Руският посланик отдаде почит на Ратко Младич в Белград

🇷🇸⚰️🇷🇺 Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко оглави делегация на погребението на Ратко Младич в Белград в понеделник, 7 септември, и лично отдаде последна почит на отговорния за геноцида в Сребреница военнопрестъпник часове преди опелото. Сутринта той посети храма „Свети Лука“ в столичното предградие Видиковац, придружен от сътрудници и адвоката Горан Петрониевич, и изказа съболезнования на неговия син Дарко Младич и останалите негови близки. Присъствието му беше описано от Radio Free Europe/Radio Liberty, Balkan Insight и Al Jazeera, а кадри от него публикува сръбската агенция Танюг.

Позицията, представлявана от Боцан-Харченко в Белград, беше изложена писмено от Москва още в деня на смъртта. Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в ареста на ООН в Хага, където изтърпяваше доживотна присъда, наложена през 2017 г. Министерство на външните работи на Руската федерация изказа съболезнования на близките още на същия ден и възложи отговорността за смъртта му на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, поел функциите на Международния трибунал за бивша Югославия след закриването му.

„Руската страна последователно посочваше, че процесът срещу Младич в Хага и условията на задържането му са съпроводени с пренебрежение към основните му права, включително правото на здраве и адекватна медицинска помощ“, гласи съобщението на сайта на министерството. Делото, според изявлението, „каквито и да са фактите, стоящи в основата му, се превърна в крещяща проява на двойни стандарти и антисръбски уклон на трибунала“.

Именно това уточнение за фактите по делото е показателно. С него Москва не влиза в спор с конкретните фактически констатации, върху които стъпва присъдата, а насочва своята атака към самата институция, към нейната безпристрастност, легитимност и начина, по който е третирала подсъдим. Това е ключова разлика: вместо спор за доказателствата Русия предлага спор за институцията, която ги е оценила.

Руското изявление характеризира последния отказ за освобождаване като „крайно нехуманно решение“ и назовава поименно председателят на Механизма Грасиела Гати Сантана. Младич беше в затворническата болница в Хага от 2024 г. По-късно през юни 2025 г. той беше прехвърлен на палиативни грижи и претърпя два инсулта на 10 април и 2 май.

Белград поиска Младич да бъде прехвърлен за лечение във Военномедицинска академия, но Гати Сантана отхвърли искането на 14 май с аргумента, че състоянието му е тежко вследствие на хронични заболявания, но не се наблюдава остро влошаване, което да оправдае неговото освобождаване по хуманитарни причини. На 22 август тя отхвърли и молбата на правната защита от 18 август, като вместо това прие, че затворникът получава необходимите медицински грижи и разширен режим на свиждания. Три дни по-късно сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич ѝ писа лично, позовавайки се на доклад на лекар в ареста, според който Младич е навлязъл в последната фаза от живота си. Генералът почина два дни след писмото.

Москва настояваше за неговото освобождаване и публично. На заседание на Съвета за сигурност на 12 май постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя призова Механизма да освободи Младич по хуманитарни причини и предупреди, че в противен случай ще носи отговорност за влошаването на здравето му. По време на дебата през юни руският представител определи последователния отказ като нехуманен и незаконен и заяви, че най-добрият вариант би бил всички осъдени да изтърпяват собствените си присъди в родните страни под съответен надзор. На същото заседание представителят на САЩ подкрепи постепенното закриване на Механизма, но по друга причина – според него разследванията трябва да бъдат прехвърлени към националните институции и прокуратури.

Русия описа Механизма като „де юре прекратил съществуването си“ на 1 юли. Срокът на мандата съгласно резолюция 2740 на Съвета за сигурност на ООН от 2024 г.  наистина изтичаше на 30 юни, но самият орган продължи да се произнася, включително с отказа от 22 август, който Москва посочи като доказателство за неговата вина.

Ковчегът с тялото на Младич беше изложен в катедралния храм „Свети Лука“ от 9:00 до 12:30 ч. Хиляди се стекоха пред църквата, някои с тениски с неговия образ или символика на Войската на Република Сръбска, която той командваше от 1992 до 1995 г. В 12:35 ч. сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото, в което заяви, че името на осъдения ще остане „дълбоко вплетено в паметта и молитвите“ на по-голямата част от сръбския православен народ.

Военнослужещи изнесоха ковчега, покрит със знамената на Сърбия и Република Сръбска, а траурното шествие потегли към Топчидерското гробище. Там Младич беше погребан с троен залп от почетна гвардия на сръбската армия до дъщеря си Ана, която се самоубива през 1994 г. По време на самото шествие синът му Дарко носеше сабя и благодари на присъстващите за „великолепното изпращане“. „Благодаря ви, братя мои, че дойдохте да отсъдите дали баща ми е герой, или престъпник“, каза той.

Сърбия участва в поклонението в отсъствието на своя държавен глава. Присъстваха 6 действащи членове на кабинета: министърът на отбраната Братислав Гашич, министърът на правосъдието Ненад Вуйич, министърът на културата Никола Селакович, министърът на публичните инвестиции Дарко Глишич, министърът без портфейл Ненад Попович и министърът на труда и ветераните Милица Джурджевич Стаменковски.

Президентът Александър Вучич не присъства с аргумента, че е зает с посещението на узбекския президент Шавкат Мирзийоев в Белград, но неговият син Данило Вучич присъства. От Република Сръбска пристигнаха Милорад Додик и Желка Цвиянович, сръбската представителка в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. 4 автобуса докараха демобилизирани бойци от Баня Лука, а за всички желаещи да присъстват беше осигурен безплатен транспорт от Сърбия, Босна и Черна гора.

За семействата на убитите в Сребреница тази церемония имаше съвсем друго значение. Фазила Ефендич, председател на сдружението „Майки на Сребреница“, е загубила своите син, съпруг и 22 други роднини по време на геноцида през юли 1995 г. Пред Балканската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty тя заяви, че Младич е бил погребан, „сякаш е бил държавник“.

„Това е ужасно за мен. Но ето. Това е огледало на Сърбия, нека целият свят види“, призова Ефендич. Преди самата церемония сдружението предупреди, че тя „заплашва да се превърне в най-големия фашистки сбор в Европа през последните 70 години“, и призова Европейския съюз да реагира.

Трибуналът в Хага осъди Младич през 2017 г. по 10 от общо 11 повдигнати обвинение. Сред тях са геноцидът в Сребреница, където армията на Република Сръбска екзекутира над 8000 бошняшки мъже и момчета, пет престъпления срещу човечеството и четири нарушения на законите и обичаите на войната. В последните се включват тероризирането на цивилното население по време на 4-годишната обсада на Сараево с обстрел и снайперистки огън и вземането на военнослужещи на ООН за заложници. По второ обвинение за геноцид в други общини съдът го оправда.

Политическата цена дойде за по-малко от денонощие и ще бъде платена от Белград, не Москва. Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович обяви, че свежда дипломатическите отношения със Сърбия до възможно най-ниското ниво и изтегля по-голямата част от персонала на посолството в Белград. Консулското обслужване ще бъде прехвърлено към Загреб, Подгорица и Нови Пазар.

„Ако можех, днес щях да прекъсна дипломатическите отношения със Сърбия. Каквото мога, ще направя, за да сведа връзките до абсолютния минимум“, каза Конакович. Това остава извън неговите правомощия, тъй като решение за пълно прекъсване може да бъде взето само от тричленното Председателство, където една от страните е Република Сръбска, която разполага с възможност за вето.

Три дни преди това еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени официалната си визита в Сърбия, след като неин правителствен самолет транспортира тялото на Младич от Хага, а военнослужещи свалиха от борда ковчега, покрит със сръбското знаме. Европейската комисия разпострани изявление по случая, че прославянето на военнопрестъпници и отричането на геноцид „противоречат на най-основните европейски ценности и нямат място в ЕС и страните кандидатки“. Хърватският външен министър Гордан Грлич Радман предупреди, че случилото се може да се отрази на преговорите на Сърбия за членство в блока.

Погребението се вписа в предизборния период в страната. В същия ден кабинетът на Джуро Мацут прие на извънредно заседание предложение за разпускане на Народната скупщина, което изпрати на Вучич, който от своя страна обяви, че най-късно на 9 или 10 септември ще насрочи парламентарни избори за 18 или 25 октомври. Конакович определи отсъствието му като страхливост и го обяви за „организатор, изпълнител и лично най-отговорният“ за случилото се.

За Русия политическата сметка от вчерашния ден е нулева. Москва не води преговори за членство, които да бъдат забавени, нито понася непосредствения удар по двустранните отношения между Белград и Сараево, а прекият разход се изчерпва с посещението на един посланик в една църква.

Онова, което остава за Москва, е риторичната рамка от 27 август, вече приложена към конкретен съдебен казус: двойни стандарти, антисръбски уклон, наказание, поставено над хуманността. Но този аргумент не се ограничава до един съд.

През 2016 г. Руската федерация се оттегли от учредителния договор на Международния наказателен съд, а на 17 март 2023 г. същият съд издаде заповед за задържане на президента Владимир Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца от окупираните територии на страната. Това е различна институция и съвсем друга юрисдикция от тази, която осъди Младич, но политическата остава същата: международното наказателно правосъдие следва политика, а не право.

Ако тази рамка се окаже полезна, е напълно възможно въпросните внушения да се появят в една или друга в рамките на руската аргументация по досието в Украйна.

Община край Сараево свика помен за Младич в деня на Маркале

🇧🇦🕯🇷🇸 Община Източно Ново Сараево покани гражданите си да почетат паметта на осъден за геноцид и по този начин няколкостотин местни жители се събраха на площад „Република Сръбска“ вечерта за служба, проведена върху основите на строящия се в момента съборен храм „Христос Спасител“ – на 20-ина минути път с кола от центъра на Сараево. Призивът отправи общинската управа, която събра пожелалите да се сбогуват с бившия командващ Главния щаб на Войската на Република Сръбска.

Кадрите от мястото на събитието показват нагледно обстановката. Голяма снимка на Младич в униформа, поставена в черна рамка с траурна лента в единия ъгъл, е подпряна на каменния постамент пред основите на храма. Върху постамента е постлано сръбското знаме, а на плочата се трупат восъчни свещи. Възрастни жени се кръстят. Мъж води за ръка две деца в предучилищна възраст, на които подава запалени свещи. По-късно през площада преминава колона от млади мъже в черно, предвождана от сръбското знаме с герба. Върху една от фланелките се чете „Гробари“ – името на организираните привърженици на белградския „Партизан“.

Самото място има своя история. Площад „Република Сръбска“ е най-големият в Източно Сараево. Открит е през 2020 г. Изграден е със финансиране директно от правителството на Сърбия. Първата света литургия върху основите на храма в единия му край беше отслужена едва на 21 май тази година, на Спасовден. Три месеца по-късно общинската администрация подреди на същото място свещите за Младич.

Пред събралите се духовенството на Източно Сараево заяви, че строящият се храм е „свидетел и паметник на едно тежко време, в което една от личностите беше и Ратко Младич, който не завърши борбата си през 1995 г., а се бори до мига, в който се упокои“. Драгиша Тушевляк, председател на общинската организация на ветераните, добави, че „легендите не умират, а живеят в сърцата на народа на Република Сръбска“, и определи присъдата като несправедлива. След службата група младежи окачи транспарант на залата в края на площада и запали факли.

Присъдата, която Тушевляк описва като несправедлива, е окончателна от 8 юни 2021 г. Тогава апелативният състав на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали потвърди доживотния затвор, постановен на 22 ноември 2017 г. Съдът призна Младич за виновен по 10 от общо 11 повдигнати обвинения: геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийства, депортация и насилствено преместване, тероризиране на цивилното население на Сараево, противоправни нападения срещу цивилни и вземане на военнослужещи на ООН за заложници. Той беше оправдан само по обвинението за геноцид в шест общини, различни от Сребреница, през 1992 г.

Обвинението за терор на цивилното население обхваща обсадата на Сараево от май 1992 до ноември 1995 г. В него влиза обстрелът на пазарът „Маркале“ на 28 август 1995 г. Съдебният състав по делото на Младич прие единодушно, че снарядът е бил изстрелян от позиции на силите на босненските сърби. Обстрелът уби 43 цивилни, а над 80 други бяха ранени. Същия следобед, броени часове преди възпоменателната служба в Източно Ново Сараево, роднини на жертвите, сдружения на пострадали и представители на местната власт се поклониха на улица „Мула Мустафа Башеския“ по повод 31 години от обстрела.

Публичната възхвала на осъдени за геноцид е престъпление по силата на член 145а от Наказателния кодекс на в Босна и Херцеговина, за което се предвиждат до 5 години затвор за одобрение, отричане и прославяне на лица с влезли в сила присъди за такива престъпления. Когато извършителят се издържа от публичния бюджет, санкцията е по-тежка. Разпоредбата беше наложена през юли 2021 г. от тогавашния върховен представител Валентин Инцко, след като местните институции не приеха собствено законодателство.

Оттогава Прокуратурата на Босна и Херцеговина не е повдигнала нито едно обвинение по своя инициатива. Голяма част от подадените сигнали са отхвърлени, а влезли в сила присъди има срещу двама души – Войин Павлович и Миодраг Малич. Сред осъдените няма известни политици.

Източно Ново Сараево не е изключение, а част от дълга поредица. Вечерта на 27 август, в деня на смъртта на Младич, лидерът на босненските сърби Милорад Додик и премиерът на Република Сръбска Саво Минич запалиха свещи в негова памет в храма „Христос Спасител“ в Баня Лука. Додик определи покойника като човек, показал „как се брани собственият народ“, и допълни, че чувствата на хората не биха могли да се забранят.

В Зворник няколкостотин души, голяма част от които младежи, преминаха на шествие в града, скандираха името на Младич и носеха знамена и символи на Войската на Република Сръбска. Служби бяха отслужени в Требине, Биелина, Приедор, Източна Илиджа и в манастира „Свети Никола“ на Озрен. Там се събраха както представители на управляващите, така и на опозицията: ръководител на община Източна Илиджа Маринко Божович, кметът на Баня Лука Драшко Станивукович и народната представителка Йелена Тривич.

Чамил Дуракович, вицепрезидент на Република Сръбска и оцелял от Сребреница, реагира с неприкрито възмущение от сцените, разиграли се в Зворник. „Това е Зворник, градът, в който кучетата на войната на Младич изпълняваха неговите заповеди. Това е градът на масовите гробове на моя народ“, припомни той, като нарече случващото се „последния стадий на геноцида“.

Мунира Субашич от сдружение „Майките на Сребреница“ припомни, че майките на убитите продължават да слушат как Младич е бил герой. Рамо Исак, министър на вътрешните работи на Федерация Босна и Херцеговина, отговори, че нито пропагандата от Белград, нито графитите, песните и митингите могат да отменят окончателните присъди. Екип на Федералната телевизия завари местни жители, завърнали се в Сребреница, които не смееха да говорят пред камера.

С оглед на всичко това, Белград не само не се дистанцира, но и придава на почитта и официален държавен характер. Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич заяви, че Младич ще получи „всички военни и държавни почести, които му се полагат“, а мястото на гроба ще бъде определено от семейството. Адвокатът Бранко Лукич уточни последната воля на Младич – да бъде погребан до дъщеря си Ана в Топчидерското гробище на сръбската столица.

Тялото все още се намира в Хага. Механизмът е започнал разследване на обстоятелствата около смъртта и не съобщава кога ще го предаде на семейството, поради което все още няма дата за погребението.

Депутатите от Социалдемократическата партия Саша Магазинович и Дамир Машич внесоха сигнали срещу Додик, Сташа Кошарац, Ненад Стевандич и Драшко Станивукович и обявиха, че тепърва ще последват още такива. Дали настоящите сигнали ще стигнат по-далеч от предишните зависи изцяло от прокуратура, която в продължение на пет години не е прилагала разпоредбата, въведена именно заради прояви като тези.

Дотогава остава вече направеното: орган на местната власт свика гражданите на площад, построен със средства на съседна държава, за да почетат човек, осъден за избиването на над 8000 мъже и момчета в Сребреница и за умишления и напълно съзнателен обстрел на пазар, пълен с цивилни, чиито жертви бяха почетени същия ден – само на 20 минути път оттам.

111 091 разстреляни за 15 месеца: Полската операция на НКВД

🇷🇺⚔️🇵🇱 Преди 89 години, на 11 август 1937 г., народният комисар на вътрешните работи Николай Ежов подписва оперативна заповед № 00485, която нарежда пълната ликвидация на Полската военна организация в Съветския съюз и на нейните мрежи в промишлеността, транспорта и селското стопанство. Политбюро е одобрило текста два дни по-рано.

Организацията, която трябва да бъде ликвидирана, вече не съществува. Полската военна организация е основана от Юзеф Пилсудски през август 1914 г. и се саморазпуска през 1921 г., когато полската държава вече е факт. Съветските служби обаче поддържат тезата, че тя продължава да действа нелегално, и я включват в обвинителни актове поне от 1933 г. Заповедта превръща тази теза в административна задача със срок. Докато операцията продължава, по нея са осъдени 139 835 души; 111 091 от тях са разстреляни, а 28 744 са изпратени в лагер. Числата идват от собствената отчетност на НКВД и днес са публикувани от Института за национална памет на Полша.

Разпореждането не изисква доказателства за членство в каквато и да е организация. Вместо това изброява категории: военнопленници от полската армия, останали в СССР; бежанци от Полша независимо кога са влезли в страната; политически емигранти и лица, разменени по политически причини; бивши членове на Полската социалистическа партия и други полски партии; поляци, заети в транспорта, съобщенията, армията, отбранителната промишленост и самите органи за държавна сигурност. Списъкът описва биографии, не деяния. Шестата категория не изисква дори конкретна биография: тя обхваща „най-активната част от местните антисъветски националистически елементи в полските райони“ и не определя нито произход, нито месторабота, нито действие. Определя преценка.

Оттук нататък задачата е категориите да бъдат превърнати в имена – и то в рамките на три месеца. Именно начинът, по който НКВД решава тази задача, прави кампанията разпознаваема дори на фона на останалите операции от Големия терор. Издирването минава през адресни бюра, паспортни служби, регистри на актовете за гражданско състояние и справочници на професионални и обществени организации. Най-краткият път обаче се оказва местният телефонен указател. Фамилното окончание започва да изпълнява ролята на разузнавателна следа: -ски и -вич са достатъчни, за да бъде отворено дело. В Ленинград служителите на управлението прелистват градските указатели и задържат близо седем хиляди души с полско звучащи имена. Огромната част от тях са разстреляни до десет дни след ареста.

Този срок не стига дори за формално дознание и точно затова № 00485 въвежда собствена процедура. Делата не стигат до съд. На местно ниво по тях се произнася двучленен орган – началникът на съответното управление и прокурорът – след което решенията се вписват в списъци. Те се подшиват в албуми и заминават за Москва, където са утвърждавани от Ежов и главния прокурор на СССР Андрей Вишински. Оттук идва и названието, с което историците описват този ред – „албумна процедура“. Решенията са разделени в две категории: първата означава разстрел, а втората – затвор или лагер от 5 до 10 години.

Обръщането на нормалния правен ред е пълно. Решението се нанася още в областното управление, преди да бъде поискано каквото и да било потвърждение от центъра. В Москва не се преглежда индивидуално дело, а се утвърждава списък. Самото решение на местно ниво е подписано от началника на управлението и съответния прокурор – същите служители, които отговарят за изпълнението на операцията. След като албумът бъде утвърден, екзекуциите се извършват незабавно.

Документът съдържа и клауза, която превръща операцията в самовъзпроизвеждащ се механизъм. Точка четвърта нарежда всеки, назован в признанията на вече арестуваните, да бъде задържан незабавно. Указателят дава първите имена; оттам нататък всеки разпит произвежда следващата партида, а посочените по време на него лица не се проверяват независимо извън рамките на самия разпит. Така първоначалният срок постепенно губи значение: операцията, планирана да приключи на 20 ноември 1937 г., е продължавана няколко пъти и машината спира едва в края на следващата година.

Полското направление е първата голяма национална операция, изградена по този модел. На 30 юли 1937 г., дванадесет дни по-рано, № 00447 поставя началото на масовата операция срещу бившите кулаци и криминално проявените, но тя работи с тройки по местоживеене и с предварително определени разчети по области. № 00485 добавя друг критерий: не социален произход и не съдебно минало, а националност. Именно този модел ще бъде възпроизведен в следващите десет разпореждания.

Делът на смъртните присъди отличава Полската операция и от останалите кампании. От 139 835 осъдени 111 091 получават смъртна присъда – близо 80 на сто. За сравнение, по № 00447 срещу бившите кулаци и „антисъветските елементи“, която обхваща значително повече хора, смъртните присъди са около 49 на сто. По всички единадесет национални направления, взети заедно, между 25 август 1937 и 17 ноември 1938 г. са осъдени 335 513 души, от които 247 157 са разстреляни, или 73,6 на сто. Само полското направление дава близо половината от екзекуциите по национална линия и около една шеста от всички разстрели по време на Големия терор, чийто общ брой е около 682 000.

Съпоставката с дела на поляците в населението показва същата непропорционалност. Те са около 0,4% от жителите на Съветския съюз, но сред разстреляните по време на Големия терор са приблизително всеки осми. В Съветска Украйна вероятността поляк да бъде арестуван през 1937 и 1938 г. е 12 пъти по-висока, отколкото за останалото население. Именно оттам идват и около 40% от жертвите на Полската операция, най-вече от районите край границата с Полша.

Демографската следа е също толкова отчетлива. При преброяването от 1926 г. в Съветския съюз са регистрирани 782 334 поляци. При следващото преброяване, през 1939 г., те са около 626 000. Осъдените по № 00485 са близо 140 000 – число, което при население от този порядък е еквивалентно на всеки пети.

Разстреляните обаче не са само етнически поляци и това ясно личи от статистиката на арестите. Сред практическите маркери, по които работят службите, са фамилията и енорията, а те невинаги съвпадат с етническия произход. В Белоруската ССР 47,3 на сто от задържаните по това направление са етнически беларуси. В целия Съюз белоруските католици са 14,2 на сто от арестуваните, украинците – 13,4 на сто, а руснаците – 8,8 на сто. Мнозинството от жертвите действително са поляци, но разпоредбата поразява всеки, чието име или църковна принадлежност го поставят в съответната графа.

Разрушаването не свършва с убитите. Четири дни по-късно, на 15 август 1937 г., Ежов подписва заповед № 00486. Тя не принадлежи към полското направление и не е издадена специално заради поляците: обхваща съпругите на всички осъдени „изменници на родината“ и предвижда за тях изпращане в лагер, по правило за срок от пет до осем години. По нея жените на разстреляните попадат в Акмолинския лагер в Казахстан, познат със съкращението АЛЖИР, чиито първи ешелони пристигат на 10 януари 1938 г. Децата под тригодишна възраст пътуват с майките си. По-големите са изпращани в приемници и домове, а определените като „социално опасни“ попадат в колонии и заведения със специален режим, където израстват в рускоезична среда и без връзка с произхода си. Имуществото на семейството се конфискува.

Тази политика не започва с № 00485. Полският национален район в Съветска Украйна, известен като Мархлевщина и създаден през 1925 г. западно от Житомир, е закрит през 1935 г. Аналогичният район в Беларус – Дзержинщина – съществува от 1932 до 1937 г. По същото време вървят и изселванията: 1500 семейства са изпратени от Съветска Украйна в Сибир през 1935 г., а на 28 април 1936 г. е взето решение за преселването на 15 000 полски и немски домакинства от Украинската ССР в Карагандинска област на Казахстан. Автономията е премахната, част от населението е изселена и едва след това идва масовият разстрел. Последователността е на политика, а не на паника.

№ 00485 се превръща и в образец. По нейния модел през следващите месеци започват германското, латвийското, финландското, естонското, гръцкото, румънското и харбинското направление – общо единадесет национални операции. № 50215 от 11 декември 1937 г. обхваща гърци, българи, румънци, иранци и афганистанци. Българското малцинство в Съветския съюз е официално регистрирано като под 100 000 души; по изчисления на български изследователи около 39 000 негови представители са репресирани между 1917 и 1939 г.

Към есента на 1938 г. неразгледаните албуми в Москва се натрупват до такава степен, че централното утвърждаване се превръща в тясното място на системата. На 15 септември Политбюро прекратява албумната процедура, а № 00606 създава особени тройки по области и републики, чиито решения вече не се нуждаят от потвърждение от Москва. През двата месеца до 15 ноември те се произнасят по делата на 93 137 души от всички национални направления и издават 63 921 смъртни присъди. Последната промяна в процедурата не я ограничава – тя я ускорява.

Кампанията спира на 17 ноември 1938 г., когато Политбюро приема закрито решение, с което премахва тройките и двойките и укорява НКВД за „сериозни недостатъци и изкривявания“ в работата. Формулировката прехвърля вината върху изпълнителите, без да поставя под въпрос самите разпоредби. Ежов е арестуван през април 1939 г. и разстрелян на 4 февруари 1940 г. Присъдите по албумите остават в сила.

Полският Институт за национална памет квалифицира Полската операция като геноцид и води разследване по нея. Сред историците тази квалификация остава спорна: част от изследователите разглеждат операцията като държавен терор срещу групи, подозирани в нелоялност заради близостта им до границата, а не като политика за унищожение на народ като такъв. Основният спор не е за мащаба на репресията, а за нейната квалификация, като и двете страни се опират на едни и същи основни архивни числа. Въпросът е как трябва да се съпоставят заявената цел на документа – борба с предполагаема шпионска мрежа – и критерият, по който операцията реално се прилага, включително фамилното име.

Това, което би могло да даде значително по-здрава основа на спора, е по-пълният достъп до документите. Албумите на регионалните управления и следствените дела по № 00485 се пазят във ведомствените архиви на Русия и в голямата си част остават затворени. „Мемориал“, който в продължение на три десетилетия съставяше именни бази на репресираните, беше ликвидиран с решение на Върховния съд на Русия в края на декември 2021 г. Затова разчетите за етническия състав по региони, около които минава част от спора, се основават на извадки, а не на пълния масив. Отварянето на регионалните фондове и публикуването на албумните списъци би позволило спорът да се води върху много по-пълна количествена основа; при сегашния достъп той много вероятно ще остане отворен.

Днес, 89 години по-късно, най-точните числа, с които разполагаме за Полската операция, продължават да идват от счетоводството на извършителя.

Анализ: Волинската памет става условие за пътя на Украйна към ЕС

🇵🇱🕯️🇺🇦 На 11 юли – Националния ден за възпоменание, отбелязван за втори път след официалното му въвеждане през 2025 г. по повод 83-годишнината от „Кървавата неделя“ – украинският посланик в Полша Васил Боднар положи венец пред паметника на жертвите от Волинското клане на Волинския площад във Варшава.

„Наш общ дълг е да почетем достойно паметта на всяка жертва“, заявиха от украинското посолство, като подчертаха, че настояват за „установяване на пълната историческа истина, продължаване на издирванията и ексхумациите, както и за професионален диалог между историците“. Този жест на солидарност съвпада с най-дълбоката криза в двустранните отношения от години насам. В последните 12 месеца спорът надхвърли рамките на историческия дебат, навлезе в голямата политика и вече се превръща в сериозна пречка по пътя на Украйна към Европейския съюз.

Разнопосочните сигнали на полския елит

Възпоменателните прояви ясно откроиха политическото разделение в Полша:

• Президентът Карол Навроцки – историк, който до избирането си през 2025 г. оглавяваше Института за национална памет – присъства на церемония в село Радруж край украинската граница. Там той заяви, че Полша „няма да допусне 120 000 поляци, зверски избити от украински националисти, да бъдат забравени“. Същевременно той уточни, че „днес не се осъжда целият украински народ“ и призна, че предвоенна Полша „не е била рай“ за етническите украинци. Навроцки обаче призова Сейма да забрани в страната червено-черния флаг на Украинската въстаническа армия (УПА).
• Премиерът Доналд Туск направи обръщение, в което обяви изграждането на „Стена на паметта“ с вечен огън във Варшава, където ще бъдат изписани имената на всички идентифицирани жертви. „Истината е наш дълг към жертвите, но и начин да преодолеем болезненото минало“, отбеляза Туск, като добави, че готовността за приемане на тази истина е изрично условие за интеграция: „Всеки, който иска да се присъедини към европейската общност, трябва да бъде готов за нея“.
• Вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш демонстрира най-силен контраст, като отпътува за украинското село Олика във Волинска област. Там той коленичи пред дървен кръст, охраняван от почетен полски караул, за да се помоли за загиналите. Министърът предложи „единадесета заповед“ към библейските: „Не причинявай болка и не прославяй онези, които причиняват болка на приятеля ти, защото приятелството е способността да си казвате истината – дори когато е трудна за приемане“. По-рано пред полската медия RMF24 той зае по-помирителна позиция: „Тук съм не за да отварям раната, а за да помогна да заздравее. Но за да заздравее, за нея трябва да се говори“.

Напредък в ексхумациите на фона на политическа криза

От украинска страна президентът Володимир Зеленски отбеляза, че „всяка година на този ден Полша и Украйна почитат паметта на цивилните граждани, убити по време на Втората световна война във Волин“. Той обяви ускоряване на ексхумациите, като проучванията в селата Островки и Воля Островецка бяха насрочени броени дни след изявлението му.

Това е продължение на процеса от началото на 2025 г., когато премиерът Туск обяви „пробив“ по въпроса, а Киев отмени наложения през 2017 г. мораториум върху издирвателните дейности. През февруари 2026 г. обхватът бе разширен с проучвания в Хута Пеняцка, което Украинският институт за национална памет определи като „най-големия напредък от години“. Процесът е замислен като двупосочен – Киев също се надява да получи разрешение за издирване на украински жертви в полските села Сахрин и Лашкив.

Въпреки това годишнината е помрачена от кризата, избухнала на 26 май, когато Зеленски кръсти военно подразделение на името на „героите на УПА“. За съвременните украинци тази армия е символ на дългогодишната борба за независимост срещу съветския режим. За Полша обаче тя е основният извършител на Волинското клане.

В отговор на този акт Навроцки лиши Зеленски от най-високото полско отличие – Ордена на Белия орел, което предизвика вълна от солидарност сред украински официални лица, върнали своите полски ордени. Европейският парламент също критикува Киев за „непровокирана ескалация“. Последваха трудни дипломатически стъпки: на 3 юли външният министър Андрий Сибига представи пакет от антикризисни мерки, а на 7 юли Зеленски и Навроцки се срещнаха лично за първи път от началото на разрива. На тази среща полският президент подари на украинския си колега книга за Волинската трагедия. Дни преди това Зеленски сравни Навроцки с унгарския премиер: „Навроцки прави това, което направи Орбан. Това ще свърши зле“.

Евроинтеграцията като залог

Основната тежест на спора вече се пренесе върху темата за Европейския съюз. Още по време на предизборната си кампания Навроцки обвърза евроатлантическата интеграция на Украйна с отказа от прославянето на ОУН и УПА: „Държава, която не може да поеме отговорност за жестокото престъпление срещу 120 000 свои съседи, не може да бъде част от международни съюзи“. Кошиняк-Камиш бе още по-категоричен: „С Бандера Украйна няма да влезе в ЕС“ и „никой няма да диктува на Полша“ как да гласува за разширяването. Лидерът на опозиционната партия „Право и справедливост“ Пшемислав Чарнек дори внесе в Сейма проект на резолюция срещу членството на Украйна, докато Киев прославя спорни исторически личности.

Зеленски отвърна с призив към Варшава и Будапеща да не блокират европейския път на страната му, а бившият ръководител на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заяви, че Украйна „няма да приема ултиматуми от Полша, както отказа и руските“. Опасността от тези политически търкания е съвсем реална заради процедурата по разширяване на ЕС – Украйна е кандидат от юни 2022 г. и започна официални преговори през 2024 г., но всяка следваща фаза изисква пълно единодушие, което дава право на вето на всяка страна членка.

Натискът има и сериозна обществена подкрепа. Според социологическо проучване от края на юни 2026 г., проведено сред 1071 респонденти, 33,6% от поляците заявяват, че отношението им към украинците се е влошило след последната криза, а близо 60% се обявяват против приемането на Украйна в ЕС. По данни на Kyiv Independent разривът вече е довел и до реални последици, спирайки поне един двустранен обмен в сферата на отбраната.

Историческият контекст и вътрешнополитическите игри

В основата на конфликта стоят събитията от периода 1943–1945 г., когато силите на ОУН-УПА избиват десетки хиляди поляци във Волин и Източна Галиция. Официалната полска оценка е за около 100 000 жертви, докато Навроцки и Кошиняк-Камиш говорят за 120 000. От 2016 г. Полша официално класифицира тези събития като геноцид. Киев разглежда трагедията през друга призма – като двустранен конфликт, вкоренен в по-старото противопоставяне от периода между двете световни войни, когато Волин и Източна Галиция са под полска власт и в резултат на което загиват хиляди украинци. Образът на УПА като борци за свобода в Украйна остава засенчен в Полша от участието на техни отряди в погроми срещу полско и еврейско цивилно население под нацистка окупация.

Стратегически погледнато, сегашната криза бележи качествено нова фаза. Волинската тема присъства в двустранните отношения от десетилетия, но досега оставаше главно на символно ниво. Днес тя се превърна в структурен инструмент в рамките на ЕС, способен да забави европейския избор на една воюваща държава.

Фактът, че Навроцки налага тази твърда линия, не е изненада – за него Волин е професионална кауза. Двете крила на полската власт обаче подхождат различно към проблема: докато президентът и опозицията поставят категорични условия, правителството на Туск говори по-умерено – за „готовност за истината“, а не за изрични забрани. Остава отворен въпросът дали това ще доведе до реално вето, или ще се ползва просто като инструмент за дипломатически натиск. Предвид институционалното съперничество между президента и правителството, по-вероятен е вторият сценарий.

Двата паралелни курса в полската политика се виждат ясно: в деня, в който Зеленски ускори ексхумациите, а полски министър отдаде почит на украинска земя, полският президент настоя за забрана на украински символи, а опозицията блокира евроинтеграцията на Киев. Това втвърдяване е продиктувано от вътрешни политически съображения – Полша се намира в ситуация на разделена изпълнителна власт (президент десен националист срещу центристко правителство). Промяната в обществените нагласи прави острата реторика политически печеливша. Самият Зеленски отдава ескалацията на „вътрешните борби“ в Полша – интерпретация, която изглежда напълно съвместима с действията на опозицията и държавния глава.

В този контекст заключението на Kyiv Independent, че конфликтът е „в крайна сметка победа за Кремъл“, звучи логично, но с едно важно уточнение. Спорът има дълбоки и автентични местни корени в политиката на паметта и националната идентичност на двете страни, а не е изкуствено създаден отвън. Москва не е първоизточник, а по-скоро бенефициент, който чрез кампании за дезинформация се опитва да задълбочи пукнатините и да отслаби европейската солидарност.

Бъдещето на спора ще се определи от конкретни действия, а не от реториката около годишнината. Ако Варшава официално блокира преговорна глава за членството на Украйна или ако проекторезолюцията на опозицията стане официална държавна позиция, това ще бъде знак за трайно блокиране на отношенията. Обратният сценарий предвижда продължаване на ексхумациите и постепенното затихване на споровете в Брюксел. Засега 11 юли 2026 г. показа двете лица на Полша едновременно – това на коленичилия във Волин министър и това на президента, който превърна историческата травма в политически аргумент.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Депутат в руската Дума обяви изтреблението на до половин Украйна за приемливо

🇷🇺 Алексей Журавльов, народен представител от Държавната дума и зам.-председател на Комитета по отбрана, заяви, че унищожаването на до половината население на Украйна е приемлива цена за изкореняване на „нацизма“. Председателят на партия „Родина“ изрече това по време на разговор с адвоката и блогър Иван Миронов.

Запитан колко „нацисти“ има днес в Украйна, Журавльов оцени техния дял като нараснал от някогашните 2 до около 20-30%. А на въпроса дали всички те трябва да бъдат ликвидирани, той отговори, че така е за предпочитане: „Всички нацисти трябва да бъдат унищожени. Всички до един. Разбирате ли, ако те са 50, дори 50% трябва да бъдат унищожени. За да я няма тази зараза, за да не ни застрашава никой.“

Критерият, предложен от депутата за разпознаване на „нациста“, беше сведено до един-единствен белег – оръжието. „Ако има автомат – да, трябва да бъде унищожен. Защо да го разграничаваш? Видиш ли го, убий го“, уточни Журавльов, който очевидно не прави разлика между военен и всеки, у когото се намери пушка. А самата аритметика на процентите издава, че числото не почиват на никаква обективна реалност: 2% набъбнали до 20-30%, не измерват реални неонацисти, а вероятно очертават променлива величина, която се разширява дотам, докъдето стигне съпротивата срещу империалистките амбиции на Кремъл.

Журавльов е депутат от 2011 г. и вече над десетилетие е лицето на партия „Родина“; Европейският съюз и Обединеното кралство го подложиха на санкции през февруари и март 2022 г. Но в руската политология той се описва не като носител на държавна линия, а като професионален провокатор – „специалист по дим и огледала“, по думите на анализатора Абас Галямов, човек без реална тежест в писането на закони, чиято същинска трибуна е телевизионното студио, не пленарната зала. Изявлението срещу украинците не изниква в празно поле. През декември 2021 г. Журавльов призова в ефир за отвличането на американски конгресмен заради подкрепата му за въоръжаването на Киев; през януари 2022 г. отправи предложение Русия да разположи ядрено оръжие в Куба и Венецуела; през април заплаши, че Москва може да изтрие Германия, Франция и Обединеното кралство „за по-малко от 200 секунди“, и повтори заканата, след като му напомниха, че Лондон също притежава ядрен арсенал.

Няколко месеца по-късно в ефира на предаването „60 минути“ по държавния канал „Русия-1“ той изкрещя закана да убие германски военен кореспондент на живо: „Ще дойдем и ще ви избием всичките“, защото в студиото излъчиха репортаж на германска медия, чиито журналисти възразиха, че руската пропаганда ги нарича „нацисти“; дори един от водещите се опита да го възпре. Именно този случай е единственият, при който му беше направен лек упрек – собствената му фракция обяви изказването му за „лично мнение“, но чак след като международните медии оповестиха случая – в момент, деликатен за отношенията с Берлин. Границата, отвъд която провокациите стават неудобни, се води не от общочовешки принципи, а напротив – от интереса на текущия политически елит.

Журавльов не отговорен фактор в руската политика, но е инструмент, използван за послания към руската вътрешна аудитория. Механизмът, който го захранва, е системното предефиниране на „нацизма“ в руска държавна реч. Терминът отдавна не се отнася до крайната идеология в Европа на 30-те години на ХХ век. Кремъл го прикача към всеки, който отстоява съществуването на Украйна като отделна от Русия държава, който държи на украинския език и култура или настоява за европейска посока на страната.

„Денацификацията“ беше обявена за официална цел на самото нахлуване още в първия му ден, а оттогава съдържанието на тази дума се разтяга дотам, докъдето потрябва жертва. Колективната памет за Втората световна война се впряга така, че една агресивна война, започната вероломно без никакъв повод, да бъде представяна като продължение на отбраната срещу Нацистка Германия, а всеки, който ѝ се съпротивлява, да бъде лишен от човешки образ. В тази рамка „процентът нацисти“ може да расте безкрайно, тъй като не брои хората и техните идеологически нагласи, а раздава разрешително спрямо всеки нежелан. Смисълът от изричането на подобно нещо по телевизията не е военен, а възпитателен: то кара вътрешната публика да приема изтреблението или депортацията на цял един народ като нещо нормално, а дори необходимо – като мярка за собствената ѝ сигурност.

Погледнато през международното право, публичното застъпничество за унищожаването на част от една национална група заради принадлежност попада в онова, което Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид описва в своя член III като пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид – състав, наказуем сам по себе си, независимо дали е последвало действие, и отнесен в член II именно към намерението да се унищожи, изцяло или отчасти, една национална група. Това не е съдебна квалификация, а начин да се разчете защо институции, които документират реториката около войната, сред тях Институтът за изследване на войната (ISW), следят подобни изявления не като ексцентричност на отделен политик, а като податка за модел.

А моделът е същината. Онова, което дели езика на провокатора от езика на политиката, не е нито постът на говорещия, нито колко ожесточени са думите, които изрича, а дали някой бива държан да отговаря за тях. Досегашната следа – безкрайната история на екстремни изявления от Журавльов и мнозина негови колеги, минали без никакви последствия – сочи, че в Русия се гледа на призиви за геноцид като на нещо нормално.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Кирило Буданов също връща държавното отличие, връчено му от Полша.

🇺🇦⚔️🇵🇱 Кирило Буданов, директор на офиса на президента на Украйна и бивш ръководител на Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че връща държавното отличие, връчено му от Полша, след като вчера президентът Карол Навроцки отне Ордена на Белия орел, присъден на президента Володимир Зеленски.

В изявление, публикувано днес в Telegram, Буданов заяви, че отказва да приеме Златния офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша, получен от полския президент през 2025 г. Според него решението на Навроцки да отнеме наградата на украинския държавен глава е „подарък за московския агресор, който ще бъде използван със сигурност срещу двете страни“. Той изтъкна, че историческите спорове между Украйна и Полша трябва да се решават чрез диалог, а не чрез политическа конфронтация.

„Нациите ни имат дълга история и различни исторически страници – както героични, така и трагични. Но това трябва да бъде повод за дълбок размисъл, а не за груби политически спекулации“, написа Буданов.

Освен това той постави под въпрос логиката зад този ход, като отбеляза, че бившият фашистки лидер на Италия Бенито Мусолини все още формално притежава Ордена на Белия орел. Той отбеляза, че Украйна ще продължи да си сътрудничи със своите партньори, но подчерта значението на „равноправното партньорство“ и взаимното уважение.

Това изявление беше предшествано от сходно решение на украинския външен министър Андрий Сибиха, който заяви, че ще върне Командорския кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша – отличие, което му беше връчено през 2022 г.

Спорът възникна, след като президентът Зеленски присъди на Отделния център за специални операции „Север“ към Силите за специални операции (ССО) на Украйна почетното наименование „на името на Героите на УПА“, по силата на указ, насочен към възстановяване на историческите традиции във Въоръжените сили на Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: Навроцки официално лиши Зеленски от Ордена на Белия орел – най-високото държавно отличие на Полша, присъдено от бившия президент Анджей Дуда. Полският държавен глава подчерта, че решението има за цел да защити „честта на най-високото държавно отличие“ и аргументира своето решение с това, че бъдещите отношения между двете страни трябва да са изградени върху историческата истина.

Украйна отбелязва Деня на паметта и победата над нацизма.

🇺🇦🙏 На 8 май Украйна отбелязва официално Деня на паметта и победата над нацизма, присъединявайки се към европейската традиция за почит към жертвите от периода 1939–1945 г. В официално изявление, публикувано от Генералния щаб на ВСУ, се подчертава, че този ден не е повод за триумфални паради, а за дълбок поклон пред човешкия принос и паметта на над осем милиона украинци, загубили живота си в най-кръвопролитната война в човешката история. Новият прочит беше утвърден със закон през 2023 г. и заменя съветския модел на честване с фокус върху човешката съдба и универсалния символ на червения мак.

Генщабът припомня, че Втората световна война започва като директен резултат от тайните договорки между два тоталитарни режима – Нацистка Германия и Съветския съюз, които разглеждат украинските земи и народ единствено като ресурс за своите геополитически игри. Докато милиони украинци са проявявали героизъм на всички фронтове в редиците на Антихитлеристката коалиция, изгонването на нацистите не донася жадуваната свобода. Вместо това, украинската земя се сблъсква с втората вълна на комунистическия терор, белязана от „месните щурмове“ на зле въоръжените мобилизирани, депортацията на кримските татари и изкуствения глад от 1946–1947 г.

Към днешна дата украинското военно командване критикува остро Кремъл за това, че превръща почитта към жертвите на войната в агресивен квазирелигиозен култ, известен като „победобесие“. Според изявлението на генералния щаб, Руската федерация активно манипулира и фабрикува исторически факти, за да си издейства морална индулгенция за настоящите престъпления. Изтъквайки своята уж „изключителна роля“ в победата над нацизма, агресорът използва миналото като параван за провеждането на още и още актове на геноцид и военни престъпления срещу държавата и народа на Украйна, чийто защитници виждат в днешната си борба пряко продължение на стремежа към суверенитет и свобода, потъпкан от тоталитарните системи на миналия век.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Силите за бърза подкрепа (RSF) превзеха Ел-Фашер в повратна точка за войната в Судан.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) обявиха, че са поели пълен контрол върху Ел-Фашер, столицата на провинция Северен Дарфур, отбелязвайки повратна точка в 29-ия месец от гражданската война в Судан.

В изявление, публикувано в социалните мрежи, RSF твърдят, че са освободили града „от хватката на наемници и милиции, свързани с терористичната армия“. Групировката съобщи, че нейните бойци са превзели щаба на 6-та дивизия на суданската армия, пленили са тежко въоръжение и са унищожили няколко военни автомобила.

BBC Verify потвърди автентичността на кадри, разпространявани онлайн, показващи бойци на RSF във военната база. Суданската армия обаче все още не е направила официално изявление по повод тези твърдения.

Местни източници в Ел-Фашер заявиха пред Sudan Post, че от няколко дни са се водили интензивни боеве, преди RSF да обявят победата си, което е принудило хиляди цивилни да потърсят убежище в бежанските лагери Замзам и Абу Шук. Много жители остават блокирани в града, където запасите от храна, вода и лекарства са на изчерпване.

„Сраженията не спираха почти цяла седмица. Снаряди и стрелба имаше навсякъде – хора умират в домовете си“, сподели местен жител, успял да избяга в покрайнините на града.

Ел-Фашер, последната крепост на армията в щата Дарфур, се намираше под обсада от RSF повече от година. Групировката обгради града с пръстен вал, прекъсвайки маршрутите за хуманитарна помощ, при което 250 000 цивилни попаднаха в капан.

Хуманитарни групи съобщават за рязко влошаване на условията. Директорът на службата на ООН за хуманитарната помощ Том Флетчър заяви, че е „дълбоко обезпокоен“ от ескалацията и алармира, че продължаващите въздушни удари и обстрели правят невъзможна доставката на жизненоважни помощи.

„Гладът и болестите се разпространяват бързо, а основните запаси свършват“, добави той.

Очевидци описват сцени на разруха след последния напредък на RSF в града през уикенда. Взривове бяха докладвани близо до резиденцията на губернатора и главната болница, а няколко хуманитарни склада бяха разграбени в хаоса.

Суданската лекарска мрежа съобщи, че RSF са извършили ужасяващо клане срещу невъоръжени цивилни на етническа основа, което е поредния пример за етническо прочистване от паравоенната групировка в Дарфур. Екипи на терен посочват, че жертвите са десетки, потенциално стотици, но достъпът до засегнатите райони е почти невъзможен заради пълния срив на сигурността. RSF също така са разграбили лечебни заведения, което допълнително е влошило хуманитарната криза в града.

Суданският учредителен съюз, политическа коалиция в подкрепа на RSF, публикува изявление, в което приветства „пълното освобождаване на Ел-Фашер и похвали лидера на групировката генерал Мохамед Хамдан Дагало и другите командири за тяхното „героично ръководство“ в операцията.

Експерти посочват, че падането на Ел-Фашер дава на RSF почти пълен контрол над Дарфур и части от съседния регион Кордофан, което може да промени баланса на силите в цялостния конфликт.

Гражданската война, започнала през април 2023 г. след борба за власт между генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Хемети, е отнела живота на над 150 000 души и е разселила повече от 12 милиона, според оценки на ООН.

Въпреки успехите на RSF на бойното поле, сраженията продължават в покрайнините на града, където остатъци от суданската армия и свързаните с нея милиции се опитват да се прегрупират. Жители съобщават, че тежки артилерийски обстрели са се чували до късно вечерта в неделя.

„Градът е разрушен, хората гладуват и няма безопасен път за излизане. Това, което се случва в Ел-Фашер, е катастрофа“, сподели хуманитарен работник пред Sudan Post по телефона.

Обединеното кралство не счита действията на Израел в Газа за геноцид

📸 Снимка: Fazry Ismail/Pool via Reuters

🇬🇧🇮🇱 Обединеното кралство не счита действията на Израел в ивицата Газа за геноцид, обяви Дейвид Лами, с което отбелязва значителна промяна в досегашната позиция на Даунинг Стрийт, според която решението на този въпрос може да бъде предоставено единствено от съдилищата.

В писмо до председателя на парламентарната комисия по международно развитие от миналата седмица Лами заявява, че извършената от министерството оценка е стигнала до заключение, че действията на Израел не представляват геноцид.

„Съгласно Конвенцията за предотвратяване на геноцида, това престъпление се определя само при наличие на конкретен умисъл за унищожаване – изцяло или частично – на национална, етническа, расова или религиозна група. Правителството не е стигнало до извода, че Израел действа с такъв умисъл“, се казва в писмото, изпратено малко преди Лами да бъде заменен като външен министър при последното правителствено разместване.

За първи път британското правителство заявява изрично, че не определя случващото се в Газа за геноцид. През май министърът за Близкия изток Хамиш Фалкнър заяви пред депутатите:

„Дългогодишната позиция на британското правителство е, че всяко формално определение дали е извършен геноцид е въпрос за компетентен съд, а не за правителства или несъдебни органи.“

Писмото на Лами е написано в отговор на остро формулирано запитване от председателят на комисията по международно развитие Сара Чемпиън, която настоя за обяснения как британската политика за доставки на части за изтребители пето поколение F-35 от ВВС на Израел, отговаря на международното задължение на страната да предотвратява геноцид.

Дипломацията около войната в Газа е ключов момент за премиера Киър Стармър, който планира по-късно този месец да признае държавата Палестина, в случай че Израел не изпълни поставените от него условия.

Стармър посрещна президента на Палестинската автономия Махмуд Абас на Даунинг стрийт по-рано днес, а в сряда ще приеме израелския президент Ицхак Херцог. Напрежението се засилва все повече след въоръжено нападение в час пик в Йерусалим, при което загинаха шестима израелски души – най-смъртоносната терористична атака в града от години насам.

Форин офис е извършвал няколко оценки по въпроса за геноцида, включително при решението да изключи британските компоненти за F-35 от замразените миналия септември 30 лиценза за износ на оръжие за Израел. Лицензите бяха спрени поради риск британско оръжие да бъде използвано при нарушения на международното право в Газа. Изключението за F-35 беше обосновано с това, че програмата е част от по-широката отбранителна рамка на НАТО, която има ключово значение за международната сигурност.

Джей Ди Ванс отхвърли твърденията за геноцид в Газа и призова за повече човечност към страдащите палестинци.

🇺🇸🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отхвърли твърденията за израелски геноцид в Газа, но същевременно изрази съжаление за липсата на човечност сред някои политически съмишленици, които не признават страданието на палестинците в разкъсания от войната анклав.

„Гледам тези видеа, гледам снимките и това е изключително болезнено“, заяви Ванс, след като комикът Тео Вон повдигна темата за „ужасяващите“ кадри от Газа по време на интервю с вицепрезидента за своя подкаст миналата седмица.

„Опитваме се да решим два проблема. От една страна имаме невинни палестинци, и впрочем невинни израелски заложници, които са хванати в този ужасен конфликт, който се разиграва пред очите ни. Опитваме се да доставим възможно най-много хуманитарна помощ на тези хора“, продължи Ванс.

„От другата страна Израел е подложен на атака от тази ужасна терористична организация. Понякога хората забравят, че всичко това започна с един брутален терористичен акт, при който загинаха много невинни израелски цивилни“, подчерта той.

„Целта на администрацията на Тръмп по този въпрос е да постигне мирно решение, гарантиращо на Израел, че Хамас повече няма да ги атакува и да убива цивилни. В същото време трябва да се осигури максимална помощ и подкрепа за палестинците, които също са хванати в капана на този конфликт“, отбеляза Ванс, въздържайки се да спомене за политическо решение на по-широкия израелско-палестински въпрос.

„Едно от нещата, които не харесвам в целия дебат за Израел и Палестина, е, че той разрушава нашата човечност. Виждал съм хора, предимно от левицата, които напълно игнорират факта, че много невинни израелци бяха убити при този терористичен акт. Съществуват и такива, предимно от десницата, които напълно игнорират факта, че деца са хванати в тази спирала на насилие“, изрази съжаление Ванс.

Той подчерта, че администрацията е ангажирана с намирането на решение на конфликта, и остро разкритикува онези в произраелските и републиканските среди, обвиняващи специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, че не бил „достатъчно произраелски“.

Интервюиращият Тео Вон заяви, че случващото се в Газа представлява „геноцид“ и обвини САЩ, че са съучастници, като изпращат оръжия на Израел.

„Ето защо не мисля, че това е геноцид. Не вярвам, че израелците умишлено се опитват да влязат и да избият всички палестинци. Те бяха ударени тежко и се опитват да унищожат терористичната организация. А войната е ад“, учтиво му възрази Ванс.

„От друга страна, виждал съм хора от моята политическа среда, които гледат видеа с невинните палестински деца и казват: Те си го заслужават. Не, не, не. Ако имаш душа, сърцето ти трябва да се къса, когато видиш страданието на дете“, подчерта Ванс, добавяйки, че именно това мотивира администрацията на Тръмп да продължи с опитите да прекрати конфликта.

„Опитваме се да спрем конфликта, да премахнем източника на насилието, за да можем да внесем малко мир и хуманитарна помощ за тези хора“, каза Ванс.

До този момент Съединените щати подкрепят отказа на Израел да приеме постоянно примирие, като вместо това се опитват да посредничат за временно прекратяване на огъня – предложение, считано от Хамас за недостатъчно, което води до застой в преговорите за освобождаване на заложниците.

„Хората трябва да изискват, че ако данъците ни се харчат за нещо, ние активно трябва да се опитваме да решим проблема“, заяви вицепрезидентът, като разкритикува администрацията на Байдън за това, че е изпращала милиарди долари оръжия за Украйна, без паралелно да търси дипломатическо решение на конфликта.

Никарагуа оттегли искане за включване в обвиненията в геноцид срещу Израел.

🇳🇮⚔️🇮🇱 Правителството на Никарагуа, в лицето на Сандинисткия фронт за национално освобождение, оттегли искането си към Международния наказателен съд (ICC) за включване към обвиненията в геноцид срещу Израел, отправени от Южна Африка.

Съдът издаде съобщение до медиите в четвъртък, което потвърждава оттеглянето, но не предоставя повече подробности.

Оттеглянето идва по-малко от два месеца след като малката държава в Централна Америка поиска да се присъедини към делото в началото на февруари. Освен това миналата година страната подаде иск срещу Германия в съда за това, че е нарушила конвенцията за геноцида с продажба на оръжия на Израел.

Израелският външен министър Гидеон Саар похвали решението с думите „по-добре късно, отколкото никога“.

„Никарагуа оттегли морално отвратителната си намеса в неоснователното и възмутително дело, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд. Други, които направиха същата грешка, трябва да последват примера“, написа той след подобен туит на иврит.

В момента Международният съд претегля дело, в което Израел е обвинен в извършване на геноцид в Газа във войната, започнала на 7 октомври 2023 г. в отговор на терористичната атака, извършена от Хамас същия ден, при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха отвлечени като заложници.

Тел Авив категорично отхвърли обвиненията, настоявайки, че действията му не са насочени към цивилни, както и че предприема редица стъпки, за да ги защити. Израелските отбранителни сили (IDF) имат практика да оповестяват цивилното население в районите на предстоящи операции като публикува предварително предупреждения за евакуация посредством съобщения и подробни карти на арабски език в интернет, спускане на листовки от хеликоптери, разполагане на малки дронове с високоговорители и т.н.

Южна Африка, която заведе делото в Международния съд, представи документ от 750 страници на съда през октомври с „доказателство“ за предполагаемия геноцид. Съгласно съдебните процедури искът на Южна Африка няма да бъде публично достояние.

Израел трябва да изпрати своя отговор до юли 2025 г.

Судан заведе дело срещу ОАЕ за предотвратяване на геноцида в Западен Дарфур.

Судански бежанци от региона Дарфур се редят на опашка, за да получат храна по време на импровизирано раздаване на помощ в покрайнините на бежански лагер Адре, в Чад, през юли 2024 г.
📸 Снимка: Ivor Prickett / The New York Times

🇸🇩⚖️🇦🇪 Судан заведе дело срещу Обединените арабски емирства в Международния съд, като иска от него да наложи спешни мерки и да им нареди да предотвратят геноцида в Западен Дарфур, съобщиха днес в официално изявление на съда.

Емирствата ще поискат незабавно прекратяване на заведеното срещу тях дело, заяви представител на емирството в изявление, изпратено до Ройтерс, добавяйки, че обвиненията „липсват правно или фактическо основание“.

Официален представител от името на властите в Емирствата говори във връзка със случай, в който се твърди, че страната му е нарушила своите задължения по Конвенцията за геноцида във връзка с атаки срещу етническата група масалит в Западен Дарфур, извършени от суданската паравоенна група "Сили за бърза подкрепа" (RSF) и съюзнически групи.

Судан обвини Емирствата, че въоръжават милицията, известна като горд извършител на „зловещи нарушения, сред които убийства, изтезания и дори изнасилване на жени от бойците, като някои от тези престъпления са документирани от самите извършители“.

Разказите на очевидци, избягали от етническото насилие в суданския регион Дарфур през лятото на 2023 г. говорят за сцени на деца, които са „струпани и застреляни“ от RSF, докато подготвят своето бягство от регионалната столица Ел-Генейна. Въпросното насилие бе част от кампания за етническо прочистване, насочена срещу племето Масалит в Судан, при което хиляди цивилни загубиха живота си, по данни на Human Rights Watch (HRW).

Въоръжените сили на Судан са въвлечени в кървава гражданска война с RSF, която продължава над две години, опустошавайки страната и предизвиквайки глад и етнически убийства.

Силите за бърза подкрепа са извършили геноцид в Судан.

Протест на площад Трафалгар срещу войната и геноцида в Дарфур, 22 април 2023 г.
📸 Снимка: Elena Rostunova/Alamy

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) са извършили геноцид в хода на продължаващата близо две години гражданска война в Судан, заяви във вторник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Това е вторият геноцид, извършен в Судан за по-малко от три десетилетия, след геноцида в Дарфур в началото на новия век, при който загинаха стотици хиляди хора.

В изявление от вторник Блинкен подчерта, че RSF и свързаните с тях милиции продължават да извършват атаки срещу цивилни, като „систематично убиват мъже и момчета – дори бебета – на етническа основа и умишлено се насочват атаките си срещу жени и момичета от дадени етнически групи за изнасилване и други форми на брутално сексуално насилие.“

„Същите тези милиции са се прицелвали в бягащи цивилни, убиват бягащи от конфликт невинни хора и предотвратяват достъпа на останалите цивилни до животоспасяващи доставки“, обясни той.

„Въз основа на тази информация стигнах до заключението, че членовете на RSF и съюзническите милиции са извършили геноцид в Судан“, продължи държавният секретар.

По-рано Блинкен установи, че RSF и съюзническите им милиции са извършили престъпления срещу човечеството и етническо прочистване по време на гражданската война, наред с извършени военни престъпления – както от тях, така и от въоръжените сили на страната.

Frontline Monitor е писал многократно за зверствата, извършени от паравоенната група и нейните съюзници, включително ужасно клане и кампания за поробване на мъже и жени в столицата на Западен Дарфур – Ел Генейна, както и принудително набиране на бойци в щата Ал-Джазира.

Гражданската война в Судан избухна през април 2023 г. и продължава досега без прекъсване, довеждайки до най-тежката хуманитарна катастрофи в света. В същото време международните усилия за иницииране на мирни преговори удариха на камък.

Съединените щати наложиха санкции и визови ограничения на паравоенния лидер Мохамад Хамдан Дагло Муса, известен също като Хемедти, като от Държавния департамент на САЩ обясниха, че причината за въвеждането на санкции е „ролята му в систематичните жестокости, извършени срещу суданския народ“.

Мъж минава покрай къща, разрушена при скорошни сражения в столицата Хартум, разкъсвана от сражения между военните и печално известните “Сили за бърза подкрепа”, 25 април 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Marwan Ali

Ако някой иска да се съмнява във вината на RSF, няма нужда да прави нищо повече от това да изгледа няколко видеа на групата, показващи бойците ѝ да празнуват след извършването на зверства. Въпросните кадри са точно толкова красноречиви, колкото самопризнания на извършителя.

Судан и преди е попадал в същата ситуация. През септември 2004 г. държавният секретар на САЩ Колин Пауъл определи, че правителството на Судан и милицията “Джанджавид” са отговорни за геноцида в Дарфур. Непосредствените резултати бяха огромната стигма върху режима в Хартум и решението на Съвета за сигурност на ООН за създаването на Международна анкетна комисия за Дарфур (ICID), ръководена от съдия Антонио Касесе.

Докладът на комисията препоръча случаят да се пренасочи към Международния наказателен съд (ICC), с което Съветът за сигурност на ООН се съобрази надлежно с резолюция 1593 от 31 март 2005 г. Своевременно прокурорът му повдигна обвинения срещу военнослужещи от суданската армия и командири на милиции в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, докато обвинение за геноцид беше повдигнато на президента Омар ал-Башир.

Едно-единствено дело срещу судански държавен служител стигна в съда – това срещу Али Абдел Рахман „Кушайб“, който се предаде през 2020 г. Съдебните заседания започнаха през април 2022 г. и изправиха заподозрения пред общо 31 обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но не и такова за геноцид. Заключителните изявления на обвинението и защитата са направени миналия месец и скоро се очаква присъда. Бившият президент Ал-Башир и останалите издирвани остават в Судан. Колелата на справедливостта се въртят бавно.

Изявлението на Пауъл беше забележително и с неговия коментар, че решението за геноцид няма да промени политиката на САЩ. По това време политиката на САЩ включваше засилване на огромна хуманитарна операция, подкрепа за разполагането на мироопазващи сили (първо Африканския съюз и след това на ООН) и активна подкрепа за уреждане на войните в Дарфур и в южната част Судан чрез преговори.

Тази политика разочарова “Коалицията за спасение на Дарфур”, която водеше кампания за смяна на режима. Изявлението на Пауъл разкрива факт, с който активистите против геноцида не са склонни да се изправят, а именно, че Конвенцията за геноцида задължава държавите да предотвратяват и наказват престъпленията, но не включва никаква разпоредба, изискваща военна намеса за защита на цивилното население или отстраняване на страната, отговорна за престъплението.

Днес определянето на геноцид е преди всичко морално изявление. Правните последици от него не допринасят съществено за това, което вече е налице. Международният наказателен съд все още има юрисдикция над Дарфур в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 2005 г. Прокурорът разследва и се очаква да обяви заповеди за арест.

Този път обаче обвинените милиции се бият срещу правителството на Судан, а не на негова страна. Въпреки това генералите от суданските въоръжени сили няма да празнуват, защото сред тях също има обвинени от САЩ и други страни във военни престъпления.

Повечето судански цивилни групи ще приветстват решението, тъй като поставя отново въпроса за правосъдието на дневен ред. Конкретното споменаване от Антъни Блинкен на „изнасилване и други брутални форми на сексуално насилие“ подчертава изключителното страдание, понесено от нежния пол. Усилията на генерал Хемедти да се представи като лице на суданската революция и борец за демокрация ще претърпят нов провал.

Външните спонсори на RSF ще почувстват топлината на репутационните щети. Съединените щати призовават ОАЕ по име, което рано или късно ще ги накара да затворят както публичните, така и частните канали за подкрепа на суданската милиция.

Мнозина коментатори несъмнено ще обвинят Вашингтон в двойни стандарти, изтъквайки позицията му за конфликта в Газа. Подобни отговори обаче по никакъв начин не оневиняват RSF и нейните лидери от престъплението геноцид, нито местни и чуждестранни апологети и спонсори от тяхната отговорност за предотвратяване и наказване на престъплението.

Судански бежанци пристигат в Акре, Чад, неделя, 6 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Sam Mednick

Суданката седи до болното си дете в клиника, управлявана от MSF в района на Aboutengue, близо до Акре, Чад, петък, 4 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Sam Mednick

Хората се събират, за да събират вода в Хартум, Судан, 28 май 2023 г.
📸 Снимка: AP Photo/Marwan Ali

Лекар лекува суданско дете, страдащо от недохранване, лекувано в клиника на MSF в Мече Камп, Чад, близо до границата със Судан, 6 април 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Patricia Simon