като разкритикува администрацията на Байдън за това, че е изпращала милиарди долари оръжия за Украйна, без паралелно да търси дипломатическо решение на конфликта.

Никарагуа оттегли искане за включване в обвиненията в геноцид срещу Израел.

🇳🇮⚔️🇮🇱 Правителството на Никарагуа, в лицето на Сандинисткия фронт за национално освобождение, оттегли искането си към Международния наказателен съд (ICC) за включване към обвиненията в геноцид срещу Израел, отправени от Южна Африка.

Съдът издаде съобщение до медиите в четвъртък, което потвърждава оттеглянето, но не предоставя повече подробности.

Оттеглянето идва по-малко от два месеца след като малката държава в Централна Америка поиска да се присъедини към делото в началото на февруари. Освен това миналата година страната подаде иск срещу Германия в съда за това, че е нарушила конвенцията за геноцида с продажба на оръжия на Израел.

Израелският външен министър Гидеон Саар похвали решението с думите „по-добре късно, отколкото никога“.

„Никарагуа оттегли морално отвратителната си намеса в неоснователното и възмутително дело, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд. Други, които направиха същата грешка, трябва да последват примера“, написа той след подобен туит на иврит.

В момента Международният съд претегля дело, в което Израел е обвинен в извършване на геноцид в Газа във войната, започнала на 7 октомври 2023 г. в отговор на терористичната атака, извършена от Хамас същия ден, при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници.

Тел Авив категорично отхвърли обвиненията, настоявайки, че действията му не са насочени към цивилни, както и че предприема редица стъпки, за да ги защити. Израелските отбранителни сили (IDF) имат практика да оповестяват цивилното население в районите на предстоящи операции като публикува предварително предупреждения за евакуация посредством съобщения и подробни карти на арабски език в интернет, спускане на листовки от хеликоптери, разполагане на малки дронове с високоговорители и т.н.

Южна Африка, която заведе делото в Международния съд, представи документ от 750 страници на съда през октомври с „доказателство“ за предполагаемия геноцид. Съгласно съдебните процедури искът на Южна Африка няма да бъде публично достояние.

Израел трябва да изпрати своя отговор до юли 2025 г.

Судан заведе дело срещу ОАЕ за предотвратяване на геноцида в Западен Дарфур.

Судански бежанци от региона Дарфур се редят на опашка, за да получат храна по време на импровизирано раздаване на помощ в покрайнините на бежански лагер Адре, в Чад, през юли 2024 г.
📸 Снимка: Ivor Prickett / The New York Times

🇸🇩⚖️🇦🇪 Судан заведе дело срещу Обединените арабски емирства в Международния съд, като иска от него да наложи спешни мерки и да им нареди да предотвратят геноцида в Западен Дарфур, съобщиха днес в официално изявление на съда.

Емирствата ще поискат незабавно прекратяване на заведеното срещу тях дело, заяви представител на емирството в изявление, изпратено до Ройтерс, добавяйки, че обвиненията „липсват правно или фактическо основание“.

Официален представител от името на властите в Емирствата говори във връзка със случай, в който се твърди, че страната му е нарушила своите задължения по Конвенцията за геноцида във връзка с атаки срещу етническата група масалит в Западен Дарфур, извършени от суданската паравоенна група "Сили за бърза подкрепа" (RSF) и съюзнически групи.

Судан обвини Емирствата, че въоръжават милицията, известна като горд извършител на „зловещи нарушения, сред които убийства, изтезания и дори изнасилване на жени от бойците, като някои от тези престъпления са документирани от самите извършители“.

Разказите на очевидци, избягали от етническото насилие в суданския регион Дарфур през лятото на 2023 г. говорят за сцени на деца, които са „струпани и застреляни“ от RSF, докато подготвят своето бягство от регионалната столица Ел-Генейна. Въпросното насилие бе част от кампания за етническо прочистване, насочена срещу племето Масалит в Судан, при което хиляди цивилни загубиха живота си, по данни на Human Rights Watch (HRW).

Въоръжените сили на Судан са въвлечени в кървава гражданска война с RSF, която продължава над две години, опустошавайки страната и предизвиквайки глад и етнически убийства.

Силите за бърза подкрепа са извършили геноцид в Судан.

Протест на площад Трафалгар срещу войната и геноцида в Дарфур, 22 април 2023 г.
📸 Снимка: Elena Rostunova/Alamy

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) са извършили геноцид в хода на продължаващата близо две години гражданска война в Судан, заяви във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Това е вторият геноцид, извършен в Судан за по-малко от три десетилетия, след геноцида в Дарфур в началото на новия век, при който загинаха стотици хиляди хора.

В изявление от вторник Блинкен подчерта, че RSF и свързаните с тях милиции продължават да извършват атаки срещу цивилни, като „систематично убиват мъже и момчета – дори бебета – на етническа основа и умишлено се насочват атаките си срещу жени и момичета от дадени етнически групи за изнасилване и други форми на брутално сексуално насилие.“

„Същите тези милиции са се прицелвали в бягащи цивилни, убиват бягащи от конфликт невинни хора и предотвратяват достъпа на останалите цивилни до животоспасяващи доставки“, обясни той.

„Въз основа на тази информация стигнах до заключението, че членовете на RSF и съюзническите милиции са извършили геноцид в Судан“, продължи държавният секретар.

По-рано Блинкен установи, че RSF и съюзническите им милиции са извършили престъпления срещу човечеството и етническо прочистване по време на гражданската война, наред с извършени военни престъпления – както от тях, така и от въоръжените сили на страната.

Frontline Monitor е писал многократно за зверствата, извършени от паравоенната група и нейните съюзници, включително ужасно клане и кампания за поробване на мъже и жени в столицата на Западен Дарфур – Ел Генейна, както и принудително набиране на бойци в щата Ал-Джазира.

Гражданската война в Судан избухна през април 2023 г. и продължава досега без прекъсване, довеждайки до най-тежката хуманитарна катастрофи в света. В същото време международните усилия за иницииране на мирни преговори удариха на камък.

Съединените щати наложиха санкции и визови ограничения на паравоенния лидер Мохамад Хамдан Дагло Муса, известен също като Хемедти, като от Държавния департамент на САЩ обясниха, че причината за въвеждането на санкции е „ролята му в систематичните жестокости, извършени срещу суданския народ“.

Мъж минава покрай къща, разрушена при скорошни сражения в столицата Хартум, разкъсвана от сражения между военните и печално известните “Сили за бърза подкрепа”, 25 април 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Marwan Ali

Ако някой иска да се съмнява във вината на RSF, няма нужда да прави нищо повече от това да изгледа няколко видеа на групата, показващи бойците ѝ да празнуват след извършването на зверства. Въпросните кадри са точно толкова красноречиви, колкото самопризнания на извършителя.

Судан и преди е попадал в същата ситуация. През септември 2004 г. държавният секретар на САЩ Колин Пауъл определи, че правителството на Судан и милицията “Джанджавид” са отговорни за геноцида в Дарфур. Непосредствените резултати бяха огромната стигма върху режима в Хартум и решението на Съвета за сигурност на ООН за създаването на Международна анкетна комисия за Дарфур (ICID), ръководена от съдия Антонио Касесе.

Докладът на комисията препоръча случаят да се пренасочи към Международния наказателен съд (ICC), с което Съветът за сигурност на ООН се съобрази надлежно с резолюция 1593 от 31 март 2005 г. Своевременно прокурорът му повдигна обвинения срещу военнослужещи от суданската армия и командири на милиции в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, докато обвинение за геноцид беше повдигнато на президента Омар ал-Башир.

Едно-единствено дело срещу судански държавен служител стигна в съда – това срещу Али Абдел Рахман „Кушайб“, който се предаде през 2020 г. Съдебните заседания започнаха през април 2022 г. и изправиха заподозрения пред общо 31 обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но не и такова за геноцид. Заключителните изявления на обвинението и защитата са направени миналия месец и скоро се очаква присъда. Бившият президент Ал-Башир и останалите издирвани остават в Судан. Колелата на справедливостта се въртят бавно.

Изявлението на Пауъл беше забележително и с неговия коментар, че решението за геноцид няма да промени политиката на САЩ. По това време политиката на САЩ включваше засилване на огромна хуманитарна операция, подкрепа за разполагането на мироопазващи сили (първо Африканския съюз и след това на ООН) и активна подкрепа за уреждане на войните в Дарфур и в южната част Судан чрез преговори.

Тази политика разочарова “Коалицията за спасение на Дарфур”, която водеше кампания за смяна на режима. Изявлението на Пауъл разкрива факт, с който активистите против геноцида не са склонни да се изправят, а именно, че Конвенцията за геноцида задължава държавите да предотвратяват и наказват престъпленията, но не включва никаква разпоредба, изискваща военна намеса за защита на цивилното население или отстраняване на страната, отговорна за престъплението.

Днес определянето на геноцид е преди всичко морално изявление. Правните последици от него не допринасят съществено за това, което вече е налице. Международният наказателен съд все още има юрисдикция над Дарфур в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2005 г. Прокурорът разследва и се очаква да обяви заповеди за арест.

Този път обаче обвинените милиции се бият срещу правителството на Судан, а не на негова страна. Въпреки това генералите от суданските въоръжени сили няма да празнуват, защото сред тях също има обвинени от САЩ и други страни във военни престъпления.

Повечето судански цивилни групи ще приветстват решението, тъй като поставя отново въпроса за правосъдието на дневен ред. Конкретното споменаване от Антъни Блинкен на „изнасилване и други брутални форми на сексуално насилие“ подчертава изключителното страдание, понесено от нежния пол. Усилията на генерал Хемедти да се представи като лице на суданската революция и борец за демокрация ще претърпят нов провал.

Външните спонсори на RSF ще почувстват топлината на репутационните щети. Съединените щати призовават ОАЕ по име, което рано или късно ще ги накара да затворят както публичните, така и частните канали за подкрепа на суданската милиция.

Мнозина коментатори несъмнено ще обвинят Вашингтон в двойни стандарти, изтъквайки позицията му за конфликта в Газа. Подобни отговори обаче по никакъв начин не оневиняват RSF и нейните лидери от престъплението геноцид, нито местни и чуждестранни апологети и спонсори от тяхната отговорност за предотвратяване и наказване на престъплението.

Судански бежанци пристигат в Акре, Чад, неделя, 6 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Sam Mednick

Суданката седи до болното си дете в клиника, управлявана от MSF в района на Aboutengue, близо до Акре, Чад, петък, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Sam Mednick

Хората се събират, за да събират вода в Хартум, Судан, 28 май 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Marwan Ali

Лекар лекува суданско дете, страдащо от недохранване, лекувано в клиника на MSF в Мече Камп, Чад, близо до границата със Судан, 6 април 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Patricia Simon

Молдова призна руската инвазия в Украйна за геноцид

Сградата на парламента на Молдова светна в цветовете на Европейския съюз на 12 декември 2023 г.
📸 Снимка: Parlamentul Republicii Moldova/Facebook

🇲🇩🤝🇺🇦 Парламентът на Молдова призна инвазията на Русия в Украйна за геноцид заради действията на Москва по отношение на децата в окупираните райони, съобщи Ройтерс. Приятелски настроените към Кремъл опозиционни партии отказаха да участват в гласуването, проведено в четвъртък.

60 от всичките 101 депутати подкрепиха декларация, каквато вече е приета от парламентите на няколко държави, като също предложиха страната да продължи да предоставят помощ на бежанците от войната в Украйна.

Продължаващата над две години инвазия, осъдена от проевропейския президент Мая Санду, засегна и територията, разположена между Украйна и Молдова, в който са паднали голям брой отломки от дронове и ракети.

Заместник-председателят на парламента Дойна Герман акцентира върху убитите или изчезнали деца по време на войната. Освен това близо 20 000 деца са отведени в Русия, по данни на украинското правителство.

Реджина Апостолова от опозицията обвини Партията на действието и солидарността (PAS) на Санду в двоен стандарт, заявявайки, че парламентът трябва да осъди също страданията на децата в бивша Югославия. Олег Райдман от комунистическата партия призова за предпазливост, като каза, че геноцидът е правен термин с критерии, които трябва да бъдат изпълнени.

Раду Мариан от управляващата партия отхвърли възраженията на опозицията. "Това са наши съседи. Хиляди украински деца, деца на бежанци, са настанени тук", коментира тя.

RSF са извършили етническo прочистване на населението в Западен Дарфур през 2023 г.

генерал Мохамед Хамдан Дагало, главнокомандващ суданските „Сили за бърза подръжка“ (RSF).
📸 Снимка: Anadolu Images

🇸🇩 Правозащитната организация Human Rights Watch обвини паравоенните „Сили за бърза подръжка“ (RSF) и техните съюзници в извършването на етническо прочистване в суданския щат Западен Дарфур, предаде ДПА, позовавайки се на публикуван днес доклад.

Мащабът на убийствата в района повдига въпроса дали RSF не са имали за цел именно да избият по-голямата част от етническата група на масалитите в Западен Дарфур, което, ако се потвърди, би означавало извършването на геноцид, се казва в доклада на правозащитната организация.

„Силите за бърза подръжка“ (RSF) се сражават срещу суданската редовна армия вече повече от година. Техният командир генерал Мохамед Хамдан Дагало е въвлечен в кървав конфликт с ръководителя на суданските въоръжени сили генерал Абдел Фатах ал Бурхан.

След като през 2019 г. президентът Омар ал Башир, управлявал Судан в продължение на почти 3 десетилетия, беше свален от власт след народно въстание, крехкият преход гражданска демокрация беше опорочен, когато през 2021 г. Ал Бурхан и Дагало застанаха начело на военен преврат.

Първоначално редовната армия и RSF си поделиха властта, но последвалата борба за надмощие се изостри значително след влизането в сила на подкрепеното от международната общност „рамково споразумение“ през декември 2022 година. С него бе направен опит за интеграция на паравоенното формирование в редиците на редовната армия като част от по-широката реформа на отбранителния сектор и прехода към демокрация, отбелязва катарската телевизия Al Jazeera.

През последните 12 месеца конфликтът предизвика най-мащабната бежанска криза в света. В доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), публикуван миналия месец, се посочва, че броят на суданците, принудени да избягат от домовете си, е надхвърлил 8,5 милиона души, като 1,8 милиона от тях са напуснали страната. Голяма част от избягалите са се насочили към Чад, Египет, Етиопия и Южен Судан. По данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (UN OCHA) около 6,5 милиона суданци са били вътрешно разселени в 18-те судански щата.

Малко след началото на конфликта, от април до юни 2023 г., RSF и съюзените с нея арабски милиции са започнали да насочват атаките си към селища, населени предимно от етническата група на масалитите, разположени в близост до Генейна – столицата на щата Западен Дарфур, се посочва още в доклада.

В началото на ноември отново е имало вълна от насилие, включваща изнасилвания, мъчения и грабежи. В началото на юни беше извършено и масово клане на бягащи от района масалити, се отбелязва в текста.

Към момента боевете в района на град Ел Фашер – столица на щата Северен Дарфур, се увеличават. Столицата на щата е последния голям град в Дарфур, който е под контрола на суданската редовна армия. Голям брой вътрешно разселени хора са намерили убежище там.

Human Rights Watch посочва в доклада си, че спешно е необходима нова мисия на ООН за защита на цивилното население, както и налагането на санкции срещу извършителите на престъпленията.

„Глобалното бездействие пред лицето на зверства от такъв мащаб е непростимо“, заяви Тирана Хасан, изпълнителен директор на международната организация за защита на правата на човека.

Република Сръбска отрича геноцида в Сребреница

Ратко Младич организира експулсирането на жени и деца на 12 юли 1995 г. пред погледа международните сили на ООН за поддържане на мира.
📸 Снимка: Art ZAMUR/Getty Images

🇺🇳🇷🇸🇧🇦 В ООН бе представена проекторезолюция за "Ден в памет на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г"., като на заседанието присъстваха представители на над 20 държави, които досега са подкрепили документа, включително председателят на председателството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович и членът на председателството на Босна и Херцеговина Желко Комшич, съобщи новинарска агенция Бета.

Закрити консултации по проекторезолюцията, призоваваща 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в Сребреница през 1995 г., и осъждаща отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците, се проведоха късно снощи в централата на ООН в Ню Йорк. Германия, Руанда и Босна и Херцеговина представиха текста на резолюцията на неофициални консултации в препълнената зала на ООН.

За необходимостта от приемане на резолюцията говориха представители на Германия, Руанда и Босна и Херцеговина. Аргументи срещу приемането на такъв документ бяха представени от дипломати от Сърбия, Русия, Китай, Северна Корея, Венецуела и Никарагуа. Общото събрание на ООН трябва да гласува резолюцията на пленарно заседание на 2 май.

Същевременно днес в Баня Лука започна специално заседание на парламента на Република Сръбска (РС), на което депутатите ще изразят становището си по доклад на Международната комисия за разследване на страданията на всички народи в Сребреница, според който не е имало геноцид срещу бошняците през 1995 г, съобщи белградската агенция Бета.

В заключение на правителството на РС, внесено в Народната скупщина на РС, се посочва, че терминът геноцид е "неточен и неприемлив“, с констатацията, че в Сребреница са пленени и убити максимално  "между 2500 и 3000“ членове на мюсюлманските военни сили, като се добавя, че част от тях са разменени.

Председателят на Народната скупщина на Република Сръбска Ненад Стевандич заяви преди началото на парламентарното заседание, че сърбите няма да позволят да ги обиждат като народ, като обяви, че на митинга тази вечер в Баня Лука под мотото "Сръбска те зове" ще  присъства председателят на парламента  на Сърбия Ана Бърнабич и министърът на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси в сръбското правителство Никола Селакович, като пратеник на президента на Сърбия.

Стевандич каза, че Резолюцията за Сребреница в Общото събрание на ООН е "част от политическия шантаж и опитите на Запада, които бавно губят силата си, да запази контрол върху политическите процеси и по някакъв начин да възнагради тези, които са лоялни към  държавите от НАТО". Според него основният аргумент на Република Сръбска е, че няма официално решение на Босна и Херцеговина, което да изисква приемането на резолюция за Сребреница, а инициативата е еднолично изпратена от посланика на БиХ в ООН Златко Лагумджия.

Очаква се на площад "Краина" в Баня Лука в 18:00 часа да започне голям митинг под мотото "Сърбия те зове", от който ясно ще бъде заявено, че "никой не може и няма да унижава Република Сръбска и сръбския народ, без значение къде и какви решения се взимат", съобщи телевизията на Република Сръбска РТРС. Поводът за митинга е резолюцията за Сребреница, която ще бъде обсъдена в Общото събрание на ООН през май. Очаква се пристигането на граждани от всички части на Република Сръбска.

На митинга ще говорят представители на политическото ръководство на Република Сръбска, представители на асоциации на ветераните и различни граждански сдружения. Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска съобщи, че предприема засилени мерки за сигурност.  Граждани от цяла Република Сръбска с автобуси заминаха за Баня Лука за големия народен митинг "Сърбия те зове". Автобуси пристигат от Требине, Братунац, Власеница, Приедор, отбелязват сръбските медии.

Част от надгробните плочи на близо 7000 идентифицирани жертви в мемориала и гробището на Сребреница-Поточари за жертвите на геноцида от 1995 г.
📸 Снимка: Michael Büker/Wikimedia Commons

Босненски съдебни експерти откриват и каталогизират телесни останки, намерени в масов гроб в източното село Каменица, близо до град Зворник, разположен на границата със Сърбия на 25 юли 2002 г.
📸 Снимка: Reuters/Corbis

Общ изглед на Сребреница, Босна и Херцеговина на 22 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic

"Геноцид не се е случил, подобна квалификация трябва да бъде отхвърлена", заяви Милорад Додик, президент на автономната Република Сръбска пред депутатите. "Сръбският народ не е извършил геноцид".
📸 Снимка: Medija Centar Beograd

„Лавандула“: Машината с изкуствен интелект, насочваща бомбардировките на Израел в ивицата Газа.

🇮🇱🇵🇸 Израелската армия е маркирала десетки хиляди жители на ивицата Газа като евентуална мишена за убийство, използвайки система за насочване с изкуствен интелект (AI), която притежава висока толерантност към допускането на цивилни жертви и почти нулев човешки надзор. Разследване на +972 и Local Call разкрива непознати до този момент детайли.

През 2021 г. книга, озаглавена „The Human-Machine Team: How to Create Synergy Between Human and Artificial Intelligence That Will Revolutionize Our World“ беше издадена на английски език от неизвестен на широката публика автор, подписващ се под псевдонима „Brigadier General Y.S.“

В него той - човек, за когото потвърдихме, че е настоящият командир на елитната израелска разузнавателна единица 8200 - дава аргументите си за проектиране на специална машина, която може бързо да обработва огромни количества данни, за да генерира хиляди потенциални „мишени“ за военни удари в разгара на войната. Такава технология, пише той, би разрешила това, което той описа като „човешко затруднение както за локализирането на новите цели, така и за вземането на решения за одобряване на целите“.

Такава машина, оказва се, наистина съществува - израелската армия е разработила програма, базирана на изкуствен интелект, известна като „Lavender“, представена тук за първи път. Според шестима офицери от израелското разузнаване, всеки от които е служил в армията по време на настоящата война в Ивицата Газа и е имал пряко участие в използването на AI за генериране на мишени за убийство, Lavender е изиграла централна роля в безпрецедентната бомбардировка на палестинците, особено в ранните етапи на войната. Всъщност, според тях, влиянието й върху операциите на военните е било толкова голямо, че те по същество са третирали резултатите от машината с изкуствен интелект (AI) „като че ли е човешко решение“.

Формално системата Lavender е предназначена да маркира всички заподозрени оперативни служители във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад (PIJ), включително нископоставени, като потенциални цели на въздушен удар. Източниците потвърждават, че през първите седмици на войната армията почти изцяло е разчитала на Lavender, която е маркирала около 37 000 палестинци на територията ивицата Газа като заподозрени бойци - и техните домове - като евентуални мишени на израелски удари.

По време на ранните етапи от войната армията даде широко одобрение на офицерите да приемат списъците за убийства на Lavender, без изискване да се проверява щателно защо машината е направила конкретните избори или да се изследват необработените разузнавателни данни, на които се основават въпросните решения. Един от източниците споделя, че човешкият персонал често е служил само като „гумен печат“ за решенията на машината, добавяйки, че обикновено те (персоналът - бел.ред.) лично биха посветили само около „20 секунди“ на всяка цел, преди да оторизират бомбардировка – просто, за да се уверят, че маркираната от Lavender цел е мъж. Всичко това се е случвало, въпреки че са били наясно за грешките, които системата допуска в приблизително 10 процента от случаите - маркирайки от време на време лица, които или имат слаба връзка с войнствени и терористични организации, или изобщо нямат такава.

Освен това израелската армия систематично атакува набелязаните лица, докато те са били в домовете си - обикновено през нощта, когато там присъстват целите им семейства. Според източниците това е така, защото от гледна точка на разузнаването е било по-лесно да се открият лицата в частните им къщи. Допълнителни автоматизирани системи, включително една, наречена „Къде е татко?" са използвани специално за проследяване на целите и извършване на бомбени атентати именно в момента, в който са влезли в домовете си при своите близки.

Резултатът е хиляди палестинци - повечето жени и деца или хора, които по никакъв начин не са участвали в битките - са били изпепелени от израелските въздушни удари, особено през първите няколко седмици на войната, в следствие на AI-базираните решения на програмата.

„Не бяхме заинтересовани да убиваме [Хамас] оперативни служители само когато бяха във военна сграда или участваха във военна дейност“, каза А., офицер от разузнаването, пред +972 и Local Call. „Напротив, армията ги бомбардираше именно в домовете им и то без колебание, още при първата появила се възможност. Много по-лесно е да бомбардираш дома на семейството. Системата е изградена така, че да ги открива именно в тези ситуации.“

Системата Lavender се присъединява към друга AI-базирана система, „Gospel“ (Евангелието), която беше разкрита в предишно разследване на същите автори през ноември 2023 г., както и от онлайн публикации на IDF (въоръжените сили на Израел - бел. ред.). Фундаменталната разлика между двете системи е в дефиницията на целта: докато "Евангелието" маркира сгради и структури, от които армията твърди, че екстремистите извършват своите операции, Lavender маркира хората - и ги поставя в списък за елиминиране.

В допълнение, според източниците, когато става въпрос за насочване към предполагаеми младши бойци, набелязани от Lavender, армията предпочита да използва само неуправляеми ракети, известни като „глупави“ бомби (за разлика от „умните“ прецизни бомби), които могат да унищожат цели сгради върху техните обитатели и причиняват значителни жертви. „Не искате да хабите скъпи бомби за маловажни хора – това е много скъпо за страната и има недостиг [на тези бомби]“, каза К., един от офицерите от разузнаването. Друг източник каза, че те лично са разрешили бомбардирането на „стотици“ частни домове на предполагаеми младши оперативни служители, маркирани от системата, като много от тези атаки са убили цивилни и цели семейства като „съпътстващи щети“.

В безпрецедентен ход, според двама от източниците, армията също така е решила през първите седмици на войната, че за всеки млад оперативен агент на Хамас, отбелязан от Lavender, на системата е позволено да убие до 15 или 20 цивилни; в миналото военните не са разрешавали никакви „съпътстващи щети“ при елиминиране на бойци от нисък ранг. Източниците добавят, че в случай, че целта е бил високопоставен служител на Хамас с ранг командир на батальон или бригада, армията на няколко пъти е дала картбланш за убийството на повече от 100 цивилни за един-единствен командир.

Цялото разследване в оригинал на английски език можете да откриете на следния линк:

‘Lavender’: The AI machine directing Israel’s bombing spree in Gaza